9.2.2008
BG
Официален вестник на Европейския съюз
C 37/3
Жалба, подадена на 19 ноември 2007 г. от Territorio Energia Ambiente SpA (TEA) срещу определението на Първоинстанционния съд (четвърти състав) от 17 септември 2007 г. по дело T-175/07, Territorio Energia Ambiente SpA/Комисия на Европейските общности
(Дело C-500/07 P)
(2008/C 37/04)
Език на производството: италиански
Страни
Жалбоподател: Territorio Energia Ambiente SpA (TEA) (представители: адв. E. Coffrini и адв. F. Tesauro, avvocati)
Друга страна в производството: Комисия на Европейските общности
Искания на жалбоподателя
—
да се отмени и/или измени изцяло определението на Първоинстанционния съд по настоящото дело в производството по обжалване, с произтичащите от това последици
—
да се уважат вече отхвърлените в първоинстанционното производство искания.
Правни основания и основни доводи
С Решение на Комисията от 5 юни 2002 г. (1) във връзка с „държавната помощ относно данъчни освобождавания и заеми при облекчени условия в полза на предоставящи обществени услуги предприятия, в чийто капитал преобладава държавното участие“, е обявен за „държавна помощ, несъвместима с общия пазар“ режимът за данъчни освобождавания, въведен с член 3, параграф 70 от Закон № 549/1995, с член 66, параграф 14, от Наредба-закон № 331/1993, адаптирана и изменена в полза на предоставящите обществени услуги на местно ниво акционерни дружества, в чийто капитал преобладава държавното участие. Решението на Комисията не се отнася до особен вид дружества, а обхваща учредените съгласно член 22 от Закон 241/1990 дружества с предимно държавно участие в капитала. Решението не посочва по-специално отделните адресати и никое дружество (включително жалбоподателя) не е уведомено за него. Посредством Наредба–закон № 10 от 15 февруари 2007 г. Италианската държава изпълнява посоченото по-горе решение, като възлага на Agenzie delle Entrate [агенции по приходите] задачата по възстановяване на помощите. Вследствие на това, на 29 март 2007 г., териториалната агенция по приходите в Mantova изпраща на дружеството жалбоподател искане за плащане на следната сума, състояща се от главница 1 748 289,75 EUR и лихви 912 180,64 EUR.
Според жалбоподателя, тъй като капиталът на дружеството жалбоподател не е с предимно държавно участие, а е 100 % държавен, следователно „съображенията на Комисията и нейното решение“ не могат да се отнасят до него.
На дружеството жалбоподател е възложено посредством договор „in house“ предоставянето на обществени услуги на местно ниво, първоначално отдадени за управление от Comune di Mantova на общинското предприятие (ASM), преобразувано по смисъла на Закон 127/97 в дружеството жалбоподател.
Посоченото дружество управлява обществените услуги изцяло на местно ниво като частноправен субект, без да може да оказва влияние върху свободната конкуренция, която е немислима без наличието на пазар.
Според жалбоподателя, едно дружество със 100 % държавен капитал е образувание, създадено по косвен път от общините съдружници, които са действителните получатели на фискалната помощ, която Комисията оспорва.
Следователно, поради обективни и субективни причини предоставянето на данъчно освобождаване на жалбоподателя не можело да се квалифицира като неправомерно отпусната държавна помощ в противоречие с разпоредбите на член 87 от Договора.
Поради изложените причини жалбоподателят подава жалба пред Първоинстанционния съд срещу посоченото по-горе Решение на Комисията, заведена под номер T-175/07, делото по която е възложено на четвърти състав и е приключено с Определение на Първоинстанционния съд от 17 септември 2007 г. за недопустимост, обоснована с неспазване на срока по член 230, параграф 5 от Договора за ЕО, съгласно който жалбата за отмяна е трябвало да бъде подадена в двумесечен срок считано съответно от публикуването на оспорения акт, от уведомяването на жалбоподателя за него, или при липса на такова, от деня, в който жалбоподателят е узнал за акта съгласно член 102, параграф 1 от Процедурния правилник на Съда.
Според жалбоподателя подобна теза била неоснователна и в светлината на Решение от 17 септември 1980 г. (730/79) (2); Решение от 14 ноември 1984 г. (323/82) (3); Решение от 12 декември 1996 г. (T-358/94) (4) и преди всичко Решение на трети състав от 23 февруари 2006 г. по дело C-346/03 (5), чието изменение се иска с настоящата жалба.
Жалбата пред Първоинстанционния съд всъщност е подадена веднага щом дружеството жалбоподател е узнало, че е сред адресатите на решението на Комисията, а именно когато е получил искането за плащане от агенцията по приходите.
Като основание за обжалване жалбоподателят навежда също неправилно прилагане от страна на Първоинстанционния съд на член 225 от Договора.
Според него жалбата за отмяна на решението на Комисията следвало впрочем да се счита за неразривно свързана с искането да се счита, че решението не сe отнася до жалбоподателя, като съответно се иска да се измени определението, прието в първоинстанционното производство, и на основание на обявената липса на компетентност ratione materiae на Първоинстанционния съд.
(1) ОВ 2003 г., L 77, p. 21.
(2) Recueil 1980, стp. 2671.
(3) Recueil 1984, стp. 3809.
(4) Recueil 1996, стp. II-2109.
(5) Recueil 2005, стp. I-6159.
Full & Egal Universal Law Academy