ЗАКЛЮЧЕНИЕ НА ГЕНЕРАЛНИЯ АДВОКАТ
Г‑Н PAOLO MENGOZZI
представено на 3 април 2008 година(1)
Дело C‑389/05
Комисия на Европейските общности
срещу
Френска република
„Неизпълнение на задължения от държава-членка — Членове 43 ЕО и 49 ЕО — Свобода на установяване и свободно предоставяне на услуги — Национална правна уредба, с която се признава на одобрени центрове изключителното право да предоставят услугата по изкуствено осеменяване на животните от рода на едрия рогат добитък върху определена територия и издаването на свидетелство за осеменител се подчинява на сключването на договор с един от тези центрове“
I – Въведение
1. С настоящото производство, което има за предмет иск, предявен на основание член 226 ЕО от Комисията на Европейските общности срещу Френската република, Съдът още веднъж е призован да разгледа в светлината на общностното право френската правна уредба относно изкуственото оплождане на животни от рода на едрия рогат добитък, която се характеризира по-специално с монопол на услуги, предоставен на регионално равнище на одобрени центрове за изкуствено осеменяване на женските животни от този вид(2).
2. Съдът, който вече е имал повод да разгледа посочения режим във връзка с член 37 от Договора за ЕО (понастоящем след изменението член 31 ЕО) относно търговските монополи с национален характер(3), във връзка с комбинираните разпоредби на член 86 и на член 90, параграф 1от Договора за ЕО (понастоящем член 82 ЕО и член 86, параграф 1 ЕО) относно злоупотребата с господстващо положение от предприятие, титуляр на изключителни права(4), както и във връзка с Директива 77/504/ЕИО(5) и Директива 87/328/ЕИО(6) относно чистопородните разплодни животни от рода на едрия рогат добитък(7), сега трябва да разгледа този режим във връзка с членове 43 ЕО и 49 ЕО, отнасящи се съответно до свободата на установяване и до свободното предоставяне на услуги(8). Комисията всъщност иска от Съда да установи, че като запазва упражняването на свързани с изкуствено оплождане на животни от рода на едрия рогат добитък дейности единствено за одобрени центрове за осеменяване във Франция, държавата-членка ответник не е изпълнила задълженията си по членове 43 EО и 49 EО.
3. В хода на производството Френската република изменя оспорваната от Комисията правна уредба, като премахва от нея аспектите, предмет на формулираните от посочената институция с настоящия иск твърдения за нарушение. Френското правителство подчертава обаче, че извършените изменения на равнище правна уредба не са имали за цел да приведат вътрешния правен ред в съответствие с произтичащите от членове 43 ЕО и 49 ЕО задължения, а просто да го приспособят към променените изисквания на сектора. Според посоченото правителство режимът, който е бил в сила преди това, не разкривал твърдените от Комисията елементи на несъответствие с общностното право.
4. Следователно настоящото производство е насочено към установяването на неизпълнение на задължения, което се оспорва от държавата ответник и което във всички случаи вече не съществува.
II – Национална правна уредба
5. Преди влизането в сила на 1 януари 2007 г., т.е. в хода на производството, на Закон № 2006-11 от 5 януари 2006 г. относно ориентиране на селското стопанство(9), на Указ на президента на Републиката № 2006-1548 от 7 декември 2006 г. относно идентификацията, санитарния контрол на възпроизводствените дейности и генетичното подобряване на селскостопанските животни(10) и на Указ на президента на Републиката № 2006‑1662 от 21 декември 2006 г. относно идентификацията и генетичното подобряване на животните(11) — мерки, които изменят из основи френската правна уредба относно изкуственото оплождане на животните от рода на едрия рогат добитък, овцете, свинете и козите — във Франция изкуственото оплождане на животните от рода на едрия рогат добитък е било регламентирано със следната правна уредба:
– членове L 653-1—L 653-10 от Кодекса на земеделието, с които се кодифицират, в съответствие със Закон № 98-565 от 8 юли 1998 г.,(12) съответните разпоредби, които вече се съдържат в Закон № 66-1005 от 28 декември 1966 г. относно животновъдството(13), отменени със Закон № 98-565,
– подзаконовите разпоредби за прилагане, съдържащи се в членове R*653‑102—R*653‑114 от Кодекса на земеделието, с които се кодифицира, в съответствие с Указ на министър-председателя № 2003-851 от 1 септември 2003 г.(14), съответните разпоредби, които вече се съдържат в Указ на министър-председателя № 69-258 от 22 март 1969 г. относно изкуственото оплождане(15), отменен с Декрет № 2003-851,
– наредба на министъра на земеделието от 17 април 1969 г. относно разрешенията за осъществяване на дейност от центровете по изкуствено оплождане(16), изменена с наредба на министъра на земеделието от 12 ноември 1969 г.(17) и с наредба на министъра на земеделието и на горите от 24 януари 1989 г.(18),
– наредба на министъра на земеделието и на горите от 21 ноември 1991 г. относно обучението на осеменителите и на ръководителите на центрове и относно издаването на съответните свидетелства(19), изменена с Наредба на министъра на земеделието, рибарството и продоволствието от 30 май 1997 г.(20),
– наредба на министъра на земеделието и на рибарството от 27 декември 2000 г. относно осеменяване на животните от рода на едрия рогат добитък от животновъдите(21).
6. По силата на тази правна уредба, така както е описана от френското правителство, дейността по експлоатация на центровете за изкуствено оплождане на животни от рода на едрия рогат добитък се поставя в зависимост от официално разрешение (член L.653‑5 от Кодекса на земеделието). Установява се разграничение между центровете за производство на осеменителен материал и центровете за осеменяване, като един и същи център може да упражнява и двата вида дейности. Дейностите по производство на осеменителен материал се състоят в поддържане на резерв от разплодни животни от мъжки пол, изследването на тяхното родословие и в събирането, опаковането, съхраняването и продажбата на осеменителен материал. Дейностите по осеменяване се състоят в оплождането на женските животни с осеменителния материал, доставен от центрове за производство (член R.*653‑103 от Кодекса на земеделието).
7. Разрешението за откриване на център за изкуствено оплождане може да бъде предоставено на физически или на юридически лица. При издаването на това разрешение не се прави разграничение между френските граждани и гражданите на другите държави — членки на Общността (член 1 от Наредбата от 17 април 1969 г., изменена).
8. Всеки център за изкуствено осеменяване (наричан по-нататък „ЦИО“) обслужва район, посочен в разрешението, на чиято територия единствено той има право да развива дейност. Въпреки това животновъдите в района на дейност на даден ЦИО могат да поискат от последния да ги снабди с осеменителен материал от център за производство по техен избор (член L.653‑7 от Кодекса на земеделието).
9. Всеки стопански субект, различен от ЦИО, който внася осеменителен материал от държава — членка на Общността, трябва да го достави на одобрен център за производство или на ЦИО по свои избор (член 10 от Наредба от 17 април 1969 г., изменена). Осеменителният материал трябва да се съхранява в банка, за която отговорност носи ръководител на център, притежател на свидетелство; що се отнася до ЦИО, може да се касае за „централна“ банка или за една от „спомагателните“ банки, разположени в определения за ЦИО район, които банки може да се намират и на територията на земеделско стопанство (член 7 от Наредбата от 17 април 1969 г., изменена). По съображения от санитарен характер осеменителният материал от друг одобрен ЦИО или от друга държава-членка, или внесен пряко от трета страна трябва да премине през „централната“ банка на ЦИО: материалът се доставя с цел съхранение на ЦИО, който го изпраща на „спомагателната“ банка, за която е предназначен (член 6 от Наредбата от 27 декември 2000 г.).
10. Операцията по осеменяване може да извършва само притежател на свидетелство за ръководител на ЦИО или за осеменител, под ръководството на одобрен териториално компетентен ЦИО и под техническия надзор на ръководителя на този център (член L.653‑4 и член R*653‑102 от Кодекса на земеделието, както и член 1 от Наредбата от 21 ноември 1991 г., изменена)(22). Свидетелството за осеменител се издава от префекта след представяне на свидетелство за квалификация на осеменител за съответния животински вид и на удостоверение от директора на одобрения териториално компетентен ЦИО в уверение на това, че заявителят се намира под негов надзор относно операциите по осеменяване. За осеменителите, които нямат статут на наето от ЦИО лице, по-специално за ветеринарните лекари на свободна практика, това удостоверение се издава след сключване на договор между ръководителя на ЦИО и заинтересованото лице, в който трябва да се уточнят техническите, административните и финансовите условия, при които последният ще извършва осеменяването в съответствие с действащата правна уредба (член 2 от Наредба от 21 ноември 1991 г., изменена).
