ЗАКЛЮЧЕНИЕ НА ГЕНЕРАЛНИЯ АДВОКАТ
Г-Н P. MENGOZZI
представено на 5 март 2009 година(1)
Дело C‑429/07
Inspecteur van de Belastingdienst/P/kantoor P
срещу
X BV
(Преюдициално запитване, отправено от Gerechtshof te Amsterdam (Нидерландия)
„Политика на конкуренция — Членове 81 ЕО и 82 ЕО — Член 15, параграф 3 от Регламент (ЕО) № 1/2003 — Amicus curiae — Писмени становища, внесени от Комисията — Национален спор относно възможността за данъчно приспадане на глоба, наложена с решение на Комисията“
I – Въведение
1. За първи път от Съда се иска да разгледа условието или условията, от които зависи внасянето от страна на Комисията на Европейските общности на писмено становище пред юрисдикциите на държавите членки, съгласно член 15, параграф 3 от Регламент (ЕО) № 1/2003 на Съвета от 16 декември 2002 година относно изпълнението на правилата за конкуренция, предвидени в членове 81 и 82 от Договора(2).
2. Този въпрос, поставен чрез преюдициално запитване, отправено от Gerechtshof Amsterdam (Нидерландия), е повдигнат в особения контекст на данъчен спор, свързан с възможността за частично приспадане на глоба, наложена с решение на Комисията.
II – Правна уредба
A – Общностна правна уредба
3. В член 15 от Регламент № 1/2003, озаглавен „Сътрудничество с националните [юрисдикции]“, се предвижда:
„1. В производствата по прилагане на член 81 [ЕО] или 82 [ЕО] [юрисдикции] на държави членки могат да се обръщат към Комисията с искане да им бъде предадена информацията, с която тя разполага, или нейното [мнение] по въпроси, свързани с прилагане на [общностните правила за конкуренция].
2. Държавите членки изпращат на Комисията копие от всички писмени съдебни решения на национални [юрисдикции], постановени по прилагането на член 81 [ЕО] или 82 [ЕО]. Такива копия се изпращат незабавно след като страните бъдат уведомени за пълното писмено съдебно решение.
3. Органите по конкуренция на държавите членки, действайки по собствена инициатива, могат да внасят писмени [становища] в националните [юрисдикции] на своята държава членка по въпроси, свързани с прилагането на член 81 [ЕО] или 82 [ЕО]. С разрешение на въпросната [юрисдикция] те могат също така да внесат устно своите [становища] в националните [юрисдикции] на своята държава членка. Когато [съгласуваното] прилагане на член 81 или 82 от Договора изисква това, Комисията, като действа по собствена инициатива, може да внесе писмено [становището] си в [юрисдикциите] на държавите членки. С разрешение на въпросната [юрисдикция] тя може да внесе също и устно [становището] си.
Само за целите на подготовката на техните [становища] органите по конкуренция на държавите членки и Комисията могат да поискат от съответната [юрисдикция] на държавата членка да им предаде или да осигури такова предаване на всички документи, необходими за оценката на случая.
[…]“
4. Съображение 21 от Регламент № 1/2003 гласи:
„[Съгласуваността] в прилагането на [правилата за конкуренция] изисква също така да се изградят механизми за сътрудничество между [юрисдикциите] на държавите членки и Комисията. Това се отнася за всички [юрисдикции] на държавите членки, които прилагат членове 81 [ЕО] и 82 [ЕО], независимо дали прилагат тези правила при съдебни процеси между частни лица, в качеството им на държавни органи по правоприлагане, или като съдилища, сезирани за съдебен контрол. По-специално националните [юрисдикции] следва да имат възможност да се обръщат към Комисията за информация или за нейното [мнение] по въпроси, свързани с прилагането на общностното право на конкуренция. Комисията и органите по конкуренция на държавите членки следва също да имат възможност да внасят писмени или устни [становища] в [юрисдикциите], сезирани за прилагане на член 81 [ЕО] или член 82 [ЕО]. Тези [становища] следва да се подават в рамките на националните процесуални правила и практика, включително онези, които охраняват правата на страните. Ето защо, следва да се предприемат стъпки, с които да се гарантира, че Комисията и органите по конкуренция на държавите членки са достатъчно добре информирани за производствата пред националните [юрисдикции].“
Б – Национално законодателство
5. Член 89h от Закона относно новите правила в областта на конкуренцията (Mededingingswet) от 22 май 1997 г., изменен със Закона от 30 юни 2004 г. (наричан по-нататък „Mededingingswet”), предвижда, че:
„1. Когато не са страна по делото, Административният съвет на [нидерландския орган по конкуренцията (Nederlandse Mededingingsautoriteit, наричан по-нататък „Nma“)] или Комисията на Европейските общности, за целите на разглеждането на жалба, подадена пред административната юрисдикция, могат да внесат писмени становища в съответствие с член 15, параграф 3, първа алинея от Регламент № 1/2003, ако Съветът [на NMa] или Комисията на Европейските общности са изразили желание в това отношение. Съдът може да определи срок за тази цел. С разрешението на съда те могат да представят и устни становища в хода на съдебното заседание.
2. По искане, отправено по силата на член 15, параграф 3, втора алинея от Регламент № 1/2003, съдът изпраща на Съвета [на NMa] и на Комисията на Европейските общности всички документи, посочени в тази разпоредба. Страните могат в определен от съда срок да изложат своето мнение относно документите, които трябва да се изпратят.
