23.6.2007
BG
Официален вестник на Европейския съюз
C 140/30
Иск, предявен на 18 април 2007 г. — Alstom/Комисия
(Дело T-121/07)
(2007/C 140/51)
Език на производството: френски
Страни
Ищец: Alstom (Levallois Perret, Франция) (представители: J. Derenne, avocat, W. Broere, Solicitor, и A. Müller-Rappard, C. Guirado, avocates)
Ответник: Комисия на Европейските общности
Искания на ищеца
—
да се отменят член 1, буква б) и член 2, букви б) и в) от оспорваното решение;
—
при условия на евентуалност, значително да се намалят наложените на Alstom глоби;
—
да се осъди Комисията да заплати съдебните разноски.
Правни основания и основни доводи
С настоящия иск ищецът желае частичната отмяна на Решение C(2006) 6762 окончателен на Комисията от 24 януари 2007 г. във връзка с производство по прилагането на член 81 ЕО и член 53 от Споразумението за ЕИП (дело COMP/F/38.899 — Комутационни устройства с газова изолация), относно споразумение в областта на проекти, свързани с комутационни устройства с газова изолация, насочено към манипулирането на покани за представяне на оферти за тези проекти, определянето на минимални цени на офертите, разпределянето на квоти и на проекти и обмяната на информация. При условия на евентуалност, ищецът иска отмяната или намаляването на глобата, която му е била наложена с оспорваното решение.
В подкрепа на своите искания ищецът привежда осем правни основания.
Първото от тях произтича от нарушението на свързаните с юридическата защита правила и на общия принцип за „право на ефективно средство за защита“, доколкото, като е наложила солидарна глоба на две предприятия, независими едно от друго както в юридически, така и в икономически смисъл, Комисията е създала ситуация, при която евентуалната полза за ищеца от обжалване на оспорваното решение ще се намира в пълна зависимост от изхода по обжалването от страна на независимо трето лице.
Второто правно основание е свързано с нарушението на правните норми, приложими към солидарността, доколкото Комисията е възложила солидарна отговорност за едно и също нарушение на две предприятия без юридическа връзка помежду им, в нарушение на принципите за правна сигурност и за индивидуализиране на наказанията.
Въз основа на третото правно основание ищецът поддържа, че Комисията е нарушила член 253 ЕО, доколкото не е обяснила защо факторите, които ищецът е изтъкнал с цел да демонстрира липсата на свое решаващо влияние върху дъщерните дружества, в които той притежава 100 % дялово участие, не са били достатъчни, за да се отхвърли оборимата презумпция за такова решаващо влияние.
Четвъртото приведено от ищеца правно основание е свързано с нарушението на член 81 ЕО и по-конкретно на нормите, свързани с отговорността на предприятията майки за нарушения, извършени от техни дъщерни дружества, както и на нормите относно прехвърлянето на отговорност за нарушения.
С петото си правно основание ищецът посочва, че оспорваното решение нарушава правилата, приложими към признаването на отегчаващи обстоятелства за действията на „водача на споразумението“, както и принципа за равно третиране. Ищецът твърди, че Комисията погрешно е определила ролята на водач за ищеца, както и че неговата роля на „европейски секретар“ на споразумението е била чисто административна и не от такова естество, че да му предостави по-важна роля в сравнение с останалите членове на споразумението. Ето защо ищецът поддържа, че Комисията е допуснала грешка при преценката, че не е зачела приложимите разпоредби и че не е мотивирала задоволително решението по този въпрос.
Ищецът изтъква също така, че Комисията е нарушила правните норми относно доказването на продължаващо нарушение, тъй като не е осигурила доказателства за достатъчно близки по време факти, позволяващи да се констатира продължаващо нарушение.
Седмото използвано от ищеца правно основание е свързано с нарушението на правото на защита, доколкото според ищеца оспорваното решение се основава на определени данни, които не са се съдържали в посочването на твърдените нарушения от Комисията и по отношение на които Комисията не е посочила последствията, които ще изведе от тях в своето решение.
В заключение, с осмото си правно основание ищецът претендира, че Комисията е нарушила правилата за изчисляване на основния размер на глобите, тъй като оспорваното решение е определило този размер за целия период на нарушението въз основа на реализирания оборот в Европейското икономическо пространство, докато Споразумението за ЕИП е влязло в сила едва от 1 януари 1994 г.
Full & Egal Universal Law Academy