Дело C-568/07
Комисия на Европейските общности
срещу
Република Гърция
„Неизпълнение на задължения от държава членка — Членове 43 ЕО и 48 ЕО — Оптици — Условия за установяване — Откриване и стопанисване на магазини за оптически изделия — Непълно изпълнение на решение на Съда — Еднократно платима сума“
Резюме на решението
1. Иск за установяване на неизпълнение на задължения — Решение на Съда, установяващо неизпълнение на задължение — Неспазване на задължението за изпълнение на съдебното решение — Имуществени санкции — Еднократно платима сума
(член 228 ЕО)
2. Иск за установяване на неизпълнение на задължения — Решение на Съда, установяващо неизпълнение на задължение — Неспазване на задължението за изпълнение на съдебното решение — Имуществени санкции
(член 228 ЕО)
3. Държави членки — Задължения — Неизпълнение на задължения — Обосновка, изведена от вътрешния правов ред — Недопустимост
(член 228 ЕО)
4. Иск за установяване на неизпълнение на задължения — Решение на Съда, установяващо неизпълнение на задължение — Срок за изпълнение
(член 228 ЕО)
5. Иск за установяване на неизпълнение на задължения — Решение на Съда, установяващо неизпълнение на задължение — Неспазване на задължението за изпълнение на съдебното решение — Нарушаване на основния принцип на свобода на установяване
(член 228 ЕО)
1. С оглед на осигуряване на възможно най-бързо изпълнение на предходно решение, установяващо неизпълнение на задължения, и на предотвратяване на повторни аналогични нарушения на общностното право, евентуалното налагане на еднократно платима сума трябва във всеки конкретен случай да бъде функция от всички релевантни елементи, свързани както с характеристиките на установеното неизпълнение на задължения, така и с поведението на самата държава членка, срещу която е образувано производството по член 228 ЕО.
Когато реши да наложи еднократно платима сума, Съдът е длъжен при упражняване на своето право на преценка да я определи по такъв начин, че тя да бъде, от една страна, съобразена с обстоятелствата, а от друга страна, съразмерна на установеното неизпълнение, както и на платежоспособността на съответната държава членка.
Следователно с оглед на произнасянето по искането за налагане на еднократно платима сума следва да се вземат предвид всички обстоятелства по делото, и по-специално поведението на съответната държава членка, продължителността и тежестта на нарушението.
По отношение на размера на еднократно платимата сума, освен изложените по-горе обстоятелства, трябва да се вземат предвид и допълнителни такива, какъвто е фактът, че съответната държава членка е преустановила констатираното със съдебното решение неизпълнение на задължения и се е съобразила напълно с изискванията на това решение.
(вж. точки 44, 46—48, 58—60)
2. По всяко дело Съдът е длъжен в зависимост от обстоятелствата в конкретния случай, с който е сезиран, както и в зависимост от степента на убеждаване и възпиране, която той счита за необходима, да определи подходящите имуществени санкции с оглед на осигуряване на възможно най-бързо изпълнение на предходно решение, установяващо неизпълнение на задължения, и на предотвратяване на повторни аналогични нарушения на общностното право.
Докато налагането на периодична имуществена санкция изглежда особено подходящо за насърчаване на държава членка да преустанови в най-кратък срок неизпълнение на задължения, което при липсата на подобна мярка би продължило, налагането на еднократно платима сума почива в по-голяма степен на преценката на последиците от неизпълнението на задълженията на засегнатата държава членка за частните и публичните интереси, по-конкретно когато неизпълнението е продължило дълъг период от време след постановяване на решението, с което първоначално е установено.
(вж. точки 45 и 46)
3. Държава членка не може да се позовава на разпоредби, практики или фактически положения от вътрешния си правен ред, за да оправдае неспазването на задължения, които произтичат от общностното право.
