EUR-Lex -  62006CC0455 - BG

ЗАКЛЮЧЕНИЕ НА ГЕНЕРАЛНИЯ АДВОКАТ

Г-Н YVES BOT

представено на 6 май 2008 година(1)

Дело C‑455/06

Heemskerk BV

Firma Schaap

срещу

Productschap Vee en Vlees

(Преюдициално запитване, отправено от College van Beroep voor het bedrijfsleven (Нидерландия)

„Възстановявания при износ — Защита на животните по време на транспорт — Защита на финансовите интереси на Общността — Служебно прилагане на общностното право — Принцип за забрана на reformatio in pejus — Процесуална автономия — Граници — Ефективно прилагане на общностното право“

1.        С настоящото преюдициално запитване College van Beroep voor het bedrijfsleven (Нидерландия) иска от Съда да тълкува няколко общностни разпоредби, които обвързват плащането на възстановяванията при износ на живи животни от рода на едрия рогат добитък със спазването на общностната правна уредба относно защитата на животните по време на транспорт.

2.        Запитването е отправено в рамките на спор между Heemskerk BV и Firma Schaap(2), от една страна, и Productschap Vee en Vlees(3), от друга, относно приетите от последния решения да поиска връщането на възстановяването при износ, което счита за недължимо платено на тези две предприятия.

3.        Сред преюдициалните въпроси, поставени на Съда от препращащата юрисдикция, два представляват особен интерес от гледна точка на проблема за служебното прилагане на общностното право от националния съд.

4.        Всъщност препращащата юрисдикция иска по същество от Съда да се произнесе дали общностното право изисква от националния съд в производство като главното, което се отнася не само до защитата на животните по време на транспорт, но и до защитата на финансовите интереси на Европейската общност, да упражнява служебен контрол за законосъобразност на национален административен акт от гледна точка на правните основания, изведени от общностното право, включително когато в резултат от такъв контрол жалбоподателят в главното производство е поставен в по-неблагоприятно положение спрямо това, в което би се намирал, ако не беше упражнил правото си на обжалване.

5.        В настоящото заключение ще изложа причините, поради които смятам, че при обстоятелства като тези в спора по главното производство националният съд като отговарящ за прилагането на общностното право е длъжен да го прилага служебно.

I –    Правна уредба

 A –     Общностно право

1.      Регламент (ЕО) № 1254/1999

6.        Регламент (ЕО) № 1254/1999 на Съвета от 17 май 1999 година относно общата организация на пазара на говеждо и телешко месо(4) отменя и заменя Регламент (ЕИО) № 805/68 на Съвета от 27 юни 1968 година за общата организация на пазара на телешко и говеждо месо(5).

7.        По силата на член 33, параграф 9, втора алинея от Регламент № 1254/1999 изплащането на възстановяването за износ на живи животни се подчинява на съобразяване с разпоредбите, установени в законодателството на Общността относно хуманното отношение към животните, и по-специално защитата на животните по време на транспорт.

2.      Регламент (ЕО) № 615/98

8.        Член 1 от Регламент (ЕО) № 615/98 на Комисията от 18 март 1998 година относно особени правила за прилагане на режима на възстановяванията при износ, що се отнася до хуманното отношение към живите животни от рода на едрия рогат добитък по време на транспорт(6) предвижда, че за прилагането на член 13, параграф 9, втора алинея от Регламент № 805/68, заменен с член 33, параграф 9, втора алинея от Регламент № 1254/1999 изплащането на възстановяванията при износ на живи животни от рода на едрия рогат добитък е подчинено на спазването по време на транспорта на животните до първия пункт за разтоварване в третата страна на крайно местоназначение, на разпоредбите на Директива 91/628/ЕИО на Съвета от 19 ноември 1991 година за защита на животните по време на транспорт и за изменение на Директиви 90/425/ЕИО и 91/496/ЕИО(7), изменена с Директива 95/29/EО на Съвета от 29 юни 1995 година(8), както и на разпоредбите на Регламент № 615/98.

9.        За да се контролира спазването на това условие, уреждащо предоставянето на възстановяванията при износ на говеда, в член 2, параграф 2 от този регламент се предвижда, че всяко транспортиране на животни, при което те напускат митническата територия на Общността, трябва да бъде проверено и удостоверено от официален ветеринарен лекар.

10.      В същия член 2, параграф 2 се предвижда в този смисъл, че официалният ветеринарен лекар на изходния пункт проверява и удостоверява, че животните са годни за предвиденото пътуване в съответствие с разпоредбите на Директива 91/628, че транспортното средство, с което животните ще напуснат митническата територия на Общността, е съобразено с разпоредбите на тази директива, и че са взети необходимите мерки за обгрижването на животните по време на пътуването в съответствие с разпоредбите на посочената директива.

11.      Съгласно член 2, параграф 3 от Регламент № 615/98, ако ветеринарният лекар на изходния пункт прецени, че условията, посочени в параграф 2 от същия член 2, са изпълнени по задоволителен начин, той отбелязва това заключение със забележката „Резултатите от проверките, визирани в член 2 от Регламент № 615/98, са задоволителни“ и с полагане на своя печат и подпис върху документа, удостоверяващ напускането на митническата територия на Общността, или в клетка J на контролното копие T5, или на най-подходящото място върху националния документ.

12.      По силата на член 5, параграф 2 от този регламент заявленията за изплащане на възстановяванията при износ трябва да бъдат допълнени с доказателство, че са спазени разпоредбите на член 1 от същия регламент. Това доказателство се осигурява с документа, удостоверяващ излизането на животните от митническата територия на Общността и съдържащ сертификата от официалния ветеринарен лекар на изходния пункт, а при необходимост — с доклада за проверка, съдържащ констатациите на контролния орган на третата страна на крайно местоназначение при пристигането на животните.

13.      Освен това член 5, параграф 3 от Регламент № 615/98 гласи, че възстановяванията при износ не се изплащат за животните, умрели по време на транспорта, и за животните, за които компетентният орган прецени — въз основа на документите, посочени в член 5, параграф 2, докладите за проверките, посочени в член 4 от този регламент и/или всякакво друго доказателство, с което разполага и което се отнася до спазването на разпоредбите, посочени в член 1 от същия регламент — че Директива 91/628 за защита на животните по време на транспорт не е била спазена.

14.      Следва също да се поясни, че както се отбелязва в шестото съображение от този регламент, последният съдържа изрична разпоредба с цел да се гарантира събирането на възстановяванията при износ, които се считат за недължимо платени с оглед на изискванията, приложими за хуманното отношение към животните.

15.      Член 5, параграф 7 от Регламент № 615/98 предвижда в този смисъл, че когато след изплащането на възстановяването при износ се установи, че общностното законодателство относно защитата на животните по време на транспорт не е било спазено, съответната част от възстановяването при износ се счита за недължимо платена и се връща в съответствие с разпоредбите на член 11, параграфи 3—6 от Регламент (ЕИО) № 3665/87 на Комисията от 27 ноември 1987 година за установяване на общи подробни правила за прилагане на режима на възстановяванията при износ на земеделски продукти(9), заменен с член 52 от Регламент (ЕО) № 800/1999 на Комисията от 15 април 1999 година, който има същия предмет(10).

3.      Директива 91/628

16.      По силата на член 3, параграф 1, буква аа), първо тире от Директива 91/628 държавите членки гарантират, че приетите пространствени норми (плътност на натоварване) при животните са най-малкото в съответствие с цифрите, определени в глава VI от приложението към същата директива, по отношение на животните и транспортните средства, посочени в тази глава.

17.      Глава VI, точка 47, част Б от това приложение се отнася до плътността на натоварване, приложима за говедата. За всеки вид транспорт и в зависимост от теглото на животното се посочва площ в квадратни метри за едно животно.

18.      Освен това съгласно член 5, част А, точка 1, буква а), подточка ii) от Директива 91/628 държавите членки гарантират, че всеки превозвач е обезпечен с разрешение, което е валидно за всякакъв транспорт на гръбначни животни в Общността, което разрешение е дадено от компетентния орган на държавата членка на установяване, или, ако става въпрос за предприятие, установено в трета страна, от компетентния орган на държава членка на Европейския съюз, и което е предмет на писмено поемане на задължение от лицето, отговорно за предприятието, осъществяващо транспортирането, за спазване на изискванията на действащото ветеринарно законодателство на Общността.

19.      Освен това с член 5, част А, точка 1, буква в) от същата директива държавите членки се задължават да гарантират, че за транспортиране на животните всеки превозвач използва транспортни средства, които гарантират спазването на изискванията на Общността относно хуманното отношение по време на транспортиране.

 Б –     Национално право

20.      Член 8:69 от Общия административен закон (Algemene Wet Bestuursrecht) гласи:

„1.      Съдът, пред който е отнесено искането, се произнася въз основа на жалбата, на представените доказателства, на предварителната проверка и на разискванията в съдебното заседание.

2.      Съдът допълва служебно правните основания.

3.      Съдът може да допълва служебно фактите.“

21.      Тази разпоредба се прилага към производствата пред College van Beroep voor het bedrijfsleven по силата на член 19, параграф 1 от Закона за административното обжалване в стопанската област (Wet bestuursrechtspraak bedrijfsorganisatie).

II – Спорът по главното производство и преюдициалните въпроси

22.      От акта за препращане е видно, че на 25 януари 2000 г. всеки от жалбоподателите в главното производство декларира износ на 300 бременни юници към Мароко и иска възстановяване при износ в съответствие с Регламент № 800/1999.

23.      Същия ден 600-те бременни юници, заедно с 40 бременни юници, собственост на друго предприятие, са натоварени в Мурдайк (Нидерландия) на ирландския кораб „M/S Irish Rose“ (наричан по-нататък „корабът“), за да бъдат транспортирани към Казабланка (Мароко).

