EUR-Lex -  62004CC0334 - BG

ЗАКЛЮЧЕНИЕ НА ГЕНЕРАЛНИЯ АДВОКАТ

Г‑ЖА JULIANE KOKOTT

представено на 14 септември 2006 година(1)

Дело C‑334/04

Комисия на Европейските общности

срещу

Република Гърция

„Опазване на дивите птици — Специални защитени зони — IBA 2000“

I –    Въведение

1.        Настоящият иск на Комисията на Европейските общности е насочен отново срещу държава-членка, заради това че не е определила достатъчен брой специални защитени зони (наричани по-нататък „СЗЗ“) за птици съгласно Директива 79/409/ЕИО на Съвета от 2 април 1979 година относно опазването на дивите птици(2) (наричана по-нататък „директивата за птиците“). Съдът вече е постановявал решения за подобни нарушения от страна на Кралство Нидерландия(3), на Френската република(4), на Република Финландия(5) и на Италианската република(6). Също така са в ход производства срещу Кралство Испания(7) и срещу Ирландия(8). Комисията подготвя друг иск срещу Португалската република(9).

2.        Основният въпрос по всяко от тези дела е установяването, че съответната държава-членка не е класифицирала като СЗЗ всички зони, които е трябвало да бъдат определени. В случая Комисията се основава на данните относно Гърция, които се съдържат в списък на важните орнитологични зони в Европа, публикуван през 2000 г. от BirdLife International, неправителствена организация, която обединява национални организации за защита на птиците(10) (наричан по-нататък „IBA 2000“, където IBA представлява съкращение от Important Bird Area (важна зона за защитата на птиците) или Important Bird Areas (важни зони за защитата на птиците). Република Гърция възразява по същество, че този списък трябва да бъде преразгледан, което изисква по-дълъг срок.

II – Правна уредба

3.        Член 4, параграфи 1 и 2 от директивата за птиците определя площите, които държавите-членки трябва да класифицират като СЗЗ, а параграф 3 от същия член определя каква информация относно определянето се изпраща на Комисията:

„1.      Видовете, посочени в приложение І, са предмет на специални мерки по съхраняването на техните местообитания, за да се осигури тяхното оцеляване и размножаване в района на разпространението им.

Във връзка с това се взема предвид следното:

a)      видове, застрашени от изчезване,

б)      видове, чувствителни към специфичните промени в техните местообитания,

в)      видове, считани за редки поради своите малочислени популации или ограничен район на разпространение,

г)      други видове, изискващи особено внимание поради специфичния характер на техните местообитания.

Тенденциите и измененията в популационните нива се използват като база за оценки.

Държавите-членки подробно класифицират по-специално най-подходящите по брой и размери [другаде в текста: „площ“] територии като специални защитени зони за запазването на тези видове, като взимат предвид изискванията за тяхната защита в географските територии и акватории, за които се прилага настоящата директива.

2.      Държавите-членки предприемат подобни мерки за редовно срещащите се мигриращи видове, които не са посочени в приложение І, като се съобразяват с потребността от защитата им в териториите и акваториите, за които е в сила настоящата директива, по отношение на техните райони на размножаване, линеене, зимуване и почивка по време на техните миграционни маршрути. За тази цел държавите-членки обръщат особено внимание на защитата на влажните зони и особено на влажните зони от международно значение.

3.      Държавите-членки изпращат на Комисията цялата необходима информация, така че тя да има възможност да поеме необходимите инициативи от гледна точка на координацията, необходима, за да се осигури териториите, предвидени в параграфи 1 и 2 по-горе, да образуват едно цяло, отговарящо на изискванията за защита на тези видове в географските акватории и територии, за които е в сила настоящата директива.“

4.        Деветото съображение обяснява тази уредба:

„като има предвид, че опазването, поддържането и възстановяването на достатъчното разнообразие и площ на местообитанията е от съществено значение за запазването на всички видове птици; като има предвид, че определени видове птици следва да бъдат предмет на специални мерки по запазването, отнасящи се до техните местообитания, за да се осигури тяхното оцеляване и размножаване в района на разпространение; като има предвид, че подобни мерки трябва също така да вземат под внимание мигриращите видове и да бъдат координирани от гледна точка на създаването на едно цяло.“

5.        Според член 3, параграф 1, втора алинея от Директива 92/43/ЕИО на Съвета от 21 май 1992 година за опазване на естествените местообитания и на дивата флора и фауна(11) (наричана по-нататък „директива за местообитанията“) мрежата Натура 2000, създадена от тази директива, обхваща също така СЗЗ, класифицирани от държавите-членки по силата на разпоредбите на директивата за птиците.

III – Досъдебната процедура и исканията на страните

6.        На 21 декември 2001 г. Комисията отправя покана до гръцкото правителство да представи своите съображения съгласно член 226 ЕО (официално уведомително писмо). Комисията упреква Република Гърция заради това, че не е определила достатъчен брой СЗЗ по смисъла на член 4 от директивата за птиците. За да докаже, че това класифициране на СЗЗ е недостатъчно, Комисията се основава на списъка IBA 2000. По отношение на Гърция в този списък са включени 186 обекта, които е трябвало да бъдат класифицирани като СЗЗ, с обща площ от около 33 200 км2, представляващи приблизително 25,2 % от националната територия на Гърция.

