ЗАКЛЮЧЕНИЕ НА ГЕНЕРАЛНИЯ АДВОКАТ
Г‑ЖА V. TRSTENJAK
представено на 27 февруари 2007 година(1)
Дело C‑330/05
Fredrik Granberg
срещу
Åklagaren
(Преюдициално запитване, отправено от Hovrätten för Övre Norrland (Швеция)
„Данъчни разпоредби — Хармонизиране на законодателствата — Директива 92/12/ЕИО — Акцизи — Минерални масла — Необичаен вид транспорт — Придобиване и превоз в друга държава-членка от физическо лице за лично ползване — Член 7, параграф 4 от директивата — Възможност за държавата-членка по местоназначение да изисква предоставяне на обезпечение, гарантиращо плащането на акциз, и носенето на опростен придружаващ документ по време на превоза — Член 9, параграф 3 от директивата — Възможност за държавата-членка по местоназначение да събира акциз“
I – Въведение
1. С настоящото преюдициално запитване Hovrätten för Övre Norrland (Апелативен съд на Övre Norrland) (Швеция) поставя на Съда четири въпроса относно тълкуването на член 7, параграф 4 и член 9, параграф 3 от Директива 92/12/ЕИО на Съвета от 25 февруари 1992 година относно общия режим за продукти, подлежащи на облагане с акциз, и държането, движението и мониторинга на такива продукти(2), изменена с Директива 92/108/ЕИО на Съвета от 14 декември 1992 година(3) (наричана по-нататък „директивата“).
2. Срещу г‑н Granberg е образувано наказателно производство за това, че е внесъл от Финландия в Швеция 3000 l минерално масло, предназначени за лично потребление, в три контейнера, монтирани в задната част на лекотоварен камион, без да вземе под внимание изискванията, предвидени от шведското право и целящи да осигурят заплащането на акциза в Швеция.
II – Приложимо общностно право
3. Петото, шестото и седмото съображение от директивата гласят, че:
„като има предвид, че всяка доставка, държане с цел доставка или доставка за нуждите на търговец, осъществяващ независима икономическа дейност, или за нуждите на публичноправна организация, извършени в друга държава-членка, различна от тази, в която стоката е освободена за потребление, водят до изискуемост на акциза в тази друга държава-членка;
като има предвид, че при придобиването от физически лица на подлежащи на облагане с акциз продукти за свое собствено потребление и превозването им от тях акциз се дължи в страната на придобиване;
като има предвид, че за да се установи, че подлежащи на облагане с акциз продукти се придобиват с търговска, а не с лична цел, държавите-членки трябва да имат предвид редица критерии.“
4. Съгласно текста на член 7 от директивата:
„1. В случай, че подлежащи на облагане с акциз стоки, които вече са били освободени за потребление в една от държавите-членки, се държат с търговска цел в друга държава-членка, в държавата-членка, в която тези стоки се държат, се дължи акциз.
[…]
4. Стоките, посочени в параграф 1, се превозват между териториите на различните държави-членки заедно с придружаващ документ, посочващ основните сведения от документа, указан в член 18, параграф 1. Формата и съдържанието на този документ се определят в съответствие с процедурата, установена в член 24 от настоящата директива.“
5. Член 8 от директивата предвижда:
„По отношение на продукти, придобити от частни лица [другаде в текста: „физически лица“] за свое собствено ползване и превозвани от тях, ръководният принцип на вътрешния пазар предвижда, че акцизът се събира в държавата-членка на тяхното придобиване.“
6. Член 9, параграф 3 от директивата гласи:
„Държавите-членки могат също да предвидят, че акцизът става изискуем в държавата-членка на потреблението при придобиване на минерални масла, които вече са били освободени за потребление в друга държава-членка, ако такива стоки са превозвани при използване на необичайни видове транспорт от физически лица или от тяхно име [да се чете: „или за тяхна сметка“]. Необичаен транспорт означава превоз на горива, с изключение на тези в резервоари на превозни средства или в съдове за резервно гориво, и превоз на течни продукти за отопление, освен превоза посредством цистерни, използвани от името [да се чете: „за сметка“] на търговци по занятие.“
III – Съответни разпоредби на шведското право
7. Член 1 от глава 4 от Закона за данъка върху енергията (наричан по-нататък „LSE“) предвижда:
„Вносител на данъка върху енергията е […]:
5. всяко лице […], което внася или получава в Швеция гориво с произход от друга държава-членка от Европейската общност.“
8. Член 1а от глава 4 от LSE предвижда дерогация от тази точка 5:
„В съответствие с член 1, точка 5 данъкът не се дължи […]
за горивата, внесени в Швеция за частна употреба в резервоар на пътно превозно средство, на плавателен съд или на летателен апарат или в резервни туби с максимална вместимост от 10 l.”
