ЗАКЛЮЧЕНИЕ НА ГЕНЕРАЛНИЯ АДВОКАТ
Г‑Н PAOLO MENGOZZI
представено на 17 юли 2008 година(1)
Съединени дела C‑362/07 и C‑363/07
Kip Europe SA
Kip (UK) Ltd
Caretrex Logistiek BV
Utax GmbH
срещу
Administration des douanes − Direction Générale des douanes et droits indirects
и
Hewlett Packard International SARL
срещу
Administration des douanes − Direction Générale des douanes et droits indirects
(Преюдициално запитване, отправено от Tribunal d’instance du VIIe arrondissement de Paris (Франция)
„Тарифно класиране — Автоматични устройства за обработка на информация — Устройства, които изпълняват самостоятелна функция, различна от обработката на информация — Многофункционални устройства“
I – Въведение
1. В настоящото дело препращащата юрисдикция иска от Съда да тълкува някои разпоредби на тарифната номенклатура. Повдигнатите специфични въпроси се отнасят до така наречените „многофункционални“ устройства: в този контекст обаче от Съда се изисква да предостави някои разяснение от по-общо естество.
II – Правна уредба
А – Разпоредбите на Комбинираната номенклатура
2. Приложима към фактите, предмет на настоящия спор, е Комбинираната номенклатура от 2006 г., която се съдържа в Регламент № 1719/2005(2) (наричана по-нататък: „КН 2006“).
3. Раздел I от Част първа от КН 2006, озаглавен „Общи правила“, предвижда, както следва:
„1. Текстът на заглавията на разделите, на главите или на подглавите има само индикативна стойност, като класирането се определя законно съгласно термините на позициите и на забележките към разделите или към главите и съгласно следващите правила, когато те не противоречат на посочените по-горе термини на позициите и на бележките.
[…]
3. Когато стоките биха могли да се класират в две или повече позиции […], класирането се извършва по следния начин:
a) Позицията, която най-специфично описва стоката, трябва да има предимство пред позициите с по-общо значение. […]
б) Смесените продукти, изделията, съставени от различни материали или съставени от различни компоненти и стоките, представени в комплекти, пригодени за продажба на дребно, чието класиране не може да бъде осъществено чрез прилагането на Правило 3 а), се класират съгласно материала или компонента, който им придава основния характер, когато е възможно да се установи това.
в) В случаите, когато правила 3 а) и 3 б) не дават възможност за извършване на класирането, стоката следва да се класира в последната по ред на номериране позиция от тези, които могат да се вземат предвид.
[…].“
4. Раздел XVI от КН 2006, озаглавен „Машини и апарати, електрооборудване; части от тях; апарати за записване или възпроизвеждане на звук, апарати за записване или възпроизвеждане на телевизионен образ и звук и части и принадлежности за тези апарати“, започва със следните „Бележки“:
„1. Настоящият раздел не включва:
[…]
м) артикулите от глава 90;
[…]
3. Освен при обратни разпоредби комбинациите от машини от различен вид, предназначени да работят заедно и съставящи един-единствен корпус, както и машините, които са предназначени да извършват две или повече различни последователни или допълнителни операции, се класират съгласно основната операция, характеризираща агрегата.
[…].“
5. В рамките на раздел XVI се намира глава 84, озаглавена “Ядрени реактори, котли, машини, апарати и механизми; части за тези машини или апарати “, която започва със следните „Бележки“:
„[…]
5.
[…]
Б) Автоматичните машини за обработка на информация могат да представляват системи, включващи различен брой отделни единици. Предвид разпоредбите на точка Д по-долу като част от система за автоматична обработка на информация се счита всяка единица, отговаряща едновременно на следните условия:
1. да бъде от вида, използван изключително или главно в автоматичните системи за обработка на информация;
2. да може да се свърже с централната единица за обработка на информацията пряко или посредством една или няколко други единици; и
3. да е в състояние да получава или доставя данни във форма, използвана от системата (кодова или сигнална).
[…]
Г) Печатащите устройства, клавиатурите, X‑Y входните устройства и дисковите запаметяващи единици, които отговарят на условията, посочени в параграф В, буква б) и буква в) по-горе, се класират винаги в качеството си на единици в позиция 8471.
Д) Машините, изпълняващи самостоятелна функция, различна от обработката на информация, с вградена автоматична машина за обработка на информация или работещи във връзка с такава машина, се класират в позицията, съответстваща на тази функция, или при липса на такава, в последната позиция, която би могла да се вземе предвид.
[…].“
6. Позиция 8471 от КН 2006 е структурирана по следния начин:
„8471 „Автоматични машини за обработка на информация и техните единици; магнитни или оптични четци, машини за записване на информация върху носители в кодова форма и машини за обработка на тази информация, неупоменати, нито включени другаде:
[…]
8471 60 – Входни или изходни единици, можещи да съдържат в един и същи корпус запаметяващи единици:
8471 60 20 − − Печатащи устройства
8471 60 60 − − Клавиатури
8471 60 80 − − Други
[…].“
7. Раздел XVIII от КН 2006, озаглавен „Оптични, фотографски или кинематографски, измерителни, контролиращи или прецизиращи инструменти и апарати; медико-хирургически инструменти и апарати; части и принадлежности за тях“, съдържа в глава 90 следните позиции:
„9009 Фотокопирни апарати с оптична или контактна система и термокопирни апарати:
− Електростатични фотокопирни апарати:
[…]
9009 12 00 − − работещи чрез възпроизвеждане на изображението от оригинала върху копието чрез междинен носител (непряк метод).“
Б – Регламент № 400/2006
8. Регламент № 400/2006(3), с който Комисията изразява становище относно позициите на Комбинираната номенклатура, в които се класират определени стоки, в приложимата към конкретния казус част, класира в позиция 9009 12 00 продукт, определен по следния начин:
„4. Многофункционално устройство, което извършва следните функции:
− електронно сканиране точка по точка,
− лазерен печат,
− лазерен копир (непряк метод).
Устройството има няколко отделения за хартия, може да възпроизвежда до четиридесет страници формат А4 на минута.
Устройството функционира било самостоятелно (фотокопир), било свързано с машина за автоматична обработка на информация, било в мрежа (като принтер, скенер или фотокопир).“
9. Мотивите, посочени за този избор, са следните:
„Класирането се определя според общи правила 1, 3 в) и 6 за тълкуване на Комбинираната номенклатура, бележка 5 Д от глава 84 и описанието на кодове по КН 9009 и 90091200.
[Устройството] има много функции, като нито една от тях не може да се приеме като основна характеристика.“
III – Спорът по главното производство и преюдициалните въпроси
10. Двата спора по главното производство, в които са повдигнати преюдициалните въпроси, на които Съдът е приканен да отговори, се отнасят, първият, до устройството „KIP 3000“, а вторият, до различни модели многофункционални принтери Hewlett-Packard (наричани по-нататък „HP“) (laserjet CM 1015 MFP, laserjet M 1017 MFP и laserjet M 1005 MFP).
