EUR-Lex -  62007CJ0498 - BG

Дело C-498/07 P

Aceites del Sur-Coosur SA

срещу

Koipe Corporación SL

„Обжалване — Марка на Общността — Регламент (ЕО) № 40/94 — Член 8, параграф 1, буква б) — Фигуративна марка „La Española“ — Цялостна преценка на вероятността от объркване — Определящ елемент“

Резюме на решението

1.        Марка на Общността — Определение и придобиване на марка на Общността — Относителни основания за отказ — Възражение от притежателя на по-ранна идентична или сходна марка, регистрирана за идентични или сходни стоки или услуги — Сходство между разглежданите марки — Критерии за преценка

(член 8, параграф 1, буква б) от Регламент № 40/94 на Съвета)

2.        Марка на Общността — Определение и придобиване на марка на Общността — Относителни основания за отказ — Възражение от притежателя на по-ранна идентична или сходна марка, регистрирана за идентични или сходни стоки или услуги — Вероятност от объркване с по-ранната марка — Критерии за преценка

(член 8, параграф 1, буква б) от Регламент № 40/94 на Съвета)

1.        Цялостната преценка на вероятността от объркване по смисъла на член 8, параграф 1, буква б) от Регламент № 40/94 относно марката на Общността по отношение на визуалната, звукова или концептуална прилика между съответните марки трябва да се основава на създаденото от тях общо впечатление, като се имат предвид по-конкретно техните отличителни и доминиращи елементи.

По-конкретно в рамките на преценката на съществуване на вероятност от объркване оценката на приликата между две марки не може да се ограничи до отчитане само на един компонент от комбинирана марка и до сравняването му с друга марка. Напротив, сравнението следва да се осъществява, като всяка от съответните марки се разглежда в нейната цялост.

В това отношение цялостното впечатление, създадено в паметта на съответните потребители от дадена комбинирана марка, може при определени обстоятелства да бъде доминирано от един или няколко от нейните компоненти. Само ако обаче всички други компоненти на марката са незначителни, преценката на приликата би могла да се направи единствено въз основа на доминиращия елемент.

(вж. точки 60—62)

2.        Макар да е възможно едновременното съществуване на две марки на определен пазар да допринесе евентуално заедно с други фактори за намаляване на вероятността от объркване по смисъла на член 8, параграф 1, буква б) от Регламент № 40/94 относно марката на Общността на тези марки в съзнанието на съответните потребители, все пак е необходимо да бъдат изпълнени определени условия. Така липсата на вероятност от объркване може по-конкретно да се изведе от „мирния“ характер на едновременното съществуване на конфликтните марки на разглеждания пазар.

(вж. точка 82)

РЕШЕНИЕ НА СЪДА (първи състав)

3 септември 2009 година(*)

„Обжалване — Марка на Общността — Регламент (ЕО) № 40/94 — Член 8, параграф 1, буква б) — Фигуративна марка „La Española“ — Цялостна преценка на вероятността от объркване — Определящ елемент“

По дело C‑498/07 P

с предмет жалба на основание член 56 от Статута на Съда, подадена на 12 ноември 2007 г.,

Aceites del Sur-Coosur SA, по-рано Aceites del Sur SA, установено в Vilches (Испания), за което се явяват адв. J.-M. Otero Lastres и адв. R. Jimenez Diaz, abogados,

жалбоподател,

като другите страни в производството са:

Koipe Corporación SL, установено в Сан Себастиан (Испания), за което се явява адв. M. Fernández de Béthencourt, abogado,

жалбоподател в първоинстанционното производство,

Служба за хармонизация във вътрешния пазар (марки, дизайни и модели) (СХВП), за която се явява г‑жа J. García Murillo, в качеството на представител,

ответник в първоинстанционното производство,

СЪДЪТ (първи състав),

състоящ се от: г‑н P. Jann, председател на състав, г‑н M. Ilešič, г‑н A. Tizzano (докладчик), г‑н A. Borg Barthet и г‑н J.-J. Kasel, съдии,

генерален адвокат: г‑н . Mazák,

секретар: г‑жа M. Ferreira, главен администратор,

предвид изложеното в писмената фаза на производството и в съдебното заседание от 14 октомври 2008 г.,

след като изслуша заключението на генералния адвокат, представено в съдебното заседание от 3 февруари 2009 г.,

постанови настоящото

Решение

1        Със своята жалба Aceites del Sur-Coosur SA, по-рано Aceites del Sur SA (наричано по-нататък „Aceites del Sur“) иска да се отмени Решение на Първоинстанционния съд на Европейските общности от 12 септември 2007 г. по дело Koipe/СХВП — Aceites del Sur (La Española) (T‑363/04, Сборник, стр. II‑3355, наричано по-нататък „обжалваното съдебно решение“), с което Първоинстанционният съд уважава жалбата, подадена срещу решението на четвърти апелативен състав на Служба за хармонизация във вътрешния пазар (марки, дизайни и модели) (СХВП) от 11 май 2004 г. (преписка R 1109/2000‑4, наричано по-нататък „спорното решение“) относно процедура по възражение между Koipe Corporación SL (наричано по-нататък „Koipe“) и Aceites del Sur.