7.        Впоследствие Република Гърция изпраща на Комисията друга информация относно СЗЗ, които вече са били определени. Така Комисията разполага с данни относно 110 СЗЗ, определени в Гърция. Освен това гръцките органи съобщават за класифицирането на около 40 допълнителни СЗЗ.

8.        На 19 декември 2002 г. Комисията изпраща на гръцкото правителство мотивирано становище, в което поддържа твърденията си за нарушение.

9.        На 20 февруари 2003 г. Постоянното представителство на Република Гърция изпраща на Комисията информация относно 40 допълнителни СЗЗ, както и изменение на границите на 10 съществуващи СЗЗ. Станалите вече 151 СЗЗ обхващат площ от 13 703 км2, от които 13 136 км2 на сушата, представляващи 10 % от гръцката национална територия, и 567 км2 морски площи(12).

10.      Тъй като обаче Комисията счита за недостатъчен този напредък, на 2 август 2004 г. тя предявява иск.

11.      Комисията моли Съда:

1)      Да приеме за установено, че:

–        като е класифицирала като СЗЗ територии, чиито брой и обща площ са явно по-малки от броя и общата площ на териториите, които отговарят на предпоставките, за да се класифицират като СЗЗ по смисъла на член 4, параграф 1 от директивата за птиците,

–        като е определила СЗЗ с явно по-малки площи от тези на териториите, съответстващи на IBA 2000, които отговарят на предпоставките, за да се класифицират като СЗЗ,

–        като не е определила СЗЗ за много видове птици, посочени в приложение I към директивата за птиците, или е класифицирала като СЗЗ зони, в които тези видове са не достатъчно представени,

–        като не е определила СЗЗ за много мигриращи видове или е класифицирала като СЗЗ зони, в които тези видове са недостатъчно представени,

Република Гърция не е изпълнила задълженията си по член 4, параграфи 1 и 2 от директивата за птиците;

2)      Да осъди Република Гърция да заплати съдебните разноски.

12.      Република Гърция моли Съда:

–        да отхвърли иска на Комисията,

–        да осъди Комисията да заплати съдебните разноски.

13.      Кралство Испания, Португалската република, Френската република и Република Финландия встъпват в настоящото производство в подкрепа на исканията на Република Гърция.

IV – Съображения

14.      Комисията упреква Република Гърция, че не е изпълнила задълженията си по член 4, параграфи 1 и 2 от директивата за птиците.

 По обхвата на контрола

15.      Искът се състои от четири правни основания: Република Гърция била определила явно недостатъчен брой СЗЗ, обявените СЗЗ обхващали явно по-малки площи от тези, които е трябвало да бъдат класифицирани, за много видове птици, посочени в приложение I, към СЗЗ не били определени или били определени недостатъчен брой СЗЗ и същото се отнасяло за много редовно срещащи се мигриращи видове. Не следва обаче тези правни основания да се разглеждат изцяло в подробности.

16.      Исканията на Комисията при всички случаи трябва да се отхвърлят, доколкото целят да се приеме за установено, че Република Гърция не е определила никаква територия за много видове от приложение I и за много мигриращи видове, които не са изброени в това приложение. Всъщност Комисията споменава само една птица от приложение I, а именно ръждивогушата зидарка (Sitta krueperi) и никакви мигриращи птици, за които не е класифицирана никаква територия(13). Само по отношение на този вид обаче Република Гърция е приела изрично твърдението за нарушение на Комисията.

17.      За разлика от редица сходни случаи(14), не може да бъде изведено по-широко признаване от определянето на нови зони. Подобно класифициране най-много би могло да се анализира като признаване, ако е осъществено след изтичане на определения в мотивираното становище срок, тъй като неизпълнението трябва да е налице в този момент, за да бъде обоснован искът(15). Ако се предположи, че датата върху писмото, към което е приложено мотивираното становище, отговаря на датата на връчване на писмото на постоянното представителство, определеният в мотивираното становище срок е изтекъл два месеца след 19 декември 2002 г., т.е. на 19 февруари 2003 г. Според сведенията, които не са оспорени от Република Гърция, последните СЗЗ са определени с документ № 125310/578 от 11 февруари 2003 г. на Министерството на околната среда, т.е. в определения от Комисията срок.

18.      В хода на съдебното производство обаче Република Гърция изрично признава, че за други видове, посочени в приложение I, а именно за белоопашатия мишелов (Buteo rufinus), за белошипата ветрушка (Falco naumanni) и за Emberiza cineracea [вид овесарка, срещаща се в Мала Азия], не са били определени достатъчно СЗЗ. Класифицирането на 10 нови обекта за тези видове било в процес на осъществяване. Така Република Гърция приема частично първото твърдение за нарушение, изведено от недостатъчно определяне на СЗЗ, и третото твърдение за нарушение, изведено от недостатъчното определяне на СЗЗ за определени видове от приложение I.

