РЕШЕНИЕ НА СЪДА (четвърти състав)
29 ноември 2007 година
Дело C‑9/06 P
Tomás Salazar Brier
срещу
Комисия на Европейските общности
„Обжалване — Длъжностни лица — Заплата — Надбавка за експатриране — Условие по член 4, параграф 1, буква а), второ тире от приложение VІІ към Правилника — Понятие „работа за друга държава“
Предмет: Жалба срещу Решение на Първоинстанционния съд на Европейските общности от 25 октомври 2005 г. по дело Salazar Brier/Комисия (T‑83/03, Recueil FP, стр. I‑A‑311 и II‑1407), с която се иска отмяната на това решение
Решение: Отхвърля жалбата.
Резюме
1. Обжалване — Правни основания — Ново представяне на довод — Допустимост — Граници
(член 58 от Статута на Съда; член 113, параграф 2 от Процедурния правилник на Съда)
2. Длъжностни лица — Заплата — Надбавка за експатриране — Условия за предоставяне
(член 4, параграф 1, буква а) от приложение VІІ към Правилника за длъжностните лица)
1. От член 58 от Статута на Съда, във връзка с член 113, параграф 2 от Процедурния правилник на Съда, следва, че в производството по обжалване жалбоподателят е свободен да изтъква всички относими доводи, като единственото ограничение е да не изменя предмета на спора пред Първоинстанционния съд.
2. Макар и разпределянето на правомощията вътре в държавата да е различно в зависимост от институционалната архитектура на всяка държава, съгласно международното публично право тя трябва да се възприема като единен субект. Това разбиране налага и изискването държавата да се представлява пред други държави и международни организации от една-единствена система за дипломатическо представителство, която отразява единния характер на съответната държава в международен план.
Макар за това дали съответното длъжностно лице може да се смята за работило за „друга държава“ да не е важно дали е било наето от централната администрация на тази друга държава, неговото функционално включване в структурата на постоянното представителство на последната представлява определящ елемент.
В това отношение както служителите, които извършват работа за държавата посредством нейната централна администрация, така и тези, които извършват работа за автономна област чрез нейната администрация, трябва да се смятат за лица в положение на експатриране по смисъла на член 4, параграф 1 от приложение VІІ към Правилника, но при условие че са формално включени в структурата на постоянното представителство на споменатата държава.
Ето защо с оглед на тълкуването на израза „работа за друга държава“ в член 4, параграф 1, буква а), второ тире от приложение VІІ към Правилника за единствено релевантен трябва да се приема фактът, че е извършвана работа към постоянно представителство на държава. Следователно работата за правителствата на политическите подразделения на държавите не може да се счита за работа за държава, ако заинтересованото лице не е формално включено в структурата на постоянното представителство на държавата. По същата причина и работата за публичноправни капиталови дружества, спадащи към някоя от категориите търговски дружества, не може да се смята за работа за държава.
Full & Egal Universal Law Academy