ЗАКЛЮЧЕНИЕ НА ГЕНЕРАЛНИЯ АДВОКАТ
Г‑Н D. RUIZ-JARABO COLOMER
представено на 17 февруари 2009 година(1)
Дело C‑560/07
Balbiino AS
срещу
EV Põllumajandusministeerium
и
Maksu- ja Tolliameti Põhja maksu- ja tollikeskus
(Преюдициално запитване, отправено от Tallinna Halduskohus)
„Присъединяване на Естония — Преходни мерки — Селскостопански продукти — Липса на превод на регламент на езика на държава членка — Такса върху излишъците от запаси“
I – Въведение
1. Tallinna Halduskohus (Административен съд на Талин) е отправил до Съда шест преюдициални въпроса във връзка с преходните мерки, договорени за подпомагане на интегрирането на десет нови държави към Европейския съюз на 1 май 2004 г.
2. Въпросите се отнасят до три общностни регламента, целящи да убедят националните оператори да избягват образуването на излишък от запаси от селскостопански продукти поради разстройващото действие, което биха могли да имат върху общата организация на пазарите. Накратко, тези рестриктивни механизми се изразяват в налагане на такса върху излишъците от запаси, които се образуват в новите държави членки, и изтеглянето им в някои случаи (захар, изоглюкоза и фруктоза).
3. В рамките на присъединяванията от 1994 г. Съдът се произнася по подобни мерки, които също включват налагане на такса върху споменатите селскостопански излишъци(2). Решение от 15 януари 2002 г. по дело Weidacher обявява компетентността на Комисията за приемане на тази мярка при определяне на широка свобода на преценка на общностните институции за постигане на целите на общата селскостопанска политика, като отхвърля всякакво оспорване на недействителността на посочения регламент поради нарушение на принципите на пропорционалност и защита на оправданите правни очаквания(3).
4. Дело Weidacher до момента е единственият прецедент в това отношение, но няма да е последният. Паралелно и в рамките на настоящото преюдициално запитване шест от десетте нови държави членки оспорват пред Първоинстанционния съд на Европейските общности трите упоменати регламента и едно решение на Комисията. Жалбите все още се разглеждат(4).
II – Правна уредба
А – Общностна правна уредба
1. Акт за присъединяване(5)
5. Съгласно член 41, първа алинея от Акта за присъединяване преходните мерки за достъп до режима на общата селскостопанска политика се определят от Комисията „в продължение на тригодишен период, който започва от датата на присъединяването“ и се ограничават до този период.
6. Като се основава на гореспоменатия член от Акта за присъединяване, Комисията приема три регламента.
2. Регламент (ЕО) № 1972/2003(6)
7. Регламент № 1972/2003 съдържа редица преходни разпоредби, така че „да се избегне рискът от изкривяване на търговията, засягащо общата организация на земеделските пазари, дължащо се на присъединяването на десет нови държави към Европейския съюз на 1 май 2004 г.“ (съображение 1).
8. Съображение 3 предупреждава за необходимостта от възпиращи такси, които да се налагат за излишъците от селскостопански запаси в новите държави членки, тъй като изкривяването, „което може да разстрои организациите на пазарите, често пъти включва продукти, изкуствено придвижвани с оглед разширяването и неформиращи част от обичайните запаси на съответната държава“, макар че „излишъците могат да се получат и от национално производство“.
9. Член 4, параграф 1 от Регламент № 1972/2003 изисква новата държава членка, която не прилага по-строго законодателство на национално ниво, да наложи „на 1 май 2004 г. такси на притежателите на излишъци от продукти в свободно обращение“.
10. Член 4, параграф 2 посочва три обстоятелства, които новата държава членка трябва да взема под внимание при определяне на излишъците от запаси на всеки оператор: а) средните стойности на наличните запаси през годините преди присъединяването; б) търговския поток през годините преди присъединяването; и в) обстоятелствата, при които са изградени запасите.
11. Съгласно член 4, параграф 4 от посочения регламент за правилното прилагане на таксата от новите държави членки се изисква да извършат „незабавно“ инвентаризация на наличните към 1 май 2004 г. запаси.
12. Датата на влизане в сила на Регламент № 1972/2003 съвпада с тази на Договора за присъединяване и регламентът се прилага „до 30 април 2007 г.“ (член 10).
3. Регламент (ЕО) № 60/2004(7)
13. Регламент № 60/2004 включва специфични правила за сектора на захарта предвид значителната опасност от сътресение на пазарите в този сектор в резултат на спекулативни действия (съображение 5).
14. Регламентът разпределя някои от задълженията между Комисията и държавите членки.
15. „Най-късно до 31 октомври 2004 г.“ Комисията е трябвало да определи за всяка от новите държави членки количеството захар в чист вид или под формата на преработени продукти, изоглюкоза и фруктоза, „което надхвърля количеството, разглеждано като нормален [преносен запас] към 1 май и което следва да бъде изтеглено от пазара за сметка на новите държави членки. С цел определяне на количеството на излишъка се отчита изключително развитието през годината, предхождаща присъединяването в сравнение с предходните години на: а) внесените и изнесените количества захар в чист вид или захар под формата на преработени продукти, като изоглюкоза и фруктоза; б) производството, консумацията и запасите от захар и изоглюкоза; и в) обстоятелствата, при които са се образували тези запаси“ (член 6, параграф 1 от регламента).
16. Съответната нова държава членка осигурява „най-късно до 30 април 2005 г.”, без намеса от страна на Общността, изтеглянето от пазара на количеството захар или изоглюкоза, равняващо се на излишъка, посочен в параграф 1 (член 6, параграф 2). За тази цел компетентните органи е следвало да разполагат към 1 май 2004 г. със система за установяване на търгувания или преработен излишък от запаси на захар в чист вид или под формата на преработени продукти, изоглюкоза или фруктоза от съответните основни оператори. В съответствие с член 6, параграф 3 от регламента тази система може да се основава „по-конкретно на проследяване на вноса, данъчен мониторинг, изследвания, базиращи се на счетоводните отчети и на физическите запаси на операторите и да съдържа мерки като гаранции за покриване на риска“. Освен това, съгласно разпоредбата, „системата за установяване трябва да се основава на оценка на риска, като надлежно отчита следните критерии: тип дейност на съответните оператори, капацитет на складовите съоръжения, равнище на дейностите“.