11. Става дума по-скоро за различни продукти. В частност KIP 3000 е принтер/скенер голям формат, предназначен основно за професионални потребители — архитекти и инженери, в който е вграден и цял компютър Windows. Продуктите HP обаче са предназначени за ползване предимно при домашни условия или в малки офиси.
12. Всъщност общото между горепосочените продукти е фактът, че същите притежават едновременно модул за отпечатване и модул за сканиране: подобна комбинация от принтер и скенер позволява на продуктите да изпълняват освен функциите отпечатване и сканиране и фотокопирни функции. В частност копирните функции могат да бъдат изпълнявани, без да е необходимо устройствата да са свързани с компютър.
13. Френските митнически власти класират разглежданите устройствата в позиция 9009 12 00 от КН, като ги считат по същество за истински фотокопири. В това отношение трябва да се отбележи, че подобно класиране води до събиране на мито в размер на 6 %. В замяна на това класиране в позиция 8471 60, каквато предлагат дружествата вносители, не води до събиране на никакво мито. Премахването на митата върху „информационните“ продукти е последица от споразумение в този смисъл, постигнато в рамките на Световната търговска организация (СТО) в резултат на Декларация на министри от 13 декември 1996 г. относно търговията с продукти на информационните технологии. Споразумението е одобрено от Съвета с Решение 97/359/EО от 24 март 1997 година относно премахването на митата върху продукти на информационните технологии(4).
14. Сезиран с този проблем, препращащият съд поставя на Съда следните преюдициални въпроси(5):
„1) Копирната функция на многофункционално устройство като описаното в настоящото производство, предназначено да функционира чрез пряка връзка или в мрежа с един или повече компютри, но което може да работи самостоятелно само за функцията фотокопиране, представлява ли „самостоятелна функция, различна от обработката на информация“ по смисъла на глава 84, бележка 5 Д от [КН]?
2) При положителен отговор на първия въпрос, наличието на тази самостоятелна функция, за която изрично е признато, че не придава на продукта основната му характеристика, означава ли, че тя е от естество да изключи класирането в глава 84, съгласно бележка 5 Д, въпреки наличието на функции на принтер и на скенер, свързани с обработката на информация?
3) Ако е налице такъв случай и когато става въпрос за уред, състоящ се от съвместяването на три различни модула (принтер, скенер и компютър), не трябва ли класирането да бъде направено на основание точка 3, буква б) от Общите правила?
4) В по-общ смисъл правилното тълкуване на хармонизираната система и на Комбинираната номенклатура трябва ли да води до класиране на принтери като описаните в настоящото производство в подпозиция 8471 60 или в подпозиция 9009 12 00?
5) Недействителен ли е Регламент ЕО № 400/2006 на Комисията от 8 март 2006 година, по-специално като противоречащ на хармонизираната система, на Комбинираната номенклатура и на точки 1 и 3, буква б) от Общите правила за тълкуване на хармонизираната система и на Комбинираната номенклатура, поради това че се основава на понятието „функция, която придава основна характеристика на апарата“, и че би довел до класирането на принтери като описаните в подпозиция 9009 12 00?“
IV – По преюдициалните въпроси
А – Предварителни бележки
15. Трябва да се отбележи по-конкретно, че тарифното класиране на многофункционални устройства като тези, предмет на настоящото производство по преюдициално запитване, не би трябвало в бъдеще да създава проблеми, тъй като редакцията на КН от 2007 г. вече не съдържа позиция 9009 и въпросните продукти би трябвало да бъдат класирани в позиция 8443, която понастоящем включва „печатащи машини и устройства […]; други печатащи, фотокопирни или факс устройства (телефакс), също свързани помежду им“. В частност позиция 8443 31 включва в редакцията на текста от 2008 г., понастоящем в сила(6), “[у]стройства, изпълняващи най-малко две от следните функции: печат, копиране или факс, пригодени за свързване към автоматична машина за обработка на информация или в мрежа“.
16. Трябва обаче да се отбележи, че един от основните проблеми в центъра на настоящото производство, а именно тълкуването на бележка 5 Д от глава 84 от КН, остава актуален, тъй като подобна разпоредба се съдържа понастоящем в текста на КН.
Б – По първите четири въпроса, свързани с тълкуването на КН
1. Встъпителни бележки
17. Смятам, че първите четири въпроса, поставени от препращащата юрисдикция, могат да бъдат разгледани заедно. С тях всъщност препращащата юрисдикция иска от Съда да тълкува относимите към конкретния случай разпоредби на КН, за да ѝ позволи по този начин да класира описаните по-горе устройства.
18. Проблемът по-специално се състои в определянето, на първо място, на тълкувателните разпоредби, които трябва да намерят приложение в разглеждания случай, и на второ място, на начина, по който те трябва да бъдат разбирани.
2. Доводи на страните
19. Дружествата Kip Europe и Hewlett-Packard, жалбоподатели в главните производства, за които се явяват едни и същи адвокати, представят еднакви писмени становища, целящи да се докаже, че разглежданите устройства би трябвало да бъдат класирани в рамките на позиция 8471 60.
20. Дружествата жалбоподатели поддържат преди всичко, че класирането в позиция 8471 60 би трябвало да бъде направено въз основа на общото правило 3, буква б), като се приеме, че модулът принтер (или при условията на субсидиарност съвкупността от двата модула принтер и скенер) е този, който придава на подобни устройства техния „основен характер“.
21. Обратно, не би могло да се вземе предвид според същите страни изпълняваната от тези устройства „функция“, тъй като споменатият елемент не е посочен в текста на общото правило 3, буква б). Критерият „основна функция“ всъщност е предвиден само в бележка 3 от раздел XVI и тази бележка не би могла да бъде приложима, когато класирането на продуктите може да бъде извършено по абстрактен начин в рамките на позиции, които не попадат в раздел XVI (какъвто е конкретният случай)(7).
22. Дружествата жалбоподатели смятат в това отношение, че в Решение по дело Rank Xerox(8) Съдът бил допуснал грешка, като използвал критерия „функция“ вместо критерия „материя“ или „продукт“, за да приложи общото правило 3, буква б)(9).
23. Що се отнася освен това до бележка 5 Д от глава 84 от КН, която е била в основата на обосновката на френската митническа администрация, тя било неправилно приложена. Тази разпоредба всъщност имала за цел само да изключи възможността да бъдат класирани като информационни продукти напълно различни устройства, които не са предназначени за обработка на информация, а поради конструктивни или свързани с употребата причини съдържат в себе си компютър или могат да бъдат свързани с компютър(10).