 Правна уредба

2        Член 8, параграф 1, буква б) от Регламент (ЕО) № 40/94 на Съвета от 20 декември 1993  относно марката на Общността (OВ L 11, 1994 г., стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 17, том 1, стр. 146) гласи:

„При възражение на притежателя на по-ранна марка, се отказва регистрация на заявената марка:

[…]

б)      когато поради своята идентичност или прилика с по-ранната марка и поради идентичността или приликата на стоките или услугите, които двете марки обозначават, съществува вероятност от объркване в съзнанието на [потребителите] на територията, в която по-ранната марка е защитена; вероятността от объркване включва риска от свързване с по-ранната марка.“

3        Член 8, параграф 2 от същия регламент предвижда:

„За целите на параграф 1 „по-ранни марки“ означават:

a)      марки от следните видове, чиято дата на подаване на заявката е по-ранна от тази на подаване на заявката за регистрация на марка на Общността, като се вземат предвид, когато е уместно, претендираните приоритети, по отношение на тези марки:

i)      марки на Общността;

ii)      марките, регистрирани в една държава членка или, когато става въпрос за Белгия, Люксембург или Нидерландия, във Ведомството за марките на Бенелюкс;

iii)      марките, които са регистрирани съгласно международни договорености, които са в сила в дадена държава членка;

[…]“

 Обстоятелства в основата на спора

4        На 23 април 1996 г. на основание Регламент № 40/94 Aceites del Sur, испанско предприятие, производител на растителни масла, подава заявка за марка на Общността в СХВП с оглед на регистрацията за определени видове стоки, сред които са „хранителни[те] масла и мазнини“, на фигуративната марка „La Española“, изобразена по-долу:

5        На 23 ноември 1998 г. заявката за марка е публикувана в Бюлетин на марките на Общността № 89/98.

6        На 23 февруари 1999 г. предприятието Aceites Carbonell, понастоящем Koipe, прави възражение срещу регистрацията на посочената марка, като изтъква вероятност от объркване по-специално по смисъла на член 8, параграф 1, буква б) между марката, чиято регистрация се иска, и по-ранната фигуративна марка, на която Koipe е притежател, а именно „Carbonell“ (наричана по-нататък „марка Carbonell“), изобразена по-долу:

7        Като доказателства за съществуването на марка „Carbonell“ Koipe изтъква шест регистрации на тази марка в Испания, регистрацията в Общността „Carbonell“ № 338681 (наричана по-нататък „регистрацията в Общността“), две регистрации съгласно международни договорености, както и националните регистрации в Ирландия, Дания, Швеция и Обединеното кралство.

8        Отделът по споровете на СХВП обаче приема, че Koipe е доказало съществуването само на три регистрации в Испания и на регистрацията в Общността за „маслиново масло“.

9        С решение № 2084/2000 от 21 септември 2000 г. отделът по споровете на СХВП отхвърля възражението на Koipe. Той приема, че разглежданите знаци създават напълно различно визуално впечатление, че са изцяло лишени от подобни във фонетичен план елементи и че концептуалната връзка, свързана с естеството и земеделския произход на стоките, е слаба, поради което всякаква вероятност от объркване на конфликтните марки е изключена.

10      На 19 януари 2001 г. Koipe подава жалба в СХВП срещу постановеното от отдела по споровете решение за отхвърляне. На 11 май 2004 г. четвърти апелативен състав на СХВП отхвърля тази жалба, като приема спорното решение, което потвърждава по същество, че създаденото от разглежданите знаци визуално впечатление е напълно различно.

11      На първо място, според спорното решение фигуративните елементи, представляващи основно седнала човешка фигура в маслинова гора, имат само слаб отличителен характер за маслиновото масло, което придава на словните елементи „La Española“ и „Carbonell“ първостепенно значение. По-нататък относно сравнението на тези знаци във фонетичен и концептуален план четвърти апелативен състав установява, че Koipe не е опровергало пълната липса на съвпадение на словните елементи, нито слабата концептуална връзка между конфликтните знаци. На последно място, като признава, че отделът по споровете е трябвало да се произнесе относно общоизвестността на по-ранните марки, той същевременно приема, че тази преценка, както и разглеждането на документацията, представена пред апелативния състав за доказване на горепосочената общоизвестност, не са строго необходими, тъй като във всеки случай не било изпълнено едно от предварителните условия за преценката на вероятността от объркване с марка с добра репутация или с общоизвестна такава, а именно съществуването на прилика между знаците.

 Производството пред Първоинстанционния съд и обжалваното съдебно решение

12      На 31 август 2004 г. Koipe подава жалба пред Първоинстанционния съд за отмяна на спорното решение.

13      Koipe изтъква две правни основания за отмяна, изведени, от една страна, от нарушение на член 8, параграф 1, буква б) от Регламент № 40/94, и от друга страна, от задължението на СХВП да разгледа доказателствата за добрата репутация на по-ранната марка.

14      Преди да се произнесе по същество, Първоинстанционният съд като начало посочва в точка 47 от обжалваното съдебно решение, че между страните съществува спор относно регистрациите, които следвало да бъдат взети предвид, за да се прецени съществуването на правото на възражение, претендирано от Koipe. Този спор се отнася по-специално до обстоятелството, че според СХВП и Aceites del Sur, тъй като датата, на която е направена заявка за регистрация в Общността, е по-късна от тази на подаването на заявката за марката, чиято регистрация се иска, апелативният състав не е трябвало да взема предвид тази регистрация.

