EUR-Lex -  62006CJ0510 - BG

Дело C-510/06 P

Archer Daniels Midland Co.

срещу

Комисия на Европейските общности

„Обжалване — Конкуренция — Картели — Пазар на натриев глюконат — Глоби — Насоки относно метода за определяне на размера на глобите — Общностна политика в областта на конкуренцията — Равно третиране — Оборот, който може да се вземе предвид — Смекчаващи обстоятелства “

Резюме на решението

1.        Конкуренция — Глоби — Размер — Определяне

(член 15, параграф 2 от Регламент № 17 на Съвета; Известие 98/C 9/03 на Комисията)

2.        Конкуренция — Глоби — Размер — Определяне — Критерии

(член 15, параграф 2 от Регламент № 17 на Съвета; Известие 98/C 9/03 на Комисията)

3.        Обжалване — Компетентност на Съда — Контрол върху преценката на тежестта на нарушението, извършена от Комисията с оглед определяне на размера на глоба — Изключване

(член 81 ЕО; член 15 от Регламент № 17 на Съвета)

4.        Конкуренция — Глоби — Размер — Определяне — Критерии — Тежест на нарушението — Отчитане на последиците от нарушението

(член 81, параграф 1 ЕО; Известие 98/C 9/03 на Комисията)

5.        Обжалване — Правни основания — Неправилна преценка на фактитe — Недопустимост — Контрол на Съда върху преценката на доказателствата — Изключване, освен в случай на изопачаване на доказателствата

(член 225 ЕО; член 58, първа алинея от Статута на Съда)

6.        Конкуренция — Картели — Участие на предприятие в антиконкурентни инициативи

(член 81, параграф 1 ЕО)

7.        Конкуренция — Глоби — Размер — Определяне — Критерии — Тежест на нарушението — Смекчаващи обстоятелства

(член 81, параграф 1 ЕО; член 15, параграф 2 от Регламент № 17 на Съвета; точка 3 от Известие 98/C 9/03 на Комисията)

1.        Предприятията, по отношение на които е образувана административна процедура, която може да доведе до налагане на глоба, трябва да отчитат възможността, че във всеки момент Комисията може да реши да увеличи равнището на размера на глобите в сравнение с прилаганото в миналото. Това е така не само когато Комисията увеличава равнището на размера на глобите, като налага глоби в индивидуални решения, но и когато това увеличаване се извършва чрез прилагането в конкретни случаи на такива правила за поведение с общо значение като Насоките относно метода за определяне на размера на глобите, налагани съгласно член 15, параграф 2 от Регламент № 17 и член 65, параграф 5 от Договора за Европейска общност за въглища и стомана.

Тези насоки могат да се приложат към извършени преди тяхното приемане нарушения, без това да съставлява нарушение на принципа за недопускане на прилагане с обратна сила, нито на принципа на правната сигурност и без да се изисква от Комисията да представи конкретна обосновка, надхвърляща необходимото в съответствие с посочените насоки. Именно в рамките на преценката на тежестта на нарушението Комисията трябва да взема предвид конкретните обстоятелства на разглеждания случай, както и контекста, в който настъпва нарушението, и да следи за възпиращия ефект на своето действие, като по-конкретно отчита съображения, свързани с необходимостта да се увеличи равнището на глобата.

(вж. точки 59, 62, 63 и 66)

2.        С оглед определянето на размера на глобата за нарушение на правилата на конкуренция е допустимо да се взема предвид както общият оборот на предприятието, който съставлява указание, макар и приблизително и несъвършено, за размера на същото и за неговата икономическа мощ, така и частта от този оборот, която произтича от стоките, до които се отнася нарушението, и която следователно може да предостави указание за мащаба на това нарушение. Не трябва да се придава несъразмерно значение на нито един от тези два оборота по отношение на другите фактори за преценка и следователно определянето на подходяща глоба не може да е следствие само от изчисляване, основано на оборота, реализиран от продажбата на разглеждания продукт.

Общностното право не съдържа общоприложим принцип, според който санкцията трябва да е съразмерна на оборота, реализиран от предприятието чрез продажбата на продукта, предмет на нарушението.

Следователно оборотът от продажбите на продукта, съставляващ предмета на нарушението, не представлява непременно отправна точка за изчисляването на глобите, нито — a fortiori — единствения критерий, според който Комисията трябва да прецени тежестта на нарушението.

Да се наложи на Комисията да отчита такъв оборот би довело до нарушение на правилата, предписани от Насоките относно метода за определяне на размера на глобите, налагани съгласно член 15, параграф 2 от Регламент № 17 и член 65, параграф 5 от Договора за Европейска общност за въглища и стомана.

(вж. точки 74—77)

3.        Съдът не може при обжалване да постави под въпрос суверенната преценка на фактите, извършена от Първоинстанционния съд, тъй като само последният е компетентен да контролира начина, по който Комисията преценява във всеки конкретен случай тежестта на незаконосъобразното поведение с оглед на общностното право на конкуренцията.

(вж. точка 80)

4.        При определянето на глобата по силата на Насоките относно метода за определяне на размера на глобите, налагани съгласно член 15, параграф 2 от Регламент № 17 и член 65, параграф 5 от Договора за Европейска общност за въглища и стомана конкретното въздействие на картела върху съответния пазар е фактор, който може да се вземе предвид при преценката на тежестта на извършеното нарушение. Констатацията, че дадено предприятие не е успяло да докаже, че въздействието на разглеждания картел върху предложения от него по-широк пазар би било пренебрежимо малко или изобщо не би било налице, не представлява разместване на тежестта на доказване по отношение на дефиницията на съответния пазар. Ето защо от съответното предприятие може да се изисква да приведе доказателства, позволяващи да се отхвърли анализът, който цели да покаже взаимовръзката между развитието на цените на пазара на продукта, представляващ предмет на картела, и влизането в сила на посочения картел.

(вж. точки 95, 101 и 102)

5.        От член 225 ЕО и член 58, първа алинея от Статута на Съда следва, че единствено Първоинстанционният съд е компетентен, от една страна, да установява фактите освен в случаите, когато неточността на фактическите му констатации следва от представените пред него материали по делото, и от друга страна, да преценява тези факти. Когато Първоинстанционният съд е установил или преценил фактите, на основание член 225 ЕО Съдът е компетентен да упражнява контрол върху правната квалификация на тези факти и правните последици, които Първоинстанционният съд е извел от тях. Ето защо Съдът не е компетентен да установява фактите, нито по принцип да проверява доказателствата, които Първоинстанционният съд е приел в подкрепа на тези факти. Следователно освен в случай на изопачаване на доказателствата тази преценка не представлява правен въпрос, който в това си качество подлежи на контрол от Съда.

Първоинстанционният съд извършва изопачаване на доказателство, като приема, че членуващо в незаконосъобразен картел предприятие е изготвило документ по време на среща, докато този документ само е бил предоставен от него и е бил изготвен след посочената среща. Когато обаче Първоинстанционният съд се основава на няколко доказателства извън споменатия документ, подобно изопачаване не може да направи недействително съдебното решение.

(вж. точки 105, 117, 132—138)

6.        За да се докаже в достатъчна степен участието на едно предприятие в даден картел е достатъчно да се докаже, че съответното предприятие е участвало в срещи, по време на които са били сключени антиконкурентни споразумения, без да им се е противопоставило явно. Когато участието в такива срещи е било установено, в тежест на това предприятие е да посочи данни, въз основа на които може да се установи, че участието му в тези срещи е било лишено от всякакви антиконкурентни намерения, като докаже, че е уведомило конкурентите си, че участва в тези срещи с намерения, различни от техните.

Именно разбирането на другите участници в даден картел за намерението на съответното предприятие има определящо значение, за да се прецени дали последното е имало намерение да се дистанцира от незаконосъобразното споразумение. Ето защо само фактът на напускане на дадена среща не може сам по себе си да се приеме за публично разграничаване от разглеждания картел и съответното предприятие следва да приведе индиции относно обстоятелството, че участниците в картела са счели, че то прекратява своето участие.

(вж. точки 119 и 120)

7.        Признаването на ползването на намаляване на основния размер на глобата съгласно точка 3 от Насоките относно метода за определяне на размера на глобите, налагани съгласно член 15, параграф 2 от Регламент № 17 и член 65, параграф 5 от Договора за Европейска общност за въглища и стомана по необходимост е свързано с обстоятелствата по конкретния случай, като преустановяването на съответното нарушение не води автоматично до прилагането на намаляване на основния размер на глобата.

Да се признае ползването от смекчаващо обстоятелство в ситуации, при които едно предприятие е страна в явно незаконосъобразно споразумение, за което то е осъзнавало или не е можело да пренебрегне, че съставлява нарушение, би могло да насърчи предприятията да продължат действието на тайно споразумение възможно най-дълго, като се надяват, че тяхното поведение никога няма да бъде разкрито и като осъзнават, че ако поведението им бъде разкрито, би им била наложена намалена глоба, ако тогава те преустановят нарушението. Подобно признаване би лишило наложената глоба от всякакъв възпиращ ефект и би накърнило полезния ефект на член 81, параграф 1 ЕО.

Следователно участвало в таен картел предприятие не може да изисква да се ползва от намаляване на основния размер на наложената му глоба със съображението, че то е преустановило своето незаконосъобразно поведение веднага след намесата на органите в областта на конкуренцията на трета държава.

