ЗАКЛЮЧЕНИЕ НА ГЕНЕРАЛНИЯ АДВОКАТ
Г‑Н PAOLO MENGOZZI
представено на 13 март 2008 година(1)
Дело C‑277/06
Interboves GmbH
срещу
Hauptzollamt Hamburg-Jonas
(Преюдициално запитване, отправено от Finanzgericht Hamburg (Германия)
„Защита на животните по време на транспорт — Морски транспорт на говеда — Продължителност на транспортиране — Период на почивка“
I – Въведение
1. С настоящото преюдициално запитване Finanzgericht Hamburg (Германия) иска от Съда да предостави тълкуване на точка 48, подточка 7, букви a) и б) от приложението към Директива 91/628/ЕИО на Съвета от 19 ноември 1991 година за защита на животните по време на транспорт и за изменение на Директиви 90/425/ЕИО и 91/496/ЕИО(2), изменена с Директива 95/29/ЕО на Съвета от 29 юни 1995 година(3) (наричана по-нататък „Директива 91/628“).
2. Запитването е отправено в рамките на спор между Interboves GmbH (наричано по-нататък „Interboves“) и Hauptzollamt Hamburg-Jonas (наричан по-нататък „Hauptzollamt“) във връзка с отказа на последната да уважи направеното от Interboves през юни 2002 г. искане за предоставяне на възстановяване при износ на живи говеда с мотива, че продължителността на (морския) транспорт на тези животни е превишила тази, предвидена в точка 48, подточка 7, буква б) от приложението към Директива 91/628.
II – Правна уредба
3. Член 33, параграф 9 от Регламент (ЕО) № 1254/99 на Съвета от 17 май 1999 година относно общата организация на пазара на говеждо и телешко месо(4), подчинява плащането на възстановяването при износ на живи животни на спазването на предвидените в общностното законодателство разпоредби относно хуманното отношение към животните, и по-специално относно защитата на животните по време на транспорт.
4. На 18 март 1998 г. Комисията на Европейските общности приема Регламент (ЕО) № 615/98 от 18 март 1998 година относно особени правила за прилагане на режима на възстановяванията при износ, що се отнася до хуманното отношение към живите животни от рода на едрия рогат добитък по време на транспорт(5). Този регламент, който е приет въз основа на Регламент (ЕИО) № 805/68 на Съвета от 27 юни 1968 година за обща организация на пазара на говеждо и телешко месо(6), по-специално на член 13, параграф 9 от последния(7), и предхожда Регламент № 1254/99, остава в сила до 13 април 2003 г., дата, след която е заменен с Регламент (ЕО) № 639/2003 на Комисията от 9 април 2003 година относно определяне на подробни правила по силата на Регламент (ЕО) № 1254/1999 по отношение на изискванията за отпускане на възстановявания при износ, свързани с хуманно отношение към живите животни от рода на едрия рогат добитък по време на транспорт(8). В този смисъл Регламент № 615/98 се е прилагал за подадените преди приемането на Регламент № 639/2003(9) декларации за износ като разглежданата по главното производство.
5. Член 1 от Регламент № 615/98 предвижда, че за прилагането на член 13, параграф 9, втора алинея от Регламент № 805/68, плащането на възстановяванията при износ на живи животни от рода на едрия рогат добитък е подчинено на спазването по време на транспорта на животните до тяхното първо разтоварване в третата страна на крайно местоназначение на разпоредбите на Директива 91/628 и на разпоредбите на Регламент № 651/98.
6. Съгласно член 2, параграф 2 от Директива 91/628 следва да се прилагат изброените по-долу определения:
„[…]
б) „транспортиране“ — всяко придвижване на животни, извършвано с транспортно средство, което включва натоварването и разтоварването на животните;
[…]
ж) „пътуване“ — преместването от мястото за експедиция до местоназначението;
з) „период на почивка“ — непрекъснат период при пътуването, по време на който животните не се придвижват с транспортно средство;
[…]“
7. Глава I от приложението към Директива 91/628 предвижда в точка A. 2, буква г), че в процеса на транспортиране животните трябва да бъдат поени и да получават съответната храна на подходящи интервали, посочени в глава VII от същото приложение.
