ЗАКЛЮЧЕНИЕ НА ГЕНЕРАЛНИЯ АДВОКАТ
Г‑Н PAOLO MENGOZZI
представено на 10 септември 2008 година(1)
Дело C‑376/07
Staatssecretaris van Financiën
срещу
Kamino International Logistics BV
(Преюдициално запитване, отправено от Hoge Raad der Nederlanden (Нидерландия)
„Тарифно класиране — Монитори с течни кристали“
I – Въведение
1. По настоящото дело от Съда е поискано да се произнесе по три преюдициални въпроса, повдигнати от Hoge Raad der Nederlanden (Касационен съд, Нидерландия), които се отнасят до някои разпоредби на Комбинираната номенклатура. Националният съд трябва да се произнесе относно условията за класиране на екран с течни кристали (наричан по-нататък „LCD“), внесен от дружеството Kamino International Logistics BV (наричано по-нататък „Kamino“). При очертаните обстоятелства националният съд иска от Съда на ЕО да извърши тълкуване на някои разпоредби от посочената номенклатура.
II – Правна уредба
А – Разпоредбите на Комбинираната номенклатура
2. Комбинираната номенклатура, приложима към фактите, които са предмет на настоящия спор, е тази от 2004 г., съдържаща се в Регламент (ЕО) № 1789/2003(2) (наричана по-нататък „КН 2004“).
3. Раздел I от част първа на КН 2004, озаглавен „Общи правила“, предвижда
„[…]
Класирането на стоките в [КН] се подчинява на следните принципи:
1. Текстът на заглавията на разделите, на главите или на подглавите има само индикативна стойност, като класирането се определя законно съгласно термините на позициите и на забележките към разделите или към главите и съгласно следващите правила, когато те не противоречат на посочените по-горе термини на позициите и на забележките към разделите или към главите.
[…]
3. Когато стоките биха могли да се класират в две или повече позиции […], класирането се извършва по следния начин:
а) Позицията, която най-специфично описва стоката, трябва да има предимство пред позициите с по-общо значение […]
б) Смесените продукти, изделията, съставени от различни материали или съставени от различни компоненти и стоките, представени в комплекти, пригодени за продажба на дребно, чието класиране не може да бъде осъществено чрез прилагането на правило 3 а), се класират съгласно материала или компонента, който им придава основния характер, когато е възможно да се установи това.
в) В случаите, когато правила 3 а) и 3 б) не дават възможност за извършване на класирането, стоката следва да се класира в последната по ред на номериране позиция от тези, които могат да се вземат предвид.
4. Стоките, които не могат да бъдат класирани съобразно горните правила, следва да бъдат класирани в позицията, отнасяща се до артикулите с най-аналогичен характер.“ [неофициален превод]
4. Раздел XVI от КН 2004 е озаглавен „Машини и апарати, електрооборудване и части от тях; апарати за записване или възпроизвеждане на звук, апарати за записване или възпроизвеждане на телевизионен образ и звук и части и принадлежности за тези апарати“ [неофициален превод]. В него се включват глава 84 „Ядрени реактори, котли, машини, апарати и механизми; части за тези машини или апарати“ [неофициален превод] и глава 85 „Електрически машини и апарати, електроматериали и техните части, апарати за записване или възпроизвеждане на звук, апарати за записване или възпроизвеждане на телевизионен образ и звук и части и принадлежности за тези апарати“ [неофициален превод].
5. Глава 84 от КН 2004 се предшества от следните „Забележки“:
„[…]
5.
[…]
Б. Автоматичните машини за обработка на информация могат да представляват системи, включващи различен брой отделни единици. Без да се засяга действието на точка Д по-долу, като част от цялостната система се счита всяка единица, отговаряща едновременно на следните условия:
а) да бъде от вида, използван изключително или главно в автоматичните системи за обработка на информация;
б) да може да се свърже с централната единица за обработка на информацията пряко или посредством една или няколко други единици; и
в) да е в състояние да получава или доставя данни във форма, използвана от системата (кодова или сигнална).
В. Представени отделно, единиците на автоматичната машина за обработка на информация се класират в № 8471.
Г. Печатащите устройства, клавиатурите, X-Y входните устройства и дисковите запаметяващи единици, които отговарят на условията по параграф Б), буква б) и буква в) по-горе, като единици винаги се класират в № 8471.
Д. Машините с вградена автоматична машина за обработка на информация или работещи във връзка с такава машина и извършващи самостоятелна функция, различна от обработка на информация, се класират в позицията, съответстваща на тази функция, или при липса на такава в последната позиция, която би могла да се вземе предвид.
[…]“ [неофициален превод]
6. Глава 84 от КН 2004 съдържа по-специално следните позиции и подпозиции:
„8471 Автоматични машини за обработка на информация и техните единици; магнитни или оптични четци, машини за записване на информация върху носители в кодова форма и машини за обработка на тази информация, неупоменати, нито включени другаде:
[…]
8471 60 – Входни или изходни единици, можещи да съдържат в един и същи корпус запаметяващи единици:
[…]
8471 60 90 – – други“. [неофициален превод]
7. В глава 85 от КН 2004 обаче се включват следните позиции и подпозиции:
„8528 Приемателни телевизионни апарати, дори с вграден приемателен апарат за радиоразпръскване или с апарат за записване или възпроизвеждане на звук или образ. Видеомонитори и прожекционни апарати:
[…]
– Видеомонитори:
8528 21 – – цветни:
– – – с електронно-лъчева тръба
[…]
8528 21 90 – – – други.“ [неофициален превод]
Б – Обяснителните бележки по Хармонизираната система
8. Хармонизираната система, разработена в рамките на Световната митническа организация (СМО), представлява отправна точка за съставянето на Комбинираната номенклатура(3). Хармонизираната система се придружава от обяснителни бележки. Текстът на обяснителните бележки, свързани по-специално с позиция 8471, приложими към момента на настъпване на фактите по главното производство, е следният:
„Измежду разглежданите съставни единици [на системите за обработка на информация] следва да се посочат единиците индикатори на автоматични машини за обработка на информация, които представят по графичен начин обработените данни. Тези единици се различават от видеомониторите и от приемателните телевизионни апарати от позиция 8528 в много отношения, и по-специално по следните точки:
1) единиците индикатори на автоматични машини за обработка на информация могат да получават сигнал само от централната единица за обработка на информацията на автоматична машина за обработка на информация и следователно не могат да възпроизведат цветен образ от композитен видеосигнал, чиито вълни имат форма, съответстваща на стандарт за телевизионно излъчване (NTSC, SECAM, PAL, D-MAC или други). За тази цел те са оборудвани с характерни за системите за обработка на информация конектори или интерфейси (например интерфейс RS-232C, конектори DIN или SUB‑D) и не са оборудвани с аудиосхеми. […]
2) Тези единици се характеризират с излъчване на слабо магнитно поле. Екраните, използвани в информатиката, с които те са оборудвани, имат алгоритмична стъпка на екрана („display pitch size“), започваща от 0,41 mm за средна разделителна способност и намаляваща пропорционално на увеличаващата се разделителна способност.