(вж. точки 146—150)

РЕШЕНИЕ НА СЪДА (първи състав)

19 март 2009 година(*)

„Обжалване — Конкуренция — Картели — Пазар на натриев глюконат — Глоби — Насоки относно метода за определяне на размера на глобите — Общностна политика в областта на конкуренцията — Равно третиране — Оборот, който може да се вземе предвид — Смекчаващи обстоятелства“

По дело C‑510/06 P

с предмет жалба на основание член 56 от Статута на Съда, подадена на 11 декември 2006 г.,

Archer Daniels Midland Co., установено в Decatur, Илинойс (Съединени американски щати), за което се явява г‑жа M. Garcia, solicitor, със съдебен адрес в Люксембург,

жалбоподател,

като другата страна в производството е:

Комисия на Европейските общности, за която се явяват г‑н A. Bouquet и г‑н X. Lewis, в качеството на представители, със съдебен адрес в Люксембург,

ответник в първоинстанционното производство,

СЪДЪТ (първи състав),

състоящ се от: г‑н P. Jann, председател на състав, г‑н A. Tizzano, г‑н A. Borg Barthet, г‑н E. Levits (докладчик) и г‑н J-J. Kasel, съдии,

генерален адвокат: г‑жа V. Trstenjak,

секретар: г‑н R. Grass,

предвид изложеното в писмената фаза на производството,

след като изслуша заключението на генералния адвокат, представено в съдебното заседание от 15 май 2008 г.,

постанови настоящото

Решение

1        С жалбата си Archer Daniels Midland Co. (наричано по-нататък „ADM“) иска да се отмени Решение на Първоинстанционния съд на Европейските общности от 27 септември 2006 г. по дело Archer Daniels Midland/Комисия (T‑329/01, Recueil, стр. II‑3255, наричано по-нататък „обжалваното съдебно решение“), с което последният отхвърля неговата жалба, с която се иска частичната отмяна на Решение C (2001) 2931 окончателен на Комисията от 2 октомври 2001 година относно производство по прилагане на член 81 от Договора за ЕО и на член 53 от Споразумението за ЕИП (преписка COMP/E‑1/36.756 — Натриев глюконат) (наричано по-нататък „спорното решение“) в частта, в която то го засяга.

 Правна уредба

2        Член 15, параграф 2 от Регламент № 17 на Съвета от 6 февруари 1962 година — Първи регламент за прилагане на членове [81] и [82] от Договора (ОВ 13, 1962 г., стp. 204; Специално издание на български език, 2007 г., глава 8, том 1, стр. 3) предвижда:

„С решение Комисията може да наложи на предприятия или сдружения на предприятия глоби най-малко в размер от хиляда разчетни единици и най-много в размер от един милион разчетни единици, като последният размер може да достигне десет процента от оборота от предходната стопанска година от всяко от предприятията, участвало в нарушението, когато умишлено или поради небрежност:

a)      извършват нарушение на разпоредбите на член [81], параграф 1 [ЕО] и член [82 ЕО], […]

[…]

С оглед определяне размера на глобата, освен тежестта на нарушението, следва да се отчете и неговата продължителност.“ [неофициален превод]

3        Известие на Комисията, озаглавено „Насоки относно метода за определяне на размера на глобите, налагани съгласно член 15, параграф 2 от Регламент № 17 и член 65, параграф 5 от Договора за Европейска общност за въглища и стомана“ (ОВ C 9, 1998 г., стр. 3; Специално издание на български език, 2007 г., глава 8, том 3, стр. 69, наричано по-нататък „Насоките“), предвижда по-конкретно:

„Установените […] принципи следва да гарантират прозрачността и безпристрастността на решенията на Комисията пред предприятията и също така пред Съда на Европейските общности, като същевременно потвърдят дискреционните правомощия, с които е овластена Комисията за определяне на глоби в рамките на 10 % от общия оборот. Тези правомощия трябва, въпреки това, да се осъществяват при провеждане на последователна и недискриминационна политика, която съответства на преследваните цели за санкциониране на нарушенията на правилата на конкуренцията.

Новият метод за определяне на размера на глобата ще се придържа към правилата, които се основават на определянето на основната сума, която ще се увеличава, за да се вземат предвид отегчаващите обстоятелства или ще се намалява, за да се вземат предвид смекчаващите обстоятелства.“

4        Съгласно точка 1, A, четвърта и шеста алинея от Насоките:

„Също така е необходимо да бъде взет предвид ефективният икономически капацитет на нарушителите за нанасяне на значителни вреди на други оператори, и по-специално потребители, и да се определи глоба в размер, който гарантира, че тя има сериозен възпиращ ефект.

[…]

Когато едно нарушение включва няколко предприятия (например картели), в някои случаи може да е необходимо да се приложат добавки към определените суми в рамките на всяка една от трите категории с цел да бъде взета предвид специфичната тежест на нарушението и поради това, действителното отражение на нарушението на всяко едно от предприятията върху конкуренцията, по-специално когато е налице значителна несъразмерност по отношение на големината на предприятията, извършили същия вид нарушения.“

5        Точка 3 от Насоките, озаглавена „Смекчаващи обстоятелства“, гласи следното:

„Основната сума ще бъде намалена, когато са налице смекчаващи обстоятелства, като например:

[…]

–        преустановяване на нарушението веднага след намесата на Комисията (по-специално, когато тя извършва проверки),

[…]“

 Спорното решение

 Картелът

6        Комисията изпраща спорното решение на шест предприятия, производители на натриев глюконат, по-конкретно Akzo Nobel NV (наричано по-нататък „Akzo“), ADM, Coöperatieve Verkoop- en Productievereniging van Aardappelmeel en Derivaten Avebe BA (наричано по-нататък „Avebe“), Fujisawa Pharmaceutical Co. Ltd (наричано по-нататък „Fujisawa“), Jungbunzlauer AG (наричано по-нататък „JBL“) и Roquette Frères SA (наричано по-нататък „Roquette“).

7        Натриевият глюконат се числи към хелагообразуващите фактори, които представляват продукти, дезактивиращи металните йони в промишлените процеси. Този процес по-конкретно обхваща промишленото почистване, обработката на настилки и обработката на води. Хелагообразуващите фактори се използват и в хранителната, козметичната, фармацевтичната и хартиената промишленост, и в производството на бетон и други производства.

8        През октомври и декември 1997 г., както и през февруари 1998 г. Комисията е уведомена, че след образуването на разследване от Министерството на правосъдието на САЩ Akzo, Avebe, Glucona vof (наричано по-нататък „Glucona“), предприятие, контролирано до 1995 г. от Akzo Chemie BV, изцяло притежавано дъщерно дружество на Akzo и на Avebe, Fujisawa и Roquette са признали, че са участвали в картел, изразяващ се в определяне на цените на натриевия глюконат и разпределяне на обема на продажбите на този продукт в Съединените американски щати и другаде. Тези предприятия, както и ADM, са осъдени да заплатят глоба като следствие от сключени с Министерството на правосъдието на САЩ споразумения.

9        На 18 февруари 1998 г. Комисията изпраща по силата на член 11 от Регламент № 17 искания за информация на основните производители, вносители, износители и купувачи на натриев глюконат в Европа. Това искане не е изпратено на ADM.

10      Вследствие на тези искания Fujisawa посочва, че желае да окаже съдействие на Комисията въз основа на Известие на Комисията относно освобождаването от глоби или намаляването на техния размер в случаите на картел (ОВ C 207, 1996 г., стр. 4, наричано по-нататък „Известието относно съдействието“).

11      На 10 ноември 1998 г. Комисията изпраща искане за информация на ADM, с което ѝ съобщава намерението си да окаже съдействие.

12      Предвид предоставената ѝ информация, както и на други доказателства, Комисията констатира, че обвинените предприятия са участвали в картел, състоящ се в разпределяне на квоти за продажби, в определянето на минимална продажна цена на пазара на натриев глюконат и в установяването на механизми за наблюдение, чиито условия са определени в хода на редовни многостранни и двустранни срещи между участниците в картела. Следователно на 17 май 2000 г. тя изпраща изложение на възраженията до ADM и другите засегнати предприятия поради нарушение на член 81, параграф 1 ЕО и на член 53, параграф 1 от Споразумението за Европейското икономическо пространство от 2 май 1992 г. (ОВ L 1, 1994 г., стр. 3). Никое от тези предприятия не иска провеждане на изслушване, нито оспорва по същество посочените в изложението на възраженията факти.

 Продължителността на картела

13      Комисията приема, че картелът е продължил от февруари 1987 г. до юни 1995 г. при отчитане на всички участници. В това отношение тя приема срещата от 3 до 5 юни 1995 г., проведена в Анахайм (Съединени американски щати) (наричана по-нататък „срещата от 3 до 5 юни 1995 г.“) като последен опит да се продължи разследваният картел. Така тя не отчита, че ADM е прекратило своето участие в картела след 4 октомври 1994 г., когато се провежда среща между участниците в картела в Лондон (Обединено кралство) (наричана по-нататък „срещата от 4 октомври 1994 г.“).

 Глобите

14      С оглед определянето на размера на глобите Комисията прилага методологията, изложена в Насоките, както и в Известието относно съдействието.

15      На първо място, Комисията определя основния размер на глобата в зависимост от тежестта и продължителността на нарушението.

16      По отношение на тежестта на нарушението преди всичко Комисията в съображение 371 от спорното решение квалифицира нарушението като много тежко с оглед на неговото естество, неговото конкретно въздействие върху пазара на натриев глюконат в Европейското икономическо пространство и обхвата на съответния географски пазар.