11. С приетите през 2006 г. от френските власти мерки се изменят из основи горепосочената нормативна уредба, считано от 1 януари 2007 г. По-специално режимът на изключителна териториална компетентност на одобрените ЦИО е отменен и е заменен с режим, който позволява, след декларация от компетентните органи, изкуственото осеменяване на преживните животни да се извършва навсякъде на територията на Франция от оператори, притежаващи санитарно разрешително (agrément) в качеството си на център за събиране или център за съхраняване на осеменителен материал, или от техници по осеменяването, притежаващи свидетелство за квалификация на осеменители, издадено от посочен от министъра на земеделието център за оценяване. „За да се допринесе за териториалното устройството и за опазване на генетичното разнообразие“ се въвежда универсална услуга по разпространение на осеменителен материал и по осеменяване, предоставяна от избрани чрез процедура за възлагане на обществена поръчка оператори, оправомощени за определено време за един или повече географски райони. С отмяната на изключителната териториална компетентност на одобрените ЦИО отпада и задължението за доставка и съхраняване на осеменителния материал в компетентния териториален ЦИО.
III – Производство и искания на страните
12. Вследствие на подадено до нея оплакване от предприятие, действащо в сектора на изкуственото оплождане на животни от рода на едрия рогат добитък, на 3 април 2003 г. Комисията изпраща официално уведомително писмо до Френската република, в което упреква тази държава-членка, че нарушава разпоредбите на членове 43 EО и 49 ЕО, като възпрепятства свободата на установяване и свободното предоставяне на услуги в посочения сектор, от една страна, поради предоставения териториален монопол на одобрените ЦИО относно упражняването на дейности, свързани с разпространение на осеменителен материал и дейности по осеменяване, и от друга страна, поради ограничителните и оставени на усмотрението на издаващия го условия за издаване на свидетелството за осеменител.
13. С писмо от 8 юли 2003 г. френското правителство оспорва основателността на тези твърдения за нарушение. То подчертава, че не е била провеждана каквато и да било дискриминация, основана на гражданство, между гражданите на държавите-членки при получаването на разрешение за откриването и функционирането на ЦИО или на свидетелство за ръководител на ЦИО, или на свидетелство за осеменител, че изключителната териториална компетентност, предоставена на ЦИО, не се отнася до разпространението на осеменителен материал, а само до осеменяването, че посочената компетентност е оправдана от цели от обществен интерес — съображения от санитарен характер, подобряване и опазване на генотипа на животните от рода на едрия рогат добитък и териториалното устройство — и съответства на принципа на пропорционалност, че режимът на свидетелствата за осеменителите също е оправдан от цели от обществен интерес — защита на здравето на животните и хуманно отношение към тях и защита на здравето на лицата, които извършват осеменяването, на генотипа на животните от рода на едрия рогат добитък и на възможността за проследяване — и съответства на принципа на пропорционалност.
14. На 19 декември 2003 г. Комисията изпраща на Френската република мотивирано становище, в което потвърждава и уточнява посочените в официалното уведомително писмо твърдения за нарушение и подчертава по-специално, че целта за подобряване и опазване на генотипа на животните от рода на едрия рогат добитък не може да оправдае възпрепятстването на свободата на установяване и свободното предоставяне на услуги, като се има предвид цялостната хармонизация, посредством няколко общностни директиви, на националните разпоредби, насочени към преследване на тази цел, и като се има предвид че що се отнася до другите цели от обществен интерес, посочени от тази държава-членка, спорната национална правна уредба надхвърля необходимото за тяхното постигане.
15. С писмо от 17 март 2004 г. Френската република отговаря на мотивираното становище, като оспорва всяко твърдение за нарушение.
16. С молба, подадена в секретариата на Съда на 27 октомври 2005 г., Комисията предявява настоящия иск.
17. Комисията моли Съда:
– да установи, че като запазва упражняването на свързани с изкуствено осеменяване на животни от рода на едрия рогат добитък дейности единствено за одобрени ЦИО във Франция, а именно като установява общ режим на изключителна териториална компетентност в полза на тези центрове и поставя упражняването на дейността по изкуствено осеменяване в зависимост от притежаването на свидетелство за осеменител, Френската република не е изпълнила задълженията по членове 43 EО и 49 EО,
– да осъди Френската република да заплати съдебните разноски.
18. Френската република моли Съда:
– да отхвърли иска,
– да осъди Комисията да заплати съдебните разноски.
IV – Правен анализ
19. Най-напред следва да се припомни, че съгласно установената практика на Съда наличието на неизпълнение на задължения от държава-членка по член 226 ЕО трябва да се преценява с оглед на положението на държавата-членка към момента на изтичането на срока, даден в мотивираното становище, и че последващи промени не могат да се вземат предвид от Съда(23). Следователно за целите на настоящото производство реформата на правния режим на изкуственото оплождане на преживните животни, осъществена във Франция през 2006 г. и влязла в сила на 1 януари 2007 г., е ирелевантна.
А – По съществуването на пречки за упражняването на свободата на установяване и на свободното предоставяне на услугите
1. Доводи на страните
а) По свободата на установяване
20. Комисията счита, че предоставянето единствено на одобрените ЦИО на правото да упражняват за неопределен срок в определен географски район дейностите по разпространение на осеменителен материал и по осеменяване всъщност прави невъзможно или изключително трудно упражняването на свободата на установяване във Франция с оглед на осъществяването на тези дейности. Освен това аналогичен ефект произвеждал и факта, че ветеринарните лекари могат да получат свидетелството за осеменител за извършване на дейност по осеменяване на свободна практика само след подписването на договор с ръководител на ЦИО, чието съдържание обаче не е предварително установено, а подлежи на договаряне между страните, което води до дискреционна практика, обезкуражаваща упражняването на посочената дейност на това основание. Комисията добавя, че задължението за съхраняване на осеменителния материал в ЦИО, когато не е обосновано от санитарна гледна точка от обстоятелствата, при които се предоставя услугата, представлявало допълнителна пречка за упражняването на свободата на установяване в сектора на разпространение на осеменителния материал.
21. Комисията припомня, че съгласно съдебната практика фактът, че дадена национална мярка се прилага без дискриминация, основана на гражданство, не изключва възможността въпросната мярка, доколкото тя е от естество да възпрепятства или да направи по-непривлекателно упражняването от гражданите на Общността на правото на установяване, да се окаже в противоречие с член 43 ЕО(24).
22. Френското правителство оспорва, че изключителната териториална компетентност, предоставена за неопределен срок в полза на одобрените ЦИО, може да направи практически невъзможно или изключително трудно упражняването на правото на установяване от операторите на други държави-членки. То подчертава по-специално че на френска територия съществуват райони, в които няма одобрен ЦИО, в които райони оператори на други държави-членки могат да открият и управляват ЦИО, като поискат съответното разрешение, чието издаване е обусловено от едни и същи условия за местните оператори и за операторите от други държави-членки.
23. Освен това френското правителство изтъква, че наложеното на даден осеменител на свободна практика задължение да сключи договор с одобрен ЦИО не възпрепятства упражняването на осеменяването на свободна практика от ветеринарните лекари. То подчертава, че посоченият договор, като уточнява техническите, административни и финансови условия за извършване на осеменяването от операторите на свободна практика, целял да осигури спазването на приложимата правна уредба и коректното информиране на ЦИО относно естеството и съдържанието на извършените от този оператор услуги. Следователно по принцип всеки оператор, местен или от друга държава-членка, който притежава необходимата професионална квалификация, можел да поиска и да получа свидетелство за осеменител и да конкурира одобрените ЦИО.
24. Все пак френското правителство признава, че националната правна уредба съдържа пречка за свободата на установяване. То настоява обаче, че посочената правна уредба по никакъв начин не допуска дискриминация между местните оператори и операторите от други държави-членки.
б) По свободното предоставяне на услуги
25. Комисията поддържа, че задължението за съхраняване на осеменителния материал в одобрените ЦИО, които единствено имат право да доставят този материал на животновъдите, представлява ограничение на свободното предоставяне на „услугата по разпространение“ на посочения материал, която Комисията определя като „съвкупността от необходимите операции по транспортиране и пласиране на даден продукт от произвеждането му до закупуването му от крайния потребител“. На възражението на френското правителство, че Директива 88/407/ЕИО(25) предписва на държавите-членки да предвидят посоченото задължение, Комисията отговаря, че наложеното с тази директива по съображения от санитарен характер задължение за съхраняване на осеменителния материал, предназначен за търговия в рамките на Общността, се отнася само до замразения осеменителен материал и до стадия, предхождащ изпращането му от мястото на производство, докато направеното срещу Френската република твърдението за нарушение се отнасяло до задължението за съхраняване след изпращането.
