EUR-Lex -  62001TJ0045(01) - BG

Дело T-45/01

Stephen G. Sanders и др.

срещу

Комисия на Европейските общности

„Персонал, нает в съвместното предприятие JET — Прилагане на различен правен статут от статута на срочно наетите служители — Обезщетяване на претърпените имуществени вреди“

Резюме

1.      Производство — Въвеждане в хода на производството на нови правни основания

(член 44 от Процедурния правилник на Първоинстанционния съд)

2.      Длъжностни лица — Иск — Пълна юрисдикция

3.      Длъжностни лица — Иск — Пълна юрисдикция

4.      Длъжностни лица — Иск — Пълна юрисдикция

1.      Определените по размер искания, представени в рамките на иск за обезщетение след постановяването на междинното решение, с което Първоинстанционният съд осъжда Общността да обезщети за претърпените вреди членовете на персонала на съвместно предприятие на ЕОАЕ поради прилагането на различен правен статут от статута на срочно наетите служители — искания, които са изменени, за да се вземат предвид определените с междинното решение правила за оценяване на вредата, не могат да се разглеждат като недопустими, тъй като представляват допустимо развитие на исканията, съдържащи се в исковата молба, най-вече тъй като, от една страна, Първоинстанционният съд определя необходимите елементи за оценяване на вредата за първи път в междинното решение, а от друга — все още не било обсъдено в какво точно се изразява вредата и какъв е точният способ за изчисляване на дължимите обезщетения.

Всъщност тъй като с междинното решение Първоинстанционният съд определя периода, за който се дължи обезщетение, съставните елементи на последното, както и методът за определяне на точния размер на полагащото се на всеки обезщетение, конкретният размер на индивидуалните претенции на всеки ищец трябва по необходимост да може да бъде поправен вследствие на това решение.

(вж. точки 21 и 22)

2.      В рамките на иск за обезщетение, след постановяването на междинното решение, с което Първоинстанционният съд осъжда Общността да обезщети за претърпените вреди членовете на персонала на съвместното предприятие Joint European Torus (JET) поради прилагането на различен правен статут от статута на срочно наетите служители, присъждането на степен и стъпка на всеки един от ищците в началото на периода на обезщетяване трябва да се извърши с оглед на неговото действително наемане, като посоченият период е пет години, считано от момента на влизане в сила на първия сключен или подновен договор, а този момент не трябва да бъде преди повече от пет години.

Всъщност макар Първоинстанционният съд да ограничава правата на обезщетение до период от най-много пет години, той все пак отсъжда, че от самото начало, тоест от тяхното първо наемане, заинтересованите лица е трябвало да бъдат наети с договори за срочно наети служители, като нарушението е продължило през цялото времетраене на съвместното предприятие. Следователно положението на всеки един от ищците в началото на периода на обезщетяване трябва не да се приравнява на положението при първото наемане, а да се разглежда, като се има предвид, че от първото си наемане в качеството на договорно нает служител заинтересованото лице е трябвало да бъде наето в качеството на срочно нает служител, което налага да се отчете, ако е необходимо, натрупаният „стаж“ до началото на посочения период. Подобен метод на „отразяване на стажа“ включва по необходимост повишенията, от които всеки един от ищците е можел да се ползва.

Що се отнася до повишенията през периода на обезщетяване, именно с оглед на положението на членовете — титуляри на екипа по проекта JET, Първоинстанционният съд преценява, че по отношение на ищците е било запазено правно положение, в което те са били обект на дискриминация, съставляваща виновно нарушение, и че поради този факт последните са претърпели вреди. Следователно сходното положение на срочно наетите служители на ЕОАЕ, което следва да служи като основа за сравнение при определянето на развитието на кариерата, от което ищците са можели да се ползват, е евентуално по-благоприятното положение на членовете — титуляри на екипа по проекта JET.

(вж. точки 49—51, 65 и 68)

3.      В междинното решение, с което осъжда Общността да обезщети за претърпените вреди членовете на персонала на съвместното предприятие Joint European Torus (JET) поради прилагането на различен правен статут от статута на срочно наетите служители, Първоинстанционният съд приема, че вредите за ищците произтичат от разликата между възнагражденията и свързаните с тях придобивки, които заинтересованите лица са щели получат, ако бяха работили за проекта в качеството на срочно наети служители, и възнагражденията и свързаните с тях придобивки, които те действително са получили в качеството на договорно наети служители.

От това произтича, от една страна, че при определянето на чистия общностен доход, който всеки един от ищците е можел да получи през определения от Първоинстанционния съд период на обезщетяване, ако е бил нает в качеството на срочно нает служител, следва да се вземе предвид съвкупността от придобивки, за които заинтересованото лице е можело да претендира, предвид обстоятелствата, свързани с неговото лично и професионално положение, за които е било в състояние да осигури документни доказателства. Не следва обаче да се включват надбавките за дневни разходи, които е можело да бъдат получени за командировки, тъй като в JET всички разходи са били възстановявани, докато надбавките за дневни разходи са били намалени, дори премахнати. От друга страна, при определянето на чистия национален доход, получен от всеки един от ищците в качеството на договорно нает служител през посочения период на обезщетяване, следва се вземат предвид всички възнаграждения, които заинтересованите лица действително са получили на това основание, по-специално надбавките за дневни разходи, които някои от ищците евентуално са получили поради отдалечеността им от местонахождението на JET.

(вж. точки 77—79)

4.      В междинното решение, с което осъжда Общността да обезщети за претърпените вреди членовете на персонала на съвместното предприятие Joint European Torus (JET) поради прилагането на различен правен статут от статута на срочно наетите служители, Първоинстанционният съд приема, че ищците е трябвало от самото начало да бъдат наети с договори за срочно наети служители и че извършеното правонарушение надхвърля по своята продължителност определения от Първоинстанционния съд период на обезщетяване. Тази констатация неизбежно води до отчитане на факта, че ищците са можели да придобият пенсионни права за целия период, през който всеки от тях действително е работил в JET, докато обезщетението за тези евентуални права е ограничено до периода на обезщетяване.

В резултат на това, за да се определи частта от обезщетението, съответстваща на пенсионните права, следва да се установи за всеки един от ищците датата на действителното му наемане от JET, евентуално предхождащо периода на обезщетяване, като се има предвид, че обезщетението е дължимо за пропуснати пенсионни права, свързани с периода от най-много пет години, съответстващи на периода на обезщетяване. Следователно горепосочените най-много пет години не съставляват единствените години, осигуряващи придобиването на права. Всъщност целият период на заетост на всеки един от ищците в JET му осигурява придобиването на пенсионни права, като съответстващите права се намаляват пропорционално на продължителността на периода на обезщетяване, отнесен към целия период на заетост.

Освен това следва да се приеме, че обезщетението, дължимо за пенсионни права, не може да бъде по-ниско от актюерската стойност на резервите, натрупани в полза на всеки един от ищците в резултат от вноските на работника и на работодателя за периода от най-много пет години, съответстващ на периода на обезщетяване.

в замяна на това в случая, когато по-специално поради факта че е работил в JET по-малко от десет години, ищец при всички положения не би могъл по силата на разпоредбите на Правилника да придобие право на пенсия за прослужено време, а само право на обезщетение при напускане, обезщетението за тази пропусната надбавка, занижено пропорционално на продължителността на периода на обезщетяване, отнесен към целия период на заетост, е единствената алтернатива, която задължително трябва да му бъде предоставена.

(вж. точки 90—93)

РЕШЕНИЕ НА ПЪРВОИНСТАНЦИОННИЯ СЪД (първи състав)

12 юли 2007 година(*)

„Персонал, нает в съвместното предприятие JET — Прилагане на различен правен статут от статута на срочно наетите служители — Обезщетяване на претърпените имуществени вреди“

По дело T-45/01,

Stephen G. Sanders, с местожителство в Oxon (Обединеното кралство) и 94 други ищци, чиито имена са посочени в приложението, представлявани първоначално от г‑н P. Roth, QC, г‑н I. Hutton, г‑жа E. Mitrophanous и г‑н A. Howard, barristers, а впоследствие от г‑н Roth, г‑н Hutton и г‑н B. Lask, barrister,

ищци,

срещу

Комисия на Европейските общности, за която се явява г‑н J. Currall, в качеството на представител,

ответник,

подпомагана от

Съвет на Европейския съюз, за който се явяват първоначално г‑н J.-P. Hix и г‑н А. Pilette, а впоследствие г‑н Hix и г‑н B. Driessen, в качеството на представители,

встъпила страна,

с предмет искане да се определи вследствие на Решение на Първоинстанционния съд от 5 октомври 2004 г. по дело Sanders и др./Комисия (T‑45/01, Recueil, стр. II‑3315) размерът на обезщетението, дължимо за имуществените вреди, които всеки един от ищците е претърпял, поради факта че не е бил нает като срочно нает служител на Европейските общности за изпълнението на своята дейност в съвместното предприятие Joint European Torus (JET),

ПЪРВОИНСТАНЦИОННИЯТ СЪД НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ ОБЩНОСТИ (първи състав),

състоящ се от: г‑н B. M. Vesterdorf, председател, г‑н M. Jaeger и г‑н H. Legal, съдии,

секретар: г‑жа C. Kristensen, администратор,

предвид изложеното в писмената фаза на производство и в съдебното заседание от 20 март 2007 г.,

постанови настоящото

Решение

 Обстоятелства, предхождащи спора и процедура

1        С Решение от 5 октомври 2004 г. по дело Sanders и др./Комисия (T‑45/01, Rec. p. II-3315, ci-après l’« arrêt interlocutoire ») Първоинстанционният съд отсъжда, че като не е предложила на ищците, в нарушение на Устава на съвместното предприятие Joint European Torus (JET), сключването на договори за срочно наети служители, Комисията е извършила виновно правонарушение, водещо до отговорност на Европейската общност, че поради това неправомерно поведение ищците са пропуснали сериозна възможност за наемане в качеството на срочно наети служители и че причинената им вреда представлява разликата между възнагражденията, свързаните с тях придобивки и пенсионните права, които заинтересованите лица са щели да получат или да придобият, ако бяха работили по проекта JET в качеството на срочно наети служители, и възнагражденията, свързаните с тях придобивки и пенсионните права, които те действително са получили или придобили в качеството на договорно нает персонал (точки 142, 158 и 167 от междинното решение).