17      По-нататък Комисията счита в съображения 378—385 от спорното решение, че е необходимо да се вземе предвид действителният икономически капацитет на нарушителите да причинят вреда на конкуренцията и да определи глобата на равнище, което да гарантира, че тя ще има достатъчно възпиращо действие. Следователно, като се основава на световния оборот на съответните предприятия от продажбата на натриев глюконат през 1995 г., последната година от нарушението, съобщена от съответните предприятия вследствие на исканията за информация на Комисията, и от който Комисията изчислява съответните пазарни дялове на тези предприятия, Комисията разделя последните на две категории. В първата категория тя поставя предприятията, които според данните на нейно разположение са притежавали дялове от световния пазар на натриев глюконат над 20 %, а именно Fujisawa (35,54 %), JBL (24,75 %) и Roquette (20,96 %). За тези предприятия Комисията определя първоначален размер на глобата от 10 милиона евро. Във втората категория тя поставя предприятията, които според данните на нейно разположение са притежавали дялове от световния пазар на натриев глюконат под 10 %, а именно Glucona (около 9,5 %) и ADM (9,35 %). За тези предприятия Комисията определя първоначален размер на глобата от 5 милиона евро, с други думи за Akzo и Avebe, които заедно са притежавали Glucona, от 2,5 милиона евро на всяко от тях.

18      Освен това, за да определи глобата на равнище, което да осигури достатъчен възпиращ ефект, от една страна, и за да се вземе предвид обстоятелството, че големите предприятия притежават юридически и икономически познания и имат инфраструктури, които им дават възможност по-лесно да установят, че поведението им представлява нарушение, и са наясно с последиците, произтичащи от него съгласно законодателството в областта на конкуренцията, от друга страна, Комисията извършва в съображение 388 от спорното решение допълнително адаптиране на първоначалните размери. Следователно при отчитане на размера и общите ресурси на съответните предприятия Комисията прилага мултипликационен коефициент от 2,5 към първоначалните размери, определени за ADM и Akzo, и следователно увеличава този първоначален размер, като по този начин той се определя на 12,5 милиона евро в случая на ADM и на 6,25 милиона евро в случая на Akzo.

19      В съображения 389—392 от спорното решение Комисията посочва, че за да се отчете продължителността на извършеното от всяко предприятие нарушение следва да се увеличи първоначалният размер с 10 % годишно, т.е. увеличение от 80 % за Akzo, Avebe, Fujisawa и Roquette, от 70 % за JBL и от 35 % за ADM.

20      Така в съображение 396 от спорното решение Комисията определя основния размер на глобите на 11,25 милиона евро по отношение на Akzo, на 16,88 милиона евро по отношение на ADM, на 4,5 милиона евро по отношение на Avebe, на 18 милиона евро по отношение на Fujisawa и Roquette, както и на 17 милиона евро по отношение на JBL.

21      На второ място, както следва от съображение 403 от спорното решение, основният размер на наложената на JBL глоба е увеличен с 50 % поради утежняващи обстоятелства на основание, че това предприятие е изиграло водеща роля в картела.

22      На трето място, в съображения 404—410 от спорното решение Комисията разглежда и отхвърля доводите на някои предприятия, сред които и ADM, според които тези предприятия е трябвало да се ползват от смекчаващи обстоятелства.

23      На четвърто място, съгласно дял Б от Известието относно съдействието Комисията прави на Fujisawa „много съществено намаляване“, по-конкретно 80 %, на размера на глобата, която би му била наложена при липсата на съдействие, както следва от съображение 418 от спорното решение. Освен това Комисията приема в съображение 423 от това решение, че ADM не отговаря на условията, предвидени в дял В от това известие, за да се ползва от „съществено намаляване“ на размера на наложената му глоба. Накрая, съгласно дял Г от посоченото известие Комисията в съображения 426 и 427 от посоченото решение прави „значително намаляване“, по-конкретно 40 % от размера на глобата, наложена на ADM и на Roquette, както и 20 % от тази, наложена на Akzo, на Avebe и на JBL.

 Диспозитив на спорното решение

24      Съгласно член 1, параграф 1 от спорното решение шестте предприятия, до които е адресирано, „са нарушили член 81, параграф 1 ЕО […], като са взели участие в продължаващо споразумение и/или съгласувана практика в областта на натриевия глюконат“.

25      Член 1, параграф 2 от това решение предвижда, че нарушението е продължило от февруари 1987 г. до юни 1995 г. в случая на Akzo, Avebe, Fujisawa и Roquette, от май 1988 г. до юни 1995 г. в случая на JBL, както и от юни 1991 г. до юни 1995 г. в случая на ADM.

26      Член 3 от диспозитива на спорното решение гласи следното:

„За нарушението, посочено в член 1, се налагат следните глоби:

a)      [Akzo]                            9 милиона евро

б)      [ADM]                            10,13 милиона евро

в)      [Avebe]                            3,6 милиона евро

г)      [Fujisawa]                   3,6 милиона евро

д)      [JBL]                            20,4 милиона евро

е)      [Roquette]                   10,8 милиона евро“.

 Производството пред Първоинстанционния съд и обжалваното съдебно решение

27      На 21 декември 2001 г. ADM обжалва спорното решение пред Първоинстанционния съд.

28      С жалбата си ADM иска да се отмени член 1 от спорното решение в частта, в която се отнася до него, или най-малкото в частта, в която се приема, че то е взело участие в нарушение след 4 октомври 1994 г., да се отмени член 3 от посоченото решение в частта, в която се отнася до него, и при условията на евентуалност, да се отмени или съществено да се намали размерът на наложената му глоба.

29      В подкрепа на своята жалба ADM представя четири правни основания, обхващащи различни доводи.

30      На първо място, ADM се позовава на лошо прилагане на Насоките в конкретния случай. По-специално, то посочва, че Комисията не е изтъкнала никакво съображение от общностната политика в областта на конкуренцията, което да обосновава съществено увеличаване на размера на глобата чрез прилагането на Насоките.

31      Първоинстанционният съд отхвърля това правно основание, като, от една страна, приема в точка 44 от обжалваното съдебно решение, че Комисията не може да бъде лишена от правомощието си да увеличава равнището на глобите, за да гарантира прилагането на общностната политика в областта на конкуренцията и, от друга страна, в точки 47 и 48 от това съдебно решение, че увеличаването на равнището на глобите от Комисията не е очевидно несъразмерно по отношение на целта да се гарантира това прилагане и че за ADM е трябвало да бъде разумно предвидимо, че Комисията може във всеки момент да преразгледа общото равнище на глобите в контекста на прилагането на друга политика в областта на конкуренцията.

32      На второ място, ADM оспорва преценката на тежестта на нарушението и по-конкретно твърди, че Комисията не е отчела в достатъчна степен ограничения размер на неговия оборот от продажбата на натриев глюконат.

33      След като припомня в точки 76 и 77 от обжалваното съдебно решение, че оборотът е един от няколко фактора при преценката, които позволяват да се определи глобата, Първоинстанционният съд констатира в точка 86 от това съдебно решение, че Комисията наистина е взела предвид оборотите на страните по картела, изведени от продажбата на натриев глюконат, за да приложи диференцирано третиране към съответните предприятия.

34      На трето място, ADM твърди в рамките на същото правно основание относно преценката на тежестта на нарушението, че Комисията е нарушила принципа за равно третиране, доколкото тя наложила глоба в значително по-нисък размер в случая, по който е постановено Решение 2003/437/ЕО на Комисията от 11 декември 2001 година по процедура на основание член 81 от Договора за ЕО и член 53 от Споразумението за ЕИП (преписка COMP/E‑1/37.027 — Цинков фосфат) (ОВ L 153, 2003 г., стр. 1, наричано по-нататък „решението „Цинков фосфат“), при съпоставими с тези на нарушението в конкретния случай обстоятелства.

35      В това отношение Първоинстанционният съд припомня в точки 107—111 от обжалваното съдебно решение, че практиката на Комисията при по-ранни решения не служи като правна уредба за глобите в областта на конкуренцията и че следователно този довод на жалбоподателя е неотносим. Впрочем той допълва в точка 113 от това решение, че обстоятелствата в случая, по който е постановено спорното решение, и тези в случая, по който е постановено решението „Цинков фосфат“, са били prima facie различни, за да приеме, че във всички случаи и съгласно правомощията му на пълна юрисдикция следва да запази основния размер, определен от Комисията за извършеното от ADM нарушение.

36      На четвърто място, и все така в рамките на правното основание относно преценката на тежестта на нарушението, ADM твърди, че Комисията е допуснала грешка при прилагане на правото, като е изключила от съответния пазар заместителите на натриевия глюконат.

37      Като констатира в точка 237 от обжалваното съдебно решение, че ADM не е показало, че не съществува въздействие на картела относно натриевия глюконат на по-широкия пазар на хелагообразуващите фактори или че най-малкото то е пренебрежимо малко, Първоинстанционният съд отхвърля този довод.

38      На пето място, в рамките на правното основание, изведено от грешки в преценката относно продължителността на нарушението, ADM оспорва извършения от Комисията анализ на неговото поведение по време на срещата от 4 октомври 1994 г.

39      В точка 247 от обжалваното съдебно решение Първоинстанционният съд установява, че ADM не се е разграничило публично от картела по време на посочената среща, и потвърждава преценката на Комисията, че поведението на ADM е можело да се квалифицира като стратегическо. В точки 248—250 от това съдебно решение Първоинстанционният съд посочва, че изложенията на другите участници в картела са подкрепили тези съображения.

