ЗАКЛЮЧЕНИЕ НА ГЕНЕРАЛНИЯ АДВОКАТ
Г-Н J. MAZÁK
представено на 6 март 2007 година(1)
Дело C-142/06
Olicom A/S
срещу
Skatteministeriet
(Преюдициално запитване, отправено от Østre Landsret (Дания)
„Обща митническа тарифа — Тарифни позиции 8471 (автоматични машини за обработка на информацията) и 8517 (апарати за телекомуникации) — Mрежови карти с двойна функция, достъп до локални мрежи (LAN) и външни мрежи (WAN) — Класиране в Комбинираната номенклатура — Самостоятелна функция“
1. Настоящото дело се отнася до тарифното класиране на комбинирани карти мрежа/модем, които осигуряват достъп както до локална мрежа (например до интранет на дружества), така и до външна мрежа (например до интернет). От Съда основно се иска да се произнесе дали тези продукти трябва да бъдат облагани с мита като машини за обработка на информация (компютри) в позиция 8471 или като апарати за телекомуникации в позиция 8517. По-конкретно тук има значение дали разглежданите продукти изпълняват „самостоятелна функция“.
2. Изглежда, че по отношение на тарифното класиране на електронните (и по-специално на информационно-технологичните) продукти продължават да съществуват сериозни различия в мненията. Не за първи път обаче тези въпроси се отнасят до Съда(2). Всъщност Съдът вече се е произнесъл по редица въпроси в този контекст. Тук по-конкретно бих посочил делата Peacock и Cabletron(3). На мнение съм обаче, както ще посоча по-долу, че прекалено строгото прилагане на тази практика на Съда по дело като настоящото в крайна сметка би могло да се окаже в противоречие с целта на тарифното класиране.
I – Правна уредба
3. Регламент (ЕИО) № 2658/87 на Съвета от 23 юли 1987 година относно тарифната и статистическа номенклатура и Общата митническа тарифа(4), установява в приложение I към него номенклатура на стоките, известна като „Комбинираната номенклатура“ (наричана по-нататък „КН“), в основата на която е Хармонизираната система за описание и кодиране на стоките (наричана по-нататък „ХС“)(5). Действащият текст на КН към момента на настъпване на обстоятелствата, които са в основата на спора в главното производство, е неговата редакция с измененията, въведени с Регламент (EО) № 3009/95 на Комисията(6), приложим от 1 януари 1996 г.
4. Раздел XVI(7) от приложение I към него включва глави 84 и 85(8), за които се отнася настоящото дело. Позиция 8471 от КН се отнася до „[а]втоматични машини за обработка на информация [компютри] и техните единици; магнитни или оптични четци, машини за записване на информация върху носители в кодова форма и машини за обработка на тази информация, неупоменати или включени другаде“ [неофициален превод]. Позиция 8517 от КН от своя страна гласи следното: „Електрически апарати за жична телефония или телеграфия, включително потребителските телефонни постове за жична телефония с безжични слушалки и апаратите за телекомуникации чрез носещ ток или за цифрови телекомуникации; видеотелефони.“(9) [неофициален превод]
5. Общите правила за тълкуване на Комбинираната номенклатура (наричани по-нататък „общите правила за тълкуване“ или „общите правила“)(10), които се съдържат в буква А, раздел I от част първа от нея, по-конкретно гласят:
„3. Когато стоките биха могли да се класират в две или повече позиции чрез прилагане на правило 2б или поради други причини, класирането се извършва по следния начин:
а) Позицията, която най-специфично описва стоката, трябва да има предимство пред позициите с по-общо значение. Въпреки това, когато всяка от две или повече позиции се отнася само до една част от материалите, съставящи смесен продукт или сложен артикул или само до една част от артикулите в случаите на стоки, представени като комплект за продажба на дребно, тези позиции следва да се считат по отношение на този продукт или този артикул като еднакво специфични дори ако една от тях дава по-точно или по-пълно описание.
б) Смесените продукти, изделията, съставени от различни материали или съставени от различни компоненти, и стоките, представени в комплекти, пригодени за продажба на дребно, чието класиране не може да бъде осъществено чрез прилагането на правило 3а, се класират съгласно материала или компонента, който им придава основния характер, когато е възможно да се установи това.
в) В случаите, когато правила 3а и 3б не дават възможност за извършване на класирането, стоката следва да се класира в последната по ред на номериране позиция от тези, които могат да се вземат предвид.