3) За да представят образи с малки размери, но с голяма разделителна способност, размерът на точките (пикселите) на екрана е по-малък, а сходимостта е по-голяма при единиците индикатори от настоящата позиция, в сравнение с видеомониторите и с приемателните телевизионни апарати от позиция 8528 […](4)“.
В – Обяснителните бележки от КН 2004
9. Приложимите към момента на настъпване на фактите обяснителни бележки от КН 2004, изготвени от Комисията на Европейските общности(5), гласят следното във връзка с подпозиция 8471 60 90 от КН 2004:
„Към тази подпозиция принадлежат по-специално устройствата за визуализация, които могат да служат само като изходни устройства за автоматичните машини за обработка на информация.
Тези устройства не позволяват възстановяването на изображението от кодиран сигнал, наречен композитен видеосигнал.“ [неофициален превод]
Г – Регламент (ЕО) № 754/2004
10. Регламент (ЕО) № 754/2004 на Комисията от 21 април 2004 година относно класирането на определени стоки в Комбинираната номенклатура(6) класира в подпозиция 8258 21 90 две стоки, описани по следния начин:
„1. Монитор за визуализиране с плазмен екран, цветен, с диагонал на екрана 106 cm, с външни размери: 104 cm (ширина) × 64,8 cm (височина) × 9,5 cm (дължина), с 852 × 480 пиксела.
Устройството притежава следните връзки:
– RGB конектор
– DVI конектор (digital visual interface)
– конектор за управление.
RGB конекторът позволява на устройството да онагледява данни директно от автоматична машина за обработка на информация.
DVI конекторът позволява на устройството да онагледява сигнали от автоматична машина за обработка на информацията или от друг източник на сигнал (например DVD плейър или устройство за възпроизвеждане на видеоигри) посредством тунер.
2. Монитор за визуализиране с плазмен екран, цветен, с диагонал на екрана 106 cm, с външни размери: 103 cm (ширина) × 63,4 cm (височина) × 9,5 cm (дължина), с 1024 × 1024 пиксела и отделящи се високоговорители.
Устройството притежава следните връзки:
– DVI (digital visual interface) конектор,
– конектор за управление.
DVI конекторът позволява на устройството да онагледява сигнали от автоматична машина за обработка на информацията или от друг източник на сигнал (например DVD плейър или устройство за възпроизвеждане на видеоигри) посредством тунер.“
11. Мотивите, посочени за това класиране, еднакви и за двете разглеждани стоки, гласят следното:
„Класирането се определя от разпоредбите на общи правила 1 и 6 за тълкуване на Комбинираната номенклатура и от текстовете на кодове по КН 8528, 8528 21 и 8528 21 90.
Класирането в подпозиция 8471 60 се изключва, тъй като мониторът не е от видовете, използвани [изключително или главно] в автоматичните системи за обработка на данни (виж забележка 5 от глава 84).
Освен това продуктът не се класира в позиция 8531, тъй като функцията му не е да осигурява визуална индикация за целите на сигнализацията (виж обяснителните бележки към ХС за позиция 8531, точка D“]).“
III – Главното производство и преюдициалните въпроси
12. През август 2004 г. Kamino внася партида цветни екрани модел BenQ FP231W със следните характеристики, а именно диагонал на екрана 23 инча (58,42 см), максимална разделителна способност от 1920 х 1200 пиксела, формат 16:10, яркост на изображението 250 cd/m 2, контраст 500:1, 16,7 милиона цвята, размер на пикселите: 0,258 мм. Екраните са оборудвани с конектори за D‑SUB, DVI‑D, USB, S‑видео и композитен видеосигнал, както и с аудиоизход(7).
13. Нидерландските митнически органи приемат, че въпросният екран трябва да се класира в подпозиция 8528 21 90 от КН 2004. Обратно, от своя страна Kamino счита, че разглежданата стока трябва да се класира в позиция 8471 от КН 2004.
14. Сезиран като последна инстанция по спора, Hoge Raad der Nederlanden приема, че във връзка с това се налага да постави на Съда следните преюдициални въпроси:
„1) Трябва ли забележка 5 от глава 84 от КН [2004] да се тълкува в смисъл, че цветен монитор, който може да възпроизвежда сигнали с произход както от автоматична машина за обработка на информация по смисъла на позиция 8471 от КН [2004], така и от други източници, не може да бъде класиран в позиция 8471 от КН [2004]?
2) Ако цветният монитор, посочен в първия въпрос, може да бъде класиран в позиция 8471 от КН [2004], въз основа на какви обстоятелства трябва да се определи дали това е единица от вида, използван изключително или главно в автоматичните системи за обработка на информация?
3) Обхваща ли приложното поле на Регламент [№ 754/2004] спорния монитор и ако отговорът е утвърдителен, валиден ли е този регламент, като се имат предвид отговорите на първия и втория въпрос?“
IV – По първия преюдициален въпрос
15. С първия преюдициален въпрос запитващият съд иска да бъде установено дали забележка 5 от глава 84 от КН 2004 води до изключване на класирането в позиция 8471 в рамките на глава 84 на екран, който може да възпроизвежда, освен сигнали с произход от компютър, и сигнали от други източници. Въпреки че запитващият съд не посочва изрично в текста на въпроса, най-вече въз основа на мотивите на акта за преюдициално запитване е ясно, че позоваването има предвид по-точно посочената забележка 5 Б.
А – Доводи на страните
16. Kamino твърди, че по принцип не съществуват и никога не са съществували екрани, които да могат да функционират изключително, ако са свързани с компютър, тъй като чрез използване на подходящи кабели всеки екран може да показва образи от различни източници(8).
