EUR-Lex -  62007CC0430 - BG

ЗАКЛЮЧЕНИЕ НА ГЕНЕРАЛНИЯ АДВОКАТ

Г-Н P. MENGOZZI

представено на 20 ноември 2008 година(1)

Дело C‑430/07

Exportslachterij J. Gosschalk & Zoon BV

срещу

Minister van Landbouw, Natuur en Voedselkwaliteit

(Преюдициално запитване, отправено от Raad van State (Нидерландия)

„Обща организация на селскостопанските пазари — Говеждо и телешко месо — Финансиране на разходите за тестове за изследване за спонгиформна енцефалопатия по говедата“

 Въведение

1.        С настоящото преюдициално запитване Raad van State (Нидерландия) поставя на Съда въпроси, свързани, от една страна, с тълкуването на разпоредбите на Регламент (ЕО) № 2777/2000 на Комисията от 18 декември 2000 година за извънредни мерки за подпомагане на пазара на говеждо и телешко месо(2), както и с валидността на член 2, параграф 2 от него, и от друга страна, с тълкуването на разпоредбите на Директива 85/73/ЕИО на Съвета от 29 януари 1985 година относно финансирането на ветеринарните инспекции и проверки, посочени в Директиви 89/662/ЕИО, 90/425/ЕИО, 90/675/ЕИО и 91/496/ЕИО(3), изменена и консолидирана с Директива 96/43/ЕО на Съвета от 26 юни 1996 г.(4)

2.        Тези въпроси са повдигнати в рамките на спор между Exportslachterij J. Gosschalk & Zoon BV (наричано по-нататък „Gosschalk“) и Minister van Landbouw, Natuur en Voedselkwaliteit (министъра на земеделието, на природното богатство и на качеството на храните, Нидерландия) по повод законосъобразността на решения за събирането на такси за тестове за изследване за спонгиформна енцефалопатия по говедата (наричана по-нататък „СЕГ“), извършени между май и декември 2001 г. в предприятието на Gosschalk.

 Правна уредба

 Общностната правна уредба

3.        Член 1, параграф 2 от Регламент (ЕО) № 1258/1999 на Съвета от 17 май 1999 година относно финансирането на общата селскостопанска политика(5) гласи следното:

„Секцията „гарантиране“ [на Европейския фонд за ориентиране и гарантиране на земеделието] финансира:

[…]

б)      интервенционни мерки за регулиране на селскостопанските пазари;

[…]

г)      финансовото участие на Общността за определени ветеринарни мерки, мерки за ветеринарен контрол, програми за унищожаване и мониторинг на болести по животните (ветеринарни мерки) и фитосанитарни мерки;

[…]“.[неофициален превод]

4.        Съгласно член 2, параграф 2 от Регламент № 1258/1999 „[н]а основание на член 1, параграф 2, буква б) се финансират интервенционни мерки за регулиране на селскостопанските пазари, предприети съгласно общностните норми в рамките на общата организация на селскостопанските пазари“ [неофициален превод]. Освен това съгласно член 3, параграф 2 от посочения регламент „на основание член 1, параграф 2, буква г) се финансират ветеринарните и фитосанитарните мерки, предприети съгласно общностните правила“ [неофициален превод].

5.        Член 38 от Регламент (EО) № 1254/1999 на Съвета от 17 май 1999 година относно общата организация на пазара на говеждо и телешко месо(6) предвижда следното:

„1.      Когато на пазара на Общността се регистрира чувствително повишение или спад на цените и има вероятност тази ситуация да продължи, като така предизвика смущения или заплаши да предизвика смущения на пазара, могат да се вземат необходимите мерки.

2.      Подробните правила за прилагането на настоящия член се приемат в съответствие с процедурата [в рамките на комисията], предвидена в член 43.“

6.        Съгласно член 45 от Регламент № 1254/1999 за продуктите, попадащи в общата организация на пазара в сектора на говеждото и телешкото месо, се прилагат Регламент № 1258/1999 и разпоредбите, приети за изпълнението му.

7.        Член 1 от Директива 89/662/ЕИО на Съвета от 11 декември 1989 година относно ветеринарните проверки по отношение на търговията вътре в Общността с оглед доизграждането на вътрешния пазар(7) налага на държавите членки да гарантират, че ветеринарните проверки, които трябва да се извършват върху определени продукти от животински произход, сред които попада и прясното говеждо и телешко месо, предназначени за търговия, повече няма да се извършват по границите, а в съответствие с нейните разпоредби.

8.        Член 9 от Директива 89/662 предвижда следното:

„1. Всяка държава членка незабавно уведомява останалите държави членки и Комисията относно всяка поява на нейната територия, различна от появата на заболяванията, посочени в Директива 82/894/ЕИО, на зоонози, заболявания или на други причини, които има вероятност да представляват сериозна опасност за здравето на животните или на хората.

Държавата членка по произход незабавно въвежда контрола или защитните мерки, предвидени в правилата на Общността, в частност определянето на [защитните] зони, предвидени в тези правила, или приема всякакви други мерки, които счете за уместни.

Държавата членка по местоназначение или по транзитно преминаване, която по време на проверка, посочена в член 5, е установила съществуването на една от болестите или причините, посочени в първата алинея, ако е необходимо, може да вземе защитните мерки, предвидени в правилата на Общността.

В очакване на предприемането на мерките в съответствие с параграф 4, държавата членка по местоназначение, при сериозни основания за защита на общественото здраве или на здравето на животните, може да предприеме временни защитни мерки по отношение на съответните предприятия или, в случай на епизоотична болест, по отношение на защитната зона, предвидена в правилата на Общността.

Държавите членки незабавно уведомяват Комисията и останалите държави членки относно взетите мерки.

[…]

4. При първа възможност, Комисията при всички случаи прави преглед на положението в рамките на Постоянния ветеринарен комитет. [Тя] приема необходимите мерки по отношение на продуктите, посочени в член 1 и, ако положението го налага, по отношение на изходните продукти или продуктите, получени от тези продукти в съответствие с процедурата, предвидена в член 17. Комисията следи развитието на обстановката и, чрез същата процедура, изменя или отменя взетите решения в зависимост от това развитие.

[…]“.

9.        Също така Директива 90/425/ЕИО от 26 юни 1990 година относно ветеринарните и зоотехническите проверки, приложими при търговията в Общността с определени видове живи животни и продукти [с животински произход] с оглед завършване изграждането на вътрешния пазар(8) налага по отношение на определени видове живи животни, сред които едрият рогат добитък, и по отношение на продукти с животински произход (различни от пресните меса) премахването на ветеринарните проверки по границите и установява правила за хармонизацията на ветеринарните проверки. Член 10 от посочената директива съдържа разпоредби, които във всяко отношение съответстват на разпоредбите на член 9 от Директива 89/662.

10.      С приетото на основание член 9, параграф 4 от Директива 89/662 и член 10, параграф 4 от Директива 90/425 Решение 2000/764/ЕО на Комисията от 29 ноември 2000 година относно откриването на спонгиформната енцефалопатия при животните от рода на едрия рогат добитък и за изменение на Решение 98/272/ЕО относно епидемиологичен мониторинг на трансмисивните спонгиформни енцефалопатии(9) се одобрява ревизирана програма за извършването на тестове за изследване за СЕГ на животните от рода на едрия рогат добитък с оглед разпростиране на тестовете, по-рано ограничени до някои рискови групи животни, на първо време спрямо всички рискови животни от рода на едрия рогат добитък на възраст над 30 месеца, а впоследствие и спрямо закланите за човешка консумация животни от рода на едрия рогат добитък на възраст над 30 месеца, които не показват клинични симптоми. За целта редакцията на член 1 от Решение 2000/764 след изменението с Решение 2001/8 гласи следното:

„1. Държавите членки гарантират, че всички животни от рода на едрия рогат добитък на възраст над 30 месеца:

–        които подлежат на „специално неотложно клане“ по смисъла на член 2, буква н) от Директива 64/433/ЕИО на Съвета [(10)] или

–        са заклани в съответствие с разпоредбите на глава VI, точка 28, буква в) от приложение I към Директива 64/433/ЕИО,

се изследват чрез някой от бързите тестове, посочени в [част А от] приложение IV към Решение 98/272/ЕО, считано от 1 януари 2001 г.

[…]

2. Държавите членки гарантират, че от 1 януари 2001 г. животните от рода на едрия рогат добитък на възраст над [30] месеца, умрели във фермата или по време на транспортиране, но които не са заклани за човешка консумация, се изследват в съответствие с разпоредбите на част A от приложение I към Решение 98/272/ЕО.

3. Държавите членки гарантират, че най-късно от 1 юли 2001 г. животните от рода на едрия рогат добитък на възраст над [30] месеца, които подлежат на редовно клане за човешка консумация, се изследват чрез някой от одобрените бързи тестове, посочени в част А от приложение IV към Решение 98/272/ЕО.

[…]“. [неофициален превод]

11.      Приет на основание член 38, параграф 2 от Регламент № 1254/1999, Регламент № 2777/2000, който съгласно член 11 от него се прилага от 1 януари до 30 юни 2001 г., по-специално гласи следното:

„Член 2

1. Месата с произход от животни от рода на едрия рогат добитък на възраст над [30] месеца и заклани в Общността след 1 януари 2001 г. могат да бъдат разрешени за човешка консумация в Общността или за износ в трети страни единствено ако имат отрицателен резултат от одобрения бърз тест за [СЕГ], посочен в дял А от приложение IV към Решение 98/272/ЕО на Комисията.

2. Общността участва във финансирането на посочените в параграф 1 тестове. Финансовото участие на Общността възлиза на 100 % от разходите (без ДДС) за закупуване на диагностични комплекти и реактиви на стойност до 15 ЕUR на тест, що се отнася до тестовете, направени върху животни, заклани преди влизането в сила на програмата за задължително изследване, предвидена в член 1, параграф 3 от Решение 2000/764/ЕО, и при всички положения преди 1 юли 2001 г.

От съвместното финансиране се изключват тестовете, извършени върху:

–        животните, посочени в член 1, параграф 1 от Решение 2000/764/ЕО,

–        животните, ползващи се от режима на изкупуване, предвиден в член 3, параграф 3 от настоящия регламент.

Държавите членки приемат необходимите мерки за избягване на двойното плащане от общностния бюджет.

Член 3

1. Държавите членки изкупуват всяко животно на възраст над [30] месеца, представено от производител или негов представител, за клане и пълно унищожаване, без да го подлагат на тест, визиран в член 2, параграф 1.

[…]

4. Държавите членки, които могат по задоволителен начин да докажат пред Комисията наличието на достатъчен капацитет да подложат на тестовете, посочени в член 2, параграф 1, редовното производство за клане на животни на възраст над [30] месеца, могат да получат разрешение от Комисията съгласно процедурата, посочена в член 43 от Регламент № 1254/1999, да прекъснат прилагането на режима за изкупуване, предвиден в параграф 1, освен в случай на приемане на решението, посочено в параграф 3.

[…]

Член 10

Приетите на основание на настоящия регламент мерки се считат за интервенционни мерки по смисъла на член 1, параграф 2 от Регламент (ЕО) № 1258/99.

[…]“.[неофициален превод]

12.      В приложение на член 3, параграф 4 от Регламент № 2777/2000 Комисията приема Решение 2001/3/ЕО от 3 януари 2001 година за определяне на специални мерки в сектора на говеждото и телешкото месо по отношение на Дания и Нидерландия на основание Регламент 2777/2000(11), с което на Нидерландия се разрешава да преустанови прилагането на режима за изкупуване, предвиден в член 3 от посочения регламент.