24.      С бележка върху контролното копие Т5 официалният ветеринарен лекар, който извършва проверката на кораба на изходния пункт, удостоверява, че за този кораб са изпълнени посочените в член 2 от Регламент № 615/98 условия.

25.      Посоченият кораб, плаващ под ирландски флаг, притежава разрешение за площ от 986 m2, предоставено от компетентния орган на Ирландия.

26.      При проверка, извършена в приложение на Регламент (ЕИО) № 4045/89 на Съвета от 21 декември 1989 година относно проверките от страна на държавите членки на транзакции, съставляващи част от системата за финансиране на Европейския фонд за ориентиране и гарантиране на земеделието, секция „Гарантиране“, и за отмяна на Директива 77/435/ЕИО(11), в административните преписки на жалбоподателите в главното производство е открит документ, от който личи, че капацитетът на кораба за транспорт на живи животни е бил надвишен със 111 говеда.

27.      По-задълбоченото разследване, извършено от генералната инспекционна служба, показва, че официалният ветеринарен лекар не е проверил дали са били спазени съдържащите се в глава VI от приложението към Директива 91/628 стандарти за плътност на натоварването. Освен това въз основа на декларация на лицето, придружавало животните по време на транспортирането им към Мароко, генералната инспекционна служба стига до извода, че предвидените с тази директива условия за хуманно отношение към говедата по време на транспортирането не са спазени и че е налице явно пренатоварване на кораба.

28.      С решения от 26 март 2004 г. Productschap отнема предоставеното на жалбоподателите в главното производство възстановяване и изисква връщане на разглежданите суми, увеличени с 10 %. Освен това той определя дължимите законни лихви.

29.      С писма от 13 април 2004 г. всеки от жалбоподателите подава жалба срещу тези решения.

30.      След като на 6 май 2004 г. изслушва жалбоподателите в главното производство, на 2 и 25 август 2005 г. Productschap приема решенията, предмет на жалбата в главното производство.

31.      С тези решения Productschap потвърждава отнемането и връщането на възстановяването при износ, но намалява размера на подлежащите на връщане суми. Като приема, че само говедата над допустимия брой за разрешените 986 m2 са били транспортирани в нарушение на определените с Директива 91/628 стандарти, сред които са и стандартите за плътност на натоварването, Productschap решава, че възстановяването трябва да бъде отнето и върнато по отношение на частта от товара, която не отговаря на изискванията относно хуманното отношение към животните.

32.      Productschap се основава на констатацията, че съгласно глава VІ, точка 47, част Б от приложението към Директива 91/628 на всяко животно е следвало да се предостави площ от най-малко 1,70775 m2. За да изчисли броя на животните, транспортирани в нарушение на този стандарт на натоварване, Productschap разделя разрешената площ на кораба, или 986 m2, на изискуемата площ за всяко животно. Така той стига до извода, че максималният брой животни, които могат да бъдат транспортирани на този кораб, е 577,36 животни и следователно същият кораб е бил пренатоварен с 62 животни.

33.      След това Productschap изчислява подлежащата на връщане част от възстановяването въз основа на броя транспортирани животни над пределно допустимото и пропорционално на дела на всеки от жалбоподателите в главното производство в цялата операция по превоз. Съгласно това изчисление от всеки от тях е изискано да върне възстановяването при износ за 29 животни. Освен това в приложение на член 5, параграф 7 от Регламент № 615/98 във връзка с член 5, параграф 4 от същия регламент подлежащата на връщане сума се увеличава със същия размер.

34.      Жалбоподателите в главното производство обжалват тези решения пред препращащата юрисдикция. В подкрепа на своите жалби те посочват няколко правни основания, които по същество се изразяват, от една страна, в позоваване на доказателствената стойност на сертификата, издаден от официалния ветеринарен лекар, а от друга страна, в поддържане, че условието по ирландското законодателство, според което корабът може да транспортира животни единствено върху площ от 986 m2, не се прилага за транспорт, извършен от Нидерландия за Мароко.

35.      Изправена пред съмнения относно тълкуването на общностното право, препращащата юрисдикция решава да спре производството и да постави на Съда следните преюдициални въпроси:

„1)      a)     Оправомощени ли са административните органи в отклонение от посоченото от официалния ветеринарен лекар в сертификата по член 2, параграф 2 от Регламент № 615/98 да решат, че транспортирането на животните, до което се отнася този сертификат, не отговаря на произтичащите от Директива 91/628 изисквания?

б)      При утвърдителен отговор на буква а) от първия въпрос:

упражняването от административните органи на това правомощие, предоставено с общностното право, подлежи ли на някакви ограничения и ако това е така, кои са те?

2)      При утвърдителен отговор на първия въпрос,

в рамките на преценката дали съществува право на възстановяване, например в случаите, предвидени в Регламент № 800/1999, въз основа на кои разпоредби административните органи на държава членка следва да определят дали транспортът на живи животни е съобразен с общностните изисквания, свързани с хуманното отношение към животните: въз основа на действащите разпоредби в разглежданата държава членка или въз основа на действащите разпоредби в държавата на флага на кораба, транспортиращ живите животни, тоест държавата, която е издала разрешението на този кораб?

3)      Изисква ли общностното право служебно разглеждане на правните основания, изведени от Регламенти № 1254/1999 и № 800/1999, тоест на правни основания, които надхвърлят рамките на отнесения пред националната юрисдикция спор?

4)      Трябва ли понятието „съобразяване с разпоредбите, установени в законодателството на Общността относно хуманното отношение към животните“, посочено в член 33, параграф 9 от Регламент № 1254/1999, да се разбира в смисъл, че когато се установи, че кораб, транспортиращ живи животни, е натоварен по начин, който надвишава разрешения съответен товар за този кораб според изискванията относно хуманното отношение към животните, е налице нарушение на общностните разпоредби само по отношение на броя животни над разрешения товар, или трябва да се приеме, че е налице несъобразяване с посочените разпоредби по отношение на всички транспортирани живи животни?

5)      Ефективното прилагане на общностното право предполага ли, че посредством служебен контрол за спазване на общностните разпоредби може да се стигне до отклонение от принципа, закрепен в нидерландското административно процесуално право, според който при обжалване жалбоподателят не може да бъде поставен в по-неблагоприятно положение спрямо това, в което би се намирал, ако не беше обжалвал?“

III – Анализ

36.      В самото начало бих искал да посоча, че според мен две групи разпоредби заемат централно място в настоящото преюдициално проиводство.

37.      От една страна, става въпрос за член 33, параграф 9, втора алинея от Регламент № 1254/1999 и за член 1 от Регламент № 615/98, по силата на които изплащането на възстановяване при износ е подчинено на спазването на общностното законодателство относно защитата на животните, и в частност относно защитата на животните по време на транспорт. В този смисъл посочените разпоредби предвиждат условие за предоставяне на възстановяванията при износ на живи животни(12).

38.      От друга страна, член 5, параграф 7 от Регламент № 615/98 също заема основно място в настоящото производство. Както показва шестото съображение от този регламент, целта на посочената разпоредба всъщност е да гарантира събирането на възстановяванията при износ, които се считат за недължимо платени с оглед на приложимите изисквания за хуманно отношение към животните. В този смисъл тя представлява правното основание на приетите от компетентните национални органи решения, с които от бенефициерите се изисква връщането на недължимо получените от тях възстановявания при износ, когато след изплащане на последните е установено, че общностното законодателство за защита на животните по време на транспорт не е било спазено.

39.      Именно въз основа на член 5, параграф 7 от Регламент № 615/98 и с оглед на условието за предоставяне, посочено в член 33, параграф 9, втора алинея от Регламент № 1254/1999 и член 1 от Регламент № 615/98, Productschap приема решенията, предмет на жалбата в главното производство. Ето защо според мен поставените от препращащата юрисдикция въпроси трябва да се разбират като целящи основно тълкуването на тези разпоредби. В зависимост от тълкуването, което ще даде Съдът, препращащата юрисдикция ще може да прецени дали спорните решения са в съответствие с общностното право.

 A –     По първия въпрос

40.      С първия си въпрос препращащата юрисдикция иска по същество да се установи дали член 33, параграф 9, втора алинея от Регламент № 1254/1999, както и член 1 и член 5, параграф 7 от Регламент № 615/98, трябва да се тълкуват в смисъл, че националният орган, компетентен в областта на възстановяванията при износ, има правомощието да реши, че транспортът на животни не е бил извършен в съответствие с разпоредбите на Директива 91/628, въпреки че в приложение на член 2, параграф 3 от Регламент № 615/98 официалният ветеринарен лекар преди това е удостоверил, че този транспорт е съобразен с разпоредбите на Директива 91/628. При утвърдителен отговор тази юрисдикция иска от Съда също така да уточни какви са ограниченията на това правомощие.

41.      Подобно на нидерландското и гръцкото правителство и на Комисията на Европейските общности смятам, че на първата част от този въпрос трябва да се отговори утвърдително поради следните съображения.

42.      Най-напред следва да се напомни, че по силата както на член 33, параграф 9, втора алинея от Регламент № 1254/1999, така и на член 1 от Регламент № 615/98, спазването на общностните разпоредби относно хуманното отношение към живите животни от рода на едрия рогат добитък по време на транспорт, и в частност съдържащите се в Директива 91/628 разпоредби, представлява условие за предоставяне на възстановяванията при износ на живи животни.

43.      Съгласно член 5, параграф 2, втора алинея от Регламент № 615/98 сертификатът от официалния ветеринарен лекар на изходния пункт, през който животните са напуснали митническата територия на Общността, евентуално заедно с доклада за проверка, съдържащ констатациите на контролния орган на третата страна на крайно местоназначение при пристигането на животните, представлява доказателството за спазването на това условие за предоставяне и поради това трябва да допълва заявленията за изплащане на възстановяванията при износ.