8. Глава VII, точка 48 от приложението към Директива 91/628 се отнася по-специално до времето за пътуване и периодите на почивка. Тази глава предвижда:
„[…]
2. Времето за пътуване при животните от видовете, посочени в точка 1, не превишава осем часа.
3. Максималното време за пътуване по точка 2 може да бъде удължено, когато транспортното средство [другаде в текста: „превозното средство“] отговаря на следните допълнителни изисквания:
– има достатъчно сламена постеля на пода на транспортното средство,
– транспортно средство превозва подходяща храна за транспортираните животински видове, достатъчна за времето на пътуване,
– има директен достъп до животните,
– има възможност за подходяща вентилация, която може да се регулира в зависимост от температурата (вътре и навън),
– разполага с подвижни панели за изграждане на обособени отделения,
– превозните средства са оборудвани с връзка за снабдяване с вода по време на спирките,
– достатъчно вода за поене на животните по време на пътуването.
4. Интервалите за поене и хранене, времето за пътуване и периодите за почивка при използване на автомобили, които отговарят на изискванията по точка 3, се определят както следва:
[…]
г) На всички други животни от видовете, посочени в точка 1[(10)], след 14 часа пътуване се дава период за почивка от най-малко един час, достатъчна за да им се даде течност, и при необходимост, да бъдат нахранени. След този период на почивка тяхното транспортиране може да продължи за следващи 14 часа.
5. След определеното време на пътуването животните трябва да се разтоварят, нахранят [да се чете: „нахранят, напоят“] и да се оставят да починат в продължение най-малко на 24 часа.
[…]
7. a) Животните не трябва да бъдат транспортирани по море, ако максималното време на пътуване превишава определеното в точка 2, освен ако са спазени условията по точки 3 и 4, с изключение на времето на пътуване и периодите на почивка.
б) В случаите на морски транспорт по редовна и директна връзка между две географски точки на Общността с превозни средства, натоварени на плавателни съдове без разтоварване на животните, последните трябва да бъдат оставени да починат за 12 часа след разтоварване в пристанището на местоназначението или в непосредствена близост до него, освен ако времето на пътуване по море позволява такова пътуване да бъде включено в общата схема на точки 2 до 4.
8. В интерес на животните времето на пътуване по точки 3, 4 и 7, буква б) може да се удължи с два часа, като се вземе под внимание по-специално близостта до местоназначението.
[…]“
III – Фактите по главното производство, преюдициалните въпроси и производството пред Съда
9. На 12 юни 2002 г. Interboves декларира пред Hauptzollamt износа на 33 живи говеда към бивша Федерална република Югославия и на това основание иска да му бъде предоставено възстановяване при износ.
10. С решение от 23 юли 2003 г. Hauptzollamt отхвърля възстановяването с мотива, че при транспортирането на животните Interboves не е спазило точка 48, подточка 7, буква б) от приложението към Директива 91/628.
11. В решението си Hauptzollamt обяснява, че съгласно нейния анализ на представения от Interboves транспортен план, говедата са били транспортирани в продължение на 23 часа, а именно 14 часа и 30 минути с морски транспорт на борда на ро-ро кораб между Бари (Италия) и Игуменица (Гърция), както и 8 часа и 30 минути по суша до Evzoni, граничен пункт между Гърция и бивша югославска република Македония, без никакъв период на почивка. Следователно, като счита, че в точка 48, подточка 7, буква б) от приложението към Директива 91/628 се установява, че след 14 часа транспортиране за животните, които са били превозени по море между две географски точки на Общността с превозни средства, натоварени на плавателни съдове без разтоварване на животните, трябва да се предвиди период на почивка от 12 часа след разтоварване в пристанището на местоназначението или в непосредствена близост до него, Hauptzollamt отказва да предостави възстановяването.
12. С решение от 21 юни 2005 г. Hauptzollamt отхвърля подадената от Interboves административна жалба срещу отказа за предоставяне на възстановяване при износ, като преценява, че продължителността на пътуването по море е трябвало да се счита за удължаване на транспортирането по суша, а не, както поддържа Interboves, че продължителността на това пътуване не е трябвало да се взема предвид при изчисляване на времето за транспортиране. Според Hauptzollamt, за да се провери дали общата продължителност на транспортирането е съобразена с точка 48, подточка 7, буква б) от приложението към Директива 91/628, продължителността на транспортирането по море следва да се прибави към тази на предшествалия го и последвал период на транспортиране по суша, което в конкретния случай се равнявало на 32 часа и 45 минути (или 14 часа и 30 минути транспортиране по море и 18 часа и 15 минути транспортиране по суша до крайното местоназначение).
