EUR-Lex -  62003CC0470 - BG

ЗАКЛЮЧЕНИЕ НА ГЕНЕРАЛНИЯ АДВОКАТ

Г-ЖА JULIANE KOKOTT

представено на 17 ноември 2005 година1(1)

Дело C-470/03

A.G.M.-COS.MET s.r.l.

срещу

Република Финландия

и

Tarmo Lehtinen

(Преюдициално запитване, отправено от Tampereen käräjäoikeus, Финландия)

„Директива 98/37/ЕО относно сближаването на законодателствата на държавите-членки по отношение на машините — Машини с маркировка „CE“, които не са в съответствие с хармонизиран стандарт — Член 28 ЕО — Мерки с равностоен ефект — Предупреждения за внесени от друга държава-членка подемници за повдигане на превозни средства, отправени публично от длъжностно лице, което е държавен служител — Възможност държавата да носи отговорност за поведението на длъжностно лице — Свобода на изразяване на длъжностните лица — Пропорционалност — Отговорност на държавата — Отговорност на длъжностните лица“

I –    Въведение

1.        Tampereen käräjäoikeus (Финландия) сезира Съда със сложно от фактическа страна дело, което в контекста на тълкуването на директива за безопасност на машините, повдига главно въпроси, свързани с отговорността на държавата за действия на нейни длъжностни лица, с пречките за свободното движение на стоки, дължащи се на изразяването на мнение, и накрая — с отговорността на държавата.

2.        Тези въпроси се поставят в рамките на спор между италианското дружество A.G.M.-COS.MET s.r.l. (наричано по-нататък „AGM“), което произвежда подемници за повдигане на превозни средства, от една страна, и финландската държава и едно от нейните длъжностни лица — г‑н Tarmo Lehtinen, от друга страна. AGM претендира от финландската държава и от г‑н Lehtinen обезщетение за загуби от оборота, за които то твърди, че са причинени от публичните изявления на г‑н Lehtinen, определящи подемниците на AGM като противоречащи на стандарта и опасни. Срещу това становище на дружеството финландското правителство възразява, че г‑н Lehtinen е действал умишлено в противоречие с официалната позиция на неговото министерство и че министерството публично ясно е подчертало това. Г‑н Lehtinen счита по-конкретно, че неговото мнение е проявление на свободата на изразяване.

3.        В този контекст Tampereen käräjäoikeus отправя до Съда подробен списък от въпроси, които могат да бъдат разделени в три групи: на първо място, препращащата юрисдикция иска от Съда, за да се произнесе относно съответствието на въпросните подемници със стандарта, да даде тълкуване на директивата относно безопасността на машините; на второ място, той иска да установи дали публично изразените от г‑н Lehtinens мнения могат да се считат за пречки за свободното движение на стоки и за нарушение на задължението за лоялност към Общността и ако това е така, до каква степен тези мнения могат да бъдат обосновани със свободата на мнение и с целта за закрила на здравето. На трето място, в случай че са нарушени член 28 ЕО и член 30 ЕО или член 10 ЕО, Tampereen käräjäoikeus иска да се изясни, дали са изпълнени условията за възникване на отговорност за държавата въз основа на общностното право, дали общностното право изисква поправяне на вредите и от длъжностно лице, което е извършило действията, и ако това е така, до каква степен условията за прилагането на такава отговорност изискват тълкуване на финландското право в съответствие с общностното право.

II – Правна уредба

4.        Правната уредба на делото се състои от член 10 ЕО, член 28 ЕО и член 30 ЕО, както и от Директива 98/37/EО на Европейския парламент и на Съвета от 22 юни 1998 година относно сближаването на законодателствата на държавите-членки по отношение на машините(2) (наричана също по-нататък „Директивата“) и от хармонизирания стандарт EN 1493 : 1998.

1.      Директива 98/37

5.        С цел да се премахнат пречките за търговията, дължащи се на националните разпоредби в областта на безопасността и здравето, и да се предотвратят причинени от машините злополуки, Общността е приела Директива 98/37/ЕО. Тази директива установява задължителните и съществени изисквания за безопасността и здравето по отношение на машините и техните защитни елементи и предвижда процедура за оценяване и за деклариране на съответствието с тези правила. Съответствието се удостоверява с маркировката „CE“.

6.        По силата на член 2, параграф 1 от Директивата държавите-членки

„предприемат всички подходящи мерки за да гарантират, че машините [...], обхванати от тази директива, могат да бъдат пуснати на пазара и в действие само ако те не застрашават здравето или безопасността на хора [...], когато са правилно монтирани и поддържани и използвани по предназначение“.

7.        Съгласно член 2, параграф 2 от нея, Директивата

„не засяга правото на държавите-членки да установяват, при спазване на Договора, изисквания, които те намират за необходими, за осигуряване защитата на хората, и по-специално работещите при използване на въпросните машини [...], ако това не води до изменения на тези машини [...], противоречащи на настоящата директива.“

8.        Член 3 от Директивата гласи:

„Машините [...], обхванати от тази директива, трябва да удовлетворяват съществените изисквания за здраве и безопасност, посочени в приложение I.“

9.        Член 4, параграф 1 от Директивата посочва:

„Държавите-членки не трябва да забраняват, ограничават или пречат на пускането на пазара и пускането в действие на тяхната територия на машини [...], които съответстват на тази директива.“

10.      Съгласно член 5, параграф 1 от Директивата държавите-членки

„считат като съобразени с всички изисквания на тази директива, включително процедурите за оценяване на съответствието, предвидени в глава II [...], машини, които имат маркировка СЕ и са придружени от ЕО декларация за съответствие, дадена в приложение II, буква А“.

11.      Въпреки това по силата на член 7, параграф 1 от Директивата:

„Когато държава-членка твърди, че [...] машини, имащи маркировка СЕ, използвани по предназначение могат да застрашат безопасността на хора [...] или вещи, тя трябва да вземе всички подходящи мерки за изтеглянето на такива машини [...] от пазара, да забрани пускането им на пазара и пускането в действие или използване, или да ограничи свободното им движение.

Държавите-членки трябва да информират незабавно Комисията за всяка подобна мярка, като посочват причината за своето решение и по-специално, дали несъответствието се дължи на:

a)      неспазване на съществените изисквания, посочени в член 3;

б)      неправилно прилагане на стандартите посочени в член 5, параграф 2;

в)      недостатъци в стандартите, посочени в член 5, параграф 2“

12.      Членове 8 и 9 от Директивата уреждат подробни правила, отнасящи се до процедурата за установяване на съответствието на дадена машина с изискванията за безопасност на Директивата, а член 10 от нея урежда реда и условията за поставяне на маркировка за съответствие с двете букви „CE“.

13.      Съгласно приложение I, предварителна бележка 1 от Директивата „[з]адълженията, установени от основните изисквания за здравеопазването и безопасността, се прилагат само когато съответната опасност съществува във въпросната машина при използването ѝ в предвидените от производителя условия. Във всеки случай изискванията по 1.1.2. [...] и 1.7.4. се прилагат за всички машини, обхванати от настоящата директива.“

14.      Изискванията 1.1.2., свързани с „Принципи[те] за осигуряване на безопасността“, са формулирани по-конкретно по следния начин:

„a)      Машината трябва да бъде така изработена, че да отговаря на предназначението си и да може да бъде настройвана и поддържана без излагане на хора на риск, когато тези действия се изпълняват при предвидените от производителя условия.

Целта на взетите мерки трябва да бъде да се отстрани всеки риск от злополука по време на предвидения живот (жизнен цикъл) на машината, включително етапите монтаж и демонтаж, дори в случаите, когато рисковете от злополуки възникват от предвидими необичайни ситуации.

б)      При избора на най-подходящите решения, производителят трябва да прилага следните принципи в посочената последователност:

–        отстраняване или намаляване на рисковете, доколкото е възможно (проектиране и изработване на машини със собствена безопасност),

–        предприемане на необходимите предпазни мерки за рисковете, които не могат да бъдат отстранени,

–        информиране на потребителите за остатъчните рискове, вследствие на непълната ефективност на приетите предпазни мерки [...].

в)      При проектирането и изработването на машината и при създаването на инструкцията за експлоатация, производителят трябва да предвиди не само нормалната експлоатация на машината, но също и разумно очакваното използване.

Машината трябва да се проектира, така че да предотвратява необичайно използване, ако това поражда риск. В противен случай инструкцията за експлоатация трябва да обръща внимание на потребителя за случаите, в които [...] не трябва да се използва и за случаите, които практиката е показала, че могат да се появят.“

15.      За действията на повдигане при използване в предвидените от производителя условия приложение I разпорежда в изисквания 4.1.2.3. („Механична якост“)

„Машин[ите] [...] трябва да могат да издържат натоварванията, на които са подложени по време на работа [...] при условия за [...] използване, предвидени от производителя и при всички уместни конфигурации [...].

Машин[ите] [...] трябва да бъдат така проектирани и изработени, че да издържат, без отказ, динамичните изпитвания, извършени с максималния работен товар [...].

Динамичните изпитвания трябва да се провеждат [...] при нормални условия. Като общо правило, изпитванията се провеждат при номинални скорости, определени от производителя. Ако веригата за управление на машината позволява няколко едновременни движения (например въртене и преместване на товара), изпитванията трябва да се проведат при най-неблагоприятните условия [...].“

16.      На последно място следва да се подчертае, че приложение IV към Директивата съдържа също в „А. Машини“ точка „15. Подемници за повдигане на транспортни средства“, което означава, че във всички случаи става въпрос за машини, които попадат в обхвата на Директивата.

2.      Хармонизиран стандарт EN 1493 : 1998

17.      От седемнадесето съображение от Директивата е видно, че,

„[...] настоящата директива определя само основните изисквания за безопасност и опазване на здравето от общ характер, допълнени от серия по-специфични изисквания за някои категории машини; като имат предвид, че за да бъдат улеснени производителите при доказването на съответствието спрямо тези основни изисквания, е желателно да се разполага с хармонизирани стандарти на европейско равнище относно предотвратяването на рисковете, които произтичат от проектирането и производството на машини, както и за да се позволи контролиране на съответствието спрямо основните изисквания; като имат предвид, че тези стандарти, хармонизирани на европейско равнище се изработват от частноправни органи и трябва да запазят своя незадължителен статут [...]“.

18.      По-нататък в двадесето съображение от Директивата се уточнява:

„като имат предвид, каквато е понастоящем общата практика в държавите-членки, че производителите носят отговорността по удостоверяване на съответствието на своите машини по отношение на съответните основни изисквания; като имат предвид, че съответствието спрямо хармонизираните стандарти създава презумпция за съответствие спрямо съответните основни изисквания [...]“

19.      Така съгласно член 5, параграф 2 от Директивата

„машина [...], когато [е] произведен[а] в съответствие с този стандарт, това е презумпция, че [тя е] в съответствие със съответните основни изисквания.“

20.      Европейският комитет по стандартизация (CEN) е установил хармонизиран стандарт EN 1493 : 1998 за подемници за повдигане на превозни средства (наричан по-нататък „стандарт EN 1493“)(3), към който е извършена препратка в съобщение на Комисията(4).

21.      Хармонизираният стандарт предвижда по отношение на изискванията, свързани с носещата структура на подемниците, в точка 5.6. („Проектиране на носещата структура“), точка 5.6.1. („Общи“):

„Подемниците за повдигане на превозни средства трябва да бъдат проектирани по такъв начин, че при всякакви условия на работа да постигат достатъчно задоволително ниво на безопасност. [...]“ [неофициален превод]

22.      По отношение на разпределянето на товара при повдигане стандартът изисква в точка 5.6.4.2. за подемниците за повдигане на пътни превозни средства със захващане под шасито:

„За целите на проектирането на структурата на уреда положението на превозното средство върху носещите устройства трябва да бъде взето предвид в двете посоки.

[...]

Изчисленията следва да се направят при най-неблагоприятната конфигурация“. [неофициален превод]

III – Фактическите обстоятелства и спорът по главното производство

Подемниците за повдигане на транспортни средства на AGM

23.      Ищецът по главното производство е италианско дружество, което произвежда подемници за повдигане на транспортни средства и търгува с тях в Европа под марката „AGM“. Асортиментът на моделите „AGM“ включва по-конкретно „G 28“, „G 32“ и „G 35“, модели със сходна конструкция, от които финландският вносител е продал от 1996 г. около 150 броя на предприятия от автомобилния сектор във Финландия.

24.      Подемниците от този тип се състоят от две колони между които се докарва превозното средство, което трябва да се повдигне. На всяка от тези колони са прикачени носещи рамена, едното късо, а другото дълго, които се плъзгат под шасито на повдиганото превозно средство. Носещите рамена са така поставени, че могат да бъдат повдигнати от прикачен към колоните механизъм на височина, необходима, за да може човек да работи прав под превозното средство.