9. Член 6 от глава 1 от Закона за контрол на превоза и на други сделки с алкохолни продукти, тютюневи изделия и минерални масла в рамките на събирането на акциз (наричан по-нататък „LPK“) предвижда:
„Продукт, подлежащ на облагане с акциз, може да бъде превозван само ако са изпълнени изискванията относно придружаващия документ, обезпечението [за да се гарантира плащането на данъка], удостоверението за обезпечението и декларацията, произтичащи от посочените в член 2 закони или от посочените в член 5а разпоредби.“
10. По силата на член 1 от глава 5 от LPK всяко лице, което в нарушение на член 6 от глава 1 от същия закон умишлено внася в Швеция продукти, които подлежат на облагане с акциз, от държава, включена в зоната, по отношение на която се прилага общностната правна уредба на акцизите и което по този начин може да затрудни значително данъчния контрол върху превоза на стоки, се наказва за незаконен превоз на подлежащи на облагане с акциз продукти с лишаване от свобода до две години. Ако нарушението е маловажно, извършителят се наказва с глоба.
IV – Спорът по главното производство и преюдициалните въпроси
11. Шведските власти образуват производство срещу г‑н Granberg за това, че на 7 декември 2003 г. внася от Финландия в Швеция 3000 l мазут, без да декларира пред данъчните органи превоза на въпросния продукт, без да предостави обезпечение, за да гарантира плащането на дължимите данъци, и без да разполага с придружаващ документ или с документ, удостоверяващ предоставянето на обезпечение.
12. Продуктът се превозва в товарното отделение на лекотоварен камион, в три контейнера, всеки от които е с обем 1000 l. Този продукт трябвало да послужи за отопление на къщата с гараж на г‑н Granberg и следователно бил предназначен за негово лично потребление.
13. Г‑н Granberg признава фактите, но оспорва, че е извършил престъпление.
14. С решение от 4 май 2004 г. Haparanda tingsrätt (Първоинстанционен съд в Haparanda) признава г‑н Granberg за виновен за незаконен превоз на продукти, подлежащи на облагане с акциз. Г‑н Granberg обжалва решението пред Hovrätten för Övre Norrland.
15. Според тази юрисдикция приложимите разпоредби на вътрешното право са LPK и LSE. Всяко нарушаване на LPK подлежи на наказателно преследване. LPK препраща към директивата.
16. Тогава Hovrätten för Övre Norrland решава да спре производството и да постави на Съда следните преюдициални въпроси:
„1) Допуска ли член 9, параграф 3 от директивата […] държавите-членки да изключат чрез обща разпоредба мазута от приложното поле на член 8 от директивата, така че [законодателството на] държава-членка да може да предвиди, че физическо лице, което е придобило лично и за свое собствено ползване мазут в друга държава-членка, където тази стока е била освободена за потребление, и което го е превозило лично до държавата-членка по местоназначение, е задължено да внесе акциз в последната държава, независимо от начина, по който е бил извършен превозът на мазута?
2) Ако отговорът на първия въпрос е утвърдителен, член 9, параграф 3 от директивата […] съвместим ли е с принципа за свободно движение на стоки, утвърден в Договора за ЕО, както и с принципа на пропорционалност, макар че целта на член 9, параграф 3 изглежда е да възпре физическите лица да превозват минерални масла, като предвижда изключение от общото правило, според което за продукти, придобити от физически лица за свое собствено ползване и превозвани от тях, акцизът се събира в държавата-членка на тяхното придобиване? Съвместима ли е такава цел с посоченото от Съвета [на Европейския съюз] правно основание на директивата или член 9, параграф 3 от нея е незаконосъобразен?