3. Страните могат да отговорят на становищата на Съвета [на NMa] или на Комисията на Европейските общности в определен от съда срок. Съдът може да разреши на страните да отговорят на съответните становища.“
6. Изложението на мотивите към Закона от 30 юни 2004 г. за изменение на Mededingingswet пояснява, че внесените от Комисията писмени или устни становища са със статут на мнения и имат за цел да облагоприятстват съгласуваното прилагане на правилата за конкуренция. За тази цел Комисията и националните органи по конкуренция са длъжни да спазват нидерландските процесуални правила. Всъщност в производството между две страни съдът е пасивна страна. Освен това той не е обвързан от мнението на Комисията. Поради това неговата независимост не се оспорва. Комисията и националните органи по конкуренция трябва да спазват правата на страните и да съблюдават поверителните данни по делото да останат такива. Накрая, в съответствие с член 15, параграф 1 от Регламент № 1/2003, националната юрисдикция има право да се обърне към Комисията с искане да ѝ предаде информация или мнение.
7. Член 3.14 от Закона за данъка върху доходите от 2001 г. (Wet Inkomstenbelasting 2001) предвижда:
„1. При изчисляването на печалбата не подлежат на приспадане разходите и разноските, свързани със следното:
[…]
с. Глобите, наложени от нидерландски съд и сумите, изплатени на държавата, за да се избегне съдебно преследване в Нидерландия или за да се удовлетвори условие, свързано с решение за опрощаване на наказание, както и глобите, наложени от институция на Европейския съюз и глобите и завишенията, наложени съгласно Общия закон за държавните данъци (Algemene wet inzake rijksbelastingen), съгласно Закона в областта на митата (Douanewet), съгласно съгласувания Закон за социалното осигуряване (Coördinatiewet Sociale Verzekering), съгласно Закона относно административната уредба при нарушаване на някои разпоредби на Кодекса за движение по пътищата (Wet administratiefrechtelijke handhaving verkeersvoorschriften) и съгласно Закона за конкуренцията (Mededingingswet); […]“;
III – Факти по спора в главното производство и преюдициалният въпрос
8. С решение от 27 ноември 2002 г. Комисията установява, че BPB plc, Gebrüder Knauf Westdeutsche Gipswerke KG, Lafarge SA и Gyproc Benelux NV са нарушили член 81, параграф 1 ЕО, като са участвали в определен брой споразумения и съгласувани практики в сектора на гипсовите плочи в периода 1992—1998 г.(3) Със същото решение Комисията е наложила и глоба на всяко от тези дружества. Тези глоби са платени предварително или гарантирани с банкова гаранция.
9. Наложените от Комисията глоби са потвърдени от Първоинстанционния съд на Европейските общности в решенията му от 8 юли 2008 г.(4)
10. Преди обявяването на решенията на Първоинстанционния съд, с които се потвърждава размерът на тези глоби, едно от четирите посочени по-горе дружества, наречено от запитващата юрисдикция X KG, частично прехвърля глобата на едно от своите дъщерни дружества, установено в Нидерландия, дружеството X BV (наричано по-нататък „дружеството X“).
11. На 13 март 2004 г. с акт за установяване на данъчно задължение нидерландската данъчна администрация определя дължимия от дружеството X корпоративен данък за данъчната 2002 г. С писмо от 8 април 2004 г. същото дружество подава пред Inspecteur van de Belastingdienst/P/kantoor P жалба срещу акта за установяване на данъчно задължение, която е отхвърлена с решение от 11 март 2005 г.
12. На 19 април 2005 г. дружеството X отнася преписката за разглеждане пред Arrondissementsrechtbank Haarlem, компетентен в данъчната област. Страните в производството спорят относно това дали наложената от Комисията глоба, която е прехвърлена на дружеството X, представлява глоба по смисъла на член 3.14, параграф 1, буква в) от Закона за данъка върху доходите от 2001 г., с който при изчисляването на печалбата на дадено предприятие се забранява приспадането на глоби, наложени от институциите на Общността.
13. С решение от 22 май 2006 г. Arrondissementsrechtbank Haarlem допуска възможността за частично приспадане на глобата, доколкото целта на последната е да лиши извършителя от получените чрез нарушението предимства.
14. Нидерландската данъчна администрация обжалва това решение пред Gerechtshof te Amsterdam на 30 юни 2006 г.
15. С писмо от 15 март 2007 г., Комисията, информирана от пресата и с посредничеството на NMa за решението на Arrondissementsrechtbank Haarlem и за висящото производство, уведомява Gerechtshof te Amsterdam за желанието си да встъпи като amicus curiae в изпълнение на член 15, параграф 3 от Регламент № 1/2003. Освен това Комисията иска да се определи срок за тази цел и да ѝ бъдат изпратени необходимите за разбирането на спора документи.
16. В хода на проведеното на 22 август 2007 г. пред Gerechtshof te Amsterdam съдебно заседание страните по главното производство, както и Комисията, са приканени да се произнесат по въпроса дали член 15, параграф 3 от Регламент № 1/2003 разрешава на последната, като действа по собствена инициатива, да внесе писмено становище в хода на главното производство.
17. Като счита, че са налице основателни съмнения относно тълкуването на член 15, параграф 3 от Регламент № 1/2003, Gerechtshof te Amsterdam решава да спре производството и да постави на Съда следния преюдициален въпрос:
„Има ли право Комисията съгласно член 15, параграф 3 от Регламент (ЕО) № 1/2003 да представя по собствена инициатива писмени становища в хода на производство относно възможността от (данъчната) печалба, реализирана от заинтересованата страна през 2002 г., да се приспадне глоба, която е била наложена от Комисията на дружеството X KG за нарушаване на европейското право на конкуренция и която (частично) е била прехвърлена на заинтересованата страна?“
IV – Производство пред Съда
18. В съответствие с член 23 от Статута на Съда писмени становища са представени от дружеството X, нидерландското правителство, както и от Комисията. Те, както и италианското правителство, са изслушани и в хода на съдебното заседание, проведено на 18 декември 2008 г.
