EUR-Lex -  62004CC0507 - BG

ЗАКЛЮЧЕНИЕ НА ГЕНЕРАЛНИЯ АДВОКАТ

Г-ЖА JULIANE KOKOTT

представено на 11 януари 2007 година(1)

Дело C-507/04

Комисия на Европейските общности

срещу

Република Австрия

„Опазване на дивите птици — Транспониране на Директива 79/409“

I –    Въведение

1.        В рамките на настоящото производство за установяване на неизпълнение на задължения Комисията на Европейските общности критикува транспонирането на определени разпоредби от Директива 79/409/ЕИО на Съвета от 2 април 1979 година относно опазването на дивите птици(2) в няколко австрийски провинции.

2.        Процедурата е открита на 13 април 2000 г. с официално уведомително писмо, последвано от мотивирано становище от 17 октомври 2003 г. Настоящият иск е предявен от Комисията на 8 декември 2004 г.

3.        Предвид многобройните изменения в австрийското законодателство, приети в хода на производството, към настоящия момент Комисията иска от Съда:

1.      да установи, че Република Австрия не е изпълнила задължението си да транспонира изцяло и правилно директивата „птици“, като не е транспонирала нито правилно, нито изцяло в австрийското законодателство член 1, параграфи 1 и 2, член 5, член 6, параграф 1, член 7, параграфи 1 и 4, член 8, член 9, параграфи 1 и 2, и член 11 от посочената директива,

2.      да осъди Република Австрия да заплати съдебните разноски.

4.        Република Австрия иска от Съда:

1.      да отхвърли иска на Комисията като неоснователен, като вземе предвид, че действащото законодателство в Австрия междувременно е било съобразено, и

2.      да осъди Комисията да заплати съдебните разноски.

II – Съображения

5.        Искът следва да бъде преценен с оглед на действащото законодателство към датата на изтичане на срока, определен от Комисията в мотивираното становище. Тъй като мотивираното становище е получено от Постоянното представителство на Република Австрия на 17 октомври 2003 г., в случая този срок е 17 декември 2003 г.

 А –     Частично признаване на основателността на правните основания на иска

6.        Република Австрия не оспорва твърденията за транспониране в недостатъчна степен на член 1, параграфи 1 и 2 в Каринтия, Долна Австрия и Щирия, на член 5 в Долна Австрия и Щирия, на член 7, параграф 1 в Долна Австрия, както и на член 7 параграф 4 и член 9 в Щирия, и обявява предстоящо изменение на действащото законодателство. Тъй като това изменение не е извършено в определения в мотивираното становище срок, следва да се приеме, че Република Австрия признава неизпълнението в това отношение.

 Б –     По член 1 от директивата „птици“

7.        Член 1 от директивата „птици“ определя приложното поле, т.е. обхвата на защитата, която директивата има за цел да осигури. Съдът вече е уточнил, че тази разпоредба трябва да се транспонира във вътрешното право(3). Параграфи 1 и 2 от посочения член имат следната редакция:

„1.      Настоящата директива се отнася до опазването на всички видове естествено срещащи се в диво състояние птици на европейската територия на държавите-членки, за които е в сила Договорът. Тя включва защитата, управлението и контрола на тези видове и определя правилата за тяхното използване.

2.      Директивата се прилага за птиците, техните яйца, гнезда и местообитания.“

1.      Бургенланд

8.        Критиката на Комисията по отношение на Бургенланд е, че съгласно § 16, параграф 1, буква б) от Закона за защита на природата и поддържането на пейзажите на Бургенланд (Burgenländisches Naturschutz- und Landschaftspflegegesetz) „всички други видове диви птици са защитени, с изключение на обикновения скорец (sturnus vulgaris) съгласно § 88a от Закона за лова на Бургенланд (Burgenländischen Jagdgesetzes) [?]“. Не се изтъква, че съществува друга обща разпоредба за защита на обикновения скорец.

9.        За целите на транспонирането Република Австрия се позовава единствено на разпоредбите на правото, уреждащо лова, а именно, че отстрелът на обикновения скорец може да се разреши само с оглед защитата на лозарските култури между 15 юли и 30 ноември. За това било необходимо да се приеме правилник за приложение на § 88a, параграф 1 от Закона за лова на Бургенланд, чието приемане било възможно, когато е предвидима масова поява на обикновени скорци в район, в който се отлеждат лозя.

10.      Независимо от това дали тези разпоредби са могли валидно да бъдат приети по силата на член 9, параграф 1, буква а), трето тире от директивата „птици“(4), както поддържа Република Австрия, те във всеки случай не биха могли да оправдаят пълното изключване на обикновения скорец от системата за защита на дивите птици. Защитата на всички посочени в член 1 птици всъщност има значение не само по отношение на лова, регламентиран в член 7, но също и за всички други посегателства, предмет на член 5.

11.      Следователно член 1 от директивата „птици“ не е транспониран правилно в Бургенланд.

2.      Горна Австрия

12.      В Горна Австрия кръгът на защитените птици е определен от Правилник относно защитата на видовете, който се приема на основание на § 27, параграфи 1 и 2 от Закона на Горна Австрия за защита на природата и на пейзажите (Oberösterreichisches Natur- und Landschaftschutzgesetz). Дивите животни, които не могат да бъдат ловувани, могат да бъдат защитени, „доколкото засегнатият вид е рядък за местния пейзаж, неговото съществуване е застрашено или неговото поддържане представлява обществен интерес по съображения за екологично равновесие […].“

13.      Според Комисията това правно основание не позволява защита на всички видове птици, попадащи в приложното поле на член 1 от директивата „птици“. По-конкретно свраката (pica pica), сойката (garrulus glandarius), черната врана (corvus corone corone) и сивата врана (corvus corone cornix) са изрично изключени от защитата на дивите птици.

14.      Що се отнася до твърдението за нарушение, свързано с правното основание, Република Австрия възразява, че § 27, параграфи 1 и 2 от Закона на Горна Австрия за защита на природата и на пейзажите следва да се тълкува и прилага в съответствие с директивата „птици“, и че по-конкретно е посочено изрично, че членове 5—7 и 9 от последната трябва да бъдат спазвани.

15.      Транспонирането на една директива обаче трябва да отговаря на по-високи изисквания. Транспонирането на директивата трябва да бъде извършено по такъв начин, че всяко лице, което прилага правото, да изпълнява транспонираните разпоредби в съответствие с нейните изисквания, дори без да я познава. Съдът уточнява, че поради това изпълнението от страна на националните органи в съответствие с директивата само по себе си не може да гарантира яснотата и точността, необходими за удовлетворяване на изискването за правна сигурност(5). Освен това обикновени административни практики, които по естеството си подлежат на промяна по волята на администрацията и са лишени от подходяща публичност, не могат да се считат за надлежно изпълнение на задълженията по Договора(6). Впрочем точността на транспонирането на директивата е от особена важност в случая на директивата „птици“, доколкото управлението на общото наследство е поверено на съответните държави-членки за тяхната територия(7).

16.      В конкретния случай текстът на § 27, параграфи 1 и 2 от Закона на Горна Австрия за защита на природата и на пейзажите поставя под въпрос пълното транспониране на член 1 от директивата „птици“, тъй като в един правилник относно защитата на видовете не може да се включват птици, които да могат да бъдат ловувани, щом като попадат под действието на директивата „птици“. Освен това на защита подлежат само редките видове. Това също представлява непредвидено в член 1 ограничение. Препращането към членове 5—7 и 9 не може да поправи тези пропуски, тъй като транспонирането на член 1 съдържа недостатък.

17.      Друг проблемен аспект е впрочем фактът, че е възможно Република Австрия да пожелае да защитава само естествено срещащи се видове на нейната територия, макар че това не следва по задължителен начин от § 27 от Закона на Горна Австрия за защита на природата и на пейзажите. Съдът вече е постановявал, че във всяка държава-членка директивата „птици“ защитава всички видове естествено срещащи се в диво състояние птици на европейската територия на държавите-членки, за които е в сила Договорът — както местните видове за държавата, така и видовете, които са представени само в други държави-членки(8). Разлика има само в съответно приложимите разпоредби за защита.

18.      Комисията накрая правилно осъжда факта, че някои видове, а именно свраката, сойката, черната врана и сивата врана, са изключени от обхвата на защитата. Тези видове също попадат под действието на член 1 от директивата „птици“.

19.      Следователно член 1 от директивата „птици“ не е транспониран правилно в Горна Австрия.

 В –     По член 5 от директивата „птици“

20.      Член 5 гласи:

„Без да се засягат членове 7 и 9, държавите-членки предприемат необходимите мерки за създаване на обща система за защита на всички видове птици, посочени в член 1, като по-специално забраняват:

a)      умишленото убиване или ловене по какъвто и да е метод;

б)      умишленото разрушаване или увреждане на техните гнезда или яйца, или преместването на техните гнезда;

в)       събиране на техните яйца от дивата природа и тяхното запазване дори в случаите, когато те са празни;

г)      умишленото обезпокояване на тези птици, по-специално през периода на размножаване и отглеждане на малките, доколкото обезпокояването има значение от гледна точка на целите на настоящата директива;

д)      държането на птици от видовете, чиито ловуване и плен са забранени“.

1.      Бургенланд

 а)     Относно защитата на обикновения скорец

21.      Що се отнася до Бургенланд, Комисията критикува недостатъчната степен на защита на обикновения скорец (описана по-горе), видна от § 16, параграф 1, буква б) от Закона за защита на природата и поддържането на пейзажите на Бургенланд във връзка с § 88a, параграфи 1 и 2 от Закона за лова на Бургенланд(9), представляваща нарушение на член 5 от директивата „птици“. Както вече посочих по-горе, доколкото обикновеният скорец е изключен от системата за защита на дивите птици в нарушение на член 1 от директивата „птици“, то член 5 също е нарушен. Защитата по член 5 се простира до всички видове птици, попадащи под действието на член 1.

