EUR-Lex -  62007CC0369 - BG

ЗАКЛЮЧЕНИЕ НА ГЕНЕРАЛНИЯ АДВОКАТ

Г-Н P. MENGOZZI

представено на 5 февруари 2009 година(1)

Дело C‑369/07

Комисия на Европейските общности

срещу

Република Гърция

„Неизпълнение на задължения от държава членка — Решение на Съда, което констатира неизпълнение от страна на Република Гърция на задължението за възстановяване на помощите, предоставени на дружество Olympic Airways — Неизпълнение — Иск по член 228 ЕО — Имуществени санкции“

I –    Въведение

1.        Настоящото дело се отнася до иск, подаден от Комисията на Европейските общности срещу Република Гърция на основание на член 228 ЕО. Институцията ищец упреква тази държава членка в неизпълнение на Решение от 12 май 2005 г.(2) (наричано по-нататък „Съдебното решение от 2005 г.“), с което Съдът установява неизпълнение от страна на ответника на задълженията му по силата на Решение 2003/372/ЕО на Комисията от 11 декември 2002 година (наричано по-нататък „Решението от 2002 г.“)(3), относно помощта, предоставена от Република Гърция на Olympic Airways (наричано по-нататък „OA“). Комисията иска от Съда да установи неизпълнението на задължения, както и да осъди ответника да заплати периодична имуществена санкция и еднократно платима сума.

II – Обстоятелства, предхождащи иска

 A –Намеса на Комисията преди Решението от 2002 г.

2.        През 1994 г. на основание член 92, параграф 3, буква в) от Договора за ЕО (понастоящем след изменението член 87, параграф 3, буква в) EO) Комисията разрешава няколко мерки за помощ в полза на OA, повечето спадащи към план за преструктуриране и рекапитализация на дружеството(4). Съвместимостта на помощта е подчинена на условието за спазване от страна на Република Гърция на определен брой задължения.

3.        Считайки, че някои от тези задължения не са били спазени, на 30 април 1996 г. Комисията решава да започне предвидената в член 93, параграф 2 от Договора за ЕО (понастоящем член 88, параграф 2 ЕО) процедура във връзка с вече разрешените помощи, както и във връзка с нови помощи, за които не е направено уведомление и за които е узнала. Тази процедура довежда до Решение 1999/332/ЕО от 14 август 1998 г.(5), с което Комисията отново дава зелена светлина на разрешените през 1994 г. помощи, така както междувременно са изменени от гръцките власти. Както през 1994 г., предоставянето на тези помощи е придружено от план за преструктуриране и се подчинява на специфични условия.

4.        С последващо решение от 2000 г. Комисията позволява да се извърши ново изменение на разрешените финансови мерки.

 Б –     Решението от 2002 г.

5.        След оплаквания, свързани с отпускането на помощи в полза на OA, на 6 март 2002 г. Комисията започва нова процедура по член 88, параграф 2 ЕО, а на 11 декември 2002 г. приема Решение 2003/372, което се основава по-специално на констатацията, че повечето от целите на плана за преструктуриране на компанията не са били постигнати, че условията, съпътстващи решението за разрешаване на помощите от 1998 г. не са били изцяло спазени, и че последното решение е прилагано неправомерно. Комисията отбелязва и наличието на нови оперативни помощи, състоящи се основно в това, че гръцката държава е допускала продължаващото неплащане на социалноосигурителни вноски, на данък добавена стойност за горива и резервни части, на дължими на различни летища наеми, на летищни такси, както и на такса, наречена „spatosimo“, която заплащат пътниците, заминаващи от всички гръцки летища.

6.        Членове 1—3 от разпоредителната част на Решението от 2002 г. гласят:

„Член 1

Помощта за преструктуриране, предоставена от Република Гърция на Olympic Airways, под формата на:

a) гаранции по заеми, предоставени на дружеството до 7 октомври 1994 г. по реда на член 6 от гръцкия Закон № 96/75 от 26 юни 1975 г.;

б) нови гаранции по заеми в размер на 378 милиона щатски долара за заеми, които трябва да се сключат преди 31 март 2001 г., за закупуването на нови машини и за инвестициите, необходими за преместването на OA в новото летище в Spata;

в) редуциране на дълга на дружеството до 427 милиарда гръцки драхми;

г) преобразуване на дълга на компанията в капитал от 64 милиарда гръцки драхми;

д) инжектиране на капитал от 54 милиарда гръцки драхми, намален до 40,8 милиарда гръцки драхми на три транша от 19, 14 и 7,8 милиарда гръцки драхми, съответно през 1995 г., 1998 г. и 1999 г.

се приема за несъвместима с общия пазар по смисъла на член 87, параграф 1 от Договора […].

Член 2

Несъвместима с общия пазар е държавната помощ, предоставена от Република Гърция, под формата на допускане на продължаващо неплащане на социалноосигурителни вноски, на дължим от Olympic Aviation ДДС за гориво и резервни части, на дължими на различни летища наеми, на летищни такси, дължими на международното летище в Атина, както и на други летища, и на таксата, наречена „spatosimo“.

Член 3

1. Република Гърция приема необходимите мерки за възстановяване от дружеството — бенефициер на споменатата в член 1 помощ на стойност от 14 милиарда гръцки драхми (41 милиона евро)(6), която е несъвместима с Договора, както и на посочената в член 2 помощ, отпусната му неправомерно.

2. Възстановяването на помощта се извършва без отлагане в съответствие с процедурите по националното законодателство при условие, че те позволяват незабавното и ефективно изпълнение на решението. Подлежащите на възстановяване суми включват лихвите, които се дължат от предоставянето на помощта до действителната дата на връщане на последната. Лихвите се изчисляват въз основа на референтния лихвен процент, който се използва за изчисляване на нетния еквивалент на безвъзмездните средства, предоставени като регионални помощи“. [неофициален превод]

7.        На 24 февруари 2003 г. OA подава жалба за отмяна на това решение пред Първоинстанционния съд.

 В –   Събития, последвали Решението от 2002 г.

8.        През март 2003 г. гръцките власти уведомяват Комисията за намерението си да приватизират OA. През септември Комисията разпорежда на Република Гърция да ѝ предостави цялата необходима информация с оглед преценка на съвместимостта на мерките за преструктуриране и приватизация на OA с член 87 ЕО. През декември започва дейност едно ново дружество — Olympic Airlines (наричано по-нататък „NOA“).

9.        На 16 март 2004 г. Комисията уведомява Република Гърция за решението си да започне предвидената в член 88, параграф 2 ЕО процедура. На 14 септември 2005 г., в края на тази процедура, Комисията приема решение, с което установява съществуването на нови незаконосъобразни и несъвместими помощи в полза на OA и на NOA(7) (наричано по-нататък „Решението от 2005 г.“). Това решение е обжалвано пред Първоинстанционния съд от Република Гърция, NOA и OA(8).

10.      На 4 октомври 2006 г. на основание член 88, параграф 2 ЕО Комисията сезира Съда, за да установи неизпълнението от страна на Република Гърция на задълженията, произтичащи от горепосоченото решение. На 14 февруари 2008 г. Съдът постановява своето решение, с което установява, че Република Гърция не е изпълнила задълженията си(9).

 Г –         Съдебното решение от 2005 г.

11.      Считайки за недостатъчна получената в досъдебната процедура информация относно напредъка при операциите по възстановяване на помощите, предмет на Решението от 2002 г., на 25 септември 2003 г. Комисията предявява иск за установяване на неизпълнение на задължения на основание член 88, параграф 2 ЕО. Тя иска от Съда да установи, че „като в определения срок не е приела всички мерки, необходими за връщането на помощите, обявени за незаконосъобразни и несъвместими с общия пазар — с изключение на помощите, свързани с вноските към националния социалноосигурителен орган […], съгласно член 3 от решението [от 2002 г.], или във всеки случай, като не е уведомила самата институция за приетите на основание на член 4 от посоченото решение мерки, Република Гърция не е изпълнила задълженията си по членове 3 и 4 от посоченото решение, както и по Договора за ЕО“.

12.      Относно задължението за възстановяване на посочената в член 1 от това решение сума от 41 милиона евро Съдът установява първо, че „разглежданото прехвърляне на всички активи [на OA], освободени от всякакви задължения, към новото дружество [NOA]“, „замислено така, че въз основа на националното законодателство да направи невъзможно възстановяването на дълговете на старото дружество [OA] от новото дружество [NOA]“, е „създало пречка за ефективното изпълнение на Решението [от 2002 г.] и за възстановяването на помощите“, така че „целта на посоченото решение да се възстановят условията на ненарушена конкуренция в сектора на гражданската авиация, [била] сериозно застрашена“(10). Съдът добавя, че „действията, предприети от гръцките власти, а именно приемането на решение, което разпорежда възстановяване на дълга от 41 милиона евро [на OA], не [са] дали никакъв конкретен резултат за ефективното връщане на сумата от страна на посоченото дружество“(11) и стига до извода, че Република Гърция не е изпълнила задължението си да я възстанови.

13.      Що се отнася до връщането на посочените в член 2 от Решението от 2002 г. суми, Съдът на първо място отхвърля довода на Република Гърция, според който решението не би могло да бъде изпълнено в тази му част поради липса на точни данни за подлежащите на възстановяване суми. В това отношение Съдът напомня, че „нито една разпоредба на общностното право не изисква от Комисията да определя точния размер на подлежащата на връщане помощ, когато разпорежда връщането на помощ, обявена за несъвместима с общия пазар“, тъй като „[е] достатъчно […] решението на Комисията да съдържа указания, позволяващи на адресата сам да определи този размер без прекомерни затруднения“(12). Освен това Съдът отбелязва, че подлежащите на връщане суми е можело „да бъдат изведени от разпоредбата на член 2 във връзка с точки 206—208 от мотивите на същото“(13). На последно място, Съдът отбелязва, че гръцките власти са се „ограничили да извършат определени процедурно-правни и административни стъпки, да сключат частични споразумения за уреждане на дълговете, както и операции по прихващане“; тези инициативи, които освен това били „закъснели или незавършени, или без задължителна сила, и които във всеки случай не [водели] до ефективно връщане на дължимите [от OA] суми, не [можели] да се считат като съответстващи на задълженията на държавите членки в областта на възстановяването на държавните помощи“(14).