2        Все пак, тъй като приема, че ищците е трябвало да предявят искания за обезщетение в разумен срок, който да не надвишава пет години от момента на узнаване на дискриминационното положение, от което споменатите се оплакват, Първоинстанционният съд отсъжда, че дължимото обезщетение следва да се изчисли по отношение на всеки ищец от датата на влизане в сила на първия сключен или продължен договор, който го засяга, като тази дата не трябвало да предхожда с повече от пет години датата на предявяването на искането му за обезщетение от Комисията (точка 72 от междинното решение).

3        Тъй като Първоинстанционният съд не е в състояние да определи дължимото на всеки един от ищците обезщетение, междинното решение (точка 170) полага принципите и критериите, въз основа на които страните се приканват да постигнат споразумение, а при липса на такова — да сезират Първоинстанционния съд с определени по размер искания.

4        В резултат на това страните трябва:

1)      да определят длъжността и степента, които биха съответствали на служебните задължения, изпълнявани от всеки един от ищците, ако последният бе сключил договор за срочно нает служител в момента на влизане в сила на първия сключен или продължен договор, като въпросният момент не трябва да предхожда с повече от пет години предявяването на искането му за обезщетение (точки 169 и 171 от междинното решение);

2)      да отразят трудовия стаж на заинтересованото лице от момента на наемането му до посочения по-горе период от най-много последните пет години, като вземат предвид следното:

—      средното нарастване на възнагражденията за съответстващата длъжност и степен на служител на Европейската общност за атомна енергия (ЕОАЕ), евентуално работещ за JET,

—      евентуалните повишения, които заинтересованото лице е можело да получи през този период, предвид съответната длъжност и степен, чрез прилагане на средната величина за повишенията, на които имат право срочно наетите служители на ЕОАЕ в сходно положение (точка 172 от междинното решение),

3)      да извършат сравнение между положението на срочно нает служител на Общностите и това на договорно нает служител в чисти стойности след приспадане на вноските, удръжките или другите предвидени в приложимото законодателство налози (точка 173 от междинното решение).

5        Първоинстанционният съд уточнява, че периодът, за който се дължи обезщетение, започва от влизането в сила на първия договор, сключен или продължен през петте години, предхождащи момента на предявяване на искането за обезщетение, и завършва или в момента, в който заинтересованото лице е престанало да работи по проекта JET, ако въпросният момент е предхождал момента на приключване на проекта, тоест 31 декември 1999 г., или на последната дата, ако заинтересованото лице е работило по проекта JET до неговото приключване. (точка 174 от междинното решение).

6        На последно място, Първоинстанционният съд отсъжда, че тъй като компенсирало пропуснати възнаграждения и придобивки, обхванати от Протокола за привилегиите и имунитетите на длъжностните лица и служители на Европейските общности, и било изчислено при отчитане на общностния данък, обезщетението не подлежало на облагане с данък или с други налози, предвидени в националното законодателство (точка 176 от междинното решение).

7        Тъй като страните не успяват да постигнат споразумение по всички точки, свързани с точното определяне на обезщетението, дължимо на всеки един от ищците, на 28 октомври 2005 г. те представят пред Първоинстанционния съд своите определени по размер искания.

8        Посредством процесуално-организационно действие, съобщено на страните на 19 декември 2006 г., съобразно член 64 от своя процедурен правилник Първоинстанционният съд иска от последните информация и сведения относно някои съществуващи между тях различия по отношение на изчисляването на вредата за всеки един от ищците.

9        Ищците отговарят на исканията на Първоинстанционния съд с писмо, получено в секретариата на 20 февруари 2007 г. Комисията изпраща своето писмено становище относно отговорите на ищците с писмо, получено в секретариата на 1 март 2007 г.

10      В отговорите на исканията на Първоинстанционния съд страните, които уточняват своите определени по размер искания вследствие на процесуално-организационното действие, посочват, че са разрешили някои от противоречията помежду си, като в същото време подчертават и все още съществуващите спорни елементи.

11      С определение на председателя на първи състав на Първоинстанционния съд от 7 март 2007 г. искането за встъпване, подадено от Обединено кралство Великобритания и Северна Ирландия, е отхвърлено съобразно член 115, параграф 1 във връзка с член 116, параграф 6 от Процедурния правилник поради късното му подаване.

12      Устните изявления на страните, както и техните отговори на въпросите, поставени от Първоинстанционния съд, са изслушани в съдебното заседание от 20 март 2007 г. Комисията представя поправена версия на приложенията към своето писмено становище от 1 март 2007 г.

13      В края на съдебното заседание председателят предоставя на ищците срок от една седмица за представяне на евентуални изменения в документите, приложени в съдебното заседание от Комисията. Въз основа на подадено от ищците искане, на 27 март 2007 г. председателят разрешава на Комисията и на последните продължаване на срока съответно до 30 март и до 3 април 2007 г., с цел да се осигури възможност за ответника да внесе последни поправки в своите определени по размер искания, а за ищците — да формулират своите писмени становища по последните елементи.

14      Устната фаза на производството приключва на 17 април 2007 г.

 Искания на страните

15      Ищците молят Първоинстанционния съд:

–        да задължи Комисията да ги обезщети за пропуснатите трудови доходи и други ползи в резултат от извършени спрямо тях нарушения на общностното право, като към 31 октомври 2005 г. тяхното искане за обезщетение възлиза общо за всички ищци на 27 744 467 лири стерлинги (GBP),

–        да осъди Комисията да заплати съдебните разноски.

16      Комисията, подпомагана от Съвета, моли Първоинстанционния съд:

–        да я задължи да изплати обезщетение на ищците в изпълнение на междинното решение, съобразно писменото ѝ становище, общо в размер на 5 767 682 GBP към 31 октомври 2005 г.,

–        да я осъди да заплати половината от съдебните разноски на ищците.

 От правна страна

 Обхват на спора rationae personae

17      В отговор на въпросите, поставени от Първоинстанционния съд в съдебното заседание, ищците посочват, че двама от тях — г‑н М. Organ и г‑н M. R. Sibbald, не предявяват искания за обезщетение.

18      В резултат на това Първоинстанционният съд следва при отчитане на горното да приеме, че деветдесет и трима от деветдесет и петимата ищци предявяват искания за обезщетение.

19      Освен това ищците уточняват, че г‑жа S. Rivers, която е сключила брак по време на съдебното производство, фигурира в исканията за обезщетение под името г‑жа S. Playle. За да се избегне опасност от объркване, в рамките на настоящото решение тя следва да бъде обозначавана с името Rivers-Playle.

 По размера на исканията за обезщетение

20      Без да повдига възражение за недопустимост, Комисията изтъква, че претенциите за обезщетение на ищците за периода на обезщетяване, определен с междинното решение (1995—1999 г.), надвишавали с един и половина пъти първоначалните им претенции. Тя счита, че въпреки че въпросните претенции са били преразгледани от заинтересованите лица, по-специално предвид сведенията, които им е предоставила по време на обсъжданията, подобно съществено увеличение на претенциите на ищците не би съответствало на разпоредбите на член 44 от Процедурния правилник.

21      По отношение на принципа следва да се отбележи, че по дело, в което с междинно решение е определил правилата за оценяване на претърпените вреди и в което е назначил експертиза, Съдът допуска преразглеждане с оглед на увеличаване на първоначалните искания, приемайки за допустими подобни изменени искания. Той счита, че споменатите искания се явяват допустимо, дори необходимо развитие на исканията, съдържащи се в исковата молба, най-вече тъй като, от една страна, той определя необходимите елементи за оценяване на вредата за първи път в междинното решение, а от друга — все още не било обсъдено в какво точно се изразява вредата и какъв е точният способ за изчисляване на дължимите обезщетения. Съдът добавя, че в диспозитива на междинното решение приканва страните да представят определени по размер искания в хипотезата, в която не успеят да се споразумеят относно размера на вредите. Той заключава, че тази покана не би имала смисъл и действие, ако след постановяването на споменатото решение страните страните не могат да формулират различни от предявените с исковата им молба искания (Решение на Съда от 27 януари 2000 г. по дело Mulder и др./Съвет и Комисия, C‑104/89 и C‑37/90, Recueil, стр. I‑203, точки 38—40).

22      Освен това, тъй като в случая с междинното решение Първоинстанционният съд определя периода, за който се дължи обезщетение, съставните елементи на последното, както и метода за определяне на точния размер на полагащото се на всеки обезщетение, конкретният размер на индивидуалните претенции на всеки ищец трябва по необходимост да може да бъде поправен вследствие на това решение.

23      Освен това от преписката е видно, че исканията за обезщетение на ищците към 31 октомври 2005 г., преразгледани с оглед на мотивите към междинното решение, са занижени, а не завишени спрямо техните първоначални искания, като се има предвид техният общ размер, а не както прави ответникът — единствено частта от първоначалните претенции, засягаща периода на обезщетяване.

24      От изложеното е видно, че становището на Комисията относно размера на първоначалните искания трябва да бъде отхвърлено като ирелевантно.

 Предварителни съображения

25      Цел на настоящото решение е да определи обезщетението, дължимо на всеки един от ищците за поправяне на вредите, причинени от нарушението, установено с междинното решение съобразно принципите и критериите, посочени в последното и припомнени в точки 1—6 по-горе, тъй като страните не са постигнали пълно споразумение по всички точки с оглед на прилагане на принципите и критериите, посочени от Първоинстанционния съд.