25.      За боравене с подемника съществуват инструкции за натоварването, които сочат максимално допустимото тегло на повдиганото превозно средство. Точното максимално тегло обаче при всяка операция на повдигане зависи от два фактора. От една страна, колкото повече се разтягат повдигащите рамена, толкова по-малко е максимално допустимото тегло на превозното средство. От друга страна, максимално допустимото тегло при дългите носещи рамена е по-малко от това при късите рамена. Следователно преди повдигането на дадено превозно средство трябва да бъдат проверени разстоянието между носещите рамена, както и натоварването на ос, посочено в документите за регистрация на превозното средство. Поради това инструкциите за употреба сочат, че превозното средство трябва да бъде докарано между колоните по такъв начин, че по-голямото натоварване на ос да пада върху късото носещо рамо, а по-малкото върху дългото носещо рамо.

26.      За модела G 35 през 1997 г. е изготвена декларация за съответствие с Директивата и му е поставена маркировката „СЕ“. Сертифицирането е извършено от учреденото по италианското право дружество ICEPI Srl, което е одобрен от италианската държава орган за сертифициране, и е съобщено на Комисията.

27.      На 22 март 2000 г. във финландско предприятие каравана с двигател пада от подемник за повдигане на транспортни средства тип „AGM G 32“, когато защитната система за блокировка на носещите рамена поддава вследствие на странични движения, макар теглото на превозното средство да е по-малко от максимално допустимото за подемника натоварване. Никой не е пострадал при злополуката.

Проведената от министерството процедура за контрол на пазара

28.      През май 2000 г. финландското министерство на социалните работи и здравеопазването (наричано по-нататък „министерството“) получава „доклад за контрол на пазара“ от местна служба по безопасност на труда. В него се споменава, че при инспекция подемник модел „G 35 T/E“ е показал дефект. Службата по безопасност на труда на министерството започва процедура за контрол на пазара и възлага по-конкретно преписката на главния инженер г‑н Lehtinen, в качеството му на експерт.

29.      В хода на процедурата за контрол на пазара са проведени множество изслушвания на вносителя. Освен това са извършени два теста за якост върху подемник модел „G 35 T/E“, с цел да се провери съответствието на системата за блокировка със стандарт EN 1493. Г‑н Lehtinen изготвя множество доклади на финландски и английски език на бланки, в горната част на които е посочено „Министерство на социалните работи и здравеопазването“, „Служба по безопасност на труда“ и „главен инженер Tarmo Lehtinen“.

30.      В първия си доклад г-н Lehtinen посочва по-конкретно, че първият тест за якост е показал, че механизмът за блокировка не съответства на изискванията на стандарт EN 1493 и че трябва да се подобри неговия замисъл. Тогава AGM проектира нов механизъм за блокировка. Във втория си доклад от декември 2000 г. г‑н Lehtinen признава, че новият механизъм е достатъчно надежден и отговаря на стандарта. Поради това при последното изслушване на вносителя на 20 декември 2000 г. е договорено, че до 15 март 2001 г. трябва да се подобрят механизмите на машините, които са вече в употреба във Финландия. За преходния период потребителите са информирани с писмо за рисковете, за намаляването на допустимото натоварване и за подмяната на дефектните части.

31.      Критиките на г-н Lehtinens във всички негови доклади обаче са насочени срещу това, че начинът на употреба на подемника предвижда ограничения относно посоката, в която превозното средство трябва да се докара върху подемника. Той изтъква, че стандарт EN 1493 не допуска ограничения от този вид. Италианският орган по сертифициране и AGM тълкували стандарта неправилно, като основавали тестовете за якост на разпределение на натоварването, което съответства на инструкциите на производителя. Напротив, стандартът EN 1493 предвижда, че допустимото натоварване се изчислява при най-неблагоприятната конфигурация. Следователно подемникът трябва да бъде оразмерен по начин, при който би могъл да издържи на максимално допустимото натоварване дори и при най-неблагоприятни условия. При такива условия, подемникът би могъл да издържи не 3 500 кg, както е посочено, а само 1 500 кg.

32.      Поради тези мотиви на 20 декември 2000 г. компетентният съветник от министерството предлага на началника на службата по безопасност на труда, който разполага с правомощието да се произнесе, да вземе решение, насочено към забрана на търговията с подемниците на AGM и тяхното пускане в действие във Финландия. Началникът на службата обаче връща преписката за проучване, като счита, че не разполага с достатъчно данни, за да вземе такова решение.

Публичните изявления на г-н Lehtinen и на министерството

33.      На 9 януари 2001 г., в качеството си на длъжностно лице и представител на министерството, г-н Lehtinen участва в събрание на Конфедерацията за търговия с техника. Конфедерацията наброява приблизително 200 членове, сред които са предприятия доставчици на оборудване за автомобилната индустрия. На събранието г‑н Lehtinen заявява, че подемниците на AGM от тип „G 35“ са опасни, противоречат на Директивата и би следвало да бъдат изтеглени от пазара. От писмо от 29 януари 2001 г. на конфедерацията до министерството е видно обаче, че конфедерацията е била запозната с етапа, на който се намира процедурата за контрол на пазара, и с различното становище на министерството.

34.      На 17 януари 2001 г. финландският национален телевизионен канал „TV 1“ излъчва по време на националните новини в 20.30 ч. репортаж за подемниците на AGM. Емисията съдържа интервю с г‑н Lehtinen, записано на работното му място в министерството със съгласието на съветника от министерството, който е негов пряк началник. В него той заявява, че тези машини биха могли по негово мнение да представляват непосредствена опасност, тъй като под товара работят хора. Водещият на телевизионните новини уточнява, че става въпрос за най-сериозния случай, който властите са открили до този момент, и че според тях машините трябва да издържат на номиналното натоварване дори и в случаите, когато превозното средство е качено в неправилната посока. Той заявява също така, че според финландските органи за инспекция на труда одобрената в Италия машина не съответства на стандартите на Европейския съюз. При второ излъчване г‑н Lehtinen допълва, че избраният от производителя сертифициращ орган, за който става въпрос, е тълкувал по неправилен начин разпоредбите. Не се споменава различното становище на министерството или на какъв етап е процедурата за контрол на пазара.

35.      На 8 февруари 2001 г. началникът на службата по безопасност на труда изпраща факс до Конфедерацията на промишлеността и работодателите. В него той заявява, че не би желал да наруши функционирането на вътрешния пазар, като забрани продажбата на подемника въз основа на голословни твърдения, тъй като не е представено никакво доказателство срещу него. Той отправя сериозно предупреждение към Конфедерацията на търговците на едро за пагубните последици, които биха настъпили за пазара, ако конфедерацията продължи да се вслушва в г‑н Lehtinen.

36.      На 12 февруари 2001 г. г‑н Lehtinen изготвя своя трети доклад. В него той за първи път споменава моделите „G 28“ и „G 32“, които не са засегнати от проверката за съответствие, и потвърждава виждането си относно ограничението за посоката на превозното средство(5). Той подчертава по-специално, че носещите рамена са малки поради неправилно тълкуване на стандарта и че „допуснатите сериозни грешки при замисъла на подемниците биха могли да причинят злополука в случай на неволно претоварване на рамената, водещо до загуба на здравина и стабилност от машината“. Той изпраща този доклад на финландската федерация на металурзите.

37.      На 16 февруари 2001 г. началникът на службата изземва от г‑н Lehtinen преписката по процедурата, с мотив че по висяща преписка публично е изразил виждане, което се отличава от официалната позиция на министерството, и следователно е действал в противоречие с неговите указания и политика за връзки с обществеността. Съгласно вътрешния доклад на службата по безопасност на труда от 20 март 2001 г. преписката е иззета от г‑н Lehtinen, тъй като са били налице основания да се приеме, че той е действал в нарушение на принципа на доброто управление и срещу икономическите интереси на AGM.

38.      На 17 февруари 2001 г. в многотиражния областен вестник „Aamulehti“ е публикувана статия, озаглавена „Експерт предупреждава за неустойчивостта на някои подемници за повдигане на транспортни средства“. Статията изрично споменава подемниците на AGM и се основава на дадените от г‑н Lehtinen и от началника на службата в министерството интервюта. Статията посочва, че според г‑н Lehtinen, главен инженер в службата по безопасност на труда на министерството, „са били продадени изключително опасни подемници за повдигане на транспортни средства“. В нея се цитира г‑н Lehtinen, според който тези машини показват явно три или четири сериозни недостатъка. Уточнява се също обаче, че началникът на службата по безопасност на труда е на мнение, че становището на г‑н Lehtinen е изразено в качеството му на частно лице. Според него министерството е проучило машината и е установило, че тя отговаря на всички изисквания на Директивата. Според началника тази машина не е дефектна, тъй като не са представени доказателства за това.

39.      На 19 февруари 2001 г., без съгласието на своя началник г‑н Lehtinen изпраща на шведските органи по безопасност на труда доклад, изготвен от него на същата дата на английски език. Шведските органи по безопасност на труда решават, че докладът изразява гледната точка на министерството, и поради това отправят искане за разяснения към италианските власти. От друга страна, г‑н Lehtinen разпространява този доклад сред европейски експерти.

40.      На 22 февруари 2001 г. Конфедерацията на металурзите изпраща съобщение до своите специализирани секции в секторите за поправка на автомобили и на машини, както и до лицата, отговарящи за безопасността в предприятията. В него тя посочва, че подемниците за повдигане на транспортни средства „AGM G 28“, „G 32“ и „G 35“ без съмнение са се оказали опасни и получателите на съобщението трябва незабавно да разгледат въпроса. Конфедерацията прилага изготвения на 12 февруари 2001 г. от г‑н Lehtinen доклад, който той ѝ е предал(6).

41.      На 13 юни 2001 г. в многотиражния областен вестник „Etalä-Saima“ е публикувана статия, озаглавена „Конфедерацията на металурзите изисква забрана за използването на опасни подемници за повдигане на транспортни средства“ с подзаглавие „Всеки ден 150 монтьора са изложени на опасност“. В нея се посочва, че според констатациите на службата по безопасност на труда към министерството са установени сериозни недостатъци в безопасността при използването на подемниците на AGM. Главният инженер — специалист за този вид машини, своевременно е предложил ограничения при използването на италианските подемници на AGM и предлага забрана за продажбата на нови машини. Същевременно се уточнява, че началникът на службата по безопасност на труда е на противоположното мнение, тъй като счита, че не разполага с достатъчно доказателства и че преписката все още се проучва

Взети от министерството решения и мерки

42.      На 14 юни 2001 г. службата по безопасност на труда към министерството взема решение по преписката. В него тя приема по-конкретно, че преписката не съдържа доказателства, които да накарат министерството да предприеме мерки за контрол на пазара срещу производителя или вносителя на подемниците, тъй като производителят е отстранил констатираните недостатъци в новите машини, а вносителят е извършил същото за машините, които са вече в употреба.

43.      На 1 октомври 2001 г. министерството отправя предупреждение до г‑н Lehtinen, за това че в информационна емисия и в съобщение, отправено до местните служби по безопасност на труда, е представил по подвеждащ начин позицията на министерството и за това че е нарушил неговата политика за връзки с обществеността. Комисията по жалбите на длъжностни лица потвърждава решението, с мотив че г‑н Lehtinen не само е пренебрегнал указанията на своя началник, но освен това е продължил да се занимава с преписката, дори след като е бил отстранен от нея на 16 февруари 2001 г. От друга страна, комисията по жалбите на длъжностни лица приема, че телевизионното интервю от 17 януари 2001 г. не е било толкова неуместно, че да оправдае налагането на писмено предупреждение. Korkein hallinto-oikeus потвърждава решенията на комисията по жалбите на длъжностни лица.

Главното производство

44.      AGM сезира Tampereen käräjäoikeus с иск срещу финландската държава и срещу г‑н Lehtinen. AGM иска ответниците да бъдат солидарно осъдени да заплатят обезщетение за претърпените от него вреди под формата на загуби от оборот и накърняване на доброто му име във Финландия и в другите европейски страни.

45.      AGM твърди в това отношение, че през 2000 г. и 2001 г. делът му от пазара на подемници във Финландия е бил между 10 % и 15 %. В резултат на поведението на г‑н Lehtinen и на министерството оборотът му е спаднал от приблизително 135 000 EUR през 2000 г. на 1 070 EUR през 2002 г. Освен това през 2001 г. е установен значителен спад и в други европейски страни. Само спадът в маржа на печалбата е оценен на около 300 000 EUR през 2001 г. и на около 750 000 EUR през 2002 г.