17. При това положение тезата на Комисията и нидерландските митнически органи, че възможността да се свърже екран към апарат, различен от компютър, водела до невъзможност самият екран да се класира в позиция 8471 от КН 2004, в крайна сметка изключвала всички екрани от класирането в тази митническа позиция, резултатът от което бил абсурден.
18. Освен това класирането на разглежданите екрани в посочената позиция 8471 не било изключено и на основание на забележка 5 Д от глава 84 от КН 2004, след като тези екрани нямали други специфични функции освен обработката на информация(9).
19. От своя страна забележка 5 Б от посочената глава 84 не изисквала за целите на класирането им сред апаратите за обработка на информация периферните устройства на компютъра да са предназначени изключително за използване в информатиката. Всъщност, след като разглежданото правило изисква периферните устройства да са „от вида, използван изключително или главно в автоматичните системи за обработка на информация“, възможността за използването им по друг начин освен в рамките на система за обработка на информацията по принцип не била несъвместима с класирането в глава 84 от КН 2004(10).
20. Освен това Комисията изрично приела по друг повод, че е възможно някои екрани, които абстрактно погледнато, могат да възпроизвеждат аудио- и видеосигнали, които не произхождат от компютър, да бъдат класирани в позиция 8471 от КН 2004. Това по-специално се случило в рамките на класиране по Регламент (ЕО) № 2171/2005(11).
21. Забележка 5 от глава 84 от КН 2004 следователно не изключвала класиране в позиция 8471 на цветен монитор, който може да показва сигнали с произход както от компютър, така и от други източници.
22. Нидерландското правителство поддържа, че по принцип монитор, който може да възпроизвежда едновременно образи от компютър и от други източници като четец DVD или конзола за ръчни видеоигри, не може да се класира в позиция 8471 от КН 2004, а трябва — напротив — да попадне в позиция 8528 от КН 2004(12).
23. Освен това монитор като разглеждания, който разполага с конектори за D‑SUB, DVI‑D, USB, S‑видео и композитен видеосигнал, както и с аудиоизход, не можел да попадне в позиция 8471 от КН 2004, доколкото не можело да се счита, че може да се използва изключително или главно в автоматична система за обработка на информация(13).
24. На свой ред Комисията разглежда преди всичко характеристиките на въпросните монитори, като изключва възможността да се приеме, че се използват „изключително или главно в автоматичните системи за обработка на информацията“, след като предвид техническите им характеристики без затруднение те можели да се използват и по друг начин(14).
25. Класирането на разглежданите монитори в глава 84 от КН 2004 впрочем било изключено и по смисъла на забележка 5 Д от тази глава, тъй като мониторите осигурявали и „самостоятелна функция, различна от обработка на информация“(15).
26. По-общо Комисията приема, че възможността за възпроизвеждане на сигнали и от други източници освен компютър изключва класирането на монитор в позиция 8471 от КН 2004(16).
Б – Съображения
1. Предварителни бележки
27. При разглеждането на първия преюдициален въпрос както нидерландското правителство, така и Комисията посвещават пространни съображения на специфичните характеристики на въпросните монитори, твърдейки, че те не притежавали необходимите характеристики, за да могат да бъдат класирани в позиция 8471 от КН 2004.
28. Следва обаче да се отбележи, че в първия си въпрос запитващият съд не иска от Съда да посочи тарифната позиция, в която разглежданите стоки би трябвало да бъдат класирани. Този въпрос, напротив, се отнася по-общо до тълкуването на забележка 5 от глава 84 от КН 2004.
29. При разглеждането на настоящия въпрос следователно ще се въздържам от разглеждане на представените от страните доводи по отношение на особеностите на въпросните стоки, като се огранича до тълкуването на забележка 5. При всяко положение доводите на страните относно специфичните характеристики на подлежащите на класиране стоки ще могат да се вземат предвид в рамките на обсъждането на втория преюдициален въпрос, макар че и в този въпрос също, както ще видим, националният съд не иска от Съда да се произнесе относно конкретните условия за класиране на стоките, а единствено отново да предостави общи указания.
2. По съществото на въпроса
30. Защитаваната по настоящото дело от нидерландското правителство и Комисията позиция, явно с оглед прекратяване на спора непосредствено след отговора на първия въпрос, се изразява в твърдението, че сама по себе си възможността мониторът да възпроизвежда образи от други източници освен компютъра, означава, че е необходимо да се изключи класирането в рамките на глава 84 от КН 2004(17).
31. Според мен обаче тази теза не може да се приеме.
32. Всъщност самият текст на забележка 5 Б от глава 84 от КН 2004 е ясен, а именно за да може да се счита, че периферно устройство (следователно и монитор) е неразделна част от система за обработка на информацията, поради което трябва да се класира в рамките на посочената глава 84, не се изисква абстрактната възможност това периферно устройство да се използва единствено като част от такава система. Изисква се всъщност то да бъде „от вида, използван изключително или главно в автоматичните системи за обработка на информация“ (подчертаването е мое).
33. Предложеното от нидерландското правителство и Комисията тълкуване би било равностойно на това да се премахне от текста на тази разпоредба изразът „или главно“, поради което е неприемливо. Единица, предназначена „главно“, макар и не изключително за използване чрез връзка с компютър, следователно може да се класира и като стока, използвана в информатиката.
34. Идеята, залегнала в основата на защитаваната от нидерландското правителство и Комисията теза, по всяка вероятност е свързана с практическите трудности да се определи специфичният обхват на наречието „главно“, най-вече в светлината на практиката на Съда, която за целите на митническото класиране отдава ясно предпочитание на конкретните и обективно оценими характеристики на стоките(18).
35. Евентуалните проблеми във връзка с практическото прилагане на посочената по-горе разпоредба обаче не могат да доведат до пренебрегването на съществен елемент от нея. Всъщност разрешението на тези проблеми се очертава на по-късен етап и в зависимост от границите, в които е поискано Съдът да се произнесе в случая, то може да се разгледа в рамките на разглеждането на втория преюдициален въпрос.
3. По евентуалната релевантност на забележка 5 Д от глава 84 от КН 2004
36. Комисията твърди, че класирането на разглежданите монитори в рамките на глава 84 от КН 2004 се изключвало и на основание на посочената забележка 5 Д от тази глава, а аз считам, че този довод следва да се спомене само накратко.
37. Най-напред във връзка с него ще отбележа, че запитващият съд не иска от Съда на ЕО да прецени приложимостта на въпросната разпоредба в случая.