13.      Регламент (ЕО) № 999/2001 на Европейския парламент и на Съвета от 22 май 2001 година относно определяне на правила за превенция, контрол и ликвидиране на някои трансмисивни спонгиформни енцефалопатии(12), приложим от 1 юли 2001 г., предвижда мониторингова система, съсредоточена по-специално върху задължението на държавите членки, закрепено в член 6, параграф 1 от него, да въведат годишна програма за мониторинг, по-конкретно на СЕГ, в съответствие с глава A от приложение III. Тази програма, която следва да се прилага специално при животните от рода на едрия рогат добитък на възраст над 30 месеца, които подлежат на редовно клане за целите на консумацията от човека, включва скрийнинг процедура с използването на бързи тестове.

14.      Решение 90/424/ЕИО на Съвета от 26 юни 1990 година относно разходите във ветеринарната област(13) определя подробните правила за финансовото участие на Общността, по-специално в мерките за контрол във ветеринарната област и в програмите за ликвидиране и мониторинг на болестите по животните. Член 24, параграф 1 от това решение предвижда финансова мярка на Общността за ликвидиране и мониторинг на болестите, посочени в списък, приложен към самото решение, сред които, класирана при „[з]оонози[те] или епизоотии[те], които не попадат в обхвата на други разпоредби“, е СЕГ. В съответствие с член 24, параграфи 3 и 4 тази мярка се изразява във финансово участие във всяка програма, представена от заинтересуваната държава членка на Комисията и одобрена от последната. Освен това член 27 от Решение 90/424 предвижда, че Общността „съдейства за повишаване ефикасността на режима на ветеринарните проверки“, по-специално като участва финансово в извършването на проверки, целящи предотвратяване на зоонозите. В съответствие с членове 29 и 30 съдействието представлява финансово участие, което държавите членки могат да поискат за всяка национална програма за контрол, представена на Комисията и одобрена от нея, след въвеждането на общностно законодателство за контрол на зоонозите.

15.      С Решение 2000/773/EО(14) на Комисията от 30 ноември 2000 година за одобрение на програмите за мониторинг на СЕГ, представени от държавите членки за 2001 г., и за определяне на финансовото участие на Общността, прието по-специално на основание член 24 от Решение 90/424, се увеличава финансовото участие на Общността в посочените програми, първоначално предвидено с Решение 2000/639/ЕО на Комисията от 13 октомври 2000 г.(15) Всъщност тези програми, които е трябвало да бъдат представени до 1 юни 2000 г., не са могли да отчетат задълженията, свързани с ревизираната програма за бързите скрийнинг тестове за СЕГ (наричани по-нататък „бързи тестове за СЕГ“), приета от Комисията на 6 декември същата година с Решение 2000/764. Затова член 17 от Решение 2000/773 предвижда, че „[ф]инансовото участие на Общността покрива освен мерките, предвидени в [одобрените] програми […], и тестовете, извършени в съответствие с член 1, параграф 3 от Решение 2000/764/ЕО, при условие че държавата членка, която ги провежда, представи на Комисията изменена програма най-късно до 15 юни 2001 г.“ [неофициален превод]

16.      С Решение 2001/499/ЕО на Комисията от 3 юли 2001 г. за изменение на Решения 2000/639/ЕО и 2000/773/ЕО, отнасящи се до финансовото участие на Общността в програмите на държавите членки за мониторинг на спонгиформнага енцефалопатия по говедата за 2001 г.(16), също прието на основание Решение 90/424, и по-специално на член 24 от него, отново се преразглежда таванът на финансовото участие на Общността по всяка програма от гледна точка на разширената програма за мониторинг, въведена с Регламент № 999/2001.

17.      Член 18 от Решение 2000/773, заменен с Решение 2001/499, предвижда че „финансовото участие на Общността в [одобрените] програми[…], се определя:

–        на 100 % от продажната цена (без ДДС) на диагностичните комплекти и реактивите на стойност до 30 EUR за всеки тест, направен между 1 януари и 30 юни 2001 г. на животните, упоменати в член 1, параграфи 1 и 2 от Решение 2000/764/ЕО на Комисията,

–        […],

–        на 100 % от продажната цена (без ДДС) на диагностичните комплекти и реактиви на стойност до 15 EUR за всеки тест, направен между 1 юли и 31 декември 2001 г. на животните, упоменати в глава А, част І, точки 2.2, 4.2 и 4.3 от приложение ІІІ към Регламент (ЕО) № 999/2001“, като посочената точка 2.2 се отнася за „[в]сички говеда на възраст над 30 месеца, заклани при нормални условия и предназначени за консумация от човека“(17). [неофициален превод]

18.      Финансовото участие на Общността по програмата за мониторинг на СЕГ в Нидерландия за периода от 1 януари до 31 декември 2001 г. в резултат от Решение 2001/499 е с максимален размер 5 245 000 EUR.

19.      Накрая, Директива 85/73(18), изменена и консолидирана с Директива 96/43 (наричана по-нататък „Директива 85/73“), въвежда хармонизирани норми за финансиране на ветеринарните инспекции и проверки на животните, посочени включително в Директиви 89/662 и 90/425, за да се преодолеят нарушенията на конкуренцията, които могат да възникват в резултат от събирането от държавите членки на такси, финансирани от различни източници.

20.      Член 1 от Директива 85/73 гласи, че „[д]ържавите членки гарантират в съответствие с разпоредбите, определени в приложение А, че се събира такса на Общността, която покрива разходите, извършени при инспекциите и проверките на продуктите, изброени в същото приложение […]“, сред които са пресните говежди и телешки меса, предмет на уредба в Директива 64/433.

21.      Освен това Директива 85/73 предвижда по-специално следното:

„Член 4

1. Докато се приемат разпоредбите, регулиращи таксите на Общността, държавите членки осигуряват финансирането на инспекциите и проверките, които не са включени в членове 1, 2 и 3.

2. За целите на параграф 1 държавите членки могат да събират национални такси в съответствие с принципите, приети за таксите на Общността.

Член 5

1. Таксите на Общността се определят по такъв начин, че покриват разходите на компетентния орган по отношение на:

–        разходи за заплати и социално осигуряване, свързани с инспекционната служба,

–        административни разходи, извършени при провеждането на инспекциите и проверките, които може да включват разходи за вътрешно обучение на инспекторите,

за проверките и инспекциите, посочени в членове 1, 2 и 3.

[…]

3. Държавите членки имат право да събират сума, надвишаваща таксите на Общността, при условие че общата сума за таксите, събирани от всяка държава членка, не надвишава реалните разходи по инспекцията.

4. Независимо от избора на орган, оправомощен да събира таксите за Общността, тези такси заменят всички други здравни такси, събирани от националните, регионалните или местните органи на държавите членки, за инспекциите и проверките, посочени в членове 1, 2 и 3, и тяхното сертифициране.

Настоящата директива не възпрепятства възможността държавите членки да събират такси за борба с епизоотични и ензоотични болести.“

 Националната правна уредба

22.      В Нидерландия задължението за подлагане на бързите тестове за СЕГ на всички животни от рода на едрия рогат добитък на възраст над 30 месеца, представени за клане за целите на консумацията от човека, предвидено в член 1, параграф 3 от Решение 2000/764, е въведено от 1 януари 2001 г. с член 14b, параграф 1 от Правилника от 1994 г. за мониторинга (Onderzoekingsregulatief 1994), издаден от Minister van Welzijn, Volksgezondheid en Cultuur (нидерландския министър на благосъстоянието, здравеопазването и културата)(19), изменен с Правилника за изменение на Правилника от 1994 г. за мониторинга (Wijziging Onderzoekingsregulatief 1994), на свой ред издаден от Minister van Welzijn, Volksgezondheid en Sport (нидерландския министър на здравеопазването, благосъстоянието и спорта) на 15 декември 2000 г.(20) В мотивите на последния посочен правилник се прави позоваване на Решение 2000/764, за чието прилагане той е приет, и се подчертава, че Кралство Нидерландия взема решение от 1 януари 2001 г. да въведе предсрочно установеното с посоченото решение едва от 1 юли 2001 г. задължение за подлагане на бързите тестове за СЕГ и на животните, които не показват клинични симптоми или при които няма подозрения за наличието на заболяване. С предсрочното въвеждане на задължението изрично се дава възможност на Кралство Нидерландия да не прилага режима за изкупуване на животните от рода на едрия рогат добитък, установен с Регламент № 2777/2000. Съгласно изявленията на нидерландското правителство в хода на настоящото производство тази уредба се отнася единствено до месата, предназначени за националния пазар.

23.      Освен това член 2 bis, параграф 1, буква y) от Правилника от 1985 г. за износа на пресни меса и на месни изделия (Regeling uitvoer vers vlees en vleesbereidingen 1985, наричан по-нататък „Правилникът за износ“), издаден от Minister van Landbouw, Natuurbeheer en Visserij (нидерландския министър на земеделието, природното богатство и риболова)(21), добавен с Правилника за изменение на Правилника за износ (Wijziging Regeling uitvoer vers vlees en vleesbereidingen 1985), издаден от същия министър на 21 декември 2000 г.(22), от 1 януари 2001 г. забранява износа на месо от животни от рода на едрия рогат добитък на възраст над 30 месеца, които не са преминали някой от бързите тестове, предвидени в приложение IVа от Решение 98/272/ЕО на Комисията от 23 април 1998 година относно епидемиологичен мониторинг на трансмисивните спонгиформни енцефалопатии и за изменение на Решение 94/474/EО (ОВ L 122, стр. 59), или за които резултатът от теста е бил положителен. В мотивите към втория посочен правилник се прави позоваване на Решение 2000/764, и по-специално на член 1, параграф 3 от него, в който се посочва, че въведената с този правилник уредба има за цел да установи задължение за подлагане на посочените животни от рода на едрия рогат добитък на тестове в кланиците, чиято продукция е предназначена за износ, и се подчертава, че тъй като Кралство Нидерландия разполага с достатъчен капацитет за провеждане на тестовете, за него споменатият по-горе режим за изкупуване не се прилага.

24.      По силата на Правилника от 1993 г. за определяне на тарифа за инспекциите на месата и месните изделия (Regeling tarieven keuring vlees en vleesprodukten 1993, наричан по-нататък „Тарифният правилник“)(23), до 31 март 2001 г. разходите за бързи тестове за СЕГ изцяло се поемат от националните власти, при условие че Общността участва във финансирането на диагностичните комплекти и реактиви на стойност до 15 EUR за тест. След 1 април 2001 г. обаче по силата на член 3b от Тарифния правилник, изменен с междуведомствените правилници от 30 март 2001 г. и 1 ноември 2001 г.(24) и 1 ноември 2001 г.(25), за провеждане на посочените тестове на животните от рода на едрия рогат добитък на възраст над 30 месеца, за всяко животно на операторите се налага такса от 70 NLG (или 31,76 EUR). За сметка на това след 1 януари 2002 г. разходите за тези тестове, средно в размер на 198,35 NLG (или 90 EUR), се прехвърлят изцяло на операторите според твърденията на нидерландското правителство.

 Националното производство и преюдициалните въпроси

25.      С решения от 22 февруари, 8 март и 19 април 2002 г. Minister van Landbouw, Natuurbeheer en Visserj (нидерландският министър на земеделието, природното богатство и риболова) начислява на Gosschalk обща сума от 1 681 279,12 ЕUR за бързите тестове за СЕГ, направени на животните от рода на едрия рогат добитък на възраст над 30 месеца, които са налице в предприятието му, от Rijksdienst voor de Keuring van Vee en Vlees (Национална служба по инспекция на месото и селскостопанските животни) през периода между май и декември 2001 г. при единична цена от 31,76 EUR за тест.

