1.5.2009
BG
Официален вестник на Европейския съюз
C 102/7
Решение на Съда (четвърти състав) от 5 март 2009 г. (преюдициално запитване от Софийски градски съд (България) — „Апис-Христович“ ЕООД/„Лакорда“ АД
(Дело C-545/07) (1)
(Директива 96/9/ЕО - Правна закрила на базите данни - Право sui generis - Придобиване, проверка или оформление на съдържанието на база данни - Извличане - Съществена част от съдържанието на база данни - Електронна база с официални правни данни)
2009/C 102/10
Език на производството: български
Запитваща юрисдикция
Софийски градски съд
Страни в главното производство
Ищец:„Апис-Христович“ ЕООД
Ответник:„Лакорда“ АД
Предмет
Преюдициално запитване — Софийски градски съд — Директива 96/9/ЕО на Европейския парламент и Съвета от 11 март 1996 година за правна закрила на базите данни (ОВ L 77, стр. 20; Специално издание на български език, 2007 г., глава 13, том 17, стр. 102) — Понятия за извличане и използване — База с правни данни за законодателството и съдебната практика в държава-членка
Диспозитив
1)
Разграничението между съответните понятия „постоянно пренасяне“ и „временно пренасяне“ по смисъла на член 7 от Директива 96/9/ЕО на Европейския парламент и Съвета от 11 март 1996 година за правна закрила на базите данни се основава на критерия за времето на съхранение на извлечените елементи от защитената база данни върху носител, различен от носителя на тази база данни. Моментът, в който е налице извличане по смисъла на посочения член 7 от защитена база данни, достъпна чрез електронно средство, съответства на момента на фиксирането на пренасяните елементи върху носител, различен от носителя на тази база данни. Това понятие за извличане не зависи от целта, преследвана от извършителя на разглежданото действие, нито от евентуално внесените от него модификации в съдържанието на така пренесените елементи, нито от евентуалните разлики в структурната организация на съответните бази данни.
Обстоятелството, че материалните и техническите характеристики на съдържанието на защитена база данни на даден производител са налице и в съдържанието на база данни на друг производител, може да се тълкува като белег за наличието на извличане по смисъла на член 7 от Директива 96/9, освен ако това съвпадение може да се обясни с други фактори, а не само с извършено пренасяне между двете съответни бази данни. Фактът, че елементите, придобити от производителя на база данни от източници, които не са публично достъпни, са налице и в базата данни на друг производител, сам по себе си не е достатъчен да докаже наличието на такова извличане, но може да представлява белег за него.
Естеството на компютърните програми, използвани за управлението на двете електронни бази данни, не е част от преценката за наличието на извличане по смисъла на член 7 от Директива 96/9.
2)
Член 7 от Директива 96/9 трябва да се тълкува в смисъл, че при наличието на обща съвкупност от елементи, която включва отделни подгрупи, когато се преценява наличието на извличане и/или повторно използване на съществена част в количествено отношение от съдържанието на база данни по смисъла на този член, обемът на елементите, за които се твърди, че са били извлечени и/или повторно използвани от една от тези подгрупи, трябва да се съпостави с обема на цялото съдържание на тази подгрупа, ако тя сама по себе си представлява база данни, отговаряща на условията за предоставяне на закрила с правото sui generis. В обратния случай и стига посочената съвкупност да представлява такава защитена база данни, съпоставката трябва да се извърши между обема на елементите от различните подгрупи на тази съвкупност, за които елементи се твърди, че са били извлечени и/или повторно използвани, и обема на цялото съдържание на посочената съвкупност.
Обстоятелството, че елементите, за които се твърди, че са били извлечени и/или повторно използвани от защитена с правото sui generis база данни, са били придобити от нейния производител от източници, които не са публично достъпни, може в зависимост от размера на човешките, технически и/или финансови средства, вложени от този производител за събирането на разглежданите елементи от такива източници, да има значение за квалифицирането на тези елементи като съществена в качествено отношение част от съдържанието на съответната база данни по смисъла на член 7 от Директива 96/9.
Официалният и публично достъпен характер на част от елементите, съдържащи се в база данни, не освобождава националната юрисдикция от задължението при преценката на наличието на извличане и/или повторно използване на съществена част от съдържанието на посочената база данни да провери дали елементите, за които се твърди, че са били извлечени и/или повторно използвани от посочената база данни, представляват съществена в количествено отношение част от цялото съдържание на последната или евентуално дали представляват съществена в качествено отношение част от него, доколкото се явяват голяма човешка, техническа или финансова инвестиция за придобиване, проверка или оформление.
(1) ОВ C 51, 23.2.2008 г.
Full & Egal Universal Law Academy