EUR-Lex -  62006CC0017 - BG

ЗАКЛЮЧЕНИЕ НА ГЕНЕРАЛНИЯ АДВОКАТ

Г-ЖА SHARPSTON

представено на 18 януари 2007 година1(1)

Дело C-17/06

Céline Sàrl

срещу

Céline SA

„Марка — Идентичен със словната марка знак — Приемане и използване на знак като наименование на дружество и търговско име“

1.     Съгласно член 5, параграф 1, буква а) от Директивата за марките(2) притежателят на регистрирана марка има право да забрани използването в търговската дейност без негово съгласие на всеки знак, идентичен с марката, за стоки или услуги, идентични с тези, за които марката е регистрирана.

2.     Cour d’appel de Nancy [Апелативен съд] (Франция) иска да установи дали търговец, който е регистрирал име като словна марка за определени стоки, може да противопостави това право на друг търговец, който без съгласието на притежателя е приел същото име като наименование на дружество и наименование на търговски обект при търговия със стоки от същия вид.

3.     В зависимост от отговора на този въпрос могат да възникнат два други въпроса или един от тях, въпреки че препращащата юрисдикция не ги поставя изрично.

4.     Първият въпрос е, ако случаят не попада в обхвата на член 5, параграф 1, дали национална правна уредба, която предоставя право на притежателя на марка да забрани такова използване, може да попадне в обхвата на член 5, параграф 5 от Директивата, който позволява на държавите-членки да предвидят защита срещу използването на знак за цели, различни от тези за отличаване на стоки или услуги, когато използването на този знак без основание би извлякло несправедливо облагодетелстване от отличителния характер или добрата репутация на марката или би ги увредило. Ако това не е така, може ли такава национална правна уредба да има за основание друга разпоредба от директивата?

5.     Вторият въпрос е дали приетото становище се променя от факта, че съгласно член 6, параграф 1, буква а) от Директивата притежателят на марката не може да забрани на друго лице да използва собственото си име или адрес, ако това използване е в съответствие с честната производствена или търговска практика.

 Общностна правна уредба

6.     Член 5 от Директивата е озаглавен „Права, предоставени от марката“. Той гласи следното:

„1.   Регистрираната марка предоставя на притежателя изключителни права. Притежателят има право да забрани на всяко трето лице да използва в търговската дейност без негово съгласие:

a)      всеки знак, идентичен с марката, за стоки или услуги, идентични с тези, за които марката е регистрирана;

б)      всеки знак, при който поради идентичността или сходството му с марката и идентичността или сходството на стоките или услугите, защитени от марката и от знака, съществува вероятност от объркване на част от обществото, която включва вероятност от свързване на знака с марката.

2.     Всяка държава-членка може да предвиди, че притежателят има право да попречи на всяко трето лице да използва в търговската дейност без негово съгласие всеки знак, който е идентичен или сходен с марката, за стоки или услуги, които не са сходни със стоките или услугите, за които е регистрирана марката, ако последната се ползва с реноме [другаде в текста: „добра репутация“] в държавата-членка и ако използването на този знак без основание би извлякло несправедливо облагодетелстване от отличителния характер или реномето на марката или би ги увредило.

3.     По параграфи 1 и 2, inter alia, може да бъде забранено и:

a)      поставянето на знака върху стоки или тяхната опаковка;

б)      предлагането на стоки, пускането им на пазара или складирането им за тези цели с този знак, или предлагането или предоставянето на услуги с този знак;

в)      вносът и износът на стоки с този знак;

г)      използването на знака в търговски книжа и в рекламна дейност.

4.     Ако според законодателството на държавата-членка използването на знака при условията на параграф 1, буква б) или параграф 2 не може да бъде забранено преди датата на влизане в сила на разпоредбите за въвеждане на настоящата директива в съответната държава-членка, правата, предоставени от марката, не могат да се противопоставят за преследване на използването на този знак.