26      В самото начало следва да се отбележи, че междинното решение не е било оспорвано нито на основание на принципа за признаване на отговорността на Общността — по причина на установеното нарушение — нито на основание на принципа за признаване на вредите, претърпени от ищците, чиито права на обезщетение са били ограничени до период от най-много пет години, нито по отношение на принципите и критериите за определяне на дължимото на всеки един от ищците обезщетение. Следователно това решение е станало окончателно във всичките си точки, придобили сила на пресъдено нещо, и е задължително за крайното разрешаване на спора (Решение на Съда от 19 февруари 1991 г. по дело Италия/Комисия, C‑281/89, Recueil, стр. I‑347, точка 14, Определение на Съда от 11 юли 1996 г. по дело Coussios/Комисия, C‑397/95 P, Recueil, стр. I‑3873, точка 25 и Определение от 28 ноември 1996 г. по дело Lenz/Комисия, C‑277/95 P, Recueil, стр. 6109, точки 48—54, а по отношение на силата на пресъдено нещо на междинно решение — посочено по-горе Решение Mulder и др./Съвет и Комисия, точки 54—56). Освен това Комисията подчертава в своето споменато по-горе писмено становище от 1 март 2007 г., че нито ищците, нито тя самата са обжалвали решението от 5 октомври 2004 г. пред Съда и че следователно последното е придобило окончателния характер на res judicata.

27      Освен това по отношение на състоянието на спора при приключване на устната фаза на производството изглежда, че що се отнася до съответните им искания от 28 октомври 2005 г., страните са се споразумели по определен брой общи или особени въпроси, свързани с определянето на дължимото на всеки един от ищците обезщетение, предвид принципите и критериите, положени в междинното решение.

28      На първо място, изглежда, че страните са се споразумели относно общата методология за изчисляване на пропуснатите от ищците ползи, относно определянето на основните компоненти на националните или общностни доходи на заинтересованите лица, които да се вземат предвид, относно начисляването върху крайния размер на дължимото на всеки ищец обезщетение на проста лихва в размер на 5,25 % и относно необлагаемия характер, съобразно законодателството на Обединеното кралство, на обезщетенията, които ищците следва да получат, като се има предвид, че въпросът за данъчния режим на посочените обезщетения е бил изрично и окончателно уреден с междинното решение (вж. точка 6 по-горе). Освен това от преписката е видно, че страните са се споразумели, че двама от ищците — г‑н D. Hamilton и г‑н T. Price, които са останали без работа, след като са напуснали JET, са имали право на обезщетение поради тази причина в съответствие с приложимото законодателство.

29      Подадените от страните искания на 28 октомври 2005 г. указват за съществуващи несъгласия по шест точки относно точното определяне на дължимото на всеки един от ищците обезщетение, за чието уреждане страните се обръщат към Първоинстанционния съд. Посочените несъгласия засягат, на първо място, началото на периода на обезщетяване по отношение на всеки един от ищците (вж. точка 5 по-горе), на второ място, степента и стъпката, подлежащи на определяне за всеки ищец в началото на периода на обезщетяване (вж. точка 4 по-горе), на трето място, повишенията, които заинтересованите лица са можели да получат (вж. точка 4 по-горе), на четвърто място, свързаните с възнагражденията придобивки, които са можели да получат (вж. точка 1 по-горе), на пето място, вноските, удръжките и другите налози, които е следвало да бъдат отчетени при определянето на чистия доход на срочно нает служител на Общностите и този на договорно нает служител (вж. точка 4 по-горе), и на шесто място, пенсионните права, за които всеки един от ищците е можел да претендира (вж. точка 1 по-горе).

30      Вследствие на съобщеното на 19 декември 2006 г. процесуално-организационно действие страните се споразумяват допълнително по определени точки. Те се споразумяват съответно по отношение, от една страна, на началото на периода на обезщетяване спрямо всеки, а от друга — по отношение на вноските, удръжките и другите налози, подлежащи на отчитане при определянето на действително получените от заинтересованите лица доходи в качеството на договорно наети служители. Повече или по-малко съществени различия обаче остават по отношение на останалите спорни точки.

31      Освен това страните, чиито гледни точки се сближават в това отношение, излагат в своите писмени становища и в съдебното заседание трудностите да убедят данъчните власти на Обединеното кралство, че обезщетенията, които следва да получат, не подлежат на облагане с национален налог, съобразно отсъденото от Първоинстанционния съд в междинното решение, тъй като споменатите власти са изявили намерение да обложат ако не главницата на обезщетенията, то поне лихвите върху посочените обезщетения. Ищците и Комисията искат от Първоинстанционния съд да се произнесе именно по въпроса за необлагаемостта на посочените обезщетения — главница и лихви.

32      Следва да се разгледат последователно шестте споменати в точка 29 по-горе въпроса, разграничавайки точките, по които е постигнато съгласие, от точките, по които съществува несъгласие, както и въпросът за данъчния режим на лихвите, дължими върху обезщетенията, които ищците следва да получат.

 По точките, по които е постигнато съгласие

 По началото на периода на обезщетяване

33      Първоинстанционният съд приема с междинното решение, че по отношение на всеки ищец дължимото обезщетение трябва да се изчислява от момента на влизане в сила на първия сключен или подновен договор, който го засяга, като този момент не трябва да предхожда с повече от пет години момента на предявяване на искането му за обезщетение от Комисията и попада в периода между 12 ноември 1994 г. и 16 февруари 1995 г. (точки 84 и 169 от междинното решение). Освен това от решението е видно (точка 174), че периодът на обезщетяване приключва или в момента, в който съответният ищец е спрял да работи по проекта JET, ако този момент е предхождал момента на приключване на проекта, 31 декември 1999 г., или на последната дата, ако заинтересованото лице е работило по проекта JET до неговото приключване.

34      От отговорите на страните на споменатата в точка 8 по-горе мярка по организация на производството е видно, че страните са постигнали съгласие, съобразно припомнените по-горе мотиви към междинното решение относно началото на периода на обезщетяване, както и относно продължителността на посочения период за всеки от ищците.

35      В резултат на това Първоинстанционният съд следва да вземе предвид съгласието на страните и да определи началото на съответния за всеки от ищците период на обезщетяване, както е посочено във втората колона от приложение 2 към настоящото решение.

 По вноските, удръжките и другите налози

36      Първоинстанционният съд отсъжда с междинното решение (точка 173), че за да се определи вредата, трябва да се извърши сравнение в чисти стойности на положението на срочно нает служител на Общностите и положението на договорно нает служител, какъвто е всеки един от ищците, като се приспаднат вноските, удръжките и другите налози, събрани в съответствие с приложимото законодателство.

37      В резултат на процесуално-организационното действие и в съответствие с посочените по-горе мотиви към междинното решение ищците приспадат при определянето на доходите, получени в качеството на договорно наети служители, сумите, които първоначално са взели предвид в исканията си от 28 октомври 2005 г. и които съответстват на плащанията към пенсионни фондове, освен за осем от тях, чиито застрахователни полици, сравними със схемата на Правилника, са били предназначени да им осигурят защита срещу рисковете „професионална болест“ и „злополука“. Комисията приема тези условия.

38      Първоинстанционният съд следва да отчете упоменатото и да определи чистия доход, който всеки един от ищците действително е получил в качеството на договорно нает служител през периода на обезщетяване.

 По точките на несъгласие

 По степента и стъпката в началото на периода на обезщетяване

–       Доводи на страните

39      Ищците изтъкват, че при определянето на степента и стъпката освен техните университетски квалификации следва да се вземат предвид техният предходен професионален опит и трудовият стаж на всеки от тях в JET от действителното му постъпване на работа там, тоест за много от тях, преди началото на периода на обезщетяване. Те считат, че в междинното решение Първоинстанционният съд предвижда критерий за функционална еквивалентност на длъжностите, заемани в качеството на договорно нает служител, и тези, заемани в качеството на срочно нает служител. Ищците посочват, че за да установят посочената еквивалентност, са се позовали на паметната записка от 25 август 1989 г. на ръководителя на отдел „Договори“ към JET, г‑н Byrne.

40      Ищците изтъкват, позовавайки се на междинното решение, че тъй като са били фактически наети, за да работят в JET, Комисията може да изисква в настоящия момент същото ниво на доказване, което в определени случаи е невъзможно, единствено ако е ставало въпрос за действителното им наемане. Те посочват освен това, че представили официални свидетелства, удостоверяващи техния стаж и биография.

41      Комисията поддържа, че степента и стъпката следва да се определят към датата на влизане в сила на първия договор, включващ се в периода на обезщетяване, като се вземат предвид дипломите и професионалният опит на всеки един от ищците, както ако става въпрос за първо назначаване. Тя счита, че ищците трябва да представят същите доказателства във връзка с квалификациите и професионалния опит, както ако са били действително наети. Ответникът счита, че от междинното решение е видно, че Общността носи отговорност и дължи обезщетение за период от най-много пет години, както и че предходните договори не могат да бъдат взети предвид.

42      Освен това Комисията посочва, че съответните документи, използвани от нея за определяне на длъжности и степени, са Решение на Комисията от 11 октомври 1984 г. относно приложимите критериите за присъждането на степен и стъпка при наемане на персонал в научните и технически служби, от една страна, а от друга — Решение на Комисията, в сила от 1 септември 1983 г., относно приложимите критерии за назначаване със степен и стъпка при наемане на административен персонал.

43      Освен това в светлината на член 44 от Процедурния правилник ответникът изтъква и въпроса за допустимостта на доказателствата, които са му били представени от ищците, повечето през юли 2005 г. или дори през септември, или през октомври 2005 г.

44      От отговорите на страните на процесуално-организационното действие е видно също така, че те са постигнали частично съгласие по някои точки. Първо, страните се споразумяват да възприемат класирането C3-B5/B3, приложимо за JET, за 22-мата заинтересовани ищци. Второ, Комисията приема, че университетската квалификация „Chartered Engineer“, която засяга петима ищци, дава достъп до категория A. Тя обаче се противопоставя на класирането в категория B на притежаващите квалификация „Ordinary National Diploma“ и „City & Guilds Part III“.