V – Съображения
19. Съгласно член 15, параграф 3, първа алинея, трето изречение от Регламент № 1/2003 Комисията, като действа по собствена инициатива, може да внесе писмено становището си в юрисдикциите на държавите членки „когато „[съгласуваното] прилагане на член 81 [ЕО] или 82 [ЕО] изисква това“.
20. Страните, представили становища пред Съда, спорят относно тълкуването на посочения по-горе израз.
21. По същество според дружеството X и нидерландското правителство посоченият в член 15, параграф 3, първа алинея, трето изречение от Регламент № 1/2003 израз подлежал на стриктно тълкуване и имал за цел да гарантира съгласуваното тълкуване на членове 81 ЕО и 82 ЕО, както и да помогне на националните юрисдикции да прилагат тези разпоредби. В този смисъл встъпването на Комисията като amicus curiae било строго ограничено в рамките на прилагането на членове 81 ЕО и 82 ЕО от националните юрисдикции. Този подход бил в съответствие с буквата, целта и историята на член 15 от Регламент № 1/2003, както и с текстовете, съдържащи тълкуване на посочения регламент, като Известието на Комисията относно сътрудничеството между Комисията и националните юрисдикции при прилагането на членове 81 ЕО и 82 ЕО(5). Освен това според нидерландското правителство Комисията не можела да се позовава на предвиденото в член 15, параграф 3 от Регламент № 1/2003 производство с по-широкообхватната цел да осигури ефективното прилагане на членове 81 ЕО и 82 ЕО. Накрая, това правителство смята, че съгласуваното прилагане на членове 81 ЕО и 82 ЕО не можело да се засегне в случай, при който националният съд не е приканен да тълкува или прилага единия или другия от тези членове. Ето защо всички тези съображения изключвали възможността въз основа на член 15, параграф 3, първа алинея, трето изречение от Регламент № 1/2003 Комисията да представи становища в национален данъчноправен спор като този, с който е сезирана запитващата юрисдикция.
22. От своя страна Комисията, подкрепена по същество от италианското правителство, смята, че приложното поле на член 15, параграф 3, първа алинея, трето изречение от Регламент № 1/2003 и в частност изразът „[съгласувано] прилагане на член 81 [ЕО] или 82 [ЕО]“, който обуславя представянето на нейните писмени становища пред национална юрисдикция, трябва да се тълкува разширително. Според Комисията не било правилно да се приеме, че представянето на писмени становища съгласно член 15, параграф 3, първа алинея, трето изречение от Регламент № 1/2003 зависи от допълнителното условие националното производство да се отнася до прилагането на член 81 ЕО или член 82 ЕО. За сметка на това било достатъчно спорът да може да застраши съгласуваното прилагане на общностните правила за конкуренция. Освен това разпоредбите на съображение 21 от Регламент № 1/2003 и на Известието относно сътрудничеството между Комисията и националните юрисдикции при прилагането на членове 81 ЕО и 82 ЕО били чисто указателни и не можели да ограничат широкото тълкуване на член 15, параграф 3, първа алинея, трето изречение от посочения регламент. Предвид тези съображения и доколкото тя разполагала със значителна свобода на преценка относно това дали за дадено дело е необходимо представянето на писмени становища пред национална юрисдикция, Комисията подчертава, че тя има право и законен интерес да представи такива становища в рамките на данъчния спор в главното производство. Всъщност, тъй като санкционират антиконкурентно поведение, глобите били свързани с прилагането на членове 81 ЕО и 82 ЕО, както се указвало в член 83, параграф 2, буква a) ЕО. Възможността за макар и частично данъчно приспадане на наложените с решение на Комисията глоби обаче създавала опасност значително да се ограничи техният възпиращ ефект и застрашавала постигането на целите на Договора за ЕО, и в частност прилагането на общностните правила за конкуренция. Накрая, Комисията посочва, от една страна, че националният съд не е обвързан от представените от нея писмени становища, и от друга страна, че съгласно член 15, параграф 3 от Регламент № 1/2003 тя не придобива качеството на встъпила страна в спора по главното производство.
23. При по-конкретно обобщаване на поставените в настоящото преюдициално запитване проблеми те се свеждат до следния въпрос: обхваща ли приложното поле на условието, предвидено в член 15, параграф 3, първа алинея, трето изречение от Регламент № 1/2003 положение, при което чрез представянето на писмени становища пред въззивна национална юрисдикция Комисията иска да осигури съгласуваното прилагане на последиците на едно от собствените си решения за прилагане на член 81 ЕО, тъй като според Комисията, ако трябва да потвърди възприетите от първоинстанционния съд тълкуване и разрешение посочената юрисдикция може да засегне това съгласувано прилагане.
24. В самото начало следва да се посочи, че Комисията признава пред Съда, че разглежданото в настоящото дело положение попада в категорията на „атипичните случаи“, при които тя може да се окаже длъжна да използва процесуалните правомощия, предоставени ѝ с член 15, параграф 3, първа алинея, трето изречение от Регламент № 1/2003. Всъщност е безспорно, че посочените в тази разпоредба „типични случаи“ са тези, при които националният съд е приканен да приложи член 81 ЕО и/или член 82 ЕО към определено положение и/или ги прилага в конкретен случай.
25. При това положение не би могло да бъде споделено поддържаното от дружеството X и нидерландското правителство ограничително тълкуване на член 15, параграф 3 от Регламент № 1/2003.
26. Най-напред, следва да бъде отхвърлено тяхното твърдение, че Комисията имала право да започне предвиденото в член 15, параграф 3, първа алинея, трето изречение от Регламент № 1/2003 производство само в случаите, при които има опасност съгласуваното тълкуване на членове 81 ЕО или 82 ЕО да бъде засегнато от решение на юрисдикция на държава членка. Всъщност, достатъчно е да се констатира, че в текста на тази разпоредба се посочва „[съгласуваното] прилагане“ на същите членове, а не изключително тяхното тълкуване.
