EUR-Lex -  62005CC0237 - BG

ЗАКЛЮЧЕНИЕ НА ГЕНЕРАЛНИЯ АДВОКАТ

Г‑Н PAOLO MENGOZZI,

представено на 15 февруари 2007 година(1)

Дело C-237/05

Комисия на Европейските общности

срещу

Република Гърция

„Неизпълнение на задължения от държава-членка — Обществени поръчки за услуги — Допустимост — Естество на услугите — Принципи на прозрачност и на недопускане на дискриминация “

I –    Въведение

1.        В настоящото производство Комисията на Европейските общности предявява пред Съда на Европейските общности иск по член 226 ЕО с цел да се установи, че поради практиката на своите компетентни органи през 2001 г., свързана с дейностите по съставяне и събиране на молби/декларации на зърнопроизводителите и на други производители в рамките на Интегрираната система за администриране и контрол (ИСАК), създадена с Регламент (ЕИО) № 3508/92 на Съвета от 27 ноември 1992 година за изграждане на интегрирана система за администриране и контрол (ИСАК) на някои схеми на Общността за отпускане на помощ(2), Република Гърция не е изпълнила задълженията си по Директива 92/50/ЕИО на Съвета от 18 юни 1992 година относно координирането на процедурите за възлагане на обществени поръчки за услуги(3), и по-специално по член 3, параграф 2, член 7, член 11, параграф 1 и член 15, параграф 2, както и че не е спазила общия принцип на прозрачност.

II – Правна уредба

 А –   Директива 92/50

2.        С цел да бъдат анализирани въпросите, които поставя настоящият спор, следва да се припомнят накратко някои разпоредби от дялове I—V от Директива 92/50, в редакцията ѝ, приложима към момента на настъпването на фактите по спора. Както е известно, Директива 92/50 всъщност е била многократно изменяна през годините и накрая, с изключение на член 41, считано от 31 януари 2006 г., е била отменена с член 82 от Директива 2004/18/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 31 март 2004 година относно координирането на процедурите за възлагане на обществени поръчки за строителство, услуги и доставки(4).

3.        Член 1, буква а) от Директива 92/50 определя като „обществени поръчки за услуги“ „възмездните договори, сключени в писмена форма между доставчик на услуги и възлагащ орган“ [неофициален превод], с изключение на договорите за обществени поръчки, които попадат в приложното поле на Директива 77/62/ЕИО(5), Директива 71/305/ЕИО(6) и Директива 90/531/ЕИО(7), на договорите с предмет услугите от секторите, изброени в подточки iii— vii) и ix) от тази разпоредба, както и на договорите за обществени поръчки за строителство.

4.        Съгласно член 3, параграф 1 „[п]ри възлагане на обществени поръчки за услуги […] възлагащите органи прилагат процедури, адаптирани към разпоредбите на настоящата директива“ [неофициален превод]. Параграф 2 от същата разпоредба гласи, че „възлагащите органи следят да няма дискриминация между различните доставчици на услуги“ [неофициален превод].

5.        Съгласно член 7, параграф 1, буква а):

„Настоящата директива се прилага към:

— […] обществени поръчки за услуги, които имат за предмет услугите, посочени в приложение I Б […], възлагани от възлагащите органи по член 1, буква б), и чиято прогнозна стойност без данък върху добавената стойност (ДДС) е равна или по-висока от 200 000 ECU,

— обществени поръчки за услуги, които имат за предмет услуги, посочени в приложение I A […]:

i) възлагани от посочените в приложение І към Директива 93/36/ЕИО[(8)] възлагащи органи и чиято прогнозна стойност без ДДС е равна или по-висока от равностойността в екю на 130 000 специални права на тираж (СПТ);

ii) възлагани от посочените в член 1, буква б) възлагащи органи, различни от посочените в приложение І към Директива 93/36/ЕИО и чиято прогнозна стойност без ДДС е равна или по-висока от равностойността в екю на 200 000 СПТ.“ [неофициален превод]

6.        Съгласно член 7, параграф 2 от Директива 92/50 при изчисляването на прогнозната стойност на обществената поръчка възлагащият орган се основава на общото възнаграждение на доставчика на услугата, като взема предвид разпоредбите на параграфи 3—7, които установяват критерии за определяне на тази сума. Параграф 3 уточнява по-специално, че „[и]зборът на метод за оценка на обществената поръчка не може да има за цел да се избегне прилагането на настоящата директива; не се допуска разделяне на съвкупност от подлежащи на възлагане услуги с цел да се избегне прилагането на настоящата директива“ [неофициален превод]. В параграф 4, първо изречение се посочват обстоятелствата, които следва да се имат предвид според случая при изчисляването на прогнозната стойност на обществените поръчки за тези услуги, а именно застрахователните, банковите и други финансови услуги и поръчките за проекти. В първа и втора алинея от параграф 4 се уточнява, че „когато поръчките са разделени на повече позиции, всяка една от които е предмет на обществена поръчка, следва да се има предвид стойността на всяка позиция, за да се изчисли посочената по-горе сума“ [неофициален превод] и че „ако стойността на позициите е равна или по-висока от тази сума, разпоредбите на настоящата директива се прилагат по отношение на всички позиции. Възложителите могат да не прилагат разпоредбите на параграф 1 за позиции, чиято прогнозна стойност без ДДС е по-малка от 80 000 ECU, доколкото общата стойност на тези позиции не превишава 20 % от общата стойност на всички позиции“ [неофициален превод].

7.        С оглед прилагането на разпоредбите, които регламентират процедурите за възлагане на поръчките, директивата разделя услугите, предмет на обществените поръчки, на категории, включени в приложения I А и I Б към тази директива, съгласно класификация, която предвид липсата на общностна номенклатура препраща към номенклатурата СРС (Централен класификатор на продуктите) на Организацията на Обединените нации.

8.        Съгласно членове 8 и 9 от Директива 92/50 обществените поръчки, които имат за предмет услугите, изброени в приложение I А, се възлагат в съответствие с разпоредбите на дялове III—VI от тази директива, докато обществените поръчки с предмет услугите, изброени в приложение I Б, се възлагат в съответствие с членове 14 и 16 от същата. Член 10 уточнява, че „обществените поръчки с предмет понастоящем изброените в приложение І А услуги и услугите, посочени в приложение І Б, се възлагат съгласно разпоредбите на дялове ІІІ—VІ, когато стойността на изброените в приложение І А услуги е по-висока от стойността на изброените в приложение І Б. В противен случай обществената поръчка се възлага съгласно членове 14 и 16“. [неофициален превод]

9.        Дял III от директивата установява правилата, към които следва да се придържат възлагащите органи при избора на процедурите по възлагане на обществените поръчки, определени в член 1, букви г), д) и е), в които се препраща към член 11, параграф 1, т.е. открити, ограничени и процедури на договаряне. Съгласно член 11, параграф 4 възлагането на обществени поръчки за услуги се осъществява по правило посредством открита или ограничена процедура. Член 11, параграф 2 изброява случаите, в които възлагащите органи могат да възлагат обществени поръчки посредством процедура на договаряне, ако предварително са публикували обявление, а следващият параграф 3 изброява случаите, в които се допуска да се прибегне до процедура на договаряне и без предварително публикувано обявление. За целите на настоящото производство е уместно от последните да се напомни в частност случаят по параграф 3, буква б), когато „по технически или творчески причини, или по причини, свързани със защитата на изключителни права, обществената поръчка за услуги може да бъде възложена само на определен доставчик“. [неофициален превод]

10.      Дял IV от Директива 92/50, която се състои само от член 14, определя общи технически правила, докато дял V съдържа разпоредби относно обявяването. Член 15, параграф 2 задължава по-специално възлагащите органи, които желаят да възложат обществена поръчка за услуги чрез открита или ограничена процедура или съгласно условията, определени в член 11, чрез процедура на договаряне, да оповестят своето намерение с обявление за поръчка. Съгласно член 16, параграф 1 от Директива 92/50 възлагащите органи, които са възложили обществена поръчка, изпращат на Службата за официални публикации на Европейските общности обявление за резултатите от процедурата на възлагане. Тези обявления се публикуват съгласно посочените в параграф 2 условия. Съгласно член 16, параграф 3 само при обществени поръчки за услуги, включени в приложение I Б, „възлагащите органи посочват в обявлението дали са съгласни с неговото публикуване“ [неофициален превод].

 Б –   Регламент № 3508/92

11.      Регламент № 3508/92, приет с цел да се уеднаквят механизмите за администриране и контрол от страна на държавите-членки на общностните схеми за помощи в секторите на растителната и животинската продукция, да се приведат в съответствие с изискванията на реформата на общата селскостопанска политика и да се повиши ефективността и полезното им действие, предвижда създаването от страна на всяка държава-членка на интегрирана система за администриране и контрол (ИСАК) на схемите за финансово подпомагане в секторите на полските култури и на телешкото, говеждото, овчето и козето месо, както и специфични мерки в полза на земеделието в планинските райони и в някои изостанали райони.

12.      Тъй като спорните услуги имат връзка с осъществяването на мерки, свързани с въвеждането на ИСАК в Гърция за 2001 г., би било уместно да се припомнят в общи линии онези разпоредби от действалата към момента на настъпването на фактите по делото редакция на Регламент № 3508/92, които определят целите и начина на действие на тази система.