15      Първоинстанционният съд обаче приема, че този въпрос не е релевантен за разрешаването на спора, като в точка 48 от обжалваното съдебно решение се произнася по следния начин:

„[…] В действителност [спорното] решение е по същество основано на липсата на прилика между фигуративния елемент на марката „Carbonell“ и този на заявената марка. Фигуративният елемент на марката „Carbonell“ обаче е идентичен при всички регистрации, изтъкнати от [Koipe], както при тези, които са взети предвид от апелативния състав, така и при тези, които той е изключил.“

16      След това начално съображение Първоинстанционният съд разглежда първото правно основание на жалбата, с което Koipe поддържа, че в спорното решение СХВП не взема предвид нито факта, че конфликтните марки като цяло са подобни на пръв поглед — прилика, която може да създаде объркване на пазара, нито факта, че стоката, която е предмет на заявката за регистрация, в настоящия случай маслиновото масло, е идентична със стоката, обозначена с по-ранната марка.

17      В това отношение Първоинстанционният съд установява в точки 75—78 от обжалваното съдебно решение, че в спорното решение апелативният състав, за да обоснове заключението си относно слабия отличителен характер на фигуративните елементи на конфликтните марки, посочва само, че разглежданото изображение, състоящо се основно от седнало лице в маслинова гора, не е необичайно в областта на марките за маслиново масло. Според Първоинстанционния съд обаче основанията, поради които апелативният състав прави извод в този смисъл, не са отбелязани, и последният не посочва никаква друга марка, различна от конфликтните, която да съдържа фигуративен елемент, сходен с използвания от разглежданите марки.

18      В точка 87 от обжалваното съдебно решение Първоинстанционният съд прави извод, че апелативният състав неправилно е заключил, че фигуративните елементи на конфликтните марки имат слаб отличителен характер.

19      В точки 88 и 89 от обжалваното съдебно решение Първоинстанционният съд постановява, че апелативният състав неправилно е приел, че сравнението на словния елемент на конфликтните марки е придобило в случая първостепенно значение с оглед на слабия отличителен характер на фигуративните елементи на споменатите марки.

20      В точка 91 от обжалваното съдебно решение Първоинстанционният съд установява, че фигуративният елемент в пространствено отношение заема много по-значимо място от словния елемент.

21      В това отношение в точки 92 и 93 от обжалваното съдебно решение Първоинстанционният съд по-конкретно посочва, както впрочем „[с]амата СХВП в други процедури по възражение е поддържала“, че „словният елемент „La Española“ има твърде слаб отличителен характер. Тази дума е обичайно използвана в Испания и се възприема като описателна за географския произход на стоките“.

22      Относно приликата на марките и вероятността от объркване в точка 103 от обжалваното съдебно решение е постановено следното:

„Първоинстанционният съд счита, че съвкупността от общи за двете разглеждани марки елементи създава много подобно цялостно визуално впечатление, тъй като марката „La Española“ възпроизвежда с голяма точност същността на посланието и визуалното впечатление, предадени чрез марката „Carbonell“: жената, облечена в традиционна рокля, седнала по определен начин близо до маслинов клон, на фона на маслинова гора, като цялото съдържа почти еднакво разположение на пространствата, цветовете, местата и начина на изписване на наименованията.“

23      В точки 104 и 105 от обжалваното съдебно решение Първоинстанционният съд приема, че това цялостно подобно впечатление неизбежно създава за потребителя вероятност от объркване на конфликтните марки и че тази вероятност от объркване не се намалява от съществуването на различен словен елемент предвид много слабия отличителен характер на словен елемент, който насочва към географския произход на стоката.

24      Накрая, след като напомня в точка 107 от обжалваното съдебно решение общностната съдебна практика, която определя профила на средния потребител като потребител, който е относително осведомен, както и в разумни граници наблюдателен и съобразителен, чиято степен на внимание при все това може да се променя в зависимост от вида на съответните стоки или услуги, Първоинстанционният съд установява в точки 108 и 109 от същото съдебно решение, че маслиновото масло е стока с ежедневно потребление в Испания и че при особените обстоятелства на продажба на тази стока фигуративният елемент на конфликтните марки придобива по-голямо значение, което увеличава вероятността от объркване на двете конфликтни марки.

25      В резултат на това в точка 112 от обжалваното съдебно решение Първоинстанционният съд постановява, че апелативният състав погрешно е приел, че всяка вероятност от объркване на конфликтните марки е изключена. Според Първоинстанционния съд всички направени от него заключения показват, че съществува действителна вероятност от объркване на горепосочените марки.

26      Поради това Първоинстанционният съд приема първото правно основание на жалбата, изведено от нарушение на член 8, параграф 1, буква б) от Регламент № 40/94, и без да е необходимо да разглежда второто правно основание, изтъкнато от Koipe в подкрепа на тази жалба, уважава същата, като изменя спорното решение, и заключава, че направеното от това дружество възражение е основателно.

 Искания на страните

27      Със своята жалба жалбоподателят иска от Съда:

–        да отмени изцяло обжалваното съдебно решение и в резултат на това

–        да постанови окончателно решение по делото, ако фазата на производството позволява това, или

–        да върне делото на Първоинстанционния съд „за произнасяне в съответствие със задължителните указания на Съда“, и

–        да осъди Koipe, както и СХВП, да заплатят съдебните разноски.

28      Koipe иска да се отхвърли жалбата и да се осъди жалбоподателят да заплати съдебните разноски.

29      СХВП иска да се отхвърли първото правно основание, изтъкнато в подкрепа на жалбата, и оставя решението относно второто правно основание на преценката на Съда.

 По жалбата

30      В подкрепа на жалбата си жалбоподателят изтъква две правни основания. Първото правно основание е изведено от нарушение на член 8, параграф 1 и параграф 2, буква а), подточки i) и ii) от Регламент № 40/94. Второто правно основание, което се състои от две части, е изведено от нарушение на член 8, параграф 1, буква б) от посочения регламент.