14.      Въз основа на тези мотиви в диспозитива на решението Съдът постановява, че „[к]ато в определения срок не е взела всички мерки, необходими за връщането на помощите, приети за незаконосъобразни и несъвместими с общия пазар, съгласно член 3 от Решението [от 2002 г.], с изключение на помощите, свързани с вноските към националния социалноосигурителен орган, Република Гърция не е изпълнила задълженията си по посочения член 3“.

 Д –   Досъдебна процедура

15.      С писмо от 18 май 2005 г. Комисията приканва Република Гърция да я уведоми за приетите мерки за изпълнение на Решението от 2005 г.

16.      Република Гърция отговаря с писмо от 2 юни 2005 г., в което посочва, че възстановяването на помощите ще се извърши, като се използват, от една страна, приходите от продажба на активи и от разпореждане с дялове на групата OA, а от друга страна, като се приложи член 27 от Закон № 3185/2003, въз основа на който на държавата автоматично се прехвърлят всички постъпления от продажбата на NOA и от секторите на дейност, различни от летателните дейности. Освен това гръцките власти уведомяват Комисията, че ако ресурсите на OA не бъдат достатъчни, те възнамеряват да продължат процедурата за възстановяване чрез ликвидация на дружеството. Ако и тази мярка се окаже недостатъчна, те ще се обърнат, в рамките и при условията, определени от общностната съдебна практика, към NOA като цесионер на летателните дейности на OA. В същото писмо Република Гърция уведомява Комисията и относно напредъка на процедурата по възстановяване. Що се отнася до посочената в член 1 от Решението от 2002 г. помощ, Република Гърция напомня на Комисията, че разпореждането за възстановяване, прието вследствие на операциите по определяне на размера на вземането и на съответните лихви, е било обжалвано от OA пред административния съд в Атина, и че на 26 януари 2004 г. изпълнението му е спряно от посочения съд в очакване на решението по тази жалба. Що се отнася до посочената в член 2 от Решението от 2002 г. помощ, Република Гърция уведомява Комисията, че са в ход процедурите по количествено определяне, установяване и приспадане на подлежащите на връщане суми. Позовавайки се на точка 41 от Съдебното решение от 2005 г., гръцките власти уточняват, че на основание член 2 и на точки 206—208 от Решението от 2002 г. подлежащите на възстановяване суми се отнасят до неплащането от страна на OA: i) на ДДС за горивата за периодите от януари до май 2001 г. и от ноември до декември 2001 г. (точка 206); ii) на ДДС за резервните части за периодите от януари до май 2001 г. и от ноември до декември 2001 г. (точка 206); iii) на дължимите на регионалните летища наеми (точка 206); на дължимите на международното летище в Атина такси (точка 207), и iv) на таксата, наречена „spatosimo“ за периода от декември 2000 г. до февруари 2002 г. и за март 1999 г. (точка 208). Общата сума, подлежаща на възстановяване от OA, се изчислява на около 111 милиона евро, включително лихвите.

17.      След нова размяна на писма, на 18 октомври 2005 г. на основание член 228 ЕО Комисията изпраща на Република Гърция официално уведомително писмо.

18.      Република Гърция отговаря с писмо от 19 декември 2005 г. Тя отново заявява, че забавата на операциите по възстановяване на посочената в член 1 от Решението от 2002 г. помощ е свързана с иска, подаден от OA срещу разпореждането за плащане, потвърждава, че е изчерпала всички мерки, с които разполага в съответствие с гръцкото законодателство и заявява намерението си да изчака резултата от съдебното производство преди да предприеме каквито и да е други действия. Що се отнася до посочената в член 2 от Решението от 2002 г. помощ, тя потвърждава, че е установила дължимите суми и е уведомила за съответните платежни нареждания. Гръцките власти отбелязват по-общо, че приемането на Решението от 2005 г. е забавило приключването на операциите по възстановяване, тъй като е попречило за сключването на споразумение за продажбата на NOA и OA не е могло да получи необходимите ресурси за осъществяване на плащанията(15).

19.      Считайки, че не е получила никаква информация относно ефективното възстановяване на помощите, на 10 април 2006 г.(16) Комисията отправя до Република Гърция мотивирано становище, в което заключава, че като не е приела необходимите мерки за изпълнение на Съдебното решение от 2005 г., Република Гърция е нарушила задълженията си по член 228, параграф 1 ЕО и я приканва да се съобрази с тези задължения в срок от два месеца, считано от получаването на мотивираното становище. Освен това Комисията уведомява гръцките власти, че при предявяване на иск по член 228 ЕО пред Съда, ще поиска Република Гърция да бъде осъдена да заплати периодична имуществена санкция и еднократно платима сума, чийто размер си запазва правото да уточни.

20.      Република Гърция отговаря на мотивираното становище с писмо от 9 юни 2006 г. Относно посочената в член 1 от Решението от 2002 г. помощ тя отново заявява, че процедурата за възстановяване е спряна в очакване на решението на административния съд в Атина по подадената от ОА жалба. С оглед избягване на по-нататъшна забава тя иска съдействие от Комисията и предлага ускоряване на процедурите по разпореждане с активите на OA. Въпреки че по принцип не е против евентуалната ликвидация на дружеството при отсъствие на алтернативи, гръцкото правителство счита все пак, че подобно решение, разпоредено единствено с цел възстановяване на помощта, както предлага Комисията в мотивираното становище, би нарушило конституционно гарантираното право на OA на съдебна защита и би било в несъответствие с принципа на пропорционалност.

21.      Що се отнася до споменатата в член 2 от Решението от 2002 г. помощ, Република Гърция иска преди всичко от Комисията да ѝ посочи период от време, с който би разполагало OA в случай, че възстановяването на помощта се извърши, като се ползва национална разпоредба, позволяваща да се погасяват дълговете към публичните органи чрез редовни плащания, разсрочени за максимален период от десет години. На последно място, Република Гърция предоставя информация за постигнатия напредък по процедурата по възстановяване на помощта. Относно таксата, наречена „spatosimo“, гръцките власти поддържат, че първоначалната подлежаща на възстановяване сума, а именно 60.9 милиона евро, е намаляла в резултат на плащането от страна на OA на сумите за март 1999 г. и за периода от декември 2000 г. до май 2001 г. Те отново искат съдействие от Комисията за определяне на реда за връщане на оставащите суми. Що се отнася до летищните такси, дължими на Дирекцията за гражданска авиация (наричана по-нататък „ДГА“), гръцките власти изтъкват, че част от дълговете, свързани с неплащането на тези такси от страна на OA, в размер на около 2,3 милиона евро, са били прихванати, а друга част — анулирани. Остатъкът от 176 082,17 EUR във връзка с оспорвана от OA фактура, ще бъде платен в кратък срок.

22.      Гръцките власти стигат до извода, че с оглед на напредналия стадий на процедурата за възстановяване и предвид искането за помощ, отправено от тях към Комисията, както и на обстоятелството, че жалбата за отмяна на Решението от 2002 г. все още е била висяща пред Първоинстанционния съд, евентуалното решение на Комисията да сезира Съда с иск по член 228 ЕО би противоречало на принципа за лоялно сътрудничество, прогласен в член 10 ЕО.

III – Производството пред Съда и искания на страните

23.      С акт, подаден в секретариата на Съда на 3 август 2007 г. Комисията предявява иска, предмет на настоящото производство, като иска от Съда:

–        да установи, че като не е приела мерките, свързани с изпълнението на Съдебното решение от 2005 г., Република Гърция не е изпълнила задълженията си по Решението от 2002 г. и по член 228 ЕО;

–        да разпореди на Република Гърция да заплати на Комисията периодична имуществена санкция от 53 611 EURза всеки ден забава на изпълнението на Съдебното решение от 2005 г., считано от деня на обявяване на решението по настоящото дело до деня на изпълнение на Съдебното решение от 2005 г.;

–        да разпореди на Република Гърция да заплати еднократно на Комисията сума, чийто размер е резултат от умножаването на сума от 10 512 EUR на ден по броя на дните, през които продължава нарушението, между деня на обявяване на Съдебното решение от 2005 г. и датата, на която бъде постановено решение по настоящото дело.

–        да осъди Република Гърция да заплати съдебните разноски.

24.      Република Гърция иска от Съда да отхвърли иска и да осъди Комисията да заплати съдебните разноски. Представителите на страните са изслушани в съдебното заседание от 11 ноември 2008 г.

IV – Анализ

 A –   По твърдяното неизпълнение на задължения

1.      Предварителни бележки

25.      В писмената защита Република Гърция уведомява Съда, че е изпълнила изцяло задълженията си по силата на Решението от 2002 г. и че за целта от август до октомври 2007 г. е възстановила напълно посочените в членове 1 и 2 от това решение помощи. Съгласно постоянната съдебна практика датата, към която се преценява наличието на твърдяното неизпълнение на задължения по член 228 ЕО, е датата на изтичане на срока, определен в издаденото въз основа на тази разпоредба мотивирано становище(17), или в настоящия случай — два месеца, считано от съобщаването му на Република Гърция на 10 април 2006 г.

26.      Следователно трябва да се посочи, че като не е приела своевременно всички необходими мерки за изпълнение на Съдебното решение от 2005 г., ответната държава членка не е изпълнила задълженията си по член 228 ЕО и поради това следва да се констатира неизпълнение на нейните задължения.

27.      Тъй като обаче Комисията е поискала наред с установяването на неизпълнение на задължения Република Гърция да бъде осъдена също да заплати периодична имуществена санкция и еднократно платима сума, следва също да се установи дали твърдяното нарушение е продължило до разглеждането на фактите от Съда(18). При тази проверка е необходимо да се вземат предвид мерките, приети от ответната държава членка след предявяване на иска, по които Комисията е могла да изрази становище само в рамките на настоящото дело.

28.      Писмените становища, представени от правителството ответник в писмената фаза на производството и отговорите, които то дава на поставените на основание на член 54а от Процедурния правилник на Съда писмени въпроси, се отнасят по-специално до поредица прихващания на насрещните вземания на OA и на гръцката държава, чрез които щяло да се извърши възстановяването на по-голямата част от сумите на помощите, обявени за несъвместими с общия пазар с Решението от 2002 г.

