EUR-Lex -  62005CC0301 - BG

НЕОКОНЧАТЕЛЕН ПРЕВОД

ЗАКЛЮЧЕНИЕ НА ГЕНЕРАЛНИЯ АДВОКАТ

Г-ЖА E. SHARPSTON

представено на 7 юни 2007 година(1)

Дело C-301/05 P

Hans-Peter Wilfer

„Обжалване — Марка на Общността — Словна марка „ROCKBASS“ — Отказ да се регистрира марката — Приемане на доказателства от Първоинстанционния съд — Описателен характер на марката“

1.        В настоящата жалба срещу Решение на Първоинстанционния съд [понастоящем Общ съд] от 8 юни 2005 г. по дело Wilfer/СХВП (ROCKBASS) (T‑315/03)(2) се поставят редица въпроси, включително относно правилното тълкуване и прилагане на понятието за описателен характер за целите на член 7, параграф 1, буква в) от Регламент (ЕО) № 40/94 на Съвета от 20 декември 1993 година относно марката на Общността (наричан по-нататък „Регламентът“)(3).

 Регламентът

2.        Член 7, параграф 1 от Регламента изброява т.нар. „абсолютни“ основания за отказ на регистрация на марка на Общността. Абсолютните основания автоматично изключват регистрацията, за разлика от „относителните“ основания (като например прилика между предложената за регистрация марка и съществуваща марка), които в зависимост от обстоятелствата могат или не могат да възпрепятстват регистрация.

3.        Член 7, параграф 1 предвижда:

„Отказва се регистрацията на:

[…]

б)      марките, които са лишени от отличителни белези;

в)      марките, които се състоят предимно от знаци или от означения, които могат да служат, в търговията, за да се означи вида, качеството, количеството, предназначението, стойността, географския произход или момента на производство на стоките или на предоставянето на услуга, или други техни характерни особености.“

4.        Знаците или обозначенията, които попадат в приложното поле на член 7, параграф 1, буква в), ще наричам „описателни“.

5.        При тълкуването на член 7, параграф 1, букви б) и в) от Регламента следва да се вземе предвид и практиката на Съда относно тълкуването на еднаквия по съдържание член 3, параграф 1, букви б) и в) от Директивата относно марките(4).

6.        Член 59 от Регламента предвижда:

„Жалбата трябва да бъде в писмена форма и се подава до службата в срок от два месеца, считано от деня на нотифициране на решението. […] В срок от четири месеца, считано от датата на нотифициране на решението, трябва да бъде представен писмен документ, в който са изложени основанията за обжалването.“

7.        В член 63, параграфи 1—3 от Регламента се предвижда:

„1.   Жалби срещу решенията на апелативните състави могат да се подават пред Съда.

2.     Основанията за обжалване могат да бъдат липса на компетентност, нарушаване на съществени процедурни изисквания, нарушаване на договора, на настоящия регламент или на всяка правна норма, отнасяща се до тяхното прилагане или злоупотреба с власт.

3.     Съдът може както да отмени, така и да измени обжалваното решение.“(5)

8.        Член 74 от Регламента предвижда:

„1.   В хода на процедурата, службата пристъпва към служебна проверка на фактите; в процедурата, свързана с относителни основания за отказ на регистрация, проверката на службата се ограничава в дейността си до разглеждане на фактите, доказателствата и аргументите, предоставени от страните и търсеното решение.

2.     Службата може да пренебрегне фактите, на които страните не са се позовали и доказателствата, които те не са представили навреме.“

 Обстоятелства, предхождащи жалбата

9.        През октомври 2001 г. г-н Wilfer подава заявка за регистрация на словната марка „ROCKBASS“ като марка на Общността, що се отнася до „Озвучителна техника, звукозаписни пултове, апарати за звукови ефекти, усилватели, високоговорители, кутии, активни високоговорители (combos); кутии, калъфи и чанти за посочените стоки“; „Музикални инструменти и по-специално китари, електрически китари, бас китари, акустични китари, принадлежности за китара като струни, грифове, шини и ремъци; кутии, калъфи и чанти за посочените музикални инструменти“; и „Кутии, калъфи и чанти“(6). На 11 март 2002 г. проверителят отхвърля заявката за регистрация на основание член 7, параграф 1, букви б) и в) от Регламента. На 25 март 2002 г. г-н Wilfer обжалва пред първи апелативен състав на СХВП (наричан по-нататък „апелативният състав“). На 3 юли 2002 г. той представя писмено становище, излагащо мотивите на жалбата, а на 2 юли 2003 г. — допълнително писмено становище, към което е приложена декларация от г-н Roesberg (редактор на музикално списание), както и информация относно регистрациите на търговската марка „ROCKBASS“ в Канада, Австралия и Нова Зеландия.

