24.3.2007
BG
Официален вестник на Европейския съюз
C 69/21
Иск, предявен на 25 януари 2007 г. — Systran SA и Systran Luxembourg/Комисия
(Дело T-19/07)
(2007/C 69/49)
Език на производството: френски
Страни
Ищци: Systran SA и Systran Luxembourg [представители: J.-P. Spitzer и E.de Boissieu, адвокати]
Ответник: Комисия на Европейските общности
Искания на ищците
—
да се постанови незабавно да бъде прекратено нарушението на правата на интелектуална собственост и действията по разкриване от Европейската общност в лицето на Комисията;
—
да се постанови изземване на всички държани от Комисията и дружество GOSSELIES материали с нанесените от GOSSELIES информационни промени върху тях, за основа на които, при незачитане на правата на SYSTRAN, са ползвани версиите EC-SYSTRAN и Unix SYSTRAN Unix, както и възстановяването на тези права на SYSTRAN, или поне унищожаване на материалите под контрола на служител на министерството;
—
да се осъди Европейската общност в лицето на Комисията да заплати обезщетение за поправяне на вредите, претърпени от ищците в резултат на нарушението, извършено от Комисията и по-специално от DGT (Генерална дирекция „Писмени преводи“) при изпълнение на функциите ѝ;
—
размерът на обезщетението възлиза на:
—
за SYSTRAN Luxembourg — 1 531 000 еуро;
—
за SYSTRAN SA — 47 014 000 еуро — временно определена сума, и 2 000 000 еуро за претърпени неимуществени вреди;
—
да се постанови публикуване, за сметка на Комисията, на бъдещото решение на Първоинстанционния съд в специализираните вестници, в специализираните списания и в специализираните Интернет страници по избор на SYSTRAN;
—
при всички случаи да се осъди Комисията да заплати всички разноски.
Правни основания и основни доводи
Съгласно лицензионни договори за използване на софтуера за машинен превод SYSTRAN, сключени между дружествата, чиито правоприемници са ищците, от една страна, и Комисията от друга, последната получава правото да използва софтуера както за свои нужди, така и за нуждите на европейската администрация. Според ищците договорите изобщо не предвиждат прехвърляне на правата на интелектуална собственост върху софтуера SYSTRAN на Комисията. От 1999 г. до 2002 г. SYSTRAN осигурява, посредством свое дъщерно дружество SYSTRAN Luxembourg, процеса на преминаване към новата система. Сключеният с тази цел договор предвижда, че цялата система за превод остава собственост на Комисията, „без обаче това да засяга вече съществуващите права на интелектуална или индустриална собственост“.
През октомври 2003 г. Комисията публикува покана за представяне на оферти за възлагане на обществена поръчка, свързана с „поддръжката и лингвистичното подобряване на службата за машинен превод на Европейската комисия, както и предоставяне на свързани с това услуги“ (1). Ищците не вземат участие в тази процедура. При все това дружеството SYSTRAN изразява резерви относно предмета на поканата за оферти и бъдещия договор, като според последното договорът може да засегне правата му на интелектуална собственост върху софтуера.
В настоящия иск ищците твърдят, че възлагане на поръчката на дружество, различно от SYSTRAN, само по себе си нарушавало правата им на интелектуална собственост и би довело до разкриване на тяхното ноу-хау на лицето, на което е възложена поръчката. Те твърдят, че изпълнението на предвидените в поканата за представяне на оферти задачи, се състои, освен друго, и в изменения и приспособяване на първоначално създадената от SYSTRAN система, и поради това се изисквало поне предварително съгласие на последното дружество. Във връзка с това те твърдят, че след като никога не поискала такова съгласие, Комисията била виновна за нарушаване правото на интелектуална собственост върху системата SYSTRAN и следователно, за разкриване на ноу-хауто на ищците в нарушение на член 4 от Директива 91/250/ЕИО (2), както е транспонирана в националните правни системи.
Ищците претендират, че неправомерното използване на софтуера SYSTRAN и разкриването на ноу-хауто представлявало виновно действие, което обвързвало отговорността на Общността по силата на членове 235 и 288, алинея втора ЕО. Те считат още, че в резултат на това виновно действие са настъпили вреди, които трябва да бъдат възстановени от Комисията.
(1) Покана за представяне на оферти № 2003/S 191-171556 (ОВ S 191).
(2) Директива 91/250/ЕИО на Съвета от 14 май 1991 година относно правната защита на компютърните програми, ОВ L 122, стр. 42.
Full & Egal Universal Law Academy