13. На 21 юли 2005 г. Interboves подава жалба за отмяна на това решение пред Finanzgericht Hamburg, като изтъква, че е спазило разпоредбите на Директива 91/628.
14. Като преценява, че решаването на спора зависи от тълкуването на разпоредбите на глава VII от приложението към Директива 91/628, по отношение на които впрочем може да са останали някои съмнения, Finanzgericht Hamburg решава да спре производството и да постави на Съда следните преюдициални въпроси:
„1) Определя ли точка 48, подточка 7, буква a) […] от приложението към Директива 91/628 […] същественото изискване относно транспортирането [на животни] по море така, че по принцип — и при условие, че са изпълнени условията на точка 48, подточки 3 и 4 […] от горепосоченото приложение — дори когато животните се транспортират с ро-ро ферибот (наречен „roll-on/roll-off“), периодите на транспортиране по суша преди и след транспортирането по море не са свързани?
2) Съдържа ли точка 48, подточка 7, буква б) […] от приложението към Директива 91/628 […] специална разпоредба относно ро-ро корабите, движещи се в Общността, която се прилага кумулативно към изискванията по точка 48, подточка 4, буква [г)] така, че само ако продължителността на транспортирането по море не е отговаряла на общите правила по точка 48, подточки 2—4 от приложението [към] Директивата — а именно максимална продължителност от 29 часа [вж.] точка 48, подточка 4, буква г) — с пристигането на ферибота на пристанището на местоназначението не се слага начало на нова максимална продължителност от 29 часа, а следва да се предвиди почивка от 12 часа?“
15. В съответствие с член 23 от Статута на Съда Interboves, Hauptzollamt, белгийското, гръцкото и шведското правителство, както и Комисията, представят писмени бележки. Устните състезания са изслушани в съдебното заседание от 23 май 2007 г. с изключение на Hauptzollamt и белгийското правителство, на което те не са представени.
IV – Анализ
16. Следва да се напомни, че глава VІІ, точка 48 от приложението към Директива 91/628 установява правилата относно интервалите за поене, за хранене, както и времето за пътуване и периодите на почивка за животинските видове, сред които говедата, изброени в член 1, параграф 1, буква а) от тази директива, по време на транспортирането им, с изключение на въздушния транспорт.
17. Точка 48, подточка 2 от посоченото приложение пояснява, че времето за пътуване не превишава 8 часа. Това време може обаче да бъде удължено, когато транспортното средство отговаря на предвидените в точка 48, подточка 3 от същото приложение допълнителни изисквания. В този смисъл, когато транспортното средство е автомобил, отговарящ на изискванията на посочената точка 48, подточка 3 — в което препращащата юрисдикция не се съмнява в главното производство — точка 48, подточка 4, буква г) от приложението към Директива 91/628 предвижда, че след 14 часа пътуване на животните се дава период за почивка от най-малко един час, по-специално за да бъдат нахранени и напоени, след което тяхното транспортиране може да продължи за следващи 14 часа. Следователно същата точка 48, подточка 4, буква г) установява максималната продължителност на транспортиране от 28 часа за автомобилите, които отговарят на изискванията по посочената точка 48, подточка 3.
18. По този повод държа да поясня, че общата формула, възприета както от препращащата юрисдикция, така и от някои от страните, предоставили становища на Съда, според която точка 48, подточка 4, буква г) от приложението към Директива 91/628 разрешавала максимална продължителност на транспортирането от 29 часа, е само неточно тълкуване на предвиденото в тази разпоредба правило 14 + 1 + 14(11). В действителност правилото в посочената точка 48, подточка 4, буква г) установява единствено максимален период на транспортиране по суша от 28 часа, прекъснат от минимален период на почивка от един час, като тези два периода заедно представляват минималната продължителност на пътуването от 29 часа. Следователно продължителността на дадено пътуване може например да бъде 50 часа, а именно два (максимални) периода на транспортиране от 14 часа всеки един, прекъснати от период на почивка от 22 часа.
