EUR-Lex -  62005CC0299 - BG

ЗАКЛЮЧЕНИЕ НА ГЕНЕРАЛНИЯ АДВОКАТ

Г‑ЖА JULIANE Kokott

представено на 3 май 2007 година(1)

Дело C-299/05

Комисия на Европейските общности

срещу

Европейски парламент

и

Съвет на Европейския съюз

„Специални обезщетения, независещи от вноски — Регламент (ЕО) № 647/2005 на Европейския парламент и на Съвета от 13 април 2005 година за изменениe на Регламент (ЕИО) № 1408/71 и на Регламент (ЕИО) № 574/72 — Финландия: Помощи за полагане на грижи за дете — Швеция: Помощи за инвалиди и за полагане на грижи за деца инвалиди — Обединено кралство: Помощи за издръжка на лица с увреждания, добавка за обгрижване на хора с увреждания и помощи за лице, полагащо грижи“

I –    Увод

1.        От влизането в сила на Регламент (ЕИО) № 1247/92(2) приложното поле на Регламент (ЕИО) № 1408/71(3) обхваща и специалните обезщетения, независещи от вноски, т.е. обезщетения, които съдържат елементи както на социалното осигуряване, така и на социалното подпомагане. По отношение на тези плащания се прилагат специални разпоредби; по-специално, не е задължително те да се изплащат на чуждестранни лица.

2.        Регламент (ЕО) № 647/2005(4) за изменение на Регламент (ЕИО) № 1408/71 и Регламент (ЕИО) № 574/72 дефинира по нов начин специалните обезщетения, независещи от вноски. Понастоящем законодателят определя тези обезщетения като специални парични обезщетения, независещи от вноски(5). Освен това, той изменя приложение IIa, което описва различните, попадащи в тази категория национални обезщетения.

3.        С настоящата жалба за отмяна Комисията оспорва вписванията в приложение IIa, касаещи Финландия, Швеция и Обединеното кралство. Тя е на мнение, че въпросните обезщетения не са специални обезщетения по смисъла на променения член 4, параграф 2а от Регламент № 1408/71 и поради това следва да бъдат изключени от приложение IIa.

II – Правна уредба

 A –     Общностно право

4.        Съображение 1 от Регламент № 647/2005 гласи:

„Следва да се направят някои изменения в Регламенти (ЕИО) № 1408/71 […] и (ЕИО) № 574/72 […], за да се отчетат последните развития в практиката на Съда на Европейските общности за улесняване прилагането на тези регламенти и отразяване измененията в законодателството за социално осигуряване на държавите-членки.“

5.        Целта на законодателя по отношение на изменението на разпоредбите относно специалните обезщетения, независещи от вноски, се конкретизира от съображение 3:

„Решенията по делата Friedrich Jauch срещу Pensionsversicherungsanstalt der Arbeiter и Ghislain Leclere, Alina Deaconescu срещу Caisse nationale des prestations familiales […] относно класифицирането на специални парични обезщетения, независещи от вноски, изискват, от съображения за правна сигурност, да бъдат определени два кумулативни критерия, които да се отчитат с оглед на това такива обезщетения да мога да се включат в приложение IIа към Регламент (ЕИО) № 1408/71. На това основание е налице повод за ревизиране на приложението, като се отчетат законодателните изменения в държавите-членки, засягащи този тип обезщетения, които подлежат на специална координация предвид техния смесен характер. […]“.

6.        Отнасящите се до приложение IIa към Регламент № 1408/71 изменения се разясняват от съображение 6:

„Преразглеждането на приложение IIа към Регламент (ЕИО) № 1408/71 ще доведе до премахването на някои съществуващи вписвания и, като се отчетат законодателните изменения в някои държави-членки, до включването на някои нови вписвания. […]“.

7.        Член 1 от Регламент № 1408/71 гласи:

„За целите на настоящия регламент:

[…]

ф) i) „семейни обезщетения“: всички плащания в натура или пари, които са предназначени за посрещане на семейни разходи съгласно законодателството, предвидено в член 4, параграф 1, буква з), без посочените в приложение I специални помощи за раждане на дете или осиновяване“

8.        Приложното поле на Регламент № 1408/71 се определя до този момент в член 4(6), както следва:

„1. Този Регламент се прилага за цялото законодателство, което се отнася до следните клонове на социалната сигурност:

a)      обезщетения за болест и майчинство,

б)      обезщетения за инвалидност, включително обезщетенията за поддържане или подобряване на способността за получаване на доходи,

[…]

з)      семейни обезщетения.

2a. Настоящият регламент се прилага за специални обезщетения, независещи от вноски, които са предвидени съгласно друго законодателство или схеми, освен посочените в параграф 1, или които са изключени по силата на параграф 4, когато въпросните обезщетения са предназначени:

a)      да осигуряват допълнително, заместващо или спомагателно покритие за рисковете, посрещани от клоновете на социална сигурност, посочени в параграф 1, букви от а) до з);

б)      или единствено като специфична закрила за лица с увреждания.

[…]

4. Настоящият регламент не се прилага […] за социално […] подпомагане […].“

9.        Регламент № 647/2005 изменя член 4, параграф 2а от Регламент № 1408/71 както следва:

„Настоящият член се прилага към специални парични обезщетения, независещи от вноски, които се предвидени по законодателство, което поради своя персонален обхват, цели и/или условия за придобиване на право има характеристиките както на законодателство за социално осигуряване по параграф 1, така и на социално подпомагане.

Специални парични обезщетения, независещи от вноски, означава тези:

a)      които имат за цел да осигурят или:

i)      допълващо, заместващо или спомагателно покритие срещу рискове, обхванати от клоновете на социална сигурност по параграф 1, и които гарантират на съответните лица минимален доход за издръжка с оглед на икономическото и социалното положение в съответната държава-членка;

или

ii)      единствено специфична закрила на хората с увреждания, тясно свързана със социалната среда на споменатото лице в съответната държава-членка,

и

б)      когато финансирането произтича изключително от задължително данъчно облагане, имащо за цел да покрие общите публични разходи и условията за предоставяне и изчисляване на обезщетенията не зависят от каквато и да е вноска по отношение на бенефициера. Независимо от това обезщетенията, предоставени за допълване на обезщетение на основата на вноски, няма да се считат за обезщетения на основата на вноски само поради тази причина;

и

в) които са посочени в приложение IІа.“

10.      Като премахва съществуващи вписвания и включва някои нови обезщетения, приложение I, точка 2 към Регламент № 647/2005 формулира по изцяло нов начин приложение IIa(7) към Регламент № 1408/71. Вписванията за Финландия, Швеция и Обединеното кралство посочват, без изменение на съдържанието, по-специално следните обезщетения:

„Ц.      ФИНЛАНДИЯ

[…]

б)      Помощи за полагане на грижи за деца (Закон за помощите за полагане на грижи за деца, 444/69)[(8)];

[…]

Ч.      ШВЕЦИЯ

[…]

в)      Помощ за увреждания и помощ за полагане на грижи за деца с увреждания (Закон 1998: 703)[(9)].

Ш.      ОБЕДИНЕНО КРАЛСТВО

[…]

г)      Помощ за живот при увреждания [да се чете: „помощ за издръжка на лица с увреждания“] (Закон за помощ за живот при увреждания и помощ за работа при увреждания [да се чете: „Закон относно помощите за издръжка и за работа на лица с увреждания“] от 27 юни 1991 г., раздел 1 и Наредба за помощ за живот при увреждания и помощ за работа при увреждания [да се чете: „Наредба относно помощите за издръжка и за работа на лица с увреждания“] (Северна Ирландия) от 24 юли 1991 г., член 3) [(10)];

д)      Добавка за обгрижване на хора с увреждания ((Закон за социалното осигуряване от 20 март 1975 г., раздел 35 и Закон за социалното осигуряване (Северна Ирландия) от 20 март 1975 г., раздел 35)(11);

е)      Помощ за лице, полагащо грижи (Закон за социалното осигуряване от 20 март 1975 г., раздел 37 и Закон за социалното осигуряване (Северна Ирландия) от 20 март 1975 г., раздел 37) [(12)]“.

 Б –     Национално право

1.      Финландски помощи за полагане на грижи за дете (Закон за помощите за полагане на грижи за дете, 444/1969)

11.      Финландският закон за помощите за полагане на грижи за дете предоставя/отпуска парично обезщетение, когато поради болест, инвалидност или друго увреждане детето се нуждае от особени грижи, обслужване или рехабилитация за период от минимум шест месеца и това води до значителни финансови или други затруднения. Право на обезщетение имат деца под 16 години с постоянно местоживеене във Финландия.

12.      Размерът на помощта се определя съобразно индивидуалната нужда от лечение, обслужване, респ. рехабилитация на детето и се разделя на три части. Доходът на родителите на нуждаещото се от грижи дете, както и осигурителните периоди и периодите на полагане на труд, не се вземат под внимание. Дали обезщетението ще се предостави за определен период или неограничено, зависи от продължителността на нуждата на детето от грижи. Промяна в здравословното състояние на детето може да доведе до загуба на правото, респ. до изменение на размера на помощта.

13.      Правото на помощи за полагане на грижи за дете се погасява съгласно член 4 от финландския закон, когато детето пребивава повече от три месеца в болница или в друга публична, респ. финансирана от държавата болнична институция.

2.      Помощи за инвалиди и полагане на грижи за деца инвалиди в Швеция (Закон 1998: 703)

14.               Шведските помощи са взаимно свързани и съществените предпоставки за предоставянето им са еднакви. Помощите за полагане на грижи за деца инвалиди се предоставят до 19-годишна възраст. След това започва периодът, през който лицето има право на помощи за инвалиди. Обезщетенията не изискват лицето да работи, нито изискват наличието на периоди на полагане на труд, респ. на осигурителни периоди. Не съществува функционална или организационна връзка с определена осигурителната система. Двете обезщетения изискват обстойна проверка на нуждата в конкретния случай. В случай на промяна на нуждата, предпоставките за предоставяне се проверяват отново.