26. Освен това свободното предоставяне на услугата по осеменяване било възпрепятствано от задължението за желаещите да упражняват подобна дейност лица да подпишат предварително договор с ръководителя на одобрен ЦИО, за да могат да получат необходимото свидетелство за осеменител. Комисията подчертава, че сключването на такъв договор всъщност е оставено на усмотрението и благоволението на ръководителите на ЦИО, които обаче отказват да сключват подобни договори с някои осеменители на свободна практика, а именно с тези, които не са наети от съответния ЦИО. Макар според Комисията да е законосъобразно предоставянето на свидетелство за осеменители да бъде обусловено от предварителна проверка от страна на ветеринарните органи на компетентността на заявителя, не било законосъобразно обаче предоставянето на това свидетелство да бъде обусловено и от сключването на договор с ЦИО — условие, което по никакъв начин не се отнасяло до компетентността на заявителя и което всъщност имало дискреционен и произволен характер. Това условие целяло да утвърди монопола при предоставянето на услугите по осеменяване, произтичащ от предоставената на одобрените ЦИО изключителна териториална компетентност.
27. Допълнителна пречка за свободното предоставяне на услуги произтичала от невъзможността за установените в други държави-членки доставчици на услуги, които желаят да извършват дейност по разпространение на осеменителен материал и по осеменяване, да предлагат успоредно двата вида услуги, поради задължението да предават осеменителния материал на одобрените ЦИО, които единствени могат да го доставят на животновъдите.
28. Френското правителство признава, че разглежданата национална правна уредба съдържа пречки за свободното предоставяне на услугата по осеменяване, но оспорва, че тя съдържа и пречки за свободното предоставяне на услугата по разпространение на осеменителния материал. В това отношение тя подчертава, че посочената правна уредба позволява на животновъдите да изберат пряко доставчика на осеменителния материал и да възложат на териториално компетентния ЦИО да извърши осеменяването с предоставения от този доставчик осеменителен материал.
2. Правен анализ
29. Твърденията за нарушение, отправени от Комисията към държавата-членка ответник, се отнасят до три аспекта от френската правна уредба относно изкуственото оплождане на животните от рода на едрия рогат добитък, която е била в сила до 31 декември 2006 г.: предоставената на ЦИО изключителна териториална компетентност в сектора на изкуственото оплождане на животните от рода на едрия рогат добитък, условието за издаване на свидетелство за осеменител, и по-специално изискването осеменителите на свободна практика да сключат предварително договор с одобрен ЦИО(26), и задължението за предоставяне и съхраняване на осеменителния материал в одобрен ЦИО след изпращането му от центъра за производство.
30. Според Комисията от една или друга страна на тези аспекти произтичали ограничения на свободата на установяване и на свободното предоставяне на услуги, както що се отнася до услугата по разпространение на осеменителния материал, така и до услугата по осеменяване.
а) Твърдения за нарушение относно услугата по разпространение на осеменителен материал
31. Ще започна, отбелязвайки същественото затруднение, с което е свързана преценката за това дали са налице произтичащите от горепосочените аспекти ограничения на свободата на установяване и на свободното предоставяне на услуги по отношение на това, което Комисията определя в своите писмени изявления като „услуга по разпространение“ на осеменителен материал. Според мен трудността произтича от факта, че самата Комисия не е успяла да определи по ясен и точен начин в какво се състои тази услуга. В мотивираното становище и в исковата молба тя уточнява, че под „услуга по разпространение“ ще разбира „съвкупността от необходимите операции по транспортиране и пласиране на даден продукт от произвеждането му до закупуването му от крайния потребител“. Това твърде неясно определение не става по-ясно от дългите обяснения, съдържащи се в писмения отговор на тази институция на поставения в това отношение от Съда въпрос, с които тя противопоставя една „техническа“ и една „икономическа“ концепция за услугата по разпространение, понякога споменавана в множествено число, позовава се на прекалено широка концепция за разпространението като „търговска дейност, която може да бъде извършвана от производител, посредник, търговец на едро или дребно или кооперация“ и приема по-специално „възможността всеки оператор, който разполага със съответните професионални познания да предлага своите услуги на животновъди във Франция“, като „предвижда“ в това отношение определен набор от възможни дейности, за които обаче не е сигурно, че реално се предлагат в географски области, различни от тези на посочената държава-членка, посочвайки, че „самото понятие за търговска услуга по разпространение е по естеството си разнородно и нематериално“.
32. Според мен липсата на идентификация, по ясен и точен начин, на услугата, която е различна от тази по осеменяването и чието предоставяне във Франция от оператори на други държави-членки би било възпрепятствано или обезкуражавано от националната правна уредба относно изкуственото оплождане на животните от рода на едрия рогат добитък, прави невъзможно да се установи наличието на неизпълнение на задължение от страна на държавата-членка ответник в това отношение.
33. В това отношение напомням, че съгласно съдебната практика мотивираното становище и следователно искът за установяване на неизпълнение на задължения от държава-членка, който не може да се основава на мотиви, различни от посочените в становището, трябва да излагат твърденията за нарушение последователно и точно, за да могат държавата-членка и Съдът правилно да възприемат обхвата на твърдяното нарушение на общностното право — необходимо условие, за да може съответната държава да упражни ефективно своето право на защита, а Съдът да провери съществуването на твърдяното неизпълнение на задължения(27).
34. От друга страна, от член 38, параграф 1, буква в) от Процедурния правилник на Съда и свързаната с него съдебна практика е видно, че исковата молба или жалбата трябва да посочва предмета на спора и кратко изложение на изложените правни основания и че това посочване трябва да е достатъчно ясно и точно, за да позволи на ответника да подготви защитата си, а на Съда — да упражни контрол. От това произтича, че съществените правни и фактически обстоятелства, на които се основава искът или жалбата, трябва да изпъкват по логичен и разбираем начин от текста на самата искова молба или жалба(28).
35. Следователно смятам, че след като не са изпълнени необходимите изисквания за яснота и точност, повдигнатите от Комисията твърдения за нарушение във връзка с предполагаемите ограничения на свободата на установяване и на свободното предоставяне на услуги, що се отнася до услугата (или услугите) по разпространение на осеменителен материал, трябва да бъдат отхвърлени като недопустими.
36. Следователно в настоящото заключение ще пропусна по-специално анализа на въпросите, свързани със задължението за предаване и съхраняване на осеменителния материал в одобрения ЦИО след изпращането му от центъра за производство(29). Освен това ще добавя, че в исковата молба и в писмената реплика Комисията формулира неясно твърдението за нарушение на това задължение, поради което и по тази причина трябва да се приеме, че то не отговаря на напомнените в точки 33 и 34 по-горе условия за допустимост.
37. За сметка на това ще се съсредоточа върху твърдените ограничения на свободата на установяване и на свободното предоставяне на услуги относно услугата по осеменяване, произтичащи от предоставената на одобрените ЦИО изключителна териториална компетентност за предоставянето на подобна услуга и задължението за сключване на договор с одобрен ЦИО с цел получаването на свидетелство за осеменител (наричан по-нататък „спорният национален режим“).
б) Твърдения за нарушение относно услугата по осеменяване
i) Предварителни съображения
38. Струва ми се, че споменатите в предишния параграф два елемента на спорния национален правен режим представляват двете страни на един и същи медал.
39. Както Съдът е имал повод да отбележи в решението по дело Centre d’insémination de la Crespelle(30), „като обуславя експлоатацията на [ЦИО] от получаването на разрешителни и като предвижда, че всеки център обслужва район, определен по изключителен начин, националната уредба им предоставя изключителни права“, „като установява в полза на тези предприятия преимуществено положение на териториално ограничени монополи, които обаче в своята съвкупност обхващат цялата територия на държава-членка“.