3) Ако отговорът на първия въпрос е отрицателен, превозването от физическо лице на 3000 l мазут в три контейнера, общоизвестни като „големи контейнери за насипен товар“ — които сами по себе си могат да бъдат одобрени за професионален превоз на опасни стоки, по-специално във вид на течност — и натоварени в лекотоварен камион, представлява ли необичаен вид транспорт по смисъла на член 9, параграф 3 от директивата […]?
4) В съответствие ли е с член 7, параграф 4 от директивата […] приемането от държава-членка на разпоредба, с която физическо лице, което лично е придобило за свое собствено ползване мазут в друга държава-членка, където тази стока е била освободена за потребление, и което го е превозило лично до държавата-членка по местоназначение посредством необичаен вид транспорт по смисъла на член 9, параграф 3 от директивата, е задължено да предостави обезпечение, за да гарантира плащането на акциз, както и да разполага по време на превоза с опростен придружаващ документ и с удостоверение за обезпечение за плащането на акциз?“
17. Препращащата юрисдикция впрочем подчертава, че пред нея са висящи шест други подобни дела.
V – Становища, представени на Съда
18. Писмени становища представят шведското, гръцкото, италианското и полското правителство, както и Съветът на Европейския съюз и Комисията на Европейските общности. В хода на съдебното заседание е изслушано и становището на г‑н Granberg.
А – По първия въпрос
19. Препращащата юрисдикция иска да установи дали член 9, параграф 3 от директивата позволява всички извършени от физическо лице превози на мазут, придобит за собствено ползване, от една държава-членка до друга да се изключат от приложното поле на член 8 от тази директива и следователно да подлежат на плащане на акциз в държавата-членка на потребление.
20. Според полското правителство, Съвета и Комисията член 9, параграф 3 от директивата не допуска такава обща възможност.
21. Комисията посочва, че само когато видът транспорт е необичаен, акцизът може да се събира в държавата-членка по местоназначение. Обратно, ако видът транспорт може да се приеме за обичаен, акцизът не може да се събира в държавата-членка по местоназначение. Под „необичаен вид транспорт“ по смисъла на член 9, параграф 3 от директивата трябва да се разбират всички превози с изключение на посочените. В този смисъл второто изречение на разпоредбата пояснява, че предвидената в нея дерогация не се прилага, когато горивото се превозва в резервоари на превозни средства или в съдове за резервно гориво. Третият случай, който е относим към конкретното дело, засяга „превоз на течни продукти за отопление, освен превоза посредством цистерни, използвани от името [да се чете: „за сметка“] на търговци по занятие“.
22. Съветът добавя, че след като представлява дерогация от общото правило на член 8, член 9, параграф 3 от директивата трябва да се тълкува стеснително. Ако волята на общностния законодател е била да позволи изключването от приложното поле на член 8 от директивата на всички превози на минерални масла от физически лица, той е щял да предвиди това изрично. В такъв случай текстът на член 9, параграф 3 от директивата нямало да съдържа второ изречение и щял да гласи: „Държавите-членки могат също да предвидят, че акцизът става изискуем в държавата-членка на потребление при придобиване на минерални масла, които вече са били освободени за потребление в друга държава-членка, ако такива стоки са превозвани от физически лица.“
23. Обратно, шведското, гръцкото и италианското правителство считат, че държавите-членки могат да изключат всички превози на минерални масла от физически лица от приложното поле на член 8 от директивата и следователно да направят акциза изискуем в държавата-членка по местоназначение.
24. Според шведското правителство въз основа на член 9, параграф 3 от директивата не съществува никаква възможност за физическо лице да превозва течен продукт за отопление с обичаен вид транспорт, тъй като физическо лице не може да превозва такъв продукт в цистерни за сметка на търговци по занятие, поради което, ако желаят, държавите-членки имат възможност да изключат този продукт от приложното поле на член 8 от посочената директива.