5.     Параграфи 1—4 не засягат разпоредбите във всяка държава-членка, отнасящи се до защитата срещу използването на знак за цели, различни от тези за отличаване на стоки или услуги, когато използването на този знак без основание би извлякло несправедливо облагодетелстване от отличителния характер или реномето на марката или би ги увредило.“

7.     Член 6 е озаглавен „Ограничаване на действието на марката“. Член 6, параграф 1 предвижда:

„Марката не дава право на притежателя да забрани на трето лице да използва в търговската дейност:

a)      собственото си име или адрес;

б)      указания за вида, качеството, количеството, предназначението, стойността, географския произход, времето на производство на стоките или на предоставяне на услугите, или други характеристики на стоките или услугите;

в)      марката, когато е необходимо да се посочи предназначението на продукт или услуга, по-специално като принадлежности или резервни части;

при условие че то ги използва в съответствие с честната производствена или търговска практика.“

 Национална правна уредба

8.     Член L. 713-2, буква a) от френския кодекс за интелектуалната собственост забранява „възпроизвеждането, използването или поставянето на марка, дори с добавянето на думи като „формула, начин, система, имитация, вид, метод“, или използването на възпроизвеждаща марка за стоки или услуги, които са идентични с тези, посочени в регистрацията“, освен с разрешението на притежателя на марката.

9.     Член L. 713-3 от същия кодекс предвижда:

„Ако има вероятност от объркване в общественото съзнание, се забранява, освен ако е налице разрешение от притежателя:

a)      възпроизвеждането, използването или поставянето на марка или използването на възпроизвеждаща марка за стоки или услуги, които са сходни с посочените в регистрацията;

б)      имитацията на марка и използването на имитираща марка за стоки или услуги, които са идентични или сходни с посочените в регистрацията.“

10.   Съгласно член L. 713-6, буква а) регистрацията на марка не е пречка за използването на същия или сходен знак като „наименование на дружество, търговско име или наименование на търговски обект, когато такова използване или предхожда регистрацията, или е извършено от трето лице, което добросъвестно използва собственото си фамилно име“. Въпреки това „когато такова използване нарушава неговите права, притежателят на регистрацията може да иска използването да бъде ограничено или забранено“.

11.   Съгласно член L. 716-1 нарушаването на забраните, посочени по-специално в членове L. 713‑2 и L. 713‑3, представлява нарушение на свързаните с марката права на притежателя, което ангажира гражданската отговорност на нарушителя.

 Факти, производство и отправеният въпрос

12.   Главното производство е между две френски дружества, Céline SA и Céline Sàrl. Съгласно акта за препращане обстоятелствата в конкретния случай са следните:

13.   Céline SA е учредено и регистрирано в регистъра на търговските дружества в Париж през 1928 г.(3) с основен предмет на дейност създаване и продажба на облекло и аксесоари. През 1948 г. то регистрира френската словна марка „Céline“, по-специално за облекло и обувки. Оттогава тази марка е била подновявана без прекъсване.

14.   Céline Sàrl е учредено и регистрирано в регистъра на търговските дружества в Нанси през 1992 г. за продажба на облекло и аксесоари под името „Céline“ в търговски обекти, намиращи се в Нанси. Дейността е била осъществявана в същите обекти под същото име от 1950 г., когато дружеството е било вписано за първи път в местния търговски регистър(4).

15.   През 2003 г. Céline SA узнава за съществуването на Céline Sàrl и за сходството между упражняваните от тях видове търговска дейност(5). Céline SA предявява иск срещу Céline Sàrl за нарушаване на марката и нелоялна конкуренция чрез присвояване на неговото дружествено наименование и на търговското му име. Céline SA основава иска си единствено на използването на името „Céline“ за обозначаване на Céline Sàrl като образувание и на търговския обект, който то стопанисва. Céline SA не твърди, че името е било поставяно върху стоки.

16.   Искът е уважен на първа инстанция. На Céline Sàrl е наредено да промени дружественото си наименование и наименованието на търговския си обект и да заплати на Céline SA обезщетение за нарушение на марката и за нелоялна конкуренция.

17.   Céline Sàrl подава жалба пред препращащата юрисдикция, която посочва, че в решението си по дело Robelco(6) Съдът уточнява, че след като даден знак не е използван с цел отличаване на стоките или услугите, държавите-членки следва да определят обхвата и естеството на защитата, предоставена на притежателите на марка, които твърдят, че са претърпели вреда в резултат на използването на този знак като търговско име или наименование на дружество. Въпросът по това дело е дали защитата, която държавите-членки могат да предоставят съгласно член 5, параграф 5 от Директивата, се отнася само до използването на идентичен с марката знак или и до използването на сходен знак. Остават някои съмнения относно приложението на член 5, параграф 1, буква а) при обстоятелствата по настоящото дело. Съгласно настоящата френска съдебна практика нарушение е налице, когато отличителните елементи на марката са възпроизведени, независимо от начина, по който са използвани.