4. Регламент (ЕО) № 832/2005(8)
17. С Регламент № 832/2005 Комисията определя излишъка в количествата захар, изоглюкоза и фруктоза, който всяка нова държава членка следва да унищожи.
Б – Национална правна уредба
18. В изпълнение на тази общностна правна уредба естонският парламент приема на 7 април 2004 г. Закон за таксата върху излишъците от запаси (Üleliigse laovaru tasu seadus, наричан по-нататък „ÜLTS“).
19. В решение от 5 октомври 2006 г. Riigikohus (Върховен съд на Естония) обявява за противоречащи на Регламент № 1972/2003 някои от разпоредбите на ÜLTS, отменяйки член 6, параграф 1 от споменатия ÜLTS, като прави тълкуване, че предвиденото в тази разпоредба задължение да се прилага коефициент от 1,2 за изчисляване на преносния запас не дава възможност предприемачите да бъдат третирани по достатъчно диференциран начин. Също така Riigikohus критикува член 6, параграф 2 от ÜLTS, като смята, че общностното право не предвижда задължение за предприемач, който не е започнал дейност преди 2004 г. или я е упражнявал по-малко от четири години, да докаже, че наличните запаси от селскостопански продукти, които притежава към 1 май 2004 г., съответстват на количеството от запаси от същия продукт, което той може нормално да произведе, купи, прехвърли или придобие възмездно или безвъзмездно.
20. В резултат от това решение на 16 юни 2005 г. и 25 януари 2007 г. Riigikogu (естонският парламент) въвежда значителни изменения в текста на ÜLTS, които влизат в сила съответно на 30 април 2005 г. и на 16 февруари 2007 г.
21. Член 7, параграф 1 от ÜLTS пояснява, че излишъкът от запаси се получава, „като количеството преносен запас се извади от количеството запаси от селскостопански продукти, притежавани от предприемача към 1 май 2004 г.“ С реформата в тази разпоредба е въведен параграф 2, като се посочва, че при необходимост „за постигане на целите на Регламент (ЕО) № 1972/2003 на Комисията и на Регламент (ЕО) № 60/2004 на Комисията общите запаси от селскостопански продукти на предприемача се считат за излишък“.
22. Член 6, параграф 1 от ÜLTS определя „преносния запас“ като средната стойност на складираните количества, притежавани към 1 май на четирите години, предхождащи 2004 г., умножена с коефициент от 1,2. Параграфи 2 и 3 от този член смекчават това правило за изчисляване по отношение на операторите, които са упражнявали дейност по-малко от четири години.
23. Така, в съответствие с параграф 2, ако през 2004 г. даден оператор не е започнал своята дейност или е бил по-малко от четири години в сектора, той трябва да докаже, че наличните запаси от селскостопански продукти, които притежава към 1 май 2004 г., съответстват на наличните запаси, които може нормално да произведе, продаде, прехвърли или придобие възмездно или безвъзмездно.
24. Въведеният след реформата параграф 3 се отнася до оператори с по-малко от четири години в сектора, но с поне една година на дейност, като им позволява с цел изчисляване на техния преносен запас да изберат било средната стойност на запасите, притежавани към 1 май на последните години на дейност, умножена с коефициент от 1,2, било средната стойност на запасите, притежавани към 1 май на последната година на дейност, предхождаща 2004 г., умножена по 1,2.
25. Член 10, параграф 1 от ÜLTS възлага определянето на преносния запас и излишъка от запаси на Министерството на земеделието въз основа на декларираните от съответните лица обстоятелства. Параграф 2 от този член позволява с оглед на това изчисление да се отчитат по мотивирана молба на оператора различни обстоятелства, като увеличаването на обема на производството, преработката или продажбите на съответното предприятие (ако то е настъпило през предходната година и е обявено в икономическите резултати от втората половина на годината), срокът за узряване на селскостопански продукти, фактът, че запасите са образувани преди третото тримесечие на 2003 г., намаляването на обема на износ или продажби по причини, които не могат да се вменят във вина на предприемача, както и други независещи от волята на последния обстоятелства.
26. Член 23 от ÜLTS допълва тези разпоредби с правила, които дават възможност преносният запас да бъде завишен; при това положение неговото количество следва да се увеличи в случай на нарастване на производството, преработката или продажбите през годината, предхождаща 1 май 2004 г., при условие че нарастването е отразено в икономическите резултати от второто шестмесечие и е продължило в периода между 1 май 2004 г. и 1 май 2006 г.
III – Спорът по главното производство и преюдициалните въпроси
27. Жалбоподателят в главното производство, Balbiino AS, е естонско дружество с предмет на дейност продажба на сладолед и замразени храни.
28. С оглед промените, които биха възникнали на пазара поради присъединяването на Естония към Европейския съюз, Balbiino подобрява и разширява своите съоръжения, като се сдобива с нов склад за съхраняване на суровини като захарта. Освен това по същото време предприятието започва нова дейност по продажба на едро на замразени храни.
29. След редица процедурни действия министърът на земеделието определя на 19 април 2007 г. преносния запас и излишъка от запаси на Balbiino за общо дванадесет групи селскостопански продукти, като се основава на текста на членове 6, 7 и 10 от ÜLTS, явяващ се резултат от направеното вследствие решението на Riigikohus изменение.
30. Таксата върху тези излишъци от запаси е определена на 30 април 2007 г. от Maksu- ja Tolliameti Põhja maksu- ja tollikeskus (данъчно и митническо подразделение „Север“ на данъчната и митническата администрация) в размер на 1 243 867 ЕЕК (около 77 000 EUR).
31. Този акт за установяване на финансови задължения и решението на министъра на земеделието от 19 април 2007 г. се оспорват от Balbiino пред Tallinna Halduskohus, който изразява съмнения относно съответствието на ÜLTS, дори и след изменението му, с общностното право. Ето защо по силата на член 234 ЕО поставя пред Съда следните преюдициални въпроси:
„1) Следва ли да се счита, че правото на Европейския съюз, и по-специално разпоредбите на член 6, параграф 1 от Регламент № 60/2004, на съображение 3 от Регламент № 832/2005 и на член 4, параграфи 1 и 2 от Регламент № 1972/2003, тълкувани във връзка една с друга, не допуска количеството на излишъка от запаси на оператора да се определя, като от излишъка от запаси (в качеството му на преносен запас) автоматично се приспада средният запас към 1 май на последните години, през които операторът е осъществявал дейност преди 1 май 2004 г., но не повече от четири години, умножен по 1,2?