27. По-нататък, не е убедителна и изложената от нидерландското правителство теза, според която Комисията не можела да се позовава на правото да представи писмени становища по силата на член 15, параграф 3, първа алинея, трето изречение от Регламент № 1/2003 в спор относно прилагането на националното право, тъй като при него не съществува никаква опасност от засягане на съгласуваното прилагане на член 81 ЕО или 82 ЕО, а най-много на тяхното ефективно прилагане.
28. Всъщност, тъй като понятието за съгласуваност е многозначно, напълно възможно е съдържащият се в член 15, параграф 3, първа алинея, трето изречение от Регламент № 1/2003 израз да се отнася до положения, при които национална юрисдикция може да засегне както вътрешната съгласуваност на член 81 ЕО или 82 ЕО, т.е. по същество, съгласуваното прилагане на предвидените в тези разпоредби условия, така и тяхната външна съгласуваност, т.е. това, че тези разпоредби запазват логичното си и разбираемо място в по-общите рамки на системата на общностните правила за конкуренция или на Договора(6).
29. Ако се приеме обаче, че член 15, параграф 3, първа алинея, трето изречение от Регламент № 1/2003 се отнася до понятието за съгласуваност в последния смисъл, не е изключена възможността, както ще стане ясно в последващото изложение, национален съд, сезиран с националноправен спор, все пак да засегне съгласуваното прилагане на член 81 ЕО или 82 ЕО.
30. В това отношение според мен вече е явно, че национално съдебно решение, с което се предоставя възможност за изцяло или частично данъчно приспадане на глоба, наложена с решение на Комисията в приложение на член 81 ЕО, може да бъде в състояние да засегне съгласуваното прилагане на такова решение в държавите членки, където са установени заинтересованите предприятия.
31. Разбира се, в такъв случай, би могло да се възрази, че представянето на писмено становище от Комисията съгласно член 15, параграф 3, първа алинея, трето изречение от Регламент № 1/2003 се отнася за случай, при който в още по-голяма степен става въпрос за осигуряване на еднаквото прилагане на решение, с което се прилага член 81 ЕО, отколкото на съгласуваното прилагане на последната разпоредба.
32. Струва ми се обаче твърде формалистично да се извеждат направо последиците, посочени в предложеното в точка 28 по-горе второ тълкуване на член 15, параграф 3, първа алинея, трето изречение от Регламент № 1/2003.
33. Най-напред, макар понятието за съгласуваност да се различава от това за еднообразност, доколкото първото би могло да има степени, които по принцип не могат да бъдат допуснати при второто, важно е да се отбележи, че последното понятие също се използва в някои езикови редакции на Регламент № 1/2003 вместо това за „съгласуваност“ или вместо израза „съгласувано прилагане“, използвани в другите езикови редакции на този акт. Така изразът „еднакво прилагане“ е използван в текста на датски език („ensartede anvendelse“), на италиански език („applicazione uniforme“) и на шведски език („enhetliga tillämpningen“) на член 15, параграф 3, първа алинея, трето изречение на Регламент № 1/2003, докато терминът „еднакъв“ е използван и в текста на немски език („einheitliche“), на датски и на шведски език на относимите съображения на посочения регламент.
34. По-нататък, понятието за съгласуваност или по-точно изразът „съгласувано прилагане“ изглежда достатъчно гъвкав, за да може в приложното поле на предвидения в член 15, параграф 3, първа алинея, трето изречение от Регламент № 1/2003 механизъм да бъдат включени положения, при които национална юрисдикция би застрашила или би могла да застраши еднаквото или дори ефективното прилагане на член 81 ЕО или 82 ЕО(7). Подобен подход изглежда още по-подходящ, доколкото целта на Регламент № 1/2003 е да осигури еднаквото и ефикасно прилагане на членове 81 ЕО и 82 ЕО(8), в чийто контекст Комисията предвид възложените ѝ от общностното право надзорни функции(9) изпълнява първостепенна роля.
35. Накрая, тъй като тълкуването на член 81 ЕО е част от самата разпоредба, трудно ми е да си представя, че Комисията не би могла да се позове на предвидения в член 15, параграф 3, първа алинея, трето изречение от Регламент № 1/2003 механизъм с евентуалния мотив, че тази институция имала за цел да следи само за спазване на съгласуваното прилагане на решение, което само по себе си прилага и тълкува член 81 ЕО. В това отношение ми се струва невъзможно от обхвата на съдържащото се в член 15, параграф 3 от Регламент № 1/2003 позоваване на членове 81 ЕО и 82 ЕО да се изключи не само предоставеното от Съда тълкуване на тези разпоредби, но и практиката на Комисията по вземане на решения, основаваща се на същите тези разпоредби, стига, разбира се, тази практика да не се счита за незаконна от общностния съд.
36. Разбира се, би могло и да се възрази, че целта на член 15, параграф 3, първа алинея, трето изречение от Регламент № 1/2003 е да запази съгласуваното прилагане само на член 81 ЕО или 82 ЕО, а не това на други общностноправни разпоредби като член 83 ЕО, въз основа на който Комисията е получила по-специално правомощието да налага глоби на предприятията, нарушили предвидената в член 81, параграф 1 ЕО забрана.
37. При все това подобно възражение би означавало да се пренебрегне „целенасоченият“ характер на глобите, откроен в член 83, параграф 2, буква a) ЕО, чието предназначение е „да гарантират спазването на забраните, предвидени в член 81, параграф 1 [ЕО] и член 82 [ЕО]“ и които поради това представляват едно от средствата, предоставени на Комисията, за да ѝ позволят да изпълнява възложените ѝ от общностното право надзорни функции(10).