19. По отношение на транспортирането по море точка 48, подточка 7, буква а) от приложението към Директива 91/628 препраща към установеното в точка 48, подточка 2 правило (или максимално време на пътуване от 8 часа), освен ако са спазени предвидените в точка 48, подточка 3 и точка 48, подточка 4 от същото приложение изисквания, с изключение на продължителността на пътуванията и на периодите на почивка. Ето защо от самия прочит на текста на точка 48, подточка 7, буква а) от приложението към Директива 91/628 следва, че предвидената в посочената точка 48, подточка 4, буква г) минимална продължителност на пътуване от 29 часа, като общо правило не се прилага за транспортирането по море. Този вид транспорт обхваща най-малко, както посочват и всички страни, представили становища на Съда, транспорта със специализиран кораб, отговарящ на изискванията за удобство, подобни на тези съществуващи в обор (наричан обикновено „кораб за превозване на живи животни“).
20. Впрочем в точка 48, подточка 7, буква б) от приложението към Директива 91/628 се пояснява, че за морски транспорт по редовна и директна връзка между две географски точки на Европейската общност с превозни средства, натоварени на плавателни съдове без разтоварване на животните (наричан по-нататък „транспорт с ро-ро кораб“), последните трябва да бъдат оставени да починат за 12 часа след разтоварване в пристанището на местоназначението или в непосредствена близост до него, освен ако времето на пътуване по море позволява такова пътуване да бъде включено в общата схема на точка 48, подточки 2—4.
21. В рамките на първия си преюдициален въпрос препращащата юрисдикция иска да установи по същество и на първо място дали посоченото в точка 48, подточка 7, буква б) от приложението към Директива 91/628 транспортиране с ро-ро кораб може да бъде квалифицирано като морски транспорт по смисъла на точка 48, подточка 7, буква a) от това приложение. При утвърдителен отговор препращащата юрисдикция иска на второ място да установи дали когато транспортирането с ро-ро кораб се вмества между два периода на пътуване по суша, последните не са свързани помежду си, както това се предполага при идентична схема на пътуване, когато частта, представляваща морски транспорт, е осъществена посредством кораб за превозване на живи животни.
22. С втория си въпрос препращащата юрисдикция иска по същество да установи дали след транспортиране с ро-ро кораб, чиято продължителност изглежда превишава 14 часа — а именно, максималния период на транспортиране, предвиден в точка 48, подточка 4, буква г) от приложението към Директива 91/628 — преди минималната продължителност на почивка от един час, на животните трябва да се даде почивка от 12 часа в изпълнение на посочената точка 48, подточка 7, буква б) или веднага след разтоварването може да се пристъпи към транспортиране по суша с максимална продължителност от 28 часа.
23. За да се отговори на тези въпроси, е уместно да се възприеме систематично и телеологично тълкуване на точка 48 от приложението към Директива 91/628 по отношение на условията на пътуване на говедата при транспортиране по суша, с ро-ро кораб и с кораб за превозване на живи животни.
24. Посочената точка 48 разграничава видовете транспортиране в зависимост от предоставяните от тях гаранции за качество, що се отнася до опазването здравето на животните, в случая на говедата.
25. В този смисъл, докато предвидената в точка 48, подточка 4, буква г) от приложението към Директива 91/628 максимална продължителност на транспортиране по суша е 28 часа, морският транспорт на говеда посредством кораб за превозване на живи животни, посочен в точка 48, подточка 7, буква а) от същото приложение, не е обвързан от никаква максимална продължителност поради значително по-добрите условия на пътуване, който гарантира на животните.
26. Между тези две крайни положения се намира транспортирането с ро-ро кораб, което е в центъра на поставените от препращащата юрисдикция преюдициални въпроси. В действителност, макар говедата да не се разтоварват от камиона на кораба, както при транспортирането с кораб за превозване на живи животни, на тях се предоставят по-щадящи здравето условия отколкото при транспортирането по суша, поради установените в глава І, точка 26 от приложението към Директива 91/628 допълнителни гаранции. В този смисъл, тъй като говедата претърпяват множество тръскания по време на транспортирането по суша, точка 26, буква б), подточка i) от посочената глава I предвижда система за фиксиране на камионите, която ограничава движенията на превозното средство по време на транспортирането с ро-ро кораб. Освен това, докато по време на транспортирането по суша говедата могат да бъдат хранени и/или напоени само при престой, в съответствие с точка 26, буква б), подточка iii), по време на пътуването по море те могат да бъдат хранени и/или поени.