18.   Ето защо Cour d’appel de Nancy отправя следния преюдициален въпрос:

„Трябва ли член 5, параграф 1 от Директива (ЕО) 89/104 да се тълкува в смисъл, че използването от трето лице на регистрирана словна марка, без то да е получило разрешение за това, като наименование на дружество, търговско име или наименование на търговски обект при търговия с идентични стоки представлява използване на марката в търговска дейност, което притежателят на същата може да прекрати по силата на изключителното си право?“

19.   Céline SA, правителствата на Франция, Италия и Обединеното кралство, както и Комисията на Европейските общности, са представили писмени и устни становища пред Съда.

 Съображения

 Предварителни бележки

20.   Отправеният въпрос е главно дали приемането на наименование на дружество или търговско име(7) представлява използване по смисъла на член 5, параграф 1 от Директивата. Тази формулировка води до две бележки.

21.   На първо място, може би е необходимо да се отличат за определени цели формалното приемане на името и начинът, по който то е използвано впоследствие.

22.   На второ място, случаят по главното производство може да попадне само в член 5, параграф 1, буква а), а не в член 5, параграф 1, буква б), тъй като актът за препращане изрично посочва, че знакът и марката, както и разглежданите стоки, са идентични, а не просто сходни. Следователно въпросът за вероятност от объркване на знака и марката не се поставя в настоящото дело. Във всеки случай той е отделен от въпроса дали връзката между знака и стоките е такава, че да представлява използване за целите на една от двете букви.

 Член 5, параграф 1, буква а)

23.   Текстът на член 5 от Директивата показва определено терминологично разнообразие, което без съмнение му придава стилистична елегантност — засилена от различията между езиковите редакции — което обаче не трябва да отклонява вниманието ни от по-скоро обикновеното разграничение, което той установява, между двата вида използване на даден знак.

24.   От една страна, в параграфи 1 и 2 (и в параграфи 3 и 4, които препращат към тях), става въпрос за използване за стоки или услуги. От друга страна, в параграф 5 се говори за използване за цели, различни от тези за отличаване на стоки или услуги.

25.   От това противопоставяне ясно произтича, а и се потвърждава от съдебната практика(8), че използването по смисъла на параграфи 1—4 е използване с цел отличаване на стоките или услугите.

26.   Освен това Съдът е изяснил това понятие в рамките на член 5, параграф 1, буква а), като потвърждава по същество, че изключителното право, предоставено от тази разпоредба, има за цел да позволи на притежателя на марката да защити специфичните си интереси като притежател, т. е. да осигури възможност марката да изпълни присъщите си функции, по-специално основната си функция, която е да гарантира на потребителите произхода на стоките. Следователно упражняването на това право трябва да бъде запазено за случаите, когато използването на знака от трето лице засяга или може да засегне функциите на марката. Всъщност притежателят не може да забрани такова използване, ако то не уврежда собствените му интереси като притежател на марката с оглед на нейните функции. Изключителното естество на неговото право може да се обоснове само в тези граници(9).

27.   Освен това интересите на притежателя на марката се засягат по такъв начин, по-специално когато използването е от естество да създаде впечатление, че е налице материална връзка в търговската дейност между притежателя на марката и стоките, предлагани за продажба от друго лице. В тази връзка следва да се установи дали въпросните потребители могат да възприемат знака, така както е използван, като посочващ или имащ за цел да посочи предприятието, от което произхождат стоките(10).

28.   Тези насоки допринасят много за отговора на въпроса, формулиран от препращащата юрисдикция, като се има предвид, че преценката в крайна сметка е фактическа и трябва да се осъществи от юрисдикцията, която има компетентност да установи фактите във всеки конкретен случай.

29.   Ако при обстоятелства като тези в главното производство притежателят на марката трябва да има право да забрани неправомерното използване съгласно член 5, параграф 1, буква а) от Директивата, е необходимо да се установи, че използването на знака е от естество да отличи разглежданите стоки и че засяга интересите на притежателя на марката, като възпрепятства възможността марката му да изпълнява основната си функция — да гарантира на потребителите произхода на неговите стоки. Това би било така по-конкретно ако въпросното използване създава впечатлението, че съществува материална връзка в търговската дейност между притежателя на марката и стоките с друг произход. В това отношение трябва да се установи дали въпросните потребители могат да възприемат използването на знака като посочващ или имащ за цел да посочи произхода стоките.

