РЕШЕНИЕ НА СЪДА (четвърти състав)
29 ноември 2007 година
Дело C-10/06 P
Rafael de Bustamente Tello
срещу
Съвет на Европейския съюз
„Обжалване — Длъжностни лица — Заплата — Надбавка за експатриране — Условие по член 4, параграф 1, буква a), второ тире от приложение VII към Правилника — Понятие „работа за друга държава“
Предмет: Жалба срещу Решение на Първоинстанционния съд на Европейските общности от 25 октомври 2005 г. по дело De Bustamente Tello/Съвет (T‑368/03, RecueilFP стр. I‑A‑321 и II‑1439) за отмяна на решението.
Решение: Отхвърля жалбата.
Резюме
1. Обжалване — Правни основания — Обикновено повторение на правните основания и доводите, изложени пред Първоинстанционния съд — Липса на установяване на твърдяната грешка при прилагане на правото — Недопустимост — Оспорване на тълкуването или прилагането на общностното право от Първоинстанционния съд — Допустимост
(член 225 EО)
2. Длъжностни лица — Заплата — Надбавка за експатриране — Условия за предоставяне
(член 4, параграф 1, буква a) от приложение VII към Правилника за длъжностните лица)
1. Жалбата е недопустима, ако не съдържа доводи, насочени към установяване на грешка при прилагане на правото, която опорочава обжалваното решение, а само повтаря или възпроизвежда буквално вече изложени пред Първоинстанционния съд основания и доводи. За сметка на това, при положение че жалбоподателят оспорва тълкуването или прилагането на общностното право от страна на Първоинстанционния съд, разгледаните в първоинстанционното производство правни въпроси могат отново да бъдат обсъдени в хода на производството по обжалване. Всъщност ако жалбоподателят не би могъл да основе жалбата си на вече изложени пред Първоинстанционния съд основания и доводи, посоченото производство отчасти би се обезсмислило.
2. Макар и разпределянето на правомощията вътре в държавата да е различно в зависимост от институционалната архитектура на всяка държава, съгласно международното публично право тя трябва да се възприема като единен субект. Това разбиране налага и изискването държавата да се представлява пред други държави и пред международни организации от една-единствена система за дипломатическо представителство, която отразява единния характер на съответната държава в международен план.
Макар за това дали съответното длъжностно лице може да се смята за работило за „друга държава“ да не е важно дали е било наето от централната администрация на тази друга държава, неговото функционално включване в структурата на постоянното представителство на последната представлява определящ елемент.
В това отношение както служителите, които извършват работа за държавата посредством нейната централна администрация, така и тези, които извършват работа за автономна област чрез нейната администрация, трябва да се смятат за лица в положение на експатриране по смисъла на член 4, параграф 1 от приложение VII към Правилника, но при условие, че са формално включени в структурата на постоянното представителство на споменатата държава.
Ето защо с оглед на тълкуването на израза „работа за друга държава“ в член 4, параграф 1, буква а), второ тире от приложение VII към Правилника за единствено релевантен трябва да се приема фактът, че е извършвана работа към постоянно представителство на държава. Следователно работата за правителствата на политическите подразделения на държавите не може да се счита за работа за държава, ако заинтересованото лице не е формално включено в структурата на постоянното представителство на държавата.
Full & Egal Universal Law Academy