10.      С решение от 11 юли 2003 г. (наричано по-нататък „обжалваното решение“) апелативният състав отхвърля жалбата на основание член 7, параграф 1, буква в) от Регламента. По същество апелативният състав приема, че за съответните потребители, а именно специалисти в областта на музиката, думата „rockbass“ се отнася до бас китарата, чието приложение е свързано по-специално с изпълнението на рок музика, а освен това означава изпълнявана чрез бас китара техника — „rock bass“. Поради това апелативният състав смята, че словната марка „ROCKBASS“ пряко описва музикални инструменти и техни принадлежности, както и останалите стоки, посочени в заявката, доколкото техните описания включват продукти, използвани във връзка с бас китари.

11.      Г-н Wilfer иска отмяна на обжалваното решение пред Първоинстанционния съд, като посочва четири правни основания: неизпълнение на задължението на СХВП да разгледа служебно фактите в нарушение на член 74, параграф 1, първо изречение от Регламента, невземане предвид на доказателствата, представени от г-н Wilfer, и нарушение на член 7, параграф 1, букви б) и в) от Регламента.

12.      Първоинстанционният съд отхвърля жалбата в нейната цялост. Доколкото е относимо към жалбата, решението на Първоинстанционния съд се обобщава по-долу след съответните правни основания.

 Жалбата

13.      Г-н Wilfer изтъква седем правни основания на жалбата.

 Първото правно основание на жалбата

14.      В обжалваното съдебно решение Първоинстанционният съд отхвърля отправената от г-н Wilfer в съдебното заседание молба да се вземе предвид, че той е представляван съвместно от адвокат и Patentanwalt или — при условията на евентуалност — от адвокат, подпомаган от Patentanwalt. Съгласно член 19 от Статута на Съда само адвокат, който има право да практикува пред съд на държава членка или на друга държава, която е страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство, може да представлява или да подпомага пред Съда страни, различни от държавите и институциите, посочени в член 19, параграфи 1 и 2(7).

15.      Като първо правно основание г-н Wilfer посочва, че Първоинстанционният съд е допуснал грешка при тълкуването на член 19 от Статута на Съда, като е отхвърлил молбата на г-н Wilfer да бъде представляван и от патентния му адвокат.

16.      Тъй като обаче г-н Wilfer е оттеглил първото правно основание в съдебното заседание, предлагам въпросът да не се разглежда по-нататък.

 Второто правно основание на жалбата

17.      В обжалваното съдебно решение Първоинстанционният съд се позовава на удостоверение, представено от г-н Wilfer в съдебното заседание, което се отнася до процедурата за регистрация на търговската марка „ROCKBASS“ в Съединените американски щати. Съдът посочва, че от член 63, параграфи 2 и 3 от Регламента следва, че както отмяната, така и изменението на решение на апелативен състав е възможно само ако същото е опорочено поради незаконосъобразност по същество или поради наличие на процесуално нарушение и че предвид постоянната съдебна практика законосъобразността на общностен акт трябва да се преценява в зависимост от фактическите и правните обстоятелства, които съществуват към датата, на която е бил приет актът. Следователно законосъобразността на решение на апелативен състав не може да се поставя под въпрос чрез позоваването върху нови фактически обстоятелства пред Съда, освен ако не се докаже, че апелативният състав е трябвало служебно да вземе предвид тези обстоятелства по време на административното производство, преди да вземе решение в конкретния случай. Тъй като представеното от г-н Wilfer удостоверение е изготвено след приемането на обжалваното решение, а доказателствата, свързани с процедурата за регистрация на търговската марка „ROCKBASS“ в Съединените американски щати, не представляват обстоятелство, което апелативният състав е трябвало да разгледа служебно, преди да приеме обжалваното решение, удостоверението не може да постави под съмнение законосъобразността на посоченото решение и по тази причина то трябва бъде изключено от производството(8).

18.      Изложеното от г-н Wilfer второ правно основание е изведено от отказа да се разгледа удостоверението, с който Първоинстанционният съд е допуснал грешка при прилагането на член 74, параграф 1, първо изречение и член 7, параграф 1, букви б) и в) от Регламента. Дали дадена марка подлежи на регистрация е от значение както при искането на регистрация, така и при предоставянето ѝ.

19.      В съдебното заседание защитникът на г-н Wilfer обяснява, че във второто правно основание клиентът му не се опитва да внуши, че самият Първоинстанционен съд е трябвало да приложи член 74, параграф 1 от Регламента. Твърдението на г-н Wilfer е, че Първоинстанционният съд е изтълкувал погрешно член 74, параграф 1, доколкото е преценил, че не се изисква апелативният състав служебно да вземе предвид обстоятелството, че паралелни регистрации са извършени успешно в други юрисдикции. Това обстоятелство е било сведено до вниманието на апелативния състав в писмено становище, представено от г-н Wilfer на 2 юли 2003 г.(9)

20.      Релевантността на посоченото писмено становище е предмет на третото правно основание, разгледано по-нататък. Според мен писменото становище не е от значение по отношение на второто правно основание, което пряко се отнася до точка 14 от решението на Първоинстанционния съд. В тази точка Първоинстанционният съд се произнася по допустимостта на удостоверението, представено от г-н Wilfer в съдебното заседание.