30.   В контекста на член 5, параграф 1, буква б) от Директивата Съдът трайно постановява, че съществуването на вероятност от объркване в общественото съзнание трябва да се преценява цялостно, като се вземат предвид всички фактори, свързани с обстоятелствата по делото(11). Освен това съгласно десето съображение оценката на вероятността от объркване зависи от множество елементи и особено от познаването на марката на пазара, от връзката, която може да се направи с използвания или регистрирания знак, от степента на сходство между марката и знака и между обозначените стоки или услуги.

31.   Въпреки че както посочих, оценката на вероятността от объркване съгласно член 5, параграф 1, буква б) е различна от оценката, която очертах в точка 29 от настоящото заключение относно член 5, параграф 1, буква а), изглежда ясно, че същият глобален подход е еднакво необходим в двата случая. Впрочем в заключението по дело Arsenal Football Club(12) генералният адвокат Ruiz-Jarabo Colomer посочва списък от фактори, които трябва да се вземат предвид в контекста на член 5, параграф 1, буква а), който напомня този в десето съображение от Директивата: естеството на стоките или услугите, положението на тези, за които те могат да бъдат предназначени, структурата на пазара и положението на притежателя на марката на пазара. Разглеждането на всички тези фактори е извън компетентността на Съда, тъй като става въпрос за преценка на фактите, която е от изключителната компетентност на националната юрисдикция.

32.   Ще добавя — и тук съм съгласна с довода на италианското правителство — че оценката трябва да бъде обективна и да не зависи от намерението на лицето, което използва знака.

33.   Тъй като компетентната национална юрисдикция следва да направи необходимата фактическа оценка с оглед на практиката на Съда, няколко допълнителни бележки могат да дадат допълнителни насоки на препращащата юрисдикция.

34.   В съдебното заседание е видно, че е налице съгласие, че видът на разглежданото използване в главното производство, а именно приемането и използването на наименование на дружество и/или на търговско име, може да представлява „използване“ по смисъла на член 5, параграф 1 от Директивата, но не представлява задължително и автоматично такова използване във всички случаи. Споделям това виждане.

35.   Наименованието на дружеството по-специално не е необходимо да бъде използвано „за“ стоки или услуги, които дружеството предоставя „в търговската дейност“. Неговото използване може да се ограничи до по-формални обстоятелства, тъй като в действителност дружеството търгува със стоките си под едно или повече други имена. Дори когато наименованието на дружеството се използва във връзка със стоки или услуги в търговската дейност, това използване не е необходимо да бъде от естество да отличи стоките или услугите, да посочи техния произход или да създаде впечатление за съществуването на материална връзка в търговската дейност с притежателя на идентична или сходна марка. В съдебното заседание Обединеното кралство даде пример с фактура с наименованието на дружеството за продажбата на стоки, обозначени с различно име или марка. Още повече, обикновеното приемане (регистрация) на дружествено наименование преди всякакво използване — което е предмет на въпроса, формулиран от националната юрисдикция — обикновено трябва да попадне извън обхвата на член 5, параграф 1 от Директивата.

36.   От друга страна, изглежда малко вероятно приемането на търговско име да не бъде последвано от използване „в търговската дейност“. Въпреки това начинът, по който е използвано, в зависимост от всички обстоятелства може да не бъде винаги от естество да отличи стоките или услугите, да посочи техния произход или да създаде впечатление за съществуването на материална връзка в търговската дейност с притежателя на идентична или сходна марка.

37.   В това отношение бих искала да отбележа, че наличието в член 5, параграф 3 от Директивата на неизчерпателен списък на видове поведение, което може да бъде забранено съгласно член 5, параграфи 1 и 2, не означава, че всички прояви на такова поведение винаги ще попадат в обхвата на възможна забрана. Винаги ще е необходимо да се установи дали конкретно поведение отговаря на критериите за преценка, които посочих по-горе в точка 29.

38.   Така на въпроса на националната юрисдикция, по начина, по който е формулиран, би следвало да се отговори в смисъл, че самото приемане на дадено наименование на дружество или на търговско име обикновено не представлява използване по смисъла на член 5, параграф 1 от Директивата; последващото използване на такова име в търговската дейност трябва да се преценява от компетентната юрисдикция въз основа на фактите по всеки конкретен случай, с оглед на критериите, посочени по-горе в точка 29, за да се определи дали представлява използване за стоки или услуги за целите на тази разпоредба.