4. Стоките, които не могат да бъдат класирани съобразно горните правила, следва да бъдат класирани в позицията, отнасяща се до артикулите с най-аналогичен характер.“ [неофициален превод]
6. Забележка 3 към раздел XVI и забележка 5 към глава 84 от КН съответно гласят:
„3. Освен при обратни разпоредби комбинациите от машини от различен вид, предназначени да работят заедно и съставящи един-единствен корпус, както и машините, които са предназначени да извършват две или повече различни последователни или допълнителни операции, се класират съгласно основната операция, характеризираща агрегата.“ [неофициален превод]
„5. А. Под „автоматични машини за обработка на информация“ по смисъла на позиция 8471 се разбират:
[…]
в) хибридните машини, включващи цифрова машина, свързана с аналогови елементи или аналогова машина, свързана с цифрови елементи.
Б. Автоматичните машини за обработка на информация могат да представляват системи, включващи различен брой отделни единици. Предвид разпоредбите на буква Д по-долу като част от цялостната система се счита всяка единица, отговаряща едновременно на следните условия:
а) да бъде от вида, използван изключително или главно в автоматичните системи за обработка на информация;
б) да може да се свърже с централната единица за обработка на информацията пряко или посредством една или няколко други единици и
в) да е в състояние да получава или доставя данни във форма, използвана от системата (кодова или сигнална).
В. Представени отделно, единиците на автоматичната машина за обработка на информация се класират в позиция 8471.
[?]
Д. Машините, изпълняващи самостоятелна функция, различна от обработката на информация, с вградена автоматична машина за обработка на информация или работещи във връзка с такава машина, се класират в позицията, съответстваща на тази функция, или при липса на такава — в последната позиция, която би могла да се вземе предвид.“ [неофициален превод]
7. Световната митническа организация (наричана по-нататък „СМО“) включва Комитет по хармонизираната система („Комитет по ХС“), в който Европейската общност, като страна по Конвенцията за хармонизираната система, е представлявана от Комисията на Европейските общности. Ролята на Комитета е по-конкретно да прави предложения за изменения на Хармонизираната система и да подготвя обяснителни бележки за нея, както и да подготвя препоръки за осигуряване на нейното унифицирано тълкуване и прилагане(11). Комисията представя обяснителни бележки относно КН. Те допълват обяснителните бележки на ХС.
II – Факти, производство и поставени на Съда въпроси
8. Настоящото дело се отнася до комбинирани карти мрежа/модем PCMCIA тип „OC 2232“ и „OC 3232“, предназначени да бъдат поставяни в преносими компютри („наричани по-нататък „GoCard“ или „продуктите“), внесени от Olicom A/S (наричано по-нататък „Olicom“) в периода 1996—1999 г.(12) Всяка GoCard разполага с интерфейс за персонален компютър в съответствие със стандартите за PCMCIA. Картите са „комбинирани“, в смисъл че всяка от тях разполага едновременно с интерфейс LAN и с интерфейс WAN (модем), което позволява свързването на персонален компютър с други компютри в мрежа(13). Следователно съществува единица, която приема, обработва и предава данните от един компютър към други компютри в мрежата. КН, както и ХС, се позовават на „автоматични машини за обработка на информацията“ изобщо, а не на „компютри“ или „персонални компютри“ Ето защо в настоящото заключение аз ще използвам този технически термин.
9. Съгласно определението за препращане, тъй като GoCard всъщност са само резултат от развитието на същинските LAN карти, те са разработени по начин, при който функцията WAN (модем) не може да работи без функцията LAN (Token Ring). Последната обаче може да работи дори при отнета функция WAN(14).
10. Olicom, датско дружество, класира внесеното от него мрежово оборудване, и по-конкретно разглежданите в главното производство GoCard, като автоматични машини за обработка на информацията в позиция 8473/71. Дружеството е внесло също GoCard от тип, оборудван единствено с функцията LAN, които то също класира в позиция 8471. Комисията приема два регламента (ЕО) с номера 1638/94(15) и 1165/95(16), по смисъла на които по-конкретно LAN оборудването като адаптери, адаптери за връзка, приемопредаватели и адаптерни карти трябва да бъде класирано в позиция 8517, а не в позиция 8471 от КН, което води до повишаване на приложимите мита. С решение от 16 март 1999 г. Told- og Skatteregion Helsingør (регионален орган по митническите въпроси) пристъпва към възстановяване a posteriori на мита от Olicom за GoCard. Впоследствие на 16 юни 1999 г. Olicom подава възражение срещу това решение.
11. С Решение по дело Cabletron Съдът обаче обявява за недействителни тези два регламента на Комисията в частта им, която се отнася до тарифното класиране на адаптерите, на адаптерите за връзка, на приемопредавателите и на адаптерните карти. Вследствие на това съдебно решение Комисията приема насоки относно гамата на разглежданите продукти и възстановяването на митата по посоченото дело(17). Тогава властите възстановяват митата за GoCard, които разполагат единствено с функция LAN, но продължават да поддържат, че продуктите, които разполагат едновременно с функции LAN и WAN, трябва да бъдат класирани като WAN карти. След изчерпване на възможностите за административно обжалване, на 14 април 2003 г. спорът е отнесен до Østre Landsret.
