EUR-Lex -  62006CC0487 - BG

ЗАКЛЮЧЕНИЕ НА ГЕНЕРАЛНИЯ АДВОКАТ

Г‑Н P. MENGOZZI

представено на 17 юли 2008 година(1)

Дело C‑487/06 P

British Aggregates Association

срещу

Комисия на Европейските общности

„Обжалване на решение на Първоинстанционния съд — Помощи, предоставяни от държавите — Екологичен данък върху инертните материали в Обединеното кралство“

1.        В настоящото производство по обжалване British Aggregates Association (наричано по-нататък „BAA“ или „жалбоподателят“) иска отмяна на Решение на Първоинстанционния съд на Европейските общности (наричан по-нататък „Първоинстанционният съд“) от 13 септември 2006 г. (наричано по-нататък „обжалваното съдебно решение“)(2), с което същият отхвърля жалбата му срещу Решение на Комисията от 24 април 2002 година да не повдига възражения срещу данъка върху инертните материали, въведен в Обединеното кралство(3) (наричано по-нататък „спорното решение“).

2.        Срещу обжалваното съдебно решение е повдигната и насрещна жалба от страна на Комисията във връзка с възприетото от Първоинстанционния съд относно допустимостта на първоинстанционната жалба.

I –    Обстоятелства в основата на обжалването

3.        Обстоятелствата в основата на настоящото производство са описани в обжалваното съдебно решение както следва.

4.        Инертните материали са зърнести, химически неактивни и се използват в сектора на строителството и благоустройството. Те могат да се използват в естествено състояние например като насипен материал или баласт, или да се смесват със свързващи материали като цимент или битум.

5.        Aggregates Levy (данък върху инертните материали, наричан по-нататък „AGL“) е въведен в Обединеното кралство с разпоредби на Finance Act 2001 (Закон за бюджета за 2001 г.), които влизат в сила на 1 април 2002 г.

6.        Finance Act 2002 въвежда някои изменения в режима на данъка, по-специално чрез предвиждането на преходен период за въвеждането на данъка в Северна Ирландия и чрез предвиждането на освобождаване на отпадъци, получени от добиването на някои полезни изкопаеми, по-специално шифер, шиста, клей и каолин.

7.        AGL се прилага в размер на 1,60 GBP (лири стерлинги) за тон при пускане на пазара на Обединеното кралство. Инертните материали, които се изнасят или транспортират извън Обединеното кралство, преди да бъдат обработени, се освобождават.

8.        Законът предвижда, че инертните материали не подлежат на данъчно облагане в четири хипотези: ако изрично са освободени; ако по-рано са били използвани в строителството; ако вече са били обложени с данък върху инертните материали или ако към датата на влизане в сила на закона не се намират на мястото на произхода си.

9.        BAA е сдружение на малки независими предприятия, експлоатиращи кариери в Обединеното кралство.

10.      С писмо от 24 септември 2001 г. две предприятия, които нямат никаква връзка с жалбоподателя, подават оплакване до Комисията относно някои аспекти на AGL — по-специално изключването на някои материали от неговото приложно поле, освобождаването на износа и дерогациите за Северна Ирландия — които им се струват несъвместими с разпоредбите на Договора в областта на държавните помощи.

11.      На 20 декември 2001 г. Обединеното кралство уведомява Комисията за схема за държавна помощ, наречена „Поетапно въвеждане на данъка върху инертните материали в Северна Ирландия“.

12.      С писмо от 6 февруари 2002 г. Комисията приканва Обединеното кралство, от една страна, да представи своите коментари по оплакването, и от друга страна, да предостави допълнителна информация относно AGL, което то прави с писмо от 19 февруари 2002 г.

13.      На 11 февруари 2002 г. жалбоподателят подава жалба срещу AGL пред High Court of Justice (England & Wales), Queen’s Bench Division.

14.      С писмо от 15 април 2002 г. жалбоподателят междувременно подава оплакване до Комисията, в което по същество изтъква, че изключването на някои материали от приложното поле на AGL, както и освобождаването на износа, съставляват държавни помощи, а дерогациите за Северна Ирландия, за които е направено уведомление от властите на Обединеното кралство, са несъвместими с общия пазар.

15.      С решение от 19 април 2002 г. High Court of Justice отхвърля жалбата на BAA.

16.      На 24 април 2002 г. Комисията приема спорното решение, според което, от една страна, AGL не включва елемент на държавна помощ по смисъла на член 87, параграф 1 ЕО, а от друга страна — предоставеното на Северна Ирландия освобождаване е съвместимо с общия пазар.

17.      Жалбоподателят обжалва решението на High Court of Justice пред Court of Appeal (England & Wales), който спира производството до произнасянето на Първоинстанционния съд по междувременно подадената от BAA жалба срещу спорното решение.

II – Производството пред Първоинстанционния съд и обжалваното съдебно решение

18.      С жалба, подадена в секретариата на Първоинстанционния съд на 12 юли 2002 г., BAA иска отмяна на спорното решение освен в частта относно предоставеното на Северна Ирландия освобождаване. Обединеното кралство е допуснато да встъпи в подкрепа на исканията на ответника.

19.      Жалбата се основава на четири правни основания. Първото се извежда от нарушение от страна на Комисията на член 87, параграф 1 ЕО. С второто правно основание се изтъква липса на мотиви към спорното решение. С третото и четвъртото правно основание жалбоподателят изтъква съответно нарушение от страна на институцията ответник на задължението ѝ да открие официална процедура по разследване и на задълженията ѝ по време на фазата на предварителното разглеждане.

20.      Комисията най-напред изтъква недопустимостта на жалбата с мотива, че жалбоподателят няма активна процесуална легитимация по смисъла на член 230, четвърта алинея ЕО. Според Комисията жалбоподателят не е доказал, че спорното решение го засяга лично, тъй като не е доказал, че AGL можел да засегне сериозно конкурентното положение на поне един от неговите членове. По същество Комисията изтъква, че твърденията на жалбоподателя са неоснователни.

21.      С обжалваното съдебно решение Първоинстанционният съд обявява жалбата за допустима, но я отхвърля в нейната цялост по същество и осъжда жалбоподателя да заплати съдебните разноски.

III – Производство пред Съда и искания на страните

22.      На 27 ноември 2006 г. жалбоподателят подава жалба в секретариата на Съда срещу посоченото по-горе съдебно решение.

23.      Жалбоподателят иска отмяна на обжалваното съдебно решение. Той иска от Съда да отмени и спорното решение освен в частта относно предоставеното на Северна Ирландия освобождаване. На последно място, жалбоподателят иска Комисията да бъде осъдена да заплати съдебните разноски както в производството по обжалване, така и в първоинстанционното производство.

24.      Комисията иска от Съда да отмени обжалваното съдебно решение и да обяви жалбата в първоинстанционното производство за недопустима. При условията на евентуалност тя иска жалбата да се обяви за недопустима и/или да се отхвърли като неоснователна. На последно място, тя иска жалбоподателят да бъде осъден да заплати съдебните разноски.

25.      Обединеното кралство — встъпила в първоинстанционнното производство страна — иска от Съда да отхвърли жалбата.

IV – Правен анализ

26.      С насрещната си жалба Комисията оспорва решението на Първоинстанционния съд в частта, в която той се произнася по допустимостта на жалбата в първоинстанционното производство. От твърдяната недопустимост на посочената жалба Комисията извежда недопустимост на главната второинстанционна жалба. Поради това насрещната жалба следва да се разгледа преди главната второинстанционна жалба.

 А – По насрещната жалба

27.      На първо място, Комисията изтъква, че Първоинстанционният съд е допуснал грешка при прилагане на правото, като е обявил жалбата на BAA за допустима. AGL представлявал мярка с общо приложение, която засягала потенциално неограничен брой оператори в Обединеното кралство и следователно не можела да се счита за засягаща лично членовете на BAA. В резултат на това и самото решение, с което Комисията одобрява посочената мярка, имало общо приложение.

28.      На второ място, Комисията изтъква, че Първоинстанционният съд не е разгледал правилно условието относно това дали конкурентното положение на членовете на BAA е съществено увредено вследствие на прилагането на AGL.

29.      След като направя кратък преглед на съдебната практика относно условията за допустимост на жалбите срещу решения, приети в областта на процедурата по контрол върху държавните помощи, ще разгледам последователно двете твърдения за недопустимост на първоинстанционната жалба, изтъкнати от Комисията.

1.      Съдебна практика относно условията за допустимост на жалбите срещу решения, приети в областта на процедурата по контрол върху държавните помощи

30.      В рамките на процедурата по контрол върху помощите адресати на решенията на Комисията са единствено заинтересованите държави членки.

31.      Според постоянна съдебна практика, водеща началото си от решението по дело Plaumann/Комисия(4), субектите, които не са адресати на дадено решение, могат да твърдят, че са лично засегнати по смисъла на член 230, четвърта алинея ЕО само ако решението се отнася до тях поради някои присъщи за тях качества или поради фактическо положение, което ги разграничава от всички останали лица и така ги индивидуализира по същия начин, както адресата.

32.      В сектора на държавните помощи това правило е изяснено за първи път в Решение по дело Cofaz и др./Комисия(5). Опирайки се на съдебната практика във връзка с жалбите срещу решенията, приети от Комисията на основание на Регламент № 17/62(6), в това съдебно решение Съдът приема, че решение, с което Комисията приключва официалната процедура по разследване, засяга пряко и лично конкурентите на бенефициерите на държавна помощ, които са взели активно участие в процедурата, при условие че положението им на пазара е съществено засегнато от мярката за предоставяне на помощ(7). В следващите решения елементът на участие на предприятието жалбоподател в процедурата постепенно изгубва своето значение и общностният съд се съсредоточава върху икономическото въздействие на мярката върху пазара, утвърждавайки увреждането на конкурентното положение на жалбоподателя като основен критерий за преценка на допустимостта на жалбата.

33.      В началото на деветдесетте години в известните решения по дела Matra/Комисия(8) и Cook/Комисия(9), като изхожда от различието на целите, които в рамките на процедурата по контрол върху държавните помощи характеризират предварителното разглеждане по член 88, параграф 3 ЕО и провеждането на официалното разследване по смисъла на член 88, параграф 2 ЕО, Съдът полага основите на диференциране на условията за допустимост в зависимост от процедурната фаза, вследствие на която е прието спорното решение. Без да цитира решението по дело Cofaz и др./Комисия, но като изхожда по същество от същата логика, в тези решения Съдът отбелязва, че изправени срещу решение на Комисията да не открива процедурата, визирана в член 88, параграф 2 ЕО, лицата, ползващи се от предвидените в тази разпоредба процедурни гаранции, могат да осигурят тяхното спазване само ако имат възможност да оспорят това решение пред общностния съд. Следователно и в двете решения Съдът достига до заключението, че жалбите са допустими, доколкото са подадени от лица, на които трябва да се признае качеството на заинтересовани на основание член 88, параграф 2 EО.

34.      Както бе отбелязано, сезиран с жалба от Комисията, която го приканва да преразгледа принципите, установени в решенията по дела Cook/Комисия и Matra/Комисия, и последващото им прилагане от Първоинстанционния съд, неотдавна Съдът потвърждава и разяснява тази съдебна практика. В точки 34—37 от Решение по дело Комисия/Aktionsgemeinschaft recht und Eigentum (ARE)(10) Съдът синтезира условията за допустимост на подаването на жалба срещу решение, прието без да се открива процедурата, визирана в член 88, параграф 2 ЕО. Тези условия зависят от преследваната от жалбоподателя цел. Когато тази цел е да се защитят предоставените от член 88, параграф 2 ЕО права и да се открие официална процедура по разследване, жалбата се обявява за допустима при единственото условие жалбоподателят да докаже качеството на заинтересовано лице по смисъла на горепосочената разпоредба. За разлика от това, когато жалбоподателят оспорва „основателността на решението за преценка на помощта като такава“, неговото качество на заинтересовано лице не е достатъчно и той трябва да докаже, че отговаря на по-строгите условия за допустимост, установени в решението по дело Plaumann/Комисия, като например докаже, че прилагането на мярката, предмет на спорното решение, уврежда съществено неговото положение на пазара.

