EUR-Lex -  62005CC0396 - BG

ЗАКЛЮЧЕНИЕ НА ГЕНЕРАЛНИЯ АДВОКАТ

Г‑ЖА VERICA TRSTENJAK

представено на 28 юни 2007 година(1)

Съединени дела C‑396/05, C‑419/05 и C‑450/05

Doris Habelt,

Martha Möser,

Peter Wachter

срещу

Deutsche Rentenversicherung Bund

(Преюдициално запитване, отправено от Sozialgericht Berlin и Landessozialgericht Berlin-Brandenburg (Германия)

„Регламент (ЕИО) № 1408/71 — Приложно поле — Обезщетения за старост — Квалифициране на обезщетения и допустимост на изискването за пребиваване — Свободно движение на работници — Изнасяне на социалноосигурителни обезщетения — Схеми за обезщетения на пострадали от войни или последици от тях — Право на пенсия на изселници от немски произход от Померания, Судетите и Румъния“

Съдържание

I –   Въведение

II – Правна уредба

A –   Общностна правна уредба

1.     Регламент № 1408/71

2.     Конвенция от 22 декември 1966 г. за социална сигурност, сключена между Федерална република Германия и Република Австрия

Б –   Германската правна уредба

III – Главни производства и преюдициални въпроси

1.     Дело C‑396/05

2.     Дело C-419/05

3.     Дело C-450/05

IV – Производство пред Съда

V –   Правна оценка

A –   По дела C-396/05 и C-419/05

1.     Уводни изложения

2.     Приложимост на разпоредбите относно свободното движение на работници

a)     Класифициране като социалноосигурителни обезщетения

i)     Закрила по отношение на лицата

ii)   Приложно поле по отношение на предмета

–       Отграничаване от специалните обезщетения, независещи от вноски

–       Отграничаване от обезщетенията за пострадали от войни или последици от тях

–       Правно действие на декларацията по член 5 от Регламент № 1408/71

3.     Ограничаване на свободното движение на работници посредством клаузата за пребиваване

4.     Обосновка на ограничението на свободното движение на работници

a)     Становища на страните

б)     Правна оценка

Б –   По дело C-450/05

1.     Първа част на въпроса

a)     Уводни изложения

б)     Приложимост на Регламент № 1408/71

i)     Приложно поле по отношение на лицата и трансгранична връзка

ii)   Приложно поле по отношение на времето

iii) Приложно поле по отношение на предмета

–       Твърдения на страните

–       Правна оценка

в)     Наличието на изключение

i)     По преходните разпоредби в двустранната конвенция от 1995 г. и в приложение III към Регламент № 1408/71

ii)   Ограничаване на правото на движение на работниците

–       Загуба на социално предимство

–       Нарушаване на свободното движение на работниците

2.     Втората част от въпроса

VI – Заключение

I –    Въведение

1.        В основата на тези съединени дела са залегнали три преюдициални запитвания на Sozialgericht Berlin (дела C‑396/05 и C‑419/05) и на Landessozialgericht Berlin-Brandenburg (дело C‑450/05), с които те молят Съда на Европейските общности съгласно член 234, параграф 1 ЕО да представи тълкуване и да прецени съответствието с по-висшестоящите норми на общностното право на отделни разпоредби от приложения III и VI към Регламент (ЕИО) № 1408/71 на Съвета от 14 юни 1971 г. относно прилагането на схеми за социална сигурност по отношение на работници и техните семейства, които се движат в рамките на Общността(2) (наричан по-нататък „Регламент № 1408/71“).

2.        Спорните разпоредби в приложения III и VI към Регламент № 1408/71 имат за цел да дадат възможност на Федерална република Германия да сключи международни споразумения с Република Австрия, съответно да остави в сила вътрешноправна уредба в областта на пенсионното осигуряване на прогонени и преселени лица от германски произход, които трябва да останат незасегнати от разпоредбите на Регламент № 1408/71, и преди всичко от член 10, касаещ износимостта на обезщетения. Независимо от някои разлики в законовото им оформяне, тези разпоредби предвиждат по същество, че получателите на обезщетения трябва да загубят отчасти или дори изцяло тези обезщетения, ако преместят постоянното си пребиваване извън територията на Федерална република Германия.

3.        Жалбоподателите по главните производства, всеки от които е признат за прогонено лице от германски произход според съответните норми на германското право, са лично засегнати от тези разпоредби в резултат на решението си да се установят в други държави — членки на Европейския съюз. Те считат, че съответните изключения в приложения III и VI към Регламент № 1408/71 противоречат на правото на свободно движение по членове 18 ЕО, 39 ЕО и 42 ЕО, и по-специално на принципа на износимост на обезщетенията по член 42 ЕО, и следователно са нищожни поради несъвместимостта си с по-висшестоящи норми на общностното право.

II – Правна уредба

 A –     Общностна правна уредба

1.      Регламент № 1408/71

4.        Член 4 от Регламент № 1408/71 разпорежда:

„1.      Настоящият регламент се прилага за цялото законодателство, което се отнася до следните клонове на социално осигуряване:

[…]

в)      обезщетения за старост,

[...]

2.      Настоящият регламент се прилага за всички общи и специални схеми на социално осигуряване, независимо дали с или без плащане на лични вноски, и за схеми, които касаят отговорността на работодател или собственик на кораб за обезщетенията, посочени в параграф 1.

[...]

4.      Настоящият регламент не се прилага за социално и медицинското подпомагане, за схеми на обезщетения за пострадали от войни или последици от тях, или за специални схеми за държавни служители и приравнени на тях лица.“

5.        Според текста на член 6 от Регламент № 1408/71:

„Съобразно разпоредбите на членове 7, 8 и 46, параграф 4 не е предвидено друго, настоящият Регламент заменя по отношение на уредените в него лица и въпроси разпоредбите на всяка конвенция за социална сигурност, която обвързва:

a)      изключително две или повече държави-членки; или

б)      конвенции, които обвързват най-малко две държави-членки и една или повече други държави, когато в уреждането на съответните случаи не участва институция на една от последно споменатите държави.“

6.        Член 7 от този Регламент относно международни разпоредби, които не се засягат от разпоредбите на Регламента, разпорежда в параграф 2, буква в):

„изброените в приложение III конвенции за социална сигурност.“

7.        Рубрики A и Б от приложение III към Регламент № 1408/71 изброяват разпоредбите на конвенциите, които остават в сила или продължават да се прилагат, и определя в буква д) от точка 35, озаглавена „Германия-Австрия“:

„Член 4, параграф 1 от [...] конвенцията [от 22 декември 1966 г. за социална сигурност] по отношение на германското законодателство, съгласно което злополуките (и професионалните болести), настъпили извън територията на Федерална република Германия, и завършените периоди извън тази територия, не пораждат основание за изплащане на обезщетения или пораждат такова основание само при определени условия, когато правоимащите лица пребивават извън територията на Федерална република Германия в случаите, в които:

i)      обезщетението вече е изплатено или е дължимо на 1 януари 1994 г.;

ii)      бенефициентът се е установил обичайно да живее в Австрия преди 1 януари 1994 г. и изплащането на дължимите пенсии съгласно осигуряването за пенсия и злополука започва преди 31 декември 1994 г.;

това важи и за периодите, през които е получавана друга пенсия, включително пенсия за преживяло лице, на мястото на първоначалната пенсия, когато периодите на получаване следват един след друг без прекъсване.“

8.        Според текста на член 10, параграф 1, първа алинея от Регламент № 1408/71:

„Ако в настоящия регламент не е предвидено друго, придобитите съгласно законодателството на една или повече държави-членки парични обезщетения за инвалидност, старост или за преживяло лице, пенсии за трудови злополуки или професионална болест и помощи при смърт не подлежат на никакво намаление, изменение, спиране, отнемане или конфискация, поради факта, че получателят пребивава на територията на държава-членка, различна от тази, в която се намира институцията, която отговаря за изплащането на обезщетенията.“

9.        Член 89 от Регламента гласи:

„Особеният ред за прилагане на разпоредбите на законодателствата на някои държави-членки е посочен в приложение VI.“

10.      Рубрика В от приложение VI към Регламент № 1408/71, озаглавена „Германия“, разпорежда в точка 1:

„Разпоредбите на член 10 от регламента не накърняват разпоредбите, съгласно които злополуките (и професионалните болести), които настъпват извън територията на Федерална република Германия, и завършените периоди извън тази територия, не дават основание за обезщетения или дават такова основание само при определени условия, когато съответните лица пребивават извън територията на Федерална република Германия.“

2.      Конвенция от 22 декември 1966 г. за социална сигурност, сключена между Федерална република Германия и Република Австрия

11.      Член 4, параграф 1, първо изречение от Конвенцията за социална сигурност, сключена между Федерална република Германия и Република Австрия, гласи:

,,При липса на разпоредба в обратния смисъл в настоящата конвенция, нормативните разпоредби на държава — страна по конвенцията, съгласно които възникването на право на обезщетение, отпускането на обезщетения или плащането на парични обезщетения зависи от пребиваването на територията на тази държава, не се прилагат към лицата, посочени в член 3, които пребивават на територията на другата държава — страна по настоящата конвенция.“

 Б –     Германската правна уредба

12.      § 110 от Кодекса за социално осигуряване VI — правен режим на пенсионното осигуряване (наричан по-нататък „SGB VI“), предвижда:

„(1)      Правоимащите лица, които пребивават само временно в чужбина, получават за този период обезщетения както правоимащите, които обичайно пребивават в страната.

(2)      Правоимащите лица, които обичайно пребивават в чужбина, получават тези обезщетения, доколкото следващите разпоредби, свързани с обезщетенията, предоставяни на правоимащите лица в чужбина, не предвиждат друго.

(3)      Разпоредбите на настоящия раздел са приложими само доколкото наднационалното или междудържавното право не предвиждат друго.“

13.      Съгласно § 113 от SGB VI:

„(1)      Личните пенсионни точки на правоимащите се определят въз основа на

1. пенсионните точки, отнасящи се до завършените на федералната територия периоди, през които са правени вноски,

[...]

Завършени на федералната територия периоди, през които са правени вноски, са тези периоди, за които са платени вноски по силата на федералното право след 8 май 1945 г., както и приравнените на тях в глава V периоди, през които са правени вноски.

(2)      Допълнителните лични пенсионни точки, свързани с пенсиите за сираци на правоимащите лица, се определят единствено въз основа на завършените на федералната територия периоди, през които са правени вноски.

(3)      Личните пенсионни точки на правоимащите лица, които не са граждани на държава, в която се прилага Регламент (ЕИО) № 1408/71, се вземат предвид в размер от 70 %.“

14.      § 271 от SGB VI установява:

„Завършените на федералната територия периоди, през които са правени вноски, включват също и периодите, за които съгласно законодателството на Райха в областта на осигуряването, действало преди 9 май 1945 г., са плащани:

1.      задължителни вноски за дейност като наето лице или самостоятелно заето лице, извършвана на националната територия, или

2.      доброволни вноски за периода, който съответства на периода на обичайното пребиваване на националната територия или извън съответното приложно поле на законодателство на Райха в областта на осигуряването.

Периодите на отглеждане на деца са периоди, през които са правени вноски, завършени на федералната територия, когато детето е отглеждано на територията на Федерална република Германия.“

15.      § 272 от SGB VI гласи:

„(1)      Личните пенсионни точки на правоимащите лица, които са граждани на държава, в която се прилага Регламент (ЕИО) № 1408/71, родени преди 19 май 1950 г. и установили своето обичайно пребиваване в чужбина преди 19 май 1990 г., освен това се определят въз основа:

1.      на пенсионните точки за периодите, през които са правени вноски съгласно Закона за пенсионните права, придобити чрез вноски, правени в чужбина, в рамките на пенсионните точки, съответстващи на завършените на федералната територия периоди, през които са правени вноски;

2.      на допълнително обезщетение за периодите, през които са правени вноски съгласно Закона за пенсионните права, придобити чрез вноски, правени в чужбина, в рамките на размера на допълнителното обезщетение за завършените на федералната територия периоди, през които са правени вноски;

3.      на приспадането на пенсионни точки в резултат от индексиране на пенсиите за периодите, през които са правени вноски съгласно Закона за пенсионните права, придобити чрез вноски, правени в чужбина, пропорционално на частта от пенсионните точки в рамките на точка 1 и отнасящи се до периодите, през които са правени вноски съгласно Закона за пенсионните права, придобити чрез вноски, правени в чужбина, за всички пенсионни точки, съответстващи на тези периоди, и

4.      на добавката към личните пенсионни точки относно пенсиите за сираци за периодите, през които са правени вноски съгласно Закона за пенсионните права, придобити чрез вноски, правени в чужбина, в съотношението по точка 3.

(2)      Пенсионните точки, съответстващи на периодите, през които са правени вноски съгласно Закона за пенсионните права, придобити чрез вноски, правени в чужбина, които също трябва да се вземат предвид в приложение на алинея 1 въз основа на пенсионни точки (Оst), се считат за пенсионни точки (Оst).

(3)      За пенсионни точки на правоимащите лица по смисъла на алинея 1, които трябва да бъдат взети предвид в рамките на броя на пенсионните точки, съответстващи на завършените на федералната територия периоди, през които са правени вноски, се считат също завършените на територията на Райха периоди, през които са правени вноски. Изчисляването на пенсионните точки, съответстващи на допълнително обезщетение, на приспадане, извършено в резултат от индексиране на пенсиите, и на добавка към пенсия за сираци, трябва да вземе предвид завършените на територията на Райха периоди, през които са правени вноски, като периоди, през които са правени вноски съгласно Закона за пенсионните права, придобити чрез вноски, правени в чужбина.“

16.      § 14 от Закона за пенсионните права, придобити чрез вноски, правени в чужбина (наричан по-нататък „FRG“), гласи:

„Доколкото следващите разпоредби не предвиждат друго, правата и задълженията на бенефициентите съгласно настоящия раздел се регулират от общите разпоредби, приложими във Федерална република Германия.“

III – Главни производства и преюдициални въпроси

1.      Дело C‑396/05

17.      Жалбоподателката по главното производство, г‑жа Habelt, германска гражданка, родена на 30 януари 1923 г. в Eulau (Jilové) на територията на Судетите (по това време част от Чехословакия, а днес — от Чешката република), работи от януари 1939 г. до май 1946 г. в Eulau. От 1 януари 1939 г. до 30 април 1945 г. тя плаща задължителни вноски в германско пенсионно осигуряване към Reichsversicherungsanstalt für Angestellte [служба на Райха за осигуряване на служителите], която е компетентният осигурителен орган след анексирането на Судетите от страна на Германския райх. От 5 май 1945 г. до 13 май 1946 г. тя е задължително социално осигурена в тогавашна Чехословакия. След нейното експулсиране жалбоподателката живее на територията на днешна Федерална република Германия.

18.      От 1 февруари 1988 г. г‑жа Habelt получава пенсия за старост от ответника в главното производство. Тази пенсия е изчислена, освен въз основа на периодите за отглеждане на деца и на доброволните вноски, и въз основа на задължителните вноски, плащани във връзка с дейността ѝ на територията на днешната Чешка република между януари 1939 г. и 30 април 1945 г., както и въз основа на периода между 5 май 1945 г. и 13 май 1946 г., в който са правени вноски в чужбина съгласно FRG във връзка с дейността ѝ в тогавашна Чехословакия, подлежаща на задължително осигуряване.

19.      След като на 1 август 2001 г. г‑жа Habelt се премества в Белгия, ответникът в главното производство преизчислява пенсията на жалбоподателката и считано от 1 декември 2001 г. ѝ предоставя брутна месечна пенсия в размер на 204,50 DЕM (104,56 EUR). По този начин получаваната досега пенсия се намалява с 438,05 DЕM (223,96 EUR) на месец.