40      На шесто място, що се отнася до същото правно основание, изведено от грешки в преценката относно продължителността на нарушението, ADM упреква Комисията, че е приела срещата от 3 до 5 юни 1995 г. като доказателство, че картелът е продължил до тази дата.

41      Първоинстанционният съд отхвърля този довод чрез мотивиране, основано на пет елемента, и по-конкретно като подчертава в точка 263 от обжалваното съдебно решение, че бележка, написана от Roquette на посочената среща, е подкрепила тезата на Комисията.

42      На седмо място, в рамките на правното основание, изведено от грешките в преценката, допуснати от Комисията при прилагането на смекчаващите обстоятелства, ADM твърди, че Комисията неправилно не е намалила размера на неговата глоба, доколкото то е било преустановило своето неправомерно поведение от момента на първата намеса на американските органи в областта на конкуренцията.

43      След като в точки 277—280 от обжалваното съдебно решение Първоинстанционният съд извършва тълкуване на точка 3 от Насоките, той заключава в точка 283 от посоченото съдебно решение, че поведението на ADM не може да се ползва от смекчаващи обстоятелства и следователно отхвърля това правно основание, както и жалбата в нейната цялост.

 І –   Искания на страните пред Съда

44      ADM иска от Съда:

–        да отмени обжалваното съдебно решение в частта, в която Първоинстанционният съд отхвърля жалбата срещу спорното решение;

–        да отмени член 3 от спорното решение в частта, в която то го засяга;

–        при условията на евентуалност, да измени посочения член 3 с оглед намаляване или отмяна на наложената му глоба;

–        при условията на евентуалност, да върне делото за ново разглеждане пред Първоинстанционния съд, за да може последният да се произнесе в съответствие с решението на Съда по правната страна на спора, и

–        във всички случаи да осъди Комисията да понесе направените от нея съдебни разноски, както и разноските на ADM, свързани с производствата пред Първоинстанционния съд и пред Съда.

45      Комисията иска от Съда:

–        да отхвърли жалбата и

–        да осъди ADM да заплати съдебните разноски.

 По жалбата

46      В подкрепа на своята жалба ADM по същество посочва четири правни основания, изведени съответно от:

–        грешка при прилагане на правото в приложението на принципите относно изчисляването на размера на глобата, доколкото Първоинстанционният съд прилага неправилен принцип при определяне на този размер;

–        грешка при прилагане на правото при преценката на отражението на картела върху съответния пазар;

–        грешка при прилагане на правото при определянето на датата на преустановяване на картела, и

–        при условията на евентуалност грешка при прилагане на правото, що се отнася до отчитането на смекчаващи обстоятелства.

 По първото правно основание, изведено от грешка при прилагане на правото в приложението на принципите относно изчисляването на размера на глобата

 Доводи на страните

47      Първото правно основание, изтъкнато от ADM, се разделя на три части.

–       По първата част от първото правно основание, изведена от липса на мотиви

48      Според ADM Първоинстанционният съд не е обосновал причината, поради която размерът на наложената глоба, която в съответствие с по-ранната практика на Комисията трябвало определено да бъде по-малка от това, което следвало от прилагането с обратна сила на Насоките, е била увеличена толкова значително. Като признава, че Комисията разполага с дискреционно правомощие да определя размера на налаганите от нея глоби, ADM подчертава обаче, че тя превишава своето правомощие, тъй като не показва чрез съображения на общностната политика в областта на конкуренцията необходимостта от увеличаването на равнището на глобата. Впрочем нито Комисията, нито Първоинстанционният съд не изложили подобна обосновка, макар че такова посочване се изисквало съгласно постоянната съдебна практика (Решение от 7 юни 1983 г. по дело Musique Diffusion française и др./Комисия, 100/80—103/80, Recueil, стр. 1825, точки 108 и 109, както и Решение от 28 юни 2005 г. по дело Dansk Rørindustri и др./Комисия, C‑189/02 P, C‑202/02 P, C‑205/02 P—C‑208/02 P и C‑213/02 P, Recueil, стр. I‑5425, точка 227), както и по отношение на изискването, предвидено в първа алинея от Насоките, според което глобите трябва да се вписват в провеждане на последователна и недискриминационна политика.

49      Комисията констатира, че Първоинстанционният съд е отговорил в обжалваното съдебно решение на доводите на ADM относно прилагането в конкретния случай на Насоките при определянето на размера на глобата и следователно определя последвалото увеличаване. Тя подчертава, че всяко друго допълнително мотивиране е излишно, доколкото Насоките вече имат за цел да направят прозрачни условия за определянето на глобите.

–       По втората част от първото правно основание, изведена от неспазването на критериите, определени от Решение по дело Musique Diffusion française и др./Комисия, посочено по-горе

50      Според ADM Първоинстанционният съд, като установява по-конкретно в точка 47 от обжалваното съдебно решение, че Комисията изпълнява критериите, определени от Решение Musique Diffusion française и др./Комисия, посочено по-горе, и така обосновава своето дискреционно правомощие да увеличи глобата, допуснал грешка при прилагане на правото. Всъщност нито Комисията, нито Първоинстанционният съд не са изложили съображения, обосноваващи увеличаването на размера на глобата над размера, следващ от прилагането на Известие на Комисията, озаглавено „Насоки относно метода за определяне на глобите, налагани по силата на член 23, параграф 2, буква a) от Регламент № 1/2003“ (ОВ C 210, 2006 г., стр. 2; Специално издание на български език, 2007 г., глава 8, том 4, стр. 264).

51      Комисията основно счита, че втората част от първото правно основание е недопустима, тъй като тя се ограничава до общо и неясно оспорване на размера на глобата, потвърдена от Първоинстанционния съд, и следователно на искане за преразглеждане. Отнасяло се най-малкото до повторение на първата част от първото правно основание. При условията на евентуалност Комисията припомня, че от повтарящата се съдебна практика, потвърдена на последно място от Решение от 18 май 2006 г. по дело Archer Daniels Midland и Archer Daniels Midland Ingredients/Комисия (C‑397/03 P, Recueil, стр. I‑4429, точки 20 и 21), следва, че тя разполага с възможността да адаптира във всеки момент равнището на глобите спрямо нуждите на общностната политика в областта на конкуренцията.

–       По третата част от първото правно основание, изведена от нарушението на правните принципи, които се прилагат спрямо изчисляването на глобите

52      ADM твърди, че с обжалваното съдебно решение Първоинстанционният съд разрешaва на Комисията да не взема предвид оборота от съответния продукт като основа за изчисляване при определяне на размера на глобата. Така в точки 84—87 от това съдебно решение този оборот се използва само за прилагането на диференцирано претегляне за изчисляването на глобата. Известието на Комисията обаче, споменато в точка 50 от настоящото съдебно решение, обратно на решеното от Първоинстанционния съд, подчертавало, че оборотът съставлява отправната точка за определяне на размера на глобата. На тази основа размерът на глобата бил доста по-малък от този, който се получава от неправилния метод за изчисляване, приет от Комисията и потвърден от Първоинстанционния съд.

53      Комисията, като се позовава на Решение от 21 септември 2006 г. по дело Technische Unie/Комисия (C‑113/04 P, Recueil, стр. I‑8831, точка 196), подчертава, че единствено Първоинстанционният съд е компетентен да контролира начина, по който Комисията преценява във всеки отделен случай тежестта на незаконосъобразното поведение. В това отношение тя смята, че Първоинстанционният съд е отчел всички релевантни фактори в конкретния случай и е отговорил на всички доводи на ADM. Освен това от спорното решение, както и от обжалваното съдебно решение следвало, че изведеният от продажбите на натриев глюконат оборот е послужил като основа за определяне на размера на глобата.

–       По четвъртата част от първото правно основание, изведено от нарушение на принципа на равно третиране

54      Според ADM картелът, в който е взело участие, трябвало да се третира по идентичен начин като разглеждания в случая, по който е постановено решението „Цинков фосфат“. Всъщност, обратно на приетото от Първоинстанционния съд, между този случай и случая, по който е постановено спорното решение, не съществували релевантни обективни разлики, които да обосноват глоби в различен размер. От една страна, цитираните от Първоинстанционния съд решения в този контекст не били релевантни, тъй като са постановени преди публикуването на Насоките. От друга страна, факторите, на които се основава Първоинстанционният съд, за да потвърди по силата на своето правомощие на пълна юрисдикция размера на наложената глоба, били същите като разглежданите в случая, по който е постановено решението „Цинков фосфат“.

55      Комисията поддържа, първо, че Първоинстанционният съд изтъква обективни фактори, които отграничават настоящото дело и това, по което е постановено решението „Цинков фосфат“. Второ, ADM не оспорвало съдебната практика, съгласно която практиката на Комисията при по-ранни решения не служи като правна уредба за глобите в областта на конкуренцията. Трето, от обжалваното съдебно решение следвало, че ADM не е доказало наличието на дискриминация при определянето на размера на глобата. Следователно Съдът не можел да замени със своята преценка тази на Първоинстанционния съд относно посочения размер, както следвало от Решение от 25 януари 2007 г. по дело Dalmine/Комисия (C‑407/04 P, Сборник, стр. I‑829, точка 152).

