9.5.2008
BG
Официален вестник на Европейския съюз
C 116/6
Решение на Съда (трети състав) от 13 март 2008 г. (преюдициално запитване от Raad van State — Нидерландия) — Vereniging Nationaal Overlegorgaan Sociale Werkvoorziening (C-383/06), Gemeente Rotterdam (C-384/06)/Minister van Sociale Zaken en Werkgelegenheid и Sociaal Economische Samenwerking West-Brabant (C-385/06)/Algemene Directie voor de Arbeidsvoorziening
(Съединени дела C-383/06 и C-385/06) (1)
(Структурни фондове - Член 23, параграф 1 от Регламент (ЕИО) № 4253/88 - Отменяне и възстановяване на финансовата помощ от Общността - Член 249 ЕО - Защита на оправданите правни очаквания и на правната сигурност)
(2008/C 116/10)
Език на производството: нидерландски
Препращаща юрисдикция
Raad van State
Страни в главното производство
Ищци: Vereniging Nationaal Overlegorgaan Sociale Werkvoorziening (C-383/06), Gemeente Rotterdam (C-384/06), Sociaal Economische Samenwerking West-Brabant (C-385/06)
Ответници: Minister van Sociale Zaken en Werkgelegenheid, Algemene Directie voor de Arbeidsvoorziening
Предмет
Преюдициално запитване — Nederlandse Raad van State — Тълкуване на член 23, параграф 1 от Регламент (ЕИО) № 4253/88 на Съвета от 19 декември 1988 година за прилагане на Регламент (ЕИО) № 2052/88 относно координацията между дейностите на различните Структурни фондове, от една страна, и между тях и тези на Европейската инвестиционна банка и на другите съществуващи финансови инструменти, от друга страна — Отменяне и възстановяване на финансовата помощ от Общността — Членове 10 и 249 ЕО — Прилагане на общите принципи на правото на Общността
Диспозитив
1)
Член 23, параграф 1 от Регламент (ЕИО) № 4253/88 на Съвета от 19 декември 1988 година за прилагане на Регламент (ЕИО) № 2052/88 относно координацията между дейностите на различните Структурни фондове, от една страна, и между тях и тези на Европейската инвестиционна банка и на другите съществуващи финансови инструменти, от друга страна, в редакцията му след изменението с Регламент (ЕИО) № 2082/93 на Съвета от 20 юли 1993 г., поражда задължение за държавите-членки да си възстановят средствата, загубени вследствие на злоупотреба или небрежност, без да е необходимо оправомощаване, предвидено от националното право.
2)
Възстановяването на средствата, загубени вследствие на злоупотреба или небрежност, трябва да бъде извършено на основание член 23, параграф 1 от Регламент № 4253/88, в редакцията му след изменението с Регламент № 2082/93 и съгласно подробните правила на националното право, при условие, че прилагането на това право не уврежда прилагането и ефикасността на общностното право и няма за последица да направи практически невъзможно възстановяването на неправомерно отпуснатите суми. Националният съд трябва да осигури пълното прилагане на общностното право като не приложи или при необходимост тълкува национална разпоредба, като Общия закон относно административното право (Algemene wet bestuursrecht), която представлява препятствие за това. Националният съд може да приложи общностните принципи на правната сигурност и на защита на оправданите правни очаквания при преценяване на поведението, както на бенефициерите на загубените средства, така и на администрацията, при условие, че интересът на Европейската общност е изцяло взет предвид. Качеството на публичноправно лице на бенефициера на средствата не оказва влияние в това отношение.
(1) OВ C 310, 16.12.2006 г.
Full & Egal Universal Law Academy