13.      По смисъла на член 2 от Регламент № 3508/92 ИСАК се състои от следните елементи: а) компютъризирана база данни; б) система за идентификация на селскостопанските парцели; в) система за идентификация и регистрация на животните; г) молби за помощи и д) интегрирана система за контрол. Съгласно разпоредбата на член 3, параграф 1 в компютъризираната база данни се въвеждат „данните от молбите за помощи“ за всяко земеделско стопанство [неофициален превод]. Тази база данни трябва по-специално да позволява пряк и незабавен достъп до данните най-малко от последните три поредни календарни и/или пазарни години при компетентния орган на държавата-членка. По отношение на системата за идентификация на селскостопанските парцели в член 4 се уточнява, че тя „се създава на базата на карти или документи от поземлените регистри или друг картографски материал. Използваните техники се основават на компютъризираната географска информационна система, включително за предпочитане въздушни или космически ортогонални изображения, с един хомогенен стандарт, който да гарантира точност, равна поне на картографската и в мащаб 1:10000“. [неофициален превод]

14.      В член 6, параграф 1 от Регламент № 3508/92 се предвижда:

„За да бъде допуснат до една или повече общностни схеми по настоящия регламент, всеки земеделски производител подава за всяка година молба за помощи „за площ“, като посочва:

— селскостопанските парцели, включително фуражните площи, както и селскостопанските парцели, подложени на мерки за изваждане от стопанска употреба и оставените под угар;

— евентуално всяко друго необходимо сведение, предвидено или в регламентите относно общностните схеми, или от съответната държава-членка.“ [неофициален превод]

15.      Държавата-членка може обаче да реши, че в молбата следва да се отбележат единствено измененията спрямо молбата за помощ от предходната година. В член 6, параграф 6 се уточнява, че „за всеки от декларираните селскостопански парцели земеделският производител трябва да посочи площта и местонахождението му, като тези данни трябва да позволяват да се идентифицира парцела в системата за идентификация на селскостопанските парцели“ [неофициален превод].

16.      Съгласно член 7 от разглеждания регламент интегрираната система за контрол се прилага за всички подадени молби и засяга по-специално административните проверки, проверките на място и при необходимост проверките посредством дистанционно проучване от въздуха или от космоса. В частност държавата-членка осъществява административен контрол на молбите за помощи (член 8, параграф 1), като в допълнение на административните проверки се провеждат случайни проверки на място в представителна извадка от земеделски стопанства. За всички проверки държавата-членка съставя план за избиране на представителна извадка от земеделски стопанства (член 8, параграф 2). Накрая в член 8, параграф 5 се уточнява, че когато възлагат на специализирани организации или предприятия част от работата по прилагането на настоящия регламент, компетентните органи на държавата-членка запазват контрола и отговорността за тази работа.

III – Факти и досъдебна процедура

17.      На 20 февруари 2001 г. гръцкото министерство на вътрешните работи, гръцкото министерство на земеделието, Съюзът на администрациите на префектурите (ENAE) и Общогръцката конфедерация на земеделските кооперативи (PASEGES) сключват рамково споразумение с предмет дейностите по въвеждане на ИСАК в Гърция за 2001 г.

18.      Въз основа на това рамково споразумение PASEGES съгласува действията на своите членове и на местните съюзи на земеделските кооперативи (СЗК) по подпомагането на земеделските производители в рамките на ИСАК. По-специално СЗК следвало да:

—      уведомяват земеделските производители за наличието на нови формуляри на молбите за помощи и на декларациите относно земеделските стопанства и култури, предназначени за попълване на базите данни на ИСАК,

—      подпомагат земеделските производители при попълването на данните в съответните формуляри, включително да оказват техническа помощ при идентификацията на парцелите и на културите върху ортофотографии, въздушни снимки или топографски карти,

—      събират и изпращат формулярите на хартиен носител или по електронен път на компетентните административни органи на префектурите.

19.      Въз основа на посоченото рамково споразумение административните органи на всяка префектура сключват договори за изпълнение с местните СЗК.

20.      След жалба, с която се оспорва съответствието с Директива 92/50 на посоченото рамково споразумение и на свързаните с него договори за изпълнение, с писмо от 10 декември 2001 г. Комисията изпраща на Гърция искане за разяснения относно процедурата за избор на PASAGES като насрещна страна по договора с администрацията и относно начина, по който е осигурено необходимото обявяване на процедурата по възлагане на договорите за изпълнение.

21.      Гърция отговаря на 19 февруари 2002 г., като уточнява, че функцията на PASEGES по рамковото споразумение е само да съгласува действията на различните СЗК и за нея не се предвижда никакво възнаграждение, както и че прякото възлагане на СЗК на свързаните с въвеждането на ИСАК дейности посредством договорите за изпълнение е в съответствие с приложимите общностни разпоредби.

22.      Тъй като Комисията не е удовлетворена от получения отговор, на 18 декември 2002 г. тя изпраща на Гърция официално уведомително писмо, в което във връзка с договорите за изпълнение на рамковото споразумение се твърди, че е налице нарушение на разпоредбите на Директива 92/50, и по-специално на член 3, параграф 2 от същата, както и на принципа на недопускане на дискриминация.

23.      По същество Комисията смята, че посредством спорните договори местните административни органи са пристъпили без предварително обявяване към пряко възлагане на обществени поръчки за услуги, попадащи в приложното поле на Директива 92/50.

24.      Тя отбелязва, че сключването на рамковото споразумение и на свързаните с него договори за изпълнение представлява отказ от следваната преди 2001 г. практика, която предвижда след договорите за техническо подпомагане да се сключват със специализирани дружества след процедура по конкурентно възлагане на обществена поръчка.

25.      По отношение на прилагането на предвидените в член 7 от Директива 92/50 прагови стойности Комисията смята, че предвид еднообразния си характер спорните договори представляват една обществена поръчка и че при изчисляването на прогнозната ѝ стойност е необходимо да се вземе предвид общата стойност на всички договори.

26.      По отношение на естеството на услугите Комисията изтъква, че в писмото си от 10 декември 2001 г. е посочила, че въпросната поръчка има за предмет две категории услуги, а именно услуги на публична администрация, включени в приложение І Б към Директива 92/50, от една страна, а от друга — услуги по компютърна обработка, включени в приложение І А към същата директива, и че стойността на услугите от първата категория очевидно превишава стойността на услугите от втората, така че към обществената поръчка следва да се прилагат членове 14 и 16 от директивата. Въпреки това въз основа на предоставени от жалбоподателя данни Комисията преосмисля тези изводи, като достига до заключението, че една част от услугите, които преди това са били квалифицирани като услуги на публична администрация, всъщност следва да се считат за топографски услуги, включени в приложение І А към Директива 92/50. В случай че това заключение се потвърди от последващите сведения, които Комисията е изискала от гръцкото правителство, общата стойност на включените в това приложение услуги би се оказала по-висока от тази на включените в приложение І Б услуги, като вследствие на това следва да се прилагат разпоредбите на дялове ІІІ—VІ от директивата.

27.      Република Гърция отговаря с писмо от 30 януари 2003 г., в което отхвърля всяко от твърдените нарушения.

28.      Вследствие на това на 19 декември 2003 г. Комисията приема мотивирано становище, в което стига до заключението, че поради практиката на компетентните органи, свързана с дейностите по попълване и събиране на молбите/декларациите на зърнопроизводителите и на други производители в рамките на ИСАК за 2001 г., Република Гърция не е изпълнила задълженията си по Директива 92/50, по-специално по член 3, параграф 2, член 7, член 11, параграф 1 и член 15, параграф 2, и че не е спазила общия принцип на прозрачност. Комисията приканва посочената държава да се съобрази със споменатите задължения в срок от два месеца.

IV – Производство пред Съда и искания на страните

29.      С искова молба, подадена на 30 май 2005 г. в Секретариата на Съда, Комисията предявява настоящия иск.

30.      Комисията моли Съда:

–        да установи, че поради практиката на компетентните органи, свързана с дейностите по попълване и събиране на молбите/декларациите на зърнопроизводителите и на други производители в рамките на ИСАК за 2001 г., Република Гърция не е изпълнила задълженията си по Директива 92/50, по-специално по член 3, параграф 2, член 7, член 11, параграф 1 и член 15, параграф 2, както и че не е спазила общия принцип на прозрачност,

–        да осъди Република Гърция да заплати съдебните разноски.

31.      Република Гърция моли Съда:

–        да отхвърли иска,

–        да осъди Комисията да заплати съдебните разноски.

32.      В хода на подготвителните действия по производството гръцкото правителство е поканено да отговори писмено на някои поставени от Съда въпроси. То отговоря на това искане в предоставения му срок.

33.      Страните са изслушани в съдебното заседание на 14 септември 2006 г.

V –    Правен анализ

 А –   По допустимостта

1.      Доводи на страните

34.      Гръцкото правителство твърди на първо място, че е приело необходимите мерки, за да преустанови твърдяното нарушение още преди да е изтекъл предоставеният му от Комисията срок в мотивираното становище. Затова искът бил недопустим поради липса на предмет. В тази връзка гръцкото правителство посочва, от една страна, че спорните обществени поръчки за услуги не са били възлагани пряко през 2003 г. и, от друга страна, че гръцките власти са се задължили с официална декларация на генералния секретар на Министерство на земеделието от 2003 г. при необходимост да започнат конкурентни процедури за възлагане на въпросните обществени поръчки за услуги, ако всички или част от тези услуги са включени в приложение І А към Директива 92/50.

35.      На второ място, гръцкото правителство твърди, че тъй като услугите, предмет на спорните обществени поръчки, се състоят в дейности, които следва да се извършват годишно, последиците от въпросното нарушение се ограничавали до 2001 г. Следователно по настоящото дело Комисията нямала правен интерес. От една страна, този интерес не би могъл да възникне само от различието в мненията на Комисията и гръцките власти относно естеството на спорните услуги, което не е намерило израз в конкретно поведение. От друга страна, настъпилите след 2001 г. обстоятелства, на които Комисията се позовава в писмените си становища, не попадали в предмета на иска и не можели да бъдат самостоятелна причина за твърдения за нарушения, тъй като не са били изтъкнати от Комисията в досъдебната процедура. В допълнение изложението на тези обстоятелства от Комисията не отговаряло на истината. Обратно на твърденията на Комисията, за годините след 2001 г. спорните услуги всъщност не били възложени на PASEGES, а били предоставяни пряко от местните административни органи и всеки производител бил свободен да се обърне към административните органи или към частноправни субекти, за да състави молбите за финансова помощ.

