ЧЕТВЪРТО ОТДЕЛЕНИЕ
РЕШЕНИЕ
Жалба № 21470/10
Дерия ЕРДЖАН и други
срещу България
Европейският съд по правата на човека (Четвърто отделение), заседаващ на 16 декември 2014 г., в състав:
Инета Зимеле (Ineta Ziemele), Председател,
Пaйви Хирвелa (Päivi Hirvelä),
Леди Бианку (Ledi Bianku),
Нона Цоцория (Nona Tsotsoria),
Здравка Калайджиева (Zdravka Kalaydjieva),
Пол Махони (Paul Mahoney),
Фарис Вехабович (Faris Vehabović), съдии,
и Франсоаз Елен-Пасо (Françoise Elens-Passos), секретар на отделението
Като взе предвид горната жалба, подадена на 24 март 2010 г.;
Като взе предвид представеното от ответното правителство становище и последвалото становище в отговор на първото, представени от жалбоподателите;
Като взе предвид коментарите, представени от турското правителство,
След преценка, определи, както следва:
ПО ФАКТИТЕ
1. Жалбоподателите, г-жа Дерия Ерджан, г-жа Карделен Ерджан, г-жа Назмие Ерджан, г-жа Зеки Ерджан, г-жа Нурджан Тачар, г-жа Фатма Тутук, г-н Али Ерджан, г-н Енгин Ерджан и г-н Заим Ерджан са турски граждани, родени през 1982 г., 2001 г., 1936 г., 1961 г., 1971 г., 1963 г., 1959 г., 1970 г. и 1965 г. и живеят в гр. Къркларели, Турция. Те са представлявани пред Съда от г-н M. Демир, адвокат, практикуващ в Истанбул.
2. Българското правителство („Правителството“) е представлявано от своя агент г-жа A. Панова, от Министерството на правосъдието.
3. Турското правителство, което е взело участие в делото, в съответствие с чл. 36 § 1 от Конвенцията, се представлява от неговия агент.
Обстоятелства по делото
4. Жалбоподателите са роднини на Ялчън Ерджан, който умира на 17 април 2008 г., докато оказва съпротива при арест от българската брегова охрана. Г-н Ерджан е съпруг на първата жалбоподателка, баща на втория жалбоподател, син на третия жалбоподател и брат на останалите жалбоподатели. Той е работил като рибар край родното му село Бегендик, което се намира на брега на морето в най-северозападната точка на Турция, близо до границата с България.
1. Предварителна информация
5. В началото на 2008 г. Регионална гранична служба – гр. Бургас (РГС – гр. Бургас) регистрира многобройни влизания в български води в Черно море от турски риболовни плавателни съдове. При всеки такъв случай РГС – гр. Бургас информира турските гранични власти и проблемът е обсъден по време на двустранна среща на 13 февруари 2008 г. Данните, събрани в пункта за наблюдение и радиолокация в граничното село Резово, показват, че един от най-честите нарушители е риболовният кораб Ömer Reis-2 с постоянно местоположение при устието на река Резовска (Мутлудере).
6. По нареждане на българския министър на земеделието, риболовът на калкан в български териториални води е забранен между 15 април и 15 юни 2008 г. За да се предотврати възможно бракониерство от турски рибари, на 14 април 2008 г. началникът на РГС – гр. Бургас изпраща „Мобилната гранично-полицейска група за бордови контрол“ в граничната зона, която включва четирима служители от бреговата охрана под командването на главен инспектор Н.К.
2. Инцидентът от 17 април 2008 г.
7. В 6:39 ч. сутринта на 17 април 2008 г. пунктът за наблюдение в Резово регистрира риболовен кораб, който е проникнал на около една морска миля в българските териториални води. Рибарите на борда са видяни да дърпат рибарски мрежи от водата; изглежда, че мрежите са били поставени там по-рано.
8. В 6:50 ч. сутринта Мобилната гранична контролна група е изпратена да пресрещне кораба. След като полицейските служители го приближили, на борда на надуваема моторна лодка, го разпознали като Ömer Reis-2. Имало три лица на борда – Ялчън Ерджан и двама от братята му, Енгин и Заим Ерджан (осмият и деветият от жалбоподателите).
9. Когато забелязали лодката на бреговата охрана, Ялчън и Заим Ерджан, които били на палубата, започват да прерязват мрежите, а Енгин Ерджан, който бил на руля, насочва Ömer Reis-2 към турски териториални води. Лодката на бреговата охрана настига техния плавателен съд. Посредством жестове, а след като са приближили достатъчно и чрез думи на български и на английски език, служителите от бреговата охрана дават нареждане на рибарите да спрат. Ömer Reis-2 не спира. Вместо това, Енгин Ерджан насочва кораба към лодката на бреговата охрана, която е по-малка, в опит да я обърне и потопи. В същото време, посредством дълги дървени пръти с кука за захващане, след като двата плавателни съда са били достатъчно близко, Ялчън и Заим Ерджан неколкократно се опитват да ударят служителите от бреговата охрана и да пробият надуваемите страни на лодката им.
10. Виждайки това, главен инспектор Н.К. дава заповед на служителите си да стрелят предупредително. Извършени са над двадесет изстрела. Макар и насочени във въздуха, а не към което и да е лице, някои от тях уцелват борда на Ömer Reis-2 и кабината с руля. Няма наранени на борда.