46.      Тази вреда и всички произтичащи от нея били причинени на AGM от факта, че г‑н Lehtinen е разпространил частична, невярна и заблуждаваща информация за подемниците на AGM и че в нито един момент министерството не е поправило тази невярна и заблуждаваща информация, например чрез публикуване на официално съобщение.

IV – Преюдициалното запитване и производството пред Съда

47.      С определение от 7 ноември 2003 г. Tampereen käräjäoikeus решава да спре производството и да отправи до Съда за постановяване на решение по преюдициално запитване следните въпроси:

1)      Оправдано ли е да се говори за мярка с ефект, равностоен на количествени ограничения по смисъла на член 28 ЕО, или за мярка, от която се налага въздържане по смисъла на член 10, параграф 2 ЕО, когато длъжностно лице експерт, което принадлежи към отговарящата за безопасността на труда държавна администрация, но не е овластено да взема решения, след започването на процедура за контрол на пазара, но без да е взето решение, се изказва в централната емисия новини на национален телевизионен канал и в широко разпространявани всекидневници, както и пред търговски или професионални организации, при такива условия, че неговите преки или предадени от други лица изказвания относно опасния за здравето на хората и даже и за техния живот характер на оборудване, пуснато на пазара от даден производител, са такива, че могат да създадат в обществото негативна представа за въпросната машина и да навредят на търговията с нея?

2)      Следва ли Директива 98/37/CE относно машините да се тълкува в смисъл, че подемник за повдигане на транспортни средства не отговаря на посочените в тази директива съществени правила за безопасност, ако тази машина не е произведена в съответствие със стандарт SFS-EN 1493, при проектирането на нейната структура не е взето предвид поставянето на превозното средство върху повдигащите прътове в двете посоки на движение и изчисленията за издръжливостта на всеки повдигащ прът не са предвидили най-неблагоприятните условия на повдигане?

3)      a)     При утвърдителен отговор на първия въпрос дали описаните в него действия на длъжностното лице са диспропорционални с оглед на достойната цел да защитят здравето и живота на хората и дали поради това противоречат на Договора за ЕО, дори ако на втория въпрос също трябва да бъде даден утвърдителен отговор, при положение че се отчете естеството на тези действия, и по специално фактът, че е било възможно информирането за евентуални опасности и предотвратяването на рискови положения да бъдат извършени, като се използват средства, различни от описаните в първия въпрос, че тези действия са извършени, преди компетентния орган да се произнесе с решение по преписката за контрола на пазара, и че бидейки специално насочени към определена стока, те са могли да засегнат търговията с нея?

         б)     Ако преценката на пропорционалността, посочена в третия въпрос, буква a), е от компетентността на националната юрисдикция, следва ли тя да бъде свързана преди всичко с евентуалното несъответствие с общностните или националните правила за безопасност или с обстоятелствата по разгласяване на това несъответствие?

4)      Могат ли описаните в първия въпрос действия на длъжностното лице при посочените по-горе в третия въпрос, буква а) обстоятелства да бъдат оправдани със свободата на изразяване, гарантирана от член 10 на Европейската конвенция за защита на правата на човека и на основните свободи, дори ако тези действия са в противоречие с член 28 ЕО и член 30 ЕО или с член 10 ЕО?

5)      a)     Ако описаните в първия въпрос действия на длъжностното лице противоречат на член 28 ЕО и член 30 ЕО или на член 10 ЕО, нарушението било ли е достатъчно явно и тежко, за да бъде държавата по силата на общностното право длъжна да поправи вредите, които тези действия са могли да причинят на търгуващото машината предприятие, ако са изпълнени и останалите условия за ангажиране на нейната отговорност?

         б)     Дали нарушението, посочено в точка a), е явно и тежко, даже в случай когато овластеният да вземе решение компетентен орган (или компетентно длъжностно лице) не може да бъде упрекнат(о) за никаква грешка или небрежност и при положение че този орган (или длъжностно лице) нито веднъж не е одобрил инкриминираните действия, нито е действал така, че те да породят реални последици?

         в)     Дали член 10 ЕО, и по-специално втора алинея от него, може да създаде права за лицата при посочените в първия въпрос обстоятелства?

         г)     В допълнение към отговорността на държавата може ли по силата на общностното право при същите условия да бъде ангажирана и тази на самото длъжностно лице за неговите действия, както са описани в първия въпрос, ако тези действия са в противоречие с общностното право?

         д)     Дали е практически невъзможно или извънредно трудно да се получи поправяне на вредите въз основа на общностното право, при положение че националното право допуска поправяне на имуществени вреди, различни от тези, причинени на лица и вещи, само ако вредата е резултат от правно наказуемо действие или от упражняване на властнически правомощия, или в останалите случаи — ако са налице особено сериозни основания, за да се разпореди поправянето?

6)      a)     Ако поправянето на вреда, произтичаща от нарушение, включително поради небрежност, на разпоредбите за свободното движение на стоки, е разпоредено при прилагане на националния закон, дали общностното право изисква поправянето на вредата, което трябва да се разпореди, да представлява ефективна и възпираща санкция и дали е несъвместимо с разпоредбите на общностното право относно отговорността, ако според националния закон длъжностно лице, което е извършило нарушение или е проявило небрежност, отговаря за вредата само до разумен размер, който не е покрива задължително пълния ѝ размер, и даже е напълно освободено от отговорност, когато може да му се вмени само лека небрежност, или ако длъжностното лице и държавата, която отговаря за неговата грешка или небрежност, могат да бъдат задължени да поправят имуществена вреда, различна от вреда, причинена на лица или вещи, само ако вредата е резултат от правно наказуемо действие или от упражняване на властнически правомощия, или в останалите случаи — ако са налице особено сериозни основания, за да се разпореди поправянето?

         б)     Ако някое от посочените в точка a) ограничения на отговорността е несъвместимо с общностното право, дали решение за поправяне на вредите, произнесено въз основа на националното право, следва да не се съобрази с това ограничение по отношение на въпросното длъжностно лице, дори и от това за последното да произтича по-тежко или с по-голям обхват задължение за поправяне на вреди от предвиденото в националното право?

48.      В хода на производството пред Съда AGM, финландското правителство, г‑н Lehtinen, Комисията на Европейските общности и шведското правителство са представили писмени и устни становища. Нидерландското правителство е представило писмени становища.

V –    Правен анализ

 А –   По допустимостта на преюдициалното запитване

49.      Г-н Lehtinen счита, че преюдициалното запитване на Tampereen käräjäoikeus е недопустимо. Той счита, че висящото пред препращащата юрисдикция производство било едва в предварителна фаза, в хода на която предметът на спора все още не е достатъчно ясен. Според него изложените от препращащата юрисдикция факти не са установени, тъй като все още не са изследвани въпросите на доказването. Следователно не е сигурно, че преюдициалните въпроси са относими. Впрочем той заключава, че за националните длъжностни лица не възниква отговорност въз основа на общностното право, поради което поставените преюдициални въпроси във всички случаи са недопустими.

50.      От член 234, втора алинея ЕО ясно е видно, че националният съдия решава на кой етап от производството за него е необходимо да постави преюдициален въпрос на Съда. Той единствено познава пряко фактите по делото и следователно може най-добре да прецени на кой етап от производството се нуждае от решение на Съда по преюдициалното запитване(7).

51.      Нещо повече, според постоянната практика на Съда единствено националният съдия може да прецени необходимостта от решение по преюдициално запитване, за да бъде в състояние да постанови своето решение, и относимостта на въпросите, които поставя. Следователно, след като поставените въпроси се отнасят до тълкуване на общностното право, Съдът по принцип е длъжен да се произнесе. Съдът може да откаже да се произнесе само когато е очевидно, че тълкуването на общностното право няма никаква връзка с действителността или с предмета на спора по главното производство, когато проблемът е хипотетичен по своята същност или още когато Съдът не разполага с необходимите от фактическа и правна страна обстоятелства, за да бъде в състояние да даде полезен отговор на поставените му въпроси(8).

52.      Препращащата юрисдикция е изложила подробно фактическата и правната обстановка по спора, с който е сезирана. В своите становища страните в производството по същество потвърждават изложените факти. Препращащата юрисдикция излага причините, поради които иска тълкуване на разпоредби на общностното право, има съмнения по прилагането на разпоредбите и счита, че тяхното тълкуване е необходимо за нейното решение по спора по главното производство. Страните в производството са могли да се произнесат по така изложените факти. Следователно при тези обстоятелства препращащата юрисдикция е могла да прецени, че нейните въпроси са относими.

53.      Въпросът да се установи дали общностното право налага или допуска отговорност за националните длъжностни лица изисква по същество тълкуване на общностното право. Следователно тълкуването трябва да е част от анализа по същество на съответните въпроси.

54.      Следователно преюдициалоното запитване е допустимо.

 Б –   По преюдициалните въпроси

55.      Вторият преюдициален въпрос следва да бъде разгледан на първо място, тъй като неговият отговор може да повлияе върху отговора на другите въпроси. Освен това на другите въпроси ще бъде даден общ отговор поради тяхната взаимна обвързаност.

1.      Тълкуване на Директива 98/37 (втори въпрос)

56.      За да прецени съответствието на подемника с общностното право, препращащата юрисдикция иска от Съда тълкуване на Директивата относно безопасното функциониране на машините. По същество тя поставя въпрос, с който иска да се установи дали Директивата изисква превозните средства да бъдат поставяни в една или друга посока върху подемника, без да се засяга посоченият от производителя максимално допустим товар.

57.      Хармонизираният стандарт EN 1493 изисква максималният товар да се изчислява при най-неблагоприятната конфигурация на натоварване. Той не допуска ограничение по отношение на посоката на достъп. Напротив, съгласно точка 5.4.6.2. от стандарта(9) максимално допустимият товар за моделите като тези в дадения случай трябва да се изчисли за превозното средство, качващо се върху тях от най-неблагоприятната посока, и следователно трябва да бъде намален спрямо максималния товар, който е допустим при най-благоприятната посока.

58.      Съгласно седемнадесето и двадесето съображение и член 5, параграф 2 от Директивата(10) обаче съответствието на дадена машина с хармонизирания стандарт поражда единствено презумпция, че машината отговаря на изискванията за безопасност на Директивата. Следователно стандартът просто улеснява доказването на съответствието на дадена машина с Директивата. Но доказването може да бъде извършено и по друг начин. Както финландското правителство правилно посочва, самата директива предвижда например в член 8, параграф 2, буква б) изследване на образец от машината, което може да осигури това доказателство. Следователно спазването на стандарта EN 1493 не е предварително условие за съответствие на подемниците с Директивата.

59.      При преценката на съответствието с изискванията за безопасност на Директивата италианският орган по сертифициране се опира на инструкциите за употреба на производителя. Вярно е, че Директивата изисква единствено машините да не създават никакъв риск, „когато те са използвани по предназначение“, „при използването им в предвидените от производителя условия“, „при предвидените от производителя условия“ и „при условия [...] за използване, предвидени от производителя“(11). Ето защо AGM по принцип с право твърди, че преценката трябва да се базира на инструкциите за употреба на производителя.

60.      В рамките на премахването на пречките във вътрешния пазар Директивата обаче внимава за „социалната цена“ на причинените от машини злополуки и подчертава, че злополуките могат да бъдат намалени, като безопасността се интегрира при проектирането на машините. Тя иска да постигне сближаване на разпоредбите за безопасност, без да намали нивото на защита. Поддържането и подобряването на нивото на безопасност са сред основните ѝ цели(12).

61.      С оглед на тези цели изискванията на точка 1.1.2. от приложение I придобиват особена важност(13). Съгласно предварителна бележка 1, второ изречение от приложение I тези изисквания се прилагат за всички машини, независимо от инструкциите на производителя. Съгласно точка 1.1.2., буква а) машината трябва да бъде така изработена, че да отговаря на предназначението си, без да излага хората на риск, когато тези действия се изпълняват при предвидените от производителя условия. Целта на взетите мерки трябва да бъде премахване на всеки риск от злополука, дори в случаите когато рисковете от злополуки възникват от предвидими необичайни ситуации. Съгласно буква в) машините трябва да са проектирани по такъв начин, че да се избегне неправилна употреба, която може да създаде риск.

62.      Буква б) предвижда, че при избора на най-подходящите методи производителят трябва преди всичко да отстрани или намали рисковете, доколкото е възможно, като интегрира понятието за безопасност при проектирането и производството на машината. Той трябва да вземе необходимите защитни мерки само срещу рисковете, които не могат да бъдат отстранени по този начин. Само тогава и ако и това не е изцяло възможно, той трябва да информира потребителите за остатъчните рискове.