44.      Макар представянето на това доказателство да е необходимо за получаването на такова плащане, все пак не става въпрос за абсолютно право на вземане, както изрично показва текстът на член 5, параграф 3 от Регламент № 615/98. Бих искал да напомня, че всъщност по силата на тази разпоредба възстановяванията при износ не се изплащат за животните, за които компетентният орган прецени — въз основа на документите, посочени в член 5, параграф 2, докладите за проверките, посочени в член 4 от този регламент и/или всякакво друго доказателство, с което разполага и което се отнася до спазването на разпоредбите, посочени в член 1 от същия регламент — че Директива 91/628 за защита на животните по време на транспорт не е била спазена.

45.      С разглежданата разпоредба на разплащателните органи се предоставя много широка възможност да се позовават на всяко доказателство от значение за хуманното отношение към животните(13) и може да установи, че Директива 91/628 не е била спазена, така че да обоснове отказ за изплащане на поисканото възстановяване при износ. Ето защо сертификатът от официалния ветеринарен лекар на изходния пункт, през който животните са напуснали митническата територия на Общността, по необходимост има относителен характер, в смисъл че преди плащането може да бъде оспорен с други доказателства.

46.      Съдът наскоро потвърждава и пояснява този анализ в Решение по дело Viamex Agrar Handel, посочено по-горе. Той приема, по-специално, че представянето на посочените съответно в член 2, параграф 3 и член 3, параграф 2 от Регламент № 615/98 документи от износителя „не представлява неопровержимо доказателство за спазването на член 1 от него, нито на Директива 91/628. Всъщност това доказателство се явява достатъчно само доколкото компетентният орган не разполага с данни, с оглед на които може да приеме, че [не] е спазена посочената директива“(14). Съдът стига до извода, че „въпреки представените от износителя документи съгласно член 5, параграф 2 от Регламент № 615/98 компетентният орган може в съответствие с член 5, параграф 3 от посочения регламент да прецени, че Директива 91/628 не е спазена“(15).

47.      В същото решение Съдът пояснява също, че „член 5, параграф 3 от Регламент № 615/98 не може да се тълкува в смисъл, че позволява на компетентния орган да поставя произволно под въпрос приложените от износителя доказателства към неговото искане за възстановяване при износ“(16). Ето защо Съдът очертава пределите на свободата на преценка, с която разполага компетентният орган по отношение на естеството и доказателствената сила на данните, които могат да бъдат взети под внимание.

48.      В този смисъл, що се отнася до естеството на тези данни, според Съда „компетентният орган може да прецени, че Директива 91/628 не е била спазена, само предвид [посочените в член 5, параграф 2 от Регламент № 615/98 документи относно здравето на животните], посочените в член 4 от регламента доклади от проверка и/или всякакви други свързани с хуманното отношение към животните данни, с които разполага, относно спазването на посочените в член 1 от регламента разпоредби“(17).

49.      Освен това по отношение на доказателствената сила на данните, които могат да бъдат взети под внимание, Съдът приема, че „компетентният орган е длъжен съгласно член 5, параграф 3 от Регламент № 615/98 да се основе на свързаните с хуманното отношение към животните обективни и конкретни обстоятелства, които са от естество да установят, че приложените от износителя документи към искането му за възстановяване при износ не позволяват да се докаже, че са спазени разпоредбите на Директива 91/628 по време на транспорта, като в тежест на износителя е при необходимост да докаже в какво се състои неотносимостта на доказателствата, на които се позовава компетентният орган, за да достигне до извода, че не са спазени Регламент № 615/98 и Директива 91/628“(18). Компетентният орган също така е „длъжен да мотивира своето решение, като изложи съображенията, поради които преценява, че представените от износителя доказателства не позволяват да се достигне до извода, че са спазени разпоредбите на Директива 91/628“(19).

50.      Накрая, компетентният орган запазва широка свобода на преценка по отношение на съществуването и основателността на правото за изплащане на възстановяване при износ, стига този орган да основава решението си на обективни данни от значение за хуманното отношение към животните и да мотивира в достатъчна степен решението си да не изплаща това възстановяване.

51.      Според мен същото съображение е приложимо не само когато преди изплащането на възстановяването при износ компетентният орган разполага с данни, доказващи, че Директива 91/628 не е била спазена, но и когато получи такива данни след изплащане на възстановяването.

52.      Да се твърди противното би означавало да се лиши от полезно действие член 5, параграф 7 от Регламент № 615/98. Както вече беше посочено, този член в действителност представлява правното основание за исканията за връщане на недължимо платените възстановявания при износ, когато след изплащането на последните се установи, че общностното законодателство относно защитата на животните по време на транспорт не е било спазено. Всички събрани при последваща проверка обективни данни от значение за хуманното отношение към животните могат по мое мнение да мотивират преценката на разплащателния орган за недължимия характер на първоначално предоставеното възстановяване при износ.

53.      Следва да се добави, че тълкуване, придаващо неоспорима доказателствена стойност на сертификата от официалния ветеринарен лекар, би било несъвместимо със самото наличие на последващите проверки, организирани съгласно Регламент № 4045/89, и би навредило на ефикасността на подобни проверки.

54.      Съгласно текста на член 1, параграф 1 от същия регламент целта му е да организира проверката на търговските документи на онези образувания, които получават плащания, пряко или непряко свързани със системата за финансиране от секция „Гарантиране“ на ФЕОГА, с цел да се установи дали сделките, представляващи част от тази система, действително са били проведени и изпълнени правилно. Подобни документи, които са широко дефинирани в член 1, параграф 2 от Регламент № 4045/89(20), могат, както в делото по главното производство, да са в противоречие със сертификата от официалния ветеринарен лекар и да доведат до връщането на възстановяването при износ, за което впоследствие се оказва, че е недължимо платено.

55.      Ето защо считам, че на препращащата юрисдикция следва да се отговори, че член 33, параграф 9, втора алинея от Регламент № 1254/1999, както и член 1 и член 5, параграф 7 от Регламент № 615/98 трябва да се тълкуват в смисъл, че националният орган, компетентен да изплати възстановяванията при износ, има правомощието да реши, че даден транспорт на животни не е бил извършен в съответствие с разпоредбите на Директива 91/628, въпреки че в приложение на член 2, параграф 3 от Регламент № 615/98 официалният ветеринарен лекар преди това е удостоверил, че транспортът е съобразен с разпоредбите на Директива 91/628. За да достигне до този извод, компетентният национален орган трябва да се основава на обективни данни от значение за хуманното отношение към животните, които са от естество да поставят под въпрос представените от износителя документи, и трябва да мотивира в достатъчна степен решението си да поиска връщането на възстановяването при износ.

 Б –       По втория въпрос

56.      С втория си въпрос препращащата юрисдикция иска по същество от Съда да се произнесе дали член 33, параграф 9, втора алинея от Регламент № 1254/1999, както и член 1 и член 5, параграф 7 от Регламент № 615/98 трябва да се тълкуват в смисъл, че за да установи дали са спазени общностните разпоредби относно хуманното отношение към животните по време на транспорт, компетентният орган на държавата членка на износа трябва да взема предвид действащите стандарти в тази държава членка, или в смисъл, че посоченият орган трябва да взема предвид действащите стандарти в държавата членка на флага на кораба, който е транспортирал животните.

57.      За да се разбере правилно произходът и смисълът на този въпрос, бих искал да напомня, че в подкрепа на жалбите си пред препращащата юрисдикция жалбоподателите в главното производство поддържат, че следващото от ирландското законодателство условие, според което корабът може да транспортира животни единствено върху площ от 986 m2, не се прилага за транспорт, извършен от Нидерландия за Мароко. В този смисъл тези страни изглежда смятат, че при обстоятелства като тези в главното производство само действащите в Нидерландия не толкова строги стандарти са били относими, за да се определи наличната площ на кораба за транспорт на животни.

58.      Доколкото тази площ служи като база за сравнение, за да се провери дали са спазени предвидените в глава VІ, точка 47, част Б от приложението към Директива 91/628 общностни изисквания за плътност на натоварване, важно е да се определи дали е в съответствие с общностното право при транспортиране на животни от Нидерландия с кораб под ирландски флаг компетентният орган на държавата членка на износа да вземе предвид издадено въз основа на ирландските стандарти разрешение, позволяващо да се определи наличната площ на кораба за транспорт на животни, съответства на общностното право.

59.      Моето мнение е, че случаят е именно такъв.

60.      Най-напред следва да се напомни, че по силата на член 5, част А, точка 1, буква а), подточка ii) от Директива 91/628 държавите членки трябва да гарантират, че всеки превозвач е обезпечен с разрешение, което е валидно за всякакъв транспорт на гръбначни животни в Общността и което е дадено от компетентния орган на държавата членка на установяване.

61.      Що се отнася по-специално до транспортните средства, в член 5, част А, точка 1, буква в) от тази директива се изисква общо от държавите членки да гарантират, че за транспортиране на животните всеки превозвач използва транспортни средства, които гарантират спазването на изискванията на Общността относно хуманното отношение по време на транспортиране.

62.      За да се контролира спазването на това задължение в рамките на режима на възстановяванията при износ, в член 2, параграф 2 от Регламент № 615/98 се предвижда по-специално, че официалният ветеринарен лекар на изходния пункт за животните проверява и удостоверява, че транспортното средство, с което животните ще напуснат митническата територия на Общността, е съобразено с разпоредбите на Директива 91/628.

63.      По-нататък следва да се посочи, че за да гарантира еднаквото прилагане на условията за предоставяне на възстановяванията при износ, общностният законодател подчинява изплащането им на спазването на разпоредбите на Общността относно хуманното отношение към животните по време на транспорт, а не на съблюдаването на националните стандарти, които може да се различават в зависимост от държавите членки.