 а) Помощи за полагане на грижи за деца инвалиди

15.      Обезщетението се изплаща на родители, чието дете поради болест, душевно заболяване или друго увреждане се нуждае от грижи или надзор за период от минимум шест месеца. Освен това съществува право на помощи за полагане на грижи, когато болестта или увреждането на детето води до допълнителни разходи.

16.      Размерът на помощта за полагане на грижи, за която шведският закон предвижда четири различни месечни размера, се определя изключително съобразно степента на нуждата от грижи и от индивидуалната нужда от надзор, както и съобразно обема на допълнителните разходи. Същите критерии се прилагат и относно продължителността на отпускане на помощта.

17.      С изключение на случаите на изменение на нуждата, предпоставките за предоставяне на помощта се проверяват минимум всеки две години въз основа на законово установени критерии. Доходът на родителите обаче не се взема под внимание; същото се отнася и за обстоятелството, дали те са се отказали да работят или са намалили работата си поради необходимостта да се грижат за своето дете.

18.      Правото на помощи за полагане на грижи се погасява по принцип, когато детето е настанено в публична, респ. финансирана от държавата болнична институция.

 б) Помощи за инвалиди

19.      Право на помощи за инвалиди имат осигурените лица, които, поради намаляване на подвижността преди навършването на 65-годишна възраст, се нуждаят от постоянно подпомагане в ежедневието (член 5, точка 1 от шведския закон), от постоянна помощ от трето лице, за да могат да упражняват своята професия (член 5, точка 2), или понасят в различни случаи значителни допълнителни разходи (член 5, точка 3). В случай, че всички тези три предпоставки са налице или предпоставките по точка 1 или точка 2 се добавят към критерия по точка 3, то правото се определя съобразно общия обем на нуждата. Осигурителните периоди, респ. времето на полагане на труд на получателя на помощта, не се вземат под внимание.

20.      Степента на нужда от грижи, респ. обемът на допълнителните разходи са от значение в конкретния случай за размера на обезщетенията за инвалиди; член 6 от шведския закон предвижда три различни размера на обезщетенията. Шведското правителство посочва, че не съществуват установени критерии за преценка на нуждата в конкретния случай. По-скоро се вземат под внимание произтичащите от нуждите на бенефициера финансови тежести, доколкото те се разглеждат като разумни и обосновани.

3.      Национални разпоредби в Обединеното кралство

21.      Помощите за издръжка на лица с увреждания и добавката за обгрижване на хора с увреждания зависят по същество от едни и същи предпоставки за предоставяне. Помощта за лице, полагащо грижи, допълва двата вида помощи.

 а) Помощ за издръжка на лица с увреждания — Disability Living Allowance and Disability Working Allowance Act 1991 от 27 юни 1991 г., раздел 1 и Disability Living Allowance and Disability Working Allowance (Northern Ireland) Order 1991 от 24 юли 1991 г., член 3

22.      Помощта за издръжка на лица с увреждания се състои от два компонента, а именно компонентите „грижа“ и „подвижност“. Страните са единодушни, че компонентът „подвижност“ с право е останал в приложение IIa като специално обезщетение, независещо от вноски, по смисъла на член 4, параграф 2а, буква a), подточка ii) от Регламент № 1408/71 в редакцията след изменението с Регламент № 647/2005.

23.      Компонентът „грижа“ се полага на лица под 65-годишна възраст с тежки физически или психически увреждания, които се нуждаят от често или постоянно обслужване и отговарят на изискванията за местоживеене, респ. местопребиваване. Правото може да продължи да съществува и след навършване на тази възраст, когато обезщетението е разрешено преди навършването на 65-годишна възраст. Националните разпоредби изискват в конкретния случай да е необходимо наблюдение от трето лице по време на конкретно посочени периоди през деня, респ. през нощта, във връзка с физическите функции, или осуетяването на значима опасност за бенефициера или други лица да поражда необходимостта от постоянен надзор.

24.      Отпускането, както и размерът на обезщетението, се определят само съобразно времевия обем на индивидуалната нужда от внимание, респ. надзор. Трите различни размера се отпускат независимо от това, дали получателят на обезщетението има доходи, работи, е неработоспособен или получава други социални помощи. Бенефициерите могат да използват тези средства, както намерят за добре.

 б) Добавка за обгрижване на хора с увреждания — Social Security Act 1975 от 20 март 1975 г., раздел 35 и Social Security Act (Nordh Irland) 1975 от 20 март 1975 г., раздел 35

25.      Добавката за обгрижване на хора с увреждания се различава от помощта за издръжка на лица с увреждания дотолкова, доколкото правото възниква едва след навършване на 65-годишна възраст и на разположение са само два различни размера. Разрешение е изключено, когато бенефициерът вече получава помощ за издръжка на лице с увреждания.

 в) Помощ за лице, полагащо грижи — Social Security Act 1975 от 20 март 1975 г., раздел 37 и Social Security Act (Nordh Irland) 1975 от 20 март 1975 г., раздел 37

26.      Адресати на помощта за лице, полагащо грижи, са частни лица с постоянно местожителство, респ. местоживеене, в Обединеното кралство, които осигуряват редовно безплатни грижи в рамките на минимум 35 часа седмично на получателя на помощта за издръжка на лица с увреждания, респ. на добавката за обгрижване на хора с увреждания. От документите по делото не може да се определи със сигурност, дали предоставянето на помощ за лице, полагащо грижи, зависи от доходите на полагащия грижата(13).

III – Производство и искания

27.      На 26 юли 2005 г. Комисията подава жалба до Съда и иска:

–        да се отменят разпоредбите в част Ц. Финландия, буква б), Ч. Швеция, буква в) и Ш. Обединено кралство, букви г), д) и е) от приложение I, точка 2 от Регламент (ЕО) № 647/2005 от 13 април 2005 година за изменение на Регламент (ЕИО) № 1408/71 на Съвета за прилагането на схеми за социално осигуряване на заети, самостоятелно заети лица и членове не техните семейства, които се движат в рамките на Общността, и Регламент (ЕИО) № 574/72 на Съвета за прилагане на Регламент (ЕИО) № 1408/71;

–        да се осъди ответникът да заплати съдебните разноски.

28.      Европейският парламент иска:

–        жалбата на Комисията да се обяви за недопустима

–        при условията на евентуалност, жалбата да се отхвърли,

–        да се осъди Комисията да заплати съдебните разноски.

29.      Съветът иска:

–        да се отхвърли жалбата,

–        да се осъди Комисията да заплати съдебните разноски.

30.      Обединеното кралство, Кралство Швеция и Република Финландия подкрепят исканията на Европейския парламент и на Съвета като встъпили страни.

IV – Правен анализ

 A –   По допустимостта

1.      Относно срока за подаване на жалба и наличието на атакуем правен акт

31.      Парламентът е на мнение, че настоящата жалба за отмяна е просрочена. За изчисляването на двумесечния срок съгласно член 230, пета алинея ЕО не е решаващо публикуването на Регламент № 647/2005, тъй като с изключение на тяхното местоположение той е оставил в приложението непроменени обезщетенията, предмет на спора. По-скоро правният акт, който за първи път е включил обезщетенията в приложение IIa към Регламент № 1408/71, е поставил началото на срока(14). В случай че с оглед на правна яснота и прозрачност законодателят изберял да формулира по нов начин приложение IIa, вместо да отмени отделни точки, то принципът на правна сигурност забранявал подновяване на срока за подаване на жалба съгласно член 230, пета алинея ЕО за вече съществуващи разпоредби.

32.      Парламентът посочва, че определението на специалните обезщетения, независещи от вноски, формулирано по нов начин в член 4, параграф 2а от Регламент № 1408/71 не е довело до промяна на правната рамка по същество, а само е съобразило текста на разпоредбата с тълкуването на Съда(15).

33.      Препращайки към съображение 3, Комисията възразява, че Регламент № 647/2005 не само потвърждава приложение IIa. Критериите за специално обезщетение, независещо от вноски, са изменени съобразно съдебната практика, и многобройните обезщетения, неотговарящи на тези критерии, са отстранени от приложение IIa. Отмяната на оспорваните тук обезщетения се проваля в Съвета поради отказа на трите засегнати държави-членки.

34.      По-нататък Комисията е на мнение, че новата редакция на акт от вторичното право представлявала сама по себе си решение на законодателя, което може да бъде оспорено, когато той не е засегнал съдържанието на дадено приложение. В настоящия случай това важи още повече, тъй като Комисията е посочила частичнотото нарушение на общностното право от страна на приложението.

35.      Жалбата била допустима и поради това, защото с нея се оспорва нарушението на принципа на правна сигурност от страна на приложение IIa(16). Тъй като законодателят запазвал вписвания в приложение IIa, които в действителност не представляват специални обезщетения, независещи от вноски, той възпрепятствал засегнатите лица да разпознаят по ясен и предвидим начин своите права, предоставени им от общностното право, и да се позоват евентуално на възможността за изнасяне на обезщетение.

36.      На първо място, следва да се разграничава просрочването на жалбата от въпроса дали с оглед на спорните разпоредби от приложение IIa Регламент № 647/2005 представлява унищожаем правен акт.

37.      Жалбата на Комисията за отмяна на Регламент № 647/2005 е подаден безспорно в рамките на двумесечния срок от публикуването на атакувания правен акт в Официален вестник, който срок е регламентиран в член 230, пета алинея ЕО(17).

38.      Действително Парламентът критикува по-скоро факта, че с оглед на спорните разпоредби Регламент № 647/2005 не представлява унищожаем правен акт, а само потвърждава съществуващите разпоредби и поради това не поставя нов срок за подаване на жалба.

39.      Жалбата за отмяна съгласно член 230 ЕО е допустима срещу всички действия на органите, които са предназначени да породят правно действие с обвързващ характер(18).

40.      По отношение на решенията в постоянната си практика Съдът е постановил, че те не могат да бъдат обект на жалба за отмяна, когато представляват повтарящи се актове(19). Ако даден акт само потвърждава едно предишно действие, то същият не може да приведе в действие нов срок за обжалване(20). Жалбата за отмяна на потвърждаващото действие представлявал именно косвено обжалване на предишното решение и създавала по този начин възможност за заобикаляне на срока за обжалване съгласно член 230, пета алинея ЕО(21).