При утвърдителен отговор, би ли бил различен отговорът, ако при определянето на количеството на преносния запас и на излишъка от запаси е възможно да се вземат предвид и увеличаването на обема на производството, преработката или продажбите на оператора, срокът за узряване на селскостопанските продукти, периодът, през който са образувани запасите, както и други несвързани с оператора обстоятелства?
2) В съответствие с целта на правото на Европейския съюз, и по-специално с целта на Регламент № 1972/2003 на Комисията, ли е всички запаси от селскостопански продукти, притежавани от оператора към 1 май 2004 г., да се разглеждат като негов излишък от запаси?
3) В хипотезата, в която операторът е започнал своята дейност с разглежданите селскостопански продукти по-малко от една година преди 1 май 2004 г., забранява ли правото на Европейския съюз, и по-специално член 4 от Регламент № 1972/2003 на Комисията и член 6 от Регламент № 60/2004 на Комисията, посоченият оператор да бъде задължен сам да докаже, че количествата запаси от селскостопански продукти, които притежава към 1 май 2004 г., отговарят на количествата запаси от земеделски продукти, които той може нормално да произведе, продаде или по друг начин възмездно или безвъзмездно да прехвърли или придобие?
При утвърдителен отговор, би ли бил различен отговорът, ако независимо от задължението на оператора за доказване, при определянето на преносния запас и на излишъка от запаси на оператора въз основа на подадената от последния декларация относно определен селскостопански продукт административният орган е длъжен да вземе предвид увеличаването на запасите и на обема на производството, преработката или продажбите на оператора след 1 май 2004 г.?
4) Събирането на такса върху излишъците от запаси отговаря ли също така на целта на Регламент № 1972/2003 на Комисията и на Регламент № 60/2004 на Комисията в хипотезата, в която се установява наличие на излишък от запаси у оператора към 1 май 2004 г., но последният докаже, че предлагането на пазара на излишъка от запаси след 1 май 2004 г. не му е донесло действителна печалба под формата на разлика в цените?
5) Разпоредбата на член 6, параграф 3 от Регламент № 60/2004 на Комисията, съгласно която при установяването на излишъка от запаси на захар, изоглюкоза или фруктоза наред с другите критерии се отчита и капацитетът на складовите съоръжения, може ли да се тълкува в смисъл, че в случай на нарастване на капацитета на складовите съоръжения на оператора през годината, предхождаща присъединяването, е оправдано да се намали излишъкът от запаси от селскостопански продукти, притежавани от оператора към 1 май 2004 г., независимо от икономическата дейност на оператора, от обема на преработени земеделски продукти и от големината на запаса от такива продукти през годините, когато е осъществявал дейност преди 1 май 2004 г. и през двете години след 1 май 2004 г.?
6) Член 10 от Регламент № 1972/2003 на Комисията допуска ли таксата върху излишъците от запаси да бъде събрана от оператора посредством акт за установяване на финансови задължения, в случай че този акт със сигурност е издаден по време на действието на този регламент, а именно на 30 април 2007 г., но съгласно националното право става задължителен по отношение на оператора едва след края на действието на посочения регламент, при условие че националното право не предвижда крайна дата за събиране на таксата върху запасите?“
IV – Производство пред Съда
32. Преюдициалното запитване е подадено в секретариата на Съда на 18 декември 2007 г.
33. Жалбоподателят в главното производство, правителствата на Естония и Литва, както и Комисията представят писмени становища.
34. Представителите на Balbiino AS, Република Естония и Република Кипър, както и Комисията се явяват на заседанието, проведено на 18 декември 2008 г., за да бъдат изслушани устните им становища.
V – Уводен въпрос: относно приложимостта на общностните регламенти
35. Tallinna Halduskohus е отправил към Съда шест преюдициални запитвания във връзка с общностните регламенти № 1972/2003, 60/2004 и 832/2005. Предприятието — жалбоподател в главното производство, поддържа обаче, че в съответствие с Решение по дело Skoma-Lux(9) тези регламенти не могат да му се противопоставят, доколкото към датата на присъединяването те не са били официално публикувани на естонски език.
36. В дело Skoma-Lux Съдът приема че, ако общностна правна уредба не е публикувана в Официален вестник на Европейските общности на езика на дадена нова държава членка, член 58 от Акта за присъединяване „не допуска задълженията, предвидени в нея, да могат да се налагат на частноправни субекти в съответната държава, макар лицата да са можели да се запознаят с тази правна уредба по друг начин“, като например електронната версия, публикувана на уебсайта EUR-lex.
37. Тази съдебна практика обаче има само ограничено отражение върху настоящото дело, тъй като общностните регламенти са въведени в Естония посредством закон преди присъединяването. Както вече бе отбелязано, естонският парламент приема ÜLTS на 7 април 2004 г., като въвежда такса върху излишъците от запаси от селскостопански продукти и установява процедура за тяхното изчисляване съгласно член 4, съответно параграфи 1 и 2 от Регламент № 1972/2003.
38. Съдът има грижата да уточни в своето Решение по дело Skoma-Lux, че ако общностен регламент не е публикуван на един от официалните езици, той не може да се противопостави на гражданите на съответната държава членка, но не оказва никакво влияние върху факта, че „като част от достиженията на правото на ЕС той обвързва разглежданата държава членка от датата на присъединяване“(10). Накратко, този регламент запазва валидността си и Република Естония не може да избегне задължението си да налага такси върху излишъците от запаси от селскостопански продукти с довода, че общностният регламент, който изисква това, не е публикуван в Официален вестник на нейния език.
39. Следователно срещу ÜLTS(11) не може да се направи никакво възражение и следователно той се прилага по отношение на естонците, функционирайки като „трансмисия“ на общностните регламенти. Поне такъв е случаят с разпоредбите на общностната правна уредба, които се считат за „включени“ в националното законодателство: разпоредби, които поради липса на публикуване не са породили задължения за частноправните субекти, създават такива посредством национален закон.
