ОПРЕДЕЛЕНИЕ НА ПЪРВОИНСТАНЦИОННИЯ СЪД (състав по жалбите)
9 юли 2007 година
Дело T‑415/06 P
Elisabeth De Smedt
срещу
Комисия на Европейските общности
„Обжалване — Публична служба — Договорно наети служители — Бивш служител със спомагателни функции — Молба за преразглеждане на класирането, определено при назначаването — Явно неоснователна жалба“
Предмет: Жалба срещу Решение на Съда на публичната служба на Европейския съюз (втори състав) от 19 октомври 2006 г. по дело De Smedt/Комисия (F‑59/05, все още непубликувано в Recueil), с която се иска отмяната на това решение
Решение: Отхвърля жалбата. Осъжда г‑жа Elisabeth De Smedt да понесе както направените от нея съдебни разноски, така и тези на Комисията. Съветът, встъпила страна в подкрепа на исканията на Комисията, понася направените от него съдебни разноски.
Резюме
1. Длъжностни лица — Условия за работа на другите служители — Приложимост на дял ІV относно договорно наетите служители, необусловена от предварителното определяне на задълженията и отговорностите за всеки вид функции на различните функционални групи на тези служители
(член 80, параграфи 2 и 3 и дял ІV от Условията за работа на другите служители, Регламент № 723/2004 на Съвета)
2. Длъжностни лица — Равно третиране
3. Длъжностни лица — Правилник — Условия за работа на другите служители — Прилагане по аналогия на предимство, предоставено от разпоредба на Правилника или на Условията за работа на другите служители — Изключване
(дял ІV от Условията за работа на другите служители, Регламент № 723/2004 на Съвета)
1. Нито една разпоредба от Условията за работа на другите служители или от Регламент № 723/2004 за изменение на Правилника за длъжностните лица на Европейските общности и на Условията за работа на другите служители не обуславя приложимостта на разпоредбите относно назначаването на договорно нает служител от предвиденото в член 80, параграф 3 от посочените условия определяне на задълженията и отговорностите. Всъщност, както изрично е предписано, администрацията може да определи задълженията и отговорностите съгласно посочената разпоредба само въз основа на съдържащата се в параграф 2 от същия член таблица, която съдържа по-специално определение на функциите, които договорно наетите служители следва да осъществяват, тъй като това определение е достатъчно точно, за да се прилага такова, каквото е. При определянето на задълженията и отговорностите трябва да се спазват границите, очертани от таблицата по член 2, и следователно актът, с който се извършва това определяне, не може да е с по-висок ранг от тази таблица. Фактът, че администрацията все още не е определила задълженията и отговорностите, не може да обуслови приложимостта на разпоредбите на член 80, параграф 2 от посочените условия. Освен това дори когато вече е изготвен, актът за определяне на задълженията и отговорностите не може да се отклонява от таблицата и да предвиди правила, които да са по-благоприятни за заинтересованото лице от произтичащите от таблицата.
При тези условия актът за определяне на съответните задължения и отговорности като чисто вътрешен акт може да има за цел единствено да улесни на административно равнище класирането на договорно наетите служители, като уточни възможно най-подробно различните функции, които те трябва да осъществяват.
(вж. точки 40—42)
2. Разликите в статута на договорно наетите служители, от една страна, и на длъжностните лица или срочно наетите служители, от друга, не могат да бъдат поставени под въпрос по силата на принципа на равно третиране. Всъщност тези обективни правни разлики във връзка с предоставените от Правилника гаранции, класирането, заплащането и социалните придобивки са от съществен характер, така че принципът на равно третиране не намира приложение.
Освен това не могат да бъдат поставени под съмнение съществуващите разлики в статута на различните категории служители на Общностите, доколкото някои от тези категории могат да се ползват с предимства, които не са предоставени на други категории. Всъщност определянето на всяка от тези категории служители отговаря на легитимните нужди на общностната администрация и на естеството на задачите, които тя следва да изпълнява.
(вж. точки 54 и 55)
Позоваване на: Съд — 6 октомври 1983 г., Celant и др./Комисия, 118/82—123/82, Recueil, стр. 2995, точка 22, 19 април 1988 г., Sperber/Съд, 37/87, Recueil, стр. 1943, точки 8 и 9, 11 януари 2001 г., Gevaert/Комисия, C‑389/98 P, Recueil, стр. I‑65, точка 54; Първоинстанционен съд — 15 март 1994 г., La Pietra/Комисия, T‑100/92, Recueil FP, стр. I‑A‑83 и II‑275, точка 55, 16 април 1997 г., Kuchlenz-Winter/Комисия, T‑66/95, Recueil, стр. II‑637, точка 55, 21 юли 1998 г., Mellett/Съд, T‑66/96 и T‑221/97, Recueil FP, стр. I‑A‑449 и II‑1305, точка 129.
3. Разпоредбите на Правилника, чиято единствена цел е да уредят правоотношенията между институциите и длъжностните лица, като установят реципрочни права и задължения, съдържат точна терминология, чието прилагане по аналогия към непредвидени изрично случаи е изключено. Такъв е и случаят с разпоредбите на Условията за работа на другите служители.
Що се отнася до дял ІV от Условията за работа на другите служители, посветен на новата категория на договорно наетите служители, няма основание да се заключи, че в него има празнота по отношение на класирането и заплатите на заинтересованите лица, която може да бъде запълнена чрез прилагане на режима за длъжностните лица или този за срочно наетите служители. Обратно, със създаването на тази нова категория Съветът е упражнил своята свобода да внася във всеки момент в нормите на Правилника и на Условията за работа на другите служители измененията, които според него са в интерес на службата, и да приема с действие занапред по-неблагоприятни разпоредби за съответните служители.
(вж. точки 57 и 58)
Позоваване на: Съд — 16 март 1971 г., Bernardi/Парламент, 48/70, Recueil, стр. 175, точки 11 и 12, 20 юни 1985 г., Klein/Комисия, 123/84, Recueil, стр. 1907, точка 23; Първоинстанционен съд — 30 септември 1998 г., Ryan/Сметна палата, T‑121/97, Recueil, стр. II‑3885, точки 98 и 104, 19 юли 1999 г., Mammarella/Комисия, T‑74/98, Recueil FP, стр. I‑A‑151 и II‑797, точка 38.
Full & Egal Universal Law Academy