–       Съображения на Първоинстанционния съд

45      На първо място, що се отнася до доказателствата, свързани с квалификациите и с професионалния опит на ищците от полза при определянето на степента и стъпката на всеки в началото на периода на обезщетяване, следва да се припомни, че с междинното решение Първоинстанционният съд отсъжда, че ищците, особено предвид техните квалификации, са имали сериозни шансове да бъдат наети в качеството на срочно наети служители (точки 156 и 158 от междинното решение). Следователно за да се определи обезщетението, дължимо на всеки от тях, не е необходимо да се проверява дали заинтересованото лице е отговаряло на условията за такова наемане в началото на периода на обезщетяване. Всъщност от мотивите към междинното решение следва, че както поддържа Комисията, нивото на доказване, необходимо за определяне на присъдените степен и стъпка на всеки ищец, не може да бъде еднакво с това при действително наемане.

46      По отношение на твърдението на ответника за късното представяне на някои доказателства, които ищците му предоставили между юли и октомври 2005 г., в светлината на член 44 от Процедурния правилник на Първоинстанционния съд и с оглед на обстоятелствата по случая не може да се изтъква недопустимост на посочените доказателства.

47      Всъщност, ръководейки се от принципа за отговорност на Общността, мотивите на междинното решение установяват вредите, претърпени от ищците, посочват метода за определяне на размера им и осигуряват възможност на страните да установят съответните за определяне на дължимите обезщетения елементи, позовавайки се по-специално на университетските квалификации, на професионалния опит и на задълженията, изпълнявани в JET. Предвид продължаванията на поисканите от ищците срокове, във връзка с които ответникът не е възразил, и предвид обстоятелството, че последният е предоставил на ищците достъп до архивите на JET едва в края на декември 2005 г., не следва да се изтъква недопустимост по отношение на което и да било от доказателствата.

48      Що се отнася до присъждането на степен и стъпка на всеки един от ищците в началото на периода на обезщетяване, следва да се припомни, че с междинното решение Първоинстанционният съд установява, че длъжностите и квалификациите на ищците, включени в опис от Комисията, изглеждат аналогични по естество и ниво на тези на членовете — титуляри на екипа по проекта. Той отбелязва (точка 121), че Комисията е приела в съдебното заседание, че не съществуват съществени различия между членовете — титуляри на екипа по проекта, и ищците, като се има предвид, че квалификациите и професионалният опит на едните и на другите са сходни. Той отбелязва също така (точка 122), че това сходство на функциите се потвърждава и от органиграмата на JET.

49      Както е видно от междинното решение (точки 169 и 171), длъжността, степента и стъпката, които трябва да се определят за всеки един от ищците, следва да отговарят на задълженията, изпълнявани от всеки от тях в JET към момента на влизане в сила на първия договор, сключен или подновен в периода на обезщетяване, като се има предвид, че разглежданите задължения са тези, които заинтересованото лице изпълнява в JET към този момент, ако вече е работило там по-рано, което важи за по-голямата част от ищците, или тези, с оглед на които е започнало да работи там. Присъждането на степен и стъпка на всеки един от ищците следователно трябва да бъде определено с оглед на неговото действително наемане от страна на JET, което по принцип предхожда началото на периода на обезщетяване.

50      Всъщност макар Първоинстанционният съд да ограничава правата на обезщетение на всеки ищец до период от най-много пет години, той все пак отсъжда, че от самото начало, тоест от тяхното първо наемане, заинтересованите лица е трябвало да бъдат наети с договори за срочно наети служители, като нарушението е продължило през цялото времетраене на JET (точки 128 и 140 от междинното решение). Противно на тезата на Комисията, установяването на нарушението се отнася до целия период на заетост в JET, но обезщетение на основанията, изложени в междинното решение (точки 59—85), се дължи единствено за определения от последното период на обезщетяване.

51      Следователно положението на всеки един от ищците в началото на периода на обезщетяване не трябва да се приравнява на положението при първото наемане, а трябва да се разглежда, като се има предвид, че от първото си наемане в качеството на договорно нает служител заинтересованото лице е трябвало да бъде наето в качеството на срочно нает служител, което налага да се отчете, ако е необходимо, натрупаният „стаж“ до началото на периода на обезщетяване, за да се определи класирането, съответстващо на задълженията, изпълнявани от всеки ищец в началото на споменатия период.

52      Освен това отчитането на предходния „стаж“ в JET, противно на поддържаното от Комисията, не представлява в тесен смисъл признаване на трудовия стаж, а само отразява отчитането на евентуално присъдените до този момент степен и стъпка на заинтересованото лице в качеството на договорно нает служител на JET, съгласно междинното решение, което се позовава на задълженията, изпълнявани от всеки един от ищците в началото на периода на обезщетяване, с оглед на определянето на неговата длъжност и степен (точки 169 и 171), като се има предвид, че Първоинстанционният съд установява еквивалентност между длъжностите, квалификациите и професионалния опит на ищците и на членовете — титуляри на екипа по проекта (точки 121 и 122 от междинното решение). Следователно при определяне на степента и стъпката в началото на периода на обезщетяване трябва да се отчита това функционално сходство.

53      За да се определят степента и стъпката на всеки един от ищците в началото на периода на обезщетяване, следва да се използват всички налични относими доказателства, представени от страните, тоест, от една страна, паметната записка на ръководителя на отдел „Договори“ към JET от 25 август 1989 г., която установява съответствие между степените на договорно наетите служители и осем степени, касаещи служителите на ЕОАЕ, както и класификацията на договорно наетия персонал на JET, която е видна от регистъра на споменатия персонал за 1994 г., а от друга страна, Решение на Комисията от 11 октомври 1984 г. относно приложимите критерии при присъждане на степен и стъпка за наемане на персонал в научните и технически служби, както и Решение на Комисията, в сила от 1 септември 1983 г., относно приложимите критерии за назначаване със степен и стъпка при наемане на административен персонал.

54      Предвид тези различни документи присъждането на степен и стъпка на всеки един от ищците в началото на периода на обезщетяване се определя по следния начин.

55      Първо, следва да се определи класирането на всеки ищец в качеството на договорно нает служител към момента на влизане в сила на първия сключен или подновен договор през разглеждания период, както произтича от паметната записка от 25 август 1989 г. на ръководителя на отдел „Договори“ към JET и от регистъра на договорния персонал на JET за 1994 г. С изключение на случая на първо наемане, посоченото класиране в качеството на договорно нает служител отчита развитието в положението на заинтересованите служители от първоначалното им наемане до момента на подновяване на техните договори, бележещо началото на периода на обезщетяване в съответствие с обявените по-горе принципи.

56      Второ, следва да се определят съответстващите степен и стъпка на служител на ЕОАЕ, еквивалентни на това класиране въз основа на Решението на Комисията от 11 октомври 1984 г. относно приложимите критерии за присъждане на степен и стъпка при наемане на персонал в научните и технически служби и на Решението на Комисията, в сила от 1 септември 1983 г., относно приложимите критерии за назначаване със степен и стъпка при наемане на административен персонал.

57      Освен това следва да се вземе предвид съгласието на страните относно, от една страна, класирането на 22-мата заинтересовани ищци от кариера C3-B5/B3, а от друга страна, фактът, че квалификацията „Chartered Engineer“ дава възможност за заемане на длъжност от категория A. Също така следва да се приеме, че квалификациите „Ordinary National Diploma“ и „City & Guilds Part III“ дават възможност за достъп до длъжности от категория B, като се има предвид, че ищците са представили доказателства, изхождащи от компетентните британски власти — за които ответникът не поддържа, че били неточни — за приравняване на тези дипломи с необходимите нива за достъп до тази категория.

58      От изложеното е видно, че решението за присъждане на степен и стъпка на всеки един от ищците в началото на периода на обезщетяване се взема, както е посочено в третата колона от приложение 2 към настоящото решение.

 По повишенията

–       Доводи на страните

59      Ищците изтъкват, че темповете на израстване в JET били особено благоприятни, което в случая трябвало да доведе, от една страна, до преминаване в по-висока степен от момента, в който нарастването на стъпката води до увеличение на заплатата над първата стъпка в следващата степен, с изключение на три случая, в които те се присъединяват към позицията на Комисията, а именно липса на повишение от степен B в степен A, от степен A5 в степен A4 и от степен A4 в степен A3. От друга страна, на всеки пет години било необходимо повишаване, съответстващо на средното развитие на кариерите.

60      Корелативната връзка между поисканите от ищците степени и степените, фигуриращи в регистъра на договорно наетия персонал на JET, потвърждавала основателността на предлагания от тях метод. Освен това тя позволявала назначаването на пост, свързан с поемане на отговорности, да се изрази чрез повишаване.

61      Комисията изтъква, че промяна в отговорностите не води автоматично до повишаване, тъй като не съществува автоматична връзка между степен и длъжност и тъй като длъжностно лице може да премине от длъжност администратор на длъжност ръководител на звено, без да е било повишено.

62      В отговор на процесуално-организационното действие страните посочват, че са се споразумели, от една страна, за процент при повишаване, равен на 20 %, което съответства на повишаване на всеки пет години, а от друга — да считат, че на двама от ищците — г‑н M. Browne и г‑н J. Tait — е била присъдена степен A4, считано от 1998 г., когато са станали ръководители на група.

63      Комисията поддържа своето несъгласие по отношение на прилагането от страна на ищците на този процент за периода, предхождащ периода на обезщетяване, в съответствие с метода, при който се отчита натрупаният в JET стаж преди периода на обезщетяване, за да се определи класирането в началото на посочения период.