40. Съдебната практика по дело Skoma-Lux би могла да се приложи субсидиарно по това дело във връзка с разпоредбите на общностните регламенти, които не са били включени в ÜLTS. В такъв случай липсата на публикация на естонски език би направила невъзможно позоваването на съответните разпоредби. Единствено националният съд обаче трябва да извърши тази проверка и да реши дали има невъзпроизведени части от общностната правна уредба в националния закон, който следователно не трябва да се прилага по отношение на частноправните субекти.
41. Ето защо липсата на публикуване на естонски език на споменатите регламенти следва да бъде взета предвид от запитващата юрисдикция при разрешаване на спора по главното производство, но тя не засяга допустимостта на преюдициалните въпроси. Към Съда се отправя запитване дали правен текст като ÜLTS представлява правилно транспониране и дали съответства на общностните регламенти, което е релевантно, тъй като макар и посочената европейска правна уредба да не е противопоставима на естонските граждани, тя поражда задължения за новата държава членка. Съдът в Талин трябва да направи преценка на националната правна уредба в светлината на общностната, и по-конкретно в светлината на критериите, предложени от Съда с оглед на нейното тълкуване.
VI – Анализ на преюдициалните въпроси
А – Характеристики на метода за изчисляване на наличните запаси в излишък
1. Общи съображения
42. В първите пет преюдициални въпроса се иска Съдът да внесе яснота относно условията, които общностните регламенти № 1972/2003, 60/2004 и 832/2005 налагат на новите държави членки да спазват при изчисляване на излишъците от запаси от селскостопански продукти.
43. От съдържанието на първите два от тeзи регламенти произтича, че новите държави членки имат правомощия да предприемат изпълнителни мерки: въвеждането и събирането на такса върху излишъците от запаси, тяхното изтегляне в определени случаи (сектора на захарта) и предварителното определяне на количеството им.
44. Регламентите не само изрично оправомощават държавите членки да ги разработват, но им предоставят и голяма свобода за маневриране при изпълнението на тази задача. Член 4, параграф 2 от Регламент № 1972/2003 и член 6, параграф 3 от Регламент № 60/2004 изброяват критериите за установяване на количествата излишъци от запаси, но позволяват преценката на други елементи по усмотрение на държавите членки. Ето защо списъците не са изчерпателни, макар и разглеждането на посочените в тях фактори да е задължително.
45. Освен това споменатите регламенти целят гъвкав метод за изчисляване с голям капацитет да се приспособява към особеностите на всеки оператор и всеки продукт. Поради тази причина регламентите не съдържат подробен ред за изпълнение на процедурата, а се ограничават да посочат минимални и твърде общи указания: „търговския поток“, „условията, при които са изградени запасите“, „типа дейност на съответните оператори“ и „равнището на дейностите“ (последните две се отнасят до захарта).
46. С тези основни съставни части държавите членки трябва да изготвят общ механизъм за оценка, в който да се вписват различни компоненти, всеки със своята специфична тежест.
47. Във всеки случай общностната правна уредба поставя границите и референтната рамка за националната правна уредба, приемана от държавите членки, чиято свобода на разработване и изпълнение не застрашава целите на регламентите, не изменя техните разпоредби и не надхвърля позволеното от тях(12).
48. Разрешаването на първите пет въпроса на Tallinna Halduskohus се основава върху тази първоначална концепция.
2. По първия и петия преюдициален въпрос
а) Първи преюдициален въпрос
49. В първия си преюдициален въпрос административният съд на Талин се допитва до Съда дали член 6, параграф 1 от Регламент № 60/2004, съображение 3 от Регламент № 832/2005 и член 4, параграфи 1 и 2 от Регламент № 1972/2003 не допускат количеството на излишъка от запаси на оператора да се определя, като от действително притежаваните запаси към 1 май 2004 г. се приспада така нареченият преносен запас, определен като средната стойност от наличните запаси, притежавани към 1 май на четирите години преди присъединяването, умножена по 1,2. При утвърдителен отговор на тази първа част от въпроса се иска да се установи дали положението би се променило, като при изчисляването се вземе предвид „увеличаването на обема на производството, преработката или продажбите на оператора, срокът за узряване на селскостопанските продукти, периодът, през който са образувани запасите, както и други несвързани с оператора обстоятелства“(13).
50. За да се въведе ред в разнородната съвкупност от данни, съдържащи се в първия преюдициален въпрос, следва да се разграничат трите основни етапа на разглежданата процедура за изчисляване на излишъците от запаси: използването на средни стойности, получени от натрупаните запаси към определена дата; прилагането на общ коефициент; и претеглянето на резултата предвид независещите от волята на оператора обстоятелства.
i) Изчисляването на средни стойности с данни от запасите към конкретна дата
51. Преюдициалното запитване и становищата на страните по това дело посяват съмнение относно съответствието с общностното право на система за изчисляване на излишъците от запаси, основаваща се на запасите на дадено предприятие, притежавани към конкретна календарна дата.
52. Такава е системата на ÜLTS, която може да се обобщи чрез следната математическа формула:
Излишъци от запаси = (налични запаси към 1.5.2004 г.) – (средна стойност на налични запаси към 1 май на 2000, 2001, 2002 и 2003 г.) х 1,2(14)
53. Съгласно член 4, параграф 2 от Регламент № 1972/2003 при определяне на излишъците от запаси на всеки държател се претеглят, наред с други фактори, „средните стойности на наличните запаси през годините преди присъединяването“. Следователно общностните регламенти налагат използването на тази стара информация за запасите при изчисляването на излишъците от запаси, но оставят на държавите членки известна свобода за конкретизиране на данните, които следва да се приемат като референтни, както и броя години и начина за изчисляване на средната стойност.
54. Жалбоподателят в главното производство твърди в писменото си становище, че преценката на нивото на наличните запаси, направена само въз основа на четири конкретни момента (1 май на четирите години, предхождащи присъединяването), не дава достатъчно представителни резултати, тъй като предприемачът не е знаел, че състоянието на съоръженията му към тези дати би се използвало като показател за неговите „нормални налични запаси“. Той допълва, че стопанската дейност на Balbiino — най-вече тази, свързана с продажбата на сладолед — е циклична, което налага по-значително запасяване с тези продукти през месеците преди настъпване на лятото. Първи май попада точно в този период на подготовка за активния сезон.