24. Да се приложи бележка 5 Д в конкретния случай, би означавало да се приеме за определяща единствено функцията копиране, като се пренебрегнат функциите отпечатване и сканиране, които обаче са безспорно функции, свързани с обработка на информация. Според дружествата жалбоподатели в главните производства бележка 5 Д била изготвена, като се имали предвид само устройствата, които изпълняват една единствена функция(11).
25. Като се прилага логиката, следвана от френските митнически власти, според дружествата жалбоподатели би могло да се стигне до абсурдния резултат — да се класира компютър като часовникарско устройство, щом като той изпълнява също функцията на часовник(12).
26. Освен това дружествата жалбоподатели отбелязват, че самата функция копиране би могла да се разглежда като форма на обработка на информация, изключвайки по този начин автоматично възможността за прилагане на бележка 5 Д от глава 84(13).
27. Френското, нидерландското и полското правителство, както и Комисията се произнасят обаче в полза на класиране в позиция 9009 12 00.
28. Макар да изтъкват различни доводи, обосновката на тези страни по същество може да бъде възпроизведена по следния начин.
29. Класирането в позиция 9009 12 00 произтичало, на първо място, от прилагането на бележка 5 Д от глава 84 от КН. Фактът, че разглежданите многофункционални устройства могат самостоятелно да изпълняват копирни функции и без да бъдат свързани с компютър, бил достатъчен, за да се приложи посочената по-горе разпоредба и следователно да доведе да класиране на продуктите в позицията, съответстваща на тази специфична функция (т.е. по-точно позиция 9009 12 00 от КН 2006(14).
30. При условията на евентуалност същото класиране можело да произтича и от общото правило 3, буква в), тъй като правило 3, буква б) не можело да се приложи поради невъзможността да се определи елемент, който придава на продуктите техния „основен характер“(15).
3. Анализ
а) Общи бележки
31. Смятам, че особеният интерес на настоящото дело се състои във факта, че от Съда си иска в конкретния случай освен да предостави конкретно указание относно начина за класиране на специфичен продукт, да се произнесе по тълкуването на някои основни разпоредби в областта на тарифното класиране. Както ще стане видно при излагането на доводите по-долу, позовавам се по-специално на бележка 5 от глава 84 от КН, както и на общо правило 3 от нея.
32. Следва да се отбележи също, че както е известно, приложимото право в разглеждания случай произтича отчасти от международни споразумения, подписани от Общността.
33. Имам предвид, на първо място, очевидно, хармонизираната система, изготвена в рамките на Световната митническа организация, върху която система се основава КН(16). От друга страна, не може обаче да се пренебрегва евентуалната релевантност в конкретния случай на сключеното в рамките на СТО споразумение за търговията с продукти на информационните технологии(17). Евентуалната относимост на тези международни разпоредби към разглеждания случай ще бъде обсъдена по-нататък(18).
34. Следва също да се припомни, че съгласно постоянната съдебна практика тарифното класиране на стоките трябва да бъде извършвано при използване на възможно най-обективни критерии, като се прави позоваване на текста на позициите от КН и на обективните характеристики и особености на стоките, които трябва да се класират(19). От своя страна, обяснителните бележки, предоставяни от Съвета за митническо сътрудничество и от Комисията, са от особена важност за целите на тълкуване, без те да се правно обвързващи(20).
35. В настоящия случай от националната юрисдикция се иска да реши, дали описаните по-гори многофункционални устройства трябва да бъдат класирани в позиция 8471 от КН (която се намира в глава 84 в раздел XVI) или в позиция 9009 от същата (която е част от глава 90 в раздел XVIII).
36. По принцип съдържащите се в КН разпоредби показват по ясен начин, че тълкуващият е длъжен да разгледа най-напред специфичните подробни разпоредби, като се позове на по-общите само когато не е възможно класиране въз основа на първите. Това следва по-специално от общо правило 1 за тълкуване на КН, което предвижда по-конкретно, че едни и същи общи правила се прилагат само в случай на необходимост и във всички случаи, без да се засяга съдържанието на отделните позиции от КН и на бележките, които предхождат раздели или глави. Освен това следващата обща норма 3, буква а) от нея гласи, че „[П] озицията, която най-специфично описва стоката, трябва да има предимство пред позициите с по-общо значение“.
37. Следвайки тази логика, смятам, че в настоящия случай следователно е необходимо да се разгледа, на първо място, бележка 5, която прехожда глава 84 от КН, с цел да се определи обхватът и евентуалната приложимост в конкретния случай. Следователно при необходимост трябва де се прибегне до бележка 3, която предхожда раздел XVI, и накрая, евентуално до общо правило 3.
б) По бележка 5 от глава 84 от КН
38. Както стана видно, бележка 5 Д от глава 84 предвижда, че „машини[те], изпълняващи самостоятелна функция, различна от обработката на информация, с вградена автоматична машина за обработка на информация или работещи във връзка с такава машина, се класират в позицията, съответстваща на тяхната функция, или при липса на такава, в последната позиция, която би могла да се вземе предвид“.
39. В настоящия случай единствено френското и нидерландското правителства поддържат, че в съответствие с горепосочената разпоредба разглежданите продукти не попадали в обхвата на глава 84, тъй като възможността същите да правят фотокопия, без да е необходима връзка с компютър, би довела до класирането им в глава 90.
40. Преценката относно приложимостта на тази разпоредба в разглеждания случай трябва да протече в три последователни етапа. Трябва да се постави, на първо място, въпросът дали посочената бележка 5 Д може по абстрактен начин да бъде използвана с цел да се класира даден специфичен продукт извън главата, пред която е бележката, т.е. извън глава 84. При утвърдителен отговор трябва освен това да се провери дали функцията фотокопиране на разглежданите в конкретния случай продукти съставлява „самостоятелна функция, различна от обработката на информация“. Най-накрая, ако на този въпрос се даде утвърдителен отговор, необходимо е да се прецени дали споменатата бележка може да намери приложение в конкретния случай.
i) По абстрактната приложимост на бележка 5 Д
41. На първо място, трябва да се провери възможността да се използва бележка 5 Д с цел да се класира даден продукт извън глава 84, която тази бележка предхожда.
42. В това отношение може да се отбележи, че общо взето, бележките, които предхождат различни подразделения на КН, са приложими само в рамките на частта, в която същите са включени(21).
43. Смятам обаче, че посочените доводи не са достатъчни, за да се изключи приложимостта в конкретния случай на бележка 5 Д.