38. Във всеки случай считам, че посочената забележка 5 Д може само да изключи класирането на апарат в глава 84 от КН 2004, когато „самостоятелна[та] функция, различна от обработка на информация“, е единствената, която въпросният апарат осигурява. В противен случай би имало опасност някои апарати да бъдат класирани въз основа на изцяло вторична, ако не и лишена от относимост за тях функция(19).
39. Ето защо според мен забележка 5 Д от глава 84 от КН 2004 не намира приложение към разглежданото в рамките на главното производство дело. От една страна, Съдът всъщност вече е постановил, че функцията на монитор, изразяваща се във възпроизвеждането на образи от компютър, не може да съставлява „самостоятелна функция“ в посочения по-горе смисъл(20). От друга страна, независимо че страните спорят относно употребата, за която разглежданите монитори могат да са предназначени, никоя от тях не твърди, че употребата извън контекста на обработка на информация (или с други думи употребата „извън информатиката“) е единствената възможна.
4. По обяснителните бележки към Хармонизираната система и КН 2004
40. Остава да се провери дали в случая класирането на въпросните монитори в рамките на глава 84 от КН 2004 трябва да се изключи въз основа на обяснителните бележки към Хармонизираната система и КН 2004.
а) По обяснителната бележка към позиция 8471 от Хармонизираната система
41. Преди всичко следва да се напомни, че съгласно постоянната съдебна практика, макар да са важни, обяснителните бележки нямат задължителна правна сила и не могат да са в противоречие със съдържанието на Хармонизираната система и КН 2004(21).
42. Що се отнася до обяснителната бележка към позиция 84 71 от Хармонизираната система, следва да се отбележи, че тъй като впрочем датира от над две години преди настъпването на фактите по главното производство (достатъчно от гледна точка на информационните технологии време и за значително изменение на набора от стоки, които се продават), тя би могла да се тълкува и в смисъл, че указва не всички монитори, попадащи в посочената позиция 8471, а само част от тях. Началото на самата бележка, според която „[и]змежду разглежданите съставни единици“ на системите за обработка на информация следва да се „посочат единиците индикатори на автоматични машини за обработка на информация“, е довод в тази насока. В такъв случай биха могли да съществуват единици индикатори, които, макар и да не могат да се определят като „единици[…] индикатори на автоматични машини за обработка на информация“, все пак биха могли да се класират в позиция 84 71 от Хармонизираната система.
43. Ако все пак се приеме, че въпросната обяснителна бележка всъщност цели да посочи изчерпателно мониторите, които трябва да попадат в позиция 84 71 от Хармонизираната система, следва да се подчертае следното. При това тълкуване обяснителната бележка се основава на представата, която вече квалифицирах като погрешна, че в посочената позиция 8471 могат да се класират само мониторите, които могат да се свързват изключително към компютър. С други думи обяснителната бележка дори не предвижда възможността, която напротив съвсем ясно се предвижда в текста на Хармонизираната система, за класиране на монитор в посочената позиция 84 71 и използването му, макар и не главно, в контекст, различен от „информатиката“(22). При подобно тълкуване на обяснителната бележка тя не би могла да се приложи, доколкото е несъвместима с текста на самата Хармонизирана система.
44. Следва да се отбележи също, че що се отнася до останалите технически характеристики, които въпросната обяснителна бележка упоменава във връзка с мониторите от позиция 84 71 на Хармонизираната система, разглежданият в случая продукт не отговаря изцяло на тях.
б) По обяснителната бележка към подпозиция 8471 60 90 от КН 2004
45. Обяснителната бележка, приложима към подпозиция 8471 60 90 от КН 2004, също не позволява да се изключи класирането на въпросните монитори в същата позиция.
46. Всъщност тази обяснителна бележка е примерна/с широк обхват и не е изчерпателна. С други думи тя очертава специфична група стоки, които биха попаднали във въпросната позиция, но не изключва възможността и други, различни от очертаните по този начин стоки, да бъдат класирани в същата подпозиция. Това е по-скоро очевидно предвид формулировка на самата бележка(23).
5. За ролята на споразумението на СТО за търговията с продукти на информационните технологии
47. Представените до момента съображения допълнително се потвърждават в светлината на споразумението на СТО за търговията с продукти на информационните технологии.
48. Не трябва да се забравя, че в крайна сметка в сърцевината на проблема за класиране на разглежданите стоки е възможността за стоките да се начислява или не вносно мито в зависимост от позицията на КН 2004, в която се класират.
49. По-специално за стоките, използвани в информатиката, обикновено не се прилагат мита по силата на споразумение в този смисъл, сключено в рамките на Световната търговска организация, произтичащо от декларацията на министрите от 13 декември 1996 г. относно търговията със стоки на информационните технологии. Това споразумение се приема от Съвета с Решение 97/359/ЕО от 24 март 1997 година относно премахването на митата за продуктите на информационните технологии(24).
50. По принцип Комисията и някои държави членки са склонни да тълкуват разглежданото споразумение ограничително, като максимално стесняват набора от стоки, за които споразумението гарантира освобождаване от мита.
51. Въпреки това, макар пряката приложимост в общностното право на споразуменията на СТО да е свързана с редица проблеми(25), считам, че по силата на задължението за конформно тълкуване(26), ясното предимство, което се дава с това споразумение на свободното и необременено с мита движение на стоките, използвани в информатиката, следва надлежно да се вземе предвид при тълкуването на КН 2004(27).
6. Едностранно доброволно суспендиране на митата за някои видове монитори
52. Затруднението да се класират еднозначно LCD мониторите е признато от самия общностен законодател. Всъщност след 2005 г. всички цветни LCD монитори с диагонал на екрана до 48,5 см (около 19 инча) и формат 4:3 или 5:4, се освобождават от мита(28). Това решение, което е с едностранен характер, е прието вследствие на практическите трудности да се определи главното предназначение на разглежданите стоки, както и въз основа на констатацията, че „наличните към момента търговски данни показват, че видеомониторите с [LCD] индикатор, диагонал на екрана до 48,5 см и формат 4:3 или 5:4, главно се използват като изходни устройства на автоматичните машини за обработка на информация“ [неофициален превод](29).
53. Това доброволно суспендиране все още не е било влязло в сила към момента на настъпване на фактите по главното производство и във всички случаи техническите характеристики на разглежданите монитори не отговарят на тези на стоките, ползващи се от суспендирането (всъщност техните размери са малко по-големи и форматът им е различен).