35.      В обобщение, от припомнената по-горе съдебна практика е видно, че условията за допустимост на жалбите срещу решения на Комисията в областта на помощите са различни в зависимост от стадия на производството, на който са приети, и от преследваната от жалбоподателя цел и че разликата се състои основно в различната степен на увреждане на интересите му, която той е длъжен да докаже.

36.      В този контекст на съдебната практика трябва да се разгледат твърденията за нарушения, които Комисията изтъква в своята насрещна жалба.

2.      По пропуска на Първоинстанционния съд да вземе предвид естеството на AGL като мярка с общо приложение

37.      Комисията твърди, че при разглеждането на допустимостта на първоинстанционната жалба Първоинстанционният съд правилно изключва прилагането на горепосочените решения по дела Cook/Комисия и Matra/Комисия, след като отбелязва, че жалбоподателят не се ограничава да „оспорва отказа на Комисията да започне официална процедура по разследване“, а „оспорва и основателността на спорното решение“(11). Първоинстанционният съд обаче допуснал грешка, като приел, че това решение засяга лично жалбоподателя. Комисията отбелязва, че AGL е нормативен акт с общо приложение, въвеждащ данъчен налог, условията по който са формулирани обективно и абстрактно. Като такъв AGL можел да има отрицателно въздействие върху потенциално неограничен брой предприятия, а не само върху членовете на жалбоподателя. Първоинстанционният съд пропуснал да вземе предвид естеството на разглежданата мярка, като се ограничил да оцени нейните последици само върху трима членове на жалбоподателя, без при това изборът им да е обоснован от специфични за тях обстоятелства, които да ги характеризират по отношение на което и да било друго лице, задължено да заплаща данъка. Комисията твърди, че ако подходът на Първоинстанционния съд бъде потвърден от Съда, решенията в областта на държавните помощи, свързани с мерки с общо приложение, можели да се оспорват от неограничен брой субекти с последицата да обезсмислят условието за лично засягане по смисъла на член 230 EО.

38.      Изглежда логично разглежданото твърдение — доколкото е различно от твърдението за грешка на Първоинстанционния съд при преценката на въздействието на AGL върху конкурентното положение на членовете на жалбоподателя — да се тълкува в смисъл, че чрез него Комисията възнамерява да изтъкне, че в случай че спорната мярка е с общо приложение, установеният в Решение по дело Cofaz и др./Комисия критерий относно причиненото от мярката съществено увреждане на положението на жалбоподателя на пазара не е достатъчен сам по себе си за преценка на допустимостта на жалбата.

39.      Трябва веднага да отбележа, че не ми се струва тази теза да се подкрепя от съдебната практика на Съда и на Първоинстанционния съд.

40.      Преди всичко не изглежда припомнените от Комисията случаи да са релевантни в решаваща степен. Тези решения се отнасят, от една страна, до жалби, подадени от потенциални бенефициери на мерки, обявени за несъвместими с общия пазар, а от друга страна, до жалбата на предприятие, конкурентно на потенциални бенефициери на разрешена схема за помощ. Следователно те се отнасят до правни и фактически положения, които са различни от разглежданото.

41.      Освен това не ми се струва, че подобни прецеденти могат да се тълкуват в предлагания от Комисията смисъл.

42.      В Решение по дело Kwekerij van der Kooy и др./Комисия(12) и Решение по дело Arbeitsgemeinschaft Deutscher Luftfahrt-Unternehmen и Hapag-Lloyd/Комисия(13) Съдът и съответно Първоинстанционният съд отхвърлят жалбите, с които са сезирани, след като установяват, че обжалваните решения представляват за потенциалните бенефициери на държавните норми, обявени за несъвместими с общия пазар, „[…] мерк[и] с общо действие, които се прилага[ат] към обективно определени положения и вод[ят] до правни последици за категория лица, визирани общо и абстрактно“ и че в резултат на това тези решения засягат жалбоподателите единствено в обективното им качество на потенциални бенефициери на посочените норми(14). В Решение по дело Kahn Scheepvaart/Комисия(15) Първоинстанционният съд обявява за допустима жалбата на предприятие, конкурентно на потенциалните бенефициери на мерките, приложими в рамките на разрешена от Комисията обща схема за помощи. В това решение Първоинстанционният съд отбелязва по-специално, че „приемането на спорното решение може да засегне само потенциално и непряко“ конкурентното положение на жалбоподателя, тъй като доколкото се отнася до „одобряването на обща схема за помощи, чиито бенефициери се определят само общо и абстрактно, съществуването на действителен бенефициер и следователно съществуването на действително конкурентно на последни[я] предприятие предполага конкретно прилагане на схемата за помощи чрез предоставянето на индивидуални помощи“(16).

43.      За разлика от това, което Комисията изглежда твърди, не ми се струва, че от тези съдебни решения може да се заключи, че решение за произнасяне по съвместимостта с член 87 ЕО на държавна мярка с общо приложение по принцип не може да се оспорва от бенефициерите на последната или от конкурентни предприятия. По мое мнение от това следва единствено, че при подобни обстоятелства качеството на бенефициер и това на конкурент може да не са достатъчни за обосноваване на активната процесуална легитимация на конкурентното предприятие, което ще трябва в такъв случай да докаже, че се намира в положение, което го разграничава от останалите икономически оператори, засегнати от мярката, и така го индивидуализира по смисъла на съдебната практика по дело Plaumann/Комисия.

44.      Следва по-нататък да се припомни, че Съдът изрично потвърждава от Решение по дело Codorniu(17) нататък, че общото приложение на общностен акт не изключва възможността този акт да засяга пряко и лично някои икономически оператори. Именно като изхожда от тази съдебна практика, наскоро Съдът потвърди решение на Първоинстанционния съд, с което последният обявява за допустима жалбата, подадена от белгийски центрове за координация срещу решението, с което Комисията квалифицира приложимия към тях данъчен режим като несъвместим с общностното право(18).

45.      Следователно фактът, че — както в случая — решение на Комисията изглежда като мярка с общо приложение, тъй като разрешава данъчен режим, приложим към общо и абстрактно определена категория икономически оператори, не възпрепятства възможността това решение да засяга пряко и лично някои от тези оператори поради специфични за тях характеристики.

46.      Следователно, както вече видяхме, от Решение по дело Cofaz и др./Комисия нататък Съдът счита, че за жалбите срещу решения в областта на помощите условията, произтичащи от съдебната практика по дело Plaumann/Комисия, се считат за изпълнени, когато конкурентното предприятие докаже, че мярката, представляваща предмет на спорното решение, може съществено да засегне положението му на пазара. С оглед на гореизложеното ми се струва, че това правило трябва да се прилага както когато оспорваното решение има за предмет индивидуални помощи, така и когато то се отнася до обща схема за помощи или до друга мярка с общо приложение(19). В допълнение това разрешение е изрично потвърдено в точка 70 от посоченото по-горе Решение по дело Aktionsgemeinschaft recht und Eigentum(20).

47.      Следва освен това да се отбележи, че претърпените от BAA вреди произтичат не от задължението на членовете му да заплащат AGL, а от неблагоприятното в конкурентен план положение, в което последните се намират поради освобождаването на производството на конкурентни стоки. Жалбоподателят изтъква следователно, че интересите на неговите членове са увредени не в качеството им на облагаеми с AGL субекти, а в качеството им на предприятия, конкуриращи се с производители, освободени от този данък. С други думи жалбоподателят оспорва не прилагането на данъка като такъв, а елемента на помощ, съдържащ се в начина, по който е определено приложното му поле.

48.      При тези обстоятелства ми се струва, че трябва да се изключи изтъкнатата от Комисията опасност, че допустимостта на жалбата на BAA ще доведе до признаване на възможността почти неограничен брой предприятия да подават жалби срещу решения относно данъчни мерки с общо приложение, „до степен да лиши от всякакъв правен смисъл понятието „лично засегнато“ по смисъла на член 230 ЕО“(21).

49.      На последно място, Комисията твърди, че тримата членове на жалбоподателя, чието конкурентно положение взема предвид Първоинстанционният съд, са избрани произволно и необосновано. Струва ми се, че този довод потвърждава, от една страна, критикуваната по-горе теза на ответника, според която доказването, че положението на жалбоподателя на пазара е съществено засегнато, не е достатъчно, за да се установи, че жалбата срещу мярка с общо приложение е допустима, а от друга страна, този довод предвещава второто направено от Комисията твърдение за нарушение, свързано с погрешния и непълен характер на преценката на Първоинстанционния съд за въздействието на AGL върху конкурентното положение на членовете на жалбоподателя. При всички положения в това отношение е достатъчно да се отбележи, че — както правилно се посочва в точка 47 от обжалваното съдебно решение — съдебната практика приема за допустими жалби, подадени от сдружение, действащо от името и за сметка на един или няколко от своите членове, които сами биха могли да подадат допустима жалба(22). Следователно задача на сдружението жалбоподател е да докаже, че един или няколко от членовете му самостоятелно са активно процесуално легитимирани, а задача на Първоинстанционния съд — да прецени дали доказателствата за това са били представени. При тези обстоятелства обосноваността на извършения от сдружението жалбоподател подбор на сведенията, които да представи за тази цел за проверка на Първоинстанционния съд, зависи в крайна сметка единствено от резултата от тази проверка.

50.      С оглед на гореизложените съображения не считам, че първото направено от Комисията в рамките на насрещната ѝ жалба твърдение за нарушение може да се приеме.

51.      Преминавам следователно към разглеждане на второто направено от Комисията твърдение за нарушение.

3.      По допуснатата от Първоинстанционния съд грешка при преценката на условието относно съществуването на съществено засягане на конкурентното положение на членовете на BAA

52.      Комисията преди всичко счита, че при определянето дали положението на членовете на BAA на пазара е било съществено засегнато, Първоинстанционният съд — в разрез със съдебната практика, и по-специално с посоченото по-горе Решение по дело Cofaz и др./Комисия — се е ограничил да потвърди съществуването на конкурентна връзка между обложените с AGL три предприятия и освободените предприятия.

53.      Както вече имаше случай да бъде посочено, при настоящото състояние на съдебната практика жалбата срещу решение на основание член 88, параграф 3 ЕО от конкурентно предприятие, което действа, без да са изпълнени условията за прилагане на съдебната практика по дела Cook/Комисия и Matra/Комисия, ще се обяви за допустима, ако жалбоподателят докаже, че мярката, предмет на спорното решение, може да засегне съществено положението му на пазара. Ето защо при подобни обстоятелства едно предприятие не може да се позовава само на своето качество на конкурент по отношение на предприятието бенефициер, а трябва освен това да установи, че се намира във фактическо положение, което го индивидуализира по начин, аналогичен с този на адресата(23).