22.      Дерогация от член 5 от директивата „птици“ по принцип може да бъде оправдана въз основа на член 9, параграф 1 поради една от причините, посочени в тази разпоредба, когато няма друго задоволително разрешение. По отношение на обикновения скорец Република Австрия заявява, че по този начин препятства значителни вреди върху лозарските култури. Тази причина при определени условия може да оправдае дерогация от член 5(10). Оправданието обаче не може да стигне дотам, че напълно да изключи обикновения скорец от системата за защита на дивите птици, както е в настоящия случай. Всъщност аз изключвам възможността този вид да причинява значителни вреди във всеки един момент и независимо от размера на неговата популация. Поради това твърдението за нарушение на член 5 е основателно, що се отнася до обикновения скорец.

 б)     Относно защитата на гнездата

23.      Комисията по-нататък отправя критика, че в нарушение на членове 5 и 9 от директивата „птици“ Правилникът за защитата на видовете на Бургенланд (Burgenländische Artenschutzverordnung) също въвежда общо изключение относно умишлените посегателства върху гнездата, местата за размножаване, местата за почивка и за зимуване на защитените видове. Това следвало от § 6 от Правилника за защитата на видовете на Бургенланд, според който: „[р]азпоредбите на настоящия правилник не засягат правомерното упражняване на лов и риболов“.

24.      Република Австрия отговаря на тази критика на Комисията, че въпреки прогласеното в § 6 от Правилника за защитата на видовете на Бургенланд правило защитата на видовете е гарантирана във всички стадии на тяхното развитие посредством § 16—§ 16б от Закона за защита на природата и поддържането на пейзажите на Бургенланд.

25.      По силата на § 16, параграфи 1 и 4, първо изречение от Закона за защита на природата и поддържането на пейзажите на Бургенланд действително е забранено да се преследват, обезпокояват, залавят, превозват, задържат в плен, нараняват, убиват, държат, преместват или увреждат птици, с изключение на обикновените скорци, във всички стадии от тяхното развитие. Макар гнездата и яйцата да не са изрично упоменати, изглежда че забраните по член 5 от директивата „птици“ по принцип са били транспонирани. В някои отношения действащите забрани в Бургенланд дори са по-стриктни, доколкото не се ограничават до умишлено поведение.

26.      Законодателят на Бургенланд обаче е приел, че е необходима допълнителна уредба, по-конкретно що се отнася до защитата на гнездата в приложение на член 5, буква б) от директивата „птици“. Съгласно § 16, параграф 2, буква г) от Закона за защита на природата и поддържането на пейзажите на Бургенланд правителството на Бургенланд всъщност трябва да определи с правилник видовете, по отношение на които за целите на защитата е забранено преместването, увреждането или разрушаването на гнездата и на местата за отглеждане на малките, на местата за ухажване, местата за размножаване, местата за почивка и за зимуване (подслоняващи гнездо дървета, кухи дървета, скали и стени за отглеждане на малките, обрасли с тръстики места, леговища и сходни места). Това позволява да се заключи a contrario, че посегателствата от този вид не попадат под общите забрани по § 16, параграф 4 от Закона за защита на природата и поддържането на пейзажите на Бургенланд, макар че по-голямата част от тях са несъвместими с член 5 от директивата „птици“. В това отношение законодателството на Бургенланд води до противоречиво тълкуване.

27.      Разпоредбите на Правилника за защитата на видовете на Бургенланд не поправят този недостатък на транспонирането. Всъщност § 2 от посочения правилник прави необходимите уточнения само за малък брой особено застрашени видове, а не за всички защитени видове. Поради това може да има опасения, че гнездата на другите видове не са защитени. Наред с това, както Комисията правилно изтъква, съгласно § 6 от споменатия правилник той не се прилага към упражняването на лов и риболов. Ловците и рибарите биха могли да изтълкуват това като възможност за извършване на посегателства спрямо гнездата.

28.      Доколкото Република Австрия не се опитва да обоснове тази уредба, не е необходимо да се преценява доводът на Комисията за нейното несъответствие с член 9 от директивата „птици“.

29.      Следователно искът и по този пункт е основателен.

2.      Каринтия

30.      Що се отнася до Каринтия, Комисията посочва, че приложение 1 към Правилника за защитата на животинските видове на Каринтия (Tierschutzverordnung), който е в сила в провинцията, изключва в нарушение на директивата „птици“определени видове птици (черната врана, сивата врана, сойката, чавката (corvus monedula), враната и домашното врабче (passer domesticus) от „животинските видове, ползващи се от абсолютна защита“.

31.      Комисията се позовава на това обстоятелство, което не се оспорва от Република Австрия, за да мотивира твърдението за транспониране в недостатъчна степен на член 1 от директивата „птици“(11). Както вече посочих, пропускът да се предвиди защита за определени видове, попадащи под действието на член 1, представлява същевременно неизпълнение на задълженията по член 5 от директивата „птици“, който изрично се позовава на всички видове птици, попадащи под действието на член 1(12).

32.      Макар Комисията да споменава също подивелия домашен гълъб (columba livia?), в уводната част на своята искова молба тя уточнява, че според нея този вид не попада (в Австрия?) в приложното поле на директивата „птици“. Следователно по този пункт исковата молба съдържа противоречие и не отговаря на изискванията на член 38, параграф 1, буква в) от Процедурния правилник. Поради това искът е недопустим в частта, която се отнася до подивелия домашен гълъб(13).

33.      Комисията изтъква по-нататък, че § 68, параграф 1, точка 19 от Закона за лова на Каринтия (Kärntner Jagdgesetz) не транспонира произтичащите от действието на член 1 от директивата „птици“ забрани за умишлено убиване или ловене, или държане на птици, които са установени в член 5, букви а) и д) от нея относно пернатия дивеч, попадащ под действието на закоонодателството, уреждащо лова. Посочената разпоредба забранява единствено посегателствата върху гнездата. § 68, параграф 1, точка 19 и § 51, параграф 4a от Закона за лова на Каринтия, на които се позовава Република Австрия, също не съдържат транспонирани норми в този смисъл.

34.      Ето защо искът на Комисията е основателен и по този пункт, с изключение на твърдението за нарушение във връзка с подивелия домашен гълъб, което е недопустимо.

3.      Горна Австрия

35.      Комисията критикува, от една страна, факта, че нормативната делегация в § 27, параграф 1 от Закона на Горна Австрия за защита на природата и на пейзажите е ограничена до местните видове. Споменатата разпоредба предвижда, че „дивите животни, които не могат да бъдат ловувани, могат да бъдат обект на специална защита с правилник на правителството на провинцията, доколкото засегнатият вид е рядък за местния пейзаж, неговото съществуване е застрашено или неговото поддържане [?] представлява обществен интерес“. От друга страна, тя отбелязва, че в § 5, точка 1 от Правилника относно защитата на видовете в Горна Австрия (Oberösterreichischen Artenschutzverordnung) от защитените видове птици са изключени свраката, сойката, черната врана и сивата врана.

36.      Това твърдение за нарушение на Комисията следователно се ограничава по отношение на Горна Австрия до пропуск да се обяви защитата на всички видове, които трябва да бъдат защитени. В това отношение вече установих, че нито § 27 от Закона на Горна Австрия за защита на природата и на пейзажите, нито § 5, точка 1 от Правилника относно защитата на видовете в Горна Австрия гарантира достатъчна защита на видовете, попадащи под действието на член 1 от директивата „птици“. От тук следва, че е налице едновременно неизпълнение на задълженията по член 5, чийто обхват е идентичен с този по член 1 от директивата „птици“ по отношение на защитените видове(14).

 Г –     По член 6, параграф 1 от директивата „птици“

37.      В член 6, параграф 1 от директивата „птици“ се забранява търговията с видовете птици, посочени в член 1:

„Без да се засягат разпоредбите на параграфи 2 и 3, държавите-членки забраняват за всички видове, посочени в член 1, продажбата, транспорта с цел търговия, съхраняването с цел търговия и предлагането за продажба на живи или мъртви птици или каквито и да е ясно различими части или продукти от такива птици.“

38.      В части 1 и 2 от приложение III се съдържа списък на видовете, които не са обект на забрана за продажба при определени условия.

39.      Комисията изтъква, че в Горна Австрия тази забрана не е била транспонирана, що се отнася до свраката, сойката, черната врана и сивата врана. Република Австрия отбелязва, че единствено поради грешка тези птици не са включени в списъка на птиците, които могат да бъдат обект на лов в Австрия, в приложение ІІ към директивата „птици“. Това възражение обаче е неотносимо към целите на настоящото правно основание, тъй като възможността за ловуването им не би ги изключила непременно и от забраната за търговия.

40.      Ето защо искът по този пункт също следва да се уважи.

 Д –     По член 7, параграф 1 от директивата „птици“

41.      Член 7, параграф 1, първо изречение от директивата „птици“ урежда видовете птици, които могат да бъдат ловувани. Тази разпоредба гласи:

„Поради своето популационно състояние, географско разпространение и репродуктивен потенциал в границите на Общността видовете, изброени в приложение II, могат да бъдат ловувани в съответствие с националното законодателство.“

1.      Каринтия

42.      Комисията твърди, че § 9, параграф 2 от Правилника за лова от Каринтия (Durchführungsverordnung zum Kärntner Jagdgesetz) продължава да предвижда ловен сезон за „Aaskrähe“ (corvus corone) (това наименование обхваща черната врана (corvus corone corone) и сивата врана (corvus corone cornix), сойката и свраката, макар че това не са видове, които могат да бъдат ловувани по силата на приложение II към директивата „птици“.