(вж. точка 50)
4. Въпреки че член 228 ЕО не уточнява в какъв срок трябва да бъде изпълнено дадено съдебно решение, с което се установява неизпълнение на задължения на държава членка, все пак привеждането в изпълнение трябва да започне веднага и да приключи във възможно най-кратък срок.
(вж. точка 51)
5. Когато по иск за установяване на неизпълнение на задължения Съдът приемe, че законодателството на държава членка нарушава основния принцип, утвърден с член 43 ЕО, като позволява на дружествата, установени в други държави членки, да откриват и стопанисват оптични магазини само ако мнозинството от съдружниците са оптици или евентуално, ако собствениците на по-голямата част от капитала са оптици и че между датата на обявяване на съдебното решение и датата, на която съответната държава членка напълно е привела законодателството си в съответствие с посоченото съдебно решение, са изтекли почти тридесет и седем месеца, следва да се заключи, че твърдяното неизпълнение на задължения от страна на тази държава е продължило през значителен период от време с оглед преди всичко на това, че цялостното изпълнение на съдебното решение не е било особено сложно, като това неизпълнение на задължения обосновава налагането на еднократно платима сума по член 228, параграф 1 ЕО.
(вж. точки 52, 53 и 55; точки 1 и 2 от диспозитива)
РЕШЕНИЕ НА СЪДА (втори състав)
4 юни 2009 година(*)
„Неизпълнение на задължения от държава членка — Членове 43 ЕО и 48 ЕО — Оптици — Условия за установяване — Откриване и стопанисване на магазини за оптически изделия — Непълно изпълнение на решение на Съда — Еднократно платима сума“
По дело C‑568/07
с предмет иск за установяване на неизпълнение на задължения, предявен на основание член 228 ЕО на 18 декември 2007 г.,
Комисия на Европейските общности, за която се явяват г‑н G. Zavvos и г‑н E. Traversa, в качеството на представители, със съдебен адрес в Люксембург,
ищец,
срещу
Република Гърция, за която се явява г‑жа E. Skandalou, в качеството на представител, със съдебен адрес в Люксембург,
ответник,
СЪДЪТ (втори състав),
състоящ се от: г‑н C. W. A. Timmermans, председател на състав, г‑н K. Schiemann, г‑н J. Makarczyk, г‑н L. Bay Larsen и г‑жа C. Toader (докладчик), съдии,
генерален адвокат: г‑н J. Mazák,
секретар: г‑жа L. Hewlett, главен администратор,
предвид изложеното в писмената фаза на производството и в съдебното заседание от 11 март 2009 г.,
предвид решението, взето след изслушване на генералния адвокат, делото да бъде разгледано без представяне на заключение,
постанови настоящото
Решение
1 Със своята искова молба Комисията на Европейските общности иска от Съда:
– да установи, че като не е взела всички мерки с оглед изпълнението на Решение на Съда от 21 април 2005 г. по дело Комисия/Гърция (C‑140/03, Recueil, стp. I‑3177), Република Гърция не е изпълнила задълженията си по членове 43 ЕО и 48 ЕО;
– да разпореди на Република Гърция да заплати на Комисията предложената периодична имуществена санкция в размер на 70 956 EUR за всеки ден забава при изпълнението на Решението по дело Комисия/Гърция, посочено по-горе, считано от деня на постановяване на решението по настоящото дело до пълното изпълнение на посоченото решение по дело Комисия/Гърция;
– да разпореди на Република Гърция да заплати на Комисията еднократно платима сума, чийто размер следва да бъде получен чрез умножаване на определена дневна сума по броя на дните, през които продължава неизпълнението на задължения, считано от деня на постановяване на Решението по дело Комисия/Гърция, посочено по-горе, до датата на постановяване на решението по настоящото дело; и
– да осъди Република Гърция да заплати съдебните разноски.