19.      Комисията обаче явно очаква класифицирането на допълнителни територии и посочва още осем други вида, посочени в приложение I, за които не били определени достатъчно СЗЗ. Поради това следва да се разгледат и тези твърдения за нарушение. Това се отнася a fortiori за второто твърдение за нарушение, изведено от неточното определяне на границите на СЗЗ в обектите IBA, и за четвъртото твърдение за нарушение, изведено от недостатъчното обхващане на определени мигриращи птици в СЗЗ.

20.      В това отношение четирите твърдения за нарушение следва да се разгледат заедно. Всъщност дори твърденията за нарушение да се основават на две различни разпоредби от директивата за птиците, а именно на член 4, параграфи 1 и 2, тези разпоредби се отнасят до едно и също задължение, а именно до класифицирането на СЗЗ. От гледна точка на тяхното съдържание Комисията основава четирите твърдения за нарушение върху гръцката чест от списъка IBA 2000 и в крайна сметка само пояснява до каква степен гръцкото класифициране на обектите остава извън този списък.

 По правните основания на задължението за класифициране

21.      Правните основания на задължението за класифициране не са предмет на спор между страните.

22.      Съгласно член 4, параграф 1, последна алинея от директивата за птиците държавите-членки класифицират като СЗЗ най-подходящите по брой и площ територии с оглед запазването на видовете от приложение І в географската акватория и територия, за която се прилага тази директива. Не е възможно освобождаване от това задължение чрез приемане на други специални мерки по запазването(16).

23.      Съгласно член 4, параграф 2 държавите-членки предприемат подобни мерки за редовно срещащите се, непосочени в приложение І мигриращи видове, по отношение на техните райони на размножаване, линеене, зимуване и почивка в рамките на техните миграционни маршрути. За тази цел държавите-членки обръщат особено внимание на защитата на влажните зони и особено на влажните зони от международно значение.

24.      Освен това от член 4, параграф 3 и от деветото съображение от директивата за птиците следва, че СЗЗ трябва да образуват едно цяло, отговарящо на изискванията за защита на видовете в географските акватории и територии, за които е в сила директивата.

25.      Според постоянната съдебна практика дори държавите-членки да разполагат с определена свобода на преценка по отношение на избора на СЗЗ, това не променя факта, че класифицирането и определянето на тези зони трябва да се подчиняват изключително на орнитологичните критерии, определени от директивата. Други съображения, например от икономически или социален характер, нямат значение за класифицирането(17).

26.      Тъй като при присъединяването си Република Гърция не е договорила никакъв преходен период за транспониране на директивата за птиците, тази директива е започнала да се прилага за Република Гърция от датата на присъединяването, а именно от 1 януари 1981 г., по същия начин, както за тогавашните държави-членки. Тъй като на тази дата двугодишният срок все още не е бил изтекъл, Република Гърция е била длъжна да се съобрази със задължението за класифициране до изтичане на срока за транспониране, т.е. до 6 април 1981 г.(18)

 По доказването на недостатъчното класифициране като СЗЗ

27.      Комисията основава твърденията за нарушение от териториално естество върху обстоятелството, че списъкът IBA 2000 изброява 186 обекта в Гърция. Само 141 от тези обекти били изцяло или частично класифицирани като СЗЗ. Общо само 40 % от съдържащите се в списъка IBA 2000 площи били класифицирани. Повече от 75 % от площта на 67 обекта IBA била класифицирана, а за други 90 обекта IBA процентът на обхват бил повече от 50 %. 45 обекта IBA въобще не били в обхвата на класифицирането като СЗЗ. Поради това Комисията счита, че Република Гърция не е изпълнила задължението си за класифициране.

28.      Отчасти е трудно да се провери това изчисление на разликите между списъка IBA 2000 и гръцкото класифициране. Ако се прибавят посочените от Комисията цифри, които отговарят на обхват съответно от 75 % и 50 % от обектите IBA към броя обекти, за които не са определени СЗЗ, се получават общо 202 обекта, докато списъкът IBA 2000 изброява само 186 обекта в Гърция. Поради това изглежда, че определени зони са били предмет на двойно преброяване.

29.      Въпреки това двусмислие, по същество доводите на Комисията са ясни: класифицирането на зони от страна на Република Гърция обхваща частично списъка с обекти, включени в списъка IBA 2000. 45 обекта IBA въобще не са обхванати от СЗЗ; като гръцките СЗЗ представляват общо 40 % от площта на обектите IBA. Степента на обхват на по-голямата част на обектите IBA изглежда е по-малка от 75 %. Според Комисията само за оставащите 67 обекта, които са обхванати повече от 75 %, изглежда, че обхватът е достатъчен.

30.      По-нататък Комисията изброява дванадесет вида птици, посочени в приложение I, във връзка с които съдържащи се в списъка IBA 2000 важни обекти не били класифицирани като СЗЗ или били класифицирани с пропуски. Комисията изтъква и че много обекти IBA са също от голяма важност за мигриращите видове, които не са посочени в приложение I, но за които следвало да бъдат определени СЗЗ съгласно член 4, параграф 2 от директивата за птиците.