20.      Според органа за изплащане на социални обезщетения при изплащане на предвидената в закона пенсия на получател с обичайно местопребиваване в чужбина следва да се вземат предвид особените разпоредби за плащанията, в настоящия случай § 113 от SGB VI. Съгласно тази разпоредба индивидуалните пенсионни точки на бенефициентите (на пенсия) се изчислявали въз основа на пенсионните точки за периодите, през които са правени вноски на германска територия. Ставало въпрос за периоди, през които вноските са платени по силата на действащото след 1945 г. германско законодателство и приравнените на тях в глава V от SGB VI периоди, през които са правени вноски. По тази причина вноските за периодите, през които са правени вноски от жалбоподателката от януари 1939 г. до април 1945 г. във връзка с работата ѝ на територията на Судетите, не се считали за платени в приложение на действащото след 1945 г. германско законодателство.

21.      § 271 от SGB VI определял кои вноски, платени преди 9 май 1945 г., трябва да се считат за завършени на германска територия периоди, през които са правени вноски по смисъла на § 113, алинея 1, точка 1 от SGB VI. Според тази разпоредба завършени на германска територия периоди, през които са правени вноски, били и тези периоди, за които по силата на законодателството на Райха в областта на осигуряването, приложимо преди 9 май 1945 г., задължителните вноски са платени за работа като наето лице или за дейност като самостоятелно заето лице в страната. Под „в страната“ обаче трябвало да се разбира не територията, на която се е прилагало законодателството на Райха в областта на осигуряването, а само територията на днешна Федерална република Германия. Следователно задължителните вноски, платени съгласно законодателството на Райха в областта на осигуряването за работа като наето лице или за дейност като самостоятелно заето лице на територията на тогавашния Германски райх, която обаче е извън територията на днешна Федерална република Германия, не били вноски, плащани на федералната територия. В приложение на § 271 от SGB VI вноските, платени от г‑жа Habelt между януари 1939 г. и април 1945 г. съгласно правната уредба на Райха, не представлявали завършени на федералната територия периоди, през които са правени вноски, тъй като територията на Судетите не е част от територията на днешна Федерална република Германия.

22.      Присъединяването на Чешката република към Европейския съюз не променило положението. Според рубрика Г (преди рубрика В), озаглавена „Германия“, точка 1 от приложение VI към Регламент № 1408/71 в държава-членка не можело да се изплаща обезщетение въз основа на точките за пенсиониране за завършените периоди на територията на Германския райх и на периоди съгласно FRG.

23.      На 23 март 2002 г. г-жа Habelt подава жалба до препращащия съд. Той е на мнение, че разглежданите в главното производство факти попадат в приложното поле на Регламент № 1408/71 с оглед на действието му по отношение на лицата, по предмет и по време. Като не намира обосновка на спорното ограничение на принципа на износимост на социалноосигурителните обезщетения в приложение VI, рубрика Г, точка 1 от въпросния регламент, съдът решава да спре производството и да постави на Съда следния преюдициален въпрос:

„Съвместима ли е с общностното право от по-висок ранг, по-специално с принципа за свободно движение — в случая с изискването, свързано с изнасянето на обезщетения, предвидено в член 42 от Договора за създаване на Европейската общност — разпоредбата на рубрика Г (предишна В), озаглавена „Германия“, точка 1 от приложение VI към Регламент № 1408/71, доколкото [тя] изключва и плащането на пенсии, произтичащо от завършени на територията на Райха периоди, през които са правени вноски?“

2.      Дело C-419/05

24.      Жалбоподателката в главното производство, г‑жа Möser, германска гражданка, родена на 2 януари 1923 г. в Pniewo (Полша), бяга от тогавашната руска окупационна зона през 1946 г. и се установява на територията на днешна Федерална република Германия. От 1 февруари 1988 г. тя получава пенсия от ответника в главното производство, която е изчислена отчасти въз основа на завършените от 1 април 1937 г. до 1 февруари 1945 г. периоди, през които са правени задължителни вноски, във връзка с дейностите, извършвани в Померания на територията на Германския райх в границите от 1937 г. (днешна Полша).

25.      След преместването на жалбоподателката в Испания на 1 юли 2001 г. нейната пенсия е преизчислена, считано от 1 септември 2001 г. Намаляването на пенсията със 143,15 EUR на месец било обяснено с факта, че завършените извън територията на днешна Федерална република Германия периоди, през които са правени вноски, не биха могли да се вземат предвид, тъй като жалбоподателката пребивава в чужбина. От 1 юни 2004 г. г‑жа Möser пребивава в Обединеното кралство.

26.      След редица опити да получи решение по направените възражения, на 17 май 2002 г. г‑жа Möser подава иск пред препращащата юрисдикция за установяване на неправомерно бездействие. С решение от 14 юли 2003 г. ответникът в главното производство отхвърля възражението на ищцата.

27.      На 9 август 2003 г. г-жа Möser сезира препращащата юрисдикция с жалба за отмяна на решението от 14 юли 2003 г. Въз основа на същите съображения като изложените по дело C‑396/05 и след като констатира, че заинтересованата също няма право да получи пенсия за старост съгласно полската схема за пенсионно осигуряване, съдът решава да спре производството и да постави на Съда същия въпрос като по дело C‑396/05.

3.      Дело C-450/05

28.      Г-н Wachter, жалбоподателят в главното производство, е роден през 1936 г. в Румъния. Той притежава австрийско гражданство и ползва статут на прогонено лице по смисъла на германския Закон за прогонените лица и бежанците. През 1970 г. напуска Румъния и се установява в Австрия, където живее оттогава. През ноември 1995 г. ответникът в главното производство признава завършените от г‑н Wachter в Румъния от септември 1953 г. до октомври 1970 г. периоди на заетост и периоди, през които са правени вноски, за периоди, през които са правени задължителни вноски по смисъла на FRG.

29.      През юни 1999 г. г‑н Wachter прави искане да му бъде изплащана пенсия за старост поради навършване на 63 години, считано от 1 август 1999 г. Това искане е отхвърлено, тъй като завършените периоди, през които са правени вноски към орган в чужбина, даващи право на пенсия, не давали основание за плащане на пенсия в чужбина. Общностните регламенти, заменили Конвенцията за социална сигурност, сключена между Австрия и Германия, не предвиждали друго.

30.      След като жалбата му срещу това решение пред Sozialgericht Berlin е отхвърлена, жалбоподателят изтъква в последваща жалба, че по силата на двустранната конвенция за социална сигурност от 1966 г., подписана между Германия и Австрия, като австрийски гражданин, живеещ в Австрия, до 31 декември 1993 г. той се ползвал със същия статут като германски гражданин, живеещ в Германия. Тъй като обаче тази конвенция била заменена, считано от 1 януари 1994 г., с Регламент № 1408/71, предвиденият в нея принцип на териториално приравняване вече се прилагал само с ограничения (рубрики A и Б, точка 35, буква д) от приложение III към Регламент № 1408/71, озаглавени „Германия-Австрия“, и рубрика В, озаглавена „Германия“, точка 1 от приложение VI към този регламент), което довело до поставянето му в по-неизгодно положение поради нарушаване на принципа на свободно движение на хора.

31.      Препращащата юрисдикция отбелязва, че член 4, параграф 1, първо изречение от двустранната конвенция за социална сигурност от 1966 г., сключена между Германия и Австрия, предвиждала правото на плащане в чужбина на пенсии, основани на периоди, през които са правени вноски съгласно FRG. Следователно принципът на териториално приравняване бил предвиден без ограничение, тъй като тази конвенция препятства прилагането на разпоредбите на германската правна уредба, които са пречка за прехвърлянето на пенсии в чужбина в такива случаи (§ 110, алинея 2, § 113, алинея 1 и § 272 от SGB VI). Препращащата юрисдикция изразява съмнение дали принципната отмяна на всички двустранни конвенции чрез прилагането след 1 януари 1994 г. на Регламент № 1408/71 в Република Австрия е съвместима с правото на свободно движение според членове 39 ЕО и 42 ЕО.

32.      Регламент № 1408/71 действително предвиждал териториално приравняване в член 10. То обаче отново било отменено с разпоредбите на рубрика В (понастоящем рубрика Г), озаглавена „Германия“, точка 1 от приложение VI към Регламент № 1408/71 относно периодите, през които са правени вноски, завършени на територията, на която е било приложимо законодателството на Райха в областта на социалното осигуряване, както и относно завършените съгласно FRG периоди, през които са правени вноски. Съществувало все пак едно изключение, и то специално по отношение на член 4, параграф 1, първо изречение от Конвенцията от 1966 г., сключена между Германия и Австрия: в рубрики A и Б на приложение III били изброени разпоредбите на конвенции за социална сигурност, които оставали приложими, независимо от разпоредбите на член 6 от този регламент (рубрика A), както и продължаващите да действат разпоредби на тези конвенции, които не се прилагат за всички лица, за които се прилага посоченият регламент (рубрика Б). Жалбоподателят обаче не отговарял на предвидените в тях условия, за да може да се позове на тази конвенция.

33.      Следователно тези разпоредби биха могли, поне в положение като това по главното производство, да нарушават правото на свободно движение (членове 18 ЕО, 39 ЕО и 42 ЕО), и по-специално принципа на износимост на обезщетения, предвиден в член 42 ЕО, тъй като в случая на жалбоподателя водели до изключване на плащането на пенсия за старост в друга държава-членка, защото тя се основава изключително на завършени съгласно FRG периоди.

34.      При тези обстоятелства препращащата юрисдикция решава да спре производството и да постави на Съда следния въпрос:

„Съвместими ли са рубрика A, точка 35, озаглавена „Германия-Австрия“, буква д) и рубрика Б, точка 35, озаглавена „Германия-Австрия“, буква д) от приложение III към Регламент (ЕИО) № 1408/71, както и рубрика В, озаглавена „Германия“, точка 1 от приложение VI към същия регламент, с по-висшестоящи норми на общностното право, по-конкретно с принципа на свободно движение по член 39 ЕО във връзка с член 42 ЕО?“

35.      С писмо от 2 февруари 2006 г. препращащата юрисдикция внася следните уточнения в преюдициалния въпрос:

„1. Под рубрика A, точка 35, озаглавена „Германия-Австрия“, буква д) и рубрика Б, точка 35, озаглавена „Германия-Австрия“, буква д) от приложение III към Регламент № 1408/71 — точка 83 след преномерирането на приложенията към Регламент № 1408/71, извършено в резултат на разширяването на изток след 1 май 2004 г. — се има предвид версията, която е приложима до влизането в сила на Регламент (ЕО) № 647/2005 на 5 май 2005 г. Правилото в приложението съответства на член 14, параграф 2, буква б) от Австро-германското споразумение от 4 октомври 1995 г. (BGBl. 1998 II, стр. 313), влязла в сила на 1 октомври 1998 г. (обнародване BGBl. 1998 II, стр. 2544), което също се засяга от преюдициалния въпрос, що се отнася до правното положение, приложимо през 1999 г. (навършването на 63‑та година).

2. Рубрика В, озаглавена „Германия“, точка 1 от приложение VI към Регламент № 1408/71 съответства на рубрика Г, озаглавена „Германия“, точка 1 от приложение VI към Регламент № 1408/71 съгласно преномерирането, извършено в резултат на разширяването на изток след 1 май 2004 г.

IV – Производство пред Съда

36.      На 6 декември 2005 г. председателят на Съда разпорежда съединяването на дела C‑396/05 и C‑419/05, към които на 27 януари 2006 г. присъединява дело C‑450/05.

37.      Жалбоподателката в главното производство по дело C‑419/05, ответникът в главното производство, германското и италианското правителство, както и Комисията, са представили писмени обяснения съгласно член 23 от Статута на Съда.

38.      В съдебното заседание от 6 март 2007 г. процесуалните представители на жалбоподателката в главното производство по дело C‑419/05, както и процесуалните представители на ответниците в главните производства, германското правителство и Комисията, са направили устни изказвания.

V –    Правна оценка

 A –     По дела C-396/05 и C-419/05

1.      Уводни изложения

39.      Със своите въпроси, които са еднакви в двете решения за отправяне на преюдициално запитване, Sozialgericht Berlin пита Съда дали разпоредбите на рубрика Г, точка 1 от приложение VI към Регламент № 1408/71 са съвместими с по-висшестоящите норми на общностното право.

40.      Както беше отбелязано в началото, тази норма на вторичното общностно право цели да позволи на Федерална република Германия да запази вътрешнодържавните норми в SGB VI, които предоставят на жители с германски произход от източните територии на някогашния Германски райх, които не са част от държавната територия на днешна Федерална република Германия, признати за прогонени лица по смисъла на § 1 от германския Закон за прогонените лица и бежанците (наричан по-нататък „BVFG“), правото да получат пенсия за старост. Според всеобщото мнение на участниците в преюдициалното производство тази норма на вторичното право освен това се прилага по отношение на онези разпоредби от SGB VI, според които вземания за пенсия, възникнали въз основа на този закон, не могат да бъдат изплащани в чужбина. Поради това рубрика Г, озаглавена „Германия“, точка 1 от приложение VI към Регламент № 1408/71 трябва да се разбира от правна гледна точка като разпоредба, която отнема точно определена материя от приложното поле на този регламент и я подчинява на законодателната компетентност на Федерална република Германия.

41.      По-специално не е приложима уредената в член 10, параграф 1 от Регламент № 1408/71 отмяна на клаузата за пребиваване(3), която между другото забранява на държавите-членки да намаляват, съответно да отнемат парични обезщетения за старост, на които получателят има право съгласно правната система на държава-членка, поради факта че пребивава на територията на държава-членка, различна от тази, в която се намира институцията, която отговаря за изплащането на обезщетенията(4).

42.      Изнасянето на обезщетения за социална сигурност в чужбина обаче в никакъв случай не е принцип, присъщ само на вторичното право. По-скоро член 10, параграф 1 изпълнява изискването за координиране на член 42, буква б) ЕО, според който обезщетения, на които е възникнало право според системата за социална сигурност на една или повече държави-членки, трябва да се платят на правоимащите лица, които живеят на територията на друга държава-членка. Така принципът на износимост на парични социалноосигурителни обезщетения, както следва от уредбата в първичното право в член 42, буква б) ЕО, има за цел чрез забраната за прилагане на разпоредби на правото на държава-членка, които му противоречат, да попречи на възможната загуба на правото на парично обезщетение поради преместването в друга държава-членка и така да осигури на работниците правото на свободно движение, предвидено от общностното право(5).

43.      Предвид значението на член 42, буква б) ЕО за осъществяването на свободното движение на работници подкрепям мнението на Комисията, че преюдициалният въпрос на Sozialgericht Berlin като цяло се отнася до съвместимостта на приложение VI, рубрика Г, озаглавена „Германия“, точка 1 с разпоредбите от първичното право относно свободното движение на работници, включително членове 42 ЕО и 39 ЕО, независимо че за отговора на преюдициалния въпрос по мое мнение главна роля играе принципът на износимост на обезщетенията.