26.      Потвърдени след обжалване по административен ред, решенията са обжалвани пред компетентната национална административна юрисдикция от Gosschalk, което по същество твърди, че чрез събирането на такса ответният министър не може да му прехвърля дори част от разходите, направени за бързите тестове за СЕГ, доколкото съгласно общностното право тези разходи трябва да се поемат от държавата.

27.      В рамките на възникналия спор, преминал през няколко фази, Raad van State счита за необходимо с акт, внесен на 17 септември 2007 г., да постави следните преюдициални въпроси на Съда:

„1)      Представляват ли тестове по смисъла на член 2, параграф 1 от Регламент № 2777/2000 […] тестовете, които след 1 януари 2001 г. са задължителни по смисъла на [Правилника за износ], приет с оглед на прилагането на член 1, параграф 3 от Решение 2000/764 […]?

2)      При утвърдителен отговор, трябва ли член 2, параграф 1 от Регламент № 2777/2000 да се разглежда като интервенционна мярка за регулиране на пазара на говеждо и телешко месо (мярка за подпомагане на пазара) по смисъла на член 1, параграф 2, буква б) от Регламент № 1258/1999 […] или като определена ветеринарна мярка по смисъла на буква г) от разпоредбата, или представлява едновременно и двете?

3)      В случай че въпросната мярка представлява (и) мярка за подпомагане на пазара, означава ли това, предвид Решение на Съда от 30 септември 2003 г. по дело Германия/Комисия (С‑239/01)[(26)], че проведените тестове е трябвало да се финансират изключително от Общността и поради това член 2, параграф 2 от Регламент № 2777/2000, доколкото в него се предвижда, че Общността поема само част от разходите за тестовете за изследване за СЕГ, е невалиден, тъй като противоречи на Регламент № 1254/1999?

4)      В случай че член 2, параграф 2 от Регламент № 2777/2000 е валиден, допуска ли този регламент държавите членки да прехвърлят разходите за проведените тестове за изследване за СЕГ в тежест на икономическите оператори?

5)      Следва ли член 5, параграф 4, втора алинея от Директива 85/73/ЕИО […], изменена и консолидирана с Директива 96/43/ЕО, да се тълкува в смисъл, че тази директива не допуска държава членка да събира такса за разходите за проведените тестове за изследване за СЕГ? При утвърдителен отговор, на какви изисквания трябва да отговаря таксата за тестовете за изследване за СЕГ?“

 Правен анализ

28.      Първите четири преюдициални въпроса се отнасят до разпоредбите на Регламент № 2777/2000, който се е прилагал от 1 януари до 30 юни 2001 г. Самата запитваща юрисдикция уточнява, че те са от значение единствено във връзка с тестовете за СЕГ, проведени в Gosschalk през май и юни 2001 г., но не и за проведените през второто полугодие на същата година. Петият въпрос обаче се отнася до всички тестове за СЕГ, разглеждани в рамките на националното производство.

 По първите три преюдициални въпроса

 Предварителни бележки

29.      Както е известно, в рамките на установеното с член 234 ЕО съдебно сътрудничество сезираната със спора по главното производство запитваща юрисдикция следва да приложи към конкретния случай релевантните разпоредби на общностното право, докато задача на Съда е да се произнесе по тълкуването, което следва да се даде на тези разпоредби, или по тяхната валидност.

30.      Ето защо следва да се приеме, че първият преюдициален въпрос, отправен от Raad van State, е насочен към получаване на разяснения от Съда във връзка с понятието за тест за СЕГ по смисъла на член 2, параграф 1 от Регламент № 2777/2000, които да дадат възможност на посочения национален съд да прецени дали проведените в Gosschalk по силата на Правилника за износ през май и юни 2001 г. тестове за СЕГ на животните от рода на едрия рогат добитък на възраст над 30 месеца, предназначени за редовно клане, попадат в това понятие или не.

31.      С втория преюдициален въпрос Raad van State иска да установи дали посочената разпоредба, и по-специално условието за провеждане на тест за СЕГ, поставено в нея с оглед на пускането на пазара на месо, представлява интервенционна мярка за подкрепа на пазара по смисъла на член 1, параграф 2, буква б) от Регламент № 1258/1999 или определена ветеринарна мярка по смисъла на член 1, параграф 2, буква г) от него, или и двете.

32.      С първата част на третия преюдициален въпрос се пита дали в хипотезата, че член 2, параграф 1 от Регламент № 2777/2000 представлява (и) интервенционна мярка за подкрепа на пазара, тестовете, за които тя се отнася, трябва да се финансират изключително от Общността.

33.      Посочените въпроси се поставят, за да се провери вярно ли е предложеното в акта за запитване тълкуване, според което член 2, параграф 1 от Регламент № 2777/2000, доколкото поставя пускането на пазара на говеждо и телешко месо за човешка консумация от животни на възраст над 30 месеца в зависимост от получаването на отрицателен резултат от бърз тест за СЕГ с цел да се възстанови доверието на потребителите в това месо, представлява интервенционна мярка за подкрепа на пазара по подобие на режима за изкупуване по член 3, параграф 1 от същия Регламент № 2777/2000, поради което, за разлика от ветеринарните мерки, разходите за провеждането на този тест би трябвало да се финансират изключително от Общността в съответствие с разпоредбите на Регламенти № 1254/1999 и № 1258/1999.

34.      В настоящото производство всъщност няма спор — а това произтича и от Решение по дело Германия/Комисия(27), за което се напомня в акта за запитване — че финансовата тежест, възникваща от интервенционните мерки за подкрепа на пазара, приложени в съответствие с общностните норми в рамките на общите организации на селскостопанските пазари, по силата на член 1, параграф 2, буква б) и на член 2, параграф 2 от Регламент № 1258/1999 изцяло се финансира от Общността, докато — обратно — за разходите, свързани с ветеринарните и фитосанитарните мерки, приложени в съответствие с общностните норми, на основание член 1, параграф 2, буква г) и член 3, параграф 2 от Регламент № 1258/1999 Общността има само финансово участие.

35.      По-нататък, с втората част на третия преюдициален въпрос от Съда е поискано да се произнесе относно валидността на член 2, параграф 2 от Регламент № 2777/2000 във връзка с Регламент № 1254/1999, доколкото първият предвижда само частично финансиране на разходите за тестовете за СЕГ от Общността.

 Мерките, приети от Комисията през ноември и декември 2000 г.

36.      Общностната интервенция в борбата срещу разпространението на СЕГ, която постепенно се разгръща през 90‑те години, чувствително се засилва в края на 2000 г., от една страна, поради усъвършенстването на диагностичните тестове за СЕГ, и от друга — поради разпространението в различни страни от Общността на случаи на СЕГ, както и на новия, свързан със СЕГ застрашаващ човешкия живот вариант на болестта на Creutzfeld-Jakob, и срива в доверието на потребителите в безопасността на говеждото и телешкото месо. През ноември и декември 2000 г. Общността приема важна група мерки. По-долу се спирам на онези от тях, които представляват интерес за целите на настоящото производство.

37.      На 29 ноември 2000 г. с Решение 2000/764 по изключение е одобрена ревизирана програма за провеждането на тестове за СЕГ на животни от рода на едрия рогат добитък. Адресирана до държавите членки, програмата се състои от две фази. Първата се отнася до задължителното провеждане на бързи тестове за СЕГ след 1 януари 2001 г. на всички животни от рода на едрия рогат добитък на възраст над 30 месеца, които подлежат на специално неотложно клане или които показват клинични признаци при клане, както и на произволна извадка животни от рода на едрия рогат добитък, които не се колят за човешка консумация и са умрели във фермата или по време на транспортирането им (член 1, параграфи 1 и 2 от посоченото по-горе решение), докато в рамките на втората фаза, най-късно след 1 юли 2001 г., задължението за провеждане на бързи тестове за СЕГ трябва да се разпростре за всички животни от рода на едрия рогат добитък на възраст над 30 месеца, подлежащи на редовно клане и предназначени за човешка консумация (член 1, параграф 3 от посоченото решение)(28).

38.      На 30 ноември 2000 г. с Решение 2000/773 се предвижда финансово участие на Общността, което освен тестовете за СЕГ, проведени между 1 януари и 31 декември 2001 г. на животните по член 1, параграфи 1 и 2 от Решение 2000/764 (член 18(29)), покрива и тестовете, направени през периода от 1 юли до 31 декември 2001 г. по силата на член 1, параграф 3 от последно посоченото решение (членове 17 и 19(30)).

39.      По-нататък, на 18 декември 2000 г., Комисията приема Регламент № 2777/2000, в първото съображение на който се установява дълбоката криза, в която се намира общностният пазар на говеждо и телешко месо поради СЕГ, както и сривът в потреблението, в производството и в цените на производителите на това месо. На основание член 38, параграф 1 от Регламент № 1254/1999 с този регламент се въвеждат „извънредни мерки за подпомагане“ на този пазар.

40.      В крайна сметка става дума за три вида мерки: i) забрана месо от животни от рода на едрия рогат добитък на възраст над 30 месеца, заклани в Общността след 1 януари 2001 г., които не са преминали тест за СЕГ с отрицателен резултат, да се предлагат за човешка консумация (член 2, параграф 1); ii) изтегляне на продукцията — посредством режим за изкупуване от държавите членки, финансиран съвместно с Общността — последвано от унищожаването на всички животни на възраст над 30 месеца, представени от производителите (членове 3 и 4); iii) съвместно финансиране от Общността на тестовете за СЕГ в границите, които ще уточня по-долу (член 2, параграф 2).

 Съображения

41.      Първият преюдициален въпрос, с който от Съда е поискано да очертае границите на понятието за тест за СЕГ по смисъла на член 2, параграф 1 от Регламент № 2777/2000, се свързва с първата от посочените мерки.

42.      Упоменатите в тази разпоредба тестове за СЕГ, както тя изрично уточнява, се провеждат съгласно един от методите, посочени „в приложение ІVа към Решение 98/272/ЕО на Комисията“(31) на „животни от рода на едрия рогат добитък на възраст над [30] месеца“, заклани за човешка консумация. Следователно става дума за понятие, в което се включват задължителните тестове за СЕГ по член 1, параграф 3 от Решение 2000/764, без то да се изчерпва с тях, като обхваща по-специално и тестовете за СЕГ, извършвани по същите методи и на същите животни на доброволна основа, т.е. извън програма за задължителни тестове за СЕГ, приета в изпълнение на посоченото решение.

43.      След като по този начин бе очертано понятието за тест за СЕГ, съдържащо се в член 2, параграф 1 от Регламент № 2777/2000, при прилагането на релевантните разпоредби запитващата юрисдикция би трябвало да приеме, че в това понятие попадат тестовете за СЕГ, които са станали задължителни по силата на нидерландската правна уредба след 1 януари 2001 г. за посочената категория животни от рода на едрия рогат добитък в рамките на прилагането на член 1, параграф 3 от Решение 2000/764, за което Gosschalk, нидерландското правителство и Комисията са единодушни.

44.      Този извод все пак предполага единствено че забраната за пускане на пазара, установена с член 2, параграф 1 от Регламент № 2777/2000, не се прилага за месото от тази категория животни от рода на едрия рогат добитък, подлагани в Нидерландия на упоменатите тестове за СЕГ, ако се получи отрицателен резултат. Поради това за целите на спора по главното производството той не е от особено значение, както впрочем подчертава нидерландското правителство в писменото си становище.