36.      В отговор на писмен въпрос от Съда, с който се иска да бъдат изяснени процедурите, към които са се придържали гръцките власти при възлагането на услугите по въвеждането на ИСАК в Гърция за периода 2002—2005 г., гръцкото правителство потвърждава, че през тези години гръцките власти не са възлагали посочените услуги. В рамките на дейността си по подпомагане на земеделските производители местните административни органи сътрудничели на собствениците на парцелите и на синдикалните им организации. Земеделските стопани били свободни да се обърнат или не към компетентния СЗК или към трети лица. Освен това винаги, когато се налагало, административните органи предоставяли информационен или картографски материал, необходим за попълването на формулярите на молбите, на PASEGES или на СЗК, за които се смятано, че са способни да администрират посочения материал. Всяко физическо или юридическо лице имало достъп до същия материал при поискване и при предварителна оценка на способността му да го администрира. Според гръцкото правителство е изключено подобна процедура да може да се приравни на пряко или косвено възлагане на свързаните с въвеждането на ИСАК услуги. За да докаже твърденията си, гръцкото правителство представя като приложение към отговора на поставения от Съда въпрос меморандум за разбирателство относно въвеждането на ИСАК за 2004 г., сключен с PASEGES на 28 април 2004 г.

37.      В заключение гръцкото правителство подчертава, че правната уредба на ИСАК е изменена след настъпването на спорните обстоятелства и е в постоянно развитие. Ето защо според посоченото правителство предприетите вече действия от страна на гръцките административни органи за привеждане на тяхната практиката в съответствие с изискванията на Директива 92/50 по необходимост щели бъдат подложени на повторна проверка, след като ИСАК придобиела окончателния си облик.

38.      Комисията възразява, че според нея неправилното тълкуване на разпоредбите на Директива 92/50 от страна на гръцките власти по отношение на естеството на въпросните услуги и на свързаните с тях задължения за обявяване, както и естеството на спорните договори, водели до прилагане на вътрешноправни разпоредби, които не съответствали на общностното право. Различието в становищата на Комисията и на гръцкото правителство далеч не било чисто теоретично, а водело до конкретна опасност от повторно нарушение. Без да желае да разшири предмета на иска по отношение на дейностите след 2001 г., а само за да докаже конкретните последици от застъпената от гръцките власти позиция, Комисията препраща към някои приложени към исковата молба документи, от които можело да се заключи, че и след 2001 г. спорните поръчки са били пряко възлагани на PASEGES.

2.      Съображения

39.      Направеното от гръцкото правителство възражение за недопустимост не се явява неоснователно.

40.      Действително са налице съдебни прецеденти, по-специално относно производства за нарушения в областта на обществените поръчки, които подкрепят позицията на гръцкото правителство.

41.      Решение от 31 март 1992 г. по дело Комисия/Италия(9) е с предмет иск по член 226 ЕО срещу Италианската република, с който се иска да се установи, че разпоредбите на Директива № 77/62 не допускат изискваното от местно здравно ведомство условие за участие в годишна обществена поръчка за доставки, въз основа на което се изисква 50 % от минималната стойност на доставките, извършени от предприятията оференти през последните три години, да са извършени в полза на публичната администрация. Обявлението, в което се съдържа посоченото условие, е публикувано през октомври 1988 г., а последвалият процедурата по възлагане договор за доставка е изчерпал действието си на 31 декември 1989 г., т.е. преди изтичането на предоставения от Комисията срок за съобразяване с писменото становище от 27 март 1990 г. Поради това според италианското правителство искът бил лишен от предмет и с оглед на това — недопустим.

42.      В посоченото решение Съдът установява(10), че в конкретния случай спорното обявление е изчерпало изцяло действието си на 31 декември 1989 г., т.е. още преди издаването на мотивираното становище, и че обявленията за процедурите за възлагане на обществените поръчки за 1990 г. и 1991 г., публикувани съответно на 4 ноември 1989 г., т.е. преди издаването на мотивираното становище, и на 3 ноември 1990 г., т.е. преди предявяването на иска, вече не съдържали спорното условие. Освен това Съдът приема, че Комисията не е действала своевременно, за да предотврати пораждането на последици от твърдяното неизпълнение посредством производствата, които са на нейно разположение, както и че тя дори не се е позовала на обстоятелства, които биха попречили досъдебната процедура по член 226 ЕО да приключи, преди да бъде преустановено твърдяното нарушение. Въз основа на тези съображения Съдът достига до извода, че към момента на изтичането на срока, даден в мотивираното становище, твърдяното неизпълнение вече не е било налице, и поради това отхвърля иска на Комисията като недопустим(11).

43.      В последващи решения макар и да отхвърля възраженията за недопустимост, направени от правителствата ответници, Съдът мълчаливо потвърждава подхода, възприет в посоченото по-горе Решение Комисия/Италия.

44.      В Решение от 10 април 2003 г. по дело Комисия/Германия(12) Комисията упреква Федерална република Германия в нарушение на разпоредбите на Директива 92/50 при възлагане от страна на две германски общини на обществени поръчки за услуги във връзка с третирането на отпадъчни води и унищожаването на отпадъци, за които и в двата случая бил определен минимален срок на изпълнение 30 години. Германското правителство изтъква, че в конкретния случай неизпълнението се състояло в нарушение на процесуални правила, които изчерпали изцяло действието си още преди да са изтекли определените в мотивираните становища срокове, и посочва, че Федерална република Германия признава наличието на неизпълнение още преди този момент. Вследствие на това искът трябвало да се отхвърли поради липса на правен интерес от страна на Комисията.

45.      В този случай Съдът на първо място припомня съдебната практика, според която при упражняването на предоставените ѝ правомощия по член 226 ЕО Комисията не е длъжна да доказва наличието на особен правен интерес и поради това само тя е компетентна да прецени за кое действие или бездействие на държавата-членка трябва да се започне производството по тази разпоредба. Съдът потвърждава, че на основание на тези правомощия Комисията може да поиска да бъде установено неизпълнение, което се състои в непостигането в дадения случай на предвидения в директивата резултат.

46.      По-нататък Съдът посочва, че „макар да е вярно, че Директива 92/50 съдържа предимно процесуални правила, това не променя факта, че тя е била приета, за да се премахнат пречките пред свободното предоставяне на услуги и следователно за да бъдат защитени интересите на установените в дадена държава-членка икономически оператори, които възнамеряват да предлагат услуги на възлагащите органи на друга държава-членка“(13), и че поради това „последвалото от неспазването на разпоредбите на Директива 92/50 нарушаване на свободното предоставяне на услуги продължава през целия период на изпълнение на договорите, сключени в нарушение на тази директива“(14).

47.      Вследствие на това Съдът стига до извода, че тъй като в конкретния случай спорните договори са пораждали правни последици в продължение на десетилетия, не може да се приеме, че твърдяното неизпълнение е преустановено преди изтичането на определените в мотивираните становища срокове(15). Поради това възражението за недопустимост е било отхвърлено(16).

48.      В Решение от 2 юни 2005 г. по дело Комисия/Гърция(17) Комисията моли Съда да установи, че Република Гърция е нарушила разпоредбите на Директива 93/38 в хода на възлагане от страна на DEI, публично предприятие в областта на електроенергията, на обществена поръчка с предмет изграждането на система от транспортни линии за топлоелектрическата централа в Megalopoli посредством процедура на договаряне без предварително публикуване на обявление. В рамките на възражението си за недопустимост гръцкото правителство се позовава, от една страна, на липсата на правен интерес от страна на Комисията, доколкото твърдяното нарушение на общностното право е било изцяло или до голяма степен преустановено към момента на изтичане на срока за съобразяване с мотивираното становище, и от друга страна, на липсата на предмет на иска, доколкото възложеният от DEI договор за строителство в рамките на спорната процедура по възлагане на обществена поръчка е изчерпал почти изцяло действието си към момента на изтичането на определения в мотивираното становище срок и поради това всъщност съобразяването с мотивираното становище вече не е било възможно.

49.      Съдът отхвърля по същество първото от тези правни основания и се ограничава да напомни съдебната практика, съгласно която при упражняването на предоставените ѝ правомощия по член 226 ЕО Комисията не е длъжна да доказва наличието на правен интерес(18).

50.      След като напомня посоченото по-горе решение Комисия/Италия, по отношение на второто правно основание Съдът приема, че в конкретния случай „договорът, възложен от DEI в рамките на спорната процедура по възлагане на обществена поръчка, е бил в процес на изпълнение към момента на изтичането на определения в мотивираното становище срок, тъй като само 85 % от строителните работи са били завършени. Този договор следователноне е бил изчерпал изцяло действието си“(19). Поради това Съдът отхвърля това правно основание(20).

51.      Накрая е уместно да се посочи, че неотдавна(21), като се основава на мотиви, които по същество са идентични с приетите в посоченото по-горе в точка 41 Решение по дело Италия/Комисия, Съдът обявява за недопустим иска, с който Комисията твърди, че Италианската република е извършила нарушение, като в рамките на постановление относно спешни мерки за борба по въздуха с горските пожари на националната територия е разрешила възлагането на обществени поръчки за доставки и за услуги по процедурата на договаряне в противоречие с Директива 92/50 и Директива 93/36 и с членове 43 ЕО и 49 ЕО(22). Съдът установява, че оспорваното постановление е спряло да поражда правни последици към момента на изтичането на срока на обявеното на националната територия извънредно положение и че към момента на изтичането на определения в мотивираното становище срок вече не е било в сила(23).