31.      И в това отношение доводите на Комисията не са лишени от противоречия и неясноти. Както правилно подчертава Република Гърция, Комисията посочва за ястребовия орел (Hieraaetus fasciatus) два от най-важните обекти IBA, но не обхванати в достатъчна степен от СЗЗ, които не са били включени в списъка IBA 2000 по отношение на този вид съобразно критериите за избор на обекти. Дори да не може да се изключи възможността междувременно по-нови доказателства да свидетелстват, че посочените обекти са особено важни за този вид и следователно трябва да бъдат класифицирани(19), Комисията обаче не предоставя никакво сведение в това отношение.

32.      И от тази гледна точка обаче, тези недостатъци не подкопават основателността на иска. По същество доводите на Комисията за тези видове се основават и на различията между списъка IBA 2000 и гръцкото класифициране.

33.      Следователно успехът на настоящия иск зависи от това дали разликата между списъка IBA 2000 и гръцкото класифициране доказва, че Република Гърция не се е съобразила в достатъчна степен със задължението си за класифициране на СЗЗ.

34.      Списък на обекти като IBA 2000, може значително да допринесе за установяване дали държавата-членка не е изпълнила в достатъчна степен задължението си за класифициране на СЗЗ. Съдът установява, че предвид научния характер на IBA 89 и при липса на представяне на научно доказателство, което по-специално да докаже, че задълженията по член 4, параграфи 1 и 2 от директивата за птиците могат да бъдат изпълнени, като се квалифицират като СЗЗ други обекти, различни от тези в посочения списък, с обща площ, по-малка от площта на последните, този списък, макар да няма задължителна юридическа сила за засегнатата държава-членка, може да послужи на Съда като справочен материал, въз основа на който да прецени дали тази държава е класифицирала като СЗЗ достатъчно по брой и площ територии по смисъла на горепосочените разпоредби на директивата(20).

35.      IBA 89 е списък на зоните с голямо значение за опазването на дивите птици в Общността, представен през 1989 г., който е съставен по инициатива на компетентната генерална дирекция на Комисията от Европейската група за опазване на птиците и на местообитанията, съвместно с Международния съвет за запазване на птиците и в сътрудничество с експерти на Комисията(21).

36.      IBA 2000 е по-нов списък. Що се отнася до Гърция, той изброява категорично повече обекти IBA по брой и площ в сравнение с IBA 89. Въпросът дали новият списък може да съставлява доказателство в горепосочения смисъл зависи от това дали той има научна стойност, съпоставима с тази на предхождащия го списък.

37.      Изброените в двата списъка обекти са резултат от прилагането на определени критерии спрямо данните за наличието на птици. Критериите на IBA 2000 съвпадат в голяма степен с тези на IBA 89. Нарастването на обектите по брой и по площ се дължи по същество на придобиването на по-добри познания относно наличието на птичи популации.

38.      Приносът на Комисията за IBA 89 се състои почти изцяло в контролиране на дейността на орнитолозите по критериите. Тъй като по-голямата част от тези критерии продължават да се прилагат, Комисията поне непряко носи и отговорност за IBA 2000. Обратното, вече що се отнася до IBA 89, Комисията не можела по никакъв начин да следи за събирането на данните, тъй като не можела да проверява съществуването и обхвата на наличието на всеки от посочените видове птици. Комисията явно е убедена в научната стойност на списъка, тъй като въз основа на него е предявила няколко иска за недостатъчно определяне на СЗЗ. Следователно в това отношение също не е налице значителна разлика между IBA 89 и IBA 2000.

39.      Кралство Испания, което е встъпило в подкрепа на Република Гърция, изтъква срещу IBA 2000 обстоятелството, че този списък е изготвен от неправителствени организации. Това е така, но не поставя отново под въпрос научната стойност(22). Издател на IBA 2000 е BirdLife International —организация, обединяваща национални организации за защита на птиците, която вече е участвала в изготвянето на IBA 89 под името „Международен съвет за запазване на птиците“. Европейската група за опазване на птиците и на местообитанията, която също е участвала към онзи момент в изготвянето на списъка, е представлявала група от експерти ad hoc към този съвет. Що се отнася до гръцката част от IBA 2000, описът на данните се основава на приноса на много орнитолози. Съществена част от тях са членове на гръцкото орнитологично дружество (EOE), което се ползва от подкрепата на гръцкото правителство за установяване и определяне на границите на евентуалните СЗЗ. Признанието, от което се ползват авторите на гръцката част, произтича по-специално от обстоятелството, че именно гръцката държава, посредством Министерството на околната среда, насърчава изготвянето на списъка(23). Освен това дейността се ползва от сътрудничеството на Кралство Нидерландия, посредством неговото посолство в Гърция, както и от това на британската организация за защита на птиците Royal Society for the Protection of Birds.