38. При тези условия обаче би било най-малкото пресилено да се приеме, че въпреки неразривната връзка между глобите и прилагането на членове 81 ЕО и 82 ЕО националноправен спор, който повдига въпрос, свързан с естеството на глобите, наложени с решение на Комисията, прието за да се гарантира спазването на забраната на член 81, параграф 1 ЕО, не би могъл a priori да засегне съгласуваното прилагане на член 81 ЕО.
39. По този начин стигам до основното възражение, изтъкнато от нидерландското правителство и от дружеството X, според което предвиденият в член 15, параграф 3, първа алинея, трето изречение от Регламент № 1/2003 механизм е замислен да бъде приведен в действие само когато дадена национална юрисдикция е приканена да приложи член 81 ЕО или 82 ЕО.
40. Признавам, че тези доводи не са напълно неоснователни, тъй като в действителност установеният в член 15, параграф 3, първа алинея, трето изречение от Регламент № 1/2003 механизъм несъмнено е предвиден основно, за да бъде приведен в действие, когато националните юрисдикции са приканени да се произнесат по прилагането на член 81 ЕО и/или на член 82 ЕО.
41. В този смисъл изглежда явно, че преходът от силно централизирано прилагане на членове 81 ЕО и 82 ЕО като съществувалото под егидата на Регламент № 17 на Съвета от 6 февруари 1962 година, първи регламент за прилагането на членове [81] и [82] от Договора(11) към режим на децентрализирано прилагане на общностните правила за конкуренция като установения с Регламент № 1/2003, изисква създаването на механизми, които са в състояние да осигурят „ефективно“, „ефикасно“, „еднакво“ и/или „съгласувано“ прилагане на разпоредбите на членове 81 ЕО и 82 ЕО в зависимост от различните изрази, използвани в Регламент № 1/2003(12). Вярно е също така, че сред тези механизми са свързаните със сътрудничеството между юрисдикциите на държавите членки, от една страна, и Комисията, както и националните органи за конкуренция, от друга страна, предвидени в член 15 от Регламент № 1/2003.
42. Смятам обаче, че специфичният механизъм за сътрудничество, посочен в член 15, параграф 3, първа алинея, трето изречение от Регламент № 1/2003, не може да се постави в зависимост от предварителното условие спорът, с който е сезирана националната юрисдикция, да се отнася до прилагането на член 81 ЕО или на член 82 ЕО, а е напълно възможно да обхване положение, при което, макар и сезиран с националноправен спор, в рамките на този спор националният съд да се произнася относно значението или обхвата на понятие или израз от общностното право като например наложена от Комисията глоба, неразривно свързана с прилагането на член 81 ЕО и/или член 82 ЕО.
43. Всъщност най-напред следва да се напомни, че текстът на член 15, параграф 3, първа алинея, трето изречение от Регламент № 1/2003 се позовава единствено на „[съгласуваното] прилагане“ на членове 81 ЕО и 82 ЕО. По този начин, обратно, от една страна, на член 15, параграф 1 от посочения регламент, в който се посочват отправените от националните юрисдикции към Комисията искания за информация и становища, когато тези юрисдикции се произнасят „в производствата по прилагане на член 81 [ЕО] или 82 [ЕО]“, и от друга страна, на член 15, параграф 2 от същия регламент, който се отнася до изпращането на Комисията на всички съдебни решения на национални юрисдикции, „постановени по прилагането на член 81 [ЕО] или 82 [ЕО]“, член 15, параграф 3, първа алинея, трето изречение от Регламент № 1/2003 не обуславя представянето на писмено становище от страна на Комисията от наличието на висящ спор пред национална юрисдикция, в който последната трябва да се произнесе относно прилагането на член 81 ЕО или 82 ЕО.
44. По-нататък, макар да е вярно, че в съображение 21 от Регламент № 1/2003 се посочва, че Комисията следва също да има възможност да внася писмени [становища] в националните [юрисдикции], сезирани за прилагане на член 81 [ЕО] или 82 [ЕО]“(13), това указание не ограничава само по себе си предоставената на Комисията възможност да представя становища и при други обстоятелства, стига съдържащото се в самия текст на член 15, параграф 3, първа алинея, трето изречение от този регламент условие да е спазено.
45. Освен това следва да се посочи, че възпроизведената отчасти в предходната точка част от изречението от съображение 21 от Регламент № 1/2003 отразява само неточно текста на член 15, параграф 3 от посочения регламент. В действителност, от една страна, е важно да се установи, че това изречение третира по идентичен начин писмените и устните становища, внесени от Комисията пред националните юрисдикции, докато член 15, параграф 3, първа алинея, четвърто изречение от Регламент № 1/2003 поставя вторите в зависимост от предварителното разрешение на националната юрисдикция. От друга страна, това изречение третира по един и същ начин внесените от Комисията и от националните органи по конкуренция становища, докато, както признава и нидерландското правителство, приложимото за първата условие („когато съгласуваното прилагане на член 81 [ЕО] или 82 [ЕО] изисква това“) е най-малкото в текста си различно от отнасящото се до вторите, които могат да внасят по собствена инициатива писмени становища в националните юрисдикции на своята държава членка „по въпроси, свързани с прилагането на член 81 ЕО или 82 ЕО“.
46. Ето защо от това изречение на съображение 21 не може да се направи толкова категорично заключение като предлаганото от нидерландското правителство по отношение на тълкуването на член 15, параграф 3, първа алинея, трето изречение от Регламент № 1/2003.
47. Освен това, макар несъмнено да съществува връзка между изпращането на Комисията на всички писмени съдебни решения на национални съдилища, „постановени по прилагането на член 81 [ЕО] или 82 [ЕО]“, в съответствие с член 15, параграф 2 от Регламент № 1/2003, и предоставената на тази институция възможност да внася писмени становища в националните юрисдикции съгласно член 15, параграф 3, първа алинея, трето изречение от посочения регламент, тази връзка не може да се преобразува в предварително условие за представянето на тези становища.