39.   Извън този отговор обаче определен брой допълнителни съображения могат да помогнат на националната юрисдикция да реши делото пред нея. Впрочем Обединеното кралство е поискало повече насоки по определени аспекти, които са разисквани по време на съдебно заседание, и обстоятелството, че делото е разпределено на голям състав, може само по себе си да е показател за необходимост от по-задълбочен анализ.

 Други правни основания за защита

40.   Ако френската правна уредба, както се тълкува от юрисдикциите, може да разреши на притежателя на марката да забрани използването на наименование на дружество или на търговско име при обстоятелства, които не включват отличаване на стоките или услугите, посочване на техния произход, създаване на впечатление за съществуването на материална връзка в търговската дейност с притежателя на марката или по друг начин накърняват неговите интереси, като се имат предвид функциите на марката, това използване не може действително да бъде основано на член 5, параграф 1 от Директивата.

41.   Би могло обаче действително да бъде основано на член 5, параграф 5, който позволява на държавите-членки да предвидят защита срещу ползването на знак „за цели, различни от тези за отличаване на стоки или услуги“, както се потвърждава от Съда в Решение по дело Robelco, на което се позовава Cour d’appel(13). Ако случаят е такъв, следва да се напомни, че може да се направи позоваване на член 5, параграф 5 само когато използването на знака е без основание и би извлякло несправедливо облагодетелстване от отличителния характер или добрата репутация на марката или би ги увредило. Тук отново преценката е фактическа и следва да бъде направена от компетентната национална юрисдикция.

42.   Освен това шесто съображение от директивата уточнява, че тя не изключва възможността към марките да бъдат прилагани правни норми на държавите-членки извън тяхното право в областта на марките, например разпоредби за нелоялната конкуренция, гражданската отговорност или защитата на потребителите. Очевидно националното право относно нелоялната конкуренция би могло да предостави на притежателите на марка права като тези, които Céline SA претендира в главното производство. Правната уредба в областта на регистрацията на дружества също би могла да ограничи видовете имена, които могат да бъдат регистрирани, като изключва по-специално тези, които са идентични или сходни със съществуваща марка.

43.   Следва обаче да се напомни, че сред разпоредбите, на които Céline SA се позовава, въпросът на националната юрисдикция се ограничава до разпоредби на правото относно марките в област, която е напълно хармонизирана с член 5, параграф 1 от Директивата(14). С оглед на тази хармонизация такива разпоредби са действителни само ако са в съответствие с член 5, параграф 1.

 Член 6, параграф 1, буква a)

44.   Доколкото правото, което Céline SA претендира, произтича от правото относно марките и от качеството му на притежател на марка, не е възможно да се наруши ограничението, предвидено в член 6, параграф 1, буква а) от Директивата, съгласно който притежателят няма право да забрани на друго лице да използва собственото си име или адрес в търговската дейност, при условие че използването е в съответствие с честната производствена или търговска практика.

45.   Това, което Céline SA желае да забрани, е използването от Céline Sàrl на наименованието на дружеството и търговското име на същото. Споделям анализа на правителството на Обединеното кралство, съгласно който елементи като „Sàrl“, които посочват единствено особената форма на юридическото лице, не следва да се вземат под внимание. Освен това Съдът е постановил, че член 6, параграф 1, буква а) не се отнася само за имената на физическите лица(15).

46.   Не споделям обаче довода, изтъкнат от италианското правителство в съдебното заседание, съгласно който член 6, параграф 1, буква а) не позволява на трети лица да използват името си в търговската дейност, за да отличат стоки или услуги, ако е налице идентичност или сходство между името и регистрираната марка или между съответните стоки или услуги — с други думи, при обстоятелствата, определени от член 5, параграф 1, букви а) и б).

47.   Напротив, тъй като правото на притежателя на марката да забрани дадено поведение е определено главно в последните разпоредби, ограничението в член 6, параграф 1, буква а) трябва да се отнася за така определено право. В противен случай ограничението щеше да се отнася най-вече само за възможните права, предвидени в член 5, параграфи 2 и 5. С оглед на текста и структурата на разпоредбите обаче става ясно, че ограничението, посочено в член 6, параграф 1, буква а), се прилага за целия член 5. Съдът е потвърдил в Решението си по дело Anheuser-Busch(16), че дадено лице по принцип може да се позове на изключението, предвидено в член 6, параграф 1, буква а), за да има право да използва знак, който е идентичен или сходен с марка, за означаване на търговското си име, даже ако това предствлява използване, попадащо в обхвата на член 5, параграф 1, което притежателят на марката иначе би могъл да забрани по силата на изключителните права, предоставени му от тази разпоредба.