44. В действителност, от една страна, тази бележка няма за функция да указва специфично класиране за определени продукти, а само да изключи определено класиране. В частност целта на бележката е да се избегне възможността даден продукт да се квалифицира като „информационен“ само поради факта че съдържа в себе си компютър или че работи, свързан с компютър, макар самият продукт да изпълнява съвсем различни функции. Очевидно е, че „информационен“ вид класиране на въпросните продукти би следвало да се извърши в рамките на глава 84 от КН 2006, тъй като в тази глава се съдържат информационни продукти. Следователно бележка, чиято цел е да се изключи в тези случаи „информационно“ класиране, не би могла да бъде разположена другаде освен на избраното в началото на глава 84 място. Ето защо тъй като продуктите, които съдържат компютър или работят свързани с компютър, но които изпълняват „неинформационни“ функции, биха могли да бъдат класирани в някоя друга глава от КН, като алтернативата за място на разглежданата бележка в началото на глава 84 щеше да бъде поставянето ѝ сред общите правила за класиране, което, като се има предвид твърде абстрактното естество на последните, не би изглеждало много уместно.
45. От друга страна, следва да се отбележи, че в единствения известен ми случай, в който Съдът е приел, че условията за прилагане на бележка 5 Д са изпълнени, евентуалното алтернативно класиране на продуктите по отношение на глава 84 е било в глава 85(22). Ако Съдът беше счел бележка 5 Д за приложима единствено за да допусне едно „неинформационно класиране“ в рамките на глава 84, той е трябвало във въпросния случай да се въздържи от прилагане на самата бележка.
46. Следователно според мен бележка 5 Д е приложима по абстрактен начин за разглеждания случай.
ii) По наличието на „самостоятелна функция, различна от обработката на информация“
47. Сега трябва да се провери дали функцията фотокопиране на многофункционалните устройства, предмет на разглеждания спор, може да бъде квалифицирана като „самостоятелна функция, различна от обработката на информация“, по смисъла на посочената бележка 5 Д.
48. В това отношение смятам, че не могат да съществуват съмнения относно необходимостта да се отговори по утвърдителен начин на такъв въпрос.
49. Всъщност най-малкото в рамките на КН 2006 функцията фотокопиране е била със сигурност „самостоятелна функция, различна от обработката на информация“, тъй като същата е попадала в различна глава (и в различен раздел) от КН. Позовавам се, както е очевидно, на глава 90, в която Комисията и встъпилите държави членки искат да класират разглежданите продукти.
iii) По конкретната приложимост на бележката 5 Д в настоящия случай
50. Фактът, че бележка 5 Д е потенциално приложима и че функцията копиране е „самостоятелна функция, различна от обработката на информация“, според мен не означава обаче, че бележка 5 Д трябва да намери приложение в конкретния случай.
51. Всъщност смятам, че от една страна, посочената разпоредба може просто да бъде приложена, без да е необходимо да се извършат последващи проверки, в хипотезите, в които „самостоятелна функция, различна от обработката на информация“, е по-конкретно единствената функция, изпълнявана от подлежащи на класиране устройства.
52. От друга страна, обаче, когато същият продукт съчетава функции за обработка на информация с различни функции, възможността да се приложи разглежданата разпоредба изглежда много по-спорна.
53. Такова е положението в конкретния случай.
54. В настоящия случай става дума за устройства, които съчетават функции по обработка на информация, които естествено попадат в съответната глава от КН (в този случай функциите печат и сканиране), и функции, които обаче излизат извън този обхват (в този случай фотокопирните функции).
55. Ако самото наличие на функция, различна от обработката на информация, беше достатъчно, за да не се допусне категорично разглежданите продукти да бъдат класирани като „информационни“ продукти в глава 84 от КН, бихме се озовали в ситуация, според мен парадоксална, в която даден продукт е класиран въз основа на негова функция, която би могла да бъде и изцяло второстепенна, ако не и ирелевантна.
56. Впрочем би било трудно също да се класират продукти, чиито функции, различни от обработката на информация, са повече от една: като например хипотезата, която изобщо не е теоретична, на многофункционални устройства, които освен функциите отпечатване, сканиране и копиране, изпълняват също функцията факс.
57. Според мен практиката на Съда относно бележка 5 Д не е в противоречие с тълкуването, което възнамерявам да предложа.
58. Всъщност, от една страна, Съдът е потвърдил приложимостта на бележка 5 Д, приемайки, че разглежданият продукт изпълнявал „самостоятелна функция“, различна от обработката на информация, в случай, в който самият продукт, макар в него да е вграден компютър, е конфигуриран и представен като устройство за видеонаблюдение. С други думи, ставало дума за продукт с практически единствена функция, която не представлявала обработка на информация(23).
59. От друга страна, в различни решения Съдът приема, че не са налице условията, за да се приеме, че дадена устройство изпълнява „самостоятелна функция“, различна от обработката на информация(24).
60. В един случай особено сходен с разглеждания в настоящото дело обаче, що се отнася до многофункционални устройства, които съчетавали функциите отпечатване, сканиране и факс, от Съда за съжаление не е поискано да се произнесе по точното класиране на разглежданите продукти, тъй като преюдициалният въпрос, който му е бил поставен, се е отнасял единствено до валидността на един регламент за класиране(25).
61. В настоящия случай обаче е безспорно, че функцията копиране съставлява само една от функциите, които могат да бъдат прибавени към разглежданите устройства, като дори не става дума за определящата функция: да бъдат изключени предварително и категорично от класиране сред информационните устройства, поради факта че тези устройства могат също да извършват фотокопиране, би създало опасност от истинско изопачаване не КН.
62. Следователно смятам, че с цел да се избегнат явни нарушения при тарифното класиране, посочената бележка 5 Д от глава 84 от КН трябва да се прилага само при наличие на самостоятелна функция на дадена продукт, която е единствената изпълнявана от него функция. В други случаи други разпоредби от КН ще позволят да се определи класирането.
63. Следва да се отбележи, че естествено фактът, че бележката 5 Д не се прилага в даден специфичен случай, не води по необходимост до класиране сред информационните продукти, тъй като прилагането на другите разпоредби за класиране може също да доведе да различни резултати.
64. Тъй като копирните функции не са единствените, които разглежданите продукти изпълняват, и тъй като освен това дори не става дума за основни функции, не можем да прибегнем до бележка 5 Д от глава 84: не може следователно да се изключи предварително и категорично възможността да бъдат класирани сред „информационните“ продукти в глава 84 от КН 2006.
65. Струва ми се, че изложените по-горе съображения впрочем се потвърждават с бележка 5 Б от посочената глава 84, която уточнява изрично, че при спазване условията на следващата бележка 5 Д, трябва да бъде разглеждана като част от система за обработка на информация всяка единица, която всъщност е „от вида, използван изключително или главно в автоматична система за обработка на информация“ (курсивът мой). С други думи, самият законодател изхожда от предположението, че могат да бъдат счетени за части от информационна система също компоненти, които са в състояние да изпълняват, макар и като второстепенни функции, различни от обработката на информация. Ако бележка 5 Д трябваше да се тълкува, както предлагат Комисията и встъпилите правителства, в смисъл, че и една минимална „неинформационна“ функция на даден продукт категорично не би допуснала „информационно“ класиране, то наличието на наречието „главно“ било напълно излишно, тъй като бележка 5 Б била приложима само за продукти, предназначени за изключителна употреба в областта на дадена информационна система.