54. Следва все пак да се подчертае, че Регламент № 493/2005 показва ясно, че не е възможно монитори да се класират по опростен начин, а също и най-вече, че е необходимо да се приеме, че някои екрани, които евентуално могат да възпроизвеждат сигнали от източници, различни от компютър, могат все пак конкретно да се използват, и то главно в контекст, свързан с „информатиката“.
7. Заключение по първия въпрос
55. В заключение считам, че първият преюдициален въпрос следва да се разреши, като се приеме, че забележка 5 от глава 84 от КН 2004 трябва да се тълкува в смисъл, че класирането в позиция 8471 от КН 2004 на цветен монитор, който може да възпроизвежда сигнали както от автоматични машини за обработка на информация, така и от други източници, не се изключва само на това основание.
V – По втория преюдициален въпрос
56. С втория си преюдициален въпрос запитващият съд иска да се установи, ако не е изключено класирането на въпросния монитор в позиция 8471 от КН 2004, кои са критериите, въз основа на които може да се определи дали мониторът отговаря на условията в забележка 5 Б от глава 84 от КН 2004, за да бъде класиран като електронна стока.
А – Доводи на страните
57. Kamino твърди, че за да се определи дали мониторът е от вида, използван изключително или главно в автоматични системи за обработка на информация, е необходимо да се разгледа използването, за което стоката е изключително или главно предназначена.
58. В случая различни обективни фактори позволявали да се приеме, че въпросните монитори трябва да се класират в рамките на глава 84 от КН 2004. По-специално става дума за размера на пикселите („dot pitch“), разделителната способност, формата 16:10, наличието на конектори VGA или DVI, липсата на дистанционно управление, на конектор SCART, на телевизионен тунер, както и на бутон за смяна на каналите(30).
59. От своя страна нидерландското правителство и Комисията считат, че предвид разрешението, което предлагат на първия въпрос, отговор на втория въпрос не е необходим.
60. Независимо от тази принципна позиция посочените страни освен това привеждат някои съображения в рамките на разглеждането на първия въпрос, които логически са по-скоро свързани с втория въпрос.
61. По-специално нидерландското правителство отбелязва, че според него не може да се счита, че монитор със специфичните характеристики, разглеждани по делото, е от вида, използван изключително или главно в автоматичните системи за обработка на информация, и то по-специално предвид конекторите, с които разполага апаратът (за D‑SUB, DVI‑D, USB, S‑видео, композитен видеосигнал и аудиоизход)(31).
62. Според нидерландското правителство, което се произнася в този смисъл в отговор на поставените от Съда въпроси, възможната употреба на монитора „извън информатиката“ трябва да бъде „чисто теоретична“, за да може той да се класира в позиция 8471 от КН 2004.
63. От своя страна Комисията подчертава, че изразът „от вида, използван изключително или главно в автоматичните системи за обработка на информация“ в забележка 5 Б от глава 84 от КН 2004 трябва да се счита за позоваване не на вида използване на апарата, а на поддържаните от него функции(32). Освен това техническите характеристики на въпросния монитор, и по-специално неговите размери, разделителна способност и яркост на изображението, позволявали съвсем адекватното му използване в контекст, различен от информатиката, поради което не било изпълнено условието в посочената забележка 5 Б, буква а)(33).
Б – Съображения
64. С настоящия въпрос, който е вероятно най-деликатният от трите повдигнати, запитващият съд иска от Съда на ЕО да му предостави някои общи указания относно начина на тълкуване на Комбинираната номенклатура. По-специално от Съда е поискано да укаже какъв е точният смисъл на разпоредбата на забележка 5 Б, буква а) от глава 84 от КН 2004, и по-конкретно кои критерии следва да се вземат предвид, за да се определи дали дадена стока отговаря на предвидените в тази разпоредба условия.
65. При положение че от Съда не е поискано да укаже точната позиция от Комбинираната номенклатура, в която въпросните монитори трябва да се класират, това конкретно решение остава от компетентността на запитващия съд, който ще трябва да се произнесе, като следва указанията на Съда на ЕО.
66. Основният проблем, който запитващият съд повдига в настоящия въпрос, е да се даде определение на едно наречие, а именно „главно“(34). Действително, докато предходното наречие „изключително“ не буди особени съмнения относно тълкуването, смисълът на думата „главно“ е много по-нееднозначен.
67. Като се има предвид, че е напълно очевидна невъзможността да се осигури математическо и/или процентно тълкуване на това наречие (като например се укаже процент на използване при свързване с компютър, който да възлиза на 80 % от общото използване), предлагам на Съда да тълкува понятието „главно използване“ като равностойно на понятието „обичайно използване“.
68. Всъщност според мен понятието „обичайно използване“ може да се прилага към конкретните случаи с по-малка опасност от двусмислие.
69. Освен това считам, че изразът „главно“, съдържащ се в разпоредбата, се отнася не до разпределение във времето на използването на стоката, а по-скоро до най-честото ѝ предназначение. С други думи от автора на тълкуването е поискано да установи не процента на всеки от различните видове използване на стоката, когато тя се използва в различен контекст, а нещо по-просто, „типичното“ или „обичайно“ използване на самата стока.
70. Поради това ще се наложи авторът на тълкуването конкретно да провери за всяка от разглежданите стоки използването, за което следва да се приеме, че има основание тя да бъде предназначена.
71. В допълнение, дори да се възприеме предложеното от мен тълкуване, като се разгледа обичайното използване на въпросната стока, все пак следва да се определят конкретните критерии, които могат да се използват за целите на това разглеждане.
72. Според мен няма съмнение, че основният критерий, който следва да се вземе предвид в това отношение, са техническите характеристики на стоката. При въпросните монитори очевидно ще става дума за характеристики като разделителна способност, формат (съотношението между широчината и височината на екрана), наличните конектори(35), възможността за регулиране на височината и наклона, наличието на специфични ергономични характеристики, предназначени да улеснят използването в близост „до работния плот“ и пр., които трябва да се анализират от запитващия съд, за да се определи дали обичайното използване на стоката представлява употреба в рамките на автоматична система за обработка на информация.
73. Възможността при определяне на обичайното използване на стоката да се използва нейното предназначение от търговска гледна точка или с други думи — нейната „целева група“ е свързана с повече проблеми. Според мен тази възможност трябва да се изключи.