55. Нито един от изложените от Balbiino доводи не е убедителен. Използването на тези данни не може да се критикува въз основа на принципа на равенство, тъй като макар и те не винаги да представляват — ако използваме един счетоводен израз — „вярната картина“ на нормалното положение в склада на всеки оператор, възможността получените данни да се изменят в зависимост от специфичните за всеки оператор обстоятелства, позволява постигането на по-точно разрешение.
56. Ето защо смятам, че общностното право не се противопоставя на изчисляването на преносния запас въз основа на средната стойност на наличните запаси към 1 май 2000, 2001, 2002 и 2003 г.
ii) Претеглянето на преносния запас с единен коефициент от 1,2
57. Съдът в Талин иска да се установи също дали въвеждането на единен коефициент от 1,2 за претегляне на преносния запас съответства на общностната правна уредба, като напомня, че Riigikohus обявява в решението си от 5 октомври 2006 г., че този множител нарушава член 4, параграф 2 от Регламент № 1972/2003, тъй като не позволява да се прави никаква разлика в зависимост от условията на даден предприемач.
58. Мнението на Riigikohus се споделя от Balbiino и от Комисията, в чието писмено становище се отбелязва, че с оглед на принципа на равенство не могат да се третират по еднакъв начин притежателите на излишъци от запаси, намиращи се в различно положение.
59. Естонското правителство посочва, че въвеждането на коефициент от 1,2 е имало за цел да отчете бързия икономически растеж на Естония през годините, предхождащи присъединяването(15). С умножаването по 1,2 на средната стойност на наличните запаси през тези години нараства преносният запас на всички оператори, със съответно намаляване на техните излишъци от запаси.
60. Според мен прилагането на коефициент, предназначен за оценяване на икономическия контекст в държавата кандидат, не нарушава целите на общностната правна уредба. Освен това Регламент № 1972/2003 изисква оценяване на тази обща икономическа рамка на съответната държава, като посочва в своя член 4, параграф 2, че се взема предвид „търговският поток през годините преди присъединяването“. Считам, че този израз се отнася до измененията в обема на търговията на съответната държава(16).
61. Процентът не застрашава и изпълнението на общностната правна рамка, тъй като спомага за по-точното измерване на количеството на излишъка от запаси, което може да крие риск за икономиката на Съюза. Завишаването на преносния запас отразява нормалното влияние на икономическия растеж, произтичащ от свързаните с присъединяването очаквания: по-голяма икономическа активност обуславя по-високи ставки на складиране.
62. Разширяванията на Съюза водят до явен риск от спекулативно поведение, който следва да се предотврати, но от друга страна, създават оправдани очаквания за икономическо развитие и по-голяма гъвкавост на пазарите, поради което изглежда разумно операторите да се подготвят за посрещането на тези разширявания при най-благоприятните условия. Общностните регламенти целят единствено избягването на последиците от прекомерно натрупване на запаси, но особено високо нарастване на нивото на наличните запаси през годините, предхождащи присъединяването, е естествено следствие от разширяването и то трябва да се вземе предвид с цел намаляване степента на нарушаване в нормалното функциониране на селскостопанските пазари, причинено от излишъците от запаси.
63. Смятам освен това, че нищо не се противопоставя на прилагането на този коефициент в съответствие с принципа на равенство, тъй като той е само един елемент от сложния метод за изчисляване на излишъците от запаси. Възможността за модулиране на резултата с оглед на други обстоятелства — както се посочва по-нататък — премахва всякакво съмнение за неравно третиране.
iii) Оценка на независещите от волята на оператора обстоятелства
64. Запитващата юрисдикция засяга този последен аспект на преюдициалния въпрос в допълнителен въпрос вероятно за да се направи по-добра преценка дали след изменението си ÜLTS съответства на общностната правна уредба. Методът за изчисляване на новите държави членки трябва обаче да се преценява глобално, като се държи сметка за всички обстоятелства. Използването на общ коефициент и изчисляването на средната стойност въз основа на данните за запасите към четири конкретни дати не трябва да се разделят от останалите характеристики на процедурата на всяка държава членка. Сами по себе си те не представляват задоволителна система за установяване на излишъците от запаси, но употребата им не подлежи на критика, когато в съответствие с изискванията на общностната правна уредба те се придружават от допълнителни елементи за приспособяване на полученото разрешение.
65. При определяне на подлежащите на облагане с такси излишъци от запаси член 4, параграф 2 от Регламент № 1972/2003 задължава новите държави да отчитат средните стойности на наличните запаси през годините преди присъединяването, търговския поток през този период и обстоятелствата, при които са се формирали наличните запаси.
66. При това положение „увеличаването на обема на производството, преработката или продажбите на оператора, срокът за узряване на съответния селскостопански продукт, периодът на образуване на запасите и други несвързани с оператора обстоятелства“ са контекстуални позовавания, лесно намиращи мястото си сред понятията, визирани от споменатата разпоредба.
67. Така изброените обстоятелства обаче не са достатъчни — дори и с включената в края разпоредба със субсидиарно приложение, — за да се намират в съответствие с общностната правна уредба.
68. Освен това като неизбежен критерий следва да се отчита капацитетът за складиране на предприемача, макар и да не се съдържа в изложеното изброяване, тъй като този капацитет е свързан с решение на оператора. Общностните регламенти обаче изискват да се вземе предвид увеличаването или намаляването на капацитета за складиране на съответното лице.
69. Това е видно, от една страна, от член 4, параграф 2, буква в) от Регламент № 1972/2003, тъй като представлява релевантно условие за процеса на генериране на излишъци от запаси; и от друга страна, от член 6, параграф 3 от Регламент № 60/2004, който предвижда при системата за установяване на излишъците от запаси от захар, изоглюкоза или фруктоза надлежно да се взема предвид „площта на складовите съоръжения“. Освен това съображение 3 от Регламент № 832/2005 набляга, че за изчисляване на излишъка в количествата захар, изоглюкоза и фруктоза Комисията е взела предвид „специфичните обстоятелства по образуването на складови наличности“. Несъмнено тези последни две разпоредби се прилагат само в сектора на захарта с цел изтегляне на наличните запаси, но те представляват важен критерий за тълкуването на правната уредба, засягаща като цяло всички селскостопански продукти.