41.      Въпросът, дали тази съдебна практика може да се приложи и по отношение на регламенти, може тук да остане без отговор. Регламент № 647/2005 не само потвърждава съществуващите разпоредби относно специалните обезщетения, независещи от вноски, но и изменя досегашното правно положение.

42.      Фактът, че Регламент № 647/2005 запазва в непроменен вид обжалваните разпоредби от приложение IIa, не е определящ за въпроса, дали в това отношение той поражда правно действие с обвързващ характер. В Решение по дело Jauch(22) Съдът посочва, че материалните критерии в член 4, параграф 2a от Регламент № 1408/71 определят правната рамка на специалните обезщетения, независещи от вноски, и самото вписване на едно обезщетение в приложение IIa не произвежда самостоятелна правна последица, както Комисията с право отбелязва.

43.      Дали Регламент № 647/2005 е променил правното положение по отношение на специалните обезщетения, независещи от вноски, не може да бъде установено само въз основа на приложение IIa. По-скоро следва да се преценят в светлината на член 4, параграф 2a и включените в приложението обезщетения. Тази разпоредба обаче е изменена с Регламент № 647/2005. Действително съображение 3 от Регламент № 647/2005 говори за прецизиране на критериите с оглед на решенията по делата Jauch и Leclere(23). Дори обаче когато бъде постигнато преливане на критериите на Съда в текста на закона, без същите да се изменят, те получават друго правно качество.

44.      Дори възражението на Парламента, че производствата по установяване на неизпълнение на задължения срещу Финландия, Швеция и Обединеното кралство са доказали, че самата Комисия е изходила от съществуването на спорните разпоредби преди приемането на Регламент № 647/2005 г., няма ефект. В тези производства Комисията възразява по-специално, че засегнатите разпоредби не изпълняват в материално отношение упоменатите в член 4, параграф 2a в старата му редакция предпоставки.

45.      Дори ако се приеме, че новата редакция на материалните критерии не е променила правната рамка на специалните обезщетения, независещи от вноски, все пак законодателят е приел едно атакуемо решение относно отделните вписвания в приложение IIa.

46.      Още в своето предложение за Регламент № 647/2005(24) Комисията отправя покана към Парламента и Съвета за проверка на вписванията. В проекта на мотивите на Съвета за приемане на Обща позиция(25) Съветът посочва, че се е постарал да постигне съгласие относно критериите за включване на вписвания в приложение IIa и на тази основа може да се постигне споразумение относно класифицирането на голяма част от вписванията(26). Действително не могло да бъде постигнато единодушие относно предложението на Комисията за зачеркването на някои вписвания от приложение IIa, тъй като засегнатите държави-членки са изразили мнение, че вписванията изпълнявали изискванията на член 4, параграф 2a от Регламент № 1408/71 в новата редакция(27). С цел да се улесни приемането на Регламента, Съветът се съгласил обаче

„тези вписвания да се запазят в приложение IIa, докато определящите критерии бъдат пояснени от последващата съдебна практика на Съда на Европейските общности, което в този случай би могло евентуално да доведе до преработване на това приложение.“(28)

47.      Формулирано по друг начин, преценката, че всички вписвания в приложение IIa съответстват безспорно на формулираните по нов начин критерии на член 4, параграф 2a от Регламент № 1408/71, не стои в основата на приемането на Регламент № 647/2005. Законодателят обаче взема решение да остави спорните вписвания в приложение IIa, за да ги направи достъпни за проверка от страна на Съда.

48.      Възражението на Парламента, че законодателят е използвал вече буквално формулираните по нов начин критерии в член 70, параграф 2 на Регламент № 883/2004(29), не води до друга оценка. Тъй като Парламентът и Съветът не са определили още съдържанието на приложение X (специални парични обезщетения, независещи от вноски) към член 70, параграф 2, буква в) от този регламент, Комисията не е могла в този случай да подаде жалба за отмяна, за да могат да се проверят отделни вписвания за тяхното съответствие с критериите относно специалните обезщетения, независещи от вноски.

49.      На последно място, Комисията с право посочва, че принципът на правната сигурност повелява извършването на проверка. В противен случай засегнатите страни щяха да продължават да имат съмнение относно съответствието на вписванията в приложение IIa с критериите на член 4, параграф 2а от Регламент № 1408/71, поне докато Съдът се произнесе в производство по преюдициално запитване подробно относно характера на отделните обезщетения.

50.      В резултат следва да се направи изводът, че по отношение на оспорваните разпоредби от приложение IIa при Регламент № 647/2005 става въпрос за обжалваем правен акт по смисъла на член 230, първа алинея ЕО.

2.      Относно частичната отмяна на регламента

51.      Съгласно постоянната практика Съдът не може да обяви един правен акт за частично нищожен, когато оспорваните части са неразделно свързани с целия правен акт, така че при отменянето им би се променила същността на уредбата(30).

52.      Тъй като обезщетенията, посочени в приложение IIa, трябва винаги да изпълняват материалните предпоставки по член 4, параграф 2a от Регламент № 1408/71, за да могат да бъдат признати като специални обезщетения, независещи от вноски(31), зачеркването на едно обезщетение от приложение IIa няма действие по отношение на критериите. Като обявява приложение IIa за недействително в диспозитива на решението по делото Leclere(32), доколкото то включва оспорваното по делото люксембургско обезщетение за майчинство, Съдът вече е признал, че при вписванията в приложение IIa става въпрос за делими части.

 Б –     По основателността

 1.     Предварителна бележка по отношение на оспорваното правно нарушение

53.      Жалбата е основателна, когато оспорваните разпоредби от приложение I, точка 2 към Регламент № 647/2005, т.е. новата редакция на приложение IIa във връзка с вписванията, предмет на спора, касаещи Финландия, Швеция и Обединеното кралство, са противоправни.

54.      Комисията посочва, че съответните обезщетения не отговарят на критериите на определението на специалните обезщетения, независещи от вноски, формулирано по нов начин в член 4, параграф 2a от Регламент № 1408/71(33) посредством Регламент № 647/2005.

55.      Следователно на пръв поглед се посочва противоречие между две норми от един и същ ранг, тъй като приложение I също е част от Регламент № 647/2005, т.е. произтича от същия автор и е прието в същото производство, както и другите части на регламента. Такова противоречие нарушавало принципа на правната сигурност. Този основен принцип на общностното право изисква именно, дадена разпоредба да е ясна и недвусмислена, за да могат засегнатите лица да разпознават безспорно своите права и задължения и по този начин да могат да предприемат съответните мерки(34). От нарушението на принципа на правна сигурност само по себе си обаче не може да се направи изводът, че само една от противоречащите си разпоредби от един и същи ранг следва да бъде отменена и не може да се определи коя трябва да бъде това.

56.      Видно от наложилата се съдебна практика, е налице не само конфликт на норми от един и същи ранг. Изходна точка за изясняване на тази проблематика е решението Jauch(35), в което Съдът посочва следното:

„Съгласно постоянната практика на Съда […] приетият съгласно член 51 от Договора за ЕО (понастоящем след изменението член 42 ЕО) Регламент № 1408/71 […] трябва да се тълкува с оглед целта на този член; тази цел се състои в създаването на възможно най-голяма свобода на движение на работниците мигранти. Целта на членове 48 и 49 от Договора за ЕО (понастоящем след изменението членове 39 ЕО и 40 ЕО), член 50 ог Договора за ЕО (понастоящем член 41 ЕО) и член 51 от Договора за ЕО не би била постигната, ако работниците, възползвали се от правото си на свободно движение, биха изгубили предимствата на социалната сигурност, предоставени им от правните разпоредби на дадена държава-членка, най-вече когато тези привилегии представляват насрещна престация за платените от тях вноски по социалното осигуряване.“

57.      Най-накрая, съгласно съдебната практика по делото Jauch, е налице преимущество на член 4, параграф 2a от Регламент № 1408/71 спрямо вписванията в неговото приложение IIa, което формално има същия ранг. Преимуществото изхожда от това, че Съдът разглежда член 4 във връзка с член 10 и член 10a от Регламент № 1408/71 като конкретизиране на по-висшата свобода на движение на работниците. Междувременно към това се е ориентирала и Комисията, която полага усилия да адаптира приложение IIa към изискванията на съдебната практика, както тя посочва устно. Произтичащото от това ограничение на законодателната свобода на действие при запълването на неопределеното правно понятие за специалните обезщетения, независещи от вноски, служи за гарантиране на свободата на движение на работниците. Действително, понятието „заето лице“ в Регламент № 1408/71 е по-широко от това по член 39 ЕО. Въпреки това разглежданите в настоящото производство обезщетения са от полза и за работниците по смисъла на Договора и за членовете на техните семейства.

58.      Все пак общностният законодател е свободен да създава в тази рамка разпоредби, отклоняващи се от принципа, че обезщетенията по социалното осигуряване могат да бъдат изнасяни извън пределите на страната(36). Такива разпоредби, предвиждащи изключение, които поставят предоставянето на определени специални обезщетения в зависимост от местоживеенето в страната, следва да се тълкуват тясно(37).

59.      От това следва, че приемането на обезщетения в приложение IIa към Регламент № 1408/71 нарушава членове 39 и 42 ЕО, когато не са налице предпоставките за тяхното квалифициране като специални обезщетения, независещи от вноски, съгласно член 4, параграф 2a от регламента(38). Ограничението на свободата на движение на работниците посредством клаузи за местоживеене в националните закони за обезщетенията е оправдано най-вече само при „истински“ специални обезщетения, независещи от вноски.

60.      Както Комисията правилно посочва в заключение, следва да се провери дали спорните обезщетения отговарят на критериите за специалните парични обезщетения, независещи от вноски, съгласно член 4, параграф 2а от Регламент № 1408/71 в редакцията, изменена с Регламент № 647/2005. Ако това не е така, Регламент № 647/2005 следва да бъде отменен, доколкото той предвижда вписване на съответните обезщетения в приложение IIa към Регламент № 1408/71.

 2.     Относно систематиката на член 4, параграф 2a от Регламент № 1408/71

61.      Уводното изречение на член 4, параграф 2a описва специалните обезщетения, независещи от вноски, като обезщетения, чиято правна основа — с оглед на нейното приложно поле спрямо лицата, нейните цели и/или предпоставки — има както признаците на класическо социалноосигурително обезщетение по смисъла на член 4, параграф 1, така и такива на социалното подпомагане.