Национална правна уредба
2 Националната правна уредба обхваща следните закони: Закон № 971/79 за упражняването на професията „оптик“ и за магазините за оптически изделия (FEK A’ 223, наричан по-нататък „Закон № 971/79“); Закон № 2646/98 за развитието на националната система на социални грижи и други разпоредби (FEK A’ 236, наричан по-нататък „Закон № 2646/98“); Закон № 3204/03 за изменение и допълнение на законодателството относно националната система на здравеопазване и за уреждане на други въпроси от компетентността на министерство на здравеопазването и социалното осигуряване (FEK A’ 296, наричан по-нататък „Закон № 3204/03“); както и Закон № 3661/08 от 19 май 2008 г. (FEK A’ 89, наричан по-нататък „Закон № 3661/08“).
3 Към момента на настъпване на фактите, които са релевантни за Решението по дело Комисия/Гърция, посочено по-горе, текстът на член 6, параграф 6, член 7, параграф 1 и член 8, параграф 1 от Закон № 971/79 е следният:
„Член 6
[…]
6. Без да се засягат разпоредбите на параграф 3 от настоящия член (установяване в аптеките) и на параграф 2 от член 8 (прехвърляне на членове на семейството), оптичните магазини се управляват лично от притежателите на разрешения, издадени за тяхното стопанисване. Един оптик може да управлява само един оптичен магазин […].
Член 7
1. Оптичните магазини могат да бъдат откривани само от притежатели на лиценз за оптик, а условие за стопанисването им е издаването на разрешение от компетентния публичен орган.
[…]
Член 8
1. Разрешението за стопанисване на оптичен магазин е лично и непрехвърляемо.
[…]“
4 Член 27, параграф 4 от Закон № 2646/98 гласи:
„Само правоспособни оптици могат да учредяват събирателно или командитно дружество, за да стопанисват оптичен магазин, при условие че лицето, което притежава разрешението да стопанисва магазина, притежава най-малко 50 % от капитала на дружеството. Един оптик може да бъде съдружник най-много в още едно дружество, при условие че разрешението за откриване и стопанисване на оптичния магазин е издадено на името на друг правоспособен оптик.“
5 Разпоредбите на член 6 от Закон № 971/79 са изменени със Закон № 3204/03 в хода на производството по посоченото по-горе дело Комисия/Гърция, в смисъл че на оптици —физически лица, вече се разрешава да стопанисват повече от един оптичен магазин, при условие все пак че всеки магазин се ръководи от правоспособен дипломиран оптик.
6 Разпоредбите на член 7 от Закон № 971/79 също са изменени със Закон № 3204/03 по следния начин:
„1. Оптичните магазини могат да бъдат откривани от:
(a) лица с призната правоспособност за упражняване на професията „оптик“, и
(б) дружества, независимо от правноорганизационната им форма, при условие че:
1) в събирателните дружества мнозинството от съдружниците и управителят, или мнозинството от управителите [са] оптици с призната правоспособност за упражняване на професията;
2) в дружествата с ограничена отговорност повече от половината съдружници, представляващи повече от половината от капитала на дружеството, [са] оптици с призната правоспособност за упражняване на професията;
3) в акционерните дружества най-малко 51 % от капитала на дружеството [е] собственост на оптици, които пребивават в страна от Европейския съюз.
[…]“
7 След изтичането на срока, определен от Комисията в мотивираното становище от 4 юли 2006 г., издадено по настоящото дело, Република Гърция приема Закон № 3661/08 от 19 май 2008 г., който предвижда в член 14:
„Параграфи 1, 2, 3, 4, 5, 6 и 7 от член 7 от Закон № 971/79 […], в редакцията, изменена с член 21, параграф 3 от Закон № 3204/03 […], се заменят със следния текст:
Оптичните магазини могат да бъдат откривани от: а) физически лица и б) дружества, независимо от тяхната форма. Не се изисква разрешение за упражняване на професията „оптик“.