66. Макар да не е определящ, не може да се пренебрегва фактът, че в по-скорошната редакция на текстовете на КН многофункционалните устройства като тези, предмет на настоящия спор, попадат в глава 84, и по-точно в позиция 8443 31(26).
67. На последно място, смятам, че стеснителното тълкуване на бележка 5 Д от глава 84, което, предлагам, се потвърждава още с постигнатото в рамките на СТО споразумение относно търговията с продукти на информационната технология.
68. Като се абстрахираме от въпросите относно приложимостта в конкретния казус на това споразумение, на което страните не са се позовали (27), става ясно, че същото, разглеждано в светлината на задължението за конформно тълкуване(28), изглежда не е съвместимо с предлаганото от Комисията и встъпилите правителства тълкуване, насочено към максимално ограничаване на приложното поле на освобождаването от мита.
69. Посоченото споразумение, впрочем, свидетелства за очевидно насърчаване [favor] на свободното движение на информационни продукти, освободени от мита, на които продукти е призната „ключова роля […] в развитието на информационните индустрии и динамичния растеж на световната икономика“.
в) По бележка 3 от раздел XVI
70. След като се изключи възможността за прилагане на бележка 5 Д от глава 84 и се следва логиката, която посочих по-горе като характерна за тълкувателните разпоредби на КН(29), трябва да си зададем въпроса относно възможността за прилагане с цел тарифното класиране на разглежданите продукти, на бележка 3 от раздел XVI, съгласно която „ комбинациите от машини от различен вид […] както и машините, които са предназначени да извършват две или повече различни операции […] се класират съгласно основната операция, характеризираща агрегата“ (курсивът е мой).
71. Струва ми се обаче очевидно в конкретния случай, че посочената по-горе разпоредба не е приложима.
72. Всъщност както вече имах възможност да посоча, разглежданите устройства могат да бъдат класирани съответно в рамките на глава 84 или глава 90. Тъй като тези две глави се намират в различни раздели (съответно раздел XVI и раздел XVIII), дадена бележка, която се съдържа само в един от последните, не може да намери приложение тук(30). По този въпрос страните са изразили също съгласие в съдебното заседание.
73. Следва освен това да се отбележи, че като указва почти ясно разграничение между тези две части от КН, бележка 1 от раздел XVI предвижда, че „този раздел не обхваща: […] буква м) продуктите по глава 90 […]“(31).
г) По общо правило 3
i) Общи бележки
74. Следователно въз основа на изложените по-горе съображения е необходимо да се прибегне в настоящия случай до общите правила за тълкуване на КН, съдържащи се в раздел I от нея. В частност приложимото правило за продукти, които могат да бъдат класирани в две или повече позиции, е правило 3.
75. Първата от трите букви, от които се състои правилото, предвижда, че по-специфично описващата стоката позиция трябва да се ползва с предимство спрямо позициите с по-общ обхват. Този принцип, който е в унисон с основните характеристики на системата за класиране на КН, обаче не е полезен в конкретния случай, тъй като и двете различни възможности за класиране на разглежданите продукти са в еднаква степен специфични и се намират в рамките на различни глави и на различни раздели.
76. Буква б) от общо правило 3 предвижда обаче, че „смесените“ продукти се класират „съгласно материала или компонента, който им придава основния характер, когато е възможно да се установи това“.
77. Както видяхме, обобщавайки становищата на страните, встъпилите правителства и Комисията са на мнение, че горепосочената разпоредба не е приложима, тъй като е невъзможно в разглеждания случай да се индивидуализира елемент, който придава на многофункционалните устройства — предмет на спора, съществен специфичен характер(32). Следователно би трябвало да се приложи следващата буква в) от посоченото общо правило.
78. От своя страна, дружествата, жалбоподатели в главното производство, изтъкват разликата, която съществувала между буква б) от общо правило 3, от една страна, и бележка 3 от раздел XVІ, от друга страна. В частност понятието „главна функция“, съдържащо се в последната разпоредба, би трябвало да бъде точно разграничавано от понятието „материя“ и от понятието „предмет“, които характеризират даден продукт по смисъла на общо правило 3, буква б).
79. Становището на дружествата жалбоподатели е обяснимо, като се има предвид, че възможността разглежданите уреди да изпълняват самостоятелно фотокопия, може да съставлява „функция“, но със сигурност не може да бъде разпозната като съставна част на самите продукти. Разглежданите многофункционалните уреди са всъщност сбор от модул принтер и модул скенер, съставляващи единствените два елемента, които физически могат да бъдат индивидуализирани. Способността за извършване на фотокопия е, така да се каже, само „страничен ефект“ от комбинирането на двата посочени модула.
80. Така, ако следваме логиката на доводите на дружествата жалбоподатели, способността за извършване на фотокопия в качеството на обикновена „функция“ не би трябвало да се отчита за целите на класирането по смисъла на общо правило 3, буква б). Тъй като обосновката трябвало да се основава изключително на материалните компоненти на продукта и тъй като същите можели да се класират само в рамките на глава 84 от КН, класирането в глава 90 било невъзможно.
81. Не ми се струва обаче, че това становище може да бъде споделено. Както впрочем обосновката на встъпилите правителства и на Комисията относно възможността за прилагане на бележка 5 Д от раздел XVI в конкретния случай би довела до изопачаване на създадената с КН правна уредба, така че и предложеното от жалбоподателите строго буквално тълкуване на общо правило 3, буква б) може да доведе до твърде неприемливи резултати.
82. Всъщност да се разглеждат единствено материалните елементи, от които е съставен даден поливалентен продукт като разглежданите в настоящото дело многофункционални устройства, пренебрегвайки изцяло функциите, които тези продукти изпълняват, ми се струва един по-скоро късоглед тълкувателен подход, при това още повече във време, когато продължаващото разпространение на електронни устройства, минитюризацията и тенденцията за създаване на продукти, съчетаващи различни функции в името на така наречената „технологична конвергенция“, възможността да се разглеждат само външните или материалните елементи на продукт, който трябва да бъде класиран, изглежда още по-незадоволителна.
83. Струва ми се обаче, съвсем без да е резултат на редакторска грешка, както смятат жалбоподателите в делото по главното производство, че възприетото от Съда тълкуване в Решение по дело Rank Xerox остава валидно в пълна сила и че оправените към него критики(33) не могат да бъдат приети.
