ЗАКЛЮЧЕНИЕ НА ГЕНЕРАЛНИЯ АДВОКАТ
Г‑Н POIARES MADURO
представено на 19 ноември 2008 година(1)
Дело C‑348/07
Turgay Semen
срещу
Deutsche Tamoil GmbH
(Преюдициално запитване, отправено от Landgericht Hamburg (Германия)
„Самостоятелно заети търговски представители — Право на обезщетение на търговския представител след прекратяване на договора — Определяне на размера на обезщетението“
1. Преюдициалното запитване, отправено от Landgericht Hamburg (Германия), се отнася до транспонирането на член 17 от Директива 86/653/ЕИО на Съвета от 18 декември 1986 година относно координирането на правото на държавите членки, свързано с дейността на самостоятелно заетите търговски представители(2) (наричана по-нататък „Директивата“). Landgericht иска да получи тълкуване на член 17 по-специално за да определи дали и при какви условия правото на обезщетение на търговския представител може да се ограничи до изгубените комисиони. Това тълкуване е необходимо, за да може запитващата юрисдикция да прецени дали релевантното национално законодателство, според тълкуването му от германските съдилища, противоречи на възприетия в Директивата метод за изчисляване на обезщетението, на което има право търговският представител след прекратяването на договора му с принципала.
I – Факти, правна уредба и преюдициални въпроси
2. Преюдициалното запитване е направено в рамките на спор между ищеца, г‑н Turgay Semen, и ответника, Deutsche Tamoil GmbH, за който ищецът е действал в качеството си на търговски представител. Между 1 ноември 2001 г. и 31 декември 2005 г. г‑н Semen е управлявал като търговски представител бензиностанция, която е собственост на ответника. Последният е част от либийската група Oilinvest, която освен значителната си мрежа от бензиностанции в Германия, упражнява дейности по проучване и рафиниране на петрол в различни страни по света.
3. В периода на действие на договорното правоотношение с ответника, ищецът получавал комисиона въз основа на продаденото от него количество бензин. Размерът на комисионата бил различен в зависимост от това, дали клиентите заплащали бензина посредством предоставени от ответника карти, даващи право на намаление, или използвали обичайни начини на разплащане.
4. С член 17 от Директивата на държавите членки се разрешава да избират между два режима, уреждащи обезщетението, на което имат право търговските представители при прекратяване на договора им с принципала. Това обезщетение може да бъде под формата на обезщетение за вреди (член 17, параграф 3) или като обезщетение (член 17, параграф 2).
5. Германските власти избират установения в член 17, параграф 2 от Директивата подход за уреждане на обезщетението. Този член и релевантното германско законодателство (член 89b от германския търговски кодекс (Handelsgesetzbuch, наричан по-нататък „HGB“) предвиждат, че стига някои условия да са изпълнени, търговските представители като ищеца, имат право на обезщетение, което се изплаща от принципала след прекратяването на договора между тях. Страните спорят по отношение размера на обезщетението, което следва да бъде предоставено в разглеждания случай, и по-специално относно това дали предвиденият от германското право метод за изчисляване на обезщетението отговаря на изискванията на Директивата.
6. В член 17, параграф 2 от Директивата едновременно са предвидени условията за получаване на обезщетението и методът за изчисляване на същото, както следва:
„а) Търговският представител има право на обезщетение, ако и при условие, че:
– е привлякъл нови клиенти за принципала или значително е увеличил обема на търговията със съществуващи клиенти и принципалът продължава да извлича съществени ползи от търговията с такива клиенти, и
– изплащането на това обезщетение е оправдано с оглед на всички обстоятелства, и по-специално комисионата, [изгубена] от търговския представител при търговията, извършена [с тези клиенти]. Държавите членки могат да предвидят такива обстоятелства да включват също и прилагане или неприлагане на клауза за забрана на конкурентна дейност, по смисъла на член 20.