63.      Следователно трябва да се приеме, че Директивата придава голямо значение на закрилата на здравето и като отчита техническите и икономическите възможности, изисква най-високото ниво на закрила, което реално би могло да се постигне. Съответно рисковете трябва да бъдат изключени още при производството на машината или — субсидиарно чрез подходящи мерки за защита и само в краен случай —трябва да бъдат намалени чрез информиране на потребителите.

64.      Както Комисията изтъква, без това нейно твърдение да се оспорва, практиката показва, че при съвременното състояние на техниката е възможно да се проектират подемници, които да издържат на максималния товар, независимо от посоката, в която превозното средство се качва върху тях, и които да издържат на произтичащото от това разпределяне на натоварването. По-специално може да се счита, че при подемници като тези в настоящия случай размерът на носещите рамена може да бъде определен така, че посоченото максимално тегло да може да бъде понесено независимо от ситуацията на натоварване. Доколкото може да се прецени, не са налице нито технически, нито непреодолими финансови пречки за това.

65.      Субсидиарно безопасността би могла да бъде осигурена и от защитна мярка, например автоматичен механизъм за предупреждение, който в случай на превишаване на ограниченията за натоварване отстранява възможните рискове чрез предупредителни сигнали и блокиране на повдигащия механизъм. Това разрешение би трябвало да осигури безопасност, която е на практика равностойна на разрешение, намерено на етапа на проектиране, и би могло да се окаже и по-икономично.

66.      Третата възможност са инструкции за употреба, които ограничават неправилната употреба и произтичащите от нея рискове. За разлика от посочените по-горе две възможности това разрешение не изключва грешките при работа, дори инструкциите да изглеждат ясни, и следователно не предлага сравнимо ниво на закрила. Следователно инстанциите, които координират органите по сертифициране, правилно са представили препоръка за тълкуване, според което инструкциите, свързани с посоката на качване на превозното средство и с използването на таблици за натоварване, са несъвместими с изискванията за безопасност на Директивата.

Междинно заключение

67.      Директивата трябва да се тълкува в смисъл, че подемници като тези в настоящия случай отговарят на изискванията ѝ за безопасност само ако могат да издържат превозни средства до техния максимално допустим товар, независимо от посоката на качване, или ако най-малкото е гарантирано посредством ефективни защитни мерки, че е изключено всякакво неправилно натоварване или претоварване.

2.      Пречки за свободното движение на стоки; нарушение на задължението за лоялност към Общността (първи, трети и четвърти въпрос)

68.      С първи, трети и четвърти преюдициален въпрос препращащата юрисдикция по същество иска да установи дали при обстоятелства като тези в настоящия случай публични изявления като тези на г‑н Lehtinen трябва да се приемат за поведение, което може да се вмени в отговорност на държавата и представлява пречка за свободното движение на стоки (б), или за неизпълнение на задължението за лоялност към Общността (в) и до каква степен това би могло евентуално да бъде обосновано със свободата на изразяване на мнение или с целта за закрила на здравето, като се има предвид принципът за пропорционалност (г). Най-напред обаче следва да се разгледа критерият за преценка (a).

 а)     Относно критерия за преценка: Директивата, а не член 28 ЕО

69.      На първо място препращащата юрисдикция си задава въпроса дали поведението на г‑н Lehtinen и на министерството е съвместимо с член 28 EО. Член 28 EО обаче не може да бъде използван като критерий за преценка, доколкото въпросната област е изчерпателно хармонизирана от вторичното право. Когато даден въпрос е хармонизиран на общностно равнище, всяка свързана с него национална мярка трябва да се преценява с оглед разпоредбите на хармонизиращата мярка, а не с оглед на основните свободи. Следва да се определи дали въпросът е изчерпателно хармонизиран, по-специално с оглед на целите и съдържанието на хармонизиращата мярка(14).

70.      Както следва от член 1 от Директивата във връзка с приложение IV, А, точка 15 към нея, подемниците за повдигане на транспортни средства попадат в приложното поле на Директивата. В член 3 и в приложение I Директивата предвижда за машините множество специфични изисквания за безопасност. Член 8 установява точни и подробни правила за проверка за спазването на тези изисквания, а член 10 предвижда маркировка „CE“, която се поставя при съответствие. Член 2, параграфи 1 и 3 забраняват пускането на пазара на машини, които не отговарят на изискванията. Член 4, параграф 1 от Директивата забранява на държавите-членки да пречат на пускането на пазара на съответстващи на Директивата машини. Тези забрани отразяват целта на Директивата, посочена в шесто и седмо съображение: да се хармонизират националните разпоредби относно безопасността и националните процедури, за да се премахнат пречките за свободната търговия с машини. Това се потвърждава и от член 2, параграф 2, който гласи, че държавите-членки не могат да установяват допълнителни изисквания за безопасност по отношение на машините. Само ако впоследствие се появят рискове, държавите-членки вземат подходящите мерки по член 7.

71.      Следователно правилата за безопасност с оглед на пускането на пазара на машините, които засягат свободното движение на стоки, са хармонизирани изчерпателно(15). Поради това, както г‑н Lehtinen правилно изтъква в съдебно заседание, Директивата е единственият критерий за преценка. Член 28 ЕО не е приложим, дори на допълнително основание.

 б)     Нарушение на член 4, параграф 1 от Директивата (първи въпрос)

72.      Препращащата юрисдикция несъмнено иска от Съда да се установи дали при обстоятелствата в конкретния случай е налице поведение на държавата, което ограничава свободното движение на стоки, предвидено в член 28 ЕО. Въпреки това, за да се даде полезен отговор(16) на препращащата юрисдикция, трябва съгласно изложените по-горе констатации да се изследва дали е налице нарушение на Директивата(17). В конкретния случай трябва да се установи дали изявления като тези на г‑н Lehtinen и на министерството са в противоречие с член 4, параграф 1 от Директивата.

73.      Налице е нарушение на член 4, параграф 1 от Директивата, когато държава-членка вземе мярка, която ограничава или пречи на пускането на пазара на машина, която е в съответствие с Директивата.

 i) Съответствие на подемника с Директивата

74.      По силата на член 4, параграф 1 от Директивата съдържащата се в него забрана за ограничения се прилага само когато машината е в съответствие с разпоредбите на Директивата. С оглед на наличните сведения обаче имаме всичките основания да мислим, че подемник като този на AGM не съответства обективно на споменатите по-горе изисквания за безопасност.

75.      Установената от член 5, параграф 1 от Директивата презумпция за съответствие несъмнено се прилага в настоящия случай. Наистина подемникът е сертифициран в съответствие с Директивата и носи маркировка за съответствие „CE“ съгласно член 10 от Директивата. Това обаче не означава, че държавите-членки не могат да предприемат мерки при възникване на рискове. Напротив, държава-членка е длъжна по силата на член 7, параграф 1, първа алинея от Директивата да вземе всички подходящи мерки, за да изтегли машината от пазара, когато установи, че използвана в съответствие с нейното предназначение, тя може да застраши безопасността на хората или вещите. По силата на втора алинея от същия член държавата-членка информира незабавно Комисията за такава мярка и посочва причините за своето решение. Следователно установяването на риск води до отпадане на презумпцията за съответствие, предвидена в член 5, параграф 1 от Директивата.

76.      Съгласно сведенията на препращащата юрисдикция обаче компетентното министерство нито е направило такава констатация, нито е взело мерки за изтегляне на подемниците от пазара; то не е изпратило и мотивирано съобщение до Комисията съгласно член 7, параграф 1, втора алинея от Директивата. Следователно обстоятелствата по делото създават убеждението, че презумпцията за съответствие на подемника с правилата на Директивата все още е съществувала към момента на настъпване на фактите и че наложената с член 4, параграф 1 от Директивата забрана за ограничения все още е действала за подемника на AGM.

 ii) Относно наличието на поведение на държавата-членка

77.      Препращащата юрисдикция счита за възможно изявленията на г‑н Lehtinen, представящи подемника на AGM като противоречащ на стандартите и опасен, да представляват държавна забрана за пускане на пазара. Следователно трябва да се проучи дали публично отправените от длъжностно лице предупреждения за дадена стока могат да се считат за поведение на държавата-членка. С други думи, изявления като тези на г‑н Lehtinen могат ли да бъдат приписани на държавата-членка?

78.      На първо място, следва да се изтъкне, че Съдът никога не се е произнасял по случай като настоящия. Най-напред Съдът (естествено) е приел, че държавата може да носи отговорност за поведение в нормалния случай, при който длъжностни лица действат съгласно указанията на техните началници или в съответствие с техните национални закони. След това той е вменил в отговорност на държавите-членки поведението на частноправни субекти, действащи под ръководството и по указания на органите на държавата-членка(18). Най-накрая, на трето място, Съдът в известен смисъл е приел, че държава-членка носи отговорност за поведението на частноправни субекти, които не са действали под нейното официално ръководство, когато държавата-членка е била длъжна да възпре въпросното частно поведение(19).

79.      С изключение на AGM, всички страни са на мнение, че поведението на г‑н Lehtinen трябва да се счита като поведение на частно лице. Причината за това е, че г‑н Lehtinen не разполага с правомощия за вземане на решения и че в официалните изявления на министерството г‑н Lehtinen не представя официалната позиция на министерството. Поради това страните считат, че единствено действията на началника на службата представляват поведение, което може да се вмени в отговорност на държавата. Следователно отговорността на финландската държава възниква само ако началникът на службата, поради това че не е предприел действия срещу г‑н Lehtinen, не е изпълнил задълженията за закрила, които държавата носи съгласно Решение по дело Комисия/Франция(20) и Регламент (ЕО) № 2679/98(21). Тези критерии обаче се прилагат само ако държавата е длъжна да реагира на поведението на частноправните субекти, а не когато самата тя действа, например посредством нейните длъжностни лица(22). Следователно на първо място трябва да се определи дали г‑н Lehtinen е действал от името на държавата или като частно лице.

80.      В това отношение следва да се има предвид, че за разлика от забраните на стоки, предупрежденията (на държавата) за стоки нямат сами по себе си ограничително действие спрямо пазара. Реакциите на съответните оператори на пазара на предупрежденията са тези, които впоследствие могат да породят такова действие. Следователно от решаващо значение за възникването на отговорност на държавен орган за заетата от длъжностно лице позиция е начинът, по който съответните оператори възприемат тези изявления(23). Наистина, ако обстоятелствата създават у операторите убеждението, че изявленията на длъжностното лице представляват отправено от държавата предупреждение за стока, тези изявления влияят върху тяхното поведение със същия държавен авторитет, както ако самата държава беше отправила предупреждението. Така такива изявления могат да имат същия ефект, както постановена от държавните органи забрана.

81.      Както препращащата юрисдикция посочва, в конкретния случай надделява също така впечатлението, че намаляването на оборота от продажбите до ниво, близко до нулата, се дължи на изявленията на г‑н Lehtinen. При такъв спад последиците от тези изявления се равняват на забрана за продажби. Нещо повече, от практиката на Съда относно отговорността на длъжностните лица съгласно общностното право е видно, че наред с формалните административни актове, конкретните действия(24) като публични изявления(25) или публикуването на служебна информация(26) могат да ангажират отговорността на Общността. При обстоятелства като тези в настоящия случай съществува връзка между изявлението и дейността на службата, каквато също се изисква.

82.      Държавите-членки трябва да гарантират, че ползвайки се от авторитета на длъжността си, техните длъжностни лица не изразяват свои лични виждания, които противоречат на официалната позиция на държавата. Ако възникне впечатление за изразяване на мнение от позицията на длъжността, то трябва незабавно да се разсее посредством подходяща информация. В противен случай за поведението отговорност носи държавата, освен ако длъжностното лице очевидно е действало извън своите правомощия.

83.      Противно на това, което нидерландското и шведското правителство поддържат, държава-членка не може да избегне отговорността за поведението, като се позове на вътрешно (в министерството) разпределение на правомощията(27). В действителност за последиците от публичните изявления е от значение само как техните адресати ги възприемат.

84.      Това е в съответствие с международното публично право, на което се позовава Съдът(28). В международното право поведението се вменява в отговорност на държавата само доколкото съществува правна привидност за упражняване на държавната власт(29). Останалите случаи, при които тя носи отговорност, са аналогични според международното и европейското право: действие на държавен орган(30), действие в изпълнение на заповед(31) и търпимост от страна на държавата или неизпълнение на задължение за действие(32).

85.      В съответствие с тези принципи Европейската комисия по правата на човека и Европейският съд по правата на човека също считат, че длъжностните лица на всяко ниво, включително и най-ниско, могат да нарушат Европейската конвенция за защита правата на човека и основните свободи. Това важи и когато длъжностните лица действат без разрешение, дори в отклонение или в противоречие с указанията(33).