48.   Важният въпрос в контекста на главното производство обаче е дали приемането на името „Céline“ за търговската дейност, упражнявана в Нанси, (като търговско име и впоследствие като наименование на дружество) след регистрацията на марката „Céline“ от Céline SA и неговото последващо използване за стоки (ако използване от такова естество е установено) са в съответствие с честната производствена или търговска практика. (Ако името е прието и използвано преди регистрацията на марката, условието за „честна практика“ очевидно би могло да се приложи само за използване след регистрацията и изместването във времето би имало влияние върху неговото приложение.)

49.   Тук отново оценката е фактическа и трябва да бъде осъществена от компетентната национална юрисдикция. В миналото обаче Съдът е дал определени насоки относно това какво може да представлява честна практика за целите на член 6, параграф 1 от Директивата и Обединеното кралство по-специално приканва Съда да изясни по-подробно този въпрос в настоящото дело. Ако големият състав на Съда реши да се произнесе по това искане, могат да бъдат релевантни следните бележки.

50.   С общи думи, условието за честна практика изразява задължение за лоялност по отношение на легитимните интереси на притежателя на марката(17). Националната юрисдикция следва да извърши цялостна оценка на всички релевантни обстоятелства, по-специално да определи дали лицето, което използва името или друго означение, би могло да бъде разглеждано като осъществяващо нелоялна конкуренция по отношение на притежателя на марката(18).

51.   В Решението си по дело Gillette Company и Gillette Group Finland(19) Съдът е приел, че в рамките на член 6, параграф 1, буква в) от Директивата използването не би било в съответствие с честната производствена или търговска практика, ако по-специално:

–       е извършено по начин, който създава впечатление, че съществува търговска връзка между лицето, което използва марката, и нейния притежател, или

–       засяга стойността на марката, като извлича несправедливо облагодетелстване от отличителния ѝ характер или добрата ѝ репутация, или

–       води до загуба на престиж или увреждане на доброто име на марката.

52.   Тук отново това указание помага значително на националната юрисдикция при преценката ѝ по делото пред нея. Все пак името, използвано от Céline Sàrl, не е прието или използвано като търговско име или като наименование на дружеството, след като Céline SA е регистрирала марката „Céline“.

53.   Очевидно е, че въпросът за знанието е съществен в този контекст.

54.   Обикновено не може да се каже за лице, че действа в съответствие с честната търговска практика, ако приема дадено име, предназначено да бъде използвано в търговията с цел отличаването на стоки или услуги, за които знае, че са идентични или сходни с обхванатите от съществуваща, идентична или сходна марка.

55.   Впрочем самият факт за липсата на знание за съществуването на марката също не е достатъчен за включването на приемането и използването на името в кръга на честната практика. Честната практика относно избора на име, предназначено да се използва в търговията, трябва да включва разумна грижа, състояща се в проверката, че избраното име не влиза в конфликт по-специално със съществуваща марка, и следователно за съществуването на такава марка. А търсенето в националния регистър и Регистъра на марките на Общността обикновено не е особено трудно или тежко.

56.   Ако обаче е била положена разумна грижа и такава марка не е била открита, не е възможно да се твърди, че приемайки името, в това отношение лицето е действало в противоречие с честната производствена или търговска практика. Очевидно при тези условия сходна или идентична с името марка, чийто притежател иска да забрани използването на името, само по изключение ще съществува в действителност. Но ако случаят е такъв, струва ми се, че правото на притежателя на марката ще бъде ограничено от член 6, параграф 1 от Директивата, тъй като ограничението зависи само от добросъвестното поведение на лицето, което използва марката(20).

57.   Освен това ако съществуването на сходна или идентична марка е установено, степента, в която притежателят на марката може да забрани използването на името, ще зависи от последващото поведение на лицето, което я използва. Честната практика по-всяка вероятност включва поне свързване с притежателя на марката и получаване на неговата реакция. Ако той възрази за използването на името с легитимни доводи (а всяко от обстоятелствата, попадащо в обхвата на член 5, по определение може да предостави легитимен довод за възражение), то последващото използване на името, по което има възражение, няма да бъде в съответствие с честната търговска практика.