11. Тъй като това не успява да принуди Ömer Reis-2 да спре, и виждайки, че екипажът му продължава да се държи агресивно, опитвайки се да пробие и потопи лодката на бреговата охрана, главен инспектор Н.К. дава заповед на служителите си да се качат на риболовния кораб.
12. Служителите от бреговата охрана носят бронежилетки, които не им позволяват да носят и кобури. Поради тази причина, при качването си на борда на Ömer Reis-2 те прикрепили оръжията си, картечни пистолети марка Škorpion, на специални метални халки към бронежилетките си. По заповед на главен инспектор Н.К. пистолетите са с включен предпазител. Никой от служителите от бреговата охрана не е държал оръжие в ръката си.
13. Служителят от бреговата охрана М.Т. бил първи на борда на риболовния кораб, последван от своя колега Н.П. Тяхната задача била да обездвижат Ялчън Ерджан и да му поставят белезници. Успели да го повалят на земята, след което служителят Н.П. се приближил до руля, за се опита да спре плавателния съд. Служителят М.Т. и Ялчън Ерджан продължавали да се борят върху купчина рибарски мрежи. На няколко пъти по време на борбата Ялчън Ерджан се опитал да вземе пистолета на полицейския служител М. Т., който се бил откачил от металната халка на бронежилетката му и висял на късо въженце. Накрая полицейският служител М.Т. успявал да обездвижи Ялчън Ерджан и да му постави белезници. През това време друг служител, З.П., вече бил обездвижил Заим Ерджан, а служителят Н. П. се борил с Енгин Ерджан при руля, в опит да спре плавателния съд. Главен инспектор Н.К. останал в лодката на бреговата охрана. В този момент, главен инспектор Н.К. получил информация, че двата плавателни съда са на път да навлязат в турски териториални води и дал заповед на служителите си да освободят рибарите.
14. Докато служителят М.Т. свалял белезниците на Ялчън Ерджан, последният направил внезапни резки движения и избутал полицейския служител към риболовните мрежи. М.Т. веднага се изтласкал напред. Точно когато служителят хванал Ялчън Ерджан, се чували три изстрела. Служителят М.Т. чул как Ялчън Ерджан изохкал и погледнал към пистолета си. Пистолетът бил между краката му (служителят бил на колене), заплетен в рибарските мрежи, а оръжието било насочено към гърба на Ялчън Ерджан. Служителят взел пистолета и видял, че е настроен на автоматична стрелба. Отново активирал предпазителя. Служителят се изправил и отишъл при кабината, където помогнал на служителя Н.П. да обездвижи Енгин Ерджан и да спре риболовния кораб.
15. Веднага след като служителите пренесли Ялчън Ерджан на борда на тяхната лодка, същите се обадили в Резово, за да съобщят, че има ранен човек. След като стигнали на сушата, прехвърлили Ялчън Ерджан в линейката, която ги чакала. Той обаче умира на път за болницата.
16. По-късно същия ден Ömer Reis-2 е вдигнат от морски катер на бреговата охрана и изведен до пристанището в Царево.
3. Наказателно производство
17. Наказателното производство, свързано със смъртта на Ялчън Ерджан, е образувано на 17 април 2008 г.
(а) Проверки и свидетелски показания
1. В същия ден следователят, който отговарял за случая, извършил проверка на двете лодки, участвали в инцидента. Констатирано е, че Ömer Reis-2 е дълъг 7,4 метра и е широк 2,4 м. На палубата са открити две тъмночервени петна. Имало и един куп рибарски мрежи за лов на калкан; когато същите били разместени, от тях изпаднали две гилзи. По стените на малката кабина при руля имало осем дупки от куршуми. Друг куршум е намерен забит в палубата на плавателния съд.
19. Лодката на бреговата охрана е дълга 4,5 м и е широка 2 м. Открити са на няколко места следи от удар с твърди предмети по лявата надуваема страна.
20. Служителите от бреговата охрана, които са участвали в операцията, са разпитани на 17 април 2008 г. Полицейският служител М.Т. заявил, че при изстрелване на смъртоносните изстрели, той не е разбрал, че те са дошли от неговото оръжие.
21. Служителят З.П. твърдял, че след фаталните изстрели е видял оръжието на М.Т. заплетено из рибарските мрежи.
22. Служителят Н.П. заявил, че, преди да се качи на риболовния кораб, той е бил ударен от един от рибарите с дълъг прът с кука. Не е чул изстрелите, които са ранили Ялчън Ерджан, защото в този момент се е борел с брата на Ялчън, Енгин. Служителят обяснил, че той и колегите му са обучени да реагират при подобни ситуации. В заключение, той заявил, че е добре запознат с картечните пистолети марка Škorpion.
23. Командирът на групата, главен инспектор Н.К., заявил, че по негова преценка картечните пистолети Škorpion са най-подходящите оръжия за операцията заради тяхната многофункционалност. Той обяснил още, че всички членове на групата са носели и по-малки оръжия и че в лодката, в която са били, е имало и електрошоков пистолет (Taser). Той заявил, че по време на операцията постоянно е бил във връзка с наблюдателния пункт в Резово и с РГС. Той е поискал и получил предварителното одобрение от РГС, преди да нареди на служителите си да отправят предупредителни изстрели.