86.      Несъмнено националните юрисдикции прилагат разпоредбите на общностното право с оглед на всеки конкретен случай(34). Въпреки това Съдът може въз основа на обстоятелствата по делото да даде разяснения и насоки(35).

87.      Както бе посочено по-горе(36), определящо за това държавният орган да носи отговорност за направените от длъжностно лице изявления е дали при дадените обстоятелства адресатите им ги възприемат като изявления на държавата, направени от компетентното длъжностно лице от позицията на неговата длъжност, или ги схващат като израз на лично мнение. За да се произнесе по този въпрос, препращащата юрисдикция трябва да вземе предвид всички обстоятелства по делото.

88.      Някои от обстоятелствата по главното производство, които сочат на адресатите на изявленията, че г‑н Lehtinen е изразявал само своето лично мнение, се обявяват срещу това финландската държава да носи отговорност за тях.

89.      Така например, писмото от 29 януари 2001 г. на федерацията за търговия с техника до министерството относно изявленията на г‑н Lehtinen от 9 януари 2001 г., направени на събрание на Конфедерацията за търговия с техника, показва, че за участниците в събранието е било ясно, че виждането на г‑н Lehtinens не е това на министерството(37).

90.      Същото се отнася и за статиите, публикувани в областните вестници на 17 февруари 2001 г. и 13 юни 2001 г. Съгласно представената информация те излагат различаващите се виждания на г‑н Lehtinen и на началника на службата и също така сочат, че началникът на службата е висшестоящият на г‑н Lehtinen, който разполага с правомощието да взема решения(38).

91.      От друга страна, някои от останалите обстоятелства по главното производство, според които адресатите на изявленията са могли да си помислят, че г‑н Lehtinen изразява в качеството си на компетентно длъжностно лице официалната позиция на неговата администрация, подкрепят вменяването на неговото поведение в отговорност на финландската държава.

92.      Например предоставените от препращащата юрисдикция сведения за телевизионното предаване от 17 януари 2001 г. навеждат на мисълта, че у телевизионните зрители е могло да се създаде впечатлението, че г‑н Lehtinen изразява в качеството си на компетентно длъжностно лице виждането на министерството. Виждането на г‑н Lehtinen е представено в емисията като виждане на финландските власти и той е представен като представител на министерството в интервю, записано на неговото работно място с разрешението на съветника в министерството, който е негов пряк началник(39).

93.      Извършеният от препращащата юрисдикция анализ сочи също така, че Конфедерацията на металурзите и лицата, отговарящи за безопасността в предприятията (т.е. целевата група на купувачите на подемници за повдигане на превозни средства), са могли да останат с впечатлението, че виждането на г‑н Lehtinens е виждане на компетентното министерство. Тези целеви групи са получили доклада на г‑н Lehtinen от 12 февруари 2001 г. с антетка „Министерство на социалните работи и здравеопазването“, „Служба по инспекция на труда“ и „главен инженер Tarmo Lehtinen“(40).

94.      Освен това според изложеното от препращащата юрисдикция шведският орган по безопасност на труда е възприел доклада на г‑н Lehtinen от 19 февруари 2001 г. на английски език като израз на позицията на министерството(41). Според тези сведения европейските експерти също са счели, че докладът изразява виждането на министерството(42).

95.      По-нататък, във връзка с изявленията на г‑н Lehtinen препращащата юрисдикция също така посочва, че той винаги се е представял като длъжностно лице от министерството и че в нито един случай не е заявил, че се касае за неговото лично виждане. Според сведенията на препращащата юрисдикция г‑н Lehtinen не е бил възприет от обществеността и като очевидно действащ извън своите правомощия. Освен това до отстраняването му на 16 февруари 2001 г. от началника на службата г‑н Lehtinen отговаря за процедурата за контрол на пазара.

96.      Ако изявленията създават впечатлението, че са направени от длъжностно лице в това му качество, а в действителност не е така, държава-членка може да избегне отговорността за тези изявления, като веднага разсее това впечатление посредством подходяща информация(43).

97.      Съгласно сведенията на препращащата юрисдикция обаче в нито един момент министерството не е информирало адресатите на изявленията на г‑н Lehtinen от 17 януари и от 12 и 19 февруари 2001 г. за различната позиция на министерството. Следователно нищо не показва, че при тези изявления министерството е положило изискващата се грижа, за да премахне впечатлението, че г‑н Lehtinen защитава официална позиция. Освен това двете статии на областните вестници без съмнение не са били така широко разпространени, както телевизионното интервю, нито са достигнали до същите кръгове от адресати, както изявленията на г‑н Lehtinen.

98.      Накратко, обстоятелствата по главното производство създават убеждението, че изявленията на г‑н Lehtinen от 9 януари, от 17 февруари и от 13 юни 2001 г. по-скоро предствляват изцяло частно поведение на г‑н Lehtinen. Напротив, що се отнася до изявленията от 17 януари и от 12 и 19 февруари 2001 г., обстоятелствата по главното производство навеждат по-скоро на мисълта, че финландската държава може да носи отговорност за неговото поведение и че следователно се касае за поведение на държавата-членка(44).

99.      За да направи цялостна преценка по въпросите за носене на отговорност от държавата, препращащата юрисдикция ще трябва обаче да изясни напълно фактическите обстоятелства в тяхната съвкупност. Всъщност в отговор на поставени от Съда въпроси финландското правителство и г‑н Lehtinen за първи път заявяват в заседание на Съда, че телевизионният канал „TV 1“ е представил впоследствие и позицията на министерството. Освен това началникът на службата малко по-късно бил направил опровержение пред Конфедерацията на металурзите и пред шведското правителство, според което г‑н Lehtinen бил изразил своето лично мнение. Следователно препращащата юрисдикция ще трябва да определи до каква степен взетите от министерството мерки са достигнали своевременно до адресатите на изявленията на г‑н Lehtinen и са разсеяли впечатлението, че става въпрос за официални изявления на министерството(45).

 iii) Относно ограничението или пречката за пускането на подемника на пазара

100. Остава да се определи дали поведението на г‑н Lehtinen ограничава или пречи на пускането на подемника на пазара.

101. Като разпоредба от вторичното право, свързана със свободното движение на стоки, член 4, параграф 1 от Директивата забранява по смисъла на формулата от Решение по дело Dassonville всяка мярка, която е в състояние да възпрепятства пряко или косвено, реално или потенциално търговията с машини в Общността в областта на приложение на Директивата(46).

–       Ограничения вследствие на поведение, за което може да носи отговорност държавата

102. Дори да се предположи, че финландската държава може да носи отговорност за публичните изявления на г‑н Lehtinen от 17 януари и от 12 и 19 февруари 2001 г., трябва да се изследва дали тези изявления на държавата нарушават член 4 от Директивата.

103. В Решение по дело Buy Irish Съдът приема, че дори рекламна кампания на национални продукти, която с нищо не злепоставя конкурентните чуждестранни продукти, има ограничително действие(47). Държавни изявления, които в телевизионни новини, в официално изглеждащи широко разпространени доклади и в дадени на вестници интервюта представят дадена машина като противоречаща на стандарта и опасна, на още по-голямо основание са в състояние да попречат най-малкото косвено и потенциално на пускането на машината на пазара.

104. Следователно обстоятелствата по главното производство създават убеждението, че изявленията на г‑н Lehtinen представляват държавни мерки, които ограничават или пречат на пускането на пазара на машина, която е сертифицирана за съответствие с Директивата, поради което нарушават член 4, параграф 1 от Директивата.

105. Следователно на преюдициалния въпрос трябва да се отговори, както следва:

Неразрешените изявления на длъжностно лице, с които сертифицирана за съответствие с Директивата машина се представя като противоречаща на стандарта и опасна, представляват нарушение на член 4, параграф 1 от Директивата, ако държавата-членка може да носи отговорност за поведението на длъжностното лице. Държавата може да носи отговорност за изявления, които поради своята форма и обстоятелствата, при които са направени, създават у адресатите си впечатлението, че става въпрос за официално изразяване на позиция на държавата, а не за лично мнение на длъжностното лице. В това отношение следва по-специално да се има предвид фактът:

–        че длъжностното лице е по принцип компетентно във въпросната област,

–        че длъжностното лице разпространява писмените си изявления, като използва бланка, в горната част на която е посочено официалното наименование на службата,

–        че длъжностното лице дава телевизионни интервюта в помещенията на своята служба,

–        че длъжностното лице не споменава за личния характер на своите изявления и не посочва, че те се различават от официалната позиция на компетентната служба, и

–        че компетентните държавни служби не предприемат незабавно необходимите действия, за да разсеят у адресатите на изявленията на длъжностното лице впечатлението, че става въпрос за официална позиция на държавата.

–       Ограничения вследствие на поведение, за което не може да носи отговорност държавата

106. Ако с оглед на посочените по-горе критерии препращащата юрисдикция приеме, че изявленията на г‑н Lehtinen изразяват лична позиция, за която държавата не може да носи отговорност, трябва да се разгледа въпросът дали е налице нарушение на член 4 от Директивата, поради това че финландската държава неправомерно се е въздържала от намеса.

107. Съдът е приел, че член 28 ЕО и член 10 ЕО налагат на държавите-членки да вземат всички необходими и подходящи мерки, за да осигурят спазването на основната свобода на тяхната територия, и да приемат мерки, които са достатъчни за премахване на пречките за свободно движение на стоките, създадени по-конкретно с действия на частноправни субекти на тяхната територия, насочени срещу стоките с произход от други държави-членки(48). Държавите-членки имат свобода на преценка относно необходимите и най-подходящи мерки в дадена ситуация: общностните институции не трябва да заместват държавите-членки, като им предписват мерките, които те трябва да приемат и да прилагат ефективно(49). Съдът все пак е длъжен, като се има предвид това право на преценка, да провери дали държавата-членка поне е приела подходящите мерки(50).

108. Според предоставените от препращащата юрисдикция сведения, с последващо писмо на федерацията на търговията с техника министерството е информирано, що се отнася до изявленията на г‑н Lehtinen от 9 януари 2001 г., че неговото виждане е различно от това на министерството. Освен това на 8 февруари 2001 г. началникът на службата изпраща факс до председателя на федерацията на промишлеността и търговията, в който застава срещу изявленията на г‑н Lehtinen. Статиите във вестниците от 17 февруари и 13 юни 2001 г.(51) сочат, че процедурата за контрол на пазара все още не е приключила, че към онзи момент министерството се ръководи от принципа, че машината е в съответствие с Директивата и че според него тя не създава никакъв риск(52).

109. Тези обстоятелства създават убеждението, че министерството е могло да счита, че не е необходима никаква допълнителна мярка. Така финландската държава е изпълнила задълженията за предоставяне на закрила, които възникват за нея при нарушаване от страна на частноправни субекти на свободното движение на стоки. Следователно държавата-членка не може да носи отговорност за налагането на ограничение по смисъла на член 4, параграф 1 от Директивата.

 в) Член 10, втора алинея EО

110. С първия си въпрос препращащата юрисдикция иска да установи също така, дали поведението на г‑н Lehtinen и на министерството представлява неизпълнение на посочените в член 10, втора алинея ЕО задължения. Като lex generalis обаче член 10, втора алинея ЕО не се прилага, когато са нарушени по-конкретни норми(53). Член 10, втора алинея EО може да породи права само ако освен конкретно нарушение на специална норма, се установи и неизпълнение на задълженията(54). В главното производство не се откриват никакви данни за това.

 г) По обосновката (трети и четвърти въпрос)

111. Предвид посочения по-горе критерий за преценка и изложените съображения с трети и четвърти въпрос препращащата юрисдикция иска по същество да установи дали извършеното с поведението на г‑н Lehtinen нарушение на член 4, параграф 1 от Директивата може да бъде обосновано с целта за закрила на здравето и със свободата на изразяване.

 i) По обосновката, свързана с целта за закрила на здравето (трети въпрос)

112. Директивата урежда именно закрилата на човешкото здраве във връзка с машините, за които се отнася. Следователно за машините, които съответстват на Директивата, тя не разрешава допълнителни ограничения за пускане на пазара по съображения за закрила на здравето, с изключение на ограниченията, налагани по силата на член 7, параграф 1.

113. Съгласно предоставените от препращащата юрисдикция сведения за главното производство министерството не е взело никаква мярка на основание член 7 от Директивата. Към момента на изявленията на г‑н Lehtinen процедурата за контрол на пазара е следвала своя ход и според началника на службата, който има правомощието за вземане на решение, не е бил установен никакъв риск за човешкото здраве по смисъла на член 7. Комисията също не е информирана съгласно член 7, параграф 1, втора алинея от Директивата. Следователно е трудно да се приеме обосновка, свързана с целта за закрила на здравето, най-малкото поради това че държавата-членка изобщо не е преследвала тази цел.