29.      В това отношение ще напомня, че според постоянната съдебна практика при липсата на общностни разпоредби относно процедурата по възстановяване на неправомерно платените суми възстановяването на незаконосъобразните помощи по принцип трябва да се извърши по реда, предвиден в националното право(19). Тази съдебна практика е кодифицирана в член 14, параграф 3 от Регламент (ЕО) № 659/1999 на Съвета от 22 март 1999 година за установяване на подробни правила за прилагането на член 93 от Договора за ЕО(20), който предвижда, че възстановяването се извършва „незабавно и в съответствие с процедурите по националното законодателство на съответната държава членка, при условие че те позволяват незабавното и ефективно изпълнение на решението на Комисията“.

30.      Така държава членка, която съгласно решение на Комисията е длъжна да възстанови незаконосъобразните помощи, е свободна да избере между правилата, предлагани от нейната правна уредба, онези, чрез които ще изпълни това задължение, при условие че избраните мерки не накърняват обхвата и ефективността на общностното право(21). По принцип от това следва, че и прихващането, доколкото е предвидено от националната правна уредба като ред на погасяване на задължения, може да представлява средство, чрез което да се осъществи възстановяване на неправомерно предоставените помощи. Този извод не е оспорен от Комисията, която обаче възразява срещу доказателствената стойност на представените от Република Гърция документи и условията, при които са извършени твърдените прихващания.

31.      При тези обстоятелства следва да се напомни, че според практиката на Съда в рамките на процедурата по член 228 ЕО Комисията трябва да представи на Съда необходимите факти, за да се установи степента на изпълнение от страна на държава членка на съдебното решение, с което е установено неизпълнение на задължения(22). След като Комисията е представила достатъчно доказателства, от които е видно, че неизпълнението на задължения продължава, „съответната държава членка трябва да оспори подробно и по същество представените данни и произтичащите от тях последици“(23).

32.      Освен това на основание член 10 ЕО държавите членки са длъжни да подпомагат Комисията при изпълнението на нейните надзорни задачи(24). Що се отнася по-специално до изпълнението на решение, което налага възстановяване на незаконосъобразни помощи, Съдът вече е приел, че „когато държава членка предвижда възстановяването на посочените помощи чрез средство, различно от плащането в брой, трябва да представи на Комисията всички данни, които да позволят на последната да провери дали избраното средство представлява подходящо прилагане на това решение“. Всъщност според Съда „[з]а разлика от възстановяването чрез плащане в брой, което поради самото си естество подлежи на контрола на Комисията по изпълнение на това решение, други методи, предложени от държава членка за изпълнение на задължението ѝ да осигури възстановяване на незаконосъобразните помощи, биха изисквали преценката на комплексни фактори“. „За да може да извърши една такава проверка, на Комисията обаче са нужни данни, с които тя не може да се сдобие без тясно сътрудничество от страна на съответната държава членка“(25).

33.      Именно с оглед на тези принципи трябва да бъдат разгледани различните мерки, приети от Република Гърция за изпълнение на Решението от 2002 г.

2.      По възстановяването на помощта, посочена в член 1 от Решението от 2002 г.

 а)     Доводи на страните

34.      В исковата си молба Комисията твърди, че не е получила никакво известие относно ефективното възстановяване на посочената в член 1 от Решението от 2002 г. помощ от 41 милиона евро.

35.      От своя страна Република Гърция изтъква, че въпросната помощ е била предмет на възстановяване и препраща към едно удостоверение от гръцкия финансов орган от 18 октомври 2007 г., приложено към писмената защита, в което между другото се удостоверява, че сума от 73 363 107 EUR, включваща главница и лихви, изчислени според лихвения процент на Общността(26), е била върната от OA на гръцката държава на 31 август 2007 г. В отговор на писмен въпрос, поставен на основание член 54а от Процедурния правилник, гръцките власти уточняват, че възстановяването на въпросната сума е извършено чрез прихващане със сумите, присъдени на OA като обезщетение за вреди с някои арбитражни решения от 2006 г. и от 2007 г. От сведенията, представени от посочените власти, е видно, че съгласно член 27 от Законодателен декрет № 3560/1956, който възпроизвежда формулировката на „споразумението за въздушен транспорт“, сключено между гръцката държава и Aristotele Onassis, споровете между OA и държавата се предават на арбитраж. През 2006 г. и през 2007 г. OA подава общо седем искови молби срещу държавата: четири — за да получи обезщетение за претърпените вреди поради предсрочно затваряне на летището в Elliniko и задължението да се премести в международното летище в Spata, и три — относно претърпените вреди във връзка с предоставяне на услуги от обществен интерес без насрещна престация през периода 1993—1999 г., през 2000 г. и през 2001 г. В резултат на тези искови молби арбитражните съдилища осъждат държавата да заплати на OA около 846 милиона евро като обезщетение за претърпените вреди поради преместването в летището в Spata и около 25 милиона евро като обезщетение за вреди вследствие на наложеното на компанията задължение да предоставя услуги от обществен интерес. По-специално дължимата от ОА сума от 41 милиона евро по силата на членове 2 и 3 от Решението от 2002 г. е прихваната с платежно нареждане за 601 289 003,97 EUR, издадено в резултат на арбитражно решение № 57/2006 от 6 декември 2006 г.(27).

36.      В своята писмена реплика Комисията изтъква, че в писмо от 16 юли 2006 г. тя е посочила на Република Гърция, че гореспоменатите арбитражни решения биха могли да съдържат елементи на държавна помощ и е поискала да бъде официално уведомена за тях, преди да се извърши каквото и да е плащане. Въпреки това такова уведомяване не последвало. Комисията припомня също, че въз основа на някои сигнали и данни, получени от Република Гърция, тя започва производство по член 88, параграф 2 ЕО(28) с предмет, наред с останалото, присъдените на OA обезщетения от арбитражните съдилища. Що се отнася до арбитражните решения Комисията твърди, че не разполага с достатъчна информация, за да определи в каква степен OA е била правнозадължена да осъществява полети на загуба, но не може да изключи вероятността признатото на това основание обезщетение на OA да е било надценено, което представлява незаконосъобразна помощ. Относно обезщетението за претърпените вреди поради преместването в международното летище в Атина Комисията припомня, че този въпрос вече е бил разглеждан в решенията ѝ от 1998 г., 2000 г. и 2002 г., но че информацията, предоставена от гръцкото правителство в рамките на текущата административна процедура не ѝ е позволила да сравни разгледаните в тези решения суми със сумите, присъдени с арбитражните решения. Комисията изразява опасение, че едни и същи вреди са били компенсирани два пъти. По-общо Комисията счита, че евентуалното възстановяване на помощите, обявени за несъвместими с Решението от 2002 г., е било възможно единствено благодарение на предоставянето на нови помощи. Тя подчертава, че да се приеме извършено при тези условия възстановяване, би означавало да се позволи на държава членка, която не е изпълнила задължението за възстановяване на помощите, обявени за несъвместими с решение на Комисията, да избегне прилагането на предвидените в член 228 ЕО санкции, предоставяйки нови помощи, за да позволи връщането на старите.

37.      В писмената дуплика и в отговора на поставените на основание член 54а от Процедурния правилник въпроси Република Гърция поддържа, че обезщетенията, получени от OA по арбитражен ред, не представляват държавни помощи и че започнатото от Комисията производство през декември 2007 г. е неоснователно. Относно арбитражно решение № 57/2006, въз основа на което е издадено използваното за целите на прихващането платежно нареждане, Република Гърция уточнява, че при уравняване на дължимото от държавата на ОА обезщетение арбитражният съд е приспаднал 146 100 000 EUR за вече изплатени суми за поправяне на същите тези вреди преди приемането на Решението от 2002 г. На последно място, гръцкото правителство отбелязва, че дори ако Комисията докаже, че твърдените от ОА вреди са били надценени, това изобщо няма да се отрази на валидността на операцията по възстановяване, тъй като общият размер на помощите, които ОА все още трябвало да връща и които представляват най-стария дълг на дружеството към държавата, бил значително по-малък от размера на определеното от арбитражния съд обезщетение.

 б)     Съображения

38.      Както беше отбелязано по-горе, според постоянната съдебна практика в рамките на процедурата по член 228 ЕО Комисията следва да представи на Съда необходимите факти, за да се установи степента на изпълнение от страна на държава членка на съдебното решение, с което е установено неизпълнение на задължения. След като Комисията е представила достатъчно доказателства, от които е видно, че неизпълнението на задължения продължава, съответната държава членка трябва да оспори подробно и по същество представените данни и произтичащите от тях последици.

39.      В настоящия случай ищецът поддържа, че не разполага с достатъчно данни, за да докаже, че разглежданите арбитражни решения съдържат нови елементи на държавна помощ в полза на OA, но предполага, чe случаят е такъв. Във връзка с това е започнато производство по член 88, параграф 2 ЕО и според предоставената на Съда информация то все още е висящо(29). От своя страна Република Гърция изяснява обстоятелствата, които са довели до възстановяването на споменатата в член 1 от Решението от 2002 г. помощ и представя пред Съда както арбитражното решение, с което се уравняват разглежданите суми за целите на прихващането и което е прието в приложение на една одобрена със закон арбитражна клауза, така също и издаденото в изпълнение на това решение платежно нареждане. На последно място, тя представя удостоверение от данъчния орган, в което се констатира извършеното прихващане.

40.      При тези обстоятелства, макар да разбирам причините за разочарованието на Комисията, която едва в хода на настоящото дело е уведомена за прихващането и за реда, по който то е извършено, не считам, че на ответната държава може да се налага тежестта да докаже в рамките на настоящото производство за установяване на неизпълнение на задължения, че въпросното арбитражно решение не е довело до надценяване на стойността на посочените от ОА вреди, и оттам — до предоставянето на нови помощи на дружеството.

41.      От друга страна, според мен Съдът, сезиран в рамките на иск за установяване на неизпълнение на задължения, не следва да преценява дали предложените или приети от държава членка мерки за изпълнение на наложеното с решение на Комисията задължение за възстановяване на помощи, съдържат нови елементи на държавна помощ. Това по-специално важи за обстоятелствата в конкретния случай, в който, от една страна, пред Съда за първи път се поставя въпросът за възстановяването, за което се твърди, че е изпълнено чрез предоставяне на нови помощи, без при това този въпрос да е разглеждан в досъдебната фаза на производството, когато Комисията е можела да се сдобие с необходимите елементи за преценка и да ги разгледа, а от друга страна, тя започва административно производство, отнасящо се наред с другото за елементи на държавна помощ, за които институцията — ишец по настоящото дело, само предполага, че съществуват.