62.      Член 4, параграф 2a, буква a) посочва две категории специални обезщетения, именно обезщетения, i) предназначени да осигурят допълнителна, заместваща или спомагателна закрила срещу класическите социално-осигурителни рискове и да гарантира на бенефициерите минимален доход, който се определя според икономическата и социална среда в съответната държава-членка, и обезщетения, ii) които целят единствено специфична закрила на лицата с увреждания, тясно свързана със социалната среда на тези лица в съответната държава-членка.

63.      С изключение на уводното изречение, само подточка i) изисква изрично както връзка с класически клон на социалната сигурност, така и гаранция за минимален доход като елемент на социалното подпомагане. Подточка ii) от своя страна не засяга още веднъж връзката с клона на социална сигурност и социалната помощ. Поради това се поставя въпросът, дали обезщетения като специфична закрила на лицата с увреждания непременно трябва да обединяват в себе си двата признака.

64.      В полза на това говори фактът, че смесеният характер на обезщетенията се упоменава още в уводното изречение на член 4, параграф 2a, който се отнася до двете посочени в следващата буква а) категории специални обезщетения.

65.      Това, че обезщетенията като специфична закрила на лицата с увреждания по смисъла на член 4, параграф 2a, буква a), подточка ii) от Регламент № 1408/71 трябва да имат връзка с клон на социална сигурност, е необходимо, тъй като в противен случай не би било възможно прилагането на Регламент № 1408/71.

66.      Допълнително те трябва да съдържат елементите на социалното подпомагане. В случай че връзка с някой клон на социалната сигурност би била достатъчна, обезщетенията като специфична закрила на лицата с увреждания биха представлявали винаги специални обезщетения по смисъла на подточка ii) и биха били изключени общо съгласно член 10a от Регламент № 1408/71 от принципа на износимост на социалноосигурителните обезщетения извън страната. Независимо от това, че текстът на уводното изречение на член 4, параграф 2a казва обратното, това би довело до съществено ощетяване на лицата с увреждания, тъй като подобни обезщетения на лица без увреждания, напр. обезщетения за полагане на грижи на възрастни хора, могат да се изнасят извън страната.

67.      Независимо от отделните признаци на специалните обезщетения, независещи от вноски, систематиката на Регламент № 1408/71, която е запазена и от Регламент № 647/2005, изключва във всеки случай квалифицирането на едно обезщетение като специално обезщетение, когато то попада само под член 4, параграф 1(39). В постоянната си практика Съдът квалифицира едно обезщетение като социалноосигурително обезщетение, когато, от една страна, то се отпуска на бенефициера въз основа на законово установени предпоставки, без в конкретния случай да се извършва проверка за преценка на личната нужда, и от друга страна, се отнася до някой от изброените в член 4, параграф 1 от Регламент № 1408/71 рискове(40).

68.      Установено ли е, че спорните обезщетения не попадат под член 4, параграф 1, а съдържат единствено признаците на социалноосигурително обезщетение, то смесеният характер по смисъла на член 4, параграф 2a изисква и обезщетенията да се характеризират с елементи на социалното подпомагане. Това е случаят, когато те се предоставят без оглед на определени периоди на полагане на труд или осигурителни периоди в зависимост от нуждата, като нуждата може да се определи съгласно обективни законови критерии(41).

69.      Освен това обезщетенията като особена закрила на лица с увреждания се характеризират и с целта да се подпомага интеграцията на инвалидите в обществото и да им се осигури възможност за участие в обществения живот.

3.      Преценка на спорните обезщетения

 а) Относно характера на специални обезщетения на финландските помощи за полагане на грижи за дете

 i) Принадлежност на финландските обезщетения за полагане на грижи за дете към някой от клоновете на социалната сигурност, упоменати в член 4, параграф 1 от Регламент № 1408/71

70.      Дали финландското обезщетение за полагане на грижи за дете може да бъде отнесено към някой от клоновете на социалната сигурност, се определя съобразно целта на обезщетението.

71.      Съветът, Парламентът и финландското правителство посочват, че обезщетението за полагане на грижи за дете има за задача да осигури специалната закрила и обществената интеграция на децата инвалиди или на болните деца. То има за цел да улесни специфичните мерки за полагане на грижи, както и мерките за психическа и физическа рехабилитация, и да предотврати по-късна неработоспособност. Финландското правителство подчертава, че обезщетението за полагане на грижи за дете не се стреми общо към това да компенсира загубата на доходи на родителите(42) или разходите на семейството.

72.      Комисията е на мнение обаче, че обезщетението за полагане на грижи за дете е предназначено също така и за облекчаване на финансовото натоварване на родителите, които гледат своето болно дете или дете инвалид в семейството вместо в болнично заведение. Поради това то цели също така да намали финансовите загуби, произтичащи от отказа да се работи при пълен работен ден. Препращайки към практиката на Съда(43), Комисията стига от упоменатите признаци до извода, че при обезщетението за полагане на грижи за дете става въпрос за семейно обезщетение по смисъла на член 1, буква ф), подточка i) от Регламент № 1408/71.

73.      В Решение по дело Offermanns(44) Съдът е установил, че с „посрещане на семейните разходи“ по смисъла на член 1, буква ф), подточка i) се има предвид държавен принос към семейния бюджет, който следва да намали разходите по издръжката на децата.

74.      Финландското правителство посочва обаче с право, че всяко парично обезщетение въздейства върху средствата, с които едно семейство разполага. Самото действие на едно обезщетение, състоящо се в това да увеличи семейния доход, не е достатъчно за неговата квалификация като специално обезщетение по смисъла на член 4, параграф 2a, буква a), подточка ii). Обезщетението трябва да има за цел най-вече облекчаване на семействата в случай на разходи по издръжка на децата.

75.      Финландското обезщетение за полагане на грижи за дете не е обвързано с общите разходи за издръжка, а със специалната нужда от обслужване на детето инвалид. Така размерът на обезщетението се определя съгласно нуждата от полагане на грижа за детето и произтичащите от това икономически затруднения. Освен това правото се ограничава или погасява, когато се подобри здравословното състояние или детето е настанено в обществено или финансирано от държавата болнично заведение за срок, по-дълъг от три месеца. Определящо е всъщност продължаващото съществуване на специалната нужда.

76.      С цел да се улеснят мерките относно полагането на грижи и рехабилитацията в рамките на семейството, както и подобряването на условията за живот на бенефициерите, обезщетението за полагане на грижи за дете се стреми по този начин да покрие риска, свързан с нуждата от грижи. Съгласно постоянната практика на Съда(45) обезщетенията за грижи попадат като обезщетения за болест в рамките на член 4, параграф 1, буква a) от Регламент № 1408/71.

77.      Комисията не оспорва, че като обезщетение за полагане на грижи финландското обезщетение за полагане на грижи за дете попада в рамките на посочения в член 4, параграф 1, буква a) от Регламент № 1408/71 риск. Тя по-скоро неправилно квалифицира обезщетението като семейно обезщетение по смисъла на член 4, параграф 1, буква з). Поради това, жалбата на Комисията би следвало да се отхвърли като неоснователна, когато Съдът сам не би могъл да квалифицира обезщетението за полагане на грижи за дете като някой друг от упоменатите в член 4, параграф 1 рискове, а би бил обвързан с квалификацията на Комисията.

78.      В жалбата Комисията не посочва като основание за обжалване характера на финландското обезщетение като семейно обезщетение, а оспорва най-вече несъответствието на обезщетенията, предмет на спора, с критериите на член 4, параграф 2a и практиката на Съда. При това Комисията отбелязва общо необходимия смесен характер на едно обезщетение, именно принадлежността към даден клон на социалната сигурност, от една страна, както и зависимостта от нуждата, от друга страна(46).

79.      Тъй като специалният характер на едно обезщетение зависи от кумулативното наличие на тези два елемента, то за несъответствието на едно обезщетение с критериите на член 4, параграф 2a било достатъчно, щом като може да се докаже липсата на един от признаците. Комисията подкрепя своето твърдение за нарушение и с подлежащата на проверка съгласно подточка ii) липса на елемента на социална помощ и развива по-нататък този аргумент в репликата(47). Ето защо включването на финландското обезщетение в рамките на член 4, параграф 1, буква з) следва да се разглежда само като аргумент, с който Комисията се опита да подкрепи посоченото основание на жалбата.

80.      Действително Съдът е обвързан от посочените от жалбоподателя в жалбата основания, но не и от отделните изложени в нейна подкрепа аргументи. В противен случай би могло да му се попречи да обоснове своето решение с подходящи правни съображения(48). Поради това, противно на аргументацията на Комисията, Съдът може да квалифицира финландското обезщетение за полагане на грижи за детe и към друг клон на социалната сигурност по смисъла на член 4, параграф 1 от Регламент № 1408/71.

 ii) Предоставяне въз основа на законово определени предпоставки и независимост на обезщетението от дискреционна преценка на личната нужда в конкретния случай

81.      Финландското обезщетение за полагане на грижи за дете се предоставя въз основа на законово определени предпоставки. В случай че са налице предпоставките съгласно разпоредбите на финландския закон, възниква право на обезщетение за полагане на грижи за дете съгласно член 1 от същия закон.

82.      Съветът, Парламентът и финландското правителство сочат като доказателство за характера на специалното обезщетение на помощта за полагане на грижи за дете факта, че нейното отпускане зависи от цялостната оценка на нуждата от грижи, както и от личното положение на детето в конкретния случай, която оценка взема предвид финансовите затруднения поради състоянието на детето, но не и периодите на полагане на труд и осигурителните периоди на родителите.

83.      В случай че социалноосигурителните обезщетения се противопоставят като насрещно понятие на обезщетенията, свързани със социалната помощ, от определението на Съда за социалноосигурително обезщетение може да се заключи а contrario, че социалната помощ се отпуска по ориентирана според личната нужда дискреционна преценка(49).