43.      И в това отношение Република Австрия изтъква, че приложение II към директивата „птици“ е непълно по отношение на нея. Република Австрия трябвало да фигурира сред страните, в които семейство вранови могат да бъдат ловувани, и щяла да се опита понастоящем да изиска от Комисията приложение II да бъде коригирано в този смисъл.

44.      За целите на преценката на настоящото дело обаче има значение единствено съдържанието на приложение II към крайния срок, а именно установеният в мотивираното становище срок. Предвид това че разглежданите видове тогава не съставлявали част от птиците, които могат да бъдат ловувани в Австрия по силата на приложение II от директивата „птици“, Република Австрия не е можела да предвиди ловен сезон за тези видове. Следователно член 7, параграф 1 от директивата „птици“ не е транспониран правилно.

2.      Горна Австрия

45.      Що се отнася до Горна Австрия, преценката е същата, както за Каринтия. Следователно искът на Комисията е основателен и по този пункт.

 Е –     По член 7, параграф 4 от директивата „птици“

46.      В член 7, параграф 4, второ и трето изречение от директивата „птици“ се определя продължителността на периодите на защита, както следва:

„Те [държавите-членки] вземат необходимите мерки по-специално видовете, за които е приложимо правото за лова, да не се ловуват в сезона на отглеждане на малките, нито по време на различните етапи на размножаване. По-специално те вземат необходимите мерки видовете мигриращи птици, за които са в сила разпоредбите за лова, да не се ловуват по време на размножителния им период или при завръщането им в местата за отглеждане на малките.“

47.      Комисията изтъква, че във всички засегнати от това правно основание провинции периодите на защита се отклоняват от периодите, наложени по член 7, параграф 4, второ и трето изречение от директивата „птици“, доколкото периодите за ловуване застъпват сезоните за отглеждане на малките и за размножаване, без това да е оправдано по силата на член 9.

1.      Общи въпроси

48.      Преди да разгледам положението във всяка провинция, ще се спра на някои общи въпроси, които се поставят независимо от конкретно приетата уредба. Касае се, от една страна, за доказателството за датите на периодите на защита, на които се основава Комисията, а от друга страна, за лова на глухар (tetrao urogallus), на тетрев (tetrao tetrix), на глухар мелез (tetrao tetrix x tetrao urugallus), както и на горски бекас (scolopax rusticola). По повод на тези видове Република Австрия изтъква, че периодът на ухажване не се приема като част от периода на защита и че във всеки случай ловът в периода на ухажването е оправдан по силата на член 9 от директивата „птици“(15).

 а) Относно научното доказателство за периодите на защита, които следва да се наложат

49.      Макар Комисията да сочи във всички случаи точни дати за периодите на защита на разглежданите видове, тя обаче пропуска да уточни източника(16). Само поради този факт би могло да се приеме, че нейните доводи не са достатъчно аргументирани. По-правилно е обаче да се приеме, че тъй като те не са оспорени, посочването на тези дати е достатъчно, за да се освободи ищецът от задължението му да представи доказателства.

50.      За сметка на това в случай на оспорване е необходимо тези дати да се подкрепят с резултати от научни изследвания, които в случай на необходимост следва да се опровергаят от държавата-членка(17).

 б)     Относно лова през периода на ухажването

51.      Страните си противоречат по въпроса дали периодът на ухажването се включва в периода на защита, установен от член 7, параграф 4, второ изречение от директивата „птици“. Това противоречие се дължи поне частично на разлики между различните езикови редакции.

52.      В немската редакция на член 7, параграф 4, второ изречение от директивата „птици“ периодът на защита включва сезона на отглеждане на малките („Nistzeit“) и различните фази на периода на мътене и отглеждане на малките („Brut- und Aufzuchtzeit“). По подобен начин в нидерландската и в датската езикова редакция изглежда изрично се прави позоваване на мътенето. Ухажването не е част от мътенето, а го предхожда, във всеки случай ако това понятие се разбира като факта на мътене на яйцата. От това Република Австрия стига до извода, че периодът на ухажването на тетрева, глухара и горския бекас не се включва в периода на защита.

53.      Комисията счита за сметка на това, че според общоприетото становище периодът на ухажването е част от периода на размножаване и поради това и част от сезона на отглеждане на малките. Тя може да подкрепи своето становище с другите оригинални текстове на три езикови редакции на директивата „птици“. Английската, френската и италианската редакция не използват термина „мътене“, а по-общия „размножаване“. Ухажването също е необходим етап от размножаването.

54.      При тези обстоятелства понятието „мътене“ може да се разбира като размножаване в немската, нидерландската и датската езикова редакция и следователно да включва и ухажването.

55.      Едно толкова широко схващане относно периода на защита впрочем съответства на признатата от Съда цел да се осигури пълна система на защита през периодите, през които оцеляването на дивите птици е особено застрашено(18). Всъщност следва да се заключи, че всяка намеса през периодите, които са свързани с размножаването на птиците, може да се отрази върху него. Следователно ухажването е част от периода, през който член 7, параграф 4, второ изречение от директивата „птици“ забранява по принцип всяко ловно действие.

56.      От становището, представено от Република Австрия, може обаче да се приеме също така, че Комисията определя твърде дълъг период за ухажването, от значение за размножаването. Данните, представени от Комисията относно тетрева, глухара и горския бекас, изглежда зависят в значителна степен от пристигането на женски птици по местата за ухажване(19). Според посоченото становище обаче към тази дата „повечето женски птици далеч не са в състояние да създават яйца“(20).

57.      От принципа за пълна система за защита обаче следва, че не е от значение дали повечето женски птици са готови да се размножават, а напротив, че е достатъчно ухажването да е елемент от размножаването само за част от популацията на вида(21).

58.      Следователно доводът относно ухажването не успява да обори данните на Комисията относно периода на защита на глухара, тетрева и горския бекас.

 в)     Относно обоснования характер на лова по време на периода на ухажването

59.      Все пак при спазване на посочените в него условия член 9 от директивата „птици“ предвижда възможност за разрешаване на лова на видовете, посочени в приложение II, през периодите, установени в член 7, параграф 4 от посочената директива(22). Релевантните за случая правила са посочени в параграфи 1 и 2 от член 9:

„1.      Държавите-членки могат да приемат дерогация от разпоредбите на членове 5, 6, 7 и 8 в случаите, когато няма друго задоволително разрешение, поради следните причини:

a)      –       в интерес на общественото здраве и безопасност,

–        в интерес на безопасността на въздушния транспорт,

–        за да се предотвратят сериозните увреждания върху селскостопанските култури и животни, горите, рибните стопанства и водите,

–        за защита на флората и фауната;

б)      за целите на научните изследвания и обучението, за повторното заселване, за повторно въвеждане и за размножаването, необходимо за тези цели;

в)      да разрешат, при строго контролирани условия и избирателно, плена, държането или други видове благоразумно използване на малък брой от определени видове птици.

2.      Дерогациите трябва да определят:

–        видовете, които са предмет на дерогацията,

–        разрешените средства, мерки и методи за плен или убиване,

–        условията на риск, времето и територията, за които могат да бъдат предоставени подобни дерогации,

–        органа, оправомощен да обяви, че необходимите условия са осигурени и да реши кои средства, мерки и методи могат да бъдат използвани, в какви граници и от кого,

–        контрола, който ще бъде осъществен.“

60.      Член 9 от директивата „птици“ въвежда изключение, което трябва да се тълкува ограничително и което възлага тежестта на доказване за това дали са налице необходимите условия за всяка дерогация на органа, който взема решение за нея(23). Следователно в случая именно Република Австрия трябва да представи обосновката по силата на член 9, на който тя се позовава(24).

61.      Република Австрия изтъква по-конкретно, че разрешаването на този лов има за последица повишаването на интереса на ловците към опазването на съответните видове, което е необходимо, доколкото популацията на тези видове намалявала, ако техните местообитания вече не са обект на интензивно поддържане. Изглежда по този начин на основание член 9, параграф 1, буква а), четвърто тире от директивата „птици“ Република Австрия се позовава на възможността за дерогация за защитата на флората и фауната. При все това прибягването до член 9 предполага, че не съществува друго задоволително разрешение(25). Няма съмнение обаче, че защитата на местообитанията на тези видове също може да се осигури независимо от лова(26). Впрочем по силата на член 4 държавите-членки са поели задължение за това(27) както в рамките на специалните защитени зони на птиците, така и извън тях(28).

62.      Възниква също въпросът дали периодите за лов може да бъдат обосновани като дерогации по силата на член 9, параграф 1, буква в) от директивата „птици“, така че да се разреши при стриктно контролирани условия и избирателно, благоразумно използване на малък брой от определени видове птици. Тази възможност за дерогация също предполага, че липсва друго задоволително разрешение.

63.      Съгласно практиката на Съда съществува задоволителна алтернатива на лова в периодите, през които директивата „птици“ има за цел да предостави определена защита, ако ловът на въпросния вид е възможен на съответната територия извън периодите на защита. В този случай дерогацията би имала за цел единствено да удължи периодите за лов(29).

64.      До момента Съдът приема за достатъчно едно „не нищожно“ количество или „определено количество“ индивиди от съответния вид да се намира на териториите на пролетния лов от началото на есента, за да прецени, че е съществувало друго задоволително разрешение(30). Затова Съдът смята за приемливо на ловната територия през есента да са представени чувствително по-малък брой птици от съответния вид(31). Според Съда дерогация от член 7, параграф 4 от директивата „птици“(32) е оправдана само когато видът изцяло липсва извън периодите на защита.