42.      Поради тези причини предлагам на Съда да заключи, че Комисията не е доказала, че неизпълнението от страна на Република Гърция на задължението за възстановяване на помощта, посочена в член 1 от Решението от 2002 г., е продължило до разглеждането на фактите от Съда.

3.      По възстановяването на помощта, посочена в член 2 от Решението от 2002 г.

 а)     По обхвата на задължението за възстановяване

43.      Както е видно по-горе, в Съдебното решение от 2005 г. Съдът изрично изключва от предмета на установяване на неизпълнение на задължения, постановено спрямо Република Гърция, задължението за възстановяване на посочения в член 2 от Решението от 2002 г. елемент на държавна помощ, състоящ се в неплащането на социалноосигурителни вноски. Освен това след предявяването на иска, предмет на настоящото дело, с решение от 12 септември 2007 г.(30), произнасяйки се по подадената от ОА жалба, Първоинстанционният съд отменя членове 2 и 3 от Решението от 2002 г. „в частта им, която се отнася до допускане на продължаващото неплащане, от една страна, на летищните такси, дължими от Olympic Aviation на международното летище в Атина, и от друга страна, на дължимия от Olympic Aviation данък добавена стойност за гориво и резервни части“ и отхвърля жалбата в останалата ѝ част(31).

44.      От това следва, че към момента на разглеждане на обстоятелствата от Съда задължението за възстановяване, което Република Гърция все още има по силата на член 2 във връзка с член 3 от Решението от 2002 г., включва елементите, изразяващи се в неплащане, от една страна, на летищните такси, а от друга страна — на таксата, наречена „spatosimo“, без страните да имат възражения в това отношение.

45.      За сметка на това пред Съда се разисква дали в задължението за възстановяване попада и елементът на държавна помощ, който Комисията разглежда в точка 209 от Решението от 2002 г., изразяващ се в „допускане на продължаващото неплащане на летищни такси“. Република Гърция счита, че не съществува никакво задължение за връщане, тъй като този елемент на държавна помощ не е посочен в разпоредителната част на решението.

46.      От своя страна Комисията, без да взема отношение по изложените от ответника доводи, ясно посочва в писмената си реплика, че посочената във въпросната точка сума попада в обхвата на разпореждането за възстановяване. Запитана по този въпрос в съдебното заседание, както и с два отделни писмени въпроса, поставени на основание член 54а от Процедурния правилник, тя обаче променя своята първоначална позиция, твърдейки, че тази сума не подлежи на възстановяване, тъй като сама по себе си не представлява държавна помощ и че по тази причина не е посочена в разпоредителната част на Решението от 2002 г. Признавам, че поддържаната в крайна сметка от Комисията теза изобщо не ми е ясна и най-вече ми се струва, че тя не се потвърждава от прочита на относимите откъси от Решението от 2002 г. Всъщност, член 2 от Решението от 2002 г. обявява за несъвместима с общия пазар, наред с другото, помощта „прилагана чрез допускане на продължаващото неплащане […] на летищните такси на международното летище в Атина и на други летища“(32). Така че позоваването на дължимите от OA такси на други летища, различни от международното летище в Атина, изглежда препраща към точки 151—153 и 209 от решението, в които се анализира споразумението за прихващане между държавата и OA с предмет дълговете на последното в размер на 28,9 милиона евро, дължими на различни летища и свързани с неплащане на летищни такси за полети по вътрешни и международни линии, осъществени в периода от ноември 1994 г. до декември 1998 г.(33) Освен това тези точки са единствените, в които се разглеждат въпросните такси. И така прочитът на решението изглежда по-скоро подкрепя първоначално поддържаната от Комисията теза, според която посочената в точка 209 сума от 28,9 милиона евро също попада в обхвата на разпореждане за възстановяване, което се съдържа в член 3 от това решение.

47.      Във всеки случай, независимо от всякакви съображения относно тълкуването на решението, според мен Съдът не може да не вземе под внимание позицията, възприета накрая от Комисията, предполагаща в крайна сметка отказ от твърдението, че ответникът не е възстановил въпросната сума, което първоначално се разглежда като елемент от твърдяното неизпълнение на задължения в рамките на настоящото дело.

48.      В заключение, предвид гореизложените съображения, задължението за възстановяване, което към момента на разглеждането на фактите от Съда Република Гърция има по силата на членове 2 и 3 от Решението от 2002 г., се отнася до елементите на помощ, изразяващи се в неплащането на: i) дължимите на различни регионални летища такси, и ii) таксата, наречена „spatosimo“.

 б)     По изпълнението на задължението за възстановяване

 i)     По дължимите на различни регионални летища такси

49.      Точка 206 от Решението от 2002 г. се отнася до неплащането от страна на OA на летищни такси за периода 1998—2001 г., общо в размер на 2,46 милиона евро. В отговора си на мотивираното становище Република Гърция поддържа, че част от дълговете на OA към ДГА, свързани с неплащането на тези такси в размер на около 2,3 милиона евро, са били прихванати, а друга част — анулирани, и че на това основание оставали все още за плащане 176 082,17 EUR по оспорвана от ОА фактура и 478 609,91 EUR по фактура, която също е предмет на обжалване, издадена на Olympic Aviation, дружество от групата OA. В писмената си дуплика гръцкото правителство поддържа, че във връзка с неплащането на летищните такси ДГА е извършила нова проверка на дълга на OA, от която става ясно, че само 1 818 027 EUR са действително върнати, а не 2,3 милиона, както е посочено преди това. Разликата се дължи на обстоятелството, че жалбата на Olympic Aviation е отхвърлена.

–       По връщането на сумата от 1 818 027 EUR

50.      Република Гърция поддържа, че тази сума е върната през юни 2006 г. Комисията поддържа, от една страна, че документите, приложени към отговора на Република Гърция на мотивираното становище, не представят данни за реда за възстановяване на тази сума, а от друга страна, че представените за първи път пред Съда удостоверения не позволяват да се докаже действителното ѝ връщане.

51.      Запитана от Съда за реда за възстановяване, Република Гърция препраща на първо място към вече представените в отговор на мотивираното становище данни, от които се оказва, че четири издадени от ДГА фактури в размер на общо 1 087 141,43 EUR, са били анулирани с решение от 3 декември 2003 г. на тази дирекция поради грешки в тарифата и заменени с фактура в размер на 605 072,63 EUR. В приложение към писмото в отговор на мотивираното становище е представено посоченото решение, в което е спомената поредица от 14 фактури, сред които въпросните четири фактури, за общо 2 690 281,91 EUR. Освен че се отнася до различен от посочения от гръцките власти размер както в отговора на мотивираното становище, така и в отговора на поставените от Съда писмени въпроси, това решение не пояснява причините, довели ДГА до анулиране и замяна на въпросните фактури. Освен това, в точка 5 от това решение е посочено, че всички анулирани фактури се отнасят за наемане на пространства на старото летище в Атина за период след този(34), за който се отнася точка 206 от Решението от 2002 г. (1998—2001). На последно място, ще отбележа, че представените доказателства за плащането в размер на 605 072,63 EUR, отговарящо на новата фактура, издадена в замяна на предишните, се състоят в три удостоверения — едно от ДГА от 28 септември 2007 г. и две от данъчните органи, от които обаче не става ясен редът за това плащане. При тези обстоятелства Комисията правилно оспорва годността на тези декларации да докажат ефективния характер на възстановяването.

52.      На второ място, правителството ответник се позовава на декрета на министъра на финансите и икономиката от 8 февруари 2005 г., приложен към отговора на гръцките власти на мотивираното становище, с който е разпоредено прихващане на насрещните вземания на OA и на ДГА общо в размер на 1 073 371,93 EUR . Това прихващане се отнася и до дълговете на OA, съответстващи на неплащането на три фактури за летищни такси в размер на общо 349 081,73 EUR(35). Освен обстоятелството, че от таблицата в точка 3.78 от отговора на мотивираното становище става ясно, че две от въпросните три фактури (№ 4082/01 и № 227/02) се отнасят до услуги, предоставени на OA от януари до април 2002 г., а именно в период след този, за който се отнася точка 206 от Решението от 2002 г., правителството ответник не представя никаква информация относно дълговете на ДГА към OA, които са били прихванати, нито пък тези данни могат да се изведат от Министерския декрет, с който е разпоредено прихващането, или от декларациите на данъчния орган, които са били представени пред Съда.

53.      Както е видно по-горе(36), Съдът уточнява, че когато държава членка извършва възстановяване на държавна помощ чрез система, различна от плащането в брой, тя е длъжна да предостави на Комисията всякаква информация, позволяваща ѝ да провери дали избраното средство представлява подходящо изпълнение на задължението за възстановяване. В настоящия случай Комисията поддържа, че предоставената от Република Гърция информация не позволява да се установят дълговете на гръцката държава към OA, които са били прихванати.

54.      Както предлага Комисията, считам, че когато държава членка реши да извърши възстановяване на помощта чрез прихващане, от предоставените документи най-малкото трябва ясно да се разбира както естеството на вземанията на бенефициера на помощта от държавата, разглеждани за целите на прихващането, така и размерът и периодът, за които се отнасят тези вземания. Тези елементи трябва да бъдат предоставени на Комисията евентуално чрез представяне на съответните фактури. За сметка на това според мен, както Комисията с основание изтъква, представянето на официална декларация от властите на съответната държава членка, от която е видно единствено, че дълговете на предприятието бенефициер към държавата в резултат от предоставянето на помощта са били прихванати, не е достатъчно да докаже, че възстановяването е било правилно извършено чрез прихващане.

55.      В настоящия случай представената от гръцкото правителство информация не изглежда достатъчна, както поддържа Комисията, за да може да се провери ефективното възстановяване на сумата от 349 081,73 EUR, отговаряща на посочените в точка 50 по-горе три фактури.