52.      Споменавам това решение и защото за разлика от посочените по-горе Решение по дело Комисия/Германия и Решение по дело Комисия/Гърция Съдът не преценява за важно обстоятелството, че все още са били в ход процедурите, започнати съгласно съдържащото се в постановлението разрешение(24).

53.      Напомнената по-горе съдебна практика съдържа някои аспекти, които могат да бъдат полезни при проверката на основателността на възражението за недопустимост, направено в настоящото дело от правителството ответник.

54.      На първо място трябва да се посочи, че са налице два прецедента, в които Съдът е обявил иска за недопустим въз основа на констатацията, че твърдяното неизпълнение е изчерпало действието си преди изтичането на определения с мотивираното становище срок. Избраната от Съда в тези случаи формулировка обаче не допуска да се прави разграничение между различните видове обществени поръчки, уредени с общностните директиви.

55.      На второ място, от посочените по-горе Решение по дело Комисия/Германия и Решение по дело Комисия/Гърция е видно, че недопустимостта на иска не може да бъде установена, когато твърдяното нарушение на разпоредбите в областта на обществените поръчки продължава да произвежда правни последици след изтичането на определения в мотивираното становище срок. Тези последици са по-специално налице, когато сключените въз основа на спорните процедури договори не са били изпълнени изцяло.

56.      В конкретния случай от преписката е видно, че спорните договори са с едногодишен срок (те се отнасят до извършването на дейности във връзка с въвеждането на ИСАК само за 2001 г.) и че услугите, предмет на тези договори, са били изцяло доставени към момента на приемането на мотивираното становище на 19 декември 2003 г.(25).

57.      По отношение на въвеждането на ИСАК за годините след 2001 г. компетентните административни органи са следвали процедури, различни от спорните. Въз основа по-специално на предоставените от гръцкото правителство данни посочените процедури вече не са предвиждали никаква възможност административните органи да заплащат възнаграждение на субектите, включително на СЗК, които подпомагат земеделските производители при попълването и подаването на формулярите за молбите.

58.      Независимо че Комисията изразява съмнения относно съответствието на тези процедури с разпоредбите на Директива 92/50, не считам за необходимо да разглеждам основателността на тези твърдения с оглед на преценката на допустимостта на настоящия иск. В действителност, както ясно е видно от петитума на иска и както изрично признава Комисията в писмените си становища и в съдебното заседание, настоящият спор се отнася само до следваната от гръцките власти процедура за въвеждане на ИСАК през 2001 г.

59.      Освен това тъй като начинът на действие на гръцките власти след 2001 г. ясно се различава от разглеждания по настоящото дело — при това до такава степен, че въз основа на предоставените от гръцкото правителство данни трудно би могло да се приеме, че след 2001 г. изобщо са възлагани обществени поръчки(26) — според мен не е допустимо при тези условия да се поддържа, както изглежда прави Комисията, че неизпълнението през 2001 г., което се твърди по отношение на Република Гърция, е било последвано през следващите години от поведение, което може да се разглежда като повторно нарушение.

60.      При тези обстоятелства и съгласно посочената по-горе съдебна практика според мен искът следва да се приеме за недопустим.

61.      Както според мен правилно посочва генералният адвокат Lenz в заключението си по многократно споменаваното и посочено в точка 41 по-горе дело Комисия/Италия, предпоставката за предявяване на иск по член 226 ЕО е към момента на изтичането на срока, предоставен на съответната държавата-членка, за да се съобрази с мотивираното становище, да е налице действие или бездействие, за което тази държава носи отговорност и за което Комисията счита, че е в противоречие с общностното право.

62.      Това ясно следва от втората алинея от член 226 ЕО, в която се предвижда, че когато въпросната държава-членка не се съобразява с мотивираното становище в определения от Комисията срок, последната може да се обърне към Съда. Тълкувана с аргумент за противното, тази разпоредба означава, че Комисията няма право да предявява иск, за да се установи нарушение на общностното право, което е преустановено преди изтичането на определения в мотивираното становище срок, още по-малко когато това преустановяване е последица от действия на държавата-членка в съответствие с мотивираното становище.

63.      Според мен обаче по принцип е невъзможно да се обоснове различно разрешение, когато при всички положения към момента на изтичането на определения в мотивираното становище срок твърдяното нарушение е преустановено, тъй като още преди този момент то изцяло е изчерпало действието си, въпреки че това преустановяване по същество не е последица от действия на заинтересованата държава-членка в изискваната от Комисията насока. Този извод е в съответствие с целите на досъдебната фаза на производството по член 226 ЕО, която изглежда е предназначена да доведе до преустановяване на нарушението преди сезирането на Съда, и по-общо в съответствие с преследваните с иска за неизпълнение цели(27).

64.      Следва също така да се напомни, че както многократно потвърждава Съдът, целта на производството за установяване на неизпълнение на задължения е обективно да се установи наличието на нарушение на общностното право. Когато не е последвано от подходящи мерки, с които неизпълнението да бъде преустановено в определения в мотивираното становище срок, евентуалното признание на неизпълнението от страна на държавата-членка не се явява пречка да бъде установено такова неизпълнение, както и продължаващото различие в мненията на Комисията и на държавата-членка относно наличието на нарушение не дава право на Комисията да сезира Съда, ако държавата-членка все пак се е съобразила с мотивираното становище. С други думи, прибягването до предоставения от член 226 ЕО механизъм според мен не е обосновано, ако има за цел само да предотврати опасността от бъдещи нарушения или да отстрани различията в мненията на Комисията и на държавата-членка относно съответствието на поведението на последната с общностното право.

65.      Струва ми се накрая, че не е възможно процесуалната летигимация на Комисията в случай на преустановено нарушение да се основава върху необходимостта да бъде установено неизпълнението, за може това да послужи за основание да бъдат предявявани искове за установяване на отговорността на държавата-членка за причинените от неизпълнението вреди на частноправни субекти. Макар да е несъмнено, че решение на Съда, с което се потвърждава наличието на нарушение на общностното право, може да улесни предявяването на искове за обезщетение за вреди срещу неизправната държава пред националните съдилища, искът по член 226 ЕО няма за цел да се установи отговорността на въпросната държава-членка, нещо което трябва да се направи в рамките на предвидените за тази цел съдебни производства в националните правни системи, а цели само в общ интерес обективно да се установи неизпълнението. Уместно е освен това да се посочи, че интересът на лицата, претърпели вреди поради извършеното от дадена държава-членка нарушение на общностното право, неизпълнението да бъде установено, е налице и когато държавата-членка се е съобразила с мотивираното становище в предоставения от Комисията срок, без обаче този интерес сам по себе си да оправомощава Комисията да сезира Съда, за да се установи въпросното нарушение.

66.      Необходимо е обаче да се посочи, че макар по принцип Комисията да не е оправомощена да сезира Съда относно вече преустановени нарушения, това не трябва да изключва възможността да се предприемат действия срещу краткотрайни неизпълнения, по отношение на които дори да действа навременно, тя физически не разполага с време да приключи досъдебната процедура, преди те да бъдат преустановени(28), или срещу продължителни и системни нарушения на общностното право(29).

67.      Въз основа на всички изложени по-горе съображения в заключение смятам, че посочената по-горе съдебна практика заслужава да бъде следвана в конкретния случай, в който, както е видно, продължилото повече от година твърдяно нарушение вероятно е било преустановено преди започването на досъдебната процедура и във всеки случай преди изтичането на определения в мотивираното становище срок.

68.      При условията на евентуалност и само в случай че обратно на моето предложение Съдът приеме, че искът е допустим, ще разгледам по-нататък иска по същество.

 Б –   По съществото на спора

 1.    Относно твърдяното нарушение на разпоредбите на Директива 92/50

69.      При разглеждането на първото основание, което Комисията е посочила в подкрепа на иска си във връзка с нарушение на разпоредбите на Директива 92/50, следва да се подложат на анализ, от една страна, естеството на спорните договори и, от друга страна, естеството на услугите, които те имат за предмет.

 а) Относно естеството на спорните договори

 i) Доводи на страните

70.      Според Комисията с оглед на прилагането на разпоредбите на Директива 92/50 договорите за изпълнение на рамковото споразумение, които тя счита за обществени поръчки за услуги по смисъла на посочената директива, се разглеждат в съвкупността си, а не самостоятелно, както твърди гръцкото правителство.

71.      Комисията достига до заключението, че посочените договори имат единен характер, като се основава на различни обстоятелства и по-специално на факта, че те имат еднакъв предмет, а именно извършването на действия във връзка с въвеждането на ИСАК, на наличието на рамково споразумение, което определя по еднакъв начин съществените елементи на отделните договори и установява общо възнаграждение за услугите, които са техен предмет, както и на факта, че поради самото си естество ИСАК предполага еднообразни и централизирани правила за въвеждане. Според Комисията от това следва, че за да се определи прогнозната стойност на обществената поръчка в съответствие с член 7 от Директива 92/50, трябва да се има предвид общата стойност на всички договори за изпълнение. Тъй като така изчислената стойност значително надвишава определените в посочения член 7 прагови стойности, директивата се прилагала към всеки договор.

72.      В своя защита държавата-членка ответник се позовава на разнородния характер на договорите за изпълнение. Обстоятелството, че страните не са идентични, разнообразието на предоставяните услуги, които се различават по естество и по обхват в зависимост от характера на съответния район, различното място на изпълнение и различната стопанска стойност на всеки вид от предлаганите услуги също представлявали други такива отличителни белези на въпросните договори, които се явявали пречка за разглеждането им като едно цяло.