58.   Правителството на Обединеното кралство застъпва становището, че съгласието от страна на притежателя на марката може да му попречи да забрани използването на името. Дори обаче да изглежда логично, че поведението на притежателя на марката му пречи да действа, това не изглежда да е част от структурата на член 6, параграф 1, която както посочих, зависи единствено от добросъвестното поведение на лицето, което използва марката. Следователно такова правило трябва да бъде подчинено на условието, съгласно което то не може да поправи поведение, което по начало не е в съответствие с честната практика, без наличието на намеса, за да се промени съдържанието на поведението или намерението в основата му. Освен това може да се приеме, че лице, което се е свързало с притежателя на марката (като се е уверило в получаването на уведомлението), е действало в съответствие с честната практика, ако след изтичането на разумен срок притежателят на марката не е направил възражение за използването на идентично или сходно име от това лице. Във всеки случай съгласието на притежателя на марката за използването на име, идентично или сходно, на собствената му марка, би могло в зависимост от обстоятелствата да е достатъчно, за да представлява съгласие по смисъла на член 5, параграф 1 и така да изведе по друг път използването извън обхвата на забраната.

59.   Накрая ще засегна въпрос, който не е релевантен по главното производство, ограничено от френското право и територия. Основната цел на директивата, формулирана в първо съображение от нея, е да се сближат законодателствата на държавите-членки с оглед да се премахнат „различия[та], които могат да възпрепятствуват свободното движение на стоки и свободата на предоставяне на услуги и да опорочат конкуренцията в общия пазар“. Ако Céline Sàrl беше дружество, установено в друга държава-членка, което навлиза на френския пазар, как би засегнало това задължението за спазване на честната практика?

60.   Считам, че съображенията, които трябва да се приложат, са до голяма степен сходни. По принцип на икономическия оператор трябва да му бъде разрешено да използва същото лично, дружествено или търговско име в цялата Общност и да не му бъде забранено това в дадена държава-членка чрез последваща регистрация в нея (или в Регистъра на марките на Общността) на идентична или сходна с разглежданото име марка. Разпростирането на използването на името в нова държава-членка трябва да е подчинено на същото условие за честна практика, което е да се установи дали идентична или сходна марка вече е била регистрирана в тази държава-членка (или като марка на Общността) преди приемането на името.

 Заключение

61.   Следователно считам, че Съдът следва да отговори на отправения от Cour d’appel de Nancy въпрос, както следва:

„Самото приемане на наименование на дружество или на търговско име, идентично или сходно със съществуваща марка, не представлява използване по смисъла на член 5, параграф 1 от Първа директива 89/104/ЕИО на Съвета от 21 декември 1988 година за сближаване на законодателствата на държавите-членки относно марките.

Последващото използване на такова наименование или име в търговската дейност трябва да бъде преценявано от компетентната юрисдикция, за да се определи дали представлява използване за стоки или услуги за целите на тази разпоредба, т.е. дали е от естество да отличи разглежданите стоки или услуги и да засегне интересите на притежателя на марката, като възпрепятства възможността марката му да изпълнява основната си функция да гарантира на потребителите произхода на собствените му стоки или услуги. Това би било така по-конкретно ако въпросното използване създава впечатлението, че съществува материална връзка в търговската дейност между притежателя на марката и стоките или услугите с друг произход. В това отношение трябва да се установи дали въпросните потребители могат да възприемат използването на знака като посочващ или имащ за цел да посочи произхода на стоките или услугите.

За правото на притежателя на марката да забрани такова използване се прилага ограничението в член 6, параграф 1, буква а) от Директива 89/104/ЕИО, което е подчинено на спазването от лицето, което използва името, на честната производствена или търговска практика. Използването няма да бъде в съответствие с тази практика по-специално ако създава впечатлението, че съществува търговска връзка между лицето, използващо марката, и нейния притежател, засяга стойността на марката, като извлича несправедливо облагодетелстване от отличителния ѝ характер или добрата ѝ репутация или води до загуба на престиж или увреждане на доброто име на марката. Честната практика относно приемането на име, предназначено да бъде използвано в търговията, включва разумна грижа за свързване с притежателя на идентична или сходна марка, регистрирана за стоки или услуги, сходни или идентични с тези, за които трябва да се използва името, и спазване на всички разумни условия, поставени от този притежател в разумен срок.“

1 – Език на оригиналния текст: английски.