114. Освен това сведенията, предоставени от препращащата юрисдикция, не разкриват никаква обективна заплаха. Дори да съществуваше заплаха, предизвиканите от г‑н Lehtinen ограничения в конкретния случай изглеждат диспропорционални.

115. От постоянната практика на Съда следва, че принципът на пропорционалност, който е част от общите принципи на общностното право, изисква приетите актове да не надхвърлят това, което е подходящо и необходимо за постигане на преследваните с въпросната правна уредба законни цели. Разбира се, когато съществува избор между няколко подходящи мерки, е уместно да се прибегне до мярката, която създава най-малко ограничения, тъй като причинените неудобства не трябва да са несъразмерни с преследваните цели(55).

116. Несъмнено можем да признаем, че публични предупреждения като отправените от г‑н Lehtinen за рисковете от подемника на AGM са могли да бъдат подходящи с оглед на намаляването на „опасността“. Но можем да се съмняваме в тяхната необходимост. Възможно е било да се предвидят също толкова подходящи, но по-умерени алтернативни мерки, като например писмо до дистрибуторите на подемниците, което да ги информира конкретно за опасностите, които все още съществуват според г‑н Lehtinen. Не случайно тази мярка е била предприета относно дефектната система за блокировка.

117. Във всеки случай изявленията не изглеждат пропорционални. Според сведенията, предоставени от препращащата юрисдикция, „опасността“, която според г‑н Lehtinen представлява ограничението, свързано с посоката на качване на превозното средство, едва ли е особено сериозна: с машината и таблиците за натоварване се работи лесно и независимо от големия брой продадени модели, не е съобщено за нито една злополука, дължаща се на ограничението на посоката на качване(56). В това отношение публични изявления с такова съдържание и направени под такава форма като тези на г‑н Lehtinen са в състояние да създадат пречки за свободното движение на стоките.

 ii) По обосновката, изведена от свободата на мнение (четвърти въпрос)

118. Най-вече шведското правителство основателно подчертава значението на основното право на свободно изразяване, което е гарантирано от член 12 от финландската конституция и от член 10 от Европейската конвенция за защита правата на човека и основните свободи и е общ принцип на общностното право. Свободата на изразяване е съществена основа на едно демократично общество и длъжностните лица на държавите-членки, както и длъжностните лица на Общността, имат право на свободно изразяване(57).

119. От друга страна, самата държава-членка не разполага с никакво право на свободно изразяване. Напротив, тя е длъжна, както и общностните институции, да осигури тази гаранция. Държавата-членка трябва да гарантира на своите граждани правото на свободно изразяване и не може да се позовава на него в отношенията си с тях.

–       По обосновката на поведение, за което може да носи отговорност държавата

120. Следователно, доколкото финландската държава може да носи отговорност за поведението на г‑н Lehtinen, е изключена всяка обосновка, свързана със свободата на мнение. Наистина, ако държавата носи отговорност за изявленията на г‑н Lehtinen от 17 януари и от 12 и 19 февруари 2001 г., те изразяват позицията на държавата, а не на частно лице. Финландската държава не може да се позове на свое собствено право, изведено от свободата на изразяване, и не може да го противопостави на AGM. Нито пък в това отношение трябва да зачита правото на своето длъжностно лице г‑н Lehtinen. Ако с оглед на свободата на изразяване г‑н Lehtinen е имал право да прави изявления от свое собствено име, той не е имал право да прави публични изявления като представител на финландската държава.

–       По обосновката на поведението, за което не може да носи отговорност държавата

121. От друга страна, обосновка, изведена от свободата на изразяване, по принцип е възможна, доколкото финландската държава не може да носи отговорност за поведението на г‑н Lehtinen. Когато дадено длъжностно лице се изказва от свое име, то се позовава на свободата на мнение в отношенията със своята държава. Държавата-членка трябва да зачита това основно право. Тъй като обаче едновременно с това държавата-членка е длъжна да гарантира свободното движение на стоките, от което евентуално произтича задължение за действие(58), може да възникне противоречие между тези задължения.

122. При наличието на такова противоречие държавата-членка трябва да може да се позове на свободата на изразяване на своето длъжностно лице, ако трябва да я зачита при обстоятелствата в конкретния случай. Следователно е уместно интересите да бъдат преценени с оглед на всички обстоятелства в конкретния случай. В това отношение държавата-членка разполага с широко право на преценка. Съдът обаче следва да контролира дали ограниченията на основните свободи са пропорционални по отношение на защитата на основните права(59).

123. Съгласно сведенията, предоставени от препращащата юрисдикция, г‑н Lehtinen е изразил своето мнение преди всякакво решение на министерството. Неговите критики са били ожесточени и насочени срещу подемника от една единствена марка, но той е подкрепил своята гледна точка с конкретни аргументи относно този модел подемника и не го е злепоставил повече от необходимото. Със своите изявления той е преследвал също така цели за закрила на здравето. Г‑н Lehtinen е упражнил правото си на свободно изразяване в област, в която притежава особени експертни познания, и е преследвал със своите изявления важни цели от обществен интерес.

124. В това отношение министерството е изтъкнало на вниманието именно на нуждаещите се от информация читатели на статиите във вестници, че г‑н Lehtinen изразява личното си виждане, че процедурата за контрол на пазара е в ход и че не съществуват доказателства нито за това, че подемникът крие риск, нито за нарушение на стандарта. По този начин министерството е взело мерки, с оглед да намали, доколкото е възможно, последиците от изявленията на г‑н Lehtinen за свободното движение на стоки.

125. При такива обстоятелства, следва да се признае, че министерството е могло да счита в рамките на своето право на преценка, че остатъчните ограничения върху свободното движение на стоки, предизвикани от личните изявления на г‑н Lehtinen, са приемливи, тъй като не би било възможно да се предостави закрила с по-голям обхват, без да се ограничи по диспропорционален начин свободата на изразяване на г‑н Lehtinen.

126. По-специално, не може да се предвиди министерството да наложи на г‑н Lehtinen превантивна забрана за изразяване. Превантивните забрани за изразяване отричат свободата на мнение в разглеждания случай и следователно са оправдани само при изключителни обстоятелства. Доколкото обаче финландското право (на публичната служба) би разрешило превантивна забрана, общностното право въобще не може да изисква в подобен случай такава забрана с цел закрила на свободното движение на стоки. Формата и момента на изявленията също не сочат, че е била необходима по-строга мярка и че действително предприетите мерки надхвърлят правото на преценка на финландската държава.

 iii) Междинно заключение

127. При обстоятелства като тези в конкретния случай нарушение на член 4, параграф 1 от Директивата с изявления на длъжностно лице, за които неговата държава може да носи отговорност, не може да се обоснове нито с целите за закрила на здравето, нито със свободата на изразяване на длъжностните лица. Въпреки това при обстоятелства като тези в конкретния случай държава-членка не е длъжна да забрани личните изявления на длъжностно лице, които могат да засегнат свободното движение на стоки.

3.      Отговорност на държавата и отговорност на длъжностните лица (пети и шести въпрос)

128. В случай че при обстоятелства като тези в конкретния случай е налице нарушение на член 28 ЕО и член 30 ЕО или на член 10 EО, препращащата юрисдикция поставя и въпроса да се установи дали са изпълнени условията, пораждащи право да се търси отговорност от държавата въз основа на общностното право, дали общностното право позволява или изисква да се ангажира отговорността на длъжностното лице, което е извършило действието, и до каква степен условията за прилагане на тази отговорност изискват евентуално тълкуване на финландското право в съответствие с общностното право.

129. Предвид заключението, изведено от гореизложения анализ, на въпросите на препращащата юрисдикция относно нарушение на член 4, параграф 1 от Директивата, извършено с изявленията на г‑н Lehtinen от 17 януари и от 12 и 19 февруари 2001 г., за които от обстоятелствата по главното производство се налага извод в следния смисъл, трябва да се отговори, че изявленията могат да се вменят в отговорност на финландската държава и че представляват мярка на държава-членка, която ограничава или пречи на пускането на подемника на пазара.

 а) По отговорността на държавата

130. Според практиката на Съда държава-членка е длъжна да поправи вредите, причинени на частноправните субекти от нарушения на общностното право, за които тя носи отговорност, при три условия, а именно: нарушената правна норма да предоставя права на частноправните субекти, нарушението да е достатъчно сериозно и да е налице пряка причинно-следствена връзка между нарушението на тежащото върху държавата задължение и претърпяната от засегнатите лица вреда(60).

131. Тези три условия се изискват, както когато вредите произтичат от въздържане от действие от страна на държавата-членка, така и когато те произтичат от законодателен или административен акт, нарушаващ общностното право, независимо от това дали той е приет от самата държава-членка или от публичноправен орган, който е юридически независим от държавата(61).

 i) Права, защитаващи частноправните субекти (пети въпрос, буква в)

132. С пети въпрос, буква в) препращащата юрисдикция иска да установи дали член 10 ЕО, и по-специално неговата втора алинея може при настоящите обстоятелства да породи права за частноправния субект.

133. Тъй като Директивата се прилага с предимство, член 10 ЕО не може сам по себе си да породи права, на които частноправният субект да се позове(62). Член 4, параграф 1 от Директивата предоставя на действащите на пазара частноправни субекти права, които те могат да упражнят срещу държавите-членки(63).

 ii) Достатъчно сериозно нарушение (пети въпрос, букви а) и б)

134. С пети въпрос, букви а) и б) препращащата юрисдикция по същество иска да установи дали при обстоятелствата в конкретния случай нарушенията на общностното право са достатъчно сериозни, за да могат да ангажират отговорността на държавата.

135. Решаващият критерий, за да се приеме, че дадено нарушение на общностното право е достатъчно сериозно, е този на явното и тежко незачитане от страна на държавата-членка на ограниченията на нейното право на преценка. Може да се окаже, че във връзка с това компетентната юрисдикция трябва да вземе предвид по-конкретно степента на яснота и точност на нарушената правна норма, обхвата на предоставената на националните органи свобода на преценка, при необходимост умишления характер на нарушението или на причинената вреда и евентуалния извиним характер на грешката в правоприлагането(64).

136. Ако обаче в момента, в който извършва нарушението, държавата-членка не е изправена пред правен избор и разполага със значително ограничена, дори несъществуваща свобода на преценка, самото нарушение на общностното право може да е достатъчно, за да се установи наличието на достатъчно сериозно нарушение(65).

137. Що се отнася до машините, за които просто се презумира, че са в съответствие с Директивата, член 4, параграф 1 от Директивата не оставя на държавите-членки никаква свобода или право на преценка или право на действие. Ако впоследствие се появят съмнения относно съответствието на машина, Директивата всъщност предвижда само мерки съгласно член 7. Според сведенията, предоставени от препращащата юрисдикция обаче, компетентното министерство умишлено не е използвало тези възможности и въпреки това е оставило г‑н Lehtinen да действа(66). Следователно обстоятелствата по делото по главното производство навеждат на мисълта, че нарушението поради изявленията на г‑н Lehtinen, доколкото държавата може да носи отговорност за тях, е достатъчно сериозно.

 iii) Допълнителни национални условия (пети въпрос, буква д) и шести въпрос, буква а), първо и трето изречение)

138. С пети въпрос, буква д) и шести въпрос, буква а), първо и трето изречение препращащата юрисдикция иска по същество да установи дали националното право може да предвиди по-специално за имуществени вреди, различни от вреди, причинени на лица и вещи, допълнителни условия във връзка с поправянето им от държавата или дали обезщетенията за вреди трябва да представляват ефективно и възпиращо наказание.

139. При положение че са изпълнени всички условия за възникване на право на обезщетение по общностното, според практиката на Съда държавата-членка трябва да поправи в съответствие с националното право, уреждащо отговорността, последиците от причинената вреда; в това отношение условията не биха могли да бъдат по-малко благоприятни от тези, които се отнасят до подобни претенции с вътрешен характер и не биха могли да бъдат установени по начин, който да направи практически невъзможно или извънредно трудно получаването на обезщетението(67). Поради тази причина не може да се допусне да бъде напълно изключена например пропуснатата печалба или други начини за поправяне на подлежащата на поправяне вреда, тъй като при някои правни спорове това би могло да доведе до фактическа невъзможност за поправяне на вредата(68).

140. Следователно общностното право налага ефективно поправяне на вредите и не допуска никакво допълнително условие, произтичащо от правото на държавата-членка, което значително би усложнило поправянето на вредата.