2.      Приложимост на разпоредбите относно свободното движение на работници

 a)     Класифициране като социалноосигурителни обезщетения

44.      Принципът на износимост на социалноосигурителни обезщетения по член 42, буква б) ЕО е конкретизиран и ограничен от общностния законодател чрез Регламент № 1408/71 по отношение на приложното му поле по отношение на предмета така, че не всички обезщетения според схемите за социално осигуряване трябва или могат да бъдат трансферирани, а само тези категории, които са изброени в член 10, параграф 1 и в централната разпоредба на член 4, параграф 1 от Регламент № 1408/71(6). Съгласно член 4, параграф 1, буква в) обезщетенията за старост попадат в приложното поле на Регламента по отношение на предмета. Ограничение на изискването, свързано с изнасянето на обезщетения, следва от независещите от вноски специални обезщетения по член 4, параграф 2а. Съгласно член 4, параграф 4 Регламентът е категорично неприложим по отношение на схеми за обезщетения на пострадали от войни или последици от тях.

 i)     Закрила по отношение на лицата

45.      Жалбоподателите попадат под закрилата на Регламента по отношение на лицата, доколкото в главното производство пред Sozialgericht Berlin са предявили правото си на пенсия срещу ответника. Към кръга от защитени лица от член 2, параграф 1 от Регламент № 1408/71 спадат не само работниците в тесен смисъл, но и пенсионерите, т.е. бивши работници, при условие че попадат под действието на законна система за социална сигурност(7). Това условие е изпълнено, тъй като жалбоподателите са бивши работници в пенсионна възраст, чиято принадлежност към германската система за социално осигуряване не се оспорва от никой участник в производството. За сметка на това обаче конкретното класифициране на спорните парични обезщетения в списъка на обезщетенията в член 4, параграф 1 поставя някои въпроси.

 ii)   Приложно поле по отношение на предмета

46.      Член 4, параграф 1 се ограничава да изброи определени категории социалноосигурителни обезщетения, без да предвижда легална дефиниция. Съдебната практика дефинира тези категории и подчертава, че те не трябва да се тълкуват с оглед на съответните критерии на националното право, а трябва да се определят с оглед на общностното право. Следователно класифицирането на едно обезщетение като социалноосигурително трябва да зависи от директната връзка със социалноосигурителната система на държава-членка, която се определя според целта и условията за предоставянето му(8). С други думи, квалифицирането на парично обезщетение от държава-членка като социалноосигурително обезщетение по смисъла на член 4, параграф 1 от Регламент № 1408/71 зависи основно от целта и основанието за изчисляването на съответното обезщетение(9).

47.      Германското правителство и ответникът в главното производство са на мнение, че спорните пенсии трябва да се квалифицират като системи за обезщетения на пострадалите от войните, които не попадат в приложното поле на Регламент № 1408/71. Те препращат първо към Решение по дело Fossi(10) и Решение по дело Tinelli(11), в които Съдът установява, че пенсиите за злополуки и инвалидност, които се отнасят до завършени преди 1945 г. извън територията на Федерална република Германия периоди, през които са плащани осигурителни вноски, не трябва да се считат за част от сферата на социалното осигуряване. Съдът обосновава този извод със следните разсъждения: първо, съществувалите тогава осигурителни институции не съществуват вече; второ, германската разпоредба просто смекчава извънредни случаи, които са били възникнали във връзка с националсоциалистическото господство и Втората световна война; и трето, плащането на обезщетения на собствените граждани, които живеят в чужбина, е въпрос на преценка.

48.      Според мнението на германското правителство и на ответника националните разпоредби в SGB VI имат за цел да обхванат извънредни случаи, които произлизат от факта, че вследствие на териториалните промени и миграцията на населението по време и след края на Втората световна война социалноосигурителните органи престанали да съществуват и правата на обезщетение вече не можели да бъдат изпълнени. След края на Германския райх Reichsversicherungsanstalt für Angestellte спира дейността си и през 1953 г. е разтурена. Следователно срещу този предишен германски осигурителен орган понастоящем не могат да се предявят претенции.

49.      Комисията и италианското правителство, както и жалбоподателката по дело C‑419/05 и препращащата юрисдикция обаче са на мнение, че спорните пенсии не са нито специални обезщетения, независещи от вноски по смисъла на член 4, параграф 2а, нито обезщетения за пострадалите от войните по смисъла на член 4, параграф 4 от Регламент № 1408/71, а представляват обезщетения, които трябва да се причислят към обезщетенията за старост и за преживели лица по смисъла на член 4, параграф 1, букви в) и г), т.е. към областта на социалното осигуряване.

50.      Според мен правилно е второто мнение. Спорните пенсии, които се основават на SGB VI, не са нито специални обезщетения, независещи от вноски по смисъла на член 4, параграф 2а, нито обезщетения за пострадалите от войните по смисъла на член 4, параграф 4 от Регламент № 1408/71.

–       Отграничаване от специалните обезщетения, независещи от вноски

51.      Съдебната практика определя специалното обезщетение по смисъла на член 4, параграф 2а от Регламент № 1408/71 посредством неговата цел. То трябва да замести или допълни социалноосигурително обезщетение, да има характер на оправдана от икономически и социални съображения социална помощ, както и да се определя от законодателство, което установява обективни критерии(12). Като определящ критерий за това дали обезщетението не зависи от вноски Съдът счита фактическото финансиране на обезщетението. Той преценява дали пряко или непряко това финансиране е гарантирано от социалноосигурителни вноски или от публични средства(13).

52.      Както Комисията и препращащата юрисдикция с право отбелязват в дела C‑395/05 и C‑419/05, обезщетения, произтичащи от завършени на територията на Райха периоди, през които са правени вноски, не могат да бъдат разглеждани като независещи от вноски специални обезщетения по смисъла на член 4, параграф 2а, които са освободени от изискването за износимост, защото основанието за плащане на завършени на територията на Райха периоди, през които са правени вноски, се състои тъкмо във факта, че в миналото са били правени вноски към германска система за законно пенсионно осигуряване. Това отговоря на правната и фактическата ситуация в главните производства, тъй като от актовете за препращане по дела C‑396/05 и C‑419/05 ясно се вижда, че всяка от двете жалбоподателки е доказала, че е плащала на предишния осигурителен орган, като Съдът е обвързан от установеното от националния съд.

53.      Както отбелязва препращащата юрисдикция по дела C‑395/05 и C‑419/05, признаването на факта, че в миналото са плащани вноски, е било и причината завършените на територията на Райха периоди, през които са правени вноски, да бъдат извадени от пенсионните права, придобити чрез вноски, правени в чужбина, посредством Закона за изменение на уредбата на пенсионните права, придобити чрез вноски, правени в чужбина, и за пенсиите в чужбина от 25 февруари 1960 г. и да бъдат включени към общите правила, а именно тогавашната Наредба за осигуряването по времето на Райха (RVO § 1250) и на Закона за схемата за социално осигуряване на служителите (AVG § 27), което води до това понастоящем те да са уредени в общите разпоредби, а именно в SGB VI.

54.      Друг важен аргумент в полза на причисляването към системата на социалноосигурителните обезщетения по член 4, параграф 1 и същевременно срещу причисляването към категорията на независещите от вноски специални обезщетения по член 4, параграф 2а от Регламент № 1408/71 следва от начина на финансиране на същите. Както посочват Комисията и препращащата юрисдикция, обезщетенията въз основа на завършени на територията на Райха периоди, през които са правени вноски, както и пенсиите, които се основават на завършени периоди на територията на сегашна Федерална република Германия, не се финансират от държавната субсидия съгласно § 213 от SGB VI(14), а въз основа на метода на разпределение (Umlageverfahren) по § 153 от SGB VI(15). Това означава, че сегашните активно работещи осигурени лица с вноските си финансират пенсиите на онези, които в миналото са плащали вноски.

55.      Тези аргументи са доказателство, че системата от обезщетения, произтичащи от завършени на територията на Райха периоди, през които са правени вноски, трябва да бъде разглеждана като съставна част от германската пенсионна система. Поради това квалифицирането като независещи от вноски специални обезщетения по член 4, параграф 2а от Регламент № 1408/71 е изключено.

–       Отграничаване от обезщетенията за пострадали от войни или последици от тях

56.      Относно претендираното от германското правителство и от ответника класифициране на обезщетенията, произтичащи от завършени на територията на Райха периоди, през които са правени вноски, като част от схема за обезщетения на пострадалите от войни или последици от тях съгласно член 4, параграф 4 от Регламент № 1408/71 трябва да се отбележи, че подобно на член 4, параграф 2а тази разпоредба въвежда изключение, което според постоянната практика на Съда трябва да бъде тълкувано в светлината на член 42 ЕО, който цели максимална свобода на движение на работниците мигранти(16). Целта на членове 39 ЕО, 40 ЕО и 42 ЕО нямаше да бъде постигната, ако в резултат на упражняване на правото си на свободно движение работниците трябваше да губят предимствата на социалното осигуряване, които им гарантира законодателството на държава-членка(17), особено когато тези предимства представляват насрещна престация за платените от тях осигурителни вноски(18). Действително общностният законодател може да приема разпоредби, които предвиждат изключения от принципа на износимост на социалноосигурителни обезщетения, при все това разпоредби, въвеждащи изключения като предвидените в член 4, параграф 4 от Регламент № 1408/71, трябва да се тълкуват стриктно(19).

57.      Съдът е последователен в признаването на обезщетения на държава-членка за системи за обезщетение на пострадалите от войни или последици от тях само в много специфични случаи. Наред с вече споменатите Решение по дело Fossi(20) и Решение по дело Tinelli(21) трябва да се споменат още Решение по дело Gillard(22) и Решение по дело Baldinger(23), които се отнасят до плащането на компенсация от страна на Белгия и Австрия в полза на техни собствени граждани, попаднали в плен, за службата им в полза на тяхната държава и изтърпените трудности. Поради тясната връзка с военните събития компенсационният елемент на плащанията в двете дела е очевиден. В главните производства обаче такъв извод не може да се направи единствено въз основа на това, още повече че спорните обезщетения не са типични обезщетения във връзка с войната, а обикновени пенсии за старост.

58.      Искам предварително да отбележа, че обратно на това, което германското правителство загатва, прилагането на принципите от Решение по дело Fossi и Решение по дело Tinelli в настоящите дела не е препоръчително, тъй като както правилно отбелязва препращащата юрисдикция, Съдът в тези решения е трябвало да разглежда случаи на пенсионни права, придобити чрез вноски, правени в чужбина съгласно FRG, а не случаи, обхванати от сегашния SGB VI, което представлява различен фактически състав от значение за решението. Според мен трябва да се прави разлика между периоди в чужбина, които са завършени въз основа на периоди, в които са правени вноски в чужда, т.е. различна от германската система, и завършени на територията на Райха периоди, през които са правени вноски към германски осигурителен орган. Тъй като в настоящия случай е налице втората ситуация, считам, че се налага по-внимателно разглеждане на предпоставките по член 4, параграф 4 от Регламент № 1408/71.

59.      Позоваването на германското правителство и на ответника на твърдения компенсационен характер на обезщетенията, основани на завършени на територията на Райха периоди, през които са правени вноски, не е убедително, тъй като признаването за периоди, през които са правени вноски, не се основава на факта, че е имало война, а както вече беше установено, на факта, че в миналото са плащани вноски на германски осигурителен орган. Следователно основанието за плащане на пенсия за старост не може да произтича от решение на Федерална република Германия, което зависи от нейната преценка и с което тя цели да изпълни историческата си отговорност към пострадалите от националсоциалистическото господство, а трябва да се счита, че произтича от прилагането на предвиден в закона, по-специално в SGB VI, фактически състав от германското пенсионно право.

60.      Също така трябва да се отхвърлят мотивите на германското правителство и на ответника, според които спорните пенсии представляват компенсации на лицата, плащали вноски, за закриването на предишните осигурителни органи в източните области на Германския райх в резултат на войната. Доколкото тези доводи се отнасят до съществуващия преди Reichsversicherungsanstalt като компетентен по това време осигурителен орган, трябва да се възрази, че това не променя нищо по отношение на факта, че несъмнено са плащани вноски на германски осигурителен орган. Поради това италианското правителство има право, когато твърди, че не може да има разлика дали жалбоподателите са живели на територията на Германския райх (Померания) или в рамките на анексирана територия (Судетите). От решаващо значение е единствено фактът, че са били плащани вноски на Reichsversicherungsanstalt.

61.      По мое мнение закриването на инфраструктурата и организацията на осигурителния орган в резултат на териториалното разделяне на Померания и Судетите от Германския райх не е от значение при преценката на настоящите дела, тъй като промяната на материалната и персоналната база на един орган, дори и в резултат на последиците от войната, не оказва влияние върху неговата правосубектност(24). Препращащата юрисдикция по дела C‑396/05 и C‑419/05 също така има право, че не би трябвало да има значение какви парични средства е събирал в миналото осигурителният орган и дали те евентуално са били загубени в резултат на войната. Според мен определящ е по-скоро въпросът дали от организационна гледна точка Reichsversicherungsanstalt е продължил да съществува като административна единица след края на войната.

62.      В писмените си становища германското правителство и ответникът изтъкват, че Rentenversicherung Bund е функционален правоприемник на Reichsversicherungsanstalt, но не е неин правоприемник от правна гледна точка. По-късно в съдебното заседание след запитване от Съда германското правителство прецизира това изявление в смисъл, че функционалното правоприемство се различава от юридическото правоприемство по това, че правоприемникът не поема задълженията. Като изключим неяснотата, която съпътства използването на едно такова понятие, този извод ми изглежда неразбираем на фона на изпратените от препращащата юрисдикция заключения. По-специално от актовете за препращане по дела C‑396/05 и C‑419/05 става ясно, че Reichsversicherungsanstalt действително вече не съществува, но нейното седалище е било в Берлин, т.е. на територията на сегашна Федерална република Германия, и нейното имущество (например терени и административни сгради) е станало собственост на ответника. Следователно не мога да се съглася с доводите на германското правителство и на ответника относно частичното прекратяване на съществуването на Reichsversicherungsanstalt в бившите Източни области. Ако се съгласим с правното становище на германското правителство относно твърдяното прекратяване на съществуването на Reichsversicherungsanstalt, би трябвало да се изхожда, както правилно отбелязва италианското правителство, от това, че този осигурителен орган е престанал да съществува като цяло, т.е. не само по отношение на застрахованите, които са живели в бившите Източни области, а и по отношение на тези, които са били осигурени от него и са живели на територията на днешна Федерална република Германия. Кръгът от последните лица обаче не е обхванат от спорната национална уредба, въпреки че и в двата случая са плащани вноски.

63.      Следователно плащането на пенсия, отнасящо се до завършени на територията на Райха периоди, през които са правени вноски, въобще няма характер на компенсация. Затова не става въпрос за обезщетение от схема за обезщетения за пострадали от войни съгласно член 4, параграф 4, а в зависимост от неговото предназначение, финансиране и условията за предоставянето му става въпрос за социалноосигурително обезщетение по член 4, параграф 1 от Регламент № 1408/71.

–       Правно действие на декларацията по член 5 от Регламент № 1408/71

64.      Този резултат се обосновава от декларацията, която Федерална република Германия е направила съгласно член 5 от Регламент № 1408/7 и където в точка I. 3. a) тя е причислила Sozialgesetzbuch, шеста част от 18 декември 1989 г. към разпоредбите и системите по смисъла на член 4, параграф 1 от Регламент № 1408/71(25). Включването на завършени на територията на Райха периоди, през които са правени вноски, в изчисляването на пенсиите следва от една норма на този закон, а именно § 247, алинея 3, първо изречение от SGB VI, според която за периоди, през които са правени вноски, се считат също тези периоди, за които са платени задължителни (задължителни осигурителни периоди) или доброволни вноски съгласно законодателството на Райха в областта на осигуряването.

65.      Когато в декларация по член 5 от Регламент № 1408/71 държава-членка е назовала една правна норма, от това задължително следва, че обезщетенията, за които се отнася тази норма, са социалноосигурителни обезщетения по смисъла на член 4, параграф 1 от Регламент № 1408/71(26). Тогава обезщетенията, споменати в уведомяването, са обхванати от приложното поле на Регламента(27). От правна гледна точка уведомяването води до самообвързване на държавата-членка, така че тя трябва да се придържа към декларациите си(28).

3.      Ограничаване на свободното движение на работници посредством клаузата за пребиваване

66.      Наличието на фактическия състав на член 4, параграф 1 води до правната последица по член 10, параграф 1 от Регламент № 1408/71, която забранява на държавите-членки да прилагат национални разпоредби, предвиждащи намаляване на паричните обезщетения за старост, в случай че правоимащият се премести в друга държава-членка. Този т.нар. принцип на премахването на клаузата за пребиваване обаче не важи неограничено, както става ясно и от текста му и както Съдът вече е потвърдил(29), а само при условие, че в този регламент не е предвидено друго. Клаузите с изключения рубрика Г, озаглавена „Германия“, точка 1 от приложение VI към Регламент № 1408/71 изрично предвиждат нещо друго.