64.      В частност, що се отнася до спора по главното производство, правото на възстановяване при износ е подчинено на спазването на общностните изисквания за плътност на натоварване, предвидени в глава VІ, точка 47, част Б от приложението към Директива 91/628. Бих искал да напомня, че за всеки вид транспорт и в зависимост от теглото на животното тези изисквания представляват определена площ в квадратни метри за животно.

65.      За да се провери конкретно спазването на посочените изисквания, е необходимо за основа да се приеме площта на кораба, която може да бъде предназначена за транспорт на животните. Директива 91/628 не съдържа обаче правила, които позволяват да се изчисли точно тази площ. Следователно държавите членки трябва да установят стандартите, даващи възможност да се определи наличната площ на даден кораб за транспорт на животни. Именно в приложение на подобни стандарти компетентният орган на Ирландия е издал разрешение на разглеждания в главното производство кораб за площ от 986 m2.

66.      Доколкото на кораб, на който е било издадено разрешение в държавата членка на флага, може да се наложи, както в спора по главното производство, да транспортира животни, заминаващи от друга държава членка, последната следва да признае това разрешение. В действителност при подобно положение само прилагането на принципа на взаимно признаване e пречка наличната площ за транспорт на животни, която трябва да се вземе предвид, за да се провери спазването на общностните изисквания за плътност на натоварване за един и същ кораб, да се различава в зависимост от държавата членка на заминаване. В този смисъл подобно прилагане на принципа на взаимно признаване може да гарантира, че за транспортирането на животни на един и същ кораб правото на възстановяване при износ ще бъде определено по еднообразен начин независимо от държавата членка на заминаване.

67.      Ето защо предлагам на Съда да приеме, че член 33, параграф 9, втора алинея от Регламент № 1254/1999, както и член 1 и член 5, параграф 7 от Регламент № 615/98, трябва да се тълкуват в смисъл, че за да установи дали са спазени предвидените в глава VІ, точка 47, част Б от приложението към Директива 91/628 общностни изисквания за плътност на натоварване, компетентният орган на държавата членка на износа трябва да вземе предвид действащите стандарти в държавата членка на флага на кораба, транспортирал животните, които позволяват да се определи наличната площ на този кораб за транспорт на животни, като признае издаденото на този кораб разрешение от компетентния орган на последната държава.

68.      Преди да разгледам третия въпрос, който заедно с петия въпрос има особено значение с оглед на проблема, свързан със служебното прилагане на общностното право, ми се струва необходимо да отговоря на четвъртия въпрос.

 В –       По четвъртия въпрос

69.      От отговорите, които предлагам да даде Съдът на първите два въпроса, е видно, че според мен в обжалваните в главното производство решения Productschap с основание е взел предвид обективните данни от последващите проверки, които са в противоречие със сертификата от официалния ветеринарен лекар и доказват явно пренатоварване на кораба от гледна точка на общностните изисквания за плътност на натоварване. Също с основание Productschap е приел разрешената площ от 986 m2 като база за сравнение при проверката на спазването на тези изисквания в конкретния случай.

70.      Следва да се напомни, че въпреки първите си решения от 26 март 2004 г., с които иска от жалбоподателите да върнат целия размер на предоставеното им възстановяване при износ, в крайна сметка след обжалването от страна на последните Productschap решава да намали размера на подлежащата на връщане сума. Всъщност Productshap приема, че само говедата над допустимия брой за разрешените 986 m2 са били транспортирани в нарушение на определените с Директива 91/628 стандарти, и затова иска от всеки от жалбоподателите в главното производство връщане на възстановяването при износ само за 29 животни.

71.      В акта за препращане College van Beroep voor het bedrijfsleven изразява своите съмнения относно начина, по който е определено правото на възстановяване на жалбоподателите в главното производство. Според него би следвало по-скоро да се приеме, че констатираното пренатоварване е довело до нарушаване на стандартите за хуманно отношение към всички транспортирани животни, доколкото това пренатоварване е засегнало 640-те бременни юници, а не само 62-те, които посочва Productschap в обжалваните решения. Поради това College van Beroep voor het bedrijfsleven смята, че е трябвало да се поиска връщане на цялото изплатено възстановяване.

72.      Ето защо College van Beroep voor het bedrijfsleven иска по същество от Съда да се произнесе дали член 33, параграф 9, втора алинея от Регламент № 1254/1999, както и член 1 и член 5, параграф 7 от Регламент № 615/98 трябва да се тълкуват в смисъл, че когато е установено, че не са спазени общностните изисквания за плътност на натоварване, предвидени в глава VІ, точка 47, част Б от приложението към Директива 91/628, възстановяването при износ трябва да се счита за недължимо платено за всички транспортирани животни, или в смисъл, че това възстановяване трябва да се счита за недължимо платено само за животните, с които е надвишено допустимото натоварване.

73.      Смятам, че при нарушаване на подобни изисквания възстановяването при износ трябва по принцип да се разглежда като недължимо платено за всички транспортирани животни.

74.      Както основателно посочват гръцкото и унгарското правителство и Комисията, ако общата налична площ на кораба за транспорт на животни, разделена на броя действително транспортирани животни, не съответства на предвидената площ за едно животно в глава VІ, точка 47, част Б от приложението към Директива 91/628, изглежда логичен изводът, че общностните стандарти в областта на плътността на натоварване не са спазени по отношение на нито едно от транспортираните животни. В действителност при това положение наличното пространство за всяко животно намалява поради обстоятелството, че броят на животните на борда на кораба е по-голям от разрешения брой съгласно тези стандарти. В частност, както посочва гръцкото правителство, пренатоварването на кораба води до ограничаване на физическите движения на животните, до намаляване на необходимото за техния комфорт пространство, до увеличаване на риска от нараняване на тези животни и до мъчителни условия на транспорт за всички транспортирани животни, а не само за животните, с които е надвишено допустимото натоварване.

75.      В подобна ситуация, както впрочем и в случай че се установи например нарушаване на общностните изисквания за времето на пътуване и периодите на почивка, считам, че „съответната част от възстановяването“, която по смисъла на член 5, параграф 7 от Регламент № 615/98 се счита за недължимо платена и трябва да бъде върната, по принцип включва целия размер на първоначално изплатеното възстановяване при износ.

76.      При все това, както уместно посочват нидерландското и унгарското правителство, този подход би следвало да се смекчи, ако бъде доказано, че поради организацията на вътрешното пространство на кораба някои животни са разполагали по време на транспортирането с площ, съответстваща на изискванията на глава VІ, точка 47, част Б от приложението към Директива 91/628. Такъв би бил например случаят, ако някои животни са били натоварени в отговарящи на тези изисквания части от товарния отсек на кораба.

77.      Предвид тези съображения предлагам на Съда да приеме, че член 33, параграф 9, втора алинея от Регламент № 1254/1999, както и член 1 и член 5, параграф 7 от Регламент № 615/98 трябва да се тълкуват в смисъл, че когато се установи, че не са спазени предвидените в глава VІ, точка 47, част Б от приложението към Директива 91/628 общностни изисквания за плътност на натоварване, възстановяването при износ трябва по принцип да се счита за недължимо платено за всички транспортирани животни, освен ако бенефициерът представи доказателство, че поради организацията на вътрешното пространство на кораба някои животни са разполагали по време на транспортирането със съответстваща на тези изисквания площ.

78.      Както вече беше посочено, от акта за препращане е видно, че College van Beroep voor het bedrijfsleven изглежда смята с оглед на доказателствата по делото, че в случая по главното производство общностните стандарти за плътност на натоварване са били нарушени по отношение на всички транспортирани животни. От това следва, че според него компетентният национален орган е трябвало да поиска от жалбоподателите в главното производство връщане на целия размер на първоначално изплатеното възстановяване при износ. Впрочем такава е била първоначално възприетата от този орган позиция в първите му решения от 26 март 2004 г.

79.      При все това препращащата юрисдикция посочва, че се съмнява в своите правомощия на това основание да преразгледа въпроса, предмет на обжалваните решения в главното производство.

80.      В действителност тя подчертава, че член 8:69 от Общия административен закон предполага националният съд да преценява отнесените до него спорни въпроси, което по принцип е пречка да взема предвид доводи, които надхвърлят рамките на представения от страните спор. Ето защо препращащата юрисдикция поставя на Съда третия въпрос относно служебното прилагане на общностното право.

81.      Освен това препращащата юрисдикция обяснява, че е изправена пред друга съществуваща в нидерландското право пречка, свързана с административното съдопроизводство. Става въпрос за принципа на забрана на reformatio in pejus. По силата на този принцип при обжалване жалбоподателят не може да бъде поставен в по-неблагоприятно положение спрямо това, в което би се намирал, ако не беше обжалвал(21).

82.      По този повод препращащата юрисдикция посочва, че като последица от констатацията, че Productschap погрешно е намалил размера на подлежащата на връщане от жалбоподателите по главното производство сума, последните евентуално ще бъдат поставени в по-неблагоприятно положение спрямо това, в което те са се намирали, когато са обжалвали решенията от 2 и 25 август 2005 г. В действителност те ще загубят и частта от възстановяването, чието връщане Productschap не е поискал в тези решения.

83.      Ето защо препращащата юрисдикция иска да установи дали при обстоятелства като тези по главното производство ефективното прилагане на общностното право ѝ налага да се отклони от подобно национално процесуално правило. Това е предметът на петия въпрос.

84.      В следващото изложение ще разгледам заедно третия и петия въпрос.

 Г –     По третия и петия въпрос

85.      С третия и петия си въпрос препращащата юрисдикция иска по същество от Съда да реши дали общностното право изисква от националния съд при обстоятелства като тези в главното производство да осъществява служебен контрол за законосъобразност на национален административен акт от гледна точка на правните основания, изведени от нарушаването на член 33, параграф 9, втора алинея от Регламент № 1254/1999, както и член 1 и член 5, параграф 7 от Регламент № 615/98, включително когато подобен контрол би довел до поставяне на жалбоподателя в главното производство в по-неблагоприятно положение спрямо това, в което би се намирал, ако не беше упражнил правото си на обжалване.