31      Уместно е първото правно основание и първата част от второто правно основание, в рамките на които жалбоподателят излага отчасти сходни и отчасти допълващи се доводи, да се разгледат заедно.

 По първото правно основание и първата част от второто правно основание

 Доводи на страните

32      С първото си правно основание жалбоподателят твърди, че Първоинстанционният съд е допуснал грешка при прилагане на правото, като в точка 48 от обжалваното съдебно решение е приел, че тъй като всички фигуративни елементи при различните регистрации, изтъкнати от Koipe, били идентични, за упражняването на правото на възражение „не е релевант[но]“ да се определят регистрациите, които отговарят на условието да имат за предмет „по-ранни марки“ по смисъла на посочената разпоредба.

33      Следователно в противоречие с текста на член 8 от Регламент № 40/94 и с принципа на приоритет на регистрацията, които уреждат процедурата по възражение, Първоинстанционният съд по същество приел, че последваща марка, в настоящия случай регистрацията в Общността, може да бъде противопоставена на заявка за регистрация на по-ранна марка, в конкретния случай марката, чиято регистрация се иска, само поради обстоятелството, че фигуративният елемент на последващата марка е идентичен с този на други по-ранни марки на същия възразяващ. Освен това тази грешка, допусната от Първоинстанционния съд, имала значителни последици за проверката дали съществува вероятност от объркване на конфликтните марки, по-специално що се отнася до определянето на съответната територия и на съответните потребители.

34      Koipe и СХВП поддържат, че жалбоподателят се опитва да придаде непропорционално значение и обхват на съдържанието на точки 47 и 48 от обжалваното съдебно решение, доколкото противно на твърдяното от него Първоинстанционният съд никога не е считал регистрацията в Общността като съставен елемент на по-ранно право с оглед на упражняването на правото на възражение и не ѝ е придавал каквато и да е стойност при разглеждането на съществуването на вероятността от объркване на конфликтните марки. В действителност в посоченото съдебно решение Първоинстанционният съд винаги анализирал въпроса за съществуването на вероятност от объркване на тези марки само на „испанска територия“ и на „испанския пазар“.

35      С първата част на второто си правно основание жалбоподателят изтъква, че като не изключва изрично регистрацията в Общността от групата марки, които Koipe изтъква в подкрепа на възражението си, Първоинстанционният съд без основание взел предвид тази регистрация и следователно определил неправилно съответните потребители и съответната територия, като преценил вероятността от объркване по отношение на потребителите на територията на Общността, а не по отношение на потребителите на испанска територия.

36      В това отношение жалбоподателят подчертава, че макар в обжалваното съдебно решение Първоинстанционният съд да се позовава на „испанския пазар“ на маслиново масло, такова позоваване е направено не във връзка с оценката на вероятността от объркване, а в друг контекст и с много по-ограничена цел, по-специално за да се прецени „отличител[ният] характер на фигуративните елементи“ на конфликтните марки, който представлява само един от многото други фактори, които трябва да бъдат оценени, за да се вземе решение относно съществуването на вероятност от объркване, а именно факторът прилика между марките.

37      Koipe и СХВП по същество възразяват, че когато Първоинстанционният съд е анализирал отличителния характер на фигуративните и словните елементи на конфликтните марки, той е направил това именно за да разреши въпроса дали в Испания съществува вероятност от объркване на тези марки. Те допълват, че при тази преценка Първоинстанционният съд ясно и правилно е ограничил анализа на съответните потребители и на съответната територия до тази държава членка.

 Съображения на Съда

38      В самото начало следва да се напомни, че съгласно член 8, параграф 1, буква б) от Регламент № 40/94 при възражение на притежателя на по-ранна марка се отказва регистрация на марка, когато поради идентичността или приликата на същата с по-ранната марка и поради идентичността или приликата на стоките или услугите, които двете марки обозначават, съществува вероятност от объркване в съзнанието на потребителите на територията, в която по-ранната марка е защитена. Такава вероятност от объркване включва риска от свързване с по-ранната марка. Освен това съгласно същия член 8, параграф 2, буква а) под по-ранни марки следва да се разбират марките на Общността, марките, регистрирани в една държава членка или марките, които са регистрирани съгласно международни договорености, чиято дата на подаване на заявката е по-ранна от тази на подаване на заявката за регистрация на марка на Общността.

39      В настоящия случай възражението на Koipe срещу регистрацията на марката „La Española“ е основано на няколко национални регистрации и регистрации съгласно международни договорености, както и на регистрация в Общността, за които датата на подаване на заявката е по-късна от тази на заявката за регистрация, подадена от Aceites del Sur.

40      Безспорно вярно е обаче, че от тълкуването на релевантните точки от обжалваното съдебно решение не е видно, че Първоинстанционният съд е изключил изрично посочената регистрация в Общността от марките, които следва да бъдат взети предвид, за да се прецени основателността на направеното от Koipe възражение.

41      Дори и да се предположи обаче, че действайки по този начин Първоинстанционният съд е нарушил член 8, параграфи 1 и 2 от Регламент № 40/94, тази грешка при прилагане на правото не може да опорочи обжалваното съдебно решение.

42      Всъщност, от една страна, следва да се посочи, че в точка 48 от обжалваното съдебно решение Първоинстанционният съд с основание е признал на Koipe правото да възрази срещу регистрацията на марката „La Española“, като се е позовал на всички изтъкнати от това дружество регистрации, обхващащи няколко марки, чиято дата на подаване на заявката действително е по-ранна от тази на подаване на заявката за марката, чиято регистрация се иска. Следователно не може да се поддържа, че като не изключва изрично регистрацията в Общността при преценката си на основателността на възражението на Koipe, Първоинстанционният съд е взел същата предвид и по този начин е установил, както твърди жалбоподателят, принципът, че последващата марка може да бъде противопоставена на подадена по-рано заявка за регистрация на марка.