б) Пети преюдициален въпрос
70. Поради връзката му с обсъдените аспекти и с оглед на по-голяма яснота, по-нататък разглеждам петия преюдициален въпрос, в който запитващата юрисдикция изразява съмнения относно формата и размера на този капацитет за складиране.
71. Иска се да бъде установено дали посочената разпоредба на Регламент № 60/2004 може да се тълкува в смисъл, че в случай на увеличаване на капацитета на складовите съоръжения на оператора през годината, предхождаща присъединяването, е оправдано да се определи по-ниска стойност на излишъка от запаси от селскостопански продукти, притежавани от оператора към 1 май 2004 г., независимо от икономическата дейност на оператора, от обема на преработка на посочения селскостопански продукт и от големината на запаса от този продукт през годините на дейност преди 1 май 2004 г. и през двете години след тази дата.
72. Въпросът се основава на твърденията в решението на министъра на земеделието от 30 март 2007 г., оспорвано от Balbiino в главното производство, че увеличаването на капацитета за складиране на предприятието между 2000 г. и 2003 г. в резултат на изграждането на допълнителни помещения не се отразява в пропорционално увеличаване на обема на преработка на складираните продукти (по-специално захарта), което доказва, че Balbiino обикновено не придобива и не поддържа големи запаси от захар(17). Поради тази причина количеството излишъци от запаси не е претеглено с данните относно новите съоръжения.
73. Още веднъж следва да се подчертае желанието на общностния законодател да създаде общ механизъм за оценка, обединяващ различни фактори, с цел те да бъдат преценявани съвместно. Капацитетът за складиране не е изключение. Общностните регламенти (по-специално Регламент № 60/2004 за сектора на захарта) налагат той да се отчита „надлежно“ при изчисляване на излишъците от запаси на всеки оператор, което не означава, че всяко увеличаване на този капацитет автоматично води до намаляване на излишъците от запаси на този оператор.
74. Не трябва да се забравя, че общностната правна уредба има за цел както да възпира образуването на излишни запаси, така и да идентифицира операторите, замесени в значителни спекулативни търговски операции (съображение 8 от Регламент № 60/2004). Следователно промените в капацитета за складиране на съответното лице могат да изменят оценката на неговото нормално ниво на складови наличности, при условие че запасяването с повече стоки е намерило отражение и в обема на дейност във връзка с тези стоки.
в) Следствие
75. Ето защо смятам, че общностните регламенти не забраняват количеството на излишъка от запаси на оператора да се определя, като от действително притежаваните запаси към 1 май 2004 г. се приспада така нареченият преносен запас, определен като средната стойност от наличните запаси, притежавани към 1 май на четирите години преди присъединяването, умножена по 1,2, при условие че при изчисляването се включи увеличаването на обема на производството, преработката или продажбите на оператора, срокът за узряване на съответния селскостопански продукт, периодът на образуване на запасите и капацитетът на складовите съоръжения на оператора, както и други независещи от волята му обстоятелства.
76. По отношение на капацитета за складиране член 6, параграф 3 от Регламент № 60/2004 не може да се тълкува в смисъл, че увеличаването на този капацитет през годината, предхождаща присъединяването, обосновава намаляване на притежавания от оператора излишък от запаси от селскостопанския продукт, независимо от икономическата дейност на оператора, от обема на преработка на селскостопанския продукт и от големината на запаса от този продукт през годините на дейност преди 1 май 2004 г. и през двете години след тази дата.
3. По втория преюдициален въпрос
77. С втория си преюдициален въпрос административният съд на Талин цели да се установи дали е в съответствие с Регламент № 1972/2003 всички запаси от даден земеделски продукт, притежавани от оператор към 1 май 2004 г., да се разглеждат като негов излишък от запаси.
78. Според мен отговорът би трябвало да е утвърдителен.
79. Както вече бе отбелязано, преходните мерки на Регламент № 1972/2003 целят да се избегне изкуствено движение на продукти, които не формират част от обичайните запаси на държава в процес на присъединяване, или прекомерно натрупване на национално произведени стоки в същия контекст да причинят изкривявания на търговията, които могат да разстроят организациите на пазарите(18).
80. Споменатият регламент също така предвижда процедура за изчисляването на тези излишъци от запаси, при която следва съвместно да се отчетат цяла серия фактори, сред които са обстоятелствата, при които са образувани запасите, и характерните особености на търговията през годините преди присъединяването.
81. Следователно общностната правна уредба не възпрепятства това, всички налични запаси на дадена компания да се считат за излишък, ако са налице определени условия, като например намалена търговска дейност във връзка със съответния продукт.
82. Естонското правителство излага фактите по главното производство, които са породили този преюдициален въпрос. Към 1 май 2004 г. Balbiino е притежавало 1346 килограма сирене „Camembert“ и 1338 килограма сирене „Brie“. В предходните месеци предприятието е продало 1,8 % от сиренето „Camembert“ и 2 % от сиренето „Brie“, придобити през този период. За разлика от това през двете години след присъединяването (между 1 май 2004 г. и 1 май 2006 г.) предприятието не е придобило нито един килограм от двете сирена и всички съхранявани през 2004 г. запаси са били продадени в края на 2005 г.
83. Това положение показва, че всички запаси от дадена стока, съхранявани от дадена организация към момента на присъединяването, може да се считат за излишък, когато съществуват данни, че запасяването е извършено със спекулативна цел, например, поради факта че след транзакцията не е била извършена пропорционална операция за продажба, нито доставката е била запазена.
84. Според жалбоподателя всеки предприемач има право да купува и продава всякаква стока, както и да предприема сделки или търговско предлагане на различни видове стоки на пазара, когато намери за добре. Несъмнено, пазарната свобода е ограничена от общностното право. В този контекст операторите от държавата — кандидат за присъединяване към Съюза, могат да образуват запаси от селскостопански продукти, но обстоятелството, че излишъкът от запаси (в случая на захарта) може да бъде елиминиран или обложен с такса, вероятно ги възпира.
85. Следователно квалифицирането като излишък на всички запаси от даден селскостопански продукт, притежавани от оператора към 1 май 2004 г., е в съответствие с преследваната от Регламент № 1972/2003 цел, когато са налице описаните обстоятелства.