56.      В заключение, споделям мнението на Комисията, в смисъл че представените от ответната държава членка документи са недостатъчни да докажат възстановяването на сумата от 1 818 027 EUR, за която се твърди, че е върната от OA през юни 2006 г. като част от посочения в точка 206 от Решението от 2002 г. елемент на държавна помощ.

–       По връщането на 176 082,18 EUR, отговарящи на фактура № 3307/98 на ДГА

57.      Според твърденията на гръцкото правителство в писмената му защита остатъкът, дължим все още от ОА като неплатени летищни такси, след анализираното по-горе твърдяно връщане на 1 818 027 EUR, възлиза на 654 692 EUR (176 082,18 EUR + 478 606,91 EUR). От тази сума 176 082,18 EUR заедно с лихвите, общо в размер на 352 808,78 EUR, били върнати на 31 август 2007 г. В отговор на писмен въпрос, поставен на основание член 54а от Процедурния правилник, гръцкото правителство уточнява, че тази сума е била прихваната със сумите, присъдени на OA като обезщетение за вреди с арбитражно решение № 57/2006, посочено по-горе. Следователно, що се отнася до доказателството за изпълнение на задължението за възстановяване на посочената сума, важат възприетите в точки 40 и 41 по-горе съображения.

–       По връщането на 478 606,91 EUR, отговарящи на фактура № 4175/99 на ДГА, издадена по отношение на Olympic Aviation

58.      Сумата по тази фактура заедно с лихвите, общо в размер на 933 289,41 EUR, е върната на 2 октомври 2007 г. чрез прихващане на насрещните вземания на OA и на ДГА. Като доказателства гръцкото правителство прилага към писмената си защита декрета на гръцкия министър на икономиката и финансите, с който е разпоредено прихващането, както и писмо от 17 октомври 2007 г. на ДГА до OA, към което на свой ред е приложен подробен списък на сумите, предмет на прихващането. От този списък е видно, че вземанията на OA от ДГА се отнасят до помощта, която първото дружество оказва на самолетите на ДГА през периода от 1 януари 2004 г. до 31 юли 2007 г. В приложение към писмената защита фигурират други две писма на ДГА, адресирани до OA: първото от 2 октомври 2007 г., в което се твърди, че по отношение на дължимите за периода 1998—2001 г. летищни такси „всички дългове на OA са били изплатени, анулирани, прихванати или изпратени на компетентната данъчна администрация, за да бъдат установени и възстановени“; второто, от 19 октомври 2007 г., в което се удостоверява, че сред дълговете на OA, които са били прихванати съгласно Министерски декрет от 2 октомври 2007 г., фигурирала също въпросната фактура за 478 606,91 EUR заедно със съответните лихви.

59.      Представените от гръцкото правителство данни относно възстановяването на въпросната сума, и по-специално приложените към писмото на ДГА от 17 октомври 2007 г., са значително по-подробни и, обратно на твърденията на Комисията, позволяват да се определят достатъчно ясно естеството, размерът и периодът, за които се отнасят вземанията на OA от ДГА, разглеждани за целите на прихващането.

–       Съображения относно изпълнението на задължението за възстановяване на посочения в точка 206 от Решението от 2002 г. елемент на държавна помощ.

60.      Въз основа на посочените по-горе съображения считам, че при разглеждането на фактите от Съда е доказано неизпълнението на задължението за възстановяване от OA на посочения в точка 206 от Решение от 2002 г. елемент на държавна помощ, под формата на продължаващото неплащане на летищните такси през периода 1998 г. ‑ 2001 г., в размер на общо 2,46 милиона евро, с изключение на сумата от 176 082,18 EUR, отговаряща на фактура № 3307/98 на ДГА, и на тази от 478 606,91 EUR, отговаряща на фактура № 4175/99 на ДГА, за предоставени на Olympic Aviation услуги.

 ii)   По връщането на таксата, наречена „spatosimo“

61.      В точка 208 от Решението от 2002 г. се посочва елементът на държавна помощ под формата на допускане на продължаващо неплащане от страна на OA на таксата за модернизация и развитие на летищата, наречена „spatosimo“, за периода от декември 2000 г. до февруари 2002 г. и за март 1999 г., в размер на общо около 60 999 156 EUR.

62.      В писмената си защита Република Гърция твърди, че нееднократно е уведомявала Комисията за това, че част от дължимата такса за въпросния период е била платена преди приемането на Решението от 2002 г. Доказателствата за плащането във връзка с това, общо в размер на 22 806 158,87 EUR, са изпратени на Комисията в приложение към писмо от 26 юни 2003 г. от тогавашния генерален секретар по транспорта; релевантните откъси от това писмо и съответните приложения са представени пред Съда. Както посочва Комисията, доказателствата за въпросното плащане се състоят, от една страна, в редица издадени от OA бордера за извършени плащания, като върху никой от тези документи в съответната клетка не се съдържа печат на банката, която е получила плащането (Trapeza tis Ellados), а от друга страна, в удостоверение за съответните движения по сметката на OA, което се оказва нечетливо. При тези условия споделям мнението на институцията ишец, в смисъл че представените документи не са достатъчно доказателство за ефективното плащане на въпросните суми.

63.      Що се отнася до писмото на ДГА до OA от 2 октомври 2007 г., приложено към писмената защита, с което се удостоверява, че OA е платила на 24 септември 1999 г. и на 29 юни 2001 г. общо 22 806 158,87 EUR за таксата „spatosimo“, съответно за март 1999 г. и за периода от декември 2000 г. до май 2001 г., не считам, че то представлява сигурно доказателство за извършено плащане при липсата на съответните оправдателни документи. Същото важи според мен за удостоверението за данъчното положение на OA, приложено към писмената дуплика, от което е видно, че към 29 януари 2008 г. дружеството няма никакъв просрочен дълг към държавата.

64.      По отношение на остатъкa от дължимата сума за такса „spatosimo“ — след плащане на гореспоменатите 22 806 158,87 EUR — изчислен на 38 192 997 EUR, гръцкото правителство уточнява в отговор на поставените на основание на член 54а от Процедурния правилник писмени въпроси, че заедно с натрупаните към 31 август 2007 г. лихви той е бил прихванат с дължимите от държавата суми като обезщетение за вредите въз основа на посоченото по-горе арбитражно решение № 57/2006. Така, що се отнася до доказателството за изпълнение на задължението за възстановяване на тази сума, важат изложените в точки 40 и 41 съображения.

 в)     Съображения относно изпълнението на задължението за възстановяване на помощта, посочена в член 2 от Решението от 2002 г.

65.      Въз основа на посочените по-горе съображения считам за доказано продължилото до разглеждането на фактите от Съда неизпълнение от страна на Република Гърция на задължението ѝ по силата на член 2 във връзка с член 3 от Решението от 2002 г. по отношение на: i) възстановяването от OA на посочения в точка 206 от Решението от 2002 г. елемент на държавна помощ под формата на продължаващо неплащане на дължимите през периода 1998—2001 г. летищни такси в размер на общо 2,46 милиона евро, с изключение на сумата от 176 082,18 EUR, отговаряща на фактура № 3307/98 на ДГА, и на сумата от 478 606,91 EUR, отговаряща на фактура № 4175/99 на ДГА, за предоставени на Olympic Aviation услуги, и ii) възстановяването от OA на посочения в точка 208 от Решението от 2002 г. елемент на държавна помощ под формата на продължаващо неплащане на таксата, наречена „spatosimo“, в размер на общо 60 999 156 EUR, с изключение на сумата от 38 192 997 EUR.

 Б –   По имуществените санкции

66.      През 2005 г. Комисията приема ново Известие относно прилагането на член 228 ЕО (наричано по-нататък „Известието от 2005 г.“)(37). В точка 10 от това известие тя посочва, че необходимостта да се избегне възможността забавеното поправяне на нарушение от страна на държавите членки да не доведе до санкция и следователно да не бъде ефективно възпрепятствано, я е накарала да промени практиката, съществуваща въз основа на предишните две известия(38), и вече редовно да включва в основаните на член 228 ЕО искове посочване както на периодична имуществена санкция, така и на еднократно платима сума. В съответствие с тази ориентация в настоящия случай Комисията предлага на Съда да наложи на Република Гърция и двете имуществени санкции.

 1      По периодичната имуществена санкция

 а)     Доводи на страните

67.      Комисията счита, че периодична имуществена санкция от 53 611  EUR за всеки ден забава на изпълнението на Съдебното решение от 2005 г., считано от обявяване на решението по настоящото дело, правилно отразява тежестта и продължителността на твърдяното нарушение и отчита необходимостта да се придаде принудително и възпиращо действие на санкцията. В съответствие с посочения в точка 14 от Известието от 2005 г. метод на изчисление този размер е определен като единната фиксирана базисна сума от 600 EUR на ден е умножена по коефициента за тежест и коефициента за продължителност, и полученият резултат е умножен по фактор „n“, който отразява платежоспособността на ответната държава членка, изчислена въз основа на нейния брутен вътрешен продукт и на броя гласове, с които тя разполага в Съвета — коефициент, който за Република Гърция е определен на 4,38. Що се отнася до тежестта на нарушението, Комисията прилага коефициент 12 по скала от 1 до 20 с оглед както на значението на общностната разпоредба, предмет на нарушението, така и на последиците от това нарушение за общите и частните интереси. Що се отнася до продължителността на нарушението, Комисията взема предвид изминалия период от 17 месеца от датата на Съдебното решение от 2005 г. (12 май 2005 г.) до датата на решението да сезира Съда (18 октомври 2006 г.), прилагайки коефициент 1,7 съгласно точка 17 от Известието от 2005 г. Все пак Комисията оставя на Съда възможността да определи евентуално по-висок коефициент, който да отчита изминалия период от решението на институцията ишец да сезира Съда до разглеждането на фактите от последния.