–       Съображения на Първоинстанционния съд

64      В самото начало следва да се отбележи, че изразеното от Комисията несъгласие се отнася не до последиците от повишенията, от които ищците биха се ползвали в установените от страните проценти в размер на 20 % на година през периода на обезщетяване, а до прилагането на този процент при определянето на първоначалното класиране на всеки един от ищците в началото на периода на обезщетяване, вземайки предвид, ако е необходимо, предходния стаж на заинтересованото лице в JET. Следователно критиките се отнасят до определянето на степента и стъпката в началото на периода на обезщетяване и не са свързани с повишенията през посочения период, за който се преценява стажът.

65      Що се отнася до отчитането на повишенията, предхождащи периода на обезщетяване — което не е било обсъждано — предвид безпокойството на ответника следва все пак да се отбележи, че е ясно, че от момента, в който в съответствие с мотивите към междинното решение е установено (вж. точка 50 и сл. по-горе), че за определяне на класирането в началото на периода на обезщетяване трябва да се вземе предвид стажът на заинтересованото лице от действителното му наемане, подобен метод на „отразяване на стажа“ включва по необходимост повишенията, от които посоченият е можел да се ползва. Тъй като страните са приели, че процентът при повишаване в JET е 20 %, ищците следователно са могли да го използват във връзка с това първоначално „отразяване на стажа“, с оглед на определяне на степента и стъпката на всеки в началото на периода на обезщетяване.

66      Що се отнася до повишенията през периода на обезщетяване, Първоинстанционният съд приема в междинното решение (точка 172), че страните е трябвало да се споразумеят за отразяването на стажа на всеки един от ищците от момента на наемането му до периода на петте последни години, за които се дължи обезщетение, вземайки предвид средното нарастване на възнагражденията за съответстващите длъжност и степен на служител на ЕОАЕ, евентуално работещ в JET, както и евентуалните повишения, които всеки е можел да получи през този период, предвид съответните степен и длъжност, чрез прилагане на средната величина на повишенията, получени от срочно наети служители на ЕОАЕ в подобно положение.

67      От междинното решение е видно, че отразяването на евентуални повишения през периода на обезщетяване трябва да бъде определено предвид степента и стъпката в началото на този най-много петгодишен период чрез прилагане на средната величина за повишенията, получени от срочно наети служители на ЕОАЕ в сходно положение, тоест работещи в JET, в съответствие с текущата практика на повишения в JET.

68      Всъщност именно с оглед на положението на членовете — титуляри на екипа по проекта JET, Първоинстанционният съд преценява, че по отношение на ищците е било запазено правно положение, в което те са били обект на дискриминация, съставляваща виновно нарушение (точки 141 и 142 от междинното решение), и че поради този факт последните са претърпели вреди (точки 167 и 172 от междинното решение). Следователно „сходното положение“, което следва да служи като основа за сравнение при определянето на развитието на кариерата, от което ищците са можели да се ползват, е евентуално по-благоприятното положение на членовете —титуляри на екипа по проекта JET.

69      Евентуалният достъп до длъжности, включващи особени отговорности, не следва да се отчита при това изчисляване, тъй като, както изтъква Комисията, не е налице автоматична връзка между степента и функцията и тъй като длъжностно лице може да смени длъжността си, без да получи повишение поради тази причина. Повишенията при отразяване на стажа обаче трябва да включват промените в стъпката и промените в степента в съответствие с практиката в JET.

70      В резултат на това в съответствие с принципите, залегнали в междинното решение, следва да се вземат предвид повишенията при отразяване на стажа въз основа на изложените основания за определяне на чистия доход, който всеки един от ищците е можел да получи в качеството на срочно нает служител през периода на обезщетяване.

 По свързаните придобивки

–       Доводи на страните

71      Ищците поддържат, че след приспадане на полагащите им се суми за труд по време на отпуск или за извънреден труд действително полученият от всеки от тях чист доход следва да се изчисли, като се отчита, че всеки е изработил също толкова дни, колкото срочно нает служител на ЕОАЕ, намиращ се в сходно положение, без да полага извънреден труд. Те изтъкват, че отчитането на действително получените за това суми от ищците (по-високи от получените от срочно наети служители в JET) би премахнало каквото и да било обезщетение за платен отпуск и за извънреден труд.

72      Комисията поддържа, че получените от ищците суми за труд по време на платен отпуск и за извънреден труд, предвид подвижността, с която са разполагали за увеличаване на доходите си, за разлика от служителите на ЕОАЕ, трябва да бъдат включени в доходите, получени от заинтересованите лица в качеството им на договорно наети служители. Що се отнася до определянето на общностния доход, който всеки е трябвало да получи, тя изтъква, че по отношение на частта от обезщетението, съответстваща на някои надбавки като надбавки за жилищни нужди, надбавки за дете на издръжка или надбавки за образование, трябва да бъдат приведени доказателства, че заинтересованото лице е отговаряло на необходимите условия.

73      Що се отнася до евентуални командировки на ищците, Комисията изтъква, че се разглежда възстановяване на разходи, а не на пропуснати доходи. По отношение на надбавките за дневни разходи, които някои от ищците, живеещи далеч от местонахождението на JET, е следвало да получат, ответникът изтъква, че Правилникът не предвижда еквивалентна придобивка за служителите и че съответстващите обезщетения трябва да бъдат осчетоводени като действително получени доходи в качеството на договорно нает служител.

74      Вследствие на процесуално-организационното действие изглежда, че страните са постигнали съгласие по следните точки.

75      Що се отнася до платения отпуск, предвид факта, че повечето от ищците не са го ползвали, е допустимо сумите, получени от заинтересованите лица за брой часове положен труд, еквивалентен на броя, който биха изработили в качеството на служители на ЕОАЕ, да се включат в доходите, получени от ищците в качеството на договорно наети служители.

76      По отношение на извънредния труд страните се споразумяват да разграничават положението на ищците, спадащи към категория А, от това на ищците, спадащи към категории B и C. От една страна, тъй като на персонала на ЕОАЕ от категория А не се заплаща за положен извънреден труд, за разлика от договорно наетия персонал, към който се числят ищците, последните приемат прилаганото от Комисията увеличение с 10 % на техните национални доходи. От друга страна, изглежда, че персоналът на ЕОАЕ от категории B и C е получавал компенсация за извънреден труд, която не е парична, а е под форма на почивки, поради което е невъзможно да бъде изчислена. Следователно ищците решават да не отчитат положения извънреден труд при определянето на двете страни на уравнението (национални доходи и общностни доходи). Комисията обаче запазва еднакво 10 %-то увеличение, прилагано към доходите, получени от ищците в качеството на договорно наети служители. Това води до различие в оценката на тези доходи в представените от страните числови данни.

–       Съображения на Първоинстанционния съд

77      В междинното решение (точка 167) Първоинстанционният съд приема, че за периода на работа в съвместното предприятие JET вредите за ищците произтичат от разликата между възнагражденията, свързаните с тях придобивки и пенсионните права, които заинтересованите лица са щели да получат или да придобият, ако бяха работили за проекта JET в качеството на срочно наети служители, и възнагражденията, свързаните с тях придобивки и пенсионните права, които те действително са получили или придобили в качеството на договорно наети служители.

78      От това произтича, от една страна, че при определянето на чистия общностен доход, който всеки един от ищците е можел да получи през периода на обезщетяване, ако е бил нает в качеството на срочно нает служител, следва да се вземе предвид съвкупността от придобивки, за които заинтересованото лице е можело да претендира, предвид обстоятелствата, свързани с неговото лично и професионално положение, за които е бил в състояние да осигури документни доказателства. Не следва обаче да се включват надбавките за дневни разходи, които е можело да бъдат получени за командировки, като Комисията е изтъкнала в това отношение, без да бъде опровергана, че в JET всички разходи за престой са били възстановявани, докато надбавките за дневни разходи са били намалени, дори премахнати.

79      От друга страна, при определянето на чистия национален доход, получен от всеки един от ищците в качеството на договорно нает служител през периода на обезщетяване, следва се вземат предвид всички възнаграждения, които заинтересованите лица действително са получили на това основание, по-специално надбавките за дневни разходи, които някои от ищците евентуално са получили поради отдалечеността им от местонахождението на JET.

80      Що се отнася до платения отпуск, следва да се отчете съгласието на страните да се вземат предвид сумите, получени от заинтересованите лица за брой часове положен труд, еквивалентен на този, който биха изработили в качеството на служители на ЕОАЕ.

81      По отношение на извънредния положен труд, доколкото персоналът на ЕОАЕ от категория A не е получавал заплащане за положен извънреден труд, за разлика от договорно наетите служители, каквито са ищците, следва да се приложи, както са се споразумели страните, увеличение от 10 % върху доходите, получени от заинтересованите лица в качеството им на договорно наети служители.

82      Що се отнася до ищците, класирани в категории B или C, Първоинстанционният съд отбелязва, че ответникът не поддържа, че твърденията на ищците, според които персоналът на ЕОАЕ от категории B и C не получавал парична компенсация за положен извънреден труд, а компенсация под формата на почивки, чието изчисляване се оказва невъзможно, били неточни. При тези обстоятелства следва да се приеме, че най-подходящото разрешение е възприетото от ищците, тоест неотчитането на положения извънреден труд както при определянето на доходите, получени от ищците в качеството на договорно наети служители, така и при определянето на доходите, които те са можели да получат в качеството на срочно наети служители на ЕОАЕ.

83      В резултат на това чистият доход, който всеки един от ищците е можел да получи в качеството на срочно нает служител през периода на обезщетяване, и доходът, който той действително е получил в качеството на договорно нает служител през същия период, следва да бъдат определени в съответствие с принципите относно свързаните придобивки, изложени по-горе.

84      От това следва, че размерът на чистите доходи, получени от служителите, размерът на доходите, които те е трябвало да получат в качеството на договорно наети служители, размерът на пропуснатите ползи, произтичащи от разликата между тези две стойности, и размерът на натрупаните пропуснати ползи, резултат от актуализацията на последния размер към 31 декември 1999 г., са включените съответно в колони (1), (2), (3) и (4) от приложение 3 към настоящото решение.