25. От друга страна, тези три правителства посочват, че тази възможност за изключване се дължи на особеното естество на минералните масла, които обикновено не би трябвало да се превозват от физически лица по съображения за сигурност и защита на околната среда.
Б – По втория въпрос
26. В случай на утвърдителен отговор на първия въпрос препращащата юрисдикция иска да установи, от една страна, дали член 9, параграф 3 от директивата е съвместим с принципа за свободно движение на стоките, както и с принципа на пропорционалност и от друга страна, дали целта да възпре физическите лица да превозват минерални масла, събирайки акциза, като изключение от общото правило на член 8 на директивата, в държавата-членка на потреблението, е съвместима с правното основание на директивата.
27. По отношение на първата част от втория въпрос Комисията по-специално счита, че член 9, параграф 3 от директивата е в съответствие с принципа за свободно движение на стоки и цитира по този повод точка 32 от Решение от 17 юни 2003 г. по дело De Danske Bilimportører, според която „[с]ледва да се напомни, че приложното поле на член 28 ЕО не включва пречките, обхванати от специални разпоредби, а пречките от фискален характер или с равностоен на мито ефект по членове 23 ЕО, 25 ЕО и 90 ЕО не спадат към формулираната от член 28 ЕО забрана“(4). Комисията подчертава и че член 9, параграф 3 от директивата не засяга свободното движение на стоки, тъй като съгласно посоченото в отговор на първия въпрос той позволява на физическите лица да превозват за лично ползване газьол за отопление посредством „различен от необичаен вид транспорт“ при условията на освобождаване от акциз.
28. Що се отнася до втората част от този въпрос, в преюдициалното си запитване Hovrätten för Övre Norrland посочва, че директивата препраща по-специално към член 93 ЕО(5), който изглежда не разрешава приемането на мерки за увеличаване на сигурността на превозите, докато според доклад на Комисията член 9, параграф 3 от директивата целял предотвратяване на рисковете, свързани с частните превози на минерални масла(6). В този смисъл препращащата юрисдикция поставя въпроса за действителността на тази разпоредба.
29. Според гръцкото и италианското правителство, както и според Съвета, член 9, параграф 3 от директивата е действителен. Дори да се приеме, че член 9, параграф 3 от директивата е съобразен със свързани със сигурността на превозите изисквания, това би било само допълнителна цел спрямо главнатата цел на директивата, която е от данъчно естество. Според съдебната практика правното основание на акта трябва да бъде съобразено с главната цел на текста.
30. Шведското и гръцкото правителство освен това обясняват, че данъчната хармонизация, извършена от директивите за акцизите, е само частична. Тези директиви се ограничават основно до класификация на продуктите в зависимост от обективни съображения, определяне на условията за изискуемост на акциза, организиране на режим на движение на продуктите, подлежащи на облагане с акциз, определяне на облагаемата основа за акциза и установяване на минимални ставки.
В – По третия въпрос
31. В случай на отрицателен отговор на първия въпрос препращащата юрисдикция иска да установи дали превозът от физическо лице на 3000 l мазут в три контейнера, натоварени в лекотоварен камион, представлява необичаен вид транспорт по смисъла на член 9, параграф 3 от директивата.
32. Полското правителство, Съветът и Комисията считат, че такъв транспорт е необичаен. Поради отговорите, които са предоставили на предходните въпроси, шведското и гръцкото правителство не смятат за необходимо да отговарят на този въпрос. Г‑н Granberg не излага мнението си.
Г – По четвъртия въпрос
33. С четвъртия си въпрос посочената юрисдикция иска да установи дали член 7, параграф 4 от директивата допуска държава-членка да изисква от физическо лице, което превозва мазут за свое собствено ползване посредством необичаен вид транспорт от една държава-членка до друга, да предостави обезпечение за плащането на акциз и да разполага по време на превоза с опростен придружаващ документ.
34. Комисията отбелязва, че член 7, параграф 1 от директивата, който определя продуктите, до които се отнася член 7, параграф 4 от тази директива, посочва само продукти, които „се държат с търговска цел“. Следователно член 7, параграф 4 от същата директива не се отнася до продукти, придобити за собствено ползване.