43      От друга страна, следва да се отбележи, че освен това грешката, за която се твърди, че е допусната от Първоинстанционния съд, няма решаващо значение за определянето на съответната територия и на съответните потребители при проверката на съществуването на вероятност от объркване на конфликтните марки.

44      Поради това от точки 53, 63, 77—80, 92 и 111 от обжалваното съдебно решение следва ясно, че Първоинстанционният съд преценява съществуването на посочената вероятност, като навсякъде споменава конкретно „испанската територия“ и „испанския пазар“, без изобщо да споменава, както впрочем самият жалбоподател признава в съдебното заседание, друга територия или други потребители.

45      Следователно първото правно основание и първата част от второто правно основание, изтъкнати в подкрепа на жалбата, трябва да се отхвърлят като отчасти неоснователни и отчасти неотносими.

 По втората част от второто правно основание

 Доводи на страните

46      С втората част от второто си правно основание жалбоподателят поддържа на първо място, че макар съгласно общностната съдебна практика вероятността от объркване да следва да се оценява в цялост, като се отчитат всички фактори, релевантни за конкретния случай (вж. по-специално Решение от 11 ноември 1997 г. по дело SABEL, C‑251/95, Recueil, стр. I‑6191, точка 22, както и Решение от 12 януари 2006 г. по дело Ruiz-Picasso и др./СХВП, C‑361/04 P, Recueil, стр. I‑643, точка 18), Първоинстанционният съд не взел предвид два изключително важни и релевантни фактора, а именно от една страна, по-ранното продължително едновременно съществуване на конфликтните марки на испанския пазар на маслиново масло, и от друга страна, тяхната общоизвестност на този пазар. По този начин Първоинстанционният съд не преценил надлежно въпроса за приликата между посочените марки.

47      На второ място, жалбоподателят счита, че като не се съобразява с правилото за „цялостна преценка“ и за „цялостно впечатление“ по смисъла на посочената в предходната точка съдебна практика, Първоинстанционният съд „прилага аналитичен метод“ и по този начин отделно и последователно разглежда фигуративните и словните елементи на конфликтните марки, като неправилно придава решаващо значение на фигуративните елементи и погрешно отказва да признае и най-малкото значение на словните елементи на тези марки.

48      Поради това, като придал на фигуративния елемент „доминиращо“ значение по отношение на всички останали елементи, съставящи марката „La Española“, и като по този начин възприел същите като незначителни за цялостното впечатление, породено от тази марка, Първоинстанционният съд изопачил фактите и доказателствата, представени по делото.

49      На трето място, Първоинстанционният съд не оценил правилно елемента, „свързан с потребителите“, който бил определящ за цялостната преценка на вероятността от объркване на конфликтните марки, доколкото очертал профила на средния испански потребител на маслиново масло като ненаблюдателен и неразумен потребител, а не като „среден потребител, който е относително осведомен и в разумни граници наблюдателен и съобразителен“, както изисква общностната съдебна практика.

50      За сметка на това Koipe счита, че Първоинстанционният съд е приложил по подходящ начин критерия за цялостната преценка, при положение че в обжалваното съдебно решение е разгледал правилно съществуването на вероятност от объркване, като е взел предвид всички релевантни в случая обстоятелства, включително проблемите при едновременното съществуване на конфликтните марки на испанския пазар.

51      Всъщност съгласно общностната съдебна практика елементите, съставящи дадена марка, нямали една и съща стойност, нито едно и също значение. Следователно обстоятелството, че Първоинстанционният съд придал на фигуративния елемент доминиращ характер, поради което направил извод за съществуването на вероятност от объркване на конфликтните марки, като същевременно отчел и словния елемент, не нарушавало нито една от разпоредбите на общностното право в областта на марките, доколкото той по никакъв начин не се отклонил от установените в нормативната уредба и съдебната практика критерии за преценката на тази вероятност.

52      Що се отнася до съображенията във връзка с твърдяната неправилна квалификация на испанския потребител на маслиново масло, направена от Първоинстанционния съд, Koipe счита, че става въпрос просто за недопустими на етапа на обжалването фактически твърдения.

53      От своя страна СХВП, на първо място, поддържа, че обстоятелството, че Първоинстанционният съд не е взел предвид едновременното съществуване на знаците на съответната територия и общоизвестността в Испания на марката, чиято регистрация е била поискана, няма никакво решаващо значение за извода, до който тази юрисдикция е достигнала при преценката на вероятността от объркване.

54      По-нататък, що се отнася до метода, възприет от Първоинстанционния съд, за да провери съществуването на вероятност от объркване, СХВП подчертава, че тази юрисдикция е сравнила от визуална гледна точка конфликтните знаци, като е взела предвид единствено фигуративните елементи и не е отчела въздействието, което имали словните елементи върху цялостното впечатление на двата знака предвид слабата степен на отличителния характер на словния знак „La Española“.

55      СХВП обаче не взема становище по основателността на такъв метод, а оставя това на преценката на Съда, като само посочва две възможни разрешения.

56      От една страна, посочената преценка на Първоинстанционния съд можела да бъде потвърдена само ако Съдът приеме, че предвид незначителния характер на останалите елементи, съставящи конфликтните марки, Първоинстанционният съд основателно може да сравни знаците, изобразяващи тези марки, единствено въз основа на техните фигуративни елементи, и ако поради установената между тези знаци прилика не е необходимо да се сравнят от словесна и концептуална гледна точка техните наименования.