40. Предвидената в разглежданата правна уредба възможност манипулациите по осеменяването да бъдат извършвани от лица, които притежават свидетелство за осеменители и които нямат качеството на наето в одобрен ЦИО лице, може да изглежда на пръв поглед в противоречие с изключителната териториална компетентност на ЦИО, що се отнася до осеменяването. Всъщност това противоречие е само привидно, доколкото от самата правна уредба следва, че извършеното от горепосочените лица осеменяване трябва все пак да се проведе под ръководството на одобрен териториално компетентен ЦИО и под техническия надзор на ръководителя на този център и че не само административните, но и техническите и финансови условия на това осеменяване не могат да бъдат определени самостоятелно от операторите, а са предмет на договор с ръководителя на ЦИО. При тези обстоятелства изглежда трудно да си представим, че услугата по осеменяване може да бъде предоставена от оператори, различни от ЦИО в една наистина независима форма, което освен това би противоречало на посочената изключителна компетентност. Изглежда по-скоро, че тези оператори, които далеч не предоставят тази услуга в конкуренция с ЦИО и въз основа на професионални отношения с клиент животновъд, могат, след като вече притежават съответното свидетелство, да извършват осеменяването като сътрудници, макар и независими, на самия ЦИО(31).
41. Ето защо задължението за сключване на договор с ЦИО като условие за получаването на свидетелство за осеменител вместо да подсилва, както твърди Комисията, изключителната териториална компетентност на ЦИО, според мен представлява неразделна част от система, която като запазва услугата по осеменяването за одобрените ЦИО, все пак има за цел да позволи манипулацията по осеменяването да може да се извършва във, а не извън рамките на този монопол, и от квалифицирани субекти, които обаче не са непременно част от персонала на ЦИО.
42. Впрочем в писмените си изявления френското правителство ясно посочва, че член L.653‑7 от Кодекса за земеделието предоставя на ЦИО „изключително право“, което самото правителство определя като „териториален монопол“, върху дейността по осеменяване, след като в своя отговор на писменото становище на Комисията твърди, че задължението за осеменителя да сключи договор с одобрен ЦИО е „пряка последица от законния монопол върху определен район“, предоставен на последния.
43. Следователно считам, че двата въпросни аспекта трябва да се разгледат заедно, т.е. както за целите на преценката на наличието на ограничения на свободата на установяване и на свободното предоставяне на услуги, така и за целите на преценката на съображенията, които френското правителство посочва, за да обоснове евентуалните ограничения.
44. Както е известно, общностното право не налага обща забрана на държавите-членки да установят монопол върху определена икономическа дейност. Това се потвърждава по-специално от член 31 ЕО, в параграф 1 от който се предвижда единствено привеждането в съответствие на държавните монополи с търговски характер и от член 86 ЕО, който налагайки в своя параграф 1 обща забрана на държавите-членки да приемат или да запазят съществуването, по отношение на публични предприятия и на предприятия, на които държавите-членки са предоставили специални или изключителни права — мярка, която противоречи на разпоредбите на Договора — неизбежно предполага, че държавите-членки могат да предоставят на определени предприятия изключителни права и да им предоставят монопол(32).
45. Както е уточнено от Съда обаче, това не означава, че всички специални и изключителни права са непременно съвместими с Договора(33).
46. Именно като се позовава на монополи върху услуги като тези, за които е установил, че произтичат от изключителната териториална компетентност, която спорният национален правен режим предоставя на одобрените ЦИО, Съдът е уточнил, че макар да не попадат в приложното поле на член 37 от Договора, който се отнася до търговския обмен на стоки, те противоречат на принципа на свободно движение на стоки по член 30 от Договора, ако оказват косвено влияние върху посочения обмен, като дискриминират вносните стоки в полза на стоките с местен произход(34). По-специално в решението по дело Société coopérative d’amélioration de l’élevage et d’insémination artificielle du Béarn Съдът установява, че посочените от препращащата юрисдикция обстоятелства и появилите се в хода на производството пред Съда обстоятелства не са достатъчни, за да се приеме, че правна уредба като тази, която урежда изкуственото оплождане на животните от рода на едрия рогат добитък във Франция и която предоставя териториален монопол в полза на ЦИО, косвено установява монопол, който възпрепятства свободното движение на стоки, при положение че всеки частен животновъд може да поиска от ЦИО от неговия район да му достави осеменителен материал с произход от център за производство по негов избор, във Франция или в чужбина(35).
47. В решението по дело Centre d’insémination de la Crespelle Съдът припомня, че фактът на създаване на господстващо положение чрез предоставяне на изключителни права по смисъла на член 90, параграф 1 от Договора за ЕО сам по себе си не е несъвместим с член 86 от Договора и че държава-членка нарушава забраните, уредени в посочените две разпоредби, само когато разглежданото предприятие е принудено при самото упражняване на предоставените му изключителни права да злоупотребява с господстващото си положение. В това дело като анализира френската нормативна уредба, с която се установяват ЦИО, одобрени да оперират единствени в определен район, и с която им се предоставя възможността да фактурират допълнителни разходи за доставката на осеменителен материал с произход от избрани от животновъдите центрове за производство, Съдът установява, че макар да позволява на ЦИО да фактурират тези разходи, правната уредба не ги кара да изискват непропорционални разходи и следователно да злоупотребяват с господстващото си положение(36).
48. В настоящото производство Съдът е призован да се произнесе, този път пряко (не в рамките на преюдициално запитване, а в рамките на производство за установяване на неизпълнение на задължения от държава-членка), по съвместимостта на спорния национален правен режим, който установява множество териториални монополи върху услуги, с останалите разпоредби от Договора, които гарантират свободата на установяване и свободното предоставяне на услуги в рамките на Общността (членове 43 ЕО и 49 EО). Следователно фактът, че в горепосочените решения Съдът не е могъл да констатира, че въпросният режим е несъвместим с посочените в тези решения разпоредби на Договора, по никакъв начин не означава, че евентуалното уважаване на иска на Комисията в настоящото производство би било в противоречие с практиката на Съда.
49. Няма съмнение, че Съдът има възможност да контролира, на основание членове 43 ЕО и 49 ЕО, дали предоставянето от държава-членка на изключителни права за упражняването на икономически дейности е законосъобразно от гледна точка на общностното право.
50. В решението по дело ERT(37) Съдът не само признава, че монопол върху предоставянето на услуги, какъвто е монополът в сектора на телеразпространението в Гърция в този случай, поради начина, по който е организиран или упражняван, може да засегне нормите на Договора, по-специално относно свободното предоставяне на услуги, но и обявява, като припомня съдебната практика, установена с решението по дело Sacchi(38), че „общностното право допуска предоставянето на монопол върху телеразпространението по съображения от обществен интерес, които нямат икономически характер“. Необходимостта държавата-членка, в съответствие с нормите на Договора за ЕО за свободното предоставяне на услуги, да предостави валидни съображения за установяването на монопол върху предоставянето на услуги, следва по-ясно от Решение по дело Комисия/Нидерландия(39), постановено един месец след Решение по дело ERT, в частта, в която се посочва, че „да се установи дали държава-членка може да изключи свободната конкуренция при предоставянето на определени услуги е равнозначно на това да се определи дали така създадените ограничения на свободното предоставяне на услуги са обосновани [от императивни] съображения от обществен интерес“.
51. Така Съдът в Решението по дело Läärä и др.(40) установява, че национална правна уредба, която забранява експлоатацията на автоматични автомати за хазартни игри от когото и да било, освен от одобрена обществена организация, която не съдържа никаква дискриминация, основана на гражданство, и която засяга потенциално заинтересованите от упражняването на тази дейност оператори, независимо дали са установени в засегнатата държава-членка или в друга държава-членка, представлява пречка за свободното предоставяне на услуги по смисъла на член 59 от Договора за ЕО, тъй като забранява пряко или косвено на операторите на други държави-членки, те самите да предоставят на разположение на потребителите въпросните апарати и поради това, за да може да бъде съвместима с Договора, доколкото не попада под една от изрично предвидените в него дерогации (ограничения, обосновани от участието в упражняването на публичната власт или от съображения за обществен ред, обществена сигурност и обществено здраве), трябва да бъде обоснована от императивни съображения от обществен интерес.
52. Гореизложените съображения вече дават представа за изводите, до които ще достигна в следващите точки, що се отнася до наличието в настоящия случай на ограничения на свободата на установяване и на свободното предоставяне на услуги.
ii) Свобода на установяване
53. Съгласно съдебната практика за ограничения на свободното предоставяне на услуги по смисъла на член 43 ЕО трябва да се считат всички мерки, които забраняват, възпрепятстват или правят по-непривлекателно упражняването на тази свобода(41).