45.      С втория преюдициален въпрос запитващата юрисдикция в крайна сметка иска да установи дали условието за извършване на тест за СЕГ по смисъла на споменатата разпоредба за целите на определяне на месото за консумация от човека, представлява интервенционна мярка за подкрепа на пазара по смисъла на член 1, параграф 2, буква б) от Регламент № 1258/1999.

46.      В това отношение трябва да се подчертае, че мярката по посочения по-горе член 2, параграф 1, пряко адресирана до икономическите оператори, изобщо няма за цел от 1 януари 2001 г. да въведе задължение на тест за СЕГ да се подлага категорията животни от рода на едрия рогат добитък, за която се отнася разпоредбата. Въпросната мярка обаче, както вече установих, се изразява в простата забрана за пускане на пазара на телешко и говеждо месо от посочената по-горе категория, което не е преминало тест за СЕГ с отрицателен резултат.

47.      Съгласно член 2, параграф 1 от Регламент № 2777/2000 провеждането на тест за СЕГ с оглед на пускането на месото на пазара, който да даде отрицателен резултат, представлява единствено тежест, а не задължение. Операторите разполагат с други възможности, сред които да представят животното в рамките на режима за изкупуване, въведен с член 3 от споменатия регламент, или да не колят животното до датата на преустановяване на действието на самия регламент. Задължението за провеждане на тест за СЕГ на животните от рода на едрия рогат добитък на възраст над 30 месеца, заклани за консумация от човека, обаче се предвижда още с Решение 2000/764, което задължава държавите членки да го въведат в своя национален правен ред най-късно от 1 юли 2001 г. В Регламент № 2777/2000 не се открива основание за тълкуване в смисъл, че провеждането на посочените тестове за тази категория животни от рода на едрия рогат добитък е станало задължително след 1 януари 2001 г. Напротив, в съображение 3 от Регламент № 2777/2000, след като се упоменава необходимостта „да се стимулира доброволното изследване при животните на възраст над [30] месеца“, се потвърждава, че самият регламент няма за цел въвеждането на нови задължения за провеждане на тестове или за предсрочното им влизане в сила спрямо предвиденото с Решение 2000/764, постановено не повече от 20 дни преди това.

48.      Следователно мярката, посочена в член 2, параграф 1 от Регламент № 2777/2000 — т.е. забраната за пускане на пазара на месо от животни от рода на едрия рогат добитък от посочената категория, които не са преминали тест за СЕГ с отрицателен резултат — със сигурност цели да регулира пазара на говеждо и телешко месо (вж. точка 39 по-горе), поради което е ясно, че става дума за мярка за подпомагане по смисъла на член 38, параграф 1 от Регламент № 1254/1999. Тъй като обаче по естеството си (т.е. като проста забрана) не е свързана с никакви разходи, сама по себе си тя не може да се счита за интервенция, целяща да регулира селскостопански пазар по смисъла и за целите на член 1, параграф 2, буква б) от Регламент № 1258/1999, при това независимо от текста на член 10 от Регламент № 2777/2000, който след като уточнява, че установените с него мерки „се считат за интервенционни мерки по смисъла на член 1, параграф 2 от Регламент (ЕО) № 1258/99“, всъщност трябва да се разбира като препратка единствено към режима за изкупуване по член 3 и към съвместното общностно финансиране по член 2, параграф 2. По същия начин по отношение на проста забрана, която не е свързана с разходи, въпросната мярка по естеството си не може да се разглежда и като определена ветеринарна мярка по смисъла и за целите на член 1, параграф 2, буква г) от същия регламент.

49.      Не би могло също да се приеме, че предвид наличието на тази разпоредба тестовете за СЕГ, посочени в член 2, параграф 1 от Регламент № 2777/2000, сами по себе си представляват интервенционна мярка за подкрепа на пазара. Онези от тях, които са станали задължителни по силата на Решение 2000/764, са били и остават дори след приемане на този регламент ветеринарни мерки по смисъла на член 1, параграф 2, буква г) и на член 3, параграф 2 от Регламент № 1258/1999 и за тях в член 17 от Решение 2000/773 се предвижда финансово участие в тежест на Европейския фонд за ориентиране и гарантиране.

50.      Всъщност трябва да се подчертае, че Решение 2000/764 е прието на основание член 9, параграф 4 от Директива 89/662 и на член 10, параграф 4 от Директива 90/425, т.е. на основание на общностна правна уредба на ветеринарните мерки, както и че Решение 2000/773, постановено на основание Решение 90/424 в областта на финансовото участие на общността във ветеринарни мерки, уточнява в съображение 12, че „[в] съответствие с член 3, параграф 2 от Регламент (ЕО) № 1258/1999 на Съвета ветеринарните и фитосанитарните мерки, предприети в рамките на общностното законодателство, се финансират в рамките на секция „гарантиране“ на Европейския фонд за ориентиране и гарантиране на земеделието“ [неофициален превод].

51.      Обратно, не мисля, че би могло да възникне съмнение в обстоятелството, че съвместното общностно финансиране на тестовете за СЕГ, предвидено в член 2, параграф 2 от Регламент № 2777/2000, което цели „да […] стимулира доброволното изследване при животните на възраст над [30] месеца“ (вж. съображение 3), за да способства за възможно най-бързо възстановяване на доверието на потребителите в говеждото и телешкото месо, представлява интервенционна мярка по смисъла на член 1, параграф 2, буква б) и на член 2, параграф 2 от Регламент № 1258/1999.

52.      Все пак и тази констатация се оказва ирелевантна за целите на разрешаването на спора, отнесен пред запитващата юрисдикция, доколкото, ако е вярно приетото от мен тълкуване на приложното поле на съвместното финансиране, тестовете за СЕГ, които стават задължителни по силата на нидерландската правна уредба в приложение на член 1, параграф 3 от Решение 2000/764, каквито са фактурираните на Gosschalk в настоящия случай, не попадат в това приложно поле.

53.      Вярно е, че текстът на член 2, параграф 2, първа алинея от Регламент № 2777/2000 поражда затруднения при тълкуването на приложното поле на това съвместно финансиране.

54.      По-специално първото изречение от него, разгледано самостоятелно, доколкото се отнася до тестовете, посочени в параграф 1, би могло да остави впечатлението, че предвиденото в тази разпоредба съвместно финансиране се отнася за всички тестове за СЕГ, проведени съгласно методите, признати в приложение ІVа към Решение 98/272, на месото от животни от рода на едрия рогат добитък на възраст над 30 месеца след 1 януари 2001 г. (и преди 1 юли 2001 г., когато Регламент № 2777/2000 престава да поражда последици).

55.      След повторен анализ положението обаче изглежда по-различно.

56.      На първо място, трябва да се напомни, че финансовото участие на Общността за тестовете за СЕГ, направени през 2001 г., вече е установено с Решение 2000/773, което предвижда посоченото участие както за тестовете, проведени на животните, посочени в член 1, параграфи 1 и 2 от Решение 2000/764 (вж. член 18, който определя и размера на участието на Общността в разходите за тези тестове), така и за тестовете, „извършени в съответствие с член 1, параграф 3 от Решение 2000/764/ЕО“ [неофициален превод] (вж. член 17 от Решение 2000/773). Трудно защитима е позицията, че с член 2, параграф 2 от Регламент № 2777/2000 общностният законодател е искал да замени вече предвиденото с Решение 2000/773 финансово участие за тестовете за СЕГ с различно финансово участие, за което е взето решение на друго правно основание. Ако това беше така, общностният законодател би го пояснил изрично, отменяйки съответните разпоредби от Решение 2000/773. Следователно се налага член 2, параграф 2 от Регламент № 2777/2000 да се тълкува по-ограничително, отколкото предполага само прочитът на първа алинея, първо изречение от него.

57.      На второ място, ще отбележа, че именно второто изречение от същата алинея изглежда има за цел да уточни и да очертае границите на въпросното съвместно общностно финансиране, отнасяйки го единствено до „тестовете, направени върху животни, заклани преди влизането в сила на програмата за задължително изследване, предвидена в член 1, параграф 3 от Решение 2000/764[…], и при всички положения преди 1 юли 2001 г.“ [неофициален превод].

58.      Това позоваване трябва да се тълкува в смисъл, че негов предмет са тестовете за СЕГ, направени в държава членка преди влизането в сила в тази държава членка на националната правна уредба, която задължава операторите да подложат на посочените тестове животните от рода на едрия рогат добитък на възраст над 30 месеца(32). „Програмата за задължително изследване“, на която се позовава разпоредбата, може всъщност да бъде единствено националната програма, адресирана до операторите, която привежда в действие, евентуално преди 1 юли 2001 г., член 1, параграф 3 от Решение 2000/764; не би могло обаче да се счита, че посоченият по-горе израз се отнася до задължението, произтичащо за държавите членки от последната посочена разпоредба, доколкото в противен случай изразът „и при всички положения преди 1 юли 2001 г.“, който се съдържа в края на изречението, би бил излишен, след като това задължение съществува след 1 юли 2001 г.

59.      Вярно е, че буквалното тълкуване на член 2, параграф 2, първа алинея, второ изречение от Регламент № 2777/2000 не дава ясен резултат, като се има предвид, че в текстовете на различните езици на регламента формулировката му е непоследователна, най-вече поради различната употреба на пунктуацията. Тълкувателните съмнения се отнасят не толкова до предмета, колкото до самата цел на позоваването на „тестовете, направени върху животни, заклани преди влизането в сила на програмата за задължително изследване, предвидена в член 1, параграф 3 от Решение 2000/764/ЕО, и при всички положения преди 1 юли 2001 г.“, което има стойността на ограничение.

60.      В текстовете на някои езици (френски, испански, гръцки, датски и шведски) това ограничително позоваване изглежда всъщност се отнася до максималния размер на съвместното финансиране от 15 EUR за тест, определен в разпоредбата. Това е така, тъй като посочването на максималната сума, предшествано от запетая, е последвано от посоченото позоваване без запетая.

61.      В текстовете на други езици, обратно, позоваването изглежда се отнася до самото финансово участие на Общността или доколкото посочването на максималния размер се съдържа във вметнат, ограден със запетаи израз (италиански, нидерландски и португалски), или поради различния строеж на изречението, който след посочване в началото на максималния размер изобщо не дава възможност въпросното позоваване да се свърже с него (немски).

62.      Текстовете на други езици, като английски и фински, изглежда са съвместими с двата вида тълкуване, като се има предвид, че посочването на максималния размер нито е предшествано, нито е последвано от запетая.

63.      При това положение от решаващо значение за тълкуването на целта на това позоваване според мен е да се вземе предвид съображение 3 от Регламент № 2777/2000, което вече беше посочено и от което ясно личи, че целта на въпросното съвместно общностно финансиране е да „стимулира […] доброволното изследване при животните на възраст над [30] месеца“ [неофициален превод], тъй като Решение 2000/764 предвижда задължението за извършване на тестовете за СЕГ на посочените животни от рода на едрия рогат добитък най-късно едва след 1 юли 2001 г., както напомня съображение 2 от същия регламент.

64.      Действително, първо би могло да се помисли, че съображение 3 се отнася за тест, чието провеждане е доброволно за държавите членки, така че съвместното финансиране, посочено в член 2, параграф 2, също както освобождаването от прилагане на режима за изкупуване, предвиден в член 3, параграф 4 от Регламент № 2777/2000, би представлявало стимул, който цели да накара държавите членки да изтеглят по-рано влизането в сила на програмата за задължително изследване, предвидена в член 1, параграф 3 от Решение 2000/764 спрямо крайния срок, 1 юли 2001 г., като при това положение то се отнася за всички тестове, направени на съответните животни от рода на едрия рогат добитък, за които преди 1 юли 2001 г. се е отнасяла съответната разпоредба.