68.      Република Гърция поддържа главно, че искането на Комисията да я осъди да заплати периодична имуществена санкция, следва да бъде отхвърлено като безпредметно, тъй като Съдебното решение от 2005 г. е изпълнено изцяло. При условията на евентуалност тя изтъква, че предложеният от Комисията размер е непропорционален и трябва да се намали с оглед на три факта. На първо място, изпълнението на Съдебното решение от 2005 г. е извършено в кратки срокове въпреки липсата на съдействие от Комисията и липсата на яснота по някои аспекти от Решението от 2002 г. На второ място, Първоинстанционният съд частично е отменил посоченото решение, така че по отношение на засегнатите от тази отмяна елементи на държавна помощ тя не може да бъде упреквана в никакво неизпълнение на задължения. На трето място, определеният от Комисията коефициент за тежест е непропорционален както спрямо коефициентите, прилагани в други случаи, въпреки по-голямата тежест на въпросното нарушение, така и по отношение на конкретните последици от неизпълнението на задълженията за общите и частните интереси. По последния въпрос гръцкото правителство отбелязва наред с другото, че OA е прекратило всякакви летателни дейности и следователно забавата на възстановяването на въпросните помощи не е продължило да нарушава конкуренцията в сектора на въздушния транспорт.

 б)     Съображения

69.      Според постоянната съдебна практика евентуалното налагане на периодична имуществена санкция по силата на член 228 ЕО, чийто принудителен характер спрямо продължаващото неизпълнение е бил многократно подчертаван от Съда(39), по принцип е оправдано само доколкото продължава да е налице неизпълнението на задължения на държава членка, породено от неизпълнение на предходно решение на Съда(40). Тъй като въз основа на посочените по-горе съображения предлагам на Съда да постанови, че твърдяното в рамките на настоящото дело неизпълнение на задължения отчасти все още продължава, искането на Комисията да се наложи периодична имуществена санкция на ответната държава членка според мен трябва да бъде прието.

70.      Предложеният от Комисията размер на периодичната имуществена санкция е резултат от прилагането на определения в нейното Известие от 2005 г. метод на изчисление. Във връзка с това Съдът многократно е подчертавал, че насоки като съдържащите се в известията на Комисията не обвързват Съда, а спомагат за гарантиране на прозрачността, на предвидимостта и на правната сигурност в дейността на тази институция(41). Следователно предложенията, направени от Комисията въз основа на тези насоки, представляват само полезна отправна точка за Съда(42).

71.      Тъй като периодичната имуществена санкция цели да упражни икономическа принуда върху държавата членка, която не е изпълнила съдебно решение, установяващо неизпълнение на задължения, която да я накара да прекрати установеното нарушение, нейният размер трябва да бъде определен в зависимост от необходимата степен на натиск за убеждаване, така че тя да промени своето поведение(43). При упражняване на своето право на преценка Съдът следва да определи посочения размер на такова равнище, че периодичната имуществена санкция да бъде, от една страна, съобразена с обстоятелствата, а от друга страна, съразмерна на установеното неизпълнение на задължения, както и на платежоспособността на съответната държава членка(44). В тази перспектива основните критерии, които трябва да бъдат взети предвид, за да се осигури принудителният характер на периодичната имуществена санкция с оглед на еднакво и ефективно прилагане на общностното право, според Съда по принцип са степента на тежест на нарушението, неговата продължителност и платежоспособността на съответната държава членка(45). В крайна сметка тези критерии не се отличават по същество от тези, които Комисията е възприела в нейните известия относно прилагането на член 228 ЕО(46).

72.      В настоящия случай, що се отнася на първо място до тежестта на нарушението, споделям мнението на Комисията в смисъл, че по принцип прилагането на висок коефициент е оправдано предвид основното значение на разпоредбите от Договора в областта на държавните помощи за установяването на система, която да гарантира ненарушаването на конкуренцията в рамките на вътрешния пазар; задължението за възстановяване на помощите, несъвместими с общия пазар, е логично следствие от наложената от тези разпоредби забрана. Освен това следва да се напомни, че след Решението от 2002 г. Комисията констатира, че на ОА са предоставени нови помощи (Решение от 2005 г.), и че през 2008 г. Съдът установява неизпълнение от страна на Република Гърция на задължението за възстановяване и на тези помощи.

73.      Считам обаче, че при определяне на коефициента, който е уместно да се приложи в настоящия случай, трябва да се отчитат и следните елементи, които спомагат за намаляване на тежестта, свързана с характера на нарушението. Най-напред следва да се вземе предвид обстоятелството, че размерът на помощите, за които задължението за възстановяване все още е налице и няма данни да е било изпълнено, е много по-малък от този, който е имала предвид Комисията при преценяване тежестта на нарушението(47). За целта трябва да се отчита не само частичната отмяна на Решението от 2002 г., обявена от Първоинстанционния съд след предявяването на иска, но също и, от една страна, обстоятелството, че Комисията първоначално упреква ответната държава членка и в невъзстановяване на фигуриращия в точка 209 от това решение елемент на държавна помощ, и от друга страна, ако се приеме предложеният от мен анализ, твърденията за това нарушение, чието продължаване не е било доказано от Комисията.

74.      Освен това, що се отнася до последиците от неизпълнението на Съдебното решение от 2005 г. за обществените и за частните интереси, следва да се отбележи, че при разглеждане на тези последици с оглед преценяване тежестта на нарушението, от преписката не е видно Комисията да е разглеждала специално ефекта от прехвърляне на летателните дейности от OA на NOA през декември 2003 г. Макар че прехвърлянето може да означава ползите от получените от ОА помощи да се преотстъпят на новото оперативно дружество и следователно да се запази нелоялната конкуренция на пазара на въздушния транспорт, въпреки това в настоящото производство Комисията се ограничава да твърди категорично, че прехвърлянето е извършено(48). При тези условия е трудно да се прецени цялостно как продължаването на разглежданото нарушение влияе на операторите, които действат на този пазар(49). Трябва обаче да се напомни, че в Съдебното решение от 2005 г. Съдът постановява, че въпросното прехвърляне „е създало пречка за ефективното изпълнение на Решението [от 2002 г.] и за възстановяването на помощите, чрез които гръцката държава е подкрепила търговската дейност [на OA]“, и че „поради това целта на посоченото решение да се възстановят условията на лоялна конкуренция в сектора на гражданската авиация е била сериозно застрашена“(50).

75.      На последно място, ми се струва, че не трябва да се приема доводът на Република Гърция относно липсата на съдействие от страна на Комисията във фазата на изпълнение на задължението за възстановяване. Въпреки че определени елементи от преписката разкриват затруднена комуникация между ответната държава членка и институцията ишец, струва ми се, че като цяло не може да се вмени на едната или на другата страна поведение, влизащо наистина в противоречие със задължението за лоялно сътрудничество, прогласено от член 10 ЕО, което да обоснове прилагането според случая на утежняващо или смекчаващо обстоятелство.

76.      Въз основа на изложените по-горе съображения предложеният от Комисията коефициент за тежест 12 (по скала от 1 до 20) в настоящия случай изглежда прекалено висок. Считам обаче, че коефициент 3 по-адекватно отразява степента на тежест на въпросното нарушение.

77.      На второ място, що се отнася до продължителността на нарушението, следва да се напомни, че съдебната практика вече е уточнила, че съответният коефициент трябва да се определя „като се отчита моментът, в който Съдът разглежда фактите, а не с оглед на момента, в който последният е бил сезиран от Комисията, тъй като правото на преценка на Съда освен това не е ограничено от скалата от 1 до 3, предложена от Комисията“(51). В настоящия случай са изминали повече от три години и половина от датата на обявяване на Решението от 2005 г.(52) По отношение на аналогичен период от време Съдът неотдавна е приел, че коефициент 2 е подходящ, за да се отчете продължителността на нарушението(53). В настоящия случай считам за целесъобразно прилагането на същия коефициент.

78.      На последно място, що се отнася до платежоспособността на съответната държава членка, Съдът признава за подходящ метода на изчисление, предложен от Комисията в нейните известия, доколкото „позволява да се отчете платежоспособността на тази държава членка, като едновременно с това запазва разумно разграничаване между различните държави членки“(54). Определеният в Известието от 2005 г. за Република Гърция коефициент, който считам за правилно да се приложи в настоящия случай, е 4,38.

79.      Като се умножи базисната сума от 600 EUR с предложените коефициенти, отговарящи на 3 за тежестта на нарушението, 2 за неговата продължителност и 4,38 за платежоспособността на съответната държава членка, се получава сума от 15 768 EUR за всеки ден забава. Тази сума ми се струва подходяща с оглед на целта на периодичната имуществена санкция като средство за принуда.

 2.     По еднократно платимата сума

 а)     Доводи на страните

80.      С цел изчисляване размера на еднократно платимата сума Комисията предлага да се умножи сума от 200 EUR на ден по коефициент 12 (тежест на нарушението) и коефициент 4,38 (платежоспособност на държавата членка), които вече са предложени с оглед изчисление на периодичната имуществена санкция. Сумата от 10 512 EUR на ден, която се получава при това изчисление, според Комисията трябва да бъде приложена за периода от време от датата на произнасяне на Съдебното решение от 2005 г. и датата на обявяване на решението, което ще бъде постановено по настоящото дело.

81.      Република Гърция изтъква главно, че не трябва да ѝ бъде налагана никаква еднократно платима сума, тъй като е осигурила бързо и цялостно изпълнение на Съдебното решение от 2005 г. При условията на евентуалност, ако Съдът приеме, че това изпълнение не е извършено, ответната държава членка счита, че евентуалното кумулиране на предвидените в член 228 ЕО имуществени санкции трябва да бъде изключено, тъй като и двете санкции преследват една и съща цел. Република Гърция подчертава също, че Съдът е приложил кумулативно периодична имуществена санкция и еднократно платимата сума само в един случай, характеризиращ се с извънредни обстоятелства, по-специално по отношение на продължителността на нарушението. На последно място, гръцкото правителство изтъква, че предложеният от Комисията размер е непропорционален. То се основава по същество на същите доводи, които е използвало за оспорване на размера на периодичната имуществена санкция.

 б)     Съображения

82.      Тезата, поддържана от Република Гърция като основен аргумент, според която нито една от предвидените в член 228 ЕО санкции не би могла да бъде наложена при отсъствието на продължаващо неизпълнение на задължения, се опровергава от едно неотдавнашно решение на Съда, в което ответната държава членка е осъдена да заплати еднократна сума, въпреки че към датата на обявяването му решението, с което първоначално се установява неизпълнение на задължения, било правилно и изцяло изпълнено(55). От това следва, че дори ако Съдът — обратно на предложеното от мен — заключи, че Република Гърция се е съобразила изцяло със Съдебното решение от 2005 г., това заключение не би било достатъчно да освободи тази държава членка от налагането на еднократно платима сума.