б) Размерът на обезщетението не може да надвишава число, еквивалентно на обезщетение за една година, изчислено на базата на средното годишно възнаграждение на търговския представител за предходните пет години, а ако договорът е продължил по-малко от пет години, обезщетението се изчислява средно за периода.
в) Предоставянето на такова обезщетение не пречи на търговския представител да предяви иск за вреди.“
7. Член 89b, параграф 1 от HGB, който действително предвижда метода за изчисляване на обезщетенията, на който се основава Директивата(3), и възпроизвежда в голяма степен формулировката на член 17, параграф 2 от Директивата, гласи:
„1. След прекратяване на договора търговският представител може да изиска от принципала заплащането на подходящо обезщетение, когато и доколкото:
1) принципалът дори след прекратяването на договора извлича значителни ползи от търговски отношения с нови клиенти, привлечени от търговския представител;
2) поради прекратяването на договора търговският представител губи правото си на възнаграждението, което би получил, ако договорът не беше прекратен, за сделки, които са сключени или предстои да бъдат сключени с клиенти, които той е привлякъл; и
3) предвид всички обстоятелства заплащането на обезщетение е оправдано.
2. Приравнено на привличане на нов клиент е положение, при което търговският представител дотолкова е задълбочил търговските отношения със съществуващ клиент, че от икономическа гледна точка положението е равнозначно на привличането на нов клиент.“
8. В преюдициалното си запитване запитващата юрисдикция посочва, че според практиката на германските съдилища предвидените в член 89b критерии (принципалът продължава да извлича значителни ползи, търговският представител губи правото си на възнаграждение и заплащането на обезщетение е оправдано) са кумулативни и взаимно се ограничават. Запитващата юрисдикция изразява съмнение относно съвместимостта с член 17, параграф 2 от Директивата на присъщото на този метод ограничение на дължимото обезщетение и поставя следните два въпроса:
„1) В съответствие ли е с член 17, параграф 2, буква а) от Директива 86/653/ЕИО на Съвета от 18 декември 1986 година относно координирането на правото на държавите членки, свързано с дейността на самостоятелно заетите търговски представители, обезщетението, на което има право търговският представител, да се ограничи до комисионите, изгубени от него вследствие на прекратяването на договорното правоотношение, дори когато ползите, които остават за принципала след прекратяването на договора, трябва да се считат за по-големи?
2) В случай че принципалът принадлежи към група от дружества, спадат ли ползите, извлечени от дружествата от групата, към посочените по-горе ползи?“
9. Преди да разгледам тези два въпроса, най-напред следва да бъде разрешен един предварителен проблем. В хода на съдебното заседание ответникът твърди, че промените в съдебната практика, настъпили в Германия след подаването на преюдициалното запитване, правели производството пред Съда теоретично. Посочва се по-специално, че промените в националната съдебна практика относно понятието „редовен клиент“ означавали, че в почти всички случаи сумата, която се получавала при изчисляване на изгубената комисиона, надвишавала предвидения в член 17, параграф 2, буква б) от Директивата максимален размер, което превръщало в теоретичен въпроса за допустимостта на отчитането на други извлечени от принципала ползи.
10. Съдът вече се е произнесъл, че с член 234 ЕО не му се възлага задачата да формулира консултативни становища(4) или да отговаря на хипотетични въпроси(5). Освен това в Решението по дело Zabala Erasun и др.(6) Съдът е отказал да постанови решение по преюдициално запитване, когато производството пред националната юрисдикция е било прекратено поради съгласието на едната страна с претенциите на другата, с довода, че за действителното разрешаване на спора вече не е необходимо постановяването на решение(7).
11. При все това Съдът многократно е посочвал, че „само националните съдилища, които са сезирани със спора […], могат да преценят — предвид особеностите на всяко дело — както необходимостта от преюдициално заключение, за да могат да постановят решението си, така и релевантността на въпросите, които поставят на Съда“(8) и че „отправеното от национална юрисдикция запитване може да бъде отхвърлено само ако е съвсем очевидно, че исканото тълкуване на общностното право няма никаква връзка с действителността или с предмета на спора по главното производство“(9).