27. Не бих желал да давам предварително отговор на преюдициалните въпроси, но изглежда, че общностният законодател е признал спецификата на транспортирането с ро-ро кораб, като в точка 48, подточка 7, буква б) от приложението към Директива 91/628 е установил и разпоредби ad hoc, включително отнасящи се до продължителността на транспортирането, като е отчел качествените условия на последното. По-нататък в настоящото заключение ще разгледам значението на тези условия при определяне продължителността на транспортирането с ро-ро кораб.
28. Тъй като случаят е такъв, споменаването в точка 26 от настоящото заключение на глава І, точка 26 от приложението към Директива 91/628 ме кара веднага да отговоря на първата част от първия въпрос, че несъмнено транспортът с ро-ро кораб трябва да бъде квалифициран като морски транспорт. В действителност, както вече имах възможност да изтъкна в заключението си по дело Schwaninger Martin, посочено по-горе, транспортът с ро-ро кораб въпреки своите особености спада към морския транспорт(12). Впрочем точка 48, подточка 7, буква б) от приложението към Директива 91/628 посочва този вид транспортиране като „морски транспорт“.
29. Следователно мисля, че без особено колебание може да се твърди, че посочената точка 48, подточка 7, буква а) установява общите разпоредби, свързани с морския транспорт, в това число и на транспортирането с ро-ро кораб. От това следва, че разглежданата разпоредба се прилага за всички видове морски транспорт, които отговарят на установените в точка 48, подточки 2—4 изисквания, с изключение на времето за пътуване и периодите на почивка.
30. За да се отговори на първия поставен от препращащия съд въпрос в неговата пълнота, остава да се изясни дали всеки от периодите на транспортиране по суша, които предшестват и следват транспортирането с ро-ро кораб, са свързани помежду си.
31. По този повод жалбоподателят по главното производство и Комисията защитават идеята, че двата периода на транспортиране по суша никога не са свързани. Шведското правителство, обратно, поддържа, че те винаги са свързани помежду си, тъй като става въпрос за едно непрекъснато пътуване. Това правителство пояснява също така, че само неговата теза съответствала на целта на Директива 91/628.
32. Според мен на поставения въпрос не може да се отговори по толкова категоричен начин. В крайна сметка, както ще покажа по-нататък, необходимостта двата периода на транспортиране по суша да се изчисляват заедно, трябва да се преценява в зависимост от времето на транспортирането с ро-ро кораб, т.е. дали продължителността на това транспортиране достига или не тази, предвидена в точка 48, подточка 4, буква г) от приложението към Директива 91/628.
33. Вече посочих, че макар и да е квалифициран като морски транспорт, транспортът с ро-ро кораб притежава характерни особености. Последните са признати от общностния законодател в разпоредбите на Директива 91/628, по-специално в точка 48, подточка 7, буква б) от приложението към нея. По този повод препращането in fine на тази разпоредба към общата схема на точка 48, подточки 2—4 от посоченото приложение предполага, че обратно на правилата, приложими към морския транспорт като цяло [точка 48, подточка 7, буква a)], предвидената в точка 48, подточка 4, буква г) от същото приложение максимална продължителност на транспортиране от 28 часа се прилага, ако говедата се транспортират с ро-ро кораб. При все това следва да се поясни, че посоченият в същата точка 48, подточка 4, буква г) период на почивка е безсмислен при транспортирането по море. В действителност, независимо дали се транспортират в кораби за превозване на живи животни или в ро-ро кораби, може животните да продължат да бъдат хранени и/или поени, в първия случай, поради условията, близки до тези в обор, а във втория, поради наличието и спазването на разпоредбите на глава I, точка 26, буква б), подточка iii) от приложението към Директива 91/628, които дават възможност да се гарантира поенето и храненето на животните.