65.      Така или иначе бележките, изложени в точка 58 по-горе, според мен изключват такъв прочит. Разглеждането на съображение 3 заедно с член 2, параграф 2, първа алинея от Регламент № 2777/2000 според мен показва, че съвместното финансиране, предвидено в последната посочена разпоредба, е предназначено да стимулира — и следователно се отнася единствено до — провеждането на тестове за СЕГ на тази категория животни от рода на едрия рогат добитък преди датата, на която тези тестове стават задължителни съгласно националната правна уредба за прилагане на член 1, параграф 3 от Решение 2000/764(33).

66.      Що се отнася до настоящия случай, от това следва, че дори проведените в Gosschalk тестове през май и юни 2001 г., а не само впоследствие, не попадат сред тестовете, за които Регламент № 2777/2000 въвежда съвместно общностно финансиране. Действително посочените тестове са направени след влизането в сила в Нидерландия на 1 януари 2001 г. на правната уредба, която в приложение на член 1, параграф 3 от Решение 2000/764 задължава операторите да подлагат на тест за СЕГ всички животни от рода на едрия рогат добитък на възраст над 30 месеца, представени за клане.

67.      Ако предходният анализ, който предлагам на Съда, е валиден, следва да се направи извод, че разпоредбите на Регламент № 2777/2000 не са релевантни за разрешаването на спора по главното производство.

68.      Следователно не е необходимо в рамките на настоящото производство да се разглежда дали тестовете за СЕГ, предвидени в член 2, параграф 2 от този регламент, е трябвало да се финансират изцяло и изключително от Общността, нито пък — поради това обстоятелство — се налага да се разглежда валидността на тази разпоредба във връзка с разпоредбите на Регламенти № 1254/1999 и № 1258/1999.

69.      Тестове за СЕГ като направените в Gosschalk през май и юни 2001 г. следователно представляват, както поддържат нидерландското правителство и Комисията(34), действия, предвидени в рамките на ветеринарни мерки, които нито са предписани, нито се стимулират от мерки за подпомагане на пазара на говеждо и телешко месо. Следователно те могат евентуално да се ползват само от финансово участие на Общността на основание член 1, параграф 2, буква г) от Регламент № 1258/1999.

70.      Обстоятелството, напомнено по време на съдебното заседание от Комисията, че за тестове за СЕГ като направените в Gosschalk през май и юни 2001 г. е изплатено финансово участие от Общността, като „поради чисто практически съображения“ и предвид неотложността е използвана вече откритата на основание на член 2, параграф 2 от Регламент № 2777/2000 бюджетна линия, не би могло да повлияе по никакъв начин на направения до момента правен анализ(35).

71.      Ето защо предлагам на Съда да отговори на първите три преюдициални въпроса по следния начин:

„Тестовете за СЕГ на животните от рода на едрия рогат добитък на възраст над 30 месеца, заклани за консумация от човека, които са направени по силата на задължение, установено в националната правна уредба, която привежда в действие член 1, параграф 3 от Решение 2000/764, попадат в понятието за тестове за СЕГ по смисъла и за целите на член 2, параграф 1 от Регламент № 2777/2000. Тези тестове обаче не са предмет на съвместното общностно финансиране, въведено с член 2, параграф 2 от посочения регламент, а представляват действия, предвидени в рамките на ветеринарни мерки, които евентуално могат да се ползват от финансово участие на Общността на основание член 1, параграф 2, буква г) от Регламент № 1258/1999.“

 По четвъртия преюдициален въпрос

72.      С четвъртия преюдициален въпрос запитващата юрисдикция желае да установи дали в случай че невалидността на член 2, параграф 2 от Регламент № 2777/2000, която е предмет на третия преюдициален въпрос, не бъде установена, самият регламент не би допуснал държавите членки да прехвърлят разходите за проведените тестове за СЕГ на икономическите оператори.

73.      Всъщност запитващата юрисдикция иска да се установи дали Gosschalk правилно твърди, че самото понятие „съвместно финансиране“ от Общността, съдържащо се в съображение 3 от Регламента, означава, че частта от въпросните разходи, която не се покрива от това съвместно финансиране, се поема от държавите членки, които следователно не могат да я прехвърлят дори частично на операторите.

74.      Както става ясно от анализа, който направих във връзка с първите три преюдициални въпроса, разпоредбите относно съвместното общностно финансиране на тестовете за СЕГ, които се съдържат в Регламент № 2777/2000, не се отнасят за тестовете, които подобно на проведените в Gosschalk през май и юни 2001 г. са задължителни по силата на националната правна уредба за привеждане в действие на член 1, параграф 3 от Решение 2000/764. Оттук очевидно следва, че от тези разпоредби не може да се направи извод за липсата у държавите членки на възможност да прехвърлят на операторите разходите за провеждането на такива тестове.

75.      Формулираният от запитващата юрисдикция въпрос би могъл естествено да се постави във връзка с тестовете за СЕГ, които се ползват от такова съвместно финансиране. В рамките на настоящото производство обаче той не изисква отговор, като се има предвид, че този отговор няма да има никакво значение за разрешаването на спора по главното производство.

76.      Трябва обаче да се напомни, че съгласно съдебната практика при наличие на неправилно поставени въпроси или такива, които излизат извън обхвата на неговата компетентност по смисъла на член 234 ЕО, Съдът е длъжен да извлече от цялата информация, предоставена от националния съд, и по-специално от мотивите на акта за препращане, въпросите на общностното право, които изискват тълкуване, като се вземе предвид предметът на спора(36). За да е полезен с отговора си на отправилата преюдициален въпрос юрисдикция, може да е необходимо Съдът да вземе предвид норми на общностното право, които националният съд не е посочил във въпроса си(37).

77.      За да бъде даден полезен отговор на четвъртия преюдициален въпрос, поставен от запитващата юрисдикция, може да се постави въпросът дали забраната държавите членки да прехвърлят на операторите разходите по извършването на тестове за СЕГ, проведени по силата на национална правна уредба за привеждане в изпълнение на член 1, параграф 3 от Решение 2000/764 или, след 30 юни 2001 г., на Регламент № 999/2001, не произтича по начин, сходен с разглеждания от запитващата юрисдикция във връзка с Регламент № 2777/2000, от разпоредбите, които предвиждат евентуално участие на Общността във финансирането на тези разходи.

78.      В това отношение следва да се направи позоваване на Решение 2000/773.

79.      Член 17 от това решение предвижда, че „[ф]инансовото участие на Общността покрива […] тестовете, извършени в съответствие с член 1, параграф 3 от Решение 2000/764/ЕО“ [неофициален превод] при пълна съгласуваност със съображение 8 от самото решение, в което се посочва, че това участие „трябва да се предвиди и за тестовете, осъществени в рамките на втората фаза на ревизирания тестови режим“ [неофициален превод], установен с Решение 2000/764.

80.      Това участие все пак не е конкретно определено от самото начало в Решение 2000/773, член 19 от което предвижда, че до 1 юли 2001 г. ще се преразгледа самото решение, „за да се установи финансовото участие на Общността за периода от 1 юли до 31 декември 2001 г. в одобрените тестови програми […] за животните по член 1, параграф 3 от Решение 2000/764/ЕО“ [неофициален превод].

81.      Това преразглеждане всъщност се прави с Решение 2001/499 и от гледна точка на разширената програма за мониторинг на СЕГ, въведена междувременно с Регламент № 999/2001 (вж. съображения 4, 5 и 7 от посоченото по-горе решение). По-специално член 2 от Решение 2001/499 заменя член 18 от Решение 2000/773 (което въвежда финансово участие на Общността само за тестовете, проведени през 2001 г. на основание член 1, параграфи 1 и 2 от Решение 2000/764) с нов текст, в трето тире от който, разгледано във връзка с точка 2.2 от глава А, част I от приложение III към Регламент № 999/2001, изменено с Регламент № 1248/2001, се предвижда, че финансовото участие на Общността в националните програми за мониторинг на СЕГ обхваща и разходите за закупуване на диагностичните комплекти и на реактивите на стойност до 15 EUR за тестовете, „направен[и] между 1 юли и 31 декември 2001 г.“ на животните от рода на едрия рогат добитък на възраст над 30 месеца, подлежащи на редовно клане за консумация от човека.

82.      Трябва да се подчертае, че в съответствие с предвиденото в член 19 от измененото по този начин Решение 2000/773 се установява конкретното финансово участие за тестовете за СЕГ, направени на тази категория животни от рода на едрия рогат добитък, само за периода от 1 юли до 31 декември 2001 г. Ето защо се оказва, че с това участие не се покриват тестовете, направени на същата категория животни от рода на едрия рогат добитък през първото полугодие на 2001 г., докато за сметка на това член 17 от самото решение въвежда принципа, че финансовото участие на Общността се предоставя за всички тестове, направени на основание член 1, параграф 3 от Решение 2000/764, независимо от датата на провеждането им.

83.      Ето защо още в Решение 2000/773 се наблюдава несъгласуваност между член 17 и член 19 относно периода, който се взема предвид за целите на финансовото участие на Общността в тестовете, направени на основание член 1, параграф 3 от Решение 2000/764.

84.      Не следва да се изключва, че именно липсата на решение на Комисията, с което конкретно да се определя финансовото участие на Общността в тестовете, провеждани на основание член 1, параграф 3 от Решение 2000/764 преди 1 юли 2001 г. (включително проведените в Gosschalk през май и юни 2001 г.), е в основата на „чисто практическото“ разрешение, което Комисията е приложила, изплащайки въпреки всичко участие и за посочените тестове в рамките на бюджетната линия, открита на основание член 2, параграф 2 от Регламент № 2777/2000.

85.      При всички положения не се налага по-задълбочено разглеждане на този проблемен аспект, който освен това не се отнася за тестовете, проведени в Gosschalk през второто полугодие на 2001 г., които реално се ползват от финансово участие на основание член 18, трето тире от Решение 2000/773, изменено с Решение 2001/499. Това, което е от значение, за да се даде на запитващата юрисдикция полезен отговор на четвъртия преюдициален въпрос, е че Решение 2000/773, от една страна, за разлика от Регламент № 2777/2000 не използва термина „съвместно финансиране“, а термина „финансово участие“ — поради което доводите на Gosschalk, основаващи се на първия термин във връзка с този регламент, не биха могли да се приемат по отношение на посоченото по-горе решение — и от друга страна, според мен не дава никакво друго основание да се приеме, че частта от разходите за провеждане на тестовете за СЕГ, която не се покрива от финансовото участие на Общността, трябва непременно да остане в тежест на държавите членки, без следователно да може да се прехвърля изцяло или отчасти на операторите. Същото може да се каже и за Решение 90/424, и по-специално за член 24 от него, който е правното основание за приемане на Решение 2000/773.

86.      Обстоятелството, подчертано от Gosschalk в писменото му становище, че член 24 от Решение 90/424 не упоменава възможността държавите членки да събират такса от операторите, очевидно не означава, че намерението е било такава възможност да се изключи с него. Действително в общностното право не би могло да се допусне съществуването на общо правило, според което освен при наличие на изрична разпоредба в обратен смисъл самият факт, че Общността осигурява финансово участие за определени разходи, поемани от държава членка, е пречка тя да възложи изцяло или отчасти останалите разходи на заинтересуваните икономически оператори.

87.      Ето защо предлагам следния отговор на четвъртия преюдициален въпрос:

„Решения 90/424 и 2000/773 допускат държава членка да прехвърли на съответните икономически оператори частта, която не се покрива от финансовото участие на Общността, от разходите, направени за тестовете за СЕГ, проведени от нейните служби в съответствие с националната правна уредба, която привежда в действие член 1, параграф 3 от Решение 2000/764“.

