29.3.2008
BG
Официален вестник на Европейския съюз
C 79/2
Решение на Съда (четвърти състав) от 31 януари 2008 г. (преюдициално запитване от Consiglio di Stato — Италия) — Centro Europa 7 Srl/Ministero delle Comunicazioni e Autorità per le Garanzie nelle Comunicazioni, Direzione Generale Autorizzazioni e Concessioni Ministero delle Comunicazioni
(Дело C-380/05) (1)
(Свободно предоставяне на услуги - Електронни съобщения - Телевизионна дейност - Нова обща регулаторна рамка - Разпределяне на радиочестоти за излъчване)
(2008/C 79/02)
Език на производството: италиански
Препращаща юрисдикция
Consiglio di Stato
Страни в главното производство
Ищец: Centro Europa 7 Srl
Ответници: Ministero delle Comunicazioni e Autorità per le Garanzie nelle Comunicazioni, Direzione Generale Autorizzazioni e Concessioni Ministero delle Comunicazioni
Предмет
Преюдициално запитване — Consiglio di Stato — Тълкуване на Директиви 2002/20/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 7 март 2002 година относно разрешението на електронните съобщителни мрежи и услуги (Директива за разрешение) (ОВ L 108, стр. 21; Специално издание на български език, 2007 г., глава 13, том 35, стр. 183) и 2002/21/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 7 март 2002 година относно общата регулаторна рамка за електронните съобщителни мрежи и услуги (Рамкова директива) (ОВ L 108, стр. 33; Специално издание на български език, 2007 г., глава 13, том 35, стр. 195) — Тълкуване на член 10 от Европейската конвенция за защита на правата на човека — Задължение на държавите-членки в сектора на телевизионната дейност да осигуряват достъп до мрежите и наличие на множество предприятия на пазара — Национална правна уредба, която позволява предоставянето на индивидуални права на предприятия, които нямат разрешение съгласно националния план, определящ концесионерите на услуги за телевизионно излъчване, и която не позволява на предприятие, което има разрешение съгласно националния план, да осъществява дейността си
Диспозитив
Член 49 ЕО и, считано от момента на тяхната приложимост, член 9, параграф 1 от Директива 2002/21/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 7 март 2002 година относно общата регулаторна рамка за електронните съобщителни мрежи и услуги (Рамкова директива), член 5, параграф 1 и параграф 2, втора алинея и член 7, параграф 3 от Директива 2002/20/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 7 март 2002 година относно разрешението на електронните съобщителни мрежи и услуги (Директива за разрешение), както и член 4 от Директива 2002/77/ЕО на Комисията от 16 септември 2002 година относно конкуренцията на пазарите на електронни съобщителни мрежи и услуги, трябва да се тълкуват в смисъл, че в областта на телевизионното разпръскване не допускат национално законодателство, чието прилагане води до положение, в което оператор — титуляр на концесия, няма възможност да излъчва поради липса на радиочестоти за излъчване, отпуснати въз основа на обективни, прозрачни, недискриминационни и пропорционални критерии.
(1) ОВ C 10, 14.1.2006 г.
Full & Egal Universal Law Academy