57      От друга страна, ако Съдът, напротив, достигне до извода, че изложените от Първоинстанционния съд мотиви са недостатъчни, за да се обоснове неговият анализ на разглежданите знаци, или пък, че съображенията, на които последният се основава, не са в съответствие с правото, обжалваното съдебно решение трябвало да бъде отменено поради нарушение на член 8, параграф 1, буква б) от Регламент № 40/94 и делото трябвало да бъде върнато на Първоинстанционния съд, за да може той отново да сравни знаците в съответствие с тълкуването на Съда, тоест като вземе предвид знаците в тяхната цялост.

58      Накрая, относно възраженията във връзка с квалификацията на испанския потребител на маслиново масло подобно на жалбоподателя СХВП поддържа, че профилът на взетите предвид от Първоинстанционния съд в обжалваното съдебно решение потребители бил по-близък до небрежния потребител, отколкото до наблюдателния в разумни граници потребител.

 Съображения на Съда

59      Що се отнася до доводите на жалбоподателя относно допуснатите от Първоинстанционния съд грешки при проверката на съществуването на вероятност от объркване на конфликтните марки, в самото начало трябва да се напомни, че според постоянната практика на Съда съществуването на такава вероятност в съзнанието на потребителите следва да се оценява в цялост, като се отчитат всички фактори, релевантни за конкретния случай (вж. в този смисъл Решение по дело SABEL, посочено по-горе, точка 22 и Решение от 22 юни 1999 г. по дело Lloyd Schuhfabrik Meyer, C‑342/97, Recueil, стр. I‑3819, точка 18, Определение от 28 април 2004 г. по дело Matratzen Concord/СХВП, C‑3/03 P, Recueil, стр. I‑3657, точка 28, Решение от 6 октомври 2005 г. по дело Medion, C‑120/04, Recueil, стр. I‑8551, точка 27 и Решение от 12 юни 2007 г. по дело СХВП/Shaker, C‑334/05 P, Сборник, стр. I‑4529, точка 34).

60      Също според постоянната съдебна практика цялостната преценка на вероятността от объркване по отношение на визуалната, звукова или концептуална прилика между съответните марки трябва да се основава на създаденото от тях общо впечатление, като се имат предвид по-конкретно техните отличителни и доминиращи елементи (вж. Решение по дело СХВП/Shaker, посочено по-горе, точка 35 и цитираната съдебна практика).

61      По-конкретно Съдът е постановил, че в рамките на преценката на съществуване на вероятност от объркване оценката на приликата между две марки не може да се ограничи до отчитане само на един компонент от комбинирана марка и до сравняването му с друга марка. Напротив, сравнението следва да се осъществява, като всяка от съответните марки се разглежда в нейната цялост (вж. в този смисъл Определение по дело Matratzen Concord/СХВП, посочено по-горе, точка 32, както и Решение по дело Medion, посочено по-горе, точка 29 и Решение по дело СХВП/Shaker, посочено по-горе, точка 41).

62      В това отношение Съдът уточнява и че според постоянната съдебна практика цялостното впечатление, създадено в паметта на съответните потребители от дадена комбинирана марка може при определени обстоятелства да бъде доминирано от един или няколко от нейните компоненти. Само ако обаче всички други компоненти на марката са незначителни, преценката на приликата би могла да се направи единствено въз основа на доминиращия елемент (Решение по дело СХВП/Shaker, посочено по-горе, точка 41, както и точка 42, и Решение от 20 септември 2007 г. по дело Nestlé/СХВП, C‑193/06 P, точка 42, както и точка 43, и цитираната съдебна практика).

63      Следователно с оглед на тези принципи трябва да се разгледа втората част от второто правно основание, изтъкнато от жалбоподателя в подкрепа на жалбата му.

64      В това отношение следва да се посочи, че в точки 88—90 от обжалваното съдебно решение Първоинстанционният съд първо приема, че апелативният състав погрешно е придал на словния елемент на конфликтните марки първостепенно значение с оглед на слабия отличителен характер на фигуративните елементи на споменатите марки.

65      От друга страна, Първоинстанционният съд признава такова значение на фигуративния елемент, като в точка 91 от обжалваното съдебно решение ясно посочва, че този елемент в пространствено отношение заема много по-значимо място от това на словния елемент, като по този начин придава на последния допълнителен характер по отношение на фигуративния елемент. Според точка 109 от същото съдебно решение в този случай посоченият фигуративен елемент има по-голямо значение при особените обстоятелства на продажба на разглежданата стока.

66      Ето защо Първоинстанционният съд придава на фигуративния елемент на конфликтните марки доминиращ характер по отношение на останалите елементи, съставящи тези марки, и по-специално по отношение на словния елемент. Това му позволява правилно да обоснове анализа си върху приликата на знаците и върху съществуването на вероятност от объркване на марките „La Española“ и „Carbonell“, като отдава основно значение на визуалното сравнение на посочените знаци.

67      Противно на твърдяното от жалбоподателя, този подход обаче не е довел до пълно изключване от страна на Първоинстанционния съд на въздействието на словния елемент.

68      Така, след като в точка 100 от обжалваното съдебно решение извършва подробен сравнителен анализ на конфликтните марки във визуален план, Първоинстанционният съд установява в точки 103 и 104 от същото съдебно решение, че съвкупността от общи за двете разглеждани марки елементи създава много подобно цялостно визуално впечатление, тъй като марката „La Española“ възпроизвежда с голяма точност същността на посланието и визуалното впечатление, предадени чрез марката „Carbonell“, като по този начин неизбежно създава за потребителя вероятност от объркване на тези марки.

