РЕШЕНИЕ НА СЪДА (четвърти състав)
29 ноември 2007 година
Дело C-7/06 P
Beatriz Salvador García
срещу
Комисия на Европейските общности
„Обжалване — Длъжностни лица — Заплата — Надбавка за експатриране — Условие по член 4, параграф 1, буква а), второ тире от приложение VІІ към Правилника — Понятие „работа за друга държава“
Предмет: Жалба срещу Решение на Първоинстанционния съд на Европейските общности от 25 октомври 2005 г. по дело Salvador García/Комисия (T‑205/02, Recueil FP, стр. I‑A‑285 и II‑1311), с която се иска отмяна на това решение.
Решение: Отхвърля жалбата
Резюме
1. Обжалване — Правни основания — Ново представяне на довод — Допустимост — Граници
(член 58 от Статута на Съда; член 113, параграф 2 от Процедурния правилник на Съда)
2. Длъжностни лица — Заплата — Надбавка за експатриране — Условия за предоставяне
(член 4, параграф 1, буква a) от приложение VII към Правилника за длъжностните лица)
1. От член 58 от Статута на Съда във връзка с член 113, параграф 2 от Процедурния правилник на Съда следва, че в производството по обжалване жалбоподателят е свободен да изтъква всички относими доводи, като единственото ограничение е да не изменя предмета на спора пред Първоинстанционния съд.
2. Макар и разпределянето на правомощията вътре в държавата да е различно в зависимост от институционалната архитектура на всяка държава, съгласно международното публично право тя трябва да се възприема като единен субект. Това разбиране налага и изискването държавата да се представлява пред други държави и международни организации от една-единствена система за дипломатическо представителство, която отразява единния характер на съответната държава в международен план.
Макар за това дали съответното длъжностно лице може да се смята за работило за „друга държава“ да не е важно дали е било наето от централната администрация на тази друга държава, неговото функционално включване в структурата на постоянното представителство на последната представлява определящ елемент.
В това отношение както служителите, които извършват работа за държавата посредством нейната централна администрация, така и тези, които извършват работа за автономна общност чрез нейната администрация, трябва да се смятат за лица в положение на експатриране по смисъла на член 4, параграф 1 от приложение VІІ към Правилника, но при условие че са формално включени в структурата на постоянното представителство на споменатата държава.
Ето защо с оглед на тълкуването на израза „работа за друга държава“ в член 4, параграф 1, буква а), второ тире от приложение VІІ към Правилника за единствено релевантен трябва да се приема фактът, че е извършвана работа към постоянно представителство на държава. Следователно работата за правителствата на политическите подразделения на държавите не може да се счита за работа за държава, ако заинтересованото лице не е било формално включено в структурата на постоянното представителство на държавата. По същата причина работата за публичноправни капиталови дружества, спадащи към някоя от категориите търговски дружества, не може да се смята за работа за държава.
Full & Egal Universal Law Academy