65.      Република Австрия признава, че разглежданите видове са представени на нейна територия и през периодите за лов. Ловът при все това бил неосъществим по това време или бил осъществим само в някои редки изключения. С увеличаването на снежната покривка в планините ловуването с куче било невъзможно. Било много трудно, дори невъзможно да се открие убито или ранено животно.

66.      Тези доводи на Република Австрия при все това противоречат на представеното от нея становище. Според споменатото становище есенният лов на глухар и тетрев поне е възможен, макар при по-малко благоприятни условия, по-специално що се отнася до мерките, насочени към опазване на популациите(33). Относно горския бекас фактът, че есенният лов е възможен, изглежда дори не е оспорен(34). Следователно трябва да се приеме, че есенният лов на тези видове е възможен.

67.      Аргументацията на Република Австрия при все това се различава от заведените до момента пред Съда дела, доколкото в подкрепа на липсата на друго задоволително разрешение тя изтъква и довода, че пролетният лов е по-избирателен отколкото есенния. Той позволявал всъщност ограничаване до отстрел на определени недоминиращи мъжки птици, които не допринасят за размножаването на вида на глухара и тетрева. Що се отнася до полигамния горски бекас, отстреляните мъжки птици били замествани за целите на размножаването от други мъжки птици. През есента или през зимата не било възможно осигуряването на такъв подбор. Следователно не става дума само за разширяване на възможностите за лов, а най-малкото и за практикуване на лов по не толкова мъчителен за популацията начин.

68.      Комисията счита, че този пункт не е относим във връзка с приложението на член 9 от директивата „птици“. Аз обаче не съм убедена в това. Ако пролетното ловуване на мъжки птици е всъщност по-добро за популациите на засегнатите видове, отколкото есенното ловуване — факт, който не се оспорва от Комисията, то в съответствие с целите на директивата „птици“ е да се предпочита тази форма на лов. Друго задоволително разрешение, различно от лоуваването през периода на ухажването, може следователно да липсва, ако другите форми на лов са по-мъчителни за популациите.

69.      Друго задоволително по-малко мъчително разрешение освен лова през периода на ухажването обаче липсва единствено ако в същото време има отказ от по-мъчителен лов през периодите, през които директивата „птици“ разрешава лова. В обратния случай по-малко мъчителният лов би имал за резултат единствено оказването на допълнителен натиск върху популациите, които тогава биха могли да бъдат ловувани по-продължително.

70.      Степента, до която това е осигурено в различните австрийски провинции, и въпросът дали другите условия за дерогация по силата на член 9 от директивата „птици“ са спазени могат да бъдат преценени само в светлината на конкретната действаща уредба в различните австрийски провинции.

2.      Относно различните провинции

 а)     Бургенланд

71.      Що се отнася до Бургенланд, Комисията изтъква, че § 88б, параграф 2 от Закона за лова на Бургенланд разрешава между 1 март и 15 април лова на бекас под формата на т.нар. „пролетен“ лов, макар този вид да може да бъде ловуван само от 11 септември до 19 февруари. Бургенланд освен това предвижда и есенен лов на този вид. Впрочем периодите на защита, определени в § 76, параграф 1, точки 13 и 16 от Правилника за приложение на Закона за лова на Бургенланд, били много кратки по отношение на гривяка (columba palumbus) (от 16 април до 31 юли вместо от 1 февруари до 31 август), гугутката (streptopelia decaocto) (от 16 април до 31 юли вместо от 1 март до 20 октомври), гургулицата (streptopelia turtur) (от 1 ноември до 31 юли вместо от 11 април до 31 август) и горския бекас (от 1 януари до 28 февруари и от 16 април до 30 септември вместо от 20 февруари до 10 септември).

72.      Република Австрия възразява на този довод между другото, че периодите на защита по § 76 от Правилника за приложение на Закона за лова на Бургенланд са били определени съобразно климатичните условия в Австрия. Това е единственият случай, в който Република Австрия оспорва точността на периодите на защита, на които се основава Комисията, освен посоченият по-горе въпрос за това дали периодът на защита, определен в член 7, параграф 4, второ изречение от директивата „птици“, включва ухажването.

73.      Следователно за да може искът да е успешен по това твърдение за нарушение, Комисията трябва да поне посочи причините, поради които счита, че периодите на защита по член 7, параграф 4 от директивата „птици“ включват периодите, посочени от нея. Комисията обаче не отговаря на този конкретен довод.

74.      Следователно Комисията не представя достатъчно доказателства относно продължителността на периодите на защита и искът ѝ по този пункт следва да се отхвърли.

 б)     Каринтия

75.      Комисията твърди, че за следните видове в § 9, параграф 2 от Правилника за прилагане на Закона за лова на Каринтия са определени ловни периоди, попадащи в периода на размножаване и отглеждане на малките: глухар (от 10 до 31 май вместо от 1 октомври до 28 февруари), тетрев (от 10 до 31 май вместо от 21 септември до 31 март), лиска (fulica atra) (от 16 август до 31 януари вместо от 21 септември до 10 март), горски бекас (от 1 септември до 31 декември и от 16 март до 10 април вместо от 11 септември до 19 февруари), гривяк (от 1 август до 31 декември и от 16 март до 10 април вместо от 1 септември до 31 януари) и гугутка (от 1 август до 31 декември и от 16 март до 10 април вместо от 21 октомври до 20 февруари).

76.      Република Австрия не оспорва това твърдение, що се отнася до лиската, гривяка и гугутката.

77.      По повод на глухара, тетрева и горския бекас Република Австрия изтъква доводите, изложени по-горе. В това отношение е необходимо да се приеме, че към пролетния лов на горски бекас се добавя есенен лов. Следователно относно тези видове Република Австрия не може да се позове на липса на друго задоволително разрешение по смисъла на член 9, параграф 1, буква в) от директивата „птици“.

78.      За сметка на това, що се отнася до глухара и тетрева, е предвиден само пролетен лов. Следователно по принцип по отношение на тези два вида е възможно да се приложи член 9, параграф 1, буква в) от директивата „птици“.

79.      При все това Съдът съвсем неотдавна подчерта, че член 9, параграф 1, буква в) от директивата задължава държавите-членки да гарантират при приемане на мерки по транспонирането на тази разпоредба, че във всички случаи, когато се прилага предвидената в нея дерогация, и по отношение на всички защитени видове разрешеното ловуване не надхвърля определен праг, съобразен с наложеното от тази разпоредба ограничение подлежащите на отстрел птици да бъдат малък брой, като този праг трябва да се определи въз основа на стриктни научни данни(35). По-конкретно националните норми за транспониране на понятието „малък брой“, посочено в член 9, параграф 1, буква в) от директивата „птици“, трябва да позволяват на органите, компетентни да разрешават дерогации по отношение на птици от определен вид, да бъдат в състояние да се позовават на достатъчно ясни показатели относно количествените прагове, които следва да се спазват(36).

80.      Република Австрия се позовава в това отношение на изменение на Закона за лова на Каринтия от 2004 г., което обаче не е релевантно за настоящото дело, тъй като преценката за съществуването на неизпълнение на задължения, произтичащи от общностното право, се извърша с оглед на действащото към 17 декември 2003 г. законодателство. Наред с това, макар с това изменение само малък брой глухари, тетреви и горски бекаси да могат да бъдат разрешавани за ловуване през периода на защита, определен от директивата „птици“, правното понятие „малък брой“ не е уточнено по никакъв начин. По-конкретно изглежда, че липсват всякакви показатели.

81.      Същото се отнася за довода, изтъкнат от Република Австрия, съгласно който ловът на глухар и на тетрев се подчинява на планиране на разрешените за улов екземпляри, което се извършва при спазване на член 9 от директивата „птици“. Възможно е планирането на разрешените за улов екземпляри действително да бъде в състояние да гарантира контрола, изискван по силата на член 9, параграф 2, пето тире, но това не би могло да попълни законодателната точност на понятието „малък брой“.

82.      Следователно искът на Комисията също е успешен и по този пункт.

 в)     Долна Австрия

83.      Що се отнася до Долна Австрия, Комисията изтъква, че § 22 от Правилника за приложение на Закона за лова на Долна Австрия (Niederösterreichische Jagdverordnung) определя за посочените видове периоди на отстрел, които попадат в сезона за отглеждане на малките и за размножаване: глухар (от 1 до 31 май през четните години вместо от 1 октомври до 28 февруари), тетрев (от 1 до 31 май през нечетните години вместо от 21 септември до 31 март), глухар мелез (от 1 януари до 31 декември вместо от 1 октомври до 28 март) и горски бекас (от 1 септември до 31 декември и от 1 март до 15 април вместо от 11 септември до 19 февруари).

84.      Република Австрия на първо място изтъква, че твърдението за нарушение относно глухара мелез не е включено в официалното уведомително писмо на Комисията и че искът по този пункт е недопустим. Комисията възразява, че глухарът мелез просто е резултат от кръстосване на глухара и тетрева и следователно не е било необходимо той да се споменава в официалното уведомително писмо.

85.      Не мога да се съглася с този анализ на Комисията. Глухарът мелез е резултат от кръстосване на два вида. Независимо дали може да бъде възприет като самостоятелен вид от биологична гледна точка, във всеки случай той не е нито глухар, нито тетрев. Ето защо той би трябвало да бъде предмет още на официалното уведомително писмо и на мотивираното становище, предвид това че според постоянната съдебна практика на Съда те определят предмета на спора(37). Като се има предвид възможността засегнатата държава-членка да изложи своето становище, предметът на спора не може да бъде разширяван впоследствие. Следователно това твърдение за нарушение е недопустимо, доколкото Комисията изразява несъгласие с периодите за лов, определени за глухара мелез.

