20.6.2009
BG
Официален вестник на Европейския съюз
C 141/13
Решение на Съда (трети състав) от 23 април 2009 г. (преюдициално запитване от Verwaltungsgerichtshof — Австрия) — Sandra Puffer/Unabhängiger Finanzsenat Außenstelle Linz
(Дело C-460/07) (1)
(Шеста директива ДДС - Член 17, параграфи 2 и 6 - Право на приспадане на данъка по получени доставки - Разходи за построяването на сграда, включена в предприятието на данъчнозадължено лице - Член 6, параграф 2 - Използване на част от сградата за лични нужди - Финансово предимство в сравнение с данъчно незадължените лица - Равно третиране - Държавна помощ на основание член 87 ЕО - Изключване на правото на приспадане)
2009/C 141/20
Език на производството: немски
Запитваща юрисдикция
Verwaltungsgerichtshof
Страни в главното производство
Жалбоподател: Sandra Puffer
Ответник: Unabhängiger Finanzsenat Außenstelle Linz
Предмет
Преюдициалното запитване — Verwaltungsgerichtshof — Тълкуването на член 87 ЕО и на член 17, параграф 6 от Шеста директива 77/388/ЕИО на Съвета от 17 май 1977 година относно хармонизиране на законодателствата на държавите-членки относно данъците върху оборота — обща система на данъка върху добавената стойност: единна данъчна основа (ОВ L 145, стp. 1) — Приспадане на размера на данъка върху добавената стойност, платен по получени доставки за построяването на сграда, използвана предимно като лично жилище, останалата част от която е предназначена за подлежащо на данъчно облагане отдаване под наем — Национална правна уредба, която третира използването за лични цели като освободена доставка и в редакцията, приложима към датата на влизане в сила на директивата, изключва правото на приспадане на заплатения по получени доставки данък, отнасящ се до частите от сградата, използвани за лични нужди от данъчнозадълженото лице — Валидност на Директива 77/388/ЕО, и по-специално на член 17 от нея, доколкото поражда данъчно предимство при придобиването на жилищен недвижим имот в полза на данъчнозадължени лица, използващи свой недвижим имот, дори в незначителна степен, за целите на икономическа дейност, в сравнение с останалите данъчнозадължени лица, както и в сравнение с гражданите на останалите държави-членки.
Диспозитив
1)
Член 17, параграф 2, буква а) и член 6, параграф 2, буква а) от Шеста директива 77/388/ЕИО на Съвета от 17 май 1977 година относно хармонизиране на законодателствата на държавите-членки относно данъците върху оборота — обща система на данъка върху добавената стойност: единна данъчна основа не нарушават общия принцип на общностното право за равно третиране, доколкото чрез механизма на правото на цялостно и незабавно приспадане на дължимия по получени доставки данък върху добавената стойност за строителството на недвижим имот със смесена употреба и последващото разсрочено облагане с този данък на личната употреба на такъв имот тези разпоредби могат да предоставят предимство, свързано с налични парични средства, в сравнение с данъчно незадължените лица и с данъчнозадължените лица, които използват недвижимия си имот само за лични жилищни нужди.
2)
Член 87, параграф 1 ЕО трябва да се тълкува в смисъл, че допуска национална мярка, която транспонира член 17, параграф 2, буква а) от Шеста директива 77/388 и която предвижда, че правото на приспадане на дължимия по получени доставки данък върху добавената стойност се отнася само до данъчнозадължени лица, които реализират облагаеми доставки, с изключение на тези, които осъществяват само освободени доставки, доколкото тази национална мярка може да предостави предимство, свързано с налични парични средства, само на данъчнозадължените лица, които осъществяват облагаеми доставки.
3)
Член 17, параграф 6 от Шеста директива 77/388 трябва да се тълкува в смисъл, че предвидената в него дерогация не се прилага за национална разпоредба, която изменя законодателство, съществуващо към датата на влизане в сила на тази директива, което почива на логика, различна от тази на по-ранното законодателство, и което създава нови процедури. В това отношение е без значение, че националният законодател изменя по-ранното национално законодателство, като се основава на точно или неправилно тълкуване на общностното право. Въпросът дали предвид приложимостта на член 17, параграф 6, втора алинея от Шеста директива 77/388 такова изменение на национална разпоредба засяга и друга национална разпоредба зависи от взаимозависимостта или самостоятелността на посочените национални разпоредби, която следва да се установи от националния съд.
(1) ОВ C 315, 22.12.2007 г.
Full & Egal Universal Law Academy