83.      По отношение на представените от правителството ответник доводи при условията на евентуалност, струва ми се, че преди всичко следва да се отхвърли тезата, според която кумулирането на предвидените в член 228 ЕО санкции трябва да бъде изключено предвид идентичността на целите, които те преследват. Дори абстрахирайки се от обстоятелството, че Съдът вече е прилагал кумулативно периодичната имуществена санкция и еднократно платимата сума, смятам, че тази теза не може да се приеме, по-специално с оглед на посоченото в предходната точка решение. Всъщност в това решение, като потвърждава проличала вече в предходната съдебна практика тенденция, Съдът ясно разграничава двете санкции по функция и условия за прилагане. Периодичната имуществена санкция има за цел главно „насърчаване на държава членка да сложи край в най-кратък срок на неизпълнение на задължения, което при липсата на подобна мярка би продължило“(56) и поради това продължаването на нарушението е предварително условие за нейното прилагане. Обратно, еднократно платимата сума по-скоро цели да санкционира неизпълнението на задължения с оглед на настъпилите последици и продължителността му, както и да предотврати повторни аналогични нарушения: следователно тази санкция може да се отнася и до нарушение, което междувременно е прекратено. Имайки предвид тези различни функции, евентуално кумулиране на двете санкции не може по принцип да се изключи, макар преследваната крайна цел чрез тяхното прилагане да е една и съща, а именно да осигури ефективното прилагане на общностното право от държавите членки(57).

84.      Освен това напомням, че когато за първи път прилага кумулативно периодичната имуществена санкция и еднократно платимата сума, Съдът уточнява, че е длъжен „по всяко дело, в зависимост от обстоятелствата в конкретния случай, с който е сезиран, както и в зависимост от нивото на убеждаването и възпирането, които той счита за необходими, да определи подходящите имуществени санкции за осигуряване на възможно най-бързото изпълнение на предходното решение, установяващо неизпълнение на задължения, и за предотвратяване на повторни аналогични нарушения на общностното право“(58). Следователно Съдът решава да приложи едната или другата санкция или евентуално да ги приложи кумулативно единствено в зависимост от обстоятелствата в конкретния случай, както и в зависимост от необходимото ниво на убеждаване и възпиране, без да е обвързан при избора между възможните мерки, които да бъдат използвани, с определена степен на тежест и на продължителност на нарушението. Кумулативното прилагане на периодичната имуществена санкция и на еднократно платимата сума би могло например да се окаже особено препоръчително, когато закъснялото изпълнение на съдебното решение, установяващо неизпълнение на задължения, е само частично, и когато следователно периодичната имуществена санкция е съразмерна на трайните аспекти на това неизпълнение на задължения. В такива случаи осъждането на държавата членка да заплати едновременно еднократно платима сума позволява да се санкционира последната и за нарушения, които междувременно са прекратени.

85.      При тези обстоятелства напомням, че според Съда налагането на еднократно платима сума няма автоматичен характер, както предлага Комисията в Известието от 2005 г., а във всеки конкретен случай „трябва да бъде [функция] от всички релевантни елементи, свързани както с характеристиките на установеното неизпълнение на задължения, така и с поведението на самата държава членка, срещу която е образувано производството по член 228 ЕО“(59). В този смисъл ще отбележа, че в Решение по дело Комисия/Франция, посочено по-горе, Съдът е придал особено значение на обстоятелството, че срещу ответната държава членка вече са били постановени няколко решения на основание член 226 ЕО за установяване на неизпълнение на задължения в същата област като засегнатата от разглежданото нарушение(60).

86.      В светлината на горепосочените критерии считам, че в конкретния случай налагането на еднократно платима сума се обосновава главно от съображенията относно тежестта на разглежданото нарушение,  изложени в точка 72 по-горе, а именно значимостта на нарушените разпоредби и обстоятелството, че Република Гърция вече е била обект на две отделни констатации на неизпълнение на задължения във връзка с невъзстановяване на незаконосъобразни помощи, предоставени на един и същи бенефициер.

87.      Що се отнася до продължителността на това нарушение, считано от датата на обявяване на Съдебното решение от 2005 г., трябва да се вземе предвид, че мерките за изпълнение, които според гръцките власти са осигурили ефективното възстановяване на част от въпросните помощи, са приети едва в периода от август до октомври 2007 г., и че определени аспекти на нарушението продължават повече от три години и половина след обявяването на посоченото решение. Смятам, че проучването на преписката не позволява да се обоснове подобна забава, имайки по-специално предвид, че повечето от мерките, за които Комисията е уведомена в досъдебната фаза, не се различават значително от тези, които ответната държава членка вече е била приела преди Съдебното решение от 2005 г. и които Съдът вече е приел за недостатъчни да осигурят ефективното възстановяване на помощите. Що се отнася до трудностите от вътрешен характер, които Република Гърция е срещнала при изпълнение на задълженията си, следва да се напомни, от една страна, че държава членка не може да се позовава на разпоредби, практики или фактически положения от вътрешния си правен ред, за да оправдае неспазването на задължения, които произтичат от общностното право(61), и от друга страна, че според постоянната съдебна практика прилагането на национални процедури за възстановяване на помощите, обявени за несъвместими, е обвързано на основание член 14, параграф 3 от Регламент № 659/1999 с условието те да позволяват незабавното и ефективно изпълнение на решението на Комисията(62). Освен това, както отбелязва Комисията, Съдът вече е уточнил, че национална процедура, предвиждаща суспензивен ефект на жалбите, подадени срещу актовете за събиране на публични вземания, издадени с цел възстановяване на предоставена помощ, не позволява „незабавното и ефективно“ изпълнение на решението, с което е наложено възстановяването, и следователно не отговаря на изискванията, предвидени в горепосочената разпоредба от Регламент № 659/1999(63).

88.      Считам, че при определяне на размера на еднократно платимата сума следва също да се отчетат изложените в точки 73 и 74 по-горе съображения, отнасящи се съответно до намаляването на общата сума на помощите, подлежащи първоначално на възстановяване, и преценката на последиците от продължаващото нарушение.

89.      В светлината на гореизложеното налагането на еднократно платима сума от 2 милиона евро ми се струва справедлива преценка на обстоятелствата в конкретния случай.

 3. По съдебните разноски

90.      По силата на член 69, параграф 2 от Процедурния правилник загубилата делото страна се осъжда да заплати съдебните разноски, ако е направено такова искане. След като Комисията е направила искане Република Гърция да бъде осъдена да заплати съдебните разноски и след като неизпълнението на задължения е било установено, последната следва да бъде осъдена да заплати съдебните разноски.

V –    Заключение

91.      По гореизложените съображения предлагам на Съда да се произнесе по следния начин в настоящото производство:

1) Като не е приела и във всеки случай, като не е уведомила Комисията на Европейските общности в определения в мотивираното становище срок за мерките, необходими за изпълнение на Решение от 12 май 2005 г. по дело Комисия/Гърция (C‑415/03), свързано с невъзстановяването на помощите, приети за незаконосъобразни и несъвместими с общия пазар — с изключение на помощите, свързани с вноските към националния социалноосигурителен орган — съгласно член 3 от Решение 2003/372/ЕО на Комисията от 11 декември 2002 година относно помощта, отпусната от Гърция на Olympic Airways, Република Гърция не е изпълнила задълженията си по член 228, параграф 1 ЕО.

2) Осъжда Република Гърция да заплати на Комисията на Европейските общности по сметка „Собствени ресурси на Европейската общност“ периодична имуществена санкция в размер на 15 768 EUR за всеки ден забава на приемането и/или оповестяването на Комисията на необходимите мерки, за да се съобрази с посоченото по-горе Решение по дело Комисия/Гърция, считано от обявяването на настоящото решение до изпълнението на посоченото по-горе Решение по дело Комисия/Гърция.

3) Осъжда Република Гърция да заплати на Комисията на Европейските общности по сметка „Собствени ресурси на Европейската общност“ еднократно платима сума в размер на 2 милиона евро.

4) Осъжда Република Гърция да заплати съдебните разноски.

1 – Език на оригиналния текст: италиански.

2 – Решение по дело Комисия/Гърция (C‑415/03, Recueil, стр. I‑3875).

3 – ОВ L 132, 2003 г., стр. 1

4 – Решение 94/696/ЕО от 7 октомври 1994 година относно предоставените от гръцката държава помощи на дружество Olympic Airways (ОВ L 273, стр. 22).

5 – ОВ L 128, стр. 1.

6 –      Съответстващи на втория транш от операцията по рекапитализация, одобрен през 1998 г.

7 – C(2005)2706 относно държавните помощи, отпуснати от Република Гърция на Olympic Airways и Olympic Airlines.

8 – Става въпрос за Решение по дело Гърция/Комисия (T-415/05), Решение по дело Olympic Airlines/Комисия (T‑416/05) и Решение по дело Olympic Airways/Комисия (T‑423/05), все още висящи.

9 – Решение по дело Комисия/Гърция (C‑419/06).

10 – Точки 33 и 34.

11 – Точка 35.

12 – Точка 39.

13 – Точка 41.

14 – Точка 44.

15 – Република Гърция поддържа, че сключването на договора за продажба на NOA в съответствие с „Меморандум за разбирателство“ от 5 август 2005 г. между гръцката държава и Olympic Investors/York Capital, за който Комисията е била уведомена, е подчинен на количественото определяне на помощите, обявени за несъвместими в Решението от 2005 г., и че преговорите са се провалили именно поради липсата на съдействие по този въпрос от страна на Комисията.

16 – Според Република Гърция мотивираното становище е получено от постоянното представителство на тази държава на 14 април 2006 г.

17 – Вж. Решение от 12 юли 2005 г. по дело Комисия/Франция (C‑304/02, Recueil, стр. I‑6263, точка 30) и Решение от 14 март 2006 г. по дело Комисия/Франция (C‑177/04, Recueil, стр. I‑2461, точка 20).

18 – Вж. Решение от 12 юли 2005 г. по дело Комисия/Франция, посочено по-горе в бележка под линия 17, точка 31, и Решение от 14 март 2006 г. по дело Комисия/Франция, посочено по-горе в бележка под линия 17, точка 21.