Условие за стопанисването на оптичен магазин е назначаването на правоспособен оптик, който отговаря за здравните въпроси и трябва да работи изключително във въпросния магазин. Лицето, което отговаря за здравните въпроси, може също да бъде собственик или съдружник в дружеството учредител, при условие че е правоспособен оптик и че работи в магазина.
Физическите лица и дружествата могат да откриват и стопанисват няколко оптични магазина, като за всеки е налице отделно разрешение и отделен оптик, който отговаря за здравните въпроси.
[…]“
Решението по дело Комисия/Гърция
8 С Решението по дело Комисия/Гърция, посочено по-горе, Съдът уважава първото твърдение за нарушение на Комисията и постановява, че като е приела и оставила в сила Закон № 971/79, който не позволява на дипломиран оптик — физическо лице, да стопанисва повече от един оптичен магазин, Република Гърция не е изпълнила задълженията си по член 43 ЕО (наричано по-нататък „първото прието за основателно твърдение за нарушение“).
9 Със същото решение Съдът уважава и второто твърдение за нарушение на Комисията и постановява, че като е приела и оставила в сила Закон № 971/79 и Закон № 2646/98, които допускат откриване на оптичен магазин в Гърция от юридическо лице, при условие че:
– разрешението за откриване и стопанисване на оптичен магазин е издадено на името на правоспособен оптик — физическо лице, лицето, на което е издадено разрешението да стопанисва оптичен магазин, притежава най-малко 50 % от капитала на дружеството и участва поне до този размер в печалбите и загубите на дружеството, дружеството е учредено под формата на събирателно или командитно дружество, и
– съответният оптик участва най-много в още едно дружество, притежаващо оптичен магазин, при условие че разрешението за откриване и стопанисване на този магазин е издадено на името на друг правоспособен оптик,
Република Гърция не е изпълнила задълженията си по членове 43 ЕО и 48 ЕО (наричано по-нататък „второто прието за основателно твърдение за нарушение“).
Досъдебна процедура
10 С официално уведомително писмо от 13 декември 2005 г. Комисията посочва, че взетите от Република Гърция мерки не представляват пълно изпълнение на Решението по дело Комисия/Гърция, посочено по-горе.
11 В отговора си от 22 февруари 2006 г. тази държава членка подчертава, че е в процес на изготвяне на проектозакон, чиято цел е на всички видове дружества да бъде призната възможност да откриват оптични магазини, без да се изисква мажоритарно участие на оптици.
12 На 4 юли 2006 г. Комисията издава мотивирано становище, с което приканва Република Гърция да предприеме всички необходими мерки, за да осигури изпълнението на Решението по дело Комисия/Гърция, посочено по-горе.
13 С писмо от 8 септември 2006 г. тази държава членка отговаря, че подкрепя изменение на посочения проектозакон, което щяло да осигури пълното изпълнение на Решението по дело Комисия/Гърция, посочено по-горе.
14 С писмо от 22 декември 2006 г. посочената държава информира Комисията, че това изменение на проектозакона е представено в гръцкия парламент на 15 декември 2006 г.
15 Считайки, че необходимите мерки за изпълнението на Решението по дело Комисия/Гърция, посочено по-горе, не са предприети в определения срок, Комисията предявява настоящия иск.
Фактите, настъпили в хода на настоящото производство
16 На 19 май 2008 г. в Официален вестник на Република Гърция е публикуван Закон № 3661/08, който според ответника осигурява пълното изпълнение на Решението по дело Комисия/Гърция, посочено по-горе.
17 След като се запознава със съдържанието на посочения закон, с писмо от 28 ноември 2008 г. Комисията информира Съда, че счита, че Република Гърция е привела законодателството си в съответствие с посоченото съдебно решение.
18 Ето защо Комисията вече не иска определяне на периодична имуществена санкция. Тя все пак поддържа искането си за заплащане на еднократно платима сума и за размера на същата.