34. От това следва, че когато транспортирането с ро-ро кораб достигне периода от 28 часа, животните ще бъдат оставени да починат за 12 часа в пристанището на местоназначението в съответствие с посочената точка 48, подточка 7, буква б). По този повод е уместно да се поясни, че предвидените в тази разпоредба 12 часа имат същата функция на „неутрализиране“ на периодите на транспортиране, осъществени преди тази почивка, като периода от 24 часа, предвиден в точка 48, подточка 5 от приложението към Директива 91/628, приложим към транспорта по суша. Това предполага, че след 12-часовия период на почивка, следващ транспортиране с ро-ро кораб, продължило 28 часа, може да започне нов период на транспортиране.
35. Това тълкуване на функцията на 12-часовия период на почивка се потвърждава, от една страна, от текста на точка 48, подточка 7, буква б) от приложението към Директива 91/628, който не препраща към точка 48, подточка 5 от същото приложение, и от друга страна, от естеството на транспортирането с ро-ро кораб, което, както вече беше обяснено по-горе, предлага качествени условия на пътуване, които в по-голяма степен щадят здравето на животните, отколкото тези при транспортирането по суша.
36. В случаите, когато транспортирането с ро-ро кораб се вмества между два периода на транспортиране по суша, като хипотезата, която има предвид препращащата юрисдикция, връзката между последните по мое мнение се обуславя от продължителността на пътуването с ро-ро кораб.
37. Ако продължителността на транспортирането с ро-ро кораб достигне максималната продължителност от 28 часа, периодът от 12 часа, в който говедата трябва да бъдат оставени да си починат, неутрализира продължителността на всякакъв вид предходно транспортиране, протекло преди това.
38. Ако продължителността на транспортирането с ро-ро кораб не достигне максималната продължителност от 28 часа, двата периода на транспортиране по суша трябва да бъдат свързани поради преследваната от Директива 91/628 цел, а именно защитата на здравето на животните по време на транспортирането. В действителност да се защитава в този случай, както прави Комисията, тълкуването, според което периодите на транспортиране по суша не били свързани помежду си, би означавало период на транспортиране с ро-ро кораб да се третира по-благоприятно отколкото период на почивка. В този смисъл, докато след период на почивка от 20 часа, предхождан от продължило 14 часа транспортиране по суша, следващият го период на пътуване по суша не може да превишава 14 часа в съответствие с общата схема по точка 48, подточка 4, буква г) от приложението към посочената директива, да се приеме в подобен случай, че след 20-часово транспортиране с ро-ро кораб е възможен максимален период на пътуване от 28 часа, без да се вземе предвид продължителността на транспортирането по суша, предхождащо това по море, би означавало да се пренебрегне преследваната от Директива 91/628 цел да се намали, доколкото е възможно, транспортирането на животни на дълги разстояния и следователно да се ограничи неговата продължителност в интерес на хуманното отношение към тях. Значението на тази цел впрочем е подчертано от Съда в Решение от 23 ноември 2006 г. по дело ZVK(13) във връзка с тълкуването на понятието „транспортиране“ по смисъла на Директива 91/628.
39. Тълкуването, при което периодите на транспортиране по суша се свързват в зависимост от продължителността на транспортирането с ро-ро кораб, гарантира съразмерна защита на животните по време на пътуването, като ограничава, доколкото е възможно, натрупването на дълги периоди на транспортиране. Според мен това тълкуване съответства на целта, която общностният законодател е искал да постигне, т.е. равностойно ниво на закрила на животните при транспортирането им, като се отчитат присъщите на всяко транспортно средство различни качествени условия, за да се предвидят правила, пригодени за всяко от тези средства, по-специално тези, свързани с продължителността на транспортирането.
40. Ето защо поддържаната от шведското правителство теза, според която, за да се гарантира опазването на здравето на животните, би трябвало да се приеме, че е налице само едно непрекъснато пътуване, не изглежда обоснована. Макар да е уместно да се признае, че транспортирането се развива по време на едно пътуване(14), това пътуване обаче се състои от различни видове транспортиране, които се подчиняват и на различни правила. Освен това изложените от шведското правителство доводи изглежда въвеждат дискриминационно третиране по отношение на някои видове транспорт, в случая на морския транспорт, като изменят ratio на Директива 91/628.