12. На 11 ноември 2004 г. на свое заседание Комитетът по митническия кодекс изслушва Olicom. Тогава на 10 януари 2005 г. той дава становище, в което преценява, че разглежданите в главното производство продукти трябва да бъдат класирани в позиция 8517 от КН. Комитетът стига до този извод, като счита, че продуктите не изпълняват основна функция(18).
13. Вследствие на това с определение от 9 март 2006 г. петнадесети състав на Østre Landsret решава да спре делото и да постави на Съда следните преюдициални въпроси:
„1. Трябва ли приложение I към Регламент (ЕИО) № 2658/87 на Съвета от 23 юли 1987 година относно тарифната и статистическа номенклатура и Общата митническа тарифа, изменено с Регламент № 3009/95 на Комисията, да се тълкува в смисъл, че комбинирани карти мрежа/модем като тези, които са предмет на главното производство, трябва след 1 януари 1996 г. да бъдат класирани като машини за обработка на информация в позиция 8471 или като апарати за телекомуникации в позиция 8517?
Във връзка с това от Съда се иска да се произнесе дали понятието „самостоятелна функция“, съдържащо се в забележка 5Д от глава 84 в редакцията на Регламент № 3009/95, трябва да се тълкува в смисъл, че разглежданите продукти следва да бъдат класирани в позиция, различна от позиция 8471, с оглед на съществуването на функция WAN или класирането в позиция, различна от позиция 8471, задължително е поставено в зависимост от условието функцията WAN да може да функционира независимо от автоматична машина за обработка на информацията?
2) Ако Съдът приеме, че функцията WAN на една комбинирана карта мрежа/модем представлява самостоятелна функция, от него се иска да се произнесе дали за нуждите на тарифното класиране има значение, че за основна функция на продукта може да се смята функцията LAN.
III – Съображения
А – Доводи на страните
14. Съгласно определението за препращане Olicom (жалбоподател в главното производство) изтъква, че продуктите трябвало да бъдат класирани като машини за обработка на информацията в позиция 8471, защото те не изпълняват никаква „самостоятелна функция“. Макар и да са съгласни, че три от четирите условия от Решение по дело Cabletron(19) са изпълнени, страните са на различно мнение по това дали е изпълнено и четвъртото условие: „4. оборудването не изпълнява функция, която би могло да изпълнява без помощта на автоматична машина за обработка на информацията“. Съгласно Решение по дело Cabletron и Решение по дело Peacock(20) даден апарат за комуникация, по-конкретно под формата на мрежова карта, изисква автоматична машина за обработка на информацията, за да изпълнява функция(21) — за разлика например от мобилен телефон, който изпълнява независимо функция на комуникация — и следователно попада в позиция 8471(22). При всяко положение Olicom счита, че въпреки всичко би трябвало да се прилага позиция 8471 поради основната функция на продуктите (LAN), тъй като те представляват едно обикновено „развитие“ на същинските LAN продукти. Olicom изразява несъгласие със становището на Комитета по митническия кодекс.
15. Както Skatteministeriet (ответник в главното производство), така и Комисията поддържат по същество, че продуктите би трябвало да бъдат класирани в позиция 8517, защото изпълняват специфична функция. Забележка 5Д от глава 84 представлява пречка за тяхното класиране в позиция 8471, тъй като благодарение на вградения модем те са в състояние да извършат предаване на данни независимо от автоматичната машина за обработка на информацията. Физическото свързване на продуктите към автоматична машина за обработка на информацията не означава, че те не изпълняват сами по себе си самостоятелна функция, тъй като функцията WAN не зависи от автоматичната машина за обработка на информацията и от нейните функции. И Skatteministeriet, и Комисията(23) считат, че четвъртото условие от Решение по дело Cabletron не е изпълнено.
Б – Първи въпрос
16. С първия си въпрос националната юрисдикция по същество иска да се установи дали продуктите трябва да бъдат класирани в позиция 8471 или 8517 от КН, изменена с Регламент № 3009/95. Ще започна обаче с някои решения на Съда, свързани с този въпрос.
17. Както Съдът многократно е приемал, в интерес на правната сигурност и на улесняването на проверките решаващият критерий за тарифното класиране на стоките по принцип трябва да бъде търсен в техните характеристики и обективни качества, определени в текста на позицията на КН(24).