86.      Нидерландското и гръцкото правителство, както и Комисията, считат, че на този въпрос следва да се отговори отрицателно. Унгарското правителство от своя страна заема по-нюансирана позиция, доколкото първоначално се обявява в полза на служебното разглеждане на относимите общностни разпоредби от националния съд, но след това приема, че ефективното прилагане на общностното право не предполага чрез това разглеждане да се стига до отклоняване от закрепения в нидерланското административно-процесуално право принцип, според който при обжалване жалбоподателят не може да бъде поставен в по-неблагоприятно положение спрямо това, в което би се намирал, ако не беше обжалвал.

87.      В самото начало трябва да кажа, че според мен Съдът би трябвало да отговори утвърдително на този въпрос.

88.      Видяхме, че националната процесуална разпоредба, ограничаваща обхвата на контрола за законосъобразност, който препращащата юрисдикция може да упражни, се съдържа в член 8:69 от Общия административен закон.

89.      Доколкото същата разпоредба е предмет на разглеждане в Решение от 7 юни 2007 г. по дело Van der Weerd и др.(22) и това решение съдържа обобщение на съдебната практика, свързана със служебното прилагане на общностното право от националния съд, то ще бъде отправната точка за моите разсъждения. Преди да обясня причините, поради които считам, че това решение не предоставя задоволителен отговор за настоящото дело, първо ще опиша контекста на това решение, а след това — какво постановява Съдът.

90.      В дело Van der Weerd и др., по което е постановено посоченото по-горе решение, спорът в главното производство е между животновъди, отглеждащи добитък в стопанства, и директора на Националната служба за инспекция на добитъка и месото по повод на приети от последния решения. Съгласно тези решения всички чифтокопитни животни, намиращи се в техните стопанства, трябва се разглеждат като животни, за които съществува съмнение, че са заразени с болестта шап, на основание че след като в близост до тях вече е регистриран случай на болестта шап, не може да се изключи възможността животните в посочените стопанства също да са заразени с това заболяване. Ето защо тези животни е трябвало да бъдат ваксинирани, а след това заклани.

91.      С подадената пред College van Beroep voor het bedrijfsleven жалба жалбоподателите в главното производство оспорват законосъобразността на тези решения. Изтъкнатите в подкрепа на техните жалби правни основания не съдържат някои основания, които за сметка на това са били повдигнати във висящи пред същата юрисдикция сходни дела(23). С тези правни основания се е поддържало, че директорът на Националната служба за инспекция на добитъка и месото не можел да вземе мерките за борба с болестта шап въз основа на резултата от изследванията, извършени от ID-Lelystad, тъй като тази лаборатория не е била одобрена да ги извършва по силата на Директива 85/511/ЕИО на Съвета от 18 ноември 1985 година относно въвеждане на мерки на Общността за борба с болестта шап(24), и не можел да намери основание за вземане на разглежданите мерки единствено в съдържанието на факса, изпратен от тази лаборатория.

92.      В акта за препращане College van Beroep voor het bedrijfsleven посочва, че подобни правни основания биха могли да окажат влияние върху решаването на споровете, с които е сезиран. Същевременно обаче той пояснява, че тъй като тези правни основания не са изтъкнати пред него, националните процесуални норми представляват пречка те да бъдат взети под внимание. От член 8:69 от Общия административен закон било видно, че съдът се произнася само по спорните въпроси, отнесени до него. Макар параграф 2 от този член да гласи, че съдът допълва служебно правните основания, все пак тази разпоредба трябвало да се разбира в смисъл, че съдът дава юридическата формулировка на оплакванията, с които жалбоподателят оспорва административния акт. Освен това преценката, която съдът е задължен да извърши по собствен почин, се налагала само в случай на прилагане на норми от публичен ред, които съгласно нидерландското право са нормите, свързани с правомощията на административните органи и с правомощията на самия съд, както и разпоредбите, свързани с допустимостта.

93.      При тези обстоятелства College van Beroep voor het bedrijfsleven иска да установи дали от гледна точка на общностното право е задължен да вземе под внимание доводи, изведени от това право, които не са изтъкнати от жалбоподателите по главните производства. Според него всъщност се поставя въпросът дали национална процесуална разпоредба, която предполага, че съдът не може да разглежда правни основания, които са извън рамките на спора, не прави практически невъзможно или прекомерно трудно упражняването на правата, предоставени от общностния правен ред.

94.      За да отговори на College van Beroep voor het bedrijfsleven souhaitait, Съдът — както обикновено в такива случаи — се основава на констатацията, съгласно която „при липса на общностна правна уредба по въпроса, във вътрешния правен ред на всяка държава членка трябва да се посочат компетентните юрисдикции и да се определят процесуалните правила за съдебните производства, предназначени да гарантират защитата на правата, които страните в процеса черпят от общностното право, доколкото, от една страна, тези правила не са по-неблагоприятни от тези, които уреждат аналогични вътрешноправни съдебни производства (принцип на равностойност), и от друта страна, доколкото не правят практически невъзможно или прекомерно трудно упражняването на правата, предоставени от общностния правен ред (принцип на ефективността)“(25).

95.      Що се отнася, на първо място, до принципа на равностойност, Съдът посочва, че съответните разпоредби на Директива 85/511 не могат да бъдат разглеждани като равностойни на вътрешноправните норми от публичен ред по смисъла на нидерландското право. Той стига до извода, че прилагането на принципа на равностойност не предполага, че препращащата юрисдикция е задължена да упражни служебно контрол за законосъобразност на съответните административни актове в зависимост от критериите, изведени от тази директива(26).

96.      Освен това, Съдът подчертава, че „макар и тези разпоредби да са от областта на общественото здраве, в спора по главните производства те са изтъквани основно с цел да се вземат под внимание частните интереси на страните, които са били обект на мерки за борба с болестта шап“(27).

97.      На второ място, що се отнася до принципа на ефективността, Съдът най-напред напомня, че от неговата практика е видно, че всеки случай, в който се поставя въпросът дали национална процесуална разпоредба прави невъзможно или прекомерно трудно упражняването на правата, които общностният правен ред предоставя на частноправните субекти, трябва да се анализира, като се държи сметка за мястото на тази разпоредба в цялото производство, за неговото развитие и за неговите особености пред различните национални инстанции. В това отношение следва, ако е необходимо, да се вземат под внимание принципите, които стоят в основата на националната съдебна система, като принципа за гарантиране на правото на защита, принципа на правната сигурност и ефективното развитие на производството(28).

98.      След това Съдът припомня възприетото от него разрешение в Решение от 14 декември 1995 г. по дело Van Schijndel и Van Veen(29).

99.      В това решение Съдът разглежда съвместимостта на принципа на ефективността с принципа на нидерландското право, според който правомощието на съда да въвежда служебно правни основания в национално гражданскоправно производство е ограничено от задължението му да се придържа към представения от страните предмет на спора и да основава своето решение на изложените пред него факти.

100. Съдът изтъква, че това ограничение на правомощието на националния съд се обосновава с „принципа, според който починът за дадено дело принадлежи на страните, като съдът може да действа служебно само в изключителни случаи, когато общественият интерес налага неговата намеса“(30). Съдът добавя, че „[т]ози принцип отразява общите в повечето държави членки разбирания за отношенията между държавата и личността; този принцип закриля правото на защита и гарантира ефективното развитие на производството, като по-конкретно го предпазва от забавянето, неизбежно свързано с разглеждането на новите правни основания“(31).

101. Съдът стига до извода, че „общностното право не изисква от националните юрисдикции служебно да въвеждат правно основание, изведено от нарушаването на общностни разпоредби, в случаите, в които разглеждането на това правно основание би ги задължило да се откажат от наложената им пасивност, като излязат от рамките на представения от страните спор и като се основат на факти и обстоятелства, различни от онези, на които е основала своето искане страната, която има интерес от прилагането на посочените разпоредби“(32).

102. В дело Van der Weerd и др., по което е постановено посоченото по-горе решение, College van Beroep voor het bedrijfsleven подчертава сходството в това отношение между протеклото пред него производство и това по дело Van Schijndel и Van Veen, посочено по-горе. Ето защо Съдът прилага възприетите от него съображения в последното решение.

103. За да допълни съображенията си, Съдът обяснява и причината, поради която неговата практика, следваща от множество решения и предоставяща на националния съд правомощието да прилага служебно общностното право, не е относима в конкретния случай. Тези допълнителни пояснения са интересни, тъй като показват как позицията на Съда по този въпрос може да се приспособява в зависимост от контекста, в който трябва да се приложи дадена национална процесуална разпоредба.

104. В този смисъл Съдът първо се позовава на съдебната практика, следваща от Решение от 14 декември 1995 г. по дело Peterbroeck(33), за която посочва, че „се характеризира със специфичните за делото обстоятелства, които в крайна сметка водят до лишаване на жалбоподателя в главното производство от възможността ефективно да изтъкне несъвместимостта на национална разпоредба с общностното право“(34).

105. След това Съдът описва друг аспект от своята практика, който според него е обоснован „от необходимостта на потребителя да бъде гарантирана ефективната закрила, предвидена в Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 5 април 1993 г. относно неравноправните клаузи в потребителските договори[(35)]“(36).

106. Накрая, Съдът се позовава на съдебната практика, следваща от Решение от 1 юни 1999 г. по дело Eco Swiss(37), която според него съдържа „преценка на равностойното третиране на правните основания, изведени от националното право, и на правните основания, изведени от общностното право“(38).