84. В делото, довело да постановяване на това решение, от Съда е било поискано да се произнесе по тарифното класиране на многофункционално устройство факс/фотокопир. В рамките на мотивите, които развива, Съдът изключва възможността за прилагане на общо правило 3, буква б), „доколкото разглежданите устройства не притежават никаква функция, която позволява да се определи техният основен характер“(34) (курсивът е мой). С други думи, според Съда, когато с оглед на техническите характеристики на специфичен продукт се окаже необходимо, е възможно да се вземе предвид функцията на последния за целите на прилагане на общо правило 3, макар в текста на тази разпоредба да не се говори за „функция“, а само за „материя“ и „предмет“.
ii) Прилагането на общо правило 3 в настоящия случай
85. Преминавайки към прилагането на общо правило 3 за разглежданите в настоящия случай продукти, следва преди всичко да се отбележи, че по принцип прибягването до буква б) или до буква в) от общо правило 3 може само да зависи от преценката на всеки конкретен случай.
86. Това обаче създава допълнителен проблем в конкретния случай.
87. Всъщност ако приемем, както ми се струва вероятно, че основните функции на разглежданите многофункционални устройства са функцията отпечатване и функцията сканиране и че функцията копиране е второстепенна, възниква проблемът да се определи дали класирането трябва да се направи по смисъл на буква б) или буква в).
88. От друга страна, дори да приемем, че функциите отпечатване, сканиране и копиране имат еднакво значение, вярно е също, че съвместно функциите копиране и сканиране, и двете подлежащи на квалифициране като „информационни“ функции по смисъла на КН 2006, биха съставлявали преобладаващата част от функциите на разглежданите устройства (две трети от изпълняваните функции).
89. Ако основната функция е само една, няма съмнение, че трябва да бъда приложена разпоредбата на буква б). Ако обаче не е възможно да се индивидуализира характерен елемент, би трябвало да се прибегне до разпоредбата на буква в). В разглеждания случай обаче става дума за двойна „главна функция“ (отпечатване и сканиране, и двете функции по глава 84) и за една единствена „второстепенна функция“ (копиране, функция по глава 90). Би ли трябвало тогава невъзможността да се определи единствената главна функция да води до прилагане на разпоредбата на буква в) със съответно класиране на разглежданите продукти в глава 90?
90. Това не ми се струва приемливо, тъй като би довело да класиране, определено на основата на вторичен и относително маргинален аспект на подлежащия на класиране продукт. Обратно, смятам, че ако един-единствен продукт притежава няколко „главни функции“ (или от материална гледна точка няколко отличителни елемента), които попадат в рамките на една-единствена глава или в един-единствен раздел от КН, е необходимо разглежданият продукт да се класира в тази глава или в този раздел, като евентуално се прилагат встъпителните бележки на едната или на другия именно с цел да се определи позицията, в която той трябва да се класира.
91. Ето защо считам, че въз основа на елементите, представени в съдебното заседание, най-подходящата позиция от КН за класиране на разглежданите устройства е глава 84, а именно позиция 8471 60, както посочва и препращащият съд.
д) Междинно заключение
92. Въз основа на гореизложените съображения предлагам на Съда да отговори на първите четири преюдициални въпроса по следния начин:
1. Функцията копиране на многофункционални устройства като описаните в настоящото производство съставлява „самостоятелна функция, различна от обработката на информация“ по смисъла на бележка 5 Д от глава 84 от КН.
2. Наличието на тази самостоятелна функция не допуска класирането на информационните продукти в глава 84 по смисъла на бележка 5 Д от нея само когато посочената функция е единствената, която подлежащото на класиране устройство изпълнява.
3. Класирането в рамките на КН 2006 на многофункционални устройства, които изпълняват функции отпечатване, сканиране и копиране, трябва да бъде извършвано въз основа на общо правило 3. Когато е възможно да се индивидуализира една-единствена преобладаваща функция или съвкупност от преобладаващи функции, които могат да попадат в един и същ раздел или една и съща глава от КН, класирането трябва да бъде извършвано въз основа на буква б) от посоченото общо правило евентуално като се прилагат бележките, които предхождат съответния/съответната раздел или глава. В противен случай трябва да се приложи буква в).
4. Многофункционални устройства като тези, предмет на настоящото производство, трябва да бъдат класирани в позиция 8471 60 от КН 2006.“
В – По валидността на Регламент № 400/2006
1. Доводи на страните
93. Дружествата жалбоподатели изтъкват необходимостта да се обяви за невалиден Регламент № 400/2006. В този регламент, както стана видно, Комисията е класирала в позиция 9009 12 00 многофункционално устройство в състояние да изпълнява функции сканиране, лазерен печат и копиране. В частност това класиране е било решено въз основа на прилагането на посочените по-горе разпоредби, доколкото „устройството има много функции, като нито една от тях не може да се приеме като основна характеристика“.
94. Според дружествата обаче разгледаният от Комисията продукт в посочения Регламент № 400/2006 трябвало да бъде класиран в глава 84 от КН, аналогично на предлаганото от тези страни по отношение на продуктите, предмет на настоящото дело. Това произтичало от прилагането на същата логика и изминаването на същия тълкувателен път, изложени по-горе.
95. Комисията приема обаче, че въз основа на отговора, който тя предлага на първите четири въпроса, не е необходимо произнасяне по петия(35).
96. Френското и нидерландското правителство предлагат, от своя страна, Съдът да потвърди въз основа на идентични по същество причини валидността на Регламент № 400/2006(36). Полското правителство, което изследва въпросния регламент по-задълбочено, се произнася в същия смисъл(37), като подчертава освен това, че е подходящо, ако Съдът реши, напротив, да отмени въпросния регламент, да постанови необходимите мерки, за да ограничи действието на своето решение във времето(38).
2. Правен анализ
97. Въпреки че различните страни в настоящото производство изглежда приемат за даденост наличието на паралелизъм между, от една страна, решението на Съда относно класирането на разглежданите многофункционални устройства и от друга страна, валидността на Регламент № 400/2006, ми се струва, че двата въпроса трябва да бъдат ясно разграничени.
98. Както впрочем Съдът ясно е потвърдил, че даден регламент за класиране се прилага единствено когато подлежащите на класиране продукти в конкретния случай съответстват действително на разглежданите в самия регламент. Следователно необходимо е те да имат не само едни и същи функции, но и когато изпълняват различни функции, главната им функция да е еднаква(39).
99. За тази цел трябва да се признае особената важност на мотивите, посочени в самия регламент за класиране(40).
100. Не ми се струва обаче, че многофункционалните устройства, предмет на настоящото дело, могат да се считат за аналогични на устройството, разгледано в Регламент № 400/2006.