4. По третия преюдициален въпрос
86. Третият преюдициален въпрос се отнася до доказателствената тежест при изчисляване на излишъците от селскостопански продукти. Запитващата юрисдикция иска да се установи дали член 4 от Регламент № 1972/2003 и член 6 от Регламент № 60/2004 се нарушават от режим, по силата на който оператор, който е започнал своята дейност с разглежданата стока по-малко от една година преди присъединяването, трябва да докаже, че количествата запаси, които притежава към 1 май 2004 г., отговарят на количествата запаси, които той може нормално да произведе, продаде или по друг начин възмездно или безвъзмездно да прехвърли или придобие(19).
87. Никой от двата споменати регламента не засяга onus probandi. Подобно мълчание позволява на държавите членки да уредят този аспект по тяхно усмотрение съгласно вътрешното им право, при условие че не се застрашава осъществяването на целите на европейската правна уредба.
88. Освен това изглежда логично, когато държавата не разполага с елементи за сравнение с цел оценка на „нормалното“ ниво запаси, да се налага самото заинтересовано лице да обоснове данните в това отношение.
89. Тъй като отговорът на тази първа част от въпроса е отрицателен, не е необходимо да се анализира втората част.
5. По четвъртия преюдициален въпрос
90. Четвъртият преюдициален въпрос цели да се изясни дали отговаря на посочените по-горе общностни регламенти събирането на такса върху излишъците, когато е било констатирано, че към 1 май 2004 г. операторът е разполагал с излишък от запаси, но той докаже, че с предлагането му на пазара след 1 май 2004 г. не е получил никаква действителна печалба под формата на разлика в цените.
91. Следователно става въпрос да се установи дали за налагане на такси върху излишъците е необходимо предприемачът да е получил печалба.
92. Регламентите не включват изискване в този смисъл, което е достатъчно показателно; от буквалното им съдържание е видно, че с налагането на такси не се цели наказване на спекуланта, а избягване на ненадлежно изкривяване на селскостопанските пазари, причинено от евентуално поведение от такъв вид. Това налагане на такси обаче цели не само да неутрализира печалбите на операторите, създали излишъци от запаси на ниска цена, а и да възпрепятства образуването на запаси със спекулативна цел(20).
93. Следователно мярката с възпиращ ефект трябва да се прилага за всяка дейност, която потенциално може да създаде тези смущения, независимо от реализираната от предприемача рентабилност.
Б – Последиците от прекратяването на действието на регламента за националните мерки относно налагането на такса
94. Като се абстрахира от системата за установяване на излишъците от запаси от селскостопански продукти, Съдът в Талин накрая поставя въпрос относно тълкуването на член 10 от Регламент № 1972/2003, според който този регламент е приложим до 30 април 2007 г. Дилемата възниква, тъй като актът за установяване на финансови задължения, с който се начислява такса върху излишъците от запаси на Balbiino, е издаден по време на действието на споменатия регламент (на 30 април 2007 г.)(21), но съгласно националното право таксата става изискуема едва след тази дата, без да се предвижда краен срок за нейното събиране.
95. Според мен естонските правила относно изискуемостта на фискалните задължения не са релевантни в това отношение. Както изтъква Комисията, в този тригодишен срок от присъединяването до изтичането на срока на действие на споменатия регламент държавите е трябвало да уредят облагането на излишъците от запаси, да установят тяхното количество и притежатели, като начислят таксите. Не е от значение това, че поради различни причини (например особености на националното право или наличие на висящи производства във връзка с оспорване на съдебни решения) нито едно от дължимите вземания не е било събрано. В противен случай посоченият срок би могъл лесно да се манипулира от засегнатите лица.
96. Забавянето при събирането на таксата не застрашава правната сигурност (тъй като актът е следвало да бъде изпратен преди 30 април 2007 г.), нито целите на общностната правна уредба, доколкото възпиращото им действие по отношение на образуването на излишъци от запаси се изпълнява, при условие че в рамките на срока бъде приет националният закон и започне процедурата по облагане.
97. Следователно член 10 от Регламент 1972/2003 не е пречка за валидността на акт за установяване на финансови задължения във връзка с таксата върху излишъците от запаси, издаден на 30 април 2007 г., въпреки че съгласно националното право този акт става задължителен по отношение на оператора едва след тази дата и не е предвиден краен срок за събиране на таксата.
VII – Заключение
98. Предвид гореизложеното предлагам на Съда да отговори на преюдициалните въпроси на Tallinna Halduskohus, както следва:
„1) Член 6, параграф 3 от Регламент № 60/2004 на Комисията от 14 януари 2004 година за определяне на преходни мерки в сектора на захарта във връзка с присъединяването на Чешката република, Естония, Кипър, Латвия, Литва, Унгария, Малта, Полша, Словения и Словакия, съображение 3 от Регламент № 832/2005 на Комисията от 31 май 2005 година относно определянето на излишъка в количествата захар, изоглюкоза и фруктоза за Чешката република, Естония, Кипър, Латвия, Литва, Унгария, Малта, Полша, Словения и Словакия и член 4, параграфи 1 и 2 от Регламент № 1972/2003 на Комисията от 10 ноември 2003 година относно временните мерки, които следва да се приемат за търговията със земеделски продукти във връзка с присъединяването на Чешката република, Естония, Кипър, Латвия, Литва, Унгария, Малта, Полша, Словения и Словакия, допуска количеството на излишъка от запаси на оператора да се определя, като от притежаваните към 1 май 2004 г. запаси се приспада така нареченият преносен запас, определен като средната стойност от наличните запаси, притежавани към 1 май на четирите години преди присъединяването, умножена по 1,2, при условие че при изчисляването се отчете увеличаването на обема на производството, преработката или продажбите на оператора, срока за узряване на съответния селскостопански продукт, периода на образуване на запасите и капацитета на складовите съоръжения на оператора, както и други несвързани с оператора обстоятелства.
По отношение на капацитета за складиране член 6, параграф 3 от Регламент № 60/2004 не следва да се тълкува в смисъл, че увеличаването на този капацитет през годината, предхождаща присъединяването, обосновава намаляване на излишъка от запаси от селскостопанския продукт, който операторът притежава, независимо от икономическата дейност на последния, от обема на преработения селскостопански продукт и от големината на запаса от този продукт през годините на дейност преди 1 май 2004 г. и през двете години след тази дата.
