РЕШЕНИЕ НА СЪДА (втори състав)
17 юли 2008 година
Дело C‑71/07 P
Franco Campoli
срещу
Комисия на Европейските общности
„Обжалване — Длъжностни лица — Възнаграждение — Пенсия — Прилагане на корекционен коефициент, изчислен в зависимост от средния жизнен стандарт в страната на пребиваване — Преходен режим, установен с регламента за изменение на Правилника за длъжностните лица — Възражение за незаконосъобразност“
Предмет: Жалба, подадена срещу Решение на Първоинстанционния съд на Европейските общности от 29 ноември 2006 г. по дело Campoli/Комисия (T‑135/05, все още непубликувано в Recueil), за отмяна на това съдебно решение. Насрещна жалба, подадена от Комисията
Решение: Отхвърля жалбата и насрещната жалба.
Резюме
1. Обжалване — Насрещна жалба — Предмет — Обявяване на жалбата за недопустима — Недопустимост
(член 56, втора алинея и член 61 от Статута на Съда)
2. Длъжностни лица — Пенсии — Корекционен коефициент
(член 82, параграфи 1 и 3 от Правилника за длъжностните лица; член 20, параграф 1 и член 24, параграф 2 от приложение XIII; Регламент № 723/2004 на Съвета)
3. Длъжностни лица — Пенсии — Корекционен коефициент
(член 83, параграф 1, първа алинея от Правилника за длъжностните лица; член 20 от приложение XIII; Регламент № 723/2004 на Съвета)
1. От член 61 от Статута на Съда следва, че с всяка жалба трябва да се иска пълната или частична отмяна на решение на Първоинстанционния съд, като при отмяна Съдът може сам да постанови окончателно решение по делото, когато фазата на производството позволява това, или да върне делото на Първоинстанционния съд за постановяване на решение.
Следователно е недопустима насрещна жалба, с която се иска не отмяната на обжалваното съдебно решение, а обявяване на подадената жалбата за недопустима.
2. Единен корекционен коефициент за дадена страна, прилаган за пенсиите на длъжностните лица, може да представлява подходящ индикатор за отразяване, по необходимост приблизително, на жизнения стандарт в рамките на дадена държава-членка.
Като се има предвид по необходимост приблизителният характер на единния корекционен коефициент за дадена страна, целта да се гарантира определена еквивалентност на покупателна способност между бившите длъжностни лица, пребиваващи в различни държави-членки, всъщност трябва да се счита за изпълнена, доколкото този единен корекционен коефициент се определя според критерии, които гарантират неговата представителност. Механизмът на изчисляване на тези корекционни коефициенти обаче според съотношението между жизнения стандарт в държавата-членка по пребиваване и този в Белгия („методът „страна“) отразява жизнения стандарт в рамките на дадена държава поне по толкова представителен начин, колкото изчисляването на тези корекционни коефициенти според съотношението между жизнения стандарт в столицата на държавата по пребиваване и този в Брюксел („методът „столица“).
Следователно доколкото методът „страна“ представлява подходящ начин за изчисляване, с който в рамките на възможното се гарантира еквивалентност на покупателната способност между пенсионерите, общностният законодател не е нарушил принципа на равно третиране, когато като приема Регламент № 723/2004 за изменение на Правилника за длъжностните лица, както и на Условията за работа на другите служители, е заменил метода „столица“ с „метода „страна“ с цел определяне на корекционните коефициенти в рамките на преходната пенсионна схема.
3. Решението на общностния законодател да промени пенсионната схема, като премахне корекционните коефициенти за пенсионните права, придобити след 1 май 2004 г., което се съдържа в Регламент № 723/2004 за изменение на Правилника за длъжностните лица, както и на Условията за работа на другите служители, не е несъвместимо с принципа на равно третиране. Въпреки че старата пенсионна схема, основана на система на корекционни коефициенти и следователно на определено компенсиране на покупателната способност според държавата-членка на пребиваване на пенсионера, представлява подходящо средство за прилагане на посочения принцип, то от това не може да се заключи, че всяка друга система е несъвместима със същия принцип.
Всъщност пенсионна схема, целяща еквивалентност на покупателната способност, е само един от възможните способи за гарантиране на принципа на равно третиране. Този принцип се зачита и от система, съгласно която пенсионерите получават при еквивалентни вноски равна по размер номинална пенсия.
Въвеждането в рамките на преходния режим на минимален корекционен коефициент от 100 % само изпреварва за част от пенсионерите премахването на корекционните коефициенти, предвидено от окончателния режим.
Тъй като окончателната пенсионна схема, произтичаща от изменения правилник, доколкото с нея вече не се преследва целта да се гарантира определена еквивалентност на покупателна способност между пенсионерите, независимо от местопребиваването им, следователно е съвместима с принципа на равно третиране, преходният режим, който само изпреварва принципа за пенсия с „единен“ размер в полза на пенсионерите, за които този принцип е благоприятен, не може да представлява дискриминация.
Full & Egal Universal Law Academy