18. В Решение по дело Peacock Съдът установява, че между юли 1990 г. и май 1995 г. мрежовите карти (LAN), предназначени за поставяне в машините за обработка на информацията, е трябвало да бъдат класирани в позиция 8471 като единици от този тип машини(25), докато в Решение по дело Cabletron(26) той по същество потвърждава, че мрежовото оборудване (LAN), по-конкретно мрежовите карти, трябва да бъде класирано в позиция 8471 от КН както преди, така и след 1 януари 1996 г.
19. В Решение по дело CBA Computer(27) Съдът приема, че разглежданите по това дело(28) звукови карти не са имали специфична функция и е трябвало да бъдат класирани в позиция 8471 от КН. След това в Решение по дело Jacob Meijer и Eagle International Freight(29) той потвърждава, че звуковите карти не трябва да бъдат класирани в позиция 8543, която се отнася единствено до електрически машини и апарати със самостоятелна функция. Обратно, в Решение по дело Ikegami(30) Съдът приема, че апарат, който записва постъпващи от камери сигнали и след компресиране ги възпроизвежда върху екран за целите на видеонаблюдение, изпълнява самостоятелна функция, различна от обработката на информацията по смисъла на забележка 5 Д от глава 84 от КН.
20. В Решение по дело Hewlett Packard France и Hewlett-Packard Europe/Комисия(31) Първоинстанционният съд по-конкретно констатира, „че видно от забележка 5 Д, типът машина, който е изключен от позиция 8471, е самостоятелен механизъм, изпълняващ специфична задача, която би могла да бъде изпълнена макар и по-трудно, без помощта на автоматична машина за обработка на информацията“(32). Той установява също, че предаването на данните в рамките на система за обработка на информацията не би трябвало да се разглежда като функция за телекомуникации(33).
21. Трябва да подчертая, че макар и Съдът вече да се е произнасял в решенията си по редица дела относно класирането на електронните схеми (LAN оборудване), той все още не се е произнасял по WAN. Щом като понастоящем от практиката на Съда ясно е видно, че мрежовите карти LAN се ограничават само до това „да доставят и да приемат данни“ във форма, която машините за обработка на информацията могат да използват, и следователно щом като са сравними с всяко друго средство, посредством което тази машина приема или доставя данни (т.е. щом като те нямат самостоятелна функция), разглежданите в конкретния случай продукти са комбинирани карти модем/мрежа.
22. Следователно казаното за картите LAN според мен не може да се прилага по аналогия към мрежовите карти с вградена функция WAN, като се има предвид, че последните не трябва само „да доставят и да приемат данни“, но и непременно да „конвертират“ тези данни или сигнали. Един апарат WAN трябва всъщност да обработи получените данни или сигнали, като ги „модулира“ и „демодулира“ (откъдето и терминът „модем“) от аналогова в цифрова форма и обратно, така че те да бъдат, от една страна, предаваеми в телефонната мрежа (аналогова форма) и от друга страна, съвместими с автоматична машина за обработка на информацията (цифрова форма). Считам, че доводът на Комисията в това отношение — че функцията WAN, както по-конкретно обясних в предходната точка, трябва да се разглежда като функция, „различна от обработката на информацията“ — е основателен.
23. На мнение съм, че въз основата на обективни характеристики функцията WAN (модем) напълно може да бъде причислена към телекомуникациите (т.е. към позиция 8517), а не към обработката на информацията (т.е. позиция 8471). Освен това, за разлика от апаратурата LAN, WAN използва телефонните линии за комуникациите. Позволявам си да подчертая в това отношение, че продуктите вече са одобрени за използване в телефонна мрежа и могат лесно да бъдат използвани като модеми.
24. От това аз правя извода, че WAN апарат — обратно на апарат, който разполага единствено с функцията LAN — изпълнява „самостоятелна функция“, тъй като данните, доставяни и приемани от модема, трябва неминуемо да бъдат конвертирани от сигнали, които една автоматична машина за обработка на информацията е в състояние да обработва, в преносими от телефонни линии сигнали и други аналогови средства.
25. Именно това потвърждават обяснителните бележки на ХС, които изключват класирането на модемите в позиция 8471 и напротив — определено ги подреждат в позиция 8517(34). Класирането на продуктите в позиция 8517 се потвърждава и от Комитета по митническия кодекс(35). Нещо повече, Сборникът със становища за класиране на хармонизираната система(36), публикуван от СМО, съдържа цифровия списък на становищата за класиране, приети от СМО, съставен в поредността на позициите и подпозициите от ХС. В него се съдържа становище за класиране от 13 ноември 1998 г., според което следният продукт трябва да се класира в позиция 8517.50:
„3. Карта, разработена за поставяне в автоматична машина за обработка на информацията (slot-it card). Тази карта конвертира цифровите информационни сигнали в аналогови сигнали и обратно, което позволява да се свържат две автоматични машини за обработка на информацията посредством телефонна линия. Тя позволява също на автоматична машина за обработка на информацията да изпраща и да приема телефаксове, както и електронна поща, като тези операции могат дори да бъдат извършени чрез клетъчен (мобилен) телефон“(37).