67.      Тъй като двете разпоредби на вторичното право са равностойни по ранг, не е възможно да се провери действителността на приложение VI, рубрика Г, озаглавена „Германия“, точка 1 директно въз основа на член 10, параграф 1. Трябва обаче да се има предвид, че функцията на член 10, параграф 1 се състои в това в приложение на задължението за координиране съгласно член 42 ЕО да създаде система от норми за Общността, която в областта на социалната сигурност да допринесе за гарантирането на предвидената в член 39 ЕО основна свобода на движение на работниците(30). Установената тук приложимост на Регламент № 1408/71 към фактите, които стоят в основата на главните производства, дава възможност да се провери съвместимостта на германското правило с по-висшестоящи норми на общностното право. Към тях принадлежат членове 39 ЕО и 42 ЕО като основни разпоредби относно свободното движение на работници, както и член 18 ЕО относно европейското гражданство.

68.      Съгласно член 39, параграф 1 ЕО свободното движение на работници в рамките на Общността е гарантирано. Тази разпоредба съдържа не само забрана за дискриминиране, но освен това изисква въздържане от засягане на правото на свободно движение(31). Между другото Съдът многократно е заявявал, че член 39 съдържа фундаментален принцип, предвиден в член 3, буква в) ЕО, според който дейността на Общността обхваща отстраняването на пречките на свободното движение на хора между държавите-членки(32). Смяната на мястото на пребиваване на жалбоподателите в главните производства в други държави-членки води до намаляване на пенсиите им с 60 %, съответно 25 % заради преизчисляването им. Една такава загуба на легитимно придобити пенсионни права е в състояние да попречи на правоимащи като жалбоподателите да упражнят правото на свободно движение и следователно трябва да се счита за ограничаване на тази основна свобода. Същото важи и за правото им като граждани на Европейския съюз да се възползват от правото на свободно движение, което им дава член 18, параграф 1 ЕО.

4.      Обосновка на ограничението на свободното движение на работници

69.      Когато германският законодател претендира правомощието да създаде специални законови разпоредби за кръг от лица с периоди, през които са правени вноски, завършени територията на Райха извън Федералната република, той е ограничен така да преценява намаляването на пълното обезщетение за периоди, придобити чрез вноски, правени в чужбина, при пребиваване извън Германия, че да не се нарушава правото на свободно движение.

70.      По делото Elsen(33), без да трябва да се позовава по-основно на валидността на разпоредбите на приложение  VI, рубрика Г, Съдът е установил, че при моделирането на техните схеми за социална сигурност държавите-членки „следва да съблюдават най-вече договорните разпоредби за свободата на движение на наетите лица или дори за признатата на всеки гражданин на Общността свобода да се придвижва и установява на територията на държавите-членки“.

 a)     Становища на страните

71.      Германското правителство поддържа, с цел оправдаване на ограничението на свободата на движение, желанието на германския законодател за интегриране на прогонените лица от бившите източни територии в обществото на Федерална република Германия.

72.      По-нататък то поддържа, че изисквайки пребиваване на получателя на пенсията, SGB VI прави съответните заключения от факта, че германските федерални органи в действителност са функционални наследници, но не и правоприемници на закритите социалноосигурителни органи на Райха. Този функционален наследник може и трябва да действа само в случай на актуална териториална компетентност. В противен случай, вследствие на събитията през Втората световна война, в която широки части от Източна Европа са били под германска окупация, ще възникне един непредвидим кръг от потенциални правоимащи лица. Този кръг от лица не може логично да се ограничи и от други обективни критерии, освен от местопребиваването.

73.      Следователно уредбата относно осигурителните периоди, за които са правени вноски, завършени на територията на Райха, и относно FRG-периоди, съгласно твърдението на германското правителство служат и за отстраняване на трудни за преодоляване финансови рискове. Тези рискове биха обременили не само германската хазна под формата на компенсационни плащания към пенсионните каси, но и биха поставили под въпрос характера на германската пенсионноосигурителна система, тъй като понастоящем същата се базира предимно на финансиране чрез вноските на осигурените лица.

74.      Комисията обаче е на мнение, че изискването за пребиваване като предпоставка за изплащането на пенсия за осигурителни периоди, през които са правени вноски, завършени на територията на Райха, е несъразмерна намеса в свободата на движение на работниците съгласно членове 39 ЕО и 42 ЕО, която не е обоснована в светлината на практиката на Съда относно гражданството на Съюза съгласно член 18 ЕО.

 б)     Правна оценка

75.      С оглед на интеграционната функция на националното законодателство, предмет на спора, трябва да се съгласим с германското правителство, че според актуалното състояние на общностното право поради липса на хармонизация в сферата на социалната сигурност сега, както и преди, държавите-членки са компетентни да определят предпоставките за отпускането на социални обезщетения(34) и поради това имат право на широка преценка по отношение на определяне на критериите за оценяване на връзката с обществото на една държава(35). Общностният законодател умишлено не е ограничил тази преценка по отношение на клаузите за пребиваване за специалните обезщетения, независещи от вноски. По-скоро той изрично е обявил клаузите за пребиваване в член 10a от Регламент № 1408/71 за допустими(36).

76.      От друга страна, следва да се възрази, че тези принципи намират приложение предимно само по отношение на специални обезщетения, независещи от вноски, съгласно член 10a(37). Напротив, аналогичното приложение в настоящите главни производства е забранено поради ясно изложеното в текста на член 10, параграф 1 на Регламент № 1408/71 желание на общностния законодател да отмени клаузите за пребиваване за паричните обезщетения за старост.

77.      Аргументацията на германското правителство се основава преди всичко именно на вече обореното твърдение, че при пенсионните плащания, предмет на спора, се касае за социални плащания, на които не се противопоставят осигурителни периоди спрямо един още съществуващ понастоящем национален или чуждестранен осигурител. От перспективата на общностното право не може да бъде от значение дали Rentenversicherung Bund е правоприемник или функционален наследник на социалноосигурителния орган на Райха, още повече тъй като са налице достатъчни доказателства за известна приемственост във формата на Rentenversicherung Bund. Също така е установено, че тези обезщетения не обслужват признаването на специалните обезщетения, свързани с войната, а представляват социалноосигурителни обезщетения по смисъла на член 4, параграф 1 на Регламент № 1408/71.

78.      Доколкото германското правителство препраща към предполагаеми трудни за преодоляване рискове, следва да се отбележи, че то не е изпълнило своето задължение за излагане на фактите и за доказване. То не е изпълнило своето задължение най-вече по отношение доказването на точния брой на засегнатите лица и на разноските в тежест на Федерална Република Германия в случай на изплащане на неограничена пенсия за старост. Независимо от това тази аргументация не е разбираема, тъй като пълното изплащане на пенсиите в случай на оставане на съответното лице във Федерална република Германия е трябвало да бъде извършено. Следователно германската уредба в SGB VI може да има за цел само осуетяването на преместването на правоимащите лица в други държави-членки.

79.      По-нататък следва да се провери дали „мисълта за интегриране“, залегнала, съгласно данни на германското правителство, в основата на уредбата на SGB VI, е съвместима с концепцията за гражданство на Съюза, както е заложено в членове 17 EО и 18 EО. Член 18 EО осигурява на гражданите на Съюза правото да се придвижват и да пребивават свободно в държавите-членки при условията на предвидените в Договора и нормативните актове за прилагане ограничения и условия.

80.      В светлината на тази разпоредба основната свобода на работниците на движение се развива като една пълна свобода на гражданите на движение(38). Така Съдът е признал за първи път в Решение по дело Martínez Sala(39) непосредствено действие на гражданството на Съюза по отношение на социалната сигурност, като при разглеждането на въпроса за наличието на право се е занимал само с последиците на гражданството на Съюза. В Решение по дело Elsen(40) Съдът ясно посочва, че и член 18 EО следва да се привлече като правно основание на Регламент № 1408/71, като излага мнение, че разпоредбите на тези общностни норми допринасят не само за гарантиране свободното движение на работниците съгласно член 39 EО, но и за гарантиране на свободното движение на гражданите на Съюза съгласно член 18 EО.

81.      Един от основните стремежи на европейската социалноправна защита е, както и в сферата на свободното движение, интегрирането на работниците, а също и на гражданите на Съюза, в социалния и обществен живот на съответната държава-членка(41). Член 39 EО и член 18, параграф 1 ЕО очевидно се нарушават посредством национално законодателство като настоящото, което действително има за цел интегрирането на определена група от лица в обществото на родината, но същевременно е насочено срещу тяхната интеграция в обществото на други държави-членки.

82.      Целта на интеграцията на гражданите на Съюза се осуетява и поради това се нарушава член 18, параграф 1 ЕО, когато държава-членка отделя без видима причина определена група свои граждани и ги поставя в неравноправно положение спрямо мнозинството, тъй като затруднява упражняването на правото им на свободно движение посредством намаляване на пенсията.

83.      Не става ясно защо включването във федерално-републиканското общество невинаги може да се свърже едновременно и с включване в Общността на народите в рамките на Европейския съюз, тъй като целта, преследвана от Договора за ЕО съгласно първо съображение от преамбюла, се състои в това да създаде основите на една все по-тясна връзка между европейските народи.

84.      Вследствие на това целта, свързана с интегрирането на прогонените лица с германски произход в обществото на Федерална република Германия, преследвана с германската уредба в SGB VI относно обезщетенията за периоди, завършени на територията на Райха, през които са правени вноски, не може да служи за оправдание, доколкото така се уврежда тяхната интеграция в обществото на приемащите държави.

85.      Тъй като релевантното за целите на преюдициалното производство съгласно член 234, параграф 1, буква б) ЕО вписване в рубрика Г, № 1 от приложение VI към Регламент № 1408/71 само гарантира съдържащата се в националното право клауза за пребиваване, без да намалява или ограничава действието ѝ, то не може да се разглежда като съвместимо с по-високото по ранг общностно право.

 Б –     По дело C-450/05

86.      Преюдициалното запитване, отправено до Съда от Landessozialgericht Berlin-Brandenburg, се състои до известна степен от две части. Следва да се провери дали преходните разпоредби в рубрика A, озаглавена „Германия-Австрия“, точка 35, буква д) и рубрика Б, озаглавена „Германия-Австрия“, точка 35, буква д) (след разширяването от 1 май 2004 г. — точка 83, буква д) както в рубрика A, така и в рубрика Б) от приложение III и рубрика В, озаглавена „Германия“, точка 1 от приложение VI към Регламент № 1408/71 са в съответствие с по-високото по ранг общностно право.

 1.     Първа част на въпроса

 a)     Уводни изложения

87.      Жалбоподателят в главното производство твърди, че посредством придружаващите Германо-австрийската конвенция от 4 октомври 1995 г. ограничения на териториално приравняване, съдържащи се в член 4 от предишната Германско-австрийска конвенция от 22 декември 1966 г. за социална сигурност(42), са му отнети предимства. Чрез своите преходни разпоредби тази нова конвенция държи сметка за обстоятелството, че с присъединяването на Австрия към Европейската икономическа общност (ЕИО) и към Европейския съюз Регламент № 1408/71 е влязъл в сила и в тези държави-членки и съгласно член 6 отменя досегашната двустранна конвенция.

88.      Преходните разпоредби в член 14, параграф 2, буква б) от Германо-австрийската конвенция от 4 октомври 1995 г. предвиждат конкретно продължаване на действието на териториалното приравняване, но ограничено по отношение на случаи, в които i) обезщетенията са могли да бъдат изплатени вече на 1 януари 1994 г., ii) съответното лице е започнало да пребивава в Австрия преди 1 януари 1994 г. и обезщетението за пенсионни осигуровки и осигуровки при злополука е започнало до 31 декември 1994 г.(43). Жалбоподателят не изпълнява тези предпоставки, тъй като въпреки че живее в Австрия от 1970 г., е придобил правото да иска пенсия за старост едва след 1 август 1999 г., след навършването на 63‑годишна възраст.

89.      Тези преходни разпоредби се потвърждават от идентично с текста на гореупоменатата разпоредба вписване в, рубрика A, озаглавена „Германия-Австрия“, точка 35, буква д) и рубрика Б, озаглавена „Германия-Австрия“, точка 35, буква д) от приложение III. Правомощието на Съда за проверка в рамките на преюдициалното производство се ограничава съгласно член 234, параграф 1, буква б) ЕО до въпроса за валидността на това вписване като разпоредба в рамките на правната норма от производното общностно право. Конвенцията за социална сигурност между Германия и Австрия обаче не представлява допустим предмет на проверка, тъй като тези двустранни конвенции съгласно практиката на Съда се подчиняват на националното право на съответните участващи държави(44). Те обаче имат значение при преценка на въпроса доколко се заместват от разпоредбите на Регламент № 1408/71. Поради това жалбоподателят няма право да получава пенсия за периоди, за които са плащани вноски съгласно FRG, докато той не пребивава във Федерална република Германия, когато Регламент № 1408/71 е приложим по отношение на това обезщетение и когато не се прилага клауза за изключение в негова полза.

 б)     Приложимост на Регламент № 1408/71

 i)     Приложно поле по отношение на лицата и трансгранична връзка

90.      Като бивш работник в Австрия и настоящ пенсионер съгласно член 2, параграф 1 жалбоподателят попада в приложното поле на Регламента по отношение на лицата.

91.      По-нататък е налице и необходимата за прилагането на Регламента връзка с Общността(45). То изисква лицата, фактическите обстановки или исканията да имат правна връзка с някоя друга държава-членка. То може да е налице и когато за едно лице важат или са важали само правните разпоредби на някоя държава-членка, но не и когато не е налице връзка с някаква фактическа обстановка, към която правото на Общността препраща и която няма връзка с релевантен елемент извън границите на държава-членка(46). Поради това следва да се приеме, че правоотношение с международен елемент е налице тогава, когато разпоредбите на друга държава-членка, различна от държавата-членка, в която правоимащото лице пребивава, се прилагат по отношение на работниците. Това следва да важи, когато тези правни разпоредби предоставят на работника право на пенсия(47). Жалбоподателят изпълнява тези изисквания. Действително след като напуска Румъния, той работи и живее само в Австрия. След като германският пенсионен осигурител му признава германските пенсионни осигурителни периоди съгласно разпоредбите на FRG, след присъединяването на Австрия е налице правна връзка с друга държава-членка.

 ii)   Приложно поле по отношение на времето

92.      Съгласно Споразумението за Европейското икономическо пространство (наричано по-нататък „Споразумение за ЕИП“)(48) от 2 май 1992 г. Регламент № 1408/71 се прилага по отношение на Република Австрия от 1 януари 1994 г. От 1 януари 1995 г. той се прилага по отношение на Република Австрия в качеството ѝ на държава — членка на Европейския съюз(49). Това обаче не противоречи на нейната приложимост по отношение на завършените преди този момент социалноосигурителни периоди на жалбоподателя. Член 94, параграф 2 на Регламент № 1408/71 предвижда именно сумирането на социалноосигурителни периоди на заетост или на пребиваване, и то на периоди, завършени преди първия ден на влизане в сила на Регламента. По-нататък, член 94, параграф 3 на този регламент предвижда, че правото на обезщетение е обосновано и за събития, настъпили преди прилагането на този регламент на територията на съответните държави-членки.

93.      Забраната за обратно действие по член 94, параграф 1 от Регламент № 1408/71, съгласно която този регламент не обосновава право за определен момент преди неговото прилагане на територията на съответната държава-членка, не е от значение в настоящия случай, тъй като правото на жалбоподателя да иска пенсия е възникнало едва от 1 август 1999 г., след навършване на 63‑годишна възраст, и поради това едва след влизането в сила на Регламента в Австрия.

 iii) Приложно поле по отношение на предмета

94.      Правната обстановка в настоящия случай следва да се преценява по друг начин, за разлика от тези случаи, които стоят в основата на делата Habelt и Möser. Периоди, в които са правени вноски в чужбина съгласно FRG се различават от завършените на територията на Райха осигурителни периоди съгласно SGB VI, за които са правени вноски, именно по това, че имат за цел съблюдаването на осигурителните периоди, завършени по друга, т.е. не-германска схема. По друг начин формулирано, в случаите на чужди пенсии едно държавно обезщетение не отговаря на извършено преди това от правоимащото лице плащане на вноски. Към това се прибавя обстоятелството, че кръгът от правоимащи лица съгласно FRG е по-голям, доколкото обхваща лица с германски произход, пребивавали на територии извън бившия Германския райх.