35. Комисията, от друга страна, препраща по-конкретно към точка 23 от Решение от 2 април 1998 г. по дело EMU Tabac и др.(7), според което „от третото, петото, шестото и единадесетото съображение на директивата следва, че последната установява разграничение между стоки, които се държат с търговска цел и чийто превоз трябва да се придружава от документи, от една страна, и стоки, които се държат с лична цел, от друга страна“.
36. Комисията добавя, че макар държавата-членка, която има право да събира акциз в съответствие с член 9, параграф 3 от директивата, да има и правото да прилага механизми за контрол, за да провери дали акцизът е платен, това правомощие не може да се изведе от член 7, параграф 4 от тази директива.
37. Напротив, шведското и полското правителство поддържат, че от член 9, параграф 3 от директивата следва, че всеки превоз с необичаен вид транспорт се извършва с търговска цел. Тези правителства считат, че физическите лица не би следвало да превозват мазут и че затова всеки превоз на мазут дори когато е извършен от физическо лице за свое собствено ползване, трябва да се счита за търговски по своя характер и следователно да бъде подчинен на изискванията по член 7, параграф 4 от тази директива.
VI – Предварителни бележки
38. Големи бяха трудностите за хармонизиране на акцизите върху минералните масла както поради самото значение на разглежданите продукти за икономиката на държавите-членки, така и защото тези продукти (бензин, газьол, мазут, керосин и др.) са тясно и съществено свързани с други секторни политики.
39. Наред с Директива 92/81/ЕИО на Съвета от 19 октомври 1992 година за хармонизиране структурата на акцизите върху минералните масла(8) разглежданата по настоящото дело директива установява правила за организиране на данъчния режим на търговията с подлежащи на облагане с акциз продукти в пространство без вътрешни граници.
40. Член 8 от директивата установява общия принцип, според който акцизът върху продукти, придобити от физически лица за свое собствено ползване и превозвани от тях, се събира в държавата-членка на тяхното придобиване.
41. Член 9, параграф 3 от директивата допуска при определени условия държавите-членки да дерогират този принцип, като предвидят събирането на акциз в държавата-членка на потреблението.
42. По инициатива на Комисията обаче тази разпоредба е можело да бъде отменена(9).
43. Все пак на настоящия етап от развитието на позитивното право член 9, параграф 3 от директивата следва да се прилага дословно дори когато това прилагане създава пречка за свободното движение на стоки(10), която не е съществувала преди тази директива и няма да съществува повече след отмяната на тази разпоредба.
VII – Съображения
А – По първия въпрос
44. Отговорът на първия въпрос предполага внимателно тълкуване на всеки от използваните в член 9, параграф 3 от директивата термини, и то във връзка с член 8 от същата, който предвижда, че по отношение на продукти, придобити от физически лица за свое собствено ползване и превозвани от тях, „акцизът се събира в държавата-членка на тяхното придобиване“.
45. Член 9, параграф 3 от посочената директива предвижда изключение от прилагането на член 8, според което „[д]ържавите-членки могат също да предвидят, че акцизът става изискуем в държавата-членка на потреблението при придобиване на минерални масла, които вече са били освободени за потребление в друга държава-членка, ако такива стоки са превозвани при използване на необичайни видове транспорт от физически лица или от тяхно име [да се чете: „или за тяхна сметка“]“(11).
46. Трябва обаче да се подчертае, че член 9, параграф 3 дава определение на понятието „необичаен вид транспорт“, според което „необичаен транспорт означава превоз на горива, с изключение на тези в резервоари на превозни средства или в съдове за резервно гориво, и превоз на течни продукти за отопление, освен превоза посредством цистерни, използвани от името [да се чете: „за сметка“] на търговци по занятие“.
47. В този смисъл член 9, параграф 3 от директивата дава определение a contrario за обичаен транспорт. Обичаен транспорт е, от една страна, превозът на горива в резервоари на превозни средства или в съдове за резервно гориво и от друга страна, превозът на течни продукти за отопление посредством цистерни, използвани за сметка на търговци по занятие.