74. Всъщност е очевидно, че като се отдаде значение на критерии като обявеното предназначение на стоката, упоменато върху опаковката или в рекламна информация, опасността от злоупотреби се увеличава. Стоките, които например с цел да се заобиколят забраните за продажба или да се изключи отговорността на производителя, чрез премълчаване на информация се представят с различно от действителното си предназначение, всъщност са всичко друго, но не и рядкост в най-различни области, и то независимо че във всеки конкретен случай съответните потребители са отлично запознати с истинското им предназначение.
75. Току-що изложената позиция според мен е в съответствие и с практиката на Съда, който макар да признава по принцип възможността да се разглежда предназначението на стоката за целите на митническото класиране, все пак подчертава, че това предназначение трябва да произтича от специфични обективни критерии(36).
76. Доводът, който напомни по-специално Комисията по време на съдебното заседание, че използването, за което е предназначена стоката, е без значение за класирането, според мен не е основателен. Всъщност трябва да се отбележи, от една страна, че самата забележка 5 Б от глава 84 от КН 2004 упоменава „използването“ на стоката (когато става въпрос за стоките „от вида, използван изключително или главно в автоматичните системи за обработка на информация“; курсивът е мой). От друга страна, следва да се подчертае, че в момента става дума за използването на стока, което се прави поради нейните обективни характеристики. Затова става дума и за критерий, който сам по себе си е обективен, а не за субективна или свързана с условията за продажба на самата стока променлива.
77. Ето защо предлагам на Съда да отговори на втория преюдициален въпрос, че за да може да се твърди, че стока е „от вида, използван изключително или главно в автоматичните системи за обработка на информация“ по смисъла на забележка 5 Б, буква а) от глава 84 от КН 2004, е необходимо да се провери дали обичайното използване на самата стока се извършва в рамките на автоматична система за обработка на информация. За целта следва да се вземат предвид всички обективни характеристики на въпросната стока в рамките на преценка за всеки отделен случай.
VI – По третия преюдициален въпрос
78. С третия и последен преюдициален въпрос запитващият съд иска да се установи дали въпросните монитори попадат в приложното поле на Регламент № 754/2004. При утвърдителен отговор същият съд иска да се установи дали този регламент е валиден.
А – Доводи на страните
79. Като преобръща подредбата на поставените от запитващия съд проблеми, Kamino преди всичко твърди, че след като излага ясното намерение на Комисията във всички случаи да попречи поставянето в позиция 8471 от КН 2004 на всеки монитор, който може да възпроизвежда видеосигнал от други източници освен компютрите, Регламент № 754/2004 е незаконосъобразен като несъвместим със самата КН, и по-общо с Хармонизираната система и поетите от Общността като страна по нея задължения(37).
80. Във всички случаи, дори ако бил валиден, този регламент не би се прилагал в случая, тъй като се отнасял за съвършено различен вид стоки от разглежданите в случая(38).
81. Нидерландското правителство счита, напротив, че въпросният регламент е валиден и може да се прилага и за въпросните монитори пряко или в краен случай по аналогия(39).
82. Според Комисията обаче в светлината на дадения на първия въпрос отговор не се налага разглеждането на третия въпрос.
Б – Съображения
83. Считам, че Регламент № 754/2004 не може да се прилага за въпросните монитори по следните съображения.
84. Преди всичко прякото прилагане на самия регламент трябва да се изключи поради значителните технически различия между разглежданите монитори и екраните, класирани в този регламент.
85. Всъщност Регламент № 754/2004 взема предвид за целите на митническото им класиране два плазмени екрана с диагонал 106 см (които се равняват на около 42 инча) и съответна разделителна способност 852 х 480 и 1024 х 1024 пиксела.
86. Сами по себе си тези две обстоятелства показват ясно, че става дума за две напълно различни от разглежданите по настоящото производство стоки. Действително следва да се напомни, че разглежданите в настоящия случай монитори се отличават при значително по-малки размери (23 инча, т.е. 58,42 см) със значително по-висока разделителна способност (1920 х 1200 пиксела). Това обстоятелство впрочем е в съответствие с различната технология на съпоставяните стоки. Всъщност, докато LCD екранът може да се използва с различно предназначение в зависимост от техническите си характеристики, типично за плазмените екрани е използването за възпроизвеждане при относително ограничена разделителна способност спрямо размера им на телевизионен сигнал, филми и предавания.
87. Освен това не би могъл да се приеме доводът на нидерландското правителство, изложен по-специално в точка 41 от становището му, че плазмената технология, която характеризира мониторите, за които се отнася Регламент № 754/2004, не съставлявала относимо обстоятелство и не препятствала прилагането на самия регламент за разглежданите по настоящото дело монитори. Всъщност считам, че обективното отчитане на съществуващите разлики между плазмената и LCD технологията, както и признатото отново от самото нидерландско правителство по време на съдебното заседание обстоятелство, че по принцип плазмените екрани не се използват като изходни периферни устройства на машините за обработка на информацията, препятстват неговото прилагане. С други думи разглежданите стоки не са заместими.
88. Остава да се провери дали, както предлага нидерландското правителство в същата точка 41 от своето становище, Регламент № 754/2004 може евентуално да се приложи за разглежданите в случая монитори, не директно, а по аналогия.
89. Мисля, че и в този случай все пак се налага отрицателен отговор.
90. Действително, независимо че Съдът по принцип приема възможността за прилагане по аналогия на регламент за класиране, той уточнява, че това се прави за „равностойни“ на визираните от самия регламент стоки, при положение че се „благоприятства последователното тълкуване на КН, както и равното третиране на операторите“(40). В случая обаче изобщо не може да се приеме, както видяхме, че LCD мониторите, които са предмет на разглеждане, са равностойни с плазмените екрани по Регламент № 754/2004.
91. Следователно на третия преюдициален въпрос трябва да се отговори в смисъл, че разглежданите монитори не попадат в приложното поле на Регламент № 754/2004. Следователно нищо не сочи, че този регламент е незаконосъобразен.
VII – Заключение
92. Предвид изложените съображения предлагам на Съда да отговори на поставените от Hoge Raad der Nederlanden въпроси по следния начин:
„1) Забележка 5 от глава 84 от Комбинираната номенклатура за 2004 г., която се съдържа в Регламент (ЕО) № 1789/2003 на Комисията от 11 септември 2003 година за изменение на приложение I към Регламент (ЕИО) № 2658/87 на Съвета относно тарифната и статистическа номенклатура и Общата митническа тарифа, трябва да се тълкува в смисъл, че класирането в позиция 8471 от посочената Комбинирана номенклатура на цветен монитор, който може да възпроизвежда сигнали както от автоматични машини за обработка на информация, така и от други източници, не се изключва само на това основание.