95.      Във връзка с това с оглед на тяхната цел обезщетенията по FRG следва да се проверяват отделно по отношение на точната им класификация в категориите за обезщетения по член 4 от Регламент № 1408/71. Съдържащите се в тях изключения, към които се отнасят и компенсаторните схеми за последиците от войната, следва да се тълкуват тясно в интерес на осъществяването на възможно най-голяма свобода на движение на работниците мигранти(50).

–       Твърдения на страните

96.      Според твърденията на германското правителство и на ответниците уредбата след FRG трябва да се разглежда на фона на това, че живеещите в Източна Европа и Средна Азия германски малцинства са имали особено тежка съдба през и след Втората световна война. Германия е поела специална отговорност за тяхната съдба, като е предоставила на съответното лице да решава дали да продължи да живее за в бъдеще в сегашната си родина или желае да се пресели в Германия в рамките на законовите разпоредби за интегриране, и като се подпомага социалната интеграция на преселилите се в Германия лица. FRG е част от тези мерки за интегриране, като съответните лица са поставени така, все едно са прекарали трудовия си живот в Германия. Техните осигурителни периоди, завършени при чуждестранен пенсионен осигурител, се включват в германското пенсионно право и за тях се плащат пенсии, отговарящи на нивото в Германия.

97.      Включването на чуждестранните периоди в германската система било необходимо, тъй като компетентните чуждестранни осигурители или не изнасят пенсиите си, или чуждестранните изнесени пенсии не са достатъчни да гарантират на съответните лица в Германия един минимален доход за издръжка на живота. В този смисъл обезщетенията от FRG-периоди са предопределени да гарантират допълнителна заместваща или допълваща закрила срещу риска при старост, който се намира във връзка с икономическата и социална среда в Германия.

98.      Германското правителство поддържа, че отпускането на обезщетения от FRG-периоди в страната не зависи от това дали съответните лица са заплащали вноски и по германското пенсионно осигуряване.

99.      Комисията от своя страна е на мнение, че в случая става въпрос за обезщетения, които са включени в каталога на обезщетенията за старост по смисъла на член 4, параграф 1, буква в) и поради това следвало да се причислят в сферата на социалното осигуряване. Тя добавя, че за обезщетения по FRG в действителност не са заплащани вноски по германската система, но това не ги прави специални обезщетения, независещи от вноски.

100. По-нататък тя поддържа, че след края на Студената война вече не е вярно, че преселилите се в страната лица не могат да реализират своите придобити в държавата на произход осигурителни права, тъй като съответните осигурители се намирали извън Германия. В голяма част от упоменатите в BVFG области се прилага междувременно правото на Общността и съответно Регламент № 1408/71. Поради това аргументът за липсата на възможност за реализиране отпада по отношение на тези държави-членки.

–       Правна оценка

Разграничаване от обезщетенията за жертви от войната и нейните последици

101. Следва да се съгласим с германското правителство, от една страна, че FRG се е прилагал във връзка с BVFG първоначално до интегрирането на онези лица от германски произход в обществото на Федерална република Германия, които във връзка със събитията от Втората световна война са загубили своето място на пребиваване в чужбина вследствие на прогонване, по-специално чрез експулсиране. Основа за това правно становище германското правителство намира в Решение по дело Tinelli, от което произтича, че FRG обслужва целта, „бежанци и прогонени лица, допринасяли със своята работа за възстановяването във Федерална република Германия, да се включват отново след свързаните с националсоциалистическото господство и Втората световна война събития“(51).

102. От друга страна, следва да се съгласим с мнението на Комисията и на препращащата юрисдикция, че този аргумент заслужава друга оценка в светлината на сегашните обстоятелства. Нормативни актове като FRG не могат повече понастоящем, най-вече по отношение на т.нар. късно преселили се лица, които не са допринесли за възстановяването във Федерална република Германия, да обслужват тази цел, а по-скоро могат да имат за цел включване на осигурените лица с периоди, придобити чрез вноски, правени в чужбина, в схемата на германското законово пенсионно осигуряване(52).

103. Неактуален изглежда по-нататък изтъкнатият от германското правителство по настоящото дело аргумент, че обезщетенията по FRG са предназначени като обезщетения, за това че съответните лица не могат да предявят своите придобити в държавите на произход права, тъй като съответните осигурители се намирали извън Германия. Както Комисията правилно посочва, тази обосновка, която вече е била в основата на Решение по дело Fossi и Решение по дело Tinelli, вече не отговаря на истината след края на Студената война и след последните две разширявания на Европейския съюз. В голяма част от упоменатите във Федералния закон за прогонените лица територии в Източна Европа се прилага междувременно общностното право и поради това и Регламент № 1408/71. Съгласно Регламент № 1408/71 всяка държава-членка отпуска частична пенсия, отговаряща на завършените съгласно нейните правни разпоредби осигурителни периоди, която пенсия може да се изнесе в други държави-членки съгласно член 10 от Регламента. Съгласно преходните разпоредби в член 94 от Регламента това се отнася и до осигурителните периоди и фактически обстоятелства, завършени, респ. настъпили преди присъединяването на страната към Европейския съюз. С присъединяването на Румъния на 1 януари 2007 г., жалбоподателят би бил в състояние, най-късно от този момент, да получи румънска пенсия въз основа на неговите осигурителни периоди в Румъния. Поради това аргументът за липсата на възможност за реализиране отпада по отношение на тези държави-членки.

104. Вследствие на това в случай на обезщетения за периоди съгласно FRG, придобити чрез вноски, правени в чужбина, не може да се говори за схема за обезщетения за жертвите на войната и нейните последици по смисъла на член 4, параграф 4 от Регламент № 1408/71.

Разграничаване от специалните обезщетения, независещи от вноски

105. От друга страна, съгласно FRG следва да се вземе под внимание класифицирането на обезщетенията за периоди, придобити чрез вноски, правени в чужбина, в категорията на специалните обезщетения, независещи от вноски, съгласно член 4, параграф 2a от Регламент № 1408/71. Затова е необходимо съответното обезщетение да е включено в приложение IIa и да бъде изпълнен материалният фактически състав за наличието на специално обезщетение, независещо от вноски, съгласно член 4, параграф 2a от Регламент № 1408/71(53).

106. За съответна квалификация говори най-напред естеството на финансирането, тъй като отпускането на обезщетения за периоди съгласно FRG, придобити чрез вноски, правени в чужбина, не зависи от това, че съответните лица са заплащали и вноски по германското пенсионно осигуряване. Тези обезщетения се финансират от обществени средства, като държавата възстановява на осигурителите в областта на пенсионното осигуряване разходите за обезщетения по FRG съгласно § 291b от SGB VI(54). С оглед на ясното разграничаване от обезщетенията по социалното осигуряване съгласно член 4, параграф 1 не само този признак е от значение, тъй като от член 4, параграф 2 следва, че Регламент № 1408/71 важи за основаващите се на вноски схеми на социална сигурност и за тези, за които не се правят вноски.

107. Класифицирането съгласно член 4, параграф 2a от Регламент № 1408/71 като специални обезщетения, независещи от вноски, зависи също от това дали съответното обезщетение притежава характера на специално обезщетение. Освен това то трябва да замести или допълни обезщетение по социалното осигуряване и да разкрива характера на плащане по социалното подпомагане, оправдано от икономически и социални съображения. По-нататък е необходимо решението по отношение на него да се взема съгласно разпоредба, установяваща обективни критерии(55). Обезщетения от периоди съгласно FRG, придобити чрез вноски, правени в чужбина, имат формата пенсия за старост и в този смисъл са приравнени на определено социалноосигурително обезщетение по смисъла на член 4, параграф 1, буква в) от Регламент № 1408/71. В действителност то има за цел и в икономически смисъл общественото интегриране на правоимащите лица, но не съдържа, противно на мнението на германското правителство, признаците, които характеризират социалното подпомагане(56). Това важи например за свързването с признака на нуждата, тъй като обезщетения от периоди съгласно FRG, придобити чрез вноски, правени в чужбина, се отпускат, без да се стига до евентуална проверка на нуждата на отделното лице или на определена група от лица. Освен това неговото отпускане се основава на сумирането на периодите на заетост на правоимащото лице, завършени в неговата държава по произход, което изключва приликата със социалното подпомагане.

108. Срещу класифицирането на обезщетенията от периоди съгласно FRG, придобити чрез вноски, правени в чужбина, в категорията на специалните обезщетения, независещи от вноски, съгласно член 4, параграф 2a от Регламент № 1408/71 говори най-накрая обстоятелството, че те не се съдържат в приложение IIa. Всъщност едно социално обезщетение от може да се причисли към тази категория, когато материалните предпоставки и включването на съответното обезщетение в приложение IIa са налице кумулативно(57).

109. С оглед на всичко посочено следва да се заключи, че обезщетенията за периоди съгласно FRG, придобити чрез вноски, правени в чужбина, следва да се причислят към категорията на социалноосигурителните обезщетения по смисъла на член 4, параграф 1, буква в) от Регламент № 1408/71.

110. Съобразно това Регламент № 1408/71 намира принципно приложение в конкретния случай.

 в)     Наличието на изключение

 i)     По преходните разпоредби в двустранната конвенция от 1995 г. и в приложение III към Регламент № 1408/71

111. Съгласно член 6, буква а) от Регламент № 1408/71 влизането му в сила в Австрия има за последица встъпването му на мястото на двустранната конвенция от 1966 г. На международно равнище същата е заменена едва с Конвенцията от 4 октомври 1995 г., влязла в сила на 1 октомври 1998 г. С оглед на защитата на оправданите правни очаквания в член 2, буква b) от Конвенцията се въвежда преходна разпоредба за заварени случаи.

112. На общностно равнище тази преходна разпоредба е гарантирана посредством вписване с идентична формулировка в рубрика A, озаглавена „Германия-Австрия“, точка 35, буква д) и рубрика Б, озаглавена „Германия-Австрия“, точка 35, буква д) от приложение III (респ., рубрика A, точка 83, буква д) и рубрика Б, точка 83, буква д) от приложение III след разширяването от 1 май 2004 г.). Като правна основа за вписването в приложение III може обаче да се привлече само член 7, параграф 2, буква в). Съгласно тази разпоредба, независимо от член 6, остават приложими посочените в приложение III конвенции за социална сигурност. От това следва, че член 7, параграф 2, буква в) важи само за конвенциите, сключени преди влизане в сила на Регламент № 1408/71, докато съгласно член 8 държавите-членки си запазват правото да сключват нови спогодби и след влизане в сила на Регламента(58). Член 8 обаче не се прилага за упоменатите в приложение III конвенции. Доколкото Конвенцията за социална сигурност между Република Австрия и Федерална република Германия е подписана на 4 октомври 1995 г., след влизане в сила на Регламент № 1408/71 в Австрия, при нея може да става въпрос, както Комисията отбеляза, само за нова конвенция и поради това принципно не за конвенция, която може да бъде вписана в приложение III. Това мнение се обосновава, от една страна, с факта, че преамбюлът на Конвенцията взима изрично отношение към член 8 от Регламент № 1408/71 и говори за намерението на договарящите страни, „да сключат нова конвенция за социална сигурност, която да замени Конвенцията от 22 декември 1966 г.“

113. От друга страна, член 14, параграф 2, буква b) от Конвенцията, а с това и вписването в приложение III, касае само разпоредби на Конвенцията от 1966 г., чието съдържание остава по същество непроменено и за които се въвеждат само срокове за отпускане на обезщетения, когато правоимащите лица пребивават извън територията на Федерална република Германия. Член 14, параграф 1 от Конвенцията посочва изрично, че с влизане в сила на тази конвенция, с изключение на въведените в параграф 2 разпоредби, се обезсилва Конвенцията от 22 декември 1966 г. за социална сигурност между Република Австрия и Федерална република Германия. Във връзка с това в член 14, параграф 2, буква b) от Конвенцията от 1995 г. може да се забележи продължаване на действието на старата разпоредба, подчинено на определен срок. Вследствие на това вписването в приложение III не може да се оспорва.

 ii)   Ограничаване на правото на движение на работниците

–       Загуба на социално предимство

114. От друга страна, следва да се отговори на въпроса дали е налице нарушение на материалното общностно право. Посредством твърдението, че е загубил предимства чрез ограничаването на принципа за териториално приравняване, жалбоподателят в главното производство посочва нарушаване на неговото право на свободно движение.

115. Член 4, параграф 1 от Конвенцията от 1966 г. предвижда териториално приравняване между Австрия и Германия, което не е налице съгласно Регламент № 1408/71, защото въпреки териториалното приравняване съгласно член 10 от Регламента, същото се отменя отново по отношение на въпросните обезщетения чрез вписването в приложение VI, рубрика Г, озаглавена „Германия“, точка 1. Тъй като териториалното приравняване съгласно Конвенцията от 1966 г. би довело до изплащането в Австрия на пенсия на основание периоди съгласно FRG, придобити чрез вноски, правени в чужбина, това представлява социално предимство, което не е предвидено от Регламента като такова.

116. В действителност преходната разпоредба — до отмяната ѝ на 5 май 2005 г. — предвижда в приложение III изключение от приложение VI към Регламента, но не в случаите, когато пенсията е платена за първи път след 1 януари 1995 г. Тук попада положението, в която се намира жалбоподателят, тъй като той получава пенсия едва от 1999 г. Поради това жалбоподателят не може да се позове на териториалното приравняване по Конвенцията от 1966 г., тъй като съгласно вписването в приложение VI Регламентът не предвижда териториално приравняване за такива обезщетения, във вписването в приложение III Регламентът не предвижда преходна разпоредба в случаи като този на жалбоподателя, и на последно място, защото чрез влизане в сила на новата конвенция през октомври 1998 г. териториалното приравняване в двустранните отношения се премахва за нови случаи, тъй като тази конвенция — както приложение III към Регламент № 1408/71 — предпоставя първото плащане на пенсията да е било извършено най-късно през 1994 г.

117. Жалбоподателят би могъл, въпреки влизането в сила на Регламент № 1408/71, да се позове на продължаване на действието на разпоредбите на Конвенцията за социална сигурност от 1966 г., когато вписванията в приложения III и VI не са съвместими с по-високо по ранг общностно право, по-специално с разпоредбите относно свободното движение на работниците.

–       Нарушаване на свободното движение на работниците

118. Съгласно постоянната практика на Съда разпоредбите на Договора относно свободата на движение не допускат работниците, възползвали се от правото си на свободно движение, да загубят предимствата на социалното осигуряване, защото въведена в националното право двустранна конвенция е станала неприложима след влизане в сила на Регламента(59). Тази практика лежи в основата на схващането, че засегнатият работник може да развие подлежащи на защита оправдани правни очаквания, че може да се възползва от по-благоприятни разпоредби на Конвенцията и след упражняване на правото на свободно движение. В Решение по дело Rönfeldt(60), Решение по дело Thévenon(61), Решение по дело Naranjo Aronja и др.(62) и Решение по дело Grajera Rodriguez(63) Съдът е посочил условията, при които разпоредбите на по-стари двустранни конвенции могат да намерят по-нататъшно приложение въпреки заместващата разпоредба на член 6 от Регламент № 1408/71.

119. В Решение от 9 ноември 1995 г. по дело Thévenon Съдът прецизира практиката си по Решение по дело Rönfeldt, посочвайки, че принципът на защита на оправданите правни очаквания не може да се прилага по отношение на работници, чиито осигурителни периоди са завършени до влизане в сила на Регламент № 1408/71 само в една държава-членка и които са упражнили правото си на свободно движение едва след влизане в сила на този регламент(64).