24. Служителят М.Т. е разпитан още веднъж на 23 юни 2008 г., а главен инспектор Н. К. и служителите Н.П. и З.П. са разпитани на 2 юли 2008 г. Те потвърдили показанията, дадени по-рано. Главен инспектор Н.К. добавил, че е наредил отправянето на предупредителни изстрели, тъй като рибарите са представлявали пряка опасност за живота на неговите служители. Служителят З.П. обяснил, че не е много запознат с картечните пистолети Škorpion. Той заявява, че според него, както и според Н.П. и М.Т., са намерили тези пистолети за неудобни за носене, защото не са могли да носят кобури, и е трябвало да прикрепят пистолетите към бронежилетките си.
25. Заим и Енгин Ерджан са разпитани на 17 април 2008 г. Те заявили, че не са се подчинили на заповедите на служителите от бреговата охрана да спрат, защото си мислели, че са все още в турски води.
26. Разпитани са повторно на 22 май 2008 г. Заим Ерджан заявил, че той и брат му Ялчън не са правили опит да се съпротивляват при ареста. Енгин Ерджан заявил отново, че според него плавателният им съд все още е бил в турски води. След приближаването на лодката на бреговата охрана, той се насочил в посока, така че да избегне сблъсък с нея. През това време не знаел какво правели братята му в задната част на плавателния съд. Също като брат си Заим, Енгин твърдял, че те тримата с нищо не са оказали съпротива по време на ареста.
27. Двамата служители, които били на пост в пункта за наблюдение в Резово в ранните часове на 17 април 2008 г., са разпитани на 5 май 2008 г. Според техните показания, те са наблюдавали движенията на Ömer Reis-2 и са информирали своевременно главен инспектор Н.К. за тях. Твърдят, че са предали на РДГП неговото искане за позволение да даде заповед за предупредителни изстрели. Служителите също така твърдят, че след известно време Н.К. им е съобщил, че има ранен турски рибар, след което се обаждили за линейка.
(б) Експертизи и следствени експерименти
28. На 17 април 2008 г. е извършена аутопсия на тялото на Ялчън Ерджан. Открити са три огнестрелни рани, разположени близо една до друга, в средната част на гърба. Куршумите са засегнали сърцето, черния дроб, белите дробове и тънките черва, причинявайки смърт. На главата на Ялчън Ерджан имало още една рана, причинена от твърд предмет, която не е свързана с причината за смъртта.
29. Заим и Енгин Ерджан са прегледани от лекар на 22 април 2008 г. Лекарят отчита няколко малки синини по телата им. В допълнение, Заим Ерджан е с насинено око и малък разрез, близо до лявата му вежда.
30. Служителят Н.П. е прегледан на 18 април 2008 г. И двете му ръце са насинени и подути.
31. На 12 юни 2008 г. е изготвена балистична експертиза. Тя потвърждава, че изстрелите, фатално ранили Ялчън Ерджан, са били направени с оръжието, използвано от служителя М.Т., и в заключение се казва, че е стреляно от разстояние 30 – 60 см. Комбинираната медико-балистична експертиза от дата 28 август 2008 г. сочи още, че в момента на смъртоносните изстрели, Ялчън Ерджан е лежал на дясната си страна, а горната част на тялото му е била наведена напред. Експертизата заключва още, че смъртоносните изстрели са били изстреляни в много кратък времеви интервал.
32. На борда на Ömer Reis-2 са направени няколко следствени експеримента на инцидента, които сочат, че пистолетът на служителя М.Т. е можело да произведе изстрел, без някой да докосва спусъка, ако пистолетът е бил заплетен в риболовните мрежи в момента, в който служителят М.Т. рязко е отблъснал тялото си напред. Посочва се също и че е възможно, когато пистолетът е в близост до тялото, неволно да се премине в автоматичен режим. В заключение се посочва, че изстрел е можело да бъде възпроизведен и след като участникът в следствения експеримент, играещ ролята на пострадалия, се опитва да грабне пистолета с лявата си ръка, изпъната зад гърба му.
(в) Прекратяване на производството
33. На 19 юни 2008 г., прокурорът по делото повдига обвинение на служителя М.Т. за причиняване на смърт по непредпазливост.
34. На 16 октомври 2008 г. той решава да прекрати наказателното производство, взимайки предвид, че служителят М.Т. не е извършил нарушение и че смъртта на Ялчън Ерджан е в следствие на нещастен случай. Прокурорът изтъква, по-специално, че служителят М. Т. не е могъл да предвиди или предотврати изстрелите.
35. Първият и третият от жалбоподателите (съпругата на Ялчън Ерджан и майка му), с помощта на своя законен представител в България, внасят жалба. Те твърдят, че служителят М.Т. е действал с престъпна небрежност. След подаване на жалбата, на 3 ноември 2008 г., прокурорското постановление е потвърдено от Сливенския военен съд. Въпреки това, във връзка с последваща жалба от същите жалбоподатели, на 23 декември 2008 г., определението е отменено от Военния апелативен съд, който счита, че не е достатъчно добре мотивирано, както и че е нужно да бъдат събрани още доказателства.