73.      Посочената държава-членка освен това изтъква, че определената в рамковото споразумение сума, на която се основава Комисията, за да изчисли предвидените в член 7 от Директива 92/50 прагови стойности, всъщност представлявала финансовите средства, установени от гръцките власти за въвеждането на ИСАК на цялата територия, и включвала освен възнаграждението за предоставените от СЗК услуги и сумите, определени за покриване на разходите на административните органи на префектурите.

74.      Напротив, според гръцкото правителство стойността на спорните обществени поръчки трябвало да се изчислява самостоятелно за всеки договор, като се има предвид сумата, съответстваща на възнаграждението за предоставените услуги, с изключение на кредитите, предоставени на възлагащите органи.

 ii) Съображения

75.      Преди всичко е необходимо да се изясни, че разпоредбите на Директива 92/50 биха се прилагали само в случаите, в които спорните договори следва да се разглеждат като едно цяло, както предлага Комисията. Всъщност изглежда между страните няма спор, че когато договорите се разглеждат самостоятелно, съгласно схващането на гръцкото правителство, посочените договори не биха надвишили праговите стойности, определени от посочената директива.

76.      По смисъла на член 7, параграф 3 от Директива 92/50 „[и]зборът на метод за оценка [на прогнозната стойност] на обществената поръчка не може да има за цел да се избегне прилагането на настоящата директива; не се допуска разделяне на съвкупност от подлежащи на възлагане услуги с цел да се избегне прилагането на настоящата директива.“ [неофициален превод]

77.      Независимо че в настоящия случай са налице обстоятелства както в подкрепа на поддържаното от Комисията схващане за единния характер на спорните договори, така и на застъпеното от гръцкото правителство противоположно виждане, все пак считам, че следва да се отдаде предимство на първите.

78.      Сключеното от гръцките власти с PASEGES рамково споразумение поставя всички спорни договори в един-единствен юридически контекст и се явява уеднаквяващ фактор по отношение на последните(30). То не само определя естеството на услугите, възлагащите органи и изпълнителите(31), посочва отговорното за координацията на всички дейностите по изпълнение на отделните договори лице, установява общото финансиране на мярката, но и очертава нормативната рамка, в пределите на която са сключени отделните договори. Това споразумение систематично се добавя като приложение към сключените на местно равнище договори(32) и неговите разпоредби допълват съдържанието на последните, доколкото те не съдържат изрични разпоредби. Поради това смятам, че сключването на рамковото споразумение само по себе си показва, че самите гръцки власти са разглеждали като едно цяло различните договори за обществени поръчки, сключени въз основа на него.

79.      По отношение на договорите за изпълнение е необходимо да се изтъкне, че гръцката държава е страна по всеки от тях, въпреки че, както посочва гръцкото правителство, последните били сключени от административните органи на отделни префектури с териториално компетентните СЗК и поради това действително се отличавали с множество възлагащи органи и изпълнители. Съдържанието им по същество е еднакво по отношение на вида на услугите, предмет на договора, естеството на поетите задължения от всяка от страните и срока. Те освен това имат за предмет доставката на услуги, насочени към постигането на обща цел, а именно въвеждането на ИСАК на цялата територия на Гърция за 2001 г.(33)

80.      Изтъкваното от правителството ответник обстоятелство, че икономическата стойност на предоставените услуги била различна в зависимост от изискванията, определени за територията на администрацията на всяка префектура, както е различно и мястото на изпълнение на услугата, обаче не ми изглежда от решаващо значение, доколкото то не променя съществената идентичност на основанието, предмета, срока и целта на спорните договори.

81.      Щом тогава договорите за изпълнение трябва да се разглеждат като едно цяло, то за да се определи прогнозната стойност на обществената поръчка, трябва да се има предвид общата им стойност. Тъй като от преписката по делото е видно, че разглеждани самостоятелно, някои от договорите за изпълнение имат стойност, която се доближава до праговите стойности, предвидени в Директива 92/50, неизбежно е да се заключи, че тези прагови стойности са значително надвишени, когато се сумират стойностите на всички спорни договори.

82.      Твърдението на гръцкото правителство, че при изчисляването на общата стойност на обществените поръчки Комисията неправилно се е основала върху определената в рамковото споразумение стойност, която освен възнаграждението за предоставените от СЗК услуги включвала и сумите, определени за покриване на разходите на административните органи на префектурите, според мен е неоснователно от фактическа страна.

83.      Това твърдение не само не е подкрепено от нито едно доказателство, но и се намира в противоречие с материалите по досъдебната процедура, от които ясно личи, че при изчисляването на прогнозната стойност Комисията не се е основала на посочената по-горе стойност, а е сумирала стойностите на отделните договори. В съдебното заседание Комисията освен това е потвърдила този начин на действие.

84.      Въз основа на изложените по-горе съображения според мен трябва да се заключи, че спорните обществени поръчки попадат в приложното поле на Директива 92/50.

 б) Относно естеството на предоставените услуги

 i) Доводи на страните

85.      Комисията твърди, че голяма част от услугите, предмет на спорните обществени поръчки, следва да се квалифицират като „топографски услуги“, които попадат в категория 12 от приложение I A към Директива 92/50. В тази категория били включени дейности, които обхващат използването на ортофотографски карти и идентифицирането на земеделски площи върху тези карти. Тези услуги можели да се предоставят само от професионални топографи.

86.      Останалата част от спорните услуги се отнасяла, от една страна, до обработването на събраните данни и тяхното въвеждане в база данни, като тези дейности според Комисията попадат в категория 7, „компютърни услуги“ от приложение І А към Директива 92/50, и, от друга страна, до вписване на събраните данни във формуляри-декларации, което като дейност на публичната администрация, следвало да се квалифицира като „други услуги“ в приложение І Б към директивата.

87.      Комисията твърди, че стойността на услугите, обхванати от приложение I A към Директива 92/50, надвишава стойността на услугите, които попадат в приложение І Б към същата.

88.      Гръцкото правителство твърди, че услугите, предмет на договорите за изпълнение, представляват без изключение, или поне в преобладаващата си част, услуги на публична администрация, които попадат в приложение І Б към Директива 92/50.

89.      По отношение по-специално на услугите по подпомагане на производителите при представяне на молби/декларации, гръцкото правителство на първо място уточнява, че освен подпомагането при подготвянето на формулярите, те включват и идентификацията на обработваемите площи и на оборите. Схващането на Комисията, че тези услуги се квалифицират като топографски, можело да е правилно само за идентификацията на селскостопанските парцели.

90.      На второ място, правителството-ответник изтъква, че необходимият за тази идентификация помощен картографски материал се предоставя от Министерството на земеделието и че административните органи на префектурите, персоналът на топографските служби и дирекцията за развитие на земеделието предоставят необходимата техническа помощ при дейностите по идентификация. СЗК извършвали дейността си по подпомагане на производителите под контрола на топографската служба и на дирекцията за развитие на земеделието.

91.      На трето място, гръцкото правителство отбелязва, че тъй като СЗК са разполагали с вписаните в декларациите за 2000 г. данни и с картографските документи, в които са отбелязани декларираните през тази година парцели, работата им по установяване на местонахождението на последните е била улеснена и ограничена по същество до установяване на евентуални различия по отношение на положението през предходната година. По преценка на правителството ответник около 70 % от декларираните през дадена година парцели остават непроменени през следващата.

92.      На четвърто място, гръцкото правителство изтъква, че дейностите по установяване на местонахождението на парцелите не изисквали участието на топографи, тъй като можело да се извършват от други специалисти.

93.      Накрая, в отговор на отправен от Съда въпрос гръцкото правителство възразява срещу квалифицирането на въпросните услуги като топографски услуги, както заключила Комисията, без да направи обстоен преглед на номенклатурата СРС на ООН.

 ii) Съображения

94.      Целта на правния анализ е да се установи естеството на услугите, предмет на спорните договори, и да се определи правният режим, приложим към съответните обществени поръчки. В случай че посочените услуги попадат в приложение І А към Директива 92/50, то съгласно член 8 от последната биха се прилагали нейните разпоредби, докато в противен случай съгласно разпоредбата на член 9 от директивата биха се прилагали само членове 14 и 16. Ако се приеме, че — както бе посочено — въпросните услуги попадат отчасти в приложение І А, отчасти в приложение І Б, то въпреки различията в схващанията им, както за Комисията, така и при условията на евентуалност за гръцкото правителство с оглед на преценката на приложимостта на член 10 от Директива 92/50 би възникнал въпросът дали стойността на включените в приложение І А услуги надвишава тази на услугите, които попадат в приложение І Б, или обратно.

95.      Предвид изложеното, този правен анализ според мен не може да се направи, без да се анализира съдържанието на спорните договори. Тъй като съдържанието на различните договори, всеки от които е сключен в изпълнение на рамковото споразумение, е до голяма степен сходно, особено по отношение на предмета на услугите, за които са се задължили различните страни по договорите, този анализ ще бъде направен по-долу с примерна цел само по отношение на разпоредбите на сключения договор между гръцката държава, администрацията на префектура Коринт и СЗК в Коринт.

96.      Като определя предмета и целите на договора, член 1 от него утвърждава, че необходимостта да се пристъпи към възлагане на услугите по подпомагане на производителите в рамките на въвеждането на ИСАК се основава на установената невъзможност от страна на производителите самостоятелно да идентифицират обработваемите площи върху помощния ортофотографски материал и да събират сведения относно стопанските животни, на липсата на достатъчна помощ от страна на административните органи на префектурата, на специализирания персонал и на подходящо компютърно оборудване, и на последвалата от това трудност при тези условия да се спазят определените срокове за въвеждането на ИСАК.