84.      От член 2 на финландския закон следва, че размерът на обезщетението за полагане на грижи за дете в конкретния случай се определя съгласно обективни критерии, именно, на първо място според степента на затрудненията от финансово или друго естество въз основа на нуждата на детето от полагане на грижи. Обемът на нуждата за грижа се определя, според финландското правителство, от медицински експертизи, от доклад относно необходимостта от грижи, респ. от други становища на здравните и социални служби. От документите по делото не става особено ясно доколко законовите разпоредби предоставят свобода на преценка на компетентната институция на пенсионната каса „kela“ (kansaneläkelaitos).

85.      Противно на изложеното от Съвета и от правителството на Обединеното кралство, Комисията приема с право, че едно обезщетение, независимо от свободата на преценка, съдържа елементи на социалното подпомагане само тогава, когато предоставянето зависи от финансовата нужда(50). Обезщетенията, свързани със социалното подпомагане, от друга страна, не могат да се разграничат по друг начин от социалноосигурителните обезщетения. Те типично покриват именно специалната нужда въз основа на други обстоятелства от личен характер, без да се взема предвид доходът на бенефициера(51).

86.      Финансовата нужда не представлява обаче критерий за отпускането на помощ за полагане на грижи за дете. Действително, съгласно изложеното от финландското правителство „kela“ включва в преценката и допълнителните разноски на семейството, като например транспортни разходи за лекарско посещение, и взема предвид тежести от друго естество, които семейството е посочило в искането за обезщетение. Искането за обезщетение за полагане на грижи за дете не зависи обаче от това, родителите да не могат да финансират допълнителните разходи със свои средства. По-скоро техният доход или имущество не се вземат под внимание.

87.      В решението по дело Kersbergen-Lap(52) Съдът е постановил обаче, че спорната там помощ съгласно Закона за осигуряването при неработоспособност на млади инвалиди разкрива характер на обезщетение, свързано със социална помощ, въпреки че се отпуска без да се проверява финансовата нужда или имущество на засегнатото лице. Като обосновка се посочва, че „ако не разполагаха с това обезщетение, повечето от младите лица с увреждания не [биха разполагали] с достатъчно средства за съществуване“(53).

88.      Това заключение не може общо да се приложи при обезщетенията за полагане на грижи за дете. Общественото положение на децата под 16 години, имащи право на обезщетение за полагане на грижи за дете, се извежда от това на техните родители. Поради това нуждата от полагане на грижа за детето не обуславя общо негова финансова нужда. Дори когато се има предвид положението на родителите, тази последица не отговаря на истината. Въпреки нуждата от полагане на грижи за детето родителите могат все пак да разполагат с достатъчно финансови средства от доходи или имущество, още повече че отпускането на обезщетението не зависи от това дали единият или двамата родители са напуснали работа.

 iii) Други предпоставки съгласно член 4, параграф 2a, буква a), подточка ii)

89.      Независимо от констатацията, че финландското обезщетение за полагане на грижи за дете не представлява специално обезщетение, то не отговаря и на другите предпоставки на член 4, параграф 2а, буква a), подточка ii). Обезщетението служи не само като особена закрила на лицата с увреждане, но се отпуска съгласно член 2 от финландския закон и на деца, чиято нужда от грижи се основава на болест. Дори една дълго продължаваща или хронична болест, налагаща особена нужда от грижи, не може автоматично да се приравни на увреждане(54).

90.      Също толкова ирелевантно за обосноваването на характера на социално обезщетение е посочването на Съвета, Парламента и финландското правителство, че обезщетението за полагане на грижи за дете е тясно свързано със социално-икономическата обстановка във Финландия. Дори ставките на обезщетенията да се ориентират съобразно разходите, които възникват при грижите за деца с увреждания или болни деца във Финландия, не са налице останалите критерии за едно смесено обезщетение.

 iv) Междинен извод

91.      При финландското обезщетение за полагане на грижи за дете не става въпрос за специално обезщетение по смисъла на член 4, параграф 2a, буква a), подточка ii) от Регламент № 1408/71 в редакцията, изменена с Регламент № 647/2005, а за обезщетение за болест по смисъла на член 4, параграф 1, буква a) от Регламент № 1408/71. Част Ц. Финландия, буква б) на приложение I, точка 2 към Регламент № 647/2005 следва поради това да се обяви за нищожна.

 б) Относно характера на специално обезщетение на шведската помощ за полагане на грижи за деца инвалиди

92.      Шведската помощ за полагане на грижи за деца наподобява много финландското обезщетение за полагане на грижи за деца и се отличава само доколкото предвижда четири вместо три различни месечни ставки на обезщетения.

93.      Относно целта на обезщетението шведското правителство изтъква, че помощта за полагане на грижи за деца инвалиди трябва да покрие изключително нуждата, която надхвърля тази на едно неувредено дете. Поради това обезщетението не се отнася до рискове, обхванати от член 4, параграф 1, буква з) от Регламент № 1408/71. Като икономическо подпомагане обезщетението за полагане на грижи по-скоро гарантира, че едно болно дете или дете инвалид получава необходимата за едно възможно най-добро развитие грижа вкъщи, вместо в болнично заведение. Обезщетението за полагане на грижи цели поради това изключително особената закрила на увреденото лице, което е тясно свързано със социалната среда на засегнатото лице в държавата-членка.

94.      Предвид целта на обезщетението става ясно, че обезщетението за полагане на грижи за деца инвалиди покрива особената нужда въз основа на нуждата на детето от грижи. Противно на мнението на Комисията, тук става въпрос не за семейно обезщетение по смисъла на член 1, буква ф), подточка i) и член 4, параграф 1, буква з) от Регламент № 1408/71, тъй като то не обхваща общите разходи за отглеждане и гледане на дете. Обезщетението, както и разгледаното финландско обезщетение, следва да се квалифицира по-скоро като обезщетение за болест по смисъла на член 4, параграф 1, буква a) от Регламент № 1408/71.

95.      Обратно на твърдяното от Съвета, Парламента и шведското правителство няма възможност обезщетението за полагане на грижи да се квалифицира като особено обезщетение по смисъла на член 4, параграф 2a, буква a), подточка ii). Както при финландската помощ за полагане на грижи за деца липсва именно смесеният характер на обезщетението, тъй като тя не зависи от дохода и се предоставя въз основа на предпоставките, предвидени в член 8 на шведския закон, а не след извършена дискреционна проверка на финансовата нужда в конкретния случай.

96.      Шведското обезщетение за полагане на грижи за деца инвалиди не представлява парично обезщетение, независещо от вноски, съгласно член 4, параграф 2a от Регламент № 1408/71, а обезщетение за болест по смисъла на член 4, параграф 1, буква a) от този регламент. Част Ч. Швеция, буква в) на приложение I, точка 2 от Регламент № 647/2005 следва поради това да се обяви за нищожен.

 в) По отношение на характера на особено обезщетение на шведската помощ за лица с увреждания

97.      Изхождайки от целта на помощта за лица с увреждания, следва да се провери, от друга страна, дали обезщетението попада в рамите на някой от упоменатите в член 4, параграф 1 клонове на социалната сигурност.

98.      Страните единодушно приписват на помощта за увреждания функцията да компенсира допълнителни разходи в ежедневието, които възникват за бенефициерите вследствие на тяхното увреждане. Съветът, Парламентът и шведското правителство стигат поради това до извода, че обезщетението касае други обстоятелства, различни от причинените от болестта, още повече че едно увреждане не може да бъде приравнено на болест. Поради това то служи за обществената интеграция и изключителната защита на инвалидите. Ето защо става въпрос за специално обезщетение по смисъла на член 4, параграф 2a, буква а), подточка ii). Препращайки към Решението Jauch(55), Комисията обаче стига до извода, че обезщетението цели подобряване на здравословното състояние и условията на живот на лицата, нуждаещи се от грижи, и поради това попада в рамките на обезщетението за болест по член 4, параграф 1, буква a).

99.      При преценката на характера на помощта за увреждания следва да се прави разлика между различните случаи на възникване на правото.

100. Доколкото помощта за увреждания компенсира особената нужда, която се поражда от необходимостта от грижи на получателя на обезщетението поради неговото увреждане (член 5, точка 1 от шведския закон), тя гарантира необходимата помощ и обслужване на бенефициера в ежедневието. Обезщетението има за цел, както Съветът твърди с право, да създаде същите изходни условия и възможности, които имат хората без увреждания. Като предоставя на лицето инвалид финансови средства, за да покрие нуждата си от грижи от трето лице, нейната цел се изразява едновременно и в това да подобри здравословното състояние на получателя на обезщетението. Поради това обезщетението не е свързано с увреждането като такова, а покрива риска от нужда от грижи. За преценката на естеството на обезщетението не може да бъде решаващо на какво се основава нуждата от грижи. В този смисъл обезщетението не се различава от обезщетенията за полагане на грижи, които Съдът квалифицира в постоянната си практика(56) като обезщетение за болест по смисъла на член 4, параграф 1, буква a) от регламента.

101.  От член 5, точка 2 на шведския закон следва, че помощта за увреждания трябва да гарантира и способността за получаване на доходи от страна на получателя на обезщетението. В това отношение помощта за увреждания няма за цел да подобри здравословното състояние и условията на живот на лицето инвалид. Поради това, класифициране като обезщетение за болест по смисъла на член 4, параграф 1, буква a) е изключено. При този случай на възникване на правото обаче обезщетението засяга риска от намаляване или прекратяване на работоспособността и попада като обезщетение за инвалидност под член 4, параграф 1, буква б)(57). Отклоняващата се в този смисъл оценка на Комисията не противоречи на тази квалификация на обезщетението(58).

102. В третия случай на възникване на правото (член 5, точка 3 от шведския закон) обезщетението служи за компенсиране на други допълнителни разходи, които лицето инвалид трябва да понася в различни ситуации. Какви допълнителни разходи следва да бъдат обхванати в конкретния случай от третия случай, не се прецизира от шведската разпоредба. Становищата на страните също не изясняват този въпрос. Паралелно с допълнителните финансови разходи, например за диетична храна, са възможни също допълнителни разходи за специални предмети за оборудване, апарати или за придвижване и транспорт.