2) За да може да се твърди, че стока е „от вида, използван изключително или главно в автоматичните системи за обработка на информация“ по смисъла на забележка 5 Б, буква а) от глава 84 от Комбинираната номенклатура за 2004 г., която се съдържа в Регламент (ЕО) № 1789/2003, е необходимо да се провери дали обичайното използване на самата стока се извършва в рамките на автоматична система за обработка на информация. За целта следва да се вземат предвид всички обективни характеристики на въпросната стока в рамките на преценка за всеки отделен случай.
3) Разглежданите монитори не попадат в приложното поле на Регламент (ЕО) № 754/2004 на Комисията от 21 април 2004 година относно класирането на определени стоки в Комбинираната номенклатура. Следователно нищо не сочи, че този регламент е незаконосъобразен.“
1 – Език на оригиналния текст: италиански.
2 – Регламент на Комисията от 11 септември 2003 година за изменение на приложение I към Регламент (ЕИО) № 2658/87 на Съвета относно тарифната и статистическа номенклатура и Общата митническа тарифа (ОВ L 281, стр. 1).
3 – За да се получи представа относно контекста, свързан с разпоредбите на КН 2004 и отношението им с Хармонизираната система, вж. Решение от 12 януари 2006 г. по дело Algemene Scheeps Agentuur Dordrecht (C‑311/04, Recueil, стр. I‑609, точка 25 и цитираната съдебна практика).
4 – Обяснителните бележки, посочени по-горе, са от февруари 2002 г. Те са на разположение единствено на английски и френски език [по-нататък съдържанието на бележката няма отношение към текста на български език].
5 – Обяснителни бележки към Комбинираната номенклатура на Европейските общности (ОВ С 256, 2002 г., стр. 1).
6 – ОВ L 118, стр. 32; Специално издание на български език, 2007 г., глава 2, том 17, стр. 23.
7 – Следва да се отбележи също, че макар в акта за преюдициално запитване да е упоменат „аудиоизходът“ и страните да оспорват наличието му, прегледът на документацията на разположение в уебсайта на производителя показва, че този „аудиоизход“ всъщност се оказва конектор на 12 волта за захранването на външни високоговорители, които могат да се закачат на мониторите, но за получаването на сигнал се свързват с външен аудиоизточник. С други думи, изглежда, стоката не е оборудвана с никаква аудиосхема.
8 – Точка 41 от становището на дружество Kamino.
9 – Пак там (точка 45).
10 – Пак там (точка 55).
11 – Регламент на Комисията от 23 декември 2005 година относно класирането на определени стоки в Комбинираната номенклатура (ОВ L 346, стр. 7; Специално издание на български език, 2007 г., глава 2, том 19, стр. 36). По-специално този регламент класира в позиция 8471 от КН 2004 монитор с LCD индикатор с диагонал на екрана 15 инча, разделителна способност 1024 х 768 пиксела и само един D‑SUB интерфейс. Комисията по-специално мотивира класирането по следния начин, а именно: „[т]ози монитор е предназначен да получава сигнали от централната единица на автоматична система за обработка на информация. Апаратът може също да възпроизвежда звукови и видеосигнали. Все пак предвид неговия размер и ограничена способност да получава сигнали, излъчени от източник, различен от автоматична машина за обработка на информация чрез карта без възможност за обработка на видеосигнал, приема се, че той е от вида, използван изключително или предимно в автоматична система за обработка на информация“.
12 – Точка 34 от становището на нидерландското правителство.
13 – Пак там (точка 36).
14 – Точки 28—36 от становището на Комисията.
15 – Пак там (точка 37).
16 – Пак там (точка 39).
17 – Както отбелязах по-горе, това произтича по-специално от точка 34 от становището на нидерландското правителство и точка 39 от становището на Комисията. Следва освен това да се отбележи, че същите страни обаче развиват и доводи, в които, без да го указват ясно, изхождат от представата, че сама по себе си възможността за възпроизвеждане на видеосигнали, които не са с произход от компютър, не е достатъчна да изключи класиране по глава 84 от КН 2004, при положение че за целта е необходимо тази „алтернативна“ или „допълнителна“ функция да не е само незначителна или теоретична (вж. по-специално точка 36 от становището на нидерландското правителство и точка 36 от становището на Комисията). Вж. за повече подробности във връзка с това изложението във връзка с разглеждането на втория преюдициален въпрос.
18 – Вж. по-специално Решение от 26 септември 2000 г. по дело Eru Portugesa (C‑42/99, Recueil, стр. I‑7691, точка 13), Решение от 16 септември 2004 г. по дело DFDS (C‑396/02, Recueil, стр. I‑8439, точка 27) и Решение от 8 декември 2005 г. по дело Possehl Erzkontor (C‑445/04, Recueil, стр. I‑10721, точка 19). Вж. също точка 75 от настоящото заключение.
19 – Позволявам си в случая да се позова на точки 50—69 от заключението, което представих на 17 юли 2008 г. по съединени дела Kip Europe и др. (C‑362/07 и C‑363/07, все още непубликувано в Сборника).
20 – Решение от 19 май 1994 г. по дело Siemens Nixdorf (C‑11/93, Recueil, стр. I‑1945, точка 16).
21 – Вж. по-специално Решение от 19 април 2007 г. по дело Sunshine Deutschland Handelsgesellschaft (C‑229/06, Сборник, стр. I‑3251, точка 27), Решение от 18 юли 2007 г. по дело Olicom (C‑142/06, Сборник, стр. I‑6675, точка 31 и цитираната съдебна практика), както и Решение от 5 юни 2008 г. по дело JVC France (C‑312/07, Сборник, стр. I‑4165, точка 34).
22 – Действащата редакция на обяснителните бележки към Хармонизираната система, която е от 2007 г., обаче е по-широка. В бележката относно позиция 8528, която днес включва всички монитори, действително се забелязва, че сред мониторите, основно или главно предназначени за използване при свързване с компютър (които трябва да се класират в подпозиция 8528 41), „следва да се посочат“ онези, които могат да се свързват само към компютър. Тази бележка следователно не изключва възможността и други монитори да се класират в тази подпозиция.