107. Въз основа на всички тези съображения в Решение по дело Van der Weerd и др., посочено по-горе, Съдът стига до извода, че „принципът на ефективността не задължава националните юрисдикции при дела като тези по главните производства служебно да въвеждат правно основание, изведено от общностна разпоредба, независимо от нейното значение за общностния правен ред, щом като страните разполагат с действителна възможност да изложат пред националната юрисдикция правно основание, изведено от общностното право“(39). Той добавя, че „[т]ъй като жалбоподателите по главните производства имат действителна възможност да изложат правни основания, изведени от Директива 85/511, принципът на ефективността не налага препращащата юрисдикция служебно да разгледа правното основание, почиващо на член 11 и член 13 от тази директива“(40).

108. От изложеното по-горе биха могли да се направят следните изводи за настоящото дело.

109. Що се отнася до принципа на равностойност, считам, че изложените от Съда съображения в точки 29—31 от Решение по дело Van der Weerd и др., посочено по-горе, са приложими по аналогия към настоящото дело. Всъщност съответните разпоредби от Регламенти № 1254/1999 и № 615/98, чиято цел, както ще видим, е да гарантират хуманното отношение към животните и да защитят финансовите интереси на Общността, не могат да се разглеждат като равностойни на националните норми от публичен ред по смисъла на нидерландското право, които се отнасят главно до правомощията на съда, допустимостта на иска или жалбата и правомощията на административния орган, приел спорното решение.

110. Следователно главният проблем в настоящото дело се отнася до обхвата на принципа на ефективността.

111. Според мен съображенията на Съда в Решение по дело Van der Weerd и др., посочено по-горе, по отношение на обхвата на този принцип не са относими в случай като разглеждания в главното производство, макар и в двете дела да се разглежда една и съща национална процесуална разпоредба, а именно член 8:69 от Общия административен закон.

112. В действителност както целта на общностните разпоредби, които препращащата юрисдикция иска да приложи в рамките на спора по главното производство, така и контекстът на разглежданата национална процесуална разпоредба според мен налагат Съдът да разгледа това дело от различна гледна точка.

113. Настоящото дело съдържа някои характерни особености, които по мое мнение са пречка за прякото пренасяне на изложените от Съда съображения в посочените по-горе Решение по дело Van Schijndel и Van Veen, както и Решение по дело Van der Weerd и др.

114. В това отношение най-напред следва да се напомни, че целта на член 33, параграф 9, втора алинея от Регламент № 1254/1999 и член 1 от Регламент № 615/98 е да подчинят изплащането на възстановяванията при износ на живи животни от рода на едрия рогат добитък на спазването на общностната правна уредба относно хуманното отношение към животните, и по-специално на спазването на разпоредбите на Директива 91/628. Следователно те установяват условие за предоставяне на тези възстановявания.

115. В Решение по дело Viamex Agrar Handel и ZVK, посочено по-горе, Съдът показва, че общностният законодател цели защитата на изисквания от общ интерес като защитата на здравето и живота на животните. В този смисъл според Съда „общото препращане, направено от Регламент № 615/98 към Директива 91/628, има за цел да гарантира за прилагането на член 13, параграф 9 от базовия Регламент № 805/68 [впоследствие член 33, параграф 9 от Регламент № 1254/1999], спазването на релевантните разпоредби на посочената директива в областта на хуманното отношение към живите животни, и в частност на защита на животните по време на транспорт“(41).

116. В същото решение Съдът приема, че „така направеното препращане има освен това предимството да гарантира, че бюджетът на Общността не финансира износ, реализиран в нарушение на общностните разпоредби относно хуманното отношение към животните“(42).

117. Следователно относимите към настоящото производство общностни разпоредби имат двояка цел, а именно защитата на здравето и живота на животните, от една страна, и защитата на финансовите интереси на Общността, от друга.

118. За да гарантира пълното постигане на тези две цели, член 5, параграф 7 от Регламент № 615/98 допълва уредбата, като предвижда, че когато след изплащането на възстановяването при износ се установи, че общностното законодателство относно защитата на животните по време на транспорт не е било спазено, съответната част от възстановяването при износ се счита за недължимо платена и се връща в съответствие с разпоредбите на член 11, параграфи 3—6 от Регламент № 3665/87, заменен с член 52 от Регламент № 800/1999(43).

119. Освен това следва да се поясни, че на общностно равнище тези две цели представляват изисквания от общ интерес, чието значение не може да се отрече(44).

120. По-нататък следва да се посочи, че разглеждани заедно, общностните разпоредби, които препращащата юрисдикция иска да приложи служебно в рамките на главното производство, не пораждат права за жалбоподателите в това производство, а обратно, в крайна сметка водят до възлагането на задължение да върнат недължимо платено възстановяване при износ.

121. Следователно проблемът тук не е да се установи дали съгласно настоящото разбиране за принципа на ефективност член 8:69 от Общия административен закон е от естество да направи практически невъзможно или прекомерно трудно упражняването на правата, предоставени от общностния правен ред.

122. Доколкото защитава правата, пряко предоставени на частноправните субекти от общностното право, принципът на ефективност не представлява подходяща отправна точка в рамките на настоящото дело, за да се реши дали препращащата юрисдикция е длъжна да се отклони от национална процесуална разпоредба, която е пречка за служебното прилагане на общностното право.

123. Също така не е уместно при обстоятелства като тези в спора по главното производство да се проверява дали страните са разполагали с действителна възможност да повдигнат пред националния съд правно основание, черпено от общностното право.

124. Предвид фактите в основата на спора по главното производство всъщност е очевидно, че жалбоподателите по главното производство не са имали никакъв интерес да искат от препращащата юрисдикция да установи дали по силата на член 33, параграф 9, втора алинея от Регламент № 1254/1999, както и на член 1 и член 5, параграф 7 от Регламент № 615/98 възстановяването при износ е трябвало да се разглежда като недължимо платено за всички транспортирани животни или само за част от тях. В това отношение следва да се напомни, че първоначално Productschap иска връщане на целия размер на възстановяването, а впоследствие, след обжалване от страна на жалбоподателите по главното производство, ограничава това връщане само за част от транспортираните животни. Следователно процесуалната стратегия на жалбоподателите се състои в опит да получат от College van Beroep voor het bedrijfsleven допълнително намаляване на подлежащата на връщане сума и дори пълна отмяна на решението за връщане, което правят със съвсем други правни основания.

125. Бих добавил, че не е било и в интерес на Productschap да представя доводи, които вероятно биха поставили под въпрос възприетия от него метод на изчисляване в решенията му за връщане от 2 и 25 август 2005 г.

126. Поради това констатацията, че страните са имали действителна възможност да посочат пред препращащата юрисдикция правно основание, изведено от общностното право, не може да бъде определяща в рамките на настоящото дело.

127. Ето защо предлагам на Съда да възприеме друг подход, по-добре пригоден към контекст, в който от служебното прилагане на общностното право не зависи само дали ще се вземат под внимание — ако повторя формулировката на Съда в Решение по дело Van der Weerd и др., посочено по-горе — „частните интереси на страните“(45), а зависи основно защитата на изисквания от общ интерес на общностно равнище.

128. Разбира се, при обстоятелства като тези в спора по главното производство само националният съд като отговарящ за прилагането на общностното право може да е се окаже длъжен да се позове на това право, за да гарантира неговото спазване. Тогава той се оказва последният защитник на общностното право, който може да поправи погрешното му прилагане от компетентния национален орган. С други думи националният съд е единственият, който може да възстанови законосъобразното от гледна точка на общностното право положение.

129. Ето защо предлагам на Съда да приеме, че ефективното прилагане на общностното право изисква от националния съд при обстоятелства като тези в спора по главното производство да осъществява служебен контрол за законосъобразност на национален административен акт от гледна точка на правните основания, изведени от нарушаването на член 33, параграф 9, втора алинея от Регламент № 1254/1999, както и на член 1 и член 5, параграф 7 от Регламент № 615/98, включително когато подобен контрол би довел до поставянето на жалбоподателя в главното производство в по-неблагоприятно положение спрямо това, в което би се намирал, ако не беше упражнил правото си на обжалване.

130. Тази позиция е в съответствие с многократно напомняното от Съда изискване, съгласно което национална норма не трябва да засяга прилагането и ефикасността на общностното право(46). Тя многократно намира израз в практиката на Съда, по-специално в областта на земеделието.

131. Преди да бъде разгледана тази съдебна практика, следва да се посочи, че по силата на член 8, параграф 1, букви б) и в) от Регламент (ЕО) № 1258/1999 на Съвета от 17 май 1999 година относно финансирането на Общата селскостопанска политика(47) в съответствие с националните законодателни, подзаконови и административни разпоредби държавите членки вземат необходимите мерки, за да предотвратяват и преследват нередностите, засягащи операциите на ФЕОГА и да събират сумите, загубени в резултат на нередности или небрежност.

132. В Решение от 21 септември 1983 г. по дело Deutsche Milchkontor и др.(48) Съдът тълкува в частност аналогичната разпоредба от Регламент (ЕИО) № 729/70 на Съвета от 21 април 1970 година относно финансирането на общата селскостопанска политика(49).

133. Съдът подчертава, че „при липса на уредба в общностното право споровете относно възстановяването на суми, недължимо платени по силата на общностни разпоредби, трябва да се разрешават от националните юрисдикции, като се прилага съответното национално право при спазване на ограниченията, наложени от общностното право […]“(50). Тези ограничения са следните.

134. Освен че „националното право не трябва да се прилага по дискриминационен начин по отношение на процедури за разрешаване на чисто вътрешноправни спорове от един и същ вид“(51), то „не трябва да накърнява обхвата и ефикасността на общностното право“(52).

135. Според Съда „именно такъв би бил случаят, ако това прилагане прави практически невъзможно възстановяването на неправомерно предоставени суми. Освен това всяко упражняване на правото на преценка относно целесъобразността на искането за връщане на недължимо или неправомерно предоставените средства на Общността би било несъвместимо със задължението за възстановяване на недължимо или неправомерно платените средства, което член 8, параграф 1 от Регламент № 729/70 налага на националните административни органи“(53).