40.      Следователно от гледна точка на тяхната научна стойност, двата списъка IBA 89 и IBA 2000 са съпоставими. Доколкото IBA 2000 се основава на по-актуални данни, той представлява най-добрият научен източник и поради това заслужава да бъде предпочетен.

41.      Както изтъкват по-специално Комисията, Република Финландия, Френската република и Португалската република, списъкът сам по себе си не е обвързващ, но може да бъде оборен посредством по-задълбочени научни познания. Гръцкото правителство обаче не поставя под въпрос научната стойност на IBA 2000 като цяло и освен това не представя никакво научно доказателство, за да докаже, че произтичащите от член 4, параграфи 1 и 2 от директивата за птиците задължения биха могли да бъдат удовлетворени чрез определяне на по-малко на брой и/или по-малки по площ територии.

42.      В подкрепа на Република Гърция Република Финландия изтъква, че за да опровергаят твърдението за нарушение, изведено от недостатъчно класифициране, държавите-членки не са задължени да доказват за всеки от некласифицираните обекти IBA, че не е част от най-подходящите територии. Такова изискване съставлявало несъразмерна тежест. Обратно, Република Финландия счита за достатъчно общото научно доказателство, че са били класифицирани достатъчно територии. В случая обаче този довод е ирелевантен, тъй като Република Гърция не е представила доказателство за достатъчно класифициране нито в общ план, нито по отношение на всеки обект.

43.      При тези условия Комисията принципно е доказала въпросното твърдение за нарушение.

44.      Гръцкото правителство обаче изтъква, че съдържащите се в IBA 2000 обекти трябва още да бъдат преразгледани научно, преди да могат да бъдат класифицирани като СЗЗ. Според това правителство IBA 2000 действително представлява полезна справка, но не е лишен от пропуски, по-специално по отношение на определянето на границите. За десет обекта тази преоценка щяла да бъде завършена. В писмената си дуплика Република Гърция посочва достигнатия от нея извод, че следва да бъдат класифицирани 62,96 % от обектите IBA, съответстващи на обща площ от 305 146 хектара (според обекта процентът варира между 37 % и 111,49 %). За 69 обекта IBA преоценката била все още в ход. В този контекст Република Гърция започва и да променя критериите за установяване и определяне границите на евентуалните СЗЗ.

45.      Вероятно е тези усилия да доведат до списък с класифицирани СЗЗ, който от научна гледна точка би имал същата стойност като тази на списъка IBA 2000 или би бил с дори по-голяма орнитологична стойност. При подобни условия списъкът IBA 2000 можел да бъде оборен в качеството му на доказателство за недостатъчно класифициране на територии. Понастоящем обаче, и предвид изложеното от гръцкото правителство, все още не може да се установи подобно положение, тъй като научните изследвания не са завършени, нито са представени на Съда.

46.      Посочвайки тези данни, Република Гърция не може да постави отново под въпрос основното качество на IBA 2000, по-специално по отношение на определянето на границите. И за тази цел доводът няма да бъде достатъчно подкрепен, за да позволи на Съда да упражни контрол.

47.      Република Гърция възнамерява основно да докаже с доводите си, че при публикуване на нови научни данни относно обектите, които следва да бъдат класифицирани, Комисията трябва да предостави на държавите-членки достатъчен срок първо да оценят тези данни, преди да направят изводите си от това. Френската република, Португалската република и Кралство Испания подкрепят Република Гърция в това отношение.

48.      Този довод се основава на релевантно съображение: единствено държавите-членки са отговорни за класифицирането като СЗЗ. Те не могат да се освободят от отговорността си, като приемат и транспонират чисто и просто произхождащите от други образувания данни, дори когато източникът на тези данни е организация за защита на птиците. Обратно, всяко класифициране предполага, според убеждението на компетентните органи, основавано на най-добрите налични научни познания(24), че съответната територия фигурира сред тези, които са най-подходящи за защитата на птиците.

49.      Това обаче не означава, че задължението за класифициране по принцип не е в сила, докато компетентните органи не оценят и не проверят напълно новите научни познания. Обратно на това, следва да се припомни, че задължението за класифициране съществува след изтичане на срока за транспониране на директивата за птиците, т.е. по отношение на Република Гърция от 6 април 1981 г.(25). Задължението за класифициране не е ограничено и от състоянието на научните познания към дадена дата(26).

50.      Това задължение е придружено и от друго изискване, което се състои в определяне на най-подходящите територии. Следователно член 10 от директивата за птиците във връзка с приложение V подтиква държавите-членки да поощряват изследванията и нужните дейности. Поради това до 1981 г. самата Република Гърция трябвало да изготви общ научен списък за наличието на птичи популации на нейната национална територия и да класифицира СЗЗ, които следват от него. Ако тя беше изпълнила изцяло това задължение, или IBA 2000 щеше да съдържа единствено СЗЗ, или Република Гърция щеше лесно да отхвърли всички по-нататъшни претенции в областта на класифицирането на СЗЗ. Други задължения за класифициране биха могли да възникнат само в случай на настъпили промени в наличието на птичи популации, което не е изтъкнато от никоя от страните по делото.