2) В съответствие с Регламент № 1972/2003 е това всички запаси от даден селскостопански продукт, притежавани от оператор към 1 май 2004 г., да се разглеждат като излишък от запаси, когато има данни, че те са образувани със спекулативна цел.
3) Член 4 от Регламент № 1972/2003 и член 6 от Регламент № 60/2004 допускат режим, въз основа на който оператор, започнал своята дейност с разглежданата стока по-малко от една година преди присъединяването, трябва да докаже, че количеството на неговите запаси към 1 май 2004 г. отговаря на наличните запаси от селскостопанския продукт, които той може нормално да произведе, продаде или по друг начин възмездно или безвъзмездно да прехвърли или придобие.
4) Събирането на такса върху излишъците от запаси се намира в съответствие с Регламент № 1972/2003 и Регламент № 60/2004 в хипотезата, когато операторът притежава излишък от запаси към 1 май 2004 г., но докаже, че предлагането на пазара на излишъка от запаси след тази дата не му е донесло действителна печалба под формата на разлика в цените.
5) Член 10 от Регламент 1972/2003 допуска таксата върху излишъците от запаси да бъде изисквана от оператора посредством акт за установяване на финансови задължения, издаден по време на действието на регламента (на 30 април 2007 г.), въпреки че съгласно националното право става задължителен по отношение на оператора едва след края на действието на регламента и националното право не предвижда краен срок за събиране на таксата.“
1 – Език на оригиналния текст: испански.
2 – По-специално Регламент (ЕО) № 3108/94 на Комисията от 19 декември 1994 година относно преходните мерки, които се налагат поради присъединяването на Австрия, Финландия и Швеция по отношение на търговията със селскостопански продукти (ОВ L 328, стр. 42).
3 – Решение по дело С‑179/00 (Recueil, стр. I‑501), по-специално точка 19.
4 – Става въпрос за дело Т‑257/04, Полша/Комисия; дело Т‑258/04, Полша/Комисия; дело Т‑300/05, Кипър/Комисия; дело Т‑316/05, Кипър/Комисия; дело Т‑324/05, Естония/Комисия; дело Т‑247/07, Словакия/Комисия; дело Т‑248/07, Чешка република/Комисия и дело Т‑262/07, Литва/Комисия.
5 – Акт относно условията на присъединяването на Чешката република, Република Естония, Република Кипър, Република Латвия, Република Литва, Република Унгария, Република Малта, Република Полша, Република Словения и Словашката република и промените в учредителните договори на Европейския съюз (ОВ L 236, стр. 33).
6 – Регламент на Комисията от 10 ноември 2003 година относно временните мерки, които следва да се приемат за търговията със земеделски продукти във връзка с присъединяването на Чешката република, Естония, Кипър, Латвия, Литва, Унгария, Малта, Полша, Словения и Словакия (ОВ L 293, стр. 3; Специално издание на български език, 2007 г., глава 3, том 50, стр. 100).
7 – Регламент на Комисията от 14 януари 2004 година за определянето на преходни мерки в сектора на захарта във връзка с присъединяването на Чешката република, Естония, Кипър, Латвия, Литва, Унгария, Малта, Полша, Словения и Словакия (ОВ L 9, стр. 8; Специално издание на български език, 2007 г., глава 3, том 52, стр. 202).
8 – Регламент от 31 май 2005 година относно определянето на излишъка в количествата захар, изоглюкоза и фруктоза за Чешката република, Естония, Кипър, Латвия, Литва, Унгария, Малта, Полша, Словения и Словакия (ОВ L 138, стр. 3; Специално издание на български език, 2007 г., глава 3, том 64, стр. 3).
9 – Решение от 11 декември 2007 г. (С‑161/06, Сборник, стр. І‑10841).
10 – Решение Skoma-Lux, посочено по-горе, точка 59.
11 – Всяко направено възражение по националното право във връзка с валидността или приложимостта на ÜLTS (като предполагаемата му късна публикация, спомената от предприятието в точки 22 и 23 от писменото му становище) следва да се излага само пред националния съд.
12 – По отношение на свободата на преценка на държавите членки при прилагането и разработването на общностните регламенти вж. Решениe от 30 ноември 1978 г. по дело Bussone (38/78, Recueil, стр. 2429), точка 16, Решение от 20 юни 2002 г. по дело Mulligan и др. (С‑313/99, Recueil, стр. І‑5719), точка 33 и Решение от 24 април 2008 г. по дело Arcor (С‑55/06, Сборник, стр. І‑2931), точка 140.
13 – Преюдициалният въпрос споменава наред с релевантните за тази цел общностни разпоредби член 6, параграф 1 от Регламент № 60/2004. По-уместно обаче би било да се посочи параграф 3 от този член, тъй като следва да се направи оценка на точността на метод за изчисляване на излишъците от запаси на всеки оператор, а не да се определят, както прави параграф 1, общите излишъци от запаси на държавите членки.
14 – Претеглената средна стойност, представляваща резултат от това изваждане, е наречена „преносен запас“.
15 – Производственият обем на хранителната индустрия през 2004 г. е нараснал с 20,7 % спрямо 2000 г.
16 – По-ясно е било съдържанието на Регламент № 3108/94, приет във връзка с разширяването от 1994 г. Член 4, параграф 2 от посочения регламент се отнася до необходимостта да се вземат предвид „отчетените търговски потоци през тези години“.
17 – Наличните запаси от захар на AS Balbiino преди 1 май 2004 г. варират само между 0,9 % и 2,4 % от годишния обем на преработка, тъй като предприемачът не е притежавал достатъчно обширен комплекс за складиране на необходимото количество захар, а към 1 май 2005 г. продължава да не надвишава 3,0 % от обема на преработка от тази година (от 1 май 2005 г. до 1 май 2006 г.), което е 9,7 пъти по-малко в сравнение с 1 май 2004 г.
18 – Съображение 3 от регламента.
19 – Изненадващо е, че единственият член на ÜLTS, който установява режим, подобен на разглеждания, не засяга оператори с дейност по-малко от една година, а с дейност по-малко от четири години (член 6, параграф 2), което не влияе върху предлагания отговор.
20 – В този смисъл по отношение на Регламент № 3108/94 се произнася Решение по дело Weidacher, посочено по-горе, точка 22.
21 – Актът е предаден на пощенската служба в същия ден, 30 април.
Full & Egal Universal Law Academy