36. Прокурорът възобновява разследването на случая и с ново постановление от 3 юли 2009 г. прекратява наказателното производство. Въз основа на доказателствата, описани по-горе, той заключава, че служителят М.Т. не е дръпнал спусъка на пистолета си и че смъртоносните изстрели са възпроизведени, когато Ялчън Ерджан го е докоснал, докато се е борел със служителя по време на многократните му опити да вземе пистолета, или след като спусъкът се е бил заплел в рибарските мрежи. Така или иначе, смъртта на Ялчън Ерджан е била нещастен случай, който служителят М.Т. не е могъл да предвиди или предотврати. Той е спазвал съответните правила за безопасност, най-вече чрез активиране на предпазителя на пистолета, преди да се качи на борда на Ömer Реис-2. Също така е от значение, че Ялчън Ерджан и братята му са оказали яростна съпротива при ареста.
37. Първият и третият от жалбоподателите обжалват, по-специално, заключението, че Ялчън Ерджан може сам да е дръпнал спусъка. На 12 октомври 2009 г. Сливенският военен съд отменя постановлението на прокурора, като констатира, че не е достатъчно мотивирано, и връща делото.
38. След протест на прокуратурата срещу определението на Военния съд, на 13 ноември 2009 г. Военният апелативен съд с окончателно определение потвърждава прекратяването на наказателното производство. Съдът счита, че постановлението на прокурора е достатъчно мотивирано и че не е имало индикация, че служителят М.Т. е извършил престъпление. Съдът също така отхвърля аргумента на първия и третия жалбоподател, че служителят М.Т. е проявил небрежност, защото не е носел кобур и докато се е борил с Ялчън Ерджан, е оставил пистолета си да виси пред него. Съдът посочва, че здравето и животът на служителя М.Т. са били застрашени към тогавашния момент. Освен това, той не може да бъде държан отговорен за това, че оръжието му се е откачило от халката на бронежилетката. Основната отговорност за инцидента следва да се понесе от Ялчън Ерджан, който не се подчинил на законните разпореждания на бреговата охрана.
4. Обществена кампания в подкрепа на служителя М.Т.
39. Повдигането на обвинение на служителя M.T. на 19 юни 2008 г. е предизвикало вълна от протести от националисти, които наричат прокурора по делото „предател“, а служителя М.Т. „герой“. Журналистите в Бургас създават „инициативен комитет“ в защита на служителя и приемат декларация, като посочват, че повдигането на обвинение срещу него „ще има демотивиращ ефект“ за граничната полиция. На неуточнена дата през юли 2008 г. тази декларация бива изпратена до главния прокурор, до президента на републиката, до председателя на Народното събрание, както и до други органи. „Инициативният комитет“ започва също и събирането на подписи в подкрепа на служителя М.Т. Според съобщения в местните медии, петицията е подписана от над 200 000 души. Според същите съобщения, кметовете на Бургас и Царево и председателят на общинския съвет на Бургас също подписват петицията.
40. През юли 2008 г. Общинският съвет на Бургас прави служителя М.Т., както и колегите му, които са участвали в операцията на 17 април 2008 г., почетни граждани на града.
41. През януари 2009 г., след определението на Военния апелативен съд от 23 декември 2008 г., с което се връща делото за допълнително разследване (виж параграф 35 по-горе), членове на Парламента, представляващи избирателен район Бургас, изпращат писмо до Инспектората на Висшия съдебен съвет с молба да се намеси в наказателното производство. Също така през януари 2009 г. местният вестник Черноморски фар пише, че президентът на Република България се е срещнал с бащата на служителя М.Т. и е обещал да направи каквото е по силите му, за да гарантира, че синът му няма да бъде изправен пред съда.
5. Присъдите на Заим и Енгин Ерджан
42. Районният съд в Царево, с присъда от 2 октомври 2008 г., потвърдена от Бургаския окръжен съд на 12 януари 2009 г., осъжда Заим and Енгин Ерджан за непристойни действия и бракониерство, извършено на 17 април 2008 г. Заим Ерджан също е признат за виновен за причиняване на лека телесна повреда на служителя Н.П., когото е ударил с дървения прът с кука. И двамата братя са осъдени на една година лишаване от свобода, отложено с изпитателен срок от три години. Заим Ерджан е осъден да заплати на служителя Н. П. сумата от 1 000 български лева (BGN) като компенсация за неимуществени вреди.
ОПЛАКВАНИЯ
43. Жалбоподателите се оплакват, че обстоятелствата, при които е загинал техния роднина, са в нарушение на чл. 2 от Конвенцията.
44. Позовавайки се на чл. 6 от Конвенцията, те също се оплакват, че националните власти не са успели да проведат цялостно разследване.
ЗАКОНЪТ
A. Преюдициални въпроси
1. Статут на жертва на втория и четвъртия от деветимата жалбоподатели
45. Българското правителство твърди, че четвъртият, петият, шестият, седмият, осмият и деветият от жалбоподателите, братя и сестри на Ялчън Ерджан, не биха могли да претендират, че са жертви на твърдените нарушения на Конвенцията, тъй като те „не са пряко засегнати“ от смъртта му. Правителството твърди, че осмият и деветият от жалбоподателите, Заим и Енгин Ерджан, също не биха могли да твърдят, че са жертви, тъй като са действали незаконно, навлизайки в българските териториални води, оказали са съпротива при арест от българската бреговата охрана, както и предвид това, че са отговорни за инцидента от 17 април 2008 г.
