13.9.2008
BG
Официален вестник на Европейския съюз
C 236/3
Решение на Съда (втори състав) от 25 юли 2008 г. (преюдициално запитване от Bundesverwaltungsgericht — Германия) — Dieter Janecek/Freistaat Bayern
(Дело C-237/07) (1)
(Директива 96/62/EО - Оценка и управление на качеството на околния въздух - Определяне на пределно допустими стойности - Право на трето лице, чието здраве е увредено, да иска изготвяне на план за действие)
(2008/C 236/05)
Език на производството: немски
Препращаща юрисдикция
Bundesverwaltungsgericht
Страни в главното производство
Ищец: Dieter Janecek
Ответник: Freistaat Bayern
Предмет
Преюдициалното запитване — Bundesverwaltungsgericht — Тълкуване на член 7, параграф 3 от Директива 96/62/CE на Съвета от 27 септември 1996 година относно оценката и управлението на качеството на околния въздух (ОВ L 296, стp. 55, Специално издание на български език, 2007 г., глава 15, том 3, стр. 198) — Право на трето лице, чието здраве е увредено, да иска изготвяне на план за действие, както последният е предвиден с директивата, като съгласно националното право третото лице има право да поиска по съдебен ред предприемане на мерки срещи превишаването на пределно допустимите стойности
Диспозитив
1)
Член 7, параграф 3 от Директива 96/62 на Съвета от 27 септември 1996 година относно оценката и управлението на качеството на околния въздух, изменена с Регламент (EО) № 1882/2003 на Европейския парламент и на Съвета от 29 септември 2003 година, трябва да се тълкува в смисъл, че в случай на опасност от превишаване на пределно допустими стойности или на алармени прагове, пряко засегнатите частноправни субекти трябва да могат да изискват изготвянето на план за действие от компетентните национални органи, дори ако по силата на вътрешното право разполагат с други възможности за действие с цел да накарат тези органи да предприемат мерки за борба със замърсяването на атмосферата.
2)
Държавите-членки под контрола на националния съд — имат само задължението, в рамките на план за действие, в краткосрочна перспектива, да вземат мерките, които са годни да сведат до минимум опасността от превишаване на пределно допустимите стойности или на алармените прагове и постепенно да ги върнат към нива, разположени под тези стойности или под тези прагове, с оглед на фактическите обстоятелства и на съвкупността от засегнатите интереси.
(1) ОВ C 183, 4 август 2007 г.
Full & Egal Universal Law Academy