23 – В някои от текстовете на различни езици на обяснителните бележки неизчерпателността на посочената бележка се откроява чрез присъствието на наречие. Италианският текст например посочва, че „specialmente“ в тази позиция попадат мониторите, които могат да функционират единствено ако са свързани към компютър; френският текст използва думата „uniquement“, а испанският думата „especialmente“. Наречието обаче отсъства от други езикови редакции, макар формулировката на изречението да указва, дори и в тези случаи, че посочването не изчерпва стоките, които попадат в подпозиция 8471 60 90 от КН 2004. По-специално текстът на немски език гласи, че „[h]ierher gehören Datensichtgeräte, die nur als Ausgabeeinheiten von automatischen Daten-Verarbeitungsmaschinen verwendet werden können“, английският уточнява, че „[t]his subheading includes visual display units which can only be used as output units for an automatic data-processing machine“, а нидерландският, че „[d]eze onderverdeling omvat beeldschermeenheden die uitsluitend kunnen worden gebruikt als uitvoereenheid voor een automatische gegevensverwerkende machine“ (подчертаването е мое).
24 – ОВ L 155, стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 11, том 14, стр. 186. През май 2008 г. Съединените американски щати сезират официално СТО, за да оспорят общностната митническа практика във връзка включително с монитори като разглежданите по настоящото дело. При изготвянето на настоящото заключение в това отношение имах на разположение само обща журналистическа информация, поради което все още не е възможно да се направи точна преценка по въпроса. Отново според журналистически източници се оказва, че действията на Съединените щати са били последвани от аналогични постъпки на Япония и Тайван.
25 – Многократно Съдът постановява, че възможността за използване на споразумение на СТО като параметър за преценка на законосъобразността на акт на Общността, се подчинява на стриктни условия. Вж. по-специално Решение от 30 септември 2003 г. по дело Biret & Cie/Съвет (C‑94/02 P, Recueil, стр. I‑10565, точки 55 и 56, както и цитираната съдебна практика). В това отношение Съдът постановява, че за да се прецени законосъобразността на акт на Общността въз основа на споразумение на СТО, е необходимо „Общността [да] е възнамерявала да изпълни определено задължение, поето в рамките на СТО, или […] общностният акт [да] препраща изрично към конкретни разпоредби от споразуменията на СТО“. Никое от тези условия не изглежда изпълнено по отношение на КН 2004.
26 – Вж. по принцип във връзка с това задължение Решение от 24 ноември 1992 г. по дело Poulsen и Diva Navigation (C‑286/90, Recueil, стр. I‑6019, точка 9), Решение от 10 септември 1996 г. по дело Комисия/Германия (C‑61/94, Recueil, стр. I‑3989, точка 52), както и Решение от 14 юли 1998 г. по дело Bettati (C‑341/95, Recueil, стр. I‑4355, точка 20). Що се отнася по-специално до споразумението ТРИПС, което се вписва в системата на СТО и се отличава със същите характеристики, вж. Решение от 16 юни 1998 г. по дело Hermès (C‑53/96, Recueil, стр. I‑3603, точка 28), Решение от 14 декември 2000 г. по дело Dior и др. (C‑300/98 и C‑392/08, Recueil, стр. I‑11307, точка 47), както и Решение от 16 ноември 2004 г. по дело Anheuser-Busch (C‑245/02, Recueil, стр. I‑10989, точка 55).
27 – Вж. също точки 67—69 от моето заключение по дело Kip Europe и др., посочено по-горе в бележка под линия 19.
28 – Това е така след Регламент (ЕО) № 493/2005 на Съвета от 16 март 2005 година за изменение на приложение I към Регламент (ЕИО) № 2658/87 относно тарифната и статистическа номенклатура и Общата митническа тарифа (ОВ L 82, стр. 1). Впоследствие тази разпоредба е запазена в последващите редакции на КН: в редакцията в сила за 2008 г., съдържаща се в Регламент (ЕО) № 1214/2007 на Комисията от 20 септември 2007 година за изменение на приложение I към Регламент (ЕИО) № 2658/87 на Съвета относно тарифната и статистическа номенклатура и Общата митническа тарифа (ОВ L 286, стр. 1; поправка ОВ L 164, 2008 г., стр. 46), референтната позиция е подпозиция 8528 59 90 от КН 2004.
29 – Съображение 3 от Регламент № 493/2005.
30 – Точки 81—99 от становището на Kamino.
31 – Точка 36 от становището на нидерландското правителство.
32 – Точка 35 от становището на Комисията.
33 – Точка 36 от становището на Комисията.
34 – Текстовете на различните езици на забележка 5 Б от глава 84 от КН 2004 не разкриват особени различия в това отношение, а именно на текста на италиански език „esclusivamente o principalmente“ съответстват по-специално текстът на немски език „ausschließlich oder hauptsächlich“, текстът на английски „solely or principally“, текстът на испански „exclusiva o principalmente“ и текстът на нидерландски „uitsluitend of hoofdzakelijk“.
35 – Следва в това отношение да се отбележи, че според мен наличието на DVI конектор само по себе си не позволява да се изключи използването на монитора най-често в „електрониката“, за разлика от твърденията на нидерландското правителство и Комисията, и то доколкото през последните години все по-голям брой, а вероятно днес и повечето компютри са оборудвани именно с DVI видеоизход, който всъщност се поставя на мястото на VGA изхода.
36 – Вж. по-специално Решение от 28 март 2000 г. по дело Holz Greenen (C-309/98, Recueil, стр. I‑1975, точка 15), Решение от 5 април 2001 г. по дело Deutsche Nichimen (C-201/99, Recueil, стр. I‑2701, точка 20), Решение от 4 март 2004 г. по дело Krings (C-130/02, Recueil, стр. I‑2121, точка 30) и Решение по дело Olicom, посочено по-горе (точка 18). Следва да се отбележи и че в своето Решение от 17 март 2005 г. по дело Ikegami (C-467/03, Recueil, стр. I‑2389, точка 24) Съдът все пак се позовава, макар и по съображения за изчерпателност, на условията за промоция на стоки в търговията.
37 – Точки 100—106 от становището на Kamino.
38 – Пак там (точка 107).
39 – Точки 38—42 от становището на нидерландското правителство.
40 – Решение по дело Krings, посочено по-горе в бележка под линия 36 (точка 35).
Full & Egal Universal Law Academy