РЕШЕНИЕ НА ПЪРВОИНСТАНЦИОННИЯ СЪД (първи състав)
6 февруари 2007 година
Съединени дела T-246/04 и T-71/05
Jacques Wunenburger
срещу
Комисия на Европейските общности
„Длъжностни лица — Атестационни доклади — Процедури по атестиране за 1997/1999 г. и 1999/2001 г. — Доклад за развитие на кариерата — Процедура за оценяване за 2001/2002 г. — Жалба за отмяна — Допустимост — Иск за обезщетение — Право на защита“
Предмет: Жалба с предмет, от една страна, искания за отмяна на проектите на атестационни доклади за жалбоподателя за периодите 1997/1999 г. и 1999/2001 г. и на доклада за развитие на кариерата на жалбоподателя в процедурата за оценяване за 2001/2002 г. и, от друга страна, искания за обезщетение за твърдените вреди.
Решение: Отменя решението от 11 септември 2003 г., с което се приема докладът за развитие на кариерата на жалбоподателя за периода от 1 юли 2001 г. до 31 декември 2002 г. Осъжда Комисията да заплати на жалбоподателя сумата от 2 500 EUR в допълнение към вече отпуснатата от органа по назначаването сума от 2 500 ЕUR, за забавеното изготвяне на атестационните доклади за периодите 1997/1999 г. и 1999/2001 г., както и символично да заплати сумата от едно евро за забавеното изготвяне на доклада за развитие на кариерата за 2001/2002 г. Отхвърля жалбите в останалата им част. Осъжда Комисията да заплати съдебните разноски.
Резюме
1. Длъжностни лица — Жалба — Увреждащ акт — Понятие — Подготвителен акт
(членове 90 и 91 от Правилника за длъжностните лица)
2. Длъжностни лица — Жалба — Искане за обезщетение, съединено с искане за отмяна
(членове 90 и 91 от Правилника за длъжностните лица)
3. Длъжностни лица — Атестиране — Атестационен доклад
(член 43 от Правилника за длъжностните лица)
4. Длъжностни лица — Повишение — Съпоставяне на заслугите
(членове 43 и 45 от Правилника за длъжностните лица)
5. Длъжностни лица — Атестиране — Доклад за развитие на кариерата
(член 43 от Правилника за длъжностните лица)
6. Длъжностни лица — Атестиране — Доклад за развитие на кариерата
(членове 43 и 45 от Правилника за длъжностните лица)
1. Увреждащи по смисъла на членове 90 и 91 от Правилника са единствено актовете или мерките, които окончателно определят позицията на институцията и пораждат задължително правно действие, което може да засегне интересите на жалбоподателя, като измени съществено правното му положение. Когато става дума за актове или решения, които се изготвят на няколко етапа, по-специално в резултат на вътрешна процедура, подлежащи на обжалване актове са само мерките, които окончателно определят позицията на институцията в резултат на тази процедура, с изключение на междинните мерки, чиято цел е да подготвят окончателното решение.
„Проектът“ на атестационен доклад е подготвителен акт, който не поражда никакво правно действие, което може пряко да засегне интересите на съответното длъжностно лице, и следователно не представлява акт, който уврежда това лице.
(вж. точки 41—43)
Позоваване на: Първоинстанционен съд — 24 юни 1993 г., Seghers/Съвет, T‑69/92, Recueil, стр. II‑651, точка 28; 28 септември 1993 г., Yorck von Wartenburg/Парламент, T‑57/92 и T‑75/92, Recueil, стр. II‑925, точка 36; 15 юни 1994 г., Pérez Jiménez/Комисия, T‑6/93, Recueil FP, стр. I‑A‑155 и II‑497, точка 34; 22 март 1995 г., Kotzonis/ЕИСК, T‑586/93, Recueil, стр. II‑665, точка 29; 17 декември 2003 г., McAuley/Съвет, T‑324/02, Recueil FP, стр. I‑A‑337 и II‑1657, точка 28
2. Независимо от обстоятелството, че жалбата за отмяна и искът за обезщетение са самостоятелни способи за защита, искането за обезщетение е недопустимо, когато е в тясна връзка с вече обявено за недопустимо искане за отмяна. Такъв е случаят, когато искането за обезщетение цели изключително да бъдат поправени последиците от акта, срещу който е било насочено обявеното за недопустимо искане за отмяна, особено когато единственият предмет на искането за обезщетение е да се обезщети загубата на възнаграждение, която е нямало да настъпи, ако искането за отмяна вече е било уважено.
Въпреки това когато двете искания произтичат от различни актове или различно поведение на администрацията, искането за обезщетение не може да се отъждестви с искането за отмяна, дори двата акта да имат едни и същи имуществени последици за жалбоподателя, така че недопустимостта на искането за отмяна не води до недопустимост на искането за обезщетение.