2 – Първа директива 89/104/ЕИО на Съвета от 21 декември 1988 година за сближаване на законодателствата на държавите-членки относно марките (ОВ L 40, 1989 г., стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 17, том 1, стр. 92, наричана по-нататък „Директивата“).

3 – Собствената реклама на дружеството посочва, че то е основано (от г‑жа Céline Viapiana) през 1945 г. Все пак несъответствието в датата, ако е налице такова, очевидно е без значение. В двата случая регистрацията на словната марка „Céline“ през 1948 г. е по-ранна от първата регистрация или използване на думата „Céline“ като търговско име в Нанси през 1950 г.

4 – Очевидно търговският обект е отворен през 1950 г. от г-н Grynfogel, който го е нарекъл на дъщеря си Céline, и същият остава семеен бизнес.

5 – В рамките на националното производство Céline Sàrl оспорва тази дата и твърди, че Céline SA е знаело за съществуването на неговата търговска дейност от 1974 г.

6 – Решение от 21 ноември 2002 г. (C-23/01, Recueil, стр. I‑10913, точка 34).

7 – В съдебното заседание представителят на френското правителство потвърди липсата на правно релевантно разграничение, за целите на настоящото дело, между търговско име (nomcommercial), което обозначава търговеца, и наименование на търговския обект (enseigne), което обозначава търговските помещения. За нуждите на настоящото заключение се позовавам на двете понятия, като използвам израза „търговско име“.

8 – Вж. Решение от 23 февруари 1999 г. по дело BMW (C‑63/97, Recueil, стр. I‑905, точка 38).

9 – Вж. Решение от 12 ноември 2002 г. по дело Arsenal Football Club (C‑206/01, Recueil, стр. I‑10273, точки 51—54) и Решение от 16 ноември 2004 г. по дело Anheuser-Busch (C‑245/02, Recueil, стр. I‑10989, точка 59).

10 – Вж. Решение по дело Arsenal Football Club, посочено по-горе в бележка под линия 9, точки 56 и 57, и Решение по дело Anheuser-Busch, посочено по-горе в бележка под линия 9, точка 60.

11 – Вж. например Решение от 11 ноември 1997 г. по дело SABEL, C-251/95, Recueil, стр. I-6191, точка 22; Решение от 22 юни 1999 г. по дело Lloyd Schuhfabrik Meyer, C-342/97, Recueil, стр. I-3819, точка 18; Решение от 22 юни 2000 г. по дело Marca Mode, C-425/98, Recueil, стр. I-4861, точка 40 и Решение от 6 октомври 2005 г. по дело Medion, C-120/04, Recueil, стр. I-8551, точка 27.

12 – Посочено по-горе в бележка под линия 9; точка 53 от заключението.

13 – Вж. точка 17 по-горе.

14 – Вж. например Решение по дело Arsenal Football Club, посочено по-горе в бележка под линия 9, точки 43—45.

15 – Вж. Решение по дело Anheuser-Busch, посочено по-горе в бележка под линия 9, точки 77—80. Тъй като директивата не съдържа никакво ограничение относно вида на името, което може да се използва, националната правна уредба не трябва да се тълкува по такъв начин, че да налага такова ограничение.

16 – Посочено по-горе в бележка под линия 9, точка 81.

17 – Решение по дело BMW, посочено по-горе в бележка под линия 8, точка 61; Решение от 7 януари 2004 г. по дело Gerolsteiner Brunnen (C‑100/02, Recueil, стр. I‑691, точка 24) и Решение по дело Anheuser-Busch, посочено по-горе в бележка под линия 9, точка 82.

18 – Решение по дело Gerolsteiner Brunnen, посочено по-горе в бележка под линия 17, точка 26 и Решение по дело Anheuser-Busch, посочено по-горе в бележка под линия 9, точка 84.

19 – Решение от 17 март 2005 г. (C‑228/03, Recueil, стр. I‑2337).

20 – Друг такъв случай в контекста на член 5, параграф 1, буква б) може да бъде, когато лицето, което приема името, е открило съществуването на идентична или сходна марка, но добросъвестно се е заблудило при преценката на степента на сходство между съответните стоки или услуги.

Full & Egal Universal Law Academy