103.  Предвид различието на разглежданите разходи, становището на Комисията, че обезщетението служи само или предимно за подобряване на здравословното състояние на бенефициера, не е убедително. Обезщетението обаче би могло да бъде квалифицирано в това отношение като обезщетение за инвалидност, тъй като член 4, параграф 1, буква б) от Регламент № 1408/71 обхваща, съгласно постоянната съдебна практика и обезщетения за инвалиди(59).

104. Въпросът, дали обезщетението може да бъде отнесено към някой клон на социалната сигурност и евентуално към кой, може обаче в крайна сметка да остане открит. От една страна, този вариант на обезщетение не е въведен отделно във вписването на шведските обезщетения в приложение IIa към Регламент № 1408/71, така че едно частично отменяне не би могло да бъде разгледано само по отношение на този вариант дори когато обезщетението в този вариант цели особената закрила на инвалидите(60). От друга страна, тук липсва елементът на социална помощ, което обезщетението придава необходимия за квалификацията като специално обезщетение смесен характер, тъй като обезщетението се отпуска независимо от финансовата нужда на лицето с увреждане.

105. Както вече бе изложено с оглед на финландското обезщетение за полагане на грижи за дете, решението по дело Kersbergen-Lap и Dams-Schipper(61) не променя нищо в тази оценка. Не е правилно твърдението, че хора с увреждания, които се нуждаят от времево интензивна помощ в ежедневието, респ. от постоянно подпомагане при упражняване на тяхната професионална дейност или които трябва да понесат допълнителните финансови разходи поради тяхната ограничена функционална способност, обикновено не притежават средства за съществуване. Докато те могат да работят, могат във всеки случай да осигуряват отчасти своята издръжка за живот посредством доходите си. Дори когато това не е така, не може да се изключи, че бенефициерите притежават имущество, покриващо тяхната издръжка за живот.

106. Поради това шведската помощ за увреждания не изпълнява критериите за специално обезщетение, независещо от вноски. Поради това Част Ч. Швеция, буква в) от приложение I, точка 2 от Регламент № 647/2005 следва да се обяви изцяло за нищожна.

 г) Относно характера на специално обезщетение на помощта за издръжка на лица с увреждания, както и на добавката за обгрижване на лица с увреждания съгласно правото на Обединеното кралство

107. Помощта за издръжка и добавката за обгрижване на лица с увреждания се основават по същество едни и същи предпоставки за възникване на правото, с изключение на критерия за възраст. Поради това те не могат да се отличават по тяхната същност. Тъй като участниците са признали единодушно компонента „подвижност“ на помощта за издръжка на лица с увреждания съответно като обезщетение по смисъла на член 4, параграф 2a, буква a), подточка ii), трябва да се провери само характерът на компонента „грижа“, както и на добавката за обгрижване на хора с увреждания въз основа на целта на обезщетението.

 i) Оценка на елемента грижа на помощта за издръжка на лица с увреждания, както и на добавката за обгрижване на хора с увреждания

108. Комисията подрежда обезщетенията, позовавайки се на Решение по дело Jauch(62) в категорията на обезщетенията за болест по смисъла на член 4, параграф 1, буква a). Парламентът, Съветът, както и правителството на Обединеното кралство препращат от своя страна към Решение по дело Snares(63) и Решение по дело Partridge(64) и приемат за изпълнени предпоставките за едно специално обезщетение, независещо от вноски, по смисъла на член 4, параграф 2a, буква a), подточка ii). Обезщетенията допринасят за това да бъдат гарантирани на бенефициера възможно най-подобни условия на живот като тези на останалото население и поради това са свързани с икономическата и социална среда на получателя на обезщетението.

109. От зависимостта на обезщетенията от разходите на трети лица за обслужване на лицето инвалид може да се заключи, че обезщетенията трябва да компенсират общо допълнителните разходи, предизвикани от нуждата на получателя на обезщетението вследствие на инвалидността. Поради това свързващият момент за отпускане на обезщетението не е увреждането само по себе си, а произтичащата от него нужда от грижа. Увреждането само по себе си не е достатъчно, за да породи право на обезщетения. Според твърденията на английското правителство получателите имат свобода по отношение на това как да използват средствата. От това, че законодателят свързва предоставянето на обезщетението с размера на нуждата за грижи, следва, че те са предназначени на първо място за компенсиране на съответните разходи. Съгласно постоянната практика на Съда обезщетенията попадат в рамките на обезщетенията за грижи съгласно член 4, параграф 1, буква а) от Регламент № 1408/71(65). Решение по дело Snares (66) и Решение по дело Partridge(67) не оборват това, тъй като в тези производства Съдът не е проверил естеството на двете обезщетения въз основа на материални критерии(68).

110. Парламентът от своя страна възразява, че обезщетенията се отличават съгласно правото на Обединеното кралство от обезщетението за полагане на грижи, което Решение по дело Jauch има за предмет, тъй като те не зависят от правото на пенсия. Така генералният адвокат Alber подчертава в заключението си по делото Jauch, че този признак следва да бъде взет под внимание при оценка на характера на обезщетението(69).

111. Противно на тази теза Съдът счита за незначително за квалификацията на обезщетението, че помощта за лице, полагащо грижи, трябва да допълни финансово пенсията с оглед на нуждата от грижи на съответното лице(70). Позовавайки се на решението по дело Molenaar(71), Съдът пояснява, че обстоятелствата, свързани с предоставянето на помощ за лице, полагащо грижи, не променят нищо в нейната същност(72).

112. При обезщетенията, предмет на спора, липсва също и елементът на социалната помощ. Съгласно условията на член 72 от Social Security Contributions and Benefits Act 1992 бенефициерът има право на компонента „грижа“ на помощта за издръжка за лица с увреждания. Право на добавка за обгрижване на хора с увреждания е налице при наличието на предпоставките на член 64 от този закон.

113. Размерът на обезщетенията се определя изключително според обема на нуждата от грижи. Съгласно член 65, параграф 3 от Social Security Contributions and Benefits Act 1992 се отпуска по-голяма ставка на добавката за обгрижване на хора с увреждания, когато бенефициерът се нуждае денонощно от грижи в рамките на специално определен период. Във всички други случаи се разрешава по-ниската ставка. Член 72, параграф 4 от този закон разделя трите ставки на помощта за издръжка на лица с увреждания съгласно периода и разходите, произтичащи от грижите. Финансовата нужда в двата случая няма никакво влияние върху размер на обезщетенията.

114. Действително британското правителство възразява, че зависимостта на обезщетенията от нуждата от грижи се основава на възприемането, че посредством това от предимствата на обезщетенията ще се ползват тези, които трябва да понесат най-големите допълнителни разходи поради своето увреждане и поради това най-много се нуждаят от помощи.

115. Заключението на Съда в решението по дело Kersbergen-Lap и Dams-Schipper(73), че повечето бенефициери не биха притежавали достатъчно средства за съществуване, ако не получават помощите, не се допуска в конкретния случай от характера на обезщетенията. Действително може да не е от съществено значение, че имуществените отношения не се вземат под внимание, тъй като повечето правоимащи вероятно не притежават достатъчно финансови средства от имущество. Както британското правителство обаче пояснява, правото не изисква нетрудоспособност. Около 100 000 получатели на помощта за издръжка на лица с увреждания са работещи, според изложението на британското правителство. Тоест не е доказано, че повечето от бенефициерите не биха разполагали с достатъчни средства за живот без една от двете помощи.

 ii) Междинен извод

116. Помощта за издръжка на лица с увреждания — с изключение на компонента „подвижност“ — както и добавката за обгрижване, представляват обезщетения за болест по смисъла на член 4, параграф 1, буква a) от Регламент № 1408/71.

117.  Тъй като вписването в раздел Ш. Обединеното кралство, буква г) назовава общо законовата разпоредба за помощта за издръжка на лица с увреждания, без да споменава отделно компонента „грижа“ и „подвижност“, то това вписване може да бъде отменено само изцяло.

118. Поради това от приложение IIa действително се зачерква обезщетение, което изпълнява отчасти предпоставките за специалните обезщетения. Това обаче не може да доведе до запазване на вписването като цяло, тъй като приложение IIa към Регламент № 1408/71 трябва да пояснява в интерес на правната сигурност кои обезщетения попадат в рамките на член 4, параграф 2а, буква в) от регламента. Принципът на правната сигурност тук повелява, отделното лице да може ясно да разбере от разпоредбата кои са неговите права и задължения(74). В случай че вписването не се зачеркне изцяло, то за получателите на добавката за обгрижване, доколкото на нея не може да се припише компонентът „подвижност“, не би било видно, че обезщетението действително не представлява специално обезщетение, независещо от вноски, което съгласно член 10a може да бъде претендирано само по местоживеене.

119. Законодателят би имал обаче възможност да добави отново отделно в приложението компонентът „подвижност“ на помощта за издръжка на лица с увреждания. Докато това не бъде извършено, компонентът „подвижност“ не може да бъде разглеждан като специално обезщетение, независещо от вноски, дори когато са налице материалните предпоставки за това. Съгласно член 4, параграф 2а, буква в) от Регламент № 1408/71 е необходимо именно допълнително вписване в приложение IIa към регламента.

120. Действително Съдът може да разпореди съгласно член 231, втора алинея ЕО запазване на последиците на обявен за нищожен регламент. Би могло да се помисли по отношение на компонента „подвижност“, тъй като неговото включване в приложение IIa към Регламент № 1408/71 принципно би било възможно. Също както вписването не може да бъде обявено частично за нищожно, е изключено и разделение с цел разпореждане на продължаване на действието от страна на Съда.

 д) Относно характера на специално обезщетение на помощта за лице, полагащо грижи, съгласно правото на Обединеното кралство

121. Помощта за лице, полагащо грижи, представлява допълнение към помощта за издръжка на лица с увреждания, респ. към добавката за обгрижване на хора с увреждания. Предоставя се по-специално само когато нуждаещият се от грижи получава една от тези две помощи. Поради допълващия характер на помощта за лице, полагащо грижи, съгласно практиката на Съда(75) няма основание, същината на това обезщетение да се преценява в отклонение от тази на помощта за издръжка и на добавката за обгрижване. Поради това помощта за лице, полагащо грижи, може да се класифицира в рамките на упоменатия в член 4, параграф 1, буква a) клон на социална сигурност.