120. В Решение по дело Naranjo Arjona и Решение по дело Grajera Rodriguez се установява, че съответните лица са работели в Германия преди влизане в сила на Регламент № 1408/71 в тази държава-членка с присъединяването на Испания на 1 януари 1986 г. и поради това съгласно член 6 Регламентът заменя по принцип разпоредбите на Германо-испанската конвенция. Следователно според Съда заместването не е могло да доведе до отнемане от засегнатите лица на правата и предимствата, осигурени им от Конвенцията(65).

121. Съгласно тази практика може да се заключи, че заместването на разпоредбите от сключени между държавите-членки конвенции за социална сигурност посредством регламентите на Общността е задължително по принцип(66) и че освен в изрично упоменатите в регламентите случаи, допуска изключение само когато то би довело до положение, при което с влизане в сила на регламента даден работник, упражнил преди това правото на свободно движение, би загубил предимствата по социалното осигуряване, гарантирани му съгласно въведените в националното право конвенции, сключени между две или повече държави-членки.

122. Във връзка с това е важно да се припомни, че тези принципи са изведени чрез тълкуване на членове 39 ЕО и 42 ЕО и поради това смисълът и целта на тази практика могат да се състоят само в това да гарантират упражняването на правото на свободно движение на работниците(67). Вследствие на това като условие за тяхното приложение следва да се изисква упражняването на тази основна свобода от страна на съответните лица. За разлика от дела C‑396/05 и C‑419/05, жалбоподателят в главното производство по дело C‑450/03 е живял и работил само в Румъния и Австрия и поради това, във физически смисъл, не се е движил между две държави — членки на ЕС. Общностните разпоредби относно свободата на движение се прилагат обаче и тогава, когато въпросната дейност е упражнявана извън рамките на Европейския съюз, но трудовото правоотношение има пространствено отношение или достатъчно тясна връзка с правото на държава-членка и поради това със съответните разпоредби на правото на Общността. Така в решението по дело Boukhalfa(68) Съдът е потвърдил достатъчно тясната връзка и когато работник, който извършва дейност в трета държава, е включен в схемата за социална сигурност в дадена държава-членка. В настоящия случай жалбоподателят е бил признат за прогонено лице по смисъла на съответните разпоредби на BVFG, така че той принципно е имал право на пенсия за старост, като неговите осигурителни периоди в Румъния следва да се вземат предвид съгласно FRG.

123. За приложимостта на общностните разпоредби относно свободното движение е достатъчно преминаването на границата посредством самото обезщетение, а не физическото упражняване на основната свобода от лица, тъй като в противен случай може да се стигне до различни резултати, които не могат да бъдат обосновани. Така в Решение по дело Rundgren(69) Съдът е потвърдил приложимостта на Регламент № 1408/71 и с това разпоредбите относно свободното движение на работниците в случая на лице, живяло в държава-членка, без да е упражнявало дейност там, а вместо това е получавало пенсия като пенсиониран държавен служител от друга държава-членка. В настоящия случай обезщетението преминава границата на двете държави-членки. Жалбоподателят, упражнявал трудова дейност до момента в Австрия, до влизане в сила на новата Конвенция през 1998 г. е имал право на пенсия за старост съгласно германските закони, без това предимство да е било свързвано с изискване за пребиваване.

124. Разчитайки на това, че след достигане на пенсионна възраст през 1999 г. ще му се изплаща пенсия в Австрия съгласно Конвенцията от 1966 г., основана на завършените в Румъния осигурителни периоди, през 1970 г. жалбоподателят се е преместил от Румъния в Австрия. С въвеждането на Регламента заедно с разпоредбите на приложение III на жалбоподателя е било отнето едно предимство.

125. В светлината на съдебната практика Rönfeldt такова отнемане представлява намеса в гарантираните с членове 18 ЕО, 39 ЕО и 42 ЕО права, тъй като получателите на пенсии загубват предимствата, които още могат да претендират съгласно двустранна конвенция, ако искат да упражнят правото си на свободно движение преди отмяната на тази конвенция и влизането в сила на Регламент № 1408/71. Чрез двустранната конвенция от 1966 г. жалбоподателят е поставен в правно положение, въз основа на което неговото решение да живее и работи в Австрия, вместо в Германия, не може да има неблагоприятни последици по отношение на неговите претенции за плащане при настъпването на осигурителния случай за периоди, в които са правени вноски в чужбина.

126. Тъй като членове 6 и 7 от Регламент № 1408/71 не допускат прилагането на по-благоприятните разпоредби на двустранната конвенция, това нарушава по-високо по ранг общностно право, а именно членове 18 ЕО, 39 ЕО и 42 ЕО, т.е. съгласно преходната разпоредба на рубрика A, точка 35 (по-късно точка 83), буква д) и рубрика Б, точка 35 (по-късно точка 83), буква д) от приложение III и съгласно член 14, параграф 2, буква b) от двустранната конвенция от 1995 г. жалбоподателят не може да се позове на по-благоприятните разпоредби на двустранната конвенция от 1966 г.

127. Вследствие на това съдържащите се в рубрика A, озаглавена „Германия-Австрия“, точка 35, буква д) и рубрика Б, озаглавена „Германия-Австрия“, точка 35, буква д) (след разширяването от 1 май 2004 г., както в рубрика A, така и в рубрика Б — точка 83, буква д) от приложение III преходни разпоредби нарушават общностните разпоредби относно свободата на движение на работниците и гражданството на Съюза съгласно членове 18 ЕО, 39 ЕО и 42 ЕО.

 2.     Втората част от въпроса

128. Като социалноосигурителни обезщетения по смисъла на член 4, параграф 1, буква в) от Регламент № 1408/71 обезщетенията за периоди според FRG, придобити чрез вноски, правени в чужбина, се подчиняват на задължението за координиране съгласно член 10, параграф 1 от този регламент. Поради това задължението на държавите-членки има за цел да отмени всяка клауза в националните правни разпоредби, която поставя отпускането на обезщетения в зависимост от изискването за пребиваване в съответната държава-членка.

129. В съответствие с изложенията по дела C‑396/05 и C‑419/05, и в конкретния случай рубрика Г, озаглавена „Германия“, точка 1 от приложение VI към Регламент № 1408/71 следва да се провери относно нейната съвместимост с член 42 ЕО като по-високо по ранг общностно право, като следва да се държи сметка на целта на Общността за възможно най-широко осъществяване на свободата на движение на работниците.

130. За разлика от вписването в приложение III, което прави възможно отпускането на обезщетения за периоди, придобити чрез вноски, правени в чужбина, за живеещите в Австрия правоимащи лица по време на преходна фаза, вписването в рубрика Г, озаглавена „Германия“, точка 1 от приложение VI във връзка с разпоредбите на германското право (§ 110, алинея 2, § 113, алинея 1 и § 272 от SGB VI) предвижда общо изключване на изнасянето на пенсиите извън Федерална република Германия.

131. По отношение на жалбоподателя в главното производство това изключение не действа по значително по-различен начин, отколкото за жалбоподателя по делата C‑396/05 и C‑419/05. Намаляването, респ. пълното отпадане на пенсията за старост, обусловено от преместването в чужбина, е в състояние в качеството си на финансово орязване на пенсионното осигуряване да попречи на едно лице да се възползва от правото си на свободно движение съгласно членове 39 ЕО и 42 ЕО, така че в тази мярка се наблюдава ограничение на тази основна свобода.

132. С цел обосноваване на националните разпоредби относно неизплащането на пенсии в чужбина за периоди съгласно FRG, придобити чрез вноски, правени в чужбина, за които се отнася изключението в рубрика Г, озаглавена „Германия“, точка 1 от приложение VI германското правителство излага по същество същите аргументи като тези за обезщетенията за осигурителните периоди, завършени на територията на Райха, подчинени на разпоредбите на SGB VI. Германското правителство се позовава, първо, на необходимостта за включване на прогонените лица във федералното републиканско общество, и второ, на отклоняването на опасността от неопределим кръг от потенциални правоимащи лица.

133. И тук следва да се упомене, че държавите-членки са длъжни при моделирането на своите схеми за социална сигурност да съблюдават договорните разпоредби за свободното движение на работниците и признатата на всеки гражданин на Съюза свобода на придвижване и пребиваване на територията на държавите-членки(70). Така търсеното от германския законодател включване на прогонените лица от германски произход не може да се отразява неблагоприятно на основните свободи. Това важи още повече, когато в качеството им на граждани на държави-членки към тях се прилага специалната закрила на гражданството на Съюза съгласно член 18 ЕО. Един от основните стремежи на европейската социалноправна закрила е — както и в сферата на свободното движение — интегрирането на работниците, и с това и на гражданите на Съюза, в социалния и обществен живот на дадена държава-членка. Поради това член 39 ЕО и член 18, параграф 1 ЕО се нарушават от национална разпоредба като разглежданата, която е насочена към това да попречи на интегрирането на определена група от граждани в обществата на други държави-членки.

134. Доколкото германското правителство посочва и възможни трудни за преодоляване финансови рискове, следва да се отбележи, че то не е изпълнило задължението си за излагане на фактите и за доказване. Ето защо това твърдение следва да се отхвърли като недостатъчно обосновано.

VI – Заключение

135. С оглед на гореизложеното предлагам на Съда

1.      да се отговори на преюдициалното запитване на Sozialgerichts Berlin по дела C‑396/05 и C‑419/05, както следва:

Уредба като тази в рубрика Г, озаглавена „Германия“, точка 1 от приложение IV към Регламент (ЕИО) № 1408/71 за прилагането на схеми за социална сигурност на наети лица, самостоятелно заети лица и членове на техните семейства, които се движат в рамките на общността, не е съвместима с членове 18 ЕО, 39 ЕО и 42 ЕО, доколкото изключва обезщетението за пенсия за осигурителни периоди, завършени на територията на Райха, и доколкото съдържащото се в нея изключение относно отмяната на клаузата за пребиваване е в състояние да попречи на едно лице да упражни правото си на свободно движение;

2.      да се отговори на преюдициалните въпроси на Landessozialgerichts Berlin-Brandenburg по дело C‑450/05, както следва:

a)      Ограничаването на по-нататъшното действие на Конвенцията между Германия и Австрия за социална сигурност от 22 декември 1966 г. до случаи, в които

i)      обезщетенията вече са били или са могли да бъдат изплатени на 1 януари 1994 г.,

ii)      съответното лице е пребивавало постоянно в Австрия преди 1 януари 1994 г. и обезщетяването по пенсионното осигуряване и осигуряването за злополука е започнало до 31 декември 1994 г.,

в рубрика A, озаглавена „Германия-Австрия“, точка 35 (по-късно точка 83), буква д) и рубрика Б, озаглавена „Германия-Австрия“, точка 35 (по-късно точка 83), буква д) от приложение III към Регламент № 1408/71, не е съвместимо с членове 18 ЕО, 39 ЕО и 42 ЕО;

б)      същото ограничение в член 14, параграф 2, буква b) от Конвенцията между Германия и Австрия за социална сигурност от 4 октомври 1995 г. е несъвместимо с членове 18 ЕО, 39 ЕО и 42 ЕО;

в)      рубрика Г, озаглавена „Германия“, точка l от приложение VI към Регламент № 1408/71 не е съвместима с членове 18 ЕО, 39 ЕО и 42 ЕО, доколкото по този начин Федерална република Германия получава правото да не предоставя обезщетения съгласно Fremdrentengesetz на имащи право на обезщетение лица, които пребивават извън Федерална република Германия.

1 – Език на оригиналния текст: немски.

2 – Регламент (ЕИО) № 1408/71 на Съвета от 14 юни 1971 година за прилагане на схеми за социална сигурност на заети лица, самостоятелно заети лица и членове на техните семейства, които се движат в рамките на Общността, изменен и актуализиран с Регламент (ЕО) № 118/97 на Съвета от 2 декември 1996 г. (ОВ L 28, 1997 г., стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 5, том 4, стр. 35).

3 – Schuler, R., Europäisches Sozialrecht (hrsg. von Maximilian Fuchs), 4. Auflage, Art. 10, Randr. 13 отбелязва, че приложение VI към Регламент № 1408/71 съдържа изключения от принципа на износимост на обезщетението.

4 – Член 10, параграф 1 от Регламент № 1408/71 изключва всякакво ограничаване на правата на основание пребиваване в друга държава-членка. Той на практика изброява всички възможни забранени случаи на ограничаване от страна на националните норми, които предвиждат изискване за пребиваване в съответната държава-членка. Срв. Решение от 20 юни 1991 г. по дело Newton (C‑356/89, Recueil, стр. I‑3017, точка 23), Решение от 24 февруари 1987 г. по дело Giletti и др. (379/85, 380/85, 381/85 и 93/86, Recueil, стр. 955, точка 17) и Решение от 10 юни 1982 г. по дело Camera (92/81, Recueil, стр. 2213, точка 16). В резултат от премахването на клаузата за пребиваване в правото на държавата-членка се постига равнопоставяне на териториите на държавите-членки по отношение на правото на обезщетение. Формулирано положително, това означава, че тази разпоредба задължава държавите-членки да трансферират в други държави-членки всички изброени в член 10, параграф 1 обезщетения, които попадат в приложното поле на Регламент № 1408/71. Някои автори виждат в това сбогуване с традиционния териториален принцип в социалното право. Срв. Schuler, R., a. a. O. (точка 3), член 10, точка 3; Louven, K./Louven, C., „Das Territorialitätsprinzip im Internationalen Sozialrecht“, Neue Zeitschrift für Arbeitsrecht, 1991, Heft 13, S. 497; Eichenhofer, E., „Export von Sozialleistungen nach Gemeinschaftsrecht“, Die Sozialgerichtsbarkeit, 1999, S. 57.

5 – Без събирането на застрахователни периоди и изнасяне на парични обезщетения работник, който се е възползвал от свободното движение, би загубил социалноосигурителни права, когато и доколкото те се основават на правото на държавата, в която е работил в миналото. Затова в Решение от 7 ноември 1973 г. по дело Smieja (51/73, Recueil, стр. 1213, точки 14—17) Съдът заявява: Член 10, параграф 1 „гарантира, че засегнатите лица без ограничение ще могат да получават определени пенсии и други парични обезщетения, които са придобили съгласно законодателството на една или повече държави-членки, дори когато живеят на територията на друга държава-членка, различна от тази, в която се намира седалището на задължения осигурителен орган. Целта на тази разпоредба е да гарантира правото на засегнатите лица на такива обезщетения и в случаите, когато те живеят в друга държава-членка, например в държавата на произхода им“. Според установеното от Съда в Решение от 10 юни 1980 г. по дело Caracciolo (92/81, Recueil, стр. 2213, точка 14) целта на неограниченото изнасяне на парични обезщетения „не се състои само в това да се запази правото на пенсия и обезщетение при смърт на засегнатото лице, възникнало съгласно законодателството на една или повече държави-членки, дори и при преместване на местожителството в друга държава-членка, а и да не може да му бъде отказано придобиването на такова право само поради факта че не живее на територията на държавата, в която се намира седалището на осигурителния орган. Член 10, параграф 1 трябва да бъде тълкуван в смисъл, че осигурителният орган в държавата на произхода не може да прилага въведения от националните съдилища териториален принцип по отношение на обезщетения в случай на инвалидност“. Според Borchardt, Handbuch des EU-Wirtschaftsrechts (hrsg. Dauses, M. A.), München 2004, Band 1, D. II., Randr. 64, разпоредбите относно социалната сигурност на работниците следователно представляват едно необходимо допълнение към правото на свободно движение. Ruland, F., „Rentenversicherung“, in: Schulze, B./Zacher, H. (Hrsg.), Wechselwirkungen zwischen dem Europäischen Sozialrecht und dem Sozialrecht der Bundesrepublik Deutschland, Schriftenreihe für Internationales and Vergleichendes Sozialrecht, Band 12, Berlin 1991, S. 75, определя европейското осигурително право като „странично за свободното движение“. Европейското осигурително право съдържало „съединяващи разпоредби“, които били необходими, за да може откъсите от биографиите на мигриращите работници от различните държави-членки да се съединят в единна социална биография.

