8.3.2008
BG
Официален вестник на Европейския съюз
C 64/17
Иск, предявен на 5 декември 2007 г. — Комисия на Европейските общности/Федерална република Германия
(Дело C-546/07)
(2008/C 64/26)
Език на производството: немски
Страни
Ищец: Комисия на Европейските общности (представители: г-н E. Traversa и г-жа P. Dejmek, Bevollmächtigte)
Ответник: Федерална република Германия
Искания на ищеца
—
да се установи, че Федерална република Германия не е изпълнила задълженията си, произтичащи от член 49 EО, както и от клаузата standstill, съдържаща се в глава 2 (Свободно движение на хора), точка 13 от Приложение XII (Списък по член 24 от Акта за присъединяване от 16 април 2003 година), с това, че:
a)
в административната си практика е тълкувала понятието „предприятие от другата страна“, установено в член l, параграф l от немско-полското междуправителствено споразумение от 31 януари 1990 г. за командироване на работници от полски предприятия за изпълнение на договори за изработка, като „немско предприятие“ и
б)
съгласно клаузата за защита на пазара на труда е продължила действието на регионалните ограничения за достъпа на работници след 16 април 2003 г., т.е. след деня на подписване на Договора за присъединяване на Полша към ЕС;
—
да се осъди ответникът да заплати съдебните разноски.
Правни основания и основни доводи
А.
Командироването на полски работници за изпълнение на договори за изработка в Германия е предмет на Споразумение от 31 януари 1990 година между правителството на Федерална република Германия и полското правителство за командироване на работници от полски предприятия за изпълнение на договори за изработка. Според немската административна практика понятието „предприятие от другата страна“ в член l, параграф l от посоченото споразумение се тълкува като „немско предприятие“.
Б.
От това следва, че съгласно Споразумението само немски предприятия можели да сключват договори за изработка. Така на предприятията от други държави-членки, които искали да осъществяват дейност в Германия, оставала единствено възможността да учредят дъщерно дружество в Германия. По този начин на предприятията от други държави-членки било попречено да се ползват от свободата на предоставяне на услуги съгласно член 49 EО, като сключват договори за изработка с полски предприятия съгласно немско-полското споразумение за извършване на работа във Федерална република Германия. Следователно се касаело за пряка дискриминация на предприятия от държави-членки, различни от Германия, която се основавала на националността, съответно на седалището на предприятието.
В.
Съгласно член 46 EО, във връзка с член 55 EО, правила с дискриминиращ характер, които предвиждат специално третиране, могат да бъдат оправдани само по съображения за обществен ред, обществена сигурност и обществено здраве. Според постоянната съдебна практика позоваването на предвиденото в член 46 EО съображение за обществен ред предполага запазването на действието на дискриминиращата мярка да е необходимо за посрещането на реална и достатъчно сериозна опасност, засягаща даден основен обществен интерес.
Г.
В настоящия случай тези предпоставки не били налице. За целите на контрола за правилното прилагане на Споразумението не било необходимо да се налага ограничението предприятията да имат седалище само в Германия, тъй като при всички случаи заявленията трябвало да се подават до немските власти. По отношение на отговорността, която трябвало да носи заявителят за плащания по социалното осигуряване и санкционирането на правонарушения, то тези въпроси не били свързани конкретно със Споразумението за договори за изработка, а се отнасяли като цяло до предоставянето на услуги в Германия посредством предприятия от други държави-членки. Не се указвало също защо откриването на възможността да се ползват от двустранното споразумение за предприятия от други държави-членки можело да доведе до неправилно прилагане или заобикаляне на преходните разпоредби от Договора за присъединяване. В никакъв случай опасението за неправомерно прилагане на преходните разпоредби не представлявало достатъчно сериозна опасност за обществения ред или сигурност, която би могла да оправдае дискриминиращо ограничаване на свободата на предоставяне на услуги.
Д.
От съдържанието на клаузата standstill, съдържаща се в глава 2, точка 13 от Приложение XII съгласно член 24 от Акта за присъединяване от 16 април 2003 г., следва, че задължението за standstill било абсолютно и че било забранено всяко влошаване на положението по отношение на достъпа до немския пазар на труда на полски работници по договори за изработка в сравнение със съществуващото положение към 16 април 2003 г. Според т.нар. клауза за защита на пазара на труда, която се прилагала трайно в административната практика на Федералната агенция по заетостта, всъщност договорите за изработка по принцип не били разрешени, ако трябвало да бъдат изпълнени в района на представителството, където средният процент на безработицата през последните шест месеца е надвишавал най-малко с 30 % нивото на безработицата във Федерална република Германия. Списъкът от райони на представителства, попадащи в приложното поле на това правило, се актуализирал на всеки три месеца. Следователно клаузата за защита на пазара на труда нарушавала клаузата standstill от Акта относно условията на присъединяването, тъй като след 16 април 2003 г. нови райони на представителство били включени в списъка с „блокираните“ райони.
Full & Egal Universal Law Academy