26. Нещо повече, макар и това да не е релевантно ratione temporis за нуждите на настоящото дело, последните изменения в КН (дължащи се на промяна в ХС), влезли в сила на 1 януари 2007 г., внасящи важни изменения в структурата на глави 84 и 85, подкрепят моя извод. Докато забележка 5 Д остава непроменена, една нова забележка 5 Г уточнява, че някои продукти вече са изключени от позиция 8471. Имат се предвид по-конкретно: „2) апаратите за предаване или приемане на глас, образ или други данни, включително апаратите за комуникация чрез жични или безжични мрежи (такива като LAN или WAN мрежи)“(38). Същевременно позиция 8517 от КН е изменена по начин, по който вече включва „телефонни апарати, включително телефоните за клетъчни мрежи и за други безжични мрежи; други апарати за предаване или за приемане на глас, образ или други данни, включително апаратите за комуникация в жични или безжични мрежи (такива като LAN или WAN мрежи)“(39).
27. Отнесените до Съда въпроси включват твърдението, според което продуктите при всички положения трябвало да бъдат класирани в позиция 8471, като се има предвид, че WAN функцията не може да работи независимо от автоматична машина за обработка на информацията.
28. Трябва да кажа, че не мога да споделя това становище. Както вече обясних това по-горе, функцията WAN на продуктите трябва обективно да бъде тълкувана като различна от обработката на информацията. Ако доста строгите критерии на съдебната практика, произтичаща от решенията по дела Peacock и Cabletron(40) и глави 84 и 85 се тълкуваха по много стриктен начин, тогава трябваше всички апарати да бъдат класирани като машини за обработка на информацията — дори да изпълняват функции, напълно различни от обработката на информацията — единствено на основание, че тези машини функционират във връзка с автоматична машина за обработка на информацията, например посредством електронни схеми(41). В този дух трябва да призная, изразявайки съгласие с Комисията, че такова тълкуване би лишило забележка 5 Д от КН от каквото и да било действие.
В – Втори въпрос
29. В хипотезата, в която Съдът приеме, че функцията WAN на продуктите е самостоятелна функция, с втория си въпрос националната юрисдикция иска да установи дали има значение, че за нуждите на тарифното класиране като основна функция на продукта може да се смята функцията LAN.
30. Olicom поддържа, че при всяко положение LAN е основната функция на продуктите и това е функцията, която е най-използвана от потребителите. Фактът обаче, че разглежданите карти са предназначени специално за използване в преносими компютри, вече според мен показва, че като се имат предвид обективните характеристики на преносимите компютри и тяхната цел и употреба, наистина е възможно функцията WAN често пъти да бъде единствено наличната (като LAN по дефиниция е „локална“ и ограничена например до един офис или до помещенията на едно дружество). Мисля, че преносим компютър обикновено се купува вместо класически персонален компютър именно поради предлаганите от него гъвкавост и преносимост, което се отразява върху неговата цена, която е по-висока, и върху неговата мощност, неговото оборудване и т.н., които общо взето са по-ниски.
31. От казаното от мен по-горе по повод на първия въпрос следва, че по мое мнение е достатъчно да се каже, че — като се има предвид, че функцията WAN на продуктите е самостоятелна функция — няма значение дали функцията LAN може да бъде разглеждана като тяхна основна функция.
32. При всички положения, обратно на довода на Olicom, аз съм на мнение, че в действителност основният характер на продуктите би трябвало по-скоро да бъде тяхната двойна функция (т.е. фактът, че те притежават едновременно възможности LAN и WAN), което впрочем се отразява на специфичното им разработване за преносими компютри, на техните цени и т.н. Както вече отбелязах по-горе, Комитетът по митническия кодекс освен това е решил единодушно (с гласовете на всички присъстващи държави), че е невъзможно да се определи основната функция на разглежданите в конкретния случай продукти(42).
33. В светлината на гореизложеното, тъй като в конкретния случай не са приложими нито общо правило 3a), нито общо правило 3б) (понеже по отношение на първото позиции 8471 и 8517 са еднакво специфични, а по отношение на второто би трябвало да бъде решаващ основният характер — двойната функция на картите, а не тяхната основна функция), по мое мнение именно общите правила 1, 3в) (класиране в последната по ред на номериране позиция) и 6 предполагат, че продуктите в действителност трябва да бъдат класирани в позиция 8517 от КН.