97.      Член 2 от договора, с който се определят поетите от различните страни по договора задължения, се състои от две части: част А се отнася до „дейности по идентификация на декларираните обработваеми площи и на стопанските животни и по вписване в специалните формуляри за молбите“. Част Б засяга „дейности по въвеждане на данните от формулярите за молбите в компютрите на министерството за създаване на компютъризирана база данни“.

98.      По отношение на включените в част А дейности СЗК се задължава да предостави необходимата техническа помощ на заинтересованите производители в границите на териториалната компетентност на административните органи на префектурата, страна по договора. За тази цел той е длъжен да сформира два екипа и да предостави на разположение пет лица, на които е възложено да идентифицират върху ортофотографските карти площите и оборите, които подлежат на деклариране при попълването на формулярите за молбите, под контрола на топографската служба, ветеринарната служба и дирекцията за развитие на земеделието на администрацията на префектурата, както и да подава декларациите пред посочените административни органи и да внася необходимите поправки в случай на грешки.

99.      Гръцката държава се задължава да предостави на разположение помощния картографски материал, за да се определят площите, както и архивираните ръкописни документи относно стопанските животни с оглед идентификацията им и създаването на компютърен регистър. Тя се задължава също така посредством административните органи на префектурата да заплати на СЗК парична сума в гръцки драхми, която съответства на общия брой молби, изготвени от СЗК, увеличена със сума, която представлява предварително определеното възнаграждение за всяка молба.

100. Административните органи на префектурата се задължават посредством персонала на топографската служба да предоставят техническа помощ на производителите за общо 500 декларации от общ прогнозен брой 1992 декларации, докато помощта за останалите декларации се осигурява от СЗК.

101. Дейностите, които попадат в част Б от член 2 от договора, се състоят във въвеждането на получени от декларациите данни в предоставена от Министерство на земеделието компютърна програма под контрола на Дирекцията за развитие на земеделието към администрацията на префектурата, с оглед създаването на окончателна база данни. В тази връзка гръцката държава се задължава да предостави програми с указания за въвеждане на данните относно площите и стопанските животни, да създаде необходимите компютърни връзки, да постави на разположение на Генералната дирекция за развитие на земеделието и на СЗК компютърните познания на службите си и да заплати на СЗК посредством административните органи на префектурата парична сума в гръцки драхми, която съответства на общия брой молби, изготвени от СЗК, увеличена с 500 гръцки драхми за всяка молба като възнаграждение за въвеждането на данните в съответната база данни и 1 750 гръцки драхми за всяка молба като възнаграждение за въвеждането на данните в регистъра за говедата.

102. С член 3 от договора се определят процедурите по финансиране. В буква б) от тази разпоредба е установена сумата от 6 554 025 гръцки драхми за разходи за предварително определеното възнаграждение за всеки формуляр във връзка с изпълнението на дейностите по идентификация и по подготовка на молбите/декларациите. В буква в) е установена сумата от 1 920 500 гръцки драхми за разходи за предварително определеното възнаграждение за всеки формуляр във връзка с изпълнението на дейностите по компютърната обработка на данните от молбите/декларациите.

103. Една част от изискваните от СЗК услуги, които Комисията квалифицира като „топографски услуги“, следователно се състои в идентификацията на обработваемите селскостопански площи въз основа на представения от административните органи на префектурата картографски, ортофотографски или съставен от въздушни снимки материал. Освен това от термините, използвани в членове 1 и 2 от сключения между гръцката държава, администрацията на префектура Коринт и СЗК в Коринт договор, е видно, че тези дейности могат да се извършват само от специализиран персонал. Накрая е необходимо да се изтъкне, че тези дейности се извършват под контрола на персонала от топографската служба на администрацията на префектурата.

104. Въз основа на тези обстоятелства следва да се подложи на преценка правилността на направената от Комисията квалификация.

105. Тази квалификация се оспорва от правителството ответник най-вече по отношение на услугите по идентификация на селскостопанските парцели. Впрочем може да се допусне, че е налице изтъкваното в рамките на разглежданото правно основание нарушение на разпоредбите на Директива 92/50, само ако посочените услуги могат да бъдат включени в приложение І А към директивата. В противен случай, предвид ограниченото икономическо значение на услугите по въвеждане на данните в компютърните бази данни на администрацията спрямо останалите услуги, би трябвало по необходимост да се заключи, че с оглед на стойността услугите, които се включват в приложение І Б към Директива 92/50, преобладават по отношение на тези, които се включват в приложение І А към същата, поради което установените в същата директива правила за обявяване биха се прилагали само отчасти.

106. Поради тези съображения последващият анализ се отнася само до правилната квалификация на услугите по идентификация на селскостопанските парцели.

107. На първо място е необходимо да се напомни, че в седмото съображение от Директива 92/50 се изтъква: „като има предвид, че за прилагането на процесуалните правила и за целите на проверката областта на услугите се определя най-добре, като се подразделя на категории, които съответстват на дадени позиции в обща номенклатура; като има предвид, че приложения I A и I Б към настоящата директива препращат към номенклатурата СРС (Централен класификатор на продуктите) на ООН; като има предвид, че тази номенклатура може да бъде заменена в бъдеще от общностна номенклатура; като има предвид, че следва да се предвиди привеждането в съответствие на номенклатурата СРС в приложения I A и I Б“ [неофициален превод].

108. В Решение по дело Tögel(34) Съдът приема, че от седмото съображение от Директива 92/50 е видно, че направеното в приложения І А и І Б към посочената директива позоваване на номенклатурата СРС има задължителен характер. При квалифицирането на услугите, предмет на обществена поръчка, с оглед включването им в приложение І А или в приложение І Б към директивата, Комисията трябва следователно да се придържа към тази номенклатура и към обяснителните бележки към нея.

109. От представените от Комисията материали по делото обаче не става ясно по недвусмислен начин въз основа на какви обстоятелства и на точно кой клас от номенклатурата СРС тази институция е квалифицирала разглежданите дейности като „топографски услуги“.

110. В отговор на въпрос, поставен писмено от Съда, Комисията въпреки това препраща към референтните № CPC 86753 и № CPC 86721, които представляват подразделения на № CPC 867, посочен в категория 12 от приложение I A към Директива 92/50.

111. Категория 12 от приложение І А към Директива 92/50 отговаря на следното описание: „Архитектурни и инженерни услуги; услуги по градоустройствено планиране и паркова архитектура; свързани научни и технически консултантски услуги; услуги, свързани с технически изпитвания и анализи“ [неофициален превод].

112. № 867 от номенклатурата СРС (предварителна версия), към която препраща категория 12 от приложение I A към Директива 92/50, отговаря на позиция „архитектурни, инженерни и други технически услуги“. Клас 8672 включва „инженерни услуги“ и обхваща подклас 86721, „инженерно ориентирани консултантски услуги“, на който се позовава Комисията. В обяснителната бележка, която се отнася до този подклас, се уточнява, че в него се включват „предварителни изследвания относно изпълнимостта, както и относно въздействието на проекта“[неофициален превод]. Като пример се посочва „изследване на въздействието на топографията и геологията върху планирането, провеждането и стойността на инфраструктурата“ [неофициален превод]. В бележката се уточнява и че предоставянето на тези услуги не е задължително свързано с изграждането на даден обект, тъй като те могат да се състоят например в „оценка на качеството на дадена структура или на механичното или електрическото оборудване в дадена сграда, в намеса в даден спор в качеството на вещо лице или в подпомагане на държавните органи при изготвянето на закони и т.н.“ [неофициален превод].

113. Подклас CPC 86753, „услуги по проучване на земната повърхност“, на който Комисията също се позовава, принадлежи към клас 8675, „научни и технически консултантски услуги“. В обяснителната бележка, която се отнася до този подклас, се уточнява, че става въпрос за „услуги по събиране на информация относно структурата, местонахождението и/или границите на част от земната повърхност с цел картографиране. Методите за събиране на информация могат да бъдат различни и обхващат [...] фотограметрични и хидрографски трасета“(35) [неофициален превод].

114. Гръцкото правителство твърди, че предоставяните от СЗК услуги по подпомагане, включително свързаните с идентификацията на селскостопанските парцели върху картографски или друг материал, следвало да се квалифицират като „услуги на публичната администрация“, които попадат в категория „други услуги“ (категория 27) от приложение І Б към Директива 92/50.

115. Според мен, Комисията не е изяснила в достатъчна степен въпроса дали и доколко спорните услуги попадат в категория 12 от приложение I A към Директива 92/50.

116. Макар да е вярно, че от договорите за изпълнение е видно, че предоставяните от СЗК услуги в рамките на тяхната дейност по подпомагане при попълването на формулярите на молбите/декларациите в голяма степен се състоят в идентификация на селскостопанските парцели въз основа на предоставен от компетентните органи картографски материал, според мен не е напълно убедително застъпваното от Комисията становище, че тези услуги следва да бъдат квалифицирани като топографски услуги, тъй като изискват специализиран персонал и се извършват под контрола на топографските административни служби.

117. Действително, от една страна, от посочената в точка 113 по-горе обяснителна бележка е видно, че услугите по „проучване на земната повърхност“ от подклас CPC 86753, на който се позовава Комисията, се състоят в дейности по проучване с цел картографиране, докато в настоящото производство между страните няма спор, че спорните услуги се ограничават до идентификацията на данни върху наличен картографски материал. От друга страна, както е видно от данните в съответната обяснителна бележка, посочени в точка 112 по-горе, подклас CPC 86721, „инженерни консултантски услуги“, на който Комисията също се позовава, се отнася до изследвания относно изпълнимостта на даден проект или относно неговото въздействие върху топографията, или до други консултантски услуги, които може и да не са свързани с изгражданите на обекта и чието описание изглежда не обхваща явно дейности по техническа помощ като тези, предмет на настоящия спор.