 Съображения на Съда

56      С първите две части на първото правно основание, които следва да бъдат разгледани заедно, ADM упреква Първоинстанционния съд, че не е отговорил на довода му, според който Комисията нито в спорното решение, нито в писмените си становища, представени в първоинстанционното производство, не е предоставила обосновка, нито е изложила доказателства, които да показват, че изпълнението на общностната политика в областта на конкуренцията налага да му се наложи глоба на основание на прилагането с обратна сила на Насоките в размер, който в голяма степен надвишава тези, видни при прегледа на по-ранната практика на Комисията. Така Първоинстанционният съд допуснал грешка при прилагане на правото, като не поискал подобна обосновка, която обаче е необходима съгласно Решение по дело Musique Diffusion française и др./Комисия, посочено по-горе.

57      В самото начало следва да се подчертае, че в точки 43—49 от обжалваното съдебно решение Първоинстанционният съд отговаря на правното основание, изведено от нарушението на принципите за правната сигурност и за недопускане на прилагане с обратна сила, като се мотивира, че размерът на наложената на ADM съгласно Насоките глоба е по-висок от този на глобите, наложени в миналото от Комисията.

58      Първоинстанционният съд отхвърля това правно основание, като подчертава в точка 48 от обжалваното съдебно решение, че ADM трябвало разумно да предвиди увеличаване на равнището на глобите, за което се предполага, че е било установено, по времето, когато са били извършени разглежданите нарушения.

59      Всъщност от припомнената от Първоинстанционния съд в точка 46 от обжалваното решение съдебна практика следва, че предприятията, по отношение на които е образувана административна процедура, която може да доведе до налагане на глоба, трябва да отчитат възможността, че във всеки момент Комисията може да реши да увеличи равнището на размера на глобите в сравнение с прилаганото в миналото. Това е така, когато Комисията увеличава равнището на размера на глобите, като налага глоби в индивидуални решения, но и когато това увеличаване се извършва чрез прилагането в конкретни случаи на такива правила за поведение с общо значение като Насоките (Решение по дело Dansk Rørindustri и др./Комисия, посочено по-горе, точки 229 и 230).

60      В конкретния случай Комисията е приложила Насоките при определянето на размера на наложената на ADM глоба. От една страна, Насоките предвиждат правило за поведение, от което Комисията не би могла да се отклони под страх от санкция за нарушаване на общи принципи на правото като равното третиране и защитата на оправданите правни очаквания. От друга страна, те гарантират правната сигурност на разглежданите предприятия, като определят методологията, която си е наложила Комисията с оглед определянето на размера на глобите, налагани по силата на член 15, параграф 2 от Регламент № 17 (вж. в този смисъл Решение от 22 май 2008 г. по дело Evonik Degussa/Комисия и Съвет, C‑266/06 P, точка 53).

61      Както се напомня в точка 43 от обжалваното съдебно решение, главното нововъведение на Насоките се изразява в това, че като отправна точка за изчисляване се взема един основен размер, определен въз основа на ставки, предвидени за тази цел от посочените насоки, като тези ставки отразяват различната степен на тежест на нарушенията, но които като такива нямат отношение към релевантния оборот. Така основна черта на този метод е, че глобите се определят въз основа на тарифа, макар и относителна и гъвкава (Решение по дело Dansk Rørindustri и др./Комисия, посочено по-горе, точка 225).

62      В рамките на преценката на тежестта на нарушението Комисията следва да отчете различни фактори, които да ѝ позволят да определи размера на глобата, по-конкретно съображения, свързани с необходимостта да се увеличи нейното равнище.

63      Именно това следва от член 15, параграф 2 от Регламент № 17, който приема като критерии за изчисляването на размера на глобата само тежестта и продължителността на нарушението, както и по същество от Решение по дело Musique Diffusion française и др./Комисия, посочено по-горе и изтъкнато от жалбоподателя, в което Съдът посочва в точка 106, че именно при преценката на тежестта на нарушението с оглед определяне на размера на глобата Комисията трябва да взема предвид не само конкретните обстоятелства на разглеждания случай, но също и контекста, в който настъпва нарушението, и трябва да следи за възпиращия ефект на своето действие.

64      В конкретния случай в точка 47 от обжалваното съдебно решение, в която Първоинстанционният съд отговаря на довода на жалбоподателя относно несъразмерния характер на твърдяното увеличаване на равнището на глобите от Комисията с оглед на целта да се гарантира изпълнението на политиката в областта на конкуренцията, Първоинстанционният съд отхвърля този довод под резервата обаче на своята преценка на тежестта на нарушението, както е видно от точка 99 и сл. от това съдебно решение.

65      Така по-конкретно в точка 103 от обжалваното съдебно решение Първоинстанционният съд, като анализира тежестта на признатото от Комисията нарушение, напомня съображенията, поради които Комисията определя такъв размер на наложената на жалбоподателя глоба, като в това отношение препраща към съображения 6, 8 и 9 от спорното решение.

66      Като постъпва по този начин, Първоинстанционният съд прилага разрешението, възприето от Съда в Решение по дело Musique Diffusion française и др./Комисия, посочено по-горе, което е преповторено, що се отнася по-конкретно до прилагането на Насоките, в Решение по дело Dansk Rørindustri и др./Комисия, посочено по-горе. Всъщност в случая, по който е постановено последното съдебно решение, Съдът, без да изисква от Комисията да представи конкретна обосновка, надхвърляща необходимото в съответствие с Насоките, приема в точка 232 от същото съдебно решение, че прилагането на последните към извършени преди тяхното приемане нарушения не съставлява нарушение нито на принципа за недопускане на прилагане с обратна сила, нито на принципа на правната сигурност.

67      Следва, че Първоинстанционният съд не може да се упреква в липса на мотивиране, нито в неправилно прилагане на практиката на Съда.

68      Следователно първите две части от първото правно основание не могат да се приемат.

69      С третата част от първото правно основание ADM по същество упреква Първоинстанционния съд, че не е приел, че Комисията трябва да отчита оборота от продажбите на натриев глюконат като подходяща основа за изчисляването на размера на глобата.

70      Първо, тъй като Първоинстанционният съд подчертава в точка 78 от обжалваното съдебно решение, че оборотът от продажбите на разглеждания продукт „може“ да представлява подходяща основа за оценка на накърняването на конкуренцията на пазара на съответния продукт в Европейската общност, жалбоподателят не може да го упреква в противоречие, след като в действителност Първоинстанционният съд не възприема този критерий като подходяща основа.

71      Второ, в самото начало следва да се напомни, че според практиката на Съда при определянето на размера на глобите следва да се отчита продължителността на нарушенията и всички фактори, които поради естеството си могат да бъдат взети предвид при преценката на тежестта на тези нарушения (вж. Решение по дело Musique Diffusion française и др./Комисия, посочено по-горе, точка 129, както и Решение по дело Dansk Rørindustri и др./Комисия, посочено по-горе, точка 240).

72      В това отношение тежестта на нарушението на общностното право на конкуренцията трябва да бъде установена въз основа на голям брой елементи като специфичните обстоятелства в конкретния случай, неговия контекст и възпиращото действие на глобите, и то без да има изработен обвързващ или изчерпателен списък на критериите, които задължително трябва да бъдат взети предвид (Решение по дело Dalmine/Комисия, посочено по-горе, точка 129 и цитираната съдебна практика).

73      Между елементите, които поради естеството си могат да бъдат взети предвид при преценката на тежестта на нарушенията, са поведението на всяко едно от предприятията, ролята, която всяко едно от тях е имало при създаването на картела, ползите, които са можели да извлекат от него, техният размер и стойността на съответните стоки, както и рискът, който нарушения от този вид представляват за целите на Общността (вж. в този смисъл Решение по дело Musique Diffusion française и др./Комисия, посочено по-горе, точка 129, както и Решение по дело Dalmine/Комисия, посочено по-горе, точка 130).

74      В това отношение с оглед на определянето на глобата е допустимо да се взема предвид както общият оборот на предприятието, който съставлява указание, макар и приблизително и несъвършено, за размера на същото и за неговата икономическа мощ, така и частта от този оборот, която произтича от стоките, до които се отнася нарушението, и която следователно може да предостави указание за мащаба на това нарушение. Не трябва да се придава несъразмерно значение на нито един от тези два оборота по отношение на другите фактори за преценка и следователно определянето на подходяща глоба не може да е следствие само от изчисляване, основано на оборота, реализиран от продажбата на разглеждания продукт (вж. в този смисъл Решение по дело Archer Daniels Midland и Archer Daniels Midland Ingredients/Комисия, посочено по-горе, точка 100).

75      Освен това общностното право не съдържа общоприложим принцип, според който санкцията трябва да е съразмерна на оборота, реализиран от предприятието чрез продажбата на продукта, предмет на нарушението (вж. в този смисъл Решение по дело Archer Daniels Midland и Archer Daniels Midland Ingredients/Комисия, посочено по-горе, точка 101).

76      Следва, че обратно на поддържаното от ADM, Първоинстанционният съд правилно отбелязва в точка 78 от обжалваното съдебно решение, че оборотът от продажбите на натриев глюконат не представлява единственият критерий, според който Комисията е трябвало да прецени тежестта на нарушението. Във всички случаи той не представлява непременно отправна точка за изчисляването на глобите.

77      Това следва и от Насоките, както се припомня в точка 61 от настоящото съдебно решение. Следователно, ако трябваше да се приложи защитаваната от жалбоподателя теза, това неизбежно би довело до нарушение на правилата, предписани от посочените насоки, чиято приложимост спрямо извършеното от жалбоподателя нарушение Първоинстанционният съд правилно признава.