54.      В точки 55—63 от обжалваното съдебно решение при прегледа на възражението за недопустимост, изтъкнато от Комисията, Първоинстанционният съд проверява дали жалбоподателят е „изложил по релевантен начин причините, поради които AGL е в състояние да засегне конкурентното положение на някои от неговите членове на пазара на инертни материали“(24). Той отбелязва, на първо място, че спорният данък е имал за цел да пренасочи част от търсенето на необработени инертни материали към други продукти заместители, които са освободени, и че британските власти са очаквали вследствие на тази намеса намаляване на търсенето на необработени инертни материали средно с около 8 %—9 % годишно. На второ място, той подчертава, че някои членове на жалбоподателя, по-специално Torrington Stone, Sherburn Stone Co. Ltd и Cloburn Quarry, са се намирали в пряка конкуренция с производители на освободени материали, които са станали конкурентоспособни благодарение на въвеждането на AGL. На трето място, той разглежда индивидуалното положение на тези три предприятия в точки 59—61, а що се отнася до освобождаването на вноса — в точка 65 от обжалваното съдебно решение. Въз основа на разгледаните елементи Пъровинстанционният съд отхвърля възражението на Комисията.

55.      От прочита на мотивите на решението във връзка с разглежданата проверка е видно, че Първоинстанционният съд не се е ограничил да отбележи общо съществуването на конкурентна връзка между обложените с AGL продукти и освободените продукти, а основава заключението си относно засягането на конкурентното положение на членовете на жалбоподателя на пазара върху поредица от елементи, някои от които произтичат от естеството и от целите на AGL, докато други са представени от жалбоподателя. Последните свидетелстват по-специално, от една страна, за повишения конкурентен натиск, на който са подложени членовете на жалбоподателя — предприятия от неголям мащаб — вследствие на прилагането на данъка, както и за произтичащите от това трудности в управлението на наличностите, а от друга страна — за въздействието на освобождаването на износа върху цените, прилагани на вътрешния пазар от предприятия, които са и износители.

56.      Следователно, обратно на твърденията на Комисията, Първоинстанционният съд не се е ограничил до това да отбележи съществуването на конкурентна връзка между обложените и освободените продукти. Що се отнася до съдебните решения, изтъкнати от Комисията, те не изглеждат дотолкова аналогични с настоящия случай, че да позволяват сравнение с обжалваното съдебно решение(25).

57.      Комисията изтъква и недостатъчния анализ от страна на Пъровинстанционния съд на положението на дружество Torrington Stone, доколкото не били уточнени последиците „по отношение на цени, пазарен дял или рентабилност на предприятието“, произтичащи от повишения конкурентен натиск върху него, дължащ се на прилагането на AGL. Подобно твърдение е отправено и срещу преценката от страна на Първоинстанционния съд относно положението на Sherburn Stone.

58.      Във връзка с това е достатъчно да се напомни, че Съдът неодавна разяснява, че конкурентното увреждане, което може да индивидуализира предприятието жалбоподател по смисъла на Решение по дело Plaumann/Комисия и на Решение по дело Cofaz и др./Комисия, не трябва непременно да бъде изведено от „фактори като съществен спад на оборота, финансови загуби в непренебрежим размер или значително намаляване на пазарните дялове вследствие на предоставянето на въпросната помощ“(26), а може да представлява и „пропусната печалба или по-неблагоприятно развитие от това, което би настъпило при липсата на такава помощ“(27).

59.      На последно място, Комисията изтъква, че както предприятията — бенефициери на твърдяната помощ, така и техните конкуренти са потенциално неограничен брой и последиците на AGL върху конкуренцията имат секторно значение. При тези обстоятелства изводите на Първоинстанционния съд в обжалваното съдебно решение водят до това да се приеме, че предприятие може да докаже, че е съществено увредено от мярка за помощ и така да бъде признато за лично засегнато по смисъла на член 230 ЕО от решението, с което се разрешава същата помощ, дори когато положението му по нищо не се различава от това на много други предприятия.

60.      По мое мнение става въпрос за същите доводи, изтъкнати в рамките на първото твърдение за нарушение, които в контекста на второто трябва да се тълкуват като приканващи Съда да приложи по-строги параметри за преценка на вредите, причинени на положението на пазара на предприятието жалбоподател, когато става въпрос за мярка с общо приложение.

61.      Съдебната практика изглежда подкрепя в известна степен подобна насока. Както генералният адвокат Jacobs отбелязва в заключението си по гореспоменатото дело Aktionsgemeinschaft recht und Eigentum, „съдебната практика — макар и непоследователно — изглежда също прилага по-строг критерий за установяване на последици върху конкурентното положение на жалбоподателя, когато схемата за помощ е с общ характер“(28). Генералният адвокат Jacobs цитира като пример посоченото по-горе Решение по дело Khan Schepvaart. В този смисъл може да се тълкува и точка 72 от Решение по дело Aktionsgemeinschaft recht und Eigentum(29).

62.      Въпреки това независимо от току-що изложените съображения считам, че предложената от Комисията насока не трябва да се следва, поне по отношение на настоящия случай.

63.      В общ план трябва преди всичко да се отбележи, че в определянето на условията, при които предприятие може да подаде жалба срещу решение за разрешаване на помощ на конкурентни предприятия, Решение по дело Cofaz и др./Комисия смекчава тежестта на доказване, възложена в съответствие с Решение по дело Plaumann/Комисия на жалбоподателя, който не е адресат на оспорвания акт. След Решение по дело Cofaz и др./Комисия доказателствата, че помощта засяга съществено конкурентното положение на предприятието жалбоподател, се считат за достатъчни, за да му дадат право да подаде жалба срещу решението за разрешаване на помощта дори ако неограничен брой други конкуренти могат евентуално да изтъкнат аналогични вреди(30).

64.      Що се отнася по-специално да настоящия случай, той трябва да се разграничи от случаите, които са предмет на делата Khan Scheepvart и Aktionsgemeinschaft recht und Eigentum. В първия случай със спорното решение се одобрява схема за помощи, която нидерландското правителство е трябвало да приведе в изпълнение посредством предоставянето на индивидуални помощи. Както отбелязва Съдът, при тези обстоятелства не е възможно нито да се идентифицират реалните бенефициери на разрешените от Комисията мерки, нито съответно техните конкуренти. Следователно Съдът заключава, че изтъкваните от предприятията жалбоподатели вреди са само потенциални. Аналогично, в случая по делото Aktionsgemeinschaft recht und Eigentum в програмата за придобиване на земи се индивидуализират само категориите потенциални бенефициери. Вследствие на това е невъзможно да се определят както идентичността, така и броят на бъдещите приобретатели, а съответно идентичността и броят на техните конкуренти. В настоящия случай обаче спорната национална мярка несъмнено е с общо приложение, но приложното ѝ поле е определено по такъв начин, че дава възможност да се индивидуализират както предприятията, облагаеми с данъка, така и тези, които са освободени от него и които според жалбоподателя били поставени в по-благоприятно положение поради тази причина.

65.      Не трябва да се пренебрегва и обстоятелството, че спорната национална мярка има за цел да пренасочи част от търсенето на необработени инертни материали към продукти заместители. Следователно става въпрос за мярка, предназначена пряко да въздейства върху структурата на разглеждания продуктов пазар и в резултат — върху конкурентното положение на предприятията, опериращи на този пазар(31). В неколкократно споменаваното по-горе Решение по дело Испания/Lenzing Съдът по-специално потвърждава, че „въздействието на такава вреда [върху конкретното положение на жалбоподателя] може да се променя в зависимост от много фактори, по-специално като структурата на разглеждания пазар или характера на въпросната помощ“. Следователно ми се струва, че факторите, присъщи на естеството на помощта, включват последиците, които националните органи искат да постигнат чрез намесата си, и то независимо от секторното естество на тези последици.

66.      Поради всички гореизложени съображения считам, че и второто направено от Комисията твърдение за нарушение във връзка с обжалваното съдебно решение трябва да се отхвърли.

67.      Следователно предлагам на Съда да отхвърли насрещната жалба в нейната цялост.

4.      Заключителни бележки по насрещната жалба

68.      Остава все още да се разгледа доводът на жалбоподателя, изтъкнат в отговор на насрещната жалба, че фактът, че в първоинстанционното производство в нея се изтъква задължението на Комисията да започне официална процедура по разследване на основание член 88, параграф 2 ЕО, сам по себе си е достатъчен, за да бъде жалбата допустима в своята цялост въз основа на съдебната практика по дела Cook/Комисия и Matra/Комисия, включително правните основания за оспорване на обосноваността на спорното решение(32). Този довод е релевантен само ако Съдът реши, противно на предложението ми, че жалбоподателят не отговаря на условията за допустимост от съдебната практика по дела Plaumann/Комисия и Cofaz и др./Комисия. В този случай Съдът би трябвало да прецени дали и до каква степен жалбата може да се счита за допустима въз основа на критериите от съдебната практика по дела Cook/Комисия и Matra/Комисия.

69.      Разглеждането на този довод ми дава възможност да развия накратко някои разсъждения от по-общ характер. Трябва веднага да добавя, че нямам намерение да се впускам в дебат относно възможността за преразглеждане на настоящата съдебна практика във връзка с условията за допустимост на жалбите срещу решенията, приети от Комисията в рамките на процедурата по контрол върху държавните помощи(33). Ще се огранича следователно до няколко кратки бележки.

70.      Както бе напомнено по-горе, въз основа на съдебната практика условията за допустимост, на които трябва да отговаря авторът на жалба срещу решение, прието на основание член 88, параграф 3 ЕО без откриване на процедурата по член 88, параграф 2 ЕО, се различават в зависимост от това дали жалбата има за предмет защита на процедурните права, предоставени на жалбоподателя от последната разпоредба, или има за предмет да оспори „обосноваността на решението за преценка на помощта като такава“. В първия случай е достатъчно да се докаже качеството на заинтересована страна по смисъла на член 88, параграф 2 ЕО, а във втория трябва да се докаже, че обжалваното съдебно решение засяга жалбоподателя лично по смисъла на съдебната практика по дело Plaumann/Комисия. Освен това, когато той действа единствено като заинтересована страна по смисъла на член 88, параграф 2 ЕО, жалбоподателят е длъжен да изтъкне изрично в жалбата нарушението на процедурните гаранции, признати с тази разпоредба, или нарушението на задължението на Комисията да започне официална процедура по разследване. На практика Съдът изключва всякаква възможност за саниране на неизтъкването на тези правни основания чрез даване на нова квалификация на вече изрично изтъкнатите правни основания.

71.      Струва ми се, че причините за тази особено сложна и по-скоро формалистична съдебна практика могат да се открият в необходимостта да се гарантира, че в случай че жалбата се подава от лице, което изтъква единствено качеството си на заинтересована страна по смисъла на член 88, параграф 2 ЕО, контролът, упражняван от общностния съд върху оспорваното решение, няма да излезе извън границите на необходимото за осигуряване на процедурните прерогативи, признати от тази разпоредба. Случаят би бил такъв, ако съдът не само проверяваше налице ли са условията, които обосновават да не се започва официална процедура по разследване, тоест липсата на сериозни затруднения при квалифицирането на мярката като помощ(34) и/или при преценката на съвместимостта ѝ с общия пазар, а и установяваше съществуването на помощ (или на конститутивните елементи на помощ, за които Комисията е счела, че липсват) или липсата на условията, изтъкнати от Комисията, за обявяване на съвместимостта ѝ с Договора. Всъщност тази хипотеза би позволила на жалбоподателя не само да постигне евентуално започване на официалната процедура по разследване, но и да обвърже Комисията с направените от общностния съд констатации(35) и да предопредели поне отчасти съдържанието на решението, което ще се приеме в резултат на тази процедура, тоест на акт, който той не би могъл легитимно да оспорва единствено в качеството си на заинтересована страна по смисъла на член 88, параграф 2 ЕО.