48. Всъщност, ако случаят беше такъв, Комисията изобщо не би могла да внесе писмени становища пред националните съдилища, когато те се произнасят като първа инстанция или когато закрепеното в член 15, параграф 2 от Регламент № 1/2003 задължение не е било спазено, но посредством други средства Комисията е узнала за съдебно решение, за което счита, че би могло да застраши съгласуваното прилагане на член 81 ЕО или 82 ЕО, и поради това се налага тя да внесе писмено становище, включително когато посочените юрисдикции се произнасят относно прилагането на член 81 ЕО и/или член 82 ЕО.
49. Следователно оттук стигам до заключението, че внасянето на писмени становища от Комисията пред юрисдикциите на държавите членки не може да бъде поставено в зависимост от допълнително или негласно условие, според което национална юрисдикция, която може да засегне съгласуваното прилагане на член 81 ЕО или 82 ЕО, трябва да извърши преценка в рамките на спор, в който същата юрисдикция е приканена да приложи тези членове.
50. В становището си нидерландското правителство подсказва, че такъв подход би породил правна несигурност, доколкото възможността Комисията да внесе становище пред националните юрисдикции съгласно член 15, параграф 3, първа алинея, трето изречение от Регламент № 1/2003 би станала неограничена.
51. Тази критика не е убедителна. Всъщност границите за използването на предвидения в член 15, параграф 3, първа алинея, трето изречение от Регламент № 1/2003 механизъм са установени в съдържащото се в същия параграф условие. В крайна сметка, както вече подчертах в настоящото заключение, струва ми се, че независимо от естеството на разглеждания спор извършената от дадена национална юрисдикция преценка, свързана с прилагането на членове 81 ЕО и 82 ЕО, е тази, която може да застраши тяхното съгласувано прилагане и тя е решаваща, за да може Комисията да задейства предвидения в член 15, параграф 3, първа алинея, трето изречение от Регламент № 1/2003 механизъм.
52. Именно такова изглежда положението в конкретния случай, поради което Комисията е поискала да представи писмени становища пред запитващата юрисдикция.
53. Всъщност от данните по преписката е видно, че за да изключи прилагането на член 3.14, параграф 1, буква в) от нидерландския Закон за данъка върху доходите от 2001 г., сезираният с данъчния спор като първа инстанция Arrondissementsrechtbank Haarlem е постановил, че наложените с решение на Комисията глоби в приложение на член 81 ЕО в същността си имат характера на „отнемане на предимство“, вследствие на което този съд приема, че те подлежат най-малкото частично на данъчно приспадане.
54. Подобна преценка на естеството на наложените от Комисията глоби обаче несъмнено се отнася до понятие, спадащо към общностното право, което се намира в неразривна връзка с прилагането на член 81 ЕО и/или на член 82 ЕО. С други думи, дори и спорът, с който е сезиран Arrondissementsrechtbank Haarlem, да е с данъчен характер, извършената от тази юрисдикция преценка ясно се отнася до въпрос, който се намира в неразривна връзка с прилагането на член 81 ЕО и/или на член 82 ЕО.
55. Както е видно от точка 2.3 от акта за преюдициално запитване, както и от представеното от Комисията пред Съда становище, именно тази преценка, отнасяща се до естеството на наложените с решение на Комисията глоби в приложение на член 81 ЕО, последната счита за застрашаваща съгласуваното прилагане на посочения член, предвид по-специално на практиката на Съда, според която налаганите в тази обстановка глоби имат за цел да накажат неправомерни поведения, както и да предотвратят тяхното възобновяване(14). Впрочем с оглед на тази съдебна практика Комисията изтъква, че „отнемането на предимство“ явно не е първостепенната цел на глобите, които тя налага на предприятията, нарушили общностните правила на конкуренция(15).
56. Следователно вследствие на преценката на Arrondissementsrechtbank Haarlem на естеството на наложените от Комисията глоби последната, информирана от пресата и от NMa за висящото пред запитващата юрисдикция производство, приема, че съгласуваното прилагане на член 81 ЕО изисква тя да внесе писмено становище пред тази юрисдикция относно изложената в съдебното решение на Arrondissementsrechtbank Haarlem и посочена по-горе преценка.
57. При това положение ми се струва, че Комисията, без да разширява предвиденото в същия член условие смята, че има право да представи писмено становище по настоящото дело в приложение на член 15, параграф 3, първа алинея, трето изречение от Регламент № 1/2003.
58. Противно на онова, което твърдят дружеството X и нидерландското правителство, подобно решение според мен не предполага нито изкривяване на механизма, предвиден в член 15, параграф 3, първа алинея, трето изречение от Регламент № 1/2003, нито намеса в процесуалната автономия на държавите членки.
59. По отношение на първия проблем бих искал да напомня твърдението на дружеството X, според което Комисията, макар да няма качеството на страна в спора по главното производство, имала собствен интерес от това този спор да бъде решен по начин, който изключва възможността за данъчно приспадане на глобите, налагани от тази институция за нарушение на общностното право на конкуренция, което превишавало възложените на тази институция правомощия в рамките на ролята ѝ на „amicus curiae“ предвидена в член 15, параграф 3 от Регламент № 1/2003.
60. Освен обстоятелството, че в Регламент № 1/2003 не се използва изразът „amicus curiae“ и a fortiori не се определя функцията му(16), две основни съображения са причина да отхвърля тези доводи.