136. Съдът наскоро припомни тези изисквания в Решение от 13 март 2008 г. по дело Vereniging Nationaal Overlegorgaan Sociale Werkvoorziening и др.(54). По същество той стига до извода, че националният съд е длъжен да изпълни задължението за възстановяване на финансова помощ от Общността, произтичащо от разпоредба на общностното право(55), щом е сезиран със спор за възстановяване на средства, загубени вследствие на злоупотреба или небрежност, и при нужда е длъжен да не приложи или да тълкува разпоредба на националното право, която възпрепятства посоченото възстановяване(56).

137. Освен това Съдът пояснява, че макар при прилагане на националното право националният съд може да вземе предвид принципи като тези на правната сигурност и на защита на оправданите правни очаквания едновременно с принципа на законност, това може да стане само при условие, че интересът на Общността изцяло е взет предвид(57).

138. С оглед на тази съдебна практика считам, че при обстоятелства като тези в спора по главното производство ефективното прилагане на общностното право изисква интересът на Общността за връщане на помощите, платени в нарушение на условията за тяхното предоставяне, да бъде изцяло взет предвид от националния съд и следователно той да не приложи процесуалните принципи, съдържащи се в член 8:69 от Общия административен закон.

139. Според мен защитата на изисквания от общ интерес, каквито са защитата на живота и здравето на животните, както и защитата на финансовите интереси на Общността, налагат на националния съд да се увери, че компетентният орган не упражнява никакво право на преценка относно целесъобразността на искането за връщане на недължимо предоставени средства на Общността.

140. Разбира се, когато приема в приложение на член 5, параграф 7 от Регламент № 615/98 решение за връщане на недължимо платеното възстановяване при износ, компетентният национален орган трябва да прецени с оглед на обективните данни, с които разполага, дали „съответната част от възстановяването“, подлежаща на връщане, включва целия размер на недължимо платеното възстановяване или само част от него.

141. В този смисъл свободата на преценка, с която разполага компетентният национален орган, се изразява по-специално в определянето дали общностното законодателство за защита на животните по време на транспорт е било спазено, дали евентуалното неспазване е от значение за хуманното отношение към животните и дали засяга всички животни или само някои от тях(58).

142. При все това подобна свобода на преценка не е неограничена и националният съд трябва да провери дали в съответствие с предвиденото в член 5, параграф 7 от Регламент № 615/98, който е правното основание на решението, с което се иска възстановяване на недължимо платените суми, това решение има за цел именно връщането на „съответната част от възстановяването“.

143. С други думи националният съд трябва да се увери, че компетентният орган не е преобразувал свободата на преценка, с която разполага, в право на преценка относно целесъобразността на искането за връщане на недължимо предоставени средства на Общността.

144. Този контрол, упражняван от националния съд като последен гарант за правилното прилагане на общностното право, е определящ за защитата на изисквания от общ интерес като защитата на живота и здравето на животните, както и защитата на финансовите интереси на Общността, доколкото насърчава компетентния национален орган да действа с по-голяма строгост при приемането на решения за връщане и гарантира, че бенефициерите няма да запазят недължимо предоставени средства на Общността. Поради това служебното прилагане на общностното право представлява ефикасен инструмент за борба срещу измамите, засягащи финансовите интереси на Общността.

145. В това отношение бих искал да посоча, че изтъкнатият от Комисията в хода на съдебното заседание довод, според който съществували други правни основания, даващи възможност да се защитят финансовите интереси на Общността, например процедурата за приключване на сметките на ФЕОГА, не изглежда състоятелен. Всъщност считам, че доколкото член 5, параграф 7 от Регламент № 615/98 изисква от бенефициера да върне недължимо получените суми, фактът, че сумите са били възстановени на Общността от държавата членка, сам по себе си не освобождава последната от задължението да събере тези суми от същия бенефициер. По същество това е позицията, възприета от Съда в Решение по дело Vereniging Nationaal Overlegorgaan Sociale Werkvoorziening и др., посочено по-горе(59).

146. Предвид всички тези съображения предлагам на Съда да постанови, че ефективното прилагане на общностното право изисква от националния съд при обстоятелства като тези в спора по главното производство да упражнява служебен контрол за законосъобразност на национален административен акт от гледна точка на правните основания, изведени от нарушаването на член 33, параграф 9, втора алинея от Регламент № 1254/1999, както и член 1 и член 5, параграф 7 от Регламент № 615/98, включително когато подобен контрол би довел до поставянето на жалбоподателя в главното производство в по-неблагоприятно положение спрямо това, в което би се намирал, ако не беше упражнил правото си на обжалване.

IV – Заключение

147. Предвид всички изложени по-горе съображения предлагам на Съда да отговори на поставените от College van Beroep voor het bedrijfsleven въпроси по следния начин:

„1)      Член 33, параграф 9, втора алинея от Регламент (ЕО) № 1254/1999 на Съвета от 17 май 1999 година относно общата организация на пазара на говеждо и телешко месо, както и член 1 и член 5, параграф 7 от Регламент (ЕО) № 615/98 на Комисията от 18 март 1998 година относно особени правила за прилагане на режима на възстановяванията при износ, що се отнася до хуманното отношение към живите животни от рода на едрия рогат добитък по време на транспорт, трябва да се тълкуват в смисъл, че националният орган, компетентен да изплати възстановяванията при износ, има правомощието да реши, че даден транспорт на животни не е бил извършен в съответствие с разпоредбите на Директива 91/628/ЕИО на Съвета от 19 ноември 1991 година за защита на животните по време на транспорт и за изменение на Директиви 90/425/ЕИО и 91/496/ЕИО, изменена с Директива 95/29/EО на Съвета от 29 юни 1995 година, въпреки че в приложение на член 2, параграф 3 от Регламент № 615/98 официалният ветеринарен лекар преди това е удостоверил, че транспортът е съобразен с разпоредбите на изменената Директива 91/628. За да достигне до този извод, компетентният национален орган трябва да се основава на обективни данни от значение за хуманното отношение към животните, които са от естество да поставят под въпрос представените от износителя документи, и трябва да мотивира в достатъчна степен решението си да поиска връщането на възстановяването при износ.

2)      Член 33, параграф 9, втора алинея от Регламент № 1254/1999, както и член 1 и член 5, параграф 7 от Регламент № 615/98 трябва да се тълкуват в смисъл, че за да установи дали са спазени предвидените в глава VІ, точка 47, част Б от приложението към изменената Директива 91/628 общностни изисквания за плътност на натоварване, компетентният орган на държавата членка на износа трябва да вземе предвид действащите стандарти в държавата членка на флага на кораба, транспортирал животните, които позволяват да се определи наличната площ на този кораб за транспорт на животни, като признае издаденото на този кораб разрешение от компетентния орган на последната държава.

3)      Член 33, параграф 9, втора алинея от Регламент № 1254/1999, както и член 1 и член 5, параграф 7 от Регламент № 615/98 трябва да се тълкуват в смисъл, че когато се установи, че не са спазени предвидените в глава VІ, точка 47, част Б от приложението към изменената Директива 91/628 общностни изисквания за плътност на натоварване, възстановяването при износ трябва по принцип да се счита за недължимо платено за всички транспортирани животни, освен ако бенефициерът представи доказателство, че поради оборудването на кораба някои животни са разполагали по време на транспорта със съответстваща на тези изисквания площ.

4)      Ефективното прилагане на общностното право изисква от националния съд при обстоятелства като тези в спора по главното производство да упражнява служебен контрол за законосъобразност на национален административен акт от гледна точка на правните основания, изведени от нарушаването на член 33, параграф 9, втора алинея от Регламент № 1254/1999, както и на член 1 и член 5, параграф 7 от Регламент № 615/98, включително когато подобен контрол би довел до поставянето на жалбоподателя в главното производство в по-неблагоприятно положение спрямо това, в което би се намирал, ако не беше упражнил правото си на обжалване.“

1 – Език на оригиналния текст: френски.

2 – Наричани по-нататък „жалбоподателите в главното производство“.

3 – Наричан по-нататък „Productschap“.

4 – ОВ L 160, стр. 21; Специално издание на български език, 2007 г., глава 3, том 28, стр. 80.

5 – ОВ L 148, стр. 24. Регламент, изменен с Регламент (ЕО) № 2634/97 на Съвета от 18 декември 1997 година (ОВ L 356, стр. 13, наричан по-нататък „Регламент № 805/68“). Съгласно член 49, параграф 2 от Регламент № 1254/1999, позоваванията на Регламент № 805/68 се тълкуват като позовавания на Регламент № 1254/1999 и се разглеждат в съответствие с таблицата на съответствията в приложение V към същия.

6 – ОВ L 82, стр. 19. Този регламент е отменен и заменен с Регламент (ЕО) № 639/2003 на Комисията от 9 април 2003 година относно определяне на подробни правила по силата на Регламент (ЕО) № 1254/1999 на Съвета по отношение на изискванията за отпускане на възстановявания при износ, свързани с хуманно отношение към живите животни от рода на едрия рогат добитък по време на транспорт (ОВ L 93, стр. 10, Специално издание на български език, 2007 г., глава 3, том 48, стр. 3). Член 9, първа алинея от Регламент № 639/2003 пояснява, че Регламент № 615/98 продължава да се прилага за декларациите за износ, приети преди прилагането на Регламент № 639/2003.

7 – ОВ L 340, стр. 17; Специално издание на български език, 2007 г., глава 3, том 10, стр. 182.

8 – ОВ L 148, стр. 52, Специално издание на български език, 2007 г., глава 3, том 17, стр. 120, наричана по-нататък „Директива 91/628“.

9 – ОВ L 351, стр. 1.

10 – ОВ L 102, стр. 11, Специално издание на български език, 2007 г., глава 3, том 27, стр. 187.