 По пенсионните права

–       Доводи на страните

85      Ищците поддържат, че имат право на обезщетение за пропуснати пенсионни права и че те не могат да бъдат заместени с обезщетение при напускане. Те изтъкват, че повечето от тях са работили в JET през период, по-дълъг от обхващащия най-много пет години, въз основа на който трябва да бъде изчислено обезщетението. Те считат, че подходящият подход за определяне на пенсионните права е да се изчисли стойността на анюитет, еквивалентен на пенсията, която са щели да получат, ако правомерността е била спазена, и да се отчете частта от тази сума, съответстваща на периода на обезщетяване.

86      Комисията поддържа, че ищците могат да претендират единствено за обезщетение при напускане, тъй като периодът, за който за Общността възниква отговорност за ненаемане и съответно задължение за поправяне на вреди, е определен от Първоинстанционния съд на най-много пет години. Да се предоставят пенсионни права предвид факта, че някои от ищците са работили преди това в JET, което предполагало позоваване на договори, сключени преди началото на периода на обезщетяване, било в разрез с постановеното от Първоинстанционния съд.

–       Съображения на Първоинстанционния съд

87      С междинното решение (точка 167) Първоинстанционният съд отсъжда, че за периода на работа в съвместното предприятие JET вредите за ищците обхващат пенсионни права, съответстващи на разликата между пенсионните права, които заинтересованите лица са щели да придобият, ако бяха работили по проекта JET в качеството на срочно наети служители, и пенсионните права, които действително са придобили в качеството на договорно наети служители.

88      Освен това Първоинстанционният съд преценява, че обезщетението трябва да бъде изчислено за период, започващ от влизането в сила на първия сключен или подновен договор, който го засяга, като този момент не трябва да предхожда с повече от пет години момента на подаване на искането за обезщетение до Комисията, и завършващ или в момента, в който заинтересованото лице ищец е престанало да работи по проекта JET, ако този момент предхожда момента на приключването на проекта, 31 декември 1999 г., или на последната дата, ако е работило по проекта JET до неговото приключване (точка 174 от междинното решение).

89      От посочените по-горе мотиви недвусмислено е видно, че Първоинстанционният съд изрично признава на ищците право на обезщетяване за пенсионни права. По този начин, въпреки че преди това е ограничил допустимостта на исканията за обезщетение до период от най-много пет години от подаване на искането за обезщетение на всеки един от ищците, той не възприема, че тази част от обезщетението трябва във всички случаи да бъде замествана с обезщетение при напускане. Следователно тълкуването, поддържано от Комисията в това отношение, не може да бъде възприето.

90      Всъщност, както бе припомнено в точка 50 по-горе, в междинното решение Първоинстанционният съд отсъжда, че ищците е трябвало от самото начало да бъдат наети с договори за срочно наети служители и че извършеното правонарушение надхвърля по своята продължителност периода на обезщетяване. Тази констатация неизбежно води до отчитане на факта, че ищците са можели да придобият пенсионни права за целия период, през който всеки от тях действително е работил в JET, докато обезщетението за тези евентуални права е ограничено до периода на обезщетяване.

91      В резултат на това, за да се определи частта от обезщетението, съответстваща на пенсионните права, следва да се установи за всеки един от ищците датата на действителното му наемане от JET, евентуално предхождащо периода на обезщетяване, като се има предвид, че обезщетението е дължимо за пропуснати пенсионни права, свързани с периода от най-много пет години, съответстващи на периода на обезщетяване. Следователно горепосочените най-много пет години не съставляват единствените години, осигуряващи придобиването на права. Всъщност целият период на заетост на всеки един от ищците в JET му осигурява придобиването на пенсионни права, като съответстващите права се намаляват пропорционално на продължителността на периода на обезщетяване, отнесен към целия период на заетост, в съответствие с посочените по-горе мотиви на междинното решение.

92      Освен това следва да се приеме, че обезщетението, дължимо за пенсионни права, не може да бъде по-ниско от актюерската стойност на резервите, натрупани в полза на всеки един от ищците в резултат от вноските на работника и на работодателя за периода от най-много пет години, съответстващ на периода на обезщетяване.

93      В замяна на това в случая, когато по-специално поради факта че е работил в JET по-малко от десет години, ищец при всички положения не би могъл по силата на разпоредбите на Правилника да придобие право на пенсия за прослужено време, а само право на обезщетение при напускане, обезщетението за тази пропусната надбавка, занижено пропорционално на продължителността на периода на обезщетяване, отнесен към целия период на заетост, е единствената алтернатива, която задължително трябва да му бъде предоставена в съответствие с посочените по-горе мотиви на междинното решение. От отговорите на ищците на процесуално-организационното действие е видно, че онези от тях, които са работили по-малко от десет години в JET, накрая предявяват искания за обезщетение при напускане вместо пенсионни права.

94      Изтъкнатите от Комисията обстоятелства не поставят под въпрос изложените съображения.

95      Въпреки че в Решение от 17 май 1990 г. по дело Barber, C‑262/88 (Recueil, стр. I‑1889) Съдът ограничава действието във времето на тълкуването, дадено на член 141 ЕО поради императивни съображения, свързани с правната сигурност, които не допускат правни положения, породили своите правни последици в миналото, да бъдат разглеждани отново, подобно разрешение не изглежда релевантно по настоящото дело.

96      Всъщност обстоятелствата в случая, свързани с обезщетяването на вредите, причинени от допуснатите от Общността правонарушения по отношение на ищците, не могат да се сравнят с тези по предишното дело, което поставя въпроса за преразглеждането с обратно действие на пенсионни схеми на цялата територия на Общността със значителни финансови последици, като към това се добавя фактът, че ответникът не е изтъкнал никакво императивно съображение от обществен интерес.

97      Освен това още по-малко може да бъде възприето твърдението на Комисията, според което за периода, предхождащ периода на обезщетяване, в JET не са съществували пенсионни фондове и поради това да се предоставят пенсионни права на ищците за този предходен период би означавало да им се предостави придобивка, от която служителите на ЕОАЕ, наети от JET, не са се ползвали.

98      От разпоредбите на член 2 във връзка с член 39 от Условията за работа на другите служители на Европейските общности (УРС), които уреждат положението по-специално на служителите на ЕОЕА, е видно, че срочно наетите служители имат право на пенсия за прослужено време или на обезщетение при напускане при условията, предвидени в Правилника за длъжностните лица на Европейските общности. Всъщност член 8, параграф 5 от устава на JET, включен в приложение към Решение 78/471/Евратом на Съвета от 30 май 1978 година относно учредяването на съвместно дружество JET (ОВ L 151, стр. 10), в редакцията си, приложима към определянето на пенсионните права на ищците, препраща изрично към Условията за работа на другите служители на Европейските общности по отношение на персонала, нает в качеството на срочно наети служители, каквито е трябвало да бъдат ищците. Следователно, ако се предположи, че в практиката предвиденият от приложимите текстове режим не е бил спазен за служителите на ЕОАЕ, наети от JET, това обстоятелство, за което трябва да се съжалява, не може да бъде изтъквано от ответника, що се отнася до определянето на дължимото на ищците обезщетение поради допуснати спрямо тях правонарушения.

99      Нещо повече, въпреки че от предявяването на иска си през 2001 г. ищците претендират обезщетение за пропуснати пенсионни права и че междинното решение изрично допуска по принцип такова обезщетение, се отбелязва, че Комисията не привежда доказателства за точността на своето твърдение, нито дава разяснения относно практическите затруднения, които биха могли да произтекат от това.

100    От изложеното е видно, че обезщетението на ищците за пропуснати пенсионни права или евентуално за пропуснато обезщетение при напускане се определя в съответствие с гореизложените мотиви, както е посочено в колона (5) от приложение 3 към настоящото решение. За улеснение в споменатата част следва да се включи обезщетението за безработица, на което имат право двама от ищците, както е пояснено в точка 28 по-горе.

 По общия размер на дължимото на всеки един от ищците обезщетение

101    В междинното решение (точка 167) Първоинстанционният съд отсъжда, че за периода на работа в съвместното предприятие JET вредите за ищците произтичат от разликата между възнагражденията, свързаните с тях придобивки и пенсионните права, които заинтересованите лица са можели да получат или да придобият, ако са работили по проекта JET в качеството на срочно наети служители, и възнагражденията, свързаните с тях придобивки и пенсионните права, които те действително са получили или придобили в качеството на договорно наети служители.

102    От всичко изложено дотук следва, че окончателният размер на дължимото на всеки един от ищците обезщетение за поправяне на разглежданите вреди към 31 декември 1999 г. — дата, на която при всички положения приключва периодът на обезщетяване, възлиза на общата сума, посочена в колона (6) от приложение 3 към настоящото решение. Считано от тази дата, върху посочената сума се начислява проста лихва от 5,25 %, както е посочено в точка 28 по-горе, до действителното изплащане на обезщетението.

 По данъчния режим на обезщетенията на ищците

103    Страните изтъкват затрудненията, които могат да възникнат в национален план по отношение на изпълнението на настоящото решение поради намерението на данъчните власти на Обединеното кралство да обложат с данък ако не главницата на обезщетенията, то поне лихвите, свързани с разглежданите обезщетения, противно на постановеното с междинното решение.

104    Следва да се припомни, че Първоинстанционният съд отсъжда, че дължимото на всеки един от ищците обезщетение за компенсиране на пропуснати възнаграждения и свързани с тях придобивки, разглеждани чисти от данък и изчислявани по същите правила, отчитайки общностния данък, трябва да се ползва от данъчния режим, приложим към сумите, изплащани от Общностите на техните служители в съответствие с член 16 от Протокола за привилегиите и имунитетите на длъжностните лица и служители на Европейските общности. Следователно въпросното обезщетение, разглеждано чисто от каквото и да било облагане, не може да бъде обект на каквито и да било национални налози. Следователно за компенсиране на такива налози не се дължи никакво допълнително обезщетение (точка 176 от междинното решение).