118. Съгласно постоянната съдебна практика в рамките на иск на основание член 226 ЕО Комисията е длъжна да докаже наличието на твърдяното неизпълнение и да предостави на Съда необходимите доказателства, въз основа на които той да провери дали е налице неизпълнение на задължения, без Комисията да може да се основава на някаква презумпция(36).

119. В настоящия случай въз основа на изложените по-горе съображения смятам, че Комисията не е представила достатъчно доказателства, за да докаже, че въпросните услуги по идентификация на селскостопанските парцели могат да се квалифицират като услуги, попадащи в категория 12 от приложение І А към Директива 92/50, и че тя следователно не е доказала едно от условията, за да може да се приеме за доказано неизпълнението на гръцкото правителство, което Комисията твърди с първото правно основание на иска си(37).

120. Поради изложените съображения и независимо от направеното от мен заключение относно допустимостта на предявения в настоящото производство иск, смятам, че настоящото правно основание, изведено от нарушение на разпоредбите на Директива 92/50, трябва да се отхвърли.

 2. Относно твърдяното нарушение на принципа на прозрачност и на принципа на недопускане на дискриминация

121. В случай че Съдът приеме, че съответните услуги са изцяло или отчасти обхванати от приложение I Б към Директива 92/50, Комисията твърди при условията на евентуалност, че в съответствие с установения в член 3, параграф 2 от Директива 92/50 принцип на недопускане на дискриминацията гръцките власти все пак са били длъжни да гарантират подходящо обявяване на спорната процедура за възлагане на обществени поръчки. Тази разпоредба е част от общите разпоредби на дял I от тази директива, които се прилагали и спрямо обществени поръчки за услуги, посочени в приложение I Б към тази директива.

122. Комисията се позовава също на по-общите съображения на Съда в Решение по дело Teleaustria и Telefonadress(38) относно прилагането на принципите на недопускане на дискриминация и на прозрачност към обществените поръчки, които не са уредени с общностните директиви.

123. В това решение, както и в Решение по дело Coname(39), и в Решение по дело Parking Brixen(40), Съдът установява, че макар при настоящия етап от развитието на общностното право договорите за концесия на публични услуги да са изключени от приложното поле на Директива 93/38, органите на власт, които ги сключват, са длъжни по принцип да спазват основните начала на Договора за ЕО, както и по-специално принципа на недопускане на дискриминация, основана на гражданството(41). Според Съда принципите на равно третиране и на недопускане на дискриминация включват по-специално задължение за прозрачност, по силата на което „възложителят [трябва] да гарантира на всеки потенциален оферент подходящо обявяване, чрез което концесиите за услуги се поставят на конкурентна основа и се улеснява контролът за безпристрастното провеждане на процедурата по възлагане“(42).

124. Поставеният с настоящия случай въпрос обаче се различава отчасти от въпросите, предмет на посочените по-горе съдебни прецеденти. Действително, докато Решение по дело Teleaustria и Telefonadress, Решение по дело Coname и Решение по дело Parking Brixen се отнасят до обществени поръчки, които не се били уредени с общностните директиви, договорите, предмет на спора, попадат в приложното поле на Директива 92/50, която предвижда различен режим за обявяване в зависимост дали обществените поръчки, към които се прилага директивата, попадат в приложение I A или в приложение I Б към нея.

125. Tози въпрос е предмет на дело Комисия/Ирландия (C‑507/03), понастоящем висящо пред големия състав на Съда, по което генералният адвокат Stix‑Hackl е представила заключението си на 14 септември 2006 г., като се произнася в полза на приложимостта на общите принципи на недопускане на дискриминация и на прозрачност и спрямо изброените в приложение I Б към Директива 92/50 обществени поръчки за услуги, за онези аспекти на режима на посочените обществени поръчки, които не се уреждат изрично с директивата.

126. Тъй като съм съгласен с предложеното от генералния адвокат Stix Hackl в нейното заключение, което по същество съответства на схващането, застъпено от ищеца по настоящото дело, и предвид предходните ми съображения относно допустимостта на иска, смятам, че не е необходимо да подлагам на допълнителна проверка настоящото правно основание, и затова само препращам към посоченото по-горе заключение.

127. Остава да се прецени дали гръцкото правителство е посочило съображения, които могат да обосноват във всички случаи освобождаване от задължението за предварително обявяване във връзка със спорните обществените поръчки.

128. Като оспорва основателността на разглежданото правно основание, гръцкото правителство само отговаря, че се е погрижило дейностите, свързани с ИСАК за 2001 г., да бъдат подробно и надлежно обявени, така че потенциално заинтересуваните лица са имали възможността да предложат услугите си на земеделските производители, като на последните обаче е предоставена свободата да избират към кого да се обърнат за помощ при съставяне и представяне на молбите/декларациите.

129. В отговор на първото посочено от Комисията твърдение за нарушение правителството ответник се позовава все пак на приложимостта на член 11, параграф 3, буква б) от Директива 92/50, съгласно който възлагането на обществена поръчка чрез процедура на договаряне може да протече без предварително обявление, когато „по технически или творчески причини, или по причини, свързани със защитата на изключителни права, обществената поръчка за услуги може да бъде възложена само на определен доставчик“ [неофициален превод]. Гръцкото правителство по-специално се позовава предимно на технически причини, поради които се наложило спорните обществени поръчки да бъдат възложени на СЗК.

130. Дори да се приеме, че установеното в тази разпоредба изключение от правилото, че възлагането на обществени поръчки, за които важат правилата от дял III от директивата, се извършва след предварително обявление, би могло да се окаже релевантно във връзка с разглежданото правно основание, свързано по-скоро с нарушение на общите принципи на прозрачност и на недопускане на дискриминация, отколкото с неспазване на предвидените в Директива 92/50 правила за обявяване(43); според мен държавата-членка ответник не е доказала надлежно наличието на условията за прилагането му. В това отношение гръцкото правителство всъщност се ограничава да твърди общо наличието на съображения от технически характер, свързани с предмета и целта на спорните обществени поръчки, поради които се налагало тези обществени поръчки да бъдат възложени на представители на земеделските производители по мястото на извършване на услугите, без да предостави по-нататъшни обяснения.

131. С оглед на изложените по-горе съображения, в случай че Съдът не споделя моето заключение относно допустимостта на предявения иск, предлагам да се уважи настоящото правно основание, изведено от нарушение на общите принципи на прозрачност и на недопускане на дискриминация, и да се установи, че поведението, за което Комисията упреква Република Гърция в рамките на това правно основание, представлява неизпълнение на задълженията ѝ по Договора.

VI – По съдебните разноски

132. Съгласно член 69, параграф 2 от Процедурния правилник загубилата делото страна се осъжда да заплати съдебните разноски, ако е направено такова искане.

133. Тъй като предлагам на Съда да отхвърли иска и Република Гърция е направила искане за осъждането на ищеца да заплати съдебните разноски, смятам, че те трябва да бъдат възложени на Комисията.

VII – Заключение

134. Предвид всички изложени дотук съображения предлагам на Съда:

–        да отхвърли иска като недопустим,

–        да осъди Комисията да заплати съдебните разноски.

1 – Език на оригиналния текст: италиански

2– ОВ L 355, стр. 1.

3– ОВ L 209, стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 6, том 2, стр. 50.

4 – ОВ L 134, стр. 114; Специално издание на български език, 2007 г., глава 6, том 8, стр. 116.

5 – Директива на Съвета от 21 декември 1976 година относно координирането на процедурите за възлагане на обществени поръчки за доставки (ОВ L 13, 1977 г., стр. 1).

6 – Директива на Съвета от 26 юли 1971 година относно координирането на процедурите за възлагане на обществени поръчки за строителство (ОВ L 185, стр. 5).

7 – Директива на Съвета от 17 септември 1990 година относно възлагането на обществени поръчки от възложители, извършващи дейност във водоснабдяването, енергетиката, транспорта и телекомуникациите (ОВ L 297, стр. 1).

8 –      Директива 93/36/ЕИО на Съвета от 14 юни 1993 година относно съгласуване на процедурите за възлагане на обществени поръчки за доставки (ОВ L 1999, стр. 1).

9 – C‑362/90, Rеcueil, стр. I‑2353.

10 – Преди да достигне до този извод, Съдът уточнява, че „от самия текст на член [226, параграф 2 ЕО] следва, че Комисията може да сезира Съда с иск за неизпълнение само когато съответната държава-членка не се е съобразила с посоченото мотивирано становище в рамките на срока, предоставен ѝ с него от Комисията“, и отбелязва, че съгласно постоянната съдебна практика предметът на предявения по член 226 ЕО иск „се състои в това да се установи, че въпросната държава не е изпълнила задълженията си по Договора и че не е преустановила това неизпълнение в рамките на определения за това срок с мотивираното становище на Комисията“. Освен това Съдът напомня, че съгласно постоянната съдебна практика наличието на неизпълнение на задължения от държава-членка трябва да се преценява с оглед на положението на държавата-членка към момента на изтичането на срока, даден в мотивираното становище.

