23.2.2008
BG
Официален вестник на Европейския съюз
C 51/32
Иск, предявен на 30 ноември 2007 г. — Комисия на Европейските общности/Република Австрия
(Дело C-535/07)
(2008/C 51/55)
Език на производството: немски
Страни
Ищец: Комисия на Европейските общности (представители: г-н R. Sauer и г-жа D. Recchia)
Ответник: Република Австрия
Искания на ищеца
—
Да се обяви, че Република Австрия е нарушила задълженията си по член 4, параграфи 1 и 2 от Директива 79/409/ЕИО на Съвета от 2 април 1979 година относно опазването на дивите птици (1) и по член 6, параграф 2 във връзка с член 7 от Директива 92/43/ЕИО на Съвета от 21 май 1992 година за опазване на естествените местообитания и на дивата флора и фауна (2) като:
а)
не е определила правилно според орнитоложките критерии (по отношение на „Hansag“ в провинция Burgenland), съответно ограничила (по отношение на „Niedere Tauern“ в провинция Steiermark) най-подходящите по брой и размери територии в Австрия като специални защитени зони за запазването на дивите птици по член 4, параграфи 1 и 2 от Директива за опазване на птиците и
б)
не е предоставила правна защита в съответствие с изискванията на член 4, параграфи 1 и 2 от Директивата за опазването на дивите птици и член 6, параграф 2 във връзка с член 7 от Директивата за флората и фауната на част от вече определените специални защитени зони,
—
да се осъди Република Австрия да заплати разноските.
Правни основания и основни доводи
Член 4, параграфи 1 и 2 от Директива 79/409/ЕИО на Съвета (Директива за опазване на птиците) задължава държавите-членки да класифицира като специални защитени зони (СЗЗ) всички територии, които са най-подходящи по брой и по размери за запазването на изброените в приложение I видове, както и да вземат съответни мерки по отношение на редовно срещащите се мигриращи видове, които не са изброени в приложение I. На една СЗЗ трябва да се предостави статут на правно защитена зона, който е в състояние по-специално да осигури оцеляването и размножаването на посочените в приложение I на Директивата видове птици, както и размножаването, линеенето и зимуването на редовно срещащите се мигриращи видове, които не са посочени в приложение I. Тъй като съгласно член 7 от Директива 92/43/ЕИО на Съвета за опазване на естествените местообитания и на дивата флора и фауна (Директива за флората и фауната) задълженията, които произтичат по-специално от член 6, параграф 2 от същата директива, що се отнася до специалните защитени зони, следва да заместят задълженията по първото изречение от член 4, параграф 4 от Директивата за опазване на птиците, статутът на правно защитена зона на тези територии трябва да гарантира, че няма да има влошаване на естествените местообитания и на местообитанията на видовете, за които са определени територии, както и че ще се избегне значително обезпокояване на тези видове.
Република Австрия е нарушила задълженията, които произтичат за нея от тези разпоредби на общностното право, като не е определила областта „Hansag“ за СЗЗ, не е ограничила специалната защитена зона „Niedere Tauern“ съгласно изискванията на Директивата за опазване на птиците и на последно място, като не е предоставила на част от вече определените специални защитени зони правна защита съобразно изискванията на горепосочените разпоредби.
Въпреки че Република Австрия е признала необходимостта от определяне на областта „Hansag“ за СЗЗ и многократно е изразявала намерението си да предприеме такова определяне, до изтичане на срока, определен в мотивираното становище, тя не е изпълнила това задължение.
Ограничаването на зоната „Niedere Tauern“, което не е извършено според изискванията на Директивата за опазване на птиците, е свързано от една страна с факта, че необходимите местообитания на планинския дъждосвирец не са взети предвид в достатъчна степен и от друга страна, с това, че установените местообитания на определени видове горски птици, а именно сив кълвач (picus canus) и лещарка (bonasa bonasia) не са включени в достатъчна степен. Макар че държавите-членки разполагат с известна свобода на преценка при избора и ограничаването на СЗЗ, последната е ограничена от изискването определянето на тези зони да бъде съобразено с особените орнитоложки критерии, установени в Директивата. В частност, при избора и ограничаването на СЗЗ държавата-членка няма право да взема предвид икономическите изисквания, посочени в член 2 от Директивата за опазване на птиците или в член 6, параграф 4 от Директивата за флората и фауната.
По отношение на статута на правно защитена зона на вече определените в Австрия СЗЗ са необходими специални мерки за защита на птичата фауна, определена в дадена територия, която отговаря на критериите за определяне; също така е необходимо да се установят с точност необходимите мерки за защита и те да се адаптират към специалните особености и условията на околната среда на СЗЗ и към обитаващите я видове. Специалните опазващи цели, съдържащи се в инструментите за правна защита по смисъла на член 4, параграфи 1 и 2 от Директивата за опазване на птиците и специалните защитни цели по смисъла на член 6, параграф 2 от Директивата за флората и фауната за всеки разглеждан вид птици, заедно с необходимите точни мерки и условия (забрани и изисквания) за територията трябва също така да бъдат задължителни и да им бъде дадена достатъчна публичност. След разглеждане на съществуващите в отделните провинции разпоредби може да се установи, че предвидения в тях правен статут на защитена зона не отговаря на горепосочените изисквания и не може да се приеме за достатъчен с оглед на разпоредбите на Директивата за опазване на птиците и Директивата за флората и фауната.
(1) ОВ L 103, стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 15, том 1, стр. 77.
(2) ОВ L 206, стр. 7; Специално издание на български език, 2007 г., глава 15, том 2, стр. 109.
Full & Egal Universal Law Academy