105    От междинното решение е видно, че както главницата на дължимото на всеки един от ищците обезщетение, така и свързаните с последното лихви, които съставляват цената на времето, изразходвано за поправяне на вредите на заинтересованите лица, и следователно са неразделно свързани с главницата, не могат в никакъв случай да бъдат обект на какъвто и да било национален налог, чиято пряка последица би била намаляване на обезщетението за споменатите вреди. Освен това, както е видно от междинното решение, Общността не може да бъде осъдена да заплати допълнително обезщетение на ищците, което би било без връзка с установените от Първоинстанционния съд правонарушения, с цел да се компенсира занижаването на крайното обезщетение на заинтересованите лица, дължащо се на национални данъчни решения, тъй като на практика такова плащане финансира без правно основание бюджета на държава-членка.

106    Без да решава междинно евентуалните процесуални последици, чиято уместност Комисията следва да прецени и които биха настъпили за заинтересованата държава-членка в подобен случай, Първоинстанционният съд може единствено да потвърди пълното освобождаване от данъчно облагане съгласно национални разпоредби на дължимите на ищците обезщетения — главница и лихви, като това освобождаване произтича от мотивите на междинното решение, придобило окончателния характер на res judicata, както е посочено в точки 26 и 28 по-горе.

 По съдебните разноски

 Доводи на страните

107    Ищците, които искат ответникът да бъде осъден да заплати съдебните разноски в съответствие с член 87 от Процедурния правилник, изтъкват, че макар Първоинстанционният съд да ограничава периода на обезщетяване, те не са загубили по нито едно от предявените основания и че значителността на техните съдебни разноски не е съразмерна на периода на обезщетяване.

108    Комисията поддържа, че ищците не могат да твърдят, че са спечелилата страна, тъй като са загубили по един от основните въпроси, а именно давността, което има за последица разделянето на 5 или на 6 на техните първоначални претенции. Тя отбелязва, че Първоинстанционният съд посвещава на този въпрос почти половината от междинното решение, и счита, че възможен подход би бил Първоинстанционният съд да я осъди да заплати единствено половината от съдебните разноските на ищците.

 Съображения на Първоинстанционния съд

109    Следва да се припомни, че в точка 4 от диспозитива на междинното решение Първоинстанционният съд не се е произнесъл по съдебните разноски в производството.

110    От приложимия в случая член 88 от Процедурния правилник е видно, че тъй като спорът е бил разгледан по реда, свързан със споровете между Общността и нейните служители (точка 54 от междинното решение), при това положение, без да се засяга действието на разпоредбите на член 87, параграф 3, втора алинея, съдебните разноски, направени от институциите, остават за тяхна сметка.

111    По силата на член 87, параграф 3 от посочения правилник Първоинстанционният съд може да разпредели съдебните разноски или да реши всяка страна да понесе направените от нея съдебни разноски, ако всяка от страните е загубила по едно или няколко от предявените основания или поради изключителни обстоятелства.

112    Освен това член 87, параграф 4 от същия правилник предвижда, че държавите-членки и институциите, които са встъпили в делото, понасят направените от тях съдебни разноски.

113    Следва да се отбележи, че както от диспозитива на междинното решение, така и от мотивите, които съставляват необходимата му обосновка, е видно, че ищците получават удовлетворение за основното от своите искания. Всъщност Първоинстанционният съд признава правото на поправяне на имуществените вреди, които всеки един от ищците е претърпял, поради това че не е бил нает в качеството на срочно нает служител на Общностите за изпълнение на своята дейност в съвместното предприятие JET. Ето защо, твърдението на Комисията, че Първоинстанционният съд ограничава периода на обезщетяване, не смекчава по никакъв начин пълното и цялостно признаване на отговорността на Общността поради допуснато правонарушение, което е било установено за целия период, през който ищците са работили в JET.

114    Следва да се отбележи също, че дори последните да са загубили частично по някои основания от своите искания за обезщетение, доколкото Първоинстанционният съд не е уважил всички претенции, безспорен остава фактът, че всички ищци получават по-високо обезщетение от това, което Комисията е била склонна да им предостави (вж. Решение на Съда по дело Mulder и др./Съвет и Комисия, посочено по-горе, точки 363—365).

115    При тези условия следва да се реши, че по отношение на цялото производство пред Първоинстанционния съд Комисията понася направените от нея съдебни разноски, както и тези на ищците, а Съветът, в качеството на встъпила страна, понася направените от него съдебни разноски.

По изложените съображения

ПЪРВОИНСТАНЦИОННИЯТ СЪД (първи състав)

реши:

1)      Осъжда Комисията да заплати на всеки един от ищците обезщетение, съответстващо на сумата, посочена за всеки от тях в колона (6) от приложение 3 към настоящото решение.

2)      Върху тази сума се начислява лихва в размер на 5,25 %, считано от 31 декември 1999 г. до момента на действителното плащане.

3)      Комисията понася направените от нея съдебни разноски и съдебните разноски на ищците, направени в цялото производство пред Първоинстанционния съд.

4)      Съветът понася направените от него съдебни разноски.

Vesterdorf

Jaeger

Legal

Постановено в открито съдебно заседание в Люксембург на 12 юли 2007 година.

Секретар  

       Председател

E. Coulon  

       B. Vesterdorf

Приложение 1

Списък на ищците (95)

Ashman Mark

Atkins Geoff

Austin Yvonne

Bainbridge Neville

Baker R.

Barlow Ian

Boyce Terry

Bracey Robert

Brown Brian C.

Browne Mike

Bruce James

Butler Neil

Carman Paul

Clapinson Roy

Clay Royce

Downes Derek

Evans Graham

Evans Jim

Gallagher Tony

Gear David

Gedney John

Grey David

Grieveson Barry

Haist Bernhard

Hamilton David

Handley Ray

Harrison Roy

Hart Michael

Haydon Phillip

Hayward Ivor

Hopkins Mark

Howard Keith

Howarth Peter

Hume Cyril

Jones Eifion

Jones Glyn

Lawler Andrew

MacMillan Gordon

Martin Peter

May Christopher

May Derek

Merrigan Ian

Middleton Richard

Mills Simon

Musselwhite Ray

Napper Tim

Nicholls Keith

Organ Mike

Page Robert

Parry Dai

Parsons Bill

Pledge Derek

Potter Tim R.

Preece Geoff

Price Tom

Richardson Steve

Rivers-Playle Shirley

Rolfe Alan

Russell Michael

Sanders Stephen

Sanders Stephen G.

Scott Stephen

Shaw John

Sibbald Michael R.

Skinner Nigel

Smith Paul G.

Smith Tracey

Spelzini Tony

Stafford-Allen Robin

Stagg Robin

Stanley Graham

Starkey David

Sutton Dave

Tait John

Taylor Michael E.

Tigwell Paul

Toft George

Tulloch Jim

Twynam Pat

Walden Tony

Walker Martin

Wallace Norman

Walsh Patrick

Watkins Peter

Way Mike

West Alan

Whitby Andy

Wijetunge Srilal P.

Willis Brian L.

Wilson David J.

Wilson David W.

Wright Julie

Yorkshades John

Young David

Приложение 2

Имена на ищците

Начало на периода на обезщетяване

Степен и стъпка в началото на периода на обезщетяване

Ashby

1 януари 1995 г.

B 1/4

Ashman

1 март 1995 г.

B 2/2

Atkins

1 януари 1995 г.

A 6/1

Austin

1 януари 1995 г.

C 2/3

Bainbridge

1 юни 1995 г.

A 6/2

Baker

1 януари 1995 г.

B 1/8

Barlow

1 януари 1995 г.

B 1/2

Boyce

1 януари 1995 г.

B 2/1

Bracey

12 януари 1995 г.

B 1/6

Brown B.

1 януари 1995 г.

B 1/8

Browne M.

1 февруари 1995 г.

A 5/8

Bruce

1 февруари 1995 г.

B 2/4

Butler

1 януари 1995 г.

B 3/4

Carman

1 януари 1995 г.

B 1/4

Clapinson

1 януари 1995 г.

B 1/8

Clay

1 януари 1995 г.

B 1/7

Downes

1 януари 1995 г.

B 2/3

Evans G.

1 януари 1995 г.

B 1/5

Evans J.

1 януари 1995 г.

B 1/5

Gallagher

1 май 1995 г.

B 1/8

Gear

2 юли 1995 г.

B 4/4

Gedney

1 януари 1995 г.

B 1/4

Grey

1 януари 1995 г.

B 1/8

Grieveson

1 ноември 1995 г.

B 2/1

Haist

1 януари 1995 г.

A 6/3

Hamilton

1 януари 1995 г.

A 6/2

Handley

1 януари 1995 г.

B 2/1

Harrison

1 март 1995 г.

B 2/1

Hart

31 март 1995 г.

B 2/4

Haydon

1 август 1995 г.

B 1/2

Hayward

1 януари 1995 г.

B 1/8

Hopkins

1 януари 1995 г.

B 1/4

Howard

1 януари 1995 г.

B 1/8

Howarth

1 януари 1995 г.

B 2/4

Hume

1 април 1997 г.

B 2/2

Jones E.

1 април 1995 г.

B 1/2

Jones G.

1 май 1995 г.

B 1/4

Lawler

3 май 1995 г.

A 5/3

Mac Millan

1 януари 1995 г.

B 1/4

Martin

1 януари 1995 г.

B 1/2

May C.

1 август 1995 г.

B 3/4

May D.

18 април 1995 г.

B 2/3

Merrigan

1 май 1995 г.

B 3/4

Middleton

6 март 1995 г.

A 5/1

Mills

1 май 1995 г.

A 5/8

Musselwhite

1 януари 1995 г.

B 2/1

Napper

1 януари 1995 г.

B 2/1

Nicholls

1 януари 1995 г.

B 1/3

Page

1 януари 1995 г.