54. Френското правителство, макар да приема, обратно на това което твърди Комисията, че изключителната териториална компетентност в полза на ЦИО и условието за издаване на свидетелство за осеменител, основано на сключването на договор с териториално компетентния ЦИО, не възпрепятстват напълно достъпа на операторите от други държави-членки до дейността по изкуствено осеменяване на животните от рода на едрия рогат добитък, признава, че посочената изключителната териториална компетентност и посоченият договор представляват ограничение на свободата на установяване.
55. Напълно съм съгласен с тази квалификация.
56. В решението по дело Servizi Ausiliari Dottori Commercialisti(42) Съдът приема, че национална правна уредба, която запазва само за някои образувания, които отговарят на определени задължителни условия, правото да упражняват определени консултативни и помощни дейности в областта на данъчното облагане, представлява ограничение на свободата на установяване, тъй като най-малкото може да направи по-трудно упражняването от страна на икономическите оператори от други държави-членки на правото им да се установят в съответната държава с цел да предоставят въпросните услуги. Както посочва генералният адвокат Ruiz-Jarabo Colomer(43), въпросната национална правна уредба съдържа подобно ограничение, между другото и защото предоставя на тези образувания изключителна компетентност да извършват определени косултантски дейности, като създава два сектора — единият свободно достъпен, а другият запазен за посочените образувания и забранен за останалите оператори, местни или от други държави-членки, които притежават необходимите професионални квалификации.
57. В настоящия случай на още по-силно основание трябва да се направи изводът, че е налице ограничение на свободата на установяване. Изключителната териториална компетентност, предоставена в полза на одобрените ЦИО, ограничава общия брой на операторите, на които е разрешено да открият и управляват такива центрове на френска територия, който е сведен само до един-единствен оператор в определената с министерско разрешение част от тази територия. Неопределеният срок на тази изключителна териториална компетентност, който не се оспорва от френското правителство, възпрепятства още повече достъпа на други оператори до пазара на осеменяване, включително на тези от други държави-членки, като утвърждава и защитава позицията на местните оператори, действащи на този пазар.
58. Възможността за установяване във Франция с цел упражняването на дейността на осеменител на свободна практика е изключена от предоставената на одобрените ЦИО изключителна териториална компетентност относно услугата по осеменяване и от наложеното на осеменителите, които не са част от персонала на одобрения център, корелативно задължение да упражняват собствената си дейност под ръководството на одобрен териториално компетентен ЦИО и под техническия надзор на ръководителя на този център, и следователно от невъзможността да бъдат определени по независим начин с клиента животновъд техническите и финансови условия за предоставяне на услугата, които са предмет на договора с ЦИО.
59. Следователно въпросната изключителна териториална компетентност и корелативното задължение за сключване на договор с ЦИО с цел получаването на свидетелство за осеменител, представляват според мен сериозна пречка за достъп до пазара на осеменяване във Франция и следователно ограничение на свободата на установяване по смисъла на член 43 ЕО, като фактът, че тези мерки се прилагат еднакво за местните операторите и за операторите от друга държава-членка, не променя тази квалификация(44). Липсата на дискриминация в зависимост от държавата-членка, от която произхожда операторът, всъщност има значение само доколкото позволява, при преценката на съвместимостта на спорния национален правен режим с член 43 ЕО, да се вземат предвид дори различни от изброените в член 46, параграф 1 ЕО съображения от обществен интерес, които могат да обосноват съответното ограничение.
в) Свободно предоставяне на услуги
60. Съгласно установената съдебна практика член 49 EО изисква не само отстраняването на всяка основана на гражданството дискриминация спрямо доставчика на услуги, но също така премахването на всяко ограничение, макар то да се прилага еднакво за местните доставчици и за тези от другите държави-членки, когато е от естество да забрани, да затрудни или да направи по-непривлекателни дейностите на доставчика, установен в друга държава-членка, където той законно предоставя аналогични услуги(45).
61. От направеното по-горе описание на спорния национален правен режим е видно, че трансграничен доставчик на услуги, който иска да извършва осеменяване на френска територия на основание на свободното предоставяне на услуги, задължително трябва да иска и да получи във Франция свидетелство за осеменител. Независимо от условията за издаването на такова свидетелство обаче следва да се отбележи, че в съответствие с установената практика на Съда(46) самото изискване на свидетелство само по себе си представлява ограничение на свободното предоставяне на услуги, тъй като може да възпрепятства или да направи по-непривлекателно предоставянето на услугата по осеменяване във Франция от оператори, установени и вече действащи правомерно в други държави-членки.
62. Допълнителен възпиращ ефект произтича от необходимостта операциите по осеменяване да се извършват под ръководството и контрола на одобрен териториално компетентен ЦИО и под техническия надзор на ръководителя на този център, както и от необходимостта да се договорят със същия ЦИО условията, включително и финансовите, на тези операции, което води до невъзможност за независимо осъществяване на дейността по осеменяването в конкуренция с ЦИО.
63. Следователно въпросната изключителна териториална компетентност и корелативното задължение за сключване на договор с ЦИО с цел получаването на свидетелство за осеменител според мен представляват сериозна пречка за достъп до пазара по осеменяване във Франция и следователно ограничение на свободата на установяване по смисъла на член 49 ЕО, като фактът, че тези мерки се прилагат еднакво за местните оператори и за операторите на друга държава-членка, не променя тази квалификация. Липсата на дискриминация в зависимост от държавата-членка, от която произхожда операторът всъщност има значение само доколкото позволява, при преценката на съвместимостта на спорния национален правен режим с член 49 ЕО, да се вземат предвид дори различни от изброените в член 46, параграф 1 ЕО — приложим и в областта на свободното предоставяне на услуги по силата на позоваването по член 55 ЕО — съображения от обществен интерес, които могат да обосноват съответното ограничение.
Б – По обосновката на френското правителство
64. От установената съдебна практика е видно, че когато мерки, които могат да възпрепятства или да направят по-непривлекателно упражняването на правото на установяване или свободното предоставяне на услуги, се прилагат еднакво към всички лица или предприятия, които осъществяват дейност на територията на приемащата държава-членка, те могат да бъдат оправдани, ако отговарят на императивни съображения от обществен интерес, при условие че могат да гарантират осъществяването на преследваната цел и не надхвърлят необходимото за нейното постигане(47), доколкото не са налице общностни мерки за хармонизация, с които се предвиждат мерки, необходими за осигуряване на защитата на тези интереси(48).
65. Преписката по делото не съдържа никакво доказателство, от което да личи, че разглежданите ограничителни мерки са приложени дискриминационно. Комисията не оспорва тезата на френското правителство, че те се прилагат еднакво към местните оператори и операторите на другите държави-членки.
66. Следователно преминавам към проверка на това дали съображенията, посочени от френското правителство в оправдание на спорния национален правен режим, съответстват на критериите, посочени в точка 64 по-горе.
67. В писмената си защита посоченото правителство се позовава на опазването на генотипа на животните от рода на едрия рогат добитък, на териториалното устройство и на защитата на общественото здраве.
1. По опазването на генотипа на животните от рода на едрия рогат добитък
68. Френското правителство поддържа, че със спорния национален правен режим се цели да се гарантира оползотворяването на генотипа на животните от рода на едрия рогат добитък и че Съдът вече е приел в решението по дело Nilsson и др.(49), че опазването на този генотип представлява императивно съображение от обществен интерес. То добавя, че макар с Директиви 77/504 и 87/328 да се хармонизират условията за вътреобщностно движение на чистокръвни животни от рода на едрия рогат добитък за разплод и на техния семенен материал, с тях не се хармонизират правилата относно осеменяването на женските животни от рода на едрия рогат добитък.
69. Като се позовава на прилагането на територията на Франция на програми за селекция въз основа на произхода и за опазване на генотипа, френското правителство изтъква, че предоставените на одобрените ЦИО изключителни права за определен географски район и условията за издаване на свидетелство за осеменител съставляват единственият начин да се гарантира точното и цялостно събиране на генетичната информация за животните от рода на едрия рогат добитък, тъй като последната е необходима за постигането на генетично подобряване на тази порода. Всъщност тези мерки позволявали да се централизират около една-единствена структура всички данни относно извършените операции по осеменяване във всеки район, за който са предоставени изключителни права.
70. Комисията отговаря, че свързаната с опазване на генотипа на животните от рода на едрия рогат добитък цел спада към областта на зоотехническите и генеалогични изисквания, която както Съдът приема в Решение по дело Centre d’insémination de la Crespelle(50), е била предмет на цялостна хармонизация на общностно равнище. Тя поддържа, че всъщност не съществува никаква връзка между тази цел и условията, при които се извършва осеменяването, което не оказвало никакво влияние върху качеството и произхода на осеменителния материал и било свързано най-много със съображения от санитарен характер.
