16.5.2009
BG
Официален вестник на Европейския съюз
C 113/2
Решение на Съда (голям състав) от 24 март 2009 г. (преюдициално запитване от Bundesgerichtshof, Германия) — Danske Slagterier/Федерална република Германия
(Дело C-445/06) (1)
(Мерки с равностоен ефект - Ветеринарно-санитарни изисквания - Търговски обмен вътре в Общността - Прясно месо - Ветеринарни проверки - Извъндоговорна отговорност на държава-членка - Давностен срок - Определяне на вредата)
2009/C 113/03
Език на производството: немски
Запитваща юрисдикция
Bundesgerichtshof
Страни в главното производство
Ищец: Danske Slagterier
Ответник: Федерална република Германия
Предмет
Преюдициалното запитване — Bundesgerichtshof — Тълкуване на член 28 ЕО и на член 5, параграф 1, буква о) и член 6, параграф 1, буква б), подточка iii) от Директива 64/433/ЕИО на Съвета от 26 юни 1964 година относно санитарните изисквания за производство и търговия с прясно месо (ОВ L 121, стр. 2012), изменена с Директива 91/497/ЕИО на Съвета от 29 юли 1991 година (ОВ L 268, стр. 69) във връзка с член 5, параграф 1, член 7 и член 8 от Директива 89/662/ЕИО на Съвета от 11 декември 1989 година относно ветеринарните проверки по отношение на търговията вътре в Общността с оглед доизграждането на вътрешния пазар (ОВ L 395, стр. 13; Специално издание на български език, 2007 г., глава 3, том 7, стр. 202) — Тълкуване на общностното право в областта на извъндоговорната отговорност на държава-членка за нарушаване на общностното право — Давностен срок — Определяне на подлежащата на обезщетение вреда и на тежащите върху увредената страна изисквания
Диспозитив
1.
Частноправните субекти, които са увредени от неправилното транспониране и прилагане на Директива 64/433/ЕИО на Съвета от 26 юни 1964 година относно санитарните изисквания за производство и търговия с прясно месо, изменена с Директива 91/497/ЕИО на Съвета от 29 юли 1991 година, и на Директива 89/662/ЕИО на Съвета от 11 декември 1989 година относно ветеринарните проверки по отношение на търговията вътре в Общността с оглед доизграждането на вътрешния пазар, могат да се позоват на правото на свободно движение на стоки, за да ангажират отговорността на държавата за нарушение на общностното право.
2.
Когато Комисията на Европейските общности е започнала производство по член 226 ЕО, общностното право не изисква давностният срок на правото на обезщетение, основано на отговорността на държавата за нарушение на общностното право, да бъде прекъснат или спрян в хода на това производство.
3.
Общностното право допуска давностният срок на иск за отговорност на държавата за неправилно транспониране на дадена директива да започне да тече считано от датата, на която са се проявили първите вредоносни последици от това неправилно транспониране и когато са предвидими неговите последващи вредоносни последици, дори ако тази дата предшества правилното прилагане на тази директива.
4.
Общностното право допуска прилагането на национална правна уредба, която предвижда, че частноправен субект не може да получи обезщетение за вреди, чието настъпване умишлено или поради небрежност е пропуснал да предотврати посредством използването на правно средство за защита, при условие че използването на това средство за защита може да се изисква в разумна степен от увреденото лице, което следва да бъде преценено от запитващата юрисдикция с оглед на всички обстоятелства по делото по главното производство. Вероятността националният съд да отправи преюдициално запитване на основание на член 234 ЕО или наличието на висящ пред Съда иск за неизпълнение на задължения от държава-членка сами по себе си не могат да представляват достатъчно основание, за да се направи изводът, че не е разумно да се използва правно средство за защита.
(1) ОВ C 326, 30.12.2006 г.
Full & Egal Universal Law Academy