 По петия преюдициален въпрос

88.      С петия преюдициален въпрос запитващата юрисдикция желае по същество да установи дали Директива 85/73, предвид по-специално на член 5, параграф 4, втора алинея от нея, допуска или не държава членка да прехвърли на операторите разходите, направени за провеждането на тестове за СЕГ като направените в Gosschalk, разглеждани в главното производство. При отрицателен отговор запитващата юрисдикция желае да научи на какви изисквания трябва да отговаря таксата, наложена от държавата членка на това основание.

89.      В акта за запитване се предполага, че тестовете за СЕГ, проведени в Gosschalk, не попадат в приложното поле на членове 1, 2 и 3 от Директива 85/73 и че поради това във връзка с тях не е въведена общностна такса на основание на споменатата директива. Следователно запитващата юрисдикция предвижда, че по отношение на тестовете за СЕГ държавата членка може да избере събирането на национална такса на основание член 4, параграф 2 от Директива 85/73 или на такса на друго правно основание, свързано с борбата срещу епизоотиите, което поради това не попада в приложното поле на Директивата по силата на член 5, параграф 4, втора алинея от нея.

90.      На свой ред Комисията изтъква, че национална такса, която се събира за покриване на разходите, направени за провеждането на тестове за СЕГ, може да се обоснове както на основание член 5, параграф 4, втора алинея (тъй като СЕГ същевременно е епизоотия и ензоотична болест), така и на основание член 4, параграф 2 от Директива 85/73 (тъй като към момента на настъпване на фактите на основание членове 1, 2 и 3 от Директивата за тези тестове не е предвидена общностна такса).

91.      Все пак ще отбележа, че правният режим на националните такси на основание тези две разпоредби не е един и същ. Всъщност докато за националните такси на основание член 4, параграф 2 в същата разпоредба изрично е установено, че те трябва да отговарят на принципите, предвидени за общностните такси, за определянето на национална такса за борба с дадена епизоотия или с ензоотична болест по смисъла на член 5, параграф 4, втора алинея държавите членки се ползват с по-голяма свобода, като Директива 85/73 не установява никакво специално изискване.

92.      По тази причина, за разлика от нидерландското правителство и Комисията, не намирам, че е възможно в случая да не се определя дали в приложното поле на едната или на другата разпоредба попада изискваната от Gosschalk такса за тестовете за СЕГ, проведени в неговото предприятие.

93.      В това отношение от значение са не правната квалификация, дадена на посочената такса от националните органи(38), а обективните характеристики и целта на самата такса.

94.      По време на съдебното заседание представителят на Gosschalk поддържа, че посочената такса не попада в приложното поле на член 5, параграф 4, втора алинея от Директива 85/73, доколкото въпросните тестове за СЕГ, по принцип проведени на здрави животни, представляват „превантивна“ мярка, а не мярка „за борба“ срещу СЕГ. Този довод според мен е неубедителен, доколкото не изглежда непременно, че понятието „борба“, използвано в член 5, параграф 4, втора алинея от Директива 85/73, трябва да се отнася до мерки за болни животни, а може да се схваща в по-широк смисъл, който да включва и мерки за превенция на болестта.

95.      Според мен такса, която се събира конкретно за извършването на ветеринарна инспекция или проверка с оглед на частичното или пълно покриване на свързаните с тях разходи, попада извън понятието „такси за борба с епизоотични и ензоотични болести“ по смисъла на посочената по-горе норма. Такава такса трябва да е в съответствие с нормите, установени с Директива 85/73. Целта на Директивата е да въведе хармонизирани норми за финансирането на ветеринарните инспекции и проверки, за да се избегне възможността установените разминавания в таксите, събирани на това основание в различните държави членки, да доведат до нарушаване на правилата за конкуренцията между производители, които са част от общите организации на пазара, и до смущения в търговията (вж. съображения 5 и 6 от Директива 96/43). Полезният ефект на Директивата обаче би се оказал засегнат, ако се позволи държавите членки да събират такси, които макар да са ясно предназначени за финансирането на конкретни ветеринарни инспекции и проверки, се определят според критерии, които се различават от установените с хармонизираните норми, просто защото би се направило позоваване на връзката им с борбата срещу епизоотиите и ензоотичните болести.

96.      В случая е безспорно, че изискваната от Gosschalk такса по силата на Тарифния правилник е предназначена да покрие частично разходите за провеждане на тестовете за СЕГ, направени в Gosschalk, а общо тя се прилага само за операторите, които са собственици на действително подложените на тестовете за СЕГ животни от рода на едрия рогат добитък.

97.      Ето защо считам, че член 5, параграф 4, втора алинея от Директива 85/73 в случая е ирелевантен.

98.      Що се отнася до приложимостта на член 4, параграф 2 от същата директива, трябва да се отбележи, че той позволява на държавите членки да събират национални такси „[з]а целите на параграф 1“ от същия член, т.е. за да „осигуря[т] финансирането на инспекциите и проверките, които не са включени в членове 1, 2 и 3“(39).

99.      При това положение възниква въпросът, който не може лесно да бъде разрешен, като се има предвид по-скоро неясната формулировка на релевантните разпоредби, дали тестове за СЕГ като проведените в Gosschalk се включват в инспекциите или проверките, попадащи в някои от посочените членове.

100. По отношение на пресните меса от животни от рода на едрия рогат добитък, отглеждани в Общността, както потвърждава Комисията в отговора на писмените въпроси, отправени ѝ от Съда, е необходимо позоваване само на член 1 от Директива 85/73.

101. Съгласно този член „[д]ържавите членки гарантират в съответствие с разпоредбите, определени в приложение А, че се събира такса на Общността, която покрива разходите, извършени при инспекциите и проверките на продуктите, изброени в същото приложение […]“.

102. Глава I от приложение А към Директива 85/73 установява хармонизирани правила относно „таксите за меса, предмет на“ някои директиви, сред които в случая от значение е Директива 64/433, която съгласно член 1 в редакцията, която е в сила през 2001 г., „установява санитарните условия, приложими за производството и пускането на пазара на пресни меса, предназначени за консумация от човека, от домашни животни“ [неофициален превод] от различен вид, сред които и животните от рода на едрия рогат добитък.

103. Представителят на Gosschalk предлага по време на съдебното заседание утвърдителен отговор на въпроса, който повдигнах в точка 99 по-горе, след което стига до извода, че разходите за провеждането на тестовете за СЕГ вече се покриват от общностната такса, определена „за инспекционните разходи за клане“ в глава I, точка 1 от приложение А към Директива 85/73, която Gosschalk вече е внесло(40). Тези тестове всъщност представлявали „лабораторни изследвания“, които „при необходимост“ трябва да се извършат в рамките на инспекцията post mortem в съответствие с глава VIII, точка 40, буква д) от приложение I към Директива 64/433 в редакцията ѝ в сила към момента на настъпване на фактите. Поради това на държавите членки не е разрешено да събират допълнителна специална такса за провеждането на тестове за СЕГ.

104. От своя страна Комисията поддържа, че макар тестовете за СЕГ теоретично да могат да са част от инспекциите и проверките по член 1 от Директива 85/73(41), към момента на настъпване на фактите за тях на практика няма установена общностна такса по смисъла на посочения член. Ако правилно тълкувам този довод, при това положение приложение намира член 4 от същата директива, подобно на изрично предвиденото в този член положение, при което е налице инспекция или проверка, която не попада в членове 1, 2 и 3.

105. Ще призная, че се затруднявам да открия логиката в този аргумент. Ако тестовете за СЕГ, които са свързани с клане, могат да попаднат в рамките на инспекциите и проверките, предвидени с Директива 64/443, общностната такса, определена в глава I, точка 1, буква а) от приложение А към Директива 85/73, би трябвало да покрива, както твърди Gosschalk, и разходите за провеждането на тези тестове, поради което не би имало нито основание, нито възможност за определяне на специфична за тестовете за СЕГ общностна такса.

106. В Решение по дело Stratmann(42) от Съда е поискано по-специално да уточни дали общностната такса, дължима за инспекцията на пресни меса, извършена на основание Директива 64/433, включва и разходите за бактериологично изследване, оказало се необходимо в случая, предмет на разглеждане в рамките на националното производство. Съдът дава положителен отговор, като приема, че това изследване попада в понятието „лабораторно изследване“, което да се прави „при нужда“ в съответствие с глава VIII, точка 40, буква д) от приложение I към Директива 64/433.

107. Тестовете за СЕГ не са изрично предвидени от разпоредбите на Директива 64/433, която е в сила към момента на настъпване на фактите. Макар да не представляват, както подчертава Комисията, рутинни проверки на прясното говеждо и телешко месо преди приемането от Комисията на Решение 2000/764, те биха могли да са в съответствие не само с правилото, припомнено от Gosschalk, което е посочено в глава VIII, точка 40, буква д) от приложение I към Директива 64/433, отнасящо се именно до „лабораторните изследвания“, които „при нужда“ трябва да се извършат в рамките на инспекцията post mortem, а и с правилото, посочено в глава VI, точка 27, буква а) от приложение I към Директива 64/433, според което санитарната инспекция ante mortem „позволява да се уточни“ по-специално „дали животните страдат от трансмисивна за човека и животните болест“ [неофициален превод].

108. Обстоятелството, че към момента на настъпване на фактите посочените тестове са задължителни по отношение на животните от рода на едрия рогат добитък, които не представляват риск, единствено за онези от тях, които са на възраст над 30 месеца, само по себе си не може да изключи тези тестове от обхвата на Директива 64/433, а следователно и на разпоредбите на член 1 във връзка с глава I, точка 1, буква а) от приложение А към Директива 85/73. В Решение по дело Stratmann Съдът всъщност изключва възможността въпросната общностна такса да покрива само разходите за изследвания, които се правят във всички случаи(43).

109. В заключението си към решението по това дело(44) генералният адвокат Léger на свой ред се възползва от случая да отбележи, като се позовава на бактериологичните изследвания, че макар да не са изрично упоменати в разпоредбите на Директива 64/433, те попадат в рамките на подходящите „лабораторни изследвания“, предназначени да удостоверят в съответствие с посочените разпоредби, че изследваното месо не е непригодно за човешка консумация или е опасно за човешкото здраве и че в това отношение обстоятелството, че бактериологичните изследвания са скъпи и протичат в продължение на няколко дни, не е достатъчно основание те да се изключат от „лабораторните изследвания“, посочени в тези разпоредби.

110. Той отбелязва, че макар като последица от тази хармонизирана система за финансиране на ветеринарните инспекции и проверки част от разходите за определени изследвания да са прехвърлени на собствениците на животни, които не са се нуждаели от такива мерки за контрол, все пак „принципът при фиксираните такси е собствениците на животни да поемат такса, която в някои случаи надхвърля реалната цена на мерките за инспекция и контрол, от които се нуждае животното им, а в други случаи е по-ниска от нея“(45).

111. Независимо от съображенията, изложени в точки 107—110 по-горе, въз основа на две обстоятелства може да се направи извод, че тестовете за СЕГ не могат да се считат за включени в инспекциите и проверките на основание Директива 64/433 и поради това се покриват от общностната такса, посочена в разпоредбите на член 1 във връзка с глава I, точка 1, буква а) от приложение А към Директива 85/73.

112. От една страна, величината на средния разход за тестовете за СЕГ — посочена от нидерландското правителство относно момента на настъпване на фактите в размер на 90 EUR за материали, за вземането и транспорта на пробите, както и за провеждането на теста(46) — се оказва без всякаква връзка с въпросната фиксирана общностна такса (4,5 EUR за възрастно животно от рода на едрия рогат добитък), тъй като е 20 пъти по-висока.

