15.8.2008
BG
Официален вестник на Европейския съюз
C 209/5
Решение на Съда (трети състав) от 26 юни 2008 г. (преюдициално запитване от Verwaltungsgericht Sigmaringen, Verwaltungsgericht Chemnitz — Германия) — Arthur Wiedemann (C-329/06)/Land Baden-Württemberg, и Peter Funk (C-343/06)/Stadt Chemnitz
(Съединени дела C-329/06 и C-343/06) (1)
(Директива 91/439/ЕИО - Взаимно признаване на свидетелствата за управление на моторни превозни средства - Отнемане на свидетелство за управление в държава-членка поради употреба на наркотични вещества или алкохол - Ново свидетелство за управление, издадено в друга държава-членка - Отказ за признаване на правото на управление в първата държава-членка - Пребиваване, което не съответства на Директива 91/439/ЕИО)
(2008/C 209/07)
Език на производството: немски
Препращаща юрисдикция
Verwaltungsgericht Sigmaringen, Verwaltungsgericht Chemnitz
Страни в главното производство
Жалбоподатели: Arthur Wiedemann (C-329/06), Peter Funk (C-343/06)
Ответници: Land Baden-Württemberg (C-329/06) и Stadt Schemnitz (C-343/06)
Предмет
Преюдициално запитване — Verwaltungsgericht Sigmaringen — Тълкуване на член 1, параграф 2, член 7, параграф 1, буква a) и член 8, параграфи 2 и 4, както и на Приложение III към Директива 91/439/ЕИО на Съвета от 29 юли 1991 година относно свидетелствата за управление на моторни превозни средства (ОВ L 237, стp. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 7, том 2, стр. 62), изменена с Директива 96/47/ЕО на Съвета от 23 юли 1996 година за изменение на Директива 91/439/ЕИО относно свидетелствата за управление на моторни превозни средства (ОВ L 235, стp. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 7, том 4, стр. 68) — Отказ за признаване валидността на свидетелство за управление, получено в друга държава-членка по измамен начин от притежател, който е бил субект на административно решение за отнемане на национално свидетелство за управление в държавата по пребиваване поради употреба на наркотични вещества — Злоупотреба с право
Диспозитив
1)
Член 1, параграф 2, член 7, параграф 1 и член 8, параграфи 2 и 4 от Директива 91/439/ЕИО на Съвета от 29 юли 1991 година относно свидетелствата за управление на моторни превозни средства, изменена с Регламент (ЕО) № 1882/2003 на Европейския парламент и на Съвета от 29 септември 2003 година, трябва да се тълкуват в смисъл, че не допускат, при обстоятелства като тези по главните производства, дадена държава-членка да откаже да признае на нейна територия правото на управление, произтичащо от свидетелство за управление, издадено по-късно от друга държава-членка, извън период на забрана за искане на ново свидетелство, наложен на съответното лице, и следователно валидността на това свидетелство, докато притежателят на същото не е изпълнил условията, изисквани в първата държава-членка за издаването на ново свидетелство след отнемането на по-ранно свидетелство, включително проверка на годността за управление, удостоверяваща, че вече не са налице основанията, обосноваващи посоченото отнемане.
При същите обстоятелства посочените разпоредби допускат дадена държава-членка да откаже да признае на нейна територия правото на управление, произтичащо от свидетелство за управление, издадено по-късно от друга държава-членка, ако е установено въз основа на посочване в същото или на друга неоспорима информация, произхождаща от държавата-членка на издаване, че при издаването на посоченото свидетелство неговият притежател, спрямо който на територията на първата държава-членка е била наложена мярка за отнемане на по-ранно свидетелство, не е имал обичайно пребиваване на територията на държавата-членка на издаване.
2)
Член 1, параграф 2 и член 8, параграфи 2 и 4 от Директива 91/439, изменена с Регламент № 1882/2003, не допускат държава-членка, която в съответствие с тази директива е длъжна да признае правото на управление, произтичащо от свидетелство за управление, издадено от друга държава-членка, временно да отнеме това право, когато последната държава-членка проверява условията за издаване на това свидетелство. Противно на това в същия контекст посочените разпоредби допускат държава-членка да реши да отнеме временно това право, ако от посочване в самото свидетелство или от друга неоспорима информация, произтичаща от другата държава-членка, следва, че условието за пребиваване, наложено в член 7, параграф 1, буква б) от посочената директива, не е било изпълнено към момента на издаване на същото това свидетелство.
(1) ОВ C 249, 14.10.2006 г.
ОВ C 281, 18.11.2006 г.
Full & Egal Universal Law Academy