86.      Относно твърдението за недостатъчна защита на другите посочени видове, както вече изтъкнах по-горе(38), обосновка на пролетния лов би могла да се предвиди единствено по силата на член 9 от директивата „птици“. Тя обаче е изключена по отношение на горския бекас, тъй като за този вид също е бил определен период за лов през есента и през зимата и поради това пролетният лов не е алтернативно, по-малко мъчително разрешение отколкото есенния лов, а упражнява допълнителен натиск върху популацията.

87.      За сметка на това обосновка е възможна по отношение на глухара и на тетрева, тъй като е изоставена практиката на есенния лов и веднъж на всеки две години — на пролетния лов. Република Австрия не представя обаче никакви данни относно това по какъв начин е осигурено спазването на другите условия по член 9, параграф 1, буква в) от директивата „птици“, по-специално относно ограничението за „малък брой“(39).

88.      Следователно е уместно да се уважи искът на Комисията и по този пункт.

 г)     Горна Австрия

89.      Комисията упреква Република Австрия, че в изпълнение на § 1 от Правилника на Горна Австрия относно периодите на защита на животните, които могат да бъдат ловувани (Oberösterreichischen Schonzeitenverordnung), периодите за лов попадат в сезона на отглеждане на малките и на размножаване за следните видове: глухар (от 1 до 31 май вместо от 1 октомври до 28 февруари), тетрев (от 1 до 31 май вместо от 21 септември до 31 март), глухар мелез (от 1 до 31 май вместо от 1 октомври до 28 март), както и горски бекас (от 1 октомври до 30 април вместо от 11 септември до 19 февруари).

90.      Това твърдение е основателно относно горския бекас, тъй като той може да бъде ловуван не само (по не толкова мъчителен начин) през пролетта, но също и през есента и зимата(40). Макар относно глухара и тетрева да е разрешен само пролетният лов, доказателство за другите условия по член 9, параграф 1, буква в) от директивата „птици“ липсва, по-специално що се отнася до показателите за определяне на „малък брой“. Искът е основателен и в това отношение.

91.      Относно разпоредбите за глухара мелез следва първо да се прецени дали той като кръстоска на глухар и тетрев се ползва от защита по директивата „птици“.

92.      Съгласно член 1, параграф 1 от директивата „птици“ тя има за цел опазването на всички видове естествено срещащи се в диво състояние птици на европейската територия на държавите-членки, за които е в сила Договорът. Забраните за убиване и ловене по член 5 се отнасят до индивиди от тези видове. Разпоредбите в областта на лова по член 7 също се отнасят до определени видове, чиито лов е разрешен от споменатата директива(41).

93.      Даден биологичен вид се определя като съвкупността от всички индивиди, съставляващи една размножителна общност. Въпросът дали глухарите мелези също могат да създават поколение заедно най-малкото е оспорен от Република Австрия (в рамките на нейните доводи относно Долна Австрия), без Комисията да ѝ отговори. Следователно не би могло да се заключи, че съществува размножителна общност на глухари мелези, която би позволила те да се приемат като отделен вид.

94.      Глухарът мелез обаче не принадлежи и към видовете глухар и тетрев. Република Австрия всъщност оспорва в това отношение и възможността за размножаване, без това да бъде оспорено от Комисията.

95.      Следователно ловът на глухар мелез не попада нито под забраната за убиване или ловене на птици от защитените видове, нито под разпоредбите в областта на лова.

96.      Този резултат е в съответствие със защитната цел на директивата „птици“. Тя всъщност има за цел не защитата на отделните птици като такива, а изрично опазването на видовете диви птици(42). Мелезите, който не могат да се размножават, не могат да допринесат за тази цел.

97.      Следователно е уместно искът на Комисията относно глухара мелез да се отхвърли.

98.      За пълнота ще добавя, че ловът на глухар мелез е в съответствие с член 5, буква г) от директивата „птици“ само доколкото не обезпокоява значително размножаването на защитените видове. Това се отнася най-вече за тетрева, чиито места за ухажване посещава глухарът мелез според информацията от Република Австрия.

99.      Ако Съдът при все това бе приел, че ловът на глухар мелез е разрешен само в определените от членове 7 и 9 от директивата „птици“ рамки, то искът на Комисията би бил основателен, що се отнася до глухара мелез. Тъй като той не фигурира сред видовете по приложение II, ловът му не може да се основава на член 7. Наличието на условията за дерогация по член 9 също не е доказано. Разбира се, възможно е мъжките птици от вида на глухара мелез да пречат на успешното размножаване на тетрева, но доводите, изтъкнати от Република Австрия, не позволяват да се заключи, че това може да е определящо за сериозни увреждания върху селскостопанските култури и животни, горите, рибните стопанства и водите по смисъла на член 9, параграф 1, буква а), трето тире. Що се отнася до хипотезата на благоразумно използване на малък брой, всякакви показатели относно малкия брой във всеки случай липсват както за глухара, така и за тетрева(43).

 д)     Провинция Залцбург

100. Комисията отправя упрека, че с § 54, параграф 1 от Закона за лова на Залцбург (Salzburger Jagdgesetzes) във връзка с § 1 от Правилника на Залцбург относно периодите на биологичен покой (Schonzeitenverordnung) се определят периоди за лов за глухара (от 1 до 31 май вместо от 1 октомври до 28 февруари), глухара мелез (от 1 май до 15 юни вместо от 1 октомври до 28 март), тетрева (от 1 май до 15 юни вместо от 21 септември до 31 март) и горския бекас (от 1 март до 15 април и от 1 октомври до 31 декември вместо от 11 септември до 19 февруари), които попадат в периода на размножаване, без да се прави позоваване по задоволителен начин на критериите по член 9 от директивата „птици“. Комисията оттегля иска си относно другите видове.

101. Вече установих, че искът относно глухара мелез следва да се отхвърли, доколкото ловът му не попада под действието на директивата „птици“(44).

102. За сметка на това пролетният лов на горски бекас в съчетание с есенния лов не може да бъде обоснован по силата на член 9, параграф 1, буква в)(45).

103. Относно глухара е разрешен само пролетен лов. Като доказателство за това, че другите условия на член 9, параграф 1, буква в) от директивата „птици“ са изпълнени(46), Република Австрия се позовава на нормите в областта на планирането на разрешените за улов екземпляри. Впрочем съгласно § 59, параграф 1, второ изречение от Закона за лова на Залцбург, тези разпоредби се отнасят единствено до видовете, които не са включени в списъка по приложение II към директивата „птици“ като видове, които могат да бъдат ловувани в Австрия. Глухарът и тетревът въпреки това са споменати в приложение II и следователно не попадат в планирането на разрешените за улов екземпляри. Следователно Република Австрия не е доказала, че законодателството на провинция Залцбург гарантира спазването на член 9, параграф 1, буква в).

104. Следователно искът е основателен по това твърдение за нарушение, що се отнася до действащото в провинция Залцбург законодателство относно глухара, тетрева и горския бекас.

 е)     Тирол

105. Комисията отправя упрек, че периодите за лов, определени в § 1, параграф 1 от Втори правилник за прилагане на Закона за лова на Тирол (Zweite Durchführungsverordnung zum Tiroler Jagdgesetz) се застъпват със сезоните за отглеждане на малките и за размножаване на глухара (от 1 до 15 май в нечетните години вместо от 1 октомври до 28 февруари) и на тетрева (от 10 до 31 май вместо от 21 септември до 31 март).

106. Както вече изтъкнах, не може да се изключи, че този вид лов може да се обоснове по член 9, параграф 1, буква в) от директивата „птици“. В този случай обаче липсва каквото и да е доказателство, че другите условия по тази разпоредба са били транспонирани в достатъчна степен, по-специално що се отнася до изискването за показатели за определяне на това що е „малък брой“(47).

107. Следователно искът е основателен и в това отношение.

 ж)     Провинция Форарлберг

108. Понастоящем Комисията критикува само незадоволителното транспониране на член 7, параграф 4 от директивата „птици“ поради неправилното определяне на периода за лов относно глухара (от 11 до 31 май вместо от 21 септември до 31 март). В този случай е необходимо да се приеме, че Република Австрия не е доказала, че са налице всички необходими условия, за да се обоснове тази уредба(48). Поради това искът следва да се уважи и по този пункт.

 и)     Провинция Виена

109. Комисията установява, че § 69 от Закона за лова на Виена (Wiener Jagdgesetz) и § 1, параграф 1 от Правилника на Виена относно периодите на биологичен покой (Wiener Schonzeitenverordnung) определят в противоречие с член 7, параграф 4 от директивата „птици“ периоди за лов на горски бекас, които поне между 1 март и 15 април попадат в сезона на размножаване и на отглеждане на малките. Ще добавя, че в провинция Виена също е определен период за есенен и зимен лов, а именно от 1 септември до 31 декември.

110. Предвид факта, че в провинция Виена пролетният лов на горски бекас също се съчетава с есенен лов, първият не може да бъде обоснован по силата на член 9, параграф 1, буква в)(49).

111. Доколкото Република Австрия се позовава в своя защита на изменение на Правилника на Виена относно периодите на биологичен покой, което е прието едва след изтичането на определения в мотивираното становище срок, този довод не може да се вземе предвид за преценката на неизпълнението на задълженията в случая. Впрочем дори това изменение не би доказало, че условията по член 9, параграф 1 от директивата „птици“ са изпълнени. В изложението на мотивите за последното изменение на посочения правилник (LGBl. für Wien № 41/2004), което Република Австрия цитира, единствената спомената причина за дерогация е, че пролетният лов е исторически вид лов, който не можел да се замени. Това не е достатъчна причина за дерогация по смисъла на член 9, параграф 1 от директивата „птици“.

112. Следователно искът следва да се уважи и по този пункт.