113. От друга страна, макар на свой ред да са предназначени да удостоверят, че изследваното месо не е негодно за човешка консумация или опасно за човешкото здраве, тестовете за СЕГ, предмет на разглеждане в главното производство, не са провеждани във всеки отделен случай след преценка по целесъобразност от страна на ветеринарен лекар, официално натоварен с инспекцията ante и post mortem на животните на Gosschalk, а систематично за всички животни от рода на едрия рогат добитък на възраст над 30 месеца, които са собственост на Gosschalk. Директива 64/433 обаче предвижда поредица изследвания, които официално натовареният ветеринарен лекар трябва „да извърши систематично“ в рамките на инспекцията post mortem (глава VIII, точка 42, част А от приложение I) — сред които например е изследването за наличие на трихинела в прясното месо от животни от рода на свинете, включващо напречно набраздена мускулатура, които заедно с бактериологичните изследвания Съдът взема предвид в Решение по дело Stratmann — но тестовете за СЕГ не са сред тези изследвания. Посочените тестове са правени систематично на животни от рода на едрия рогат добитък на възраст над 30 месеца, които са собственост на Gosschalk, поради наличието на установено задължение по националното право в приложение на Решение 2000/764, т.е. поради наличието на нормативен акт, различен от Директива 64/433. Ако всеобщото провеждане на тези тестове трябва да се счита за предвидено още като част от мерките за инспекция и контрол, хармонизирани с тази директива, не би било необходимо то да се налага с Решение 2000/764.

114. Значителният размер на разходите за тестовете за СЕГ спрямо размера на фиксираната общностна такса съгласно глава I, точка 1, буква а) от приложение А към Директива 85/73 и систематичността на тези тестове за значителна част от стадата в отсъствието на изрични разпоредби в това отношение в Директива 64/433, ако се приеме, че тези тестове се включват сред обхванатите от посочената такса, могат да обезсилят нейната представителност като приближение на разумните средни разходи за провеждането на инспекции и проверки, хармонизирани с Директива 64/433 по отношение на животните от рода на едрия рогат добитък. Равновесието на величините в основата на определения размер на таксата вероятно би пострадало.

115. Това е причината да клоня към отрицателен отговор на въпроса, посочен в точка 99 по-горе, т.е. в смисъл, че тестовете за СЕГ като проведените в Gosschalk не попадат сред инспекциите или проверките, за които се прилагат членове 1, 2 и 3 от Директива 85/73 и които следователно се обхващат от общностната такса на основание на тази директива.

116. Оттук следва, както твърдят Комисията и нидерландското правителство, че член 4, параграф 2 от тази директива е приложим в настоящия случай. Тази разпоредба следователно дава възможност на нидерландската държава да установи национална такса в тежест на операторите, за да осигури финансирането на тестовете за СЕГ, наложени с член 1, параграф 3 от Решение 2000/764.

117. Що се отнася до изискванията, на които трябва да отговаря националната такса на основание на член 4, параграф 2 от Директива 85/73 — проблем, който повдига втората част на петия преюдициален въпрос — достатъчно е да се напомни, както прави Комисията, че именно същата разпоредба уточнява, че тази такса трябва да зачита „принципите, възприети при общностните такси“. Както подчертава Комисията, тези принципи са установени в член 5, параграфи 1—3 от посочената директива. Следователно националната такса:

–        трябва да се определи по такъв начин, че да покрива разходите на компетентния орган по отношение на разходи за заплати и социално осигуряване, свързани с инспекционната служба, и административни разходи, извършени при провеждането на инспекциите и проверките, които може да включват разходи за вътрешно обучение на инспекторите (член 5, параграф 1),

–        не подлежи на пряко или непряко възстановяване (член 5, параграф 2),

–        може по размер да надвишава таксите на Общността, при условие че общата сума за таксите, събирани от всяка държава членка, не надвишава реалните разходи по инспекцията (член 5, параграф 3).

118. Естествено, в така очертаните рамки трябва да се вземат предвид единствено разходите, които действително са оставени в тежест на компетентния орган, поради което финансовото участие на Общността трябва да се приспадне. В това отношение впрочем напомням, че представителят на нидерландското правителство заяви по време на съдебното заседание, че поисканата от Gosschalk такса за провеждането на тестовете за СЕГ е била определена по Тарифния правилник след приспадане от действителните разходи за провеждането на тестовете на сумата, представляваща финансовото участие на Общността.

119. Отговорът на втората част на петия преюдициален въпрос обаче би бил различен, ако за разлика от това, което предлагам, и както твърди Gosschalk, се приеме, че тестовете за СЕГ попадат сред хармонизираните инспекции и проверки, за които е въведена фиксираната общностна такса съгласно глава I, точка 1, буква а) от приложение А към Директива 85/73.

120. В такъв случай по отношение на свободата на действие, оставена на държавата членка от тази директива, би следвало да се направи позоваване на глава I, точки 4 и 5 от приложение А към нея. Точка 4 позволява на държавата членка, „за да покрие по-високи разходи“ или да „увеличи за определено предприятие фиксираните суми, предвидени в точки 1 и 2, буква а)“ (точка 4, буква а), или да „събере такса, която да покрива действително направените разходи“ (точка 4, буква б). Точка 5, обратно, позволява по изключение фиксираните суми да се намалят до размера на реалните разходи за инспекция, когато са изпълнени определени условия.

121. Като се позовава по-специално на точка 4, в Решение по дело Stratmann(47) Съдът разяснява, от една страна, що се отнася до точка а), че „всяко увеличение по решение на държава членка трябва да се отнася до фиксирания размер на самата общностна такса и да се изразява в неговото увеличаване“, а от друга, що се отнася до точка б), че „събирането на особена такса в размер, надвишаващ общностните такси, трябва да покрива всички действително направени разходи“.

122. От гледна точка на отбелязаното при условията на евентуалност в точка 119 по-горе, представителят на Gosschalk основателно стига до извода в хода на съдебното заседание въз основа на посочените твърдения на Съда, че нидерландската държава не може да изисква от това дружество, в допълнение на общностната такса, която то вече е внесло, особена такса, предназначена дори частично да покрие разходите за тестовете за СЕГ. За да покрие тези разходи, посочената държава е имала възможност единствено да увеличи споменатата в глава I, точка 1, буква а) от приложение А към Директива 85/73 фиксирана сума на общностната такса „за определено предприятие“ или по силата на глава I, точка 1, буква а) от приложение А към посочената директива вместо тази такса да наложи такса в различен размер, която да покрива всички разходи, направени във връзка с хармонизираните инспекции и проверки.

123. Що се отнася до последната възможност, Съдът заявява в Решение по дело Freyer(48), че макар държавите членки да могат да се възползват от нея „общо и по свое усмотрение“, това е така „само при условие че таксата не надвишава действително направените реални разходи“. Както подчертава генералният адвокат Léger в заключението към Решение по дело Stratmann(49), „изпълнението на това условие изисква […] да се вземат предвид всички действителни разходи, направени от съответната държава членка във връзка с хармонизираните мерки за инспекция и контрол, и следователно не допуска кумулиране на общностната фиксирана такса с особена такса в рамките на специална мярка“.

124. Накрая, на твърдението на Gosschalk, основаващо се на Решение по дело Bresciani(50), Решение по дело Ligur Carni и др.(51) и Решение по дело Dubois и Général Cargo Services(52) и съгласно което общностното право изисква разходите, възникнали от проверки, извършени в обществен интерес, да се поемат от държавата, а не от съответните оператори, ще отделя само няколко кратки съображения.

125. Вярно е, че в посочените решения Съдът е имал възможност да заяви, че:

–        „дейността на държавната администрация, предназначена да поддържа режим за санитарен контрол в обществен интерес, не може да се счита за услуга, предоставена на вносителя, която да обосновава събирането като насрещна престация на паричен налог“, поради което „разходите, възникнали от [санитарни проверки], трябва да се поемат от държавата, която като цяло се ползва от свободното движение на общностните стоки“(53),

–        „дейността на държавата членка вносител по време на санитарните проверки и инспекции, разрешени на нейна територия от Директива 64/433, „се упражнява в обществен интерес и не би могла да се счита за услуга, предоставена на вносителя“, поради което „разходите, възникнали от такива проверки, трябва да се поемат от държавата, която като цяло се ползва от свободното движение на общностните стоки“, докато „събирането на […] мита от вносителите представлява […] пречка за свободното движение, забранена от Договора“(54),

–        „разходите, възникнали от санитарни проверки, [трябва] да се поемат от държавата, тъй като тя като цяло се ползва от свободното движение на общностните стоки“(55).

126. Тези твърдения все пак не биха могли да се разберат правилно извън контекста, в който са направени. В посочените по-горе решения националната правна уредба, разглеждана във всеки от случаите, се преценява от гледна точка на разпоредбите на Договора за ЕО, свързани със свободното движение на стоки. Тези решения се отнасят за случаи, в които държавата членка на вноса едностранно въвежда парични налози, за да финансира провеждането на проверки, по-специално ветеринарни, които се правят при преминаването на границата или в общината на транзитно преминаване, или по местоназначение на стоките. За разлика от това в настоящия случай става дума за паричен налог, въведен за извършването на ветеринарни проверки, задължителни за всички държави членки по силата на общностна правна уредба, които се провеждат в държавата членка на производство, независимо дали въпросните стоки (прясно говеждо и телешко месо) са предназначени за консумация в страната или за износ. Следователно посочената съдебна практика не би могла да се пренесе към настоящия случай(56).

127. Поради това предлагам на Съда да отговори на петия преюдициален въпрос по следния начин:

„Директива 85/73 допуска държава членка да събира от заинтересуваните икономически оператори национална такса за покриване на разходите, направени за тестове за СЕГ, провеждани от нейните служби в приложение на националната правна уредба, която привежда в действие член 1, параграф 3 от Решение 2000/764. В съответствие с член 4, параграф 2 от посочената директива такава такса трябва да е в съответствие с принципите, предвидени за общностните такси в член 5, параграфи 1—3 от нея, и да се отнася само за частта от споменатите разходи, която не се покрива от финансово участие на Общността“.

 Заключение

128. В светлината на изложеното по-горе предлагам на Съда да отговори на преюдициалните въпроси, поставени от Raad van State, по следния начин:

„1)   Тестовете за СЕГ на животните от рода на едрия рогат добитък на възраст над 30 месеца, заклани за консумация от човека, които са направени по силата на задължение, установено в националната правна уредба, която привежда в действие член 1, параграф 3 от Решение 2000/764/ЕО на Комисията от 29 ноември 2000 година относно откриването на спонгиформната енцефалопатия при животните от рода на едрия рогат добитък и за изменение на Решение 98/272/ЕО относно епидемиологичен мониторинг на трансмисивните спонгиформни енцефалопатии, попадат в понятието за тестове за СЕГ по смисъла и за целите на член 2, параграф 1 от Регламент (ЕО) № 2777/2000 на Комисията от 18 декември 2000 година за извънредни мерки за подпомагане на пазара на говеждо и телешко месо. Тези тестове обаче не са предмет на съвместното общностно финансиране, въведено с член 2, параграф 2 от посочения регламент, а представляват действия, предвидени в рамките на ветеринарни мерки, които евентуално могат да се ползват от финансово участие на Общността на основание член 1, параграф 2, буква г) от Регламент (ЕО) № 1258/1999 на Съвета от 17 май 1999 година относно финансирането на общата селскостопанска политика.