72.      Не ми се струва обаче, че за да се отговори на горепосоченото изискване за съответствие между обхвата на съдебния контрол върху обжалвания акт и изтъкваното от жалбоподателя качество, даващо му право да подаде жалба, се изисква — под страх от недопустимост на жалбата — последният да се задължи да изложи своите правни основания за обжалване при спазване на определени формулировки. За тази цел е достатъчно правните основания, насочени формално към установяване на съществуването на помощ или на нейната несъвместимост с общия пазар, да се считат като ограничаващи се по същество до изтъкване на съществуването на сериозни затруднения за квалифициране на мярката или за преценка на нейната съвместимост или поне до оспорване на адекватността на изложените в спорното решение мотиви за изключване на тези затруднения.

73.      Убеден съм все пак, че сложността на разглежданата съдебна практика и свързаните с конкретното ѝ прилагане трудности в крайна сметка се отклоняват от особеното естество на решенията по член 88, параграф 3 ЕО.

74.      Тези решения, приети без откриване на официална процедура по разследване, са актове, явяващи се резултат от съкратено разследване, проведено в кратък период от време и в повечето случаи в рамките на диалог изключително между Комисията и заинтересованата държава членка. Според намерението на законодателя целта на тези актове е Комисията да избегне дългото времетраене на пълно разследване в случаите, когато липсата на помощ или съвместимостта ѝ с нормите на Договора изглежда prima facie явна.

75.      Предвид естеството им се питам дали няма да е по-удачно контролът на общностния съд върху тези актове да се ограничава във всеки случай и следователно независимо от основанието на активната процесуална легитимация на жалбоподателя до проверка на съществуването на условията, които оправдават незапочването на официалната процедура по разследване, тоест до установяване на липса на сериозни съмнения относно факта, че мярката не представлява помощ или че тя при всички положения е съвместима с общия пазар. Така решението по „въпросите по същество“, тоест установяването на помощ или на липсата ѝ или пък на съвместимостта ѝ, ще бъде препратено в случай на отмяна към разглеждане на евентуално подадената жалба срещу окончателното решение, прието от Комисията в резултат на горепосочената процедура. Това би позволило да се избегне общностният съд при разглеждане по същество на въпроси, по които Комисията в действителност се е произнесла само prima facie вследствие на предварително разследване, да излезе извън границите на нормалния контрол за законосъобразност, с който е натоварен в рамките на производството по отмяна.

76.      Като накрая стигаме до посочения в точка 68 по-горе довод на BAA, от предходните съображения следва, че ако жалбоподателят може да изтъкне единствено качеството си на заинтересована страна по смисъла на член 88, параграф 2 ЕО, само обстоятелството, че сред правните основания на първоинстанционната си жалба е изтъкнал и нарушение от страна на Комисията на задължението ѝ да започне официална процедура по разследване, не му дава право — противно на твърдяното от Комисията — да получи решение на Първоинстанционния съд относно квалифицирането на AGL с оглед на член 87, параграф 1 ЕО.

 Б – По главната жалба

77.      Със спорното решение квалифицирането на AGL като държавна помощ се изключва, доколкото в него се приема, че AGL не съдържа никакво селективно предимство. Първото, третото и четвъртото правно основание в подкрепа на главната жалба критикуват обжалваното съдебно решение за това, че в него се потвърждава преценката на Комисията по този пункт. Те ще бъдат разгледани последователно по-долу (подточки 2, 3 и 4). Преди този преглед ще изложа някои бележки относно съдебната практика в областта на селективността (подточка 1).

78.      Второто правно основание на жалбата се отнася до обхвата на контрола, упражняван от Първоинстанционния съд върху спорното решение, и ще бъде разгледано в подточка 5.

79.      Накрая в подточка 6 ще бъдат разгледани петото и шестото правно основание, които упрекват Първоинстанционния съд за грешки при прилагане на правото в преценката, съответно, на задължението на Комисията да започне официална процедура по разследване и на достатъчно обоснования характер на оспорваното решение.

 1. Бележки относно съдебната практика в областта на селективността на помощите

80.      Съобразно член 87, параграф 1 EО, за да може мярка да се квалифицира като помощ, тя трябва да поставя в по-благоприятно положение определени предприятия или производството на някои стоки, тоест трябва да има селективен характер.

81.      Въз основа на условието за селективност от приложното поле на разпоредбите в областта на помощите се изключват т.нар. общи мерки, които имат за цел да подпомогнат не специфични дейности или предприятия, а всички икономически оператори, които упражняват дейност на територията на държавата. В това отношение съдебната практика пояснява, от една страна, че публична намеса в полза на неограничен брой бенефициери, идентифицирани чрез поредица от обективни критерии, трябва да се анализира като схема за помощ, представляваща селективна мярка, ако поради своите критерии на прилагане тя осигурява предимство на определени предприятия или на производството на някои стоки при изключване на други(36). От друга страна, тя установява, че доколкото не са нито секторно или териториално ограничени, нито предназначени за определена стеснена категория предприятия, дори мерките с наглед общо действие могат да попаднат в приложното поле на забраната по член 87, параграф 1 ЕО, ако прилагането им, особено що се отнася до избора на адресатите и размера и условията на финансовата намеса, е оставено в рамките на оперативната самостоятелност на националните органи. Съдът уточнява освен това, че помощ може да бъде селективна дори когато се прилага към цял икономически сектор(37).

82.      По-общо от съдебната практика следва, че спазването на изискването за селективност трябва да се преценява за всеки конкретен случай с цел да се провери дали поради естеството си, приложното си поле, условията за прилагането си и своите последици разглежданата мярка включва предимство от изключителна полза за определени предприятия или за определени сектори на дейност(38). Ако наличието на подобно предимство е установено, неналагането на нов данък на някои икономически оператори може да представлява помощ по смисъла на член 87, параграф 1 ЕО(39).

83.      По отношение по-специално на държавните намеси с данъчен характер съдебната практика обаче пояснява, че дори мерките, които имат селективен характер, доколкото въвеждат разграничение между предприятия, могат да не се квалифицират като помощ, когато това разграничение е обосновано от естеството или структурата на данъчната система, в която се вписват(40). Според Съда от това следва, че за преценка на селективността на мярка за целите на прилагане на член 87, параграф 1 ЕО „следва да се провери дали в рамките на даден правен режим посочената мярка представлява предимство за определени предприятия спрямо други, които се намират в подобно фактическо и правно положение“(41).

84.      Преценката дали Първоинстанционният съд е допуснал грешките при прилагане на правото, за които се упреква в първото, третото и четвъртото правно основание на жалбата, трябва да се извърши именно в светлината на припомнената по-горе съдебна практика.

 2. По първото правно основание, свързано с нарушение на член 87, параграф 1 ЕО

85.      Според първото правно основание обжалваното съдебно решение било опорочено от различни грешки при прилагане на правото, допуснати при прилагането на член 87, параграф 1 ЕО. Жалбоподателят изтъква по-специално три твърдения за нарушения.

86.      На първо място, Първоинстанционният съд използвал необективно понятие за помощ. Жалбоподателят отбелязва, че в съответствие със съдебната практика обстоятелството, че данъчна мярка преследва общополитически цели, не пречи тя да бъде квалифицирана като държавна помощ, а влияе единствено за определяне дали разграниченията, направени от законодателя в дефиницията на приложното ѝ поле, са обосновани въз основа на естеството и общата структура на самата мярка. За разлика от това, в обжалваното съдебно решение Първоинстанционният съд възприел различен подход, като признал на държавите членки широко право на преценка в определянето на сферата на прилагане на данъчни мерки за защита на околната среда и като приел, че тези мерки не са селективни, дори когато същите въвеждат разграничение между предприятия, които се намират в подобни положения, което не е обосновано от екологични цели.

87.      На второ място, Първоинстанционният съд извършил преценка на селективността на помощта, която се различава от преценката в Решение по дело Adria-Wien Pipeline и Wietersdorfer & Peggauer Zementwerke(42).

88.      На последно място, Първоинстанционният съд изключил селективния характер на AGL, без да има ясно определение за сектора, към който се прилага. По мое мнение третото твърдение за нарушение трябва да се обяви за недопустимо, тъй като по същество цели да постави под въпрос преценки на Първоинстанционния съд относно фактите.

89.      Следователно понастоящем ще разгледам по същество първото и второто твърдение за нарушение, които според мен следва да се разгледат заедно.

90.      За тази цел трябва да се вземат предвид по-специално точки 114—118, 120 и 121 от обжалваното съдебно решение. Различните пасажи от обосновката на Първоинстанционния съд могат да се синтезират по следния начин.

91.      Преди всичко Първоинстанционният съд определя екологичния данък като „автономна данъчна мярка“(43), която не се вписва в обща система на облагане и се „характеризира със своята екологична цел и със специфичната си данъчна основа“(44). От тази дефиниция следва, че липсата на облагане с екологичен данък на дейности, които са сходни с обложените и имат сходно въздействие върху околната среда, не може да се приравни на данъчно освобождаване, дерогиращо система на налози, обичайно тежащи върху предприятията(45).

92.      По-нататък Първоинстанционният съд отбелязва, че при упражняване на своята компетентност в областта на политиката по околната среда държавите членки са свободни да „въвеждат секторни екологични данъци за постигане на определени екологични цели“. По-специално те са свободни „при претегляне на съответните различни интереси да определят своите приоритети в областта на защитата на околната среда, както и в резултат на това да определят стоките или услугите, които да обложат с екологичен данък“(46).

93.      В точка 117 от обжалваното съдебно решение Първоинстанцонният съд заключава, че в този правен контекст „задача на Комисията е при преценка на екологичен данък с оглед на общностните норми относно държавните помощи да вземе предвид изискванията, свързани със защитата на околната среда, посочени в член 6 ЕО“. Според Първоинстанционния съд това заключение е обосновано в светлината на разпоредбите на този член, който „предвижда, че тези изисквания трябва да се включат в определението и в прилагането по-специално на режим, който гарантира, че конкуренцията във вътрешния пазар не е нарушена“.

94.      В точки 120 и 121 от обжалваното съдебно решение Първоинстанционният съд отхвърля довода на жалбоподателя, който се основава на Решение по дело Adria-Wien Pipeline и Wietersdorfer & Peggauer Zementwerke. Той отбелязва, че в това решение „Съдът е бил призван да разгледа не отграничаването на материалното приложно поле на екологичен данък — както в случая — а частичното освобождаване от заплащането на такъв данък […], предоставено само на предприятията производители на материални блага(47)“. Първоинстанционният съд продължава по-нататък, като подчертава, че „следователно оспорваното разграничение не се отнася до вида стока, облагаема с разглеждания данък, а до промишлените потребители в зависимост от това дали те извършват или не дейност в първичния и вторичен сектор на националната икономика“.

95.      Подходът, възприет от Първоинстанционния съд и проличаващ от обобщените по-горе точки от обжалваното съдебно решение, се откроява със съществено новаторство спрямо общностната съдебна практика във връзка с прилагането на условието за селективност, и по-общо, на понятието за помощ по смисъла на член 87, параграф 1 ЕО.

96.      Всъщност от постоянната съдебна практика следва, че нито данъчният характер, нито икономическата или социална цел на държавната мярка, нито целите ѝ по защита на околната среда(48) са достатъчни, за да я освободят от прилагането на забраната, установена в член 87 ЕО. Всъщност, както общностният съд многократно потвърждава, тази разпоредба не прави разграничение между визираните намеси в зависимост от тяхната причина или цел, а ги определя единствено в зависимост от последиците им(49).

97.      Следователно преследваните от мярката цели излизат на преден план едва след като последната бъде квалифицирана като държавна помощ, тоест при преценката на съвместимостта ѝ с общия пазар. Макар в някои случаи намерението на националния законодател при приемането на мярката и нейните цели да са били вземани предвид от общностния съд в стадия на квалифицирането на мярката, това е било така единствено за да може да се прецени дали условията за съществуването на помощ са били изпълнени(50), а не за да се изключи a priori дадена мярка от приложното поле на член 87, параграф 1 ЕО.