78      Следователно жалбоподателят не може да упреква Първоинстанционния съд, че е нарушил правните принципи, които се прилагат спрямо изчисляването на глобите, като не е взел реализирания посредством разглеждания продукт оборот като отправна точка при определянето на размера на наложената му глоба.

79      Трето, като се позовава по-специално на съображения 378—382 от спорното решение, Първоинстанционният съд припомня, по-конкретно в точки 86 и 87 от обжалваното съдебно решение, начина, по който Комисията е отчела оборота от продажбата на натриев глюконат при определяне на размера на глобата. Той приема в този контекст, че Комисията не е превишила своето широко право на преценка и счита в точка 114 от посоченото съдебно решение, че „основният размер, определен от Комисията за извършеното от ADM нарушение в конкретния случай [е] подходящ с оглед на всички фактори, отбелязани от Комисията в [спорното] решение и при преценката, направена на някои от тези фактори в [същото] съдебно решение“.

80      Впрочем съгласно постоянната съдебна практика Съдът не може при обжалване да постави под въпрос суверенната преценка на фактите, извършена от Първоинстанционния съд, тъй като само последният е компетентен да контролира начина, по който Комисията преценява във всеки конкретен случай тежестта на незаконосъобразното поведение (вж. в този смисъл Решение по дело Technische Unie/Комисия, посочено по-горе, точка 196).

81      Следва, че третата част от първото правно основание също не може да бъде уважена.

82      Що се отнася до четвъртата част от това правно основание, Първоинстанционният съд припомня в точки 108—110 от обжалваното съдебно решение постоянната съдебна практика, според която практиката на Комисията при вземането на решения не служи като правна уредба на глобите в областта на конкуренцията, тъй като Комисията разполага в сферата на определяне на размера на глобите с широко правомощие на преценка и не е обвързана от извършените от нея по-рано преценки (Решение по дело Dansk Rørindustri и др./Комисия, посочено по-горе, точки 209—213).

83      Първоинстанционният съд правилно заключава в точка 111 от обжалваното съдебно решение, че простото позоваване от ADM на решението „Цинков фосфат“ само по себе си е неотносимо, доколкото Комисията не е била длъжна да направи същата преценка по отношение на настоящото дело.

84      Впрочем налага се изводът, че в своята жалба ADM не представя никакъв довод, за да оспори този определящ елемент от мотивите на обжалваното съдебно решение.

85      Всъщност ADM се ограничава да оспори разграничителните фактори между настоящото дело и това, по което е постановено решението „Цинков фосфат“, отбелязани от Първоинстанционния съд в точка 113 от обжалваното съдебно решение, не посочва причините, поради които в конкретния случай не е трябвало да се следва постоянната съдебна практика, напомнена от Първоинстанционния съд в точки 108 и 109 от това съдебно решение.

86      Ето защо следва да се отхвърли четвъртата част от първото правно основание и следователно цялото първо правно основание като отчасти неоснователно и отчасти недопустимо.

 По второто правно основание, изведено от грешка при прилагане на правото при преценката на отражението на картела върху съответния пазар

 Доводи на страните

87      Второто правно основание се разделя на три части.

–       По първата част от второто правно основание, изведено от нарушение на принципа, по силата на който Комисията трябва да спазва наложените ѝ правила

88      ADM поддържа, че Първоинстанционният съд не е разгледал неговия довод, че Комисията не дефинирала съответния пазар, за да оцени въздействието на картела, макар че това съставлява съществено предварително изискване, предвидено от Насоките. Ако обаче Комисията правилно беше дефинирала посочения пазар, по-конкретно при отчитане на заместващите продукти, налични на пазара на хелагообразуващите продукти, тя щяла да стигне до извода за евентуална липса на въздействие на картела спрямо прилаганите цени.

89      Според Комисията подходът на ADM почива на неправилно разбиране за преследваната чрез дефинирането на разглеждания пазар цел. В конкретния случай Първоинстанционният съд напомня в точка 226 от обжалваното съдебно решение, че Комисията дефинира разглеждания пазар, преди да анализира тежестта на извършеното от ADM нарушение. Следователно жалбоподателят иска от Съда да изрази становище на фазата на обжалването относно фактите, за които не е могъл да приведе доказателства в първоинстанционното производство.

–       По втората част от второто правно основание, изведена от нарушение на задължението за мотивиране

90      Като без всякакво обосноваване отхвърля твърденията на ADM относно наличието на доказателства за липсата на въздействие на картела върху съответния пазар, Първоинстанционният съд не изпълнил своето задължение за мотивиране. В това отношение изложените от ADM доказателства в първоинстанционното производство недвусмислено показвали, че движението на цената на натриевия глюконат вследствие на картела е провокирано от други фактори.

91      Според Комисията от обжалваното съдебно решение, и по-конкретно от точки 232—236 от него, ясно следва, че Първоинстанционният съд разглежда всички предоставени от ADM доказателства, преди да заключи, че тези елементи не позволяват да се поддържа тезата на последното.

92      При условията на евентуалност Комисията допълва, че искането на ADM е равнозначно на това да се прикани Съдът да контролира представените в първоинстанционното производство доказателства, което не попадало в неговата компетентност при обжалване.

–       По третата част от второто правно основание, изведена от това, че Първоинстанционният съд незаконосъобразно прехвърлил тежестта на доказване

93      ADM по същество отправя упрека, че обжалваното съдебно решение му е вменило да докаже, че дори при липсата на картел целите са щели да бъдат идентични на посочените от Комисията. От една страна обаче, от Насоките следвало, че Комисията е длъжна да докаже, че цените са щели да бъдат по-ниски при липсата на картел. От друга страна, самият Първоинстанционен съд признал в точки 177 и 184 от обжалваното съдебно решение, че не е било възможно да се определи точна цена на съответния продукт при липсата на картел.

94      Според Комисията Първоинстанционният съд приема, че тя в достатъчна степен от правна страна е показала отражението на нарушението върху пазара на натриев глюконат. Така той установил, че ADM не е показало, че друга дефиниция на съответния пазар е щяла да доведе до различно заключение, що се отнася до въздействието на картела. Тази трета част от второто правно основание в действителност представлявала искане до Съда за нова преценка на фактите на фазата на обжалването и поради това била недопустима.

 Съображения на Съда

95      Що се отнася до второто правно основание, чиито три части следва да бъдат разгледани заедно, като начало трябва да се напомни, че при определянето на глобата по силата на Насоките конкретното въздействие на картела върху съответния пазар е фактор, който може да се вземе предвид при преценката на тежестта на извършеното нарушение.

96      Първо, Първоинстанционният съд констатира в точка 226 от обжалваното съдебно решение, че в съображения 34—41 от спорното решение Комисията определя пазара на разглеждания продукт като този на натриевия глюконат в неговите твърди и течни форми и на неговия основен продукт, глюконовата киселина. Същевременно Първоинстанционният съд изтъква съображенията, поради които Комисията не е приела предложения от ADM по-широк пазар.

97      Второ, Първоинстанционният съд правилно подчертава в точки 229—231 от обжалваното съдебно решение, че простото твърдение на ADM, че Комисията приела неправилна дефиниция на съответния пазар, само по себе си не е позволявало да се покаже, че чрез предложената от жалбоподателя дефиниция на пазара разглежданото нарушение не би оказало въздействие върху посочения пазар.

98      Трето, след като в точка 232 от обжалваното съдебно решение припомня използвания от Комисията метод за демонстриране на въздействието на разглежданото нарушение върху пазара, който е дефинирала, Първоинстанционният съд счита в точки 233—237 от посоченото съдебно решение, че жалбоподателят се е задоволил да твърди, че Комисията е допуснала грешки при дефинирането на съответния пазар, без обаче да обясни доколко възприетата от него дефиниция на пазара би изключила всяко действително въздействие на разглежданото нарушение.

99      От изложеното следва, че ADM не може да упреква Първоинстанционния съд, че е позволил на Комисията да оцени въздействието на разглежданото нарушение, без предварително да дефинира съответния пазар. В действителност, както следва от точка 226 от обжалваното съдебно решение, Комисията всъщност е направила такава дефиниция.

100     Впрочем при суверенната си преценка на фактите Първоинстанционният съд приема, че анализът на въздействието на разглежданото нарушение върху съответния пазар е бил убедителен с оглед на доказателствата, изложени за целта от Комисията. Така, като препраща към съображение 354 от спорното решение, той припомня, че в подкрепа на своя анализ Комисията по-конкретно е свързала цените на натриевия глюконат с влизането в сила на картела, оценила е равнището на цените на този продукт, което е преобладавало при липсата на разглеждания картел, и накрая е стигнала до извода за въздействието на извършеното от жалбоподателя нарушение на пазара на натриев глюконат.

101    Не може да се подкрепи и упрекът към Първоинстанционния съд, че е разместил тежестта на доказване по отношение на дефиницията на съответния пазар, нито пък този, че не е посочил мотиви за своята преценка.

102    Всъщност, на първо място, в точка 237 от обжалваното съдебно решение Първоинстанционният съд се задоволява да установи, че жалбоподателят не е успял да докаже, че въздействието на разглеждания картел върху предложения от него по-широк пазар би било пренебрежимо малко или изобщо не би било налице. Така той правилно е изискал от жалбоподателя да приведе доказателства, позволяващи да се отхвърли анализът на Комисията, на който се прави позоваване в точки 196 и 197 от обжалваното съдебно решение и който цели да покаже взаимовръзката между развитието на цените на пазара на натриев глюконат и влизането в сила на картела.