2)     Решение 90/424/ЕИО на Съвета от 26 юни 1990 година относно разходите във ветеринарната област и Решение 2000/773/EО на Комисията от 30 ноември 2000 година за одобрение на програмите за мониторинг на СЕГ, представени от държавите членки за 2001 г., и за определяне на финансовото участие на Общността допускат държава членка да прехвърли на съответните икономически оператори частта, която не се покрива от финансовото участие на Общността, от разходите, направени за тестовете за СЕГ, проведени от нейните служби в съответствие с националната правна уредба, която привежда в действие член 1, параграф 3 от Решение 2000/764.

3)     Директива 85/73/ЕИО на Съвета от 29 януари 1985 година относно финансирането на ветеринарните инспекции и проверки на животинските продукти, посочени в Директиви 89/662/ЕИО, 90/425/ЕИО, 90/675/ЕИО и 91/496/ЕИО, изменена и консолидирана с Директива 96/43/ЕО на Съвета от 26 юни 1996 г., допуска държава членка да събира от заинтересуваните икономически оператори национална такса за покриване на разходите, направени за тестове за СЕГ, провеждани от нейните служби в приложение на националната правна уредба, която привежда в действие член 1, параграф 3 от Решение 2000/764. В съответствие с член 4, параграф 2 от посочената директива такава такса трябва да е в съответствие с принципите, предвидени за общностните такси в член 5, параграфи 1—3 от нея, и да се отнася само за частта от споменатите разходи, която не се покрива от финансово участие на Общността.“

1 – Език на оригиналния текст: италиански.

2 – ОВ L 321, стр. 47.

3 – ОВ L 32, стр. 14; Специално издание на български език, 2007 г., глава 3, том 5, стр. 12.

4 – Директива за изменение и консолидиране на Директива 85/73/ЕИО с оглед осигуряване финансирането на ветеринарните инспекции и проверки на живи животни и някои животински продукти и за изменение на Директиви 90/675/ЕИО и 91/496/ЕИО (ОВ L 162, стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 3, том 19, стр. 61).

5 – ОВ L 160, стр. 103.

6 – OВ L 160, стр. 21; Специално издание на български език, 2007 г., глава 3, том 28, стр. 80. Този регламент е отменен от 1 юли 2008 г. с Регламент (ЕО) № 1234/2007 на Съвета от 22 октомври 2007 година за установяване на обща организация на селскостопанските пазари и относно специфични разпоредби за някои земеделски продукти (Общ регламент за ООП) (ОВ L 299, стр. 1).

7 – ОВ L 395, стр. 13; Специално издание на български език, 2007 г., глава 3, том 7, стр. 202.

8 – ОВ L 224, стр. 29; Специално издание на български език, 2007 г., глава 3, том 8, стр. 53.

9 – ОВ L 305, стр. 35. Това решение — изменено с Решение 2001/8/ЕО на Комисията от 29 декември 2000 година за изменение на Решение 2000/764 и за актуализиране на приложение IV към Решение 98/272/ЕО относно епидемиологичен мониторинг на трансмисивните спонгиформни енцефалопатии (ОВ L 2, 2001 г., стр. 28) — е отменено от 1 юли 2001 г. с Регламент (ЕО) № 1248/2001 на Комисията от 22 юни 2001 година за изменение на приложения III, Х и ХI към Регламент (ЕО) № 999/2001 на Европейския парламент и на Съвета относно епидемиологично наблюдение и изследване на трансмисивните спонгиформни енцефалопатии (ОВ L 173, стр. 12; Специално издание на български език, 2007 г., глава 3, том 38, стр. 64).

10 – Директива от 26 юни 1964 година относно санитарните проблеми в областта на общностната търговия с пресни меса (ОВ 121, 1964 г., стр. 2012), изменяна неколкократно, след което изменена и кодифицирана с Директива 91/497/ЕИО на Съвета от 29 юли 1991 година (ОВ L 268, стр. 69). След допълнителни изменения от 1 януари 2006 г. Директива 64/433 е отменена с Директива 2004/41/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 21 април 2004 година за отмяна на някои директиви, отнасящи се до хигиената на храните и здравните условия при производството и пускането на пазара на някои продукти от животински произход, предназначени за консумация от човека, и за изменение на Директиви 89/662 и 92/118/ЕИО на Съвета и на Решение 95/408/ЕО на Съвета (ОВ L 157, стр. 33; Специално издание на български език, 2007 г., глава 3, том 58, стр. 92).

11 – ОВ L 1, стр. 23.

12 – ОВ L 147, стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 3, том 37, стр. 213.

13 – ОВ L 224, стр. 19; Специално издание на български език, 2007 г., глава 3, том 8, стр. 43.

14 – ОВ L 308, стр. 35.

15 – ОВ L 269, стр. 54.

16 – ОВ L 181, стр. 36.

17 – Вж. Регламент № 1248/2001.

18 – От 1 януари 2008 г. Директива 85/73 е отменена с Регламент (ЕО) № 882/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 29 април 2004 година относно официалния контрол, провеждан с цел осигуряване на проверка на съответствието със законодателството в областта на фуражите и храните и правилата за опазване здравето на животните и хуманното отношение към животните (ОВ L 165, стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 3, том 58, стр. 216).

19 – Staatscourant 1994, № 10.

20 – Staatscourant 2000, № 247, р. 39.

21 – Staatscourant 1984, № 252.

22 – Staatscourant 2000, № 249, р. 45.

23 – Staatscourant 1993, № 99. Нидерландското правителство посочва, че този правилник е отменен на 24 декември 2005 г.

24 – Staatscourant 2001, № 64, р. 31.

25 – Staatscourant 2001, № 212, р. 16.

26 –      Решение по дело Германия/Комисия (Recueil, стр. I‑10333).

27 – Посочено в предходната бележка под линия.

28 – Както отбелязва Комисията, по-дългият срок до 1 юли 2001 г. е установен, доколкото към 1 януари 2001 г. държавите членки като цяло все още не разполагат с капацитет да подложат на бързи тестове за СЕГ всички животни от рода на едрия рогат добитък от категорията, предвидена в член 1, параграф 3 от Решение 2000/764.

29 – Този член уточнява, че участието „се определя на 100 % от цената за закупуване (без ДДС) на диагностични комплекти и реактиви на стойност до 30 EUR на тест“.

30 – Определянето на размера на участието при тези тестове обаче се отлага за последващо решение, което да се приеме до 1 юли 2001 г., а самото определяне е направено с Решение 2001/499, което с изменението на член 18 от Решение 2000/773 предвижда участие от 100 % от цената за закупуване (без ДДС) на диагностични комплекти и реактиви на стойност до 15 EUR на тест.

31 – Приложение ІVа към Решение 98/272 след изменението с Решение 2001/8 упоменава следните три диагностични метода: i) „Имуноблоттинг тест, основаващ се на западната блоттинг процедура за откриване на протеазо-резистентен фрагмент PrPRes (Prionics Check Test)“; ii) „Химиолуминесцентeн ELISA тест, включващ екстракционна процедура и ELISA техника, с използване на разширен химиолуминесцентен реагент (Enfer test)“; iii) „Сандвич имуноанализ за PrPRes, извършван след денатуриращи и концентриращи стъпки (CEA test)“ [неофициален превод].

32 – Според мен може да се пренебрегне обстоятелството, че разпоредбата не се позовава на тестовете, направени преди определена дата, а на тестовете, направени на „животни, заклани“ преди определена дата. Въз основа на съображение 2 от Регламент № 2777/2000 всъщност става ясно, че тестът за СЕГ обикновено се прави „при клане[то]“.

33 – Изразът „и при всички положения преди 1 юли 2001 г.“, с който завършва член 2, параграф 2, първа алинея от Регламент № 2777/2000, обаче е предназначен да изключи от въпросното съвместно финансиране тестовете, проведени преди въвеждането на национално равнище на програмата за задължително изследване, посочена в член 1, параграф 3 от Решение 2000/764, в случай на изоставане на съответната държава членка от крайния срок 1 юли 2001 г., определен за привеждането в изпълнение на тази разпоредба.

34 – Нидерландското правителство и Комисията стигат до този извод въз основа на разсъждения, различаващи се отчасти от моите. По-специално според Комисията съвместното общностно финансиране по член 2, параграф 2 от Регламент № 2777/2000 не е приложимо за Нидерландия, доколкото тя е била освободена — по силата на Решение 2001/3 и предвид въведеното след 1 януари 2001 г. задължение за провеждане на тестове за СЕГ на животните, посочени в член 1, параграф 3 от Решение 2000/764 — от прилагането на режима за изкупуване, посочен в член 3 от същия регламент, като при това положение не остава никаква възможност за прилагане на член 2, параграф 2 от него, тъй като според Комисията посоченият член представлява по-скоро изключение от споменатия режим.

35 – По време на съдебното заседание представителят на Комисията отбелязва, че това обстоятелство не засяга евентуалната правна квалификация на въпросните тестове за СЕГ, които и по негово мнение представляват ветеринарни мерки с възможност за финансиране от Общността по друг начин, например по реда на Решение 90/424.

36 – Вж. включително Решение от 20 март 1986 г. по дело Tissier (35/85, Recueil, стр. 1207, точка 9) и Решение от 18 ноември 1999 г. по дело Teckal (C‑107/98, Recueil, стр. I‑8121, точка 34).

37 – Решение по дело Tissier, посочено по-горе, точка 9, Решение от 2 февруари 1994 г. по дело Verband Sozialer Wettbewerb (C‑315/92, Recueil, стр. I‑317, точка 7) и Решение от 7 ноември 2002 г. по дело Bourrasse и Perchicot (C‑228/01 и C‑289/01, Recueil, стр. I‑10213, точка 33).

38 – В точка 53 от своето писмено становище нидерландското правителство посочва, че тази такса „(по-специално) се основава на член 5, параграф 4 от Директива 85/73“.

39 – Курсивът е мой.

40 – Глава I, точка 1 предвижда държавите членки да събират следните фиксирани суми „за инспекционни разходи за клане“ на животни от рода на едрия рогат добитък: 4,5 EUR за възрастните животни и 2,5 EUR за младите животни.

41 – Вж. писменото становище на Комисията, точка 47.

42 – Решение от 30 май 2002 г. (C‑284/00 и C‑288/00, Recueil, стр. I‑4611).

43 – Решение по дело Stratmann, посочено по-горе (точка 50).

44 – Заключение от 21 март 2002 г. (точка 39).

45 – Пак там (точка 58).

46 – Писмено становище на нидерландското правителство, точка 30.

47 – Посочено по-горе (точка 56).

48 – Решение от 9 септември 1999 г. (C‑374/97, Recueil, стр. I‑5153, точка 27).

49 – Посочено по-горе, точка 62.

50 – Решение от 5 февруари 1976 г. (87/75, Recueil, стр. 129).

51 – Решение от 15 декември 1993 г. (C‑277/91, C‑318/91 и C‑319/91, Recueil, стр. I‑6621).

52 – Решение от 11 август 1995 г. (C‑16/94, Recueil, стр. I‑2421).

53 – Решение по дело Conceria Bresciani, посочено по-горе (точка 10).

54 – Решение по дело Ligur Carni и др., посочено по-горе (точка 31).

55 – Решение по дело Dubois и Général Cargo Services, посочено по-горе (точка 14).

56 – Вж. за частично аналогични съображения Решение от 15 април 1997 г. по дело Bakers of Nailsea (C‑27/95, Recueil, стр. I‑1847, точки 44—46), както и Заключение на генералния адвокат La Pergola от 4 юли 1996 г. по същото дело (бележка под линия 6 към точка 8).

Full & Egal Universal Law Academy