6 – Eichenhofer, E., „Export von Sozialleistungen nach Gemeinschaftsrecht“, Die Sozialgerichtsbarkeit, 1999, S. 58 отбелязва, че член 10 от Регламент № 1408/71 не дава основание за общо задължение за изнасяне на всички обезщетения, както изглежда, че изисква член 42 ЕО.

7 – В Решение от 5 март 1998 г. по дело Kulzer (C‑194/96, Recueil, стр. I‑895, точка 24) и Решение от 31 май 1979 г. по дело Pierik (182/78, Recueil, стр. 1977, точка 4) Съдът посочва, че понятието „работник“ по смисъла на член 2, параграф 1 от Регламент № 1408/71 има широко значение и обхваща всяко лице, което, независимо дали работи, притежава качеството на осигурен според законодателството относно социалната сигурност на една или повече държави-членки. От това следва, че пенсионерите, които според законодателството на една или повече държави-членки имат право на пенсия, дори и ако не работят, въз основа на това, че принадлежат към система за социална сигурност, попадат в понятието „работници“ съгласно разпоредбите на Регламента, доколкото по отношение на тях не се прилагат специални разпоредби.

8 – Както Съдът многократно е отсъждал, разграничаването между обезщетенията, които са изключени от приложното поле на Регламент № 1408/71, и тези, които се обхващат от него, зависи главно от основните признаци на обезщетението, по-специално от неговата цел и от условията за предоставянето му, но не и от това дали националното законодателство определя обезщетението като социалноосигурително обезщетение. В Решение от 5 юли 1983 г. по дело Valentini (171/82, Recueil, стр. 2157, точка 13) Съдът например отрича принадлежността към обезщетенията за старост по смисъла на член 4, параграф 1, буква в) от Регламент № 1408/71, защото помощта преследва цели във връзка със заетостта, като допринася за това работни места, заети от работници в предпенсионна възраст, да бъдат освобождавани в полза на по-млади безработни лица. Срв. и Решение от 27 март 1985 г. по дело Hoeckx (249/83, Recueil, стр. 973, точка 11), Решение от 4 юни 1987 г. по дело Campana (375/85, Recueil, стр. 2387), Решеине от 16 юли 1992 г. по дело Hughes (C‑78/91, Recueil, стр. I‑4839, точка 14) и Решение от 10 октомври 1996 г. по дело Hoever и Zachow (C‑245/94 и C‑312/94, Recueil, стр. I‑4895, точка 17).

9 – Fuchs, M., Europäisches Sozialrecht, посочено по-горе (бележка под линия 3), член 4, точки 13 и 14. Решение по дело Valentini (посочено в бележка под линия 8, точка 13).

10 – Решение от 31 март 1977 г. по дело Fossi (79/76, Recueil, стр. 667).

11 – Решение от 22 февруари 1979 г. по дело Tinelli (144/78, Recueil, стр. 757).

12 – Решение от 4 ноември 1997 г. по дело Snares (C‑20/96, Recueil, стр. I‑6057, точки 33, 42 и 43), Решение от 11 юни 1998 г. по дело Partridge (C‑297/96, Recueil, стр. I‑3467, точка 34), Решение от 31 май 2001 г. по дело Leclere и Deaconescu (C‑43/99, Recueil, стр. I‑4265, точка 32) и Решение от 29 април 2004 г. по дело Skalka (C‑160/02, Recueil, стр. I‑5613, точка 25).

13 – Решение от 8 март 2001 г. по дело Jauch (C‑215/99, Recueil, стр. I‑1901, точки 32 и 33), Решение по дело Skalka (посочено в бележка под линия 12, точка 28) и Решение от 16 януари 2007 г. по дело Pérez Naranjo (C‑265/05, Сборник, стр. I‑0000, точка 36) се отнасят съответно до изплащането на издръжка за гледане (зависеща от вноски) и признаването на изравняващо плащане към пенсията (независещо от вноски) в Австрия, както и изплащането на допълнителна помощ от солидарен фонд (по принцип независещо от вноски, но по-подробната преценка е предоставена на националния съд) във Франция.

14 – Разпоредбата урежда финансовото участие на държавата в разходите за обща осигуровка за пенсия. В изпълнение на принципа за социална държава държавата създава системата за пенсионно осигуряване, която в почти всички случаи се основава на принудата. Затова държавата е задължена да определи задълженията, възникнали в резултат на системата, така, че те да са поносими. Държавната субсидия има за цел да гарантира изплащането на пенсия и да предпази задълженото лице от прекомерно натоварване. Следователно тя има гарантираща и осигурителна функция (Diel, U., Sozialgesetzbuch VI (hrsg. von Hauck, K./Noftz, W., Band 2, Berlin 2006, K § 213, Randnrn. 8 и 9, S. 4).

15 – Методът на разпределение (Umlageverfahren) е метод за финансиране на социални осигуровки, по-специално на осигуровки при старост, но и на здравни осигуровки и осигуровки в случай на безработица. Направените вноски се използват непосредствено за финансиране на платените обезщетения, като осигурителният орган може да остави резерви в ограничени размери (например резерва за устойчиво развитие при законната пенсия). В замяна на своята вноска направилият вноската получава правото на обезщетение в случай на нужда (безработица, болест, старост). В основата на тази процедура е залегнал т.нар. „договор между поколенията“. С това понятие се описва ситуацията, в която плащащият вноските в определен период осигурява средствата за живеене на съответното поколение от пенсионери и в замяна на това от своя страна може да придобие правото — или по-добре, оправданото очакване — че ще бъде подпомогнат по същия начин от поколението в детска възраст в този момент (Finke, H., Sozialgesetzbuch VI, посочено по-горе (бележка под линия 14), Band 2, Berlin 2006, K § 153, Randnr. 20, S. 7).

16 – Срв. Решение от 22 октомври 1978 г. по дело Belbouab (10/78, Recueil, стр. 1915, точка 5).

17 – Решение от 21 октомври 1975 г. по дело Petroni (24/75, Recueil, стр. 1149, точка 13), Решение от 3 февруари 1977 г. по дело Strehl (62/76, Recueil, стр. 211), Решение от 10 януари 1980 г. по дело Jordan-Vosters (69/79, Recueil, стр. 75), Решеине от 12 юни 1980 г. по дело CCAF/Laterza (733/79, Recueil, стр. 1915), Решение от 23 февруари 1986 г. по дело De Jong (254/84, Recueil, стр. 671, точка 15) и Решение от 14 декември 1989 г. по дело Dammer (168/88, Recueil, стр. 4553, точка 21).

18 – Решение по дело Jauch (посочено в бележка под линия 13, точка 20) и Решение от 25 февруари 1986 г. по дело Spruyt (284/84, Recueil, стр. 685, точка 18 и сл.).

19 – Решение по дело Jauch (посочено в бележка под линия 13, точка 21) и Решение от 21 февруари 2006 г. по дело Hosse (C‑286/03, Recueil, стр. I‑1771, точки 24 и 25).

20 – Решение по дело Fossi (посочено в бележка под линия 10, 667).

21 – Решение по дело Tinelli (посочено в бележка под линия 11, 757).

22 – Решение от 6 юли 1978 г. по дело Gillard (9/78, Recueil, стр. 1661).

23 – Решение от 16 септември 2004 г. по дело Baldinger (C‑386/02, Recueil, стр. I‑8411).

24 – Reichsversicherungsanstalt für Angestellte е създаден като институция на държавното задължително осигуряване на служители през 1912 г. в Берлин. Като публичноправно юридическо лице с качество на административен орган първоначално тя е под контрола на райхсканцлера, а от 1919 г. става подопечен орган на министерството на труда в Райха [Reichsarbeitsministerium]. През 1934 г. Reichsversicherungsanstalt е подчинена на застрахователната служба на Райха [Reichsversicherungsamt] и наред с досегашните си функции поема надзора над заместващите каси за здравните застраховки на служителите. Публичноправните юридически лица са публичноправни персонални обединения, които сами управляват делата си и същевременно трябва да облекчат натоварването на държавната администрация. Те не се интересуват от общия признак на жителството или на установяването в определена област, а обхващат членовете си въз основа на специфични, а именно професионални, икономически, социални, културни или други критерии. Затова за разлика от териториалните обединения те биват определяни като персонални обединения. В областта на социалното осигуряване към тях принадлежат местните общи здравноосигурителни каси и приравнените на тях заместващи каси, професионалните съюзи, застрахователните институции в отделните провинции и Федералният осигурителен институт на служителите (Maurer, H., Allgemeines Verwaltungsrecht, 12. Auflage, München 1999, § 23, точка 30). Koja, F., Allgemeines Verwaltungsrecht, 3. Auflage, Wien 1996, S. 322, отбелязва, че органите за социално осигуряване заемат междинно положение между персоналните обединения и обединенията по интереси, но притежават елементи на държавен орган. Както държавните органи, те представляват организационно единство от административен персонал и материални средства (сгради, съоръжения, технически уреди), представляващо самостоятелна административна единица.

25 – Декларация на Федерална република Германия по член 5 от Регламент (EИО) № 1408/71 на Съвета от 14 юни 1971 г. за прилагане на схеми за социална сигурност на заети лица, самостоятелно заети лица и членове на техните семейства, които се движат в рамките на Общността (ОВ C 210, 2003 г., стр. 1, под точка I. 3. a). От нея излиза, че разпоредбите относно законното пенсионно осигуряване, намиращи се в „Sozialgesetzbuch, шеста част от 18 декември 1989 г.“, представляват част от разпоредбите и схемите, които се споменават в член 4, параграфи 1 и 2 от Регламента.

26 – Решение от 29 ноември 1977 г. по дело Beerens (35/77, Recueil, стр. 2249, точки 9 и 10).

27 – Brechmann, W., Kommentar zum EUV/EGV, 1. Auflage (1999), Art. 42, S. 647, Randnr 11, отбелязва, че с факта на изявлението разпоредбите и системите в своята цялост задължително попадат в приложното поле на Pегламента. Освен това в Решение от 5 май 1977 г. по дело Jansen (104/76, Recueil, стр. 829, точка 7), Решение от 27 януари 1981 г. по дело Vigier (70/80, Recueil, стр. 229, точка 12 и сл.) и Решение от 18 май 1995 г. по дело Rheinhold и Mahla (C‑327/92, Recueil, стр. I‑1235, точка 15 и сл.) Съдът установява, че полето на действие на член 4, параграф 1 от Регламент № 1408/71 е описано по начин, който дава да се разбере, че разпоредбите на общностното право обхващат вътрешнодържавните системи за социална сигурност в тяхната цялост.

28 – Срв. Решение по дело Partridge, посочено в бележка под линия 12, точка 35, Решение от 22 февруари 1990 г. по дело Bronzino (228/88, Recueil, стр. I‑531, точка 11) и Решение от 22 февруари 1990 г. по дело Gatto (C‑12/89, Recueil, стр. 557). Fuchs, M., Europäisches Sozialrecht, посочено по-горе (бележка под линия 3), член 5, точка 5; Brall, N., Der Export von Leistungen der sozialen Sicherheit in der Europäischen Union, Baden-Baden 2003, S. 153.

29 – Решение по дело Snares, посочено в бележка под линия 12, точка 39.

30 – Brall, N., посочен по-горе (бележка под линия 28), стр. 28. Според Kahil, B., Europäisches Sozialrecht und Subsidiarität, Baden-Baden 1996, S. 252, задължението на общностния законодател да приеме координационни правила произтича не само от текста на член 42 ЕО, по-специално от телеологичното тълкуване на тази норма, но и от връзката с член 39 ЕО по отношение на целта на тези норми.

31 – Langer, R., Europäisches Sozialrecht, посочено по-горе (бележка под линия 3), член 39, точка 1.

32 – Вж. Заключение на генералния адвокат Saggio, представено на 13 април 2000 г. по дело Elsen (C‑135/99, Recueil, стр. I‑10409, точка 25) и Решение от 26 януари 1999 г. по дело Terhoeve (С‑18/95, Recueil, стр. I‑345, точка 36).

33 – Решение от 23 ноември 2000 г. по дело Elsen, посочено в бележка под линия 32, точка 33; подобно Решение от 28 април 1998 г. по дело Decker (C‑120/95, Recueil, стр. I‑1831, точка 23) и Решение от 28 април 1998 г. по дело Kohll (C‑158/96, Recueil, стр. I‑1931, точка 19), Решение от 12 май 1998 г. по дело Martínez Sala (C‑85/96, Recueil, стр. I‑2708, точка 33) и Решение от 7 февруари 2002 г. по дело Kauer (C‑28/00, Recueil, стр. I‑1343, точка 45).

34 – Решение по дело Snares, посочено в бележка под линия 12, точка 45.

35 – В своето заключение, представено на 30 март 2006 г. по дело Tas-Hagen и Tas (C‑192/05, Recueil, стр. I‑0000, точки 61 и 62), генералният адвокат Kokott заявява, че така както една държава-членка има право общо да определя условията за отпускане на нерегламентирани от Общността социални обезщетения, тя има право по-нататък и да преценява и моделира по отношение на степента на интегриране, която следва да се докаже от съответното лице. Като критерий за връзката с обществото на отпусналата обезщетението държава-членка може да се стигне принципно до местопребиваването на съответното лице. Неговото интегриране в съответното общество може да се приеме за доказано чрез констатацията, че то е пребивавало за известно време в държава-членка. Срв. Решение от 15 март 2005 г. по дело Bidar (C‑209/03, Recueil, стр. I‑2119, точка 57); срв. и Решение от 11 юли 2002 г. по дело D’Hoop (Recueil, стр. I‑6191, точка 38), Решение от 23 март 2004 г. по дело Collins (Recueil, стр. I‑2703, точка 67) и Решение от 15 септември 2005 г. по дело Ioannidis (C‑258/04, Recueil, стр. I‑8275, точка 30). Срв. най-накрая заключението на генералния адвокат Kokott, представено на 29 март 2007 г. по дело Hendrix (C‑287/05, Сборник, I‑6909, точка 72).

36 – Вж. на последно място заключението на генералния адвокат Kokott по дело Hendrix (C‑287/05, Сборник, I‑6909, точка 72).

37 – Срв. Решение по дело Leclere и Решение по дело Deaconescu, посочени в бележка под линия 12, точка 32), Решение по дело Snares, посочено в бележка под линия 12, точка 42 и Решение от 27 септември 1988 г. по дело Lenoir (313/86, Recueil, стр. 5391, точка 16), в които Съдът изразява мнение, че това, което засяга специалните обезщетения, независещи от вноски, подлежи на свободна преценка на общностния законодател в рамките на изпълнението на член 42 EО, да създава нормативни актове, отклоняващи се от принципа за износимостта на социалните обезщетения. Както Съдът вече се е произнесъл, отпускането на тясно свързани със социалната среда плащания може да се постави в зависимост от пребиваването в държавата на компетентния носител. Член 10a от Регламент № 1408/71 позволява обезщетения от смесен вид, както вече са дефинирани в член 4, параграф 2a, да бъдат включени в координирането, без с това да бъдат веднага подчинени на задължението за изнасяне на обезщетенията. Тези обезщетения се отпускат само в държавата по пребиваване съгласно нейните правни разпоредби и за нейна сметка. Съгласно практиката на Съда става въпрос за обезщетения, които по някои признаци наподобяват донякъде социалното подпомагане, тъй като нуждата е съществен критерий за тяхното отпускане, и които не се базират на сумирането на периодите на заетост или периодите, за които са плащани вноски; от друга страна, те наподобяват по други признаци обезщетенията от социалното осигуряване, когато не става въпрос за обезщетения по преценка и на бенефициера се предоставя една законово определена правна позиция, и попадат едновременно както в категорията на социалното осигуряване, така и в тази на социалното подпомагане (вж. Schuler, R., посочено по-горе (бележка под линия 3), член 10a, точки 1 и 2, и Van Raepenbusch, S., La sécurité sociale des travailleurs européens – Principes directeurs et grands arrêts de la Cour de justice des Communautés européennes, Bruxelles 2001, р. 28 et suiv.).