71. Позоваването на цялостната хармонизация на зоотехническите и генеалогични изисквания, която съгласно горепосоченото решение е била осъществена на общностно равнище, ми изглежда ирелевантно.
72. В точка 33 от цитираното решение по дело Centre d’insémination de la Crespelle Съдът отбелязва „[щ]о се отнася до изискванията за генетично подобряване на генотипа на животните от рода на едрия рогат добитък“, че „Директива 87/328, насочена към премахване на зоотехническите пречки за търговия с осеменителен материал от животни от рода на едрия рогат добитък в рамките на Общността, в член 2, параграф 1 задължава държавите-членки да премахнат пречките за одобрението и използването на тяхна територия на осеменителен материал от животни от рода на едрия рогат добитък, внесен от други държави-членки при установените в член 4 условия“ и че „член 2 от Директива 91/174(51) предвижда, че търговията със сперма от чистопородни животни не може да се забранява, ограничава или възпрепятства на генеалогични основания“. Съдът стига до извода, че „[о]т тези разпоредби следва, че зоотехническите и генеалогични изисквания са били предмет на цялостна хармонизация на общностно равнище“.
73. Струва ми се, че от този начин на разсъждаване може да се направи изводът, че така установената от Съда цялостна хармонизация се отнася до националните мерки, насочени към преследването на зоотехнически и генеалогични изисквания посредством ограничения на вноса, на търговията и на използването на осеменителен материал от животни от рода на едрия рогат добитък(52). От друга страна, както в решението по дело Gervais и др.(53), така и в решението по дело Nilsson и др.(54) Съдът посочва, че Директиви 77/504 и 87/328 имат за цел да хармонизират условията относно одобрението за развъждане на чистопородни разплодни животни от рода на едрия рогат добитък и на тяхната сперма с оглед на премахване на зоотехническите пречки за свободното движение на осеменителен материал от животни от рода на едрия рогат добитък. От това Съдът стига до извода, от една страна, че „всяко изискване, което има за цел или като последица извършването на контрол или проверка на вноса на сперма от животни от рода на едрия рогат добитък по зоотехнически или генеалогични съображения, може да бъде прието само в съответствие с тези директиви“(55), и от друга страна, че „тези директиви все пак не уреждат нито условията по извършване на осеменяването, нито обучението на осеменителите, нито пък издаването на удостоверения или свидетелства, разрешаващи достъпа до регламентираните функции на осеменител“(56).
74. Настоящият случай обаче се отнася по същество до ограниченията относно субектите, които са оправомощени да извършват операция по осеменяване (и следователно до условията относно осеменяването само по себе си или достъпа до функциите на осеменител) независимо от използвания осеменителен материал — ограничения, за които Комисията не твърди, че са били използвани за извършването на контрол на генетичните качества на разплодните животни по непредвиден в общностните директиви начин(57).
75. Не считам, както френското правителство, че с извършената с Директиви 77/504, 87/328 и 91/174 хармонизация се забранява на държавите-членки да се позовават на зоотехнически или генеалогични изисквания, за да обосноват национални мерки, които, както тези по настоящия случай, уреждат услугата по осеменяване на животните от рода на едрия рогат добитък, без да съдържат ограничения на вноса, на търговията или на използването на осеменителен материал от животни от рода на едрия рогат добитък с произход от други държави-членки.
76. Друг е въпросът дали условията относно операциите по осеменяване могат да окажат реално влияние върху опазването и подобряването на генотипа на животните от рода на едрия рогат добитък. В това отношение позицията на страните е диаметрално противоположна, като Комисията е за отрицателен отговор на този въпрос, а френското правителство — за положителен. Не ми се струва необходимо обаче Съдът да решава този спор, който е по-скоро от техническо естество.
77. Според мен е достатъчно да се установи, че съгласно твърденията на френското правителство спорният национален правен режим е насочен към опазването на генотипа на животните от рода на едрия рогат добитък, доколкото позволява централизацията на събирането на информация относно случаите на изкуствено осеменяване, осъществени на територията на тази държава-членка, която информация е необходима за осъществяване на програмите за селекция въз основа на родословие и за съхраняване на генотипа.
78. Не виждам защо обаче това централизирано събиране на информация да не може да се осъществи с мерки, по-малко ограничителни от предоставения на одобрените ЦИО регионален монопол върху услугата по осеменяване. Предвиждането на задължение за операторите, които извършват изкуствено осеменяване на животните от рода на едрия рогат добитък, да съобщават на определена за тази цел организация информацията относно случаите на изкуствено осеменяване може, струва ми се, също да позволи централизирано събиране на посочената информация, без обаче да създава сериозните пречки за свободата на установяване и свободното предоставяне на услуги, произтичащи от този монопол.
79. Поради това съм съгласен с Комисията, когато тя отбелязва, че във всеки случай спорният национален правен режим надхвърля необходимото за постигане на преследваната от него цел по опазване на генотипа на животните от рода на едрия рогат добитък.
2. По изискванията, свързани с териториалното устройство
80. Френското правителство поддържа, че с посочения режим се преследва и свързана с териториалното устройство цел и че Съдът вече е приел в решението по дело TK-Heimdienst(58), че посочената цел представлява императивно съображение от обществен интерес. Тази цел изисквала животновъдите да могат да се ползват от услугата по осеменяването при еднакви за цялата френска територия условия.
81. Поради слабата ѝ рентабилност обаче ако липсва изключителна териториална компетентност за нейното упражняване, тази услуга нямало да се предлага в райони, съответстващи на около две трети от тази територия, които се характеризират със слабо развито животновъдство. Френското правителство подчертава, че поддържането на животновъдна дейност в посочените райони, характеризиращи се с климатични и географски условия, които не благоприятстват отглеждането на какъвто и да било вид селскостопански култури, е позволило запазването на селскостопанска дейност и производството на качествени продукти с голяма добавена стойност като планинските сирена.
82. Според мен в това отношение е достатъчно да се отбележи, както прави Комисията, че тези твърдения на френското правителство не са подкрепени с никаква информация или статистически данни, които ги потвърждават. Следователно не е доказано по обстоен начин, че предоставената на посочените ЦИО изключителна териториална компетентност е била необходима, за да се гарантира предлагането на услуга по осеменяване на цялата френска територия.
83. Следователно без да е необходимо да се изследва дали изискванията, свързани с устройство на територията, теоретически са от естество да обосноват ограничения на свободата на установяване и на свободното предоставяне на услуги, не може да се приеме за доказано, че в конкретния случай са налице подобни изисквания и че те могат да изискат създаването на мрежа от териториално ограничени монополи върху предоставянето на услугата по осеменяване.
84. Освен това, като подчертава Комисията, тази обосновка не може да бъде изтъквана по отношение на районите от френската територия, които не притежават описаните от посочената държава-членка характеристики.
3. По защитата на общественото здраве
85. Посоченото правителство се позовава и на съображения, свързани със защита на общественото здраве, отнасящи се едновременно до здравето на животните и до човешкото здраве.
86. На първо място, то изтъква, че режимът, свързан с професионалната квалификация на операторите, които извършват осеменяването, отговаря на загрижеността за здравето на животните, тъй като при манипулацията по осеменяване трябва да се спазват санитарни стандарти и хигиенни правила, както при боравенето с осеменителния материал, така и при контакта с животното. Това действие изисквало неговото извършване да се владее отлично, с цел да се избегнат наранявания на животното, обект на осеменяване. Освен това дори изборът на чифтосванията бил от естество да се отрази върху здравето на животното, по-специално върху фертилитета му, който може да бъде застрашен при недостатъчно обмислени кръстосвания.
87. На второ място, режимът, свързан със свидетелството за осеменител, който предвижда проверка на квалификацията на осеменителя, бил необходим, за да се гарантира и здравето на оператора, извършващ осеменяването — манипулация, която крие рискове както поради контакта с тежко животно, така и поради използването на течен азот, който е много опасен, тъй като може да предизвика тежки изгаряния.