69      Накрая, Първоинстанционният съд уточнява в точки 105 и 111 от обжалваното съдебно решение, че такава вероятност от объркване не се намалява от съществуването на различен словен елемент, предвид много слабия отличителен характер на словния елемент на заявената марка, който насочва към географския произход на стоката.

70      С други думи Първоинстанционният съд не пропуска да вземе предвид словния елемент, като същевременно счита фигуративния елемент на посочените марки за доминиращ по отношение на останалите елементи, съставящи тези марки. Напротив, именно при преценката на този елемент Първоинстанционният съд му придава по същество незначителен характер, по-конкретно поради това че разликите на словните знаци на конфликтните марки не опровергават извода, до който той достига след сравнителното разглеждане на същите във визуален план.

71      Следователно се налага изводът, че в настоящия случай, противно на твърдяното от жалбоподателя, Първоинстанционният съд правилно прилага при проверката на съществуването на вероятност от объркване на конфликтните марки правилото относно цялостната преценка, установено в напомнената в точки 59—62 от настоящото решение общностна съдебна практика.

72      Следователно не може да се подържа също, както прави жалбоподателят, че като не се съобразява с посочената съдебна практика, Първоинстанционният съд изопачава фактите и доказателствата, представени по делото.

73      Освен това относно довода на жалбоподателя, с който се оспорва дадената от Първоинстанционният съд квалификация на испанския потребител на маслиново масло, от една страна, следва да се приеме, че в това отношение осъщественият от Първоинстанционния съд анализ е в съответствие с постоянната практика на Съда в тази област.

74      Поради това, както Първоинстанционният съд основателно напомня в точка 107 от обжалваното съдебно решение, възприятието на марките от страна на средния потребител на разглежданите стоки или услуги има определяща роля по отношение на цялостната преценка на вероятността от объркване (Решение по дело SABEL, посочено по-горе, точка 23 и Решение по дело Lloyd Schuhfabrik Meyer, посочено по-горе, точка 25) и с оглед на целите на посочената цялостна преценка средният потребител се счита за относително осведомен и в разумни граници наблюдателен и съобразителен, като неговата степен на внимание обаче може да се променя в зависимост от вида на съответните стоки или услуги (Решение по дело Lloyd Schuhfabrik Meyer, посочено по-горе, точка 26).

75      С оглед на тези принципи Първоинстанционният съд по-специално установява в точки 108 и 109 от обжалваното съдебно решение, че маслиновото масло е стока с ежедневно потребление в Испания, че в повечето случаи се купува в супермаркети или магазини, в които стоките са разположени на рафтове, и че потребителят се води повече от визуалното въздействие на марката, която търси.

76      Следователно Първоинстанционният съд основателно е заключил в точки 109 и 110 от обжалваното съдебно решение, че при тези обстоятелства фигуративният елемент на конфликтните марки придобива по-голямо значение, което увеличава вероятността от объркване на тези марки, и че обозначаващите ги знаци са по-трудно доловими, защото, както Съдът впрочем е имал възможност да уточни (вж. в този смисъл Решение по дело СХВП/Shaker, посочено по-горе, точка 35, както и Решение по дело Nestlé/СХВП, точка 34 и цитираната съдебна практика), средният потребител обикновено възприема марката като едно цяло и не се впуска в изследване на различните ѝ детайли.

77      От друга страна, що се отнася до довода на жалбоподателя за направените от Първоинстанционния съд констатации относно степента на внимание на посочения потребител, следва да се отбележи, че той се отнася само до фактическите обстоятелства.

78      В това отношение важно е да се напомни, че единствено Първоинстанционният съд е компетентен, от една страна, да установява фактите, освен в случаите, когато неточността на фактическите му констатации следва от представените пред него материали по делото, и от друга страна, да преценява тези факти. Следователно освен в случай на изопачаване на доказателствата, които са му били представени, преценката на фактите не представлява правен въпрос, който в това си качество подлежи на контрол от Съда в рамките на производство по обжалване (вж. Решение от 29 април 2004 г. по дело Henkel/СХВП, C‑456/01 P и C‑457/01 P, Recueil, стр. I‑5089, точки 41 и 56, както и Решение от 25 октомври 2007 г. по дело Develey/СХВП, C‑238/06 P, Сборник, стр. I‑9375, точка 97).

79      Тъй като в конкретния случай жалбоподателят не доказва и дори не твърди каквото и да е изопачаване, този довод трябва да се счита за явно недопустим.

80      Накрая, що се отнася до възраженията на жалбоподателя, че като не взел предвид в обжалваното съдебно решение по-ранното продължително едновременно съществуване на конфликтните марки на испанския пазар на маслиново масло и тяхната общоизвестност на този пазар, Първоинстанционният съд не преценил надлежно въпроса за приликата между тези марки, следва да се заключи, че тези доводи не могат да бъдат приети.

81      В това отношение, макар Първоинстанционният съд действително да не е оценил релевантността на тези два елемента, в случая това обстоятелство, както посочва генералният адвокат в точка 31 от заключението си, няма никакво решаващо значение за извода, до който тази юрисдикция е достигнала при преценката на вероятността от объркване.