38 – Brall, N., посочено по-горе (бележка под линия 27), стр. 30 и сл.

39 – Решение по дело Martínez Sala, посочено в бележка под линия 33.

40 – Решение по дело Elsen, посочено в бележка под линия 32, точка 35.

41 – Borchardt, посочено по-горе (бележка под линия 5), точки 81 и 82.

42 – Член 4, параграф 1 от Германо-австрийската конвенция от 22 декември 1966 г. за социална сигурност предвижда, че доколкото тази конвенция не определя нещо друго, правните разпоредби на държава — страна по Договора, съгласно които възникването на право на обезщетение или отпускането на обезщетение или изплащането на парични обезщетения зависи от местопребиваването в страната, не важат за упоменатите в член 3 лица, които пребивават на територията на друга държава — страна по Договора. Член 3, буква а) определя, че при прилагането на правните разпоредби на държава — страна по Договора, нейните граждани се поставят в равноправно положение с гражданите на друга държава— страна по Договора. Поради това член 4, параграф 1 във връзка с член 3, буква а) от Конвенцията следва да се разбира като отмяна на клаузата за местопребиваване в полза на гражданите на двете държави — страни по Договора. Фактически посредством тази разпоредба териториите на Германия и Австрия следва да се разглеждат като единна територия за целите на развитието на претенциите за обезщетения от гледна точка на социалноосигурителното право (равнопоставеност на териториите).

43 – Член 14, параграф 2, буква б) от Конвенцията между Федерална република Германия и Република Австрия за социална сигурност (германски BGBl. 1998 II, стр. 313; австрийски BGBl. III № 138/1998) предвижда следното: „(2) Следните разпоредби остават приложими: […] б) Член 4, параграф 1 от упоменатата в параграф 1 конвенция по отношение на германските правни разпоредби, съгласно които злополуки (професионални болести), настъпили извън територията на Федерална република Германия, както и периоди, завършени извън тази територия, не са основание за право на обезщетение, респ. дават основание за такова право само при определени предпоставки, когато правоимащите лица пребивават извън територията на Федерална република Германия, и то в случаите, в които: i) обезщетенията вече са изплатени в деня на влизане в сила на Регламента в отношението между двете държави — страни по Договора, или е могло да бъдат изплатени; ii) съответното лице е пребивавало преди влизане в сила на Регламента в отношението между двете държави — страни по Договора, в Република Австрия и обезщетението от пенсионното осигуряване и осигуряването на злополука започва в рамките на една година от влизане в сила на Регламента в отношението между двете държави — страни по Договора; това важи и за периодите на по-нататъшно получаване на пенсия, включително за пенсия за преживели лица, когато периодите на получаване на пенсия следват непрекъснато един след друг“.

44 – В Решение от 7 февруари 1991 г. по дело Rönfeldt (C‑227/89, Recueil, стр. I‑323, точка 29) Съдът говори за „въведена в националното право конвенция между две или повече държави-членки“. Költzsch, M., „Eine Entscheidung des EuGH und ihre Folgen für das internationale Sozialrecht – Zum Rönfeldt-Urteil des EuGH“, Die Sozialgerichtsbarkeit, 1992, S. 593, заключава от тази теза в решението по дело Rönfeldt, че Съдът причислява конвенциите за социална сигурност към националното право на съответните участващи държави. Това е вярно и съгласно германското правно разбиране, тъй като в основата на немската конституция лежи дуалистичната теория във връзка с отношението между международното и националното право.

45 – Eichenhoffer, E., Europäisches Sozialrecht, посочено по-горе (бележка под линия 3), член 2, точка 6 посочва, че друга предпоставка за прилагането на Регламент № 1408/71 е наличието на трансгранична фактическа обстановка. Това изискване намира израз във формулировката на член 2, параграф 2, съгласно който тази предпоставка се отнася за лица, „за които са или са били валидни правните разпоредби на една или повече държави-членки“. Поради това при тази предпоставка следва да се разбира, че прилагането на разпоредбите за координиране на обезщетенията по социалното осигуряване се взима под внимание само при трансгранична фактическа обстановка.

46 – Решение от 11 октомври 2001 г. по дело Khalil (C‑95/99, Recueil, стр. I‑7413, точки 68 и 69).

47 – В Решение от 10 май 2001 г. по дело Rundgren (C‑389/99, Recueil, стр. I‑3731, точка 35) Съдът установява, че едно лице попада в обхвата на закрила на Регламент № 1408/71, когато е живяло в държава-членка, без да е работило в нея, а вместо това е получавало пенсия като пенсиониран държавен служител от друга държава-членка.

48 – ОВ L 1, 1994 г., стр. 3.

49 – Вж. Решение по дело Kauer, включено в бележка под линия 33, точка 3.

50 – Решени по дело Spruyt, посочено в бележка под линия 18, точка 18 и сл., Решение по дело Jauch, посочено в бележка под линия 13, точка 21 и Решение по дело Hosse, посочено в бележка под линия 19, точки 24 и 25.

51 – Решение по дело Tinelli, посочено в бележка под линия 11, точка 7.

52 – Германското право относно периодите, придобити чрез вноски, правени в чужбина, се прилага по отношение на пенсионните осигуровки и тези при злополука. Понастоящем то намира своята основа в FRG. Той отменя Закона за пенсионните права, придобити чрез вноски, правени в чужбина, и за чуждите пенсии (FAG). Eichenhoffer, E., Handbuch des Sozialversicherungsrechts (hrsg. von Schulin, B.), Band 3, München 1999, § 76, Randnr. 51, посочва, че докато FAG още има за цел да обезщети прогонените лица посредством германски периоди и осигурителен стаж за съответната социалноосигурителна загуба в прогонилата ги държава, според намеренията на германския законодател, FRG е белязан от стремежа за интегриране на прогонените лица —прогонените лица трябва, независимо от тяхната индивидуална и зависеща от социално-политическите дадености на тяхната родина социалноосигурителна правна позиция, да бъдат обезщетени основно не за обусловените от прогонването вреди, а да бъдат поставени в такова социалноосигурително положение в Германия, в каквото са щели да се намират, ако са прекарали социалноосигурителния си живот в Германия, вместо в териториите, от които са прогонени. Поради тази причина периодите, които лицата са завършили в териториите, от които са прогонени, следва съгласно § 15 от FRG да се включат в законовото пенсионно осигуряване като периоди, в които са правени вноски. Оттук авторът заключава, че FRG в действителност се основава на идеята за обезщетение, но се допълва с и в него се налага идеята за включване.

53 – Решение по дело Jauch (посочено в бележка под линия 13, точки 32 и 33).

54 – § 291b от SGB VI (възстановяване на непокрити от вноски обезщетения) гласи: „Държавата възстановява на осигурителите на работниците и служителите разходите за обезщетения съгласно правото на пенсия, придобита чрез вноски, правени в чужбина.“ Разпоредбата касае подлежащите на плащане по пенсионното осигуряване обезщетения съгласно правото на пенсия, придобита чрез вноски, правени в чужбина, и с това една определена част от непокритите с вноски или чужди на осигуряването обезщетения, попадащи в тежест на пенсионното осигуряване (вж. към това Finke, H., SGB VI – Gesetzliche Rentenversicherung einschließlich Übergangsrecht für das Beitrittsgebiet, Band 3, Lieferung 4/06, § 291b, точка 1).

55 – Решение по дело Snares, посочено в бележка под линия 12, точки 33, 42 и 43, Решение по дело Partridge, посочено в бележка под линия 12, точка 34, Решение по дело Leclere и Deaconescu, посочено в бележка под линия 12, точка 32 и Решение по дело Skalka, посочено в бележка под линия 12, точка 25.

56 – Като характеристика на социалното подпомагане Съдът е приел отпускането на предвидено в правна норма обезщетение, независимо от завършването на периоди на трудова заетост, на социалноосигурителна принадлежност или плащане на вноски. Срв. Решение по дело Newton, посочено в бележка под линия 4, точка 13.

57 – В своето заключение, представено на 20 октомври 2005 г. по дело Hosse (посочено в бележка под линия 19, точка 30) генерален адвокат Kokott обяснява с препращане към практиката на Съда, че правни разпоредби, предвиждащи изключения от износимостта на социалноосигурителни обезщетения, следва да се тълкуват тясно. Тази тълкувателна максима важи с право тогава, когато разпоредба, предвиждаща изключение, като член 4, алинея 2б от Регламент № 1408/71 води дори до това, че регламентът е неприложим като цяло. Вследствие на това трябва, паралелно с упоменаването на дадено обезщетение в приложение II, част III към Регламента, да са налице кумулативно следните материални предпоставки, за да се извади дадено обезщетение съгласно член 4, параграф 2б от приложеното поле на Регламента: Обезщетението възниква по силата на правни разпоредби, чието действие е ограничено до част от територията на държава-членка, обезщетението се отпуска, независимо от направените вноски и има характер на специално обезщетение. Срв. Решение по дело Jauch, посочено в бележка под линия 13, точка 21, и Решение по дело Hosse, посочено в бележка под линия 19, точка 25. Fuchs, M., посочено по-горе (бележка под линия 9), член 4, точка 27, посочва, че посочените в член 4, параграф 2a специални обезщетения, независещи от вноски, се отпускат в брой само в държавата по местоживеене съгласно нейните правни разпоредби, доколкото тези обезщетения са посочени в приложение IIa.

58 – Както от членове 6, 7 и 8 от Регламент № 1408/71, така и от практиката на Съда следва, че член 8 касае само конвенции, които държавите-членки сключват една с друга след влизането в сила на Регламента. Срв. в това отношение Решение от 28 април 1994 г. по дело Hoorn (C‑305/92, Recueil, стр. I‑1525, точка 19) и Решение от 2 август 1993 г. по дело Grana-Novoa (C‑23/92, Recueil, стр. I‑4505, точка 22).

59 – Срв. Решение по дело Rönfeldt, посочено в бележка под линия 43, точка 23. Това решение представя по-нататъшното развитие на една по-ранна практика (най-вече Решение по дело Petroni, посочено в бележка под линия 17, точка 13, Решение по дело De Jong, посочено в бележка под линия 17, точка 15 и Решение по дело Dammer, посочено в бележка под линия 17, точка 21), съгласно което целта на членове 48—51 от Договора за ЕИО няма да бъде постигната, ако работниците, възползвали се от правото си на свободно движение, загубят предимствата по социалното осигуряване, гарантирани им от правните разпоредби на държава-членка. Освен това Съдът прави съответните заключения от Решение от 9 юли 1980 г. по дело Gravina (807/79, Recueil, стр. 2205, точка 7), в което въз основа на това становище той заключава, че приложението на общностна разпоредба не може да доведе до намаляване на отпуснатите съгласно правото на държава-членка обезщетения. Kessler, F., „Pensions d’invalidité de droit communautaire et conventions bilatérales de sécurité sociales – des précisions“, Revue de droit sanitaire social, janvier-mars 1996, р. 148, е на мнение, че Съдът прилага тук един вид „принцип на благоприятността“ в случай на колизия между разпоредба от Регламент № 1408/71 и двустранна конвенция за социална сигурност.

60 – Решение по дело Rönfeldt, посочено в бележка под линия 44.

61 – Решение от 9 ноември 1995 г. по дело Thévenon (C‑475/93, Recueil, стр. I‑3813, точка 26).

62 – Решение от 9 октомври 1997 г. по дело Naranjo Arjona и др. (C‑31/96, C‑32/96 и C‑33/96, Recueil, стр. I‑5501, точка 27).

63 – Решение от 17 декември 1998 г. по дело Grajera Rodriguez (C‑153/97, Recueil, стр. I‑8645).

64 – Посочено в бележка под линия 61, точка 26.

65 – Решение по дело Naranjo Arjona, точка 29 и Решение по дело Grajera Rodriguez, посочено в бележка под линия 63, точка 29.

66 – Решение от 7 юни 1973 г. по дело Walder (82/72, Recueil, стр. 599, точки 6 и 7) и Решение по дело Thévenon, посочено в бележка под линия 61, точка 15.

67 – От друга страна, целта на тази практика не може да се състои в това да позволява на работниците всички възможни предимства от конвенциите за социална сигурност и от съответния национален правен ред. Van Raepenbusch, S., „Les rapports entre le règlement (C.E.E.) N° 1408/71 et les conventions internationales dans le domaine de la sécurité sociale des travailleurs circulant à l´intérieur de la Communauté“, Cahiers de droit européen, 1991, р. 466, например дава повод за размисъл, че и когато е признато, че член 42 ЕО не позволява на Съвета, в рамките на неговата законодателна дейност, да отнема от работниците вече предоставени права, първостепенната цел на член 42 ЕО се състои в това да замени традиционните схеми посредством механизъм за координиране на националните системи за социално осигуряване, за да гарантира свободното движение на работниците в рамките на Общността. Ottevaere, A., „Le règlement 1408/71 et les conventions de sécurité sociale: suite et fin des incertitudes – l’arrêt Thévenon“, Revue belge de sécurité sociale, 1996, р. 849, разпознава опасността, че работникът избира между приложимостта на Регламент № 1408/71 и двустранните конвенции за социална сигурност, за да предяви за себе си желаните предимства. Поради това авторът приветства прецизирането на практиката Rönfeldt в решението по дело Thévenon.

68 – Решение от 30 април 1996 г. по дело Boukhalfa (C‑214/94, Recueil, стр. I‑2253, точка 15). Това дело се отнася до белгийска гражданка, работеща в германското посолство в Алжир като част от местния персонал в паспортната служба и пребивава в Алжир още преди започване на нейното трудово правоотношение там. Жалбоподателката е поискала равно третиране с германския местен персонал, което е било отхвърлено от Федерална Република Германия с обосновката, че общностното право не може да бъде привлечено поради липсваща териториална приложимост. Съдът обаче е напомнил, че съгласно съдебната практика общностните разпоредби са приложими по отношение на упражнявана извън територията на Общността дейност, когато трудовото правоотношение има достатъчно тясна връзка с територията на Общността. Този принцип следва да се разбира в смисъл, че е приложим и за случаи, при които трудовото правоотношение има достатъчно тясна връзка с правото на държава-членка и поради това със съответните разпоредби на общностното право. Съдът установява вследствие на това, че в случаи като този на ищцата правото на Общността и поради това заложената в упоменатите разпоредби на Общността забрана за дискриминация на основата на гражданството е приложима по отношение на всички аспекти на трудовото правоотношение, които правото на дадена държава-членка урежда.

69 – Решение по дело Rundgren, посочено в бележка под линия 47, точка 35. Това дело се отнася до шведски държавен служител, пенсионер, получил пенсия от Швеция за държавни служители и установил се във Финландия още преди Регламент № 1408/71 да влезе там в сила. Съдът е пояснил, че преустановяването на участието на господин Rundgren в трудовия живот и преместването му от Швеция във Финландия преди влизане в сила на Регламент № 1408/71 не може да изключи съответното лице във Финландия от приложното поле на този Регламент по отношение на времето, лицата и предмета. Решаващо е било очевидно в случая, че съответното лице е получило пенсия за държавен служител от друга държава-членка. Вследствие на това Съдът е признал приложимостта на Регламент № 1408/71 по отношение на този случай.

70 – Решение по дело Elsen, посочено в бележка под линия 32, точка 33; подобно в Решение по дело Decker, посочено в бележка под линия 32, точка 23, Решение по дело Kohll, посочено в бележка под линия 32, точка 19, Решение по дело Martínez Sala, посочено в бележка под линия 33, точка 33 и Решение по дело Kauer, посочено в бележка под линия 32, точка 45.

Full & Egal Universal Law Academy