9.2.2008
BG
Официален вестник на Европейския съюз
C 37/10
Иск, предявен на 23 ноември 2007 г. — Комисия на Европейските общности/Кралство Нидерландия
(Дело C-521/07)
(2008/C 37/12)
Език на производството: нидерландски
Страни
Ищец: Комисия на Европейските общности (представители: P. van Nuffel и R. Lyal)
Ответник: Кралство Нидерландия
Искания на ищеца
—
да се установи, че Кралство Нидерландия е нарушило задълженията си по член 40 от Споразумението за ЕИП, като не е освободило изплатените на установени в Норвегия или Исландия дружества дивиденти от удържане на данък върху дивидентите при същите условия като дивидентите, изплатени на нидерландски дружества,
—
да се осъди Кралство Нидерландия да заплати съдебните разноски.
Правни основания и основни доводи
Съгласно нидерландското данъчно законодателство не се удържа данък върху дивидентите, когато нидерландско дружество изплаща дивидент на друго установено в Нидерландия дружество, притежаващо най-малко 5 % от дяловете на дружеството, което изплаща дивидентите; в замяна на това данъкът, върху дивидентите се удържа, когато дружеството, което получава дивидента, е установено в Норвегия или в Исландия, освен ако то не притежава най-малко 25 % (Норвегия) или 10 % (Нидерландия) от дяловете в нидерландското дружество, което изплаща дивидентите.
Комисията е на мнение, че по този начин нидерландското данъчно законодателство води до дискриминация на дружествата, които са установени в Норвегия или Исландия, в сравнение с установените в Нидерландия дружества. Това представлява пречка за свободното движение на капитали между Нидерландия и Норвегия и Исландия, която е в нарушение на член 40 от Споразумението за създаване на Европейското икономическо пространство (1) (Споразумение за ЕИП) относно свободното движение на капитали, разпоредба, която по същество съвпада с член 46 ЕО. Положението на норвежките и исландските дружества, които притежават дял от капитала на нидерландско дружество, е обективно сравнимо с положението на нидерландско дружество със същото участие. Нидерландската разпоредба не може да бъде обоснована. Държавите-членки наистина могат да приемат мерки, за да предотвратяват злоупотреби, но те трябва да са пропорционални по отношение на преследваната цел, което в конкретния случай не е налице.
(1) ОВ L 1, 3.1.1994 г.
Full & Egal Universal Law Academy