61. На първо място, както вече многократно отбелязах в настоящото заключение, единственото условие, установено в член 15, параграф 3, първа алинея, трето изречение от Регламент № 1/2003, за да приведе Комисията в действие правото си да представи писмено становище пред юрисдикциите на държавите членки, е да бъде застрашено съгласуваното прилагане на член 81 ЕО или 82 ЕО. Следователно с тази разпоредба, освен спазването на това императивно условие, се допуска възможността Комисията да има евентуално повече или по-малко непосредствен и/или повече или по-малко ясно изразен интерес спорът, в който възнамерява да представи писмено становище, да бъде решен в определен смисъл. Впрочем поради особените надзорни функции на Комисията за спазване на общностното право, и в частност на правилата за конкуренция, би било изключително трудно, ако не и невъзможно, на практика да се направи разграничение между онова, което спада към обществения интерес на Общността, и към по-индивидуалния интерес на Комисията, ако се предположи, че такъв съществува. В конкретния случай например според мен е явно, че е налице общ интерес от това прието от Комисията решение, с което се налагат глоби на предприятия, нарушили предвидената в член 81, параграф 1 ЕО забрана, да бъде прилагано по съгласуван, еднакъв и полезен начин в цялата Общност.
62. В действителност според мен би било безсмислено да се прави опит за определяне обхвата на предвидения в член 15, параграф 3, първа алинея, трето изречение от Регламент № 1/2003 механизъм с оглед на повече или по-малко непосредствените и признати интереси, за които се твърди, че се преследват от Комисията, въпреки че предвиденото в този текст единствено условие всъщност е изпълнено.
63. На второ място, не следва да се забравя, че внесеното от Комисията в приложение на член 15, параграф 3, първа алинея, трето изречение от Регламент № 1/2003 писмено становище не обвързва националната юрисдикция, пред която е представено, както впрочем изрично се напомня в изложението на мотивите към Закона от 30 юни 2004 г. за изменение на Mededingingswet, приложим по настоящото дело, че Комисията не придобива качеството на страна в спора по главното производство, нито се приравнява на страна, както впрочем признава самото дружество X в съдебното заседание(17), и че представянето на това становище по никакъв начин не засяга признатите на страните в спора по главното производство процесуални права(18).
64. Поради това в никакъв случай не изглежда, че като е внесла писменото си становище пред запитващата юрисдикция, Комисията е превишила границите на правото си да представя такова становище, както са установени в член 15, параграф 3 от Регламент № 1/2003, или не е спазила предвидените в тази разпоредба, както и в националните процесуални правила, процесуални условия.
65. Поради тази забележка от процесуално естество ще разгледам и ще отхвърля изложената в точка 58 от настоящото заключение втора критика на нидерландското правителство, свързана с намесата в процесуалната автономия на държавите членки. Всъщност, освен изложеното в предходната точка, достатъчно е да се добави, че такава намеса не може да съществува, при положение че, както е в настоящото дело, подходът на Комисията попада в приложното поле на член 15, параграф 3, първа алинея, трето изречение от Регламент № 1/2003.
66. Накрая и във всеки случай, предложеният в настоящото заключение подход се отнася само до възможността Комисията да представи писмено становище пред запитващия съд. Този подход, разбира се, не засяга възможността на последния в съответствие с член 234 ЕО да поиска от Съда да се произнесе по същество дали общностното право допуска държава членка, включително и нейните национални юрисдикции, да предостави възможността на данъчнозадължено лице да приспада от облагаемата си печалба глоба, наложена с решение на Комисията, прието в приложение на член 81 ЕО(19).
67. Поради всички тези съображения смятам, че положение като разглежданото в главното производство, при което Комисията възнамерява да представи писмено становище пред национална юрисдикция, сезирана със спор относно възможността за данъчно приспадане на глоба, наложена с решение на Комисията, прието в приложение на член 81 ЕО, попада в обхвата на член 15, параграф 3, първа алинея, трето изречение от Регламент № 1/2003.
VI – Заключение
68. С оглед на изложеното по-горе предлагам Съдът да отговори на поставения от Gerechtshof te Amsterdam преюдициален въпрос, както следва:
„Положение като разглежданото в главното производство, при което Комисията на Европейските общности възнамерява да представи писмено становище пред национална юрисдикция, сезирана със спор относно възможността за данъчно приспадане на глоба, наложена с решение на Комисията, прието в приложение на член 81 ЕО, попада в обхвата на член 15, параграф 3, първа алинея, трето изречение от Регламент (ЕО) № 1/2003 на Съвета от 16 декември 2002 година относно изпълнението на правилата за конкуренция, предвидени в членове 81 и 82 от Договора.“
1 – Език на оригиналния текст: френски.
2 – ОВ L 1, 2003 г., стp. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 8, том 1, стр. 167.
3 – Решение 2005/471/ЕО на Комисията от 27 ноември 2002 година относно производство за прилагане на член 81 от Договора за ЕО срещу BPB PLC, Gebrüder Knauf Westdeutsche Gipswerke KG, Société Lafarge SA и Gyproc Benelux NV (преписка COMP/E-1/37.152 – Гипсови плочи), (ОВ L 166, стр. 8)
4 – Решение по дело Saint-Gobain Gyproc Belgium/Комисия (T‑50/03, все още непубликувано в Сборника), Решение по дело Knauf Gips/Комисия (T-52/03, все още непубликувано в Сборника), Решение по дело BPB/Комисия (T‑53/03, все още непубликувано в Сборника) и Решение по дело Lafarge/Комисия (T-54/03, все още непубликувано в Сборника). Следва да се отбележи, че Решение по дело Knauf Gips/Комисия и Решение по дело Lafarge/Комисия, и двете обжалвани пред Съда и понастоящем висящи, са регистрирани съответно под номера C‑407/08 P и C‑413/08 P.
5 – ОВ С 101, 2004 г., стр. 54, Специално издание на български език, 2007 г., глава 8, том 4, стр. 122.