19 – Решение от 12 декември 2002 г. по дело Комисия/Германия (C‑209/00, Recueil, стр. I‑11695, точка 32). Вж. също Решение от 20 март 1997 г. по дело Alcan Deutschland (C‑24/95, Recueil, стр. I‑1591, точка 24), Решение от 21 март 1990 г. по дело Белгия/Комисия (C‑142/87, Recueil, стр. I‑959, точка 61) и Решение от 20 септември 1990 г. по дело Комисия/Германия (C‑5/89, Recueil, стр. I‑3437, точка 12).

20 – ОВ L 83, стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 8, том 1, стр. 41.

21 – Решение от 12 декември 2002 г. по дело Комисия/Германия, посочено по-горе в бележка под линия 19, точка 34.

22 – Решение от 4 юли 2000 г. по дело Комисия/Гърция (C‑387/97, Recueil, стр. I‑5047, точка 73).

23 – Вж. в този смисъл Решение от 22 септември 1988 г. по дело Комисия/Гърция (272/86, Recueil, стр. 4875, точка 21), Решение от 9 ноември 1999 г. по дело Комисия/Италия (C‑365/97, Recueil, стр. I‑7773, точки 84—87) и Решение от 12 юли 2005 г. по дело Комисия/Франция, посочено по-горе в бележка под линия 17, точка 56.

24 – Решение от 25 май 1982 г. по дело Комисия/Нидерландия (96/81, Recueil, стр. 1791, точка 7).

25 – Решение от 12 декември 2002 г. по дело Комисия/Германия, посочено по-горе в бележка под линия 21, точки 40—44.

26 – По-специално 41 085 840 EUR главница и 32 277 267 EUR лихви към 31 август 2007 г.

27 – Заслужава да се припомни, че предявеният в това производство иск е от 20 март 2006 г. и че Република Гърция твърди, че своевременно е уведомила Комисията за предявяването му. Арбитражните решения също са предмет на известие, изпратено за сведение до Комисията на 29 януари 2008 г.

28 – 2007/2666/ЕО.

29 – Няма данни обаче да е било направено официално уведомление за въпросните арбитражни решения в рамките на това производство, което би довело до спиране на дължимите плащания в изпълнение на същите решения, нито Комисията да е разпоредила спиране в този смисъл, в какъвто случай евентуално би могло да се твърди, че OA не може да изисква уравнените в негова полза суми и поради това че не са изпълнени условията, позволяващи прихващането.

30 – Решение по дело Olympiaki Aeroporia Ypiresies/Комисия, (T‑68/03, Recueil, стр. II‑2911).

31 – Точки 1 и 2 от диспозитива.

32 – Курсивът е мой.

33 – Точки 151—153 са включени в частта от решението, която е посветена на описание на новите незаконосъобразни помощи (раздел 5.2), предоставени под формата на „допускане от Гърция във връзка с неплащането или забавеното плащане или всяко друго по-благоприятно третиране по силата на гръцкото данъчно и търговско законодателство“ (раздел 5.2.2). Точка 209 е в тази част от решението, която се отнася за оценката на помощта (раздел 6), озаглавена „Предполагаема нова помощ във връзка с допускането на неплащане на дължимите суми или на всяко друго привилегировано третиране по силата на гръцкото данъчно и търговско законодателство“ (раздел 6.2.1.2). В този смисъл вж. също Решение по дело Olympiaki Aeroporia Ypiresies/Комисия, посочено по-горе в бележка под линия 30. Припомням, че международното летище в Атина е влязло в експлоатация на 28 март 2001 г.; следователно въпросните такси не могат да се отнасят до това летище.

34 – От април 2001 г. до септември 2003 г.

35 – Става въпрос за фактура № 3513/01 за сума от 116 833,81 EUR, фактура № 4082/01 за сума от 116 123,96 EUR и фактура № 227/02 за сума от 116 123,96 EUR.

36 – Вж. по-горе в точка 30.

37 – Известие на Комисията SEC(2005) 1658 от 13 декември 2005 г. относно прилагането на член 228 от Договора за ЕО.

38 – Съответно от 1996 г. и от 1997 г.

39 – Вж. по-специално Решение от 4 юли 2000 г. по дело Комисия/Гърция, посочено по-горе в бележка под линия 22, точки 90 и 92, и на последно място, Решение от 9 декември 2008 г. по дело Комисия/Франция (C‑121/07, Сборник, 2008, стр. ‑9159, точка 27).

40 – Вж. по-специално в този смисъл Решение от 18 юли 2006 г. по дело Комисия/Италия (C‑119/04, Recueil, стр. I‑6885, точки 45 и 46) и Решение от 9 декември 2008 г. по дело Комисия/Франция, посочено по-горе в бележка под линия 39, точка 27.

41 – Вж. в този смисъл Решение от 12 юли 2005 г. по дело Комисия/Франция, посочено по-горе в бележка под линия 17, точка 85 и Решение от 14 март 2006 г. по дело Комисия/Франция, посочено по-горе в бележка под линия 17, точка 70.

42 – Вж. Решение от 4 юли 2002 г. по дело Комисия/Гърция, посочено по-горе в бележка под линия 22, точка 89.

43 – Вж. в този смисъл Решение от 12 юли 2005 г. по дело Комисия/Франция, посочено по-горе в бележка под линия 17, точка 91 и Решение от 14 март 2006 г. по дело Комисия/Франция, посочено по-горе в бележка под линия 17, точки 59 и 60.

44 – Вж. в този смисъл Решение от 12 юли 2005 г. по дело Комисия/Франция, посочено по-горе в бележка под линия 17, точка 103 и Решение от 14 март 2006 г. по дело Комисия/Франция, посочено по-горе в бележка под линия 17, точка 61.

45 – Вж. Решение от 10 януари 2008 г. по дело Комисия/Португалия (C‑70/06, Сборник, стр. I‑1, точка 39)

46 – Вж. Решение от 12 юли 2005 г. по дело Комисия/Франция, посочено по-горе в бележка под линия 17, точка 104 и Решение от 14 март 2006 г. по дело Комисия/Франция, посочено по-горе в бележка под линия 17, точка 62.

47 – В това отношение не споделям довода на Комисията, според който размерът на подлежащите на възстановяване помощи не се отразява на тежестта на нарушението. Всъщност, от една страна, от исковата молба е видно, че самата Комисия е взела предвид този размер при определяне на коефициента за тежест, по-специално когато оценява влиянието на нарушението върху общите и частните интереси, и от друга страна, точка 16.4 от посоченото известие на Комисията от 2005 г. изрично споменава „финансовите суми, установени в нарушението“ като пример сред факторите, които ще бъдат взети предвид от институцията с цел да се оценят във всеки отделен случай последиците от нарушението за общите и частните интереси.

48 – Напомням, че в Решението от 2005 г. Комисията заключава, че NOA е дружеството, правоприемник на OA, поне що се отнася до възстановяването на държавните помощи преди разделянето. Този извод се оспорва от NOA в жалбата срещу посоченото решение, предмет на дело T-416/05, висящо пред Първоинстанционния съд.

49 – В това отношение, не ми се струва релевантно съдържащото се в писмената реплика позоваване на обстоятелството, че OA продължава да извършва наземни услуги, които също са либерализирани. С това позоваване Комисията, без да представя доказателства, изглежда застъпва позицията за продължаване на възможния ефект на нарушение на конкуренцията на пазар, различен от този на гражданската авиация, който ефект освен това предполага, че е доказано, че ползата от получените от OA помощи не е била изцяло прехвърлена на NOA.

50 – Точка 34.

51 – Вж. Решение от 14 март 2006 г. г. по дело Комисия/Франция, посочено по-горе в бележка под линия 17, точка 71 и Решение от 10 януари 2008 г. по дело Комисия/Португалия, посочено по-горе в бележка под линия 45, точка 44. Съдът не уточнява коя дата трябва да се вземе предвид при определяне на „момента, в който Съдът разглежда фактите“, като все пак от Решение по дело Комисия/Португалия следва, че не става въпрос за датата на съдебното заседание. С цел опростяване и от съображения за прозрачност ми се струва за предпочитане тази дата да съвпадне по-скоро с датата на решението, отколкото с тази на разискванията, които не са публично достояние.

52 – Съдебната практика ясно показва, че за да се изчисли продължителността на нарушението, първоначалният срок започва да тече от деня на обявяване на решението, с което за първи път се установява неизпълнението на задължения (Решение от 10 януари 2008 г. по дело Комисия/Португалия, посочено по-горе в бележка под линия 45, точка 46). Доводът на Република Гърция, според който този срок би следвало да започва след изтичане на срока, предвиден в мотивираното становище, издадено в производството по член 228 ЕО, следва да бъде отхвърлен.

53 – Решение по дело Комисия/Португалия, посочено по-горе в бележка под линия 45, точка 46.

54 – Вж. Решение от 4 юли 2002 г. по дело Комисия/Гърция, посочено по-горе в бележка под линия 22, точка 88 и Решение от 12 юли 2005 г. по дело Комисия/Франция, посочено по-горе в бележка под линия 17, точка 109.

55 – Решение от 9 декември 2008 г. по дело Комисия/Франция, посочено по-горе в бележка под линия 39, точка 56.

56 – Точка 58.

57 – Решение от 9 декември 2008 г. по дело Комисия/Франция, посочено по-горе в бележка под линия 39, точка 57.

58 – Пак там, точка 59.

59 – Пак там, точка 62.

60 – Пак там, точка 66.

61 – Вж. по-специално Решение от 18 юли 2006 г. по дело Комисия/Италия (C‑119/04, Recueil, стр. I‑6885, точка 25) и Решение от 9 септември 2004 г. по дело Комисия/Испания (C‑195/02, Recueil, стр. I‑7857, точка 82).

62 – Вж. Решение от 2 февруари 1989 г. по дело Комисия/Германия (94/87, Recueil, стр. 175, точка 12), Решение по дело Alcan Deutschland, посочено по-горе в бележка под линия 19, точка 24 и Решение от 12 декември 2002 г. по дело Комисия/Германия, посочено по-горе в бележка под линия 21, точки 32—34.

63 – Решение от 5 октомври 2006 г. г. по дело Комисия/Франция (C 232/05, Recueil, стр. I‑10071, точка 49).

Full & Egal Universal Law Academy