41. Не мога да възприема нито защитаваната по-специално от Комисията позиция, според която периодите, предхождащи и следващи този на транспортирането с ро-ро кораб, никога не са свързани, нито предложената от шведското правителство, според която в рамките на едно непрекъснато пътуване тези периоди били винаги свързани. За сметка на това според мен на втората част от първия преюдициален въпрос, поставен от препращащата юрисдикция, трябва да се отговори в смисъл, че връзката между периода на транспортиране по суша, който предшества и който следва период на транспортиране с ро-ро кораб, зависи от това дали максималната продължителност на това пътуване, установена в точка 48, подточка 4, буква г) от приложението към Директива 91/628 в съответствие с препращането в точка 48, подточка 7, буква б) от това приложение, е достигната.
42. Развитият по-горе анализ и току-що предоставеният от мен отговор на първия въпрос, дават и възможност в основни линии да се разреши вторият въпрос, поставен от препращащата юрисдикция.
43. По този повод бих искал да напомня, че с втория си въпрос препращащата юрисдикция иска да установи дали след транспортиране с ро-ро кораб, чиято продължителност изглежда превишава 14 часа — т.е. максималния период на транспортиране, предвиден в точка 48, подточка 4, буква г) — на животните трябва да се даде почивка от 12 часа в изпълнение на посочената точка 48, подточка 7, буква б) или веднага след разтоварването може да се извърши транспортиране по суша с максимална продължителност от 28 часа.
44. Както посочих по-горе, след пътуване с ро-ро кораб, чиято продължителност не достига 28 часа, може да започне нов период на транспортиране, като все пак се държи сметка за евентуалното наличие на период на пътуване по суша, предхождащ транспортирането с ро-ро кораб.
45. В случая от акта за препращане е видно, че транспортирането по суша, предшестващо транспортирането с ро-ро кораб, е било неутрализирано от период на почивка от повече от 24 часа (в съответствие с точка 48, подточка 5 от приложението към Директива 91/628) и че проблемът, който се поставя пред препращащата юрисдикция, е да се установи дали след транспортиране с ро-ро кораб, за чиято продължителност се твърди, че е прекомерна (14 часа и 30 минути), може да започне нов период на транспортиране. Както показва моето изложение, свързано с първия преюдициален въпрос обаче, транспортиране по суша може да се извърши веднага след пристигането в пристанището на местоназначението на ро-ро кораб, ако продължителността на неговото пътуване не е достигнала 28 часа. Впрочем направената по-горе от мен уговорка, която е свързана с необходимостта от свързване на периодите на транспортиране по суша помежду им, не е относима по главното производство поради неутрализирането на периода на транспортиране по суша, предшестващ транспортирането с ро-ро кораб.
46. Бих добавил за всеки случай, че посочената от препращащата юрисдикция алтернатива, състояща се в прилагане на период на почивка от 12 часа след период на транспортиране с ро-ро кораб от 14 часа, трябва да бъде отхвърлена не само поради току-що изложената причина, но и поради други съображения, свързани със систематичното тълкуване на Директива 91/628. В частност това тълкуване би довело до по-благоприятно третиране на транспортирането по суша, продължило 14 часа, което в съответствие с точка 48, точка 4, буква г) от приложението към Директива 91/628 трябва да бъде последвано само от „най-малко 1 час почивка“, в сравнение с транспортирането с ро-ро кораб, което би трябвало да бъде последвано от период на почивка от 12 часа, макар последният вид транспортиране да осигурява на животните качествени условия на пътуване, които щадят тяхното здраве в по-голяма степен от тези на транспортирането по суша(15).
47. Предвид изложеното по-горе, предлагам на преюдициалните въпроси да се отговори в смисъл, че първо, точка 48, подточка 7, буква a) от приложението към Директива 91/628 урежда основните изисквания, приложими по отношение на морския транспорт, в това число транспорта с ро-ро кораб по точка 48, подточка 7, буква б) от посоченото приложение. На второ място, връзката между периодите на транспортиране по суша, които предшестват и следват период на транспортиране с ро-ро кораб, зависи от това да се установи дали е достигната посочената в точка 48, подточка 4, буква г) от приложението към Директива 91/628 максимална продължителност на този транспорт в съответствие с препращането, извършено в точка 48, подточка 7, буква б) от същото приложение. Следователно, когато продължителността на транспорта с ро-ро кораб не достига максималната продължителност от 28 часа, период на транспортиране по суша може да започне веднага след пристигане в пристанището на местоназначението. За да се изчисли продължителността на този период в съответствие с Директива 91/628, следва да се вземе предвид продължителността на периода на транспортиране по суша, който предшества тази на транспортирането с ро-ро кораб, освен ако в изпълнение на точка 48, подточка 5 от приложението към Директива 91/628 период на почивка от най-малко 24 часа не е неутрализирал периода на транспортиране по суша, предшестващ пътуването по море. Препращащата юрисдикция следва да прецени дали разглежданото в главното производство пътуване отговаря на изложените по-горе условия.