11 – ОВ L 388, стр. 18; Специално издание на български език, 2007 г., глава 3, том 7, стр. 196. Регламент, изменен с Регламент (ЕО) № 2154/2002 на Съвета от 28 ноември 2002 година (ОВ L 328, стр. 4; Специално издание на български език, 2007 г., глава 3, том 45, стр. 203, наричан по-нататък „Регламент № 4045/89“).

12 – В този смисъл вж. Решение от 17 януари 2008 г. по дело Viamex Agrar Handel и ZVK (C‑37/06 и C‑58/06, Сборник, стр. І‑69, точка 37) и Решение от 13 март 2008 г. по дело Viamex Agrar Handel (C‑96/06, Сборник, стр. І‑1413, точка 46).

13 – В това отношение вж. Решение по дело Viamex Agrar Handel и ZVK, посочено по-горе (точка 41).

14 – Точка 34.

15 – Точка 44.

16 – Точка 38.

17 – Точка 39 и цитираната съдебна практика.

18 – Точка 41 и цитираната съдебна практика.

19 – Точка 42.

20 – Съгласно текста на тази разпоредба търговските документи са дефинирани като „всички книжа, регистри, бележки и удостоверения, счетоводни документи, производствени досиета и сертификати за качество, както и кореспонденция, свързани с професионалната дейност на предприятието, както и търговски данни, под каквато и да е форма, включително и в дигитален вид, доколкото тези документи или данни имат пряка или непряка връзка с операциите, визирани в параграф 1“.

21 – Тази забрана на reformatio in pejus се съдържа, макар и имплицитно, и в член 8:69 от Общия административен закон. При преглед на законодателствата на държавите членки се установява, че както и в нидерландското административно право, принципът на забрана на reformatio in pejus е тясно свързан с принципа за правото на страните свободно да определят предмета на спора, т.е. с „диспозитивното начало“. В този смисъл независимо дали е установена от закона или призната от съдебната практика, забраната на reformatio in pejus следва от идеята, че страната упражнява правото си на обжалване с цел обслужване и защита на своите интереси, така както те са формулирани и представени в искането до съда. В различните правни системи се посочват и някои по-общи съображения. Тези съображения са свързани преди всичко с правната сигурност, и по-специално с доверието на страните в условията, при които се осъществява правораздаването, доверие, което не би позволило да се влоши положение, което с упражняването на правото си на обжалване жалбоподателят всъщност цели да подобри.

22 – C‑222/05—C‑225/05, Сборник, стр. I‑4233.

23 – По тези случаи е постановено Решение от 15 юни 2006 г. по дело Dokter и др. (C‑28/05, Recueil, стр. I‑5431).

24 – ОВ L 315, стр. 11. Директива, изменена с Директива 90/423/ЕИО на Съвета от 26 юни 1990 година (ОВ L 224, стр. 13; Специално издание на български език, 2007 г., глава 3, том 8, стр. 37, наричана по-нататък „Директива 85/511“).

25 – Точка 28 и цитираната съдебна практика.

26 – Точки 29—31.

27 – Точка 32.

28 – Точка 33 и цитираната съдебна практика.

29 – C‑430/93 и C‑431/93, Recueil, стр. I‑4705.

30 – Решение по дело Van Schijndel и Van Veen, посочено по-горе (точка 21).

31 – Пак там.

32 – Пак там (точка 22).

33 – C‑312/93, Recueil, стр. I‑4599. В това решение Съдът отговаря на Cour d’appel de Bruxelles (Брюкселски апелативен съд, Белгия), че „правото на Общността не допуска прилагането на норма на националното процесуално право, която при условия като разглежданите в главното производство забранява на сезирания в рамките на неговите правомощия национален съд служебно да преценява съвместимостта на акт на вътрешното право с общностна разпоредба, когато страната в процеса не се е позовала на тази разпоредба в определен срок“.

34 – Решение по дело Van der Weerd и др., посочено по-горе (точка 40).

35 – ОВ L 95, стр. 29; Специално издание на български език, 2007 г., глава 15, том 2, стр 273.

36 – Решение по дело Van der Weerd и др., посочено по-горе (точка 40). В този смисъл Съдът приема, че защитата, която Директива 91/13 осигурява на потребителите, предполага националният съд да може да преценява служебно неравноправния характер на дадена клауза от предоставения му за разглеждане договор (вж. Решение от 27 юни 2000 г. по дело Océano Grupo Editorial и Salvat Editores (C‑240/98—C‑244/98, Recueil, стр. I‑4941), Решение от 21 ноември 2002 г. по дело Cofidis (C‑473/00, Recueil, стр. I‑10875), както и Решение от 26 октомври 2006 г. по дело Mostaza Claro (C‑168/05, Recueil, стр. I‑10421). Вж. и Решение от 4 октомври 2007 г. по дело Rampion и Godard (C‑429/05, Сборник, стр. І‑8017), с което тази съдебна практика се прилага в контекста на Директива 87/102/ЕИО на Съвета от 22 декември 1986 година за сближаване на законовите, подзаконовите и административните разпоредби на държавите членки относно потребителския кредит (ОВ L 42, 1987 г., стр. 48; Специално издание на български език, 2007 г., глава 15, том 1, стр. 252), изменена с Директива 98/7/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 16 февруари 1998 година (ОВ L 101, стр. 17; Специално издание на български език, 2007 г., глава 15, том 4, стр. 210).

37 – C‑126/97, Recueil, стр. I‑3055. В това решение Съдът по-специално приема, че „доколкото съгласно вътрешните процесуални правила трябва да отмени обжалваното арбитражно решение на основание на неспазването на националните норми от публичен ред, националната юрисдикция трябва да може да го отмени и на основание на неспазването на забраната, установена в член 85, параграф 1 от Договора за ЕО (понастоящем член 81, параграф 1 ЕО)“ (точка 37).

38 – Решение по дело Van der Weerd и др., посочено по-горе (точка 40).

39 – Пак там (точка 41).

40 – Пак там.

41 – Точка 29.

42 – Точка 24.

43 – В Решение от 21 юни 2007 г. по дело Laub (C‑428/05, Сборник, стр. I‑5069) Съдът се произнася относно целите на посочената в член 11, параграф 3 от Регламент № 3665/87 процедура по връщане. Според него „[т]ази разпоредба има за цел да осигури защитата на финансовите интереси и правилното изпълнение на бюджета на Общността в областта на възстановяванията при износ, и по-специално да гарантира, че само износителите, които имат право на възстановявания, се ползват от тях в съответствие с установените от общностния законодател обективни условия“ (точка 22).

44 – Що се отнася до целта за защита на здравето и живота на животните, вж. Решение по дело Viamex Agrar Handel и ZVK, посочено по-горе (точки 22 и 23). Що се отнася до целта за защита на финансовите интереси на Общността, препращам по-специално към член 280 ЕО, както и към Регламент (ЕО, Евратом) № 2988/95 на Съвета от 18 декември 1995 година относно защитата на финансовите интереси на Европейските общности (ОВ L 312, стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 1, том 1, стр. 166). Този регламент установява общ набор от правни средства във всички области, попадащи в обхвата на политиките на Общността, с цел да се води борба с посегателствата върху финансовите интереси на Общността.

45 – Точка 32.

46 – В този смисъл вж. по-специално Решение от 9 март 1978 г. по дело Simmenthal (106/77, Recueil, стр. 629, точка 22), както и Решение от 19 юни 1990 г. по дело Factortame и др. (C‑213/89, Recueil, стр. I‑2433, точка 20).

47 – ОВ L 160, стр. 103. Регламент, отменен и заменен с Регламент (ЕО) № 1290/2005 на Съвета от 21 юни 2005 година относно финансирането на общата селскостопанска политика (ОВ L 209, стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 14, том 1, страница 193).

48 – 205/82—215/82, Recueil, стр. 2633.

49 – ОВ L 94, стр. 13.

50 – Решение по дело Deutsche Milchkontor и др., посочено по-горе (точка 19).

51 – Пак там (точка 23).

52 – Пак там (точка 22).

53 – Пак там. В Решение от 6 май 1982 г. по дело BayWa и др. (146/81, 192/81 и 193/81, Recueil, стр. 1503) Съдът пояснява също, че тълкуване, което допуска възможността националните административни органи да упражняват право на преценка относно целесъобразността на искането за връщане на недължимо предоставените средства на Общността, „би застрашило равното третиране на икономическите оператори от различните държави членки и прилагането на общностното право, което, доколкото е възможното, трябва да остане еднакво в цялата Общност“ (точка 30).

54 – C‑383/06—C‑385/06, Сборник, стр. І‑1561.

55 – Става въпрос за член 23, параграф 1 от Регламент (ЕИО) № 4253/88 на Съвета от 19 декември 1988 година за прилагане на Регламент (ЕИО) № 2052/88 относно координацията между помощите от различните структурни фондове, от една страна, и между тях и тези на Европейската инвестиционна банка и другите съществуващи финансови инструменти, от друга страна (ОВ L 374, стр. 1), изменен с Регламент (ЕИО) № 2082/93 на Съвета от 20 юли 1993 година (ОВ L 193, стр. 20). В Решение по дело Vereniging Nationaal Overlegorgaan Sociale Werkvoorziening и др., посочено по-горе, Съдът посочва, че този член „поражда задължение за държавите членки да си възстановят средствата, загубени вследствие на злоупотреба или небрежност, без да е необходимо оправомощаване, предвидено от националното право“ (точка 40).

56 – Решение по дело Vereniging Nationaal Overlegorgaan Sociale Werkvoorziening и др., посочено по-горе (точки 51 и 59).

57 – Пак там (точка 52 и цитираната съдебна практика, точки 55 и 59).

58 – В това отношение вж. Решение по дело Viamex Agrar Handel и ZVK, посочено по-горе (точка 44).

59 – Точка 58.

Full & Egal Universal Law Academy