 Ж –     По член 8 от директивата „птици“

113. Член 8 от директивата „птици“ е посветен на забранените средства и методи за лов и плен. Той гласи:

„1.      По отношение на лова, плена и убиването на птици по силата на настоящата директива, държавите-членки забраняват използването на всички средства, мерки и методи, и по-специално изброените в приложение IV, буква а), които се използват за широкомащабно или неизбирателно ловене или убиване на птици, или такова, което би предизвикало изчезване на даден вид.

2.      Освен това държавите-членки забраняват всякакъв лов чрез използването на транспортни средства и при условията, посочени в приложение IV, буква б).“

114. Комисията изтъква, че § 20, параграф 4 от Закона за защитата на природата на Долна Австрия (Niederösterreichisches Naturschutzgesetz) не уточнява по задоволителен начин средствата, забранени по силата на приложение ІV, буква а) от директивата „птици“. Напротив, посоченият § 20 съдържа само едно позоваване от общ характер на „разрешените средства, мерки и методи за лов и плен“.

115. Република Австрия изтъква, че споменатата разпоредба задължава органите сами да определят разрешените средства, мерки и методи за лов и плен, когато издават разрешение. Тъй като органите били длъжни да действат по начин, който да бъде в съответствие с директивата „птици“, и съгласно принципа за еднакво прилагане на правната уредба да спазват наред с това и забраните, установени в § 95 от Закона за лова на Долна Австрия (Niederösterreichisches Jagdgesetz), то защитата, изисквана от посочената директива, била гарантирана.

116. Както вече напомних, възможността за съществуване на практика, която е в съответствие с тази директива, не удовлетворява изискванията за правилно транспониране(50). Освен това е необходимо да се транспонира и списъкът на незаконосъобразните средства и методи за лов и плен(51). По-конкретно предписаните от директивата „птици“ забрани при лов да се използват определени средства за ловене трябва да произтичат от разпоредби с нормативен характер. Принципът на правната сигурност изисква забраните, за които става въпрос, да бъдат възпроизведени в законови разпоредби със задължителна сила(52).

117. Препращането към § 95 от Закона за лова на Долна Австрия също е лишено от релевантност, като се има предвид, че в приложното поле на този закон попадат единствено видовете диви животни, които могат да се ловуват, но не и всички подлежащи на защита видове птици.

118. Следователно член 8 от директивата „птици“ не е транспониран точно в Долна Австрия и искът на Комисията следва да се уважи по този пункт.

 З –     Относно член 9 от директивата „птици“

119. Комисията оспорва начина, по който член 9 от директивата „птици“ е транспониран в няколко провинции. Доколкото се разглежда в настоящото дело, текстът на член 9 вече е възпроизведен по-горе(53).

120. Тази разпоредба посочва критериите за дерогация от правилата, установени от членове 5—8 от директивата „птици“ за защита на съответните видове птици. Дерогацията е подчинена на три условия. На първо място, държавата-членка трябва да ограничи прилагането на дерогация до случаите, когато няма друго задоволително разрешение. На второ място, дерогацията трябва да се основава поне на една от причините, изброени ограничително в член 9, параграф 1, букви a)—в) от директивата „птици“. На трето място, дерогацията трябва да отговаря на точните формални критерии, изброени в параграф 2 от споменатия член, които имат за цел да ограничат дерогациите до най-необходимото и да позволят на Комисията да упражнява контрол върху тях(54).

1.      Бургенланд

121. Комисията твърди, че по силата на § 88a, параграф 1 от Закона за лова на Бургенланд (Burgenländisches Jagdgesetz) борбата с обикновения скорец е разрешена от 15 юли до 30 ноември. Съгласно параграф 2 от споменатата разпоредба необходимостта от тази мярка следва да бъде установена с правилник на правителството на провинцията в случаите, в които е предвидима масова поява на обикновени скорци в лозята(55). Според Комисията тази нормативна делегация не отчита по задоволителен начин условията за дерогация, изброени в член 9 от директивата „птици“.

122. Комисията вече е изтъкнала, че същата тази разпоредба противоречи на членове 1 и 5 от директивата „птици“. Всяко ограничение, въведено с национална норма за транспониране на разпоредба за защита, като например член 5, може да се приеме както като ограничение на нейното приложно поле, като в този случай тя следва да се прецени с оглед на съответната разпоредба за защита, така и като дерогация, която да се прецени с оглед на член 9. Поради това член 5 и сл. и член 9, също както член 12 и сл. и член 16 от директивата „местообитания“(56), съставляват затворена система за защита(57). Следователно националната разпоредба за транспониране може също да наруши, освен член 5 и сл., и член 9 от директивата „птици“ и следва също да се прецени от гледна точка на последния, доколкото Комисията изтъква и това правно основание.

123. Република Австрия обаче счита, че предвид значителните вреди, които обикновеният скорец причинява на лозарските култури, тази уредба съответства на целите на член 9, параграф 1 от директивата „птици“. Липсата на друго задоволително разрешение произтичала от мотивите към Закона за лова на Бургенланд, в които по отношение на § 88a било посочено, че конвенционалните способи за прогонване са недостатъчни. Доколкото § 88a от Закона за лова на Бургенланд представлявал само делегация за приемане на правилника, не било необходимо условията, посочени в член 9, параграф 2 от директивата „птици“, да бъдат възпроизведени в него.

124. Този довод не е защитим. В противоречие с принципа на правна сигурност е това, че законът делегира на изпълнителната власт приемането на правилник, който дерогира правилата на защита, а сам не определя какви са точните формални критерии за дерогацията. В това отношение следва да се напомни практиката на Съда, съгласно която точността на транспонирането е от особена важност, когато става дума за случай като настоящия, в който управлението на общото наследство е поверено на съответните държави-членки за тяхната територия(58). Съдът напомни този принцип съвсем неотдавна по отношение на транспонирането на член 9(59).

125. В § 88a от Закона за лова на Бургенланд не се предвижда кои са разрешените средства, мерки и методи за плен или убиване, нито пък се установява задължителна разпоредба, изискваща това да бъде уредено с правилник, приет съгласно § 88a, параграф 2. Според самия текст на § 88a, параграф 2 от Закона за лова на Бургенланд в споменатия правилник единствено се установява опасността, която обикновеният скорец представлява за лозята. Не се изисква обаче той да съдържа по-точни подробности по отношение на условията по член 9, параграф 2 от директивата „птици“. Той не съдържа и изискване за липса на друго задоволително разрешение. По този начин режимът, установен с § 88a от Закона за лова на Бургенланд, не отговаря на критериите за дерогация по член 9 от директивата „птици“.

2.      Долна Австрия

126. Що се отнася до Долна Австрия, Комисията изтъква, че когато § 20, параграф 4 от Закона за защитата на природата на Долна Австрия разрешава дерогации „по-конкретно за научни или педагогически цели“, той не предоставя изчерпателен списък на допустими причини за дерогация от разпоредбите за защита на дивите птици. Република Австрия възразява на това с довода, че когато прилагат § 20, параграф 4 от Закона за защитата на природата на Долна Австрия, органите трябва да действат по начин, който съответства на директивата, и да спазват също критериите, определени от правото, уреждащо лова.

127. Вече имах повод да напомня, че според практиката на Съда една обикновена административна практика, която е в съответствие с директивата, не удовлетворява изискванията за правилно транспониране(60). Националният закон трябва да изброява по изчерпателен начин причините, поради които в случай на необходимост може да се дерогират разпоредбите за защита. Предвид отворения характер на формулировката относно причините в § 20, параграф 4 от Закона за защитата на природата на Долна Австрия, не може да става дума за правилно транспониране.

128. Наред с това Комисията критикува факта, че § 21 от Закона за защитата на природата на Долна Австрия разрешава дерогация от разпоредбите за защита на дивите птици за целите на търговското, на земеделското или на горското ползване, без да подчинява тази дерогация на критериите по член 9, параграфи 1 и 2 от директивата „птици“. Република Австрия оспорва това с довода, че дерогиращите клаузи никога не могат да се приложат, когато наред с другото умишлено е нанесена вреда на защитени растения или животни или на защитени местообитания.

129. С § 21 от Закона за защитата на природата на Долна Австрия от обсега на забраните във връзка със защита на птиците са извадени търговското, земеделското или горското ползване. Тези дерогиращи клаузи обаче изрично не се прилагат в случай на умишлено нанесена вреда на защитени растения и животни.

130. Противно на твърденията на Комисията, това правило не може да се преценява от гледна точка на член 9 от директивата „птици“. Член 9 би бил приложим единствено ако § 21 от Закона за защитата на природата на Долна Австрия позволяваше дерогиране от забраните по членове 5—8. Случаят обаче не е такъв. Забраните по членове 5 и 6, които са релевантни относно търговското, земеделското или горското ползване, изискват изрично или мълчаливо да е причинена умишлена вреда(61). Изключенията по § 21 обаче не се прилагат тъкмо в случай на умишлено причинена вреда. Следователно те не трябва да бъдат в съответствие с член 9.

131. Ето защо по този пункт искът на Комисията е частично основателен, по-конкретно що се отнася до § 20, параграф 4 от Закона за защитата на природата на Долна Австрия.

3.      Горна Австрия

132. Комисията твърди, че в § 60, параграф 3 от Закона на Горна Австрия за лова (Oberösterreichisches Jagdgesetz) се съдържат дерогации от разпоредбите за защита, които не са подчинени на критерия за липса на друго задоволително разрешаване. Според споменатата разпоредба „[в] жилищните здания и в търговските сгради, както и в затворените семейни градини, притежателят може да улавя или да убива и да придобива […] големи ястреби, мишелови и ястреби“.

