7.3.2009
BG
Официален вестник на Европейския съюз
C 55/3
Решение на Съда (втори състав) от 15 януари 2009 г. (преюдициално запитване от Bayerischer Verwaltungsgerichtshof — Германия) — M-K Europa GmbH & Co. KG/Stadt Regensburg
(Дело C-383/07) (1)
(Преюдициално запитване - Регламент (ЕО) № 258/97 - Член 1, параграфи 1-3 - Нови храни и нови хранителни съставки)
(2009/C 55/03)
Език на производството: немски
Препращаща юрисдикция
Bayerischer Verwaltungsgerichtshof
Страни в главното производство
Жалбоподател: M-K Europa GmbH & Co. KG
Ответник: Stadt Regensburg
В присъствието на: Landesanwaltschaft Bayern
Предмет
Преюдициално запитване — Bayerischer Verwaltungsgerichtshof — Тълкуване на член 1, параграф 2, точки г) и д), и параграф 3 от Регламент (ЕО) № 258/97 на Европейския парламент и на Съвета от 27 януари 1997 година относно нови храни и нови хранителни съставки (ОВ L 43, стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 13, том 20, стр. 245) — Нов характер на храна, пусната на пазара на ограничена географска територия на Общността (Сан Марино) малко преди влизането в сила на регламента, когато храната е произведена от съставки, относно които е спорна склонността за консумация от човека, или тази склонност може да бъде установена само за трета държава (Япония) — Задължение за това продукт да бъде подложен на контрол
Диспозитив
1)
Вносът на хранителен продукт в Сан Марино преди влизането в сила на Регламент (ЕО) № 258/97 на Европейския парламент и на Съвета от 27 януари 1997 година относно нови храни и нови хранителни съставки не е релевантно обстоятелство при преценката дали този продукт отговаря на условието, свързано с това храната да е използвана в значителна степен в рамките на Общността за консумация от човека по смисъла на член 1, параграф 2 от посочения регламент.
2)
Обстоятелството, че всички съставки на хранителен продукт, разглеждани поотделно, отговарят на предвиденото в член 1, параграф 2 от Регламент № 258/97 условие или имат безвреден характер, не би могло да се счита за достатъчно, за да се избегне приложението на този регламент към произведения хранителен продукт. За да бъде преценено дали последният трябва да бъде квалифициран като нова храна по смисъла на Регламент № 258/97, компетентният национален орган трябва да се произнася относно всеки конкретен случай, като взема предвид съвкупността от характеристиките на хранителния продукт, както и производствения процес.
3)
Обстоятелството, че всички водорасли, които влизат в състава на даден хранителен продукт по смисъла на член 1, параграф 2, буква г) от Регламент № 258/97, отговарят на условието да бъдат използвани в значителна степен в рамките на Общността за консумация от човека по смисъла на член 1, параграф 2 от този регламент, не е достатъчно, за да бъде избегнато приложението на посочения регламент към въпросния продукт.
4)
Придобитият само извън Европа опит относно безвредността на хранителен продукт не е достатъчен, за да се приеме, че този продукт спада към категорията хранителни продукти, „които имат история на безопасна употреба“ по смисъла на член 1, параграф 2, буква д) от Регламент № 258/97.
5)
Предприемачът не е задължен да започне установената в член 13 от Регламент № 258/97 процедура.
(1) ОВ C 283, 24.11.2007 г.
Full & Egal Universal Law Academy