12. Съдът е приел, че промени в националното право, настъпили след отправяне на преюдициално запитване, не са от естество да доведат до недопустимост на това запитване; в Решение по дело CIA Security International(10) Съдът е подчертал, че не може да се счита, че преюдициално запитване е станало безпредметно, когато националното право, предмет на запитването, е отменено и заменено с различно национално законодателство. Доводът за липсата на предмет на спора е още по-неубедителен при обстоятелства като тези по настоящото дело, в което твърдяните изменения се отнасят до практиката на националните съдилища, чието значение все още не е напълно изяснено. Поради това считам, че Съдът не би трябвало да отказва да се произнесе по поставените му въпроси с довода, че националният съд следва да прецени значението на новата национална съдебна практика за релевантността на отговорите, дадени от Съда на Европейските общности с оглед решаването на висящото пред него дело.
II – Анализ
По първия въпрос
13. Предвиденият в германското законодателство метод, според тълкуването му от германските съдилища, поставя горна граница на обезщетението, предоставено на търговския представител, въз основа на окончателно тълкуване, определящо какво следва да се счита за оправдано и установяващо, че всеки размер, който надвишава размера на изгубената от представителя комисиона, няма да бъде оправдан. Преценката на съвместимостта на този метод с Директивата предполага съчетаването на два потенциално конкуриращи се принципа, определени в предходни дела относно член 17 от Директивата.
14. От една страна, Съдът е постановил в Решение по дело Ingmar(11) и в Решение по дело Honyvem Informazioni Commerciali(12), че установеният с член 17 от Директивата режим е императивен по своя характер. Съдът е подчертал също, че член 17 от Директивата представлява норма, установяваща минимално ниво на закрила на търговските представители, и националното законодателство не може да въвежда норми, предвиждащи за тези представители размер на обезщетението, който е по-нисък от този по член 17 от Директивата(13).
15. От друга страна, в двете посочени по-горе решения Съдът е приел също, че член 17 от Директивата „все пак не дава подробни указания по отношение на метода за изчисляване на обезщетението при прекратяването на договора“(14) и в установените с този член рамки „държавите членки могат да упражняват своето право на преценка при избора на метод за изчисляване на обезщетението“(15). Съдът установява, че това право на преценка се прилага „най-вече във връзка с критерия за обоснованост“(16).
16. Ето защо, макар че член 17 от Директивата е насочен към установяване на основно ниво на закрила на търговските представители, изглежда Директивата предвижда, че нивото на тази закрила може да се различава според държавата членка в зависимост от даденото от всяка държава членка тълкуване на понятието за обоснованост в този контекст. При все това правото на преценка не може да бъде абсолютно, тъй като това би осуетило постигането на самите цели на Директивата, а именно хармонизирането на практиките на държавите членки относно търговските представители и въвеждането на минимално равнище на закрила на тези представители(17).
17. Освен това текстът на този член посочва, че представителят „има право на обезщетение, ако и при условие, че“ са изпълнени някои условия (курсивът е мой). Използването на израза „има право“ и постановените от Съда решения по дело Ingmar и по дело Honyvem Informazioni Commerciali заедно подчертават императивния характер на режима и предполагат, че на държавите членки е забранено да приемат мерки, с които би се отказало предоставянето на обезщетение на даден представител, когато предвидените в този член условия са изпълнени.
18. Всъщност, както съм посочил в заключението си по дело Honyvem Informazioni Commerciali, член 17, параграф 2 от Директивата „предвижда не само условията за предоставяне на обезщетението […] но и самите елементи, необходими за изчисляването на това обезщетение“(18). Следователно мерките, чрез които държавите членки изпълняват задълженията си по Директивата, трябва да отговарят едновременно на условията за получаване на право и на списъка от елементи, които следва да се вземат предвид при изчисляване на обезщетението.