По неизпълнението на задължения
Доводи на страните
19 Комисията счита, че към датата, определена в мотивираното становище, Република Гърция е изпълнила само частично Решението по дело Комисия/Гърция, посочено по-горе.
20 Република Гърция оспорва това твърдение за неизпълнение на задължения, като поддържа, че със Закон № 3204/03 са премахнати всички ограничения на свободата на установяване на физическите лица и са смекчени ограниченията на свободата на установяване на юридическите лица. От една страна, този закон премахвал забраната за физическите лица да стопанисват няколко оптични магазина, а от друга страна, той позволявал на дружествата, независимо от тяхната форма, да притежават и стопанисват оптични магазини.
21 Република Гърция все пак признава в писмената си защита, че Закон № 3204/03 запазвал само едно условие, което не отговаряло изцяло на условията на второто твърдение за нарушение, прието за основателно с Решението по дело Комисия/Гърция, посочено по-горе, а по-конкретно, че мнозинството от съдружниците в дружество, което стопанисва оптичен магазин, трябва да бъдат оптици, а за акционерните дружества, че най-малко 51 % от капитала на дружеството трябва да бъде притежаван от оптици.
22 С приемането на Закон № 3661/08 Република Гърция счита, че е предприела всички необходими мерки за изпълнение на Решението по дело Комисия/Гърция, посочено по-горе.
23 В писмените си становища и в съдебното заседание Република Гърция подчертава, че забавянето, настъпило при приемането на въпросните законодателни изменения, се дължи, от една страна, на провеждането на избори, и от друга страна, на факта, че парламентът е отхвърлил първоначалния проектозакон в този смисъл.
Съображения на Съда
24 Би било уместно да се отбележи, че според постоянната съдебна практика наличието на неизпълнение на задълженията от държава членка трябва да се преценява с оглед на положението на държавата членка към момента на изтичането на срока, даден в мотивираното становище, и че последващи промени не могат да се вземат предвид от Съда (вж. по-специално Решение от 9 декември 2008 г. по дело Комисия/Франция, C‑121/07, все още непубликувано в Сборника, точка 22).
25 Както признава Република Гърция, законодателните мерки, приети преди изтичането на определения в мотивираното становище срок, не осигуряват изпълнението на Решението по дело Комисия/Гърция, посочено по-горе, що се отнася до второто твърдение за нарушение, което е прието за основателно с това съдебно решение.
26 Освен това е безспорно, че Закон № 3661/08 е приет след изтичането на посочения срок и следователно неговите разпоредби не са можели да бъдат взети предвид при преценката за наличие на неизпълнение на задължения.
27 При тези обстоятелства следва да се отбележи, че като не е взела към датата на изтичане на срока, определен в мотивираното становище, издадено от Комисията по силата на член 228 ЕО, всички мерки с цел изпълнение на Решението по дело Комисия/Гърция, посочено по-горе, Република Гърция не е изпълнила задълженията си по член 228, параграф 1 ЕО.
По имуществената санкция
Доводи на страните
28 В известието си от 13 декември 2005 г. относно прилагането на член 228 ЕО (SEC(2005)1658) Комисията посочва по какъв начин възнамерява занапред да изпълнява задачата, която ѝ се възлага по силата на този член.
29 Както е посочено в точка 10 от това известие, занапред Комисията ще предлага систематично държавата членка, която не е платила определена еднократно платима сума, да бъде осъдена и ще поддържа подобно искане, без повече да се отказва от своя иск, дори ако държавата членка отстрани нередовностите след сезирането на Съда и преди постановяването на съдебно решение на основание на член 228 ЕО.
30 Като се основава на Решение от 12 юли 2005 г. по дело Комисия/Франция (C‑304/02, Recueil, стp. I‑6263), както и на Известието от 2005 г., Комисията на първо време иска от Съда да наложи на Република Гърция кумулативно периодична имуществена санкция и еднократно платима сума.