46. Съдът е на мнение, че в допълнение към по-горното, може да има съмнение и по отношение на статута на жертва на втория жалбоподател. Съдът отбелязва, че нито този жалбоподател, нито жалбоподателоите от четвъртия до деветия не са направили оплакваия пред българските власти, нито са участвали в производството относно смъртта на Ялчън Ерджан, тъй като само първият и третият от жалбоподателите са взели участие, дали са показания и са подали жалби (виж параграфи 35 и 37 по-горе). Въпреки това, Съдът не счита за необходимо да се произнесе по този въпрос сега, тъй като смята настоящата жалба във всеки случай за недопустима, поради причините, посочени по-долу.
2. Оплакване по член 14 от Конвенцията
47. В твърденията си, направени на 24 май 2013 г., турското правителство твърди, че чл. 14 от Конвенцията, тълкуван във връзка с чл. 2, също е бил нарушен в случая, тъй като българските власти не са разследвали дали убийството на Ялчън Ерджан е мотивирано от факта, че лицето е с друго гражданство.
48. Съдът отбелязва, че в първоначалната си жалба, жалбоподателите не споменават това оплакване (виж параграфи 43-44 по-горе). Дори и да се приеме, че го упоменават след съобщаването на жалбата, доколкото са заявили, че се присъединяват към твърденията на турското правителство (виж параграф 54 по-долу), Съдът отбелязва, че оплакването по чл. 14 не представлява аргументиране на първоначалните оплаквания на жалбоподателите, повдигнати съгласно чл. 2 и чл. 6 от Конвенцията, а се отнася до нови въпроси. При тези обстоятелства, на този етап не следва въпросът да се разглежда отделно (виж Нурай Шен с/у Турция (№ 2), № 25354/94, §§ 199 -200, 30 март 2004 г;. Мелник с/у Украйна, № 72286/01, §§ 61-63, 28 март 2006 г. и Шести Май Инженеринг ООД и др. с/у България, № 17854/04, §§ 93-94, 20 септември 2011 г.). Следователно, Съдът няма да разглежда оплакването по чл. 14.
Б. Оплаквания по чл. 2 от Конвенцията
49. Съдът е на мнение, че оплакванията, повдигнати от жалбоподателите (виж параграфи 43-44 по-горе), следва да бъдат разглеждани единствено по чл. 2 от Конвенцията, съответната част от който гласи следното:
„1. Правото на живот на всеки се защитава от закона...
2. Лишаването от живот не се разглежда като противоречащо на разпоредбите на този член, когато то е резултат от употреба на сила, призната за абсолютно необходима:
a) при защитата на което и да е лице от незаконно насилие;
b) при осъществяването на правомерен арест или при предотвратяване на бягството на лице, законно лишено от свобода;
c) при действия, предприети в съответствие със закона за потушаване на бунт или метеж "
1. Доводи на страните
(а) Българското правителство
1. Правителството оспорва оплакванията. Във връзка с материалния аспект на чл. 2 от Конвенцията, правителството посочва, че вътрешното разследване е установило причината за смъртта на Ялчън Ерджан, като е установено, също така, че българската брегова охрана не би могла да бъде държана отговорна за това. Правителството посочва, в допълнение, че служителите от бреговата охрана е трябвало да реагират на конкретна сложна ситуация, която е възникнала внезапно и е ескалирала бързо, и че служителите са действали с убеждението, че са защитавали живота си. Правителството твърди, че българската брегова охрана, и по-специално служителят М.Т., не са използвали прекомерна сила, не са нарушили вътрешните правила, регламентиращи използването на сила от страна на полицията, и са взели мерки за защита на живота на екипажа на Ömer Reis-2. В заключение, правителството подчертава, че националното законодателство съдържа разпоредби, защитаващи по ефективен начин правото на живот.
51. Що се отнася до твърдението за липса на ефективно разследване, правителството заявява, че разследването, проведено от страна на българските власти, е било всестранно и пълно, и че обективно са установени обстоятелствата около смъртта на Ялчън Ерджан. Събрани са многобройни доказателства и постановлението на прокурора за прекратяване на наказателното производство със заключението, че не е извършено престъпление, е било правилно.
(б) Турското правителство
52. Турското правителство не поставя под съмнение извода, че смъртоносните изстрели, убили Ялчън Ерджан, са извършени случайно, но е на мнение, че чл. 2 от Конвенцията все пак е бил нарушен, защото българската брегова охрана е използвала прекомерна сила срещу Ялчън Ерджан и братята му. Това е така, първо, с оглед на факта, че четири въоръжени охранители са били изпратени да спрат „малък невъоръжен риболовен кораб“. Това е така, второ, защото преди да се качат на борда на Ömer Reis-2, служителите стрелят повече от двадесет предупредителни изстрела, девет от които уцелват риболовния кораб. Също така, действията на бреговата охрана „не са били адекватно планирани, по-специално, защото са носели картечни пистолети, но не са могли да носят кобури; поради това е трябвало да прикачат пистолетите към бронежилетките си, създавайки риск от злополука. В това отношение е важно, че те са имали и други оръжия. Накрая, като се позовава на решенията на Съда по делата на Цеков с/у България (№ 45500/99 23 февруари 2006 г.); Васил Сашов Петров с/у България (№ 63106/00, 10 юни 2010 г.); и Каранджа с/у България (№ 69180/01, на 7 октомври 2010 г.), турското правителство посочва, че Съдът вече е критикувал вътрешното законодателство, което към тогавашния момент разрешава използването на огнестрелни оръжия от полицията за извършване на арест, независимо от тежестта на предполагаемото престъпление или от опасността, която съответното лице би могло да представлява.