19. Вследствие на това е ясно, че предоставената на държавите членки свобода на преценка се прилага в рамките на режима, установен в член 17, параграф 2 от Директивата, който те не могат да пренебрегват.
20. Кои са задължителните граници, наложени с установения в член 17, параграф 2 от Директивата режим? В Решение по дело Honyvem Informazioni Commerciali Съдът е приел, че италианският режим, който основава размера на обезщетението само върху фиксирания процент на спечелените през предходни години комисиони, противоречи на Директивата, доколкото не дава възможност на търговските представители, които биха били поставени в по-благоприятно положение при прилагане на подхода, отчитащ извлечените от принципала ползи, да получат по-голямо обезщетение от съответстващото на тези фиксирани проценти(19). С оглед на това решение и на текста на член 17, параграф 2, буква а), първо тире от Директивата е ясно, че подходът, отчитащ личните заслуги, който обвързва размера на предоставяното обезщетение с извлечените от принципала ползи от работата на представителя след прекратяването на договора, представлява един от тези императивни аспекти.
21. Освен това текстът на Директивата показва, че при изчисляването на размера на обезщетението следва да се държи сметка за понятието за обоснованост и че в това производство трябва да се вземат предвид комисионите, изгубени от представителя в резултат от прекратяването на договора между него и принципала.
22. Страните спорят по въпроса дали понятието за обоснованост може да има за последица едновременно увеличаване или намаляване размера на предоставеното на представителя обезщетение. Ищецът изтъква, че основният определящ елемент на обезщетението е размерът на извлечените от принципала ползи и че размерът на изгубената комисиона се взема предвид само като елемент за преценка на обосноваността, който би могъл да доведе до увеличаване или намаляване на размера на обезщетението. Италианското правителство също посочва, че понятието за обоснованост може да функционира едновременно като „под“, който може да повиши размера на обезщетението, и като „таван“, който може да го намали. От своя страна, ответникът твърди, че посочените в член 17, параграф 2, буква a) от Директивата елементи имат кумулативен характер и взаимно се ограничават и всеки един от тях действа като „таван“, ограничаващ размера, който може да бъде предоставен, до най-ниската измежду трите цифри.
23. Смятам, че изразът „ако и при условие, че“ подсказва, че понятието за обоснованост е замислено да действа по-скоро като граница на размера на обезщетението, отколкото като фактор, който може и да го увеличи над размера, който се получава при изчисляването на извлечените от принципала ползи. Въпреки това въпросът дали понятието за обоснованост действа в това отношение само като таван или едновременно като под и таван, не е определящ за повдигнатите пред Съда проблеми по настоящото дело. Директивата ясно посочва, че дадено обезщетение не може да надхвърли онова, което се счита за оправдано. Главният въпрос, по който страните спорят, се отнася до това дали свободата на преценка, която Съдът е признал на държавите членки във връзка с изчисляването на обезщетението, и по-конкретно във връзка с понятието за обоснованост, включва правото да се дефинира обосноваността като ограничаване на размера на обезщетението до размера на изгубените комисиони. Това е свързано с въпроса за съдържанието на понятието за обоснованост, или с други думи — за метода за изчисляване на оправдания „таван“. Дали понятието за обоснованост може да действа и като „под“, не е от значение за този въпрос.
24. Как тогава германският подход, който ограничава по този начин определението за обоснованост, се съобразява с изложените по-горе задължителни елементи на Директивата? Както вече посочих в предходните съображения, съгласно HBG, според тълкуването му от германските съдилища, не се счита за оправдано обезщетение, които надвишава изгубената от представителя комисиона. Както посочва ответникът, такъв метод почива на разбирането, според което обезщетението не трябва да поставя търговски представител в по-благоприятно положение от това, в което той би се намирал в случай на продължаване на договора. Ищецът и италианското правителство смятат, че този метод лишава представителя от право, което му е предоставено от Директивата, а именно правото да получи оправдано обезщетение при всички обстоятелства, а не само с оглед на изгубените комисиони. Освен това е ясно, че прилагането на критерий за обоснованост не може да води до лишаване от полезно действие на закрепения в Директивата подход, отчитащ личните заслуги, който следва по-конкретно от член 17, параграф 2, първо тире от нея.