IV – Заключение
34. Следователно смятам, че на въпросите, поставени от Østre Landsret в настоящото дело, Съдът би трябвало да даде следния отговор:
„1) Приложение I от Регламент (ЕИО) № 2658/87 на Съвета от 23 юли 1987 година относно тарифната и статистическа номенклатура и Общата митническа тарифа, изменен с Регламент (EО) № 3009/95 на Комисията от 22 декември 1995 година, трябва да бъде тълкувано в смисъл, че като апарати за комуникация комбинирани карти мрежа/модем като разглежданите в главното производство подлежат на облагане с митата, присъщи на позиция 8517.
Понятието „самостоятелна функция“ по смисъла на забележка 5 Д към глава 84 от Комбинираната номенклатура, изменена с Регламент № 3009/95, трябва да се тълкува в смисъл, че разглежданите продукти следва да бъдат класирани в позиция, различна от позиция 8471, когато е налице функцията WAN, независимо дали функцията WAN може да работи независимо от автоматична машина за обработка на информацията.
2) Тъй като в комбинираните карти мрежа/модем като разглежданите в главното производство функцията WAN е самостоятелна функция, за нуждите на тарифното класиране няма значение дали функцията LAN на продуктите може да бъде разглеждана като тяхна основна функция.“
1 – Език на оригиналния текст: английски.
2 – Още през 1999 г. генералният адвокат Jacobs отбелязва по дело Peacock (Решение от 19 октомври 2000 г., дело C‑339/98, Recueil, стр. I‑8947, точка 13 от заключението), че „развитието на локалните мрежи и конвергенцията на използваната технология за предаване на информационни данни и на телефонна технология породиха известна неяснота по въпроса къде следва да се прокара разграничението между двата вида системи“.
3 – Решение от 10 май 2001 г. (C‑463/98, Recueil, стр. I‑3495).
4 – OВ L 256, стp. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 2, том 4, стр. 3.
5 – Хармонизираната система за описание и кодиране на стоките, въведена с Международната конвенция от 14 юни 1983 година, одобрена от Общността с Решение 87/369/ЕИО на Съвета от 7 април 1987 година (OВ L 198, стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 2 том 3, стр. 199). КН заема от тази система нейните позиции и шестцифрени подпозиции, като само седмата и осмата цифра образуват специфични за КН подразделения. Следователно КН позволява да се отговори едновременно както на изискванията на Общата митническа тарифа, така и на външнотърговските статистики на Общността. Ще добавя, че приложение I се изменя всяка година и влиза в сила на 1 януари.
6 – Регламент (ЕО) № 3009/95 от 22 декември 1995 година за изменение на приложение I към Регламент (ЕИО) № 2658/87 (OВ L 319, стр. 1). С този регламент на Комисията се извършва сериозна промяна в ХС.
7 – Неговото заглавие е: „Машини и апарати […]“.
8 – Първата се отнася до: „Ядрени реактори, котли, машини […]“, а втората — до „Електрически машини и апарати, електроматериали […]“.
9 – Текстът на позициите и на правилата за тълкуване е текстът с измененията, въведени с Регламент № 3009/95, посочен по-горе в бележка под линия 6.
10 – Шестте общи правила за тълкуване се прилагат в йерархична поредност (т.е. общото правило 1 преди общото правило 2, последното преди общото правило 3 и така нататък). По този начин общото правило 1 е основното правило, съгласно което: „Текстът на заглавията на разделите, на главите или на подглавите има само индикативна стойност, като класирането се определя законно съгласно термините на позициите и на забележките към разделите или към главите и съгласно следващите правила, когато те не противоречат на посочените по-горе термини на позициите и на забележките към разделите или към главите.“ Общо правило 6 гласи: „Класирането на стоките в подпозициите на една и съща позиция е нормативно определено съгласно термините на тези подпозиции и забележките към подпозициите, както и mutatis mutandis съгласно горните правила, при условие че могат да се сравняват само подпозиции на еднакво ниво. Освен при разпоредби, предвиждащи обратното, за прилагането на това правило, се вземат предвид и забележките към разделите и главите.“ [неофициален превод]
11 – Макар да не им е призната каквато и да било задължителна сила, обикновено се смята, че те имат индикативна стойност: вж. Решение от 6 ноември 1997 г. по дело LTM/FIRS (C‑201/96, Recueil, стр. I‑6147, точка 17) и Решение от 10 декември 1998 г. по дело Glob-Sped (C‑328/97, Recueil, стр. I‑8357, точка 26) и цитираната съдебна практика.