122. От друга страна, отпускането на обезщетението, респ. неговият размер не зависят от финансовата нужда. Дали доходът, респ. имуществото на полагащото грижа лице, може да доведе до максимален размер на обезщетението, респ. до погасяване на правото, е без значение за преценката на естеството на обезщетението. Дори когато помощта за лице, полагащо грижи, се предоставя на полагащото грижи трето лице, те представляват във всеки случай едно допълващо обезщетение за получателя на помощта за издръжка на лица с увреждания, респ. на добавката за обгрижване на хора с увреждания(76). Неговият доход и имущество обаче не се вземат под внимание при отпускането на помощ за лице, полагащо грижи.

123. Вследствие на това помощта за лице, полагащо грижи, попада като обезщетение за болест в рамките на член 4, параграф 1, буква a) от Регламент № 1408/71. Поради това раздел Ш. Обединеното кралство, буква е) от приложение I, точка 2 от Регламент № 647/2005 следва да се обяви за нищожен.

V –    Съдебни разноски

124. Съгласно член 69, параграф 2 от Процедурния правилник загубилата делото страна се осъжда да заплати съдебните разноски, ако е направено такова искане. Когато има няколко загубили делото страни, Съдът взема решение по разпределянето на съдебните разноски. Тъй като Комисията е направила съответно искане, съдебните разноски следва да се поделят поравно между Съвета и Парламента.

125. Съгласно член 69, параграф 4 от Процедурния правилник държавите-членки и институциите, които са встъпили в делото, понасят направените от тях съдебни разноски. Поради това Република Финландия, Кралство Швеция и Обединеното кралство следва да поемат направените от всяка от тях съдебни разноски.

VI – Заключение

126. В резултат на това предлагам на Съда да реши, както следва:

1)         Обявява за нищожно приложение I, точка 2 към Регламент (ЕО) № 647/2005 от 13 април 2005 година за изменение на Регламент (ЕИО) № 1408/71 на Съвета за прилагане на схеми за социално осигуряване на заети, самостоятелно заети лица и членове на техните семейства, които се движат в рамките на Общността, и Регламент (ЕИО) № 574/72 на Съвета за определяне на реда за прилагане на Регламент (ЕИО) № 1408/71, по отношенение на части Ц. Финландия, буква б), Ч. Швеция, буква в) и Ш. Обединено кралство, букви г), д) и е).

2)         Съветът на Европейския съюз и Европейският парламент понасят всеки от тях по половината от съдебните разноски с изключение на разноските на Република Финландия, Кралство Швеция и Обединеното кралство.

3)         Република Финландия, Кралство Швеция и Обединеното кралство понасят направените от тях съдебни разноски.

1 – Език на оригиналния текст: немски.

2 – Регламент (ЕИО) № 1247/92 на Съвета от 30 април 1992 година за изменение на Регламент (ЕИО) № 1408/71 за прилагането на схеми за социално осигуряване на заети, самостоятелно заети лица и членове на техните семейства, които се движат в рамките на Общността (ОВ L 136, 1992 г. стр. 1).

3 – Регламент (ЕИО) № 1408/71 на Съвета от 14 юни 1971 година за прилагането на схеми за социално осигуряване на заети, самостоятелно заети лица и членове на техните семейства, които се движат в рамките на Общността (ОВ L 149, 1971 г., стр. 2; Специално издание на български език, 2007 г., глава 5, том 1, стр. 26).

4 – Регламент (ЕО) № 647/2005 на Европейския парламент и на Съвета от 13 април 2005 година за изменение на Регламент (ЕИО) № 1408/71 на Съвета за прилагане на схеми за социално осигуряване на заети, самостоятелно заети лица и членове на техните семейства, които се движат в рамките на Общността и на Регламент (ЕИО) № 574/72 на Съвета за определяне на реда за прилагане на Регламент (ЕИО) № 1408/71 (ОВ L 117, 2005 г., стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 5, том 7, стр. 211).

5 – Двете понятия се използват по-нататък като синоними.

6 – Член 4 от Регламент № 1408/71 в изменената с Регламент (ЕО) № 118/97 на Съвета от 2 декември 1996 година (ОВ L 28, 1997 г., стр. 1) и актуализирана редакция. Параграф 2a се въвежда за първи път с Регламент № 1247/92 (цитиран в бележка под линия 3).

7 – Първоначално въведено с Регламент № 1247/92 (цитиран в бележка под линия 3).

8 –      Въведено за първи път в приложение IIa в част Н, буква a) с Актовете относно условията за присъединяване на Кралство Норвегия, Република Австрия, Република Финландия и Кралство Швеция и приспособяване на Договорите за основаване на Европейската Общност, приложение I — списък съгласно член 29 от Актовете за присъединяване — IV. Социална политика — A. Социална сигурност (ОВ C 241, 1994 г., стр. 61).

9 –      С Актовете относно условията за присъединяване на Кралство Норвегия, Република Австрия, Република Финландия и Кралство Швеция (цитирани в бележка под линия 8) в част O, букви б) и в) от приложение IIa са включени съответните предходни национални разпоредби.

10 –      Въведени в част L, буква е) от приложение IIa от влизане в сила на Регламент № 1247/92 (цитиран в бележка под линия 3).

11 –      Включени в част L. буква г) с въвеждането на приложение IIa посредством Регламент № 1247/92 (цитиран в бележка под линия 3).

12 –      Съответства на част L, буква б) от приложение IIa в първоначалната редакция, въведена с Регламент № 1247/92 (цитиран в бележка под линия 3).

13 – В своето писмено становище при встъпване британското правителство, описва помощта за лице, полагащо грижи, като обезщетение, независещо от доходите, и пояснява, че получателят на помощта за лице, полагащо грижи, може да упражнява дейност, доколкото тя е съвместима с необходимите минимални грижи на седмица. Според британското правителство приблизително 30 000 бенефициери работят. Европейският парламент излага в отговора на жалбата противното твърдение, че предоставянето на помощ за лице, полагащо грижи, зависело от това, дали полагащият грижата вече не разполага с достатъчни средства. Комисията също изхожда от един максимален размер на обезщетението, зависещ от доходите на полагащия грижите. Националните разпоредби, приложени към отговора на Съвета на жалбата, не посочват зависимост от доходите.

14 – Британските обезщетения вече са били включени в новото приложение IIa, въведено с Регламент № 1247/92 (цитиран в бележка под линия 3) Актът за присъединяване от 1994 година (цитиран в бележка под линия 8) добавя към списъка финландските и шведските обезщетения (вж. по-горе точка 10 от настоящото заключение).

15 – Парламентът препраща към Решение от 8 март 2001 г. по дело Jauch (C‑215/99, Recueil, стр. I‑1901) и Решение от 31 май 2001 г. по дело Leclere и Deaconescu (C‑43/99, Recueil, стр. I‑4265).

16 – В тази връзка Комисията препраща към Решени от 9 юли 1981 г. по дело Gondrand Frères и Garancini (169/80, Recueil, стр. 1931), Решение от 13 февруари 1996 г. по дело Van Es Douane Agenten (C‑143/93, Recueil, стр. I‑431, точка 27), Решение от 15 февруари 1996 г. по дело Duff и др. (C‑63/93, Recueil, стр. I‑569, точка 20), както и към Решение на Първоинстанционния съд от 21 октомври 1997 г. по дело Deutsche Bahn/Комисия (T‑229/94, Recueil, стр. II‑1689, точка 113).

17 – Регламентът е публикуван на 4 май 2005 г. Жалбата е подадена обаче едва на 26 юли 2005 г. Съгласно член 81, параграф 1 от Процедурния правилник срокът следва да се брои от изтичането на четиринадесетия ден след публикацията и се удължава съгласно член 81, параграф 2 от Процедурния правилник със срок от десет дни поради отдалеченост.

18 – Вж. моето заключение, представено на 16 юни 2005 г. по дело Италия/Комисия (C‑138/03, C‑324/03 и C‑431/03, Recueil, стр. I‑10043, точка 45 с други препратки).

19 – Решение от 22 март 1961 г. по дело SNUPAT/Върховен орган (42/59 и 49/59, Recueil, стр. 111 и 158), Решение от 25 октомври 1977 г. по дело Metro/Комисия (26/76, Recueil, стр. 1875, точка 4), Решение от 15 декември 1988 г. по дело Irish Cement Ltd../Комисия (166/86 и 220/86, Recueil, стр. 6473, точка 16), Решение от 25 май 1993 г. по дело Foyer culturel du Sart-Tilman/Комисия (C‑199/1991, Recueil, стр. I‑2667, точка 23), Решение от 11 януари 1996 г. по дело Zunis Holding SA и др./Комисия (C‑480/93 P, Recueil, стр. I‑1, точки 13 и сл.) и Решение от 9 декември 2004 г. по дело Комисия/Greencore (C‑123/03 Recueil, стр. I 11647, точка 39).

20 – Решение от 15 юни 1976 г. по дело Wack/Комисия (1/76, Recueil, стр. 1017, точка 7).

21 – Решение от 29 юни 1995 г. по дело Испания/Комисия (C‑135/93, Recueil, стр. I‑1651, точка 17) и Решение от 5 май 1998 г. по дело Обединено кралство/Комисия (C‑180/96, Recueil, стр. I‑2265, точка 28).

22 – Цитирано в бележкапод линия 15, точка 21.

23 – Цитирани в бележка под линия 15.

24 – Предложение за Регламент на Европейския Парламент и Съвета за изменение на Регламент (ЕИО) № 1408/71 на Съвета за прилагането на схеми за социална сигурност на заети, самостоятелно заети лица и членове не техните семейства, които се движат в рамките на Общността, и на Регламент (ЕИО) № 574/72 на Съвета за прилагането на Регламент (ЕИО) № 1408/71, COM(2003) 468 окончателен от 31 юли 2003 г., стр. 7 и 8.