25. При все това, за да има смисъл свободата на преценка на държавите членки във връзка с изчисляването на обосноваността, те трябва да бъдат в състояние да използват понятието за обоснованост, за да поставят горна граница на размера на обезщетението с оглед на това, което считат за обосновано според националните им схващания, при условие че по този начин не нарушават задължителните елементи на описания по-горе режим, установен с член 17, параграф 2 от Директивата.
26. При всички случаи, тълкуването на понятието за обоснованост в смисъл, че не допуска получаването на обезщетение с по-голям размер от този на изгубените комисиони, не противоречи на задължението да се отчита размерът на изгубените от представителя комисиони. Директивата също посочва ясно, че при преценката на обосноваността следва да се вземат предвид всички обстоятелства. Поставянето на горна граница на обезщетенията до размера на изгубената комисиона обаче е само отражение на преценката на относителното значение на различните обстоятелства, а не толкова на решение да се пренебрегнат обстоятелствата, които трябва да бъдат взети предвид, и по принцип не би трябвало да се счита за нарушение на Директивата.
27. Освен това сам по себе си подобен подход не представлява нарушение на изискването за лични заслуги, според което обезщетението трябва да бъде обвързано от бъдещите ползи на принципала, при условие че понятието за изгубена комисиона се тълкува по начин, който да позволи отчитането на тези ползи. В много случаи размерът на изгубените от представителя комисиони по време на действието на договора за търговско представителство отразява извлечените от принципала ползи. Това обаче не винаги е така. Съгласно доклада на Комисията по приложението на член 17 от Директивата и както това се потвърждава от адвоката на ответника в съдебното заседание, в германския режим обезщетението се определя, като се изчисляват изгубените от представителя комисиони въз основа на получените от него комисиони през последните дванадесет месеца от действието на договора. Получените през последната фаза на дадено договорно отношение комисиони обикновено са добър показател за извлечените от принципала ползи и за изгубените от търговския представител комисиони през периода, следващ прекратяването на договора. Все пак по силата на установения с член 17, параграф 2 от Директивата режим обезщетението трябва да бъде изчислено по отношение на бъдещите ползи, извлечени от принципала и на претърпените от търговския представител загуби. Текстът на член 17, параграф 2 от Директивата ясно показва, че тази насоченост към бъдещето е императивна. Получените в миналото комисиони могат да бъдат взети предвид само като доказателство за тези бъдещи ползи и загуби.
28. Възможно е да съществуват обстоятелства, при които изчисляването въз основа на получените комисиони не отразява действителните бъдещи ползи и загуби, например когато малко преди прекратяването на договора търговският представител успешно осъществи маркетингова кампания или когато цената на продаваната за сметка на принципала стока се увеличи значително малко преди или след прекратяването на договора(20). При такива обстоятелства, при изчисляването на обезщетение въз основа на крайния период на договора трябва да се направи уравняване, което да отразява действителните бъдещи ползи и загуби. Следователно определението на понятието „изгубени комисиони“ трябва да бъде достатъчно гъвкаво, за да може да гарантира, че предоставеното обезщетение наистина отразява бъдещите ползи и загуби на принципала и на представителя, и трябва да може да отчита измененията в условията, действащи преди и след прекратяването на договора. Националната юрисдикция следва да реши дали, с оглед на императивния характер на насочеността към бъдещето при изчисляване на обезщетението, германският метод на изчисляване, и по-специално подходът му при определянето на „изгубените комисиони“, е достатъчно гъвкав в това отношение.