31 Както се напомня в точка 17 от настоящото съдебно решение, Комисията счита, че като е приела Закон № 3661/08, Република Гърция е привела законодателството си в съответствие с Решението по дело Комисия/Гърция, посочено по-горе, и моли Съда да осъди тази държава членка да заплати само еднократно платима сума.
32 В писмената фаза на производството и в съдебното заседание Комисията поддържа, че размерът на еднократно платимата сума трябва да се изчисли като фиксирана основна сума, определена на 200 EUR на ден, се умножи с коефициент за тежест и коефициент, отразяващ платежоспособността, който за Република Гърция бил 4,38.
33 В тази връзка Комисията предлага коефициент за тежест 9 от 20, отчитайки важността на общностните разпоредби, които са нарушени и последиците от нарушението по отношение на обществения и индивидуалния интерес.
34 На първо място, във връзка с важността на общностните правила, които са нарушени в настоящия случай, Комисията подчертава, че поради неизпълнението на Решението по дело Комисия/Гърция, посочено по-горе, е продължило да съществува съществено засягане на основна свобода, като е породена дискриминация между физическите и юридическите лица, която е несъвместима с членове 43 ЕО и 48 ЕО.
35 На второ място, Комисията счита, че последиците от нарушението за обществения и индивидуалния интерес са особено сериозни, тъй като разглежданите законодателни разпоредби са имали за основна цел защитата на гръцкия пазар и създаването на пречки за достъп до него за дружества, упражняващи дейност в областта на оптиката, установени в държавите членки. Следователно запазването в сила на посочените разпоредби представлявало много сериозно препятствие за функционирането на вътрешния пазар, доколкото допринасяло за неговото раздробяване.
36 На трето място, по отношение на отегчаващите и смекчаващите отговорността обстоятелства Комисията счита, че в течение на няколко последователни години и като ѝ е било отлично известно както общностното законодателство, така и Решението по дело Комисия/Гърция, посочено по-горе, Република Гърция е искала да запази режима на защита в полза на категория лица, упражняващи определена професионална дейност, забранявайки достъпа на юридически лица от други държави членки до посочения пазар. Така тя пренебрегнала официалните уведомителни писма и неколкократно отправените напомнителни писма от страна на Комисията, които не взела предвид по същество.
37 Република Гърция поддържа основно, че налагането на еднократно платима сума е неоправдано, тъй като е взела необходимите законодателни мерки и е изпълнила Решението по дело Комисия/Гърция, посочено по-горе, по собствена инициатива в кратък и същевременно разумен срок.
38 При условията на евентуалност тази държава членка оспорва предложения от Комисията коефициент за тежест и най-общо подчертава факта, че спорното гръцко законодателство не е преследвало протекционистични цели, а е било продиктувано от императивни съображения от обществен интерес, свързани с общественото здраве.
39 Забавата при изпълнението на Решението по дело Комисия/Гърция, посочено по-горе, не се дължала на намерения за отлагането му, а на трудности от вътрешен характер, свързани със законодателната процедура и с провеждането на избори.
40 Като се имат предвид предметът на делото и съдържанието на член 14 от Закон № 3661/08, не съществувала никаква конкретна опасност от повторно извършване на нарушението.
41 Нещо повече според Република Гърция нарушението не е много тежко, тъй като дори преди приемането на Закон № 3661/08, то се отнасяло само до една част от второто твърдение за нарушение, прието за основателно с Решението по дело Комисия/Гърция, посочено по-горе.
Съображения на Съда
По периодичната имуществена санкция
42 В това отношение следва да се напомни, че според постоянната съдебна практика евентуалното налагане на периодична имуществена санкция по силата на член 228 ЕО по принцип е оправдано само доколкото продължава да е налице неизпълнението на задължения на държава членка, породено от неизпълнение на предходно решение на Съда (вж. по-конкретно в този смисъл Решение от 18 юли 2006 г. по дело Комисия/Италия, C‑119/04, Recueil, стp. I‑6885, точки 45 и 46, както и Решение от 18 юли 2007 г. по дело Комисия/Германия, C‑503/04, Сборник, стp. I‑6153, точка 40).