21.      Във връзка с този въпрос нито краткото изложение на относимото право, представено в точка 13 от решението на Първоинстанционния съд, нито съдържащото се в точка 14 прилагане на това право към делото, с което Първоинстанционният съд е сезиран, не дават основание да се смята, че въпросният съд е направил грешка при тълкуването или прилагането на правото(10). С оглед на това предлагам второто правно основание да се отхвърли като неоснователно.

 Третото правно основание на жалбата

22.      Пред Първоинстанционния съд г-н Wilfer твърди, че апелативният състав не е взел предвид допълнително представеното от него писмено становище от 2 юли 2003 г. и приложенията към него, в това число клетвената декларация от г‑н Roesberg (редактор на музикално списание), както и информацията относно предходни регистрации на търговската марка „ROCKBASS“.

23.      В обжалваното решение Първоинстанционният съд е постановил, че член 59 от Регламента не може да се тълкува като препятстващ вземането предвид на нови фактически обстоятелства или доказателства, представени в хода на разглеждането на жалба въз основа на абсолютно основание за отказ, след изтичането на определения срок, в който трябва да се представят правните основания. Съгласно член 74, параграф 2 от Регламента апелативният състав има право на преценка дали да вземе предвид допълнителни доказателства, предоставени след изтичането на посочения срок. От това следва, че апелативният състав е трябвало да се запознае с посоченото писмено становище, най-малкото за да провери дали в него се съдържат нови фактически обстоятелства или доказателства, които следва да се вземат предвид. Следователно апелативният състав е допуснал процесуално нарушение с незачитането на писменото становище. Следва да се напомни обаче, че процедурна нередовност довежда до пълна или частична отмяна на решение само ако бъде установено, че без тази нередовност посоченото решение би могло да има различно съдържание(11). В писменото становище не се представят нови доводи или доказателства, които могат да засегнат по същество обжалваното решение. Клетвената декларация е представена само в подкрепа на двата довода, на които г‑н Wilfer вече се е позовал пред проверителя и пред апелативния състав, и следователно тя не би могла да засегне по същество обжалваното решение. Що се отнася до информацията за регистрациите на търговската марка „ROCKBASS“ в Канада, Австралия и Нова Зеландия, от факта, че вече извършените в държави членки регистрации не са определящ фактор(12), следва a fortiori, че регистрации, направени в трети страни, чието законодателство не е предмет на общностна хармонизация, не могат по никакъв начин да служат като доказателство за удовлетворяване на критерии, равносилни на тези, предвидени в член 7, параграф 1, буква в) от Регламента. Съдът стига до извода, че след като писменото становище не съдържа никакви нови аспекти, които да засегнат по същество обжалваното решение, невземането предвид на становището от страна на апелативния състав не би могло да доведе до отмяна на това решение(13).

24.      Като трето правно основание г‑н Wilfer изтъква, че Първоинстанционният съд е приложил неправилно член 74 от Регламента, както и съдебната практика на общностния съд относно процесуалните нарушения. Писменото становище от 2 юли 2003 г. е съдържало нови доводи и доказателства, които са можели да засегнат по същество решението на апелативния състав. Ако апелативният състав е бил взел предвид тези доказателства, не би могъл да поддържа позицията си, че думата „rockbass“ се е отнасяла до бас китара, пригодена специално за изпълнение на рок музика. С оглед на това, ако е било взето предвид, писменото становище със сигурност е можело да засегне по същество обжалваното решение. Същото се отнася до информацията относно регистрациите на търговската марка „ROCKBASS“ в Канада, Австралия, Нова Зеландия и Съединените американски щати, тъй като в обжалваното решение апелативният състав се е позовал на употребата и лексикалните правила на английския език. Ако апелативният състав е бил взел предвид преценката в англогоезичните юрисдикции, според която марката „ROCKBASS“ е въображаема дума и по тази причина — достатъчно отличителна, а не изцяло описателна, обжалваното решение е можело да бъде по същество различно.

25.      Според мен третото правно основание също е неоснователно. Първоинстанционният съд правилно е изтълкувал член 74, параграф 2 от Регламента и правилно е обобщил ефекта на практиката на Съда в точка 33 от своето решение. Тази позиция се потвърждава и от неотдавнашно Решение на Съда по дело Kaul(14).

 Четвъртото, петото и седмото правно основание на жалбата

26.      Четвъртото, петото и седмото правно основание на жалбата се отнасят до решението на Първоинстанционния съд в частта, в която се разглежда твърдението на г‑н Wilfer, че апелативният състав е нарушил член 7, параграф 1, буква в) от Регламента в две отношения.

