30.8.2008
BG
Официален вестник на Европейския съюз
C 223/11
Решение на Съда (втори състав) от 10 юли 2008 г. (преюдициално запитване от Arbeidshof te Brussel — Белгия) — Centrum voor gelijkheid van kansen en voor racismebestrijding/Firma Feryn NV
(Дело C-54/07) (1)
(Директива 2000/43/ЕО - Дискриминационни критерии при подбора на персонал - Тежест на доказване - Санкции)
(2008/C 223/17)
Език на производството: нидерландски
Препращаща юрисдикция
Arbeidshof te Brussel
Страни в главното производство
Ищец: Centrum voor gelijkheid van kansen en voor racismebestrijding
Ответник: Firma Feryn NV
Предмет
Преюдициално запитване — Arbeidshof te Brussel — Тълкуване на член 2, парагараф 2, буква a), член 8, параграф 1, и член 15 от Директива 2000/43/ЕО на Съвета от 29 юни 2000 г. относно прилагане на принципа на равно третиране на лица без разлика на расата или етническия произход (ОВ L 180, стp. 22; Специално издание на български език, 2007 г., глава 20, том 1, стр. 19) — Пряко дискриминационни критерии при подбора на персонал въз основа на расов признак или етнически произход — Тежест на доказване — Преценка и заключение на националния съд — Задължение или липса на такова за националния съд да разпореди преустановяването на дискриминацията
Диспозитив
1)
Фактът, че работодател заявява публично, че няма да наема на работа работници или служители с определен расов или етнически произход съставлява пряка дискриминация при наемането на работа по смисъла на член 2, параграф 2, буква а) от Директива 2000/43/ЕО на Съвета от 29 юни 2000 г. относно прилагане на принципа на равно третиране на лица без разлика на расата или етническия произход, тъй като такива изявления биха могли да разубедят сериозно някои кандидати да подадат своите кандидатури и следователно биха могли да представляват пречка за достъпа им до пазара на труда.
2)
Публични изявления, с които работодател обявява, че в рамките на политиката си по наемане на работа няма да наема работници или служители с определен расов или етнически произход, са достатъчни, за да се презюмира по смисъла на член 8, параграф 1 от Директива 2000/43 съществуването на политика по наемане на работа с пряко дискриминационен характер. Следователно, задължение на този работодател е да докаже, че не е имало нарушение на принципа на равно третиране. Той може да го направи, като докаже, че действителната практика на предприятието при наемане на работа не съответства на тези изявления. Препращащата юрисдикция трябва да провери дали твърдяните факти са установени и да прецени дали доказателствата, приведени в подкрепа на твърденията на посочения работодател, според които той не е нарушил принципа на равно третиране, са достатъчни.
3)
Член 15 от Директива 2000/43 изисква дори когато не може да бъде идентифицирана жертва, режимът на санкции, приложими при нарушаване на националните разпоредби, приети с оглед транспониране на тази директива, да бъде ефективен, пропорционален и възпиращ.
(1) ОВ C 82, 14.4.2007 г.
Full & Egal Universal Law Academy