133. Същността на възражението на Република Австрия е в това, че когато впоследствие законодателят е добавил към тази разпоредба условието: „ако това е необходимо за предотвратяването на сериозни вреди, по-конкретно на културите, на домашния добитък и на други форми на собственост“, той самият е изследвал въпроса за възможни алтернативни решения. Законодателят стигнал до извода, че в посочените от въпросната разпоредба случаи общо взето не съществувало друго разрешение.

134. Следва да се приеме на първо място, че предмет на настоящото производство е само първоначалният вариант и че той не предвижда, макар и бегло, преглед на алтернативни разрешения.

135. Що се отнася до действащата понастоящем разпоредба, следва да се отбележи, както Комисията правилно изтъква, че не е достатъчно обстоятелството, че законодателят е разгледал този въпрос. Напротив, от член 9, параграф 2, четвърто тире от директивата „птици“ следва, че е необходимо да се определи орган, който да проверява дали в конкретния случай са осигурени условията за дерогация. Наред с това другите изисквания, включени в член 9, параграф 2 от директивата „птици“ относно средствата за плен и убиване, както и относно контрола, не са били транспонирани.

136. Националната разпоредба, възпроизведена по-горе, позволява освен това лов или убиване и придобиване на защитени птици за предотвратяване на вреди „на други форми на собственост“ и по този начин предвижда причина за дерогация, която не фигурира в изчерпателния списък по член 9, параграф 1 от директивата „птици“. Следователно § 60, параграф 3 от Закона на Горна Австрия за лова противоречи на член 9, параграфи 1 и 2.

137. Следователно искът на Комисията следва да се уважи по този пункт.

4.      Залцбург

138. Що се отнася до провинция Залцбург, Комисията оспорва § 34, параграф 1 от Закона на Залцбург за защита на природата (Salzburger Naturschutzgeset), по силата на който дерогации от действащите защитни разпоредби могат да се предоставят, наред с другото, с оглед на производството на напитки. Република Австрия изтъква, че дерогацията в полза на производството на напитки няма приложение по отношение на птиците, тъй като тя има за цел да позволи производството на алкохолни напитки от определени видове растения. Обаче текстът на споменатата разпоредба не съдържа никакво ограничение в този смисъл. По този начин тя създава допълнителна причина за дерогация, която не фигурира в изчерпателния списък по член 9 от директивата „птици“.

139. Комисията наред с това изтъква, че § 72, параграф 3 от Закона за лова на Залцбург позволява дерогации от забраната за използване на капани за убиване на диви животни, без да се отчитат критериите, предвидени в член 9, параграфи 1 и 2 от директивата „птици“. Това твърдение за нарушение също е основателно. Тази разпоредба от законодателството на провинция Залцбург не съответства на изчерпателния списък от допустими причини за дерогация по член 9, параграф 1 от директивата „птици“, доколкото позволява поставянето на капани, когато „обществени интереси със сравнимо значение не могат да бъдат защитени по друг начин“. Наред с това изискванията по член 9, параграф 2 от директивата „птици“ не са транспонирани по задоволителен начин от споменатото национално законодателство.

140. Следователно член 9 не е транспониран правилно в провинция Залцбург. Ето защо искът на Комисията следва да се уважи по този пункт.

5.      Тирол

141. Комисията изразява несъгласие, че с § 4, параграф 3 от Правилника на Тирол за защита на природата (Tiroler Naturschutzverordnung) се позволява да се прогонват враните, обикновените скорци и косовете от земеделските и горските култури, както и от частните градини, без да се прави препратка към условията и критериите, предвидени в член 9 от директивата „птици“. Република Австрия обявява реформа на законодателството, но също така изтъква, че дори не е необходимо да има позоваване на член 9, тъй като член 5, буква г) изисква забрана само на обезпокояването, което има значение от гледна точка на целите на директивата. Разрешеното прогонване обаче нямало такова значение.

142. Аргументацията на Република Австрия обаче не е убедителна. Ако съответните видове бъдат наистина прогонвани от всички земеделски и горски култури, както и от частните градини, техните местообитания биха били почти унищожени. Така разрешеното обезпокояване може да има значение от гледна точка на целите на директивата „птици“. Ето защо то би могло да бъде разрешено само по силата на член 9. Обаче условията, посочени в него, не са били транспонирани.

143. Следователно искът следва да се уважи по този пункт.

 И –     По член 11 от директивата „птици“

144. Член 11 се отнася до въвеждането на птици, които не са местни, и има следната редакция:

„Държавите-членки следят въвеждането на видове птици, които не се срещат естествено в диво състояние на европейската територия на държавите-членки, да не нанася вреда на местната флора и фауна. В тази връзка те се консултират с Комисията.“

145. Комисията поддържа, че Долна Австрия не е транспонирала правилно тази разпоредба от директивата, доколкото § 17, параграф 5 от Закона за защитата на природата на Долна Австрия подчинява въвеждането и разпространението на видове, които не са местни, на условието от това да не следва „трайно“ увреждане на местните видове или на местния пейзаж. Това било въвеждане на допълнителен критерий, който не е предвиден от директивата.

146. Република Австрия възразява, че е необходимо разрешение от правителството на провинцията за въвеждане на видове, които не са местни, и че посоченото правителство тълкува националната разпоредба по начин, който съответства на директивата, в смисъл че разрешението трябва да бъде отказано, ако то би имало негативни последици върху местната флора и фауна.

147. Член 11 от директивата „птици“ определя по-строги ограничения за въвеждането на видове птици, които не се срещат естествено в диво състояние на европейската територия на държавите-членки, отколкото определените в националната уредба. Следователно § 17, параграф 5 от Закона за защитата на природата на Долна Австрия не транспонира правилно посочения член. Вече напомних също така, че тълкуване на разпоредба от страна на органите, което е в съответствие с директивата, не е достатъчно, за да бъде налице транспониране(62).

148. Следователно искът следва да се уважи и по този последен пункт.

II – По съдебните разноски

149. По силата на член 69, параграф 2 от Процедурния правилник загубилата делото страна се осъжда да заплати съдебните разноски, ако е направено такова искане. Доколкото Съдът все още е сезиран с иска и исканията на Комисията са до голяма степен основателни, Република Австрия следва да бъде осъдена да заплати съдебните разноски. В съответствие с член 69, параграф 5 от Процедурния правилник същото се отнася и до правните основания, които Комисията е оттеглила. В това отношение с поведението си Република Австрия е дала повод за иска, тъй като националното законодателство е съобразено с изискванията на общностното право със закъснение. Поради това Република Австрия следва да бъде осъдена да заплати всички съдебни разноски.

III – Заключение

150. С оглед на изложените по-горе съображения предлагам на Съда да се произнесе както следва:

„1.      Република Австрия не е изпълнила задълженията си по членове 10 ЕО и 249 ЕО, както и по член 18 от Директива 79/409/ЕИО на Съвета от 2 април 1979 година относно опазването на дивите птици, като не е транспонирала правилно следните разпоредби:

–        член 1, параграфи 1 и 2 по отношение на Бургенланд, Каринтия, Долна Австрия, Горна Австрия и Щирия,

–        член 5 в Бургенланд, Каринтия, Долна Австрия, Горна Австрия и Щирия,

–        член 6, параграф 1 в Горна Австрия,

–        член 7, параграф 1 в Каринтия, Долна Австрия и Горна Австрия,

–        член 7, параграф 4 в следните провинции и по отношение на следните видове:

–        в Каринтия — по отношение на глухара, тетрева, лиската, горския бекас, гривяка и гугутката,

–        в Долна Австрия — по отношение на глухара, тетрева и горския бекас,

–        в Горна Австрия — по отношение на глухара, тетрева и горския бекас,

–        в провинция Залцбург — по отношение на глухара, тетрева и горския бекас,

–        в Щирия — по отношение на глухара, тетрева и горския бекас,

–        в Тирол — по отношение на глухара и тетрева,

–        в провинция Форарлберг — по отношение на тетрева,

–        и в провинция Виена — по отношение на горския бекас,

–        член 8 в Долна Австрия,

–        член 9 в Бургенланд, Долна Австрия, Горна Австрия, провинция Залцбург, Тирол и Щирия,

–        член 11 в Долна Австрия.

2.      Отхвърля иска в останалата му част.

3.      Осъжда Република Австрия да заплати съдебните разноски.“

1 – Език на оригиналния текст: немски.

2 – (ОВ L 103, стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 15, том 1, стр. 77), изменена с Директива 97/49/ЕО на Комисията от 29 юли 1997 година (ОВ L 223, стр. 9), наричана по-нататък „директивата „птици“.

3 – Решение на Съда от 8 юли 1987 г. по дело Комисия/Белгия (съответствие) (C‑247/85, Recueil, стр. 3029, точка 18 и сл.)

4 – По тази тема вж. по-нататък точка 121 и сл.

5 – Решение от 10 май 2001 г. по дело Комисия/Нидерландия (C‑144/99, Recueil, стр. I‑3541, точка 21) и Решение от 19 септември 1996 г. по дело Комисия/Гърция (C‑236/95, Recueil, стр. I‑4459, точка 12 и сл.); в областта на околната среда вж. също заключение на генералния адвокат Stix-Hackl от 14 януари 2003 г. по дело Комисия/Франция (Решение от 26 юни 2003 г., C‑233/00, Recueil, стр. I‑6625, точка 73).

6 – Решение от 13 март 1997 г. по дело Комисия/Франция (C‑197/96, Recueil, стр. I‑1489, точка 14), Решение от 9 март 2000 г. по дело Комисия/Италия (C‑358/98, Recueil, стр. I‑1255, точка 17), Решение от 7 март 2002 г. по дело Комисия/Италия (C‑145/99, Recueil, стр. I‑2235, точка 30) и Решение от 10 март 2005 г. по дело Комисия/Обединено кралство (C‑33/03, Recueil, стр. I‑1865, точка 25).