По втория въпрос
29. Вторият въпрос се отнася до това, дали в случай че принципалът принадлежи към група от дружества, ползите, извлечени от предприятията от тази група, трябва да се считат за част от ползите, които следва да се отчитат при изчисляването на обезщетението по член 17 от Директивата.
30. Ищецът посочва, че извлечените от принципала ползи се състоят и във факта, че неговото либийско дружество майка е получило от своето дъщерно дружество, т.е. от принципала, печалби, които то е използвало за увеличаване на оборота си, намаляване размера на дължимите от него данъци и увеличаване на печалбата си.
31. Германското правителство отбелязва, че нито член 89b от HGB, нито член 17 от Директивата целят да уредят отношенията между дъщерни дружества и дружества майки. Тези въпроси може да са релевантни за въпроса за обосноваността, но при упражняване на тяхното право на преценка националните органи следва да решат дали и по какъв начин трябва да вземат предвид приходите на други дружества от група, принадлежаща на собствениците на принципала.
32. Комисията смята, че по принцип няма основание при изчисляването на ползите, извлечени от принципала, по смисъла на член 17 от Директивата, да се вземат предвид други дружества, принадлежащи към групата, освен ако в договорните задължения на търговския представител не се включвали създаването или развиването на търговски отношения между трети лица и други дружества от същата група. Комисията посочва, че от значение при изчисляването на обезщетението по член 17, параграф 2, буква а) от Директивата са ползите от сделки, сключени с нови клиенти, привлечени от търговския представител, или ползите, които са резултат от развитието на търговията със съществуващи клиенти. Това показва основният договорен елемент на член 17, параграф 2, буква а) от Директивата. След като обезщетението е свързано с процеса по привличане на нови клиенти или развитие на търговията със съществуващи клиенти на принципала, няма причина ползи, различни от извлечените от самия принципал, да бъдат взети предвид, освен ако задълженията на търговския представител не са обхващали сходни задачи за други дружества, принадлежащи към дружеството майка на принципала.
33. Освен това ответникът твърди, че да се позволи на търговския представител да предявява вземания във връзка с ползи от дейности, с които няма договорни правоотношения, има опасност да предизвика неконтролируеми и абсурдни последици. Той посочва, че няма никаква причина наемателят на намираща се в Германия бензиностанция да се възползва от печалбата на дружество майка, което експлоатира находища на нефт в Либия.
34. Италианското правителство прави предложение в смисъл, че макар като цяло изчисляването на ползите за целите на член 17 от Директивата би трябвало да се ограничи до тези, придобити от принципала, необходимостта да се действа почтено и добросъвестно в съответствие с член 4 от Директивата означава, че са налице основания да се предложи, че когато принципалът се опитва да ограничи дължимото обезщетение на търговския представител като предоставя на други дружества от групата ползите, получени в резултат от дейността на този представител, трябва да съществуват средства за противопоставяне на подобни нарушения на почтеността и добросъвестността. При все това, както посочва самото италианско правителство, тази цел може да бъде постигната чрез предявяване на иск за вреди.
35. Ясно е, че член 17, параграф 2, буква а) от Директивата се концентрира върху дейностите, от които принципала извлича ползи и които са резултат от дейността на търговския представител по силата на сключен между тях договор. Текстът на Директивата се отнася изрично до клиентите на принципала и до ползите, които последният извлича от тях. В него не е посочено никакво друго преимущество, което може да бъде взето предвид. Общностният законодател е могъл да избере да включи ползите, получени от други дружества, с които принципалът е свързан, но изглежда е предпочел да не го прави. Освен това договорният произход на правото на обезщетение представлява аргумент срещу всякакво признаване на права на обезщетение, следващи от лица, с които търговският агент не е бил в никакво договорно правоотношение.