98.      Доколкото изтъква свързаните с околната среда цели на екологичния данък за обосновка на евентуални разграничения между предприятия (или производства), които се намират в подобни с оглед на тези цели положения, Първоинстанционният съд ясно се вписва в линия на преодоляване на тази съдебна практика. Всъщност този подход изключва a priori възможността необлагането на някои оператори с екологичен данък да се разглежда като селективно предимство по смисъла на член 87, параграф 1 ЕО независимо от всякакви съображения, свързани с евентуално отношение на конкуренция между тези оператори и облагаемите оператори и следователно независимо от преценка на последиците на въпросната мярка(51).

99.      Освен това в частта от обжалваното съдебно решение, в която се разглеждат твърденията на BAA за несъгласуваност в определянето на материалното приложно поле на AGL(52), се стига до заключения, които нямаше да са допустими, ако за параметри на това разглеждане бяха възприети естеството и общата структура на разглежданата данъчна система съгласно съдебната практика, припомнена в точка 83 по-горе(53). Всъщност, изхождайки от предпоставката, че държавите членки са свободни да претеглят различните интереси при определянето на приложното поле на екологичния данък(54), Първоинстанционният съд приема, че евентуални несъгласуваности или разлики в третирането могат да се обосноват дори ако се основават на цели, различни от защитата на околната среда и следователно от вътрешната логика на мярката(55).

100. Що се отнася, на последно място, до частта от мотивите на обжалваното съдебно решение, в която се отхвърля доводът на BAA, основан на Решение по дело Adria-Wien Pipeline и Wietersdorfer & Peggauer Zementwerke, анализът на Първоинстанционния съд се съсредоточава върху формалните аспекти на мярката, сред които законодателната техника, използвана от националните органи. От гледна точка на въздействието върху конкуренцията обаче няма голяма разлика между, от една страна, облагането с общ данък, придружен от освобождаване в полза на някои бенефициери, а от друга страна — възлагането на тежест на определени данъчнозадължени лица при изключване на други, които се намират в сходно положение. В този случай също ми се струва, че обжалваното съдебно решение се дистанцира от подхода за анализ, основан на последиците на мярката.

101. Не смятам, че Съдът трябва да потвърди разрешението, предложено от Първоинстанционния съд в обжалваното съдебно решение, макар да е ограничено до държавни намеси, възлагащи тежести на определен сектор с екологична цел.

102. Всъщност нито обстоятелството, че държавите членки имат компетентност в областта на данъците или околната среда, нито посоченият в член 6 ЕО принцип на включване на изискванията, свързани със защитата на околната среда, в определянето и осъществяването на общностните политики обосновават публичните намеси, които могат да доведат до нарушения на конкуренцията, да бъдат напълно освободени от контрола, упражняван от Комисията, въз основа на нормите на Договора относно държавните помощи. По-специално спазването на член 6 ЕО по мое мнение не изисква да се вземат предвид екологичните цели на мярка на стадия на квалифицирането ѝ въз основа на член 87, параграф 1 ЕО, тъй като изискването за включване на тези цели в общностния контрол на държавните помощи всъщност може да се изпълни, като при преценка на съвместимостта на мярката с общия пазар въз основа на член 87, параграф 3 ЕО те се вземат предвид по адекватен начин.

103. Поради изложените по-горе причини считам, че първото правно основание на жалбата, свързано с нарушение на член 87, параграф 1 ЕО, е основателно и че обжалваното съдебно решение трябва да се отмени, доколкото в него се приема, че приложното поле на AGL е можело да се обоснове единствено с екологичните цели, които тази мярка преследва.

 3. По третото правно основание, свързано с грешки при прилагане на правото, допуснати при преценката на естеството и общата структура на AGL

104. В рамките на третото си правно основание жалбоподателят изтъква три твърдения за нарушения.

105. На първо място, BAA упреква Първоинстанционния съд, че е приел за обосновано по силата на принципа „замърсителят плаща“ облагането с AGL на някои инертни материали, наричани „необработени“, по отношение на които не съществуват заместители, макар в спорното решение да се приема, че незаместимостта е обстоятелство, което е от естество да освободи от приложното поле на данъка някои видове използване на необработени материали, които иначе щяха да се облагат. От това BAA прави извода, че в точки 135 и 136 от обжалваното съдебно решение Първоинстанционният съд е заместил преценката на Комисията със своята собствена. Освен това той „приложил принципа „замърсителят плаща“ селективно“ и пропуснал да мотивира в достатъчна степен изводите си. Това оплакване ми изглежда изцяло допустимо, доколкото — противно на претендираното от Комисията и от Обединеното кралство — то повдига правни въпроси.

106. По мое мнение жалбоподателят правилно изтъква, че принципът „замърсителят плаща“ не попада в описанието на целите на AGL, които проличават от спорното решение, в което се споменава изрично само максимизирането на прибягването до използване на рециклирани инертни материали или на други заместващи материали и популяризирането на рационално използване на необработените инертни материали.

107. В Решение по дело DIR International Film и др./Комисия, изтъкнато от жалбоподателя, Съдът припомня, че в рамките на контрола за законосъобразност, предмет на член 230 ЕО, общностният съд не може да замести със свои мотиви мотивите на автора на оспорвания акт, преди да поясни, че „макар в рамките на жалба за отмяна на Първоинстанционния съд да може да се наложи да тълкува мотивите на оспорвания акт по начин, различен от този на неговия автор, дори при определени обстоятелства да отхвърли формалните мотиви, които последният е възприел, той не може да направи това, когато никакъв материален фактор не го обосновава“(56). В случая, противно на възприетото от Първоинстанционния съд в точка 124 от обжалваното съдебно решение, не ми се струва, че съображение 31 от спорното решение, в което Комисията твърди, че „the environmental costs of aggregate extraction that the United Kingdom seeks to address through the AGL include noise, dust, damage to biodiversity and visual amenity“ може да се тълкува като позовававане — макар и имплицитно — на принципа „замърсителят плаща“.

108. Дори гореизложеното да води до заключение, че Първоинстанционният съд е допуснал грешка при прилагане на правото, като е заместил със собствените си мотиви мотивите на оспорваното решение, все пак считам, че по този пункт обжалваното съдебно решение не трябва да се отменя, тъй като е възможно мотивите да се заместят. Всъщност, както по мое мнение правилно отбелязва Комисията, твърденията на жалбоподателя, отхвърлени от Първоинстанционния съд в точки 135 и 136 от обжалваното съдебно решение, се основават на погрешна предпоставка, а именно че в спорното решение Комисията приела, че изключването от приложното поле на AGL на необработените материали, използвани не като инертни материали, се обосновава с липсата на заместващи материали. На практика от мотивите на оспорваното решение е видно(57), че изключването на посочените материали се счита за съответстващо на секторното естество на AGL и на намерението на британския законодател да възложи тежест само върху инертните материали.

109. Що се отнася до другите упреци, изтъкнати от жалбоподателя в рамките на това първо твърдение за нарушение, струва ми се, че те трябва да се отхвърлят. От една страна, обжалваното съдебно решение изглежда мотивирано в достатъчна степен по повдигнатия от жалбоподателя въпрос. От друга страна, поради изложените в предходната точка причини Пъровинстанционният съд не може да се упреква в „селективно прилагане“ на принципа „замърсителят плаща“.

110. На второ място, жалбоподателят оспорва някои пасажи от обжалваното съдебно решение, в които Първоинстанционният съд отхвърля твърденията за несъответствие с целите на AGL на облагането на някои продукти, получени от добиването на материали, които не се облагат с данък. Твърдението за нарушение се отнася по-специално до точки 112 и 137 от обжалваното съдебно решение.

111. В точка 112 Първоинстанционният съд тълкува някои понятия, които фигурират в спорното решение, и по-специално в точка 29 от него, и заключава, че в този пасаж и в цялото решение Комисията „използвала израза „първични инертни материали“, за да обозначи основно облагаемите с AGL инертни материали, и израза „вторични инертни материали“ за посочване основно на освободените инертни материали, точно изброени в закона“. Жалбоподателят счита, че подобен прочит е опорочен от грешка в тълкуването.

112. В съображение 29 от спорното решение Комисията отбелязва по-специално, че „the AGL will be levied only on virgin aggregate. It will not be levied on aggregates extracted as a by-product or waste from other processes (secondary aggregates), nor will it be levied on recycled aggregates“.

113. Признавам, че ми изглежда трудно на израза „secondary aggregates“, използван в този пасаж, да се придаде различен смисъл от смисъла, произтичащ от дефиницията, която предшества израза „материали, добити като съпътстващи продукти или отпадъци от други процеси“. Следователно не мога да споделя приетото от Пъровинстанционния съд, според което в точка 29 от спорното решение Комисията се ограничила до твърдението в посочената по-горе точка, че „AGL няма да се събира за производните продукти или отпадъците от първичното добиване, когато те са освободени по съответно изменения закон“.

114. Освен това, както според мен правилно отбелязва жалбоподателят, тълкуването на израза „вторични инертни материали“, възприет от Първоинстанционния съд, изглежда в противоречие със „съображение“ 32 от спорното решение — което играе съществена роля в структурата на акта, доколкото определя структурата и приложното поле на AGL — в което Комисията отбелязва, че „the structure and the scope of the tax reflect the clear distinction between the extraction of virgin aggregates, bearing with it undesirable environmental consequences, and the production of secondary or recycled aggregates, which makes an important contribution to the treatement of rock, gravel and sand incidentally arising from excavations or from other works or treatments lawfully carried out for different purposes“.

115. Следователно считам, че в точка 112 от обжалваното съдебно решение Първоинстанционният съд е допуснал грешка в тълкуването на оспорваното решение, която трябва да се счита за грешка при прилагане на правото.

116. Освен това жалбоподателят оспорва точка 137 от обжалваното съдебно решение, в която Първоинстанционният съд приема за обосновано облагането с AGL на някои продукти, получени от добиването на материали, които не се облагат с данък. Според жалбоподателя по тази точка Първоинстанционният съд е заменил мотивите на оспорваното решение, приел е мотиви, опорочени от грешка в преценката, и е изопачил някои доказателства.

117. В това отношение следва да се отбележи, че за обосновка на облагането на въпросните съпътстващи продукти Първоинстанционният съд не само припомня принципа „замърсителят плаща“, но и се позовава на целта за рационализиране на добива и обработката на инертните материали, която фигурира сред целите на AGL, посочени в оспорваното решение. Следователно не считам, че по тази точка е възможно да се упрекне Първоинстанционният съд в заместване на мотивите. Що се отнася до другите твърдения за нарушения, достатъчно е да се отбележи, от една страна, че доколкото жалбоподателят оспорва факторите, специално посочени от Първоинстанционния съд в точка 137 от оспорваното решение (невъзможността да се намали обемът на въпросните съпътстващи продукти, разликата в цената и писмото на Обединеното кралство от 19 февруари 2002 г.), той по същество цели Съдът да преразгледа фактическите преценки, съдържащи се в обжалваното съдебно решение. На последно място, жалбоподателят не е доказал, че Първоинстанционният съд е изопачил представените му доказателства.

118. Въз основа на гореизложеното считам, че второто твърдение за нарушение, изтъкнато от жалбоподателя в рамките на третото правно основание, трябва да се уважи в частта, в която упреква Първоинстанционния съд в грешка в тълкуването на спорното решение. Считам, че в останалата си част то трябва да се отхвърли като частично неоснователно и частично недопустимо.