51.      Предоставянето понастоящем на Република Гърция на допълнителен срок за преоценка на най-добрия наличен научен източник би било равностойно на обвързване на задължението за класифициране на СЗЗ с условие, което не е упоменато в член 4 от директивата за птиците, а именно: с доказване от трети страни, че все още съществуват зони, които не са защитени и които трябва да бъдат класифицирани. Такова изискване обаче би било несъвместимо не само със самия текст на разпоредбите, но и с преследваните от директивата за птиците цели и установената там отговорност на държавите-членки, а не на трети страни, що се отнася до общото (естествено) наследство на тяхна територия(27). Следователно необходимостта от преоценка на IBA 2000 не може да оправдае липсата на класифициране на СЗЗ.

52.      По-нататък Република Гърция изтъква, че програмата за преразглеждане на обектите е осъществена в съгласие с Комисията. Ако обаче Република Гърция възнамерява във връзка с това да направи възражение срещу иска, тя би трябвало поне да изложи подробно какви договорености са постигнати с Комисията и в каква степен тези споразумения препятстват иска. Самото обстоятелство, че Комисията и държавата-членка обсъждат мерки с цел да сложат край на твърдението за нарушение на общностното право, във всички случаи не може да попречи на Комисията да предяви иск. Обратно, спазването на принципа на лоялно сътрудничество предполага Комисията да се старае във всеки момент, т.е. преди, по време и след съдебното производство, да помага на държавите-членки да се съобразяват с изискванията на общностното право.

53.      За по-нататъшно аргументиране на недостатъчното класифициране Комисията споменава няколко влажни зони, които не са класифицирани и които се приемат за влажни зони с международно значение по силата на конвенцията от Рамсар, а същевременно са изброени в IBA 2000(28). Отчасти Република Гърция обявява преоценка на тези обекти и следователно не опровергава твърдението на Комисията за нарушение. Република Гърция обаче възразява що се отнася до пет конкретни обекта.

54.      Така, във връзка с обект IBA № 45 „Lake Vergoritis and Lake Petron“, само класифицираната част е от значение за малкия корморан (Phalacrocorax pygmaeus), поради което се налага класифициране на зоната. Това се отнася също и за обект IBA № 91 „Lakes Trichonida and Lysimachia“, където става въпрос за защита на белооката потапница (Aythya nyroca). Комисията възразява, че важните влажни зони не са защитени само във връзка с няколко изолирани вида, а изцяло. Така Комисията обаче не отчита, че тези две зони са били избрани съгласно критерия Рамсар № 2(29), т.е. по-конкретно поради тяхната важност за двата гореспоменати вида(30). Тъй като Комисията не оспорва орнитологичната обосновка — липсата на значимост на площите, които не са обхванати във връзка с двата вида — този довод следва да се счита за признат и следователно трябва да се приеме.

55.      Според Република Гърция в обект IBA № 166 „Mount Dikios, Cape Louros, Lake Psalidi, and Alyki“, двете езера са били класифицирани. Освен това ставало въпрос не за влажни зони, а за планински масив. Това възражение е релевантно. IBA 2000 описва обекта като гориста планинска област с две езера(31). Следователно определянето на обекта се дължи не само на наличието на влажна зона, а по-специално на важността на този обект като място за мътене и ловна позиция за грабливите птици. Следователно, и обратно на твърденията на Комисията, BirdLife впрочем не споменава тази територия като възможен обект Рамсар(32). Това не означава обаче, че този обект не трябва да бъде класифициран като СЗЗ.

56.      Що се отнася до другите два обекта, Република Гърция поддържа, че изключените площи нямат оринтологично значение. Комисията оспорва посоченото твърдение, тъй като в това отношение не ѝ е представена никаква научна обосновка. Тъй като Република Гърция не е изтъкнала в съдебното производство подходящи доводи в това отношение, това повдигнато от нея възражение трябва да се отхвърли като прекалено неясно и неточно.

57.      Предвид това, че възраженията на Република Гърция са основателни само относно три от единайсетте обекта и че един от тези обекти може да се класифицира като нормална СЗЗ съгласно IBA 2000, те не поставят отново под въпрос довода, с който Комисията се аргументира.

58.      По-нататък Комисията изброява няколко вида птици, които счита за недостатъчно обхванати. Дори обаче Република Гърция да оспорва подробно този довод, при все това тя посочва, че за всички тези видове е предвидено класифициране на нови обекти или такова се има предвид в рамките на преразглеждането на IBA 2000. Така този довод на Комисията също се приема.

59.      На последно място Република Гърция, подкрепена в това отношение от Френската република, оспорва твърдението за нарушение, според което класифицирането е явно несъответстващо на IBA 2000. Според нея в посоченото по-горе дело Комисия/Нидерландия Съдът се е произнесъл в този смисъл, основавайки се на обстоятелството, че в случая по-малко от половината от обектите IBA са били класифицирани(33). Обратно, Република Гърция била класифицирала изцяло или частично 141 от 186 обекти IBA.