 Решението на Първоинстанционния съд

27.      На първо място, г-н Wilfer цитира различни значения на съставните части на знака „ROCKBASS“. Освен това той твърди, че на английски език комбинацията от думи „rock bass“ има специфично значение, а именно риба, наречена „rock bass“ (скален костур), което е изключително необичайно във връзка със заявените стоки. Изтъква се, че по тази причина потребителите възприемат въпросния знак, за който са характерни нетипична граматическа структура и двусмислено значение, като въображаем израз(15).

28.      Първоинстанционният съд постановява, че описателният характер на даден знак трябва да се преценява във връзка със заявените стоки или услуги(16). Апелативният състав съвсем правилно е приел значенията, конкретно свързани с разглежданите стоки. От това следва, че — както изтъква апелативният състав — думата „rockbass“ обозначава бас китара, чието приложение е свързано с изпълнението на рок музика, или, обратно, стил музика, изпълняван на бас китара. Тази констатация не може да се поставя под съмнение от факта, че въпросната дума не се съдържа като такава в речниците. Търговска марка, която се състои от неологизъм, съставен от елементи, всеки от които описателен по отношение на характерните особености на заявените стоки или услуги, сама по себе си е описателна, освен ако не съществува осезателна разлика между въпросния неологизъм и обикновения сбор от съставните му части. Това предполага, че поради необичайния характер на комбинацията по отношение на посочените стоки или услуги неологизмът създава впечатление, достатъчно отдалечено от това, произведено от простата комбинация на значенията, които произтичат от съставящите го елементи(17). Знакът „ROCKBASS“ не се отклонява от правилата за съставните думи на английски език, тъй като той отговаря на синтактично правилното съчетаване на двете образуващи го думи. Следователно няма нищо необичайно в структурата на думата(18), която не създава впечатление, достатъчно отдалечено от това, произведено от простата комбинация на значенията, които произтичат от съставящите я елементи(19).

29.      На второ място, г-н Wilfer поддържа, че независимо от възможните си описателни конотации знакът „ROCKBASS“ не може да съставлява ясно, недвусмислено обозначение по отношение на разглежданите стоки, което не предполага погрешно разбиране. По-специално се изтъква, че тъй като бас китарата нямала характерни особености, свързани с рок музиката, не изглежда естествено понятието „rockbass“ да се възприема като обозначение за конкретен тип бас китара или като описание на дадена функция на бас китарата. Дори ако се приеме, че понятието „rockbass“ обозначава техника за изпълнение на музика на бас китара, това му значение не е описателно по отношение на употребата на стоките, тъй като на практика всеки стил музика може да бъде изпълняван на всеки инструмент. Следователно връзката между знака и бас китарите не е пряка, по-специално защото не се отнася до основните им характеристики(20).

30.      Първоинстанционният съд постановява, че за приложението на член 7, параграф 1, буква в) от Регламента е достатъчно знакът да бъде описателен по отношение на едно от възможните предназначения на разглежданите стоки, което потребителите могат да вземат предвид при избора си и което съответно представлява основна характеристика на стоките(21). Безспорно е, че изпълнението на рок музика е едно от възможните предназначения на разглежданите стоки. Рокът е много известен съвременен стил музика, който се свързва с електрическата китара. Следователно препратката към този стил, последвана от препратката към електрическата бас китара, може да окаже влияние при избора на китара, особено ако потребителят възнамерява да изпълнява рок музика. Освен това, както апелативният състав пояснява чрез позоваване на различни уебсайтове, знакът, съставен от думите „rock“ и „bass“, вероятно ще се използва обичайно в търговията за обозначаване на електрическа бас китара, предназначена за изпълнение на рок музика. Въпросът за техническата точност на това обозначаване е ирелевантен от гледна точка на потребителите, които нямат особени технически познания. С оглед на това Съдът заключава, че апелативният състав правилно установява по отношение на бас китарите, че знакът „ROCKBASS“ има пряка връзка с тези стоки и с едно от възможните им предназначения, което съответните потребители са могли да вземат предвид при избора си, и че по тази причина знакът е описателен(22).

 По четвъртото и петото правно основание на жалбата

31.      Като четвърто правно основание г‑н Wilfer изтъква, че Първоинстанционният съд не е взел предвид други възможни значения на думата „rockbass“. На немски език английската дума „rock“ има над 25 различни значения, а думата „bass“ — поне шест значения, от които музикалното било изключително комплексно. Освен това немската дума „Rock“ има поне пет различни значения, а думата „Bass“ — поне четири. Г‑н Wilfer посочва пред Първоинстанционния съд, че понятието „rockbass“ съответно може да има множество значения. Изтъква се още, че Първоинстанционният съд, без да се мотивира, не е взел това съображение предвид и по този начин е изопачил или преиначил обяснението на г‑н Wilfer и е нарушил задължението за мотивиране. Освен това нито обжалваното съдебно решение, нито уебсайтовете, посочени от апелативния състав, не подсказват, че понятието „rockbass“ вероятно ще се използва обичайно в търговията за обозначаване на електрическа бас китара, предназначена за изпълнение на рок музика. Следователно Първоинстанционният съд е изопачил също фактическите обстоятелства, въз основа на които се основава неговото решение, и е нарушил задължението за мотивиране.