11 – В това производство Съдът по същество следва заключението на генералния адвокат Lenz, според когото „съгласно разпоредбата на член [226, параграф 2 ЕО] наличието на неизпълнение на задължения от държавата-членка при изтичането на срока, даден в мотивираното становище, е предпоставка за допустимост на иска“. Според генералния адвокат „липсва какъвто и да е правен интерес Съдът да установи нарушение на Договора, ако междувременно то е преустановено“, като този подход изглежда съгласуван с целта на досъдебната процедура, а именно да се преустанови нарушението преди съдебното производство. Генералният адвокат Lenz признава, че е необходимо да се допуснат изключения от този принцип в случаите на „сезонни нарушения [Решение от 24 март 1988 г. по дело Комисия/Гърция, 240/86, Recueil, стр. 1835], когато поради целта си и правното си естество неизпълнението е налице само в определени периоди (например при сезонни ограничения на вноса или износа, за да се защитят интересите на националните икономически оператори) и когато по тази причина се затруднява или дори осуетява навременното провеждане на предхождащата иска за неизпълнение процедура“. Тъй като обаче в конкретния случай е било обективно възможно предхождащата иска за неизпълнение процедура да бъде проведена без затруднения в течение на 15-те месеца, през които е било в сила поканата за представяне на оферти, генералният адвокат заключава, че искът е недопустим.

12 – C‑20/01 и C‑28/01, Rеcueil, стр. I‑3609.

13 – Точки 35 и 36 от решението. Съдът посочва в тази връзка Решение от 18 октомври 2001 г. по дело SIAC Construction (C‑19/00, Rеcueil, стр. I‑7725, точка 32).

14 – Курсивът мой.

15 – Съдът достига до подобен извод в Решение от 28 октомври 1999 г. по дело Комисия/Австрия (C‑328/96, Rеcueil, стр. I‑7479, точки 43—45), в което възражението за недопустимост, направено от правителството ответник, е отхвърлено въз основа на констатацията, че противоречащите на общностното право евентуални последици от спорните процедури по възлагане са продължавали да бъдат налице към момента на изтичане на определения в мотивираното становище срок, независимо че Австрия е привела всички висящи процедури в съответствие с изискванията на Комисията, преди да бъде изготвено мотивираното становище. В същия смисъл се е изказал в заключението си и генералният адвокат Alber.

16 – Макар да не споменава посоченото по-горе решение Комисия/Италия, в заключението си генералният адвокат Geelhoed излага съображения, които по същество оспорват подхода, възприет в посоченото решение (вж. по-специално точки 47—50 и 53—57). Според генералния адвокат производството за неизпълнение по член 226 ЕО всъщност има за цел не само да се сложи край на конкретното нарушение, но и да доведе до промяна в поведението на държавата, която не е изпълнила задълженията си, както и да се избегне повторност на нарушението. Въпреки това и според генералния адвокат продължаващото наличие на последиците от нарушението и след изтичането на определения в мотивираното становище срок е обстоятелство с основно значение за решаването на делото (вж. точка 57 от заключението).

17 – C‑394/02, Rеcueil, стр. I‑4713.

18 – Решение по дело Комисия/Гърция, посочено по-горе, точка 14.

19 – Решение по дело Комисия/Гърция, посочено по-горе, точка 19. Курсивът мой.

20 – В същия смисъл е и становището на генералния адвокат Jacobs, макар отчасти да следва различен логически ред на мисли. Според генералния адвокат интересът на Комисията да се установи в конкретния случай твърдяното неизпълнение от страна на гръцкото правителство е бил налице, доколкото сключеният след спорната процедура по възлагане договор е бил в процес на изпълнение и неизпълнението продължавало да поражда правни последици. Колкото до възражението, че липсва предмет на иска, генералният адвокат напомня практиката на Съда, според която „дори когато неизпълнението е преустановено след изтичането на определения в мотивираното становище срок, е налице интерес от продължаване на производството, тъй като то може да послужи за установяване на основание за отговорност, която дадена държава-членка може да носи вследствие на неизпълнението спрямо други държави-членки, Общността или частноправни субекти“, и добавя, че същият критерий следва да се прилага и когато неизпълнението вече не може да бъде отстранено.

21 – Решение от 27 октомври 2005 г. по дело Комисия/Италия (C‑525/03, Rеcueil, стр. I‑9405). Освен това следва да се изтъкне, че посоченото решение е постановено от втори състав на Съда, макар и в състав, различен от този, пред който е висящо настоящото дело.

22 – Следва да се посочи, че въпросът за допустимостта на иска е разгледан служебно и е установена недопустимостта му, въпреки че в съдебното заседание правителството ответник застъпва становището, че искът е допустим. Освен това Италианската република не признава твърдяното неизпълнение.

23 – Генералният адвокат Jacobs се изказва в полза на допустимостта на иска.

24 – Точка 11 от решението, посочено по-горе. Вярно е, че направените искания са се отнасяли само до разпоредбите на спорното постановление, но въпреки това, както подчертава генералният адвокат Jacobs, фактът, че процедурите по възлагане са били в ход и че свързаните с тях договори са били в процес на изпълнение, може да представлява обстоятелство, което следва да се вземе предвид, за да се прецени дали действието на посоченото постановление би могло да се смята за напълно изчерпано към момента на изтичането на определения в мотивираното становище срок.

25 – Член 5, параграф 1 от рамковото споразумение предвижда, че то влиза в сила в деня на подписването и преустановява действието си, когато всички финансовите помощи бъдат изплатени на земеделските производители, подали молби за тези помощи. Същата разпоредба се съдържа във всеки от сключените въз основа на рамковото споразумение договори. Тъй като Комисията не е посочила никакви данни в обратния смисъл, трябва да се приеме, както изтъква гръцкото правителство в съдебното заседание, че посочените помощи били изцяло изплатени преди изтичането на определения в мотивираното становище срок.

26 – Съгласно определението по член 1, буква a), от Директива 92/50 обществените поръчки за услуги са „възмездни договори, сключени в писмена форма между доставчик на услуги и възлагащ орган“. От това определение следва, че обществена поръчка за услуги по смисъла на тази директива включва насрещна престация, която се заплаща от възлагащия орган пряко на доставчика на услуги (вж. Решение 13 октомври 2005 г. по дело Parking Brixen, C‑458/03, Recueil, стр. I‑8612, точка 39).

27 – Съгласно постоянната съдебна практика в рамките на предоставените ѝ правомощия по член 226 ЕО Комисията има за задача служебно и в общ интерес да следи за прилагането на общностното право от страна на държавите-членки и да поиска установяването на евентуално неизпълнение на произтичащите от него задължения, с цел да се преустанови това неизпълнение (вж. Решение от 1°февруари 2001 г. по дело Комисия/Франция, C‑333/99, Recueil, стр. I‑1025, точка 23 и Решение от 2 юни 2005 г. по дело Комисия/Гърция, C‑394/02 Recueil, стр. I‑4713, точки 14 и 15, както и цитираната съдебна практика).

28 – Вж. в този смисъл Решение от 31 март 1992 г. по дело Комисия/Италия, посочено в точка 41 по-горе.

29 – Вж. например Решение от 9 ноември 2006 г. по дело Комисия/Обединено Кралство (C‑236/05, Recueil, стр. І‑10819).

30 – Вж. в този смисъл Решение от 4 май 1995 г. по дело Комисия/Гърция (C‑79/94, Recueil, стр. I‑1071, точка 15).

31 – Макар че, както посочва гръцкото правителство, в районите, в които са налице повече СЗК, изборът на СЗК като насрещна страна по договора по отношение на местния орган ще се извърши при сключване на договора за изпълнение.

32 – Вж. например съображенията на договора за изпълнение, сключен между гръцката държава, администрацията на префектура Коринт и СЗК в Коринт. В точка 1 от тези съображения се предвижда, че рамковото споразумение представлява неразделна част от договора.

33 – Независимо от това, в различен нормативен контекст (при спор относно нарушение на разпоредбите на Директива 93/38/ЕИО относно координиране на процедурите за възлагане на обществени поръчки от възложители, извършващи дейност във водоснабдяването, енергетиката, транспорта и телекомуникациите) Съдът вече е показал, че дава предимство на критерия за единство на икономическата и техническата функция на обществените поръчки пред обстоятелства като множество възлагащи органи или изпълнители (вж. Решение от 5 октомври 2000 г. по дело Комисия/Франция, C‑16/98, Recueil, стр. I‑8315).

34 – Решение от 24 септември 1998 г., по дело C‑76/97 (Recueil, стр. I‑5357, точка 37).

35 – Макар и само с обяснителна цел, Комисията отбелязва освен това, че съдържащата се в приложение II A към Директива 2004/18/ЕО таблица за съответствие между позициите в Common Procurement Vocabulary (CPV) и номенклатурата CPC включва топографските услуги в категория 12, „инженерни услуги“.

36 – Вж. Решение от 12 май 2005 г. по дело Комисия/Белгия (C‑287/03, Recueil, стр. I‑3761, точка 27 и цитираната съдебна практика).

37 – Вж. съображенията, изложени в точка 105 по-горе.

38 – Решение от 7 декември 2000 г. (C‑324/98, Recueil, стр. I‑10745).

39 – Решение от 21 юли 2005 г. по дело Coname (C–231/03, Recueil, стр. I‑7287) относно предоставяне на концесия за управлението на обществените поръчки за снабдяване с газ на дружество, чийто основен капитал се състои от предимно публични средства.

40 – Посочено в бележка под линия 26.

41 – Решение по дело Teleaustria и Telefonadress, точка 60, Решение по дело Coname, точка 16 и Решение по дело Parking Brixen, точка 46, посочени по-горе.

42 – Вж. Решение по дело Teleaustria и Telefonadress, точки 61 и 62 и Решение по дело Parking Brixen, точка 49.

43 – Генералният адвокат Stix‑Hackl подкрепя възможността за позоваване на тези принципи в посоченото по-горе заключение, представено по дело C‑507/03, и в заключението, представено същия ден по свързаното дело Комисия/Ирландия (C‑532/03), също висящо пред големия състав на Съда.

Full & Egal Universal Law Academy