29.3.2008
BG
Официален вестник на Европейския съюз
C 79/12
Иск, предявен на 21 декември 2007 г. — Комисия на Европейските общности/Република Австрия
(Дело C-564/07)
(2008/C 79/22)
Език на производството: немски
Страни
Ищец: Комисия на Европейските общности (представители: E. Traversa и H. Krämer)
Ответник: Република Австрия
Искания на ищеца
—
да се установи, че Република Австрия е нарушила задълженията си по член 49 от Договора за ЕО, като
—
изисква всички законно установени в друга държава-членка патентни представители, желаещи временно да предоставят услуги в Австрия, най-напред да се впишат в специалния австрийски регистър, доколкото вписването зависи от сключването на застраховка за професионална отговорност;
—
подчинява законно установените в друга държава-членка патентни представители, желаещи временно да предоставят услуги в Австрия, на дисциплинарен надзор от страна на австрийските власти, дори във връзка със санкциониране на поведение, различно от сериозното нарушение на професионалните задължения;
—
поставя в зависимост от сключването на застраховка за професионална отговорност всяко предоставяне на услуга от законно установен в друга държава-членка патентен представител, желаещ временно да предоставя услуги в Австрия;
—
изисква законно установените в друга държава-членка патентни представители, желаещи временно да предоставят услуги в Австрия, да привличат местен адвокат или да определят пребиваващо в Австрия лице като пълномощник за връчвания;
—
да се осъди Република Австрия да заплати съдебните разноски.
Правни основания и основни доводи
Съгласно трайната практика на Съда член 49 ЕО изисква не само премахването на всяка форма на дискриминация по отношение на установен в друга държава-членка доставчик на услуги въз основа на неговото гражданство, но и премахването на всички ограничения — дори те да се прилагат еднакво към местни доставчици на услуги и към такива, които са граждани на други държави-членки — които са в състояние да възпрепятстват, затруднят или направят по-малко привлекателни дейностите на доставчици на услуги, установени в друга държава-членка, където те законно предоставят еквивалентни услуги.
Според Комисията австрийските правни разпоредби относно патентните представители ограничават свободното предоставяне на услуги по смисъла на член 49 от Договора за ЕО, като изискват законно установените в друга държава-членка патентни представители, временно желаещи да предоставят услуги в Австрия, да сключват застраховка за професионална отговорност, да се вписват в австрийски регистър, да се подчиняват на дисциплинарния надзор от страна на Австрийската камара на патентните представители и — в случай на представителство на страните — да привличат местен адвокат.
Тези изисквания са в състояние да попречат на временното предоставяне на услуги в Австрия от законно установен в друга държава-членка патентен представител, или поне да направят предоставянето на такива услуги по-малко привлекателно. Всъщност съобразяването с правните разпоредби както на държавата-членка по установяване, така и на държавата-членка, където услугата се предоставя, налага допълнителна финансова тежест върху доставчика на услугата, тъй като той трябва да се информира за приложимите разпоредби в държавата-членка, където услугата се предоставя, а освен това е подчинен на двойно регулиране, без държавата-членка, където услугата се предоставя, да взема предвид правната уредба, на която той вече е подчинен в държавата-членка по произход. Освен това тази правна уредба е в състояние и да разубеди потребителите да прибягват до услугите на установен в друга държава-членка доставчик на услуги, тъй като това поражда допълнителни разходи в сравнение с прибягването до австрийски доставчик на услуги.
Национални разпоредби, които възпрепятстват, затрудняват или правят по-малко привлекателно упражняването на гарантираните от Договора основни свободи, са съвместими с Договора само ако, първо, те са оправдани от императивни изисквания от обществен интерес, второ, прилагат се без дискриминация, трето, подходящи са за постигане на преследваната от тях цел и, четвърто, не излизат от рамките на това, което е строго необходимо за постигането на тази цел. Като императивни изисквания от обществен интерес обаче се признават само онези интереси, които не са вече защитени от разпоредби, на които доставчикът на услуги е подчинен в държавата-членка по установяване.
Комисията счита, че разглежданите ограничения нито са разрешени въз основа на изрично предвидена от Договора дерогация, нито са оправдани от императивни изисквания от обществен интерес по смисъла на съдебната практика на Съда. Разглежданите задължения, наложени на установените в други държави-членки патентни представители, надхвърлят онова, което е необходимо за постигане на целите по защита на потребителите и надлежно развитие на производството.
Full & Egal Universal Law Academy