32.      В петото правно основание г‑н Wilfer твърди, че с позицията си за липса на необичайност в структурата на марката „ROCKBASS“ Първоинстанционният съд не е взел предвид, от една страна, възможността понятието да има редица различни значения, и от друга страна — обстоятелството, че то има множество възможни граматически комбинации (напр. съществително/съществително, глагол/прилагателно и т.н.). Като пренебрегнал това обяснение, Първоинстанционният съд е изопачил фактите, върху които се основава неговото решение, и е нарушил задължението за мотивиране.

33.      По отношение на четвъртото правно основание е достатъчно да се посочи, че Съдът е постановил, че регистрацията на дума трябва да бъде отказана, ако поне едно от възможните ѝ значения указва характерна особеност на съответните стоки или услуги(23).

34.      Според мен същият подход трябва да се приложи по аналогия в контекста на петото правно основание.

35.      По тази причина смятам, че четвъртото и петото правно основание са неоснователни.

 По седмото правно основание на жалбата

36.      Като седмо правно основание г‑н Wilfer посочва, че Първоинстанционният съд е нарушил член 7, параграф 1, буква в) от Регламента по различни начини.

37.      На първо място, етапите от неговия анализ са били в неправилна последователност. В самото начало Първоинстанционният съд е взел предвид единствено възможните значения, които по някакъв начин биха могли да указват характерните особености на заявените стоки. Така се е създал порочен кръг. Според г‑н Wilfer при първия етап от анализа трябва да се вземат предвид възможните значения от гледна точка на безпристрастния среден наблюдател, а едва при втория етап тези значения трябва да се свържат със заявените стоки. Ако Първоинстанционният съд бе следвал този подход, той щеше да вземе предвид всички значения на „rockbass“, които са очевидни за средния безпристрастен музикант, било то професионалист или любител. Сред тези очевидни значения е и посоченият вид риба.

38.      Не приемам това твърдение. Смятам, че подходът на Първоинстанционния съд, при който се разглеждат единствено възможните значения, които по някакъв начин биха могли да указват характерните особености на заявените стоки, категорично не създава порочен кръг. Той е следствие от принципа, че регистрация на дума се отказва, ако поне едно от възможните ѝ значения указва характерна особеност на съответните стоки или услуги. Следователно, дори г‑н Wilfer с право да твърди, че северноамериканският сладководен вид риба „rock bass“(24) е сред значенията на „rock bass“, които са очевидни за средния музикант професионалист или любител (в която група ще попаднат множество лица, за които английският не е роден език), това не би подкопало подхода, възприет от Първоинстанционния съд.

39.      На второ място, г-н Wilfer изтъква, че вместо да се основе на общото впечатление, създавано от марката, Първоинстанционният съд е анализирал съставните ѝ части. Той е пренебрегнал явните пораждани от въображението и загатващи значения на „ROCKBASS“ и вместо това се е позовал на онези, които по негово мнение са били описателни. Първоинстанционният съд не е взел предвид значението „музикален стил, изпълняван на бас китара“, а е придал на понятието изключителното значение „бас китара, чрез която може да се изпълнява рок музика“. Позоваването му е било само на възможните значения, произтичащи от разчленяването на понятието на две отделни понятия, а именно „rock“ в смисъл на рок музика и „bass“ в смисъл на бас китара. Следователно Първоинстанционният съд изцяло е игнорирал общото впечатление, създавано от „ROCKBASS“.

40.      Не мога да приема това твърдение. Първоинстанционният съд действително най-напред е анализирал съставните части на марката. Това обаче отговаря напълно на постоянната практика на Съда относно марките, които се състоят от неологизъм, съставен от елементи, всеки от които е описателен по отношение на характерните особености на заявените за регистрация стоки или услуги — по общо правило самите марки от такъв тип са описателни(25). По-нататък Първоинстанционният съд се е позовал на ограничението спрямо това общо правило, а именно, че то не се прилага, когато съществува осезателна разлика между неологизма и обикновения сбор от съставните му части, което предполага — както Първоинстанционният съд правилно посочва — че поради необичайния характер на комбинацията по отношение на стоките или услугите неологизмът създава впечатление, достатъчно отдалечено от впечатлението, произведено от обикновената комбинация на значения, които произтичат от съставящите го елементи. На следващо място Първоинстанционният съд е установил, че знакът „ROCKBASS“ не се отклонява от правилата за съставните думи на английски език, тъй като той отговаря на синтактично правилното съчетаване на двете образуващи го думи. С оглед на това Съдът заключава, че няма нищо необичайно в структурата на думата, която не създава впечатление, значително отдалечено от впечатлението, произведено от обикновената комбинация на значенията, които произтичат от съставящите я елементи.