12 – Пълното название на първия модел е „GoCard 2232 Eth/Modem 336 PC Card“, а на втория — „GoCard 3232 TRN/Modem 336 PC Card“. „Eth“ и „TRN“ означават „Ethernet“ и „Token Ring“, които към момента, в който картите са били пуснати в продажба, са двете доминиращи технологии в LAN комуникациите.
13 – PCMCIA означава „Personal Computer Memory Card Industry Association“ (Асоциация на сектора на картите с памет за персонален компютър). GoCard следователно могат лесно да бъдат поставени във всеки преносим компютър (съвместим с този стандарт) в предвидени за тази цел слотове. LAN оборудването, както предполага неговото име, служи за локални комуникации, например интранет оборудване. WAN оборудването е предназначено за комуникации на далечни разстояния и следователно за външни мрежи, по-конкретно за Интернет. В спесификацията на продукта се допълва, че „капацитетът на модема позволява ползвателите, когато пътуват или работят от своя дом, да се свързват със сървъри, за да получат достъп до файлове, електронна поща, електронен форум и общи служби на предприятието, или чрез публичната телефонна мрежа, или чрез цифров клетъчен телефон“.
14 – За повече подробности и разяснения, свързани с мрежовите карти като такива, с LAN, с WAN, както и с общия контекст, се позовавам на посочените по-горе решения по дела Peacock и Cabletron, които се отнасят съответно за мрежови карти LAN и за LAN оборудване. Вж. по-конкретно заключение на генералния адвокат Jacobs по дело Peacock, посочено по-горе (бележка под линия 2), например точки 10—18, 39 и 40 и в известна степен неговото заключение по дело Cabletron, посоченото по-горе (бележка под линия 3), точки 3—10.
15 – Регламент (ЕО) № 1638/94 на Комисията от 5 юли 1994 година относно класирането на определени стоки в Комбинираната номенклатура (ОВ L 172, стр. 5; Специално издание на български език, 2007 г., глава 2, том 6, стр. 154).
16 – Регламент (ЕО) № 1165/95 на Комисията от 23 май 1995 година относно класирането на определени стоки в Комбинираната номенклатура (ОВ L 117, стр. 15; Специално издание на български език, 2007 г., глава 2, том 8, стр. 11).
17 – Известие на Комисията от 12 февруари 2002 година (TAXUD/1666/2002), със заглавие „Насоки относно гамата на разглежданите продукти и възстановяването на митата по дело C‑463/98 (Cabletron)“.
18 – Съгласно определението за препращане становището на Комитета по митническия кодекс се основавало на неправилната теза, според която страните се договорили да приемат, че за жичната телефония разглежданата функция WAN е самостоятелна функция. Но Комисията отхвърля този довод, като вижда в него недоразумение: от становището на Комитета не може да се направи изводът, че страните са приели модема за „самостоятелна функция“ по смисъла на забележка 5Д от КН. Ако комитетът беше възприел това становище, делото не би имало основание за съществуване, тъй като страните имат разногласия именно по този пункт.
19 – Посочено по-горе (бележка под линия 3), точка 17. Посредством тези четири условия Съдът решава по същество кога мрежовите карти трябва да бъдат класирани като автоматични машини за обработка на информацията в позиция 8471.
20 – Посочено по-горе (бележка под линия 2), точка 16.
21 – Тъй като автоматична машина за обработка на информацията предава на продуктите електрическия ток, инструкциите, както и данните, необходими за тяхното функциониране, продуктите не са в състояние да работят без помощта на автоматична машина за обработка на информацията (персонален компютър) и на съответната програма (driver). Както LAN, така и WAN изискват продуктите да бъдат физически свързани с автоматична машина за обработка на информацията.
22 – След като единствената цел на продуктите е да позволи комуникация на данни между автоматични машини за обработка на информацията, съгласно съдебната практика не може да става дума за „самостоятелна функция“ по смисъла на забележка 5 Д; функцията модем не променя нищо в това отношение. Функциите LAN и WAN са аналогови, доколкото и едната, и другата изпращат и приемат данни между автоматични машини за обработка на информацията в рамките на една мрежа, като единствената разлика е, че първата покрива локалните мрежи, а втората — външните мрежи, и по-конкретно Интернет.
23 – Посочените по-горе Насоки на Комисията предвиждат, че ако четирите условия не са изпълнени, продуктът трябва да бъде класиран в позиция, различна от позиция 8471, най-вероятно в позиция 8517 [като добавят, че: 1) специфична функция съществува тогава, когато продуктът е в състояние да пренесе съобщение между информационните мрежи или през телефонните линии, или чрез телекомуникационни технологии и 2) модемите, включително цифровите модеми, и продуктите, включващи в себе си всякакъв вид модем, винаги се класират в позиция 8517 от ХС].