48. Всеки превоз, който не попада в една от тези категории обичаен транспорт, е необичаен транспорт.
49. След като законодателят е поставил условието за необичаен транспорт(12), за да получат държавите-членки възможността да дерогират общия принцип за мястото на изискуемост на акциза, очевидно целта му е била тази възможност да съществува само за необичайните видове транспорт. Тази очевидност се подсилва още повече от обстоятелството, че законодателят е определил какво обхваща това понятие за необичаен транспорт.
50. Шведското правителство изтъква, че не съществува никаква възможност за физическо лице да превозва мазут с обичаен вид транспорт, тъй като физическо лице не може да превозва мазут в цистерни за сметка на търговци по занятие, и в резултат на това счита, че държавите-членки могат да изключат от приложното поле на член 8 от директивата всички превози на минерални масла от физически лица.
51. Този довод не би трябвало да се възприеме, защото представлявайки дерогация от установеното с член 8 от директивата общо правило, член 9, параграф 3 от нея трябва да се тълкува стеснително(13).
52. В този смисъл дори и да не беше налице възможност за физическите лица да превозват мазут с обичаен транспорт(14), на първия въпрос пак трябваше да се отговори отрицателно: държавите-членки не могат чрез обща разпоредба да изключат мазута от приложното поле на член 8 от директивата в случай на превоз от физическо лице на мазут, придобит за свое собствено ползване, тъй като могат да направят това само в случай на необичаен транспорт.
Б – По втория въпрос
53. След като на първия въпрос следва да се отговори отрицателно, не се налага да се дава отговор на втория въпрос.
В – По третия въпрос
54. От текста на член 9, параграф 3 от директивата следва, че всеки превоз на течни продукти за отопление, който не е извършен „посредством цистерни, използвани от името [да се чете: „за сметка“] на търговци по занятие“, трябва да се счита за необичаен вид транспорт.
55. Следователно изглежда неоспоримо, че превозът от физическо лице на 3000 l мазут в три контейнера, натоварени в лекотоварен камион, представлява необичаен вид транспорт по смисъла на член 9, параграф 3 от директивата.
Г – По четвъртия въпрос
56. Както посочва Комисията, член 7, параграф 1 от директивата определя продуктите, за които се отнася член 7, параграф 4 от същата. Става въпрос само за продуктите, които „се държат с търговска цел“.
57. Следователно Съдът вече е постановил, че както следва в частност от петото и шестото ѝ съображение, директивата установява разграничение между продукти, които се държат с търговска цел и чийто превоз трябва да се придружава от документи, от една страна, и продукти, които се държат с лична цел и чийто превоз не изисква никакъв документ, от друга страна(15).
58. Следователно член 7, параграф 4 от директивата изглежда не се отнася за придобитите за лично ползване продукти и не би трябвало да може да послужи за правно основание на изискването от държава-членка при превоз на такива продукти да се предоставя обезпечение за плащането на акциз и по време на превоза да се носи документ, който удостоверява това обезпечение.
VIII – Заключение
59. С оглед изложените дотук съображения предлагам на Съда да отговори по следния начин на въпросите, поставени от Hovrätten för Övre Norrland:
„1) Член 9, параграф 3 от Директива 92/12/ЕИО на Съвета от 25 февруари 1992 година относно общия режим за продукти, подлежащи на облагане с акциз, и държането, движението и мониторинга на такива продукти, изменена с Директива 92/108/ЕИО на Съвета от 14 декември 1992 година, не допуска държавите-членки да изключат с обща разпоредба мазута от приложното поле на член 8 от директивата, така че държава-членка да може да предвиди, че физическо лице, което е придобило лично за свое собствено ползване мазут в друга държава-членка, където въпросната стока е била освободена за потребление, и което го е превозило лично до държавата-членка по местоназначение, е длъжно да плати акциза в последната държава, независимо от начина, по който е бил превозен мазутът.
2) Предвид отрицателния отговор, даден на първия въпрос, не е необходимо да се отговаря на втория въпрос.
3) Превозът от физическо лице на 3000 l мазут в три контейнера, натоварени в лекотоварен камион, представлява „необичаен вид транспорт“ по смисъла на член 9, параграф 3 от посочената директива.