53. Турското правителство заявява, че разследването на смъртта на Ялчън Ерджан е с пропуски, по-специално, тъй като прокуратурата не е взела предвид дупките от куршуми, намерени на риболовния кораб; приела е, че пистолетът на служителя М.Т. е стрелял случайно, въпреки липсата на убедителни доказателства в тази насока; не е успяла да вземе пръстови отпечатъци от оръжието и по-специално от спусъка и да провери за следи от барут по пръстите на Ялчън Ерджан; не е успяла да даде обяснение за раната на главата Ялчън Ерджан и не е разгледала планирането и провеждането на операцията от 17 април 2008 г. Освен това, като се позовава на фактите, описани в параграфи 39-41 по-горе, турското правителство твърди, че разследването не е било независимо и е било политически повлияно.
(в) Жалбоподателите
54. Жалбоподателите повтарят оплакванията. Те заявяват, че се присъединяват към позицията на турското правителство.
2. Преценката на Съда
(а) Материален аспект на чл. 2
55. Принципите, които регулират използването на сила от страна на властите, са обобщени в решението на Съда, Голяма камара, по делото Джулиани и Гаджо с/у Италия (№ 23458/02, §§ 174-82 и 244-51, ЕСПЧ 2011 г. (извадки)).
56. По-специално, Съдът отбелязва, че чл. 2 е един от фундаменталните членове на Конвенцията и че заедно с чл. 3 съхраняват някои от най-основните ценности на демократичните общества, съставляващи Съвета на Европа.
57. Ал. 2 от чл. 2 посочва случаите, при които е разрешено да се използва сила, която може да доведе, като неволно последствие, до отнемането на живот. Такова използване на сила не трябва да бъде повече от „абсолютно необходимото“ за постигането на една от целите, посочени в точките (а), (b) или (c).
58. В допълнение, Съдът следва да разгледа планирането и контрола на операцията на полицията в резултат на смъртта на едно или повече лица, за да се прецени дали при конкретните обстоятелства по случая, властите са предприели необходимите мерки, за да се гарантира, че всеки риск за живота е сведен до минимум и не е имало небрежност при избора им на действие. Съответно, при преценката на обстоятелствата по всеки един случай, Съдът ще вземе под внимание не само действията на служителите на държавата, които реално са приложили силата, но и всички обстоятелства по случая, включително и такива въпроси като планирането и контрола на разследваните действия (виж Маккан и др. с/у Обединеното кралство, 27 септември 1995 г., §§ 147-50, серия А, № 324; Андорнику и Константину с/у Кипър, 9 октомври 1997 г., § 171, Доклади за присъди и решения 1997-VI; Мусайев и други с/у Русия, № 57941/00, № 58699/00 и № 60403/00, § 142, 26 юли 2007 г. и Щиборш и Кузмина с/у Русия, № 5269/08, §§ 205-6, 16 януари 2014 г.).
59. Що се отнася до обстоятелствата по конкретния случай, Съдът отбелязва, че Ялчън Ерджан е починал, след като е бил прострелян три пъти в гърба по време на сбиване със служителя от българската брегова охрана, М.Т. Последвалото разследване стига до извода, че изстрелите са били изстреляни случайно, или когато оръжието се е оплело в рибарските мрежи на палубата, или когато Ялчън Ерджан е докоснал спусъка, докато се е опитвал да се добере до оръжието (виж параграфи 36-38 по-горе).
60. Турското правителство, заедно с жалбоподателите, не оспорва тези заключения и Съдът не вижда причина да ги поставя под въпрос; още повече, с оглед на факта, че до тези заключения е достигнато след своевременно разследване на доказателствата, събрани по време на вътрешното разследване. Поради тази причина, Съдът не може да приеме твърдението, направено от турското правителство (виж параграф 52 по-горе), че българската брегова охрана е използвала прекомерна сила срещу Ялчън Ерджан и братята му. Съдът отбелязва по-специално, че предупредителните изстрели, направени от служителите, преди да се качат на борда на Ömer Reis-2 – факт, посочен от турското правителство в подкрепа на тезата им, че е била използвана прекомерна сила, не нараняват никого на борда и не са свързани със смъртта на Ялчън Ерджан.
61. Турското правителство твърди, (виж параграф 52 по-горе), че българската брегова охрана все пак е отговорна за инцидента, защото служителите са се качили на борда на Ömer Reis-2 с картечни пистолети, прикрепени към бронежилетките им и висящи отпред, като така са създали рискова ситуация. Както Съдът отбелязва по-горе (виж параграф 58), той е призован да разгледа обстоятелства като планирането и провеждането на въпросната операция, както и дали властите са проявили небрежност при избора си на действие.
62. На първо място Съдът отбелязва, че предвид същността на ежедневните задачи на бреговата охрана, е нормално служителите да са въоръжени.