24 – Вж. например Решение от 17 март 2005 г. по дело Ikegami (C‑467/03, Recueil, стр. I‑2389, точка 17) и посоченото по-горе Решение по дело Peacock (бележка под линия 2), точка 9 и цитираната съдебна практика.
25 – Посочено по-горе (бележка под линия 2). По-конкретно мрежовите карти (LAN) са предназначени изключително за автоматични машини за обработка на информацията, свързани са директно с тях и тяхната функция е да доставят и да приемат данни в използваема от тези машини форма.
26 – Посочено по-горе (бележка под линия 3), точка 27. Отбелязвам, че макар и един от 58-те вида оборудване, посочени по дело Cabletron, също да е бил предназначен за WAN, Съдът е преценил в решението си по посоченото дело, че всички тези видове апарати са били разработени за свързване на компютри, работещи в LAN.
27 – Решение от 7 юни 2001 г. (C‑479/99, Recueil, стр. I‑4391, точки 21—28).
28 – Определени като „комбинирани електронни схеми, позволяващи на автоматичните машини за обработка на информация и на техните единици да обработват звукови сигнали“.
29 – Решение от 7 юли 2005 г. (C‑304/04 и C‑305/04, Recueil, стр. I‑6251).
30 – Посочено в бележка под линия 24.
31 – Решение от 13 февруари 2001 г. (T‑133/98 и T‑134/98, Recueil, стр. II‑613).
32 – Решение от 13 февруари 2001 г., посочено в бележка под линия 31, точка 39. Той обаче преценява, че нито един от тези продукти (за мрежите LAN) не е в състояние да изпълнява функция независимо от автоматична машина за обработка на информацията или от цялостна система.
33 – Решение от 13 февруари 2001 г., посочено в бележка под линия 31, точка 42.
34 – Раздел XVI, част IV, със заглавие „Апарати за телекомуникации с носещ ток или за цифрова телекомуникация“, има следната редакция: „Тези системи се основават на модулирането на носещ електрически ток или на светлинен лъч от аналогови или цифрови сигнали [и] служат за предаване на информации от всякакво естествоe (букви, образи или други данни и т.н.). Те включват : […] Б) Апарати модулатори-демодулатори (модеми)“ (редакция от февруари 2004 г., стр. 1654). [неофициален превод]
35 – Макар и Съдът да е преценил, че заключенията на Комитета по митническия кодекс нямат правнозадължителна сила, той е изтъкнал също, че те „представляват важни средства за гарантиране на еднаквото прилагане на Митническия кодекс от митническите власти на държавите-членки и като такива могат да бъдат разглеждани като годни средства за тълкуване на посочения кодекс“ (Решение от 11 май 2006 г. по дело Friesland Coberco Dairy Foods, C‑11/05, Recueil, стр. I‑4285, точка 39 и цитираната съдебна практика).
36 – СМО, Хармонизирана система за описание и кодиране на стоките — Сборник на становища за класиране, раздел XVI, позиция 8517.50, стр. XVI/19 E (текст от февруари 2004 г.).
37 – Той се позовава също на други свързани становища за класиране 8517.50/1 относно апарат, предназначен за свързване на автоматична машина за обработка на информацията към телефонна линия и 8517.50/2 за апарат, позволяващ свързването на автоматична машина за обработка на информацията с телефонна линия посредством RNIS, като добавя, че са приложени общите правила 1 и 6.
38 – Изменения в номенклатурата, които фигурират в приложение към Конвенцията, приети с Препоръка от 26 юни 2004 година на Съвета за митническо сътрудничество, Световна митническа организация, Международна конвенция за хармонизираната система за описание и кодиране на стоките (Брюксел, 14 юни 1983 г.), влязла в сила на 1 януари 2007 г., стр. 73.
39 – Пак там, стр. 86.
40 – Който между другото установява, че продуктите, които не изпълняват функцията, която биха могли да изпълняват без помощта на машина за обработка на информацията, трябва да бъдат класирани в позиция 8471.
41 – Като отчитам технологическия прогрес (повсеместно използване на компютрите, на електронните схеми и т.н. в нарастващо разнообразие от продукти), трябва да добавя, че това би обхванало процент от продуктите, който далеч няма да бъде незначителен, което само засилва значението на поставения въпрос.
42 – За мен е достатъчно убедително становището на Комитета по митническия кодекс по това дело, в което той преценява, че въз основата на обективни характеристики и аргументи продуктите нямат основна функция. Той прави извода, че продуктите имат две отделни функции (LAN и WAN), а не една основна функция.
Full & Egal Universal Law Academy