119. На трето място, жалбоподателят счита, че Първоинстанционният съд е допуснал грешка, като е счел за обосновано необлагането на някои необработени инертни материали като шифера, шистата и глината. Според BAA Първоинстанционният съд заместил в това отношение мотивите на спорното решение със свои, като в точки 130, 131, 133 и 134 от обжалваното съдебно решение твърди, че това освобождаване има за цел да насърчи използването на тези необложени инертни материали като заместители на необработените материали, облагаеми с AGL. Освен че не била правилна, обосновката на Първоинстанционния съд произтичала от изопачаване на доказателствата, представени в хода на производството (по-специално писмото на Обединеното кралство от 19 февруари 2002 г.), не била достатъчно мотивирана и нарушавала правото на защита на жалбоподателя, който в хода на първоинстанционното производство не получил възможност да представи становището си по този въпрос.

120. В това отношение трябва преди всичко да се отбележи, че в точка 130 от обжалваното съдебно решение Първоинстанционният съд отбелязва, че освобождаването от AGL на някои материали като шистата, шифера с ниско качество, глината и отпадъците от каолин и клей „позволява използването им като заместители на необработените инертни материали, обект на екологичния данък, и може по този начин да допринесе за рационализирането на добиването и използването на последните“. Както правилно отбелязва Комисията, Първоинстанционният съд прави това заключение, като се основава на фактическата констатация — която не подлежи на контрол от страна на Съда — че тези материали „до момента са били слабо използвани като инертни материали поради свързаните с тях високи разходи за транспорт“.

121. Освен това следва да се припомни, че рационализирането на добиването и използването на необработените инертни материали представлява една от посочените в спорното решение цели на AGL(58). От това следва, че противно на твърдяното от жалбоподателя, Първоинстанционният съд не е извършил заместване на мотивите по този пункт.

122. Не считам за основателно и твърдението на жалбоподателя, че определението на естеството и общата структура на AGL, съдържащо се в спорното решение, било несъвместимо с освобождаване, имащо за цел да насърчи използването на необработени материали, които дотогава са били слабо използвани като инертни материали, на мястото на други материали, традиционно използвани като такива. Всъщност това освобождаване може — както основателно приема Първоинстанционният съд — да допринесе за посочената в спорното решение цел за рационализиране на използването на инертните материали.

123. На последно място, струва ми се, че точка 131 от обжалваното съдебно решение в частта, в която се позовава на съдържанието на писмото на Обединеното кралство от 19 февруари 2002 г., не се поддава на прочита, който прави жалбоподателят, и не разкрива никакво изопачаване на съдържанието на този документ.

124. Следователно считам, че третото твърдение за нарушение, изтъкнато от жалбоподателя в рамките на третото правно основание, трябва да се отхвърли като неоснователно.

125. В светлината на всички гореизложени съображения считам, че третото правно основание е основателно по отношение на аспектите, очертани в точки 108 и 118 по-горе, и недопустимо или неоснователно в останалата си част.

 4. По четвъртото правно основание, свързано с грешки при прилагане на правото при преценката на освобождаването на износа

126. Жалбоподателят твърди, че при преценката си дали изключването на износа от приложното поле на AGL представлява помощ Първоинстанционният съд е позволил на Комисията и на заинтересованата държава членка да подобрят със задна дата мотивите на спорното решение, нарушил е членове 91 ЕО и 92 EО, като е квалифицирал AGL като косвен данък, и не мотивирал в достатъчна степен тази квалификация.

127. В точка 148 от обжалваното съдебно решение Първоинстанционният съд отбелязва, че в спорното решение („съображение“ 33) Комисията обосновала освобождаването на износа „с факта, че властите на Обединеното кралство не могат да упражняват контрол върху използването на материали като инертните материали извън своята територия“. В следващата точка 149 Първоинстанционният съд отбелязва, че в хода на производството „Комисията и встъпилата страна изясняват тези мотиви“, като първата подчертава, че AGL представлява косвен данък върху потреблението, подчинен на принципа на облагане в държавата по местоназначение, докато втората отбелязва, че член 91 ЕО разрешава това освобождаване. Всъщност според Първоинстанционния съд тези мотиви, основани на естеството на AGL на косвен данък, трябвало да бъдат взети предвид „доколкото […] се свързвали с мотивите, изложени от Комисията в спорното решение, и при това положение не можели да се считат за изложени след приемането на решението допълнителни мотиви“.

128. По-нататък, в точка 151 Първоинстанционният съд констатира, че AGL представлява косвен данък, тъй като „се прилага към пускането на пазара на инертни материали и така обременява продуктите, а не доходите на производителите“. В точка 153 Първоинстанционният съд заключава, че в случая „освобождаването на износа не може да се счита за предоставящо селективно предимство на износителите, доколкото се обосновава от естеството на AGL като косвен данък“. Всъщност според Първоинстанционния съд заинтересованата държава членка „е имала право да отдаде предимство на съображенията, свързани със структурата на разглеждания данъчен режим, в сравнение с преследваните екологични цели“.

129. Преди всичко ми се струва, че трябва да се отхвърли доводът на жалбоподателя, че AGL трябва да се счита за пряк данък, изключен от приложното поле на член 91 ЕО, тъй като обременява процеса на добив, а не продукта. Всъщност, както се пояснява в обжалваното съдебно решение (точка 136), AGL е фиксиран в определен размер за тон продукт, облагаем с данък и търгуван на територията на държавата.

130. Установената в член 92 ЕО принципна забрана за предвиждане на освобождаване или на възстановяване на преки данъци при износ се обосновава с това, че тези данъци не се пренасят върху производствените разходи и следователно не се отразяват непосредствено върху цената на продукта, тъй като би било трудно да се прецени дали освобождаването или възстановяването, евентуално предоставени при износ, съответстват на обременяващото продукта облагане или представляват данъчна субсидия при износ. Този проблем обаче не се поставя, в случай че данък като AGL се събира на стадия на пускането на продукта на пазара. Обстоятелството, че — както отбелязва Първоинстанционният съд в точка 136 от обжалваното съдебно решение — размерът на данъка може да съответства на екологичните разходи за добиване на продуктите, към които се прилага, ми се струва ирелевантно, а и не променя факта, че този размер, доколкото се прилага към единица количество продукт на стадия на пускането му на пазара, е от естество незабавно да се отрази върху неговата цена.

131. Считам следователно, че в рамките на разглеждането правно основание твърдението за нарушение, изведено от нарушение на членове 91 ЕО и 92 EО, трябва да се отхвърли като неоснователно.

132. Също неоснователно ми изглежда твърдението за нарушение относно липсата на мотиви в обжалваното съдебно решение. В точка 153 Първоинстанционният съд всъщност обяснява несъмнено накратко, но ясно причините, поради които AGL трябва да се квалифицира като косвен данък, а именно тъй като „се прилага спрямо пускането на пазара на инертни материали и по този начин обременява продуктите, а не доходите на производителите“.

133. Остава да се разгледа твърдението за нарушение относно подобряването на мотивите на оспорваното решение със задна дата. Това твърдение за нарушение ми се струва основателно.

134. В „съображение“ 33 от оспорваното решение Комисията отбелязва, че освобождаването на износа „is justified by the fact that aggregate in the United Kingdom may be exempted if it is used for exempt processes. Since the United Kingdom authorities have no control over the use of aggregate outside their jurisdiction, the exemption for exports is necessary in order to provide legal certainty to aggregate exporters and to avoid imposing an unequal treatment on exports of aggregate that would otherwise qualify for an exemption within the United Kingdom“.

135. Тези мотиви се позовават на разликата в третирането, която би възникнала между инертните продукти, пуснати на националния пазар, които са освободени, ако се използват за определени цели, и изнасяните инертни продукти, които остават облагаеми с данъка, дори да са предназначени за използване в освободени производствени процеси. Не се прави обаче позоваване на изискването изнасяните национални инертни материали да не се поставят в по-неблагоприятно положение в сравнение с тези, които се пускат на пазара в държавата по местоназначение, нито на целта да се избегне двойно данъчно облагане. В този контекст наистина ми се струва трудно да се приеме, както прави Първоинстанционният съд в точка 152 от обжалваното съдебно решение, че в „съображение“ 33 от оспорваното решение се съдържа — дори имплицитно — позвоваване на член 91 EО. По мое мнение Първоинстанционният съд в действителност по-скоро е разрешил на Комисията да изложи съществено различни мотиви от тези, които фигурират в спорното решение, отколкото да позволи допълване или подобряване със задна дата на мотивите.

136. Поради изложените по-горе причини считам, че четвъртото правно основание на жалбата трябва да се уважи, доколкото с него Първоинстанционният съд се упреква, че е допуснал грешка при прилагане на правото, като е приел, че обосновката, свързана с освобождаването на износа, изтъкната от Комисията в първоинстанционното производство, е свързана с изложените в спорното решение мотиви и следователно не представлява допълнителни мотиви, изложени след приемането на това решение.

 5. По второто правно основание, свързано с обхвата на съдебния контрол, упражнен от Първоинстанционния съд

137. Жалбоподателят счита, че Първоинстанционният съд е допуснал грешка при прилагане на правото, като е упражнил върху съдържащите се в спорното решение преценки само незначителен, а не пълен контрол, както изисква съдебната практика, когато става въпрос за проверка на правилното прилагане от страна на Комисията на понятието за помощ по смисъла на член 87, параграф 1 ЕО.

138. Според постоянна съдебна практика в рамките на жалба за отмяна на решение, прието в процедура по контрол върху държавните помощи, общностният съд трябва да упражнява пълен контрол, когато разглежда въпроса за квалифицирането на държавна мярка, за да определи дали същата попада в приложното поле на забраната по член 87, параграф 1 EО(59). Когато обаче преценява съвместимостта на мярката с общия пазар на основание член 87, параграф 3 EО, който предоставя на Комисията широко право за преценка(60), общностният съд упражнява само незначителен контрол, ограничен до проверка на спазването на процедурните правила и на излагането на мотиви, до материалната точност на фактическите констатации, възприети за оспорвания избор, до липсата на явна грешка в преценката на тези факти, както и до липсата на злоупотреба с власт.

139. Както обаче правилно отбелязва институцията ответник, дори когато от общностният съд се иска да провери правилното прилагане на понятието за помощ, обхватът на неговия контрол може да се ограничи от техническия или сложен характер на фактическите преценки, съдържащи се в оспорвания акт(61). Така например съдебната практика признава, че общностният съд упражнява само незначителен контрол върху сложните икономически преценки, правени от Комисията в приложение на принципа за частния инвеститор(62).

140. В точка 118 от обжалваното съдебно решение в частта, в която указва границите на контрола, който ще упражни върху оспорвания акт, Първоинстанционният съд твърди, че предвид широкото „право за преценка, предоставено на Комисията при прилагането на член 88, параграф 3 EО“ той трябва да остане само незначителен. Някои следващи точки от решението потвърждават прилагането на такъв стандарт (по-специално точки 134, 139, 171).

141. Комисията и Обединеното кралство поддържат, че на практика в посочената точка 118 Първоинстанционният съд се позовава на обхвата на упражнявания от общностния съд контрол върху решенията, приети въз основа на член 88, параграф 3 ЕО, а не на обхвата на контрола, който съдът упражнява, когато определя дали Комисията е приложила правилно понятието за помощ по смисъла на член 87, параграф 1 ЕО.

142. Поддържаната от ответника и от встъпилата страна теза не ми изглежда убедителна.

143. На първо място, от съдебната практика ясно е видно, че ако в края на предварителното разглеждане Комисията все още има сериозни съмнения относно естеството на разглежданата помощ или съвместимостта ѝ с общия пазар, тя не разполага с никакво право за преценка, що се отнася до откриването на официалната процедура по разследване(63).