63. Той отбелязва също така, че националните власти, разглеждащи подготовката и провеждането на операцията, заявяват, че служителят M.T. е спазил съответните правила за безопасност, тъй като той е активирал предпазителя на пистолета си, преди да се качи на борда на Ömer Reis-2. Освен това, по време на сбиването с Ялчън Ерджан, животът му е бил в опасност и той не би могъл да бъде държан отговорен за това, че оръжието му се е откачило от халката на бронежилетката (виж параграфи 36 и 38 по-горе). Съдът не вижда причина да не се придържа към този начин на разсъждение.
64. В допълнение, Съдът не може да заключи, че решението на главен инспектор Н.К. да въоръжи хората си с картечни пистолети Škorpion, представлява проява на небрежност; обяснението му в това отношение, а именно, че той е избрал този пистолет поради многофункционалност (виж параграф 23 по-горе), в допълнение към по-малките оръжия, които служителите са носили, изглежда логично. Освен това, въпреки че (тъй като е било необходимо да носят бронежилетки), служителите не са могли да носят и кобури и е трябвало да прикачат пистолетите Škorpion на халки, прикрепени към бронежилетките, самите бронежилетки са били пригодени за тази цел. Също така е важно, че главен инспектор Н.К. е наредил на хората си, да поставят оръжията си в безопасен режим (виж параграф 12 по-горе). Предвид обстоятелствата по случая, би било прекалено да се смята, че Съдът би могъл да приеме тезата, че главен инспектор Н.К. е трябвало да очаква конкретната серия от случайни събития, довели до стрелбата по Ялчън Ерджан, като например това, че пистолетът на служителя М.Т. ще се включи на автоматичен режим, че пистолетът ще се откачи от халката на бронежилетката и ще се заплете в мрежите и че Ялчън Ерджан ще докосне спусъка, както и че Н.К. е трябвало да предприеме мерки да предотврати всичко това.
65. Съдът не счита, че има каквато и да било небрежност по отношение на други аспекти на подготовката и провеждането на операцията от страна на главен инспектор Н.К., или от страна на РГС, която упражнява контрол върху него.
66. Затова Съдът счита, че властите не са действали небрежно при планирането и провеждането на операцията на 17 април 2008 г.
67. Той отбелязва също така, че след като Ялчън Ерджан бива прострелян, бреговата охрана прави всичко възможно, за да спаси живота му, пренасяйки го до брега в тяхната лодка и викайки линейка (виж параграф 15 по-горе).
68. На последно място, Съдът отбелязва, че турското правителство се позовава на предишни дела срещу България, в които е отправяло критика към вътрешното законодателство, което в тогавашния момент е разрешавало използването на огнестрелно оръжие от полицията за извършване на арест, независимо от опасността, която представлява въпросното лице и независимо от естеството на престъплението, за което същото е заподозряно (виж параграф 52 по-горе, както и случаите, посочени в него; виж също Начова и други с/у България ([ГО], № 43577/98 и № 43579/98, ЕСПЧ 2005-VII, и Влаеви с/у България, № 272/05 и № 890/05, § 79, 2 септември 2010 г.). Въпреки това, Съдът отбелязва, че конкретният случай не се занимава с прилагането на правилата, критикувани в упоменатите случаи, свързани с умишлената употреба на сила при извършване на арест, а е свързан с инцидент. Съответно, заключенията на Съда в по-горните случаи, които са допринесли за констатирането на нарушения на чл. 2 от Конвенцията, не са приложими към ситуацията в настоящия случай.
69. С оглед на изложеното по-горе, Съдът заключава, че жалбата на жалбоподателите по материалния аспект на чл. 2, е явно неоснователна и трябва да бъде отхвърлена в съответствие с чл. 35, ал. 3 (а) и 4 от Конвенцията.
(б) Процесуален аспект на чл. 2
70. Жалбоподателите се оплакват също, че националните власти не са успели ефективно да разследват смъртта на техния роднина (виж параграф 44 по-горе).
71. Принципите, определящи процесуалното задължение на държавата да извършва ефективно разследване, когато има загинало лице в резултат на използването на сила от страна на служители на държавата, са изложени в параграфи 298-306 от решението на Голяма камара по делото Джулиани и Гаджо (цитирано по-горе).
72. По-специално, дадено разследване трябва да може да установи причината за смъртта и да идентифицира отговорното лице, а властите трябва да предприемат всички разумни действия, които са необходими, за да съберат съответните доказателства. Заключенията на разследването трябва да се основават на задълбочен, обективен и безпристрастен анализ на всички съответни елементи (виж Кая с/у Турция, 19 февруари 1998 г., § 87, Доклади 1998-I; Салман с/у Турция [ГО], № 21986/93, § 106, ЕСПЧ 2000-VII; и Колеви с/у България, № 1108/02, § 192, 5 ноември 2009 г.).
73. Що се отнася до конкретния случай, Съдът отбелязва, че разследването е започнато в деня на смъртта на Ялчън Ерджан и че органите на прокуратурата, разпитващи редица свидетели, включително и всички участници в събитието от 17 април 2008 г., са назначили експертизи и са извършили поредица от следствени експерименти за установяване на съответните обстоятелства (виж параграфи 17-32 по-горе). Органите на прокуратурата повдигат обвинение на служителя M.T., но въз основа на събраните доказателства, прекратяват производството, като констатират в мотивирани постановления, че няма данни служителят да е извършил престъпление (виж параграфи 33-38 по-горе). Първият и третият от жалбоподателите са участвали в това производство и са направили възражения и обжалвания.