101. На първо място, следва да се отбележи, че сред причините, които са довели до класиране на разгледания в Регламент № 400/2006 продукт в позиция 9009 12 00 от КН, в мотивите на регламента самата Комисия е признала определяща роля на факта, че нито една от изпълняваните от продукта функции не е могла да бъде считана за преобладаваща. В конкретния случай, както стана видно, изглежда, преобладават функциите отпечатване и сканиране.
102. Освен това следва да се отбележи, че сред техническите характеристики на устройството, предмет на разглеждане в Регламент № 400/2006, е посочен фактът, че „устройството има няколко отделения за хартия, може да възпроизвежда до четиридесет страници формат А4 на минута“. Става дума очевидно за продукт, чиито функции фотокопиране са особено усъвършенствани, с всякаква възможност за комбиниране с автоматично устройство за подаване на хартия за фотокопиране. Обратно, разглежданите в настоящото дело устройства са коренно различни от тази гледна точка най-малкото защото сравнението показва, че функциите им копиране са преди всичко елементарни(41).
103. Единствената критична забележка, която би могла да се направи по отношение на въпросния регламент, следвайки тълкувателната логика на бележка 5 от глава 84 от КН 2006, която предложих по-горе, се отнася до факта, че регламентът посочва сред приложените разпоредби за класиране на продукта бележка 5 Д. Taзи бележка изглежда всъщност трудно приложима, както стана видно в случая на многофункционални устройства принтер/скенер/фотокопир. Струва ми се, от друга страна, очевидно, дори като се абстрахираме от това нормативно позоваване, че предложеното в Регламент № 400/2006 класиране се основава без никакъв проблем на другите посочени разпоредби, в частност на общо правило 3 в).
104. Следователно считам, че не са налице елементи да се приеме, че Регламент № 400/2006 е невалиден.
V – Заключение
105. Предвид изложените дотук съображения предлагам на Съда да отговори на преюдициалното запитване на Tribunal d’instance du VIIe arrondissement de Paris по следния начин:
1. Функцията копиране на многофункционални устройства като описаните в настоящото производство съставлява „самостоятелна функция, различна от обработката на информация“, по смисъла на бележка 5 Д от глава 84 от Комбинираната номенклатура.
2. Наличието на тази самостоятелна функция не допуска класирането на тези информационни продукти в глава 84 по смисъла на бележка 5 Д от нея само когато посочената функция е единствената, която подлежащото на класиране устройство изпълнява.
3. Класирането на многофункционални устройства, които изпълняват функции отпечатване, сканиране и копиране, в рамките на КН 2006, трябва да бъде извършвано въз основа на общо правило 3. Когато е възможно да се индивидуализира една-единствена преобладаваща функция или съвкупност от преобладаващи функции, които могат да попадат в същия раздел или същата глава от КН, класирането трябва да бъде извършвано въз основа на буква б) от посоченото общо правило евентуално като се прилагат бележките, които предхождат съответния/съответната раздел или глава. В противен случай трябва да се приложи буква в).
4. Многофункционални устройства като тези, предмет на настоящото производство, трябва да бъдат класирани в позиция 8471 60 от Комбинираната номенклатура 2006 г.“
5. При разглеждането на поставения въпрос не е установен никакъв елемент, който може да повлияе върху валидността на Регламент (EО) № 400/2006 на Комисията от 8 март 2006 година относно класирането на определени стоки в Комбинираната номенклатура.
1 – Език на оригиналния текст: италиански.
2 – Регламент (ЕО) на Комисията от 27 октомври 2005 г., който изменя приложение І към Регламент (ЕИО) № 2658/87 на Съвета от 23 юли 1987 година относно тарифната и статистическа номенклатура и Общата митническа тарифа (ОВ L 286, стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 2, том 4, стр. 3).
3 – Регламент (ЕО) № 400/2006 на Комисията от 8 март 2006 година относно класирането на определени стоки в Комбинираната номенклатура (ОВ L 70, стр. 9; Специално издание на български език, 2007 г., глава 2, том 20, стр. 109).
4 – ОВ L 155, стp. 1. През май 2008 г. Съединените щати сезират официално СТО, за да оспорят митническата практика на Общността относно по-специално многофункционалните устройства като разглежданите в настоящото дело. Към момента на изготвяне на настоящото заключение са на разположение в това отношение само общите журналистически протоколите, така че все още не е възможно да се направи точна преценка по този въпрос.
5 – Текстът, който възпроизвеждам, е този на въпросите, поставени в рамките на дело C‑362/07. Текстът на повдигнатите по дело C‑363/07 въпроси е по същество идентичен и съдържа само едно леко отклонение в третия въпрос, в който е било заличено споменаването на компютър като допълнителна съставна част на разглежданите устройства; последните включват следователно единствено в този случай два елемента, а не три.
6 – Съдържа се в Регламент (ЕО) № 1214/2007 на Комисията от 20 септември 2007 година за изменение на приложение I към Регламент (ЕИО) № 2658/87 на Съвета относно тарифната и статистическа номенклатура и Общата митническа тарифа (ОВ L 286, стp. 1).
7 – Писмени становища на дружествата жалбоподатели, точки 37 и 38.
8 – Решение от 9 октомври 1997 г. по дело Rank Xerox Manufacturing (C‑67/95, Recueil, стp. I‑ 5401)
9 – Пак там, точка 30. Обратно, Първоинстанционният съд на Европейските общности е избегнал тази грешка в своето Решение от 30 септември 2003 г. по дело Sony Computer Entertainment Europe/Комисия (T‑243/01, Recueil, стp. II‑4189, точка 124): вж. писмени становища на дружествата жалбоподатели, точки 41—43.
10 – Писмени становища на дружествата жалбоподатели, точка 48.
11 – Пак там, точка 66 и сл.
12 – Пак там, точка 71.
13 – Пак там, точка 56 и сл.
14 – Писмени становища на Комисията, точки 32—37, на френското правителство, точки 23—27, на нидерландското правителство, точки 27 и 28 и на полското правителство, точка 25.
15 – Вж. писмените становища на Комисията, точки 43 и сл., на френското правителство, точки 51—56, на нидерландското правителство, точки 31—39 и на полското правителство, точки 22—24.
16 – За разположението на разпоредбите от КН в рамките на хармонизираната система, изготвена в рамките на Световната митническа организация вж. Решение от 12 януари 2006 г. по дело Algemene Scheeps Agentuur Dordrecht (C‑311/04, Recueil, стр. I‑609, точка 25 и посочената съдебна практика).
17 – Вж. точка 13 по-горе.
18 – Вж. точка 67 и сл. по-долу.
19 – Вж. например Решение от 18 декември 1997 г. по дело Techex, C‑382/95, (Recueil, стр. I‑7363, точка 11), Решение по дело Algemene Scheeps Agentuur Dordrecht, посочено в бележка под линия 16 по-горе, точка 26, Решение от 4 март 2004 г. по дело Krings, C‑130/02, (Recueil стр. I‑2121, точка 28) и Решение от 17 март 2005 г. по дело Ikegami, C‑467/03, (Recueil, стр. I‑2389, точка 17).