103    Впрочем подобно доказване би се оказало още по-необходимо с оглед на факта, от една страна, че ADM посочва в първоинстанционното производство, че цените на продуктите, които според него трябвало да се вземат предвид заедно с натриевия глюконат с оглед на съответния пазар, са се развили по подобен начин на тези на натриевия глюконат и, от друга страна, както отбелязва генералният адвокат в точка 154 от своето заключение, че жалбоподателят поддържа, че картелът не оказал въздействие върху съответния пазар, макар че той е участвал в него в продължение на няколко години.

104    Така, на второ място, Първоинстанционният съд отговаря на изложения от ADM довод, що се отнася до твърдяната липса на въздействие на картела върху пазара на натриев глюконат, като приема, че изложените от жалбоподателя доказателства не са позволявали да се отхвърли анализът на Комисията, и така изпълнява задължението си за мотивиране.

105    В това отношение е необходимо да се напомни, че от член 225 ЕО и член 58, първа алинея от Статута на Съда следва, че единствено Първоинстанционният съд е компетентен, от една страна, да установява фактите освен в случаите, когато неточността на фактическите му констатации следва от представените пред него материали по делото, и от друга страна, да преценява тези факти. Когато Първоинстанционният съд е установил или преценил фактите, на основание член 225 ЕО Съдът е компетентен да упражнява контрол върху правната квалификация на тези факти и правните последици, които Първоинстанционният съд е извел от тях. Ето защо Съдът не е компетентен да установява фактите, нито по принцип да проверява доказателствата, които Първоинстанционният съд е приел в подкрепа на тези факти. Следователно освен в случай на изопачаване на доказателствата тази преценка не представлява правен въпрос, който в това си качество подлежи на контрол от Съда (вж. в този смисъл Решение от 10 юли 2008 г. по дело Bertelsmann и Sony Corporation of America/Impala, C‑413/06 P, все още непубликувано в Сборника, точка 29).

106    В конкретния случай жалбоподателят, като препраща в своята жалба към изложените в първоинстанционното производство доказателства, които според Първоинстанционния съд не са достатъчни, в действителност иска от Съда да ги преразгледа — без при това да твърди, че Първоинстанционният съд е изопачил тези доказателства — за което Съдът обаче не е компетентен.

107    Следователно, като се има предвид, че по-конкретно в точка 102 от настоящото решение се приема, че Първоинстанционният съд не е разместил тежестта на доказване и че жалбоподателят не се е позовал на изопачаване на доказателства, второто правно основание следва да се отхвърли в неговата цялост като отчасти неоснователно и отчасти недопустимо.

 По третото правно основание, изведено от грешка при прилагане на правото при определянето на датата на преустановяване на картела

 Доводи на страните

108    Това правно основание се разделя на четири части

–       По първата част от третото правно основание, изведена от нарушение на член 81 ЕО поради неправилното прилагане на правилата относно края на картела

109    ADM по същество оспорва направения от Първоинстанционния съд анализ в точка 247 от обжалваното съдебно решение на неговите намерения при срещата от 4 октомври 1994 г. Всъщност, ако се предположи, че поведението на ADM на тази среща не е целяло да съобщи за оттеглянето му от картела, а е било доста по-стратегическо и предназначено да наложи желанията на жалбоподателя в рамките на картела, Първоинстанционният съд заключава, че ADM е имало желание да запази ролята си в картела. ADM обаче не можело да се упреква в друго, освен че е имало намерение да остане в картела, доколкото то публично е изразило намерението си да преустанови своето участие в картела и доколкото член 81 ЕО не допуска позоваване на субективни фактори, за да се характеризира нарушение на неговите разпоредби, а се ограничава до забраната на установени действия.

110    Според Комисията релевантният критерий за публичното съобщаване на оттеглянето от даден картел повдига въпроса за разбирането от страна на неговите членове на поведението на предприятието, което преустановява участието си в подобно споразумение. В това отношение в тежест на това предприятие е да докаже подобно разбиране. Макар и обаче ADM да е доказало, че е напуснало срещата от 4 октомври 1994 г. преди нейния край, то не е показало, че другите участници са разбрали това поведение като оттегляне от картела. Във всеки случай това било видно от доказателствата, разгледани от Първоинстанционния съд в точка 249 от обжалваното съдебно решение.

–       По втората част от третото правно основание, изведена от изопачаване на доказателства

111    Според ADM Първоинстанционният съд неправилно не стига до извода в точки 248—250 от обжалваното съдебно решение — въз основа на заявленията на JBL и на Roquette — че то е преустановило участието си в картела след срещата от 4 октомври 1994 г. По този начин Първоинстанционният съд изопачил тези доказателства.

112    За Комисията от доказателствата, на които ADM се позовава, следва, че Roquette е напуснало картела на 4 октомври 1994 г. Това обаче не означавало, че картелът е приключил на тази дата и още по-малко, че ADM прекратило своето участие.

–       По третата част от третото правно основание, изведена от това, че като приема, че срещата от 3 до 5 юни 1995 г. е произтичала от антиконкурентно поведение, Първоинстанционният съд е нарушил член 81 ЕО

113    Изхождайки от принципа, че е преустановило участието си в картела след срещата от 4 октомври 1994 г., ADM смята, че Първоинстанционният съд е нарушил член 81 ЕО, като приема, че посоченият картел е продължил след това и че срещата от 3 до 5 юни 1995 г. подкрепя тази теза. Първоинстанционният съд обаче не изискал от Комисията да покаже, че проведените по време на тази среща дискусии имали антиконкурентен ефект.

114    Според Комисията, тъй като ADM не е прекратило участието си в картела на 4 октомври 1994 г., Първоинстанционният съд правилно приема, че срещата от 3 до 5 юни 1995 г. не е послужила като основа за нов картел.

–       По четвъртата част от третото правно основание, изведена от изопачаване на доказателство

115    Като приема по-конкретно в точка 263 от обжалваното съдебно решение, че приписваната на Roquette записка, на която Първоинстанционният съд основава своята преценка относно запазването в сила на картела, е била изготвена от Roquette на срещата от 3 до 5 юни 1995 г., Първоинстанционният съд изопачил това доказателство в две отношения. От една страна, тази записка била изготвена от американските органи в областта на конкуренцията, а от друга страна, тази записка не била изготвена на срещата от 3 до 5 юни 1995 г.

116    Комисията подчертава, че от съображение 233 от спорното решение следва, че цитираната от Първоинстанционния съд в точка 263 от обжалваното съдебно решение записка е била предоставена от Roquette. Във всички случаи това доказателствено средство само по себе си не било решаващо в аргументацията на Първоинстанционния съд.

 Съображения на Съда

117    В самото начало следва да се припомни, че в рамките на обжалване прегледът на Съда е ограничен до грешките при прилагане на правото, както и до изопачаването на доказателства, които Първоинстанционният съд могъл да допусне.

118    Така в рамките на първата част от третото правно основание ADM оспорва факта, че Първоинстанционният съд не е изтълкувал неговото напускане на срещата от 4 октомври 1994 г. като край на участието му в разглеждания картел. По този начин Първоинстанционният съд не е приложил правилно критерия за публичното разграничаване, като неправилно е възприел субективен елемент, а именно намерението на ADM.

119    Според постоянната съдебна практика, за да се докаже в достатъчна степен участието на едно предприятие в даден картел, достатъчно е да се докаже, че съответното предприятие е участвало в срещите, по време на които са били сключени антиконкурентни споразумения, без да им се е противопоставило явно. Когато участието в такива срещи е било установено, в тежест на това предприятие е да посочи данни, въз основа на които може да се установи, че участието му в тези срещи е било лишено от всякакви антиконкурентни намерения, като докаже, че е уведомило конкурентите си, че участва в тези срещи с намерения, различни от техните (вж. Решение от 7 януари 2004 г. по дело Aalborg Portland и др./Комисия, C‑204/00 P, C‑205/00 P, C‑211/00 P, C‑213/00 P, C‑217/00 P и C‑219/00 P, Recueil, стр. I‑123, точка 81).

120    Следователно именно разбирането на другите участници в даден картел за намерението на съответното предприятие има определящо значение, за да се прецени дали последното е имало намерение да се дистанцира от незаконосъобразното споразумение. Ето защо Първоинстанционният съд е могъл правилно да приеме в точка 247 от обжалваното съдебно решение, че само фактът, че жалбоподателят е напуснал срещата от 4 октомври 1994 г., не е можел сам по себе си да се приеме за публично разграничаване от разглеждания картел и че ADM следва да приведе индиции относно обстоятелството, че участниците в картела са счели, че то прекратява своето участие.

121    В това отношение в рамките на втората част от третото правно основание ADM твърди, че Първоинстанционният съд изопачил предоставените доказателства, като приел в точка 248 от обжалваното съдебно решение, че никой от посочените от жалбоподателя документи не е позволявал да се заключи, че другите членове на разглеждания картел разбрали неговото поведение на срещата от 4 октомври 1994 г. като публично разграничаване от самото съдържание на този картел.

122    За да докаже, че е прекратило участието си в спорния картел след срещата от 4 октомври 1994 г., ADM по-конкретно се основава на документи, произлизащи от други участници в тази среща, по-конкретно на писмо от 21 май 1999 г., изпратено от JBL на Комисията, на писмо от 12 май 1998 г., изпратено от Fujisawa на Комисията, и на писмо от 30 април 1999 г., изпратено от JBL на Комисията. В конкретния случай жалбоподателят оспорва не съдържанието на тези документи, както то е установено от Първоинстанционния съд, а направеното им тълкуване в точки 249—251 от обжалваното съдебно решение.