74. В изявленията на турското правителство, към които жалбоподателите се присъединяват, се твърди, че разследването, проведено от страна на българските власти, не е успяло да отговори на изискванията на чл. 2 (виж параграф 53 по-горе). Първо, то не е всеобхватно и пълно: българските власти не успяват да обяснят дупките от куршуми, намерени на Ömer Reis-2 и раната на главата Ялчън Ерджан; българските власти приемат, че пистолетът на служителя М.Т. е стрелял случайно, въпреки липсата на убедителни доказателства в тази посока, и не успяват да предоставят пръстови отпечатъци от оръжието, нито да проверят за следи от барут по пръстите на Ялчън Ерджан; също така, те не разглеждат планирането и провеждането на операцията от 17 април 2008 г. Второ, разследването не е било безпристрастно, тъй като е било повлияно от обществената кампания в защита на служителя М.Т.
75. Що се отнася до първия аргумент, повдигнат от турското правителство, а именно, че разследването не отговаря на изискванията за пълнота и всеобхватност, Съдът прави следните забележки. Съдът вече е установил, че фактът, че служителите от българската брегова охрана са отправили предупредителни изстрели, някои от които са ударили палубата и кабината с руля на Ömer Reis-2, няма връзка с причината за смъртта на Ялчън Ерджан (виж параграф 61 по-горе); съответно, това, че властите не са взели под внимание въпросните изстрели, не би могло да компрометира аргументацията им или констатациите им относно вината на служителя М.Т. Аутопсията на тялото на Ялчън Ерджан след смъртта му сочи, че раната на главата му няма връзка с причината за смъртта му (виж параграф 28 по-горе); така, фактът, че властите не са я коментирали, не подкопава заключенията им относно най-вероятната причина за инцидента. Освен това, Съдът не може да се съгласи с аргумента на турското правителство, че заключението на българските власти, че пистолетът на служителя М.Т. е стрелял автоматично, не е подкрепен с доказателства. Съдът констатира, че това е едно от основните обстоятелства, които властите са целели да установят, като за целта са извършили няколко следствени експеримента на мястото на инцидента (виж параграф 32 по-горе); заключенията им очевидно са базирани на резултатите от тези следствени експерименти. Съдът също така не може да се съгласи с твърдението на турското правителство, че българските власти не са успели да разгледат планирането и провеждането на операцията от 17 април 2008 г. Доколкото първият и третият от жалбоподателите повдигат този въпрос пред тях, същите са реагирали адекватно (виж параграфи 36 и 38 по-горе). На последно място, турското правителство посочва, че разследващите органи не са успели да осигурят пръстови отпечатъци от оръжието на служителя М.Т. и да проверят за следи от барут по пръстите на Ялчън Ерджан. Съдът отбелязва, че това би могло наистина да се счита за пропуск, особено предвид последвалото заключение на прокуратурата, че Ялчън Ерджан може сам да е докоснал спусъка на пистолета (виж параграф 36 по-горе). Въпреки това, на национално равнище, няма изложен аргумент във връзка с този пропуск и така Съдът не е в състояние да оцени възможните обяснения на властите. В допълнение, Съдът е на мнение, че този пропуск не може да компрометира ефективността на разследването като цяло, с оглед на достатъчното други събрани доказателства. Съдът потвърждава още веднъж, че турското правителство не оспорва заключенията на следствието за това как се е случила злополуката, която е довела до смъртта на Ялчън Ерджан (виж параграф 52 по-горе).
76. Съответно, Съдът е на мнение, че властите, в случая, са предприели достатъчно разумни действия, за да установят обстоятелствата около смъртта на Ялчън Ерджан, и че заключенията на следствието се основават на задълбочен анализ на всички релевантни доказателства. По този начин, разследването е в съответствие с изискванията на чл. 2 от Конвенцията в това отношение.
77. Турското правителство заявява, в допълнение, че разследването е било пристрастно заради обществена кампания в защита на служителя М.Т., описана в параграфи 39-41 по-горе. Въпреки това, Съдът не вижда нещо, което да е в състояние да го убеди, че прокурорите и съдиите (които са разглеждали делото и които са професионалисти, и за които е по-малко вероятно, отколкото, например, за съдебните заседатели или помощник-съдиите, да се влияят от външен натиск) биха могли да са повлияни от тази кампания (виж Димитров и др. с/у България, № 77938/11, § 159, 1 юли 2014 г, с допълнителните препратки). Напротив, както вече бе обсъдено, властите са извършили задълбочено разследване на обстоятелствата около смъртта на Ялчън Ерджан и техните изводи се основават на събраните доказателства. Съответно, Съдът не може да заключи, че разследването на смъртта на Ялчън Ерджан е било опорочено от пристрастност и предубеденост.
78. С оглед на гореизложеното, Съдът заключава, че оплакването на жалбоподателите по процесуалния аспект на чл. 2, е явно неоснователно и трябва да бъде отхвърлено в съответствие с чл. 35, ал. 3 (а) и 4 от Конвенцията.
Поради тези причини, Съдът, единодушно,
Обявява жалбата за недопустима.
Франсоаз Елен-Пасо (Françoise Elens-Passos)
Секретар
Инета Зимеле (Ineta Ziemele)
Председател
Full & Egal Universal Law Academy