60.      Република Гърция обаче се заблуждава относно значението, което придава Съдът в този контекст на думата „явно“. Това значение става по-ясно в делото относно Италианската република, в което Съдът установява, че „голям брой и значителна площ от обектите, изброени в списъка IBA 89“, не са били класифицирани(34).

61.      Такава преценка на недостатъците на класифицирането се налага поради обстоятелството, че Комисията не се ограничава до това да критикува определени положения, а прави твърдение за нарушение относно цялата административна практика на Република Гърция. Що се отнася обаче до установяване на административна практика, която противоречи на общностното право, Съдът е уточнил, че е необходимо тази административна практика да притежава в определена степен траен и общ характер(35). Освен това установяването, че държавата-членка не е изпълнила изцяло задължението си да осъществи класифициране като СЗЗ, а не само по отношение на определени обекти, не може да бъде основано на определени изолирани случаи.

62.      В случая Комисията поддържа, че Република Гърция е класифицирала като СЗЗ само 40 % от площите, които следва да бъдат защитени. Република Гърция не опровергава това твърдение за нарушение. Действително от 186 обекта IBA са били класифицирани 151 СЗЗ, но гръцкото правителство същевременно счита, че се налага преоценка на 69 обекта, както и класифициране на 10 СЗЗ. Поради това недостатъците на класифицирането не се ограничават до определени изолирани случаи, а засягат достатъчно голям брой обекти и достатъчно площи, за да обоснове исканото установяване.

63.      Поради това в случая искът следва да бъде уважен.

V –    По съдебните разноски

64.      По смисъла на член 69, параграф 2 от Процедурния правилник загубилата делото страна се осъжда да заплати съдебните разноски, ако е направено такова искане. След като Комисията е направила искане за осъждането на Република Гърция и нейният иск е уважен в основната си част, Република Гърция трябва да бъде осъдена да заплати съдебните разноски.

65.      По силата на параграф 4 от същата разпоредба Кралство Испания, Португалската република, Френската република и Република Финландия, които са встъпили по делото, понасят направените от тях съдебни разноски.

VI – Заключение

66.      При това положение предлагам на Съда да се произнесе, както следва:

„1)      –       Като е класифицирала като специални защитени зони (СЗЗ) територии, чиито брой и обща площ са явно по-малки от броя и общата площ на териториите, които отговарят на условията, за да се класифицират като СЗЗ по смисъла на член 4, параграфи 1 и 2 от Директива 79/409/ЕИО на Съвета от 2 април 1979 година относно опазването на дивите птици,

–        като е определила СЗЗ с явно по-малки площи от тези на териториите, съответстващи на IBA 2000, които отговарят на предпоставките, за да се класифицират като СЗЗ,

–        като не е определила СЗЗ за защита на ръждивогушата зидарка (Sitta krueperi) и

–        като е класифицирала като СЗЗ зони, в които средиземноморският качулат корморан (Phalacrocorax aristotelis desmarestii), брадатият лешояд (Gypætus barbatus), черният лешояд (Аеgypius monachus), малкият креслив орел (Aquila pomarina), кръстатият орел (Aquila heliaca), белоопашатият мишелов (Buteo rufinus), ястребовият орел (Hieraætus fasciatus), белошипата ветрушка (Falco naumanni), средиземноморският сокол (Falco eleonoræ), далматинският сокол (Falco biarmicus) и Emberiza cineracea не са достатъчно представени,

Република Гърция не е изпълнила задълженията си по член 4, параграфи 1 и 2 от Директива 79/409.

2)      Отхвърля иска в останалата му част.

3)      Осъжда Република Гърция да заплати съдебните разноски.

4)      Кралство Испания, Португалската република, Френската република и Република Финландия понасят направените от тях съдебни разноски.“

1 – Език на оригиналния текст: немски.

2 – ОВ L 103, стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 15, том 1, стр. 77.

3 – Решение от 19 май 1998 г. по дело Комисия/Нидерландия (C‑3/96, Recueil, стр. I‑3031).

4 – Решение от 26 ноември 2002 г. по дело Комисия/Франция (C‑202/01, Recueil, стр. I‑11019).

5 – Решение от 6 март 2003 г. по дело Комисия/Финландия (C‑240/00, Recueil, стр. I‑2187).

6 – Решение от 20 март 2003 г. по дело Комисия/Италия (C‑378/01, Recueil, стр. I‑2857).

7 – Вж. моето заключение, представено днес, по дело Комисия/Испания (C‑235/04, Сборник, стр. I‑5415).

8 – Вж. моето заключение, представено днес, по дело Комисия/Ирландия (C‑418/04, Сборник, стр. І‑10947).

9 – Прессъобщение IP/05/45 на Комисията от 14 януари 2005 г.

10 – Heath, M. F. & M. I. Evans, Important Bird Areas in Europe. Priority sites for conservation. Volume 2: Southern Europe, BirdLife Conservation Series № 8, том 2, Cambridge (2000 г.), стр. 261 и сл.

11 – ОВ L 206, стр. 7; Специално издание на български език, 2007 г., глава 15, том 2, стр. 109.