144. На второ място, извън процедурния аспект, решенията на основание член 88, параграф 3 EО включват разглеждане на мярката с оглед на член 87, параграф 1 ЕО и евентуално, ако тя бъде квалифицирана като помощ, с оглед на параграф 3 от този член. Не виждам обаче защо контролът на общностния съд върху преценките, направени в рамките на подобно разглеждане, да не трябва да следва напомненото по-горе правило, според което когато става въпрос за проверка на правилното прилагане от Комисията на понятието за помощ, контролът обикновено трябва да е пълен, докато ако става въпрос за преценка на съответствието на мярката с общия пазар, контролът е само незначителен поради признатото на Комисията широко право за преценка в рамките на прилагането на член 87, параграф 3 ЕО(64). За разлика от жалбоподателя не считам впрочем, че естеството на решенията, приемани на основание член 88, параграф 3 ЕО, е несъвместимо с ограничен съдебен контрол, тъй като подобен контрол се обосновава с признатата на Комисията оперативна самостоятелност при преценките, които е призвана да извършва, без да се има предвид процедурният контекст, в който се вписват тези преценки.

145. В настоящия случай не ми се струва, че се намираме в хипотеза, при която ясно изразеният технически характер или особената сложност на преценките, извършени от Комисията(65) обосновават на последната да се признае свобода на преценка и съответно ограничение на обхвата на съдебния контрол, който, когато става въпрос за проверка на правилното прилагане на понятието за помощ, трябва „принципно и доколкото е възможно“(66) да бъде пълен. От това следва, че в точка 118 от обжалваното съдебно решение Първоинстанционният съд по мое мнение е определил погрешно обхвата на съдебния контрол, който следва да се упражни върху спорното решение, и следователно е допуснал грешка при прилагане на правото.

146. Обединеното кралство и Комисията отбелязват освен това, че правните основания, изтъкнати в първоинстанционното производство от BBА, са имали за цел да докажат, че спорното решение е било опорочено от поредица от явни грешки в преценката. Следователно, като констатира липсата на тези грешки, Първоинстанционният съд изхождал от перспективата, предлагана от жалбоподателя. В това отношение следва да се отбележи, че ако жалбоподателят е квалифицирал като явни грешките, които според него са опорочавали оспорваното решение, това не означава, че той е възнамерявал да се откаже да изтъкне тези грешки, в случай че, макар да установи наличието им, Първоинстанционният съд не ги квалифицира като явни, нито че е възнамерявал да поиска от Първоинстанционния съд да упражни върху решението по-малко обхватен контрол от контрола, който обичайно упражнява. Освен това, ако ограничаването на контрола върху спорното решение до разглеждане само на явните грешки в преценката беше мотивирано от изискването да не се излиза извън границите на поисканото от жалбоподателя, нямаше да е необходимо Първоинстанционният съд да прибягва до твърдения от общ характер като съдържащите се в точка 118 от обжалваното съдебно решение.

147. От всички гореизложени съображения следва, че в посочената точка 118 Първоинстанционният съд е допуснал грешка при прилагане на правото, като е определил погрешно естеството на контрола, който следва да се упражни върху спорното решение.

148. Констатирането на тази грешка, която е от естество да опорочи цялата преценка по същество в спорното решение, трябва да доведе до отмяна на обжалваното съдебно решение, при това независимо от факта, че — както отбелязва Обединеното кралство — някои точки от това съдебно решение изглежда указват, че Първоинстанционният съд е излязъл извън границите на само незначителен контрол.

149. Поради гореизложените причини считам, че второто правно основание, свързано с обхвата на съдебния контрол, упражняван от Първоинстанционния съд, трябва да се приеме.

 6. По петото и шестото правно основание, свързани с грешки при прилагане на правото в преценката, съответно, на задължението на Комисията да започне официална процедура по разследване и на достатъчно мотивирания характер на оспорваното решение

150. Доводите, изтъкнати от жалбоподателя в рамките на петото и шестото правно основание за отмяна, според мен са явно негодни да докажат наличието на изтъкваните пороци. Всъщност, от една страна, дори да се предположи, че е релевантно обстоятелството, че мотивите на обжалваното съдебно решение са по-подробни от тези на спорното решение и че Първоинстанционният съд е извършил различни преценки от тези на Комисията, макар да е достигнал до същите заключения, това обстоятелство не е достатъчно, за да се докаже, че Първоинстанционният съд е допуснал грешка, като е заключил, че Комисията е нямала задължение да започне официална процедура по разследване. От друга страна, фактът, че по други засегнати от спорното решение аспекти Първоинстанционният съд е развил по-подробни и в някои пунктове коренно различни мотиви от тези на посоченото решение, явно е ирелевантен, за да докаже, че той е допуснал грешка, като в светлината на мотивите на оспорвания акт е стигнал до извода, че последният е бил мотивиран в достатъчна степен.

151. Следователно петото и шестото и правно основание трябва да се отхвърлят.

V –    Заключение

152. Поради всички изложени по-горе съображения предлагам на Съда да отмени обжалваното съдебно решение.

153. Освен това, като се има предвид обхватът на предлаганата отмяна, считам, че е удачно Съдът да върне делото на Пъровинстанционния съд съгласно член 61, първа алинея от Статута на Съда за ново разглеждане в първоинстанционно производство и да не се произнесе по съдебните разноски в производството по обжалване.

1 – Език на оригиналния текст: италиански.

2 – Дело British Aggregates/Комисия (T‑210/02, Recueil, стр. II‑2789).

3 – С (2002) 1478 окончателен от 24 април 2002 година по преписка за държавна помощ N 863/01 — Обединено кралство/Данък върху инертните материали.

4 – Решение от 15 юли 1963 г. по дело Plaumann/Комисия (25/62, Recueil, стр. 197).

5 – Решение от 28 януари 1986 г. по дело Cofaz и др./Комисия (169/84, Recueil, стр. 391).

6 – Регламент (ЕИО) на Съвета № 17: Първи регламент за прилагане на членове 85 и 86 от Договора (ОВ № 13, 1962 г., стр. 204; Специално издание на български език, 2007 г., глава 8, том 1, стр. 3). В тази съдебна практика Съдът утвърждава принципа, според който, в случай че регламент предоставя на предприятията жалбоподатели процедурни гаранции, които им дават право да искат от Комисията да установи нарушение на общностните правила, тези предприятия трябва да разполагат със средства за защита на легитимните си интереси по исков ред. Макар да признава имплицитно, че разпоредбите на Договора в областта на държавните помощи не предоставят процедурни гаранции като предвидените от Регламент № 17/62, Съдът отбелязва, че „член [88, параграф 2] признава […] общо възможността заинтересованите предприятия да представят становища пред Комисията“.

7 – Точка 25.

8 – Решение от 15 юни 1993 г. по дело Matra/Комисия (C‑225/91, Recueil, стр. I‑3203).

9 – Решение от 19 май 1993 г. по дело Cook/Комисия (C‑198/91, Recueil, стр. I‑2487).

10 – Решение от 13 декември 2005 г. (C‑78/03 P, Recueil, стр. I‑10737).

11 – Точка 54 от обжалваното съдебно решение.

12 – Решение от 2 февруари 1988 г. (съединени дела 67/85, 68/85 и 70/85, Recueil, стр. 219).

13 – Решение от 11 февруари 1999 г. (T‑86/96, Recueil, стр. II‑179).

14 – Вж. точка 15 от Решение по дело Kwekerij van der Kooy и др./Комисия и точки 45 и 46 от Решение по дело Arbeitsgemeinschaft Deutscher Luftfahrt-Unternehmen и Hapag-Lloyd/Комисия. В първото от тези решения Съдът отхвърля жалбата, подадена от нидерландски разсадопроизводители срещу решението, с което Комисията обявява за несъвместима с общия пазар преференциалната тарифа, прилагана от Нидерландия към доставката на природен газ за разсадопроизводство в парници. Във второто решение Първоинстанционният съд обявява за недопустима поради липса на процесуална легитимация жалбата срещу решението на Комисията да не разреши продължаване на действието на данъчните разпоредби, въвеждащи механизъм за извънредна амортизация на разходите по закупуване на някои категории търговски кораби, риболовни кораби и самолетоносачи.

15 – Решение от 5 юни 1996 г. (T‑398/94, Recueil, стр. II‑477).

16 – Вж. точка 41.

17 – Решение от 18 май 1994 г. (C‑309/89, Recueil, стр. I‑1853, точка 19).

18 – Решение от 22 юни 2006 г. по дело Белгия и Forum 187/Комисия (C‑182/03, Recueil, стр. I‑5479, точка 58 и сл.).

19 – Същото спорно решение по дело Cofaz и др./Комисия относно определянето на тарифната система на цените на природния газ в Нидерландия е имало за предмет мярка с общо приложение, макар поради характеристиките на въпросния пазар предимството, свързано с прилагането на тази мярка, да засяга само четирима оператори.

20 – В тази точка Съдът обявява, че жалбоподателят, който е „сдружение, учредено за развитие на колективните интересите на категория правни субекти, може да се счита за лично засегнат по смисъла на съдебната практика по дело Plaumann/Комисия, посочена по-горе, само доколкото схемата за помощи, предмет на спорното решение, съществено засяга положението на членовете му на пазара“.

21 – В Решение по дело Waterleiding Maatschappij/Комисия тази опасност се посочва от Първоинстанционния съд, когато той отхвърля довода на жалбоподателя, който се опитва да свърже увреждането на собствените си интереси единствено с качеството си на лице, задължено да заплати данъка, прилаган в рамките на данъчния режим, разрешен от Комисията (Решение от 16 септември 1998 г. по дело T‑188/95, Recueil, стр. II‑3713).

22 – Вж. Решение на Първоинстанционния съд от 6 юли 1995 г. по съединени дела AITEC и др./Комисия (T‑447/93—T‑449/93, Recueil, стр. II‑1971, точка 60) и Решение от 22 октомври 1996 г. по дело Skibsværftsforeningen и др./Комисия (T‑266/94, Recueil, стр. II‑1399, точка 50).

23 – Вж. inter alia Определение по дело Deutsche Post и DHL Express (по-рано известно като DHL International)/Комисия (С‑367/04 Р, непубликувано в Recueil, точка 41), Решение от 23 май 2000 г. по дело Comité d’entreprise de la Société française de production и др./Комисия (C‑106/98 P, Recueil, стp. I‑3659, точка 41) и Решение от 22 ноември 2007 г. по дело Испания/Lenzing (C‑525/04 Р, Сборник, стр. I‑9947, точка 33).

24 – Точка 54.

25 – В Решение по дело Comité d'entreprise de la Société française de production и др./Комисия, посочено по-горе, в което се потвърждава определението за недопустимост, постановено от Пъровинстанционния съд, първоинстанционната жалба е подадена от синдикални организации, а не от конкуренти на предприятието — бенефициер на помощта. В Определение по дело Deutsche Post и DHL/Комисия (Определение на Първоинстанционния съд от 27 май 2004 г. по дело T‑358/02, Recueil, стр. II‑1565), с което Първоинстанционният съд отхвърля жалбата, подадена от предприятия конкуренти на предприятието — бенефициер на помощта, жалбоподателите не са били представили никакви елементи във връзка със значимостта на въздействието на помощта върху положението им на пазара, а са изтъкнали единствено своя статут на конкуренти. Накрая, в Решение на Първоинстанциионния съд от 27 септември 2006 г. по дело Werkgroep Commerciële Jachthavens Zuidelijke Randmeren и др./Комисия (T‑117/04, Recueil, стр. II‑3861), с което жалбата също се отхвърля, общите твърдения на жалбоподателите във връзка с въздействието на мярката за помощ върху тяхната рентабилност са били опровергани от представените от Комисията и от заинтересованата държава членка доказателства.

26 – Вж. Решение по дело Испания/Lenzing, посочено по-горе, точка 34.