7 – Решение от 8 юли 1987 г. по дело Комисия/Италия (съответствие) (262/85, Recueil, стр. 3073, точка 39) и Решение от 7 декември 2000 г. по дело Комисия/Франция (ловни периоди) (C‑38/99, Recueil, стр. I‑10941, точка 53).

8 – Решение по дело Комисия/Белгия (съответствие) (посочено по-горе в бележка под линия 3, точка 21 и сл.).

9 – Тези разпоредби са описани в точка 8 по-горе.

10 – Впрочем за съответствието на правилата за обикновения скорец с член 9 от Директивата „птици“ вж. точка 121 и сл.

11 – Вж. точка 6 по-горе.

12 – Във връзка с подобно неизпълнение на задължения, за което се упреква Бургенланд, вж. точка 21 по-горе.

13 – Вж. моето Заключение, постановено на 14 септември 2006 г. по дело Комисия/Испания (списък IBA) (C‑235/04, Recueil, стр. І-5415, точки 94 и 94 и следващи)

14 – Във връзка с подобни неизпълнения на задължения, за които се упреква Бургенланд, вж. точка 21 по-горе, а относно Каринтия вж. точка 31.

15 – Република Австрия подкрепя тази аргументация с научни данни от Zentralstelle Österreichischer Landesjagdverbände относно пролетния лов на глухар, на тетрев и на горски бекас (приложение 3 към писмената дуплика), които датират от 5 юли 2005 г. и могат да бъдат представени само с писмената дуплика, и следователно тя не е закъсняла.

16 – Възможно е в исковата молба Комисията да се е позовала, без изрично да го посочи, на изследването на Комисията и на Комитета ORNIS „Key Concepts of Article 7(4) of Directive 79/409/EEC — Period of Reproduction and Prenuptial Migration of Annex II Bird Species in the EU“ (Ключови понятия по член 7, параграф 4 от Директива 79/409/ЕИО — Период за размножаване и за завръщане в районите на размножаване на птиците по приложение II в Европейския съюз), септември 2001 г., което е достъпно на адрес: . Комисията обаче посочва за различни видове птици периоди на защита, които се различават от тези в изследването (например за горския бекас, за гургулицата, гривяка и гугутката).

17 – Решение от 17 януари 1991 г. по дело Комисия/Италия (периоди за лов) (С‑157/89, Recueil, стр. I‑57, точка 15).

18 – Решение по дело Комисия/Италия (периоди за лов) (посочено по-горе в бележка под линия 17, точка 14) и Решение от 19 януари 1994 г. по дело Association pour la protection des animaux sauvages и др. (C‑435/92, Recueil, стр. I‑67, точка 9).

19 – Това е посочено в документ „Period of Reproduction and prenuptial Migration of Annex II Bird Species in the EU“, стр. 121 и 124, , както и стр. 201, /50-55_en.pdf.

20 – Становище (посочено по-горе в бележка под линия 15, стр. 5 (стр. 65 от писмената дуплика).

21 – Вж. Решение по дело Комисия/Италия Италия (периоди за лов) (посочено по-горе в бележка под линия 17, точка 14) и Решение по дело Association pour la protection des animaux sauvages и др. (посочено по-горе в бележка под линия 18, точка 10).

22 – Решение от 16 октомври 2003 г. по дело Ligue pour la protection des oiseaux и др. (C‑182/02, Recueil, стр. I‑12105, точки 9—11) и Решение от 9 юни 2005 г. по дело Комисия/Испания (сontrapasa) (C‑135/04, Recueil, стр. I‑5261, точка 17).

23 – Решение от 8 юни 2006 г. по дело WWF Italia и др. (C‑60/05, Recueil, стр. I‑5083, точка 34). Вж. също Решение от 15 декември 2005 г. по дело Комисия/Финландия (пролетен лов на водни птици) (C‑344/03, Recueil, стр. I‑11033, точки 36, 39, 42 и 60).

24 – Решение от 27 април 1988 г. по дело Комисия/Франция (съответствие) (252/85, Recueil, стр. 2243, точка 30), което на пръв поглед изглежда посочва обратното, трябва да се разбира в смисъл, че Комисията не е успяла да постави под въпрос убедителната обосновка, направена от държавата-членка ответник.

25 – Решение по дело Комисия/Италия (съответствие) (посочено по-горе в бележка под линия 7, точка 7), Решение от 9 декември 2004 г. по дело Комисия/Испания (Parany) (C‑79/03, Recueil, стр. I‑11619, точка 24) и Решение по дело Комисия/Финландия (пролетен лов на водни птици) (посочено по-горе в бележка под линия 23, точка 31).

26 – Вж. в този смисъл Решение по дело Комисия/Финландия (пролетен лов на водни птици) (посочено по-горе в бележка под линия 23, точки 35, 38 и 40).

27 – Глухарът и тетревът попадат под действието на член 4, параграф 1 от директивата „птици“, тъй като са посочени в приложение I. Горският бекас — частично мигриращ вид, обаче попада под действието на член 4, параграф 2.

28 – По темата за задълженията извън специалните защитени зони на птиците вж. моето заключение, постановено на 14 септември 2006 г. по дело Комисия/Ирландия (C‑418/04, все още непубликувано в Сборника, точка 92 и сл.).

29 – Вж. Решение по дело Ligue pour la protection des oiseaux и др. (посочено по-горе в бележка под линия 22, точка 16), Решение по дело Испания/Комисия (Contrapasa) (посочено по-горе в бележка под линия 22, точка 19) и Решение по дело Комисия/Финландия (пролетен лов на водни птици) (посочено по-горе в бележка под линия 23, точка 33).

30 – Решение по дело Комисия/Финландия (пролетен лов на водни птици) (посочено по-горе в бележка под линия 23, точки 35 и 37).

31 – Решение по дело Комисия/Финландия (пролетен лов на водни птици) (посочено по-горе в бележка под линия 23, точка 41).

32 – Решение по дело Комисия/Финландия (пролетен лов на водни птици) (посочено по-горе в бележка под линия 23, точка 43 и сл.).

33 – Становище (посочено по-горе в бележка под линия 15, стр. 5 (стр. 62 от писмената дуплика).

34 – Приложение 8 към писмената защита, стр. 2 (стр. 80 от писмената защита) посочва, че есенният лов не повдига възражения от гледна точка на общностното право.

35 – Решение по дело WWF Italia и др. (посочено по-горе в бележка под линия 23, точка 29).

36 – Решение по дело WWF Italia и др. (посочено по-горе в бележка под линия 23, точка 36).

37 – Решение от 27 април 2006 г. по дело Комисия/Германия (C‑441/02, Recueil, стр. I‑3449, точки 59 и 60), както и Решение от 9 ноември 1999 г. по дело Комисия/Италия (C‑365/97, Recueil, стр. I‑7773, точка 23).

38 – Вж. точка 68 по-горе.

39 – По този въпрос вж. точка 79 по-горе.

40 – По този въпрос вж. точка 68 по-горе.

41 – Относно забраната за търговия, която е приета и за видовете, посочени в член 6 от директивата „птици“, вж. Решение по дело Комисия/Белгия (съответствие) (посочено по-горе в бележка под линия 3, точки 6 и 7) и Решение от 8 февруари 1996 г. по дело Vergy (C‑149/94, Recueil, стр. I‑299, точка 8 и сл., както и точка 12 и сл.).

42 – Решение по дело Vergy (посочено по-горе в бележка под линия 41, точка 12 и сл.).

43 – Вж. точка 79 по-горе.

44 – Вж. точка 91 и сл. по-горе.

45 – Вж. точка 68 по-горе.

46 – Вж. точка 79 по-горе.

47 – Вж. точка 79 по-горе.

48 – Вж. точка 79 по-горе.

49 – Вж. точка 68 по-горе.

50 – Вж. точка 15 по-горе.

51 – Решение от 13 октомври 1987 г. по дело Комисия/Нидерландия (съответствие І), (236/85, Recueil, стр. 3989, точка 27 и сл.).

52 – Решение от 15 март 1990 г. по дело Комисия/Нидерландия (съответствие ІІ) (С‑339/87, Recueil, стр. I‑851, точка 22).

53 – Вж. точка 59 по-горе.

54 – Решение от 7 март 1996 г. по дело Associazione italiana per il WWF и др. (C‑118/94, стр. I‑1223, точка 21) и Решение по дело Комисия/Италия (съответствие) (посочено по-горе в бележка под линия 7, точка 7).

55 – Тези разпоредби са описани по-горе в точка 8.

56 – Директива 92/43/ЕИО на Съвета от 21 май 1992 година за опазване на естествените местообитания и на дивата фауна и флора (ОВ L 206, стр. 7; Специално издание на български език, 2007 г., глава 15, том 2, стр. 109).

57 – Относно връзката между член 12 и сл. и член 16 от директивата „местообитания“, която е аналогична на връзката между член 5 и сл. и член 9 от директивата „птици“, вж. Решение от 20 октомври 2005 г. по дело Комисия/Обединено Кралство (съответствие), (C‑6/04, Recueil, стр. I‑9017, точка 112).

58 – Решение по дело Комисия/Италия (съответствие) (посочено по-горе в бележка под линия 7, точка 9).

59 – Решение по дело WWF Italia и др. (посочено по-горе в бележка под линия 23, точка 24).

60 – Вж. точка 15 по-горе.

61 – Относно понятието за умишлен характер в рамките на директивата „местообитания“ вж. Решение от 18 май 2006 по дело Комисия/Испания (лов с капани), (C‑221/04, Recueil, стр. I‑4515, точка 71).

62 – Вж. точка 15 по-горе.

Full & Egal Universal Law Academy