12 – Съгласно барометър „Натура“ на Комисията, редакция от юни 2006 г., /comm/environnement/nature/nature_conservation/useful_info/barometer/barometer.htm.

13 – На съдебното заседание Комисията действително посочва, че също не е определена територия и за белошипата ветрушка (Falco naumanni), но този вид се среща „често“, например в СЗЗ „Dionisiades islands“, която съответства 100 % на сходния обект IBA № 192; вж. IBA 2000, том 2, стр. 329.

14 – Вж. Решение по дело Комисия/Франция (посочено по-горе в бележка под линия 4, точки 19 и сл.), Решение по дело Комисия/Финландия (посочено по-горе в бележка под линия 5, точки 28 и сл.) и Решение по дело Комисия/Италия (посочено по-горе в бележка под линия 6, точка 16), както и заключението ми с днешна дата по дело Комисия/Испания (посочено по-горе в бележка под линия 7), точки 26 и сл.

15 – Решение от 4 юли 2002 г. по дело Комисия/Гърция (C‑173/01, Recueil, стр. I‑6129, точка 7), Решение от 10 април 2003 г. по дело Комисия/Франция (C‑114/02, Recueil, стр. I‑3783, точка 9) и Решение от 18 май 2006 г. по дело Комисия/Испания (C‑221/04, Recueil, стр. I‑4515, точка 23).

16 – Решение по дело Комисия/Нидерландия (посочено по-горе в бележка под линия 3, точки 55 и сл.).

17 – Решение от 2 август 1993 г. по дело Комисия/Испания (C‑355/90, Recueil, стр. I‑4221, точка 26, наричано по-нататък „Решение за блатата на Santoña“), Решение от 11 юли 1996 г. по дело Royal Society for the Protection of Birds (C‑44/95, Recueil, стр. I‑3805, точка 26) относно Lappel Bank и Решение по дело Комисия/Нидерландия (посочено по-горе в бележка под линия 3, точки 59 и сл.).

18 – Вж. Решение за блатата на Santoña (посочено по-горе в бележка под линия 17, точка 11).

19 – Вж. Решение от 23 март 2006 г. по дело Комисия/Австрия (C‑209/04, Recueil, стр. I‑2755, точка 44, наричано по-нататък „Решение по дело Lauteracher Ried“).

20 – Решение по дело Комисия/Нидерландия (посочено по-горе в бележка под линия 3, точки 68—70) и Решение по дело Комисия/Италия (посочено по-горе в бележка под линия 6, точка 18).

21 – Решение по дело Комисия/Нидерландия (посочено по-горе в бележка под линия 3, точка 68).

22 – За по-обстойно разискване по този въпрос, и по-специално по отношение на испанската част от IBA 2000, вж. заключението ми с днешна дата, представено по дело Комисия/Испания (C‑235/04, посочено по-горе в точка 7, точки 46 и сл).

23 – IBA 2000, том 2, стр. 274.

24 – Вж. Решение от 17 януари 1991 г. по дело Комисия/Италия (C‑157/89, Recueil, стр. I‑57, точка 15) относно ловните сезони и Решение от 8 юни 2006 г. по дело WWF Италия и др. (C‑60/05, Recueil, стр. І‑5083, точка 27).

25 – Вж. точка 26 по-горе.

26 – Решение по дело Lauteracher Ried (посочено по-горе в бележка под линия 19, точка 44).

27 – Решение от 8 юли 1987 г. по дело Комисия/Италия (262/85, Recueil, стр. 3073, точка 9) и Решение от 7 декември 2000 г. по дело Комисия/Франция (C‑38/99, Recueil, стр. I‑10941, точка 53).

28 – Вж. в това отношение BirdLife International (2001 г.) Important Bird Areas and potential Ramsar Sites in Europe – BirdLife International, Wageningen, The Netherlands.

29 – Вж. бележка под линия 28, стр. 50).

30 – Влажната зона има международно значение, ако подслонява уязвими видове, застрашени или сериозно застрашени от изчезване, или които са от застрашени екологични общности, вж. BirdLife International (2001 г.) (посочен по-горе в бележка под линия 28, стр. 2).

31 – IBA 2000, том 2, стр. 323.

32 – BirdLife International (2001 г.) (посочен в бележка под линия 28, стр. 50).

33 – Решение, посочено по-горе в бележка под линия 3, точки 63 и 72 във връзка с точки 40 и сл.

34 – Решение от 20 март 2003 г. по дело Комисия/Италия (посочено по-горе в бележка под линия 6, точка 18).

35 – Решение от 29 април 2004 г. по дело Комисия/Германия (C‑387/99, Recueil, стр. I‑3751, точка 42), Решение от 26 април 2005 г. по дело Комисия/Ирландия (C‑494/01, Recueil, стр. I‑3331, точка 28), Решение от 12 май 2005 г. по дело Комисия/Белгия (C‑287/03, Recueil, стр. I‑3761, точка 29) и Решение от 27 април 2006 г. по дело Комисия/Германия (C‑441/02, Recueil, стр. I‑3449, точка 50).

Full & Egal Universal Law Academy