B 1/4

Parry

1 януари 1995 г.

B1/3

Parsons

1 май 1995 г.

A 5/4

Pledge

1 януари 1995 г.

B 1/4

Potter

1 януари 1995 г.

B 1/3

Preece

19 юни 1995 г.

B 4/2

Price

1 януари 1995 г.

B 1/4

Richardson

1 март 1995 г.

B 2/3

Rivers-Playle

1 април 1996 г.

D 3/2

Rolfe

1 февруари 1995 г.

A 4/8

Russell

1 март 1995 г.

B 1/3

Sanders S.

1 април 1995 г.

B 3/2

Sanders S. G.

1 януари 1995 г.

A 5/4

Scott

6 януари 1995 г.

B 3/4

Shaw

1 февруари 1995 г.

B 1/4

Skinner

1 май 1995 г.

B 2/2

Smith P. G.

1 май 1995 г.

B 1/2

Smith T.

1 януари 1995 г.

B 3/3

Spelzini

1 януари 1995 г.

B 2/4

Stafford-Allen

1 април 1995 г.

A 5/3

Stagg

1 юни 1995 г.

A 5/6

Stanley

1 април 1995 г.

B 4/3

Starkey

1 януари 1995 г.

A 6/2

Sutton

1 януари 1995 г.

B 3/4

Tait

1 ноември 1995 г.

B 1/4

Taylor

1 април 1995 г.

B 2/2

Tigwell

1 януари 1995 г.

B 1/5

Toft

1 януари 1995 г.

B 2/4

Tulloch

1 юни 1995 г.

B 2/1

Twynam

1 януари 1995 г.

A 5/8

Walden

1 януари 1995 г.

A 5/7

Walker

1 януари 1995 г.

B 2/2

Wallace

1 януари 1995 г.

B 3/4

Walsh

1 януари 1995 г.

B 1/8

Watkins

1 януари 1995 г.

B 1/8

Way

1 януари 1995 г.

B 1/5

West

1 октомври 1995 г.

B 3/4

Whitby

1 януари 1995 г.

B 2/4

Wijetunge

1 януари 1995 г.

B 1/3

Willis

1 януари 1995 г.

B 2/2

Wilson David J.

1 май 1995 г.

A 5/4

Wilson David W.

1 април 1995 г.

B 3/3

Wright

1 януари 1995 г.

C 1/6

Yorkshades

31 юли 1995 г.

B 2/1

Young

16 януари 1995 г.

B 1/4

Приложение 3

Имена на ищците

Общ размер на чистите доходи, получени като договорно нает служител (1)

Национални доходи

(GBP)

Общ размер на чистите доходи на еквивалентен срочно нает служител (2)

Общностни доходи

(GBP)

Разлика:

Обикновен чист пропуск

(3 = 2 – 1)

(GBP)

Разлика:

Натрупан чист пропуск

(4 = 3 актуализиран към 31 декември 1999 г.)

(GBP)

Пропуснати пенсии за прослужено време (или обезщетение при напускане) плюс евентуално обезщетение за безработица (5)

(GBP)

Общ пропуск към 31 декември 1999 г.

(6 = 4 + 5)

(GBP)

Ashby

130 241

221 535

91 294

100 375

192 027

292 401

Ashman

74 905

166 244

91 339

99 773

43 647

143 420

Atkins

139 741

238 403

98 662

107 830

48 050

155 880

Austin

56 991

126 224

69 233

76 018

31 194

107 211

Bainbridge

86 407

161 292

74 885

83 289

15 557

98 846

Baker

141 265

240 123

98 858

109 525

177 809

287 334

Barlow

124 685

230 699

106 014

116 339

52 718

169 057

Boyce

85 014

176 158

91 145

99 873

124 135

224 007

Bracey

82 044

206 021

123 976

135 884

163 221

299 105

Brown B.

132 086

299 845

167 759

185 165

184 781

369 946

Browne M.

197 775

290 026

92 250

103 268

136 666

239 935

Bruce

96 829

273 189

176 360

192 718

60 556

253 274

Butler

79 686

173 660

93 974

103 308

79 778

183 085

Carman

145 150

233 290

88 140

97 480

152 453

249 933

Clapinson

121 921

218 248

96 327

106 541

203 431

309 973

Clay

129 801

265 631

135 830

150 347

158 431

308 779

Downes

117 129

210 762

93 632

102 374

121 201

223 575

Evans G.

73 566

248 627

175 061

192 018

141 165

333 184

Evans J.

125 013

286 433

161 419

177 490

158 431

335 921

Gallagher

108 878

238 044

129 166

141 649

179 225

320 874

Gear

62 054

165 185

103 131

111 768

34 077

145 845

Gedney

111 391

201 693

90 302

99 087

164 593

263 680

Grey

131 095

261 486

130 391

144 034

184 781

328 815

Grieveson

89 710

165 150

75 440

81 096

36 386

117 483

Haist

137 162

270 098

132 936

145 846

54 146

199 992

Hamilton

68 752

137 679

68 928

76 973

20 429

+ 9 254

106 657

Handley

99 803

210 536

110 733

120 698

45 181

165 879

Harrison

69 257

174 519

105 262

114 884

147 207

262 091

Hart

78 363

224 136

145 772

158 112

153 615

311 727

Haydon

80 000

207 028

127 027

138 023

48 130

186 153

Hayward

131 015

258 144

127 129

140 446

184 781

325 227

Hopkins

65 486

125 416

59 929

69 620

32 412

102 031

Howard

99 629

237 913

138 283

152 547

211 408

363 955

Howarth

79 800

220 085

140 285

154 223

109 733

263 956

Hume

52 126

121 377

69 251

72 243

24 015

96 258

Jones E.

59 227

192 238

133 011

145 101

129 770

274 871

Jones G.

71 500

249 345

177 845

193 568

165 605

359 173

Lawler

68 730

128 743

60 012

69 116

65 862

134 978

MacMillan

121 329

212 844

91 515

100 689

92 142

192 831

Martin

130 727

216 603

85 876

94 741

162 412

257 153

May C.

104 466

138 630

34 163

36 835

77 944

114 779

May D.

74 803

178 980

104 178

113 695

57 332

171 027

Merrigan

108 107

182 196

74 089

80 117

97 918

178 035

Middleton

172 567

232 437

59 869

64 880

57 815

122 695

Mills

177 809

242 033

64 224

71 667

178 566

250 233

Musselwhite

111 539

227 126

115 587

127 577

158 254

285 831

Napper

67 017

201 685

134 667

147 989

36 436

184 425

Nicholls

79 159

207 443

128 284

141 468

61 434

202 902

Page

91 825

241 553

149 728

163 731

149 503

313 234

Parry

99 210

223 866

124 655

136 539

149 110

285 649

Parsons

155 422

271 874

116 452

127 752

177 524

305 276

Pledge

111 220

212 844

101 624

111 105

206 944

318 049

Potter

29 665

48 297

18 632

22 329

6 699

29 027

Preece

72 369

88 576

16 208

18 058

17 997

36 055

Price

119 511

195 068

75 556

83 455

88 421

+ 20 404

192 280

Richardson

124 313

188 507

64 194

69 610

53 133

122 743

Rivers-Playle

29 747

69 948

40 202

42 969

14 812

57 782

Rolfe

247 601

390 887

143 286

158 212

228 949

387 161

Russell

68 108

208 170

140 062

153 428

144 140

297 568

Sanders S.

115 996

157 096

41 101

44 627

37 137

81 764

Sanders S. G.

146 352

315 672

169 320

185 733

67 780

253 513

Scott

66 865

169 720

102 854

113 622

120 030

233 653

Shaw

79 404

217 076

137 672

150 933

220 231

371 165

Skinner

124 852

213 489

88 637

96 115

98 200

194 315

Smith P. G.

125 770

177 863

52 094

56 457

123 707

180 164

Smith T.

79 341

169 426

90 086

99 297

87 930

187 227

Spelzini

86 280

201 903

115 624

126 833

107 642

234 476

Stafford-Allen

50 407

140 309

89 902

97 751

21 152

118 903

Stagg

117 358

258 629

141 270

153 397

150 142

303 540

Stanley

90 323

134 101

43 778

47 436

33 512

80 948

Starkey

166 303

212 171

45 868

50 027

151 261

201 289

Sutton

36 813

108 580

71 767

81 219

15 734

96 953

Tait

121 790

173 160

51 370

55 094

168 898

223 992

Taylor

68 819

180 446

111 627

121 505

101 894

223 399

Tigwell

133 215

266 550

133 335

146 385

155 414

301 799

Toft

62 458

210 341

147 883

162 114

144 078

306 192

Tulloch

61 440

112 213

50 773

56 835

115 114

171 948

Twynam

115 388

272 347

156 960

173 380

236 393

409 774

Walden

135 796

282 686

146 890

161 689

202 683

364 372

Walker

84 893

231 965

147 072

161 465

48 402

209 867

Wallace

64 766

147 993

83 227

91 230

38 838

130 068

Walsh

131 125

240 123

108 998

120 805

184 781

305 586

Watkins

132 413

240 123

107 710

119 396

215 513

334 910

Way

142 667

278 237

135 569

149 648

164 644

314 291

West

59 445

151 241

91 796

99 443

71 839

171 281

Whitby

107 244

243 356

136 113

148 728

134 396

283 123

Wijetunge

111 181

239 653

128 472

140 345

198 970

339 315

Willis

124 289

184 913

60 624

66 216

120 376

186 592

Wilson D. J.

130 907

250 709

119 802

130 596

143 676

274 272

Wilson D. W.

112 222

181 198

68 976

75 234

37 918

113 152

Wright

72 261

164 076

91 815

100 891

85 607

186 498

Yorkshades

126 132

196 207

70 075

75 609

113 137

188 746

Young

140 516

247 755

107 240

117 362

65 253

182 615

* Език на производството: английски.

Full & Egal Universal Law Academy