43 Предвид факта, че Комисията признава, че Закон № 3661/08 осигурява пълното изпълнение на Решението по дело Комисия/Гърция, посочено по-горе, Република Гърция не следва да бъде осъждана да заплаща периодична имуществена санкция.
По еднократно платимата сума
44 Що се отнася до евентуалното налагане на еднократно платима сума, следва да се напомни, че тя трябва във всеки конкретен случай да бъде функция от всички релевантни елементи, свързани както с характеристиките на установеното неизпълнение на задължения, така и с поведението на самата държава членка, срещу която е образувано производството по член 228 ЕО (вж. по-конкретно Решение от 9 декември 2008 г. по дело Комисия/Франция, посочено по-горе, точка 62).
45 Ако налагането на периодична имуществена санкция изглежда особено подходящо за насърчаване на държава членка да преустанови в най-кратък срок неизпълнение на задължения, което при липсата на подобна мярка би продължило, то налагането на еднократно платима сума почива в по-голяма степен на преценката на последиците от неизпълнението на задълженията на засегнатата държава членка за частните и публичните интереси, по-конкретно когато неизпълнението е продължило дълъг период от време след постановяване на решението, с което първоначално е установено (Решение от 12 юли 2005 г. по дело Комисия/Франция, посочено по-горе, точка 81).
46 По всяко дело Съдът е длъжен в зависимост от обстоятелствата в конкретния случай, с който е сезиран, както и в зависимост от степента на убеждаване и възпиране, която той счита за необходима, да определи подходящите имуществени санкции с оглед на осигуряване на възможно най-бързо изпълнение на предходно решение, установяващо неизпълнение на задължения, и на предотвратяване на повторни аналогични нарушения на общностното право (вж. Решение от 9 декември 2008 г. по дело Комисия/Франция, посочено по-горе, точка 59).
47 Във всички случаи, когато реши да наложи еднократно платима сума, Съдът е длъжен при упражняване на своето право на преценка да я определи по такъв начин, че тя да бъде, от една страна, съобразена с обстоятелствата, а от друга страна, съразмерна на установеното неизпълнение, както и на платежоспособността на съответната държава членка (вж. Решение от 25 ноември 2003 г. по дело Комисия/Испания, C‑278/01, Recueil, стp. I‑14141, точка 41).
48 Следователно с оглед на произнасянето по искането за налагане на еднократно платима сума следва да се вземат предвид всички обстоятелства по това дело, и по-специално поведението на Република Гърция, продължителността и тежестта на нарушението.
49 Така, във връзка, на първо място, с отношението на тази държава членка, безспорно е, че тя се е съобразила напълно с второто твърдение за нарушение, прието за основателно с решението по дело Комисия/Гърция, посочено по-горе, едва с приемането на Закон № 3661/08, въпреки че не е било особено трудно да се извършат необходимите действия за цялостно премахване на установените от това съдебно решение препятствия.
50 В тази връзка посоченото от Република Гърция, че забавата при изпълнение на посоченото съдебно решение се дължи на трудности от вътрешен характер, свързани със законодателната процедура или с провеждането на избори, не може да се приеме. Както Съдът многократно подчертава, държава членка не може да се позовава на разпоредби, практики или фактически положения от вътрешния си правен ред, за да оправдае неспазването на задължения, които произтичат от общностното право (вж. по-конкретно Решение по дело Комисия/Германия, посочено по-горе, точка 38).
51 Що се отнася, на второ място, до продължителността на неизпълнението на задължения, следва да се напомни, че въпреки че член 228 ЕО не уточнява в какъв срок трябва да бъде изпълнено дадено съдебно решение, все пак е безспорно, че привеждането в изпълнение трябва да започне веднага и да приключи във възможно най-кратък срок (вж. Решение от 6 ноември 1985 г. по дело Комисия/Италия, 131/84, Recueil, стp. 3531, точка 7).