123    Така, що се отнася до писмата на JBL от 30 април и от 21 май 1999 г., Първоинстанционният съд отбелязва в точки 249 и 251 от обжалваното съдебно решение, че те не съдържат никакво описание на поведението на ADM на срещата от 4 октомври 1994 г. и само посочвали, че Roquette повече нямало да спазва антиконкурентните споразумения.

124    По този начин Първоинстанционният съд прави напълно законосъобразно тълкуване на тези документи, като счита, че те не позволяват на ADM да докаже, че се е оттеглило от картела след срещата от 4 октомври 1994 г.

125    Точно обратното: Първоинстанционният съд приема въз основа на доказателствата, споменати в точки 250 и 251 от обжалваното съдебно решение, които не са оспорени от ADM — по-конкретно писмото на Fujisawa от 12 май 1998 г., което посочва, че картелът не е бил прекратен през 1995 г., както и писмото на JBL от 30 април 1999 г., посочващо, че жалбоподателят е поискал на срещата от 4 октомври 1994 г. преразпределяне на квотите за продажби — че ADM не е успяло да докаже, че е прекратило участието си в картела на тази среща, като при това не е изопачил доказателствата, с които е разполагал.

126    Що се отнася до четвъртата част от третото правно основание, следва да се припомни, че Първоинстанционният съд се е основал на пет фактора, за да приеме, че разглежданият картел е продължил да действа до срещата от 3 до 5 юни 1995 г.

127    Така в точки 258—262 от обжалваното съдебно решение Първоинстанционният съд напомня, без ADM да го оспори, че на посочената среща са присъствали всички членове на картела и че участниците са обсъждали обема на продажбите на натриев глюконат през 1994 г., като се опитали да въведат нова информационна система относно този обем, за да определят общия размер на пазара на натриев глюконат.

128    Освен това в точка 263 от обжалваното съдебно решение Първоинстанционният съд се основава на приписван на Roquette документ, който потвърждава, че на срещата от 3 до 5 юни 1995 г. участниците са имали намерение да продължат своето антиконкурентно поведение.

129    Впрочем в точка 264 от обжалваното съдебно решение Първоинстанционният съд отхвърля представените от ADM доказателства, които според него били от естество да обезсилят защитаваната от Комисията позиция по отношение на естеството на срещата от 3 до 5 юни 1995 г.

130    Накрая, в точка 266 от обжалваното съдебно решение Първоинстанционният съд приема, че е ирелевантен доводът, изведен от съвпадението на посочената среща с обща индустриална среща.

131    Следователно и с оглед на факта, че Първоинстанционният съд правилно приема, че Комисията е можела да счете, че ADM не е преустановило участието си в картела на срещата от 4 октомври 1994 г., Първоинстанционният съд не допуска грешка при прилагане на правото, като потвърждава тезата на Комисията, че срещата от 3 до 5 юни 1995 г. е била продължение на разглеждания картел.

132    За тази цел Първоинстанционният съд се основава на факти и доказателства, които Съдът не следва да преразглежда във фазата на обжалването освен в случай на тяхното изопачаване.

133    В конкретния случай в рамките на четвъртата част от третото правно основание ADM твърди, че Първоинстанционният съд е изопачил в точка 263 от обжалваното съдебно решение записката, предоставена на Комисията от Roquette, като приел, че тя е изготвена от Roquette на срещата от 3 до 5 юни 1995 г.

134    Оказва се обаче — както подчертава жалбоподателят, което се приема и от Комисията — че този документ не е бил изготвен от Roquette, а само е бил предоставен от него, и че той е бил изготвен след посочената среща.

135    В това отношение Първоинстанционният съд е извършил изопачаване на това доказателство.

136    Както обаче отбелязва генералният адвокат в точки 214 и 215 от заключението си, подобно изопачаване не може да направи недействително обжалваното съдебно решение.

137    Всъщност, както следва от точки 126—130 от настоящото съдебно решение, съображенията, които Първоинстанционният съд възприема, за да прецени, че срещата от 3 до 5 юни 1995 г. е представлявала опит за продължаване на действието на спорния картел, се основават на пет фактора, сред които е и приписваната на Roquette записка.

138    Освен това самият Първоинстанционен съд квалифицира доказателствената стойност на този документ, като счита в точка 263 от обжалваното съдебно решение, че посочената записка дава само неточна представа за съдържанието на проведените по време на срещата от 3 до 5 юни 1995 г. дискусии и я разглежда просто като потвърждение на защитаваната от Комисията теза.

139    Четвъртата част от третото правно основание следователно е неотносима.

140    Що се отнася накрая до третата част от третото правно основание, следва да се напомни, както прави Първоинстанционният съд в точка 265 от обжалваното съдебно решение, че за целите на разглеждането на прилагането на член 81, параграф 1 ЕО към споразумение или съгласувана практика отчитането на конкретните последици на дадено споразумение е излишно, ако то има за цел да ограничи, предотврати или наруши конкуренцията в общия пазар. Следователно Първоинстанционният съд не е допуснал никаква грешка при прилагане на правото в това отношение.

141    Следователно от изложеното по-горе следва, че третото правно основание трябва да се отхвърли в неговата цялост, като отчасти неоснователно и отчасти недопустимо.

 По четвъртото правно основание, представено при условията на евентуалност и изведено от грешка при прилагане на правото, що се отнася до отчитането на смекчаващи обстоятелства

 Доводи на страните

142    Според ADM, като в точка 287 от обжалваното съдебно решение Първоинстанционният съд отрича задължението на Комисията да предостави ползването на смекчаващи обстоятелства, предвидено в Насоките в случай на преустановяване на картела, Първоинстанционният съд тълкува неправилно последните. Впрочем обратно на приетото от Първоинстанционния съд прилагането на смекчаващи обстоятелства не можело да се влияе от факта, че спорният картел е бил таен.

143    Комисията смята, че Първоинстанционният съд правилно не е приел, че преустановяване на нарушението механично води до намаляване на глобата. В това отношение Комисията разполагала с право на преценка с оглед по-конкретно на поведението на разглежданото предприятие. В конкретния случай ADM не е оказало решаващо съдействие в административната процедура, така че то не е можело да се ползва от смекчаващи обстоятелства.

 Съображения на Съда

144    Следва да се припомни, че точка 3 от Насоките по същество посочва, че основният размер на определената от Комисията глоба се намалява, по-конкретно когато обвиненото предприятие преустанови нарушението веднага след намесата на Комисията.

145    В това отношение Първоинстанционният съд приема в точка 280 от обжалваното съдебно решение, че тази разпоредба следва да се тълкува в смисъл, че само конкретните обстоятелства на съответния случай, при които се конкретизира хипотезата на преустановяване на нарушението веднага след намесата на Комисията, може да обосноват отчитането на последното обстоятелство като смекчаващо обстоятелство.

146    Следователно Първоинстанционният съд отхвърля тезата на жалбоподателя, според която преустановяването на картела трябва автоматично да доведе до прилагането на намаляване на основния размер на глобата съгласно точка 3 от Насоките, като подчертава в точка 279 от обжалваното съдебно решение, че подобно тълкуване на тази разпоредба би накърнило полезния ефект на член 81, параграф 1 ЕО.

147    Не може да се твърди, че Първоинстанционният съд е допуснал грешка при прилагането на правото.

148    Всъщност налага се изводът, че признаването на ползването на подобно намаляване на основния размер на глобата по необходимост е свързано с обстоятелствата по конкретния случай, които могат да накарат Комисията да не предостави на предприятие, което е страна в незаконосъобразно споразумение, правото да се ползва от тях.

149    При това положение да се признае ползването от смекчаващо обстоятелство в ситуации, при които едно предприятие е страна в явно незаконосъобразно споразумение, за което то е осъзнавало или не е можело да пренебрегне, че съставлява нарушение, би могло да насърчи предприятията да продължат действието на тайно споразумение възможно най-дълго, като се надяват, че тяхното поведение никога няма да бъде разкрито и като осъзнават, че ако поведението им бъде разкрито, би им била наложена намалена глоба, ако тогава те преустановят нарушението. Подобно признаване би лишило наложената глоба от всякакъв възпиращ ефект и би накърнило полезния ефект на член 81, параграф 1 ЕО.

150    Ето защо Първоинстанционният съд правилно приема, че тъй като жалбоподателят е участвал в таен картел, което той не оспорва, последният не може да изисква да се ползва от намаляване на основния размер на наложената му глоба със съображенията, че той е преустановил своето незаконосъобразно поведение веднага след намесата на американските органи в областта на конкуренцията.

151    Следователно четвъртото правно основание трябва да се отхвърли като неоснователно.

152    От изложеното дотук следва, че жалбата трябва да се отхвърли в нейната цялост, тъй като представените в нейна подкрепа правни основания са отчасти недопустими и отчасти неоснователни.

 По съдебните разноски

153    По смисъла на член 69, параграф 2 от Процедурния правилник, приложим към производството по обжалване по силата на член 118 от същия, загубилата делото страна се осъжда да заплати съдебните разноски, ако е направено такова искане. След като Комисията е направила искане за осъждането на ADM и последното е загубило делото, то трябва да бъде осъдено да заплати разноските.

По изложените съображения Съдът (първи състав) реши:

1)      Отхвърля жалбата.

2)      Осъжда Archer Daniels Midland Co. да заплати съдебните разноски.

Подписи

* Език на производството: английски.

Full & Egal Universal Law Academy