20 – Вж. Решение от 10 октомври 1985 г. по дело Daiber (200/84, Recueil, стp. 3363, точки 13 и 14), Решение от 19 май 1994 г. по дело Siemens Nixdorf (C‑11/93, Recueil, стp. I‑1945, точки 11 и 12), Решение по дело Techex, посочено в бележка под линия 19, точка 12, Решение от 18 юли 2007 г. по дело Olicom (C‑142/06, Recueil, стp. I‑6675, точка 17) и Решение от 5 юни 2008 г. по дело JVC France (C‑312/07, все още непубликувано в Сборника, точка 34).
21 – Ще го видим по-специално по-долу в рамките на бележка 3, която предхожда раздел ХVІ от КН 2006: вж. точки 70 и сл. от настоящото заключение.
22 – Решение по дело Ikegami, посочено в бележка под линия 19, в частност точка 12.
23 – Решение по дело Ikegami, посочено в бележка под линия 19. Тъй като става дума за съображение относно условията за пускане на пазара и за представяне на продукта, както и за адресатите на продукта, вж. в частност точки 21, 23 и 24 от решението. Вж. в същия смисъл, заключението на генералния адвокат Kokott по същото дело, което е било представено на 20 януари 2005 г., точка 55. Вж. също Решение по дело Olicom, посочено в бележка под линия 20 точка 18 и посочената съдебна практика.
24 – Решение по дело Olicom, посочено в бележка под линия 20, точка 30 (в случая на мрежови комбинирани карти/модемни), Решение по дело Techex, посочено в бележка под линия 20, точка 21 (графични карти за компютър), Решение от 19 октомври 2000 г. по дело Peacock (C‑339/98, Recueil, стp. I‑8947, точки 16 и 17, мрежови карти), Решение по дело Siemens Nixdorf, посочено в бележка под линия 20, точка 16 (екран за компютър), Решение от 10 май 2001 г. по дело Cabletron (C‑463/98, Rec., стp. I‑3495, точка 27, различни мрежови устройства) и Решение от 7 юни 2001 г. по дело CBA Computer (C‑479/99, Rec., стp. I‑4391, точка 27, звукови карти за компютър).
25 – Решение от 17 май 2001 г. по дело Hewlett Packard (C‑119/99, Recueil, стp. I‑3981). Вж. във всеки случай заключението на генералния адвокат Mischo по това дело, представено на 18 януари 2001 г. (в частност точки 13—18), който допуска хипотезата за невалидност на регламент, който за всички многофункционални устройства, включително телефакс, предвиждаше автоматично класирането им въз основа на функцията телефакс.
26 – Същото важи, въпреки че Съдът припомня, че развитието на технологиите води до това, институциите да трябва да адаптират КН, но че то не позволява последната да се тълкува така, че да се измени съдържанието ѝ (Решение от 19 ноември 1981 г. по дело Analog Devices (122/80, Recueil, стp. 2781, точка 12) и Решение по дело Rank Xerox, посочено по-горе в бележка под линия 8, точка 22).
27 – Всеизвестно е, че Съдът многократно потвърждава, че възможността да се използва дадено, сключено в рамките на СТО споразумение, за да се прецени законосъобразността на общностен акт, е подчинена на много строги условия, които изглежда не са налице в конкретния случай: вж. по-специално Решение от 30 септември 2003 г. по дело Biret et Cie/Съвет (C‑94/02 P, Recueil, стp. I‑10565, точки 55 и 56 и посочената съдебна практика). В този контекст Съдът потвърждава, че за да може да извърши проверка на законосъобразността на общностен акт на основата на сключено в рамките на СТО споразумение, е необходимо „Общността да е възнамерявала да приведе в изпълнение особено задължение, поето в рамките на СТО, или в конкретния случай, когато общностен акт изрично препраща към точни разпоредби от сключени в рамките на СТО споразумения“. Никое от тези условия не изглежда изпълнено в случая на КН.
28 – Вж. по принцип, по отношение на това задължение Решение от 24 ноември 1992 г. по дело Poulsen и Diva Navigation (C‑286/90, Recueil, стp. I‑6019, точка 9), Решение от 10 септември 1996 г. по дело Комисия/Германия (C‑61/94, Recueil, стp. I‑ 3989, точка 52) и Решение от 14 юли 1998 по дело Bettati (C‑341/95, Recueil, стp. I‑4355, точка 20). Що се отнася по-точно до споразумението TRIPS, което се вписва в системата на СТО и притежава подобни характеристики, вж. Решение от 16 юни 1998 г. по дело Hermès (C‑53/96, Recueil, стp. I‑3603, точка 28), Решение от 14 декември 2000 г. по дело Dior и др. (C‑300/98 и C‑392/08, Recueil, стp. I‑11307, точка 47) и Решение от 16 ноември 2004 г. по дело Anheuser-Busch (C‑245/02, Recueil, стp. I–10989, точка 55).
29 – Точка 36.
30 – Вж. Решение по дело Rank Xerox, посочено в бележка под линия 8,точки 28 и 29.
31 – Според мен неоснователен е доводът, изтъкнат в частност от Комисията, съгласно който бележка 1 м) от раздел XVI не допускала възможността да се поставят в същия раздел разглежданите в случая продукти, тъй като те можели да бъдат класирани също в глава 90. Държа да отбележа, че бележка 1 м) прокарва ясно разграничение между двата раздела, но не указва, че при съмнение между глава 90 и глава от раздел XVI първата трябва да има превес.
32 – Вж. по-горе точка 30.
33 – Вж. по-горе точка 22.
34 – Решение по дело Rank Xerox, посочено в бележка под линия 8, точка 30.
35 – Писмени становища на Комисията, точка 51.
36 – Писмени становища на френското правителство, точка 58, писмени становища на нидерландското правителство, точка 40.
37 – Писмени становища на полското правителство, точки 28—34.
38 – Пак там, точки 35 и сл.
39 – Решение по дело Hewlett Packard, посочено в бележка под линия 25, точки 21 и 22. Доколкото Съдът допуска по принцип възможността за прилагане на даден регламент за класиране (Решение по дело Krings, посочено в бележка под линия 19, точка 35), не ми се струва, че в конкретния случай условията са изпълнени.
40 – Решение по дело Hewlett Packard, посочено в бележка под линия 25, точка 20.
41 – Може би си струва да се отбележи, че в по-скорошните редакции на КН в позиция 8443 31 е определена скоростта на печата на многофункционалните устройства с цел класирането им и евентуалното прилагане на мито.
Full & Egal Universal Law Academy