52 По настоящото дело следва да се отбележи, че са изтекли почти 37 месеца между датата на обявяване на Решението по дело Комисия/Гърция, посочено по-горе, и датата, на която Република Гърция напълно е привела законодателството си в съответствие с посоченото съдебно решение.
53 Следователно трябва да се заключи, че твърдяното неизпълнение на задължения от страна на Република Гърция е продължило през значителен период от време с оглед преди всичко на това, че цялостното изпълнение на Решението по дело Комисия/Гърция, посочено по-горе, не е било особено сложно.
54 Що се отнася, на трето място, до тежестта на нарушението, следва да се отбележи, че поради настоящото неизпълнение на задължения е продължило съществуването на съществено ограничение на свободата на установяване.
55 Всъщност в Решението по дело Комисия/Гърция, посочено по-горе, Съдът приема, че спорното законодателство нарушава основния принцип, утвърден с член 43 ЕО, като позволява на дружествата, установени в други държави членки, да откриват и стопанисват оптични магазини само ако мнозинството от съдружниците са оптици или евентуално, ако собствениците на по-голямата част от капитала са оптици.
56 В това отношение следва да се отбележи, че неизпълнение на задължения като това в настоящия случай може да засегне съществено интересите на дружествата и на оптиците, установени в друга държава членка, които искат да открият оптичен магазин в Гърция.
57 С оглед на горното Съдът счита, че има основание на Република Гърция да се наложи заплащането на еднократно платима сума.
58 По отношение на размера на посочената еднократно платима сума, освен изложените в точки 49—56 от настоящото решение съображения, трябва да се вземат предвид и следните обстоятелства.
59 Така следва да се напомни, че дори още преди обявяването на Решението по дело Комисия/Гърция, посочено по-горе, Република Гърция е преустановила частично констатираното с посоченото съдебно решение неизпълнение на задължения. Всъщност ответникът е изменил спорните разпоредби, отнасящи се до невъзможността оптиците — физически лица, да стопанисват повече от един оптичен магазин и е премахнал по-голямата част от условията за откриването и стопанисването на оптични магазини от юридическите лица.
60 Следва също да се установи, че като е приела Закон № 3661/08, Република Гърция се е съобразила напълно с изискванията на Решението по дело Комисия/Гърция, посочено по-горе, в хода на производството по настоящото дело.
61 С оглед на всичко изложено дотук, преценката на обстоятелствата в конкретния случай ще бъде точна, ако се определи еднократно платима от Република Гърция сума в размер на 1 милион евро.
62 Следователно Република Гърция трябва да бъде осъдена да заплати на Комисията по сметка „Собствени средства на Европейската общност“ еднократно платима сума в размер на 1 милион евро.
По съдебните разноски
63 По силата на член 69, параграф 2 от Процедурния правилник загубилата делото страна се осъжда да заплати съдебните разноски, ако е направено такова искане. След като Комисията е направила искане за осъждането на Република Гърция и последната е загубила делото, тя трябва да бъде осъдена да заплати разноските.
По изложените съображения Съдът (втори състав) реши:
1) Като не е взела към датата на изтичане на срока, определен в мотивираното становище, издадено от Комисията на Европейските общности на основание член 228 ЕО, всички мерки за изпълнение на Решение от 21 април 2005 г. по дело Комисия/Гърция (C‑140/03), Република Гърция не е изпълнила задълженията си по член 228, параграф 1 ЕО.
2) Осъжда Република Гърция да заплати на Комисията на Европейските общности по сметка „Собствени средства на Европейската общност“ еднократно платима сума в размер на 1 милион евро.
3) Осъжда Република Гърция да заплати съдебните разноски.
Подписи
* Език на производството: гръцки.
Full & Egal Universal Law Academy