41.      Според мен в тази част от своето решение Първоинстанционният съд съвместява безпогрешен анализ на съдебната практика на Съда с фактически констатации, които не могат да бъдат преразглеждани в производството по обжалване.

42.      На трето място, г-н Wilfer твърди, че Първоинстанционният съд не е отчел факта, че предназначението не е достатъчно основание дадена марка да се определи като пряко описателна. От точка 62 от неговото решение е видно, че Първоинстанционният съд е счел изпълнението на рок музика като едно от възможните предназначения на стоките. Оттук той е стигнал до извода, че посоченото обозначение може да бъде от същностно значение за купувачите на бас китара, които възнамеряват да изпълняват рок музика. Първоинстанционният съд е приел обаче, че въпросът за техническата точност на такова обозначаване е ирелевантен. Така Съдът неправилно е пренебрегнал факта, че за да се счита дадено обстоятелство за същностно от съответните потребители, тези потребители трябва поне да знаят за неговото съществуване. В настоящия случай няма никакво основание да се твърди, че заявените стоки („музикални инструменти“ или „електрически бас китари“) са особено подходящи за изпълнение на определен стил музика. Следователно обстоятелството, че е възможно определен стил музика като рокбас да се изпълнява с някои от заявените стоки, например електрическата бас китара, не може да представлява основна характеристика на тези стоки, а още по-малко на други заявени музикални инструменти или принадлежности. Както самият Първоинстанционен съд е подчертал в точка 66, описателният характер на даден знак трябва да се преценява поотделно по отношение на всяка от категориите заявени стоки.

43.      С оглед на това г‑н Wilfer изглежда твърди, че самият факт, че дадена дума описва предназначение на стоките или услугите, които попадат в обхвата на предложена за регистрация марка, не е достатъчен, за да е налице пречка за регистрацията на съответната марка на основание нейния описателен характер. Признавам, че ми е трудно да разбера как този аргумент може да издържи и на най-беглия прочит на текста на член 7, параграф 1, буква в) от Регламента. Тази разпоредба предвижда недвусмислено, че „се отказва регистрацията на „марките, които се състоят предимно от знаци или от означения, които могат да служат в търговията, за да се означи […], предназначението, […] на стоките или на предоставянето на услуга“.

44.      В съдебното заседание защитникът на г‑н Wilfer подчертава, че музикалният стил „rock bass“ не е отличителен белег на стоки или на музикални инструменти. Отново обаче аз не виждам как този аргумент подпомага г‑н Wilfer. Без съмнение е очевидно, че едно от предназначенията на бас китарата е изпълнение на рок музика. Истинността на това твърдение няма да се накърни, ако лице закупи бас китара с (вероятно явяващата се плод на заблуда) идея да изпълнява на нея класическа музика. Още по-малко накърняващ е примерът, посочен от защитника на г‑н Wilfer, който изтъква като свой логичен извод, че търговската марка „Honda Jazz“ не подлежи на регистрация, защото е възможно джаз музика да се изпълнява в автомобили.

45.      С оглед на това смятам, че седмото правно основание е неоснователно.

 Шестото правно основание на жалбата

46.      Пред Първоинстанционния съд г-н Wilfer твърди, че по отношение на принадлежностите за китара съдебната практика(26) изисква отделно разглеждане нa всяка категория заявени стоки или услуги. В конкретния случай думата „rockbass“ няма ясна връзка с основните характеристики на принадлежностите за китара, включени в клас 15, нито със стоките, определени в класове 9 и 18(27).

47.      Първоинстанционният съд постановява, че тъй като във връзка с кутии, калъфи и чанти в клас 18 г‑н Wilfer не е направил никакви разграничения в рамките на тази родова категория, доводите на апелативния състав следва да бъдат потвърдени, доколкото се отнасят до всички стоки в посочената категория. По отношение на уредите в клас 9 от доводите на страните е видно, че едни и същи уреди могат да се използват за различни инструменти. Следователно тяхната употреба във връзка с бас китарата е само една от възможните им форми на употреба. Между знака и разглежданите стоки съществува достатъчно пряка и специфична връзка, когато техниката, за която извиква представа знакът, включва или дори изисква използването на тези стоки. В случая тази техника представлява не просто област, в която се прилагат разглежданите стоки, а такава, която е свързана с техните специфични функции(28). Поради това обстоятелството, че разглежданите стоки може да се използват и по друг начин, към който въпросният знак не се отнася, не може да засегне този извод(29). В настоящия случай, независимо че въпросните уреди не са предназначени за употреба изключително във връзка с бас китари, те все пак не се използват самостоятелно във връзка с боравенето с електрически инструменти. Освен това въпросните уреди трябва да се използват, за да се свири на електрическа китара, която не може да произвежда самостоятелно музикални звуци. При това положение възможността за изпълнение на музика на електрическа бас китара е функция на уредите, посочени в заявката за регистрация, а не просто една от многото области, в които те намират приложение. По-специално, съвместната употреба на тези две категории стоки се изисква или най-малкото се предполага от присъщите им характеристики(30).