141. Съгласно предоставените от препращащата юрисдикция сведения финландското право предвижда обаче обезщетение за чисто имуществени вреди само ако са причинени от действие, за което се носи наказателна отговорност, или от упражняването властнически правомощия, или поради други особено сериозни мотиви. Такива допълнителни условия за поправяне на вреди трябва да бъдат уредени така, че да не усложняват значително получаването на обезщетение за чисто имуществени вреди. Въпреки това изискванията на общностното право ще бъдат изпълнени, ако разпоредбите на националното право могат да се тълкуват в съответствие с общностното право по начин, който изключва всякакви прекомерни усложнения. Това би било възможно например, ако нарушенията на общностното право се приемат винаги за особено сериозни мотиви.

142. От практиката на Съда е видно също така, че отговорността на държавата-членка, основана на общностното право, цели не възпиране или наказание, а поправяне на вредите, претърпени от частноправните субекти в резултат на нарушения на общностното право от страна на държавите-членки.

 iv) Междинно заключение

143. Член 4, параграф 1 от Директивата предоставя на лицата права, на които те могат да се позоват в отношенията си с държавите-членки. Член 10 ЕО не се прилага наред с Директивата. Що се отнася до машините, които (дори и само по презумпция) съответстват на Директивата, член 4, параграф 1 от Директивата не оставя на държавите-членки никаква свобода или право на преценка или действие. Неизпълнението на задължение по член 4, параграф 1 представлява достатъчно сериозно нарушение по смисъла на установените от общностното право условия за отговорност на държавата. Общностното право не допуска никакво предвидено от националното право допълнително условие, което би затруднило значително ефективното поправяне на вредите като цяло или що се отнася до някои видове обезщетения.

 б) Относно отговорността на длъжностните лица

 i) Възможност за допълнителна отговорност на длъжностните лица по общностното право (пети въпрос, буква г)

144. С пети въпрос, буква г) препращащата юрисдикция иска да установи дали наред с държавата длъжностното лице също може да бъде задължено да поправи своите нарушения на общностното право.

145. Общностното право оставя на държавите членки свободата да уредят отговорността в техния правен ред, стига да не бъде изключително затруднено ефективното упражняване на правата, предоставени от общностното право, и да бъде ефективно гарантирано получаването на обезщетение. Съдът например също така приема, че общностното право допуска да се ангажира отговорността на публичноправните органи наред с тази на самата държава-членка(69).

146. Доколкото поправянето на вредата, причинена в резултат на нарушение на общностното право от страна на орган на държавата-членка, е ефективно гарантирано, общностното право допуска отговорността на друг правен субект да бъде ангажирана наред с тази на държавата-членка. Така общностното право допуска да се ангажира допълнително и отговорността на длъжностното лице, което е извършило действието.

 ii) Задължението да се предвиди отговорност за длъжностното лице по общностното право (шести въпрос, буква а), първо и второ изречение)

147. С шести въпрос, буква а), първо и второ изречение препращащата юрисдикция на първо място иска да установи дали общностното право налага на държавите-членки задължение да предвидят отговорност за своите длъжностни лица за извършените от тях нарушения на общностното право.

148. Практиката на Съда(70) не показва, че общностното право създава задължение за държавите-членки да ангажират личната отговорност на техните длъжностни лица. Напротив, относно отговорността общностното право не ограничава свободата на вътрешна организация на държавите-членки и им оставя избора при определяне на реда и условията за упражняване на тези права. Ефективното упражняване на предоставените от общностното право права не трябва обаче да е твърде трудно и получаването на обезщетение трябва да бъде ефективно гарантирано. Следователно определящо е правото на държавата-членка да предвижда най-малкото съществуването на правен субект, независимо кой, който е платежоспособен, колкото държавата. Следователно, ако националното право вече предвижда отговорност за държавата, която отговаря на изискванията на общностното право, общностното право не налага никакво задължение за установяването на допълнителна отговорност за длъжностното лице.

 iii) Допълнителни условия или ограничения при отговорността на длъжностните лица (шести въпрос, буква б)

149. С шести въпрос, буква б) препращащата юрисдикция иска най-накрая да установи също така дали държавите-членки могат да предвидят допълнителни условия или ограничения в областта на отговорността на своите длъжностни лица.

150. От посочената съдебна практика(71) е видно, че по отношение на критериите за основаната на общностното право отговорност на държавата за нарушения на общностното право допълнителните условия и ограничения относно отговорността на длъжностните лица са възможни, доколкото се касае за допълнителна отговорност на длъжностните лица. Всъщност отговорността на държавата вече позволява да се осигури ефективно поправяне на вредите.

151. Напротив, ако в правото на държавата-членка отговорността на държавата е уредена по такъв начин, че предвижда единствено отговорност на длъжностните лица, която държавата поема в случай на неизпълнение или която ѝ се прехвърля, то изискванията на общностното право, целящи ефективна защита на правата на частноправните субекти, трябва да се прилагат и по отношение на реда и условията за ангажиране на отговорността на длъжностните лица. Ако отговорността на държавата произтича от отговорността на длъжностното лице, допълнително условие, наложено от правото на държавата-членка, не може да затруднява значително получаването на обезщетение.

 iv)   Междинно заключение

152. Общностното право позволява, но не изисква, допълнителна отговорност на длъжностните лица. Тази отговорност може да бъде поставена в зависимост от допълнителни условия или ограничения в сравнение с критериите на основаната на общностното право отговорност на държавата. Напротив, ако отговорността на длъжностните лица води до отговорност на държавата, с оглед на ефективната защита на правата на лицата общностното право не може да допусне допълнителни условия, наложени от правото на държавата-членка, ако тези условия затрудняват значително получаването на обезщетение.

VI – Заключение

153. Въз основа на гореизложения анализ, предлагам на Съда да отговори на Tampereen käräjäoikeus в следния смисъл:

1)         Директива 98/37/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 22 юни 1998 година относно сближаването на законодателствата на държавите-членки по отношение на машините трябва да се тълкува в смисъл, че подемници като тези в конкретния случай отговарят на изискванията за безопасност на Директивата само ако могат да издържат превозни средства до техния максимално допустим товар, независимо от посоката им на качване, или ако най-малкото е гарантирано посредством ефективни защитни мерки, че е изключено всяко неправилно натоварване или претоварване.

2)         Неразрешените изявления на длъжностно лице, с които сертифицирана за съответствие с Директивата машина се представя като противоречаща на стандарта и опасна, представляват нарушение на член 4, параграф 1 от Директива 98/37, ако държавата-членка може да носи отговорност за поведението на длъжностното лице. Държавата-членка може да носи отговорност за изявленията, които поради своята форма и обстоятелствата, при които са направени, създават у адресатите си впечатлението, че става въпрос за официално изразяване на позиция на държавата, а не за лично мнение на длъжностното лице. В това отношение следва по-специално да се има предвид фактът:

–        че длъжностното лице е по принцип компетентно във въпросната област,

–        че длъжностното лице разпространява своите писмени становища, като използва бланка, в горната си част на която е посочено официалното наименование на службата,

–        че длъжностното лице дава телевизионни интервюта в помещенията на своята служба,

–        че длъжностното лице не споменава за личния характер на своите изявления и не посочва, че те се различават от официалната позиция на компетентната служба, и

–        че компетентните държавни служби не предприемат незабавно необходимите действия, за да разсеят у адресатите на изявленията на длъжностното лице впечатлението, че става въпрос за официална позиция на държавата.

3)         При обстоятелства като тези в конкретния случай нарушение на член 4, параграф 1 от Директива 98/37 с изявления на длъжностно лице, за които неговата държава може да носи отговорност, не може да се обоснове нито с оглед на целите за закрила на здравето, нито със свободата на изразяване на длъжностните лица. Въпреки това при обстоятелства като тези в конкретния случай държава-членка не е длъжна да забрани личните изявления на длъжностно лице, които могат да засегнат свободното движение на стоки.

4)         Член 4, параграф 1 от Директива 98/37 предоставя на лицата права, на които те могат да се позоват в отношенията си с държавите-членки. Член 10 ЕО не се прилага наред с Директивата. Що се отнася до машините, които (дори и само по презумпция) съответстват на Директивата, член 4, параграф 1 не оставя на държавите-членки никаква свобода или право на преценка или действие. Неизпълнението на задължение по член 4, параграф 1 представлява достатъчно сериозно нарушение по смисъла на установените от общностното право условия за отговорност на държавата. Общностното право не допуска никакво предвидено от националното право допълнително условие, което би затруднило значително ефективното поправяне на вредите като цяло или що се отнася до някои видове обезщетения.

5)         Общностното право позволява, но не изисква допълнителна отговорност на длъжностните лица. Тази отговорност може да бъде поставена в зависимост от допълнителни условия или ограничения в сравнение с критериите на основаната на общностното право отговорност на държавата. Напротив, ако отговорността на длъжностните лица води до отговорност на държавата, с оглед на ефективната защита на правата на лицата общностното право не може да допусне допълнителни условия, наложени от правото на държавата-членка, ако тези условия затрудняват значително получаването на обезщетение.

1 – Език на оригиналния текст: немски.

2 – ОВ L 207, стр. 1 (Специално издание на български език, 2007 г., глава 13, том 23, стр. 220).

3 – Вж. европейски стандарт EN 1493 на Европейския комитет по стандартизация (CEN) за подемници за повдигане на превозни средства от 10 юли 1998 г.

4 – ОВ C 165, 1999 г., стр. 4.

5 – Вж. точка 31 от настоящото заключение.

6 – Вж. точки 31 и 36 от настоящото заключение.

7 – Решение от 10 март 1981 г. по дело Irish Creamery Milk Suppliers Association и др. (36/80 и 71/80, Recueil, стр. 735, точки 5, 7 и 8), Решение от 30 март 2000 г. по дело JÄMO (C‑236/98, Recueil, стр. I‑2189, точка 30) и Решение от 12 юни 2003 г. по дело Schmidberger (C‑112/00, Recueil, стр. I‑5659, точки 39 и 41).

8 – Решение по дело Schmidberger, посочено по-горе (бележка под линия 7), точки 30 и 35—38, Решение от 15 декември 1995 г. по дело Bosman (C‑415/93, Recueil, стр. I‑4921, точка 59) и Решение от 20 януари 2005 г. по дело Salgado Alonso (C‑306/03, Recueil, стр. I‑705, точки 40—42).

9 – Вж. точки 21 и 22 от настоящото заключение.

10 – Вж. точки 17 и 18 от настоящото заключение.

11 – Член 2, параграф 1, приложение I, предварителна бележка 1 и точки 1.1.2., буква а) и 4.1.2.3. от Директивата; вж. точки 6, 13 и сл. от настоящото заключение.

12 – Вж. четвърто, седмо и десето съображение от Директивата.

13 – Вж. точка 14 от настоящото заключение.

14 – Решение от 12 октомври 1993 г. по дело Vanacker и Lesage (C‑37/92, Recueil, стр. I‑4947, точка 9), Решение от 13 декември 2001 г. по дело DaimlerChrysler (C‑324/99, Recueil, стр. I‑9897, точки 32 и 42), Решение от 11 декември 2003 г. по дело Deutscher Apothekerverband (C‑322/01, Recueil, стр. I‑14887, точка 64), Решение от 14 декември 2004 г. по дело Radlberger и Spitz (C‑309/02, Recueil, стр. I‑11761, точка 53).

15 – Вж. сходен анализ на Директива 81/851/ЕИО на Съвета от 28 септември 1981 година относно сближаването на законодателствата на държавите-членки относно ветеринарни медицински продукти (ОВ L 317, стр. 1) и Директива 81/852/ЕИО на Съвета от 28 септември 1981 година относно сближаването на законодателствата на държавите-членки относно аналитични, фармако-токсикологични и клинични стандарти и протоколи във връзка с тестването на ветеринарните медицински продукти (ОВ L 317, стр. 16) в Решение от 2 април 1998 г. по дело Norbrook Laboratories Ltd, (C‑127/95, Recueil, стр. I‑1531, точки 33—35).

16 – Решение от 12 декември 2004 г. по дело Wolff & Müller GmbH, (C‑60/03, Recueil, стр. I‑9553, точка 24).

17 – Анализ, основан на член 28 ЕО, във всеки случай ще доведе до същото заключение.

18 – Решение от 24 ноември 1982 г. по дело Комисия/Ирландия, наречено „Buy Irish“ (249/81, Recueil, стр. 4005, точки 27 и 28), Решение от 18 февруари 1986 г. по дело Bulk Oil (174/84, Recueil, стр. 559, точка 9), Решение от 12 декември 1990 г. по дело Hennen Olie (С‑302/88, Recueil, стр. I‑4625, точки 15 и 16) и Решение от 5 ноември 2002 г. по дело Комисия/Германия, наречено „Markenqualität aus deutschen Landen“ (C‑325/00, Recueil, стр. I‑9977, точки 17—20).

