24.1.2009
BG
Официален вестник на Европейския съюз
C 19/7
Решение на Съда (четвърти състав) от 27 ноември 2008 г. (преюдициално запитване от Korkein oikeus — Финландия) — Mirja Juuri/Fazer Amica Oy
(Дело C-396/07) (1)
(Социална политика - Директива 2001/23/ЕО - Гарантиране на правата на работниците и служителите - Прехвърляне на предприятия - Член 4, параграф 2 - Съществени промени в условията на труд при прехвърляне - Колективен трудов договор - Прекратяване на трудовия договор от работника или служителя - Прекратяване, за което се счита отговорен работодателят - Последици - Парично обезщетение, дължимо от работодателя)
(2009/C 19/11)
Език на производството: фински
Препращаща юрисдикция
Korkein oikeus
Страни в главното производство
Жалбоподател: Mirja Juuri
Ответник: Fazer Amica Oy
Предмет
Преюдициално запитване — Korkein oikeus — Тълкуване на член 4, параграф 2 от Директива 2001/23/ЕО на Съвета от 12 март 2001 година относно сближаването на законодателствата на държавите-членки във връзка с гарантирането на правата на работниците и служителите при прехвърляне на предприятия, стопански дейности или части от предприятия или стопански дейности (ОВ L 82, стр. 16; Специално издание на български език, 2007 г., глава 5, том 6, стр. 20) — Отговорност на работодателя към работник или служител, прекратил трудовия си договор в резултат от съществено влошаване на условията на труд поради прехвърляне на предприятия, довело до прилагането на друг колективен трудов договор
Диспозитив
Член 4, параграф 2 от Директива 2001/23/ЕО на Съвета от 12 март 2001 година относно сближаването на законодателствата на държавите-членки във връзка с гарантирането на правата на работниците и служителите при прехвърляне на предприятия, стопански дейности или части от предприятия или стопански дейности трябва да се тълкува в смисъл, че в хипотезата на прекратяване на трудов договор или на трудово правоотношение, продиктувано от наличието на необходимите за прилагането на тази разпоредба условия, настъпило независимо дали е допуснато нарушение от страна на приобретателя на неговите задължения, произтичащи от посочената директива, той не задължава държавите-членки да гарантират на работника или служителя право на парично обезщетение, дължимо от приобретателя при идентични условия с правото, което работникът или служителят може да изтъкне, когато неговият работодател неправомерно прекратява трудовия му договор или трудовото му правоотношение. Националната юрисдикция обаче е длъжна в рамките на своята компетентност да гарантира най-малко, че в тази хипотеза приобретателят ще понесе последиците, които приложимото национално право свързва с прекратяването на трудовия договор или на трудовото правоотношение, за което се счита отговорен работодателят, например изплащането на заплатата и на другите предимства, съответстващи по силата на това право на срока на предизвестието, което посоченият работодател е длъжен да спазва.
Препращащата юрисдикция е компетентна да прецени разглежданото по главното производство положение предвид тълкуването на разпоредбата на член 3, параграф 3 от Директива 2001/23, според което да се продължи спазването на условията на труд, уговорени в колективен трудов договор, чийто срок изтича на датата на прехвърляне на предприятието, не се гарантира след тази дата.
(1) ОВ C 269, 10.11.2007 г.
Full & Egal Universal Law Academy