4) Член 7, параграф 4 от посочената директива не се прилага в случай на превоз от физическо лице на мазут, който то е придобило лично и за свое собствено ползване в държава-членка, където тази стока е била освободена за потребление, и което лично превозва тази стока към държавата-членка по местоназначение посредством необичаен вид транспорт по смисъла на член 9, параграф 3 от тази директива.“
1 – Език на оригиналния текст: френски.
2 – ОВ L 76, стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 9, том 1, стр. 129.
3 – ОВ L 390, стр. 124; Специално издание на български език, 2007 г., глава 9, том 1, стр. 170.
4 – С‑383/01, Recueil, стр. I‑06065.
5 – Тази разпоредба гласи: „Съветът, с единодушие, по предложение на Комисията след консултация с Европейския парламент и с Икономическия и социален комитет, приема разпоредби за хармонизиране на законодателството относно данъците върху оборота, акцизите и другите форми на косвено данъчно облагане, в степента, в която такава хармонизация е необходима за осигуряване създаването и функционирането на вътрешния пазар в срока, предвиден в член 14.“
6 – Препращащата юрисдикция се позовава на доклада на Комисията до Европейския парламент, до Съвета и до Икономическия и социален комитет във връзка с прилагането на членове 7—10 от Директива 92/12 (COM (2004) 227 окончателен).
7 – С‑296/95, Recueil, стр. І‑1605.
8 – ОВ L 316, стр. 12.
9 – Предложение за Директива на Съвета за изменение на Директива 92/12/ЕИО относно общия режим за продукти, подлежащи на облагане с акциз, и държането, движението и мониторинга на такива продукти: „Член 9, параграф 3 се отменя. Комисията не е убедена в необходимостта от запазването на данъчна разпоредба, която позволява на държавите-членки да дерогират основния принцип на свободно движение по отношение на движението, осъществявано от физически лица. Макар че в областта на превоза на минерални масла може да съществува проблем със сигурността, прибягването до разпоредба, дерогираща посочения по-горе принцип, не може да даде задоволително правно разрешение на този проблем. Обстоятелството, че национално или общностно законодателство подчинява превоза на минерални масла на спазването на много стриктни правила за сигурност, трябва да бъде напълно разделено от принципа на данъчно облагане, който следва да се определи за такова движение. Ако не се спазват някои норми за сигурност, следва да се установи нарушение, но установяването му по никакъв начин не би трябвало да има отражение в областта на акцизите“ (COM (2004) 227 окончателен).
10 – Още повече че физическо лице, което плати акциз в държавата-членка на придобиването по силата на член 8 от директивата и на което ще бъде изискано плащането на акциз в държавата-членка на потреблението, защото попада в хипотезата на член 9, параграф 3 от тази директива, няма да може да се възползва от предвидената в член 22 от посочената директива система за възстановяване в случай на двойно облагане, защото последната разпоредба предвижда тази възможност само „при поискване от търговец в хода на неговата дейност“, впрочем при много стриктни условия.
11 – Това изключение изглежда ясно. Тогава важи сентенцията interpretatio cessat in claris.
12 – В член 9, параграф 3 от директивата се уточнява: „ако такива стоки са превозвани при използване на необичайни видове транспорт“.
13 – Вж. по-специално Решение от 12 декември 1995 г. по дело Oude Luttikhuis и др. (C‑399/93, Recueil, стр. I‑4515, точка 23), Решение от 18 януари 2001 г. по дело Комисия/Испания (C‑83/99, Recueil, стр. I‑445, точка 19) и Решение от 12 декември 2002 г. по дело Белгия/Комисия (C‑5/01, Recueil, стр. I‑11991, точка 56).
14 – Освен това може да се добави, че например наемането от физическо лице на цистерна с шофьор, за да превози газьол за отопление, придобит за лично ползване, изглежда попада в определението за обичаен вид транспорт.
15 – Решение от 23 ноември 2006 г. по дело Joustra (C‑5/05, Recueil, стр. І‑11075, точка 28).
Full & Egal Universal Law Academy