V – Заключение
48. Предвид всички изложени по-горе съображения предлагам на Съда да отговори на поставените му от Finanzgericht Hamburg преюдициални въпроси по следния начин:
„1) Точка 48, подточка 7, буква a) от приложението към Директива 91/628/ЕИО на Съвета от 19 ноември 1991 година за защита на животните по време на транспорт и за изменение на Директиви 90/425/ЕИО и 91/496/ЕИО, изменена с Директива 95/29/ЕО на Съвета от 29 юни 1995 година, трябва да се тълкува в смисъл, че определя основните изисквания, приложими към морския транспорт, включително към транспорта по редовна и директна връзка между две географски точки на Европейската общност с превозни средства, натоварени на плавателни съдове без разтоварване на животните, предвиден в точка 48, подточка 7, буква б) от посоченото приложение.
2) Връзката между периода на транспортиране по суша, който предшества, и този, който следва, период на транспортиране по редовна и директна връзка между две географски точки на Европейската общност с превозни средства, натоварени на плавателни съдове без разтоварване на животните, зависи от това дали е достигната максималната продължителност на това транспортиране, посочена в точка 48, подточка 4, буква г) от приложението към Директива 91/628, изменена с Директива 95/29, в съответствие с препращането, извършено в точка 48, подточка 7, буква б) от същото приложение.
Следователно, когато продължителността на транспортирането по редовна и директна връзка между две географски точки на Европейската общност с превозни средства, натоварени на плавателни съдове без разтоварване на животните не достига максималната продължителност от 28 часа, период на транспортиране по суша може да започне веднага след пристигане в пристанището на местоназначението. За да се изчисли продължителността на този период в съответствие с Директива 91/628, изменена с Директива 95/29, следва да се вземе предвид продължителността на периода на транспортиране по суша, който предшества транспортирането по редовна и директна връзка между две географски точки на Европейската общност с превозни средства, натоварени на плавателни съдове без разтоварване на животните, освен ако в изпълнение на точка 48, подточка 5 от приложението към същата директива, период на почивка от най-малко 24 часа не е неутрализирал периода на транспортиране по суша, предшестващ пътуването по море.
Препращащата юрисдикция е тази, която следва да прецени дали разглежданото в главното производство пътуване отговаря на горепосочените условия.“
1 – Език на оригиналния текст: френски.
2 – ОВ L 340, стр. 17; Специално издание на български език 2007 г., глава 3, том 10, стр. 182.
3 – ОВ L 148, стр. 52, Специално издание на български език 2007 г., глава 3, том 17, стр. 120.
4 – ОВ L 160, стр. 21, Специално издание на български език, 2007 г., глава 3, том 28, стр. 80.
5 – ОВ L 82, стр. 19.
6 – ОВ L 148, стр. 24.
7 – Текстът на член 13, параграф 9, втора алинея от Регламент № 805/68 е идентичен на този на член 33, параграф 9 от Регламент № 1254/1999.
8 – ОВ L 93, стр. 10; Специално издание на български език 2007 г., глава 3, том 48, стр. 3.
9 – Вж. член 9 от Регламент № 639/2003.
10 – Става въпрос за говедата с изключение на телетата.
11 – Вж. моето заключение, представено на 28 февруари 2008 г. по дело Schwaninger Martin (C‑207/06), висящо пред Съда, (бележка 7).
12 – Точка 26.
13 – С-300/05, Recueil, стр. І-11169, точка 19.
14 – Напомням, че съгласно член 2, буква ж) от Директива 91/628, пътуване се дефинира като „преместването от мястото за експедиция до местоназначението“.
15 – Вж. в този смисъл и моето заключение по дело Schwaninger Martin, посочено по-горе (точки 31—35).
Full & Egal Universal Law Academy