36. От друга страна, при преценката на обосноваността на обезщетението, което следва да се предостави, държавите членки са длъжни да вземат под внимание „всички обстоятелства“. „Обстоятелствата“ не могат обаче да се отнасят до всички възможни факти, а трябва да се ограничат до факторите, които са релевантни за договорното правоотношение между търговския представител и принципала. В каква степен търговският представител на дъщерно дружество на дружество майка може да се счита като страна по правоотношение с това дружество майка по силата на неговия договор с принципала, трябва да се определи съгласно националното право и като се държи сметка, във всеки отделен случай, за конкретното договорно отношение между търговския представител и принципала и за възможните връзки с дружеството майка. Ако националното право не предвижда такова правоотношение между търговския представител и дружеството майка на неговия принципал, ползите, извлечени от това дружество майка, не може да се разглеждат като обстоятелство по смисъла на член 17, параграф 2, буква a) от Директивата.
37. Тези фактори са аргумент срещу заключението, според което Директивата изисква при изчисляване на обезщетението по смисъла на член 17, параграф 2, буква а) от нея да бъдат взети предвид ползите, извлечени от други дружества от групата на принципала.
III – Заключение
38. Предвид изложените по-горе съображения, предлагам Съдът да даде следните отговори на въпросите, поставени от националния съд:
„1) Национално законодателство, което ограничава дължимото на търговските представители обезщетение до размера на комисионите, изгубени от тези представители при прекратяването на договора с принципала, само по себе си не е несъвместимо с подхода, отчитащ личните заслуги и насочеността към бъдещето, който се изисква по режима, установен с член 17, параграф 2, буква a) от Директива 86/653/ЕИО на Съвета от 18 декември 1986 година относно координирането на правото на държавите членки, свързано с дейността на самостоятелно заетите търговски представители, при условие че използваният метод за изчисляване отразява действителния размер на изгубените през периода, следващ прекратяването на договора, комисиони, така че да бъдат взети предвид ползите, които принципалът е извлякъл от дейността на представителя.
2) Член 17, параграф 2, буква a) от Директива 86/653 не изисква при изчисляването на обезщетението да се вземат предвид ползите, извлечени от дружества, различни от тези, с които представителят е бил в договорно правоотношение и които принадлежат към по-голяма корпоративна група.“
1 – Език на оригиналния текст: английски.
2 – ОВ L 382, 1986 г., стр. 17, Специално издание на български език, 2007 г., глава 6, том 1, стр. 176.
3 – Вж. Комисия на Европейските общности, доклад по приложението на член 17 от Директивата, (COM(96) 364 окончателен, стр. 1—3).
4 – Решение от 16 декември 1981 г. по дело Foglia (244/80, Recueil, стр. 3045, точка 18).
5 – Решение от 28 септември 2006 г. по дело Gasparini и др. (C‑467/04, Recueil, стр. I‑9199).
6 – Решение от 15 юни 1995 г. (C‑422/93—C‑424/93, Recueil, стр. I‑1567).
7 – Пак там, точки 28 и 29.
8 – Решение от 16 юли 1998 г. по дело ICI (C‑264/96, Recueil, стр. I‑4695, точка 15).
9 – Пак там.
10 – Решение от 30 април 1996 г. (C‑194/94, Recueil, стр. I‑2201).
11 – Решение от 9 ноември 2000 г. (C‑381/98, Recueil, стр. I‑9305, точки 21 и 22).
12 – Решение от 23 март 2006 г. (C‑465/04, Recueil, стр. I‑2879).
13 – Пак там, точка 28.
14 – Пак там, точка 34.
15 – Решение по дело Ingmar, точка 21.
16 – Решение по дело Honyvem Informazioni Commerciali, точка 36.
17 – Тук става въпрос за целите, посочени в съображенията на Директивата.
18 – Вж. заключението ми по дело Honyvem Informazioni Commerciali, точка 41.
19 – Решение по дело Honyvem Informazioni Commerciali, точка 29.
20 – Пренебрегването на това би могло да доведе дори до насърчаване на опортюнистично поведение от страна на принципала при избора на момента на прекратяване на договора.
Full & Egal Universal Law Academy