6.12.2008
BG
Официален вестник на Европейския съюз
C 313/8
Решение на Съда (четвърти състав) от 16 октомври 2008 г. (преюдициално запитване от Lunds tingsrätt — Швеция) — Svenska staten genom Tillsynsmyndigheten i Konkurser/Anders Holmqvist
(Дело C-310/07) (1)
(Сближаване на законодателствата - Закрила на работниците и служителите в случай на неплатежоспособност на работодателя - Директива 80/987/ЕИО - Член 8а - Дейност в няколко държави-членки)
(2008/C 313/12)
Език на производството: шведски
Препращаща юрисдикция
Lunds tingsrätt
Страни в главното производство
Ищец: Svenska staten genom Tillsynsmyndigheten i Konkurser
Ответник: Anders Holmqvist
Предмет
Преюдициалното запитване — Lunds tingsrätt — Тълкуване на член 8а от Директива 80/987/ЕИО на Съвета от 20 октомври 1980 година за сближаване на законодателствата на държавите-членки относно закрилата на работниците и служителите в случай на неплатежоспособност на техния работодател (ОВ L 283, стр. 23; Специално издание на български език, 2007 г., глава 5, том 1, стр. 197), изменена с Директива 2002/74/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 септември 2002 година (ОВ L 270, стр. 10; Специално издание на български език, 2007 г., глава 5, том 6, стр. 149) — Гарантиране на заплатата на работник, нает в предприятие за автомобилен превоз на товари, чието седалище и единствено място на стопанска дейност е в една държава-членка и което осъществява доставки на стоки между държавата-членка по произход и други държави-членки.
Диспозитив
Член 8а от Директива 80/987/ЕИО на Съвета от 20 октомври 1980 година за сближаване на законодателствата на държавите-членки относно закрилата на работниците и служителите в случай на неплатежоспособност на техния работодател, изменена с Директива 2002/74/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 септември 2002 година, трябва да се тълкува в смисъл, че за да може да се счита, че предприятие, което е установено в една държава-членка, осъществява дейност на територията на друга държава-членка, не е необходимо същото да има клон или постоянно място на стопанска дейност в тази друга държава. Това предприятие обаче трябва да има в последната държава постоянно икономическо присъствие, характеризиращо се с наличие на човешки ресурс, който му дава възможност да осъществява дейност в нея. В случая на транспортно предприятие, установено в една държава-членка, обстоятелството, че работник, който е нает от същото в посочената държава, извършва доставка на стоки между последната държава и друга държава-членка, само по себе си не позволява да се направи заключение, че споменатото предприятие има постоянно икономическо присъствие в друга държава-членка.
(1) ОВ C 211, 8.9.2007 г.
Full & Egal Universal Law Academy