25 – Проект на мотивите на Съвета, приемане на Обща позиция на Съвета относно приемането на Регламент на Европейския парламент и на Съвета за изменение на Регламент (ЕИО) № 1408/71 на Съвета за прилагането на схеми за социална сигурност на заети, самостоятелно заети лица и членове не техните семейства, които се движат в рамките на Общността, и на Регламент (ЕИО) № 574/72 на Съвета за прилагането на Регламент (ЕИО) № 1408/71 от 5 ноември 2004 г., (12062/04 ADD 1, SOC 382, CODEC 968, междуинституционална преписка 2003/0184 (COD). Вж. по този въпрос писмената защита на Съвета, точки 8—11.

26 – Проект на мотивите на Съвета (цитиран в бележка под линия 25), стр. 7. Вж. също съображение 6 от Регламент № 647/2005 (цитиран в бележка под линия 4).

27 – Проект на мотивите на Съвета (цитиран в бележка под линия 25), стр. 7.

28 –      Проект на мотивите на Съвета (цитиран в бележка под линия 25), стр. 8.

29 – Регламент (ЕО) № 883/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 29 април 2004 година за координация на системите за социална сигурност (ОВ L 200, 2004 г., стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 5, том 7, стр. 82).

30 – Вж. моето заключение, представено на 8 септември 2005 г., по дело Парламент/Съвет (C‑540/03, Recueil, стр. I‑5769, точка 46 с други доказателства).

31 – Вж. Решение по дело Jauch (цитирано в бележка под линия 15, точки 21 и 22), както и точки 56 и сл. по-долу.

32 – Цитирано в бележка под линия 15.

33 – Вж. стр. 7 от жалбата, точка III: „MOYEN: INCOMPATIBILITE AU REGARD DES CRITERES DE L'ARTICLE 4 PARAGRAPHE 2 BIS ET DE LA JURISPRUDENCE DE LA COUR DES PRESTATIONS FIGURANT AU POINT 2 DE L'ANNEXE I SOUS W. b) X. c) ET Y d) e) ET f) DU REGLEMENT N°647/2005“.

34 – Решение по дело Gondrand Frères и Garancini (цитирано в бележка под линия 16), Решение по дело Van Es Douane Agenten (цитирано в бележка под линия 16, точка 27) и Решение от 10 януари 2006 г. по дело International Air Transport Association и др. (C‑244/04, Recueil, стр. I‑ 403, точка 68).

35 – Цитирано в бележка под линия 15, точка 20. Вж. също Решение от 21 февруари 2006 г. по дело Hosse (С‑286/03, Recueil, стр. I‑1771, точка 24).

36 – Решение от 4 ноември 1997 г. по дело Snares (C‑20/96, Recueil, стр. I‑6057, точка 41), Решение по дело Jauch (цитирано в бележка под линия 15, точка 21) и Решение по дело Hosse (цитирано в бележка под линия 35, точка 25).

37 – Вж. Решение по дело Jauch (цитирано в бележка под линия 15, точка 21), Решение по дело Hosse (цитирано в бележка под линия 35, точка 25) и Решение от 16 януари 2007 г. по дело Perez Naranjo (C‑265/05, Сборник, стр. I‑347, точка 29).

38 – Вж. Решение по дело Leclere (цитирано в бележка под линия 15, точка 37).

39 – Решение по дело Hosse (цитирано в бележка под линия 35, точка 36).

40 – Вж. моето заключение, представено на 20 октомври 2005 г., по дело Hosse (C‑286/03, Recueil, стр. I‑1771, точка 51 с други доказателства).

41 – Вж. моето заключение, представено на 25 ноември 2003 г., по дело Skalka (C‑160/02, Recueil, стр. I‑5613, точки 55 и 56).

42 – Съгласно изложението на Република Финландия евентуални загуби на доходи се покриват от парите за полагане на грижи (erityishoitoraha). Те се предоставят съгласно Закон 1224/2004 за здравното осигуряване (sairausvakuutuslaki) и представляват социалноосигурително обезщетение по смисъла на Регламент № 1408/71.

43 – Решение от 6 юли 1992 г. по дело Hughes (C‑78/91, Recueil, стр. I‑4839, точки 15—17, 19 и 20), Решение от 15 март 2001 г. по дело Offermanns (C‑85/99, Recueil, стр. I‑2261, точка 41), Решение от 7 ноември 2002 г. по дело Maaheimo (C‑333/00 Recueil, стр. I‑10087, точки 24 и 25) и Решение от 10 октомври 1996 г. по дело Hoever и Zachow (C‑245/94 и C‑312/94, Recueil, стр. I‑4895, точка 25).

44 – Цитирано в бележка под линия 43, точка 41.

45 – Решение от 5 март 1998 г. по дело Molenaar (C‑160/96, Recueil, стр. I‑843, точки 22, 24 и 25), Решение по дело Jauch (цитирано в бележка под линия 15, точка 28), Решение от 8 юли 2004 г. по дело Gaumain-Cerri (C‑502/01 и C‑31/02, Recueil, стр. I‑6483, точка 20) и Решение по дело Hosse (цитирано в бележка под линия 35, точка 46).

46 – Вж. точки 18 и 19 от жалбата.

47 – Това е допустимо (вж. Решение от 19 май 1983 г. по дело Verros/Парламент (306/81, Recueil, стр. 1755, точки 9 и 10), и Решение от 22 ноември 2001 г. по дело Холандия/Съвет (C‑301/97, Recueil, стр. I‑8853, точка 169).

48 – Вж. към всичко това Решение от 27 септември 2004 г. по дело UER/Комисия (C‑470/02 P, точка 69), както и заключение на генерален адвокат Léger, представено на 2 април 1998 г. по дело Парламент/Gutiérrez de Quijano y Lloréns (C‑252/96 P, Recueil, стр. I‑7421, точки 34—37) и Заключение на генерален адвокат Cosmas, представено на 6 юли 1999 г по дело Нидерландия и van der Wal/Комисия (C‑174/98 P и C‑189/98 P, Recueil, стр. I‑1, точки 95 и 96).

49 – Вж. заключение по дело Hosse (цитирано в бележка под линия 40, точка 67).

50 – Вж. заключение по дело Hosse (цитирано в бележка под линия 40, точка 69).

51 – Вж. заключение по дело Hosse (цитирано в бележка под линия 40, точка 69).

52 – Решение от 6 юли 2006 г. по дело Kersbergen-Lap и Dams-Schipper (C‑154/05, Recueil, стр. I‑6249, точки 31 и 32).

53 – Решение по дело Kersbergen-Lap (цитирано в бележка под линия 52, точка 32).

54 – За разграничение на понятието за увреждане по смисъла на Директива 2000/78/ЕО на Съвета от 27 ноември 2000 г. за създаване на обща рамка за равно третиране в областта на заетостта и професиите (ОВ L 303, стр. 16; Специално издание на български език, 2007 г., глава 5, том 6, стр. 7;) от понятието за болест вж. Решение от 11 юли 2006 г. по дело Chacón Navas (C‑13/05, Recueil, стр. I‑6467, точки 43 и сл.).

55 – Цитирано в бележка под линия 15, точка 28.

56 – Вж. решенията, цитирани в бележка под линия 45.

57 – Вж. Решение от 16 ноември 1972 г. по дело Heinze (14/72, Recueil, стр. 1105, точка 8), Решение по дело Land Niedersachsen (15/72, Recueil, стр. 1127, точка 8) и Решение по дело Allgemeine Ortskrankenkasse Hamburg (16/72, Recueil, стр. 1141, точка 8).

58 – Вж. по-горе точки 75 и сл.

59 – Решение от 28 май 1974 г. по дело Callemeyn (187/73 Recueil, стр. 553, точка 11), Решение от 9 октомври 1974 г. по дело Biason (24/74, Recueil, стр. 999, точка 12), Решение от 20 юни 1991 г. по дело Newton (C‑356/89, Recueil, стр. I‑3017, точка 15), Решение от 27 май 1993 г. по дело Schmid (C‑310/91, Recueil, стр. I‑3011, точка 10), Решение от 13 ноември 1974 г. по дело Costa (39/74, Recueil, стр. стр. 1251, точка 11) и Решение от 20 април 1994 г. по дело Youfsi (C‑58/93, Recueil, стр. I‑1353, точка 25).

60 – Виж относно тази проблематика по-подробно по-долу, точки 116—119.

61 – Цитирано в бележка под линия 52.

62– Цитирано в бележка под линия 15, точка 28.

63 – Решение по дело Snares (цитирано в бележка под линия 36), което има за предмет обезщетението за издръжка за инвалиди.

64 – Решение от 11 юни 1998 г. по дело Patridge (C‑297/96, Recueil, стр. I‑3467), което има за предмет добавката за обгрижване на хора с увреждания.

65 – Вж. решенията, цитирани в бележка под линия 45.

66 – Цитирано в бележка под линия 63.

67 – Цитирано в бележка под линия 64.

68 – Вж. Решение по дело Jauch (цитрано в бележка под линия 15, точка 17).

69 – Заключение, представено на 14 декември 2000 г., по дело Jauch (C‑215/99, Recueil, стр. I‑1901, номера 98 и 99).

70 – Решение по дело Jauch (цитирано в бележка под линия 15, точка 28).

71 – Цитирано в бележка под линия 45.

72 – Решение по дело Jauch (цитирано в бележка под линия 15, точка 28).

73 – Цитирано в бележка под линия 52, точка 32.

74 Вж. цитираните в бележка под линия 16 решения, както и Решение от 4 юни 2002 г. по дело Комисия/Франция (C‑483/99, Recueil, стр. I‑4781, точка 50), Решение от 13 май 2003 г. по дело Комисия/Испания (C‑463/00, Recueil, стр. I‑4581, точки 74 и 75) и Решение от 25 януари 2007 г. по дело Festersen (C‑370/05, Recueil, стр. I‑1129, точка 43).

75 – Вж. Решение от 4 юни 2002 г. по дело Комисия/Франция (C‑483/99, Recueil, стр. I‑4781, точка 50), Решение от 13 май 2003 г. по дело Комисия/Испания (C‑463/00, Recueil, стр. I‑4581, точки 74 и 75) и Решение от 25 януари 2007 г. по дело Festersen (C‑370/05, Сборник. I‑1129, точка 43).

76 – Вж. Решение по дело Gaumain-Cerri (цитирано в бележка под линия 45, точка 21).

Full & Egal Universal Law Academy