48.      С шестото правно основание г‑н Wilfer твърди, от една страна, че Първоинстанционният съд е пренебрегнал обстоятелството, че кутии, калъфи и чанти, които са предназначени за пренасяне на музикални инструменти и техните принадлежности, попадат в клас 15. Съобразно това в списъка на г‑н Wilfer от стоки в клас 15 са били включени „кутии, калъфи и чанти, приспособени за посочените стоки“. Следователно предвидените в клас 18 „кутии, калъфи и чанти“ са предназначени за всякаква употреба с изключение на пренасянето на „музикални инструменти и техните принадлежности“. Първоинстанционният съд е изопачил фактическите обстоятелства, без да се мотивира.

49.      От друга страна, г‑н Wilfer изтъква, че Първоинстанционният съд е изопачил фактическите обстоятелства с твърдението си, че заявените от г‑н Wilfer стоки в клас 9 „не се използват самостоятелно във връзка с боравенето с електрически инструменти“(31), без да се мотивира. Г-н Wilfer обяснява, че никой от посочените в клас 9 уреди не предполага използването на „музикален инструмент“ или „електрическа китара“. Напротив, „озвучителна техника, звукозаписни пултове, апарати за звукови ефекти, усилватели, високоговорители, кутии, активни високоговорители (combos)“ могат също така да се използват за предаване на много други звукови сигнали, например животински крясъци, видео-, радио- или телевизионни сигнали. По тази причина е нереалистично и произволно да се допуска, че основната функция на тези уреди е съвместна употреба с електрическа бас китара. Това a fortiori важи за „кутии, калъфи и чанти за [озвучителна техника, звукозаписни пултове, апарати за звукови ефекти, усилватели, високоговорители, кутии, активни високоговорители (combos)]“, тъй като те не се предлагат заедно с музикални инструменти или електрически бас китари, а само с продуктите, посочени в клас 9.

50.      Съгласна съм със СХВП, че първата част от шестото правно основание, независимо че се формулира като изопачаване на фактите, в действителност се стреми да постигне нова преценка на фактите, установени от Първоинстанционния съд и от апелативния състав. От обжалваното решение е видно, че г‑н Wilfer не е изключил възможността кутиите, калъфите и чантите в клас 18 да се използват заедно с китари. На това основание апелативният състав е заключил, че предназначението на посочените стоки се описва от предложената за регистрация марка. Потвърждението на тази констатация от страна на Първоинстанционния съд не може да бъде преразглеждано в рамките на производство по обжалване.

51.      Що се отнася до втория пункт, г‑н Wilfer изглежда не оспорва изявлението на Първоинстанционния съд, че едно от възможните приложения на уредите в клас 9 е във връзка с бас китарата. Обстоятелството, че тези уреди могат да се използват и по друг начин, към който въпросният знак не се отнася, не означава, че знакът не е описателен(32). Следователно Първоинстанционният съд правилно е заключил, че знакът не може да бъде регистриран за уреди в клас 9.

52.      Предвид това смятам, че шестото правно основание на жалбата е отчасти недопустимо и отчасти неоснователно.

 Заключение

53.      По изложените по-горе съображения считам, че Първоинстанционният съд следва да:

–        отхвърли жалбата;

–        осъди г-н Wilfer да заплати съдебните разноски във връзка с обжалването.

1 – Език на оригиналния текст: английски.

2 – Recueil, стр. II-1981.

3 – OВ L 11, стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 17, том 1, стр. 146.

4 – Първа директива 89/104/ЕИО на Съвета от 21 декември 1988 година за сближаване на законодателствата на държавите членки относно марките (ОВ L 40, 1989 г., стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 17, том 1, стр. 92). Що се отнася до други разпоредби от Директива 89/104 и Регламента, които са еднакви по същество, Съдът е пояснил, че даденото от него тълкуване на едната разпоредба трябва да се прилага и спрямо другата: Решение от 22 юни 2000 г. по дело Marca Mode (C‑425/98, Recueil, стр. I‑4861, точки 26—28).

5 – Тринадесетото съображение от Регламента гласи, че предоставените от Регламента правомощия на Съда за отмяна и изменение на решенията на апелативни състави се изпълняват, на първа инстанция, от Първоинстанционния съд в съответствие с Решение 88/591/ЕОВС, ЕИО, Евратом на Съвета от 24 октомври 1988 година за създаване на Първоинстанционен съд на Европейските общности (OВ L 319, стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 1, том 1, стр. 67), изменено с Решение 93/350/Евратом, ЕОВС, ЕИО от 8 юни 1993 година (ОВ L 144, стр. 21; Специално издание на български език, 2007 г., глава 1, том 1, стр. 107).