19 – Решение от 9 декември 1997 г. по дело Комисия/Франция (C‑265/95, Recueil, стр. I‑6959, точки 28—32) и Решение по дело Schmidberger, посочено в бележка под линия 7, точки 58 и 59.

20 – Посочено по-горе в бележка под линия 19.

21 – Регламент (ЕО) № 2679/98 на Съвета от 7 декември 1998 година относно функционирането на вътрешния пазар по отношение на свободното движение на стоки между държавите-членки (ОВ L 337, стр. 8; Специално издание на български език, 2007 г., глава 1, том 2, стр. 110).

22 – Вж. точка 78 от настоящото заключение.

23 – Вж. в това отношение изразените от Комисията опасения по делото, по което е постановено Решение от 13 декември 2001 г. по дело Комисия/Cwik, (C‑340/00 P, Recueil, стр. I‑10269, точки 4, 25 и 26).

24 – Решение от 7 октомври 1982 г. по дело Berti/Комисия (131/81, Recueil, стр. 3493, точки 21, 22 и 24) и Решение от 27 март 1990 г. по дело Grifoni/ЕОАЕ (С‑308/87, Recueil, стр. I‑1203, точки 12—17).

25 – Решение от 4 февруари 1975 г. по дело Compagnie Continentale France/Съвет (169/73, Recueil, стр. 117, точки 18—21), Решение от 9 ноември 1989 г. по дело Briantex и Di Domenico/Комисия (353/88, Recueil, стр. 3623, точки 2 и 8; въпреки това е прието, че не е налице отговорност).

26 – Решение от 7 ноември 1985 г. по дело Adams/Комисия (145/83, Recueil, стр. 3539, точки 35, 37, 42, 44 и 53) и Решение от 5 октомври 1988 г. по дело Hamill/Комисия (180/87, Recueil, стр. 6141, точки 10—13).

27 – Относно отговорността в общностното право вж. Решение от 5 март 1996 г. по дело Brasserie du Pêcheur и Factortame (C‑46/93 и С‑48/93, Recueil, стр. I‑1029, точка 58) и Решение от 4 юли 2000 г. по дело Haim (С‑424/97, Recueil, стр. I‑5123, точка 44).

28 – Решение по дело Brasserie du Pêcheur и Factortame, посочено по-горе в бележка под линия 27, точка 34.

29 – Вж. член 7 (Надхвърляне на правомощия или поведение в противоречие с указанията) от проект на Комисията по международното право за отговорността на държавата за неправомерни действия от международен характер:

„Според международното право поведението на държавен орган или на лице или образувание, овластен/о да упражнява властнически правомощия, се счита за действие на държавата, ако този орган, лице или образувание действа в това си качество, дори да надхвърлят своята компетентност или да действа против дадените му указания.“ [неофициален превод]

както и коментара към него (двата текста могат да се намерят на различни езици на , стр. 95 и 96, точка 13 и стр. 104 и сл., с препратки).

30 – Вж. точка 78 от настоящото заключение и относно международното право — член 4 („Поведение на държавните органи“) от проекта на Комисията по международно право, посочен по-горе в бележка под линия 29:

„1. Според международното право поведението на всеки държавен орган се приема за действие на държавата, независимо от това дали органът упражнява законодателна, изпълнителна, съдебна или друга функция, независимо от мястото, което заема в структурата на държавата, и независимо от неговия характер като орган на централна власт или на местно управление в държавата.

2. Орган означава всяко лице или образувание, което има този статут в съответствие с вътрешното право на държавата.“ [неофициален превод]

както и коментара към него (стр. 84 и сл.), който представлява синтез на настоящото състояние на международното право (двата текста могат да се намерят на различни езици на и Консултативно становище на международния съд от 29 април 1999 г. по спора относно функционалния имунитет на специалния докладчик на Комисията по човешки права (C.I.J Recueil 1999, стр. 62 и 63, точка 62, на разположение и на адрес в „Decisions“).

31 – Вж. точка 78 от настоящото заключение и относно международното право — член 8 („Управлявано или контролирано от държавата поведение“) от проекта на Комисията по международно право, посочен по-горе в бележка под линия 29:

„Според международното право поведението на лице или група от лица се приема за действие на държавата, ако лицето или групата от лица фактически действа съгласно указанията, под управлението или под контрола на държавата.“ [неофициален превод]

както и коментара към него, също посочен по-горе (бележка под линия 29), стр. 103 и сл. и Решение на международния съд от 24 май 1980 г. по дело относно дипломатическия и консулски състав на САЩ в Техеран (CIJ, Recueil 1980, стр. 3 и 4, точка 58, което също е на разположение на адрес , в „Decisions“).

32 – Вж. точка 78 от настоящото заключение и относно международното право — коментара, посочен по-горе в бележка под линия 29, стр. 70 и 81; посоченото по-горе решение на Международния съд по делото за заложниците от Техеран, точки 61—67 и Решение на Международния съд от 9 април 1949 г. по дело за канала Корфу (CIJ, Recueil 1949, стр. 4, 22 и 23, също на разположение на адрес в „Decisions“).

33 – Вж. доклад на Европейската комисия по правата на човека от 25 януари 1976 г. по дело № 5310/71 (Ирландия/Обединено Кралство, том 19, стр. 758:

„[…] съществуващите задължения на държавата могат да бъдат нарушени и от лице, упражняващо официални функции дори и на най-ниско ниво, без изрично разрешение и дори извън или против дадените му указания.“ [неофициален превод]

Европейският съд по правата на човека е възприел становището на Европейската комисия по правата на човека (вж. Решение на Европейски съд по правата на човека от 18 януари 1978 г. по дело Ирландия/Обединено Кралство, серия А, № 25, § 159) и изрично е потвърдил през 1999 г. позицията към този момент на Европейската комисия по правата на човека (вж. Решение на Европейски съд по правата на човека от 28 октомври 1999 г. по дело Wille/Лихтенщайн, Recueildesarretsetdecisions 1999‑VII, § 46).

34 – Вж. Решение по дело Haim, точка 44 и Решение по дело Brasserie du Pêcheur и Factortame, точка 58, посочени по-горе в бележка под линия 27.

35 – Решение от 26 март 1996 г. по дело British Telecommunications (C‑392/93, Recueil, стр. I‑1631, точка 41 и сл.), Решение от 17 октомври 1996 г. по дело Denkavit и др. (C‑283/94, C‑291/94 и C‑292/94, Recueil, стр. I‑5063, точка 49 и сл.), Решение от 18 януари 2001 г. по дело Stockholm Lindöpark (C‑150/99, Recueil, стр. I‑493, точка 38) и Решение от 30 септември 2003 г. по дело Köbler (C‑224/01, Recueil, стр. I‑10239, точка 101 и сл.).

36 – Вж. по-специално точки 80 и 82 от настоящото заключение.

37 – Вж. точка 33 от настоящото заключение.

38 – Вж. точки 38 и 41 от настоящото заключение.

39 – Вж. точка 34 от настоящото заключение.

40 – Вж. точка 36 от настоящото заключение.

41 – Вж. точка 39 от настоящото заключение.

42 – Вж. точка 43 от настоящото заключение.

43 – Вж. по-специално точка 82 от настоящото заключение.

44 – Следователно в случая не е уместно да се прилагат критериите, изведени в Решение по дело Комисия/Франция, посочено по-горе в бележка под линия 19 и в Регламент № 2679/98, посочен по-горе в бележка под линия 21.

45 – Напротив, за да отговори на преюдициалните въпроси, Съдът трябва да се позове на фактите, каквито са посочени в акта за препращане. Всъщност, от една страна, нито финландското правителство, нито г‑н Lehtinen са представили по-подробна информация за действията на министерството. А от друга страна, предоставената информация противоречи на тази, която е предоставила препращащата юрисдикция, и следователно само поради това не може да бъде взета под внимание.

46 – Вж. относно тази формула Решение от 11 юли 1974 г. по дело Dassonville (8/74, Recueil, стр. 837, точка 5) и Решение от 9 февруари 1999 г. по дело van der Laan (C‑383/97, Recueil, стр. I‑731, точка 18).

47 – Решение, посочено по-горе в бележка под линия 18, точки 2, 3 и 25—29.

48 – Решение по дело Комисия/Франция, посочено по-горе в бележка под линия 19, точки 31—32 и Решение по дело Schmidberger, посочено по-горе в бележка под линия 7, точки 58—59.

49 – Решение по дело Комисия/Франция, посочено по-горе в бележка под линия 19, точки 32—34 и Решение по дело Schmidberger, посочено по-горе в бележка под линия 7, точка 64.

50 – Решение по дело Комисия/Франция, посочено по-горе в бележка под линия 19, точка 35.

51 – Според г-н Lehtinen публикуваната на 13 юни 2001 г. статия не се основава на нито едно от дадените от него интервюта.

52 – Вж. по този въпрос точки 38 и 41 от настоящото заключение.

53 – Решение от 18 октомври 1979 г. по дело Buys и др. (5/79, Recueil, стр. 3203, точка 30) и Решение от 12 юли 1990 г. по дело Комисия/Гърция (С‑35/88, Recueil, стр. I‑3125, точки 42 и 43).

54 – Вж. Решение от 19 февруари 1991 г. по дело Комисия/Белгия (C‑374/89, Recueil, стр. I‑367, точка 13 и сл.) и Решение от 7 май 1991 г. по дело Vlassopoulou (C‑340/89, Recueil, стр. I‑2357, точка 14).

55 – Решение от 12 юли 2001 г. по дело Jippes и др. (C‑189/01, Recueil, стр. I‑5689, точка 81), Решение от 12 март 2002 г. по дело Omega Air и др. (C‑27/00 и C‑122/00, стр. I‑2569, точка 62), Решение по дело Schmidberger, посочено по-горе в бележка под линия 7, точка 79, Решение от 3 юли 2003 г. по дело Lennox (C‑220/01, Recueil, стр. I‑7091, точка 76) и Решение от 10 март 2005 г. по дело Tempelman и van Schaijk (C‑96/03 и C‑97/03, Recueil, стр. I‑1895, точка 47).

56 – Единствената известна злополука е била причинена от блокиращата система за безопасност; вж. точка 27 от настоящото заключение.

57 – Решение на Съда от 6 март 2001 г. по дело Connolly/Комисия (C‑274/99 P, Recueil, стр. I‑1611, точка 39 и сл.), Решение на Европейския съд по правата на човека от 26 септември 1995 г. по дело Vogt/Германия, серия A, № 323, § 43 и 53 и Решение от 2 септември 1998 г. по дело Ahmed и др./Обединено Кралство, Recueildesarrêtsetdécisions 1998‑V, § 41 и 55—56.

58 – Вж. точки 78 и 106 и сл. от настоящото заключение. Но както е посочено в тези точки, в настоящия случай не изглежда да е съществувало това задължение, дори да не се вземе предвид свободата на изразяване на мнение.

59 – Решение по дело Schmidberger, посочено по-горе в бележка под линия 7, точки 71—82.

60 – Вж. относно постоянната практика на Съда Решение по дело Haim, посочено по-горе в бележка под линия 27, точка 36.

61 – Решение по дело Salomone Haim, посочено по-горе в бележка под линия 27, точка 37.

62 – Вж. точка 110 от настоящото заключение.

63 – Вж. точки 72 и сл. и 100 и сл. от настоящото заключение.

64 – Решение по дело Brasserie du Pêcheur и Factortame, посочено по-горе в бележка под линия 27, точки 55 и 56.

65 – Решение от 23 май 1996 г. по дело Hedley Lomas (C‑5/94, Recueil, стр. I‑2553, точка 28), Решение по дело Haim, посочено по-горе в бележка под линия 27, точка 38 и Решение по дело Stockholm Lindöpark, посочено по-горе в бележка под линия 35, точки 40 и 41.

66 – Вж. точка 113 от настоящото заключение.

67 – Решение от 9 ноември 1983 г. по дело San Giorgio (199/82 Recueil, стр. 3595, точка 14), Решение от 19 ноември 1991 г. по дело Francovich и др. (C‑6/90 и C‑9/90, Recueil, стр. I‑5357, точки 41—43) и Решение по дело Brasserie du Pêcheur и Factortame, посочено по-горе в бележка под линия 27, точка 67.

68 – Решение по дело Brasserie du Pêcheur и Factortame, посочено по-горе в бележка под линия 27, точка 87.

69 – Решение от 1 юни 1999 г. по дело Konle (C‑302/97, Recueil, стр. I‑3099, точка 63 и сл.) и Решение по дело Haim, посочено по-горе в бележка под линия 27, точки 30—32.

70 – Вж. точки 144—145 от настоящото заключение.

71 – Вж. точки 144—145 от настоящото заключение.

Full & Egal Universal Law Academy