88. На последно място, издаването на свидетелство имало за цел опазване здравето на хората и от гледна точка на безопасността на храните, като допринасяло за изпълнение на изискването за проследяване на продуктите, признато от общностния законодател с Регламент (ЕО) № 178/2002(59). Френското правителство поддържа, че принципът за проследяване на продуктите се прилага и за осеменителния материал, който представлява жив биологичен продукт, предхождащ процеса на отглеждане на селскостопански животни, и подчертава, че националната правна уредба задължава осеменителя да контролира идентифицирането на женските животни за осеменяване(60) и да съставя бюлетин за осеменяването, съдържащ между другото информация за бика и за кравата и номера на използвания осеменителен материал(61). ЦИО гарантирали проследяването на този материал, като осигурявали документен, физически или свързан с идентифицирането на този продукт контрол, независимо от неговия произход.
89. Струва ми се очевидно, че както отбелязва Комисията, съображенията, посочени в точки 86 и 87 по-горе, не могат да обосноват разглежданите ограничения на свободата на установяване и на свободното предоставяне на услуги. В действителност, както посочва представителят на Комисията по време на съдебното заседание в рамките на настоящото производство, държавата-членка ответник не се упреква нито че изисква свидетелство за осеменител, нито че обуславя издаването на такова свидетелство от представянето на удостоверение за квалификация като осеменител. Всъщност предмет на оспорване е изключителната териториална компетентност, предоставена на одобрените ЦИО, и обуславянето на издаването на свидетелство за осеменител от сключването на договор с одобрен ЦИО. Френското правителство не обяснява защо при липсата на тези мерки и въпреки проверката на квалификацията на осеменителя, предписана от националната правна уредба с оглед на издаването на свидетелството за осеменител, здравето на хората и на животните би било поставено в опасност.
90. Що се отнася до изискването за проследяване на продуктите, е достатъчно да се отбележи, че нито наложените на осеменителите задължения, нито контролът на осеменителния материал от страна на одобрените ЦИО предполагат задължително предоставяне на последните на изключителна териториална компетентност относно услугата по осеменяването. Тези задължения и този контрол ми се струват напълно съвместими и изпълними и в система, която не предвижда такава изключителна компетентност.
91. Следователно считам, че съображенията, които изтъква френското правителство в настоящото производство, за да обоснове спорния национален правен режим, не отговарят на критериите, установени с посочената в точка 64 по-горе съдебна практика, и следователно не могат да легитимират ограниченията на свободата на установяване и на свободното предоставяне на услуги, които произтичат от този режим, що се отнася до услугата по осеменяване. Следователно приемам, че искът на Комисията трябва да бъде приет в частта му, която се отнася до тези ограничения.
V – По съдебните разноски
92. По смисъла на член 69, параграф 2 от Процедурния правилник на Съда загубилата делото страна се осъжда да заплати съдебните разноски, ако е направено такова искане. Съгласно член 69, параграф 3 от същия правилник Съдът може да разпредели съдебните разноски или да реши всяка страна да понесе направените от нея съдебни разноски, ако всяка от страните е загубила по едно или няколко от предявените основания.
93. Ако, както предлагам, искът бъде уважен само частично, т.е. в частта, която се отнася до ограниченията на свободата на установяване и на свободното предоставяне на услуги, свързани с услугата по изкуствено осеменяване на животните от рода на едрия рогат добитък, но не и в частта, която се отнася до твърдените ограничения на същите свободи, свързани с услугата по разпространение на осеменителен материал от животните от рода на едрия рогат добитък, струва ми се справедливо съдебните разноски да бъдат разпределени между страните. По-специално, предлагам държавата-членка ответник да заплати две трети от всички съдебни разноски, а Комисията — оставащата една трета.
VI – Заключение
94. В светлината на гореизложените съображения предлагам на Съда:
– да обяви, че като предоставя на одобрени центрове за изкуствено осеменяване на своя територия изключителното право да предоставят услугата по изкуствено осеменяване на животни от рода на едрия рогат добитък в район, определен с мярката, с която се разрешава откриването и функционирането на тези центрове, и като обуславя корелативно издаването на свидетелството за осеменител от сключването на договор между ръководителя на един от посочените центрове и искащия свидетелството, Френската република не е изпълнила задълженията си по членове 43 ЕО и 49 ЕО,
– да отхвърли като недопустим иска в останалата му част,
– да осъди Френската република да понесе две трети от всички съдебни разноски, а Комисията на Европейските общности — останалата една трета.
1 – Език на оригиналния текст: италиански.
2 – Веднага уточнявам, че за да остана колкото се може по-близо до терминологията, използвана от френската правна уредба по този въпрос, която прави разграничение между „miseenplace“ и „insémination“, като придава на последния термин по-широко значение, в настоящото заключение ще използвам терминът „осеменяване“ за обозначаване на поставянето на извлечения от мъжките животни от рода на едрия рогат добитък осеменителен материал в половия апарат на женските животни от същия вид и терминът „оплождане“, който би могъл да се разглежда като синоним, но в по-широк смисъл, като отнасящ се общо до всички дейности по свързани с възпроизводството на животните от рода на едрия рогат добитък, предизвикано по изкуствен път, следователно включително и дейностите по производство на този материал.
3 – Решение от 28 юни 1983 г. по дело Société coopérative d’amélioration de l’élevage et d’insémination artificielle du Béarn (271/81, Recueil, стр. 2057) и Решение от 7 декември 1995 г. по дело Gervais и др. (C‑17/94, Recueil, стр. I‑4353).
4 – Решение от 5 октомври 1994 г. по дело Centre d’insémination de la Crespelle (С‑323/93, Recueil, стр. I‑5077).
5 – Директива на Съвета от 25 юли 1977 година относно чистопородни разплодни животни от рода на едрия рогат добитък (ОВ L 206, стр.8; Специално издание на български език, 2007 г., глава 3, том 2, стр.229).
6 – Директива на Съвета от 18 юни 1987 година относно одобрението за развъждане на чистопородни разплодни животни от рода на едрия рогат добитък (ОВ L 167, стр. 54; Специално издание на български език, 2007 г., глава 3, том 6, стр. 80).
7 – Решение по дело Gervais и др., посочено по-горе.
8 – В преюдициалното производство, довело до постановяването на Решение по дело Gervais и др., посочено по-горе, Съдът също е бил сезиран с въпроса за съвместимостта на горепосочения режим с нормите от Договора ЕО относно свободата на установяване и свободата на предоставяне на услуги (членове 52 и 59 от Договора ЕО, понастоящем след изменението членове 43 ЕО и 49 ЕО). Съдът обаче не се е произнесъл по този въпрос, тъй като е установил, че посочените норми са неприложими към разглеждания случай, тъй като положенията, предмет на делото по главното производство, имали чисто вътрешен характер.
9 – JORF от 5 януари 2006 г., стр. 229.
10 – JORF от 8 декември 2006 г., стр.18620.
11 – JORF от 23 декември 2006 г., стр.19479.
12 – Закон относно законодателната част на книга VI (нова) от Кодекса на земеделието (JORF от 9 юли 1998 г., стр. 10458).
13 – JORF от 29 декември 1966 г., стр.11619.
14 – Указ относно подзаконовата част на книга VI от Кодекса на земеделието и изменящ подзаконовата част на книги II и III от същия кодекс (JORF от 6 септември 2003 г., стр. 15405).
15 – JORF от 23 март 1969г., стр.2948.
16 – JORF от 30 април 1969 г., стр. 4349.
17 – JORF от 19 ноември 1969 г., стр.11256.
18 – JORF от 31 януари 1989 г., стр.1469.
19 – JORF от 6 декември 1991 г., стр.15936.
20 – JORF от 1 юни 1997 г., стр. 8791.
21 – JORF от 27 януари 2001 г., стр.1477.
22 – За целите на настоящото производство могат бъдат пренебрегнати разпоредбите, които позволяват на животновъдите, при определени условия, да осеменяват сами отглежданите от тях животни (в този случай не става въпрос за услуга, предоставена на трети лица) и разпоредбите, които позволяват на ветеринарните лекари, дори когато не притежават свидетелство за осеменители, да осеменят, по изключение и по терапевтични причини, животните, които са поверени на техните грижи (явно маловажна дерогираща хипотеза).
23 – Решение от 13 декември 1990 г. по дело Комисия/Гърция (C‑347/88, Recueil, стр. I‑4747, точка 40) и Решение от 13 септември 2007 г. по дело Комисия/Италия (C‑260/04, все още непубликувано в Сборника, точка 18 и цитираната съдебна практика).
24 – Решение на Съда от 31 март 1993 г. по дело Kraus (C‑19/92, Recueil, стр. I‑1663, точка 32) и Решение на Първоинстанционния съд от 8 юли 1999 г. по дело Vlaamse Televisie Maatschappij/Комисия (T‑266/97, Recueil, стр. II‑2329, точка 113).