6 – Макар в правната теория да няма единна позиция по отношение на дефиницията на понятието за съгласуваност, изобщо и като пример се приема, че това понятие обозначава по същество елементи на правна система, които, взети заедно, придобиват смисъл (вж. по-специално в това отношение, MacCormick, N., „Coherence in Legal Justification” in Peczenik, A. (ed.), TheoryofLegalScience, Reidel, 1984, p. 235]. По правило се разграничават и местната систематична съгласуваност и глобалната систематична съгласуваност, като първата означава положение, при което само някои области от дадена правна система са подредени като едно цяло по съгласуван начин, докато при втората всички области от системата взаимодействат по логичен и разбираем начин: вж. по този въпрос, Amaya Navarro, A., AnInquiryintotheNatureofCoherenceanditsRoleinLegalArgument, Doctoral Thesis, European University Institute, Florence, 2006, по-специално стp. 35—37, както и Bertea, S., „Looking for Coherence within the European Community“, EuropeanLawJournal, № 2, 2005, p. 157.
7 – Без да искам да започвам дискусия по съществото на главното производство, нито да заемам позиция по поставените в него проблеми, връзката между съгласуваното прилагане и ефективното прилагане на членове 81 ЕО и 82 ЕО в особения контекст на възможността за приспадане на глобите, която изглежда най-малкото ицплицитно, е разгледана в Решението на Първоинстанционния съд от 10 март 1992 г. по дело Hoechst/Комисия (T‑10/89, Recueil, стр. II‑629, точки 368 и 369), в което последният изключва възможността при определяне на размера на глобата, наложена от Комисията за нарушаване на забраната на член 81, параграф 1 ЕО, последната да приеме за отправна точка хипотезата, че тази глоба може да бъде удържана от облагаемата печалба, тъй като тази хипотеза „би довела до това част от глобата да се понесе от държавата, която облага с данъци предприятието“, като това ще доведе до намаляване на данъчната основа на предприятието. Като се наблегне на обстоятелството, че Комисията „не е могла да приеме за отправна точка подобна хипотеза“, струва ми се, че Първоинстанционният съд е искал да подчертае, че този случай не би съответствал на режима на отговорност на предприятията, които възприемат поведение, противоречащо на предвидената в член 81, параграф 1 ЕО забрана и би оставил без ефект посочената забрана, както и възпиращия характер на глобите, налагани с оглед на спазването ѝ.
8 – Вж. по-специално съображения 1 и 34 от Регламент № 1/2003.
9 – Решение от 7 юни 1983 г. по дело Musique Diffusion française и др./Комисия (100/80—103/80, Recueil, стр. 1825, точка 105) и Решение от 7 юни 2007 г. по дело Britannia Alloys & Chemicals/Комисия (C‑76/06 P, Сборник, стр. I‑4405, точка 22).
10 – Посочените по-горе Решение по дело Musique Diffusion française и др./Комисия (точка 105) и Решение по дело Britannia Alloys & Chemicals/Комисия (точка 22).
11 – ОВ 13, 1962 г., стр. 204. Регламент, изменен последно с Регламент (ЕО) № 1216/1999 на Съвета от 10 юни 1999 година (ОВ L 148, стр. 5).
12 – В текста на френски език на Регламент № 1/2003 отново се открива употребата на термина „effectif[ve]“ в съображения 5 и 8 и като наречие в член 35, параграф 1 от посочения регламент; терминът „efficace“ е използван в съображения 6 и 34; терминът „uniforme“ е употребен в съображение 22, както и в заглавието на член 16 от Регламент № 1/2003; терминът „cohérent[e]“ е използван в съображения 14, 17, 19 и 21, както и в член 15, параграф 3 от Регламент № 1/2003. Както подчертах в точка 33 от настоящото заключение, тези разграничения не са непременно относими в текстовете на различните езици на Регламент № 1/2003.
13 – Курсивът е мой.
14 – Вж. Решение от 15 юли 1970 г. по дело ACF Chemiefarma/Комисия (41/69, Recueil, стр. 661, точка 173), Решение от 29 юни 2006 г. по дело SGL Carbon/Комисия (C‑308/04 P, Recueil, стр. I‑5977, точка 37) и Решение от 7 юни 2007 г. по дело Britannia Alloys & Chemicals/Комисия, посочено по-горе (точка 22).
15 – Без да възприемам окончателна позиция по този въпрос, тезата на Комисията изглежда се потвърждава от съображенията, изложени в Решение от 28 юни 2005 г. по дело Dansk Rørindustri и др./Комисия (C‑189/02 P, C‑202/02 P, C‑205/02 P—C‑208/02 P и C‑213/02 P, Recueil, стр. I‑5425, точки 292—294), според които печалбата, която предприятията са могли да извлекат от антиконкурентните си практики е част, най-малкото имплицитно, от обстоятелствата, които могат да бъдат използвани при преценката на тежестта на нарушението, като отчитането на това обстоятелство може да осигури възпиращия характер на глобата.
16 – На практика е трудно да се определи такава функция, по-специално в сравнение с тази при встъпването: вж. De Schutter, O., „Le tiers à l’instance devant la Cour de justice de l’Union européenne“, in Ruiz Fabri, H., и Sorel, J.-M., Le tiers à l’instance, Pedone, Paris, 2005.
17 – В това отношение следва да се напомни, че с член 15, параграф 3, втора алинея от Регламент № 1/2003 на Комисията се разрешава да поиска документите, необходими за оценката на случая само за ѝ се даде възможност да подготви становището си.
18 – Вж. по този повод съображение 21 от Регламент № 1/2003, а по отношение на главното производство и член 89h, параграф 3 от Mededingingswet.
19 – В това отношение следва да се посочи, че нидерланското правителство се съгласява с Комисията, че нидерланският Закон за данъка върху доходите от 2001 г. изключва възможността за данъчно приспадане на наложените от Комисията глоби за нарушение на предвидената в член 81, параграф 1 ЕО забрана.
Full & Egal Universal Law Academy