82      Всъщност, от една страна, макар да е възможно едновременното съществуване на две марки на определен пазар да допринесе евентуално заедно с други фактори за намаляване на вероятността от объркване на тези марки в съзнанието на съответните потребители, все пак е необходимо да бъдат изпълнени определени условия. Както отбелязва генералният адвокат в точки 28 и 29 от заключението си, липсата на вероятност от объркване може по-конкретно да се изведе от „мирния“ характер на едновременното съществуване на конфликтните марки на разглеждания пазар.

83      В конкретния случай обаче от преписката по делото е видно, че едновременното съществуване на марките „La Espanôla“ и „Carbonell“ изобщо не е било „мирно“, тъй като въпросът за приликата между тези марки противопоставя двете предприятия пред националните юрисдикции от много години.

84      От друга страна, що се отнася до довода, изведен от общоизвестността, в самото начало следва да се уточни, че добрата репутация на по-ранната марка, в случая марката „Carbonell“, трябва да се вземе предвид, за да се прецени дали приликата между обозначените от двете марки стоки е достатъчна, за да възникне вероятност от объркване (вж. в този смисъл Решение от 29 септември 1998 г. по дело Canon, C‑39/97, Recueil, стр. I‑5507, точка 24). Следователно в случая жалбоподателят не може да противопостави общоизвестността на марката „La Española“ на испанския пазар на маслиново масло, както впрочем безуспешно е направил в първоинстанционното производство, за да твърди, че липсва вероятност от объркване на конфликтните марки, тъй като е безспорно, че тази мярка е последваща на марката „Carbonell“. Освен това, що се отнася до добрата репутация на последната марка, жалбоподателят не обяснява по какъв начин Първоинстанционният съд, ако е разгледал този елемент, е могъл да придаде по-голям отличителен характер на марката „La Española“ и по този начин да изключи съществуването на вероятност от объркване на посочените марки.

85      При тези условия изложените доводи трябва да се отхвърлят като неотносими.

86      От всички гореизложени съображения следва, че нито едно от двете правни основания, изтъкнати от жалбоподателя в подкрепа на жалбата му, не може да бъде прието, поради което тя трябва да се отхвърли.

 По заключителните съображения на СХВП относно определени възражения за недопустимост, повдигнати в първоинстанционното производство

87      В своето писмено становище, освен че взема отношение по правните основания на жалбата, СХВП излага съображения относно определени отхвърлени от Първоинстанционния съд възражения за недопустимост и иска Съдът да изрази становище в това отношение предвид обстоятелството, че такива въпроси имали значение за защитата на тази организация по различни висящи пред Съда дела.

88      По-конкретно СХВП поддържа, че Първоинстанционният съд е допуснал нарушение на член 63, параграф 3 от Регламент № 40/94, доколкото тази разпоредба не му позволявала да постанови решение, което води до извод, противоположен на направения с оспорвано решение на апелативен състав, както всъщност направил с обжалваното съдебно решение.

89      Освен това според СХВП Първоинстанционният съд трябвало да обяви за недопустими доказателствата, представени в първоинстанционното производство, поради това че съгласно член 74 от Регламент № 40/94 те следвало да бъдат представени пред апелативния състав.

90      При обстоятелствата по настоящото дело, за да оспори изводите, до които е достигнал Първоинстанционният съд, СХВП е трябвало или да подаде жалба срещу обжалваното съдебно решение, или да подаде насрещна жалба, доколкото такива доводи не са били изтъкнати в жалбата.

91      Тъй като СХВП не е подала жалба срещу обжалваното съдебно решение, следва да се провери дали изложените от нея възражения могат да се считат за насрещна жалба.

92      В това отношение следва да се напомни, че съгласно член 117, параграф 2 от Процедурния правилник квалификацията на един довод като насрещна жалба изисква страната, която го изтъква, да иска отмяна, изцяло или частично, на обжалваното съдебно решение по съображение, което не е посочено в жалбата. За да се установи дали в случая това е така, трябва да се разгледат текстът, целта и контекстът на съответната част от писмения отговор на СХВП (Решение от 10 юли 2008 г. по дело Bertelsmann и Sony Corporation of America/Impala, C‑413/06 P, Сборник, стр. І‑4951, точка 186).

93      В конкретния случай безспорно е обаче, че от една страна, никъде в писмения си отговор СХВП не използва израза „насрещна жалба“, а излага доводите си по-скоро като заключителни съображения, като по същество иска да получи разяснения от Съда относно тълкуването на разпоредбите на Регламент № 40/94. От друга страна, тя не иска Съдът да отмени обжалваното съдебно решение.

94      При тези обстоятелства се налага изводът, че посочените съображения не представляват насрещна жалба, поради което Съдът не следва да се произнесе в това отношение.

 По съдебните разноски

95      По смисъла на член 69, параграф 2 от Процедурния правилник, приложим към производството по обжалване по силата на член 118 от същия, загубилата делото страна се осъжда да заплати съдебните разноски, ако е направено такова искане. След като Koipe е направило искане за осъждането на жалбоподателя и последният е загубил делото, той трябва да бъде осъден да заплати съдебните разноски на Koipe. Тъй като СХВП не е направила искане за осъждане на жалбоподателя да заплати съдебните разноски, тя трябва да бъде осъдена да понесе направените от нея съдебни разноски.

По изложените съображения Съдът (първи състав) реши:

1)      Отхвърля жалбата.

2)      Aceites del Sur-Coosur SA понася наред с направените от него съдебни разноски и тези на Koipe Corporación SL.

3)      Службата за хармонизация във вътрешния пазар (марки, дизайни и модели) (СХВП) понася направените от нея съдебни разноски.

Подписи

* Език на производството: испански.

Full & Egal Universal Law Academy