25 – Директива на Съвета от 14 юни 1988 година относно определяне на ветеринарно-санитарните изисквания за внос и търговия в рамките на Общността с дълбоко замразена сперма от животни от рода на едрия рогат добитък (ОВ L 194, стр. 10; Специално издание на български език, 2007 г., глава 3, том 6, стр. 276).
26 – От писмените изявления и от устно изложените съображения на Комисията става ясно, че обратно на това, което изглежда следва от направените в писмената реплика изводи, задължението за притежаване на свидетелство за осеменител само по себе си не е предмет на твърдението за нарушение.
27 – Решение от 4 май 2006 г. по дело Комисия/Обединено кралство (C‑98/04, Recueil, стр. I‑4003, точка 18).
28 – Вж. относно иск за установяване на неизпълнение на задължения от държава-членка по член 226 ЕО Решение от 14 октомври 2004 г. по дело Комисия/Испания (C‑55/03, непубликувано в Recueil, точка 23).
29 – Отбелязвам инцидентно, че в решението по дело Centre d’insémination de la Crespelle, посочено по-горе (точки 28—40) Съдът е имал повод да разгледа в светлината на членове 30 и 36 от Договора за ЕО (понастоящем след изменението членове 28 ЕО и 30 ЕО) наложеното с френската нормативна уредба на икономическите оператори, които внасят осеменителен материал от други държави-членки, задължение да го предадат в одобрен център за осеменяване или за производство.
30 – Посочено по-горе, точка 17.
31 – Съгласно член 4 от Наредбата на министъра на земеделието, продоволствието, рибарството и селскостопанските работи от 20 февруари 2003 г. относно тарифата за осеменяването на животните от рода на едрия рогат добитък от одобрените центрове по изкуствено осеменяване (JORF от 23 февруари 2003 г., стр. 3290), операцията по осеменяването се фактурира на животновъдите от ЦИО, независимо от статута на лицето, наето или независимо, което го извършва.
32 – Решение от 23 октомври 1997 г. по дело Комисия/Франция (C‑159/94, Recueil, стр. I‑5815, точка 44).
33 – Решение от 19 март 1991 г. по дело Франция/Комисия (C‑202/88, Recueil, стр. I‑1223, точка 22) и Решение от 25 юли 1991 г. по дело Комисия/Нидерландия (C‑353/89, Recueil, стр. I‑4069, точка 34).
34 – Решение по дело Société coopérative d’amélioration de l’élevage и d’insémination artificielle du Béarn, посочено по-горе (точки 8—10) и Решение по дело Gervais и др., посочено по-горе (точки 35 и 36).
35 – Решение по дело Société coopérative d’amélioration de l’élevage et d’insémination artificielle du Béarn, посочено по-горе, точки 11 и 12, на които се позовава и Решение по дело Gervais и др., посочено по-горе, точка 37, в което обаче Съдът уточнява, че въпросът дали функционирането на одобрените центрове на практика води до дискриминация спрямо внесения осеменителен материал в противоречие с член 30 от Договора за ЕО, предполага преценка на релевантните факти, която е от компетентността на препращащата юрисдикция (всъщност както в дело Société coopérative d’amélioration de l’élevage et d’insémination artificielle du Béarn, посочено по-горе, става въпрос за преюдициално производство, а не както в настоящото дело за производство за установяване на неизпълнение от държава-членка).
36 – Решение по дело Centre d’insémination de la Crespelle, посочено по-горе (точки 13, 18 и 21).
37 – Решение от 18 юни 1991 г. (C-260/89, Recueil, стр. I-2925, точкиs 10—12 и 20).
38 – Решение от 30 април 1974 г. (155/73, Recueil, стр. 409, точка 14). Курсивът е мой.
39 – Посочено по-горе, точка 35.
40 – Решение от 21 септември 1999 г. (C‑124/97, Recueil, стр. I‑6067, точки 28—30).
41 – Решение от 5 октомври 2004 г. по дело CaixaBank France (C‑442/02, Recueil, стр. I‑8961, точка 11 и цитираната съдебна практика).
42 – Решение от 30 март 2006 г. (C-451/03, Recueil, стр. I‑2941, точка 34).
43 – Заключение представено на 28 юни 2005 г. по дело Servizi Ausiliari Dottori Commercialisti, посочено по-горе (точки 42 и 44).
44 – Решение по дело Kraus, посочено по-горе, точка 32.
45 – Решение от 25 юли 1991 г. по дело Säger (C-76/90, Recueil, стр. I‑4221, точка 12), Решение от 20 февруари 2001 г. по дело Analir и др. (C‑205/99, Recueil, стр. I‑1271, точка 21), Решение от 9 ноември 2006 г. по дело Комисия/Белгия (C‑433/04, Recueil, стр. I‑10653, точка 28) и Решение от 11 януари 2007 г. по дело ITC (C‑208/05, Сборник, стр. I‑181, точка 55).
46 – Вж. по-специално Решение от 4 декември 1986 г. по дело Комисия/Германия (205/84, Recueil, стр. 3755, точка 28), Решение по дело Säger, посочено по-горе (точка 14), Решение от 9 август 1994 г. по дело Vander Elst (C‑43/93, Recueil, стр. I‑3803, точка 15), Решение от 9 март 2000 г. по дело Комисия/Белгия (C‑355/98, Recueil, стр. I‑1221, точка 35) и Решение от 18 юли 2007 г. по дело Комисия/Италия (C‑134/05, Сборник, стр. I‑6251, точка 23).
47 – Вж. Решение от 30 ноември 1995 г. по дело Gebhard (C‑55/94, Recueil, стр. I‑4165, точка 37), Решение от 4 юли 2000 г. по дело Haim (C‑424/97, Recueil, стр. I‑5123, точка 57), Решение по дело Analir и др., посочено по-горе (точка 25), Решение от 15 януари 2002 г. по дело Комисия/Италия (C‑439/99, Recueil, стр. I‑305, точка 23) и Решение по дело Caixabank France, посочено по-горе (точка 17).
48 – Решение от 15 юни 2006 г. по дело Комисия/Франция (C‑255/04, Recueil, стр. I‑5251, точка 43) и Решение от 14 декември 2006 г. по дело Комисия/Австрия (C‑257/05, Recueil, стр. І‑134, точка 23).
49 – Решение от 19 ноември 1998 г. (C‑162/97, Recueil, стр. I‑7477).
50 – Посочено по-горе, точка 33.
51 – Директива на Съвета от 25 март 1991 година за определяне на зоотехническите и генеалогичните изисквания за търговията с чистопородни животни и за изменение на Директиви 77/504/ЕИО и 90/425/ЕИО (ОВ L 85, стр. 37; Специално издание на български език, 2007 г., глава 3, том 9, стр. 172).
52 – Освен това, като отбелязва френското правителство и както признава самата Комисия, става въпрос само за осеменителния материал от чистопородни разплодни животни от рода на едрия рогат добитък, поради което въпросната хармонизация във всеки случай не обхваща мерките, свързани с осеменителния материал от животни от рода на едрия рогат добитък от смесена порода.
53 – Посочено по-горе, точка 32.
54 – Посочено по-горе, точка 29.
55 – Решение по дело Nilsson и др., посочено по-горе, точка 29.
56 – Решение по дело Gervais и др., посочено по-горе, точка 32.
57 – В решението по дело Nilsson и др., посочено по-горе (точка 30), Съдът отбелязва, че като се има предвид хармонизацията на Директиви 77/504 и 87/328, „[и]зискването за разрешение за дейностите по осеменяване не може да се използва с цел упражняването на контрол относно генетичните качества на разплодните животни в област, която не е предвидена в директивите.“
58 – Решение от 13 януари 2000 г. (С‑254/98, Recueil, стр. I‑151, точка 34).
59 – Регламент на Европейския парламент и на Съвета от 28 януари 2002 година за установяване на общите принципи и изисквания на законодателството в областта на храните, за създаване на Европейски орган за безопасност на храните и за определяне на процедури относно безопасността на храните (ОВ L 31, стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 15, том 8, стр. 68).
60 – В това отношение френското правителство препраща към Наредба от 2 август 1983 г. за определяне на специфичната дейност по осеменяване (JORF от 10 август 1983 г., стр. 7442).
61 – Член 15 от Наредбата от 17 април 1969 г., изменена.
Full & Egal Universal Law Academy