6 – Съответно в класове 9, 15 и 18 по смисъла на ревизираната и изменена Ницска спогодба относно международната класификация на стоките и услугите за регистрация на марки от 15 юни 1957 г.

7 – Точки 10 и 11 от обжалваното съдебно решение, в които се цитира Определение на Първоинстанционния съд от 9 септември 2004 г. по дело Alto de Casablanca/СХВП — Bodegas Chivite (VERAMONTE) (T‑14/04, Recueil, стр. II‑3077, точка 9 и цитираната там съдебна практика).

8 – Точки 12—14 от обжалваното съдебно решение, в които се цитира Решение на Първоинстанционния съд от 26 ноември 2003 г. по дело HERON Robotunits/СХВП (ROBOTUNITS) (T‑222/02, Recueil, стр. II‑4995, точки 50 и 51, и цитираната там съдебна практика).

9 – Вж. точка 9 по-горе.

10 – Вж. също точка 54 от Решение на Съда от 13 март 2007 г. по дело СХВП/Kaul (C‑29/05 P, Сборник, стр. I‑2213) с което се потвърждава разбирането на Първоинстанционния съд по настоящото дело.

11 – Решение на Съда от 29 октомври 1980 г. по съединени дела Van Landewyck и др./Комисия (209/78—215/78 и 218/78, Recueil, стр. 3125, точка 47), Решение от 21 март 1990 г. по дело Белгия/Комисия (C‑142/87, Recueil, стр. I‑959, точка 48) и Решение от 21 октомври 2004 г. по дело KWS Saat/СХВП (C‑447/02 P, Recueil, стр. I‑10107, точки 47—50).

12 – Решение на Първоинстанционния съд от 24 ноември 2004 г. по дело Henkel/СХВП (T‑393/02, Recueil, стр. II‑4115, точка 46 и цитираната там съдебна практика).

13 – Точки 28—36 от обжалваното съдебно решение.

14 – Посочено в бележка под линия 10; вж. по-специално точки 42, 43 и 63.

15 – Вж. точка 39 от обжалваното съдебно решение.

16 – Решение по дело ROBOTUNITS, посочено в бележка под линия 8, точка 41.

17 – Вж. във връзка с Директива 89/104, Решение от 12 февруари 2004 г. по дело Koninklijke KPN Nederland (C‑363/99, Recueil, стр. I‑1619, точка 100) и Решение от 12 февруари 2004 г. по дело Campina Melkunie (C‑265/00, Recueil, стр. I‑1699, точка 43).

18 – Решение на Първоинстанционния съд от 20 март 2002 г. по дело DaimlerChrysler/СХВП (CARCARD) (T‑356/00, Recueil, стр. II‑1963, точка 29) и Решение по дело ROBOTUNITS, посочено в бележка под линия 8, точка 39.

19 – Точки 56—60 от обжалваното съдебно решение.

20 – Вж. точки 40 и 41 от обжалваното съдебно решение.

21 – Решение по дело ROBOTUNITS, посочено в бележка под линия 8, точка 44 и Решение на Първоинстанционния съд от 20 юли 2004 г. по дело Lissotschenko и Hentze/СХВП (LIMO) (T‑311/02, Recueil, стр. II‑2957, точка 41).

22 – Точки 61—63 от обжалваното съдебно решение.

23 – Решение от 23 октомври 2003 г. по дело СХВП/Wrigley (C‑191/01, Recueil, стр. I‑12447, точка 32); във връзка с Директивата относно марките вж. също Решение по дело Campina Melkunie, посочено в бележка под линия 17, точка 38.

24 – Ambloplites rupestris; на френски език — perche des roches, crapet de roche или rouget de roche; на немски език — gemeiner Felsenbarsch или gemeiner Sonnenbarsch.

25 – Вж. решенията по делата, посочени от Първоинстанционния съд и цитирани в бележка под линия 17. По отношение на Регламента вж. също Решение на Съда от 19 април 2007 г. по дело СХВП/Celltech (C‑273/05 P, Сборник, стр. I‑2883, точка 77).

26 – Решение на Първоинстанционния съд от 27 февруари 2002 г. по дело Ellos/СХВП (ELLOS) (T‑219/00, Recueil, стр. II‑753, точка 41).

27 – Вж. точка 42 от обжалваното съдебно решение.

28 – Решение на Първоинстанционния съд от 27 февруари 2002 г. по дело Streamserve/СХВП (STREAMSERVE) (T‑106/00, Recueil, стр. II‑723, точка 44).

29 – Решение по дело ROBOTUNITS, посочено в бележка под линия 8, точка 47.

30 – Точки 70—73 от обжалваното съдебно решение.

31 – Точка 73 от обжалваното съдебно решение.

32 – Вж. точка 33 по-горе.

Full & Egal Universal Law Academy