27 – Пак там, точка 35.

28 – Точка 110 от заключението.

29 – По този пункт при преценката дали положението на пазара на членовете на жалбоподателя може да се счита за съществено засегнато от схемата за помощ, предмет на спорното решение, Съдът отбелязва в точка 72, че „дори да се предположи, че […] някои членове на Aktionsgemeinschaft recht und Eigentum са икономически оператори, които могат да се считат за преки конкуренти на бенефициерите на помощите, въведени със Закона за компенсаторните обезщетения, и че следователно тяхното конкурентно положение неизбежно е засегнато от спорното решение, от това не следва, че положението им на пазара може да бъде съществено засегнато от предоставянето на тези помощи, след като изглежда доказано […], че всички земеделски стопани в Европейския съюз могат да се разглеждат като конкуренти на бенефициерите на програмата за придобиване на земи“.

30 – В този смисъл вж. скорошното Решение по дело Lenzing, посочено по-горе, в което Съдът приема, че същественото засягане на положението на жалбоподателя на пазара се е определяло в достатъчна степен от фактори, свързани със структурата на пазара и ценовата политика, определяна от предприятието — бенефициер на помощта, които не са се отнасяли до конкретното положение на жалбоподателя.

31 – В този смисъл вж. например Решение по дело Waterleiding Maatschappij/Комисия, точка 80, както и по-новото Решение на Първоинстанционния съд от 12 декември 2006 г. по дело Asociación de Estaciones de Servicio de Madrid и Federación Catalana de Estaciones de Servicio/Комисия (T-146/03, Recueil, стр. II‑98, точка 52).

32 – Отбелязвам мимоходом, че отново в отговор на насрещната жалба BAA упреква Комисията в погрешно тълкуване на точка 54 от обжалваното съдебно решение, която гласи следното: „С настоящата жалба жалбоподателят оспорва не само отказа на Комисията да започне официална процедура по разследване, а и обосноваността на спорното решение. При това положение следва да се провери дали той е изложил по релевантен начин причините, поради които AGL може да засегне съществено положението на пазара на инертните материали на поне един от членовете му“. Противно на Комисията, жалбоподателят смята, че в този пасаж Първоинстанционният съд не е имал намерение да изключи прилагането в случая на съдебната практика по дела Cook/Комисия и Matra/Комисия. За разлика от жалбоподателя аз считам, че предложеното от Комисията тълкуване на точка 54 от обжалваното съдебно решение е правилно и че Първоинстанционният съд действително е изключил възможността за BAA да изтъкне условията за допустимост, предвидени в решенията по дела Cook/Комисия и Matra/Комисия, поне що се отнася до правните основания за оспорване по същество на спорното решение.

33 – Вж. във връзка с това, макар подходите да са различни, Заключение на генералния адвокат Jacobs по горепосоченото дело Aktionsgemeinschaft recht und Eigentum и Заключение, представено на 6 март 2008 г. от генералния адвокат Bot по дело C‑75/05 P, Германия/Kronofrance.

34 – Допустимостта на жалба, която въз основа на условията, предвидени от съдебната практика по дела Cook/Комисия и Matra/Комисия, е подадена срещу решение по член 88, параграф 3 ЕО, с което се изключва съществуването на помощ, е изрично призната от Първоинстанционния съд (вж. Решение на Първоинстанционния съд от 15 септември 1998 г. по дело BP Chemicals/Комисия, T‑11/95, Recueil, стр. II‑3235, точки 165 и 166 и Решение от 23 октомври 2002 г. по дела Diputación Foral de Álava/Комисия, T‑346/99—T‑348/99, Recueil, стр. II‑4259, точки 41 и 75—79) и не ми се струва, че може да се поставя под въпрос, ако се приеме, че Комисията е длъжна да започне процедурата по член 88, параграф 2 ЕО дори ако в хода на предварителното разглеждане е имала съществени затруднения да квалифицира разглежданата мярка като помощ.

35 – Вж. по аналогия Решение от 1 юни 2006 г. по съединени дела P & O European Ferries (Vizcaya)/Комисия (дела C‑442/03 P и C‑471/03 P, Recueil, стр. I‑4845, точка 41 и сл.).

36 – Вж. Решение на Първоинстанционния съд от 29 септември 2000 г. по дело CETM/Комисия (T‑55/99, Recueil, стр. II‑3207, точка 40).

37 – Вж. по-специално Решение от 17 юни 1999 г. по дело Белгия/Комисия (C‑75/97, Recueil, стр. I‑3671, точка 33) и Решение от 15 декември 2005 г. по дело Unicredito Italiano (C‑148/04, Recueil, стр. I‑11137, точка 45).

38 – Вж. Решение на Съда от 26 септември 1996 г. по дело Франция/Комисия (C‑241/94, Recueil, стр. I‑4551, точка 24), Решение на Съда от 1 декември 1998 г. по дело Ecotrade (C‑200/97, Recueil, стр. I‑7907, точки 40 и 41) и Решение по дело Белгия/Комисия, посочено по-горе, точка 26.

39 – Вж. Решение от 22 ноември 2001 г. по дело Ferring (C‑53/00, Recueil, стр. I‑9067, точки 18—20 и 22).

40 – Вж. в този смисъл Решение от 2 юли 1974 г. по дело Италия/Комисия (173/73, Recueil, стр. 709, точка 33), Решение от 15 декември 2005 г. по дело Unicredito Italiano (C‑148/04, Recueil, стр. I‑11137, точка 51) и Решение от 6 септември 2006 г. по дело Португалия/Комисия (C‑88/03, Recueil, стр. I‑7115, точка 52). Следва впрочем да се припомни, че този подход е възприет и в Решение от 29 април 2004 г. по дело C‑308/01, GIL Insurance и др. (C‑308/01, Recueil, стр. I‑4777, точки 65—78), в което Съдът преценява дали въвеждането в Обединеното кралство на по-висока ставка на ДДС за някои категории застрахователни договори се обосновава от естеството и структурата на националната данъчна система за облагане на застрахователните премии, при това независимо от съществуването на селективно предимство за операторите, облагаеми с нормалната ставка.

41 – Вж. Решение по дело Португалия/Комисия, посочено по-горе, точка 56.

42 – Решение от 8 ноември 2001 г. по дело Adria-Wien Pipeline и Wietersdorfer & Peggauer Zementwerke (C‑143/99, Recueil, стр. I‑8365).

43 – Точка 114 от обжалваното съдебно решение. Курсивът е мой.

44 – Точка 114.

45 – Точка 116.

46 – Точка 115.

47 – Освобождаването е предоставено в рамките на австрийския Закон за привеждането в съответствие на структурите (Strukturanpassungsgesetz) от 1996 г. във връзка с потреблението на природен газ и електроенергия от предприятията. Съдът констатира, че предоставянето на предимства на предприятията, чиято основна дейност е производството на материални блага, не намира обосновка в естеството или общата структура на системата на облагане, въведена със Strukturanpassungsgesetz.

48 – Вж. inter alia Решение от 13 февруари 2003 г. по дело Испания/Комисия (C‑409/00, Recueil, стр. I‑1487, точки 53 и 54).

49 – Вж. Решение по дело Италия/Комисия, посочено по-горе, Решение от 29 февруари 1996 г. по дело Белгия/Комисия (C‑56/93, Recueil, стр. I‑723, точка 79) и Решение от 26 септември 1996 г. по дело Франция/Комисия (C‑241/94, Recueil, стр. I‑4551, точка 20).

50 – Вж. например Решение от 30 ноември 1993 г. по дело Kirsammer-Hack (C‑189/91, Recueil, стр. I‑6185, точки 17 и 18), що се отнася до условието за използване на държавни ресурси, или Решение по дело Ferring, посочено по-горе, относно компенсациите за услуги от общ икономически интерес, в което се поставя въпросът за съществуването на предимство, или пък Решение по дело Adria-Wien Pipeline и Wietersdorfer & Peggauer Zementwerke, посочено по-горе (по-специално точка 52), както и в общ план съдебната практика, припомнена в точка 84 по-горе, във връзка с условието за селективност.

51 – Вж. например точки 128 и 130 от обжалваното съдебно решение.

52 – Точка 123 и сл. от обжалваното съдебно решение.

53 – Струва ми се обаче, че съответства на тази съдебна практика последицата, която произтича от дефиницията на екологичния данък като самостоятелна данъчна мярка, тоест възможността за обосновка на евентуални разлики в третирането между предприятия или производствени дейности въз основа на естеството или структурата на тази мярка, взета като система.

54 – Вж. точка 114 от обжалваното съдебно решение.

55 – Това заключение е видно в точка 128 от обжалваното съдебно решение, в което Първоинстанционният съд потвърждава, че „решението за въвеждане на екологичен данък само в сектора на инертните материали […], макар и мотивирано от загриженост да се осигури защита на международната конкурентоспособност на някои сектори, не позволява […] да се постави под съмнение съответствието на AGL с преследваните екологични цели“.

56 – Решение от 27 януари 2000 г. по дело DIR International Film и др./Комисия (C-164/98 P, Recueil, стр. I‑447, точки 38 и 42).

57 – В жалбата жалбоподателят посочва точки 10 и 16 от оспорваното решение, които са част от изложението на фактите.

58 – Точка 31 от оспорваното решение.

59 – Вж. например Решение от 16 май 2000 г. по дело Франция/Ladbroke Racing и Комисия (C‑83/98 P, Recueil, стр. I‑3271, точка 25).

60 – Вж. inter alia Решение от 14 февруари 1990 г. по дело Франция/Комисия (C‑301/87, Recueil, стр. I‑307, точка 49).

61 – Вж. Решение по дело Франция/Ladbroke Racing и Комисия, посочено по-горе, точка 25. Против това на Комисията да се признае свобода за преценка в рамките на необходимите сложни икономически преценки за квалифициране на националната мярка с оглед на член 87, параграф 1 ЕО се обявява генералният адвокат Jacobs в Заключение по дело Cassa di Risparmio di Firenze и др. (C‑222/04, Recueil, стр. I‑289, точки 109—112).

62 – Вж. Решение на Съда от 29 февруари 1996 г. по дело Белгия/Комисия (C‑56/93, Recueil, стр. I‑723, точка 11) и Решение на Първоинстанционния съд от 15 септември 1998 г. по съединени дела BFM и EFIM/Комисия (T‑126/96 и T‑127/96, Recueil, стр. II‑3437, точка 81).

63 – Вж. inter alia Решение по дело Matra/Комисия, посочено по-горе, точка 33.

64 – Що се отнася до откъса от Решение по дело Matra/Комисия, цитиран по-горе в точка 118 от обжалваното съдебно решение, ще изтъкна само, че припомнената точка от това решение, според която „Комисията разполага с широко право на преценка при прилагането на член [88], параграф 3 EО“ (точка 24) се основава изрично на прецедент, а именно Решение от 21 март 1991 г. по дело Италия/Комисия (C‑303/88, Recueil, стр. I‑1433, точка 34), в което се признава подобно право на преценка по отношение на член 87, параграф 3, а не на член 88, параграф 3 ЕО. Същият прецедент се цитира в аналогичен контекст в точка 12 от Заключение на генералния адвокат Van Gerven и този път препращането правилно е отнесено към член 87, параграф 3. При тези обстоятелства ми се струва, че не може да се изключи възможността точка 24 от Решение по дело Matra/Комисия да съдържа материална грешка.

65 – Вж. Заключение на генералния адвокат Cosmas, представено по дело Франция/Ladbroke Racing и Комисия, посочено по-горе, точка 15.

66 – Вж. Решение по дело Франция /Ladbroke Racing и Комисия, посочено по-горе, точка 25.

Full & Egal Universal Law Academy