(вж. точки 46—48)
Позоваване на: Съд — 12 декември 1967 г., Collignon/Комисия, 4/67, Recueil, стр. 469, точка 480; 24 юни 1971 г., Vinck/Комисия, 53/70, Recueil, стр. 601, точки 8—15; 13 юли 1972 г., Heinemann/Комисия, 79/71, Recueil, стр. 579; 14 февруари 1989 г., Bossi/Комисия, 346/87, Recueil, стр. 303; Първоинстанционен съд — 24 януари 1991 г., Latham/Комисия, T‑27/90, Recueil, стр. II‑35, точка 38; 28 юни 2005 г., Ross/Комисия, T‑147/04, Recueil FP, стр. I‑A‑171 и II‑771, точка 39 и цитираната съдебна практика
3. Администрацията трябва да следи за периодичното съставяне на атестационните доклади съгласно предвидените в Правилника срокове и за редовното им изготвяне както по съображения за добро управление, така и за да съхрани интересите на длъжностните лица. Всъщност настъпилото забавяне в изготвянето на атестационните доклади само по себе си е от естество да причини вреда на длъжностното лице единствено поради обстоятелството, че развитието на кариерата му може да бъде накърнено поради липсата на такъв доклад към момента, когато трябва да се вземат засягащите го решения. Поради нередовността и непълнотата на досието си длъжностното лице търпи неимуществени вреди, които се дължат на състоянието му на несигурност и тревога за неговото професионално бъдеще. В отсъствието на особени обстоятелства, обосноваващи установените забавяния, администрацията допуска служебно нарушение, за което може да ѝ се търси отговорност.
(вж. точки 64 и 65)
Позоваване на: Съд — 18 декември 1980 г., Gratreau/Комисия, 156/79 и 51/80, Recueil, стр. 3943, точка 15; 6 февруари 1986 г., Castille/Комисия, 173/82, 157/83 и 186/84, Recueil, стр. 497, точка 36; Първоинстанционен съд — 8 ноември 1990 г., Barbi/Комисия, T‑73/89, Recueil, стр. II‑619, точка 41; 28 май 1997 г., Burban/Парламент, T‑59/96, Recueil FP, стр. I‑A‑109 и II‑331, точки 44 и 50; 12 юни 2002 г., Mellone/Комисия, T‑187/01, Recueil FP, стр. I‑A‑81 и II‑389, точки 77 и 78
4. Атестационният доклад представлява абсолютно необходим елемент от преценката винаги когато висшестоящите органи разглеждат кариерата на длъжностното лице. Дори ако длъжностното лице изобщо не е придобило право на повишение, все пак не може да се изключи възможността липсата на атестационен доклад към момента на съответната процедура по повишаване да окаже влияние върху кариерата му.
Освен това, макар да е вярно, че при изключителни обстоятелства липсата на атестационен доклад може да се компенсира с наличието на друга информация за заслугите на длъжностното лице, тази информация трябва да отговаря на определени условия, като институцията ответник трябва да докаже дали те са били кумулативно налице. При всички положения неокончателният и оспорван от заинтересованото лице атестационен доклад не може сам по себе си да послужи за източник на друга информация.
(вж. точки 70—72)
Позоваване на: Съд — 17 декември 1992 г., Moritz/Комисия, C‑68/91 P, Recueil, стр. I‑6849, точка 16; Първоинстанционен съд — 5 октомври 2000 г., Rappe/Комисия, T‑202/99, Recueil FP, стр. I‑A‑201 и II‑911, точки 38, 40, 52 и 56; 7 май 2003 г., Den Hamer/Комисия, T‑278/01, Recueil FP, стр. I‑A‑139 и II‑665, точка 95
5. Когато едновременно е налице изменение на системата за атестиране и назначаване на заинтересованото лице на длъжност с нови служебни задължения, придружено с фактически разлики в същността на служебните задължения и с висока степен на отговорност, евентуални забелязани разлики между оценките за длъжностното лице при два последователни атестационни доклада не могат да се квалифицират като „влошаване“, което изисква специално мотивиране.
(вж. точка 95)
6. Правото на защита на длъжностното лице е нарушено, когато при процедурата за оценяване администрацията без обяснение не спазва изискванията за форма, предвидени във вътрешни указания с подробни правила относно длъжностните лица на определена служба и свързани с отбелязването в доклада за развитие на кариерата на събраните мнения в рамките на предвидените консултации, така че в резултат на това длъжностното лице не е в състояние надлежно да изложи своята гледна точка по такива мнения.
За да се укаже на засегнатото длъжностно лице за наличието на мнение, чието отбелязване то има право да изисква, не е достатъчно в доклада за развитие само да се спомене обстоятелството, че са се състояли консултации.
Когато дадено мнение за длъжностно лице от висока степен, представляващо Съюза в качеството си на ръководител на делегация, е особено неблагоприятно и следователно е годно да намали резултатите от атестирането му, лицето трябва ясно и недвусмислено да бъде уведомено за това, за да може надлежно да изложи своята гледна точка.
За да може обаче нарушението на правото на защита да доведе до отмяна, е необходимо да е било възможно при липсата на този порок процедурата да приключи с различен резултат.
(вж. точки 134 и 147—149)
Позоваване на: Съд — 29 октомври 1980 г., Van Landewyck и др./Комисия, 209/78—215/78 и 218/78, Recueil, стр. 3125, точка 47; 21 март 1990 г., Белгия/Комисия, C‑142/87, Recueil, стр. I‑959, точка 48; Първоинстанционен съд — 23 април 2002 г., Campolargo/Комисия, T‑372/00, Recueil FP, стр. I‑A‑49 и II‑223, точка 39
Full & Egal Universal Law Academy